Булгартрансгаз ЕАД - София - Кратък фирмен профил

Преносните оператори излизат от БЕХ до 30 декември Българската държава ще бъде принудена да извади електроенергийния и газовия оператор от активите на "Българския енергиен холдинг" в срок до 30 декември 2025 г. Тази дата и този ангажимент са записани в анекса към българския план за възстановяване и устойчивост, чиято ревизия вече беше одобрена от Европейската комисия и вече е условие за получаването на четвъртото плащане от страна на Еврокомисията, което е за малко над 1 млрд. евро и може да бъде поискано до края на юни 2026 г., но срещу изпълнение на изискваните реформи до края на 2025 г. Второто и третото за общо 2.2 млрд. евро могат да бъдат заявени съответно до края на септември и до края на декември 2025 г. и промяната на собствеността на двата оператора остава извън обхвата им. Целта на реформата е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните дружества в енергийния сектор. Мярката ще се състои в разделяне на собствеността и контрола в рамките на държавата на двата оператора на преносни системи за природен газ и електричество (т.е. "Булгартрансаз" ЕАД и "ЕСО" ЕАД) от корпоративната структура на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Изпълнението на реформата ще бъде завършено до 30 декември 2025 г. Целта на Брюксел е да има гаранции, че се избягва кроссубсидиране в рамките на БЕХ и с дивидентите от двата оператора, например, не се подхранват губещите ТЕЦ "Марица Изток 2" и Мини "Марица Изток". През годините БЕХ е увеличавал неведнъж капитала на въглищната си електроцентрала, за да я спаси от фалит. През 2019 г. компанията майка, например, преоформи 600 млн. лв. дълг на ТЕЦ "Марица Изток 2" по стари заеми от БЕХ в капитал. Неведнъж през годините БЕХ е купувал и парникови емисии, за да работи въглищната електроцентрала. Тоест, пари от холдинга, събрани от дивиденти за управлението на всичките му дъщерни дружества, изтичат в замърсяващи компании, каквито Брюксел отказва да толерира. Така на правителството му остават пет месеца и половина да реши как да извади двете дружества от активите на "Българския енергиен холдинг". Основният проблем е в това, че активите и на двете дружества са част от капитала на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), който съвсем наскоро взе облигационен заем от 800 млн. евро, за да погаси стария за 600 млн. евро и да му останат пари за инвестиции. Реално лихвата от 4.25% по него се дължи и на това, че електропреносната и газопреносната мрежа са част от собствеността на холдинга. Акционерният капитал на "Булгартрансгаз" (БТГ) е 1.6 млрд. лв., а този на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) – над 336.5 млн. лв. Извадени от капитала на БЕХ, който е почти 3.464 млрд. лв., означава размерът му да спадне с близо 2 млрд. лв. Освен акционерния капитал обаче двете дружества имат много по-големи материални запаси (газопроводи, далекопроводи, подстанции, компресорни станции и други). Тези на БТГ са за около 7 млрд. лв., а на ЕСО – за около 4 млрд. лв. Тоест БЕХ ще "олекне" с около 13 млрд. лв. активи. Доколкото облигационният заем на БЕХ има условие, че при промяна на структурния капитал на холдинга, кредитът става предсрочно изискуем, а беше теглен само преди месец, това означава държавата да осигури 800 млн. евро или близо 1.6 млрд. лв. за изчистване на облигациите. Този вариант също така поставя под риск и заемите, които например "Булгартрансгаз" е теглил за построяването на продължението на "Турски поток" през България към Сърбия и наскоро за сегашния строеж на Вертикалния газов коридор. Също така все още не е ясно и как ще процедира с изпълнението на проектите на ЕСО за нови далекопроводи със съседните държави и за увеличаване на преносния капацитет на съществуващите трансгранични, за да може да се пренася електроенергия от Каспийския регион и от Изток на Запад и от Юг на Север.