Георги Самуилов е новият стопанин на резиденция "Бистрица" Собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов купи дружеството "Международен център по фирмено управление", на което навремето е предоставена за ползване резиденция "Бистрица" край София. В началото на 90-те години на миналия век бившата резиденция на Тодор Живков е дадена за школа за обучение на стопански кадри, в която са съдружници британският бизнесмен Робърт Максуел и група български държавни предприятия. После става личен дом на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, чак до убийството му през март 2003 г. Годишно генерира малки приходи от отдаване на помещения под наем за съоръжения на мобилен оператор (70 хил. лева за 2024 г.), но трайно е на загуба (с изключение на последните две години). През септември 2025 г. "Глоубс груп" с едноличен собственик Георги Самуилов придобива 96.12% от "Международен център по фирмено управление" (МЦФУ). Променя седалището на МЦФУ със с. Стряма, община Раковски, където са и останалите му дружества, и сменя системата на управление от двустепенна - УС и НС, на едностепенна. "Глоубс груп" е собственост официално на Самуилов отскоро - от 2024 г., като през 2021 г. неговото GS Residence купува от дружеството парцел от около половин декар на ул. "Цар Асен" в Пловдив за 18 хил. евро, върху който построява сграда. Продавачи са наследниците на Илия Павлов, от една страна, и от друга, Георги Крумов - някогашен управляващ партньор на частния инвестиционен фонд Equest, а сега почетен консул на Чили в България. Дружествата - "Би Ти девелопмент сървисиз" на първите и "Джи Би Кей ризортс" на Крумов имат по 48.06% дял в компанията. Три процента според доклада за дейността притежава "Максуел корпорейшън" , а останалите 0.88% принадлежат на 24 български предприятия с преобладаващи дялове от 0.04% и 0.01%, наследство от годините на школата за обучение на стопански кадри. "Международен център по фирмено управление" е имал договор с Министерството на финансите от зората на прехода (6 април 1990 г.), с което са му предоставени за ползване резиденцията, наречена "Учебен център Бистрица" и прилежащите й терени от 135 дка, за сумата от 6 млн. лева. Това става по силата на решение на Министерския съвет (Решение 110 от 21 май 1990 г.). Правото за ползване е предоставено за 50 години, което означава, че би трябвало да изтече през 2040 г. През май 2000 г. обаче Правителството на Иван Костов прекратява правото на ползване на "Международен център по фирмено управление" върху "Учебна база - Бистрица", поради изтичане на договора от 1990 г. (решение №264 на МС от 12 май 2000 г.). Разпорежда се статутът на имота да бъде сменен от частна в публична държавна собственост и той е предоставен за безвъзмездно управление на Института по публична администрация и европейска интеграция към министъра на държавната администрация. На областния управител на София се възлага да отрази промяната в акта за държавна собственост. В решението на МС въпросният имот е описан така: основна сграда с площ 840 кв.м, гараж - 188 кв.м, помощна сграда - 70 кв.м, трафопост - 36 кв.м, агрегатно помещение - 24 кв.м, и неурегулирано място - 135 дка. Ако това решение е в сила и няма последващи промени, МФЦУ не би следвало да има права върху сградата. Справка в кадастъра сега показва, че имотът е разделен на две долепени сгради, всяка с отделен идентификатор. Едната е със застроена площ 1420 кв.м и тя е публична държавна собственост по силата на акт от юли 2000 г. (вероятно в изпълнение на решението на кабинета "Костов"). Предоставена е за ползване на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. По-малката е със застроена площ 829 кв.м и като неин собственик в кадастъра сега е посочен "Международен център по фирмено управление". В баланса на "Международен център по фирмено управление" за 2024 г. няма отбелязани нито сгради, нито земи. Вписани са единствено нематериални активи (концесии, патенти, лицензи) за 434 хил. лева.
Източник: Капитал (23.02.2026)

Топ 10 химически производители Размерът на приходите на водещите българсккомпании в сектор "Химия" е близо 8% от БВП. През 2024 г. десетте най-големи дружества регистрират спад с над 8% до 7.9 млрд. евро. В сектор "Химия" попадат компании, които произвеждат вещества и материали като нефтохимия, агрохимия и пластмаси и препарати. Лидерите в България са предимно нефтопреработватели и производители на торове. Най-голямата компания в сектора продължава да бъде "Лукойл Нефтохим" с оборот над 4.6 млрд. евро през 2024 г. (ръст около 5% спрямо предходната година) - повече от останалите девет компании в класацията, взети заедно. Компанията регистрира най-слабия финансов резултат от всички фирми в сектора с над 109 млн. евро загуба. Към настоящия момент собственик на компанията продължава да бъде руската "Лукойл", но от ноември за особен управител е назначен Румен Спецов, което спаси рафинерията от санкциите на САЩ поне временно. Производителят на биодизел и масла "Астра биоплант" запазва второто си място в класацията, но отчита най-големия спад в приходите през 2024 г. - над 43% до около 1.2 млрд. евро. Преди две години компанията прехвърли самото производство в новосъздадено дружество - "Астра грийнплант", където отиде и производственият персонал - около 140 души, а тя се концентрира върху търговската дейност. Трите най-големи клиента са "Оберьостерайхише биодизел България", "Хай протеин" и "Олео протеин". И трите дружества са собственост на "Астра-финанс" - дружеството на Станко Станков, което също така е и едноличен собственик на "Астра биоплант". Спадът в приходите се дължи основно на намалените продажби на биодизел с над 63%. Въпреки това компанията излиза на печалба над 9 млн. евро. Третото място продължава да бъде на производителя на горива "Инса ойл". Компанията също отчита спад на приходите през 2024 г. с над 14% спрямо година по-рано до 510 млн. евро, което се дължи на по-малкото продажби на продукция. Печалбата е едва 5.6 млн. евро. Дружеството е собственик и на втората рафинерия в България. Клиентите на "Инса ойл" са над 200 компании в България. Собственик на компанията е Георги Самуилов през дружеството "Инса ойл България". Девненският производител на азотни и фосфорни торове "Агрополихим". Дружеството, което е собственост на Филип Ромбаут и Искър Искров, също регистрира спад в приходите с близо 6% спрямо година по-рано до 408 млн. евро, но регистрира най-голямата нетна печалба - над 36 млн. евро. Спадът на приходите се дължи основно на по-ниските средни продажни цени на продукцията въпреки ръста в обема на продажбите. Производителят на полипропиленово фолио и пластмасови опаковки "Пластхим - Т" е с приходи близо 350 млн. евро за 2024 г. - ръст над 70% за година. Печалбата на компанията расте с по-голям темп - близо 10 пъти повече спрямо 2023 г., и надхвърля 6.2 млн. евро. Компанията на Айдън Фаик Адем и синовете му придоби през 2024 г. италианския производител на фолио Manucor, както и останалите 50%, които не държеше, в Plastchim Ukraine. "Солвей Соди" понижава с близо 30% оборотът си от производство на калцинирана сода и сода бикарбонат за 2024 г. до 264 млн. евро. През 2024 г. заводът на компанията е произвел повече тежка (на гранули) и лека (на прах) калцинирана сода от предходната година, което подсказва, че спадът в приходите се дължи предимно на понижение в цените. Печалбата на компанията също поема удар и се свива с близо 75% до малко над 30 млн. евро. Компанията е собственост на белгийската Solvay, чиито акции се търгуват на борсата в Брюксел, миноритарен дял има турската Sisecam. Шуменският производител на почистващи, перилни и козметични препарати "Фикосота" отчита повешение на оборотя от около 2% спрямо 2023 г. и регистрира над 156 млн. евро приходи и печалба от близо 23 млн. евро . В групата на компанията, която е собственост на Жечко и Красен Кюркчиеви, влиза и производителят на снаксове "Фикосота фууд". Производителят на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат "Неохим" - Димитровград продължава да работи на загуба и през 2024 г. Тя обаче намалява до под 2 млн. евро в сравнение с 18 млн. евро година по-рано. Това е на фона на спад в оборота от близо 9% до 143 млн. евро. И в трите производствени цеха обемът на производството нараства през 2024 г., което означава, че спадът в приходите се дължи основно на понижение на цените. Дружеството няма мажоритарен акционер. Най-голям дял от "Неохим" притежават "Еко тех" на Димчо Георгиев (около 24%), "Евро ферт" на Петър Кръстев (около 24%), а от януари миналата година с голям миноритарен дял (също около 24%) е и "Агрополихим" чрез фирмите "Рея венчърс" и "Феборан". Оборотът на компанията за пластмасови капачки и бутилки от град Съединение "Готмар" нараства през 2024 г. до 117 млн. евро и печалба от близо 6 млн. евро. Близо две трети от оборота са от продажби на бутилки за минерална вода, следвани от опаковки за мляко и млечни продукти (около 13% от приходите) и олио и растителни масла (около 9%). Компанията - собственик на марките "Бачково" и Derby, реализира близо 48% от приходите си в България и още 41% в страни от ЕС. Производителят на седалки за тоалетни чинии от Севлиево "Хамбергер" е с оборот от 96 млн. евро и печалба от 9 млн. евро. Компанията е изцяло собственост на германската Hamberger Industriewerke GmbH и има над 1000 служители в България.
Източник: Капитал (18.03.2026)