Дизелът в морската ни столица Варна вече се търгува за 1,45 лв. за литър . Цената бе свалена драстично от големите вериги като Rompetrol, OMV, Еко и Лукойл, които продават нафтата с 2 стотинки под бензиностанцията на аптекарския бос Веселин Марашки, а до лятото се очаква да падне до 1 лев за литър,.съобщи budnavarna.bg. Очаква се Марешки да отвори до месеци обект в Пловдив, а дотогава цената може да падне с още 20-30 стотинки за литър до 1,20 лв. Кметът Иван Тотев заяви, че вече е провел разговори с бизнесмена за намирането на терен под тепетата, където да изгради новия си пункт. В София най-евтината нафта се продава за 1,57 лева на литър. В големите вериги в столицата цените са средно по 1,77 лв. на литър. Бензин А95 отново е най-евтин във Варна на цена 1,61 лева. най-скъпият бензин е в Кърджали 2,23 лева за литър.
Източник: Монитор (24.02.2016)

КЗК решена да налага глоби на пазара на горивата Комисията за защита на конкуренцията започва разследване на пазара на горива за потенциален картел между седем от основните вериги бензиностанции - "Шел", "Ромпетрол", "Еко", OMV, "Петрол", "Нис петрол" и "Лукойл България", така и за възможна злоупотреба с господстващо положение на "Лукойл Нефтохим Бургас". Решението е записано в изготвения секторен анализ на пазара на горива, който обхваща период от 2013 г. до средата на 2015 г. В него КЗК отправя препоръки и към министъра на финансите за предприемане на мерки, които да подобрят конкурентната среда в България. Този път комисията е решена да стигне до края. "Ще превърнем съмненията в юридически факти, които да издържат в съда", коментира говорителят на КЗК Марио Гаврилов по време на пресконференцията, на която бяха представени заключенията на регулатора. Той не пожела да се ангажира със срок, в който разследването ще завърши, тъй като по думите му това зависи от желанието на компаниите да съдействат. При предишния секторен анализ на пазара на горивата от 2011 г. на КЗК й отне една година да излезе с решение. Това не е първият опит на регулатора да докаже картелни споразумения на пазара на горива. При предишната процедура търговците се разминаха без глоба, след като сключиха споразумение с комисията, че ще преустановят досегашните си нелоялни практики. Сега, ако се стигне до доказване на нарушенията, компаниите ще трябва да платят максимална глоба от 10% от годишния им оборот, като размерът зависи от тежестта на нарушението. Секторният анализ, който беше стартиран в средата на миналата година, е бил завършен преди края на 2015 г. Причината той да не бъде финализиран официално тогава е, че експертите на КЗК са решили да се възползват от пресните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които им позволяват да оперират при проверките си с данъчни и осигурителни данни, които на практика са помогнали на комисията да констатира основните несъвършенства в сектора. За "Лукойл Нефтохим Бургас", която е единственият значим производител в страната, КЗК отбелязва, че е установила, че компанията трайно продава продуктите си за износ на по-ниски цени, отколкото вътре в страната. Става въпрос за съседни на България страни и Европа, посочи Гаврилов, без да конкретизира, тъй като голяма част от данните в анализа на КЗК са търговска тайна. От анализа на "Капитал" обаче е видно, че у нас "Лукойл България" традиционно продава на едро горивата си със средно 15% надценка над международните референти цени за региона. Според данните на комисията това е трайна тенденция, която се наблюдава в периода от 2012 до юли 2015 г. В действията на бургаската рафинерия на практика липсва пазарната логика, тъй като основна част от клиентите на рафинерията са на територията на България, т.е. тук количествата са по-големи от изнасяните. Според секторния анализ тя доставя 50-60% от общото производство и внос на бензини и дизелово гориво в страната. Точно затова действията на "Лукойл" пораждат съмнения, че поставят в по-неблагоприятни условия клиентите на вътрешния пазар в сравнение с тези извън страната, се казва в анализа на КЗК. Друга възможност естествено е рафинерията да продава на швейцарското дружество на "Лукойл" - "Литаско", по-евтино, за да може то да спечели повече, т.е. да трансферира печалби извън страната. Но тук въпросът трябва да бъде проверен от НАП. От анализа на КЗК ясно се вижда, че в определени периоди цените на горивата на дребно не са се движили в синхрон с нетните цени на производителите и тези на едро. Тази тенденция се изразява най-ясно в два периода – средата на 2013 и края на 2015 г. От анализи на "Капитал" пък е видно, че от 2012 г. надценката при тях скача рязко. Това, което комисията наблюдава, е, че въпреки спада в цените на едро тези на бензиностанциите се запазват непроменени. В цитираните два периода дори има увеличение на надценката на търговците на дребно и в по-голяма степен маржът остава в тях, а не при продажбите на едро. В същото време крайната цена на горивата реагира много по-бързо на нарастване на цените на едро и на производство, се казва в доклада на КЗК, докато намалението се отразява много по-бавно и с много по-малък процент. "Продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно", се казва в доклада на комисията. Там също така се посочва, че въпросните вериги бензиностанции не се снабдяват с горива само от "Лукойл", а и от алтернативни доставчици, което също увеличава съмненията за картелиране В анализа на КЗК пише, че затегнатите мерки за контрол върху горивата след 2009 г. са довели до ограничение или затруднение на вноса на горива. Например изискването за разтоварване на бензина и дизела в данъчен склад и едва след това дистрибуцията му до търговските обекти е свързано с допълнителни разходи, които обезкуражават вноса. Предложенията на регулатора като цяло преповтарят препоръките от 2012 г. - облекчаване на режима на създаване на данъчни складове, двустранни споразумения за ползването на такива складове в други страни от ЕС, както и възможност вносителите да наемат складове от държавния резерв, за да съхраняват задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Тежък проблем, за който се говори от години, е и сивата икономика в сектора на горивата. В анализа на КЗК обаче отново се казва, че има търговци, които не подлежат на регулиране и не спазват административните изисквания на пазара. Според комисията това се дължи основно на бариерите на пазара пред навлизането на нови търговци. Ведомствените бензиностанции също са посочени като основен източник на сива икономка. В тази връзка от КЗК предлагат да бъде изготвена цялостна регламентация на дейността на тези обекти.
Източник: Капитал (26.02.2016)

Най-евтин е бензинът във Варна, най-скъп - в София Драстични разлики в цените на горивата има в различите градове в България. Те варират от няколко стотинки до над 0.50 лв. за литър, установиха репортерите на в. "Сега". Забележително е, че огромни разлики има между цените на едно и също гориво на бензиностанции от една и съща верига. София се очертава като много скъп град, а Варна - като рай на евтиния бензин и дизел. Тенденцията е цените да растат с отдалечаването от морето. Лидер по най-ниски цени в цялата страна е Варна, показва класация на сайта fuelo.bg. На второ и трето място по евтиния са Габрово и Кърджали, а най-скъпо излиза пълненето на резервоара в София. Преди столицата се нареждат бензиностанциите в Ловеч и Добрич. В "златната среда" по цени са Враца, Перник и Шумен. Цените на най-масовия бензин варират от 1.56 до 1.91 лева за литър. При А98 разликите са още големи - цената му вчера се движеше между 1.70 до 2.23 лева за литър. Така например варненските бензиностанции, вкл. "Бенита", "Газтрейд", "Петрол" и др., масово са продавали А98 около 1.70 лв., докато в Кърджали, Шабла, София и Хасково са зареждали на значително по-високи цени. Драстични разлики има и в продажните цени на дизела, които вчера варираха от 1.46 до 1.84 лв. за литър. На различна цена са продавали дизела си и от "ЛУКойл". Така например във Варна той се е търгувал за 1.46 лв./л, докато в Карлово цената е била 1.79 лв./л. Подобна е и ситуацията за ОМВ, която във Варна е продавала дизела за 1.46, докато литърът в Търговище е струвал 1.79 лева. Сериозни разлики има и в цената на метана. Експерти, които не пожелаха да бъдат цитирани, обясниха пред в. "Сега", че е нормално една и съща верига да има различни регионални цени. Във Варна например, след като бизнесменът Веселин Марешки обяви агресивно ниски цени на горивата и започна масово да "отмъква" клиенти на другите бензиностанции, всички играчи се принудиха също да свалят гарда. "Те са готови да работят с минимална печалба и дори на загуба за определен период само и само да не губят клиентите си", обясниха експертите. Според тях разликата в цените идва и от "класата" на компаниите - някои правят по-луксозни бензиностанции, пращат служителите си на обучения, влагат подобрители в горивата и затова при тях е по-скъпо. "Не съм на загуба, нашата сила е, че успяваме да намерим баланса между потребителите и моя интерес. Ние като бизнесмени сме доволни и това се харесва на потребителите", обясни пазарната си тактика Марешки. Вчера той обяви новите си планове. Сред тях е изграждането на бензиностанция и в София, която трябва да отвори врати до шест месеца. "В момента разглеждаме около 20 обекта, в които да реализираме нашата дейност в 20 града", каза още той на специална пресконференция във Варна. "Цената на бензина скоро ще бъде под 1.50 лв., а в София е 1.90 лв. Цените на едро в София обаче са по-ниски, отколкото във Варна. За съжаление тези разлики не влизат в джобовете на българския народ, а навсякъде другаде. Някои платени от конкуренцията специалисти казаха, че това противоречи на свободния пазар. Вижда се, че при определени условия явно води до изкривяване на пазара. Държавата трябва да се намеси не с тежки регулации, а като сложи горна граница на цените на горивата, с която търговците да не могат да се договарят и да злоупотребяват", добави той. Любопитен факт е, че цените на горивата, на които продават различните вериги в отделни региони, също са сходни въпреки започналото производство от КЗК за установяване на картел при големите вериги. Вчера в София например в обектите на седемте разследвани компания А95 струваше еднакво - 1.83 лева за литър. Вчера петролните компании отказаха да коментират цените на горивата. От Българската петролна и газова асоциация, където членуват повечето фирми от бранша, също запазиха мълчание заради започналото производството за установяване на картел от КЗК. Комисията всъщност започна разследването на седем петролни компании - основни играчи на българския пазар, заради съмнения за незаконни картелни договорки точно когато цените "се разиграха". Преди дни и от КЗК не можаха да кажат на каква печалба са работили фирмите, подозирани в картел, защото това е търговска тайна. Комисията засече близост в ценовата политика при "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол", "НИС Петрол" и "ЛУКойл България". Отделно от разследването срещу тях КЗК започна и производство за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим" - отново заради съмнения за ценови игри.
Източник: Сега (09.03.2016)

40% от българите разпознават марката VIVA 40% от българите разпознават марката VIVA, а 80 на сто от тях автоматично я асоциират с OMV. Изследване проведено от A.C. Nielsen сред 21 страни в Европа показва, че OMV България се нарежда на 4-о място в класацията на изключително силните марки. Това означава, че марката е една от любимите на потребителите, както и че хората са готови да заплатят повече и да пътуват по-дълго за да стигнат до любимия си обект. Изследването беше обявено при представянето на новото меню сандвичи по рецептата на шеф Андре Токев. От този месец клиентите на бензиностанции ОMV ще имат възможност да опитат новите сандвичи по неговата рецепта. „Преди 15 години консумацията на храна на бензиностанция, беше тема табу. OMV обаче беше марката, която промени това мислене на клиентите в България“, обясни Елка Станкова ръководител отдел „Негоривен бизнес“ в OMV България. Сандвичите са направени от висококачествени продукти и оригинални съставки и са подходящи за всеки вкус – Вегетариански, Баварски, Франкфуртер, Италиански и Сладък сандвич. Регулярната подмяна на портфолиото сандвичи следва да бъде правена няколко пъти в годината съобразно сезона и вкусовите предпочитания на клиентите, като VIVA и OMV ще се фокусират върху разработването на по-здравословно меню. Българските потребители все повече се ориентират към прясно приготвените сандвичи, а през 2014 г. хората, които избират здравословния начин на живот се увеличава с 11%. Тази година OMV и VIVA ще работят и за възможността да предлагат топли сандвичи и ястия, които да се приготвят в рамките на от 1 до 3 минути. „Приех поканата на OMV България да подготвя новото меню със сандвичи, тъй като за мен OMV е символ на качество. През всички тези години като клиент на компанията, никога не съм останал разочарован от нивото на обслужване. Предоставих рецептите на моите любими сандвичи и проведох обучения на персонала за приготвянето им. Застанах с лицето си зад тази кампания“, обясни майстор-готвачът.
Източник: Монитор (18.03.2016)

Марешки влага 200 млн. в нови бензиностанции До 3-4 месеца ще изградим изцяло нови, огромни бензиностанции, с по 9 бензиноколонки. Това заяви варненският бизнесмен Веселин Марешки пред Bulgaria ON AIR. Инвестицията ми в тях ще е около 150-200 млн. лв., пресметна Марешки. Ще отворим бензиностанции в цялата страна, за да сме полезни на хората, коментира още той. Марешки съобщи, че днес отваря бензиностанция в Габрово, а през следващите седмици ще отвори още 4-5 бензиностанции в други градове. Атаките срещу мен от последните дни показват в каква държава живеем, каза Марешки. "Наскоро пропътувахме цяла България, за да подпишем документите за една бензиностанция, но като пристигнахме, буквално в последния момент човекът каза, че няма да продава. Натискът върху мене е огромен", заяви той. "Още днес мога да отворя бензиностанция в София, но тя ще бъде много малка и малко хора ще могат да зареждат там. Към днешна дата имаме договорени два терена в София, разговаряме и за трети", обясни Марешки. Няма значение на каква цена купувам горивото, а на каква го продавам, коментира бизнесменът. Купувам го от български дистрибутори, които са дистрибутори на всички тези производители, подчерта Марешки и допълни, че в момента няма директен достъп до базите на "Лукойл" и се налага да купува горивата през посредници. Горивото при нас пристига от най-югозападната точка - Банско, до североизточната - Варна. Ако не беше толкова далеч, цената ми щеше да е още по-ниска, обясни Марешки. Представете си колко километра пътува горивото до Варна, при положение, че има бази в града, посочи той. "Питам защо, когато цената на горивото на едро беше 1,40 лв./литър, го продаваха на 2 лв. на техните бензиностанции? Защо при 30 долара за барел петрол цената на горивата беше 2 лв., а сега при 40 долара е малко над 1,70 лв.? Къде са отивали всичките тези пари от този огромен, 50-60 ст. марж, които аз наричам мародерство", коментира Веселин Марешки.
Източник: Стандарт (28.03.2016)

Подновява се подводният сондаж за газовата връзка с Румъния След двугодишно прекъсване, идната седмица ще бъде подновен подводният сондаж по дъното на река Дунав за свързването на вече изградените сухопътни трасета от връзката между газовите мрежи на България и Румъния кай градовете Русе и Гюргево. Това научи Mediapool от свои източници в Министерството на енергетиката. Целта е през август за заработи интерконекторът, за чието построяване Европейската комисия отпусна част от парите още през 2009 г. и трябваше да заработи най-късно до края на 2014 г. В началото на 2014 г. обаче стана ясно, че тогавашният изпълнител на проекта – консорциум от румънски фирми, избран от румънския партньор в проекта "Трансгаз", не може да се прави с пробива на трасето по дъното на Дунав и се отказа. След първия неуспешен опит да се намери нов изпълнител, проведен вече от българския участник – газовият оператор "Булгартрансгаз", през следващата седмица ще се подпише договор с румънското дружество на австрийската "Хабау", което бе избрано за довършване на 2.1-километровия речен участък. Съгласно офертата на новия изпълнител, подводният сондаж трябва да бъде изпълнен за 119 дни срещу 4 477 649.69 евро. "Хабау" е внесла исканите гаранции и дори вече проучва терена на място. Идеята е веднага след подписването на контракта да започне работа и този път тя да бъде свършена докрай. Докато върви строежът през лятото, "Булгартрансгаз" ще направи през юни-юли пазарен тест, за да резервира капацитет. По план връзката е с мощност от 1.5 млрд. куб. м годишно от България за Румъния и тройно по-малък – 500 млн. куб. м от северната ни съседка на юг. Засега интерес да резервират количества за пренос през връзката са проявили британската "БиПи" (ВР), американската "Шениър" (Cheniere), както и австрийската "О Ем Ви" (OMV), която заедно с американската "ЕксънМобил" (ExonMobil) откри находище в румънските води на Черно море, а у нас разработва съседен морски участък заедно с френската "Тотал" и испанската "Репсол"участък, твърдят запознати. Интересът на "БиПи", която участва в разработването на азерското находище "Шах Дениз" в Каспийско море, откъдето у нас ще идва 1 млрд. куб. м от 2019 г. по Трансадриатическия газопровод (ТАП) след изграждането на българо-гръцката газова връзка, е заради потенциално трасе между двата интерконектора и нов маршрут до западна Европа извън този на ТАП до Италия. "Шениър", която от февруари 2016 г. внася американски втечнен газ в Европа и търси нови партньори още в края на миналата година обяви интереса си да внася синьо гориво у нас дори през съществуващата, а не бъдещата, гръцката връзка, а достъп и до румънската би разширило пазарните й възможности. Според други източници обаче интересът на американците и към двете връзки не бил чак толкова голям. "О Ем Ви", като работеща и у нас, и в Румъния също би могла да се възползва от капацитета на връзката Русе-Гюргево, още повече, че румънците уверили "Булгартрансгаз", че след извършена рехабилитация на тяхната мрежа могат да вдигнат капацитета на интерконектора от тяхна страна на 800 млн. куб. м годишно. На българския газов оператор предстоят на 30 март нови срещи с потенциални доставчици на газ, с които да се обсъди не само техния интерес към резервиране на капацитет от българо- румънската връзка, но и към българо-гръцката. В момента за нея се провежда пазарен тест, който да покаже пред финансиращите институции дали ще има запълняемост на първоначалния капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, за да са сигурни, че дружеството ще може да връща кредитите си. Българо-гръцката връзка също бе съфинансирана от Европейската комисия и нейният строеж също се забави значително. В края на миналата година обаче компанията за реализацията на проекта "Ай Си Джи Би", в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", подписа окончателно инвестиционно решение. След едномесечно удължаване на набирането на заявления от потенциални транзитьори, крайният срок за индикиране на интерес изтича след дни - на 31 март. Двама кандидати вече са проявили интерес, но дори и да няма внесени заявления, това няма да попречи на плановете строежът да започне през октомври 2016 г., коментира пред Mediapool Асен Гагаузов, член на борда на "Ай Си Джи Би". Той обясни, че именно за такава ситуация е дадена държавната гаранция от 110 млн. евро за строежа на интерконектора, който се оценява на 220 млн. евро. Със сигурност почти една трета - 1 млрд. куб. м, от капацитета са за българския държавен снабдител "Булгартрансгаз", който от 2019 г. ще започне да внася такъв договорен обем от находището "Шах Дениз ІІ". Очакванията са интерес към връзката да прояви и "Овергаз Инк", която от началото на 2016 г. бе отрязана от руски газови доставки от съакционера си "Газпром експрот", с когото са в "развод". Частната компания внасяше през Румъния близо 1 млрд. куб. м за нуждите на българското потребление, които бяха поети от "Булгаргаз". "Овергаз" обаче не се е отказала от търсене на алтернативни доставки и гръцкият интерконектор може да се окаже добра възможност. "Дори и да не се резервира целият капацитет на тази връзка, това не е фатално, тъй като проектът не е толкова търговски, колкото стратегически", коментира Гагаузов. По думите му най-късно в началото на май трябва да се вземе решение и за обявяване на обществената поръчка за строител на газопровода, чийто български участък ще е дълъг 151 км, между ГКПП-Маказа“ и село Загоре, а гръцкият – 31 км.
Източник: Медия Пул (29.03.2016)

КЗК и МВР проверяват "Лукойл" и "Ромпетрол" Служители на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съвместно с органите на полицията осъществяват проверка на място в "Лукойл България" ЕООД и „Ромпетрол България“ ЕАД. Проверката се прави в момента, съобщава се на сайта на КЗК. Действията на Комисията са част от производството за картел, образувано след секторния анализ на пазара на горива. При проверката КЗК има право да изземе всякакви писмени, както и други веществени доказателства, а също така и средства за предаване на информация, посочва се в съобщението. През февруари КЗК обяви, че започва разследване за картел на пазара на горива у нас. Антимонополната комисия обяви тогава, че започва производство срещу седем дружества: „Шел България“ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД. Проверява се и за злоупотреба с господстващо положение "Лукойл Нефтохим". Изключително трудно се доказва картелно споразумение на пазара на горивата, призна говорителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Марио Гаврилов в ефира на Bulgaria ON AIR. Той изтъкна, че Комисията вярва, че ще си свърши почтено работата. Част от проверките са и изненадващите инспекции на място, коментира още Марио Гаврилов. Той обаче посочи пропуск в българското законодателство в тази посока. Разрешение за инспекция на място трябва да бъде издадено от съда, а след това съдът уведомява фирмата за предстоящата проверка. По този начин инспекциите, които извършва регулаторът, никога не са внезапни и неочаквани.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2016)

Проверките за картел на горивата продължават с ОМВ Проверките на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на място в заподозрените за участие в картел вериги бензиностанции продължиха и вчера с посещение в офисите на "ОМВ България" ООД, съобщиха от антимонополната комисия. Действията на КЗК са част от започналото в края на февруари разследване за ценови договорки между "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД. "Лукойл Нефтохим" пък се проверява за злоупотреба с монопол при продажбите на вътрешния пазар. Досега бяха извършени обиски и изземания на документи от офисите на Българската петролна и газова асоциация, на "Лукойл България", "Ромпетрол", "Шел" и "Еко". Проверката започна в резултат на секторен анализ, изготвен от КЗК, след като миналия август премиерът Бойко Борисов се възмути от качеството на горивата и това, че цените на петрола на световните пазари падат, а у нас това слабо се отразява върху крайните стойности на бензина и дизела.
Източник: Сега (26.04.2016)

Масовият бензин закова 2 лева в София Цените на автомобилните горива вървят нагоре, като в София масовият бензин А95 вече се продава средно за 2 лева. Районът на столицата, който е най-големият пазар в България, е и най-скъп. Във Варна и Габрово например цените са осезаемо по-ниски. "Разходка" из страната показва огромни разлики между различните вериги и различните градове. Във вчерашния ден национален шампион по евтиния е бензиностанция на АР Смолян с цена 1.69 лева за литър А95, а на другия полюс са обекти на "ЛУКойл" в Доспат и в Белене с рекордните 2.05 лева за литър, сочат данни на портала Fuelo. Прави впечатление, че там, където има бензиностанции на нашумелия варненски бизнесмен Веселин Марешки, останалите играчи - и малки, и големи вериги - също са "свалили гарда" и продават по-евтино. Така е в Айтос, Габрово, Свищов, Горна Оряховица, където на обектите на ВМ Petroleum обикновеният бензин вчера струваше по 1.76 лева и конкурентите в същите населени места продаваха или на същата цена, или с 2-3 стотинки отгоре. Средната цена за страната вчера бе 1.96 лева за литър гориво с октаново число 95. Пълзящото поскъпване на горивата не е изненада, то следва котировките на нефта и на долара, както и засиленото търсене. В средата на март масовият бензин у нас бе паднал до средно 1.80 лева. Но оттогава суровият петрол поскъпна и в момента кръжи около 50 долара за барел. А още миналия месец експерти прогнозираха, че през лятото бензинът ще надскочи 2 лева - както всяка година се случва в сезона на големите отпуски и увеличените пътувания. По данни на европейския енергиен портал Energy.eu в момента цените на масовия бензин без акцизи и ДДС са по-високи в България, отколкото в други 12 държави от ЕС. Цената без данъци у нас е 47.3 евроцента - съвсем близо до средната стойност за 28-те от ЕС - 48.3 евроцента за литър. Подобна е картината и за дизела - в 14 държави от ЕС той е по-евтин преди облагането с акциз и ДДС. ФЕНОМЕН Каквито и да са мотивите и начините, по които го постига, аптечният бос от Варна успя да направи революция на българския пазар на горива, като развали спазваната дълги години тактика на основните играчи да се придържат към еднакви или разминаващи се със стотинка-две цени. Съперници на Марешки твърдят, че имат съмнения в качеството на горивата, а други коментират, че с акцията "ниски цени", вместо да плаща за реклама, той си прави хитра предизборна кампания - бизнесменът обяви, че е кандидат за президент. В момента продължава разследването на КЗК за картел при продажбите на горива. Събират се доказателства за наговаряне на цени между 7 компании - "ЛУКойл България", "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол" и "НИС Петрол". Резултатът от проверката се очаква до средата на юли.
Източник: Сега (21.06.2016)

Най-големите български компании през 2015 г. Класацията "Капитал 100" подрежда корпоративните гиганти в страната за десета поредна година Годината, в която растежът се завърна. Това е картината, която рисуват данните от тазгодишната класация на най-големите компании в България "Капитал 100". Те показват, че през 2015 г. приходите на гигантите в бизнеса са се повишили след отчетения през 2014 г. спад, а финансовият резултат, чието сумарно изражение допреди година бе отрицателно, сега осезаемо се е подобрил. Юбилейното десето издание на подреждането на корпоративните шампиони ще бъде официално представено на 28 юни (виж карето). От него за пореден път ясно се вижда, че производството се съживява и заема все по-осезаемо място в челната стотица. Данните обаче показват още, че значителна част от растежа е резултат на раздаден от държавата бизнес – тенденция, която вреди на общата инвестиционна среда. Отново нагоре На пръв поглед постигнатият през 2015 г. ръст в приходите на най-големите български компании е скромен – едва 3.3%. Числото почти съвпада с растежа на икономиката за миналата година от 3%. Зад този привидно умерен резултат обаче всъщност се крият доста по-позитивни тенденции. При отчитането му трябва да се има предвид и това, че той е постигнат в година, в която цените на горивата и на металите по света продължиха устремно да падат, а дружествата именно от тези сектори са почти една пета от местните корпоративни гиганти и формират над една трета от общата сума на приходите в топ 100. Извън тяхната група останалите компании в челната стотица са успели да увеличат оборотите си с 13%. Също както и предходната година, 200 от общо 300 дружества, които попадат в разширения състав на класацията, са успели да увеличат бизнеса. Новините са особено положителни за производствения сектор, където почти всички предприятия растат, като това често е и с двуцифрени темпове. Общо компаниите от топ 300 имат приходи за 85 млрд. лв. – число, съизмеримо с БВП на страната, който за 2015 г. е 86.4 млрд. лв. В подреждането от 101 до 300 растежът е съпоставим – 3.45%, като и тук фактор за по-скромното представяне са падащите цени на горивата в световен мащаб. Ускорението е малко по-осезаемо в групата на компаниите, заели втората стотица от голямата класация – техните обороти са се повишили с 6.2% за годината. Броят на дружествата от топ 100, които работят на минус, намалява – в тазгодишната класация те са 21, при 29 за 2014 г. В подреждането от 101 до 300 загуби отчитат едва 25 фирми. По-силното представяне през изминалите 12 месеца се вижда още по-добре в данните за финансовите резултати, където сумарното постижение вече е положително – общата печалба на компаниите от топ 100 е близо 2 млрд. лв. при загуба за почти 700 млн. лв. година по-рано. Намалява и броят на дружествата, които работят на минус – през 2015 г. те са само 21 (спрямо 29 за 2014 г.) от водещите 100, а по-надолу в класацията загуби записват само 25 от следващите 200 фирми, като повечето от нерентабилните бизнеси са държавни или общински представители на транспортния сектор. За поредна година "шампион" в отрицателните резултати е държавният енергиен мастодонт НЕК, но дори и там загубата е почти три пъти по-ниска в сравнение с 2014 г. По-детайлните разрези на данните от "Капитал 100" също показват поводи за повече оптимизъм – резултатите на най-динамичните компании се подобряват и средният темп на увеличаване на оборотите им вече е 63%, което е съпоставимо със силната за бизнеса в страната 2011 г. Средната норма на рентабилност при най-печелившите скача двойно – от 10% на 20.8%. Ситуацията на пазара на труда също се подобрява, като през миналата година две трети от стоте най-големи работодатели са разкрили нетно близо 7000 нови работни места, или почти една четвърт от новосъздадената през 2015 г. заетост. Разнородните двигатели на растежа Външните пазари остават ключова съставка от формулата на растежа и това се вижда все по-ясно от състава на компаниите в класацията – почти всяка трета от тях е завод, който работи за износ. Миналата година бе особено силна за производителите на машини и авточасти, където оборотите на най-големите 40 представители на сектора отбелязаха ръст от над 18% и вече сумарно достигат 6 млрд. лв. Голяма част от компаниите продължават да разширяват и производствените си мощности в България, а междувременно чужди инвеститори отварят и нови фабрики в страната, така че следващите години ще донесат още ръст на бизнеса в сектора, както и още заети в индустрията. Сред най-успешните истории в тазгодишното издание на класацията е и развитието на производителите и търговците на оръжие, които записват втора поредна силна година. Силните ръстове и на частните играчи в бранша – "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Аполо инженеринг", и на държавната ВМЗ са подкрепени от множеството международни конфликти, които явно водят до увеличаване на разходите на държавите за отбрана. Търговията с електроенергия също е сред отраслите, за които изминалите 12 месеца са били особено добри. За това свидетелства и фактът, че сред най-големите 300 компании в страната вече има 10 търговеца на ток. А либерализирането на пазара вероятно ще доведе и до нов растеж в сектора, тъй като все повече дружества ще могат да се договарят директно за цените, при които купуват енергия. Една от отличителните тенденции в "Капитал 100" тази година са и ръстовете в хазарта и в строителството. И в двата сегмента съществен тласък на развитието дава държавата. В единия случай чрез позволяването на масовите продажби на лотарийни талони от страна на първото правителство на ГЕРБ и даването на едногодишна данъчна ваканция за бизнеса от кабинета Орешарски. На този фон не е толкова изненадващо, че най-растящата компания в страната за годината се оказва хазартното дружество на Васил Божков "Ню геймс", което е собственик на "Националната лотария". Държавната подкрепа в строителството пък е по линия на раздадените поръчки за инфраструктурни проекти. Ръстът на приходите в сектора е средно 38%, като този бум идва от разплатените милиарди от европейски фондове. Ефектът обаче е еднократен, което вещае доста по-трудна 2016 г. за строителните дружества. Поредна силна година записват и компаниите от аутсорсинга и софтуерната индустрия. Най-големите 25 софтуерни разработчици са увеличили бизнеса си с 23%, а лидерът в сектора – "Телерик" (която вече работи под бранда на новия си американски собственик Progress), е на крачка от попадане в групата на най-големите 300 дружества в страната. Челната десетка В основната си част съставът на топ 10 на "Капитал 100" остава непроменен. Традиционно челната десетка се доминира от представителите на енергетиката и сектора на горивата, които обаче тази година са с един по-малко – мястото си в елитната група отстъпва държавната централа АЕЦ "Козлодуй". Вместо това към медодобивния комбинат "Аурубис" и търговеца "Кауфланд", които разбиват хегемонията на енергийния бизнес в челото на подреждането, се присъединява свързваният с депутата Делян Пеевски дистрибутор на цигари, вестници и напитки "Експрес логистика и дистрибуция". Как точно са класирани компаниите в челната десетка, както и в останалата част на "Капитал 100", ще можете да разберете следващата седмица. А ето и пълния състав на топ 10, подредени по азбучен ред: "Аурубис България" "Булгаргаз" "Експрес логистика и дистрибуция" "Кауфланд България" "Лукойл България" "Лукойл Нефтохим Бургас" Национална електрическа компания "ОМВ България" "Сакса" "ЧЕЗ електро България" За бъдещето с оптимизъм И тази година в процеса на изготвянето на "Капитал 100" попитахме мениджърите на най-големите компании в страната за техните прогнози и планове за развитие на бизнеса им през настоящия корпоративен сезон. Очакванията си споделиха общо 27 от тях, от които едва четирима се готвят за свиване на оборотите си през 2016 г. За сравнение, в миналогодишното издание на класацията прогнози направиха 24 дружества, като броят на песимистично настроените също беше четири. Преобладаващият оптимизъм има своята основа в макроданните. През първите пет месеца на настоящата година БВП на страната растеше, като увеличението за първото тримесечие бе с 2.9%, а прогнозата за годината е за нарастване с между 2% и 3.4%. Износът и чуждестранните инвестиции отчитат по-негативни движения, но пък положителни сигнали идват по линия на трайното подобрение на пазара на труда.
Източник: Капитал (27.06.2016)

За втора поредна година 17 български компании са сред най-големите 500 в ЦИЕ За втора поредна година 17 български компании попадат в класация на най-големите дружества в Централна и Източна Европа за 2015 г. Общият оборот на българските компании в класацията достига 17,765 млрд. евро, с което отбелязват съвсем лек спад спрямо миналата година, а нетната им печалба възлиза на 148 млн. евро. Това показва класацията на международния кредитен застраховател Кофас - Кофас ЦИЕ Топ 500, която се публикува за осма поредна година. От българските компании най-напред в класацията се нарежда Български енергиен холдинг, който заема 21-ва позиция спрямо 26-то място миналата година и задминава Лукойл Нефтохим, който бе лидер през миналата година. Останалите в топ 10 на най-големите български компании в класацията са Аурубис България, НЕК, Лукойл България, Кауфланд България, ЧЕЗ Електро България, Булгаргаз, ОМВ България и Адванс пропъртис. Сред 17-те компании обаче има 3 нови - Експрес Логистика и Дистрибуция (360-то място), Дафна Груп (392-ро) и Литекс (462-ро), а отпадналите са Метро Кеш енд Кери България, Петрол и Мобилтел. „Представянето на българските компании е достатъчно добро, но на фона на общия ръст в страните от региона някак си оставаме повече в сянка", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България, по повод класацията. "Миналогодишният лидер Лукойл Нефтохим Бургас е с 16 места надолу, а Аурубис – с две. Напред излиза Български енергиен холдинг, който заема 21-во място и е първата българска компания в класацията. Показателно е също така, че едва 0,7% от служителите в страната ни работят в компании от топ 500, коeто е най-ниският резултат за региона”. Кофас ЦИЕ топ 500: увеличени обороти, скромно набиране на служители Компаниите в класацията за страните от Централна и Източна Европа увеличават оборота си с 4,2% до близо 593 милиарда евро. Постигат и сериозен скок в печалбата – 73,7% до 26,9 милиарда евро. Най-големите компании остават и най-важни работодатели в региона. Общо 4,3% от работната сила (с 0,5% повече от предишната година) е концентрирана в компаниите от Кофас Топ 500, което оказва положително влияние върху нивата на безработица. Страните първенци: потреблението на домакинствата като двигател Полша продължава да бъде най-голямата икономика в региона и съответно да дава най-голям дял от играчите в класацията, почти два пъти повече от следващия. Благодарение на стабилното търсене при домакинствата страната премина през кризата сравнително добре. Компаниите от Полша в класацията са 167, с 9 по-малко от предишната година. Чехия е втора по брой компании, но с най-висок ръст (+4,2%) в Централна и Източна Европа и с най-ниски нива на безработица в целия ЕС. Публичните инвестиции, заедно с ефективното използване на средствата от съюза, определено дават стимул на икономиката. 71 са компаниите от тази страна в класацията, като за четвърта поредна година броят им се увеличава. Унгария остава на подиума на първите три, но губи една позиция. В класацията са включени 69 компании от страната, с четири по-малко от предишната година. Въпреки това оставащите унгарски гиганти отчитат доста висок ръст на оборота – 13,8%. Раздвижване при секторите Възходящият тренд се вижда ясно при повечето от секторите на компаниите в Кофас ЦИЕ топ 500. 12 от общо 13 сектора отбелязват повишение в оборотите, като най-голямо е при леката промишленост (+14,8%), автомобилната индустрия и транспорта (+10,3%). Традиционно най-важният сектор в класацията е химическият – включващ минерали, петрол и фармация, той дава 111 компании от всичките 500. Това е и единственият сектор, който отбелязва спад в оборота. Положителна прогноза за следващата година Очакванията за 2016 г. са изключително благоприятни. „Прогнозата за нивата през тази година са подобни на тези през изминалата, като очакваният ръст е оценен на 3%. Очаква се по-нататъшно подобрение в трудовия пазар и нарастваща увереност, което ще укрепи потреблението на домакинствата и то ще стане основен двигател за икономиките от региона”, отбелязва Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2016)

Десет от 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са български Десет от 500-те най-големи компании в региона на Централна и Източна Европа са български. Това показва класацията на международната консултантска компания Dеlоіttе, която тя публикува за юбилейна десета година подред. Българските компании са в секторите на горивата, енергетиката, транспорта, добивната промишленост и потребителските стоки. Най-напред в класацията е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас”, която заема 51-о място. Година по-рано обаче тя беше на 36-о място, но заради сериозния спад на приходите от над 22% дружеството излезе извън топ 50. На второ място е медодобивният завод в Пирдоп, чийто собственик Аurubіs е 65-и в общата класация. На трето място отново е компания на „Лукойл” – „Лукойл България”, а на четвърто държавната НЕК. Пето и шесто място заемат съответно „Химимпорт” и „ЧЕЗ електро България”, седмо и осмо – „Булгаргаз” и ОМВ. Българските участници в класацията се допълват от „Експрес логистика и дистрибуция” и „Сакса”, които са съответно 464-и и 490-и в общото подреждане.
Източник: Money.bg (09.09.2016)

Скандални нарушения на закона за обществените поръчки освети извършен от Сметната палата одит на БНБ. Докладът показва, че централната банка години наред е разплащала милиони, без да провежда изобщо процедури по закона. Закононарушението е установено за периода януари-декември 2015 г., покрит от одита, но от текстовете става ясно, че проблемът е от поне десетилетие, защото БНБ работи по безсрочни договори с редица свои контрагенти. От 2002 г. насам сключването на безсрочни договори за обществени поръчки е забранено. Сметната палата е проверявала банката по две линии - управление на бюджета и на обществените поръчки. При управлението на бюджета няма сериозни нарушения. Само в рамките на една бюджетна година обаче Сметната палата е установила 9 случая на непроведени обществени поръчки. Делът на това нарушение е респектиращ на фона на общия брой проведени процедури за годината - 22, а от текстовете става ясно, че банката всъщност е нарушавала закона години наред. Одитът е установил 6 действащи безсрочни договора, по които е имало плащания през 2015 г. 589 621.65 лв. без ДДС са платени на фирма "Монтран Корпорейшън" по безсрочен договор от 2001 г. за поддръжка на Система за брутен сетълмент в реално време, като не е ясно какви пари е получавала компанията за тази дейност в предходните години. Други 511 983.35 лв. без ДДС са платени на "Трема Европа АБ" по безсрочно споразумение за поддръжка на софтуер за управление на международните резерви от 2005 г. насам. Два безсрочни договора има и за зареждане на гориво - с "ОМВ България" и "Петрол", сключвани през 2004 г., като по тях през 2015 г. е заредено гориво за 253 468 лв. Безсрочни договори за обслужване на системи са имали още "Рила Солюшънс" (от 2004 г., платени 42 384 лв. без ДДС през 2015 г.), както и "Технологика" (от 2003 г., платени 87 166 лв. през 2015 г.). При останалите проблемни договори, за които е следвало да има обществени поръчки, отново не е спазено изискването за провеждане на процедура. Такова нарушение е направено при плащания по фактури за телефонни услуги на БТК ЕАД, "Мобилтел" ЕАД и "Теленор", при ремонт на служебни автомобили. БНБ е нарушила закона и при договор, сключен през 2005 г. за отсичане на разменни монети с "Монетен двор" ЕАД, по който са платени 1 749 802 лв. Справка на "Сега" показа, че сключването на безсрочни договори за обществени поръчки е категорично забранено от 2002 г. насам. От 2009 г. е въведен изричен ограничителен срок за продължителността на договорите - 4 години, в последствие той е удължен на 5 години. Такова е било действащото ограничение и през ревизираната от Сметната палата 2015 г. До редакционното приключване на броя не бе получен коментар от БНБ по установените нарушения и не стана ясно дали безсрочните договори ще бъдат прекратени. Сметната палата е дала 7-месечен срок на БНБ да се съобрази с препоръките. Нарушения за милиони левове са засечени и по двата проблемни договора, възложени на свързваната със Спас Русев фирма "Телелинк", става ясно от одита. Първият е от 2011 г. с 4-годишен срок за изпълнение, с предмет осигуряване на стандартна и разширена поддръжка на комуникационно оборудване и софтуер, предлагани от Cisco Systems, и за доставка и инсталиране на ново комуникационно оборудване. Контрактът е спечелен от "Телелинк", като нито в поръчката, нито в договора е посочена обща стойност. Прогнозна стойност е имало само в искането за провеждане на поръчката, подадено от шефа на дирекция "Информационни системи", в която се твърдяло, че цялата процедура ще струва 1.26 млн. лв. без ДДС за 4-те години. Сметната палата обаче е установила, че за четири години равносметката по този контракт са платени общо 10 570 589.81 лв. без ДДС, или 8 пъти над прогнозното. Одиторите откриват още, че заявките до изпълнителя "Телелинк" не са били инициирани с отделен документ, в който да са обосновани потребностите от съответното оборудване. Към 2011 г. Спас Русев фигурираше официално в борда на директорите на фирмата. Същата е схемата и при възложена през 2015 г. поръчка с две обособени позиции - доставка и поддръжка на оборудване и софтуер, и двете спечелени отново от "Телелинк". По позициите са обявени прогнозни стойности съответно 5 млн. без ДДС и 1 млн. лв. без ДДС. Фирмата печели с оферти съответно $10 326 742 без ДДС и $114 132 без ДДС, или общо 3.5 пъти повече от прогнозната стойност. И в този договор няма обща крайна стойност и прогнозни количества, които ще бъдат доставяни за 4 години. "Сключването на договор без посочване на крайна цена и прогнозни количества е недобра практика и поражда риск от изразходването на многократно повече средства от първоначално заложените за поръчката", изтъкват от Сметната палата. Оттам припомнят, че заради дългия срок по първия договор се е наложило замяна на предвиденото оборудване заради остаряването му.
Източник: Сега (14.09.2016)

Пустеещият от 30 години и недовършен хирургически блок е оценен на 5,5 млн. лв., а парите от продажбата му ще се използват за нова болница и за нищо друго, информира вчера специално за „Борба“ директорът на областната лечебница д-р Стефан Филев. Според него до есента ще бъде пуснат и самият търг, паралелно ще се продаде и неизползваемата парова централа, която се намира зад бензиностанцията на ОМW в посока София. „Искаме да проведем напълно прозрачен търг, за който са поканени всички медии и заинтересовани от случващото се граждани. Наредил съм да се планират така условията, че никой да не постави под съмнение процедурата, след като Общото събрание и всички акционери ми делегираха права. Не искам да има никакви спекулации по темата, защото всичко, което се случва с болницата на Великотърновска област, е с голямо обществено значение. Така например депозитът за участие ще е поне 2,7 млн. без ДДС, а кандидатите трябва да са с бизнес история, а не случайни прекупвачи и рекетьори по търгове. Идеята е да се пресекат всички спекулации и опити за извиване на ръце, каквито, за жалост, обичайно има по такива процедури“, бе категоричен д-р Филев. Той допълни още, че нуждата от изграждане на ново болнично крило и сливането на Новата и Старата болница е изключително належаща, защото в момента загубите от транспорт и цялостна логистика надхвърлят 600 хил. лв. годишно. „Заради отдалечеността на двете бази не можем да покриваме основни медицински стандарти. Нямаме избор, освен да ги слеем. Така например, ако пациент изпадне в клинична смърт в ортопедията, която се намира „горе“, в Стара болница, трябва да го транспортираме до тук в реанимацията, а знаете, че светкавичната реакция в такива случаи е важна“, обобщи медикът. МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ ИМА ИЗГОТВЕН ИДЕЕН ПРОЕКТ ЗА НОВ БОЛНИЧЕН КОРПУС, КОЙТО ЩЕ Е С ТОПЛА ВРЪЗКА КЪМ СЕГАШНАТА СГРАДА и ще бъде разположен вляво от нея, там, където в момента има блато и джунгла от саморасла растителност. Веднага след като бъде реализирана продажбата на изоставения хирургически комплекс, се стартира процедура по същинското проектиране и изграждането му. Тук ще бъдат прехвърлени всички отделения от Старата болница, за да се събере цялата база на едно място и да не се губят повече средства. „Запазваме целия двор, хеликоптерната площадка за спешни случаи, паркингите и подходите от север, за които, знаете, че имаше предложения да се продадат. Тъй като изграждането на паркове и ремонтите не са в нашите правомощия и нямаме право да харчим средства за това, се надявам акционерите – общините и държавата, да набавят средства за облагородяване на тази зона, която е важна за града и за самите болни“, обясни още д-р Филев. Междувременно ръководената от него лечебница, независимо от трудностите, постига стабилни финансови резултати. За последното шестмесечие търговското дружество реализира печалба от почти 360 хил. лв. Само за сравнение – областната болница „Д-р Тота Венкова“ на съседно Габрово е с толкова на минус. ПАРАМЕТРИТЕ НА СДЕЛКАТА: Девететажният недовършен хирургически комплекс стърчи неизползваем повече от 30 години, а край него са се образували блата, сред които се разхождат даже лисици. Според експерти съдбата на пустеещата сграда трябва да бъде решена час по-скоро, защото вече е застрашена от самосрутване. Целият терен с лице на ул. „Краков“ е с площ 18,9 дка. Освен от недовършения хирургически блок областната болница ще се освободи и от терен с площ от 1,4 дка, на който се намира паровата централа на здравното заведение. Тази земя пък е разположена зад бензиностанцията на ОМW в посока София. Оценката на този имот е 180 хил. лв. с ДДС. Мераклиите за имотите ще надигат от тази начална цена при адекватна стъпка за наддаване. “Борба“ ще информира своевременно за всичко случващо се по темата, за което има и уверението на д-р Стефан Филев.
Източник: Борба - Велико Търново (21.09.2016)

КЗК установи картел между шест петролни компании Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви твърдения за картел на шест петролни компании - "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Нис Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. След като е направила икономически и правен анализ, комисията е стигнала до заключението, че действията на тези дружества представляват нарушение, изразяващо се в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, се казва в съобщение на сайта на регулатора. Това поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната, е становището на антимонополния орган. Комисията е провела разследване след като се е самосезирала за евентуално нарушение на пазара на горива. В рамките на производството са извършени поредица проверки на място в офисите на основните дистрибутори на горива на дребно. Установяването на сътрудничество и единодействие между посочените дружества води до елиминиране на конкуренцията, което премахва естествените механизми на свободния пазар и въздейства неблагоприятно върху икономическата среда и интересите на обществото, е изводът на регулатора. Определението не подлежи на обжалване. Компаниите имат право на достъп до материалите по преписката и право в срок от 30 дни да представят писмени възражения и да поискат да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание във връзка с предявените твърдения.
Източник: Дневник (11.10.2016)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини в участие в картел шест от големите компании в петролния бизнес у нас - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол". От първоначалния списък на заподозрените е изпаднала "Ромпетрол", която също бе сред проверяваните за съгласуване на цените. Засега няма решение по производството за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим". То започна през февруари заедно с разследването за картел срещу седемте компании. Според КЗК "ЛУКойл Нефтохим" е продавала горива на свои клиенти зад граница на по-ниски цени, отколкото на нашия пазар. Бургаската рафинерия е с най-голям дял на българския пазар и повечето от големите вериги зареждат горивата си от нея. Обвинението идва осем месеца след оповестяването на изводите от секторния анализ на КЗК, който показа ясно, че макар цените на петрола да падат на международните пазари, у нас бензинът и дизелът продължават да се търгуват по-скъпо. Нещо повече - комисията засече сходна ценова политика и заподозря тайни договорки между веригите в периода от началото на 2012 г. до юни миналата година - периода, за който се отнася проверката. Вчера петролните фирми запазиха мълчание по обвинението. Те имат 30 дни за запознаване с документите, за обяснения и за изслушване от комисарите. Едва след това ще бъде определен размерът на глобите. Максималната санкция при установяване на картел и ако той бъде доказан пред съда, е до 10% от оборота на съответната компания за последната година. Така че реални наказания може да има едва след изборите. По данни на "Капитал" оборотът на шестте компании миналата година е бил около 6 млрд. лв. Разследването започна при стария състав на комисията начело с Петко Николов, но бе довършено от новото ръководство с председател Юлия Ненкова. От КЗК изтъкват, че нарушението на фирмите се изразява в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на информация за цени. Това поведение ограничава и нарушава конкуренцията на пазара на търговия на дребно с горива, смятат от новия състав на комисията. Оттам подчертават, че са направили редица проверка на място в офисите на основните дистрибутори на горива. Какво са открили обаче не се съобщава. Въпреки това всяка една от ревизиите бе оповестявана фанфарно в хода на разследването. "Внезапна" проверка бе направена и в Асоциацията на петролната и газова асоциация, откъдето вчера не бяха открити за коментар. Определението на КЗК не подлежи на обжалване. Петролните фирми могат единствено да се запознаят с материалите по преписката и в срок от 30 дни да възразят или да поискат изслушване. Санкциите ще бъдат определени от КЗК на по-късен етап, като по традиция размерът им вероятно ще бъде обжалван в съда. Магистратите обаче често пъти намаляват размера на глобите, като комисията не успява да събере и тези, които все пак е наложила. Справка, поискана от в. "Сега" неотдавна, показа, че от наложените 25 млн. лв. глоби през миналата година са събрани само 1 милион лева. През 2013 г. и 2015 г. потребителите са били принудени да купуват скъпи горива, защото фирмите продължително са задържали цените на високи нива, отчетоха през февруари в секторния си анализ от КЗК. С колко отгоре са продавали литъра обаче не стана ясно, защото е търговска тайна. "Ако до даден момент лъвският пай от печалбата е отивал при производителите и при търговците на едро, тя в един момент отива при търговците на дребно", обясни ситуацията тогавашният говорител на КЗК Марио Гаврилов. "Ценовите пазарлъци между фирмите се доказват най-лесно, когато някой от замесените си признае. Тогава санкциите срещу него могат значително да бъдат смекчени и дори да отпаднат. Засега обаче у нас нямало такъв прецедент", обясни в началото на разследването Гаврилов. ОПИТ Това е поредното разследване за картел при горивата. Подобен анализ бе започнат през 2011 г. и трябваше да докаже защо при толкова играчи на пазара цените остават високи. Двама тогавашни министри - на транспорта и на икономиката, директно заявиха, че има картел между големите вериги. Първоначално КЗК също заяви, че има зависимост на "ЛУКойл", ОМВ, "Петрол" и "Ромпетрол". По-късно обаче, след анализ, от КЗК внезапно установиха, че картел и злоупотреби няма. А в дух на партньорство фирмите дори решиха да отправят серия препоръки към КЗК за подобряване на конкуренцията.
Източник: Сега (11.10.2016)

Минимум 4 години са продължили договорките между компаниите на пазара на горива в България. Това каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Юлия Ненкова. Припомняме, че според КЗК „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България” ООД, „Петрол” АД и „Нис Петрол” ЕООД, която е позната за клиентите с марката „Газпром”, са се договаряли на какви цени да продават горивата на крайните си потребители. От изявлението на Некова се разбра, че картелното споразумение е започнало още преди 2012-та година и продължава до днес. По думите ? в Комисията разполагат с писмени доказателства, но не уточни дали това са улики, които да доказват договорките. Според председателя на КЗК компаниите са се договаряли ежемесечно, ежеседмично и ежедневно. Това значи, че почти всеки ден големите вериги бензиностанции са се разбирали на какви цени да продават горивото. До 30 дни ръководствата на шестте бензиностанции ще бъдат отново изслушани от Комисията, а след това се очаква окончателното решение. Ако то докаже, че веригите са се договаряли, санкцията за тях може да стигне до 10 на сто от годишния им оборот. Ненкова уточни, че наказанието може да е различно, в зависимост от това дали е първо нарушение и дали компанията сътрудничи. Ако някоя от тях склони и сътрудничи, наказанието ? може да отпадне напълно. Ако все пак се стигне до съдебни дела, Висшият административен съд (ВАС) ще реши дали наказанията ще останат. "Дано не се стига до съд, разбирайте ме както искате", каза членът на КЗК Пламен Киров, който е бивш конституционен съдия. На въпрос защо "Ромпетрол" е отпаднала от списъка от проверяваните дружества, Ненкова каза, че няма доказателства те да са участвали в картел. По другото производство на КЗК за злоупотреба с господстващо положение при производство на горива, което касае "Лукойл" и "Нефтохим", все още се събират доказателства. Тепърва там се очаква дали ще се налагат някакви санкции. По данни на КЗК обаче е имало износ на гориво от страна на "Лукойл" и "Нефтохим" чрез свързани лица. В момента КЗК прави предварително проучване дали да започне секторни анализи на банките и фармацевтичния сектор. Вече е започнал секторен анализ при застраховките. Уточняваме, че секторният анализ е първа стъпка към установяване на картел.
Източник: actualno.com (14.10.2016)

Търговците на горива спечелили 750 млн. евро от изкривения пазар у нас През последните три години заради изкривяването на пазара на горивата бюджетът е изгубил милиони, а търговците на горива са натрупали печалби повече от 100 милиона евро от бензина и над 650 милиона евро от дизела. Това сочи анализ на Лабораторията за анализ на риска, изготвен през лятото на 2016 г. след като от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обявиха, че разполагат с данни, че седем вериги бензиностанции са се наговаряли за цените на горивата. Данните от проучването обяви пред БНР Виктор Аврамов от лабораторията към Нов Български университет, която се ръководи от бившия премиер и екслидер на ДСБ Иван Костов. Само преди десетина дни от антимонолопния орган на базата на проверки предявиха обвинения срещу шест от заподозрените първоначално за картел при цените на горивата. За една от веригите – "Ромпетрол", не са били събрани доказателства за участие в сговора, за разлика от "Лукойл", ОМВ, "Еко", "Шел", "Нис Петрол" и "Петрол". От комисията обаче не се ангажираха с коментари с колко са били ощетени потребителите от картера и какви са били печалбите за участниците в него с мотива, че не са ценови регулатор. Сравнението на Лабораторията за анализ на риска между нивата на косвените данъци показва, че от 2010 облагането с косвени данъци на бензина и дизела в България е много по-ниско отколкото в Европейския съюз и че държавният бюджет пропуска значителни приходи, които са оценени в доклада. Това позволява на производителите и търговците в сектора да завишават своите разходи и нетни доходи, с което ощетяват крайните потребители в България, посочват анализаторите. Според техните данни, след октомври 2012 г. в България цените на бензина са нараснали 3.26 пъти по-бързо от средното им нарастване в страните от ЕС, а при дизела изпреварващото поскъпване е шест пъти. Аврамов коментира, че след като КЗК отново установи картел в бранша, вероятно през зимата няма да има поскъпване на горивата. "Не очаквам, че цените особено ще се променят, но очаквам, че цените на суровия петрол ще се увеличат и имам нагласата, че решението на КЗС наистина ще бъде свързано с промяна на начина, по който функционира националния пазар, така че цените биха могли да останат същите или дори да се понижат", смята анализаторът.
Източник: Медия Пул (24.10.2016)

„Кауфланд“ купи незавършения хирургичен блок на МОБАЛ „Кауфланд България“ днес купи на търг незавършения хирургичен блок за 5,8 млн. лв. в двора на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново. Така веригата стъпва в старата столица след многогодишни неуспешни опити. Инвеститорите съобщиха, че ще съборят изоставения 30-годишен корпус, ще разчистят терена и ще запълнят блатото, оформило се до постройката от теч на канализацията. На мястото ще направят магазин. Продаденият имот има площ от 18,9 дка. „Кауфланд“ беше единственият кандидат при продажбата, предплатил депозит от 2,7 млн. лв. Търгът се проведе в 14,00 часа, както бе обявен предварително, а комисията с председател адв. Даниела Минева оцени документите на купувача като изрядни и допусна веригата до търга. Днес областната болница продаде и старата парова централа за 159 200 лв., обявена също в търга. Новият собственик е „РМ „Пропърти“, а имотът заема площ от 1,2 дка. Мястото е много комуникативно и се намира срещу бензиностанция на ОМW. Потърсихме за коментар директора на МОБАЛ д-р Стефан Филев, но той не отговоряше на позвъняванията. Многократно болничният шеф е потвърждавал, че спечелените от търга пари ще се използват единствено за изграждане на нова болнична сграда , която ще бъде построена до сегашната в двора на новата болница. В нея ще бъдат преместени болничните отделения, които се намират в Стара болница. Така ще се спестяват годишно около 600 000 лв. за комуникации, логистика и издръжка.
Източник: Янтра - Велико Търново (26.10.2016)

Вицепремиерът Томислав Дончев съобщи, че е открит нефт в Черно море в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По думите му новината го заварила на влизане на заседанието на тристранния съвет. В бликналото черно злато Дончев видя добър знак. "Надявам се по този начин заседанията ни да бъдат по-комфортни", така вицепремиерът откри днешното заседание на тристранката. Стана ясно, че нефтът е намерен от "Тотал" в Черно море край бреговете на България. В доклада си за третото тримесечие, френската компания съобщава, че е направила откритието. Бордът на директорите на "Тотал" се е събрал вчера на заседание, за да разгледа резултатите от тримесечието. Те са обявили съвсем кратко: "Откритие на нефт в Черно море (България) отваря нова игра". От компанията не дават повече подробности за находката, все още няма и оценка на количествата. Проучвателните сондажи в блок "Хан Аспарух" са направени от сондата Noble Globetrotter II. Сондажният кораб се насочил към България в края на април тази година и започнал сондажите през май.
Източник: Банкеръ (31.10.2016)

В момента в Румъния има около 1200 малки и средни фирми с български капитал, а бизнесмени от северната съседка са регистрирали около 1600 предприятия у нас. Това съобщи Владимир Пенов, старши експерт в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, по време на бизнес форум в София. В момента най-големите инвеститори, дошли в България отвъд Дунав, са OMV Petrom Romania и Rompetrol, а от наша страна най-значимо е вложението на компанията за акумулатори "Монбат" във фабрика близо до Букурещ. Пенов посочи, че Румъния е един от най-важните търговски партньори на България - тя е трети по значимост експортен пазар след Германия и Италия в рамките на ЕС, а в световен план е на четвърто място - след Турция. Водещи в листата на нашите износители са трактори, нефтени масла, царевица, лекарства и др. От Румъния купуваме автомобили, газ и др. "От Румъния има доста запитвания от най-различни доставчици. Те се интересуват от компании в България в областта на металопроизводството. Има запитвания също за компании от сектора "Храни и напитки" и по-конкретно от винопроизводството, зеленчукопроизводството, консервната индустрия, обясни експертът. Румъния е изключително важен пазар и за българския туризъм. По Българското Черноморие, ски и спа курортите почиват около 1 млн. румънци годишно.
Източник: Сега (14.11.2016)