Строителят на "Балкански поток" иска и газовата връзка със Сърбия Единадесет са кандидатите в обществената поръчка за изграждането на газовата връзка България-Сърбия, чиято стойност е 143.6 милиона лева, съобщи държавното дружество "Булгартрансгаз". Дължината на интерконектора на българска земя е 62 километра. Прави впечатление, че сред кандидатите е консорциумът "Аркад", който строи продължението на "Турски поток" през България, наричан от премиера Борисов "Балкански поток". Оферта е подала и италианската "Бонати". Сред останалите претенденти са добре познатите у нас "Главболгарстрой", "Джи Пи Груп" в консорциум с "Грома Холд", "Климатроник", "Атоменергоремонт". "Булгартрансгаз" все още не е определил датата, на която ще бъдат отворени ценовите оферти. Срокът за изпълнение е 350 дни. Според официалната информация Междусистемната газова връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия) се предвижда като реверсивна връзка, която да свърже националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Първоначално се очаква газопроводът да осигури възможност за доставка на 1.8 млрд. куб м. газ годишно. Проектът претърпява сериозно забавяне, тъй като очакванията на правителството бяха връзката да е готова през 2017 година. Междусистемната газова връзка България - Сърбия e обявена от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС. Mалко над една трета от сумата за изграждането е осигурена по програмата "Свързана Европа". Въпросните средства ще стигнат за превеждането на аванса към бъдещия строител, който е фиксиран на 46 млн. лв. Последно обявените намерения на правителството бяха интерконекторът да бъде въведен в експлоатация през май 2022 г., но от документацията на проекта пред Брюксел става ясно, че по-скоро това ще е през август 2022 година.
Източник: Банкеръ (24.02.2021)

АПИ търси кой да поддържа умните транспортни системи на "Струма" за 5 млн. лв. Пътната агенция е обявила конкурс за фирма, която да поддържа интелигентната транспортна система на магистрала "Струма" през следващите пет години срещу 5 млн. лв. без ДДС. Става въпрос за участъка между Кресна и Сандански, който ГБС завърши предсрочно и бе пуснат за движение в края на 2018 г. Целта на системата е в реално време да се следи трафикът и пътната обстановка, за да се регулира своевременно движението при нужда. Например при катастрофа или мъгла може да се въвежда ограничение на скоростта, да се забрани шофирането в дадена лента и т.н. Освен това системата позволява да се измерва теглото на преминаващите превозни средства, за да може да се санкционират претоварените тежкотоварни машини.За първи път такава система беше изградена още по време на строителството именно във въпросния участък от "Струма", като фирмата, която отговаряше за това, е "Контракс". През февруари 2019 г. обаче, над месец след пускането му, в участъка се случи тежка верижна катастрофа. Впоследствие стана ясно, че таблото, което трябва да съобщава за мъгла по пътя, е липсвало. Тогава стана ясно и че системата все пак има някои елементи за довършване."Участъкът между Кресна и Сандански от автомагистрала "Струма" има изградена техническа инфраструктура за интелигентна транспортна система. Тя ще продължи да се надгражда, тъй като е част от цялостния проект за интелигентна транспортна система за лотове - 3.1, 3.2 и 3.3 от "Струма". Системата ще има общ център за управление на трафика и той ще започне работа със завършването на лот 3.1 между Благоевград и Крупник, тъй като изграждането на центъра за управление е включено в лот 3.1 на "Струма", казаха тогава от АПИ. Сега в участъка при Сандански се използва временен контролен център.
Източник: Капитал (11.03.2021)

"Хидрострой" вероятно ще строи първия си голям тунел - под Шипка за 358 млн. лв. Фирмите на строителния бизнесмен Велико Желев - "Хидрострой" и "Пътни строежи - Велико Търново", които нямат голям опит в тунелното строителство, са предложили най-ниска цена в търга за тунел под Шипка - 358 млн. лв. и вероятно са най-близо до победа. Това става ясно след като в петък бяха отворени ценовите оферти в търга, а Агенция "Пътна инфраструктура (АПИ) ги съобщи публично. Така след като "Джи Пи груп" дебютира с изграждането на тунел "Железница" на магистрала "Струма", сега и "Хидрострой" скача направо в дълбокото. Прогнозната стойност на поръчката за тунела под Шипка бе 267 млн. лв. без ДДС или 320 млн. лв. с ДДС, но не беше пределна - т.е. кандидатите нямаше автоматично да бъдат отстранени, ако не се вместят в нея. И четирите отворени оферти са доста над прогнозния праг. Явно проектът ще поскъпне с поне 38 млн. лв., ако най-ниската предложена цена все пак спечели. Обрат в класирането може да настъпи само ако има голямо разминаване в техническите параметри. Предложената цена е с тежест 60% в този търг, а оценката за проектиране и строителство общо е 40%. Тунелът под Шипка, който всъщност е проект за най-дългото подобно съоръжение в страната и още четири по-малки тунела с обща дължина 4 км и 10 км път, не привлече останалите най-големите строителни компании като ГБС, "Джи Пи груп", "Щрабаг", "ПСТ груп" и "Грома холд". От подадените общо 7 оферти в състезанието имаше четири от чужбина, което бе истинска изненада след като през последните години в поръчките на АПИ се включваха само местни играчи. Сега става ясно, че трима от чуждестранните кандидати са били отстранени преди етапа с отварянето на финансовите предложения. Още по-слаб интерес предизвика и поръчката за 75 км от магистрала Русе - Велико Търново за над 1 млрд. лв. - едва пет участника.
Източник: Капитал (23.03.2021)

Новото лице на Алепу вилидж смята да продължи бетонирането Стоян Василев, който неотдавна съобщи, че е купил проекта "Алепу вилидж", е твърдо решен да довърши бетонирането на плажа. Става дума за т.нар. "подпорна" стена - печално известния скелет на Шофьорския плаж, където е планирано първо да се укрепи скатът срещу свличане, а после да се постои цяло вилно селище - на самия бряг.Василев тази сутрин обясни, че подкрепя да се забрани строителството в защитени зони, но Алепу било нещо различно. Той направи странния коментар, след като служебният екоминистър Асен Личев обяви, че започва процедура за обявяване на Алепу (едноименното блато с уникална растителност и редки животински видове е точно над строежа) и Карадере за защитени зони. Освен това Личев каза, че според него "подпорната стена" трябва да бъде съборена. Новият собственик на скандалния проект днес настоя пред Нова тв, че изграденото вече не е хотел или друга сграда, а само подпорно противосвлачищно съоръжение. Същата "защитна линия" поддържаха и предишните инвеститори. "Тези кутийки" в стената нямат необходимия стандарт за хотелски стаи. "Височината е 2,07 метра – не вярвам някой да е ходил в такъв хотел, където да пипне тавана с ръка", поясни Василев, но призна, че бетонните клетки са само първият, подпорният етап, а, както е известно има и втори, които предвижда строителство на цял курорт с улици, басейни и прочее. Той подчерта, че втори етап има, защото иначе никой няма да хвърли толкова пари само за укрепване на свлачище. Инвеститорът потвърди, че ще "търси начин" да довърши проекта. Той отрече да играе ролята на подставено лице и отказа да съобщи колко е платил на "Главболгарстрой", за да придобие правата върху "подпорната стена" - условията на сделката налагали конфиденциалност. Години наред властите се опитваха да заметат проблема под черджето и да тушират протестите на приророзащитници и граждани срещу поредното бетониране на морския бряг. В крайна сметка заради силния обществен натиск и "изровените" от еколози и медии документи прокуратурата провери и прати случая в съда. Според държавното обвинение стоителното разрешително е нищожно и дори има данни за фалшификации на подписи. Делото е насрочено за 31 май. С казуса се занима и парламентарната комисия по ревизията на досегашното управление. Ексминистърката на регионалното развитие Петя Аврамова се измъкна от обяснения. Новата ресорна министърка Виолета Комитова освободи началника на Дирекцията за национален строителен контрол Иван Несторов, който така и не видя нарушения в строителството на Алепу. Тя обаче изпрати Несторов с благодарности и го върна на старото му работно място - шеф на Дирекция "Благоустройство и геозащита" в МРРБ.
Източник: Сега (31.05.2021)

Канадската "Кенпайп" ще строи българското трасе от газовата връзка със Сърбия Дружество на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българския ? клон "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" е избрано за строител на българския участък от газовата връзка между България и Сърбия – от София през Калотина до Ниш. Макар предложената от него цена да не е най-ниската, офертата е най-високо оценена, сочи протокол на комисията по избора на изпълнител на обекта в държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ). Ако няма обжалвания от останалите участници в обществената поръчка, БТГ ще може да сключи договор с предпочетения строител на цена от 136 804 865.99 лв. без ДДС. Прогнозираната цена от газовия оператор за 62-километровия участък на българска територия беше 143 559 450 лв. без ДДС, а срокът за изграждането му е изчислен на 350 дни от датата на подписването на контракта. Макар консорциумът "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, в който участва един от строителите на тунел "Железница", да предложи най-ниската цена от 129 798 657.54 лв. без ДДС, неговата оферта е класирана на трето място заради по-ниска оценка на техническото предложение. Втора е поставена офертата на "Главболгарстрой" през дружеството "Интернешънъл газ" на стойност 139 777 777.77 лв. Предложението изостава с минимална разлика зад победителя.
Източник: Медия Пул (09.06.2021)

5 жалби блокират газовата връзка със Сърбия Стартът на строителството на газовия интерконектор от София до Ниш ще се забави. След като на 3 юни "Булгартрансгаз" обяви класирането на участниците в процедурата, в Комисията за защита на конкуренцията са постъпили общо 5 жалби от загубили фирми. Конкретните мотиви на жалбоподателите обаче ще станат ясни когато и ако антимонополния орган образува съответните производства, но при всички случаи това означава отлагане на ключовия проект с няколко месеца, съобщи вестник „Капитал“. В търга за 173 млн. лв. участваха общо 11 компании и обединения, като до отварянето на ценовите оферти бяха допуснати само 6 от тях. На първо място с цена 164 млн. лв. държавната "Булгартрансгаз" класира консорциума "Кенпайп", в който влизат клон на канадското дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му фирма, регистрирана в България. Жалби в КЗК са подали четири консорциума и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата. Първият консорциум, който обжалва процедурата, е ДЗЗД "Интрабел 99". Той също има връзка с реализацията на "Турски поток" през България, тъй като в него влиза беларуската "Белтрубопроводстрой", която също участваше в строежа на "Турски поток" през България като подизпълнител на "Аркад". Другият участник в обединението е "Интерпром". Ценовата оферта на ДЗЗД "Интрабел 99" също не беше отворена от "Булгартрансгаз". Вторият консорциум, който се е обърнал към КЗК, е ДЗЗД "Нова газ 2021". В него влизат "Атоменергоремонт", македонската "Рапид билд", както и румънската "Хабау ППС пайплайн системс". Сега "Атоменергоремонт" и "Рапид билд" работят по разширение на газовата мрежа към Пирдоп и Панагюрище. Третият жалбоподател е "Ай Би Ес - интергаз" - обединение между "Глобал кънстръкшън" и руската ЗАО "Алвора". Именно този консорциум бе сочен и като най-вероятният изпълнител на газовата връзка до Сърбия, тъй като предложи най-ниска цена за изпълнението на проекта - 155.8 млн. лева. Заради ниска техническа оценка обаче остана едва на трето място в крайното класиране. Последната жалба е от ДЗЗД "Интернешънал газ". Той е съставен от "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл", като е класиран на второ място от "Булгартрансгаз" с цена 167.8 млн. лв. От техническите оферти, публикувани на сайта на държавния газов оператор, се вижда, че последните две обединения - ДЗЗД "Интернешънъл газ" и ДЗЗД "Ай Би Ес - интергаз", са предложили еднакъв проектантски екип за изпълнението на проекти, който съвпада и с този на победителя "Кенпайп". Обяснението за това, което фирмите дават за "Капитал", е, че на пазара има изключително малко подготвени специалисти и е нормално фирмите да се състезават за тях, като ги привличат в екипите си.
Източник: 24 часа (22.06.2021)

Нов скандален договор на тъмно - 182 млн. лв. за правителствен център Нов скандален договор на предходното правителство освети служебният министър на икономиката Кирил Петков след днешното заседание на кабинета. Под шапката на Държавната консолидационна компания е сключен тайно и без обществена поръчка договор за 182 млн. лв. за изграждането на нов правителствен център, обяви Петков. Той не съобщи фирмата, която е сключила договора, но според финансовия министър Асен Василев и по този договор има авансово плащане. От думите на Петков стана ясно, че новият център ще се изгражда на територията на "София тех парк". Договорът е сключен на инженеринг - тоест фирмата изпълнител ще извършва и проектирането, и строителството. Така няма гаранции, че проектът и разходите няма да бъдат раздути, няма гаранции и че ще се постигне максимална функционалност при проектирането на новия център. Изобщо не е ясно какво е наложило спешното задвижване на този проект, за който се говори от години. Според Петков не е ясно защо точно в момента трябва да се строи правителствен център и не може ли средствата да се използват по-рационално. Както "Сега" писа, правителството се активизира изненадващо по тема нов правителствен център през март, когато главният архитект на София Здравко Здравков одобри нов устройствен план на два държавни терена в местността "Къро" в столицата. ПУП-ът предвижда на два терена с обща площ от 24 811 кв. м. да бъде изграден комплекс от офис сгради с две високи тела - едното със 75 метра кота корниза, второто - с ограничение до 50 метра. Ще има и надземен гараж с ограничение за кота корниз до 20 метра. Двата имота попадат в смесена многофункционална зона според общия устройствен план на София и позволеният коефициент на интенизвност на застрояването е 3,5. При квадратура от 24 811 кв. м. това означава максимална разгъната площ на комплексна от 87 500 кв. м. над земята и 25 000 кв. м. подземно строителство, обясниха архитекти. "И по този договор има авансирани значителни средства. В същото време по друг проект - за изграждане на Национална детска болница, нямаме такова авансово предоставяне на средства. Показателно е и сравнението на сумите, които държавата е била готова да даде за двата проекта", коментира финансовият министър Асен Василев. Договорът за нова детска болница с "Главболгарстрой" беше за близо 78 млн. лв.
Източник: Сега (01.07.2021)

В "Главболгарстрой" разработили два проекта за детската болница, не се отказват да я строят Два проекта за сграда на Националната детска болница представи във вторник Консорциумът ДЗЗД "Детско здраве" с фирми от групата на "Главболгарстрой". Консорциумът спечели обществената поръчка и има договор с Министерството на здравеопазването за реконструкция на съществуваща недовършена сграда в двора на Медицинска академия. Преди две седмици обаче министърът на регионалното развитие Виолета Комитова каза, че ще издаде виза за проучване и проектиране на чисто нова сграда на детска болница на отреденото място в двора на Медицинска академия. Освен това тя посочи, че няма как при действащия подробен устройствен план, който е със статута на закон, да се дострои и завърши старият строеж, който е бил предвиден за събаряне и на негово място е планирано да се изгради нова сграда с височина 20 метра. От "Главболгарстрой" обясниха във вторник, че двата нови проекта предвиждат събаряне на съществуващата конструкция и използване на фундамента на старата сграда. Всичко нагоре ще се изгради наново, съгласно функционалното разпределение и строителните норми, обясни инженер Николай Дончев, който представлява консорциума. Предвижда се сградата да е висока 5-6 етажа. Между 7 и 8 месеца ще отнеме събарянето на старата конструкция, а сградата трябва да бъде завършена за 42 месеца. Двата проекта са идентични като функционална схема, разпределение на помещенията, различават се като фасади, като идеята на консорциума е те да бъдат подложени на обществено обсъждане. Оттам признават, че представянето на проектите е закъсняло, но се оправдаха, че са чакали решение на МРРБ, което вероятно се е забавило заради изборите. От "Главболгарстрой" казаха, че са останали изненадани от решението на министъра на регионалното развитие Виолета Комитова да издаде виза за нов строеж. Според изпълнителният директор на "Главболгарстрой" Мая Пенчева това е било продиктувано от някакъв натиск след срещата с протестиращите, които искат рестартиране на целия проект и прекратяване на договора с консорциума. На пресконференцията присъстваха и представители на национална гражданска инициатива "За истинска детска болница", които попитаха как с договор за реконструкция консорциумът ще построи нова сграда. Този договор е невалиден и самият министър на регионалното развитие го каза, може да се направи нова детска болница, но реконструкция на старото скеле е невъзможно в рамките на този договор, заяви Георги Богданов, изпълнителен директор на "Национална мрежа за децата" и част от гражданската инициатива. "Притеснява ни цялостния процес на реализация на тази поръчка, която е очевидно сбъркана с обявяването на обществената поръчка за построяване на детска болница, коментира Богданов. "Ясно и категорично казваме от самото начало, че трябва да има анализ на нуждите. Никой, нито Министерството на здравеопазването, нито впоследствие изпълнителите, работят по анализ на нуждите - колко деца, какви болести, какви педиатри, какви медицински сестри са необходими, за да се покрият нуждите на национално ниво", каза още той.
Източник: Медия Пул (07.07.2021)

Здравното министерство прекратява договора с „Главболгарстрой“ за детската болница Министерството на здравеопазването е разпоредило да се прекрати договорът с „Главболгарстрой“ за изграждането на нова Национална детска болница върху недовършения строеж в двора на Медицинска академия. Това става ясно от писмо на заместник-министъра на здравеопазването Димитър Петров до Инициативата „ЗА истинска детска болница“. В писмото се посочва, че на 5 юли т.г. министерството е изискало от своето дружество „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД да се прекратят всички дейности, свързани с изпълнението на договора за инженеринг, както и всички произтичащи от него процедури по Закона за обществените поръчки, свързани с упражняването на независим строителен надзор и инвеститорски контрол. От здравното министерство са дали и указания на инвестиционната компания да започне процедура за прекратяване на договора с обединението „Детско здраве“, което е съставено от фирми от групата на „Главболгарстрой“ и спечели обществена поръчка за близо 94 млн. лева. Здравното министерство е намерило основания за това в „изразената позиция на МРРБ, че е недопустимо изработването на Подробен устройствен план за уреждане на градоустройствения статут на незавършения строеж“. От Инициативата „ЗА истинска детска болница“ са благодарни на служебния здравен министър. „Точно две години от времето за построяване на една Истинска детска болница и огромно количество гражданска енергия отне да се преборим за това, че децата заслужават повече от закърпването на един десетилетен, изоставен, полуразрушен строеж. Чест прави на екипа на служебното правителство, че пое отговорността да прекрати този договор, и така да отвори пътя към следващите крачки за създаване на модерно и високотехнологично лечебно заведение, отговарящо на всички съвременни стандарти на детската медицина, архитектурата и градоустройството“, посочват от инициативата. Казусът с новата детска болница отново ескалира в последните месеци. Два проекта за сграда на Национална детска болница бяха представени от Консорциум ДЗЗД „Детско здраве" – консорциумът, който има договор с Министерството на здравеопазването за реконструкция на съществуващата недовършена сграда в двора на Медицинска академия. Консорциумът спечели проекта за изграждане на детската болница при предишното правителство, а основен участник в него е „Главболгарстрой“. Междувременно служебният регионален министър Виолета Комитова обясни, че няма как да се прави реконструкция на съществуващото скеле и може като регионален министър да издаде виза за проучване и проектиране на чисто нова сграда за строеж на детска болница - отново в рамките на Медицинска академия. Позицията на регионалното министерство дойде след протест на гражданската инициатива „За истинска детска болница“, които настояват за прекратяване на порочната обществена поръчка, възлагане на анализ на нуждите на детското здравеопазване, възлагане на качествено техническо задание, провеждане на архитектурен конкурс.
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2021)

"Кенпайп" се отказа от газовата връзка със Сърбия Изненадващо, ден преди първото дело по жалбите на четири компании срещу избора му за строител на газовата връзка със Сърбия, ДЗЗД "Кенпайп БГ" се отказва да сключи договор за поръчката и оттегля офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш. Това става ясно от решение на комисията в "Булгартрансгаз" за обществената поръчка, с което се променя предишната им класация с първо място за предложението на "Кенпайп" и като победител е обявено обединението ДЗЗД "Интернешъналгаз" между "Главболгарстрой" и дъщерното "Главболгарстрой Интернешънъл". Консорциумът ДЗЗД "Кенпайп БГ", в който българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ? дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто, бе избран в началото на юни за строител на газовата връзка. Неговата оферта за 136 804 865.99 лв. без ДДС не бе с най-ниска цена, но най-евтиното предложение на консорциума "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД остана на едва трето място заради слаба техническа оценка. Решението на "Булгартрансгаз" (БТГ) обаче бе обжалвано пред антимонополната комисия от петима от кандидатите. Претенцията на единия бе отхвърлена, а исковете на останалите не бяха уважени от Комисията за защита на конкуренцията, макар и с особени мнения. Така случаят стигна до Върховния административен съд и е трябвало да бъде разгледан на 29 септември. Изненадващо обаче предишния ден в деловодството на "Булгартрансгаз" постъпва писмо от ДЗЗД "Кенпайп БГ", с което консорциумът изрично заявява, че оттегля офертата си и че същата не е валидна, както и че отказва да сключи договор за възлагане на поръчката. Това прави невалидна офертата на участника, а валидността ? е задължителен елемент за участие в обществената поръчка. Какви са мотивите за отказа не е ясно, но изборът на "Кепнайп" бе сериозно критикуван, заради липсата на опит, заради която едното от дружествата в консорциума е отстранявано от други полъчки на държавния газов оператор. "Оттеглянето на валидността на офертата е равнозначно на липса на конкретно, обвързващо волеизявление на участника за изпълнение на обществената поръчка и не може да се обоснове, че представената от него оферта съответства на изискванията, определени от възложителя за изпълнение на поръчката", пише в решението на БТГ. Така е обявено ново класиране в процедурата и първото място е отредено за ДЗЗД "Интернешъналгаз", чиято оферта е за 139 777 777.77 лв. без ДДС. Н автора позиция се придвижва "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, в който участва един от строителите на тунел "Железница". Третата остава за швейцарско-турският консорциум "ИнтерСиПиВи Консорциум" с ценова оферта за 142 989 789.69 лв., следван от ДЗЗД "Евротранс" и обединението ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник", чиито оферти обаче надхвърлят търсената от БТГ цена от 143 559 450 лв. без ДДС. Новото решение за строител на газовата връзка със Сърбия подлежи на ново обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от връчването му на участниците. Много вероятно е такова да има, тъй като в предишните искове пред КЗК имаше претенции срещу "Главболгарстрой". Например, отстранената от процедурата ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", в жалбата си пред КЗК твърдеше, че "Кенпайп", "АйБиЕс" и "Интернешънългаз" е трябвало да бъдат отстранени от надпреварата, тъй като ползват едни и същи експерти в екипите си. Италианската "Бонати" пък твърдеше, че същите тези три компании са предложили нереален срок от един ден за изработването на инвестиционен проект с работни чертежи и и детайли. От "АйБиЕс-Интергаз" на свой ред смятаха, че тяхната оферта не е оценена правилно, тъй като не е била приложена както трябва методиката за оценката на предложенията. Твърде е вероятно тези дружества отново да имат претенции към новия избор на "Интернешъналгаз". В същото време обаче продължава делото във ВАС по жалбите срещу решението на КЗК, потвърждаващо избора на "Кенпайп", което е било отложено заради новите обстоятелства по отказа на избрания участък.
Източник: Медия Пул (04.10.2021)

След обрат ГБС е победител в търга за газовата връзка до Сърбия Фаворитът на "Булгартрансгаз" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия - консорциум "Кенпайп", изненадващо се отказа от договора за 164 млн. лв. Това става точно в момента, когато Върховния административен съд даде ход на делото по жалбите срещу избора на "Кенпайп" за строител, които по-рано Комисията за защита на конкуренцията отхвърли. По тази причина на 1 октомври "Булгартрансгаз" е променил решението си за класирането и вече на първо място е консорциумът на "Главболгарстрой" - "Интернешънал газ", чиято оферта е 167.8 млн. лв. Ако няма нови обжалвания, е възможно договор да се подпише в средата на месеца. Но това е малко вероятно, а и от горе на всичко проектът вече върви с голямо забавяне - според междуправителственото споразумение на България и Сърбия газопроводът трябва да бъде пуснат през май 2022 г., но срокът за изпълнение е 350 дни, което значи, че теоретично най-ранната дата е ноември 2022 г. Ако се стигне до договор с "Главболгарстрой", компанията ще има има 350 дни да завърши обекта. През последните години тя работи по няколко проекта за разширение на газовата мрежа в страната, а последно изгради и компресорните станции за "Турски поток". Дължината на цялата газова връзка е над 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 62 км на българска територия. Планирания капацитет е 1.8 млрд. куб.м годишно или около 60% от годишното потребление в България. За разлика от "Турски поток" през този интерконектор ще може да се осъществява търговия - например към София може да бъдат извършвани доставки от LNG терминала в Хърватия или пък за Ниш да се доставя азерски газ през България.
Източник: Капитал (05.10.2021)

Над 18 млн. лв. инвестира "Ролпласт Груп" в базата си в Костинброд Над 18 млн. лв. инвестира производителят на PVC, дървени и алуминиеви прозорци, врати и щори "Ролпласт Груп" АД в разширяването на производствения си комплекс в Индустриална зона Костинброд. Първа копка на проекта, на която присъства и министърът на икономиката Даниела Везиева, бе направена днес, съобщиха от ресорното ведомство. Инвестицията включва изграждането на нов производствен цех за PVC прозорци и административна сграда. След цялостната реализация на проекта компанията ще разполага с 40 хил. кв. м производствена база. "Ролпласт Груп" e cъздaдeна пpeз 2000 г. Фирмата е cpeд вoдeщитe пpoизвoдитeли нa вpaти, пpoзopци и щopи в Eвpoпa. Компанията има дъщерни представителства в Северна Македония, Сърбия, Гърция, Албания и Черна гора. Разширяването на производството на компании в страната е доказателство, че това се оценява положително както от български, така и от чужди инвеститори, коментира Везиева.
Източник: Инвестор.БГ (04.11.2021)

„Главболгарстрой“ може да строи газовата връзка със Сърбия „Главболгарстрой“ може да строи газовата връзка със Сърбия, а изненадващият начин, по който компанията спечели поръчката, е в рамките на закона. Това става ясно от решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по жалбите на двама от другите кандидат-строители. Най-голямата строителна фирма в България спечели конкурса на държавното дружество „Булгартрансгаз“ с втора най-висока комплексна оценка, след като победителят – консорциум „Кенпайп“, в края на септември се отказа от договора, докато течеше проверка по жалби срещу неговото избиране. Офертата на „Главболгарстрой“ е с около 3 млн. лв. по-висока – 167.8 млн. лв. Решението на КЗК сега може да бъде обжалвано във Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок. Подобно действие обаче ще забави още повече проекта, който трябваше да бъде готов до май 2022 г. Очакванията са той да бъде завършен в срок от 350 дни, което означава отлагане на пускането му в експлоатация с поне половин година.
Източник: economic.bg (25.11.2021)

„Главболгарстрой“ се присъединява към мрежата на EUROGAS След поредица проведени в Брюксел срещи и разговори между „Главболгарстрой“ и EUROGAS през 2021 г., българската строителна компания взе решение да се присъедини към мрежата на влиятелната европейска асоциация, представляваща търговците на едро и дребно на природен газ, както и газоразпределението. Така ГБС е единственият член в европейската структура от България, в която до този момент нямаше представителност от страната. EUROGAS е организация, създадена през 1990 г., която допреди включването на „Главболгарстрой Интернешънал“ АД в структурите й обединяваше 56 компании и асоциации от 24 държави. Асоциацията подкрепя ролята на газа в енергийния микс посредством осигуряването на диалог между големи европейски индустриални представители, световни газови добивни/газоразпределителни компании и съответните европейски институции и регулаторни органи. Като подкрепя глaд?oтo фyн?циoниpaнe нa вътpeшния eвpoпeйc?и гaзoв пaзap, ЕURОGАЅ нe ocтaвя вcтpaни, а дoпpинacя a?тивнo и зa пocтигaнeтo нa aмбициoзнитe ?лимaтични цeли нa oбщнocттa. Визията на организацията е насочена към силен и интегриран пазар на природен газ, който е в подкрепа на дейности и политики за енергийната ефективност, намаление на въглеродните емисии, производство на енергия от възобновяеми източници, производство и транспортиране на възобновяем газ/водород и др. Тема, по която "Главболгарстрой" и EUROGAS вече са водили съвместни разговори, е тази за ролята на газа и газовата инфраструктура за осигуряване на по-високи нива на потребление на водород в Европа.
Източник: economic.bg (21.12.2021)