Календар

08.03.2019
Международен ден на жената
На 8 март се отбелязва международният ден на жената. Празникът е под егидата на ООН. За пръв път празникът на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година в САЩ. Година по-късно на конференция в Копенхаген сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия, Швейцария и България. Българките са тези, които предлагат датата 8 март.

15.03.2019
20 години Националната здравноосигурителна каса в България.
През 1999 г. започва да функционира Националната здравноосигурителна каса в България.

20.03.2019
Ден на пролетното равноденствие
20 март е денят на пролетното равноденствие, познат ни още като „Първа пролет”. Денят е равен на нощта. В този ден Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.

31.03.2019
Преминаване към лятното часово време
В 3.00 часа през нощта на 25 март България преминава към лятно часово време. Часовниците се преместват с 1 час напред и тогава ще стане 4.00 часа.

01.04.2019
1 април – Ден на хумора и шегата
1 април – Ден за хумора. Счита се, че празникът води своето начало още от Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците. Според друга версия, дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април. В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април". Във Финландия Денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг и детето тръгвало към следващия двор. В древността 1 април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – Ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.

08.04.2019
27 години от първата публична борсова сесия в България
Софийска фондова борса (СФБ Капиталов пазар АД) проведе първата публична борсова сесия за търговия с ценни книжа в новата икономическа история на България на 8 Април 1992 г.

10.04.2019
40 години от полета в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов
На 10 април 1979 г. в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. България става шестата страна в света, изпратила свой представител в Космоса.

16.04.2019
140 г. от приемането на Търновската конституция
На 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, в която е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881-83, изменяна през 1893, 1911 и 1946 и е в сила до 1947. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална.

25.04.2019
39 години Българска стопанска камара (БСК)
Първият Закон за търговско-индустриалните камари в България е приет от VІІІ-то Обикновено Народно събрание на 20.12.1894 г. и е обнародван на 20.12.1894 г. На 30 март 1903 г. е учреден Съюза на индустриалците, който е съществувал до 1947 г. с офис в София на ул. "Алабин" 36. На 29 март 1942 г. е обнародван Закона за стопанските камари, с който се учредяват Върховна Стопанска Камара и Областни Стопански Камари като публични правни юридически личности. През 1980 г. в България се възстановява дейността на индустриалните съюзи с учредяването на БИСА и ОИСА, чийто наследник днес са Българска стопанска камара (БСК) и стопанските камари в областите и общините (ИСА).

28.04.2019
Великден - най-големия православен християнски празник
Тази година Великден (Възкресение Христово) се празнува на 8 април. Това е най-големият православен християнски празник. В евангелските текстове често се споменава, че Исус Христос предсказва разпъването си на кръста и възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, намира гробницата празна. Христос е възкръснал.Великден се празнува в продължение на три дни и е свързан с множество интересни и самобитни ритуали и традиции. Една от най-интересните е боядисването на яйца. Яйцата трябва да се боядисат задължително в четвъртък или в събота, като първото яйце винаги е червено. Има много предания, обясняващи защо цветът на първото боядисано яйце трябва да бъде червено. Според едно от тях Мария Магдалена, която Исус излекувал от вселилите се в нея зли духове, първа видяла възкръсналия Спасител. Тя тръгнала по света да разнася радостната вест. Стигнала и до Рим, до двореца на император Тиберий. Според обичая хората трябвало да носят подаръци, когато му отидат на гости. Богатите носели скъпи дарове, а бедните - каквото можели. Мария Магдалена нямала нищо, затова занесла в двореца едно яйце и го поднесла на Тиберий с думите: "Христос возкресе!". Императорът не повярвал на думите й: "Как може някой да възкръсне от мъртвите? Това е невъзможно, също както не може това бяло яйце да стане червено." Докато Тиберий говорел, цветът на яйцето в ръцете на Мария Магдалена започнал да се променя и накрая станал червен. Оттогава и на Великден християните боядисват яйца в червен цвят и се поздравяват с "Христос возкресе!".

01.05.2019
1 май - Ден на труда
1 май - Ден на труда - официален празник за Република България.

06.05.2019
Гергьовден - Ден на Българската армия.
Гергьовден (6 май) е официален празник за Република България - Ден на Българската армия. Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. Великомъченикът Св. Георги живял в пров. Кападокия. Още много млад става войник. Заради силната си вяра в Християнството е затворен и обезглавен. Според легендата за неговия живот, близо до мястото, където той е погребан, имало езеро. В него живеел змей, който опустошавал цялата околност. Светецът убил чудовището със своето копие и избавил жителите на местността. Оттогава той е един от най-почитаните бойци в християнската вяра, както и покровител на българската армия. За българите, Гергьовден е един от най-тържествените християнски празници, който бележи началото на лятото. Той е и Празник на храбростта и българската армия, както и на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо. Гергьовден и е празник на всички, които носят името Георги.

09.05.2019
Ден на победата над хитлерофашизма
На 9 май 1945 г. в Берлин е подписана капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер. Този ден се отбелязва като Ден на победата над хитлерофашизма.

15.05.2019
Международно изложение „ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”
На 15-ти и 16-ти март 2019 г. в Националния дворец на културата – град София ще се проведе пролетното издание на международно изложение „Образование без граници”.

24.05.2019
Национален празник на Българската писменост
24 май е официален празник на Българската писменост

26.05.2019
Избори за Европейски парламент
Изборите за Европейски парламент през 2019 г. в България ще се състоят на 26 май (неделя) и на тях ще бъдат избрани 17 български депутати.Право да гласуват имат българските граждани, които са навършили 18 години и са живели постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.

06.06.2019
140 години от откриването на Българска народна банка
Навършват се 138 години от откриването на Българска народна банка - първото държавно банково учреждение в България. На 6 юни 1879 г.БНБ извършва първата банкова операция – държавата превежда 8 697 043 лв., като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите - на депозит.