КЗК не откри картел между големите търговски вериги Комисията за защита на конкуренцията установи, че няма картел между най-големите търговски вериги в България. Регулаторният орган проведе разследване във връзка с жалба срещу Kaufland, Lidl, Billa и Metro за забранено споразумение и/или съгласувани практики. Жалбата е подадена от конкурентите им T-Market, Фантастико и CBA. Причината за разследването е „възможност за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване както на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки, така и на доставните и продажните цени на стоките с марки на производителите“, съобщават от регулатора. КЗК е проучила дали четирите най-големи вериги у нас са договаряли цените на стоките, продавани под собствена марка, така че те да бъдат по-евтини и предпочитани от клиентите спрямо стоките с марки на други производители. След обстойно разследване, проверки на място и анализ на доставните и продажните цени и маржовете на печалба, регулаторът установява, че поведението на големите вериги не противоречи на Закона за защита на конкуренцията или правото на ЕС. Между тях липсват забранени споразумения и съгласувани практики като съгласуване на доставните и продажните цени на стоки, целящо осигуряване на благоприятна среда за налагането на стоки със собствени марки. Предлагането на все повече продукти под собствена марка е с цел да повиши асортимента и качеството им, така че да отговарят на нуждите на все по-широк кръг клиенти. Според регулатора цените на дребно на продуктите със собствени марки, както и на продуктите с марки на производителя се определят по еднакъв начин, като се взема предвид качеството им и очакванията на клиентите. Крайната цел е да се предложи най-конкурентна цена. Маржовете се определят според продуктовите групи, а не според това дали продуктите са под собствена марка, или под тази на производител. Търговските вериги целят рентабилност на цялостния си асортимент, а не на определени марки или производители и така не ощетяват никого. „По-ниските продажни цени на стоките със собствени марки спрямо продажните цени на стоките с марки на производителите се постигат въз основа на относително по-ниските доставни цени на собствените марки“, заключват от регулатора.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (29.03.2017)

КЗК прави секторен анализ за търговията с храни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва да готви секторен анализ на пазарите на търговия с храни и бързооборотни стоки, става ясно от сайта на регулатора. Решението за образуване на производство е от 23 март, но е публикувано чак на 15 май. Това ще бъде поредна оценка на пазарното поведение на търговските вериги. През март, по времето, когато е взето решението за секторен анализ, комисията приключи своя проверка, свързана с евентуални нарушения при собствените марки (Рrivate Labels) на търговските вериги. Проучването започна миналата пролет, когато КЗК се самосезира, за да установи дали компаниите са съгласували доставни и продажни цени, което да им осигури благоприятна среда за налагането на стоки със собствени марки. Първоначално проверката, която включи и претърсване на офиси, бе насочена срещу четирите германски вериги в страната - "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, "Билла България" и "Метро Кеш енд Кери България", а по-късно обхвана и "Максима България", "Ван холдинг", "Евро Харт", "Винтерко-БГ", "Европа-ВН", "Дар Г.Н.", "ЦБА-България", ЦБА и КОМЕ.Проверката завърши с решението, че в рамките на производството не са установени доказателства за фиксиране на нивата на доставните и продажните цени на стоките с цел осигуряване на благоприятна среда за предложенията със собствени марки. Комисията не откри елементи от съгласувана практика между търговските вериги, насочена към налагане на стоки със собствени марки за сметка на тези с марки на производителите. Сега обаче регулаторът е решил да направи секторен анализ на пазарите на търговия с храни и бързооборотни стоки и мотивира това свое решение с "обществената значимост на сектора" и с това, че "бизнес моделът по налагане на собствени марки от страна на търговските вериги изисква по-детайлен анализ на поведението на дружествата". "Извършването на широкоспектърен анализ на конкурентната среда на търговията с храни и бързооборотни стоки е от фундаментално значение за бъдещите проучвания в тази икономическа сфера, защото има потенциала да засегне въпроси в областта на застъпничеството по конкуренция, нелоялна конкуренция, злоупотреба с по-силна позиция при договаряне и концентрации", се казва още в решението на КЗК. Досегашната практика показва, че изготвянето на един секторен анализ обикновено продължава около година.
Източник: Капитал (16.05.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

"Метро" откри в София логистичен център за доставки на хотели и ресторанти "Метро" откри в София логистичен център за доставки на хотели и ресторанти, разположен на над 6000 квадратни метра площ. Инвестицията надхвърля 4 млн. лв., а предложените продукти са 3000 вида. Заетите в базата са 70, а други 50 ще се грижат за доставките. Професионалните клиенти на "Метро" могат да заявяват денонощно необходимите за заведенията храни и напитки през специална онлайн система за електронни поръчки. Заявките се получават на платформата за дистрибуция на хранителни продукти – FSD (Food Service Distribution Platform). Поръчките се подбират и подреждат в специални контейнери и до сутринта на следващия ден се доставят от камионите на търговската верига до вратата на обектите. FSD спестява на хотелиери и ресторантьори времето за пътуване и пазаруване в магазин и намалява транспортните им разходи. "За нас FSD платформата е стратегически проект и сериозна инвестиция. Тя представлява иновация за целия бизнес. Работата на хотелиерите, ресторантьорите и кетъринга не е лесна. Те трябва да се справят с множество продукти, клиентски изисквания и доставчици. FSD платформата помага на нашите клиенти да спестят енергия, да обслужват по-добре своите клиенти, да се концентрират върху управлението на своя бизнес", обобщи Атила Йенисен, главен изпълнителен директор на "Метро България". До началото на летния сезон компанията ще открие още един логистичен център във Варна, съобщи Йенисен. По данни на търговската верига над 390 000 бизнес клиенти – магазини, малки търговци и фирми и над 6000 ресторанта, разчитат на "Метро" за своите доставки. Дружеството очаква броят на обслужваните чрез FSD платформата хорека клиенти да надхвърли 1000 през 2018 г. През 2017 г. "Метро България" наложи промяна в бизнес модела си за снабдяване с плодове, зеленчуци и месо, като започна да доставя в магазините си продукти директно от местни земеделски производители. По този проект, наречен "Произведено с грижа в България", над 200 земеделски производители на плодове и зеленчуци, както и над 100 производители на месо развиват подбрани от компанията сортове и различни видове животински продукти, подходящи за успешния бизнес на професионалните клиенти на компанията. В края на октомври компанията откри специални зони за биопродукти в 11-те си търговски обекта в страната. Биосекторите са на принципа "магазин в магазина", разположени са на площ от по 100-140 квадратни метра и съдържат по над 1500 хранителни и нехранителни биосертифицирани продукти. Така "Метро България" стана първата компания в METRO Group, която обособи и изнесе своя биоасортимент в самостоятелен отдел. Новост е също, че "Метро България" е първата и единствената засега в системата на групата, оперираща в 28 държави, която започна производство на биопродукти под собствената марка на веригата Fine Life Bio. С този бранд се предлагат над 100 продукта в четири категории: млечни; основни храни; плодове, зеленчуци, ядки; сладкиши. За тази марка работят трима български доставчици, които са спечелили търга.
Източник: Капитал (20.12.2017)