Кратък фирмен профил

 

Български компании са сред лидерите в Европа по изграждане и управление на соларни централи и системи за съхранение на енергия През 2024 г. само водещите 20 компании в България, които проектират, изграждат и управляват фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия са генерирали над 2.5 млрд. лв. приходи и имат ръст на приходите над 46% на годишна база. Спрямо 2022 г. пък увеличението на оборота е с цели 83%. Отчетената обща печалба също се повишава значително - от 206 млн. лв. през 2023 до почти 350 млн. лв. през миналата година. Рекордното изграждане на соларни мощности от 2023 насам - общо около 2500 мегавата само в България - се превръща във все по-значим източник на заетост. Служителите на 20-те най-големи компании са над 4200 и се увеличават с 21% на годишна база. Конкретни обобщени данни за бранша обаче липсват. Лидерът в бранша е "Сънотех" (Sunotec), който е един от най-големите строители на соларни паркове в Европа и абсолютен лидер в България. Компанията, основана през 2012 г. в Германия от българина Калоян Величков и Торстен Херферт, отчита рекордна година - 2.3 GW новоинсталирани мощности през 2024 г. и над 11 GW общо изградени фотоволтаични централи в 24 държави. Към края на миналата година групата има 1634 служители, които работят в България, и 2064 глобално, като голяма част от тях са българи. Компанията засили присъствието си на ключови европейски пазари като Иберийския полуостров, Скандинавия и Югоизточна Европа. Успоредно с това компанията навлиза и в нови региони - Латинска Америка и Западна Африка. С ръст почти 65% групата отчита през 2024 г. 877 млн. лв. оборот, което в абсолютна стойност е с 340 млн. лв. повече на годишна база. Печалбата също се увеличава с бързи темпове и за миналата година е почти 74 млн. лева. През 2024 г. са изградени 2.3 GWp нови слънчеви мощности и са внедрени 140 MWh батерии. През 2025 г. компанията вече е реализирала около 500 MWh системи за съхранение и работи по над 50 проекта за изграждане на 2.4 GWp солари и 2.7 GWh батерии, някои от които ще бъдат завършени през 2026 г. Проектът в Перник е флагман на този подход. Той е изграден върху бившия сгуроотвал на металургичния комбинат "Стомана Перник". Някогашен символ на индустриално замърсяване, теренът от 400 декара днес е преобразен в хъб за възобновяема енергия, включващ седем фотоволтаични проекта, пет от които са оборудвани със системи за съхранение на енергия. В кюстендилското село Багренци компанията прилага принципите на кръговата икономика. Теренът, бивш свинекомплекс, превърнат в незаконно сметище за строителни отпадъци, е почистен, а отпадъците са рециклирани на място и са използвани за изравняване на площадката. За изграждане на хибридния проект край врачанското село Селановци (60 MWp солар и 107 MWh батерия) е използван терен, който никога не е бил обработван, като по този начин се избягва потенциален конфликт със земеделието. В Ихтиман пък са предприети значителни дейности по залесяване като компенсаторна мярка. Повечето такива проекти групата развива не пряко, а чрез "Соларис холдинг" - смесено дружество с основните акционери в "Еврохолд България". За 2024 г. приходите на "Соларис холдинг" са все още малко - 14 млн. лв., но заявката е през 2025 г. да бъде отчетен стабилен ръст и при всички положения компанията ще се нареди сред 20-те най-големи. От 2024 г. "Сънотех" вече е и производител на стоманени конструкции за соларни системи. Компанията работи с ArcelorMittal и Wuppermann и цели да премине изцяло към "зелена стомана" и производство с възобновяема енергия. Един от ключовите моменти в близко бъдеще пък ще бъде пускането на SUNOTEC Tracker - система за наземно монтиране за проследяване на слънцето, разработена от инженерния екип на компанията. Целта е в рамките на 4 години Sunotec да се наложи като водещ независим производител на монтажни системи в Европа, с начало на продажби към трети страни още от 2026 г. Иначе още в началото на 2026 г. ще бъде внедрена първата такава система на обект с мощност 90 MW в България. "Сънотех" има център за експлоатация и поддръжка в София, който следи денонощно проектите в България и региона, както и пет регионални бази - в Плевен, Русе, Бургас, Стара Загора и София, което намалява транспортните емисии и разходи.