Данаил Папазов: „Български пощи” са със загуба 15 милиона лева за 2013 година Български пощи” са със загуба 15 милиона лева за 2013 година, без да се отчита субсидията. Това каза на пресконференция министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Информационно обслужване” завършва годината с над един милиона лева печалба, каза Папазов. За НКЖИ годината приключи с 233 милиона лева инвестиции. В пристанище Варна бяха направени доста инвестиции – над 16 милиона лева е общата инвестиция. Относно мярката за намаляване на дълга на БДЖ към НКЖИ за над 100 милиона лева – подготвили сме три пакета от собствености, които да бъдат прехвърляни. За сега е осъществен първият етап – прехвърляне на мостове на фериботния комплекс Варна, каза още Данаил Папазов. Летище София приключва 2013 година положително – 12,7 милиона лева. Пристанище Варна отбелязва връх в историята си – за пръв път се обработват 10,8 милиона тона товари. В пристанище Лом действа частен оператор, посочи министърът.
Източник: Агенция Фокус (17.01.2014)

Морските пристанища с рекорден оборот, речните на минус Държавните морски пристанища отчитат рекорден оборот на обработени товари през 2013 г., докато речните са на минус заради проблемите с корабоплаването по Дунав. Това стана ясно от думите на транспортния министър Данаил Папазов, който представи в четвъртък отчета си. С най-добри резултати е "Пристанище Варна", където през миналата година са били обработени близо 11 млн. тона товари. Това е "абсолютен рекорд за последните години", отчете министър Папазов. Очакваната печалба на дружеството е 4.8 млн. лв. за 2013 г. Това е ръст над 16% спрямо 2012 г. През изминалата година пристанището във Варна е направило и инвестиция от 9 млн. лв. с купуването на два нови мобилни крана тип HMK 170 E. Отлични са и резултатите на "Пристанище Бургас", което е реализирало приходи от 20.58 млн. лв., което е с 5.3% над планираните. Очакваната чиста печалба на дружеството е 3.5 млн. лева при планирана 510 хил. лева, което е с около 588% над планираното, похвали се транспортният министър. На минус обаче е "Пристанище Русе". Обработените товари възлизат на 595 хил. тона, което е спад с 20.5% спрямо 2012 г., посочи Папазов. Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" обаче приключва годината с печалба от около 18 млн. лв. Прогнозните приходи на дружеството са над 73 млн. лв., а разходите са около 55 млн. лв. Направените инвестиции са за близо 12 млн. лв., което е с над 2 млн. лв. повече спрямо 2012 г., каза Папазов. Както всяка година, така и тази държавното предприятие "Ръководство въздушно движение" приключва с най-високата печалба от всички дружества, които са на подчинение на Министерството на транспорта. Печалбата на предприятието е малко над 30.5 млн. лв., което е с 11 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г. "Летище София" също приключва годината с "рекордните 3.5 млн. обслужени пътници", отчете министър Папазов. Очакваната печалба преди данъци е 13.7 млн. лв., което е с 1.34 млн. лв. повече от планираната и с 3.25 млн. лв. повече спрямо 2012 г. След като през 2012 г. "Информационно обслужване" отчете загуба от 2.5 млн. лв., през тази година компанията излиза на печалба от близо 1.4 млн. лв., похвали се Папазов. На плюс е дори държавното предприятие "Съобщително строителство и възстановяване", което се очаква да приключи годината с 340 хил. лв. печалба. Това е с над 10% повече от заложеното в бизнес-плана и е най-високият постигнат финансов резултат за последните осем години, каза Папазов.
Източник: Медия Пул (17.01.2014)

Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити Почти всички държавни дружества отчитат, че са преразпределили средствата си сред обслужващите ги банки, показват данните към 30 декември, изготвени от министерствата, които са техни принципали. При някои компании това е станало дори преди да са провели конкурсите за избор на банкови оферти за депозитите им. Количествени данни няма, затова е възможно покриването на условията да е станало и чрез теглене на заеми от обслужващата финансова институция, защото по постановление се следи за нетна експозиция (депозити минус кредити). Процедурата се наложи като инструмент за справяне с проблема концентрация на средства, който създаваше рискове в системата и през последните години облагодетелстваше основно една банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се пресече това, през месец май бе прието постановление, което принуди държавните дружества да разпределят парите си в поне четири банки. След изтичането на дадения срок за привеждането му в действие все още има държавни дружества, които не се съобразяват с правилата. Някои от тях се оправдават с големи преводи от клиенти, постъпили в края на декември, а други са пресметнали, че развалянето на депозити сега ще им донесе загуби, което прави неоправдано прехвърлянето на средствата преди изтичането на вече сключените договори. Общо 11 са дружествата от портфейлите на икономическото и транспортното министерство (където са най-големите държавни компании), които не спазват изискването за депозитите към края на декември. "Българският енергиен холдинг", който разполага с най-голям ресурс, е отпаднал от черния списък, в който фигурираше до ноември. В него остават дружества като "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", "Летище София", "Информационно обслужване". Макар да пристъпи към изпълнение на правилата със закъснение от дадения срок, "Булгартрансгаз" вече е избрало 5 банки, но предпочита да остави 31% от парите си в КТБ. Причината е, че развалянето на договора ще лиши дружеството от полагаемата му се лихвена доходност. Към края на септември дружеството бе отчело свободни парични средства в размер на 223.4 млн. лв. В същата банка са и парите на "Булгаргаз", който все още не е приключил с процедурите за избор на банки за депозитите си. Основната причина, поради която то не изпълнява правилата, е, че в самия край на годината, на 30 декември, то е получило голям превод от клиент, като сумата на плащането възлиза на 92.78% от наличните му пари. Макар традиционно да е обслужвано от повече банки, "Летище София" също попада в списъка с дружествата - нарушители на постановлението. През септември то бе разпределило основната част от парите си в три банки - КТБ, ЦКБ и ОББ, като във всяка от тях концентрацията бе над изискуемите 25%. Летището не е балансирало експозицията си само към КТБ, показват данните към края на декември. Предстои му и да предприеме и първи стъпки в организирането на конкурс за банки, които да предложат оферти за депозити, става ясно от отчета. През декември "Българският енергиен холдинг" е разрешил проблема си с концентрацията на средства. Първоначално той бе в полза на КТБ, а впоследствие се прехвърли към Българската банка за развитие, където постъпиха парите от изтегления през ноември облигационен заем в размер на 500 млн. евро. Впоследствие сумата по сметката намаля, тъй като БЕХ издължи 205 млн. лв. дивидент на държавата, а вероятно е покрил и мостовия заем от около 200 млн. евро (който холдингът пое заради НЕК). Не е ясно какво се е случило с останалите средства. В края на годината дружеството реши да вдигне капитала на "Южен поток България" с почти 200 млн. лв., така че средствата са се стопили и още, ако парите са преведени. В обяснението, което БЕХ е изплатило до принципала си, се посочва, че е извършено "вътрешно разконцентриране на паричен ресурс", в резултат на което към 30 декември няма нетна експозиция към отделна финансова институция, надвишаваща 25% от общия размер на паричните средства. Холдингът започна конкурс за избор на банки на 10 януари, като оферти се приемаха до 24-ти. Проблемът със забавените конкурси стои и пред другите по-малки дружества, попадащи в списъка с нарушителите. И ако обобщим - или постановлението изигра своята роля и парите бавно се преразпределиха, или държавните дружества намериха начин да го заобикалят.
Източник: Капитал (03.02.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

От лошо към по-лошо е положението на държавните компании под шапката на Министерството на транспорта, показват отчетите им за първото полугодие. Пристанища намаляват чувствително приходите си, същото е положението и в "Информационно обслужване", a "Български пощи" показва структура на разходите, невиждана в нито една аналогична частна компания. Пощите са една от най-големите държавни компании и са сред големите работодатели в България. Въпреки лекото увеличение на приходите държавните железници са на сериозна загуба - "Холдинг БДЖ", НК "Железопътна инфраструктура", пътническите и товарните превози. Поща с не много добра вест На пръв поглед "Български пощи" изглежда като едно от дружествата, което успява да подобри резултатите си - приходите растат, а компанията излиза от зоната на дълбоката загуба. Това обаче нямаше как да се случи без субсидията от държавата, която дружеството получава. В същото време разходите за заплати и осигуровки в "Български пощи" надминават почти два пъти тези за материали и външни услуги. За сравнение – в наскоро публикувания отчет на частната куриерска компания "Спиди" разходите за заплати са под 25% от общите. Разликата в оборота на държавната и частната компания е два пъти в полза на "Български пощи", но пък на фона на над 74 млн. лв. приходи и отчетен ръст в много от сегментите от пощите са приключили с 668 хил. лв. печалба. За сравнение, "Спиди" имат 35.5 млн. лв. приходи и над 4 млн. лв. печалба. Пощите щяха да имат далеч по-лош финансов резултат, защото продажбите са се покачили с по-малка сума от разходите, но компанията е отчела 7.7 млн. лв. приходи от финансирания при почти 300 хил. лв за същия период на миналата година. За цялата година планираната компенсация от бюджета (данъкоплатците) е 15 млн. лв. През първото полугодие от пощите отчитат ръст на пощенските пратки за чужбина (с 30%, или 1.9 млн. лв.), на хибридната поща (33%, или 680 хил. лв.), както и на куриерските услуги чрез "Булпост" - повишението на последните е с 22%, или 250 хил. лв. Допълнително има повишение и при приходите от продажба на винетки, от договори с кабелни и мобилни оператори, разплащания с чужди пощи. Намаление има при универсалната пощенска услуга, паричните преводи, известия за доставки, куриерски услуги за чужбина, изплащане на пенсии, част от плащанията към дружества за комунални услуги. Концесиите свиват резултатите на пристанищата От "Пристанище Бургас" отчитат силен спад на оборота – три пъти спрямо юни миналата година, което се обяснява със спад на товарооборота от 72%. Намалението на обработените товари е след концесионирането на терминал "Запад", посочват от ръководството. През март миналата година "БМФ Порт Бургас" спечели концесията на терминала. Държавното пристанище е компенсирало отчасти спада с продажби на активи, материали и отдадени под наем на концесионера машини и оборудване. Разходите за заплати са половината от общите разходи на държавното дружество, но на годишна база са намалели, най-вече заради прехвърлянето на голяма част от персонала на работа в "БМФ Порт Бургас", става ясно от доклада. Също заради концесии оборотът е намалял и в "Пристанище Видин" и "Пристанищен комплекс Лом". Концесионирането на терминал не е повлияло на дейността на "Пристанищен комплекс Русе", но от порта се притесняват, че кризата в Украйна може да засегне количеството обработвани товари. Доста по-добре се представя "Пристанище Варна", което отчита намаление на обработените товари само с 2.6% на годишна база. По-голяма част от тях са насипни, което е обяснимо предвид местоположението на Варна. Голяма част от зърнената реколта от Добруджа заминава за износ с кораби през порта. След рекордно високите нива на обработени товари миналата година на пристанището са били назначени още 17 души, предимно технически персонал. От доклада става ясно, че най-големите клиенти на порта са "Нитрополихим", Солвей Соди" и "Девня цимент". Едно от често обсъжданите държавни дружества - "Информационно обслужване", според доклада за дейността се развива все по-добре. Числата в отчета му говорят друго – печалбата и приходите му са паднали на годишна база. Положителната тенденция, за която се говори в доклада, е "по-ефективна дейност, както и в увеличение на активите и собствения капитал на дружеството". Като успех са посочени намалените оперативни разходи и печалба, доста над предварително заложената. Освен това през първото полугодие компанията е ускорила инвестиционната си дейност, посочват от мениджмънта. Това се изразява в обновяване на активите и "укрепване на състава от специалисти с ключови компетентности". Как точно е бил укрепен съставът и кои активи са обновявани не се посочва в доклада.
Източник: Капитал (05.08.2014)

Връщат стария състав на "Информационно обслужване" Правителството готви рокади в "Информационно обслужване" АД, като голяма част от бъдещите шефове са познати от предходния мандат на Бойко Борисов, новите попълнения също са свързани с ГЕРБ. Решението за промените в Съвета на директорите на държавното дружество е взето в деня, в който е получено писмо от министър Ивайло Московски за свикване на извънредно заседание - 14 ноември. Досегашните членове на съвета Георги Тодоров, Красимира Стоянова, Александър Петров, Гюнай Мехмедов и Николай Недялков са гласували освобождаването си. Извънредно заседание за акционерите на ИО е насрочено за 22 декември, когато окончателно ще бъдат гласувани новите членове на Съвета на директорите. В ръководството се завръщат проф. Михаил Константинов, транспортният зам.-министър Валери Борисов и бившият директор Ивайло Филипов. Новите лица са председателката на РИК в Ловеч Валентина Недялкова и 30-годишната Юлияна Калчева.
Източник: Дума (26.11.2014)