Еврокомисията иска България да облекчи облагането с ДДС на дребните търговци на горива Европейската комисия днес официално уведоми България, че някои от разпоредбите й за прилагане на данъка върху добавената стойност (ДДС) нарушават правото на ЕС и трябва да бъдат променени, съобщи пресслужбата на комисията. Сега малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимото от тях ДДС, смята Европейската комисия. За големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимото по сделките им ДДС. Комисията смята, че националното законодателство не е съвместимо с нормите на ЕС (Директивата за ДДС,Директива 2006/112/ЕО на Съвета) и със свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата на основните права на ЕС). Отделно от това България се приканва да промени правилата си за начисляване на дължимия ДДС в случаите, когато стопански активи се използват за частни или нестопански цели и когато стопански активи се прехвърлят в друга държава членка. България има срок от два месеца, за да изпълни тези две искания.
Източник: econ.bg (09.03.2018)

Още 2 г. ще търсят нефт и газ в блок "Хан Аспарух" Срокът за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок "Хан Аспарух" се удължава с две години, реши правителството, приемайки искането на титулярите на разрешението - "Тотал", "ОМВ" и "Репсол". Блокът е разположен в изключителната икономическа зона на България в дълбоко Черно море и се проучва въз основа на договор, който изтече в края на януари. През двегодишното удължаване на срока ще бъдат извършени допълнителни геолого-геофизични работи и сеизмични изследвания на обща стойност 3 млн. евро. В края на октомври 2016 година, в своя тримесечен отчет на дейността си "Тотал" обяви, че има находка на петрол, но не даде подробности около сондажа. Проучването на блока "Хан Аспарух", който е с площ от над 14 хил. кв. километра, започна през 2012 година. Блокът е в близост до румънския блок "Нептун", в който залежите са оценени за над 80 млрд. куб. метра природен газ.
Източник: Дума (15.03.2018)

Проверяват бензиностанциите за укриване на обороти Инспектори на Националната агенция за приходите и Български институт по метрология проверяват бензиностанции за съответствие на представената от търговците блок схема на електронната система с фискална памет (ЕСФП) с действителното състояние на място. Това съобщиха от пресцентъра на НАП. Изискването за подаване на блок схемите в НАП бе въведено с промени в законодателството през миналата година. В обхвата на проверките попадат обекти, при които е налице риск от укриване на оборотите или от манипулиране на данните, получени от ЕСФП. Органите на двете агенции ще подложат на проверка и обекти, за които не са отстранени нередностите в блок схемата, както и такива, за които е наложително извършването на метрологична проверка от органите на БИМ. При установени несъответствия на блок схемите с организацията на електронните системи с фискална памет, на търговците ще бъде дадено предписание за корекция, а ако такава не бъде направена, ще бъдат налагани административни санкции, допълват от двете ведомства. От приходната агенция напомнят, че блок схемата, подписана с електронен подпис (КЕП), се подава единствено чрез електронно съобщение, подписано също с КЕП на е-адрес на териториалната дирекция на НАП по местонахождение на обекта. В случай на упълномощаване, в електронното съобщение се прилага и електронно подписано пълномощно. Допълнителна информация за изискванията към обявяването на блок схеми на обекти за търговия с горива може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор.
Източник: econ.bg (27.03.2018)

Петролната асоциация обвини Валери Симеонов, че се явява лобист на сивия сектор Българската петролна и газова асоциация изразява (БПГА) острото си възмущение от манипулативните твърдения и откровените лъжи, изказани на днешната пресконференция на вицепремиера Валери Симеонов и представители на няколко неназовани фирми за търговия с горива по адрес на всички големи вериги в България, се казва в позиция на браншовата организация до медиите. В нея се настоява вицепремиерът веднага да сезира компетентните органи и да им предостави конкретни данни и факти за неправомерни действия на който и да било от членовете на БПГА, вместо да използва властовата си позиция за публично очерняне на големи международни компании. Симеонов прие в централата на НФСБ представители на протестиращите срещу проекта на закон за търговията с горива, внесен от депутата от "Обединените патриоти" Емил Димитров-Ревизоро, дребни търговци на горива, а по-късно на обща пресконференция с тях обяви, че няма как да не се намеси в тази бъркотия. Проектозаконът пък внесе напрежение сред патриотите, като Симеонов и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов си общуваха през медиите. Утре съветът на коалицията ще обсъжда законодателните инициативи. В позицията си от БПГА изразяват недоумение как икономически вицепремиер, "а в лично качество и бизнесмен", не е наясно с разпоредбите за отчитане на продажби в търговските обекти с фискални устройства. "Тази разпоредба е в сила от години и се спазва от абсолютно всеки обект с фискално устройство в България, независимо от неговия оборот и без значение дали е бензиностанция, хотел, заведение или пункт на кабелна телевизия", припомнят от петролната и газова асоциация. От организацията изразяват учудване, че държавен ръководител, отговорен за икономическата политика, проявява непознаване както на данъчната нормативна уредба, така и на принципа на действие на онлайн връзката на търговските обекти с НАП, до чието управление и данни има достъп единствено приходната агенция. "Тя работи по един и същ начин на всеки обект, снабден с данъчен терминал, отново без значение от неговата големина и обороти", подчертават от БПГА. От браншовата организация съветват вицепремиера да прояви повече интерес към това какъв риск представляват за хазната стотиците неизвестни фирми без капитал и активи, но с големи данъчни задължения, и към "истинските цели на яростната съпротива срещу законопроекта за горивата, в която се включва като лобист на интересите на сивия сектор".
Източник: Дневник (10.07.2018)

Цените на бензина и на дизела се устремиха към 2.40 лв. за литър Цените на бензина и дизела продължават да гонят летни рекорди и на много места в страната вече надхвърлят 2.30 лева за литър и гонят 2.40 лв. Става дума за най-масово употребяваните горива - бензин А-95 и обикновен дизел. По-висококачествените бензини и дизелът със специални добавки в повечето големи вериги се продават на цени, надхвърлящи 2.50 и достигащи до 2.75 лева за литър. Най-скъпо горивата се продават по бензиностанциите в Шуменско и Благоевградско, сочи справка в специализираните сайтове. Данните на сайта Fuelo за вчера показват, че средната цена за страната на А-95 е била 2.26 лв. за литър и 2.29 лв. на литър за дизела. На места обаче бензинът варира от 2.20 лв. до 2.34 лв. за литър, а дизелът стига до 2.41 лв. за литър. У нас най-високите средни цени на горивата са в област Шумен. По-големите вериги бензиностанции в региона като "ОМВ", "ЕКО", "Ромпетрол" и "Лукойл" поддържат почти еднакви цени - около 2.34 лева за масовия бензин и за дизела. Впечатление прави, че разликата с по-дребните търговци не е значителна - те продават само с 1-2 ст. по-малко за литър. Като цяло в тази област трудно могат да се открият цени под 2.30 лв. за литър. Ситуацията е необичайна, като се има предвид, че дребните търговци обикновено поддържат доста по-ниски цени в сравнение с големите вериги. Благоевградска област се нарежда на второ място по най-скъпи горива в страната. Големите вериги бензиностанции там предлагат дизела за 2.37 лв. за литър, а масовия бензин - за 2.30 лв. за литър. При дребните търговци се забелязва по-голяма разлика в цената. На места А 95 се предлага за 2.25 лв., а дизелът за 2.28 лв. за литър. Сравнението по области на Fuelo показва, че в областите Русе, Ямбол, Хасково, Пловдив и Добрич е най-изгодно да се зареди резервоарът, тъй като там се поддържат едни от най-ниските цени в страната. В област Русе средните цени са доста по-ниски от тези за страната - 2.21 лв. за А-95 и 2.24 лв. за дизела. Интересно е да се отбележи, че в областите, в които има бензиностанции на лидера на "Воля" Веселин Марешки - VM Petroleum, цените на горивата на по-големите търговци са значително по-ниски. В страната има общо 17 бензиностанции от тази верига - в София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Силистра и други. Цените във веригата са еднакви - 2.09 лв. за литър бензин и дизел. Те се запазват, макар преди дни КЗК да наложи глоба на фирмата на Марешки заради продажба на горива под себестойност. Производството бе образувано по искане на "Лукойл България", "Еко България", "Нис Петрол", "Петрол", "ОМВ България", "Ромпетрол България" и "Синергон Петролеум". Санкцията обаче е на практика символична и няма как да промени пазарната политика на компанията. В Бургаска област "Лукойл" предлага бензин и дизел за 2.19 лв./ л. Такива са и цените в бензиностанция "ЕКО". "Шел" държи по-високи стойности, но въпреки това в областта има и цени от 2.22 лв. за литър дизел и бензин. Малко-по високи са цените в "ОМВ" - 2.25 лв. за литър. Подобна тенденция при цените се забелязва и в област Варна. В София разнообразието от цени при основните горива е доста по-значително и големите търговци не се влияят от по-ниските цени на колегите си. "Шел", "Лукойл", "ЕКО" и "ОМВ" предлагат бензина за цени от 2.26 лв. л до 2.38 лв. л и дизела - от 2.28 до 2.36 лв. л. Специалните горива са с доста по-високи стойности - А-98 например се предлага за 2.68 лв. от "Лукойл". По-малките търговци на горива в Софийско предлагат основните горива на цени от 2.20 лв./л, а на места дори за 2.15 лв. за дизела и бензина.
Източник: Сега (09.08.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

КЗК проверява конкуренцията при горивата Комисията за защита на конкуренцията осъществява контрол относно изпълнението на поетите с решение от 2017 г., задължения от страна на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД с цел гарантиране на конкурентната среда на съответните пазари. Паралелно със започналото секторно проучване на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилен бензин и дизелово моторно гориво за крайни потребители, КЗК извършва последващ контрол за пълно, точно и своевременно спазване на поетите задължения през март 2017г. от страна на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД, на основание чл. 67 от Закона за защита на конкуренцията, съобщиха от КЗК. Във връзка с наблюдаваното увеличение на цените на горивата за крайните потребители и поетите задължения от дружествата, Комисията намира за необходимо да провери изпълнението на одобрения комплекс от мерки, състоящи се в задължения за приемане на вътрешни процедури, които да гарантират ефективната конкуренция на съответния пазар. Поетите през 2017г. задължения целят да се препятства и възможността за възникване на евентуални антиконкурентни проблеми, свързани с прозрачността на пазара и координиране на пазарното поведение на дружествата при вземане на стратегически решения по начин, който ограничава конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ се присъедини към материалите по производството за сигнал от инициативен комитет на граждани от Велико Търново. Сигналът съдържа релевантна информация за актуалните проблеми на пазара и изразява благодарност и подкрепа за предприетите от Комисията действия. Към сигнала е приложена и протестна подписка на граждани, съобщиха от КЗК. Комисията оценява високо активното съдействие на обществото при предоставянето на относима към проучването информация. Наред с традиционния инструментариум за провеждане на проучването, КЗК възнамерява да използва и информация, събрана в резултат на проведени срещи с участниците на съответните пазари и експерти в областта.
Източник: Стандарт (15.11.2018)