Календар

01.03.2020
7 години от стартирането на MyCompetence
На 1 март 2013 г. Българска стопанска камара (БСК) пусна в експлоатация Информационната система за оценка на компетенциите (www.mycompetence.bg). Системата е резултат от изпълнението на проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, който се осъществява в периода 2009-2013 г. от БСК, в съответствие с договор № BG051PO001-2.1.06/23.10.2009 г. по мярка BG 051PO001-2.1.06 „Повишаване гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активни действия на социалните партньори” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Партньори по проекта са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда „Подкрепа”.

01.03.2020
Честита Баба Марта
Първи март или Баба Марта е един от най-почитаните български празници и е свързан с един специален ритуал. На този ден всеки подарява на близките си специален амулет – мартеница, с пожелание за здраве, сила, дълголетие и плодородие през идната година. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на България, конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. В народните представи червеният цвят символизира силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника всички се закичват с мартеници и ги носят, докато видят щъркел или цъфнало дърво.

01.03.2020
17 години от създаването на КФН
КФН е създадена на 1 март 2003 г. и е специализиран държавен орган за регулиране, в който се съсредоточават надзорните функции, изпълнявани от съществуващите дотогава Държавна комисия по ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и Агенция за надзор на хазарта и застраховането.

03.03.2020
3 Март - Национален празник на България
На 3 март, националният празник на България, се отбелязва годишнина от Освобождението на страната от турското робство. На 19 февруари (3 март) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Турция. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябвало да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимост и съответните териториални придобивки. В резултат на Р.-т. о. в. Русия си възвърнала Южна Бесарабия, загубена след Кримската война 1853-1856, присъединила Южна Украйна, Крим, Карската област, Кавказкото черноморско крайбрежие, Югозападна Грузия, северната част на Турска Армения. Сърбия, Румъния и Черна гора станали независими държави. Под натиска на английската и австро-унгарската дипломация и при опасността от избухването на нова война руското правителство проявило склонност към отстъпки. В резултат на войната България била освободена от петвековното турско робство и започнала самостоятелен политически живот и развитие по пътя на капитализма. Във войната Русия дала 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени. Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци).

08.03.2020
Международен ден на жената
На 8 март се отбелязва международният ден на жената. Празникът е под егидата на ООН. За пръв път празникът на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година в САЩ. Година по-късно на конференция в Копенхаген сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия, Швейцария и България. Българките са тези, които предлагат датата 8 март.

01.04.2020
1 април – Ден на хумора и шегата
1 април – Ден за хумора. Счита се, че празникът води своето начало още от Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците. Според друга версия, дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април. В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април". Във Финландия Денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг и детето тръгвало към следващия двор. В древността 1 април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – Ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.

08.04.2020
28 години от първата публична борсова сесия в България
Софийска фондова борса (СФБ Капиталов пазар АД) проведе първата публична борсова сесия за търговия с ценни книжа в новата икономическа история на България на 8 Април 1992 г.

10.04.2020
41 години от полета в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов
На 10 април 1979 г. в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. България става шестата страна в света, изпратила свой представител в Космоса.

16.04.2020
141 г. от приемането на Търновската конституция
На 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, в която е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881-83, изменяна през 1893, 1911 и 1946 и е в сила до 1947. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална.

25.04.2020
40 години Българска стопанска камара (БСК)
Първият Закон за търговско-индустриалните камари в България е приет от VІІІ-то Обикновено Народно събрание на 20.12.1894 г. и е обнародван на 20.12.1894 г. На 30 март 1903 г. е учреден Съюза на индустриалците, който е съществувал до 1947 г. с офис в София на ул. "Алабин" 36. На 29 март 1942 г. е обнародван Закона за стопанските камари, с който се учредяват Върховна Стопанска Камара и Областни Стопански Камари като публични правни юридически личности. През 1980 г. в България се възстановява дейността на индустриалните съюзи с учредяването на БИСА и ОИСА, чийто наследник днес са Българска стопанска камара (БСК) и стопанските камари в областите и общините (ИСА).

01.05.2020
1 май - Ден на труда
1 май - Ден на труда - официален празник за Република България.

06.05.2020
Гергьовден - Ден на Българската армия.
Гергьовден (6 май) е официален празник за Република България - Ден на Българската армия. Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. Великомъченикът Св. Георги живял в пров. Кападокия. Още много млад става войник. Заради силната си вяра в Християнството е затворен и обезглавен. Според легендата за неговия живот, близо до мястото, където той е погребан, имало езеро. В него живеел змей, който опустошавал цялата околност. Светецът убил чудовището със своето копие и избавил жителите на местността. Оттогава той е един от най-почитаните бойци в християнската вяра, както и покровител на българската армия. За българите, Гергьовден е един от най-тържествените християнски празници, който бележи началото на лятото. Той е и Празник на храбростта и българската армия, както и на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо. Гергьовден и е празник на всички, които носят името Георги.

09.05.2020
Ден на победата над хитлерофашизма
На 9 май 1945 г. в Берлин е подписана капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер. Този ден се отбелязва като Ден на победата над хитлерофашизма.

14.05.2020
Национална кръгла маса на тема „Подходи за осигуряване на работна среда, съобразена със специфичните възрастови потребности на различните поколения работна сила и насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“.
Българска стопанска камара в партньорство с КНСБ организира провеждането на Национална кръгла маса по проект на ОП РЧР на тема „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“

24.05.2020
Национален празник на Българската писменост
24 май е официален празник на Българската писменост

01.06.2020
Ден на детето
Международният ден на детето се чества за пръв път през 1927 г. - вторият неделен ден след Великден, Неделя на мироносците. Замислен и обявен от Съюза за закрила на децата в България, той се ръководел от Върховен комитет с председател софийският митрополит Стефан. Били създадени хиляди трапезарии, летовища и детски лагери в манастирите. Празнували го с литературни програми и детски изяви. След 1950 г. Денят се провъзгласява на 1 юни, когато се отбелязва Международният ден на детето.

07.06.2020
32 години от полета на Втория български космонавт - Ал.Александров
7 - 17 юни 1988 г- Полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5” и “Союз ТМ-4” и на изследователския комплекс “Мир”.

11.06.2020
Професионален празник на икономистите в България
Денят на икономиста се отбелязва на 11 юни от 2005 г. с решение на Министерски съвет по повод 110 г. от създаването (1895) на първото българско икономическо дружество в България, преименувано през 1990 г. в Съюз на икономистите в България. Дало своя принос в зараждането на освободена България основаното през 1895 г. научно дружество непрекъснато участва в изграждането на една съвременна и европейска България. Цяла плеяда знаменити българи са членували в дружеството, то е дало на България поредица от премиери, министри, академици. Негови членове са били дори и такива доказани майстори на перото като Иван Вазов и Алеко Константинов.

14.06.2020
Международен ден на кръводарителя
През май 2005 г., по време на Световната здравна асамблея, министрите на здравеопазването единодушно приели декларация за ангажираност и подкрепа за доброволно кръводаряване. В своята резолюция WHA58.13, те са решили всяка година на 14 юни да се провежда Световен ден на кръводарителя (World Blood Donor Day).

16.06.2020
12 години от въвеждането на XETRA в БФБ-София АД
На 16 юни 2008 БФБ-София АД въведе търговската система XETRA на Deutsche Boerse.