Декотекс АД финишира 2011г. на загуба от 1 684 хил. лв. Загубата е без аналог в историята на емитента, демонстрирал до 2009г плътно и само печалби. Общите приходи на дружеството са 22 274 хил. лв., което е с 31.12 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 37.25 % спрямо предходния период до 23 844 хил.лв. Нетните приходи от продажби за 2011г. са в размер на 21 832 хил.лв. и представляват 98.02 % от общите приходи. Спрямо съответния период за 2010 година те се увеличават с 34.21 %. Към 31 декември 2011г. дружеството показва загуба на акция в размер на 0.11лв. . Данните са от годишния одитиран Баланс/Отчет на дружеството за 2011г. Собственият капитал на дружеството е 21 599 хил. лв. , като спрямо същия период на 2010г. е намалял с 7.22 %.
Източник: Money.bg (09.04.2012)

От килими към имоти Първият етап на имотния проект в Сливен, в който участва производителят на килими "Декотекс", е към своя край, съобщиха от дружеството. Комплексът от затворен тип ще бъде разположен върху площ от 80 хил. кв.м, предвижда се да има 35 кооперации и 40 луксозни къщи. Очевидно обаче плановете на инвеститорите леко са се позабавили, а обяснението за това най-вероятно е кризата. "Декотекс" обяви проекта точно преди 4 години, когато купи имот от общината за близо 6 млн. лв. Името на проекта е "Градините на Туида", а планираната инвестиция е 35 млн. евро. От годишния доклад за дейността на "Декотекст" става ясно, че дружеството притежава 20% в проекта. Със собствена инвестиция в него са още Evars family group и датската фамилна компания Jacob Evars Bar BQ Aps. В съвета на директорите на "Декотекс" има две лица с фамилията Евар - Рахамим и Бенджамин. "Декотекс" е най-големият производител на килими в България с продажби за 21.8 млн. лв. през миналата година и загуба от 1.6 млн. лв. Тогава имаше и преструктуриране на производството - то вече се извършва от белгийската "Роже Ванден Берже". Фирмата използва за своята дейност базата на сливенската фирма. В белгийското дружество са заети 300 работници, докато в "Декотекс" са останали на работа 60 души. До края на тази година "Роже Ванден Берже" ще инвестира 5 млн. евро в нова дейност - производство на конци и прежди, необходими за изработване на килимите. В рамките на предвидените инвестиции ще бъдат купени и 3 нови стана. Дейността на "Декотекс" се съсредоточава в производството на изделия, предназначени за веригите магазини в България, търговията с килими, управлението на недвижими имоти. От миналата година "Декотекс" произвежда електроенергия и топлоенергия. Предприятието инвестира 1.5 млн. евро в изграждането на когенерационна система във фирмата. Инсталацията е с 2 мегавата електрическа мощност и 2.5 мегавата топлинна. Над 90% от килимите, произведени в "Роже Ванден Берже", са за износ. Най-много килими се продават в САЩ. Затова и икономическата криза е почувствана най-силно в предприятието през 2008 г., когато производството бележи спад с над 50%, но след това продажбите започват да се възстановяват.
Източник: Капитал (31.08.2012)

Първият етап на имотния проект в Сливен, в който участва производителят на килими "Декотекс", е към своя край. Комплексът от затворен тип ще бъде разположен върху площ от 80 хил. кв.м, предвижда се да има 35 кооперации и 40 луксозни къщи. Очевидно обаче плановете на инвеститорите леко са се позабавили, а обяснението за това най-вероятно е кризата. "Декотекс" обяви проекта точно преди 4 години, когато купи имот от общината за близо 6 млн. лв. Името на проекта е "Градините на Туида", а планираната инвестиция е 35 млн. евро. От годишния доклад за дейността на "Декотекст" става ясно, че дружеството притежава 20% в проекта. Със собствена инвестиция в него са още Evars family group и датската фамилна компания Jacob Evars Bar BQ Aps. В съвета на директорите на "Декотекс" има две лица с фамилията Евар - Рахамим и Бенджамин.
Източник: Капитал Dаily (31.08.2012)

Годината е 1834 г. В Сливен Добри Желязков построява първата текстилна фабрика, която е и първото промишлено предприятие на Балканския полуостров. Това е и първата стъпка на българската индустрия. И до днес Сливен е един от текстилните центрове на страната със своите две големи предприятия - "Е. Миролио" и "Декотекс". Освен тях обаче градът продължава да е център и на множество малки шивашки бизнеси, които въпреки кризата успяват да оцеляват. Всъщност градът изобилства от малки фабрики за бельо, чорапи и всякакви видове дрехи. Някои се чувстват добре в кожата си, други бягат от града. Собственичката на малкото предприятие "Аффект" ЕООД Радост Динева твърди, че не само няма проблеми във време на криза, но дори планира да разшири производството си. Компанията съществува от 1995 г., специализирана e в производството на луксозни пижами и нощници и през 2011 г. има оборот от над 300 хил. лв. В "Аффект" работят 30 души, няма нито един съкратен, няма и текучество, казва Динева. Фирмата има свой дизайнер и художник. "Намерили сме подходящата ниша, успяваме лесно", посочва тя. Дружеството работи с дистрибутори, продава под своя марка в цялата страна, а също и в Южна Африка, Полша, Унгария, Япония. "Като казвам, че изнасяме - не си представяйте, че става дума за ТИР-ове. Отказваме обаче работа на ишлеме. Продаваме добре това, което изработваме, и нямаме интерес към работа по поръчка", обобщава Динева. В момента предприятието се разширява и създава екип. "Търся млади хора с нови идеи. Вярвам, че ще успея", категорична е тя. После разказва как "на другия край на света", в Япония, срещнала хора, които й казали, че от една година търсят начин да се свържат с фирмата. "Имам клиент в САЩ и там японците са видели наши изделия. Всеки нов клиент и всеки върнал се клиент е признание за нас. Ние сме малка компания и се радваме на малките неща", обобщава Динева. Градът се оказва и отлично място за фирми, произвеждащи чорапи. "Сливен и Русе са двата центъра за производство на чорапи в страната", обясни Иван Христов, собственик на ЕТ ИГА. Преди кризата фабриките за чорапи в града са били над 50 ("някои с две машинки, други – с 20"). След кризата по една или друга причина част от тях затворили. Първи поели удара тези, които продавали зад граница. Щом секнали поръчките от Западна Европа, част от предприятията спрели работа. Тези, които продават за вътрешния пазар, се оказали малко по-устойчиви. ИГА е на пазара повече от 10 години. Компанията е малка – с до 10 заети. "Преди бяхме повече от десет", казва Христов. "Ако през 2009 г. сме работили на 100%, в момента работим на 30%. Въпрос на пазар. Пазарът определя капацитета, а търсенето се сви", допълва той и обобщава: "Успяваме на магия." Поредното предизвикателство пред фирмите в сектора е покачващата се цена на суровините - памук и еластан. "Българските чорапи са по-качествени и от най-скъпите китайски чорапи. Но заради нерегламентирания внос, както и заради регламентирания евтин внос от Китай сме принудени да сваляме и да задържаме цените. Това е за сметка на нашата печалба. А ние също трябва да съществуваме. Богати не ставаме с тази дейност, но успяваме да си погасяваме кредитите и да си плащаме данъците", казва още Христов. Той се надява "да има работа и занапред, защото хората няма да тръгнат боси". Все пак има и малки бизнеси, които смятат, че добрите времена на сливенския текстил не са вече това, което са били. Яна Парева, собственик на "Фешън динамикс", например вече е изнесла производството си във Варна и работи под ново име на фирмата - "Пронто мода". "Това е моделиерна и заетите в нея са 13", обясни тя. Според нея "в Сливен няма достатъчно кадри, въпреки че има специализирано училище". "Във Варна, Добрич, Шумен и Търговище има повече шивашки фирми, което ни улеснява при наемане на подизпълнители. Като цяло шивашкият бранш тук е по-добре развит, отколкото в Сливен", обобщава Парева. Като цяло обаче обликът на града все още се свързва с големите текстилни компании като "Е.Миролио" и "Декотекс". Техните съдби силно се измениха последните години. "Е. Миролио" е инвестиция на италианския предприемач Едоардо Миролио. Дружеството притежава голямо текстилно предприятие в Ямбол (на практика това са три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 52 дка застроена площ), в Сливен (две основни производства – за вълнени платове и плетачница, работещи при затворен цикъл), както и завода за коприна "Свилоза Ярн" в Свищов. Италианският инвеститор притежаваше още "Миролио България" и "Миролио Нова Загора". През лятото на 2009 г. обаче "Миролио България" спря работа. Причината бе в драстично свиване на търсенето, намалелите продажби и различната визия на собствениците на фамилната фирма за бъдещето й. На практика това доведе до затваряне на производството в два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен с общ персонал от над 500 души. През март тази година пък "Язаки България" купи спрялата фабрика на "Миролио" в Сливен, за да произвежда кабелни комплекти за автомобили. За разлика от другите компании на фамилия Миролио в последните три години сливенската "Е. Миролио" отбелязва възходящи резултати, противно на тенденцията да се свиват обороти и дори да се затварят фирми в текстилния бранш. За 2011 фирмата отчита приходи от близо 187 млн. лв. (161 млн. лв. през 2010) и печалба от почти 17.5 млн. лв. (4.4 млн. лв. за 2010). От компанията обясняват това с добрия мениджмънт, с новите пазари извън Европа (в Азия и Южна Америка), както и с неспиращия процес на обновяване дори във време на криза. През 2011 г. дружеството е инвестирало три милиона лева в по-съвременни и производителни машини. И макар че от фирмата определят направените вложения като "умерени", те показват нагласата на мислене - "процесът на реновиране да не спира". "Декотекс" в Сливен е другият стожер на текстилния бранш в страната. Основана е в далечната 1909 г. и е известна с емблематичните си "персийски" килими. Фирмата е производител на вълнени и синтетични килими, мокети, пътеки, комплекти за баня и други текстилни изделия. Предимство на компанията е т.нар. Contract Carpet – изработване на специални мокети за хотели, обществени сгради, офиси, ресторанти и др. по поръчка на клиента. Дружеството е публично и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. От публикуваните й финансови отчети е видно, че през 2011 г. компанията е имала малко над 22 млн. лв. приходи спрямо 16.3 млн. лв. година по-рано. Най-голям дял формират постъпленията от килимите и килимените изделия (79%), следвани от нетъканите подови покрития – (14%). От отчета на дружеството става ясно, че през 2011 г. в "Декотекс" са произвели килими и килимени изделия за над 7.2 млн. лв. и нетъкани подови покрития (комплекти за баня, пътеки, килими), наричани още тъфтинг, за 1.2 млн. лв. Основните външни пазари за компанията са САЩ, Полша, Германия, Русия и Латвия. На вътрешния пазар "Декотекс" продава основно в големите хипермаркети. Производствените резултати за килимите и килимените изделия са до юни 2011, когато "Декотекс" предостави базата си на белгийската "Рожее Ванден Берхе" и се съсредоточи върху производството на тъфтинг изделия. Дружеството отчита текуща загуба за 2011 г. в размер на 1.7 млн. лв. По-малко са и заетите в края на миналата година - 65 души, като бройката е намаляла спрямо 2010 с 249. Част от хората са съкратени, а 179 са прехвърлени към фирма "Рожее Ванден Берхе БГ". Всъщност "Декотекс" се развива на много фронтове. От миналата година предприятието произвежда електроенергия и топлоенергия, след като инвестира 1.5 млн. евро в изграждането на когенерационна система. Освен това дружеството е едноличен собственик на капитала на "Декотекс имоти", което се занимава с отдаване под наем на производствени, търговски и административни сгради и помещения, инвестиране, строителство и продажба на недвижими имоти. Преди месец от "Декотекс" съобщиха, че приключва първият етап от изграждането на жилищен комплекс от затворен тип, в който фирмата участва с 20%. Преди четири години текстилната компания купи общински имот и обяви старта на проекта. Предвижда се изграждането на 35 кооперации и 40 луксозни къщи, разположени върху площ от 80 хил. кв.м. Планираната инвестиция е 35 млн. евро, а името на проекта е "Градините на Туида".
Източник: Капитал (25.09.2012)

Плавно нагоре Подобно на по-големите съседи и Сливен има дружества с многоцифрен ръст на приходите. Трицифрен такъв за изминалата година отчита "Пътно поддържане Сливен", при която увеличението е със 111%. В края на годината дружеството беше придобито от нашумялата в скандала "Батко и братко" с поръчките за 120 млн. лв. сливенска компания "Биндер", която мотивира хода си с желанието да обособи основните си дейности в отделни дружества. Така, дори и да не се отчитат резултатите на "Пътно поддържане Сливен", компаниите от региона са успели да увеличат приходите си средно с 18% през изминалата година, което е съизмеримо с картината при най-големите дружества в страната според класацията "Капитал 100". Въпреки динамичното си развитие обаче с малки изключения бизнесът в региона все още не може да се мери като мащаби на дейността с гигантите от страната. Само една от компаниите намира място в "Капитал 100" – дългогодишният лидер в текстилния сектор "Е. Миролио" заема 91-ва позиция в класацията. Въпреки кризата дружеството съумява да подобрява резултатите си, като през 2011 г. печалбата му се е увеличила близо четири пъти. При другия голям местен играч в текстилния сектор – "Декотекс", която е единствената българска компания за производство на килими, обаче финансовият резултат е отрицателен, като при това се влошава спрямо 2010 г. Междувременно компанията преструктурира част от производството си и се насочи и към имотния сектор, като участва с 20% дял в проект за изграждане на комплекс от затворен тип в Сливен на обща стойност 35 млн. Евро' През 2011 г. загуби отчитат общо 12 компании от региона, като броят им се увеличава спрямо 2010 г., когато са били девет. Сред тях са и водещите представители на винопоизводството в региона – "Домейн Бойар" и "Вини". Перспективите за 2012 г. поне засега обаче изглеждат по-положителни заради по-качествената реколта на грозде през тази година. Сравнително силен остава и хранително-вкусовият сектор, където един от най-големите представителите е българско-гръцкият млекопреработвател "Тирбул". Основно място в развитието на отрасъла има и производството на плодови и зеленчукови консерви, които се реализират на пазарите на Европа, САЩ и ОНД. В Сливен се намират и едни от най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки, където също макар и с не най-цветущите резултати се справят с предизвикателствата на кризата. Доза оптимизъм носят и плановете на "Язаки България" да открие нови производствени мощности в Сливен. Новият завод на компанията, която вече произвежда автомобилни кабели за Renault в Ямбол, ще работи с Ford.
Източник: Капитал (26.09.2012)

Сливен с първи комплекс от затворен тип Отскоро Сливен може да се похвали с първия по рода си затворен жилищен комплекс, който осигурява удобство и комфорт на световно ниво. Съвременен интериор, функционалност, красива инфраструктура и зелени площи, спортен комплекс, кътове за релакс - това са само част от многобройните предимства на комплекс „Туида гардън"- райското кътче се крие в подножието на Сините камъни, в близост до средновековната крепост Туида. В същото време комплексът е на минути път от центъра на Сливен. „Туида гардън" привлича хората, търсещи нов дом и с кристалния планински въздух, спокойствието и гледката към Карандила. Още повече, че луксозните жилища не надхвърлят обичайните цени на добрите жилища в Сливен. „Искахме да предложим на нашите съграждани ново, още по-добро качество на живот, защото сме убедени, че те го заслужават", казва инвеститорът Васил Йовчев, изпълнителен директор и акционер в „Декотекс" АД. Освен лидерът в текстилната промишленост у нас, инвеститори в проекта „Туида гардънс" са американската компания Evars family group и датската фирма Jacob Evars Bar BQ Aps. Evars family group е американска група компании с повече от 30-годишен опит в областта на продажбите на недвижими имоти, финансите, производството, търговията и логистиката. Jacob Evars Bar BQAps е датска фамилна компания, в която две поколения развиват бизнес в цял свят в областта на строителството, хотелиерството и ресторантьорството и търговията с храни и напитки. Предвидената инвестиция в „Туида гардън" е в размер на 35-40 млн. евро. Строителството обхваща няколко етапа и планира изграждане на 35 кооперации и 40 луксозни къщи на площ от 80 000 кв. метра. Вече са изградени първите две кооперации, които очакват щастливите си стопани. Жилища в комплекса купуват предимно млади хора, които могат да си позволят по-добро качество на живот и искат да живеят в родния си край, казват инвеститорите. Комплексът ще разполага с луксозни жилищни сгради и помещения от различен тип - апартаменти, къщи, градини, кътове за отдих, спортни съоръжения и басейн. Предвижда се всяка от 40-те луксозни двуетажни къщи да притежава застроена площ от 170 кв.м, 3 спални помещения, гараж и дворно място от най-малко 300 кв.м. Кооперациите в „Туида гардън" се състоят от 18 апартамента, разположени на пет етажа. Клиентът има възможност да избере жилище с подходящо разположение и дизайн, който отговаря на изискванията му за комфорт и добър стил. Всеки апартамент притежава индивидуална соларна инсталация, климатизация и газификация. Слънчевата енергия ще бъде предпочитан източник на енергия за живущите в комплекса. ВиК системата е проектирана да събира и използва дъждовна вода по целесъобразен и екологичен начин. Кооперациите разполагат с луксозни и премиум апартаменти. Луксозните апартаменти са с площ 160 кв.м, 3 спални с видимост в три посоки и големи тераси. Всеки апартамент е с осигурен закрит паркинг. На последният стаж на кооперациите са разположени два пентхаус апартамента, с площ около 200 кв.м и прилежащи просторни панорамни тераси за лично ползване. Премиум апартаментите са с площи от 65 до 110 кв.м, с 1 или 2 спални. „Туида гардън" разполага също с охрана, детски и спортни площадки, кътове за репакс с барбекюта и други екстри. (строймедия)
Източник: Други (27.09.2012)

В България вече почти сто процента от фирмите в текстилния бранш работят на ишлеме, като този бизнес се развива добре и не е пострадал от световната икономическа криза. Това сподели пред Investor.bg Йордан Беловодски, изпълнителен директор на Браншова организация за текстил и облекло (БОТО), който потърсихме за коментар за състоянието на бранша в годините на криза. За последните две години браншът дори отчита увеличение на поръчките от чужбина. С около 20% са нараснали поръчките на чужди фирми в текстилния бранш, посочи Беловодски и допълни, че работата на ишлеме у нас е основна, а и единствена възможен вариант за стотици фирми в текстилния сектор. Чуждестранните партньори на българските шивашки фирми избират страната ни заради ниската цена на труда и фактът, че работната ръка у нас успява да се справи със сложността на зададените модели за ушиване. Затова и много западни модни компании се спират на изработката на моделите си у нас, допълни той. През последните две години много от европейските концерни, които традиционно са си сътрудничили със страни от Близкият изток или Китай, сега предпочитат България. В полза на българския текстилен бранш са и близките разстояния до Западна Европа, които спестяват от разходите за транспорт. Оказва се, че много наши фирми, заети в конфекцията, искат да разширят бизнеса си, за да отговорят на постоянно увеличаващия се обем от заявки за изпълнение на поръчки. Проблем на сектора обаче е липсата на подготвена, добре обучена работна ръка. Според него причината за това е лошият облик на шивашката професия. „Повлияни от него по-младите хора в страната не проявяват интерес към занаята, а така с годините драстично намалява броят на компетентните и способни шивачи. Да си шивач не беше срамно, а беше мечтана професия“, коментира Беловодски. Големите шивашки фирми у нас всъщност предлагат модерна среда за работа, която отговаря на всички условия за труд, съвместно с конкурентно възнаграждение, обясни той. Но изрази притеснението си, че след години състоянието на текстилната индустрия у нас може да се влоши не толкова заради липсата на фирми, инвестиции или идейни проекти, колкото от липсата на персонал, който да отговаря на нуждите на бранша. По думите му бизнеса с текстил в България скоро няма да отбележи сериозен ръст, но със сигурност ще запази сравнително стабилните нива, които държа през последните няколко години. „Браншът ни е пряко свързан с развитието му в останалите страни от Европа. Ако там ситуацията се промени, вероятно у нас също ще търпи развитие“, прогнозира той.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2012)