Удължават ски пистата под връх Ком До края на 2015 година ще бъде удължена ски пистата под връх Ком. Към сегашната й дължина от 1,5 км ще бъдат прибавени 1,1 км. През 2009 година общината създаде смесено дружество с компанията „Главболгарстрой" за изграждане на спортен комплекс около сегашната ски зона. Разработен е проект за изграждане на 6 въжени линии, седалков лифт, обособяване на 3 скиорски зони, писти за сноуборд и биатлон. Реалното строителство започва тази година с удължаване на пистата.
Източник: Стандарт (14.01.2015)

Свалят цената за ремонт на Зимния дворец с 14 млн. лв. Държавата ще направи втори опит да ремонтира Зимния дворец на значително по-ниска цена. Този път предварителната оферта, пусната от собственика на съоръжението „Академика 2011“ ЕАД, е на стойност 29 166 666 лв. без ДДС (34 999 999 с ДДС). За сравнение предишната поръчка беше за 40 833 333 лв. без ДДС (48 999 999 лв. с ДДС) и беше спечелена от „Главболгарстрой“ и „Фор райс“. Служебният министър на спорта Евгения Раданова спря процедурата през септември миналата година с мотив, че търговското дружество не разполага с такива средства. Кабинетът „Орешарски“ беше отпуснал 35 млн. лв. за ремонта в началото на 2014 г. В момента тече обжалване на победителите в конкурса, като на първа инстанция - в Комисията по защита на конкуренцията, те спечелиха. Все още не се е произнесъл Върховният административен съд. Сега обявлението е предварително и това означава, че ако изходът на делото е в полза на „Академика 2011“, ще може да бъде избран изпълнител в следващите 12 месеца. При негативен развой търговското дружество ще трябва да възложи ремонта на „Главболгарстрой“ и „Фор райс“ за 40 744 982 лв. без ДДС (48 893 978 лв. с ДДС), колкото предложиха двете фирми. Другият ключов конкурс, който се очаква да бъде организиран в следващите 12 месеца, ще е за обновяването на зала „Фестивална“. Прогнозната стойност е за 3 400 000 лв. В момента единственото покрито съоръжение за лека атлетика в София е в окаяно състояние и националите ни са принудени да се готвят в Добрич. Освен това е предвиден ремонт на спортния комплекс „Академик - 4-ти км“ за 700 000 лв., както и осъществяване на енергийна ефективност на студентското общежитие към него 930 000 лв. за 930 000 лв.
Източник: Преса (04.03.2015)

Поредният случай на магистрала, която свършва в нищото, ще трябва да бъде решаван у нас. Става дума за последния участък от магистрала "Струма", който се довършва и води към граничния пункт Кулата - Промахон. Това ще струва на държавата допълнително около 3.1 млн. лв. Заради недоглеждане при проектирането трафикът от магистралата ще се затапи, а има опасност и от катастрофи по опасното и натоварено трасе към Гърция. Това е така, защото след крайната си точка аутобанът "слиза" на двулентовия път Е-79 за 1.4 километра, докато стигне българо-гръцката граница. "За да не се образува тапа, организираме бързо проектиране и строителство на отсечката. Идеята е да се изгради трилентов път - 2 ленти да водят към пункта, една да е за влизащите в България", обясни пред в. "Сега" шефът на агенция "Пътна инфраструктура" инж. Лазар Лазаров. Според него това ще осигури вливане на трафика в по-широкото обновено шосе и безпроблемно пътуване към Гърция. Пътната агенция вече обяви обществената поръчка за разширяването на тези 1.4 км. Прогнозната стойност на изпълнението е 3.1 млн. лв. Критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната цена. Предложенията се събират до 22 юни, срокът за изпълнение е 40 дни - 10 за проектиране и 30 за строителството. Строежът на 15-километровия участък от магистралата от Сандански към Кулата струва близо 70 млн. лв. Парите са по програма "Транспорт". В момента по отсечката се работи, увери Лазар Лазаров. Очакванията бяха участъкът да се пусне в началото на август. През февруари ангажименти за това пое строителят при инспекция, направена лично от премиера Бойко Борисов и ресорния министър Лиляна Павлова. Според Лазаров обаче, без да се реши проблемът с продължението на "Струма", реално трасето няма да е готово. Това не е първият случай на строеж на магистрала, когато в проекта е пропуснато да се предвиди къде се отвежда трафикът. Първият подобен проект "лъсна" при откриването на магистрала "Люлин". Малкият аутобан е продължение на "Струма", но се влива в Околовръстното при столичния жк "Люлин". През февруари се появи още по-куриозен случай. Тогава стана ясно, че се налага да бъдат свързани магистралите "Тракия" и "Марица" при пътен възел Оризово. При проектирането преди 15 години и там не е била предвидена връзка и пътната агенция сега също се зае с проектирането и изграждането й. Участъкът от 15 км между Сандански и Кулата се строи от гръцката фирма "Актор" и вече е сериозно забавен спрямо първоначалните планове. През есента на миналата година служебният кабинет беше на път да прекрати договора на строителя и да търси друга фирма за довършване на обекта. Впоследствие обаче правителството на Бойко Борисов прецени, че това ще коства много повече загубено време по процедура за нова обществена поръчка. КОНКУРС Днес се отварят ценовите оферти за поредната отсечка от 22 км по магистралата към Гърция - тази между Благоевград и Крупник. Това е вторият етап от процедурата по проектиране и строителство. На първия бяха класирани офертите на 5 консорциума. Сред тях има обединение с китайска компания, на един от изпълнителите на част от "Струма" в момента - "Главболгарстрой", и партньорски фирми, както и обединение между "Трейс груп" и "Пътища и мостове".
Източник: Сега (19.05.2015)

Спокойно, не е строеж. Свлачище е. Дългият плаж между Дюни и Аркутино влезе с гръм и трясък в новините тези дни, след като кметът на Созопол Панайот Рейзи проведе кратък социален експеримент, затваряйки пътя към него. Т.нар. шофьорски плаж до комплекса "Дюни" е място, където мнозина къмпингуват (нелегално) и се къпят (легално) и се намира между два луксозни комплекса - "Дюни" и "Свети Тома". Действията на Рейзи, чиято репутация се носи отдавна, породиха веднага съмнения, че там ще има нов инвеститорски интерес. Ето защо една снимка в социалните мрежи днес предизвика нова вълна на тревога. На снимката се вижда свлачището, намиращо се в южния край на същия този плаж, в близост до комплекса "Свети Тома", където инвеститор е "Главболгарстрой". Подозрението веднага беше, че започва нов строеж. Но не. Там нищо не се издига, а по-скоро се срива. Става дума за свлачище, регистрирано още през 2009 г. (във фотогалерията - горе, можете да видите как се е развивало). От "Главболгарстрой" и дъщерната и "ГБС Турс" коментираха, че то е на територията на чужд имот и на практика създава проблеми на компанията. Ваканционният комплекс е основен потърпевш, тъй като свлачището се свлича върху тази част от плажната ивица, която се стопанисва от комплекса. От ГБС допълниха, че нямат никакво намерение да строят там.
Източник: Капитал (29.07.2015)

Брегът между Ропотамо и Алепу е в готовност за застрояване Плажът Алепу, известен като Шофьорския, край Созопол вече граничи с урбанизираната територия на почти цялото крайбрежие (включително дюните) от него до Аркутино, върху която може да се строи. Това са апетитни терени на първа линия - между резерватите "Ропотамо" и "Алепу", става ясно от справка в Агенцията по кадастъра. В началото на 2005 г. община Созопол се включва в дружеството "Алепу вилидж" с апортиране на 29 декара крайморски терени в местността Алепу. Предметът на дейност на фирмата е изграждане и експлоатация на хотелски комплекс с двуетажно вилообразно строителство, хотелиерство и ресторантьорство. От учредителните документи става ясно, че общината притежава 34% от общия дял. Тогава земите й са оценени на 1.2 млн. лв., което означава 42 лева на кв. м. Три години по-късно, през 2008 г., една от фирмите съдружници предлага на общината да изкупи още 15% от капитала на "Алепу вилидж" срещу 1 млн. лева. Според протокола от заседанието на общинския съвет предложението е отхвърлено. Тогава кметът Панайот Рейзи предлага общината да продаде цялото си участие в дружеството на останалите акционери. Земята е оценена на 2.5 млн. лева, което прави по около 90 лева на кв.м. за земя на морето. Според Панайот Рейзи сделката е изгодна, защото стойността се е увеличила двойно. Против се обявяват само трима общински съветници. Един от тях е председателят на Общинския съвет по това време Димитър Желев от БСП "Цената мен не ме удовлетворяваше. На тази територия, на която се намираме, знам, че хората продават на цена някъде към 100 евро на кв. метър. Това прави около 200 лева на квадратен метър - двойно повече от получените 90 лева", каза той пред телевизията. Междувременно предназначението на земята е сменено от пасища, мера и ниви на урбанизирана територия. Общината се включва в дружеството по времето на мандата на кмета Веска Караманова. Тогава председател на Общинския съвет е настоящият кмет с втори мандат Панайот Рейзи. Рейзи не пожелал да коментира случая. Според Търговския регистър седалището на "Алепу вилидж" се намира в къща в Созопол, която при репортерската проверка се оказва заключена. На адреса за кореспонденция в София съседите не са чували за нея. Въпросът за това, което се случва край Алепу, възникна след скандала, предизвикан от созополския кмет Рейзи, който прегради незаконно стария път от Созопол към Аркутино. Няколко дни по-късно след телефонен разговор с премиера Борисов (кметът е от ГЕРБ и председател на местната структура на партията) той премахна бариерата и публично заяви, че на Алепу няма да се строи. Именно по този път се стига до плажа, където може да се види трасиран терен, който се подготвя за строителство. Според созополската община става дума за "брегоукрепване" поради свлачище. Когато избухна скандалът със затворения от Панайот Рейзи път, сайтът "Бивол" публикува разследване за съвместните намерения в района на общината и частни фирми, свързани чрез едни и същи лица. В "Алепу вилидж" по 14% държат Кристиян Христов и Пламен Марков. Останалите са поделени между фирмите "К Кепитал" АД и "ГИМ Консулт" АД, чиито управители са Христов, Марков и Борислав Сарандев. Последните две фирми притежават самоковската фабрика "ПЛАСТИМО" АД. По късно община Созопол продава цялото си дялово учасие с апорта в "Алепу вилидж" на белизката офшорка "Новастар холдинг", представлявана от Георги Ташев. Животът след смъртта на местната демокрация "Стигнал съм до това решение, защото за мен тази земя е износена и по-добре е да пристъпваме към изчистване на такива отношения, отколкото да пипаме други терени", казва Панайот Рейзи пред съветниците през септември 2008 г. Случаят е описан в доклад на Института за развитие на публичната среда от 2010 г. "Купените местни избори или смъртта на местната демокрация". "Бивол" уточнява, че от картата на кадастъра се вижда, че "износените" земи са в съседство с големия лот на "Главболгарстрой", на който изниква вилното селище "Свети Тома", чийто терен също е съсобственост с община Созопол, срещу което тя получава апартаменти в комплекса. След като "Алепу вилидж" се сдобива окончателно с "износените" терени, техният статут се променя в урбанизирана територия за курортно строителство, хотели и др. Сделката с "износената" земя в крайна сметка е твърде изгодна за "Алепу Вилидж", коментира сайтът. В разгара на имотния бум фирмата се сдобива със златни терени до плажа срещу 44 евро на кв. метър, без да се смятат идеалните части, придобити от общината безвъзмездно. За сравнение - по същото време 130 дка до плажа Корал са продадени на испански инвеститор за 300 до 400 евро за кв. метър, при положение че продавачът "Витатур инвест" (чийто изпълнителен директор тогава е настоящият бургаски кмет от ГЕРБ Димитър Николов) е купила терените за 7 долара на кв. метър от община Царево и прочулия се дългогодишен бивш кмет Петко Арнаудов. Нито към Панайот Рейзи, нито към Петко Арнаудов прокуратурата е проявила някакво внимание, отбелязва "Бивол".
Източник: Капитал (05.08.2015)

Новата спортна зала в Пловдив е построена с публични средства в размер на 49 млн. лв. Операцията за довършване на обекта - от груб строеж до готова зала, е струвала почти 40 млн. лв. Парите са взети от класическия вече строител на такива съоръжения - "Главболгарстрой". Състезанието е било с един участник, който е бил в консорциум с любимата на управляващите през последните години "Водстрой 98". Първоначалният договор е обраснал с две директни допълнителни плащания за почти 10 млн. лв. Градежът започва през далечната вече 2007 г. като получастна инициатива - голям общински терен за жилища и на една трета от него - зала. За две години обектът стига до покрив. Следва няколкогодишен застой и уговорка през 2011 г. държавата да вземе процеса в свои ръце. Тя отпуска пари и община Пловдив изкупува терена от 12 декара и незавършения обект срещу 7.8 млн. лв. Същинското харчене започва преди три години. Състезанието започва с една поръчка с един кандидат - "Металстрой АМС". Срещу 3.2 млн. лв. компанията, която и преди това е била ангажирана с обекта, е трябвало да достави и сложи покрив и да разчисти и обезводни обекта. Общината междувременно сменя концепцията си и вместо колодрум решава залата да е за различни спортове, както вече е модерно в България. Така стигаме и до избора на довършител. През януари 2013 г. общината получава само една оферта: от консорциум "ГБС - Спортен комплекс Пловдив", в който влизат две дружества на "Главболгарстрой" и "Водстрой 98". Ексклузивното участие, както винаги в такива случаи, си има обяснение - в критериите е записано кандидатът да има опит в строителството на две зали, едната от които голяма, и да са нови - построени през последните пет години. Конкретното условие е да е бил строен обект от 37 хил. кв.м за над 10 вида спорт - разбирай, столичната "Арена Армеец". Офертата на Пловдив е за 28.8 млн. лв. при прогнозна стойност 29.17 млн. лв., ако се съди по търсената гаранция. Задачата - от груб строеж залата да се докара до акт 15. В началото на тези година идва и първото допълнително възлагане към консорциума. От документите в регистъра се вижда, че причината за добавката е "промяна в инвестиционното намерение", или по-конкретно "стоманобетони стълбища в зоната на колоездачната писта, стоманена носеща конструкция при фасада, отслабване с последващо укрепване на покривна греда и стълбища към помещения за ел. таблото" и смяна на системата за климатизация. Цена: 5.9 млн. лв. Следва изненада. В първоначалната задача към ГБС за залата, която още по първоначална идея е за колоездене (все пак инвеститор тогава е колоездачното дружество "Цар Симеон"), не е предвидена писта за колоездене. Проектантът "Архцентър - А", започнал работата си през 2012 г., "открива" през януари тази година, че "е спешно да се организира, започне и завърши изграждане на писта за колоездене от дърво с конструкция в съответствие с изискванията за лиценз от Международната федерация по колоездене". Дни по-късно и строителят пише до кмета с въпроса "необходимо ли е изграждането на колоездачната писта (дървената конструкция) за подписването на акт - образец 15, тъй като този вид работа не е предмет на основния договор за строителство". Решението явно е позитивно и струва 3.1 млн. лв. Естествено, дадени на строителя без състезание. Странно, но на въпроса за двете допълнителни поръчки от общината отговориха, че: "няма допълнително оскъпяване на залата. Сумата, разходвана за обекта, кореспондира с първоначалните прогнози на архитектите." От ГБС, чиито дейности вече струват почти 38 млн. лв., не отговориха на изпратените миналия петък въпроси. Така се стига до завършването. Спортната зала се очаква да отвори официално на 30 август. Първо обаче ще подслони световното първенство по таекуондо, което започва на 27 август. Според общината обектът е получил разрешително за ползване (т.нар. акт 16) на 20 август. Общата цена е 49 млн. лв., казват от общината и дават разбивка: тя е дала 7.8 млн. лв. за покупката, останалото е от държавния бюджет. Резултатът е втората най-скъпа зала след софийската, изградена след осем години. Към строителя все още не са платени 5 млн. лв., които той ще получи след акт 16. Полученият обект е един от най-скъпите по показателя разход към брой седящи места (виж таблицата). По-големите нови зали Зала Седящи места Стойност (млн. лв.) Арена Армеец София 12529 108 Спортна зала Колодрума – Пловдив 6200 49 Арена Бургас (в строителство)7000 38 Булстрад Арена Русе (основно частна инвестиция)5100 34 Арена Самоков 2000 15 Арена Ботевград 5000 7 Залата ще се управлява от общинско предприятие. От общината не дават името му, нито числа за нужните годишни разходи за поддръжка. Само твърдят, че залата ще започне да се самоиздържа от първата година на експлоатация. Подчертават и че сградата е енергийно ефективна, т.е. ще спестява от някои разходи. Спортното съоръжение се състои от две подземни и три надземни нива. Капацитетът е за 6200 седящи места с възможност за разширение до 8000 при концерти; общо 438 паркоместа на открит и закрит паркинг; застроена площ от 9845 кв.м и РЗП от 27 хил. кв.м. Общината има намерение в бъдеще да брандира залата по подобен принцип на "Арена Армеец", получавайки приходи от реклама. Няма детайли и как са избрани (ако вече са) наемателите на ресторанти, магазини и кафета в обекта.
Източник: Капитал (21.08.2015)

Пловдивската спортна зала погълна 50 млн. лв. И Пловдив вече е в дългата редица на градове, които до дни ще имат спортна зала, построена с публични средства. Общо цената е 49 млн. лв., твърдят от общината, а парите са основно от държавния бюджет. Операцията за довършване на обекта - от груб строеж до готова зала, е струвала почти 40 млн. лв. Парите са взети от класическия вече строител на такива съоръжения - "Главболгарстрой". Състезанието е било с един участник, който е бил в консорциум с любимата на управляващите през последните години "Водстрой 98". Първоначалният договор е обраснал с две директни допълнителни плащания за почти 10 млн. лв. Осемгодишен строеж Градежът започва през далечната вече 2007 г. като получастна инициатива - голям общински терен за жилища и на една трета от него - зала. За две години обектът стига до покрив. Следва няколкогодишен застой и уговорка през 2011 г. държавата да вземе процеса в свои ръце. Тя отпуска пари и община Пловдив изкупува терена от 12 декара и незавършения обект срещу 7.8 млн. лв. Същинското харчене започва преди три години. Състезанието започва с една поръчка с един кандидат - "Металстрой АМС". Срещу 3.2 млн. лв. компанията, която и преди това е била ангажирана с обекта, е трябвало да достави и сложи покрив и да разчисти и обезводни обекта. Общината междувременно сменя концепцията си и вместо колодрум решава залата да е за различни спортове, както вече е модерно в България. Колодрум без писта Така стигаме и до избора на довършител. През януари 2013 г. общината получава само една оферта: от консорциум "ГБС - Спортен комплекс Пловдив", в който влизат две дружества на "Главболгарстрой" и "Водстрой 98". Ексклузивното участие, както винаги в такива случаи, си има обяснение - в критериите е записано кандидатът да има опит в строителството на две зали, едната от които голяма, и да са нови - построени през последните пет години. Конкретното условие е да е бил строен обект от 37 хил. кв.м за над 10 вида спорт - разбирай, столичната "Арена Армеец". Офертата на Пловдив е за 28.8 млн. лв. при прогнозна стойност 29.17 млн. лв., ако се съди по търсената гаранция. Задачата - от груб строеж залата да се докара до акт 15. В началото на тези година идва и първото допълнително възлагане към консорциума. От документите в регистъра се вижда, че причината за добавката е "промяна в инвестиционното намерение", или по-конкретно "стоманобетони стълбища в зоната на колоездачната писта, стоманена носеща конструкция при фасада, отслабване с последващо укрепване на покривна греда и стълбища към помещения за ел. таблото" и смяна на системата за климатизация. Цена: 5.9 млн. лв. Следва изненада. В първоначалната задача към ГБС за залата, която още по първоначална идея е за колоездене (все пак инвеститор тогава е колоездачното дружество "Цар Симеон"), не е предвидена писта за колоездене. Проектантът "Архцентър - А", започнал работата си през 2012 г., "открива" през януари тази година, че "е спешно да се организира, започне и завърши изграждане на писта за колоездене от дърво с конструкция в съответствие с изискванията за лиценз от Международната федерация по колоездене". Дни по-късно и строителят пише до кмета с въпроса "необходимо ли е изграждането на колоездачната писта (дървената конструкция) за подписването на акт - образец 15, тъй като този вид работа не е предмет на основния договор за строителство". Решението явно е позитивно и струва 3.1 млн. лв. Естествено, дадени на строителя без състезание. Странно, но на въпроса за двете допълнителни поръчки от общината отговориха, че: "няма допълнително оскъпяване на залата. Сумата, разходвана за обекта, кореспондира с първоначалните прогнози на архитектите." От ГБС, чиито дейности вече струват почти 38 млн. лв., не отговориха на изпратените миналия петък въпроси. Откриването Така се стига до завършването. Спортната зала се очаква да отвори официално на 30 август. Първо обаче ще подслони световното първенство по таекуондо, което започва на 27 август. Според общината обектът е получил разрешително за ползване (т.нар. акт 16) на 20 август. Общата цена е 49 млн. лв., казват от общината и дават разбивка: тя е дала 7.8 млн. лв. за покупката, останалото е от държавния бюджет. Резултатът е втората най-скъпа зала след софийската, изградена след осем години. Към строителя все още не са платени 5 млн. лв., които той ще получи след акт 16. Полученият обект е един от най-скъпите по показателя разход към брой седящи места Залата ще се управлява от общинско предприятие. От общината не дават името му, нито числа за нужните годишни разходи за поддръжка. Само твърдят, че залата ще започне да се самоиздържа от първата година на експлоатация. Подчертават и че сградата е енергийно ефективна, т.е. ще спестява от някои разходи. Спортното съоръжение се състои от две подземни и три надземни нива. Капацитетът е за 6200 седящи места с възможност за разширение до 8000 при концерти; общо 438 паркоместа на открит и закрит паркинг; застроена площ от 9845 кв.м и РЗП от 27 хил. кв.м. Общината има намерение в бъдеще да брандира залата по подобен принцип на "Арена Армеец", получавайки приходи от реклама. Няма детайли и как са избрани (ако вече са) наемателите на ресторанти, магазини и кафета в обекта.
Източник: Капитал (21.08.2015)

Първа копка на научноизследователски център на "Клайммат" в икономическа зона Божурище Министърът на икономиката Божидар Лукарски направи първа копка на нов научноизследователски и развоен център на българската компания "Клайммат" в Икономическа зона София – Божурище. Тази година ще открием три предприятия на територията на България, съобщи инвеститорът Ивайло Пенчев. Инвестиционният проект на компанията, дъщерна фирма на "Уолтопия" - световният лидер в изработването на изкуствени катерачни стени, е сертифицирана с клас А по Закона за насърчаване на инвестициите. "Клайммат" залага в проекта си използване на високи технологии и приложната наука. Проектът е на арх. Васил Шарланов, изпълнител е "Главболгарстрой" АД. Основната цел на инвестиционния проект ще е чрез подобряване на настоящите подови системи и разработване на нови продукти да бъде осигурена безопасна среда за катерене във всяка катерачна зала в света. Инвестицията е 3 170 000 лв., на площ 17 495 кв.м ще бъдат построени R&D център на CLIMBMAT с производствена база, административна и складова част, с 35 нови работни места
Източник: Строителство Градът (15.09.2015)

През пролетта на 2016 година започва строителството на магистрала "Струма" между Кресна и Сандански Проектът на магистрала "Струма - Лот 3.3" включва 9 мостови съоръжения и 2 големи пътни възела, а строителството му ще започне през пролетта на 2016 година. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на подписването на договорите за проектиране, строителство и супервизия на магистралата. "Всичко това трябва да бъде прецизирано и допроектирано с точни параметри, за да имаме детайлен технически проект и разрешение за строеж", обясни Павлова и добави, че едновременно с това се извършват и отчуждителни процедури. По думите ?, след приключването на процедурите, още в началото на строителния сезон на 2016 година, фирмата изпълнител ще може да започне работа. Възложител на строителството на магистрала "Струма" между Кресна и Сандански е националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти", а изпълнител на договора за проектиране и строителство е консорциумът "Струма – Лот 3.3", който се състои от търговските дружества: "ГБС Инфраструктурно строителство" АД; "Пътстрой-92" АД; "Главболгарстрой" АД и "Геострой" АД. Строителният надзор ще бъде възложен на "Пътинвест-инженеринг" АД . "Успяхме в кратки срокове, след като получихме мандат през миналата седмица от Министерски съвет, да подпишем договор за безвъзмездна помощ, за да може още преди самият проект да е окончателно одобрен от ЕК, ние да сключим договор с избрания изпълнител и да започнем работа", обясни още тя. Участъкът (Лот 3.3) е с дължина около 23.6 км. Срокът за изпълнение строителните дейности е три години и половина. Цената за изпълнение на проекта е 255.8 млн. лв. По договор тя може да нарасне до не повече от 281 млн. лв. с ДДС. Компанията, която ще осъществява строителен надзор, ще получи до 3.6 млн. лв. с ДДС. Финансирането е по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г.
Източник: Дневник (28.09.2015)

Новата спортна зала в Пловдив е уникална със закрития си колодрум Многофункционалната спортна зала е със застроена площ 9845 кв.м и РЗП 27 015 кв.м и се състои от две подземни и три надземни нива. Спортното съоръжение разполага с комбинирано игрище за над 25 вида спорт (волейбол, баскетбол, хандбал, борба, вдигане на тежести, бокс, спортна гимнастика, фехтовка и др.). Спортното съоръжение е уникално със закрития си колодрум. Пистата за колоездене е с олимпийски размери - 250 м дължина и 7 м ширина, както и виражи съгласно нормите. Уникалната колоездачна писта е проектирана и изпълнена под ръководството на световноизвестния холандски архитект Сандер Даума, чието дело са Олимпийският колодрум в Атина и този в Манчестър, както и многофункционалните зали в Палма де Майорка (Испания), Рио де Жанейро (Бразилия), Алкмаар (Холандия), Аделаида (Австралия). Пловдивският Колодрум е единственият по рода си не само в България, но и на Балканския полуостров. Затова новото спортно съоръжение има не само национално, но и европейско значение. Общата строителна стойност на Колодрума е 49 520 939 лв. с ДДС. От тях 42 632 939 лв. са целева субсидия от държавния бюджет, а 6 888 000 лв. са съфинансиране на община Пловдив. Капацитетът на залата е 6029 седящи места, а с монтираните подвижни трибуни местата достигнат 7530. Това я прави втората по големина многофункционална спортна зала в България след "Арена Армеец". Спортното съоръжение разполага още с модерен пресцентър, зона за интервюта и преводачи, тренировъчни и фитнес зали със сервизни помещения, СПА и възстановителни процедури, тв студио, лаборатория за допинг контрол и кабинет за първа помощ, гримьорни за артисти. На партерното ниво е оформена богата търговска зона за спортна екипировка, ресторант и кафе-бар. Залата е с най-съвременни системи за акустика и електроакустика, озвучаване, осветление, мултимедия, оповестяване и пожароизвестяване. При свободно игрално поле залата може да се използва за концерти, изложбени дейности и други мероприятия. Многофункционалната спортна зала има отлична транспортна достъпност, с пътни връзки към бул. "Асеновградско шосе", ул. "Менделеев" и ул. "Н. Цанов". Разполага с подземен паркинг за 200 коли и открит паркинг за 300 коли. Цялостното управление и поддържане на комплекса, както и отдаване под наем на залата и другите търговски и административни помещения, се поема от новосъздаденото Общинско предприятие "Многофункционална спортна зала". Многофункционалната спортна зала с колодрум е първия етап от един бъдещ голям спортен комплекс, който ще се доразвива върху терена на прилежащата спортна база "Академик", която е общинска собственост. В процес на проектиране е малка спортно-тренировъчна зала с около 500 седящи места. Тя ще е свързана с топла връзка с Колодрума. На по-късен етап се планира и обновяване и на спортна зала "Академик", която ще остане само за студентски спорт. Изпълнители са Металстрой АМС" ООД – монтаж на метална конструкция и завършване на груб строеж - Обединение "ГБС Пловдив – Спортен комплекс Пловдив" ("Главболгарстрой" АД – София, "ГБС Пловдив" АД, и "Водстрой 98" АД – София) - довършителни работи от груб строеж до акт - образец 16
Източник: Строителство Градът (29.09.2015)

Кой чака за Централна гара Първият ремонт на сградата от 40 години насам беше започнат през април 2014 г. Поръчката за реконструкцията беше спечелена в края на лятото на 2013 г. от консорциум "ГБС - Централна гара София", в който влизат "Главболгарстрой", "Водстрой 98" и "Промишлено строителство холдинг" с цена от 56 млн. лв. Планът е проектът да приключи в края на тази година, най-късно в началото на следващата. Общите търговски площи в ремонтираното съоръжение са 11 хил. кв.м. Още преди няколко месеца инвестиционно предложение към стопанисващата гарите НКЖИ отправя "Ел Ес травъл ритейл България", дъщерно дружество на Lagardere Services (LS) - българското звено на френския ритейлър, фокусиран в управлението конкретно на търговски площи на летища, метростанции, жп и автогари, молове и изобщо места, генериращи съществен пътникопоток. Сградата на Централна гара е разделена на три сегмента и при ремонтирането, и при отдаването под наем - централна, северна, и южна. Предложението на френския оператор е да вземе за управление основната част от пространството по схемата, по която е направил това на Централната автогара в съседство. LS пък има 10-годишен договор, с който на практика държи 1500 кв.м търговски площи там. Докато ремонтът не приключи, държавната компания не може да предприема никакви стъпки в посока отдаване на търговски площи, групиране на обекти категорично не може да има, а възможност за преотдаване - също.
Източник: Капитал (09.10.2015)

Само една от фирмите на депутата от ДПС Делян Пеевски - „Водстрой-98“ е спечелила обществени поръчки на стойност 965 866 186 лв., като 665 395 658 лв. от тях са по европейски проекти, съобщава сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“. В този почти един милиард лева самостоятелното явяване на "Водстрой-98" е донесло 46 137 168 лв., а останалите са в различни обединения – ДЗЗД, консорциуми. Договори за 618 милиона, от които 463 милиона еврофинансиране, са подписани при правителството “Орешарски”. Австрийската “Щрабаг” се е явила на 74 търга и е спечелила само 44 от тях на обща сума 69 904 166 лв. или 44% от парите, които са били пуснати за усвояване. Същата тази “Водстрой-98” има голям късмет – от 982 милиона възможни, тя се е включила в договори за 965 милиона. Това прави успеваемост от 98,2%. Забележителна успеваемост има и фирмата “ПСТ Груп”, на която бе поверено строителството на магистрала “Хемус” за рекордна цена. Тя се е явила на търгове за 604 милиона лв. и е спечелила 88% от тях за 534 млн.. Добре се справя варненската "Хидрострой" със 718 от 764 млн. лв или 93,97%, Рекордьор обаче е Главболгарстрой с 598 млн. от 604 или 99,3%, уточнява изданието. Ппо стойност на всички договори абсолютен шампион е Лукойл, следван Водстрой-98. Ако се съберат всичките му фирми със скрито участие може да се окаже обаче, че шампионът е именно той. В усвояването на европари класацията се води категорично от "Водстрой-98" с 665 395 658 лв.
Източник: Други (23.12.2015)