Електронни обществени поръчки за 132 млрд. лв. са публикувани за последните 5 г. Общата стойност на публикуваните обществени поръчки през Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) надхвърли 132 млрд. лв. за последните 5 години. Това показват данните от платформата, която беше изградена от „Информационно обслужване“ АД в консорциум със „Сирма Солюшънс“ АД, „Негометрикс България“ ЕООД, „Скейл Фокус“ АД и Адвокатско дружество „Събев и съдружници“. Системата влезе в експлоатация в началото на 2020 г. и изцяло премахна хартиеният обмен на документация. Общият брой на публикуваните електронни обществени поръчки надхвърли 102 000, като само за 2024 година те са над 25 000, което е значително повече в сравнение с предходните години. Най-много са публикуваните обществени поръчки за доставки – близо 50 000, следвани от поръчките за услуги и строителство. Общият брой на сключените договори по успешно проведени обществени поръчки надхвърли 133 000. В системата са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица, а броят на възложителите, които използват ЦАИС ЕОП е 5384. Общо регистрираните служители в администрациите и различни организации, които работят със системата, надхвърля 82 200. „Информационно обслужване“ е българският национален системен интегратор на държавната администрация. Компанията изгражда, поддържа, развива и наблюдава работоспособността на информационните системи с национално значение. Компанията е основен партньор на държавните институции и изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за България.
Източник: econ.bg (31.01.2025)

За 5 години са обявени обществени поръчки за над 132 млрд. лв. През последните 5 години са били обявени обществени поръчки на стойност над 132 млрд. лева, съобщава държавното предприятие "Информационно обслужване", а данните са взети от ЦАИС ЕОП - Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Броят на публикуваните е-обяви за изпълнители на дейности по ЗОП е надхвърлил 102 000. Само за миналата година търговете са били над 25 000, което е рекорд, в сравнение с предните години. През петте години най-много са обществените поръчки за доставки (на стоки, материали, части, консумативи, оборудване и т.н.). Следват поръчките за услуги и за строителство. В ЦАИС ЕОП - Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица. Възложителите, които използват ЦАИС ЕОП, са почти 5400 - държавни ведомства, общински структури, публични предприятия, частни компании.
Източник: econ.bg (11.02.2025)

Правителството отпусна над 5.5 млн. лв. на финансовото министерство Със свое решение правителството одобри финансиране на разходи в размер на 5 661 442 лв. за Министерството на финансите за 2025 г. Парите са за финансиране на разходи за развитие на информационните и комуникационните системи в ИТ-инфраструктура в системата на МФ за дейности, възложени и изпълнени от страна на системния интегратор "Информационно обслужване" АД, за адаптиране на информационните системи за работа с еврото, надграждане на съществуващи информационни системи и осигуряване на лицензи за правото на ползване с включена поддръжка на софтуерни продукти.
Източник: Дневник (20.02.2025)

КЗК проверява Столичната община за ограничаване на конкуренцията при е-услуга Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва проверка за ограничаване на конкуренцията във връзка с онлайн услугата на Столична община за смяна на адресна регистрация по сигнал от „Информационно обслужване“ АД. Сигналът е изпратен и до кмета на Столична община Васил Терзиев и министъра на електронното управление Валентин Мундров. От „Информационно обслужване“ АД посочват, че достъпът до е-услугата е възможен единствено чрез квалифициран електронен подпис, издаван от един конкретен доставчик, докато вписаните от Комисията за регулиране на съобщенията в националния доверителен списък доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги са общо пет дружества.
Източник: Новинар (14.07.2025)

ЕК засилва натиска срещу България заради „Информационно обслужване“ Европейската комисия засилва натиска върху България заради спорния Закон за електронното управление от 2019 г. Той години наред позволява директното възлагане на IT поръчки на държавната компания „Информационно обслужване“ АД, заобикаляйки правилата за конкуренция и прозрачност. Сега Европейската комисия предприема следваща, втора стъпка в наказателната процедура срещу държавата и официално ? изпрати мотивирано становище за нарушението на правилата за обществени поръчки, което облагодетелства националния системен интегратор. Според Брюксел българският Закон противоречи на Директива 2014/24/ЕС, която има специални изисквания за обществените поръчки над определен праг – да се възлагат при спазване на принципите за прозрачност, равно третиране и недискриминация. ЕК смята, че директното възлагане на дейностите на „Информационно обслужване“ се случва, без да са изпълнени условията, които биха оправдали такъв подход. Затова през декември 2024 г. официално стартира наказателна процедура с изпращането на уведомително писмо до България. Основният аргумент на Брюксел е, че директното възлагане на поръчки на дружеството, независимо че е мажоритарна държавна собственост е равносилно на неправомерна държавна помощ и нарушава принципите за равнопоставен достъп до пазара. Посочен е конкретно член 18 от Директивата за обществените поръчки, който изисква възлагащите органи да третират икономическите оператори при условия на равнопоставеност и без дискриминация, действайки по прозрачен и пропорционален начин. Следващият етап от процедурата е заявяване на дело пред Съда на Европейския съюз. Това може да доведе до налагане на финансови санкции. Спорният модел бе въведен през 2019 г. от третия кабинет на Бойко Борисов, който превърна „Информационно обслужване“ в единствена обслужваща IT компания за значителна част от държавната администрация. Промените в Закона за електронното управление определиха фирмата като Национален системен интегратор с изключителни правомощия. В резултат на тези изменения административните органи, посочени в правителствени решения, са задължени да възлагат системно-интеграционните дейности единствено на „Информационно обслужване“. Компанията получи и други ключови функции – от обработката на изборните резултати до координирането на киберсигурността. Критиците на модела посочват, че той създава непрозрачност в процеса на възлагане. Законът предвижда всичко да се възлага на една компания, която впоследствие може да преотдава на други изпълнители, но без гаранции за честна конкуренция.
Източник: economic.bg (18.07.2025)

Софтуерният сектор в България има нов лидер - разработчик на онлайн казина Софтуерният сектор в България е изживял динамична 2024 г. - особено успешна за някои компании и притеснително трудна за други. Общите приходи от софтуер на топ 50 дружества в сектора за периода са надхвърлили 3.4 млрд. лв. Средният ръст на приходите на компаниите от топ 50 е почти 20%, но амплитудите са значителни. Най-голямата софтуерна фирма в България за 2024 г. е "Амюзнет интерактив", която в миналото носеше името EGT Interactive - дигиталният спиноф на "Евро геймс технолоджи", която произвежда машини за казино игри. "Амюзнет интерактив" от своя страна прави дигиталните им версии основно за онлайн казина, като за 2024 г. това е донесло приходи 620 млн. лв. за дружеството - ръст с 16% спрямо година по-рано. Към ръста на тези бизнес и група може да се добави и заелата четвърто място сестринска компания "ЕГТ диджитал", която е със сходна дейност - разработка на хазартни игри, данни за букмейкъри, софтуер за разплащания и други. Ръстът на "ЕГТ диджитал" за 2024 г. е 242%, с което приходите достигат 236 млн. лв. Като действителен собственик и на двете дружества е посочена Ивелина Михалева, която живее на семейни начала с Валтерр Папазки. Втора в класацията е компанията за разплащания SumUp през българското си дружество "Самап лимитид клон България". Нейните приходи са пораснали с 16.9% през последната година от и без това висока база и достигат 400.4 млн. лв. за 2024 г. В устойчив подем е и третото дружество в класацията - "САП лабс", българското звено на SAP Labs, което от своя страна е развойно поделение на германския гигант за бизнес софтуер SAP. Приходите на компанията растат с 16.6% през последната година до 250.9 млн. лв. Ръстът при броя на наетите е още по-значителен - в началото на 2024 г. те са около 1450, в края на годината - 1770, а към април 2025 г. вече са над 1920. Петицата се затваря от държавната "Информационно обслужване". Приходите на "Информационно обслужване" от софтуер за 2024 г. растат с 27.3% до 136 млн. лв. Тези експлозивни ръстове идват с един проблем - санкция от Европейската комисия, която в края на 2024 г. започна наказателна процедура именно заради вписването на "Информационно обслужване" в закона през 2019 г. Според комисията директното възлагане към компанията е неправомерно държавно подпомагане. В десетката влиза още "Пейсейф България", българското звено на компанията за финансов софтуер Paysafe, която почти удвоява приходите си до 128 млн. лв. и има около 1500 служители. Веднага след "Пейсейф" е "Хаос софтуер", която прави софтуер за визуализации, който се използва във филмовата и видеоиндустрията. Нейните приходи растат с 44.7% до 109.3 млн. лв. Дружеството "Прогрес софтуер", българският клон на американската Progress, също надскача границата 100 млн. лв. след ръст с 11.7%. През 2024 г. за нея се навършиха десет години, откакто придоби "Телерик" в сделка, която все още е най-голямата в историята на българския софтуерен сектор. Годината е била силна и за "Скейл фокус", която преди това преживя някои турбулентни години, но вече може спокойно да се отчете тенденция за устойчив ръст нагоре - нейните приходи растат с 14% до 85.4 млн. лв. За компанията често има неофициална информация, че е пред продажба на чуждестранен инвеститор, като подобна циркулира и към средата на 2025 г.
Източник: Капитал (06.08.2025)

Държавната технологична компания "Информационно обслужване" ще се опита да реши един от емблематичните проблеми в структурата си - фактът, че не е изцяло държавна. Ръководството на компанията е свикало извънредно общо събрание на акционерите на 4 септември, на което трябва да бъде одобрен план да бъдат изкупени всички 11 598 акции от компанията, които в момента са в частни ръце - близо 2700 физически лица. Те представляват 0.51% от общия капитал на "Информационно обслужване". Останалите 99.49% са собственост на Министерството на електронното управление (МЕУ), а преди това - на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), чиито функции бяха намалени. Определената цена за изкупуване от "Информационно обслужване" е 25.25 лв. за акция, като към тях ще бъде раздаден и дивидент за последните три години - 1.94 лв. за 2022, 2.05 лв. за 2023 г. и 3.46 лв. за 2024 г. Така общата сметка за всеки акционер би била 32.7 лв., а общата сума, която евентуално би струвало пълно изкупуване на акциите - малко над 292 хил. лв. С дивидента сумата би била 380 хил. лв. Не е ясно по какъв метод е била направена оценката на една акция, според която цялата компания се оценява на 58 млн. лв. - над два пъти по-малко, отколкото годишните ? приходи за 2024 г. Според плана изкупуването трябва да се случи до шест месеца след вписването на решението на общото събрание. Ако бъдат спазени зададените срокове, това предполага изкупуване до края на март 2026 г."Информационно обслужване" е създадена като изцяло държавна компания през 1991 г., но по време на масовата приватизация малка част от нейния капитал е пуснат за желаещите да станат акционери. През 1997 г. дружеството престава да бъде ЕАД и се превръща в АД, каквото е до днес. В годините след това допълнително са давани акции и на служители, но и най-късните акции са раздадени преди повече от две десетилетия. Акционери са 2692 физически лица, повечето с по две акции, като няколко имат по около 100 броя. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската стопанска камара (БСК) претендираха през 2019 г., че компанията е частно търговско дружество и съответно не може да бъде вписана като национален системен интегратор в Закона за електронното управление (ЗЕУ), докато "Информационно обслужване" е използвала това си частно участие като аргумент защо не може да споделя информация по дадени въпроси, под предлог, че са търговска тайна, засягаща частен интерес на акционерите. В други случаи ръководството на компанията е твърдяло обратното - че въпросните 0.5% акции са чисто символични и дружеството е изцяло държавна. След вписването си в ЗЕУ през 2019 г. "Информационно обслужване" порасна неколкократно и за 2024 г. отчита приходи от 141.5 млн. лв. и 17 млн. лв. печалба, което я прави една от най-големите софтуерни компании в страната. Приходите за първото полугодие на 2025 г. са 50.2 млн. лв. Основната част от тях идва от държавни институции, повечето от които са задължени по закон да работят единствено с "Информационно обслужване", вследствие от промените в ЗЕУ през 2019 г. Заради въпросните промени компанията е и обект на наказателна процедура от страна на Европейската комисия (ЕК), която смята, че директното възлагане на поръчки към "Информационно обслужване" е незаконно държавно подпомагане.
Източник: Капитал (08.08.2025)

Съдиите въстанаха срещу антивирусен агент в компютрите им Български съдии въстанаха срещу вкарването на нов антивирусен агент в компютрите им и обявиха страховете се, че чрез неговото администриране може да се нарушат всички правила за защита на личните данни, както и независимостта на съда. С официално писмо на Съюза на съдиите (ССБ) се настоява за "незабавно спиране на въвеждането на антивирусен агент Trellix Endpoint Security Power Edition в съдилищата" от „Информационно обслужване“ АД. ССБ твърди, че съдийската общност и съдийските организации са напълно изолирани от по съществото си административно-командния процес по въвеждане на посочения програмен продукт. "Оскъдната информация, до която имаме достъп показва, че отговорите на служители на ВСС и на „Информационно обслужване“ АД на сериозните възражения на системните администратори, страдат от редица значими несъответствия, неясноти и противоречия", пишат от съюза. Съгласно международните стандарти (ISO 27001, ISO 27701, NIS2, ENISA, NIST CSF 2.0), внедряване на подобна критична технология трябва да бъде обосновано, прозрачно, риск-базирано и подложено на независим одит. Нито едно от тези принципни изисквания не е изпълнено при внедряването на агента, твърди ССБ. В писмото се посочва и, че се позволява централизиран достъп на външен оператор до съдебната инфраструктура.„Информационно обслужване“ АД има 24/7 административен достъп до Trellix платформата и логовете, което представлява supply-chain риск, който не е документиран; не е аргументиран; не е оценен с риск-анализ; противоречи на със стандартите ISO 27001 (third-party risk) и NIS2 (чл. 21 за веригата на доставки)", пишат от ССБ. Съдиите твърдят и, че има необоснована концентрация на административни права в „ИО“ АД. На тази основа ССБ настоява ВСС да предприеме незабавно спиране на внедряването на Trellix, до представяне на оценка на въздействието върху защитата на данните (чл. 35 GDPR); независим одит по ISO 27001 и NIS2; правен анализ на обхвата, включително ролята на ИО АД.
Източник: Сега (28.11.2025)

„Информационно обслужване“ вече изкупи 50% от частните акции Държавният системен интегратор „Информационно обслужване“ е придобил 50% от предвидените за обратно изкупуване акции, собственост на частни лица. Процедурата по обратно изкупуване започна на 12 септември, след решение на Общото събрание на акционерите и вписването му в Търговски регистър. Акциите, които са предмет на обратното изкупуване, са общо 11 598 броя, а определената цена е 25.25 лв. за акция (12.91 евро). Останалите акционери, които желаят да продадат дяловете си, могат да го направят в офисите на лицензираните инвестиционни посредници – УниКредит Булбанк, „Елана трейдинг“ АД и „Карол“ АД. Всички разходи по прехвърлянето на акциите, включително таксите и разходите на акционери и наследници, свързани с набавянето на необходимите документи за осъществяване на обратното изкупуване, са за сметка на „Информационно обслужване“. Срокът на процедурата по обратно изкупуване е определен на 6 месеца, но при изчерпване на максималния брой акции преди изтичането му, процедурата се прекратява автоматично. Целта на компанията е да стане 100% държавна, след като досега 0.51% от капитала се държеше от частни лица. Един от проблемите при тази държавно-частна структура е, че дружеството не може да получава „инхаус“ поръчки от държавни органи. Към момента на свикването на Общото събрание „Информационно обслужване“ имаше внесен капитал от 2 298 495 лв., разпределен в 2 298 495 безналични поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка, от които 2 286 897 акции (99.49% от капитала) собственост на държавата чрез Министерството на електронното управление.
Източник: economic.bg (02.12.2025)