Близо 10% по-ниски са приходите на най-големите компании в сектора на металите през 2023 г. Първите сигнали за свиване на оборотите се появиха още в началото на миналата година, когато икономическото забавяне в Европа охлади търсенето. Числата сега потвърждават прогнозите и са очаквано продължение на по-слабия ръст през 2022 г. Подобен спад секторът отчита за първи път от 2019 г. От 50 компании в класацията, която освен металургични включва също металообработващи и рудодобивни предприятия, само 19 увеличават приходите си и почти половината от тях с едноцифрено число. Общата им печалба се понижава с 0.5 млрд. лв., макар че заради свитите продажби маржът нараства от 8 на 9%. Добрата новина е, че компаниите запазват персонала си и дори леко го увеличават. Очакванията за тази година като цяло са по-добри - но не при всички и с уговорки. А търсенето на метали отново ще зависи от това доколко склонни са потребителите по веригата нататък да увеличат производството. Металургичният гигант След като три години оглавяваше общата класация "Капитал 100" като най-голямата компания в страната, през 2023 г. медодобивната "Аурубис България", част от германската група Aurubis, отново отстъпва първенството на "Лукойл Нефтохим Бургас". Приходите на "Аурубис" намаляват заради временно прекъсване на работата. "През 2023 г. заводът до Пирдоп и Златица премина през капитален ремонт на част от съоръженията, докато през предходната година нямахме дълги спирания", коментира финансовият директор Васил Досев. "Цените на сярната киселина (която компанията продава като страничен продукт - бел. ред.) бяха под натиск, което също даде отражение. Този ефект бе частично компенсиран от подобрените условия на пазара за суровини", добави той. Независимо от това "Аурубис" остава най-голямата компания в сектора с оборот 7.3 млрд. лв., който е в пъти по-голям от този на следващия в класацията. От дружеството уточняват, че общите приходи, по които се подреждат компаниите в "Капитал 100", включват и приходите от операции по хеджиране и разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при металургичните предприятия и е особено видимо при компаниите с големи обеми като "Аурубис". Само от основна дейност приходите са 7 млрд. лв. и отбелязват 11.4% спад на годишна база. През миналата година компанията започна и най-голямата си инвестиционна програма досега в страната. През следващите 4 години в завода ще бъдат вложени 400 млн. евро в различни проекти. Най-големият от тях е на стойност 120 млн. евро и ще увеличи капацитета за производство на чиста мед с 50%. Очаква се да приключи през втората половина на 2026 г. Прогнозите за 2024 г. са по-добри. "През тази година нямаме планирани продължителни спирания за техническа поддръжка, а промените в търговските условия на първичните суровини са плавни, така че очакваме ръст в приходите", каза Досев. Той обаче уточни, че непредвидимите логистични ограничения, основно свързани със Суецкия и Панамския канал, както и производствени прекъсвания при големи минни компании могат да поставят европейските производители в по-неизгодна позиция спрямо Азия. "Тъй като "Аурубис" работи със средносрочни договори, като цяло имаме добро ниво на сигурност за 2024 г.", добави Досев. Печалби като мед Практически без промяна остават приходите на "София мед", която произвежда изделия от мед и медни сплави. Зад числата стоят два фактора, които действат в противоположни посоки. "Единият е намаляването на цените на металите, които автоматично се прехвърлят към крайния клиент. От друга страна, това се компенсира с увеличение на т.нар. преработвателна цена. Това практически е добавената стойност, от която ние печелим", обяснява главният финансов директор Сергей Влахов. Това се вижда и във финансовия резултат, който нараства с близо 30 млн. лв. (над 56%) през миналата година. "Освен това "София мед" успя да пренесе увеличението на енергийните цени, което видяхме през 2022 и в 2023 г., и да договори и осигури покупката на суровини на добри цени. От тези два елемента ние правим и това голямо увеличение на печалбата", добавя той. Въпреки сътресенията на европейския пазар през тази година компанията очаква не по-лоши резултати от миналата. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от автомобилния сектор, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио", казва Влахов. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от аутомотив сектора, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио. Другият по-голям производител на медни изделия е "Сарк България", който е собственост на турската Sarkuysan и от 2019 г. има завод за проводници в Шумен. През 2023 г. компанията повишава оборота си 4%, а печалбата скача почти двойно. В края на миналата година капиталът беше увеличен от 8 на 12 млн. лв., а наскоро стана ясно, че започва проект за разширение на производствения капацитет. В новата сграда ще се произвеждат медни жици за сектори като енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Очаква се да бъде завършена през 2025 г. Стоманеносиво Възстановяването на транспортните канали през Черно море през миналата година са довели до ръст на производството на стоманени пръти в завода на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията, която е собственост на украинската Metinvest и преработва заготовки от Украйна, беше намалила производството през 2022 г. заради нередовни доставки. През миналата година обаче натоварването на мощностите е било близо 92% (под 78% предходната година), произведена е нова гама арматура за Канада и са възобновени поръчките за САЩ, става ясно от отчета. Около 75% от продукцията е за износ. През 2023 г. продажбите са се увеличили като обем, но са били на по-ниска продажна цена и като цяло приходите се запазват без промяна. Компанията отчита повишени финансови разходи по линия на сключени договори за факторинг, договор за кредитна линия и поради експозициите си в долари. Така крайният финансов резултат е загуба близо 6 млн. лв., но от основна дейност компанията отчита 2.9 млн. лв. печалба. Двуцифрен спад на приходите отбелязва единственият производител на сурова стомана в страната - "Стомана-индъстри", който отново пада под милиардната бариера. Заводът в Перник произвежда широка гама от продукти като дебелa ламарина, армировъчна стомана, специални стомани и други и е част от гръцката група Viohalco. След като през 2022 г. компанията забави ръста си, през миналата година, резултатите вече са надолу. "Стоманодобивът в цяла Европа е в криза поради свръхкапацитетите в Китай и Азия като цяло", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и на борда на директорите на "Стомана-индъстри". По думите, му освен че Китай има свръхкапацитет в световното производство 600 млн. тона над нуждите, в момента страната е в дълбока строителна криза, което пък драстично свива търсенето на вътрешния пазар и води до свръхпредлагане. "От друга страна, търсенето на стомана на световния пазар е понижено заради кризата в автомобилната индустрия и други сектори. Всички тези фактори, взети заедно, водят до много силна уязвимост на стоманодобивната индустрия, основно в Европа", добавя той. Стоманодобивът в Европа е под натиска на свито търсене и свръхпредлагане от Азия Макар че в Европейския съюз има въведени квоти за внос на стомана от трети страни, всяка година те се увеличават с 5%. "При свитото търсене в момента това означава пряко повишаване на вноса и намаляване на местното производство, защото цените от Китай драматично се различават от тези в Европа", казва Петров. Основната причина за тази разлика пък е дисбалансът в цените на енергоносителите, които са значително по-високи на Стария континент. През тази година ситуацията остава без промяна, като според Петров ще се запази и поне през първото шестмесечие на 2025 г. За първи път класацията засича нова компания в сектора - "ВЕ стаал", която се занимава с търговия със стомана, макар че приходите й през 2023 г. намаляват, но след рязък скок (250%) предходната година. Компанията е регистрирана през 2020 г. в София. Едноличен собственик е "А&А холдингс", която от своя страна е собственост на германския гражданин Дхрув Неераж Кохар (85%), индиеца Канника Дхрув Кохар (10%) и гражданина на Сейнт Лусия Рену Неераж Кохар (5%). Управител е нидерландецът Мукеш Кумар Верма. Според отчета й почти всичките продажби (близо 99%) са от износ. Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ понижава приходите си близо 28% и отчита загуба през миналата година, която изпълнителният директор Иван Добрев определя като "предизвикателна". "През по-голяма част от годината имахме намаление в производството на олово поради непланирано спиране на основния агрегат за производство на олово", казва той, но добавя, че екипът е успял максимално да съкрати сроковете на престой и да минимализира икономическите последствия. "Престоят на оловното производство беше за срок 7 месеца, на което се дължи основно и намалението на приходите на компанията", уточнява Добрев. Дейността на завода обаче е била повлияна и от много други предизвикателства, свързани с геополитически и икономически фактори. Макар че основният спад при КЦМ идва от приходите от продажба на олово, които намаляват с 50%, отчетът показват, че понижение, макар и по-слабо (около 17%), има и в приходите от продажба на цинк. По данни на БАМИ с изключение на януари през цялата 2023 г. борсовите цени на цинка са останали на ниски нива - под 3000 долара/тон, като дори достигат дъно под 2500 долара/тон - цена, каквато не е имало през последните две години. Инвестиционната програма на КЦМ през 2023 г. е изпълнявана в ограничен размер, като основната част от капиталовите разходи е била насочена към възстановяване на оловното производство, което достига обичайните си обеми през 4-ото тримесечие. Алуминий с добавена стойност Най-големият производител на алуминиеви изделия - "Алкомет" в Шумен, понижава приходите си близо 39% през 2023 г. след аналогичен ръст предходната година и излиза на загуба. Две са основните причини за спада. "Първият фактор, който пряко влияе върху приходите на дружеството, е понижението на стойността на основната суровина", казва изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. През миналата година средната цена на алуминия на Лондонската борса за метали намаля с над 18% - от 2558.13 евро/тон през 2022 г. на 2082.41 евро/тон. Вторият фактор е сложната икономическа среда през 2023 г. "Годината се характеризира със забавяне на икономическия растеж, инфлационни процеси, военни конфликти, икономически войни и нестабилна политическа обстановка. Това доведе до занижено търсене, високи складови наличности и понижен обем на нови поръчки, което от своя страна се отрази на по-ниските приходи за 2023 г. в сравнение с предходната година", обяснява Йорюджю. За тази година компанията предвижда да произведе около 25 хил. тона пресови изделия и 50 хил. тона валцови изделия, като акцентът отново е към засилени продажби на продукти с по-висока добавена стойност. Очакванията са това да осигури около 550 млн. лв. приходи, а като цяло прогнозите са малко по-положителни. През последните години "Алкомет" се фокусира върху производство и продажби на продукти с по-висока добавена стойност Миналата есен "Алкомет" обяви, че ще инвестира 137 млн. лв. през следващите три години, което ще й позволи да увеличи капацитета си и да произвежда нови продукти. Близо половината от сумата е за разширение на валцовото производство, но средства са предвидени и за другите цехове. Малки ръстове през миналата година отчитат двете смесени дружества на гръцката Viohalco и испанската Gestamp, които продължават да инвестират в разширяване, след като преди две години обявиха, че ще вложат още 60 млн. евро в производството в София. "Етем Геспамп алуминиум екстружънс", която произвежда алуминиеви профили за автомобилния сектор и за промишлени приложения, планира да увеличи капацитета си от 31 хил. тона годишно в края на 2023 г. на 41 хил. тона през 2025 г. От отчета става ясно, че през миналата година са придобити активи за 16.8 млн. лв., свързани основно със строеж на ново производствено хале и оборудване на нова преса за екструзия. "Това е част от инвестиционната програма за увеличаване на производствения капацитет поради значително нарастване на търсенето на алуминиеви продукти", се посочва там. Заради по-високите финансови разходи (за лихви) през 2023 г. компанията отчита нетна загуба малко над 6 млн. лв. Над 41 млн. лв. пък са инвестициите в "Гестамп Етем аутомотив България", което се занимава с допълнителна обработка на алуминиеви профили за автомобилния сектор и е сертифицирана като доставчик първо и второ ниво. Компанията доставя части за големи автомобилни компании като BMW, Audi, Mercedes-Benz, Jaguar - Land Rover и Porsche. Както и при другото дружество, увеличените разходи за лихви са основната причина за намаляване на печалбата. Инвестиционната програма продължава и през 2024 г. Медните мини Почти 8% увеличава приходите си най-голямото медодобивно дружество - "Асарел-Медет", което оперира рудника край Панагюрище. "През 2023 г. имаме увеличение на добива спрямо 2022 г., като преработената медна руда е с 1.5 млн. тона, или 11% повече, което води до по-голямо количество медно-флотационен концентрат. Трябва да се отбележи, че ръстът на приходите е постигнат въпреки по-ниската цена на медта на Лондонската борса за метали с 3.6% и по-ниския курс на долара спрямо лева с 2.8% спрямо година по-рано", коментира изпълнителният директор Николай Пелтеков. Има обаче и още един фактор. Компанията последователно инвестира между 75 млн. и 100 млн. лв. всяка година в модернизация и иновации, благодарение на което вече може да преработва ефективно едни от най-бедните медни руди в света - със средно съдържание 0.27% мед, докато преди 30 години е работела със съдържание 0.44% мед. За следващата година прогнозите са за сравнително стабилни цени, като медта ще получава подкрепа от политиката на централните банки за понижение на лихвите с цел насърчаване на икономиката, от очакваните стимули от страна на най-големия потребител в света - Китай, както и от сравнително балансирания за момента пазар. По-ниски са приходите през 2023 г. на другата голяма медодобивна компания - "Елаците-мед", като причината е по-малкото добито количество концентрат. "Това се дължи на качеството на рудата и по-малкото съдържание на мед в нея", казва изпълнителният директор Драгомир Драганов. "Другият фактор са по-ниските цени на медта на Лондонската борса за метали", добавя той. Очакванията за 2024 г. са да се запазят резултатите за приходите. В края на миналата година компанията съобщи, че е доказала медни запаси за още 10 години, което ще й позволи да работи поне до 2041 г. Инвестициите в удължаване живота на мината ще достигнат 1.2 млрд. лв. Златен добив Леко понижение на приходите отчита "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди и е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM). По-малко е количеството на продаденото злато под формата на концентрат, докато това на медта се запазва практически без промяна. И двете стойности отговарят на прогнозите на компанията, като количествата зависят от зоната, в която се добива през съответната година. По същата причина и отново очаквано рязко се покачват продажбите на другото дружество на DPM в България - "Дънди прешъс металс Крумовград", което оперира златната мина "Ада тепе". Компанията отчита рекордно производство на злато заради добив в зони с по-високо съдържание на метала. От отчета на канадската компания става ясно, че през 2023 г. е постигната средна продажна цена на златото от 1957 долара/тр.у., което е 9% над нивото от 2022 г. Цената, на която е продадена медта, е била 4% по-ниска. Положително влияние върху цената на златото през миналата година е оказало търсенето от развиващите се пазари и централните банки, както и увеличеният геополитически риск. При медта основният фактор, който се отразява на цената, е развитието на световната икономика, тъй като металът намира широко приложение в сектори като енергетиката, строителството, транспорта и производството на машини и електроника. През миналата година влияние са оказали ограниченото предлагане и нестабилното търсене, най-вече в резултат на забавянето на икономиката в Китай. Прогнозите за 2024 г. са за лек спад на производството на злато и от двете мини и приблизително същото количество мед в Челопеч. Чугун и злато Две компании отбелязват трицифрен ръст през миналата година. С над 200% увеличава приходите си "Чугунена арматура България". Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации, а заводът се намира в Попово. Дружеството е собственост на Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева чрез "Транспорта" (по 50%). По-рано тази година компанията обяви инвестиционно намерение за въвеждане на допълнително оборудване, с което ще увеличи капацитета си. Над два пъти нарастват приходите и на единствения частен монетен двор в България "Булминт уан". Компанията е базирана в Пловдив и произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки. Причината за скока миналата година е увеличението на пазарния дял в САЩ и Европа и добавянето на нови клиенти и пазарни локации в портфейла, уточняват от "Булминт уан". През 2024 г. компанията очаква да затвърди присъствието си на Запад, както и да започне разработка на потенциалните си пазари на Изток.
Източник: Капитал (13.12.2024)