Фирмен профил

Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД - София


Контакти

София, 1301
ул. Алабин 16-20, ет. 1
тел.: 02/9801086,9814567
факс: 02/9814567
e-mail: bic@bia-bg.com
WEB-site: http://www.bic.bia-bg.com
 

Фирмени данни


БУЛСТАТ: 831927223
ИН по ДДС: BG831927223
Фирмено дело: 18710/95
Брой служители: 8 (2015)
Финансов резултат (хил. лв.): 4 (2015)
Оборот (хил. лв.): 155 (2015)
ДМА (хил. лв.): 11 (2015)
Капитал (лв.): 11 000
 
 
 

Отрасъл: Дейности, свързани с бази данни
Членство: Българска Стопанска Камара
Предмет на дейност: Информационно обслужване, издателска и търговска дейност и услуги, посредничество, всякакви други дейности, незабранени със закон.
 
Фирменият профил е посетен 142 798 пъти
[2016: 7 640, 2015: 6 566, 2014: 3 422, 2013: 6 845, 2012: 19 489, 2011: 16 529, ... ]
Управители
Управителен съвет
 Жечко Д. Петров - Управител
  Представляващ дружеството

Участие на управителите в други дружества
Жечко Д. Петров
Управител в
Български Институт за Външна Търговия - София - Управителен съвет (Управител)
СФБ Капиталов пазар АД - София - Съвет на директорите (Изп. директор)
Акционер в
Акционери

Съучастия

Последни новини
Последни новини (20)
 
Министерският съвет назначи Жечко Димитров от БСК за член през 2017 г. на Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), т. нар. „Сребърен фонд”. Жечко Димитров досегашния представител на работодателите Тодор Табаков. Смяната се прави предвид ротационния принцип за излъчване на представител от национално представителните организации на работодателите за член на УС на ДФГУДПС. Ръководството на „Сребърния фонд” се осъществява от Управителен съвет, който се състои от председател и осем членове. Министърът на финансите е председател, а министърът на труда и социалната политика е заместник-председател, като двамата участват по право в Управителния съвет.
Източник: БСК (08.12.2016)
 
Жечко Димитров е новият представител на работодателите в УС на Сребърния фонд За 2017 г. излъченият нов представител като представител на работодателите в Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна реформа, известен с наименованието Сребърен фонд, е програмният директор на Българска стопанска камара (БСК) Жечко Димитров. Това реши Министерски съвет на провелото се заседание. УС на Сребърния фонд е 9-членен, като негови председател и заместник-председател по право са министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика. Общият паричен ресурс на фонда към 30.11.2016 г. е в размер на 2,655 млрд. лв., от които 2,64 млрд. лв. са оформени в годишен депозит в БНБ с решение на Управителния съвет на фонда. По същото време на миналата година във фонда е имало 2,534 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2016)
 
Борсова информационна компания Капиталов пазар" ЕООД, еднолично дружество на Българска стопанска камара се регистрира на 8 февруари 2016 г. в МТСП за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за Република България.
Източник: Капиталов пазар (11.02.2016)
 
Българската стопанска камара (БСК) е против разширяването на правомощията на Националната агенция за приходите (НАП) и ограничаването на правата на данъчно задължените лица. Организацията смята, че това ще увеличи разходите за бизнеса и увеличават значително административната тежест. В становище по проекта за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) БСК изразява категорично несъгласие с предложението „органът по приходите да може да изисква пояснения от страна в ревизионното производство по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)“. Сред аргументите на БСК е фактът, че на приходната агенция и нейните служители се предоставят неприсъщи функции, специфични методи и инструменти, използвани от органите на дознанието и следствието, за които служителите нямат необходимата подготовка. Организацията счита, че не е представена оценка на въздействието на необходимия допълнителен административен капацитет и бюджетни разходи и очакваните ефекти. Според БСК предлаганата промяна ще доведе до повишаване на разходите на бизнеса и в частност - на малките предприятия, ще нарасне необходимостта от ползване на юридически консултации и адвокатски услуги. Освен това от работодателската организация посочват, че се разширяват инструментите за селективен натиск върху бизнеса, конкретни физически лица – служители и собственици на съответните дружества, при неизяснени процедури и условия за осъществяване на непосредствени контакти с длъжностни лица, създават се допълнителни възможности за корупционни действия и практики от страна на служителите на приходната администрация. Предложенията за промени в ДОПК увеличават значително административната тежест, категорично не съдействат за съкращаване сроковете за приключване на административните производства и силно контрастират с нереализираните предимства и възможности на електронните услуги, управление и контрол върху стопанската дейност и администриране на данъчните задължения, пише още в позицията на БСК.Още по темата Бизнесът видя възможност за поевтиняване на тока за индустрията от 1 ноември БСК иска данъчни облекчения за дарения на храни и стоки БСК е и против отмяната на правото на данъчно задължените лица (ДЗЛ) да получават присъдени в тяхна полза суми, обезщетения и направени разноски при спечелване на дело. „Това означава НАП да не носи отговорност за неправомерни свои действия и тежестта в съдопроизводството да падне изцяло върху ДЗЛ, независимо от изхода на съответното производство“, се казва в мотивите на камарата. Друга предложена промяна - заличаване на действащия чл. 236, също среща неодобрението на БСК, тъй като по този начин се отнема правото на длъжника при несъгласие да поиска възлагане на нова контролна оценка. По този начин не само му се нанася пряка вреда, но и го поставя в неизгодна и зависима позиция. В позицията си БСК предлага действащият принцип на „мълчаливи отказ“ да се замени с „мълчаливо съгласие“. Становището е изпратено на вниманието на Комисията по бюджет и финанси при 43-то НС, както и до всички парламентарни групи.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2015)
 
Евро Геймс Технолоджи (EGT) започва днес обучение на 15 свои специалисти по "Оптимизиране на фирменото управление на трудово-производствения процес" по програмата на REFA (Германия). Базовият REFA-курс се организира от изключителния представител на REFA за България - БИК Капиталов пазар ЕООД. Успешно завършилите курса ще получат сертификат от REFA и ще придобият познания и практически умения в областта на фирмения мениджмънт и управлението на трудовите процеси. Евро Геймс Технолоджи (EGT) се наложи в последните години като една от най-бързо развиващите се фирми в световната казино индустрия. Дейността на компанията е свързана с разработване, производство и разпространение на разнородна гама съоръжения за игрална дейност. Продуктовото портфолио на компанията включва игрални автомати, видео слот игри, джакпот системи, електронни рулетки, мобилни плейстейшъни, полуавтоматичен блекджек и широка гама от аксесоари за игралната индустрия както и мобилни платформи. Основно предимство на разработваните от фирмата продукти е високото качество, съчетано с доказана благонадеждност и конкурентни цени. Продуктите на EGT са сертифицирани от редица международни регулаторни агенции и местни лаборатории (GLI и SIQ), гарантиращи съответствието им със законодателството и техническите стандарти установени от всяка една юрисдикция.
Източник: Капиталов пазар (20.08.2015)
 
Поне 27 895 наши студенти са изтекли зад граница, защото са избрали да учат висше образование в чужди университети, съобщи (НСИ). Тази информация не включва данни за българските студенти в Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Македония, Хърватия, Румъния и Латвия. Общият брой на студентите у нас е 280 хил., излиза, че курсистите ни зад граница са колкото една десета от младежите, избрали да останат да учат у нас. Най-много българи следват в • Обединеното кралство-7405 • Германия -7195. • Австрия -1786 • Франция -1770, • Испания -1724 • Нидерландия- 1637 По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2012 г. По данни на НСИ 11 280 е общият брой на младежите с чужд произход, които пълнят родните университети, като: • 45,9% от тях следват в областта на здравеопазването. • 11,1 на сто от тях учат технически науки. Според данните на националната статистика болшинството от чуждите студенти у нас са родом от Турция и Гърция. И въпреки силния интерес към медицинските ни вузове, делът на чуждите курсисти у нас е все още нисък - едва 4% от всички студенти у нас. Не може да се каже същото обаче за броя на нашите студенти в университетите зад граница.
Източник: Монитор (21.10.2014)
 
През 2012 г. БИК Капиталов пазар ЕООД отчита положителен финансов резултат в размер на 3 хил. лв. (през 2011 г. печалбата също е 3 хил. лв.), която се формира от 143 хил. лв. приходи от дейността (170 хил. през 2011 г.) и разходи в размер на 140 хил. лв. (при 167 хил. лв. през 2011 г.). Собственият капитал на дружеството бележи увеличение с 73% от 3 518 лв. в края на 2011 г. на 6 080 лв. през 2012 г. В структурата на приходите през 2012 г. най-голям дял (47%) формират приходите от продажба на справки и данни от Информационната система на българските предприятия (BEIS). Основен дял (36%) заемат приходите от «услуги за БСК» (счетоводно-касово обслужване,предоставяне на новини), като в абсолютен размер няма съществена промяна в сравнение с предходните години. Приходите от обучения и консултации по оптимизация на производствения процес по методиката на REFA-Германия формира 15% от приходите на БИК за 2012 г. Основните дейности, които осъществява дружеството през 2012 г. са: • счетоводно-касово обслужване на БСК, • поддържане и развитие на Информационната система за българските предприятия (BEIS), • образователна и консултантска дейност (обучения по REFA-Германия и по внедряване на компетентностния подход в управлението на човешките ресурси) • издателска и рекламна дейност (ежедневното електронно издание на БСК – “Бизнес, Индустрия, Капитали”). УС на БСК, в качеството си на едноличен собственик на капитала на “БИК Капиталов пазар” ЕООД на своете заседание на 17 юни 2013 г. реши: 1.Приема годишния отчет за дейността през 2012 г. на БИК “Капиталов пазар” ЕООД; 2.Освобождава от отговорност Управителя на дружеството за дейността през 2012г.; 3.Реализираният през 2012 г. положителен финансов резултат да бъде отнесен за покриване на загуби на дружеството от минали години.
Източник: Капиталов пазар (18.06.2013)
 
Новите собственици на електромобили да получават финансова подкрепа в размер на 30 процента от стойността на колата, предлагат от Стопанската камара. Експертите очакват до 2025 година по пътищата на страната да се движат най-малко 200 хиляди коли, задвижвани с електроенергия. Жечко Димитров - програмен директор на Българската стопанска камара заяви, че в Закона за движение по пътищата трябва да се въведе понятието електромобил и допълни. "По създаването на проекта за информационна система на компетенцията на работната сила, Стопанската камара има амбицята да обхване двайсет водещи сектора в българската икономика. Един от тези сектори, който са включени като пилотни в изпълнението на е "Електромобили". Камерата оценява потенциала на сектора в света и у нас и възможностите за развитие са огромни." Хората ползващи на електромобили трябва да получи и други финансови облекчения, смятат от Стопанската камара. Те искат тези коли да бъдат освободени от пътен и от годишен данък, от такса за паркиране в градовете, както и от такса за регистрация.
Източник: БНР (22.08.2012)
 
Екип на БИК Капиталов пазар ЕООД успешно приключи проект за провеждане на практическо обучение на експерти за прилагането на съвременни методи на индустриалния инжинеринг за оптимизация на производствените процеси в предприятието за производство на ски Амер спортс България ЕООД-Чепеларе. В рамките на двудневното обучение експерти от предприятието бяха обучавани по заснемане на времена на работните процеси в производството.
Източник: Капиталов пазар (18.05.2012)
 
Днес в гр. Пловдив започва обучение на експерти по "Оптимизиране на фирменото управление на трудово-производствения процес" по програмата на REFA (Германия). В обучението участват експерти от водещи български предприятията като "Граммер" АД, "Суисмод" ООД, "Кабелтрейд" ЕООД, Иксетик Пловдив ЕООД, Макском ЕООД и други. Базовият REFA-курс се организира от БСК и БИК "Капиталов пазар" ЕООД, като изключителни представители на REFA за България. Успешно завършилите курса ще получат сертификат от REFA и ще придобият познания и практически умения в областта на фирмения мениджмънт и управлението на трудовите процеси.
Източник: Капиталов пазар (03.10.2011)
 
ICAP Group започва стратегическо сътрудничество със световния лидер в предоставянето на услуги за кредитен риск и бизнес информация Dun@Bradstreet (D&B). Чрез влизащото в сила на 10 септември 2011 г. дългогодишното споразумение ICAP става ексклузивен доставчик на D&B за България, Румъния и Гърция. От своя страна D&B ще предлага на своите клиенти в световен мащаб актуална информация за български, румънски и гръцки компании, предоставена ексклузивно от ICAP. Кредитните доклади на D&B ще съдържат оценка за кредитния рейтинг на ICAP, признат от Централната европейска банка.
Източник: Пари (04.05.2011)
 
Промените в Закона за търговския регистър, приети от парламента миналата седмица и влизащи в сила догодина, са продиктувани от необходимостта за баланс между защитата на личните данни и публичността на информацията. Това обясни в предаването „Кой говори" по Дарик изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Виолета Николова. По думите й те са временна мярка. Програмният директор на БСК Жечко Димитров обаче е категоричен, че направените промени ще затруднят достъпа до информацията в регистъра от чужбина. „За всеки, който е отворил закона и е видял какво предвиждат тези промени, е напълно ясно, че по никакъв начин не се нарушава публичността на данните в Търговския регистър и тази публичност не е ограничена. Това, което предвижда изменението на Закона за търговския регистър, е баланс между защита на личните данни и публичността на информацията", обясни Николова и допълни, че идеята е достъпът да се осъществява чрез електронен подпис или цифров серитификат. „Идеята на законодателя и нашето предложение е да се използват съществуващите към момента електронни подписи и отделно този цифров сертификат, който е напълно безплатен", обясни Николова. Тя заяви, че към момента в търговския регистър има регистрирани над 500 000 търговци - еднолични търговци, дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества. Всички данни на тези търговци са в регистъра - ЕГН-та, адреси, спесимени, всичко, което представлява лични данни и по думите на Николова те са „на показ". Тя обясни, че няма нито един регистър в Европейския съюз, който да предоставя на показ абсолютно всички лични данни на гражданите. С настоящите промени в Закон за търговския регистър се въвежда достъпът до него с цифров сертификат или електронен подпис. Сертификатът ще се изважда с молба и срещу документ за самоличност, като подаването им става на гише в Агенцията по вписванията и веднага се предоставя на заявителя. „Става въпрос за възможност да се проследи кой влиза в регистъра, къде влиза и какво прави, защото ако възникне злоупотреба, след като този достъп оставя следа след себе си, много лесно може да се установи кой какво е правил вътре. При мен непрекъснато постъпват жалби от различни дружества за това, че са използвани техните подписи, че са съставяни документи с невярно съдържание, тези документи са използвани впоследствие за регистриране на нови дружества, самите хора не знаят за какво става въпрос", каза тя. Николова обясни, че на практика никой в агенцията няма да гледа кой къде влиза и какво прави, а достъпът в регистъра ще оставя следа в информационната система. Ако възникне случай на измама, образува се досъдебно производство и органите на досъдебното производство изискат информация от Агенцията по вписванията, оттам ще могат да им предоставят кой къде е влизал и какво е правил. Според юриста от програма „Достъп до информация" Фани Давидова направените промени са лош знак, тъй като по думите й отново се предоставя избор „сигурност срещу граждански права". Според бизнеса промените, касаещи достъпа до Търговския регистър „ще затруднят работата". „Ако всички потребители на Търговския регистър трябва да се наредят пред регионалните звена на Агенцията по вписванията за сертификати... Те не решават проблема с личните данни, а ще ограничат ползването на информацията от чужбина, което за мен е необяснимо", каза Жечко Димитров и допълни, че електронните подписи от чужбина не важат у нас, което ще затрудни достъпът на чуждите инвеститори. Според Николова информационна система не е заложена по адекватен начин изначално. „Ако ние имаме претенцията да отговаряме на европейски директиви, то това трябва да бъде направено по съответния начин. Тази мярка, това изменение в Закона за търговския регистър е една временна мярка. Защото целта е да се изгради една нова система на търговския регистър, която много ясно и категорично да даде това, което всъщност се очаква", коментира тя. Жечко Димитров от БСК е категоричен, че промени по отношение на търговския регистър са необходими и в това спор няма, но въпросът е какви са те. Според него направените промени не са ясни и препращат с решение на Министерския съвет. „Тоест законът спира да действа в тази част каква информация трябва да се визуализира и с подзаконов нормативен акт някой някъде ще решава каква да бъде тази информация", коментира представителят на стопанската камара. По думите му бизнесът безспорно е съгласен и не може да има възражения, че не е нормално до лични данни на акционери и на хора, които не са представляващи дружеството, спесимени да има свободен достъп. „Начинът, по който работи регистърът, начинът, по който се правят промени в този регистър обаче не може да бъде подкрепен, просто защото не е ясен резултатът", обясни той. От работодателската организация припомниха, че от 2006 година досега са направени 11 промени в Закона за търговския регистър. Според тях е необходимо да се направи цялостен проект за реорганизация на регистъра, а дотогава по-добре нищо да не се прави. Виолета Николова пък обясни от своя страна, че за да се направи системата, така че да удовлетворява изцяло бизнеса, това означава първо, да се направи не само законодателен анализ, но и по отношение на самата информационна система. „Това означава на практика една напълно нова информационна система, което е свързано първо, с разработването на задание за тази информационна система и най-вече с отпускането на средства, които съвсем не са малко", коментира тя и допълни, че със сигурност става дума за милиони. Шефката на Агенцията по вписванията допълни, че в условията на криза не вижда как биха могли да бъдат отпуснати тези средства, за да се направи промяната. Според представителя на Българската стопанска камара промените, касаещи търговския регистър, трябва да са съгласувани предварително с потребителите му.
Източник: Дарик радио (19.04.2011)
 
Пълният достъп до базата данни на търговския регистър от 1 януари ще става само с електронен подпис. Това реши окончателно Народното събрание, като одобри предложението на Министерството на правосъдието за промени в Закона за търговския регистър. Общодостъпна, и то само след сертификат, ще бъде само малка част от данните за фирмите. Така на практика получаването на пълната информация ще става платено, тъй като получаването на електронен подпис се заплаща."Аз лично бих затворила всички фирмени досиета", заяви в парламента зам.-министърът на правосъдието Жанета Петрова. Тя уточни, че промяната в закона се налага, тъй като от 2005-а, от когато съществува търговският регистър, никой не е съобразил разпоредбите на закона с тези на правилата за защита на личните данни. Ние имаме пари за купуването на сертификационен сървър, който за секунди да издава сертификати на потребителите, но нямаме милиони левове за хиляди служители, които да преравят документ по документ и да заличават личните данни, обясни още зам.-министърката. Тя допълни, че от ведомството предлагат балансиран подход за решаване на проблема с изложените на показ лични данни. Въпреки че подкрепиха проекта, нито един от депутатите от ГЕРБ не взе думата, за да го защити в пленарната зала. Причината е, че преди седмица на заседание на правната комисия председателят Искра Фидосова настоя представителите на Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието лично да поемат отговорност за текстовете. Фидосова се съгласи с колегите си от другите парламентарни групи, че проблемът не е законодателен, а технически и става дума за гаф при прилагането на закона за защита на личните данни.
Източник: Монитор (15.04.2011)
 
Бизнесмени ще си разменят работници в зависимост от нуждите и натовареността на фирмите, които ръководят. Идеята вече е разпратена за съгласуване със социалните партньори и след това ще бъде внесена в Националния съвет за тристранно сътрудничество за реализиране. По този начин работодателите се надяват да решат проблема с липсващите квалифицирани кадри в страната. Вместо да си крадат добрите специалисти, като често ги изкушават с астрономични заплати, те ще си ги преотстъпват за известно време срещу заплащане. Щом свършат работата, хората ще се връщат на своето основно работно място. Според Жечко Димитров от Българската стопанска камара по този начин например най-лесно ще се реши недостигът от IT специалисти. При срив в системата на фирмата служителят може да бъде преотстъпен временно, докато я оправи. Екстравагантната идея е част от пакет предложения за промени, които БСК се надява да облече и в съответната нормативна уредба. Според Жечко Димитров, щом съберат всички мнения и преминат през НСТС, предложенията могат да поемат пътя към парламента. Другата идея предвижда с нов текст в Кодекса на труда работниците да бъдат задължени да се обучават според изискванията на предприятието си. Ако не се съгласят, може да бъдат уволнявани. Според Димитров сега хората често отказват да учат каквото и да било. Не е ясно обаче как може бизнесът да бъде накаран да инвестира в обучението на своя персонал. В момента той харчи под 1% за квалификация на хората си докато европейският дава средно 10 пъти повече. При това средностатистическото число у нас идва главно от големите разходи, които дават за обучение на персонала си моловете. Все пак след прилагането на ОП „Човешки ресурси“, която финансира преквалификацията с европари почти 35% от преминалите през курсове са били изпратени в тях от своите началници. Бизнесът предлага още и у нас да се въведе т.нар. европейски паспорт на уменията. Целта е в документа обективно да бъде описано какво може работникът. В него освен дипломи и сертификати ще се вписват и проектите, върху които той е работил. Сега много често хората пълнят своите CV-та със свободни съчинения, които работодателят няма как да проверява, твърди Димитров. Преди въвеждането на новия паспорт обаче задължително ще трябва да се унифицират и длъжностните характеристики. . Правят стандарти за всяка професия До края на годината трябва да бъдат изработени трудови стандарти, които ще опишат какво трябва да умеем да вършим на всяко работно място. В момента се сформират екипи, които до декември трябва да разработят секторни анализи за работната сила. После ще подготвят и прогнози от какви специалисти ще се нуждае той през следващите години. В 4 сектора вече са създадени консултативни съвети, които да направят това. Става дума за елтехниката, дърводобива, месопреработването и металургията. До края на годината трябва да бъдат учредени още 4 подобни съвета. Щом изработят трудовите стандарти, съветите ще трябва да преценят и колко работници в бранша могат да ги покрият. . Само един на всеки сто учи за нов занаят Емил Иванов Повечето безработни са без квалификация, показва статистиката. Само един на всеки сто работещи българи се престрашава да изкара някакъв курс за квалификация, показва статистиката. В ЕС това са готови да направят средно поне десетина човека. Въпреки усилията този процент от години си остава нисък, призна вчера Емилияна Димитрова от просветното министерство. Защо българите масово отказват да научат нещо повече за професията, с която си вадят хляба, обаче е много лесно да се обясни - новите им умения не се отразяват на доходите и кариерата им. Според Андрей Върбанов от КТ „Подкрепа“ индустрията изпитва тежък недостиг на квалифицирани кадри. Това не само спира развитието, но и спъва работата на цели отрасли в икономиката. За новия завод за китайски автомобили край Ловеч например работодателите с мъка успели да наемат едва 42-ма инженери. Все по-често чуждите инвеститори се отказват от плановете си у нас заради липсата на квалифицирани кадри, твърди и Антоанета Кацарова от Агенцията за професионално образование и обучение. В момента у нас действат 840 центъра, които годишно обучават към 16 000 човека. Макар че 60% от безработните са без каквато и да е квалификация, не повече от 2000 от тях склоняват да се учат. Най-голям интерес има към курсовете, свързани с туризма - над 6500 човека годишно преминават през тях. Наплив има и за селския туризъм, както и за биоземеделието. Но най-много хора се натискат за курсовете по козметика и фризьорство, твърди Антоанета Кацарова. Макар че вече има държавни образователни изисквания, които са съобразени с европейските образователни стандарти, никой не ги спазва, признава тя. Единствено в т. нар. регулирани професии като при заварчиците например евронормите са железни. Вчера на кръгла маса, организирана от КТ „Подкрепа“, експертите признаха, че никой в момента не следи и не се интересува от самото качество на професионалното обучение. . Холандия затяга режима за гурбетчии Холандия затяга режима за достъп на българи и румънци до трудовия си пазар. Социалният министър Хенк Камп поиска от 1 юли нашенци да получават разрешителни за работа само при „изключителни случаи”. В момента Холандия заедно с още 9 държави прилагат т.нар. преходни режими, които ограничават достъпа на българите до трудовите им пазари до 2014-а, припомня Владимир Калчев от нашето министерство на труда. Според него вероятно заради икономическата криза и опасения от ръст на безработицата властите увеличават проверките за работа на чужденци без разрешителни. Холандският министър коментира, че затегнатият контрол цели да накара безработните в страната да приемат предлаганите им работни места. Според статистиката над един милион холандци под 65-годишна възраст са без работа и разчитат на социални помощи, но отказват непривлекателните позиции и се налага за тях да бъдат наемани чужденци. . Договор и осигуровки за работа от вкъщи Екатерина Титова Производството на мартеници се извършва изключително като надомна работа. Вадят надомния труд от сивия сектор Инспектори проверяват за шум и тормоз над съседите Хората, които извършват надомна работа, вече ще подписват трудови договори и ще трупат осигурителен стаж. Това решиха депутатите с гласуваните вчера окончателни поправки в Кодекса на труда. Досега този тип работа не беше регламентиран законово и най-често попадаше в сивата икономика. С измененията работодателите се задължават освен да подписват трудови договори за възлаганите дейности, и да внасят социални и здравни осигуровки за служителите си, които работят вкъщи. В договорите трябва да бъде уредено и възнаграждението за полагания надомен труд, като то не трябва да е по-ниско от минималната работна заплата в страната. С промените се забранява полагането на извънреден труд вкъщи или на ненормирано работно време. Надомните служители сами ще определят кога ще почиват и как ще разпределят работата си. Те ще са длъжни обаче да изпращат писмено графика си на работодателя не по-късно от седем дни след сключването на трудовия договор. Работодателите пък ще трябва да влязат в дома на служителя си, за да го направят пригоден за съответната дейност, която ще се извършва. Тяхно задължение ще бъде и осигуряването на безопасни и здравословни условия вкъщи. Тези, които си изкарват прехраната от надомна работа, ще са длъжни да пускат в дома си както работодателя, така и трудови инспектори, които да проверяват спазват ли се разпоредбите на закона. При работата вкъщи те ще трябва да се грижат за спокойствието на съседите си, като не вдигат прекомерен шум и пречат на почивката им. Промените засягат между 350 хил. и 500 хил. души които извършват надомен труд, поясни Вяра Петрова от социалната комисия в парламента. Това са най-често хора с увреждания, заети в леката промишленост, които поради липсата на законови норми до момента са работили при неизгодни условия – без трудов договор и осигуровки, с неясно заплащане и работно време.
Източник: Монитор (14.04.2011)
 
През последните години месната промишленост в България отчиташе непрекъснат ръст в обема на произведената продукция. През 2008 г. приходите от продажби в бранша достигнаха 1.725 млрд. лева. Очаква се за 2009 г. предприятията от сектора да отчетат спад в продажбите. По данни на проучване, изготвено от БИК „Капиталов пазар” ЕООД, продажбите на месопреработвателните компании през 2008 г. са с 14% по-високи спрямо 2007 г. В проучването са включени 222 действащи в сферата компании в България. Водещите 10 предприятия са реализирали през 2008 г. общо 514 млн. лева, което е прираст с 23.4%, срещу 29.1% през 2007 г. спрямо 2006 г. През 2008 г. начело в сектора е излязла компания Месокомбинат Русе АД с оборот от 82.3 млн. лева, което е прираст от 118.3% спрямо 2007 г. На втора и трета позиция се нареждат Пилко ЕООД и Месокомбинат-Ловеч АД със съответно 73.7 млн. лева и 69.5 млн. лева приходи от продажби. Челните места през 2008 г. допълват още Градус-1 ООД, Кен АД, Емил Илиев ЕООД, Брезово АД, Карол Фернандес Миит ООД, Меком АД, Унитемп ООД. Сред водещите 10 компании по приходи от продажби за 2008 г., Емил Илиев ЕООД се изкачва в класацията най-бързо като прескача шест позиции до 6-о място. Най-динамично развиващото се предприятие сред месопреработвателите е Еко мес ЕООД - Величков с ръст от 1.4 пъти в приходите от продажби за периода 2008/2007. Сред останалите бързо развиващи се компании са Месокомбинат Русе АД, Пепи Комерс ООД, Чикън Груп ООД, Алдагот ООД и др. Класацията е съставена на базата на финансовите данни на компаниите за 2006-2008 г. представени в Информационната система за българските предприятия (BEIS). Дружеството е 100 % собственост на БСК. Класацията е базиранa на темпа в прираста на приходите от продажби през 2008 г. спрямо 2007 г. при долна граница 3 млн. лева. (www.economynews.bg/)
Източник: Други (15.03.2011)
 
В учебния център на "Пиринтекс" ЕООД - Гоце Делчев започва обучение на специалисти по "Оптимизиране на фирменото управление на трудово-производствения процес" по програмата на REFA (Германия). Пиринтекс ЕООД, собственост на Ролман & Партнер Мениджмънт ООД, Германия, произвежда мъжка и дамска конфекция за големи чуждестранни фирми със световна известност в текстилния и модния бранш. Над 90% от продукцията се продава в Германия, Швейцария, Гърция. Базовият REFA-курс се организира от БСК и БИК "Капиталов пазар" ЕООД, като изключителни представители на REFA за България. Успешно завършилите курса ще получат сертификат от REFA и ще придобият познания и практически умения в областта на фирмения мениджмънт и управлението на трудовите процеси.
Източник: Капиталов пазар (07.02.2011)
 
ГЕРБ ще сложи катинар на Търговския регистър. Управляващите ще ограничат достъпа до личните данни и подписите на собственици на фирми в регистъра, научи "Стандарт". Целта е да се прекратят случаите на кражби на фирми. "Вече сме подготвили промени, които ще ограничат достъпа до данните за собственици на фирми в Търговския регистър. Досега свободно всеки можеше да провери копията от личните карти и подписите. С информацията се правят измами, а случаите на кражби на фирми зачестяват. Крадат се подписи и данни, а после и цели компании", разясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев. Според промените, които правната комисия ще разгледа, само длъжностни лица ще имат достъп до личните данни на управители и собственици на фирми. "Никой друг няма работа там. Гражданите ще имат достъп до основната информация, но само служители на съда, прокуратурата, МВР и НАП ще влизат в личните данни на собствениците. Това ще става с индивидуален код, даден на оторизираните служители", каза Радев. Депутатът коментира, че зачестяват и случаите на кражба на данни на чуждестранни лица. "Според закона чужденец няма право да закупи имот в страната като физическо лице. Затова регистрира фирма и тогава купува. Но зачестиха кражбите на такива фирми, тъй като с фалшиво удостоверение за пререгистриране на фирмата измамниците слагат ръка и на имота", допълни юристът. От ГЕРБ ще облекчат и фирмите. Компаниите, които подлежат на задължителен одит, ще продължат да подават отчетите си и в Агенцията по вписванията. Но останалите фирми ще подават отчети и декларации само пред Националната агенция по приходи. Така ще спестим на хората висене по опашки и глоби, казаха от мнозинството. Предлагаме и намаляване на таксата за подаване на документи по интернет с 50%, заяви още Радев.
Източник: Стандарт (31.01.2011)
 
На 21 януари (петък) в гр.Ямбол успешно приключи базисния курс на обучение по системата на REFA-Германия на тема: “Оптимизиране на фирменото управление на трудово-производствения процес в условията на пазарна икономика”. В завършилия курс успешно положиха изпит и получиха своите REFA-сертификати 6 специалисти от „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД (Yazaki Bulgaria). Обучението включва два основни модула - "Организация на работни системи и процеси" и "Управление на производствените данни". Дружеството e 100% собственост на японската компания Yazaki Corporation, притежаваща най-големия дял от автомобилния международен пазар за производство на кабелно оборудване. Продуктите на фирмата включват кабелни инсталации, климатици и други компоненти и оборудване за автомобили. REFA (Асоциация за планиране и организация на труда в предприятията и фирмено развитие - Германия) е създадена още през 1924 година в Германия, нейн представител за България е Българска стопанска камара и БИК Капиталов пазар ЕООД. Следващият курс за обучение по програмата на РЕФА ще се проведе през м. февруари в гр.Гоце Делчев.
Източник: Капиталов пазар (21.01.2011)
 
"Спешно е необходим достъп на приходната администрация до кредитните досиета в банките. Общоизвестно е, че по време на кредитния бум фирмите представяха в кредитните институции данни от т. нар. черно счетоводство, а подаваха пред Националната агенция за приходите декларации, информацията в които няма нищо общо с реалността. Десетки са случаите, когато дружества отчитат нулева печалба, а безпроблемно получават кредити за стотици хиляди евро. Ако ревизорите на НАП получат достъп до кредитните им досиета, реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци", се казва в писмото на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов до Министерството на финансите, с което той предлага промени в Закона за кредитните институции. Идеята му е териториалните й директори да получат право при нужда да сверяват и сравняват информацията за реалните парични потоци, заетите лица, активите, финансовите резултати и т.н., която фирмите представят в данъчните звена и са пред кредитора си. "Има проблем - ощетява се фискът, и неговото решение е в предложението на НАП за промени в Закона за кредитните институции, коментира пред "БАНКЕРЪ" и говорителят на агенцията Росен Бъчваров. Само че според мълвата, макар проектозаконът вече да е представен на ИНТЕРНЕТ страницата на Министерството на финансите, в ГЕРБ не са настроени много положително към идеята, защото се съмнявали в ползите от нея... Пък и не е много сигурно как ще се възприеме в Европа една такава мярка, която засяга банковата тайна. Няма да е учудващо, ако и сегашното поредно предложение за война срещу сивата икономика отиде да отлежава в чиновническите чекмеджета. Това обаче не променя факта, че споделянето на информация за задълженията на гражданите и фирмите (както към финансовите институции, така и към държавата и към компаниите, предоставящи комунални и телекомуникационни услуги) би решило доста проблеми. Дори само обменът на данните за размера и обслужването на дълговете може да подскаже някои изводи на данъчните и в същото време да предпази участниците на пазара от влошаване на портфейлите им. Описаното "споделяне на информация" би станало далеч по-лесно, ако имаше универсален кредитен регистър но у нас той все още не съществува. Информация за отпуснатите от банките заеми и за тяхното обслужване се събира в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. Той работи от 1998-а, а от 2004-а обхваща абсолютно всички вземания на банките от нефинансови институции, като отчита не само техния размер, но и просрочията по тях. До септември 2005-а обобщените данни от регистъра бяха публично достояние, но след това тази информация бе свалена от сайта на БНБ. От 1 октомври 2009-а влезе в сила нова разпоредба на Централната банка, с която в обхвата на информационната система бяха включени и данни за лизинговите компании и за небанковите кредитни институции. Преди тази добавка достъп до базата данни имаха само дъщерните дружества на регистрираните у нас банки. Останалите трябваше да разчитат на честността на клиентите си, когато те декларират какви други задължения имат. Достоверността на тези данни обаче нямаше как да бъде проверена. Затова промяната бе приветствана от работещите на небанковия финансов сектор като изключително важна стъпка за подобряване на качеството на кредитните решения - не само на техните, но и на тези на банките. През 2009-а банките и финансовите институции са извършили над 3 млн. проверки в информационната система поддържана от БНБ. Данните от кредитните регистри са изключително важен елемент от управлението на риска. А колкото по-подробни са те, толкова по-точна ще е оценката доколко рисков е един клиент. Само че като изключим ЦКР, източниците, от които кредитните институции могат да черпят информация, са много малко. И то заради законови ограничения. (Става дума за структури като Българска агенция за експортно застраховане, факторинговите дружества, Националната електрическа компания, за доставчиците на комунални, комуникационни услуги и всякакви други компании, предлагащи услуги на разсрочено плащане, които не подлежат на лицензионен или регистрационен режим пред БНБ, и поради това нямат достъп до Централния кредитен регистър. За да се промени това, са необходими изменения в Наредба 22 и в Закона за кредитните институции, но едва ли към такива ще се прибегне. По-скоро ще се търси друг начин за споделяне на информация). "Въпреки че Българска агенция за експортно застраховане многократно е правила постъпки, тя все още няма достъп до кредитния регистър заради съществуващите законови пречки. Бе отклонено дори нашето желание да бъдем само донори. С други думи, искахме само да даваме информация за некоректни длъжници, без да имаме достъп да данните на останалите участници. А със значителното увеличаване на нашата дейност ние натрупахме сериозна статистика, която може да помогне на всички кредитни институции", сподели неотдавна пред "БАНКЕРЪ" изпълнителният директор на държавния застраховател Дочо Карадочев. Един от сериозните източници на информация за банките е Националният осигурителен институт (НОИ). С него кредитните институции имат споразумение да получават справка върху какъв доход се е осигурявало едно лице през определен период назад във времето. Въз основа на нея банковите експерти трябва да преценят дали и при какви условия могат да предоставят искания заем. Преди кризата, когато рекламите информираха, че кредити се отпускат само срещу лична карта, тази информация не бе от голямо значение. Сега обаче, когато кредитните институции масово гледат под лупа всеки детайл от искането за заем, ниският осигурителен доход може да се окаже сериозна пречка дори за хора, които имат солидни кешови постъпления от други източници. В случая изобщо не става дума за недекларираните пред данъчните органи доходи, а за постоянни парични потоци от наеми, хонорари, авторски права, за които са платени данъци, но върху които не се дължат осигуровки. Тъй като банките нямат достъп до информацията, събирана от НАП, те изискват от клиентите си копие от данъчната декларация, подпечатано от съответната териториална дирекция на приходната администрация. Документът обаче се иска, за да се провери дали клиентът им не е длъжник на държавата, а не като доказателство за допълнителни доходи. "Обменът на всякаква информация би бил полезен, но създаването на универсален кредитен регистър е съвсем страничен проблем, който на този етап не се обсъжда в НАП", отговори Росен Бъчваров на въпроса на "БАНКЕРЪ" дали и за агенцията няма да е полезно споделянето на данни с банките с останалите играчи на пазара. На българския пазар работят и няколко частни кредитни бюра и регистърът - германската "Кредитреформ" (Creditreform), американската "Дън енд Брадстрийт" (Dun & Bradstreet), британската "Експириън" (Experian) и френската "Кофаc" (Coface), а също и появилият се в началото на 2010-а регистър "Дебт Нет". Те са сключили договор с някои от по-големите кредитни институции у нас, както и с мобилните оператори, и с НЕК. В професионалните среди се говори, че и някои браншови организации също са предприели създаването на собствени регистри с идеята да предотвратят опитите на едни и същи некоректни фирми да "завлекат" техни членове. Явно те са осъзнали, че ползите от споделянето на подобна информация са много повече, отколкото рискът да предоставят данни за клиентите си на своите конкуренти. Така или иначе никоя от тези бази данни не може да бъде наречена "национален общодостъпен кредитен регистър". "Кредитреформ" например разполага с кредитни справки за най-активните 100 хил. фирми у нас. Според уеб сайта на дружество негови членове и клиенти са "М-Тел", "Глобул", "Виваком", "Метро Кеш енд Кери", "BASF", "Банка ДСК", "БНП Париба", "Ай Ен Джи Банк", "УниКредит Булбанк", "Райфайзенбанк (България)", "Шел България", "Данон", Националната електрическа компания. "Това, което ние предлагаме, е платформа, чиято цел е да обхване необслужваните задължения извън банките. За разлика от другите регистри на пазара, нашата информация е всеобхватна и свободнодостъпна. Разбира се, заплаща се такса, но не бих казал, че това е пречка. Някои кредитни бюра изискват задължително да си техен член, за да получиш информация. Откакто заработи регистърът на "ДебтНет", в него е подадена информация за над 100 фирми. Имаме споразумение в базата данни да бъдат включени и длъжниците на НАП, които са около 3 хил. субекта", сподели за "БАНКЕРЪ" Владимир Георгиев, изпълнителен директор на "Дебт Нет". В случая се дава възможност на всеки да въведе на ИНТЕРНЕТ страницата на регистъра данни за некоректните си длъжници, които бавят плащанията си. Изглежда, създаването на база данни за задълженията на бизнеса е много по-лесно от тази за физически лица. В най-лошия случай споделянето на такава информация може да се възприеме като нарушаване на договорните отношения с търговските партньори. Когато става дума за физически лица обаче, проблемът с конфиденциалността става е доста по-труден заради ограниченията от Закона за защита на личните данни "Например Експириън България" е регистриран администратор на лични данни от Комисията за защита на лични данни. Експерти от компанията поясниха за "БАНКЕРЪ", че обмяната на информация за физически лица се осъществява между участниците в бюрото само след изричното писмено съгласие на клиента, което той прави, когато кандидатства за кредит или услуга. Около 90% от базата данни на "Експириън България", съдържаща почти 2 млн. кредитни сметки, се отнася за физически лица. Представителите на частния кредитен регистър уточниха, че сред клиентите му има банки, телекоми, небанкови финансови компании, а в момента преговаря за съвместна работа с комунални и застрахователни компании, с ИНТЕРНЕТ доставчици и с кабелни телевизии. Ясно е, че ползите от всеобхватна база данни са огромни - както за компаниите, така и за коректните им клиенти. Проучване на "БАНКЕРЪ" показа, че участниците на пазара осъзнават това. "Липсата на общодостъпен кредитен регистър определено затруднява управлението на вземанията. По този начин значително се намалява възможността компаниите да идентифицират лошите си длъжници. На практика те не могат да извършат адекватен анализ на платежоспособността на своите клиенти, което на свой ред се отразява в повишаване на лошите дългове. Заради липсата на кредитна история например на служителите на един телеком им е трудно да преценят дали е изгодно да продадат на изплащане един скъп телефон на свой клиент. Сега няма как да узнаят дали той вече не е получил такъв от конкурента им и дали не се е оказал некоректен платец", смята Добрин Миревски, директор "Бизнес развитие" в компания "ЕОС Матрикс", специализирана в управление на вземания. "Достъпът до кредитен регистър определено ще ни улесни при вземането на различни решения, ще намали финансовия риск и ще повиши събираемостта на вземанията. Създаването на универсален кредитен регистър би било от полза и за клиентите, които коректно обслужват своите задължения. Но останалите участници на пазара също трябва да предоставят подобна информация. В противен случай включването на "Глобул" в регистъра не би имало смисъл", споделиха представители на мобилния оператор. Тогава какво спъва създаването му? Добрин Миревски очерта няколко причини: "Законът за защита на личните данни, който не позволява лесно да се депозира информация, техническите и финансовите ограничения, които възникват заради нуждата от специална инфраструктура с достатъчно добри защити и... мисленето на хората в част от компаниите, които не са склонни да споделят информация с конкурентите си." Ето това е един от големите проблеми на българските фирми. Те ревниво пазят собствените си бази данни, опасявайки се - често с пълно основание, че ако другите компании или държавните институции получат достъп до тях, ще ги използват некоректно и ще им навредят. В същото време повечето бизнесмени предпочитат да ползват всякакви други позволени и недотам позволени начини за събиране на информация за своите клиенти, но не и да прибягват до кредитни регистри. Причините за това са две: много от нашите предприемачи трудно преглъщат, когато им се налага да платят за знания и информация, а втората - че въобще не желаят и да чуят за ползване на данни, ако срещу това им се налага да обявят показателите на собствените си компании. А това е един от принципите, на които са изградени повечето кредитни регистри - ако искаш да получаваш информация, трябва и да даваш.Точно за това у нас не може да бъде създаден единен кредитен регистър на доброволен принцип вече десет и повече години. И още дълго няма да види бял свят. Ако държавата се нуждае от подобна информационна база данни, изходът е един: изработването и приемането на закони и наредби, които да определят правилата за ползване на задължителните регистри - тези на БНБ, КФН, НАП, митниците и НОИ. По данни на БНБ в края на 2009-а отчетените в Централния кредитен регистър (ЦКР) задължения са 3.21 млн. броя при 3.15 млн. броя година по-рано. Балансовата им стойност е нараснала на 52.45 млн. лв., докато в края на 2008-а бе 49.75 млн. лева. Регистрираните кредитополучатели бяха 1.79 млн., от които 1.69 млн. физически лица, 8710 лица, упражняващи свободни професии или занаятчийска дейност, 90 хил. юридически лица и 2576 чуждестранни граждани.
Източник: Банкеръ (14.08.2010)
 
Служителят от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Емил Иванов е задържан при специализирана полицейска акция, заради това, че е манипулирал оферти, с които се е кандидатствало по Оперативна програма "Конкурентоспособност". Естеството на работата му давало възможност да познава алгоритъма за оценка. Той подавал информация за подходящите крайни финансови показатели и по този начин манипулирал класирането на проектите. През 2009г. БСК обави резултатите от свое проучване за резултатите от проведения конкурс по ОП Конкурентоспособност, като представи сериозни доказателства за установената порочната практика за разпределение на средствата - манипулиране на проектните предложения, резултатите и класирането на кандидатите. Направени бяха и конкретни предложения за отстраняване на конфликта на интереси между оценяващи и кандидатстващи.
Източник: Капиталов пазар (20.05.2010)