6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

Година ще бъде необходима, за да се направи анализ на събраните данни при проучването за газ в блок „Силистар“ в южната част на Българското Черноморие. То е продължило 87 дни, като е проучена площ от близо 75% от блока“. Това съобщи в Бургас Александър Кейз, мениджър на проекта за проучване от страна на Shell. Той уточни, че в съседния на нашия проучвателен сектор в шелфа на Турция вече се правят сондажи да петрол и газ и те са дали обнадеждаващи резултати, съобщава faragency.bg. Общата площ на блок „Силистар“ е 6900 кв. км, като са получени данни от 5125 кв. км не са изследвани зоните, които попадат в НАТУРА. "Първите данни, първите признаци от анализа на сеизмичните данни също ни дават някакъв оптимизъм и ни насърчават, но това е една много сложна геологична материя. Ще ни трябва една цяла година да анализираме, за да видим какво да правим". Едва след това компанията може да мине в етап на сондиране, стана ясно още. „След сондирането, за да се стигне до евентуалното откриване на петрол или газ, минават между 4 и 10 години, преди да започне промишлената експлоатация на находището“, добави Кейз. Той уточни, че при проучванията в Черно море са били спазвани най-високи стандарти за опазване на околната среда. Проучванията приключиха през януари тази година, като започнаха през октомври миналата година. За тях са били използвани най-модерни технологии, като 3 D-методи и ултразвук, за да се установи наличието на въглеводороди. За сравнение, в Малайзия е използван моделът на 2 D технологиите. По време на изпитанията в блок „Силистар“ е била приложена програма за наблюдение на морски бозайници, като те са били засечени 204 пъти. Западната част на Черно море, където попада и блокът „Силистар“, е от изключителен интерес за компанията, като това са т. нар. гранични зони и страни, където не са били проучвани те за въглеводороди. Тази част на света няма традиция в изследването им. Общо 2 млрд. долара годишно инвестира компанията в подобен род проучвания.
Източник: Blitz (06.03.2017)

Походът на Марешки "Изпълнихме обещаното! София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите - VM Petroleum в "Люлин", вече работи". Минути преди 22 часа вечерта на 14 март, съобщението е публикувано във Facebook страницата на VM Petroleum. В сряда сутрин автомобилите от "Люлин" и Перник вече зареждаха в софийския обект от веригата бензиностанции на кандидата за депутат Веселин Марешки, намиращ в "Люлин" 4. Обектите в близост на Lukoil, Petrol и Eko продаваха на цени между 2.12 и 2.14 лв. за бензин A95, при цена 1.88 лв. на бензиностанцията на Марешки. Тя беше замислена като кандидат за рекордьор на Гинес за най-много зареждащи автомобили едновременно. И като обект, който да смъкне цените на останалите играчи на петролния пазар, които до момента дишаха спокойно в столицата. А вероятно и като предизборно кебапче от Марешки за софийските избиратели. Няколко часа преди "освобождението на столицата" обаче излезе друго съобщение. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията е под надзора на прокуратурата и е срещу разпространението на нелегално гориво. Неприятностите за доставчика няма да спрат дейността на веригата на Марешки, като той коментира, че най-вероятно "ще започне трескаво зареждане от Lukoil", тъй като няма много варианти на пазара. Марешки определи акцията в "Полисан", като проява на страх и паника от това, което ще се случи на изборите на 26 март. На пазара има още два сюжета - чака се окончателното решение на КЗК има или няма картел между големите вериги и отново се заговори за прокарването на рестриктивния проектозакон за търговията с горива. Като фон тече задочният спор между Марешки и Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България". Основата му е ясна - кой прецаква повече българските граждани и държавата. Политическият PR е безспорен. "Въпросът, който си задавам по отношение на цените в бензиностанциите на човека, е това купуване на гласове ли е, когато той казва "аз ще ви направя цената 1.80 лв. за литър", казва Златев. Марешки отговаря с две алтернативи пред гражданите: "Да спечели картела и неговите марионетки в парламента и цените по бензиностанциите да са 2.50 лв. или да спечели ВОЛЯ и до една година в цялата страна цените да са около 1.80 лв., както са в градовете, които сме освободили от картела." "Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър", пък коментира Златев вече на няколко пъти, без да назовава кой държи чадъра. Като обяснение за съмненията си Златев допълва, че "няма нито една проверка от държавен орган, която да е започнала и да е завършила и приключила с документ". Твърдението обаче не е съвсем вярно, като бензиностанцията на Марешки в Габрово беше затворена за месец в края на миналата година, а компанията беше глобена заради наличие на газьол с неизрядни документи (виж карето). Проверка на НАП се очаква да започне скоро във фирмата на Марешки (виж другото каре), а както вече стана ясно, службите вече влязоха в офисите на основния му доставчик. Марешки от своя страна също не успява да разсее съмненията около себе си, като не отговаря на няколко доста съществени въпроса: какви са приходите от петролния му бизнес и финансовият резултат и какви количества продава. A всичко това е важно, за да стане ясно low cost стратегията му устойчива ли е и има ли реални шансове за успех или ентусиазмът ще се изпари след изборите. Валентин Златев: "Марешки е проблем на държавата, а не на петролната и газова асоциация." ----- В хартиената версия на текста, заради техническа грешка, е публикуван неверен цитат на Валентин Златев и редакцията се извинява за грешката. Веселин Марешки: "Реакцията е изключително некомпетентна. Все едно AirFrace или British Airways да се конкурират с Wizz Air. Просто това са два различни типа бизнес. То затова си има лоу кост компании. Когато идваха големите вериги, всички медии бяха "влязоха лоу кост вериги, радост за народа", пък когато влиза Марешки, със същата концепция, става проблем за някого". Анатомия на VM Идеята му да влезе на този пазар съществувала от 3-4 години, "когато се усети в България, че има проблем. Всички хора го усетиха, само Валентин Златев ни обясняваше, че едвам свързват двата края. Преди 1 година разбрах колко точно са ни грабили. Един приятел се свърза с мен и ми показа точно ценообразуването. И като видях този марж с 50-70 ст. разлика, видях, че има място къде да вляза", казва Марешки. Обяснението му защо друг не го прави, или поне не толкова мащабно и шумно, е, че е опасно, трудно и скъпо. Марешки навлезе в този бизнес през дружеството "Трейднет Варна", което е еднолична собственост на майка му Веска Марешка, като тя се води и управител на бизнеса. Другата компания е "ВМ Петролеум". Тя обаче държи само марката, като основният бизнес се извършва от "Трейднет Варна". В края на 2015 г. Марешки заяви, че за 2016 г. планира инвестиция от около 100 млн. лв. във верига, като това ще стане през купуване или наемане на обекти. Нещата вървят по-бавно от първоначалните мащабни планове, но все пак се случват. Към момента в страната вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum (без най-новата в София). По думите на Марешки инвестициите само в бензиностанции е около 15 млн. лв. По голямата част от обектите са купени, като няколко от по-малките са наети. "Имаме още 2-3 закупени, но са в процес на ремонтиране. Тези две-три са около Велико Търново и тази, която в Бургас я отворихме, но в стария й вид и предстоят разширения", обяснява той. Отделно са закупени 20 нови камиона с 20 нови цистерни, като всяка композиция е на стойност около 500 хил. лв. "Така че там са още около 10 млн. лв", казва той. Най-голямата инвестиция от 5 млн. лв. е в бензиностанцията в София. Цената на терена, купен през август 2016 г., е 2.2 млн. лв. Купувач е "ВМ Петролеум", а продавач е "Олимпия" на Сиафарикас Ставрос. Най-големи продажби правят обектите във Варна, Айтос, Бургас, Пловдив, Добрич и Русе. "В големите градове всичко ни е суперуспешно. Ако имаме проблеми, то е в малките градове", казва Марешки. Пред "Капитал" той очерта целта си - "100 бензиностанции, за да сме добре позиционирани в България", допълва той. Връзва ли се сметката За да работи този тип low cost модел, при който разликата между доставните цени на едро и цените на дребно на литър на колонките е едва 3-4 стотинки, както твърди Марешки, има едно много важно изискване - количествата, които да се продават, да са огромни, за да има печалба. Ако то не е изпълнено, има още два не много пазарни варианта - бизнесът да се дотира от другите компании на Марешки или доставчиците му да му продават на по-ниски цени. Вариант 1 По данни от пазара средните месечни разходи на една бензиностанция са между 12 и 20 хил. лв. Там влизат разходи за персонал, като дори малка бензиностанция трудно може да мине с по-малко от 8 служители на месец, разходи за ток, за поддръжка на всички системи, наем и т.н. Тоест, ако няма поне 10 ст. разлика между доставната и продажната цена, и то на силна бензиностанция, която продава по 200 хил. литра на месец, един добър голям обект няма как да издържи. За да е успешен един обект, работещ с 3-4 стотинки надценка, трябва да продава на месец по около 600 хил. литра (т.е. три пъти над приетото за силен обект). Марешки обаче не казва какви са продажбите му средно на месец, но твърди, че сметката му се връзва. По данни на играчи на пазара на горива Марешки е продал през февруари 1-1.2 млн. литра бензин, 4.5-5 млн. литра дизел и 1.5 млн. литра пропан-бутан. Това прави общо между 7 и 7.7 млн. литра, което значи средно между 583 и 614 хил. литра на обект. Ако числата са верни, следва, че поне за въпросния месец продажбите на Марешки се движат около въпросния критичен обем. Преди месец цената на едро на А-95 без биокомпонента е 1610 лв. за 1000 литра гориво. С ДДС цената на дребно (без надценка за бензиностанцията) е 1.93 лв. за литър. Бензиностанциите на Марешки във Варна обаче продават горивото за 1.87 за литър, поради което той бива обвиняван, че работи на загуба. Това обаче не е точно така. Дистрибуторите, които доставят горивата, получават самите отстъпка от цената на едро от Лукойл. Ако приемем, че тя е 15% и че някои от доставчиците решат да я разделят с клиента си - веригата на Марешки, то неговите крайни цени изобщо не изглеждат като загадка. В момент, в който тече разследване от КЗК, "Лукойл" няма как да си позволи да "съветва" дистрибуторите си на каква цена да продават горивата му - практика, за която петролната фирма е подозирана, въпреки че никога това не е било доказвано. Вариант 2 Дали бизнесът на "Трейднет Варна" е на загуба или на печалба все още не може да се каже, тъй като компанията все още няма отчет за 2016 г., а този за 2015 г., когато дейността беше в началото, не е показателен (приходите й за 2015 г. са 4.8 млн. лв., а загубата е 136 хил. лв). Самият Марешки не казва какви са резултатите на компанията с обяснението: "от проверки не можем да си завършим счетоводно годината". Очакванията на представители от бранша са той да е на загуба, освен ако няма някакво преструктуриране на разходи от фирма във фирма с помощта на аптечния бизнес на Марешки, който има транспортни средства и потребява гориво. Тоест свързаните с Марешки фирми да купуват на по-висока цена горивото и всичко да е за сметка на дистрибутора му на лекарства "Фармнет". По думите на Марешки обаче самият той печели от новия си петролен бизнес по 200 хил. на година само от собствените си автомобили. Загубата също така няма как да е успешна бизнес стратегия за дълъг период от време. Или ако с една бензиностанция във Варна може да си позволи да си прави политическа кампания срещу 10 хил. лв. загуби на месец, то този вид политическа офанзива доста се оскъпява с верига от 15 бензиностанции - всичките на загуба. Вариант 3 По отношение на доставките на едро Марешки твърди, че получава по-скоро непреференциални цени от доставчиците си. "На много по-малки клиенти от мен дават много по-добри условия. Те в момента се възползват от невъзможността аз да си внасям сам. На мен ми дават отстъпки с около 2-3 стотинки по-малки в сравнение с тези на клиенти с много по-ниски продажби", казва той. "Доставчиците са ясни, те са трима–четирима в България - "Полисан", "Сакса" (за вискооктанов бензин) и "Лукойл" през посредници, и мисля, че сме взимали и от "Инса"," казва той. Доставчикът на LPG е "Пирин ойл груп", която внасяла от Беларус. "Полисан" пък е специализирана в производството на битум и котелни горива. Според източници от пазара светлите горива компанията внася на българския пазар от Русия и Румъния. Продуктите от "Полисан" и от "Лукойл" достигат до Марешки през посредника "Арго 03", регистрирана във Вълчи дол, Варненско, казват източници от сектора. На всички въпроси дотук би трябвало да се даде категоричен отговор след предстоящата проверка на НАП в "Трейднет Варна", както и след тази на агенция "Митници" и ГДБОП в "Полисан". Ще заплува ли танкер Дори трапът с проверките да бъде прескочен, low cost моделът на Марешки на принципа на големите продажби няма как да бъде успешен, ако няма вертикална интеграция по подобие на лекарствения му бизнес. Тоест освен въпросните 600 хил. литра е необходима и сигурност и независимост на доставките. Това е и най-голямата трудност. Марешки вече опита да купи старата база на "Петрол" в Стара Загора, но търгът беше спечелен от друг участник. База е необходима, ако VM Petroleum иска да започне да внася горива. За да може да пласира един танкер на пазара, ще е нужна и верига от около 20 бензиностанции. "Към днешна дата това вече сме го постигнали. Нямаме проблем да внасяме с танкер и да го пласираме", казва той. Тук обаче идва липсващото звено - базата. "Не сме приключили процеса с цялата логистика. Танкера лесно може да го докараме. Но трябва да имаме малка база, където да правим смесване на горивото с биосъставки и т.н. Доста са усложнили процеса, но смятам, че ще се справим", обяснява той. Компанията му разглеждала в момента различни варианти. Както бази за продажба в страната, така и алтернативата да стане складовложител в бази в Гърция и Румъния. "Имаме няколко плана. Единият, понеже се оказва по-лесно да правиш бизнес в Гърция и Румъния, е да ползваме като наемател само техни бази, а в България да имаме само малка разпределителна, а другият е да строим голяма в България, така че все още не знаем по кой път ще тръгнем. Просто не ни стига времето. Сега въпросът е да правим само бензиностанции, за да стигнем по-бързо до хората или да правим бази. За момента сме се засилили да правим повече бензиностанции, но в движение ще трябва да завършим и процеса с базите", казва Веселин Марешки. Тук идват новите трудности. В Румъния има регистрационен режим, а в Гърция лицензионен, т.е., за да стане складовложител в тези държави, Марешки трябва да има регистрирано дружество там, както и да разполага с обеми в база в България, където да посреща горивото. Според представители на пазара, ако Марешки влезе в бизнеса с вноса, трудно биха се намерили складодържатели, които да му предоставят площи под наем, защото той на практика ще се превърне в техен конкурент и на пазара на едро и на пазара на дребно, и то играч с доста агресивна ценово стратегия. Логично навлизането в бизнеса с базите и вноса би следвало да оскъпи и крайната му цена с поне 2 стотинки на литър заради големите разходи по пазене на резерв от горива и т.н. Акцията на ГДБОП в "Полисан" обаче показа колко крехък може да бъде бизнесът му, ако не се еманципира по линия на доставките. Какво ще стане с пазара Ако всичко това се случи и Марешки продължи да надгражда бизнеса си, няма как да не се стигне до промяна на пазара. Развитието му и към момента показва, че явно явлението "Марешки" беше подценено от страна на големите вериги. Някои от представителите на пазара го окачествяват като по-скоро вредно за пазара заради оплакванията на някои единични бензиностанции, които изпитват затруднения да следват ценовата му политика. На това той отговаря с паралел с аптечния бизнес. "Преди 10 - 15 години започна да се говори, че ще фалират аптеките. Това не се случи. Сега тролчетата пишат, че имало и по-евтини аптеки от моите. Същата работа е с бензиностанциите. Не съм видял фалирала бензиностанция още", казва той. Според няколко консултанти обаче от доста месеци Марешки търси на кого да продаде аптечния си бизнес, но не успява да намери желаещ нито в чужбина, нито в страната. С разрастването на веригата на Марешки проблемът става все по-сериозен и за големите вериги, които към момента компенсираха свитите маржове на обектите си около VM с бензиностанциите си в други градове, където той не присъстваше. Пазар, на който има само Марешки, разбира се, също няма как да е добра алтернатива, като всяко намаляване на конкуренцията няма как да не доведе до по-високи цени след време. Като вариант винаги остава и сделката - след време някой да купи веригата му и да я затвори.
Източник: Капитал (18.03.2017)

Търговците на горива получиха забрана да обменят информация помежду си Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) задължи шестте петролни компании, разследвани за картел при определянето на крайните цени, да прекратят контактите помежду си. Това се разбира от решение на антимонополния орган. Санкцията се отнася до "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "НИС Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. До 30 дни те трябва да гарантират, че не поддържат контакти помежду си и не обменят информация. Забраната се отнася и за служителите, които не трябва да обменят информация с техни колеги при конкуренцията. Търговска информация не може да се обсъжда и в рамките на Петролната и газова асоциация, постановява още комисията. Компаниите до един месец трябва да гарантират и че са въвели правило за уволнение на служителите си, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация. През октомври 2016 г. КЗК предяви обвинения за картел към шестте компании. Какво е установила комисията В решението на антимонополната комисия се цитират множество откъси от имейли, разменяни както в рамките на отделните дружества, така и между тях като честа за целта са ползвани лични електронни адреси. Проследен е и случай, в който служител на ЕКО напуска и отива на висока длъжност в "Петрол", откъдето продължава да "съдейства" с информация на бившите си колеги. В същото време КЗК посочва, че фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара. Цитира се практиката както на самата комисия, така и на тази в Европейската комисия и Върховния административен съд, в които е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика. В допълнение специфичните условия на пазара - наличието на висока степен на ценова прозрачност заради публичното обявяване на цените, обуславят възможността различните участници на пазара да провеждат еднаква пазарна политика. Право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика, отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти, посочва комисията. Налагал се и изводът, че наблюдаваните пазарни тенденции, заради които започна производството, са обективно обусловени от спецификата на пазарите на дребно на горива. "В производството не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на други, непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел", посочва комисията. Търговците възразяват на всичко От описването на казуса се вижда, че от заподозрените първоначално д картел компании възразяват на повечето твърдения на комисията и посочват, че повечето от тях не са доказани. Възразява се срещу сравнението само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но не и на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите, защото поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Във възраженията на компаниите единодушно се твърди, че пазарът на дребно е силно прозрачен, което се дължало и на нормативните изисквания. "В конкретния случай КЗК приема горните възражения, но отчита, че по своята същност пазарът за горива може да бъде определен като податлив на координиране между участниците на него", посочва обаче комисията. За десет години пазарът се бил променил Позовавайки се и на свои предходни анализи на пазара на горива антимонополната комисия посочва, че данните показват ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. През 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол (малко на брой конкуриращи се фирми – бел. ред.). На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80 %. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В анализа, обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара както при дизела, така и при бензините е "близка до олигопол". И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите два пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %, сочи анализът на комисията. Заключава се, че обичайно пазарът на дизел е с по-конкурентна структура. "Без да противоречи на горното КЗК отчита, че по своята същност пазарът за горива е като цяло податлив на координиране между участниците на него", се посочва в решението. Производството по установяване на картел се прекратява.
Източник: Дневник (29.03.2017)

КЗК: Няма картел на пазара на горива, а обмен на търговска информация На пазара за търговия на дребно на горива у нас няма ценови картел, а обмен на информация. Това е заключението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по производството, което трябваше да установи дали има нетърговски практики на пазара у нас. Председателят на регулатора Юлия Ненкова обясни по време на пресконференция, че през октомври 2016 година са предявили претенции за картел, но в рамките на процедурата са установили, че има ценови паралелизъм, което не е наказуемо. "За да има картел трябва да има влияние върху пазара", посочи тя и призна, че доказателствата са "разколебали" регулатора. Обменът на информация се отнася до цени, които вече действат, но няма доказателства, че има споразумения за определяне на цената, обясниха от регулатора. Цената на дребно на горивата не остава дълго в тайна, защото те се обявяват на транспаранти пред бензиностанциите. Това обаче дори не са реалните цени, защото има много програми за отстъпки на лоялни клиенти, е позицията на КЗК. Оттам прехвърлиха отговрността за защита правата на потребителите при този ценови паралелизъм към Комисията за защита на потребителите. Потребителите се влияят много силно от цената, затова има подобно пазарно поведение и еднакви цени в рамките на регион или дори населено място, обясни Ненкова. Основание за проверката на регулатора беше секторният анализ за пазара на горива, а целта беше да се установи дали има съгласуваност и антиконкурентен ефект. "Комисията не можа да докаже това", обясни председателят на КЗК и допълни, че пазарът у нас не е в чиста форма олигопол, но процесите, които протичат, са подобни - един пазарен лидер, чието поведение се следи от останалите. От изявленията на членовете на КЗК не стана ясно как ще бъде следено дали участниците на пазара ще спазват правилата да не се обменя информация, които предложиха шестте компании, срещу които се водеше производството за нарушение - Shell, OMV България, Петрол, НИС Петрол, Лукойл и Еко. По отношение на проверката за монополното положение на Лукойл Нефтохим Бургас - процедурата все още не е приключила. КЗК проверява и дейността на Веселин Марешки по искане на прокуратурата по подозрения дали не извършва дъмпинг, след като липсват доказателства за картел на пазара. Ненкова отказа да даде повече подробности, докато тече процедурата. Тя коментира още, че се готвят промени в Закона за защита на конкуренцията. Те ще станат ясни след конституирането на нов парламент.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2017)

Българският „Шел“ ще търси нефт в „Силистар“ Българският „Шел“ ще търси нефт в „Блок 1–14 Силистар“, решиха днес министрите по време на редовното си заседание в Министерски съвет (МС). Така правата за търсене и проучване на нефт и природен газ ще бъдат прехвърлени от „Шел Експлорейшън енд прадакшън (LIX) Б.В.” на „Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А.”, действащо чрез своя клон „Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А. – клон България”. Освен това правителството реши да смени условното наименование на блока. От „Блок 1-14 Силистар“ се преименувана на „Блок 1-14 Хан Кубрат“. Блок "Силистар" е с площ 6893 кв. км и се намира в южната част на изключителната икономическа зона на България в шелфа Черно море. На практика Shell, която подписа договор за проучвания през миналия февруари, нямаше конкуренция за получаването на разрешителното за "Силистар", тъй като беше единствената компания, подала оферта. Документи за участие обаче бяха купени от още 3 от гигантите в нефтения сектор - BP, Тоtal и Еni. Най-вероятно интересът на компанията е предизвикан от това, че тя извършва проучвания за нефт и газ в западната част на Черно море на територията на Турция. Там компанията направи и проучвателен сондаж и българският блок е добра възможност за експанзия, ако в турската част на Черно море бъдат открити залежи на нефт или газ. Ангажиментът предвижда да бъдат инвестирани 18,6 млн. евро в дейности по търсене и проучване. Бонусът, който страната ни ще получи, възлиза на 4,9 млн. евро. Според геолог от Shell едва след окончателната обработка на данните от сеизмичното изследване на блок „Силистар” ще се вземе решение дали да се правят сондажи и къде да бъдат те. От бранша обясняват, че след сондирането и евентуалното откриване на петрол или газ минава доста време, между 4 и 10 години преди да започне промишлената експлоатация на находището. В рамките на договора за правата за проучване край Южното Черноморие Shell се ангажира да направи социални инвестиции в 6 крайбрежни общини на област Бургас. Служебните министри одобриха днес и издаването на разрешение за проучване на възможността за добив на строителни материали от площта „Диаклас“, която се намира в землищата на белоградчишките села Праужда и Чифлик.
Източник: Монитор (20.04.2017)

"Тотал" получи разрешение да продължи проучването за нефт и газ в блок "Хан Аспарух" Продължен е договорът за проучване за нефт и природен газ в блок "Хан Аспарух". Това съобщиха от Министерството на енергетиката, след като ресорният министър Теменужка Петкова и представители на "Тотал Е&П България" Б.В. - Нидерландия, "ОМВ офшор България" ГмбХ - Австрия, и "Репсол България" Б.В. – Нидерландия, са подписали допълнително споразумение към договора. С решение на Министерския съвет от 18 април тази година срокът на разрешението за търсене и проучване в блока се удължава със 135 дни. "Един от основните приоритети на настоящето правителство в енергийния отрасъл е търсенето и проучването на местните енергийни ресурси, тъй като разработването на местният добив ще гарантира конкурентни предимства за страната ни", казала Петкова по време на срещата. По думите на управителя на "Тотал" Ксавие Фожрас в момента продължава обработката на сеизмичните данни от проучванията в площта. Предвижда се през есента на тази година компанията да извърши и втори сондаж в блок "Хан Аспарух".
Източник: Дневник (16.06.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

КЗК отново не откри нарушения на пазара на горива Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли обвиненията срещу "Газтрейд", "Лукойл България" и "ОМВ България" за злоупотреба с господстващо положение и картел. Това става ясно от решението, взето от комисията в края на юни и публикувано на интернет страницата й. Производството срещу трите компании беше образувано през 2015 г. въз основа на жалба, подадена от "Трейднет Варна", собственик на варненската верига бензиностанции VM Petroleum на Веселин Марешки. Решението на КЗК не е изненадващо, като се има предвид, че в края на март, два дни след предсрочните парламентарни избори, се оказа, че шестте вериги бензиностанции (между които "Лукойл България" и ОМВ), които бяха разследвани за картел, са невинни.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2017)

КЗК отхвърли жалба на Марешки за картел при горивата Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалба на Веселин Марешки за картел при горивата. Според него "Газтрейд", ОМВ и "Лукойл" са прилагали практики, които са ограничавали пазара на горива. Молителят твърди, че „Газтрейд“ АД и „Лукойл България“ ЕООД участват в хоризонтално споразумение за налагане на високи цени на едро спрямо фирмата на Марешки "Трейднет Варна". Те предлагали цени на едро, които не позволяват на търговците на дребно и конкретно „Трейднет Варна“ ЕООД да закупуват горивата бензин и дизел (от „Лукойл България“ ЕООД) и пропан-бутан (от „Газтрейд“ АД) на цени, които да позволяват на дружествата да се конкурират ефективно на пазара на дребно, като предлагат конкурентни цени. "Твърденията на молителя не намират опора в установените факти. Преки, както и косвени доказателства за твърдяното неправомерно сътрудничество между двете дружества не бяха установени", посочват от КЗК. От регулатора устаноявават, че Марешки не е клиент на "Лукойл". "Горното в голяма степен лишава от икономически стимул "Лукойл" да влиза в договорки за определяне на цена към клиент, към който не извършва реални доставки", посочват от ведомството на Юлия Ненкова. В допълнение, установените факти доказали, че Марешки има други доставчици и че за краткия период от навлизането си заема пазарна позиция около 10 % на пазарите на дребно на бензин и дизел. От разследването КЗК стига до две заключения: Първо, в периода, в който Марешки твърди, че е имало ограничаване на пазара, той всъщност се характеризира с бърз и висок ръст, което не кореспондира с твърденията за антиконкурентно препятстване, се посочва в доклада. "Второ, "Лукойл" не е необходим доставчик за молителя, който може да повлияе на пазарното му представяне" Относно пазара на автогаз, делът на "Газтрейд" е около 5-15%, което показва, че дружеството няма пазарната позиция да налага високи цени към своите клиенти, в това число и Трейднет, с цел извличане на по-висока печалба. От друга страна, за Газтрейд не съществува и стратегически интерес от отстраняване на "Трейднет" от пазара на дребно, на който ответното дружество има дял под 1 %. Горното идва да покаже, че за участниците в твърдяното пазарно съглашение няма достатъчно нито индивидуални, нито общи икономически стимули за участие в твърдения антиконкурентен сговор.
Източник: 24 часа (12.07.2017)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли обвиненията срещу "Газтрейд", "Лукойл България" и "ОМВ България" за злоупотреба с господстващо положение и картел. Това става ясно от решението, взето от комисията в края на юни и публикувано на интернет страницата й. Производството срещу трите компании беше образувано през 2015 г. въз основа на жалба, подадена от "Трейднет Варна", собственик на варненската верига бензиностанции VM Petroleum на Веселин Марешки. Решението на КЗК не е изненадващо, като се има предвид, че в края на март, два дни след предсрочните парламентарни избори, се оказа, че шестте вериги бензиностанции (между които "Лукойл България" и ОМВ), които бяха разследвани за картел, са невинни. Отхвърлени обвинения В настоящото производство комисията трябваше да установи дали "Газтрейд" и "Лукойл България" са сключили тайно споразумение, с което да налагат високи цени на едро спрямо бензиностанциите на Марешки. Отделно "Газтрейд" е била разследвана дали не злоупотребява с господстващото си положение, като налага ценова преса при дистрибуцията на пропан-бутан, а "Лукойл" и "ОМВ България" за злоупотреба със съвместно господстващо положение чрез определяне на необосновано ниски цени на пазара на дребно на разпространение на бензин, дизел и пропан-бутан във Варна. От анализа в решението на КЗК обаче става ясно, че тези нарушения са отхвърлени от регулатора, тъй като Марешки е открил първата си бензиностанция през октомври 2015 г., като агресивната му ценова политика е последвана от въпросните дружества две седмици по-късно. Според комисията този период е твърде кратък, за да създаде отношения на съвместно господство. Освен това двете разследвани дружества не са източник на изострена ценова конкуренция, която да има за цел изтласкване на конкуренти от пазара. Според КЗК тяхното поведение просто е адаптация към новата пазарна среда и е провокирано от агресивната ценова политика на Марешки. Предизвестено решение По отношение на обвинението за картел между "Газтрейд" и "Лукойл България" мотивите на Марешки са, че двете дружества участват в споразумение за налагане на високи цени на едро спрямо него. Става въпрос за това, че и двете компании са предприемали еднотипни действия, с което са предлагали цени на едро, които не са позволявали на "Трейднет Варна" да предлагат конкурентни цени на дребно. Според КЗК обаче тези твърдения не се основават на факти и няма нито преки, нито косвени доказателства за подобно сътрудничество между двете дружества. Освен това в решението си КЗК посочва, че икономическите връзки между двете компании не са достатъчни да доведат до пазарна обвързаност. По отношение на злоупотребата с господстващо положение от страна на "Лукойл България" и ОМВ КЗК констатира, че пазарните им дялове са на минималните прагове, за да имат господстващо положение на пазара.
Източник: 24 часа (12.07.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

9 български компании влизат в SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа България попада в класацията SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа с девет представители, съобщават от SeeNews. За десета поредна година агенцията за бизнес информация е изготвила годишната класация на база общ приход на компаниите за 2016 г. Списъкът включва и допълнителни класации на стоте най-големи банки по общи активи и най-големите сто застрахователи по брутно записани премии в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Тази година страната ни е с два представителя по-малко, в сравнение с миналата година. С най-добре представяне сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, която заема 5-о място в списъка. По-назад в класацията, на 12-о място, се нарежда "МК Аурубис България" АД, като за предходната година е заемала 7-мо място. Национална електрическа компания ЕАД е 14-то в класирането. "Лукойл България" ЕООД заема 16-о място, докато година по-рано е заемало 17-о място. Следват останалите пет компании в класацията, като в скоби е мястото, което е заемала компанията в миналогодишната класация: На 45-то място е Кауфланд България ЕООД (56) На 66-то място е Чез Електро България АД (61) На 82-ро място ELD Експрес, логистика и дистрибуция ЕООД (84) На 90-то място Булгаргаз ЕАД (59) На 100-тно ОМВ България ЕООД (80) В скобите е мястото, което компанията е заемала в миналогодишната класация. В тазгодишната класация попадат само 9 български компании, докато в предишните две - през 2015 и 2016 година, те са били 11. Българските банки, участници в класацията, са общо 17. Най-големият български кредитор, запазващ 6-а позиция е "Уникредит Булбанк" АД. Банка "ДСК" ЕАД е на 13-о място. На 15-та позиция е Първа Инвестиционна банка АД. На 20-то място е ОББ АД, а на 21-място е Юробанк България АД. Следват Райфайзен България АД и Сосиете Женерал Банк, които заемат съответно 24-то и 25-то място в класирането. Сред застрахователите с най-добро представяне е "Лев Инс" АД, заемащ 20-о място, вместо миналогодишният представител на тази позиция - "Армеец" АД. На 22-о място се нарежда "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. На 23-то място е Армеец АД. На 25-то място е ДЗИ Общо застраховане. 27-ма позиция заема Алианц България АД. Бул Инс АД заема 32-ро място в класирането. Комбинирата нетна печалба на 100-те най-големи в Югоизточна Европа за 2016 г. се е увеличила с 39% в сравнение с печалбата на участниците в класацията от предходната година. Регионът с най-развита икономика е Румъния, като страната има 59 представители в SEE TOP 100. Най-голямата компания в Югоизточна Европа е производителят на автомобили Dacia, която отбелязва ръст на приходите от 8,0%, достигайки 4,619 млрд. евро и ръст на нетната печалба - до 100,5 млн. евро през 2016 г. В банковия сектор на върха на класацията също е румънска банка - Banca Comerciala Romania.
Източник: econ.bg (04.10.2017)

Петролни компании сезираха КЗК за дъмпинг на Марешки Част от големите петролни компании са сезирали Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг в бензиностанциите на бизнесмена политик Веселин Марешки. От сайта на КЗК става ясно, че “Лукойл България”, “ЕКО България”, “НИС Петрол”, “Петрол”, “Синергон петролеум”, “Ромпетрол България”, “ОМВ България” са сезирали регулатора заради нелоялна конкуренция от страна на “Трейднет Варна”. Последната компания е собственост на семейството на Марешки и снабдява с горива бензиностанциите му. За намерението да бъде сезирана КЗК съобщи преди десетина дни Валентин Златев - председател на петролната и газова асоциация и шеф на “Лукойл България”. Тогава той обясни, че като мотив се посочва загубите и задълженията, които трупат компаниите на Марешки, занимаващи се с горива. “Трейднет Варна” например има загуба от 1,8 млн. лева за миналата година. Фирмата, която държи бензиностанциите на политика бизнесмен - “ВМ петролеум”, пък натрупала задължения за над 11 млн. лева. В същото време Марешки продавал горива с 20-30 ст. по-евтино от пазарната цена по останалите вериги бензиностанции.
Източник: 24 часа (08.12.2017)

Консорциумът на Total, OMV и Repsol готви трети сондаж за природен газ в блока "Хан Аспарух". Сондирането ще е навътре в морето на около 100 км от Варна. Проучването на "Хан Аспарух", който е с площ от над 14 000 кв. километра, започна преди 5 години. Той е близо до румънския блок "Нептун", в който залежите са оценени на над 80 млрд. куб. метра природен газ. В концесията за "Хан Аспарух" Total има дял от 40%, а Repsol и OMV държат по 30%.
Източник: Сега (15.12.2017)