ИМО Пропърти Инвестмънтс София ЕАД - София

Банки и банкери, участващи в управлението им, си направили паралелни фирми, за събиране на дълговете им, както и за търговия с недвижими имоти. Така например, Петя Димитрова и Йордан Суванджиев, които са членове на управителния съвет на Юробанк И „Еф Джи България“ АД или по-известна като Пощенска банка, и в същото време са част от управителните органи на други, свързани с банката фирми. Петя Димитрова и Йордан Суванджиев са в Управителния съвет на: „Бългериън Ритейл Сървиз“ АД, „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, „Имо Централен Офис“ ЕАД, „Имо Рила“ ЕАД, И „Еф Джи Пропърти Сървисиз София“ АД и др, показа проверка в информационната система „Апис“. Петя Николова Димитрова е Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Юробанк И ЕФ Джи България. В същото време тя е представител и член на Съвета на директорите на „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД. Това акционерно дружество е с основен предмет на дейност събиране на неизплатени дългове от името на трети лица. Кредитополучатели на Пощенска банка са подписвали допълнителни споразумения към договорите си за кредит с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Заблудени от обстоятелството, че подписват в банковите салони на Пощенска банка и предоговарят собствените си кредити, кредитополучателите изобщо не осъзнават, че те анексират договора си за кредит с трета фирма, занимаваща се със събиране на дългове и нямаща лиценз за банкова дейност. Димитрова е представител и член на Съвета на директорите и на друго търговско дружество, а именно „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, имащо основен предмет на дейност всички видове сделки с недвижими имоти. В това акционерно дружество, член на Съвета на директорите е и друг член на Управителния съвет на Пощенска банка – Йордан Суванджиев. Едноличен собственик на „Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е чуждестранен търговец от Кипър – „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“. Това чуждестранно дружество е едноличен собственик на много други фирми, в които отново в управителните органи са Петя Николова Димитрова и Йордан Маринов Суванджиев. Такива са: „Имо Централен Офис“ ЕАД, „Имо Рила“ ЕАД и др. Това обаче не е най-скандалното. Петя Димитрова се оказва в Управителния съвет на държавната фирма „Съобщително строителство и възстановяване“. Фирмата се занимава със строителство, ремонт и възстановяване на далекосъобщителни мрежи и фиксирани телефонни мрежи, както и със строителна, ремонтна и предприемаческа дейност. Има ли тук конфликт на интереси, трябва да каже министерството на транспорта, което е собственик на държавната фирма Съобщително строителство и възстановяване. В другата банка – Райфайзенбанк отново се открива същата схема. Членове на управителните органи на банката са представители и управители на други фирми, които се занимават с изкупуване на дългове от банката, със сделки с недвижими имоти и консултантска дейност. Момичил Андреев е представител и член на управителния съвет на Райфайзенбанк и едновременно с това е в Съвета на директорите на следните фирми: „Борика- Банксървиз“ АД, „Идея Комм“ АД, „Застрахователна Компания Уника“ АД. Същото е положението и с Ценка Петкова, която е представител и член на Управителния съвет на банката, а в същото време е в управителните органи на следните фирми: „Райфайзен Сървисис“ ЕАД и „Дружество за касови услуги“ АД. Евелина Великова пък е представител и член на Управителния съвет на Райфайзенбанк България ЕАД и едновременно с това член на управителни органи на „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД. Едноличен собственик на тази фирма е Райфайзенбанк България ЕАД. Ани Ангелова – представител и член на Управителен съвет на банката, участва като представител, управител и член на управителен съвет в: „Райфайзен имоти“ ЕООД и „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД. Следователно тези мениджъри вършат две работи наведнъж – от една страна управляват банка, а от друга – събират вземания (тук банкерите действат като частни предприемачи). Какви са нарушенията според адвокат Веска Волева: Първо, частни фирми нямат право да се занимават с банкова дейност, която е строго лицензирана и контролирана от БНБ. Второ, чрез прехвърляне на дълговете на успоредните фирми се отклоняват средства, които не влизат в банката. Считам, че цесията на дългове на банките на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки. Трето, служители на банки, според всички етични норми и стандарти на този занаят, нямат право на паралелна дейност, защото вредят на интересите на институцията, която ги е наела и от която получават солидно възнаграждение; Четвърто, в голямата си част става въпрос за чужди граждани, чрез които се изнася национален доход и чрез чиито фирми се притискат до стената българските граждани – заемополучатели; Пето, дейността по събиране на вземания е уредена в ГПК и се извършва единствено от съдия-изпълнителите със съответните законови гаранции, а не от всеки, който пожелае това. По този въпрос българската прокуратура мълчи и оставя гражданите сами и кой както може да се оправя с тях; Шесто, банките задължават клиентите си да се застраховат в дружества, които се управляват от същите лица, които управляват банките. Тук кръгът се затваря – клиентът няма никакъв шанс да се пребори и да докаже правата си. В много от казусите ми правата и задълженията по застраховките се крият от клиентите, които всъщност плащат застрахователната премия. В редица случаи при настъпване на застрахователно събитие банката хем получава застраховката, хем продължава да гони клиентите си да плащат, тъй като те не знаят какво е станало със застрахователните им права. Интересно ще бъде да се проучи и с какви имоти са се снабдили банкерите и техните приближени. Голяма част от фирмите са на името на чужденци, на някои дори седалищата им са в чужбина. Това са каналите, по които се краде и изнася националният ни продукт и държавата се обезкръвява. Колко печелят от нерегламентирана финансова дейност въпросните банкери? Вероятно много. Точен отговор на това питане би трябвало да дадат собствениците на банките, под носа на които техни служители въртят този бизнес; както и прокуратурата, която би трябвало да провери на какво основание фирми извън банките и частните съдебни изпълнители се занимават със забранена от закона дейност. Как работи схемата Адвокат Волева разказва два примера как работи схемата, наречена „заробване на банкови клиенти“. Клиент на Пощенска банка, който 2008 година е взел кредит в размер на 229 500 евро, през 2011 г. вече не е в състояние да го обслужва. Това е по причина, че банката е променила месечната вноска многократно и винаги в посока нагоре. Върху този клиент се осъществява системен телефонен тормоз: звънят му хора, които се представят за служители на банката кредитор, държат се агресивно и го принуждават да започне преговори за преструктуриране на кредита. Клиентът няма друг избор и е принуден да отиде на среща, за да договори новите условия за изплащане на кредита. Само че с него разговарят вече представители на паралелната фирма за изкупуване на вземанията. Те диктуват условията, те налагат кои нови имоти да ипотекира; те предлагат нов кредит, но… вече не от банката, а от тяхната частна фирма. Втори казус: Клиентка на Райфазйзенбанк България ЕАД тегли потребителски кредит в размер на 20 300 лева с определена месечна вноска от 240,44 лева. В договора е уговорено, че месечното възнаграждение на кредитополучателя ще минава през банката и ако това се промени, лихвата по кредита ще бъде увеличена. Въпреки стриктно изпълнявания договор, месечната анюитетна вноска е увеличавана многократно. Най-голямото вдигане на вноската е причинено от това, че жената излиза в отпуск по майчинство и вече получава обезщетение от държавата. Спира да получава възнаграждение и за това е санкционирана с по-висока лихва по кредита, въпреки че е редовен длъжник.