Бившият генерален директор на "Метро България" Емилиян Абаджиев е новият изпълнителен директор на "Индустриален холдинг България". Той ще замени на поста Георги Момчилов, който е освободен по своя молба като изпълнителен директор и като член на управителния съвет. Така холдингът вече ще се представлява от главния изпълнителен директор Данета Желева и Емилиян Абаджиев, заедно и поотделно. Емилиян Абаджиев ще поеме функциите на Георги Момчилов, като ще отговаря за бизнеса машиностроене в групата на "Индустриален холдинг България". Той е завършил немска гимназия и международни отношения. Дипломат от кариерата е. Работил е в мисиите на България към НАТО и към ЕС в Брюксел, заемал е позиции във външното министерство. От 1998 г. до момента беше генерален директор на "Метро България".
Източник: Фирмена информация (10.01.2013)

Ръководителят на представителния офис в Брюксел на "МЕТРО Груп" за връзки с Европейския съюз Антон Кнайф пое поста на генерален директор на "МЕТРО Кеш енд Кери България", съобщиха от компанията. Той има повече от 30 години професионален опит, заемайки различни ръководни позиции в сектора на търговията. Двадесет и осем години от тях прекарва в различни държави в Азия като заема и поста на Вицепрезидент отговарящ за международната дейност на "МЕТРО Груп" в региона. Основава и успешно ръководи бизнеса на "МЕТРО Кеш енд Кери" в Япония. "МЕТРО Груп" е една от най-големите международно представени търговски компании. През 2012 групата достигна продажби от 67 млрд. евро. Служителите са повече от 280 хил. в света в работещи 2 200 магазина в 32 държави. Търговската дейност е представена от търговските вериги, действащи независимо една от друга на пазара. Това са "МЕТРО/МАКРО Кеш енд Кери" – международен лидер в търговия на едро на самообслужване, "Реал Хипермаркети", "Медиа Маркт" и "Сатурн" – европейски пазарни лидери за битова електроника и "Галерия Кауфхоф" – универсални магазини.
Източник: Стандарт (23.01.2013)

Антимонополната комисия проверява договори между доставчици и вериги Kомисията за защита на конкуренцията отново ще проверява шест големи търговски вериги, като целта е да се установи дали спазват поетите доброволно задължения да премахнат определени клаузи от договорите си с доставчици. Конкретен повод за проверката няма, съобщиха от антимонополния орган, допълвайки, че процедурата е стандартна и представлява последващ контрол. В случай че бъдат открити нарушения, е възможно да бъде възобновено производството за нарушение на конкурентното законодателство. През миналата година шест големи търговски вериги - "Метро", "Кауфланд", "Билла", "Максима България" (собственик на Т-маркет), "Хит" и "Пикадили", поеха задължения за премахване на клаузи от договорите си, които според комисията може да навредят на конкуренцията. Това стана в резултат на тригодишно разследване за евентуален картел между тези дружества срещу техни доставчици, което започна след сигнали от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Сред проблемните клаузи в договорите се оказаха текстове, според които доставчикът може да бъде санкциониран, ако участва паралелно в промоции на различни вериги, каквато практика е имало при всички разследвани търговци. Част от тях поеха задължението да премахнат и т.нар. клаузи за най-облагодетелстван клиент, които задължават производителите и дистрибуторите да продават стоките си на най-ниски цени на конкретната верига спрямо другите. Именно покрай изпълнението на тази клауза от договорите комисията бе установила, че някои от веригите научават уговорените от доставчици цени с техни конкуренти на пазара. Предложените поправки в договорите, които бяха одобрени от регулатора през миналата година, трябваше да влязат в сила до няколко месеца, като още при оповестяването на решението някои търговци съобщиха, че вече са ги премахнали, а други - че ще го сторят в няколкоседмичен срок. Сегашната проверка цели да установи дали това в действителност се е случило. Ако антимонополната комисия прецени, че веригите не изпълняват поетите от тях задължения, може отново да възобнови производството срещу всяка от тях. Проверката няма конкретен срок, като от комисията съобщават, че сигнали може да бъдат подавани и от заинтересовани лица. В последните няколко години публично се води спор за отношенията между търговските вериги и техните доставчици на стоки. От една страна, производителите и дистрибуторите казват, че използвайки пазарните си позиции, търговците ги подлагат на "натиск" да намаляват постоянно цените си, както и да плащат редица такси, за да продават в магазините. Според търговците пък това са стандартни отношения, които са в полза на крайните клиенти. Спорът стигна и до институциите, като в мандата на кабинета "Борисов" бяха предложени и спорни законови промени, които да въведат понятието злоупотреба с пазарна сила. Тези текстове бяха подготвени от икономическото министерство, но не стигнаха до гласуване в парламента. Същевременно пък там бе внесен проект със сходни идеи от шарена група депутати - от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Синята коалиция". В крайна сметка и той не бе подложен на гласуване.
Източник: Капитал (10.04.2013)

Антимонополната комисия може да възобнови производството за картел между шест от големите вериги хипермаркети. Комисията за защита на конкуренцията остава отворена за сигнали срещу големите магазини за нелоялни практики, съобщиха от ведомството. Преди около две години Метро Кеш & Кери България ЕООД, Билла България ЕООД, Кауфланд България ЕООД, Хит Хипермаркет ЕООД, Максима България ЕООД и Пикадили АД бяха принудени да променят договорите си с доставчиците, като зачеркнат спорните клаузи. Ако това не се случи, комисията може да започне нова проверка на веригите.
Източник: Стандарт (10.04.2013)

Комисията за защита на конкуренцията заплаши, че може да възобнови производството за картел между шест от големите вериги хипермаркети. След като те сами предложиха да отменят проблемни клаузи в договорите им с доставчиците и така се спасиха от санкции, изземащи до 10% от оборота им, хипермаркетите е трябвало да представят и доказателства, че изпълняват поетия ангажимент. От КЗК са изискали документи, потвърждаващи това, като обявиха, че продължават да са отворени за сигнали, че отмяната на спорните клаузи не е била заменена с друг вид репресия. Шестте вериги са Метро, Билла, Кауфланд, Хит, Максима и Пикадили. От години оплакванията срещу тях са, че се възползват от силната си позиция на пазара и налагат на доставчиците шаблонни договори, които не могат да се предоговорят и така на практика извиват ръцете на местните производители и доставчици. Според изявления на засегнати веригите налагат схеми на ценообразуване, при които на производителите им се случва понякога да доставят стоки под себестойност. Друго оплакване бе свързано с вменяването на задължение към доставчика да спонсорира маркетинговите стратегии на хипермаркетите, като задължително участват в промоции. Сигнали имаше и срещу опитите на веригите да установят ексклузивитет, като ограничат възможността на доставчиците да работят и с други вериги, което създава условия за нарушаване на конкуренцията на пазара.
Източник: Дума (10.04.2013)

Премиерът Марин Райков призова всички търговски вериги да представят годишните си финансови отчети. Супермаркетите от години заобикалят това законово задължение, за да не правят публично достояния оборотите, печалбите и загубите си. “Не е добра практика отчетите да не се публикуват и вместо това да плащат глоба”, каза Райков. Той не пожела да даде примери кои вериги не са публикували финансовите си резултати. Райков добави, че на срещата си с представители на хипермаркетите на 23 април е поставил въпроса за присъствието на български продукти по щандовете на магазините в чужбина. “Формите за това са известни - организиране на седмици на български продукти, промоции на родни стоки”, каза Райков. Той за пореден път изрази желанието си камионите, които зареждат магазините с вносни стоки, да тръгват за чужбина пълни с наша продукция. От срещите си с производителите и с веригите премиерът установил, че между част от тях “невинаги е лесно да бъде установен диалог”. Според него всички възражения на производителите, свързани с размера на таксата за достъп до магазините, отлагането на плащанията за доставчиците и други теми, могат да бъдат обсъждани от двете страни в “цивилизован” разговор.
Източник: Труд (25.04.2013)

15 години не стигат Отпадане от борсовия индекс DAX - своеобразната първа лига на компаниите в Германия, е достатъчно лоша новина за германската търговска верига Metro. Но тя не е единствената: малко след това последва намаляване на кредитния рейтинг от Standard&Poor's. Една от дъщерните компании – Real, но и други марки, стремглаво дърпаха бизнеса надолу. Ефектът беше предвидим: по-лоши от предварително заявените резултати и накрая – намалени дивиденти за акционерите. "2012 беше една изключително лоша година за нас. При такива цифри и настроението ни беше смачкано", разказа Йела Беннер-Хайнахер от Германското сдружение за защита на инвеститорите в ценни книжа. Една от най-големите компании, смятана за символ на разцвета на германската икономика – Metro, изживява тежки времена. През изминалата година дружеството се освободи от някои свои активи, а в момента прилага оздравителен план, за да стабилизира бизнеса си и да върне усмивките на своите акционери. Заговори се за излизане от някои пазари, които не са стратегически, за да се освободят финансови ресурси за инвестиране в ключовите държави. Дори се появи информация в медиите, че Metro обмисля оттегляне от България. През изминалите дни "Капитал" потърси официални и неофициални мнения на различни страни, за да разбере доколко информациите за изтегляне от българския пазар са основателни. Добрата новина за богатството на конкуренцията е, че няма план Metro да излезе от България. Лошата – че ако резултатите не се подобрят, в средносрочен план стратегията може да бъде ревизирана. Информацията, че Metro обмисля оттегляне от българския пазар, се появи непосредствено след годишната среща на акционерите на 8 май в Германия. Специализираното издание Lebensmittel Zeitung съобщи, че компанията ще постави под лупа Cash&Carry бизнеса си с цел да се изтегли от някои нестратегически пазари. Сред изброените държави изданието постави и България редом с Казахстан, Египет и Япония. Според източници на медията компанията е ангажирала специална група, която да направи анализа и прогнозите, за да се вземе решение от кои пазари ще има изтегляне. "Процесът е в своето начало", коментират от Lebensmittel Zeitung. Йела Беннер-Хайнахер, която е зам.-директор на Германското сдружение за защита на инвеститорите в ценни книжа, а с това и своеобразен представител на всички онези, които са вложили парите си в акции на германския концерн, потвърди пред "Капитал", че компанията действително ще ревизира своята международна политика и ще селектира пазарите. "На общото събрание бяха назовани държави като Казахстан и Египет. Но България не беше сред тях", обясни Беннер-Хайнахер. В същото време ще се засили експанзията на пазарите, които са стратегически за групата. Това са на първо място самата Германия, а също така Китай, Турция и Русия. От централата на Metro в Дюселдорф също коментираха информацията за евентуално изтегляне пред "Капитал". "Това не е вярно. Нямаме планове да излизаме от българския пазар", заяви говорител на компанията. "България е интегрирана съставна част от международното портфолио на Metro Cash&Carry и ние сме убедени в потенциала на работата ни с корпоративните клиенти от сферата на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, но също така и на самостоятелните търговци на дребно или на представители на услугите като адвокатски кантори, лекарски кабинети и др.", казват от компанията. Или с други думи, фокусът още по-силно ще пада върху корпоративните партньори за сметка на крайните клиенти, които бяха значителна част в първите и най-силните години на веригата в България. Мениджърът на Metro в България Антон Кнайф също заяви твърдо, че компанията въобще няма планове за излизане. "Метро България" е част от международния портфейл на германското дружество и то е доволно от бизнеса тук. Metro e в България, за да остане", каза за "Капитал" Кнайф, който оглави българската верига в края на януари. Категоричността му идва след отговори от директора на дружеството за региона. Кнайф разказа, че ще направи срещи с доставчици и големи клиенти, на които очи в очи да заяви трайния интерес на Metro в България и да опровергае информацията на германската медия. Претеглено на везна, евентуалното излизане на Metro от българския пазар точно в този момент звучи малко вероятно. Действително през последните няколко години компанията бележи спад на оборота и печалбата и дори преди година отстъпи първото място в класацията на най-големите търговски вериги на основния си конкурент Kaufland. Но в същото време веригата продължава да е на печалба, а инвестицията, направена през първите години при експанзията в страната, отдавна е върната. По данни от централата в Дюселдорф през 2012 г. Metro Cash&Carry има оборот в страната от 377 млн. евро, докато през 2011 г. той е 382 млн. евро. Реализираният спад е малко над 1%. Това е доста по-добре в сравнение с две поредни години преди това. Според данните на агенцията ICAP, която събира и сравнява финансовите резултати на целия сектор за бързооборотни стоки, през 2011 г. спадът в оборота на "Метро" спрямо 2010 г. е бил 10%, а година по-рано - 30%. Но това е на фона на силен спад в потреблението и навлизането на много нови вериги. Данните за печалбата са по-ограничени поради политиката на компанията да не коментира финансовия резултат в отделните страни. Според данните на ICAP през 2010 г. веригата е имала печалба от близо 69 млн. лв., или близо 35.3 млн. евро. Управляващият директор Антон Кнайф потвърди, че дружеството работи на печалба от години. Източник на "Капитал" съобщи, че през миналата година положителният финансов резултат е над 10 млн. евро. Само за сравнение на значението на българския пазар на фона на общия бизнес на групата - през 2012 г. оборотът на концерна с всички негови вериги и дъщерни компании е 66.7 млрд. евро и е с ръст от 1.2% спрямо 2011 г.. Изводът от развитието на данните в България до момента е, че пазарът е действително миниатюрен на фона на голямото цяло, но в същото време в централата все пак се вливат пари от него. Друг аспект на евентуалното изтегляне е потенциалът за намиране на купувач. Кризата в Европа, която сериозно се отрази на покупателната способност на консуматорите и се усеща чувствително в бързооборотните стоки, направи този бизнес неатрактивен за инвестититорите. Към това се добавят някои специфики на българския пазар: той е изключително малък и силно конкурентен, за да бъде примамлив за нови капитали. И други вериги играят с мисълта да продадат бизнеса и са мерили температурата на пазара, но интересът липсва както от страна на стратегическите компании, така и на инвестиционните фондове. Дори и да се вземе решение за продажба на бизнеса на германската компания в България, привлеченият капитал едва ли ще окаже сериозно влияние за стабилизиране на бизнеса в ключовите пазари като Германия или Китай. Съвсем различна обаче би изглеждала картината, ако тенденцията се запази и Metro продължи да губи оборот и стопи печалбата си. Тогава не е изключено и преосмисляне на стратегията. За България през думите на новия мениджър в момента тя звучи така: "Ще растем, като доставяме все по-качествена услуга на професионалните ни клиенти." Заради краткия си престой на поста Антон Кнайф не говори с конкретен план, а чертае посоки. От японския си опит например той иска да вземе прецизността на доставките, като в момента приближава предлагането на стоки към нуждите на клиентите чрез разговори с тях. Тази година няма план за нови обекти, но след ориентирането Кнайф гарантира, че ще растат и с нова мрежа. Сочи като успешни стратегии за развитие "Метро компакт" (насочени към търговци) и складът тип хъб в Банско. Ще развиват и франчайз веригата с малки обекти "Моят магазин", която вече наброява 1500. Общата посока ще е развитието на бизнеса с професионалните клиенти - ниша, в която конкуренцията не е наситена. Така, започвайки петнадесетата година след пристигането си в България, Metro опитва да е различна и да се разграничи от другите дузина чужди и местни вериги, които междувременно завзеха ритейл пазара. И въпреки риска от преструктуриране на германската група на глобално ниво българското дружество прави трайни планове за местния пазар.
Източник: Капитал (18.05.2013)

Диаманти в градината През 1999 г., когато веригата "Метро" стъпи за пръв път в България, цената за килограм черни трюфели беше 1678.80 лв., а за бели – 5038.80 лева. Сега в зависимост от сорта може да се намерят и на по-достъпни цени (макар и не за всяко домакинство), но загадъчността и "уханието" на много пари продължават да витаят около тези подземни гъби, наричани също черни диаманти. При узряването си излъчват специфични аромати и могат да бъдат открити и изровени от прасе или от обучено куче. Хората, чийто бизнес е свързан с намирането на диви трюфели, обикновено предпочитат да останат анонимни. И със сигурност не обичат да разкриват находищата на ценната гъба. При бизнеса с култивирани трюфели обаче е тъкмо обратното - той е сравнително нов за България, но фирмите пионери не крият наученото, а предоставят информация и всичко необходимо за технологията на отглеждане. Развъждането на трюфела изисква Заразяване на здраво дръвче с трюфелни спори (микоризирано дръвче). Трюфелите (Tuber) растат под земята, около и в симбиоза с корените на "гостоприемни дървета", като подходящи са тези с повърхностна коренова система. Сред тях са широколистните дъб и габър, а също топола, липа, леска и др. Трюфелът и дървото живеят в мирно и полезно съвместно съжителство - гъбата доставя на своя домакин азот, а чрез корените му си набавя вода и минерали. Приемните дръвчета трябва да достигнат физиологична зрялост (поне 5-6 години), преди ценните гъби да започнат да дават реколта. Освен търпение на стопаните са нужни и агропознания. "Мит е, че отглеждането на трюфели е начин за бързо забогатяване. Това Не е бизнес за безимотни и неграмотни а за много сериозни и интелигентни хора. Не става дума за събирачи на гъби. Отглеждането на трюфели е и наука, и изкуство, а не авантюра", предупреждава Киро Проданов, основател и съдружник в бургаската фирма "Кипро и Ко". Дружеството изгражда първата си експериментална миниплантация през 2000 г., която поетапно се запълва с микоризирани дръвчета - собствено производство и от внос. На практика това е първата компания в България, поставила началото на този нов тип агробиологично производство. Днес "Кипро и Ко" предлага микоризирани фиданки, консултира, изкупува произведените трюфели. Няколко фактора определят Успеха на начинанието Нужен е внимателен избор на терен с подходяща почва, качествени фиданки, добри грижи. "Има много тънкости, плантацията е жив организъм", обяснява Кръстьо Караманов, съдружник в "Кипро и Ко". "Ако още не сте закупили земята, първо трябва да се направят предварителни pH измервания на почвата", съветва Росен Владимиров, управител на "Терарос" - Разград. От 2004 г. фирмата търгува с диворастящи трюфели, а от миналата година е представител за България на френска компания с дългогодишен опит в производството на микоризирани дръвчета. "Най-важното е рН на почвата да не е киселинно, но от значение са също наклонът, изложението, районът", допълва Караманов. "Теренът трябва да е отдалечен от обработваеми земеделски земи и да има отстояние не по-малко от 15 метра от гора", препоръчва Владимиров. Важни са и климатичните особености – дали зимата е топла или студена, какво количество са валежите. И "Кипро и Ко", и "Терарос" изискват Предварителни проби от почвата, върху която ще се отглеждат гъбите. "След анализа може да препоръчаме подходящите видове трюфели и дръвчета. За всеки един случай подходът е индивидуален. Нашето предимство е, че предлагаме фиданки, приспособени към българските условия, почва и климат, с много голям шанс за достигане до успешна реколта", казва Кръстьо Караманов. "Кипро и Ко" има собствена оранжерия и лаборатория за отглеждане на микоризирани дръвчетата, използва ноу-хау от Италия и Франция и германски технологии. "Даваме гаранция, че дръвчето е микоризирано, и това винаги може да се контролира", обясни Караманов. "Терарос" също предлага индивидуални решения. "Анализът на почвата се извършва на два етапа. Първо се замерва киселинността. При стойности над 7.5 се прави пълен анализ в сертифицирана лаборатория във Франция. Той завършва с подробен доклад и с препоръка за вида трюфел", обясни Росен Владимиров. Пробите се вземат от мястото за засаждане, като се описват географските му координати. "Това е нужно, защото, ако има разминаване между мястото на засаждане и мястото, откъдето е взета пробата, гаранцията за микориза отпада", поясни Владимиров. Дървесните микоризирани видове, които предлага "Терарос", се отглеждат във Франция (при контролирани условия в парник) и се предлагат в контейнери от 0.430 л, 0.600 л, 1.5 л и 3 литра. "Имаме патент за кореновата система и индивидуални сертификати за качество. Дръвчетата идват напълно адаптирани, готови за засаждане. Всяко е със сериен номер, за да се знае къде е посадено, да се следи растежът му или да бъде заменено според гаранционните условия. По-големият контейнер е гаранция за по-голям успех за живота на дървото", подчертава Владимиров. Кръстьо Караманов не се ангажира с точни изчисления за Стартовия капитал за създаване на една плантация. Но обясни, че на един декар се разполагат 50-60 дръвчета според системата за засаждане, а цената им е 20 лв. без ДДС. Размерът на инвестицията обаче зависи и от това как ще се поливат дръвчетата – от естествен водоизточник, от цистерна, с поливна система, която трябва да се изгради специално. "Стандартното засаждане е върху един хектар. В този случай инвестицията в микоризирани широколистни дървета е между 25 000 и 30 000 лв. при цена 24 лв. за дръвче с 430 мл коренова система и при норма на засаждане 800 дръвчета, микоризирани с Tuber uncinatum (лятно-есенен вид на черен трюфел)", конкретизира Росен Владимиров. Той обясни, че има два вида технология за производство на микоризирани фиданки: от семенце и от издънка на дървото. Втората е патентована и се нарича Champion. "Тя скъсява времето за достигане на зрялост на плантацията с 2-3 години и гарантира висок процент на успешно прихващане (90%), но инвестицията в такива дръвчета е с около 30% по-висока", уточни Владимиров. Появата на първите трюфели зависи от сезона, влагата, температурата, грижите. Добивът е различен и зависи от много фактори, включително и видовете дървета, макар това да не е определящо. От един хектар може да стигне и до тон, каквито примери има, но това е вече след 12-15-ата година, уточняват от "Кипро и Ко". Компанията поема ангажимент да изкупи всичко, което е произведено, без да налага това като задължение за клиентите си. "Терарос" също не изисква обвързващ договор за изкупуване. Това е предмет на допълнителни преговори. Всяка година Изкупните цени на трюфелите варират. "Не мога да кажа, че това е свръхпечеливш бизнес", казва Кръстьо Караманов. И уточнява, че "на едро средната цена е приблизително 50 евро на килограм през лятото и че маржовете не са големи, защото има фира". Отглеждането на трюфели е препоръчително като съпътстваща дейност с някои овощни дървета - например череши или кайсии, твърди Караманов. И съветва клиентите си да съчетават култивирането на ценните гъби с отглеждането на лешници например. "Цената е производна на световния добив и се определя на седмица от Франция, Испания, Италия, Унгария, Хърватия, Румъния, Австралия, Китай", обясни Росен Владимиров. И уточнява, че световният добив за 2010 например е 300 тона на година. Владимиров също предупреждава, че "пазарът е стабилен, без конкуренция, но не гарантира супербързо забогатяване". "Не може да се получи свръхпроизводство на трюфели, защото те се отглеждат само при определени климитични условия и затова няма изградени плантации в Германия или САЩ например. Печалбата може да стигне 8000-10 000 евро на сезон за 10 декара плантация, но само ако съотношението първо – второ качество в общото количество е добро, ако гъбата не е наранена или презряла", коментира Владимиров. Съотношението първо - второ качество е 60:40 при диворастящите и 80:20 при култивираните, пояснява той. "Отглеждането на трюфели е алтернатива за малките и средните фермери, а за някои е хоби - има лекари например, които се занимават с този бизнес", посочва Киро Проданов. Според него времето за инвестиции в трюфелни плантации тепърва предстои. А Росен Владимиров е убеден, че "това е бизнес за поколения" и иска внуците му да кажат: "Гордея се с дядо си."
Източник: Капитал (08.07.2013)

Безплатни сергии за български производители на плодове и зеленчуци предоставя "Метро Кеш енд Кери". Първият по рода си пазар само за зарзават родно производство вече работи край Пловдив на паркинга на магазин "Метро"-2 на околовръстния път. Производителите получават шанс да предлагат директно на потребителите зеленчуците и плодовете от своите градини, а потребителите могат да купуват български стоки без надценка от прекупвачи. Партньорството с "Метро Кеш енд Кери" е възможност за родните производители продукцията им да достигне чрез хранителната веригата, която има магазини по цял свят, и до други държави, коментира земеделският министър Димитър Греков, който присъства на откриването на тържището. Предстоят разговори между "Метро" и фермерите за осигуряване на семена, препарати и торове от хранителната верига, с които стопаните ще работят през следващата година. Тогава се очаква да започне директното изкупуване на продукцията им от голямата хранителна верига.
Източник: Стандарт (20.08.2013)

Хипермаркетите да се строят извън централните градски зони и да се въведат специални правила, които да гарантират, че българските доставчици и производители ще са равнопоставени на чуждестранните. Това предлагат депутатите от "Коалиция за България" Спас Панчев и Захари Георгиев. Двамата са се заели да напишат изцяло нов закон за търговските вериги, който да регламентира по-прецизно дейността им и да гарантира интересите на българските производители. Инициативата е тяхна и не ангажира цялата парламентарна група на левицата, уточни пред "Сега" Спас Панчев. Оповестената вчера идея хипермаркетите да затварят врати през почивните дни, за да се стимулират по-малките търговски обекти, може и да не залегне в новия законопроект. Засега тя е само един от обсъжданите варианти за закрила на българския малък и среден бизнес, стана ясно от обясненията на депутат земеделец. През октомври авторите на законопроекта за търговските вериги предвиждат широка дискусия със собствениците на големите търговски вериги по новите правила за дейността им. Законопроектът ще съдържа текстове, които много ясно да регламентират отношенията между търговските вериги и българските доставчици и производители, които, по мнението на двамата му автори, са силно дискриминирани в момента. "Например ако търговска верига внесе череши от Чили, непродадените количества ще се водят щета за търговската верига. Но ако черешите са български, щетите ще са за сметка на българския производител", даде пример Панчев. Неравнопоставеност имало и при разплащанията. Вносните стоки се плащали веднага на доставчиците, докато българските производители чакали с месеци да си получат парите, обясни депутатът. Същият проблем се наблюдавал и при промоциите на стоки. "Когато един чуждестранен доставчик или производител вкара стока в търговската верига, тя й прави промоция за своя сметка. Докато българските доставчици са длъжни да предоставят определени количества безплатно за промоция на стоката си", обясни Панчев. Освен това стоките отвън не били подлагани на същия контрол като българските. Вносните стоки се преценявали само по съдържанието на етикета, докато българските минавали лабораторни анализи, изследвания за наличие на химически вещества и прочие. Двамата депутати от левицата ще търсят да определят и какъв процент от стоките в хипермаркетите да са български. В момента по техни наблюдения само 10% от стоките са наши, а 90% - вносни. Друга мярка за стимулиране на малкия и средния бизнес за сметка на хипермаркетите е големите магазини да са задължително в покрайнините на градовете, а не в кварталите и центъра, както е сега. "В Европа обикновено големите търговски вериги разполагат обектите си в покрайнините на града, за да не задушават по-малките магазини", обясни Панчев. Със законопроекта ще се въведе ред и за разположението на стоките в самите хипермаркети, така че да има определени площи за българските стоки, за биопродуктите и за свежите храни. "Това е практика навсякъде в Европа - големите търговски вериги имат ограничение в работното си време и то не само в събота и неделя, но и през делничните дни", коментира шефът на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева, цитирана от "Инвестор". От Асоциацията на млекопреработвателите обаче не са съвсем съгласни. "На този етап не мога да кажа дали предложението само по себе си ще се отрази положително на бизнеса. Със сигурност ще бъде глътка въздух за малките квартални магазини, които през съботите и неделите ще могат да наваксат за сметка на големите магазини, които обират от клиентския поток през седмицата. Но не съм сигурен дали мярката ще бъде с положителен характер за самите доставчици на стока", заяви шефът на асоциацията Димитър Зоров. От "Билла България" вчера се въздържаха от позиция, а МЕТРО и Кауфланд не бяха открити за коментар.
Източник: Сега (28.08.2013)

Новият закон за търговските вериги ще сложи край на безобразните надценки на стоките. Това обяви червеният депутат Захари Георгиев, който участва в изготвянето на проекта. Ден по-рано стана ясно, че друга драстична идея предвижда големите вериги хипермаркети да не работят през уикенда, за да се подпомогнат малките магазини. "Заедно със Спас Панчев прегледахме законодателството в тази посока на Франция, Германия, Финландия, Белгия, Чехия и със сигурност мога да кажа, че у нас всичко е за сметка на българските производители и крайните клиенти", коментира пред "Стандарт" Захари Георгиев. "Работим по вариант и за регламентиран таван на надценките, които търговците слагат", допълни още той. Колегата му Спас Панчев пък уточни, че по въпроса за работното време на търговските вериги предстоят обществени дискусии. "Като цяло законът, който предвиждаме, трябва да регламентира отношенията търговска верига-производители-доставчици", каза Панчев. И допълни, че законопроектът ще е готов през октомври, като преди това ще се коментира и с бранша и в парламентарната група. В БСП посрещнаха със смесени чувства идеята за нормиране на работното време на хипермаркетите. Червените се стреснаха от реакцията в социалните мрежи и острите критики, че искат да върнат социализма. А на "Позитано" 20 телефоните вчера прегрели от привърженици на идеята и противници на бакалиите. "Работим по въпроса за подпомагането на българските производители", коментира лаконично шефката на социалната комисия Корнелия Нинова. Предложението да се свие работното време на веригите обаче буквално взриви бранша. Големите търговци бяха удивени, че подобна крачка се предприема в страната, и то точно в момент на икономическа криза. "Във Франция, Германия, Дания се върви точно в обратната посока. Заради синдикатите работата на магазините в неделя беше забранена, но това се променя. Целта е да се увеличат оборотите и да се спасят работни места", коментираха от една от големите търговски вериги. "Плащаме на час, ако се спре работата в събота и неделя, това означава драстично намаление на заплатите на служителите ни", обясниха от друга. Според големите играчи в бранша подобно решение би противоречало на всички европейски закони и ще наруши драстично изискванията за конкурентна среда. Малките магазинчета обаче ликуват. Те се радват, че ако се приеме това предложение, оборотите им в събота и неделя ще скочат значително. Повечето обаче не вярват, че някой ще се опълчи срещу гигантите в бранша. "Хората основно пазаруват в почивните дни, затова и тогава МЕТРО, "Кауфланд", "Карфур" и останалите вериги са препълнени от народ. По 10 каси работят и опашките не спират от сутрин до вечер. Ако в почивните дни те не работят, целият този поток ще се изсипе в малките магазинчета, които едвам кретат", убеден е 48-годишният Тодор Христов, който върти малък супермаркет в бургаския комплекс "Изгрев". Повечето от колегите му споделят същото мнение, но има и търговци, които са песимисти. "Нищо няма да се промени, дори и да не работят в събота и в неделя, хората ще ходят през седмицата заради промоциите и ниските цени. В малките бакалии със сигурност ще се вдигнат оборотите, но няма да е драматична разликата. Причината е, че гигантите могат да си позволят да свалят цените, защото разчитат на голям оборот, а ние не можем да бъдем конкурентоспособни. Така че които клиенти са решили да си купят един стек евтино олио или брашно, пак ще отидат при големите в удобно време", твърди друг бургаски търговец, който има бакалия в жк "Меден рудник". "Крайно време беше държавата да се погрижи за закрила на българския бизнес", заяви пред "Стандарт" Красимир Станев, собственик на два магазина за месо в Плевен. Според него веригите не само убиват малките магазини, но и натискат производителите да продават стоките си под себестойността. Самите производители са разколебани от новата идея. Притесненията им са дали кварталните бакалии ще могат да гарантират оборота, който сега предлагат веригите.
Източник: Стандарт (28.08.2013)

"Флорина" е с нов собственик Две години след като производителят на соковете "Флорина" сякаш намери решение за проблемите си с придобиването й от страна на българския холдинг "ВМ финанс груп", изглежда, тя отново e изпаднала в специална ситуацията. За това поне говори името на новия й собственик - регистрираното на британския остров Гърнси дружество "Ню Юръп спешъл ситюейшънс лимитид" (New Europe Special Situations Limited). Информацията за сделката е обявена на информационния сайт на Българската фондова борса - x3news. Според съобщението "ВМ финанс груп" е продал 100% от акциите на "Болкан бевъриджис кампъни" на британското дружество. Цена или причина за сделката не е посочена. За сега не е ясно дали става въпрос за действителна продажба или за вътрешногрупова реорганизация предвид седалището на новия собственик в юрисдикция с облекчен данъчно-административен режим. Васил Мирчев, собственик на "ВМ финанс груп" каза, че ще да даде повече информация по сделката през тази седмица. За момента е ясно само, че продажбите на "Болкан бевъриджис кампъни" продължават да падат и през тази година, а дружеството трупа още загуби. През първите шест месеца на годината има 30% по-ниски приходи спрямо година по-рано. Общо те се равняват на малко под 7 млн. лв. Преди кризата компанията отчиташе по 25-30 млн. лв. приход на година. Загубата му пък вече е 2.4 млн. лв. при 1.8 млн. лв. година по-рано, показва финансовият отчет на дружеството за второто тримесечие, представен пред Българската фондова борса. Всъщност трудностите с финансовите резултати не са новост за компанията. Те бяха причината в края на 2010 г. тя да бъде придобита от "ВМ финанс груп" (сделката бе фактически финализирана в началото на 2011), след като компанията изпадна в ликвидни затруднения и не можеше да покрива задълженията си. Основна част от които бяха облигации за 8 млн. евро, издадени през 2007 г. и използвани за закупуване на ново производствено оборудване. През 2010 г. тя спря да ги обслужва и така се стигна до продажбата й на "ВМ финанс груп". С това тя получи шанс да възстанови финансовото си здраве, тъй като влезе в групата на един от най-големите дистрибутори на потребителски стоки в страната - "Авенди". Впоследствие му прехвърли и цялата си дейност по продажбата на сокове и напитки, а в компанията остана само самото производство. В момента "Болкан бевъриджис кампъни" се занимава само с производство на натурални сокове, нектари и тихи напитки. Има около 11% пазарен дял в страната, а основен конкурент е "Кока- Кола", която по данни на "Ей Си Нилсен" държи 20% дял по обем реализирани литри. Компанията продава сокове както под собствена марка като "Флорина", "Страйк", "Фенси" и "Солино", така и под частни марки за "Метро кеш енд кери", "Карфур" и др. След придобиването от "ВМ финанс" започна нова активна маркетингова кампания на соковете си "Флорина". В същото време обаче стагнацията на пазара продължава и вследствие на трудните икономически условия компанията отчита 8% спад в продадените количества собствени марки спрямо година по-рано според данните в доклада за дейността й, представени на борсата. Въпреки това за момента няма данни на фондовата борса "Болкан бевъриджис кампъни" да има нови проблеми с обслужването на облигациите си. Последните две лихвени плащания тази година са били направени по план според данните на банката - довереник на облигационерите. Този месец предстои ново лихвено плащане. Към средата на годината задълженията й по облигационния заем са 13 млн. лв. Крайният му срок е 2020 г., а лихвата е 5.5%.
Източник: Капитал (09.09.2013)

Асоциацията на професионалните готвачи в България, с партньорството на "Метро кеш и кери България", организира за втори път в страната най-престижното професионално състезание за готвачи – Bocuse d'or България 2014. То ще се проведе на 6 и 7 ноември по време на изложението СИХРЕ 2013 в Интер Еспо Център София. В конкуренцията на четири отбора от по двама души осемчленното жури ще избере кой екип ще участват през 2014 г. в европейските квалификации. Проектът се ръководи от известните шеф-готвачи Андре Токев и Иван Манчев. Bocuse d'or е наречено на легендарния френски шеф готвач Пол Бокюс и е международно кулинарно съревнование, което идентифицира най-добрите световни майстори в кулинарията. Следващият рунт епрез май 2014 г. В Стокхолм, а финалите са в Лион. Състезанието се провежда от 1987 г. насам. "Метро кеш енд кери" партнира като осигурява основните продукти за съревнованието и като предоставя "Метро Академия"-та за подготовка на всички отбори и участници в квалификациите. Отборите ще се съревновават пред публика. На 6-и ноември те ще приготвят местно ястие с говеждо бон филе, а на 7-и ноември - рибно ястие от сьомга.(Регал)
Източник: Други (05.11.2013)