Глоби за повече от 1.1 милион лева са отнесли през миналата година бензиностанции заради калпави горива. Сумата обаче би могла да намалее значително, тъй като много от санкционираните обекти обжалват наказанията си. Глобите при нарушения варират от 50 хил. до 200 хил. лв. в зависимост от това дали става въпрос за бензиностанция или за акцизен склад. Като цяло броят на нарушенията при горивата през миналата година е намалял в сравнение с предходната 2011 година. За 12-те месеца са били изследвани над 1000 проби на течни горива, а направените инспекции са повече от 500, показа справка на в. "Сега". Пробите се вземат от експерти на Агенцията за метрологичен и технически надзор, които впоследствие трябва да установят дали горивото е годно за употреба. "В някои от случаите бе установено, че то не е качествено - или е старо, или е с някакви други отклонения от нормите", обясни шефът на дирекция "Контрол на течните горива" в агенцията Петър Костадинов. Разминаването не винаги е свързано с умишлено нарушение, а може да е пропуск при смесването на биоетанола със съответното гориво. Имало обаче и случаи на т.нар. манипулирани горива, за които се предполага, че все пак е имало умишлена намеса от страна на някои от обектите - бензиностанции, бази за горива и др. "Става дума за около 3% от случаите", уточни Костадинов. Само за първите шест месеца на м.г. ревизорите са проверили близо 200 обекта, като по-голямата част са били малки бензиностанции. Големите вериги също не са били пропуснати, инспектирани са били и петролни бази. От началото на миналия август започнаха и проверки за влязлото в сила изискване за влагане на биодобавка от 2% и в бензините, а не само в дизела както дотогава.
Източник: Сега (07.01.2013)

Световен гигант иска да търси газ в Черно море Възможностите за добив на нефт и газ в дълбоко Черно море продължават да привличат интереса на големите производители. След като миналата година правителството сключи петгодишен договор с консорциума между френскатаTotal, австрийската OMV и испанска Repsol за търсене и проучване в най-големия блок "Хан Аспарух", сега е на път да завърши успешно и процедурата за съседната площ "Терес". Световно известна компания е закупила документи за участие в конкурса, срокът за което изтича на 9 май. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев на семинар, на който беше отчетена работата на Единния орган за управление на подземните богатства, но отказа да уточни името на потенциалния кандидат. Колко и кои са кандидати за блока ще стане ясно на 27 май, когато приключва подаването на офертите. Победителят ще е ясен една-две седмици по-късно. Предоставянето на концесии и разрешения за търсене и проучване за нефт и газ беше определено от министъра като най-важната част от работата на Единния орган. Той беше създаден през март 2011 г. като дирекция "Природни ресурси и концесии" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и обедини дейностите по управление на подземните богатства, които дотогава бяха пръснати в още две министерства – на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството. "Даването на права за търсене и проучване за нефт и газ има най-голям потенциал и би имало най-голям ефект върху икономиката и бюджета", уточни Добрев. Местният добив е с 35% по-евтин от вносния газ. Това е записано в договорите на "Булгаргаз" с "Мелроуз рисорсиз", която има концесии за три находища в Черно море и с "Дайрект петролеум", която в края на 2012 г. получи концесия за находището "Койнаре" край Червен бряг и планира да започне добив до средата на тази година. Освен това държавата получава от 2 до 30% от приходите под формата на концесионно възнаграждение в зависимост от това колко е голямо находището и колко е продуктивен сондажът. "Хан Аспарух" е значително находище, около една четвърт от българската част на дълбоко Черно море, и още през първата или втората година след като започне добив, концесионното възнаграждение ще достигне 30%", каза министърът. По думите му по предварителни данни само в този блок има потенциал да бъдат открити количества, които да задоволят консумацията в България за повече от 20-30 години. През миналата година местният добив на газ е надминал 490 млн. куб.м, а общата консумация в страната е била около 3 млрд. куб.м. Очакванията са през тази количествата да достигнат 574 млн. куб.м, а през следващата – 655 млн. куб.м. Предстои да стартира и процедурата за издаване на разрешително за търсене и проучване за нефт и газ и в блока "Света Марина". Решение за това беше взето от Министерския съвет преди около седмица и в момента се чака да бъде публикувана обявата в Официалния вестник на Европейската комисия, след което кандидатите ще имат четири месеца да подадат оферти. Предвижда се разрешението да бъде издадено за срок от пет години. Потенциалът на "Света Марина" е по-скромен от този на съседните блокове и веднъж вече е проучван неуспешно. "Разбира се, технологиите се променят, компаниите правят проучвания на по-голяма дълбочина, така че имаме надежди и за този блок, макар и не толкова големи, колкото за "Терес" и "Хан Аспарух", уточни Добрев. Нова процедура за търсене и проучване ще започне и за блока "Силистар", след като миналата есен Агенцията за държавна финансова инспекция откри множество нарушения при провеждането на предишния конкурс през 2010 г., с който за победител беше определена компанията "Ледербел". Като най-обезпокоителни пропуски министърът посочи това, че дружеството е с 5000 лв. капитал, регистрирано е като развиващо само консултантска дейност, било е на загуба през последните няколко години и към момента на участие в конкурса е имало 1000 лв. в банковата си сметка. Освен това "Ледербел" е предложила едва 200 хил. евро бонус, в сравнение с 40 млн. евро, дадени от консорциума на Total, и то за площ, сравнима по размер и потенциал с "Хан Аспарух". В момента процедурата се обжалва пред Върховния административен съд. "Каквото и да е решението на съда обаче, ще стартираме нов конкурс с изискване за опит на кандидата и с много по-сериозни изисквания за бонус и работна програма", каза Добрев. Над четири пъти са се увеличили приходите от концесии за добив на подземни богатства след създаването на Единния орган, отчете още икономическият министър. До 2010 г. приходите са били около 40 млн. лв. годишно, през 2011 г. са нараснали до 63 млн. лв., а за миналата година са достигнали 186 млн. лв. От тях 40 млн. евро без ДДС (около 96 мнл. лв. с ДДС) е бонусът, платен от Total, OMV и Repsol. "Дори и без него обаче чистата сума е над два пъти по-голяма – около 90 млн. лв.", изчисли Добрев. За 2012 г. очакванията са приходите да достигнат 100 млн. лв. без бонусите. От разрешения за проучване и добив през миналата година пък в държавния бюджет са влезли близо 123 млн. лв., или почти три пъти повече, отколкото през 2011 г. Нараснала е и сумата, която получават общините от концесионни възнаграждения. За 2012 г. при тях са отишли близо 35 млн. лв. в сравнение с 24 млн. лв. през 2011 г. Освен на общото увеличение на приходите това се дължи и на промените в Закона за подземните богатства, които бяха приети в края на 2010 г. Сега местните власти получават 100% от приходите от общо разпространените полезни богатства за находища до 500 хил. куб.м и 50% от приходите от всички останали находища спрямо 30% преди. "Това са изключително важни приходи за общините, защото за разлика от делегираните бюджети, които те получават от държавата, приходите от концесионни възнаграждения могат да използват за каквото решат", посочи Добрев и добави, че средствата обикновено се използват за съфинансиране на проекти по европейски програми, за инфраструктура и други. Единният орган вече е обработил всички висящи заявления за търсене и проучване и е приключил над 140 процедури за предоставяне или изменение на концесии. При създаването му през март 2011 г. той наследи над 1400 преписки, най-старите от които бяха още от 1999 г. Към края на миналата година в страната са били действащи 194 разрешения за търсене и проучване и 483 концесии за добив на подземни богатства. При металните полезни изкопаеми засилен интерес има към търсенето и проучването на находища на злато, отчетоха от МИЕТ. През последните години има повече заявления и за строителни материали, което е свързано с изграждането на инфраструктурни проекти. Затова и желание за добив има главно от находища около трасето на магистралите "Тракия" и "Хемус". В последно време се наблюдава и голям интерес към находищата на зеолити. Заради способността им да "заключват" различни молекули в решетката си те имат много широк кръг приложения, включително и за пречистване на отпадни води от атомни електроцентрали.
Източник: Капитал (21.01.2013)

"Мелроуз" получи още 166 дни да търси нефт и газ в блок "Галата" Правителството удължи със 166 дни срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в блок "Галата" в Черно море. Титулярът на разрешението, издадено преди две години, е британската "Мелроуз Рисорсиз". В съобщението на Правителствената информационна служба се казва, че "компанията се задължава да извършва проучвателни дейности по видове и обеми съгласно одобрената от министъра на икономиката, енергетиката и туризма работна програма, която е неразделна част от допълнителното споразумение за продължаване на срока". Освен това кабинетът разреши на "Тотал Е&П България" Б.В. да прехвърли частично права и задължения, произтичащи от разрешението от 2012 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в Блок 1-21 "Хан Аспарух", на партньорите си в консорциума. "ОМВ Офшор България" ГмбХ и "Репсол България" Б.В. получават по 30% дялово участие, а "Тотал Е&П България" запазва 40 процента.
Източник: Дневник (21.02.2013)

Започват проучванията в блок "Хан Аспарух" В деня, в който новият служебен кабинет встъпи в длъжност, беше направена първата ключова стъпка по проект, с който се гордееше бившият икономически министър Делян Добрев. Става дума за проучванията за нефт и газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух", за което консорциумът между френската Total, австрийската OMV и испанската Repsol получи 5-годишно разрешение през август миналата година. В сряда OMV Offshore Bulgaria GmbH, която участва с 30% в обединението, обяви обществена поръчка за извършване на 3D сеизмични проучвания, с което на практика се поставя началото на сериозната работа по проекта. Оттук нататък следват редица процедури, включително и два сондажа, които трябва да докажат какви са залежите в тази част на Черно море, както и дали добивът им е икономически изгоден. В случай че резултатите са положителни, консорциумът ще може да регистрира търговско откритие и да получи концесия. За България това ще бъде възможност да увеличи местния добив и да намали енергийната си зависимост от Русия. Обявената поръчка е за 3D сеизмични проучвания в "Блок 1-21 Хан Аспарух", която се намира в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Блокът е с обща площ приблизително 7740 кв. км и дълбочина между 50 и 2200 м. Компанията, която ще изготвя 3D сеизмиката, ще трябва да предостави и допълнителни услуги, свързани с различни измервания и обработка на данните в цялата площ. Всичко това трябва да бъде изпълнено в рамките на 8 месеца, става ясно от публикуваните документи. Голяма част от информацията обаче е конфиденциална. Не е ясно например каква е стойността на поръчката, въпреки че преди време вицепрезидентът на Total Патрик Плюан коментира пред "Капитал", че сеизмичният анализ, който включва и 2D проучвания, е много скъп - от порядъка на няколко десетки милиона евро. Показателна за размера на поръчката е и гаранцията за участие, която трябва да предоставят кандидатите, която е 250 хил. евро. Отделно от това се изисква гаранция за изпълнение в размер на 3% от стойността на поръчката. Цената обаче е само един от критериите, по които ще бъде избран подизпълнителят. Същата тежест при оценката имат и техническите параметри на офертата. Заявления за участие се подават до 24 април на адреса на компанията във Виена, а офертите ще бъдат отворени два дни по-късно. От OMV очакват работата да започне през второто тримесечие на годината. Консорциумът получи разрешение за търсене и проучване в участъка "Хан Аспарух" в конкуренция с Melrose Resources, която участва в партньорство с "Лукойл". Критериите за избор включваха технически предложения като площ за 2D и 3D сеизмика, брой на сондажите и тяхната дълбочина, както и финансови параметри като инвестиции, средства за опазване на околната среда и обучение на персонала и финансов бонус. По последната точка Total направи рекордната оферта от 40 млн. евро. За сравнение, американската Chevron, която бе избрана да проучва блок "Блок-1 Нови Пазар" в Североизточна България, беше предложила на държавата 30 млн. евро. На 29 август 2012 г. правителството подписа договор с Total E&P Bulgaria B.V., а преди броени седмици кабинетът разреши на компанията да прехвърли частично права и задължения, произтичащи от разрешението за търсене и проучване, на партньорите си OMV Offshore Bulgaria GmbH и Repsol Bulgaria B.V. Двете компании получиха по 30% дялово участие, а Total запази 40%. Петгодишната проучвателна програма на консорциума предвижда през първата година да се извърши анализ на геоложките данни, през втората и третата да се проведе сеизмичен анализ, а след това да бъдат направени два проучвателни сондажа. Total се ангажира да инвестира 1 млрд. евро в проучванията. Според конкурсните условия компанията трябва да предвиди също минимум 500 хил. евро за опазване и възстановяване на околната среда и да вложи поне 20 хил. евро за обучение на български специалисти. Дали България ще може да разчита на значителен местен добив от "Хан Аспарух" ще стане ясно, след като приключат проучванията. Надеждите към блока обаче са големи, тъй като непосредствено до него в румънска акватория наскоро бяха открити предполагаеми залежи за над 80 млрд. куб.м газ, и то на много по-малка площ. Според бившия икономически министър, при положение че консумацията на България за една година е 3 млрд. куб.м, това означава, че такива количества биха покрили нуждите на страната за близо 30 години.
Източник: Капитал (14.03.2013)

Обявена е обществена поръчка за 3D сеизмични проучвания в блок "Хан Аспарух" Компания - участник в консорциума, който държи разрешението за проучване за нефт и газ в блок "Хан Аспарух" на Черно море, обяви обществена поръчка за извършване на 3D сеизмични проучвания в блока. Обявата е от OMV Offshore Bulgaria GmbH, която участва с 30% в обединението заедно с френската Total и испанската Repsol. С поръчката се слага началото на същинската работа по проекта, пояснява изданието. Оттук нататък следват редица процедури, включително и два сондажа, които трябва да докажат какви са залежите в тази част на Черно море, както и дали добивът им е икономически изгоден. Блокът е с обща площ приблизително 7740 кв. км и дълбочина между 50 и 2200 м. Компанията, която вземе поръчката, ще трябва да предостави и допълнителни услуги, свързани с различни измервания и обработка на данните в цялата площ. Всичко това трябва да бъде изпълнено в рамките на 8 месеца. Голяма част от информацията обаче е конфиденциална. Не е ясно например каква е стойността на поръчката, но за това, че размерът е голям може да се съди от гаранцията за участие от 250 хил. евро. Отделно от това се изисква гаранция за изпълнение в размер на 3% от стойността на поръчката. Освен цената критерии са и техническите параметри на офертата. Заявления за участие се подават до 24 април на адреса на компанията във Виена, а офертите ще бъдат отворени два дни по-късно. От OMV очакват работата да започне през второто тримесечие на годината.
Източник: Дневник (15.03.2013)

6 бона глоба за имитация на ОМВ Близо 6 хиляди лева глоба наложи Комисията за защита на конкуренцията за имитация на ОМВ. Санкцията е наложена на ЦМВ ЕООД. Производството е образувано по искане на „ОМВ България”. Проучването на КЗК установило, че върху ценовата табела на бензиностанция в Самоков в периода 30 юли до 5 октомври миналата година дружеството, извършило нарушението, е използвало логото СMV, визуално напълно идентично със запазения знак на бензиностанции OMV. Последното е комбинация от защитени марки за характерните шрифт и цвят. Поради голямата степен на сходство, която е в състояние да заблуди потребителите, КЗК е счела, че самоковската бензиностанция е търсила спонтанна асоциация с наложената и утвърдена на пазара марка на бензиностанции.
Източник: Монитор (03.04.2013)

Най-малко 57 млн. лв. без ДДС за начало ще плати консорциумът "ОМВ Офшор България" за да търси нефт и газ в блок "Хан Аспарух", показва справка в регистъра за обществените поръчки. Групата, в която освен австрийската ОМВ, влизат френската "Тотал" и испанската "Репсол", е обявила три конкурса - за 2D и 3D сеизмични изследвания и за контрол над същите тези проучвания. Точна сума на услугите не е оказана, но според гаранцията за участие тя е най-малко 57 млн. лв. Продължителността на търсенето е 1 месец за 2D проучване на 2958 км и 8 месеца за 3D изследване на цялата площ от над 7740 км. България избра консорциума за проучване на блок "Хан Аспарух" в края на август 2012 г. Дружествата ще имат право да търсят нефт и газ за 5 г. и през това време трябва да вложат 2 млрд. лева.
Източник: Труд (09.04.2013)

Германският енергиен концерн "Ер Ве Е" (RWE) е продал 17-процентовия си дял от проекта за газопровод "Набуко" на автстрийската компания "О Ем Ви" (OMV), съобщават австрийски медии. Сделката е била осъществена в началото на март, потвърди говорителка на "Ер Ве Е", без да уточни за каква сума. Освен "О Ем Ви", партньори в "Набуко" остават енергийни предприятия от България, Унгария, Румъния и Турция. Проектът предвижда прокарване на нов газопровод с дължина 4 хиляди километра от Азербайджан по трасе, заобикалящо Русия. Шансовете му за реализация обаче намаляха от конкуренцията на алтернативните трасета "Южен поток" и Трансадриатическия газопровод.
Източник: Бряг (15.04.2013)

7 бензиностанции на “Газпром” ще бъдат отворени до 15 май в Пловдив, научи “Марица”. Пет от тях са на места, където до този момент оперираше веригата “Шел”. Първата вече работи в комплекс “Арена” в съседство с Католическата църква, обект на “Газпром” има и на “Карловско шосе”. Следващите няколко седмици ще приключи реконструкцията и на още 5 бензиностанции на компанията. Те са на бул. “Христо Ботев” до Стоматологията, на “Пазарджишко шосе” на 6-ти километър, до УХТ и срещу хотел “SPS”. “Шел” остава с три обекта в града. До този момент компанията имаше франчайз договори с пловдивската компания “ЕМКО-М”, но след изтичането им собствениците явно са предпочели условията, предложени от “Газпром”. Политиката на руския гигант е да изкупува обектите, но в Пловдив повечето обекти са взети под наем със срок на договора 10 години. Основният критерий за подбор на обекти е да е на място с голям трафик. В момента бензиностанциите обслужват клиенти, но в същото време тече реконструкция. Жълто-червените пана, запазена марка на “Шел”, вече ги няма, а бензиностанциите на “Газпром” все още не са брандирани в синьо-бяло. Навлизането на руския газов гигант на пазара на бензин и дизел у нас става през “Нефтена индустрия на Сърбия” (NIS), част от “Газпром нефт”. “НИС Петрол” вече ще оперира около с 30 бензиностанции в България, но интересът явно не е само на наша територия, тъй като преди време румънският вестник “Адевърул” обяви, че “Газпром” планира да купи 60 бензиностанции в Румъния чрез сръбската “Нафтна индустрия Сърбие” (НИС). Гигантът обяви и покупката на 28 бензиностанции на OMV. България е част от плановете на контролираната от “Газпром нефт” сръбска компания НСИ за изграждане на широка мрежа от първокласни бензиностанции в региона, което ще є позволи да се конкурира с големите европейски вериги.Амбициите на компанията са да използва двата си бранда - икономичния NIS Petrol и луксозния Gazprom, така че да може да покрие по-широк кръг потребители. Бензиностанциите NIS Petrol са насочени към широка целева група, за която най-важното е да купува горива с европейско качество на разумни цени. Подходът при бензиностанциите с марка Gazprom е по-различен. Там клиентите не само ще могат да купуват горива с най-високо качество, но и да се възползват от най-различни услуги - от обменни бюра, през интернет достъп до възможността да обядват в истински ресторанти и да посещават магазини с богат асортимент стоки. Проучванията на NIS показват, че около 16% от шофьорите са готови да използват услугите на луксозните бензиностанции, а 49% - икономичния бранд. В Сърбия на практика NIS контролира пазара на дребно, където държи около 85%, и освен това притежава две рафинерии - в Панчево и в Нови Сад. Бъдещите планове на компанията също са доста амбициозни, като до 2015 г. тя смята да изгради мрежа от 800 бензиностанции, половината от които в чужбина.
Източник: Марица (19.04.2013)

Осем компании искат да проучват газ в Черно море Осем международни компании са подали оферти за търсене и проучване на газ в блок "Терес" в Черно море. Това съобщи бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. В Димитровград той се срещна с ръководството на торовия завод "Неохим". По думите му се очаква до края на месец май да бъде сключен договор с избраната фирма. Според Добрев процесът по проучване на Черно море е сериозно закъснял. Преди време Добрев съобщи, че три компании са закупили документи за участие в конкурса за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок "Терес" в Черно море. Днес той посочи, че вече има положителни данни за наличие на газ от около 3 млрд. кубика край Свиленград. По думите му добивът може да започне до 3 години, информира агенция "Фокус". Тези залежи биха стигнали на града, който е изцяло газифициран за над тридесет години, смята Добрев. Очаква се цената на добитата суровина да е с до 35% по-ниска от сегашната. По думите на Добрев добивът на газ от блока "Хан Аспарух" в Черно море може да започне до 4 години. "По-ниската цена на газа позволи увеличение на заплатите с 10 % и премии за служителите на "Неохим", заяви финансовият директор на завода Тодор Димов. "Себестойността на нашата продукция се очаква да бъде снижена с новите, по-ниски цени, синьото гориво е 70 -80 на сто от цената на торовете”, заяви от своя страна главният изпълнителен директор на компанията Димитър Димитров. Припомняме ви, че на 10 октомври миналата година правителството прие решение за откриването на конкурсна процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-22 Терес”. Територията се намира в изключителната икономическа зона на България в дълбоките води на Черно море и е с площ 4032 кв. км. Разрешението за търсене и проучване ще бъде за срок от 5 години. В случай на търговско откритие титулярът на разрешението ще бъде определен пряко за концесионер за добив. Преди това на 29 август 2012 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма подписа договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в дълбоко Черно море с консорциума "Тотал Е&П България" Б.В", в който влизат освен френската фирма Total, също австрийската OMV и испанската Repsol. Церемонията се състоя в Министерския съвет в присъствието на премиера Бойко Борисов. От френска страна споразумението беше подписано от Патрик Плуен, представител на консорциума. В началото на тази година пък Министерският съвет одобри стартирането на конкурсна процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта „Блок 1-23 Света Марина" в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Източник: econ.bg (23.04.2013)

Френски гигант влиза в Набуко Френският индустриален консорциум GDF Suez, който е един от най-големите енергийни компании в Европа, се включва в проекта за тръбопровода "Набуко"-запад. Това съобщи австрийската енергийна компания OMV в комюнике. OMV, без да посочва стойността на сделката е продал на GDF Suez 9% от своя дял в "Набуко- запад" - проект подкрепен от ЕС. Австрийската компания от своя страна наскоро трябваше да изкупи дяловете на германската компания RWE, която се оттегли от проекта. Включването на GDF Suez като партньор в "Набуко - запад" бележи нов, важен напредък и показва, че "Набуко е правилният път за снабдяване в бъдеще на Европа по сигурен начин с повече газ от повече източници", каза генералният директор на OMV Герхард Ройс. Така в момента проектът "Набуко-зарад" има шест инвеститори: австрийската енергийна компания OMV, унгарската MOL, румънската Трансгаз, българската Булгаргаз, турската Botas и френската GDF Suez
Източник: Дарик радио (29.05.2013)

Започва 3D сеизмично проучване в блока "Хан Аспарух" Партньорите в проучвателен блок 1-21 Хан Аспарух, в морския сектор на България, започват кампания по 3D сеизмично проучване днес. Това съобщиха от OMV. OMV Offshore Bulgaria GmbH участва с 30% в обединението заедно с френската Total(40%) и испанската Repsol (30%). Блокът е с обща площ приблизително 7740 кв. км и дълбочина между 50 и 2200 м. Обществената поръчка за това проучване беше обявена в средата на март. Този вид проучване ще позволи да се определят местата за сондажи за двата проучвателни кладенеца, посочва Яп Хуискес, член на изпълнителния съвет на OMV.
Източник: Дневник (26.06.2013)

Най-големите български компании през 2012 г. "Лукойл Нефтохим България" отново оглавява класацията на най-големите компании в България – "Капитал 100". Резултатите от седмото поредно издание бяха обявени на специално събитие в сряда вечерта. През 2012 г. приходите на стария-нов лидер в подреждането са се увеличили с 22% и достигат 8.2 млрд. лв. За последните три години компанията отчита двуцифрени ръстове на бизнеса си (23% за 2011 г. и 31% за 2010 г.). Фактор за подобряването на резултатите са и растящите през последните години в световен мащаб цени на горивата. Те стоят и зад ръста на приходите, отчетен от другото българско дружество от групата на руската "Лукойл" – търговецът на горива "Лукойл България". Въпреки повишените продажби (с 3% до 3.6 млрд. лв.) компанията остава на третата позиция в класация. Така за втора поредна година вицешампион е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис България". През изминалата година приходите му са се свили с 8% до 4.3 млрд. лв., като причината е планов ремонт през есента. Водещата десетка В пълния си вариант подреждането в челото на класацията на най-големите български компании изглежда по следния начин: "Лукойл Нефтохим Бургас" "Аурубис България" "Лукойл България" Национална електрическа компания "Булгаргаз" "ОМВ България" "Овергаз" "Нафтекс петрол" "ЧЕЗ електро България" "Кауфланд България" За първи път в челната десетка на класацията "Капитал 100" липсва представител на телекомуникационния сектор. През годините място сред местните гиганти са заемали БТК и "Мобилтел". Растящата конкуренция на пазара обаче, както и регулаторният натиск върху цените за поредна година изяждат приходите на компаниите от сектора. В резултат на свиването на бизнеса на телекомуникационните оператори място в топ 10 на най-големите компании намира германската търговска верига Kaufland. Продължаващата експанзия на ритейл компанията на местния пазар обаче по всяка вероятност означава, че дружеството ще успее да прескочи прага от 1 млрд. лв., при това може би още през настоящата година. Година на бавни обороти Общите приходи на компаниите от топ 10 са се увеличили с 6.8% през 2012 г. Този резултат е съпоставим с постигнатия от дружествата от топ 100 ръст от 7%. В подреждането от 101 до 200 обаче повишението на приходите е с далеч по-скромните 0.13%, които доста по-красноречиво отразяват трудната икономическа обстановка през изминалата година. Приходите на най-бързо растящите 50 компании също се увеличават със значително по-бавни темпове в сравнение с предишни издания на класацията – за 2012 г. средният ръст сред топ 50 по показателя е с 31%. По отношение на печалбите ситуацията също не е съвсем розова. През 2012 г. около една пета от компаниите в топ 100 отчитат негативни финансови резултати, което е съпоставимо с данните за 2011 г. Във втората стотица една от всеки десет компании е работела на загуба през изминалата година. И в това издание на класацията обаче не липсват дружества, предпочели да не разкриват информация за финансовите си резултати за годината, което означава, че реалната картина вероятно е в по-негативни тонове. През 2012 г. средният финансов резултат на компаниите от топ 100, за които има данни, се е свил със 7%. При челната десетка общият финансов резултат за годината е загуба в размер на 227 млн. лв. в сравнение с печалба от почти 67 млн. лв. за 2011 г. Всъщност едва три от компаниите от топ 10 (за "Кауфланд" няма данни) са успели да реализират нетна печалба от дейността си през изминалата година. В подреждането на 50-те най-рентабилни компании също се забелязва влошаване на резултатите. Средната норма на печалба през 2012 г. намалява до 17 стотинки на всеки лев приходи в сравнение с 19 стотинки, отчетени през 2011 г. (в сметката не са включени резултатите на създадената от правителството на ГЕРБ Държавна консолидационна компания, която е своеобразна "касичка" за парите от приватизация). Софтуерни отличници За първи път в "Капитал 100" обръщаме специално внимание на компаниите от IT сектора. Първата ни класация на технологичните дружества е с фокус върху софтуерните разработчици, като подреждането включва само "производителите", но не и дистрибуторите на хардуер и софтуер. През последните няколко години секторът е един от най-динамично развиващите се в страната, като само за 2012 г. реализираният износ е за над 2 млрд. лв. Макар и все още да са по-скоро средни по размер, софтуерните компании определено имат потенциал скоро да намерят място и сред корпоративните гиганти в страната.
Източник: Капитал (27.06.2013)

Международният проект "Набуко", в който участваше и България, се провали окончателно. Вчера стана ясно, че компаниите, разработващи находището Шах Дениз 2 в Азербайджан, са предпочели маршрута на Трансадриатическия газопровод - ТАП, пред балканското трасе на "Набуко". Новината дойде от австрийската енергийна група OMВ, която е един от акционерите в "Набуко". Другите участници са турската "Боташ", Българският енергиен холдинг (БЕХ), "Трансгаз" в Румъния, унгарската "Мол" (Mol) и френската GDF Suez. "Консорциумът "Шах Дениз 2" е информирал ОМВ, че няма да снабдява с газ "Набуко-запад", съобщи ДПА. Азербайджанското синьо гориво ще потече по конкурентната тръба ТАР - през Гърция, Албания и Италия. Акционери в ТАП са германската компания "Е.ОН Рургаз", норвежката "Статойл" и швейцарската "Акспо". Още миналата година големият "Набуко" се разпадна, след като Турция реши сама да строи трасето за газа през своя територия - т. нар. Трансанадолски газопровод (ТАНАП). Така мегапроектът се сви до "Набуко-запад", започващ от границата на България с Турция. Шах Дениз трябваше да бъде ключов снабдител с газ за "Набуко", като през 4000-километровото трасе първоначално трябваше да преминават около 16 млрд. куб. м газ годишно - малко над половината от планирания общ капацитет на газопровода от 30 млрд. куб. м годишно. През май 2012 г. "Бритиш петролиъм" (БП) се отказа да участва проекта "Набуко", чиято цел бе да намали зависимостта на Европа от Русия чрез доставки на газ от Централна Азия и Близкия изток. "Набуко" е оставен под масата, защото е икономически нежизнеспособен", заяви тогава британската компания. По същото време и унгарският премиер заговори за оттегляне, а германската RWE продаде участието си на австрийската ОМВ. OMВ обяви, че се надява да напълни "Набуко" с газ в идните години чрез подписването на договори с допълнителни доставчици в Туркменистан, Ирак и дори в Иран. Но според БП газопровод, който ще е наполовина празен за неопределен период, е безсмислен. Досега Европейската комисия се опитваше да поддържа "Набуко", като настояваше, че газопроводът остава на дневен ред въпреки оттеглянето и оценките на БП. През миналата седмица и президентите на страните от Централна и Източна Европа на среща в Братислава изпратиха писмо до президента на Азербайджан в подкрепа на проекта.
Източник: Сега (27.06.2013)

"Лукойл" купи бизнеса с моторни масла на OMV Руската група "Лукойл" придоби бизнеса с моторни масла на OMV, съобщи австрийската компания. Цената на сделката не беше обявена. Транзакцията включва смесителния завод на австрийците край Виена, дистрибуторската мрежа в Централна и Източна Европа, както и марката BIXXOL. В цялото подразделение за моторни масла на OMV работят 74 души. "Всички работни места ще бъдат запазени", обяви групата в своето изявление. Незасегнато от сделката ще бъде турското подразделение OMV Petrol Ofisi. Според Манфред Лайтнер, член на изпълнителния съвет на OMV, сделката е следващата стъпка от стратегията за оптимизиране и опростяване на портфолиото в сегмент "Рафиниране и маркетинг" и съсредоточаване на все повече капитал върху сегмент "Проучване и добив". Австрийската група вече продаде участието си в дъщерните си дружества в Хърватия и в Босна и Херцеговина. Заводът край Виена има годишен капацитет 35 000 тона, а дистрибуторската мрежа на готовата продукция включва Австрия, България, Германия, Румъния, Словения, Словакия, Сърбия, Унгария и Чехия. "Чрез сделката ще увеличим присъствието си на глобалния пазар на смазочни материали. За решението ни допринесоха близкото географско положение до автопроизводителите и други промишлени предприятия, съвременните производствени мощности и важни научни разработки", заяви президнетът на "Лукойл" Вагит Алекперов. Сделката ще доведе до синергийни ефекти със заводите на подразделението за моторни масла на "Лукойл" LLK-International в Румъния и Финландия, като оптимизира доставките и увеличи потенциала на руската компания за разработка на нови продукти - най-вече висококачествени масла. В момента компанията осигурява продукти за различни предприятия като завода на китайската автомобилна компания Geely в Русия, руската петролна компания "Сургутнефтегаз" и др. Руският специализиран сайт neftegaz.ru припомня, че през 2007 г. "Лукойл" не криеше амбициите си да придобие OMV, но до сделка така и не се стигна. Тогава вицепрезидентът на руската група Леонид Федун се оплака от протекционизма на австрийското правителство в петролния и газов сектор. Основната цел на руската компания бяха рафинерии в Централна Европа, заради които "Лукойл" искаше да купи и полските PKN и Lotos.
Източник: Капитал (01.07.2013)

Чакат рекорди от “Хан Аспарух Предполагаемото находище на природен газ в блок "Хан Аспарух" в дълбоко Черно море е с огромен потенциал и "може да се окаже най-голямото газово откритие в историята на компанията. Това става ясно от съобщение на австрийската компания OMV, която заедно с френската Total и испанската Repsol проучва залежите на синьо гориво в родното Черноморие. Компанията ще насочи усилията си в близките години към проучването и добива на нефт и газ най-вече в норвежкото и българското морско пространство, където към момента се проучват общо три находища. Заради увеличаването на работата от OMV ще разкрият общо 1600 нови работни места, предимно за дипломирани и опитни специалисти.
Източник: Стандарт (02.08.2013)

OMV ще назначи 1600 души до 2016 г., включително и за проект в България Австрийската нефто-газова компания планира да назначи нови 1600 квалифицирани служители до 2016 г. заради очаквани открития в Черно море и развитието на газови находища в Норвежко море. Компанията участва в консорциуми за търсене на нефт и газ в българския блок "Хан Аспарух", а също и в румънски води. "Търсим мотивирани хора с технически умения и интерес към работа в някои от най-вълнуващите места в света," каза изпълнителният директор Герхард Ройс, цитиран от пресцентъра на компанията. Компанията търси служители с опит нефто-газовия сектор, а също и дипломирани кадри от специалностите геонаука и петролно инженерство и е готова да даде шанс на младите хора да започнат техническа кариера. Подборът ще става и на местно, и на международно ниво OMV ппланира да инвестира по над 2 млрд. евро годишно в проекти за производство на петрол и газ, между които най-важните са развитието на газовите находища Aasta Hansteen и Zidane в Норвежко море разработката в Черно море, която според компанията може да се окаже най-голямото газово откритие в историята й.
Източник: Дневник (02.08.2013)

OMV със спад на печалбата за тримесечието Печалбата на най-голямата петролна компания в Централна и Източна Европа OMV се е понижила с 29% през второто тримесечие заради спад на добивите в Либия и загуби от газовото й поделение. Спадът обаче е по-малък от очакванията на 10 анализатори пред агенцията - средните им прогнози бяха за печалба от 318 млн. евро, докато тя се е понижила до 321 млн. евро. Под ръководството на изпълнителния директор Герхард Ройс през последните години австрийската компанията се насочи към дейности, които са с потенциал за по-голяма печалба в дългосрочен план. Програмата на Ройс включва експлоатация на новооткритите газови залежи в Румъния, както и продажбата на стотици бензиностанции в Европа. Пред OMV продължава да стои проблемът със свръхкапацитет на производствените мощности. През първото шестмесечие средният марж при рафинирането падна с 18% до 2.48 долара за барел вследствие на проблеми в Австрия, Казахстан и Либия. Преди началото на гражданската война в северноафриканската държава се произвеждаше около 10% от продукцията на OMV. От отчета на групата става ясно, че триизмерното сеизмично проучване на румънското находище Нептун е приключило, като добивът ще се осъществява от нефто-газовата OMV Petrom в консорциум с ExxonMobil. Находището се намира в акваторията на Черно море на северната ни съседка и съдържа предполагаеми залежи от 84 млрд. куб. метра природен газ. Газовото поделение на OMV Econgas обаче отчита загуба от 30 млн. евро заради неизгодни контракти за доставка на синьо гориво, които обаче се предоговарят с норвежката Statoil и руската Gazprom. Компанията се нарежда сред лидерите на пазара на горива в Югоизточна Европа, като чрез българското си поделение управлява над 90 бензиностанции. Миналата година "ОМВ България" реализира загуба от 7.2 млн. лева при приходи от 1.73 млрд. лева. Операциите на групата в Румъния се осъществяват чрез OMV Petrom и завършват полугодието с нетна печалба от 545 млн. евро, което е ръст от 18 на сто. След отхвърлянето на "Набуко" и избора на конкурентния Трансадриатически тръбопровод (ТАП), който минава през Гърция и Албания, компанията започна по-активно търсенето на собствени газови находища. Експанзията на групата в Турция продължи през 2010 г. с успешното придобиване на Petrol Ofisi - една от най-големите индустриални компании в страната. В източната ни съседка компанията управлява над 2300 бензиностанции, 10 петролни терминала, 2 терминала за пропан-бутан (LPG) и завод за индустриални лубриканти.
Източник: Капитал (14.08.2013)

Порт Варна - врата за вноса на автогаз Новата фериботна линия Варна-Кавказ е една от основните предпоставки за запазване и дори за увеличаване на товарооборота и приходите на пристанище Варна през последните кризисни години. Почти веднага след откриването на линията през март 2009 г. тя се доказа като най-прекия, бърз и евтин път за стокообмена между България и Русия. Към първия руски ферибот се прибави и втори, а скоро между порт Варна и Кавказ ще потегли и първият български кораб, чийто капацитет се равнява на двата руски. Информацията за успеха на фериботната линия Варна-Кавказ прескочи границите на България и тя вече започна да привлича товари и от други държави. Пропан-бутанът (по-популярен под името автогаз) пристига у нас основно през пристанище Варна. Това показва статистиката на Фериботния комплекс в порт Варна Запад. От началото на годината до 30 юни от руския порт Кавказ са доставени 1755 жп цистерни с 59 898 тона петролен газ. Това означава, че огромна част от екогоривото за много таксита и частни леки коли, за доста предприятия като хлебопекарни и за немалко домакинства пристига от Русия с двата фериботни кораба "Аванград" и "Славянин". Пропан-бутанът се доставя от най-големия вносител на това горивото у нас - "Газтрейд". Освен вносител фирмата е и жп превозвач и зарежда веригата OMV, "Топливо" и други търговци. Пропан-бутанът съставлява над 92% от внасяните от Русия през първото полугодие по фериботната линия 64 900 тона стоки. Освен петролният газ от порт Кавказ пристигат и нефтопродукти, най-вече базови масла. Така от януари до края на юни през Фериботния комплекс на порт Варна у нас са внесени и 47 жп цистерни с 2546 тона нефтопродукти. Те са втори по обем сред товарите, доставяни от Кавказ. Трети по количество е вносът на зърнени храни, най-вече зрял фасул. През първото полугодие с двата фериботни кораба са доставени 24 вагона с 1536 тона храни. По фериботната линия се внасят и малко машини и оборудване - 4 вагона (53 т), както и 15 вагона други стоки - общо 867 тона. Статистиката сочи, че фериботната линия способства за значителното увеличаване на външнотърговския дефицит на България в търговските й отношения с Русия. Вносът непрекъснато расте, а износът намалява. За сравнение - до 31 август 2012 г. са доставени 1697 вагона с 61 464 т стоки, а сега само до 30 юни - 1845 вагона с 64 900 тона. На този фон в обратна посока двата фериботни кораба са превозили едва 235 вагона с 11 246 тона товари. Като веднага трябва да се отбележи, че част от този експорт към Русия заемат товари, доставени от Турция. От началото на година досега през порт Варна са преминали 187 вагона, натоварени с турски стоки за Русия - основно строителни материали, козметика и битова химия. Според експерти от "БДЖ-Товарни превози", чрез тях турски спедитори засега пробват условията за превоз на товари по линията Варна-Кавказ. Причината е, че Турция няма директна фериботна връзка с Русия за товари, превозвани с вагони. Между Турция и Русия пътуват единствено ро-ро кораби за превоз на тежкотоварни камиони от Зонгулдак и Кавказ. Оказва се, че към Кавказ изнасяме най-много строителни материали - 28 вагона (1832 т), хранителни продукти - 15 вагона (561 т), машини и оборудване - 11 вагона (559 т), козметика - 10 вагона (395 т) и други стоки, като полимери, магнезит, дървени плоскости, базови масла и пр. Очаква се с включването на първия български фериботен кораб "Варна", собственост на параходствата "Българско речно плаване" и "Български морски флот", след месец-два обемът на превозите по фериботната линия Варна-Кавказ да се удвои. "Варна" вече е спуснат на вода и му се провеждат тестови изпитания, обясниха от корабостроителницата "Делфин-1" във Варна.
Източник: Стандарт (19.08.2013)

14 български компании попадат в традиционната класация на най-големите компании в Централна и Източна Европа – „Кофас ЦИЕ топ 500”. Тя подрежда дружествата в региона по техния оборот, като в допълнение анализира и данни за броя на служителите, за секторни и пазарни рискове. В сравнение с 2011 г. броят на българските компании, които са намерили място в класацията, е намалял с две, а в сравнение с 2010 г. - с три. Общият им оборот е 16,098 млрд. евро и по този показател страната ни заема осма позиция в класацията. В сравнение с 2011 г. намалението на оборота е с 1%. По отношение на процента на заетите в тези компании от всички българи над 15 г. страната ни обаче е на последно място с 0,3 на сто. На най-предна позиция в топ 500 за ЦИЕ се нарежда „Лукойл Нефтохим“. Рафинерията се придвижва от 25-о място в региона за миналата година на 19 позиция, като отчита 22% увеличение в оборота и намаление от 30% в нетната загуба за 2012 г. спрямо предходната година. „Аурубис България“ пада с четири места надолу до 51-во място. Годишният оборот на компанията намалява със 7,6%, а печалбата й – с 11,1%. „Лукойл България“ се премества с една позиция нагоре, заемайки 71-вото място. Общо 10 от 14-те български компании се качват нагоре в класацията Въпреки сериозните си финансови проблеми НЕК остава на 86-о място – същото, което е заемала и през 2011 г. Освен „Аурубис България“ още две са българските компании, които заемат по-ниска позиция в сравнение с предходната година. Това са „ОМВ България“ (от 189-о място се премества на 200) и „Мобилтел“ (от 390-о на 416-о място). Двете фирми, които отпадат от класацията за тази година, са „Стомана Индъстри“ и вече бившият собственик на „Глобул“ - „Космо България Мобайл“. „Като цяло от българските компании преобладават тези в енергетиката и петролната промишленост, което е и в съответствие с профила на цялата класация”, отбеляза Милена Виденова, управител на „Кофас“ за България. Въпреки икономическата криза компаниите в „Кофас ЦИЕ топ 500“ са увеличили общия си оборот през 2012 г. с 5%, надвишавайки 628 млрд. евро. В същото време нетната им печалба намалява с близо 32% до 20 млрд. евро. Леко увеличение бележи броят на заетите в тези компании – с 1,5%. Повечето от големите компании от региона на Централна и Източна Европа идват от Полша, която дава повече от една трета от най-големите компании в ЦИЕ (171 на брой), с оборот 234 млрд. евро. Унгария е на второ място с 66 фирми в класацията, които обаче са с впечатляващите 240 млрд. евро оборот. Румъния застава на трето място, измествайки Украйна от него.
Източник: Монитор (02.09.2013)

OMV обяви голям конкурс за нови дилъри "ОМВ България" стартира конкурс за набиране на нови дилъри за голям брой от своите бензиностанции. Обявата може да бъде видяна в някои от ежедневниците, като партньори се търсят за почти всички области на страната. Веригата работи на дилърски принцип за всички свои обекти - 88 на брой. Схемата е следната: намира се партньор, който управлява дадена бензиностанция, собственост на веригата, срещу което получава възнаграждение - най-често комбинация от фиксирано и плаващо. "ОМВ България" е сред компаниите, които не използват франчайзинга, където чужд обект работи под марката на веригата срещу заплащане. "Набирането на потенциални кандидати за партньори на "ОМВ България" е регулярна практика. Провеждат се интервюта с потенциалните кандидати, обновява се базата данни на компанията и така някои от желаещите кандидати, отговарящи на изискванията на компанията, могат да станат партньори на "ОМВ България", коментираха от веригата. Партньорите отговарят за продажбата на горива, масла и непетролни продукти от името и за сметка на "ОМВ България". Кандидатите трябва да покрият няколко изисквания. Сред условията е да имат опит в търговията на дребно, като в това число влизат например продажбите на хранителни стоки, ресторантьорската дейност, търговия с автоаксесоари, масла и др. Задължителен е и собственият капитал в размер на минимум 30 хил. лв., съчетан с отлични комуникативни и управленски умения. "Договори за партньорство с "ОМВ България" се подписват след успешно преминаване на обучение и полагане на детайлен тест", обясниха от дружеството. Този тип партньорство е предпочитан пред използването на собствени служители в обектите, особено при големите вериги, където бензиностанциите са много и контролът е по-труден. Причината е, че е по-лесно да бъде прекратен договор с фирма, отколкото да се върви в посока уволнения и смяна на служители, обясниха от пазара. Преди време беше взето решение управлението на веригата в България да бъде централизирано в Румъния (в OMV Petrom, собственик на българското поделение). Според източници от пазара обаче сега се върви в посока на децентрализация, като управлението на търговията на дребно отново се връща на местна почва и повишаването на качеството на някои бензиностанции е част от стратегията. Според източници от пазара причината за големия конкурс е желанието на веригата да подобри обслужването на някои от своите обекти, на които са отчетени занижени показатели при стандартните анонимни проверки. Друга цел би могла да бъде подобряването на финансовите резултати на компанията. През 2012 г. "ОМВ България" отчита отрицателен финансов резултат от 7.2 млн. лв. (за сравнение, през 2010 г. дружеството е на печалба от 30 млн. лв.) Има и свиване на приходите спрямо предходната 2011 г., което не е характерно за сектора поради макар и лекия ръст на цената на горивата. В случая не е ясно дали спадът във финансовите резултати идва от намаление на продадените количества на едро (60% от общия оборот от горива и масла) или от търговията на дребно. Според финансовия отчет на компанията за 2013 г. тя си поставя за цел да повиши рентабилността си посредством оптимизация на бизнеса. Целите на дружеството са да се постигне 4% увеличаване на продадените обеми и 9% ръст на печалбата от дейността. Намирането на нови партньори явно е крачка в тази посока.
Източник: Капитал (11.09.2013)

Концесиите са ни сложни Една нова концесия, една прекратена и заявки за преразглеждане на още дузина съществуващи договори. Така изглежда картината в добива на полезни изкопаеми пет месеца след като правителството на Пламен Орешарски дойде на власт. Вероятно случайно съвпадение е, че в актива на правителството на БСП - ДПС има само едно решение за избор на концесионер отпреди броени дни* - победителят в проведения търг с тайно наддаване е фирмата "Магстрой" на Владимир Лазов, в чийто хотел в Белчин баня се съхранява президентската библиотека на Георги Първанов. За същия период на миналата година кабинетът на ГЕРБ дал общо 26 решения за концесиониране на находища или за провеждане на търгове. Въпреки че през последните години на правителството на Бойко Борисов концесионната дейност се развиваше по стахановски и бяха раздадени много залежали концесии, разликата е съществена. Особено като се има предвид, че към края на правителството на ГЕРБ е имало вече около 200 обработени преписки, които са чакали да бъдат вкарани в Министерския съвет за одобрение. Въпросът не е в меренето на успехите, колкото в това, че зад бройката разрешителни стоят работни места, приходи в бюджета и икономическа активност. От създаването на единния орган, който обедини концесионните отдели от министерствата на икономиката, екологията и регионалното развитие през март 2011 г. до оставката на правителството на Борисов две години по-късно Министерският съвет е дал 116 концесии и е прехвърлил права или е подписал допълнителни споразумения за още 28 находища. Разрешенията за търсене и проучване на полезни изкопаеми са 274. "Истината е, че единният орган имаше зададен отгоре план, който трябваше да изпълни, и го правеше", каза източник от сектора. Дирекцията наследи купища папки от трите министерства, в които с години отлежаваха искания за разрешения и концесии, които според потърпевши често са били използвани за корупционнен натиск. Така до 2011 г. бяха натрупани близо 600 заявления за предоставяне на концесии и над 700 заявления за разрешения за търсене и проучване, най-старите от които още от 1999 г. В началото на тази година бившият министър на икономиката Делян Добрев се похвали, че единният орган вече е обработил всички висящи заявления за търсене и проучване и е приключил над 140 процедури за предоставяне или изменение на концесии. Приходите от концесии за тези две години са нараснали четворно. До 2010 г. те са били около 40 млн. лв. годишно, през 2011 г. са се увеличили до 63 млн. лв., а през 2012 г. са достигнали 186 млн. лв. В това влиза и бонусът от близо 40 млн. евро, който платиха Total, OMV и Repsol за правото да търсят природен газ в най-големия черноморски блок "Хан Аспарух". Около 60 млн. лв. от цялата сума са влезли в общинските бюджети. Това стана възможно след промените в Закона за подземните богатства, които дадоха право на местните власти, на чиято територия са находищата, да получават 50% от концесионните плащания (30% преди това) и цялата сума за по-малките находища на общоразпространените изкопаеми (инертни материали като трошен камък, чакъл и пясък). В стремежа си да максимализира приходите от концесии ГЕРБ дори леко преигра. Причината за отказа на големите компании да проучват двата блока в Черно море за нефт и газ бяха заложените първоначален бонус от 5 млн. евро и прекалено големи изисквания за работни програми на слабо перспективните "Терес" и "Света Марина", казват двама експерти в областта. От началото на 2013 г. са издадени 23 концесии за добив на полезни изкопаеми, всичките през първите пет месеца, като последният договор е сключен в средата на май – по времето на служебния кабинет. Освен концесията на "Магстрой" единственият друг акт на кабинета "Орешарски" в сектора е отмяната на концесията на "Дано-Р" за две находища на скалнооблицовъчни материали заради "неизпълнение на парични задължения". Това беше и първото едностранно прекратяване на договор, откакто съществува концесионен режим за този вид материали. Тогава вицепремиерът Даниела Бобева коментира, че кабинетът се готви да развали още 13 концесии и че това е резултат от засилването на контролните дейности. По ирония на съдбата точно в подсектора на скалнооблицовъчните материали правителството на ГЕРБ много активно раздаваше концесии, главно защото там имаше най-голямо забавяне. Стигаше се дори до абсурдните случаи фирми, получили след дълго чакане концесии, да открият, че находищата вече са изчерпани от други, не толкова търпеливи и добросъвестни "предприемачи". Алтернативен вариант беше самите те да започнат да добиват, без да чакат официална санкция. Това беше и една от причините за бума на концесиите при предишното управление. "Накараха компаниите да си оправят документите и да започнат да работят легално", обясниха предприемачи в сектора. Няколко седмици след като се прицели в кариерите за скалнооблицовъчни материали, на строителен форум Бобева съобщи, че ще има засилен контрол и върху концесионните режими за инертните материали и че е възложен секторен анализ на БАН, "който да гарантира устойчив растеж в този сектор". Според източник от сектора има нареждане да не се издават нови разрешителни и концесии за инертни материали, докато анализът не стане готов. Висящ обаче остава по-големият проблем с незаконния добив. Докато легалните кариери се знаят и проверяват, нерегламентираните находища се оказват доста по-трудни за контролиране. Не на последно място и защото те често работят с подкрепата на хора от местните администрации. Така, дори да се стигне до проверка по сигнал, на мястото се оказва, че няма нито техника, нито работници, въпреки че част от находището видимо липсва. Големият губещ от това се оказват работещите на светло фирми. Наскоро изпълнителният директор на "Холсим Кариерни материали" Уве Кьолер обясни, че те инвестират в безопасност и екология, плащат данъци, осигуровки, концесии и такси, докато на нелегалните компании тези разходи са им спестени. Само от това, че някои фирми не плащат ДДС, цената им пада с 20%. Това веднага прави законно добиващите компании неконкурентни. На този фон идеите за пълна промяна на концесионните механизми и евентуално увеличаване на таксите, макар само загатнати и незаявени официално, изглеждат като куршум в грешната посока. Компаниите в сектора избягват да коментират на глас подобни предложения. От Минно-геоложката камара посочиха, че са категорично против повишаването, тъй като това ще прогони инвеститорите, още повече че подобни на сегашните нива на таксите има съвсем наблизо – например в Румъния, Сърбия и Гърция. По принцип България попада в "златната среда" по размер на концесионните такси в Европа. "Държавата е договорила много добри цени, като се има предвид съдържанието на полезен компонент в рудите в България. Ако тук то е около 0.5%, в други страни е 2-3%, а някъде достига дори 15%", каза изпълнителният директор на камарата Иван Андреев. Тоест, за да произведат едно и също количество метал, операторите тук трябва да изкопаят пет пъти повече руда. Както се видя в случая с "Терес" и "Света Марина", преиграването с таксите всъщност гони инвеститорите. "Държавата печели най-вече от данъците, осигуровките, заетите, от по-високия стандарт в регионите, където има добив", добави Андреев. Така че, за да има добив на полезни изкопаеми, трябва стабилна нормативна рамка и по-дългосрочна визия на правителството. В същото време правителството на управляващата сега "коалиция две плюс" има намерение да прави сериозен преглед на целия режим. Това само по-себе си не е лошо, ако целта е да се сложи ред в разхвърляните стаи - със сигурност има неизрядни фирми, а много от процедурите могат да бъдат облекчени. ГЕРБ така и не успя да подобри контрола в най-проблемните подсектори, като добива на строителни материали, който остана хаотичен и разпокъсан между различни институции - общини, икономическо министерство, басейнови дирекции, и в крайна сметка неефективен. Доколкото обаче може да се говори за политика на сегашния кабинет, тя по-скоро се изчерпва с пожарни мерки (покрай трагедията в мина "Ораново" беше написана наредба за работните планове на рудниците и бяха направени масови проверки на условията от инспекцията по труда) и изчакване. С една дума, дългосрочно не изглежда правителството да е наясно какво е мястото на сектора и как точно трябва да се развива той. Кардиналната промяна на механизма, който току що беше започнал да работи горе-долу добре, след като беше буквално блокиран при предишното управление на БСП и ДПС, със сигурност трябва да се прави много внимателно. Едва ли прехвърлянето на концесиите в Агенцията по приватизация, която има идея да се превърне в бъдещата агенция по държавна собственост, ще подобри нещо от само себе си.
Източник: Капитал (28.10.2013)

"Сакса" купува две бензиностанции на OMV Търговецът на едро с горива "Сакса" купува две от бензиностанциите на "ОМВ България". Това става ясно от съобщение за предстояща концентрация между двете компании в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. Бензиностанциите, обект на сделката, са били под по-ниския бранд на "ОМВ България" - "Аванти", и се намират в Пазарджик и Велинград. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като купувач е "Уникредит лизинг", а "Сакса" ще стане собственик след 7 години", обясниха от компанията - търговец на едро. Тя разполага с голяма база за горива в Нови Искър и расте убедително през последните няколко години, като нейни клиенти са редица от големите търговци като "Шел България", "Еко България" и др. Обектите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. Комплексите "Круиз" обикновено включват бензиностанция, газстанция, метанстанция, ТIR паркинг, кафене и магазин. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16, като не всички са собственост на компанията. Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв., а за сравнение - през 2010 г. финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Мотивите на "Сакса" са различни. Желанието там е да се диверсифицират източниците на приходи. Или при свиването на маржовете в продажбите на едро да разчита и на продажбите на дребно, където те са по-добри. По подобен начин доста търговци от различни браншове се стремят да подобрят печалбите си. Плюс за компанията е, че разполага със собствена база и транспортни средства, което може да направи веригата за продажби на дребно по-ефективна. За миналата година дружеството, през което се извършват продажбите - "Круиз 77", попадна в класацията на "Капитал" за най-динамични малки и средни компании в сектор горива. Според отчета на "Круиз 77" за 2012 г. приходите й са 22.2 млн. лв., а за предходната размерът им е 17.2 млн. лв. Собственик на "Круиз 77" е Крум Димов. "Сакса" пък е на Крум Димов, брат му Светлозар Димов и баща им Атанас Димов, показва справка в Търговския регистър. Характерно за групата е разделянето на направленията на дейността в отделни дружества. "Сакса сървисис" например се е специализирала в управлението на петролните бази и свързаните с това услуги. Броят на служителите на "Круиз 77" през 2012 г. е 56, а броят на клиентите е нараснал с около 5% спрямо предходната година, пише в отчета на дружеството. Основен негов доставчик логично е "Сакса".
Източник: Капитал (05.11.2013)

Търговецът на едро с горива "Сакса" купува две от бензиностанциите на "ОМВ България". Това става ясно от съобщение за предстояща концентрация между двете компании в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. Бензиностанциите, обект на сделката, са били под по-ниския бранд на "ОМВ България" - "Аванти", и се намират в Пазарджик и Велинград. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като купувач е "Уникредит лизинг", а "Сакса" ще стане собственик след 7 години", обясниха от компанията - търговец на едро. Тя разполага с голяма база за горива в Нови Искър и расте убедително през последните няколко години, като нейни клиенти са редица от големите търговци като "Шел България", "Еко България" и др. Обектите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. Комплексите "Круиз" обикновено включват бензиностанция, газстанция, метанстанция, ТIR паркинг, кафене и магазин. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16, като не всички са собственост на компанията. Марж на дребно Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв., а за сравнение - през 2010 г. финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Мотивите на "Сакса" са различни. Желанието там е да се диверсифицират източниците на приходи. Или при свиването на маржовете в продажбите на едро да разчита и на продажбите на дребно, където те са по-добри. По подобен начин доста търговци от различни браншове се стремят да подобрят печалбите си. Малката голяма верига Плюс за компанията е, че разполага със собствена база и транспортни средства, което може да направи веригата за продажби на дребно по-ефективна. За миналата година дружеството, през което се извършват продажбите - "Круиз 77", попадна в класацията на "Капитал" за най-динамични малки и средни компании в сектор горива. Според отчета на "Круиз 77" за 2012 г. приходите й са 22.2 млн. лв., а за предходната размерът им е 17.2 млн. лв. Собственик на "Круиз 77" е Крум Димов. "Сакса" пък е на Крум Димов, брат му Светлозар Димов и баща им Атанас Димов, показва справка в Търговския регистър. Характерно за групата е разделянето на направленията на дейността в отделни дружества. "Сакса сървисис" например се е специализирала в управлението на петролните бази и свързаните с това услуги. Броят на служителите на "Круиз 77" през 2012 г. е 56, а броят на клиентите е нараснал с около 5% спрямо предходната година, пише в отчета на дружеството. Основен негов доставчик логично е "Сакса".
Източник: Капитал (06.11.2013)

Норвежки кораб провежда сеизмични изследвания в българската акватория Правителството разреши плаващият под норвежки флаг научноизследователски кораб Princess да извърши изследвания в Черно море в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух" и да пребивава в периода 1 ноември – 15 декември т.г. в пристанище Варна. Програмата включва осъществяване на сеизмични, геофизични и хидрогеоложки изследвания във връзка с търсенето и проучването на възможностите за добив на нефт и природен газ от площта. Проучванията са в изпълнение на обществена поръчка, възложена от "ОМВ Офшор България ГмбХ – клон България".
Източник: Строителство Градът (12.11.2013)

Малки за ОМV, добри за "Газпром" По малко, но редовно. Така изглежда процесът на изграждане на мрежата от бензиностанции на "Газпром нефт" в България. Преди две години гигантът навлезе на местния пазар през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS). Тогава очакванията бяха за зрелищен сблъсък с другия руски играч на българска територия. Но българската дъщерна компания на NIS "НИС Петрол" избра стратегия за бавно навлизане на пазара чрез закупуване на единични обекти и терени, а не като придобие конкурентна верига. Компанията вече има 30 бензиностанции на сметката си, като около 10 от тях са брандирани като Gazprom. До края на годината се очаква броят им да достигне между 25 и 30. Малко преди финала на 2013 г. обаче "Газпром" ще добави още няколко обекта към активите си. Това са четири от бензиностанциите на "ОМВ България", тъй като австрийската верига от известно време оптимизира част от мрежата си. Сделката все още не е окончателно финализирана или обявена официално, но беше потвърдена от три независими източника. Стандартното съобщение за предстояща концентрация отдавна се очаква да достигне до Комисията за защита на конкуренцията. Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв. За сравнение, само две години по-рано - през 2010 г., финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Според източници от пазара компанията е имала намерението да продаде 9 свои обекта, от които 6 от по-ниския бранд "Аванти" и 3 OMV. "OMВ България потвърждава продажбата на няколко бензиностанции в България като част от оптимизацията на нашите вериги на всички пазари, на които оперираме", коментираха от компанията пред "Капитал", без да дадат детайли около сделката. "България е и ще остане важен пазар за OMV и не възнамеряваме да се изтегляме от него", допълват още оттам. От дружеството обясняват, че в момента е в ход изграждането на OMV комплекс в новата отсечка на магистрала "Тракия" в района на Ямбол. "Новият ни обект ще бъде открит през декември 2013 г., като това ще бъде първата бензиностанция в новия участък на магистрала "Тракия". Освен това в момента тече пълна реконструкция на два наши магистрални обекта, намиращи се на магистрала "Тракия" (Виноградец и Белозем)", твърдят от "OMВ България". На сайта на КЗК вече беше публикувано съобщение за предстояща концентрация, от което става ясно, че две от бензиностанциите на ОМВ ("Аванти") ще станат собственост на търговеца на едро с горива "Сакса". Дружеството разполага с голяма собствена база в Нови Искър и друга под наем около Русе. Бензиностанциите се намират в Пазарджик и Велинград и сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като обектите ще се изплащат 7 години", обясниха от компанията купувач. Бензиностанциите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16. Трите бензиностанции OMV и една "Аванти" пък се очаква да станат собственост на "Газпром", а цената им най-вероятно е малко по-висока от тази на обектите, придобити от "Сакса". Така без купувач остават три от обявените за продажба бензиностанции на ОМV, които са под марката "Аванти". Двете сделки са малки и едва ли ще разместят съществено пазара на горива в страната. Но са знак, че "Сакса" и най-вече "НИС Петрол" имат намерение да се борят за по-големи позиции. От години сред лидерите на пазара на "Лукойл България", "Шел България", "ОМВ България", а напоследък "Еко България" също набират скорост, като през 2012 г. дори изпревариха по приходи "Петрол". "Газпром нефт" нееднократно е заявявала желанието си за разрастване на Балканите посредством NIS. А българската сделка далеч не е първата между австрийската верига и руския гигант. В края на 2012 г. NIS съобщи, че купува 28 бензиностанции, собственост на OMV, в Босна и Херцеговина. Това й осигури 8% от местния пазар, като през лятото на тази година започна и ребрандирането им. NIS преговаряше за 60 бензиностанции на OMV и в Румъния, но до сделка така и не се стигна. Компанията навлезе самостоятелно и в момента оперира 13 обекта в страната, а до края на 2015 г. се надява броят им да стигне 120, обяви през октомври Вадим Смирнов, генерален директор на NIS Petrol Romania. Групата преговаряше за придобиване на бензиностанции на OMV и в Хърватия, но двете компании не се разбраха за цената. Сформирането на новата верига в България пък започна от есента на 2011 г. През 2012 г. дружеството е получило 22 заема от компанията майка. От тях 17 са за покупка на бензиностанции и данъчен акцизен склад и 5 за оперативни цели. Към края на миналата година заемите от компанията майка възлизат на общо 119.8 млн. лв. Българското дружество успя да купи и да наеме редица бензиностанции, някои от които работеха преди това на принципа на франчайз с други вериги на пазара. Пример за това е сделката с малката пловдивска верига "Емко-М", която работеше с "Шел България". Освен готови обекти компанията пазаруваше и терени за ново строителство. За да проправи път и към пазара на едро, миналата година тя закупи част от данъчния склад на "Газтрейд" в Костинброд, след като българската фирма реши да се концентрира предимно върху търговията с пропан-бутан. Оперативно разрастването на руския гигант се осъществява от Сърбия. През 2009 г. "Газпром нефт" купува мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в разширяването на производствения капацитет на рафинерията в Панчево. Сега NIS търси начини да диверсифицира петролните доставки. Не липсват проблеми, а и скандали (виж карето). Прогнозните резултати показват, че печалбата на рафинерията в Панчево ще се понижи с 22% през тази година и ще достигне едва 0.45 млн. долара. Причините са намаленото търсене и свръхкапацитетът. Рафинерията работи с ниски маржове, което е характерна особеност за повечето нефтопреработвателни компании в Европа. Малката печалба може да бъде компенсирана, ако компанията има и по-развита мрежа за продажби на дребно, където маржовете са по-високи, обясняват от бранша. За целта са нужни бензиностанции. И очевидно NIS ще продължи експанзията си на Балканите. Конкретно за България планът на компанията е към края на 2015 г. да има поне 90 бензиностанции премиум клас, което означава, че на пазара на горива в страната тепърва ще има размествания.
Източник: Капитал (18.11.2013)

Кабинетът пусна италиански кораб да търси природен газ в блок "Хан Аспарух" Министерският съвет разреши пребиваването на изследователския кораб „Minerva Uno", плаващ под знамето на Италия, в териториалното море и във вътрешните морски води на България в периода от 5 декември 2013 г. до 5 юни 2014 г. Плавателният съд ще извършва картиране на морското дъно и опробване в площта „Блок 1-21 Хан Аспарух", където се провеждат дейности за търсене и проучване на нефт и природен газ. Разрешението включва и посещения в пристанище Варна. Изследванията се извършват в изпълнение на обществена поръчка, възложена от „ОМВ Офшор България ГмбХ - клон офис България".
Източник: Money.bg (05.12.2013)

Посрещаме 2014 г. с евтин метан Акцизът на метана за колите ще остане на настоящето си ниво и няма да бъде увеличаван от началото на 2014 г. Това приеха депутатите при гласуване на второ четене на промените в ДОПК. Така акцизът на метана засега остава 0,85 лв. за 1 гигаджаул. България има ангажимент към ЕС да вдигне акциза до до 5,1 лв. за 1 гигаджаул, като това би повишило цената на горивото с 30 ст. на кг. България изпрати искане до Брюксел за отлагане на поскъпването, но засега официален отговор няма. Едва след получаване на отговора, ако Брюксел не ни разрешава да запазим настоящия нисък акциз, размерът му ще бъде повишен.
Източник: Стандарт (10.12.2013)