Алта България ЕООД - София - Кратък фирмен профил

Слабо смазан пазар България е на едно от последните места по консумация на зехтин в Европа - малко над 200 грама на човек годишно. За сравнение - лидерът Гърция е далеч напред с 14 литра, а Испания и Италия са с по 14. По този показател страната ни е далеч и от скандинавските страни и Северна Америка, където средната годишна консумация е около 700 грама. За страна, в която зехтинът допреди години се приемаше за пълна екзотика, нещата обаче се развиват добре. Консумацията през последните години непрекъснато расте като количество с изключение на 2010 г., когато има забавяне както в количеството на вноса, така и в оборотите. През следващите две години пазарът започва да се стабилизира, а средната цена на вноса пада. Причината за това е, че през 2012 г. цената на маслиновото олио в глобален мащаб достигна най-ниската си цена от 10 години. Средната цена на едро на най-качествения зехтин падна до 2900 долара за тон (4.2 лв. за кг). Средната цена на вноса в България за килограм през миналата година е била 4.68 лв. без транспортни разходи и надценки. Разбира се, консумацията в България расте и за сметка на по-скъпите марки, а увеличаващата се конкуренция също притиска цените. Данните на националната статистика показват, че вносът на зехтин като количество се е повишил с близо 40% през 2012 г., а като оборот - с около 25% (виж графиките). Една част от него, разбира се, може да остава на склад или да отива реизнос. Като цяло обаче вносът е показателен за търсенето в страната. България традиционно внася най-много маслиново олио от трите топ производителки - Гърция, Испания и Италия, които държат 70% от световния пазар. През миналата година по данни на дистрибутора на храни "Амперел" ръстът в продажбите на зехтин е 6-7% спрямо 2011 г. Причина за повишения интерес е и организирането на различни промоции от всички вносители, освен това част от увеличението идва и от частни марки и т.нар. no name продукти на веригите, посочиха от дистрибутора. Сред първите е брандът "Сан Лазаро", който се дистрибутира от "Дерони", а вторите са собствените марки на големите магазини - "Карфур" например има асортимент свои зехтини още от откриването му. Атрактивните цени на такива бутилки привличат клиенти, а така се насърчават и нови потребители към редовни покупки, коментират от "Амперел". "При положение че марките зехтин се подкрепят постоянно с различен род активности – промоции, дегустации и др., тенденциите могат да се запазят", смята Албена Василева от дистрибутора "Алта България". Тя поясни, че кризата определено има отражение върху продажбите, защото маслиновото масло не е продукт от първа необходимост и спада към по-луксозна категория. На пазара обаче често се вижда зехтин с цена, малко по-висока от тази на литър олио. От бранша не искат да се ангажират каква трябва да е минималната цена на литър зехтин, но неофициално – ако бутилката струва 5 лв. или под тази цена, това е смес от различни масла, а не само маслиново. Със сигурност, ако цената на даден продукт е доста по-ниска от средната за пазара, в него има примеси. От тях не може да се пострада, но различните масла имат различни характеристики и неправилното им използване може да доведе освен до неприятен вкус и мирис на храната и до здравословни проблеми Продажбите на зехтина са пряко свързани и с тези на олиото. "Като продукти, удовлетворяващи приблизително сходни потребности, зехтинът и олиото са взаимозаменяеми и промяната в цените на олиото веднага се отразява в продажбите на зехтина", коментира София Попова, продуктов мениджър в дистрибутора "Амперел". По оценки на дистрибутора зехтинът държи около 8-9% от продажбите в цялата категория на растителни масла. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през 2011 г. едно домакинство е купило средно 35.6 литра олио за цялата година и едва 0.7 литра други растителни масла, сред които е и зехтинът. Средната им цена се различава драстично – 2.81 лв. за слънчогледовото и 9.25 лв. за маслиновото масло. Албена Василева обясни, че в голяма степен много от потребителите се ориентират какъв продукт да си купят по цената – или предпочитат да вземат комплект от продукти, от които единият е подарък. София Попова коментира, че маслиновото масло все още се използва доста рядко за готвене вероятно и заради кулинарните традиции на българите, така че пиковият сезон за продажбите му е времето от април до края на юни. В средата на лятото консумацията намалява и през септември отново се увеличава. При олиото продажбите през годината са равномерни, но ясен ръст има през август - септември, когато е сезонът за приготвяне на туршии, каза Попова. Подобни са данните и на "Алта България" – потреблението расте в сезона на салатите през пролетта и есента. През лятото спадът е обясним с отпуските – когато много хора пътуват, включително и в чужбина. А дори и да са на почивка в България, това явно не повишава сериозно потреблението на зехтин от заведенията за хранене по курортните места. Макар на пазара вече да има огромно разнообразие от различни видове зехтин, най-купуваните си остават тип помас и екстра върджин, който е студено пресован и е по-подходящ за салати заради ясния си аромат на маслини. По данни на "Алта" това са двата най-продавани вида зехтин в България. "В последните две-три години потребителите правят разлика между помас, класик и екстра върджин", коментира София Попова. Въпреки че основен критерий за покупка остава цената, все повече се обръща внимание и на описанието върху етикета, а и голяма част от потребителите осъзнават, че така нареченият салатен микс не е точно зехтин, обясни още Попова. Салатен микс обикновено е смес от по-малко количество студено пресован зехтин (екстра върджин), рафинирано масло от маслиново кюспе и други, по-евтини мазнини като царевично, рапично, слънчогледово. Те не са вредни, но имат по-различен състав и освен че заблуждават, може да ви сервират неприятна изненада с бързо прегряване и лош вкус след готвене. Друг е въпросът, че думата салатен е типичен маркетингов трик за слаби пазари като българския. Такова понятие в производството не съществува. Като цяло според статистиката на НСИ потреблението на растителни мазнини, различни от зехтина, се повишава стабилно през годините. Според Албена Василева все по-търсени са царевичното олио и маслото от гроздови семена. София Попова очаква ръст в продажбите на растителни масла, различни от олио и зехтин, през следващите години, макар че все още този сегмент от пазара е много малък. Ръстът в продажбите на зехтин се дължи и на модерния и природосъобразен живот, който все повече намират в средиземноморска диета - омега мастни киселини, антиоксиданти, нерафинирани мазнини, органично производство. Търговците отчитат повишение на интереса към масла, приемани за здравословни, и те вече имат свои стабилни продажби, макар все още да са много малка част от общия пазар на олио и зехтин. "Потребителите приемат органичните масла като по-качествени. Те не са генно модифицирани", коментира Калин Класанов от веригата магазини за биопродукти "Слънце и луна". Той обясни, че има ръст в търсенето на студено пресовани растителни масла, предимно ленено, кокосово, конопено, какаово, освен това се купуват сусамено и рапично олио. По негови наблюдения сезонност в продажбите няма. "С навлизането на средиземноморската кухня у нас използването на зехтина се превърна и в мода. Една част от клиентите търсят премиумни продукти", каза и София Попова. Премиум продукти са органичен зехтин, както и такъв от специфичен географски район. Интересът към органични масла определено се засилва с растящия брой специализирани магазини и отделни щандове за биопродукти в супермаркетите, коментира и Албена Василева. В крак с тази мода вече са и производителите на олио – по данни на Попова водещата по продажби марка в сегмента на висококачествено олио е продукт, обогатен с омега-3 мастни киселини и витамини. То е малко по-скъпо от обикновеното, като наскоро такъв продукт пусна и старозагорската "Бисер Олива". През миналата година най-големите производители – Испания, Италия, Гърция (около 70% от световното производство), притеснено гледаха как цената на най-скъпия вид – екстра върджин, се срина до 2921 долара за тон. През май миналата година цената падна до 2900 долара, най-ниското ниво от 2002 г. дотогава. Спадът обаче не продължи дълго – в края на миналата година очаквания за слаба реколта в Испания доведоха до повишения, каза София Попова от дистрибутора "Амперел". По думите й общата тенденция е цените да растат и през тази година, а много от вносителите, които са задържали крайните цени, вече са ги повишили или в момента готвят да направят това. То е от порядъка на 5-15%. За последната една година ръстът е с около 20% средно, обясни Албена Василева от доставчика "Алта България". Причината за ръста от края на миналата година тя обясни със слабата реколта и скъпите суровини. Според Попова сега има "незначителна промяна в цените на зехтина, произвеждан и внасян от Гърция". Тя посочи, че компаниите, произвеждащи международно известни марки, не са особено засегнати от кризата, защото работят основно за външни пазари. Още една лоша новина за потребителите излезе преди дни – Испания обяви, че ще намали с 80% производството си през този сезон. Това са последиците от сушата през миналата година, намалила добива на маслини. В същото време Министерството на земеделието на САЩ прогнозира цялостно намаление в производството на растителни масла по света, съобщава изданието farmer.bg. Изключение ще са соевото и палмово масло, които обаче едва ли ще успеят да компенсират спада при останалите. Освен това производителите на палмова мазнина все повече предизвикват недоволство и протест на екологични организации заради унищожаването на естествени гори и екосистеми, чиито места се заемат от палмови гори.