Елит-Лизинг-Холдинг ЕАД - София - Кратък фирмен профил

Основната сграда на НДК се води собственост на Министерския съвет. И изпълнителен директор вече 20 години е Друмев и поне засега изглежда, че няма да го сменят. 123 хил. кв. м разгърната площ, 335 хил. куб. метра бетон, метални конструкции колкото за Айфеловата кула и огромен парк. Според записаното от правителството в антикризисния план държавата ще продаде 51% от НДК сега, а след 2 г. и останалите, когато ефективността и интересът на инвеститорите са се повишили. В пакета с мерките не е посочен финансовият ефект от продажбата. Преди няколко години дворецът бе оценяван на около 2-3 млрд. лв. Тогава квадратният метър в района бе 4000-5000 евро. Дори и при падналите цени в момента за мажоритарния пакет държавата пак може да вземе около 1 млрд. Ако се появи инвеститор, то той ще дели едно пространство с община и повече от любопитен частен собственик. През 1999 г. подлезът на двореца, заедно с магазините и помещенията в него стават общинска собственост. Тя се поема от фирма "Форум". По-късно компанията е продадена на консорциум. Според актуалната регистрация в ДАКСИ в момента собственици на "Форум" се водят "Елит лизинг холдинг" и "Форум Мусо". Първата е собственост на Димитър Цеков, а във втората той е съдружник с "ВАИ холдинг" на вече покойните Васил и Георги Илиеви, а понастоящем собственост на Мая Илиева, вдовицата на Георги Илиев. Според публикации в медиите за Димитър Цеков пък се говори, че е близък до висаджийската компания и по-специално до Христофорос Аманатидис - Таки. Подземният паркинг с над 900 места пък е продаден като част от "Паркиране и гаражи". Тя пък е собственост на застреляния Георги Василев и на фирма "Абоба 2000". В нея съдружник пък е Афродита Боримирова, сестра на Таки. Според обявения финансов отчет за 2008 г. "Форум" има приходи от 273 000 лева за 2008 година и печалба от 151 000 лева. За миналата година документът все още не е готов. Според изявления на Христо Друмев бил продаден и т. нар. английски двор. Останалата част от НДК е публична държавна собственост, но с единствен по рода си статут у нас - на творческо-стопанско обединение. Тъй като не е търговско дружество, в регистрите съществува като “друг вид субект” с предмет на дейност експлоатация на театрални сгради, музикални и концертни зали и студиа. Сдобива се с него след разпореждане на Министерския съвет от февруари 1990 г. В същото време земята около НДК е публична общинска собственост. След 1991 г. държавата спира субсидиите на НДК и оттогава се самоиздържа. Дворецът не обявява отчети и баланси. В информационните системи няма данни дали през годините е работил с печалба и какви дивиденти е получила държавата. "24 часа" попита вчера Министерския съвет дали има данни за финансовите резултати на НДК. От правителствения пресцентър заявиха, че информация можела да се получи от Друмев, при тях данни нямало. От 2007 г. в регистъра на поръчките фигурират проведени процедури. Последната е отпреди дни - за нов мокет. В средата на 2009 г. ресорната агенция има решение, с което обявява за незаконосъобразно избирането на фирма за монтаж на асансьори. Процедурата е по договаряне директно с фирмата и е за 320 хил. лв. без ДДС. В аргументите било посочено, че износването на асансьорите "е в резултат от близо 40-годишната им употреба". От агенцията обаче го оборват, защото сградата е в експлоатация от 1981 г. Според изказвания на шефа на НДК Христо Друмев, досега е имало 22 опита за приватизация. На три правителства пък било предлагано "творческо-стопанското обединение" да се превърне в държавно мениджърско дружество, на което да се дадат сградите на концесия за особен вид ползване. Държавата още си търси 1 млрд. Над 1 млрд. лв. все още си търси държавата от купувачи, глобени заради неизпълнение на поетите ангажименти. За половината от тях обаче няма шанс да бъдат събрани, тъй като собствениците са или в несъстоятелност, или нямат никакво имущество. Отделно заради кризата, дори да се прибегне към разпродажба на активи, купувачи липсват. Заради затрудненията пред купувачите миналата година в закона бе предвидена възможност те да разсрочват изпълнението на инвестиционните си програми или плащанията на наложените санкции. С последните поправки в закона пък следприватизационния контрол и приватизиращата агенция бяха обединени в една структура. Новото ведомство вече ще продава освен компании, остатъчни пакети и обособени части и имоти - частна държавна собственост. Досега това бе в правомощията на областните управители. Постъпленията от такива терени и сгради ще се внасят директно в централния бюджет. Според антикризисните мерки цялата държавна собственост - мажоритарни дялове и държавни имоти, ще се управлява от нова агенция, която няма да е подчинена на ресорните министри. Идеята бе дискутирана и преди време, като вариант за бъдещето на агенцията за приватизация след края на раздържавяването. Пускат апетитни парчета от енерго, “Кемпински” и “Българска роза” През холдинга, в който държавата ще прехвърли миноритарните си дялове, може да бъдат продадени и цели дружества. Това е един от вариантите за развитие на консолидационната компания, обясниха от икономическото министерство. Създаването й бе обявено миналата седмица като част от пакета с антикризисни мерки на правителството. От последния му вариант стана ясно, че на холдинга се разчита да осигури 150 млн. лв. за бюджета. Парите ще дойдат от продажба на атрактивни остатъчни пакети. За разлика от приходите от приватизация те няма да отидат в Сребърния фонд, а ще подкрепят директно хазната. От продажбата на миноритарните пакети бъдещият холдинг ще генерира печалба, от която държавата ще получава дивидент. Той можел да се изиска и авансово, което означава, че на постъпления бюджетът може да разчита още тази година. Сделките ще се правят от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Плановете са да стават на борсата, но не е изключено да се използват и останалите методи за продажба. Целта е да се постигне двоен ефект - раздвижване на капиталовия пазар чрез пускане на по-апетитни държавни дялове и финансова инжекция за хазната. Регистрирането на консолидационната компания може да стане в най-кратки срокове. Документите са вече подготвени, обясниха от икономическото министерство. Все още се уточнявал бордът, в който ще влязат представители на агенцията за приватизация, икономическото и финансовото министерство. За база, в която ще бъдат обединени миноритарните пакети, ще се използва наследникът на "БИЦ екомедбио" - "Национален технологичен център по климатични промени". Първоначално в капитала му ще бъдат прехвърлени няколко държавни пакета. Процесът на апортиране няма да е еднократен, а ще продължи във времето, обясни Лъчезар Борисов, шеф на отдел "Управление и преструктуриране на държавното участие" в икономическото министерство. Равносметката на остатъчните пакети показвала, че държавата има над 10 и под 50% в 50-55 дружества. Анализът и изясняването на правния статут на компаниите с миноритарни дялове обаче продължавали. Част от тях са в ликвидация, към други има реституционни претенции. Според данни на агенцията за приватизация държавата има участие в 126 компании. 74 пакета са под 10%. В 42 от случаите дружества са декапитализирани и реално не осъществяват дейност или акциите им са запорирани. Отделни при пакети от 105 компании има възможност да се плаща с компенсаторки. Опитът през последните години държавата да продаде остатъчните си пакети не отбелязва особен успех. И при последния търг на борсата, завършил миналата седмица, нямаше желаещи дори за големи дялове като тези в свободните зони в Бургас и Варна. Цената на първия след намаляването й бе 3,2 млн., а на втория - малко над 8 млн. лв. (Кои са миноритарните пакети, които може да влязат в компанията - виж таблицата.) Раздвижване при приватизацията на остатъчни дялове се очаква да предизвикат миноритарните пакети в енергодружествата. Най-вероятно те ще бъдат включени в холдинга, казаха от икономическото министерство. 33-те процента, които държавата си запази в тях може първо да бъдат предложени на собствениците им. Подобна клауза в договорите за приватизация няма, но това е опция, обясниха запознати. Преди стартиране на продажбите се очаква държавата да подеме преговори със собствениците, за да получи полагащия й се дивидент. Досега такъв не е разпределян. Само от това в хазната можело да влязат около 200-300 млн. Заедно с продажбата на дяловете пък бюджетът може да очаква около 500 млн. лв. Освен пакетите в енергото държавата държи още един коз в енергетиката, който планира да извади на масата - участието си в "Енел Марица - изток 3". Там НЕК държи 28%. Миналата седмица от италианското дружество собственик обаче обявиха, че подготвят продажбата му. Плановете за листване на борсата на дялове от БЕХ поне за тази година щели да останат замразени. Първоначално идеята бе на борсата да бъдат предложени до 15% от холдинга. Наскоро обявените задължения на НЕК от около 1 млрд. лв. обаче се оказали подводен камък. Натрупани дългове към БЕХ пък могат да се окажат препъникамък при продажбата на софийското парно. Приватизацията на 51% от топлофикацията е залегнала в антикризисните мерки, но не е ясно каква ще е схемата за решаване на проблема със задълженията. Преди време интерес бяха заявили пет компании. Миналата есен бе решено дружеството да мине отново към Столичната община. Заради дълговете това не е реализирано. Паралелно със създаването на консолидационната компания тече и преразглеждане на списъка със забранените за приватизация компании. В него са 173 дружества. Засега се обмисля дали да бъдат извадени "Държавна лаборатория Българска роза", "Минпроект", "Учебно-консултантски комплекс", ВМТ "Орбита" и др. Именно отпадналите от списъка дружества може да бъдат прехвърлени в новата холдингова компания. Според плана за работата на агенцията за приватизация тази година приходите могат да достигнат 1 млрд. Това обаче ще стане при условие, че държавата продаде дяловете си не само в енергото и "Булгартабак", но и миноритарни пакети от БЕХ. Ведомството цели да осигури най-малко 201,5 млн. лв. и още 3 млн. лв. в компенсаторки. Очакванията са парите да дойдат от "Булгартабак", ВМЗ, Сопот и "Монтажи". При най-оптимистичния вариант процедурата за цигарения холдинг ще приключи тази година. Продажбата на ВМЗ - Сопот, също ще отнеме време, тъй като трябва да има изготвена и одобрена стратегия. Дебатът ще правим ли приватизация приключи. Въпросът не е дали, а как чрез нея да се осигурят приходи, които не само да подпомагат резерва, но и да осигурят преки приходи към бюджета, коментира шефът на АПСК Тодор Николов. Според него новата холдингова компания ще реши не само този въпрос, но и бъдещето на непродадените остатъчни дялове на държавата.