„Главболгарстрой“ ще строи последния участък от магистрала „Европа“ Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е подписала договор с ДЗЗД „Европа – 2022“ за строителството на последния участък от автомагистрала „Европа“. Стойността на дейностите по 16.5-километровата отсечка между Сливница и Северната скоростна тангента на София ще струва почти 222.5 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е 660 календарни дни. В обединението влизат „ГБС-Инфраструктурно строителство“, „Главболгарстрой Интернешънал“ и „Обонато Билд“, които бяха предложили най-ниска цена при отварянето на ценовите предложения през ноември. Техническата им оферта също бе оценена с максимален брой точки. Oбe?тът ce финaнcиpa пo Oпepaтивнa пpoгpaмa „Tpaнcпopт и тpaнcпopтнa инфpacтpy?тypa“ 2014-2020 г., а зaбaвянeтo нa избopa нa изпълнитeл пocтaвяше пoд pиc? финaнcиpaнeтo. Търгът бе обявен още през февруари миналата година, офертите бяха отворени в началото на април, но АПИ отвори ценовите предложения едва 7 месеца по-късно. Maгиcтpaлaтa e oт из?лючитeлнo знaчeниe, зaщoтo e чacт oт ?opидop „Opиeнт/Изтoчнo Cpeдизeмнoмopc?и“. Tя ce явявa eдинcтвeният yчacтъ? oт ocнoвнaтa тpaнceвpoпeйc?a тpaнcпopтнa мpeжa, ?oйтo вce oщe нe e зaвъpшeн. Oбщaтa дължинa нa АМ „Eвpoпa“ e 64.5 ?м. В участъка ще има 10 големи съоръжения, от които 7 подлеза, включително подлез на жп линията София-Драгоман, 2 моста и един виадукт. Ще бъдат изградени два пътни възела. Бъдещият п.в. „Костинброд“ ще свързва мaгиcтpaлaтa с второкласния път София-Костинброд и с. Волуяк, а п.в. „Мрамор“ ще осигурява връзка на с. Мрамор с Калотина, Софийския околовръстен път и Северната скоростна тангента. Ще бъдат изградени пътни връзки при п.в. „Храбърско“, където автомагистралното трасе пресича първокласния път Сливница-София.
Източник: economic.bg (24.01.2022)

„Главболгарстрой“ се присъедини към Европейския алианс за чист водород В края на 2021 г. строителната компания „Главболгарстрой“ стана член на влиятелната и активно разрастваща се инициатива на Европейската комисия – „Европейски алианс за чист водород“. Алиансът представлява важна част от новата индустриална стратегия за Европа (обявена през март 2020 г.) и си поставя като цел широкомащабно внедряване до 2030 г. на водородни технологии, които да поощрят производство, съхранение, пренос и разпределение на нисковъглероден и зелен водород. Създадена през юли 2020 г., инициативата е част от усилията на ЕС за постигане на индустриално лидерство и работи активно в посока ускорено декарбонизиране на индустрията, което да допринесе за постигане на амбициозните климатични и енергийни цели на Съюза. Европейският алианс обединява индустрия, публични власти, гражданско общество и други заинтересовани страни в желанието им да развиват проекти и да създават/надграждат иновативни технологии и процеси, които да съдействат за нулеви нива на емисии от парникови газове до 2050 г. Европейската зелена сделка вече постави водородът като свой основен приоритет за налагане на чиста и кръгова икономика, като обърна специално внимание на ролята, която той ще изиграе за осигуряването на сигурна, достъпна и чиста енергия за всички. Именно в допълнение към мащабните планове за електрификация и приоритетно използване на енергия от ВЕИ, водородът може да захранва сектори, които не подлежат на електрифициране и да балансира колебанията в потоците зелена енергия. За ЕК е приоритетно налагане и по-нататъшно развитие на технологии за производството на водород от възобновяеми източници (вятър и слънце), но същевременно се признава, че в краткосрочен и средносрочен план ще е необходимо и производството на нисковъглероден водород, който да съдейства за своевременното намаляване на текущите нива на CO2 емисии и да допринесе за развитието на интегриран и конкурентен пазар. В допълнение към предходното и с цел да реализира амбициите си за климатична неутралност, Европа е необходимо да преобразува и самата си енергийна система. За да постигне по-ефективен и интегриран енергиен сектор, който да взема под внимание принципите за опазване на околната среда, е необходимо изграждането на т.нар. „умна“ инфраструктура. Налагането на иновативни технологии и на инфраструктура като „умни мрежи“, водородопроводи, хранилища, технологии за улавяне, съхранение и оползотворяване на CO2 и др., представляват необходимо условие за развитието на жизнеспособен пазар и на свързана и гъвкава енергийна система, която ще бъде по-ефективна и ще доведе до спад в разходите за обществото.
Източник: economic.bg (01.02.2022)

Върнатият в битката за газовата връзка със Сърбия Ковачки все пак я загуби Върховният административен съд върна свързвана с енергийния бос Христо Ковачки фирма в надпреварата за изграждането на българското трасе на газовата връзка със Сърбия. Въпреки това ДЗЗД "Нова газ 2021" не успя да се пребори за поръчката и неин изпълнител остава "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой", а "Нова газ 2021" остава втора в обявената скоростно нова класация. Свързваното с Ковачки дружество бе върнато е процедурата с окончателно произнасяне на съда, отменящо решение на възложителя на обществената поръчка за строежа на трасето "Булгартрансгаз", с което миналия юни държавният оператор отстрани петима от общо 11-те кандидати заради нередности в офертите, класира останалите участници в процедурата и избира за изпълнител дружество на канадската "Кенпайп Интернешънъл" и българския ? клон. Трима от отстранените и двама от неуспелите участници обжалваха решението на "Булгартрангаз" пред Комисията за защита на конкуренцията. Претенции имаха отпадналите от надпреварата "Бонати С.П.А. - Клон България", "Интербел 99" и "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт". Другите участници, оспорващи класацията, бяха "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, която предложи най-ниската цена от 129 798 657.54 лв. без ДДС, но остана трета в класацията, и "Главболгарстрой" през дружеството "Интернешънал Газ", което остана на второ място с предложение за 139 777 777.77 лв. без ДДС. Антимонополната комисия не уважи претенциите и на петимата кандидати срещу избора на "Кенпайп" и спорът отиде във Върховния административен съд (ВАС). Междувременно пред октомври 2021 г. "Кенпайп" се отказа да сключи договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш. Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от "Бонати" и свързваното с Ковачки дружество. Така в средата на февруари 2022 г. ВАС излиза с решение, неподлежащо на обжалване, според което се отменя променената класация с избора на "Интернешъналгаз", а БТГ е осъден да плати правни разноски по воденото дело за 4500 лв. на "Бонати" и за 15 хил. лв. за ДЗЗД "Нова газ 2021". В началото на март съдът се произнася и по жалбите на ДЗЗД "Нова газ 2021", "Бонати" и "Интернешънал Газ" срещу решението на КЗК да не уважи исковете им срещу избора на "Кенпайп". ВАС установява, че антимонополната комисията не е преценила правилно и постановява отмяна на решението ? и на това основание нарежда да се върне процедурата на етапа класиране на участниците и определяне на изпълнителя. Също така съдът преценява, че "Булгартрансгаз" неправилно не е приел допълнително предоставени документи от страна на участника в "Нова газ 2021" – "Атоменергоремонт", и така го е отстранил от поръчката. Така в новото класиране БТГ трябва да вземе предвид и неговата оферта. За "Бонати С.П.А. - клон България" обаче правилно е било преценено и от БТГ, и от КЗК, че е налице несъответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, пише в решението на Така ВАС отменя решението на КЗК да остави без уважение жалбите на ДЗЗД "Нова газ 2021" и на ДЗЗД "Интернешънал Газ" срещу първоначалната класация и избора на "Кенпайп" за строител. Нея също я отменя и връща процедурата до момента, в който "Булгартрансгаз" трябва да провери за съответствие с критериите за участие свързваната с Ковачки "Нова газ 2021". Четири дни след решението на съда държавният газов оператор излиза с ново решение, базирано на ценова оферта на "Нова газ 2021", която остана неразкрита заради отстраняването ? по технически причини. Отново са класирни кандидатите, но без оттеглилата се "Кенпайп" и без тези с предложения, надвишаващи индикативната стойност на проекта. Поръчката бе за 143 559 450 лв. без ДДС. Консорциумът "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД предложи най-ниската цена - 129 798 657.54 лв. без ДДС, но остана трети в отменената вече от съда класация, заради техническата част от предложението. С днешна дата обаче кандидатът не е потвърдил офертата си и отпада. ДЗЗД "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" с оферта за 139 777 777.77 лв. първоначално дишаше във врата на "Кенпайп" с минимална разлика, а след оттеглянето на канадците бе избрано за изпълнител, какъвто остава в изготвената преди ден нова класация. Швейцарско-турският консорциум "ИнтерСиПиВи Консорциум" с ценова оферта за 142 989 789.69 лв., също не е потвърдил офертата си и е изключен от новата класация. Така ДЗЗД "Евротранс" и обединението ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник" остават на трето и четвърто място с оферти, които обаче надхвърляха търсената от БТГ цена. Газопроводът от София през Калотина до Ниш е с дължина 170 км и годишен капацитет 1.8 млрд. куб. м. Макар че изборът на изпълнител за сръбското трасе да тръгна по-късно от процедурата в България, неговият строеж започна на 1 февруари 2022 г.. 109-километровият газопровод от Цариброд до Ниш ще струва 85.5 милиона евро, което прави около 170 млн. лв. Българският участък е с дължина 62 км и за реализацията му са предоставени безвъзмездно над 55 млн. лв. от европейската програма "Свързана Европа". Останалите средства "Булгартрансгаз" взе назаем.
Източник: Медия Пул (10.03.2022)

Стоманата стана скъпа или липсваща и удари строителството Проблемът е в спрените доставки от Украйна и Русия, които са големи производители глобално Недостиг и растящи цени. Пред това са изправени както производителите и търговците на стомана, така и строителните компании, които ползват продуктите им. След като рязкото поскъпване на енергоносителите вдигна разходите на фирмите през последните месеци, сега войната в Украйна и наложените санкции срещу Русия допълнително утежняват ситуацията, като ограничават вноса на суровини и продукти. Следвайки пазарния тренд, алтернативните източници също стават все по-труднодостъпни и неизгодни. А ефектът вече се усеща и надолу по веригата, като част от инвеститорите в сгради замразяват проектите си. Извън пазара "Когато един голям износител на метал като Украйна не е на пазара, е неизбежно да има недостиг", коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Освен готови продукти страната доставя и около 15% от желязната руда в Европа. Други 15% пък идват от Русия. "Така се получава един значителен процент суровини - от руда до заготовки, които не могат да бъдат доставени в Европа. А това води до увеличено търсене на скрап и рязко повишаване на цените му", добави той. Този недостиг засяга пряко и двата производителя на стомана в България - "Стомана индъстри" (част от гръцката Viohalco), която работи със скрап, и "Промет стиил" край Бургас, която е собственост на украинската група "Метинвест" и ползва украински заготовки, каквито в момента не се правят. След като още в първия ден на руската атака "Метинвест" спря двата си завода в Мариупол, наскоро обяви, че прекратяват работа и мощностите в Запорожие. По данни за 2020 г. общото производство на "Стомана индъстри" и "Промет стиил" е около 930 хил. тона, като голяма част от него се изнася, предимно в Европа. Отделно в страната се внасят стоманени продукти (малко над 1 млн. тона през 2020 г.), основно от съседни страни (Турция, Гърция, Румъния, Сърбия), но пръти и профили по принцип идват и от Украйна. Така освен при суровините ефектът от войната ще се усети частично и при продуктите. Подобна е ситуацията в цяла Европа, където за последната седмица цените са скочили с 22% до 1160 евро/тон по данни на Kallanish Commodities, цитирани от Bloomberg. Проблемът с доставките идва по две линии. От една страна, спрени са производствени мощности в Украйна - единият от петте най-големи износителя на стомана, където войната затвори и заводите на ArcelorMittal. От друга страна, руските производители имат проблем с износа към ЕС заради наложените санкции на олигарси от сектора. Без алтернатива Според Петров за недостига както на суровини, така и на готова продукция в момента има и чисто спекулативни причини. "Много търговци очакват още по-високи цени и задържат продажбите. Един производител това не може да си го позволи, но за търговците това е ситуация, в която могат да извлекат допълнителна печалба и не можем да ги виним", каза той. На теория съществува възможност суровини да се купуват директно от Русия, но на практика тя е неизползваема. "Първо, заради транспортното разстояние. Второ, плащането е много сложно поради ограниченията. Трето, има значителен риск доставката да попадне под ембарго. Не на последно място е и репутационният риск", каза Петров. Застраховките също поскъпват, особено ако транспортът е в Черно море. Затова според него Русия в момента не е реална алтернатива. Поскъпването на горивата и транспорта ограничава и географския район, от който могат да се търсят суровини. "В условията на ниско търсене може да се намерят региони с дъмпингови цени, но в момента е точно обратното", добави Петров. Възможно решение са доставките от Турция, която също е огромен производител. Цените обаче и там са нараснали драстично заради пренасоченото търсене. По думите на Петров няма лесен отговор: "Металите са като петрола - каквото е за теб, такова е за всички." А това заедно с поскъпналите енергоносители кара българските производители всекидневно да актуализират цените си. "Следиш какво се случва днес и се опитваш да пресметнеш колко ще ти струва крайният продукт. Не можеш да планираш дългосрочно, планираш ден за ден и доста нервно", каза Петров. По веригата Цялата несигурност се предава надолу по веригата. Според инвеститор в малка кооперация, ако преди желязото е струвало 1.50 лв./кг, сега върви по 2.30 лв./кг, а освен това трудно се намира. "В страната има количества, но всички чакат цените да се вдигнат", смята той. Заради нарушените доставки обаче има и реален недостиг, който рязко оскъпява стоманата и изправя пазара пред може би най-сериозното предизвикателство за последните години, категорични са от една от най-големите строителни компании - "Главболгарстрой". По техни данни само в рамките на една седмица суровото желязо е скочило с близо 20% - от 1.65 лв./кг на 1.95 лв./кг. "В момента, за да купиш желязо, трябва да платиш 100% авансово и пак не е сигурно, че нещо няма да се случи по веригата, защото доставката е през Черно море", каза изпълнителният директор Мая Пенчева. Освен на арматурно желязо Русия и Украйна са основни производители и на листова стомана. Заради спрените доставки от там цените на продукта вече надхвърлиха 2500 евро/тон. Реално Русия продава на вътрешния си пазар, но за чуждите компании разплащанията са практически невъзможни. Остават и неизвестните със самия транспорт през Черно море. Подобна е картината като цяло в света, защото недостигът на едно място веднага рефлектира върху търсенето на друго. В резултат на това производители като Турция и Иран също започват спекулативно да вдигат цените. Под въпрос е и възможността им да покрият нуждите, които се пренасочват към тях заради сегашната ситуация. "Според мен те в момента са затрупани със запитвания, не само от нас и други балкански държави, с които по принцип работят, но вероятно и от Западна Европа. Съмнявам се, че ще успеят да реагират. Освен това Турция има и много голямо вътрешно потребление", обясни Пенчева. Новите сметки Поскъпването на горивата и транспорта прави доставките от по-далечни дестинации безсмислени и се отразява не само на стоманата, но и на други строителни материали като дървесина, алуминий и бетон. "Индексацията беше 30% допреди войната, в момента никой не може да каже. В инвестиционното строителство единственият ни буфер е да не продаваме - строим, смятаме себестойността и тогава решаваме каква е цената", каза Пенчева. Подобна е практиката в целия сектор в момента - частните инвеститори са спрели продажбите и изчакват да завърши грубият строеж, за да знаят колко им е излязла инвестицията. Едва тогава ще определят и цената, на която да продават. Към частните инвеститори, на които изпълнява строителството, "Главболгарстрой" отразява новите цени на материалите на ежеседмична база. "Ние индексираме договорите всяка седмица, клиентите ни плащат предварително, а ние плащаме на доставчиците. Така успяваме да спрем цената, да я фиксираме. Но това е седмица за седмица", обясни Пенчева. Тези неизбежни индексации обаче вече карат някои от клиентите да преосмислят или направо да замразят проектите си. Други пък се опитват да оптимизират. Проблемът обаче е, че поскъпване има при основните материали, от които трудно може да се спести. Скокът се отразява и на възможностите на компаниите да изпълняват сключените обществени поръчки. "В момента сме в хипотеза да не потвърждаваме някои цени на възложителите", обясни Пенчева. Основният проблем по думите й е, че все още няма клауза за индексация въз основа на борсовите цени, каквато правителството беше обещало да въведе, за да защити бранша. Така цените в договори, сключени преди шест месеца или преди година, са на практика абсолютно нереалистични в момента. Големият проблем е, че в момента никой не може да прогнозира кога ценовият ръст ще се успокои, тъй като той до голяма степен е свързан със ситуация в Украйна. След удара, който понесоха от поскъпването на различни материали и енергоносители, скокът при стоманата и другите метали допълнително затруднява производителите и строителните компании. А евентуален продължаващ ръст в цените на електроенергията и газа може да принуди още европейски производители да затворят.
Източник: Капитал (11.03.2022)

Ковачки пак цака газовата връзка със Сърбия Свързваната с енергийния бос Христо Ковачки ДЗЗД "Нова газ 2021" за втори път цака обществената поръчка за изграждането на българското трасе от газовата връзка между България и Сърбия. Фирмата отново е подала жалба срещу избора на "Главболгарстрой" за изпълнител на проекта, препотвърден от "Булгартрансгаз" на 8 март 2022 г. след като Върховният административен съд нареди на държавната компания да отвори офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021", да я оцени и да извърши ново класиране. Комисията за защита на конкуренцията е образувала на 29 март производство по случая, което ще забави реализацията на проекта с още незнайно колко. Поръчката бе обявена от "Булгартрансгаз" (БТГ) в края на януари 2021 г., а в началото на юни за победител в надпреварата бе обявен консорциумът "Кенпайп Интернешънъл". Това бе обжалвано от петима от неуспелите и отстранените кандидати, сред които и свързаният с Ковачки. КЗК обаче през юни отказа да уважи претенциите им и казусът отиде във Върховния административен съд. Междувременно през октомври "Кенпайп" се отказа от сключване на договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина и сръбския Димитровград до Ниш. Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от двама от претендентите, сред които и ДЗЗД "Нова газ 2021". В началото на март ВАС върна Ковачки в играта като отмени решението на БТГ за отстраняване на участниците и нареди на БТГ да направи нова класация. Операторът светкавично определи отново "Интернешънал Газ" за победител, независимо че офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021" се оказа на по-ниска цена от това на победителя. Сложената на първо място е за 139 777 777.77 лв. без ДДС, а останалата втора – за 138 322 988 лв. без ДДС. Крайната оценка на дружеството на "Главболгарстрой" обаче е по-висока с близо пет точки от тази на дружеството, свързвано с Ковачки през единия от участниците в него – дружеството "Атоменергоремонт". Много по-високо е оценено техническото предложение на победителя за изработването на инвестиционния проект Какви са мотивите в новата жалба на ДЗЗД "Нова газ 2021", подадена на 21 март пред КЗК, не става ясно, тъй като макар да е образувано производство искът на дружеството не е публикуван на сайта на антимонополната комисия.
Източник: Медия Пул (01.04.2022)

Газовата връзка със Сърбия ще е готова до края на 2023 г., договорът с ГБС е подписан След 10-годишно забавяне строителството на газовата връзка със Сърбия на българска територия най-после може да започне. Това стана възможно след като държавната компания "Булгартрансгаз" ЕАД подписа в четвъртък договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ", в което влизат фирми на ГБС, за 140 млн. лв. без ДДС. Това стана в рамките на международна министерска кръгла маса в София, на която бе създадена регионална работна група, като част от платформата на ЕС за съвместно закупуване на енергоносители. Реализацията на интерконектора България - Сърбия е ключов проектза постигане на диферсификация на източниците и маршрутите на доставка и задълбочаване процеса на либерализация на енергийния пазар. Очакваният на енергийния министър Александър Николов са газовата връзка между България и Сърбия да е готова до октомври 2023 г. Интерконекторът ще разшири възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Проектът за газовата връзка със Сърбия Проектът за междусистемна газова връзка на територията на България се реализира от "Булгартрансгаз" ЕАД на основание подписаната през май 2018 г. съвместна декларация между българската и сръбската страна относно изграждането на газовия интерконектор.
Източник: Медия Пул (09.05.2022)

В Карлово започна изграждането на ритейл парк. Модерният търговски център ще бъде изграден на площ от 10 дка под Апостоловата гора. В комплекса ще има 10 търговски обекти на водещи европейски вериги като BILLA, PEPCO, lilly, SunSay, БГ скара и други. Общата стойност на инвестицията е над 10 млн.лева. В рамките на проекта ще бъде изграден надземен и подземен паркинг с 147 места. Ще бъдат разкрити между 150 и 200 работни места. Главен изпълнител на проекта е “Главболгарстрой Холдинг” АД. Модерният комплекс трябва да бъде завършен през месец май тази година.Карлово е на път да се превърне в града, в който най-накрая ще има своя предпочитан търговски център, отговарящ на всички европейски изисквания. knews
Източник: Други (14.07.2022)

Нов технологичен завод за стоманобетонови конструкции ще бъде построен до Пазарджик в рамките на следващите 3 месеца. Модерното съоръжение ще покрива основните нужди на бизнеса за сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови конструкции. "Главболгарстрой" изгражда модерното съоръжение съвместно с италианските си партньори като строителните дейности на площадката са започнали буквално преди десетина дни. Въпреки това прогнозите на мениджмънта са до октомври месец заводът да бъде завършен и да започне да произвежда конструктивни елементи.Предвидено е производственият капацитет на предприятието е 140 000 кв. м покрита индустриална площ при балансирани мощности на производство. В новия завод са вложени 12 млн. лева като е използван банков кредит и самоучастие на ГБС. Предприятието е разположено на площ от близо 50 дка и включва пълен набор от инженерингови услуги, необходими за изграждането на промишлен обект.
Източник: 3e-news (05.08.2022)

"Главболгарстрой" строи до Пазарджик най-модерния технологичен завод за индустриално строителство Завод за предварително напрегнати сглобяеми стоманобетонови конструкции изгражда край Пазарджик компанията “Главболгарстрой Прифаб”, като инвестицията е в размер на 12 млн. лв. Инвестицията включва закупуването на 50 дка земя, самото технологично оборудване и сградния фонд. За да бъде изградено бъдещото предприятие, компанията е закупила земята, отредена за логистична база и намираща се на околовръстния път от Пазарджик в посока магистрала “Тракия”.Мястото е избрано много стратегически, тъй като само на 35 км е Пловдив - регион много развиващ се в сферата на индустриалното строителство, Пазарджик също предстои да се развива в това отношение, а ефективният радиус за доставки от завода са 150 км. Т.е. избрано е точното местоположение на завода, тъй като излиза директно на магистралата и е на 110 км от София, което е голямо предимство. Бъдещият завод ще разполага с 3562 кв. метра производствени мощности, върху 650 кв. метра ще се простира административната сграда и 4500 кв. метра е площта на експедиционна зона или писти, които ще вършат работа за стифиране на вече произведени заводи, които нямат фронт за монтаж на самия обект, за да може да се облекчат възложителите.
Източник: 24 часа (05.08.2022)

Многофункционалната сграда „Изток Плаза" в гр. София ще включва офиси, хотел, жилища, ресторанти и подземни гаражи. Сградата е с РЗП 73 хил. кв.м, от които 55.6 хил. кв.м над земята. Инвеститор е „Изток Плаза Инвест" ООД на д-р Михаил Тиков - собственикът на "Софиямед" и още болници в страната. Строител е „Главболгарстрой" АД. Строителен надзор изпълнява "С Консулт" ЕООД. Проектът е на „Топ-Арх" ЕООД, Оton Аrchitects. Очаква се да бъде изградена 10-етажна жилищна сграда и близо 30-етажна административна сграда, която ще е най-високата сграда в района. Апартаментите ще са около 200, между 60 и 150 кв.м, но ще има и до 200 кв.м. През юли миналата година дружество на Михаил Тиков придоби недовършената сграда на ИПК "Родина".
Източник: citybuild.bg (11.08.2022)

„Главболгарстрой “ е извършила цялостната реорганизация и възобновяване на остарялата текстилна фабрика „ Тунджа “ в Ямбол за целите на производството на мебели за компанията на семейство „ Виденови“. Старата фабрика е била издигната през 1960 година, през 90-те години е била приватизирана, а през 2001-2002 година приключва своята активност. След това VG Global - компанията, която държи марката мебели „ Виденов “, купува тази постройка. Имотът е 155 декара, а застроената повърхност е към 52 декара. Строителните дейности са започнали през март 2021 година като обектът е завършен в края на юли 2022 година. Изградени са 5 корпуса: корпусна мебел I стадий, корпусна мебел II стадий, самостоятелно произвеждане, мека мебел и складова зона. Фабриката вече работи на двусменен режим и в нея към този момент се създава продукция на компания „ Виденов “.
Източник: Други (15.08.2022)

Отново се търси строител за пилотния затвор в Самораново Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерството на правосъдието пусна нова обществена поръчка за строителството на пилотния затвор в с. Самораново на стойност 35 млн. лева. Това е втори опит за намиране на изпълнител, след като при първата обществена поръчка кандидатства само един участник, който беше отстранен. Сега заради поскъпването на строителните материали се наложи увеличаване на първоначалната стойност по поръчката, както и разделянето ? на етапи, което ще позволи да бъдат усвоени в срок осигурените средства по Норвежкия финансов механизъм. Първата обществена поръчка беше пусната още в началото на април, като срокът ? беше удължен почти до края на юни. Въпреки това едва двама кандидати подадоха оферти, като само един от тях я декриптира (благоевградската фирма "Престиж бизнес 93"), но беше отстранен заради технически несъответствия. през юли, бяха проведени пазарни консултации с цел събиране на оферти спрямо новите цени на строителните материали. Въпреки общата покана за участие и индивидуалните покани до седем от най-големите строителни компании ("Щрабаг", "Главболгарстрой" "Джи Пи груп" и др.) едва два участника подадоха оферти - "Геострой" и "БС Конструкция". И двете компании предлагат сравнително близки суми за изпълнение на целия проект, като по-ниска е тази на "БС Конструкция" - 47,3 млн. лв. (без ДДС) в сравнение с 49,7 млн. лв. от "Геострой".
Източник: Капитал (25.08.2022)

Държавата разваля 100-милионния договор с ГБС за детската болница Държавата е предприела реални стъпки по разтрогване на 100-милионния договор за строителството на детска болница с обединението от фирми около "Главболгарстрой" – "Детско здраве" и е изискала връщане на преведения аванс в размер на 9.2 млн. лева. Едномесечното писмено предизвестие е изпратено на 18 август т.г. и изтича след броени дни, съобщиха за Mediapool от Министерството на здравеопазването. От ГБС казаха, че водят официална кореспонденция с МЗ и до приключването ? ще се въздържат от коментар. От компанията не посочват дали ще предявят претенции към държавата, нито какви дейности са извършили по сключения договор. Според юристи, до които Mediapool се допита, ГБС може да предяви претенции за пропуснати ползи, за извършена работа, за репутационни щети и др. В договора няма заложени неустойки, но въпреки това компанията може да предяви щети. Същевременно за 2 години държавната инвестиционна компания, която управлява проекта за изграждането на детската болница, е глътнала 760 000 лева, без да има особен напредък по същество. Въпреки че реализацията на проекта буксуваше, докато сменящите се ръководства на МЗ се чудеха как да го продължат, в борда на директорите на държавната инвестиционна компания са получавали заплати от порядъка на 2800-8 500 лева.
Източник: Медия Пул (15.09.2022)

12 консорциума подадоха оферти за разширяването на Чирен, 9 ги отключиха за оценяване 12 консорциума подадоха оферти в три процедури за разширяване на газовото хранилище в Чирен, но само 9 са отключили криптираните си документи до часа на отваряне. По една компания в трите процедури не е използвала ключа си за декриптиране на офертите, така че в поръчките участват 9 консорциума. За първата обществена поръчка за „Доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Разширение на капацитета на „ПГХ Чирен“ - надземна част“ са получени три оферти, като участниците са: - консориум „Тех Енерджи Експанжън" с участници:„Техмадекс“, "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", „Протрейсинг". - ДЗЗД „Чирен ХАД 2022“, с участници в обединението: „Атоменергоремонт", „Силвър уей", "Хабау". Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 300 млн. лв. без ДДС. За втората обществена поръчка за „Устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж: „Разширение на капацитета на „ПГХ Чирен“- сондажен фонд“ са получени три оферти, като участниците са: 1. „Чирен Дрилинг 2022“, с участници в обединението: „Атоменергоремонт", „Айеней билд“. 2. ДЗЗД „Екзало дрилинг Чирен" с участници: „Главболгарстрой", „Главболгарстрой интернешънал", "Газ проджект девелопмънт". За третата обществена поръчка „Инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Газопровод свързващ ПГХ „Чирен“ със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ в района на с. Бутан“ са получени шест оферти: 1. „Стройгазсистем", с участници:„Главболгарстрой интернешънъл", "Главболгарстрой", "Протрейсинг". 2. „Чирен нова пайплайн", с участници: "Атоменергоремонт", "Диема строй", "Хабау". 3. „Кейнайп индръстрис интерешънъл България". 4. „Инфра експерт - Вемак", с участници: „Инфра експерт - Вемак" „Инфра експерт", консорциум „Вемак“. 5. Сдружение „Чирен пауър лайн". Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 83,915 млн. лв. лева без ДДС.
Източник: 24 часа (21.09.2022)

"Глaвбoлгapcтpoй" cпeчeли ?oн?ypca ca cтpoeжa нa пap?инги нa Лeтищe Coфия Летище София сключи договор за строителство на 3 временни и 1 постоянен открити паркинги с "Главболгарстрой". Стойността на поръчката е малко над 5 млн. лв. Компанията изпълнител е избрана в конкурентна тръжна процедура с международно участие. Избраният изпълнител се очаква да завърши паркингите за не повече от 247 дни след началото на строителството. Откритите паркинги ще са с капацитет от 100 до 500 места и част от тях ще изпълнят потребностите на пътниците, докато тече ремонт на покрития паркинг на Терминал 2, който е в лошо състояние от години.
Източник: Money.bg (23.12.2022)