Новите фабрики на България Инвеститорите се насочват към по-малки градове, а в столицата няма започнат значителен проект Ако се съди по започналите проекти за производство в България, резултатите за 2017 г. съвсем не изглеждат лоши. Погледът върху новите инвестиции в предприятия, който "Капитал" прави за втора година, показва, че планираните вложения в 10-те най-големи проекта са с около 230 млн. лв. повече от миналогодишните. Преобладават проектите за разширение на съществуващи производства, най-вече от местни компании, но не липсват и нови инвеститори. Общо в 15-те обявени фабрики ще бъдат инвестирани 830 млн. лв. През годината бяха завършени и някои от големите проекти, които започнаха през 2016 г. Сред тях е инвестицията на японската Yazaki за близо 100 млн. лв. в Димитровград, където компанията изгради третия си завод в страната след тези в Сливен и Ямбол. Друг приключил проект е този на германската Osram, която откри предприятие за електронни компоненти за осветителни тела край Пловдив за около 50 млн. лв. Завод за авточасти в Пазарджик за 12 млн. евро пък откри германската Kostal. Подреждането през 2017 включва 15 нови проекта и няма претенции да е изчерпателно, тъй като някои от компаниите не обявяват инвестициите си. Сред тях например е турската Sarkuysan, която се очаква да наеме 150 души, след като завърши завода си за медни кабели в Шумен. Но пък детайли има за другите две вложения в града на други две турски компании - Enpay и Cambro, които получиха инвестиционни сертификати за подкрепа от държавата. Като се добави и проектът за разширение на мощностите на "Алкомет", североизточният град държи първенството по брой привлечени инвестиции през 2017 г. Тя очерта и друга любопитна тенденция - насочване на инвеститорите към по-малко популярни дестинации от софийската зона "Божурище" и икономическата зона на Пловдив. На практика в столицата няма започнат голям проект. Градът под Тепетата все пак привлече нов ключов инвеститор - френската Latecoere, която ще произвежда компоненти за самолети Airbus. В същото време на инвестиционната карта през тази година се появиха нови градове - с по два проекта например са Кърджали, Костинброд и Габрово. Мегаинвестицията от над 430 млн. лв. на "Хювефарма" ще бъде направена в Пещера и Разград, а градове като Ямбол и Добрич също попадат във фокуса на производствените компании. Добра новина е и започването на проекта за разширение на завода за малц на "Малтери суфле" в Плевен, който беше под въпрос заради липсата на нормални пътища до предприятието. Годината ще бъде запомнена и с дебютното финансиране за български компании по плана "Юнкер". С договор за кредит вече разполага производителят на олио "Олива", който строи третия си завод в страната, а вече одобрен е и заемът на "Хювефарма". Двете финансирани дружества всъщност са и най-големите проекти за годината. Нетрадиционно, но и двете са на компании с български собственици. Растеж в два града Сектор: Продукти за ветеринарната медицина Компания: "Хювефарма" Място: Пещера и Разград Инвестиция: 430.3 млн. лв. (220 млн. евро) Нови работни места: 270 - 310 Групата на братята Георги и Кирил Домусчиеви ще инвестира 150 млн. евро в нов завод за ветеринарни продукти на "Биовет" в Пещера и 70 млн. евро в завод за ветеринарни ваксини на площадката в Разград. Предприятието в Пещера трябва да заработи до края на 2018 г. или през първото тримесечие на 2019 г. То ще увеличи производствения капацитет на "Биовет" с 50% и ще осигури нови 150 работни места. Заводът в Разград се очаква да влезе в експлоатация до края на 2019 г. В него ще бъдат наети 120 - 160 души. За двата проекта групата беше одобрена за финансиране по плана "Юнкер" от 100 млн. евро. Останалата част от инвестицията ще бъде от собствени средства и банков кредит. Третият завод в редицата Сектор: Храни Компания: "Олива" Място: Белослав Инвестиция: 78.2 млн. лв. (40 млн. евро) Нови работни места: n.a. Производителят на слънчогледово олио започна изграждане на третия си завод - в Белослав (близо до Варна). Пускането му ще е поетапно, като част от него трябва да заработи до следващата есен, а пълен капацитет ще бъде достигнат през 2020 г. В момента компанията има фабрики в Кнежа и Полски Тръмбеш. "Олива" е първата българска компания, получила корпоративен заем по плана "Юнкер" за проекта си в размер на 31 млн. евро. Оборотът на българската група, собственост на Ангел Георгиев, е над половин милиард лева, като продукцията отива основно за износ. Гигантът от Шумен Сектор: Метали Компания: "Алкомет" Място: Шумен Инвестиция: 69 млн. лв. Нови работни места: 80+ Проектът на производителя на алуминиеви продукти се изпълнява на три фази, които трябва да приключат до края на 2018 г. Целта е да се увеличи капацитетът с 30% и да се намалят разходите за производство. Инвестицията ще позволи на компанията да навлезе на нови пазари, като фокусът е насочен към секторите на лекарствата и автомобилната индустрия. От общата сума 24 млн. лв. са собствени средства, а 45 млн. лв. са заем. Очаква се инвестицията да се изплати за пет години. Публичното дружество се контролира от турската FAF Metal. Френско разширение Сектор: Малц Компания: "Малтери суфле България" Място: Плевен Инвестиция: 58.7 млн. лв. (30 млн. евро) Нови работни места: n.a. Френската компания Malteries Soufflet, която преди шест години купи завода за малц в Плевен, ще увеличи производството повече от три пъти. Строителството ще започне през пролетта, като новите мощности трябва да заработят през есента на 2019 г. В момента "Малтери суфле България" осигурява около половината от местното потребление на малц. С увеличаването на капацитета компанията ще търси да развие износ към Турция и Гърция. Проектът няма да доведе до утрояване на персонала, който в момента е около 40 души, тъй като производството ще е автоматизирано. Умни системи Сектор: Електрозахранващи системи Компания: "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) Място: Кърджали Инвестиция: 32 млн. лв. Нови работни места: 240 В новия завод в Кърджали производителят на умни системи за захранване с ток ще прави серийните си продукти, докато разработките и нестандартната продукция ще останат в София, където е офисът на компанията. Фабриката ще заработи през втората половина на 2018 г., а пълният капацитет ще бъде достигнат в началото на 2019 г., когато в нея ще работят 240 души. В сградата ще се използва най-популярният продукт на компанията - Exeron, което ще я направи енергийно независима, т.е. тя няма да има нужда да използва ток от мрежата. Инвестицията се финансира със собствени средства и банков кредит. Мажоритарни собственици са бащата Стоил Трифонов и синът Александър Рангелов, дялове имат два фонда и гръцката Metka. За Airbus Сектор: Самолетни части Компания: "Латекоер България" Място: Пловдив Инвестиция: 29.3 млн. лв. (15 млн. евро) Нови работни места: 200 Френската група Latecoere започна изграждането на завод за самолетни части в икономическата зона на Пловдив. Първоначалната инвестиция в строителството и оборудването е 11 млн. евро, а до три години сумата ще достигне 15 млн. евро. В предприятието ще се произвеждат елементи за самолетни врати и електроразпределителни шкафове. Основният клиент на продукцията ще бъде Airbus. Производството трябва да стартира през първото тримесечие на 2018 г. Лидерът от Костинброд Сектор: Бронежилетки Компания: "Марс армор" Място: Костинброд Инвестиция: 25 млн. лв. Нови работни места: 35 Един от водещите световни производители на бронежилетки - българската компания "Марс армор", разшири производствените си мощности в Костинброд. С инвестицията предприятието увеличи капацитета си и откри технологична линия за производство на бойни каски и противокуршумни щитове, както и допълнителна технологична линия за производство на балистични плочи. "Марс армор" е създадена преди 15 години като семейна фирма. За 2016 г. оборотът й е 45.8 млн. лв. Собственици на компанията са Пламен Ташков и съпругата му Гергана. Четири плюс едно Сектор: Автомобилни части Компания: "Теклас България" Място: Кърджали и Крумовград Инвестиция: 18 млн. лв. Нови работни места: 570 Инвестицията на компанията, която е част от турския холдинг Teklas, включва два проекта – изграждане на четвърти завод в Кърджали за 13.5 млн. лв. и на отделно предприятие в Крумовград на стойност 4.5 млн. лв. Разширението в Кърджали включва също строителство на научноизследователски център с две лаборатории за изпитване на материалите и готовите изделия – каучукови, пластмасови и метални компоненти за автомобилната индустрия. За срок от три години компанията ще добави нови 450 работни места към заетите там 1900 души. В завода в Крумовград ще бъдат наети 120 работници. Турска кухня Сектор: Кухненско оборудване Компания: "Камбро озей БГ" Място: Шумен Инвестиция: 15.9 млн. лв. Нови работни места: 130 Турската компания Cambro Ozay Plastik, която е дъщерна на американската Cambro, изгражда предприятие за кухненско и столово оборудване. Планът стана ясен още миналата година, но конкретната инвестиция се разбра, след като проектът беше сертифициран през лятото. Чрез българското си дружество "Камбро озей БГ" компанията закупи 20 дка терен в индустриалния парк на Шумен, където ще бъде разположена фабриката. Докато приключи строителството, фирмата е наела помещения под наем, където вече работят около 30 души. Още един в Ямбол Сектор: Строителни смеси Компания: "Баумит България" Място: Ямбол Инвестиция: 15.8 млн. лв. Нови работни места: 22 Компанията ще изгради втори завод за сухи строителни смеси в Ямбол, който ще е аналогичен на първия й в Елин Пелин. Капацитетът на новата мощност ще бъде 150 хил. тона. Проектът в момента се подготвя, като по-рано тази година общинският съвет реши да подаде на компанията парцел от 20 дка, но справка в Имотния регистър показва, че теренът все още не е закупен. Дружеството е част от австрийския Schmid Industrie Holding - един от най-големите, намиращи се в частни ръце, концерни за строителни материали в Европа. Инвестиция с подготовка Сектор: Оборудване за баня Компания: "Неопърл България" Място: Добрич Инвестиция: 14 млн. лв. Нови работни места: 170 Производителят на гъвкави съединения за вода и части за санитарна арматура изгражда нов завод в Добрич, с което ще увеличи капацитета си с 35%. Към продуктовата листа ще бъдат добавени и нови изделия. Проектът се подготвя от три години, когато компанията закупи земята, но беше отложен от собственика - германско-швейцарската Neoperl Group, заради други приоритетни инвестиции. Новата база се очаква да заработи през пролетта на 2018 г. В съществуващия завод сега работят 130 души, а общият им брой ще достигне 300 след разширението. Турски дебют Сектор: Компоненти за трансформатори Компания: "Енпай трансформър компонентс България" Място: Шумен Инвестиция: 13.3 млн. лв. Нови работни места: 131 Турската компания Enpay Endustriyel вече е наела близо 100 души в новия си завод в Шумен. Компанията, която специализира в производството на изолационни материали за електротехническата промишленост, започна строителството на фабриката върху парцел от 25 дка в индустриалната зона на града миналата година. Дружеството има ангажимент да наеме 131 души, но плановете са в краткосрочен план работещите да достигнат 250. Това е четвъртата фабрика на Enpay по света след производствените й мощности в Турция, Словакия и Индия. Инвеститори с опит Сектор: Опаковки Компания: "ЛС тюбс" Място: Габрово Инвестиция: 10.9 млн. лв. Нови работни места: 68 Габровската "ЛС jюбс", която е смесена компания между българската "СТС пак холдинг" и израелската Lageen Tuboplast (по 50%), изгражда предприятие за гъвкави опаковки (екструдирани туби) за козметичната, химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Самото дружество е създадено в края на 2016 г., като и двата партньора в него имат дългогодишен опит в такова производство. Една от линиите в завода трябва да заработи още тази година, а пълен капацитет ще бъде достигнат до края на 2018 г., когато предприятието ще може да произвежда 21.5 млн. туби. Врати и прозорци Сектор: Дограма Компания: "Ролпласт груп" Място: Костинброд Инвестиция: 10.8 млн. лв. Нови работни места: 90 Компанията разширява завода си в Костинброд, където произвежда алуминиеви и PVC врати и прозорци, външни и вътрешни щори и др. Проектът включва изграждане и оборудване на допълнителни производствени помещения към съществуващата база, както и наемане на още персонал за новото производство. Заводът беше построен през 2009 г. с инвестиция за 72 млн. лв. Собственик е Светлин Николчев. В десетката Сектор: Компоненти за ловни оръжия Компания: "Габинвест" Място: Габрово Инвестиция: 8 млн. лв. Нови работни места: 50 Габровското предприятие изгражда нов завод за компоненти за ловни и въздушни оръжия и спортни пистолети. Инвестицията е на зелено в индустриалната зона на града, за което дружеството купи 47 дка земя. Компанията е част от германския холдинг L&O, в който влизат също производителите на оръжия Blaser, Sauer & Sohn, Mauser и SIG SAUER. Дружеството работи от 25 години, като периодично разширява производството си. В допълнение към новата база компанията планира да удвои производствените площи през 2021 г.
Източник: Капитал (02.01.2018)

Заводът на Latecoere в Пловдив получи 6 млн. евро по плана "Юнкер" Заводът за самолетни части, който Latecoere започна да строи през есента край Пловдив, ще получи 6 млн. евро по плана "Юнкер". Финансирането е част от договор за общо 55 млн. евро, които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска на френската група. Повечето от средствата са за научно-развойна дейност и иновации, но пари са предвидени и за новите производства в България и френския град Тулуза. Първоначалната инвестиция в Пловдив е 11 млн. евро и включва изграждане и оборудване на предприятието, което се очаква да заработи до края на март. Основният клиент на продукцията ще бъде самолетният гигант Airbus. Проектът на Latecoere е на обща стойност 110 млн. евро и срок на изпълнение до края на 2020 г., като ЕИБ осигурява половината от средствата. Той предвижда разработване и внедряване на иновации в производството на врати, оптични мрежи, бордови съоръжения и видеосистеми. Проектът включва също изграждането на високо дигитализиран "завод на бъдещето" от поколение 4.0 в Тулуза, както и предприятие за производство на компоненти в Пловдив. И двете фабрики са част от плана за трансформация на Latecoere до 2020 г., който предвижда автоматизация и оптимизация на разходите. Предприятието в "Тракия икономическа зона" ще е разположено на 5000 кв.м , от които 4000 кв.м производствена площ и 1000 кв. м административна. След откриването на завода през пролетта френската група предвижда и допълнителни инвестиции, като общата сума трябва да достигне 15 млн. евро в рамките на три години. В предприятието ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолети Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Очаква се заетите да бъдат 200 души, повечето от тях работници. Проектът се изпълнява от местното дъщерно дружество "Латекоер България ". Latecoere е доставчик от първо ниво на най-големите авиационни производители. Основният й клиент е Airubus (над 50% от продажбите), следван от Embraer, Boeing, Dessault, Bombarier и др. Работи в две основни сфери - корпусни елементи и врати (65% от общите приходи) и електрически шкафове и кабелни системи (35%). Има производства във Франция, Германия, Чехия, Мароко, Тунис, Мексико и Бразилия, като стратегията й е заводите да са разположени близо до клиентите. Към края на 2016 г. за групата работят над 4300 души, а оборотът й е 655 млн. евро.
Източник: Капитал (26.01.2018)

Французи ще правят у нас врати за Airbus Завод край Пловдив ще прави самолетни части. Проектът на френската компания Latecoere се финансира с 6 млн. евро по Плана "Юнкер". През есента на миналата година Latecoere направи първа копка на предприятието. То е част от мащабен инвестиционен проект на френската група. Финансирането е на обща стойност 55 млн. евро, които Европейската инвестиционна банка отпуска на Latecoere. Повечето от средствата са за научно-развойна дейност и иновации, но пари по Плана "Юнкер" са предвидени и за новите производства в България и френския град Тулуза. Заводът край Пловдив ще е разположен на 5000 кв. м, от които 4000 кв. м е производствена площ и 1000 квадрата - административна. Там ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолетите Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Очаква се заетите да бъдат 200 души, повечето от тях работници. Първоначалната инвестиция е на стойност 11 млн. евро и включва изграждане и оборудване на предприятието. Предвижда се в рамките на три години общата инвестиция да достигне близо 15 млн. евро. По план трябва да заработи през март 2018 г. Освен френската Latecoere, 23 млн. евро по Плана "Юнкер" ще вложи в България и германската софтуерна компания Software AG. Парите са част от мащабна инвестиция на обща стойност 211 млн. евро, подкрепена със 100 млн. евро от ЕИБ. "Софтуер АГ дивелъпмънт център България" развива някои от най-иновативните проекти на германската компания. Те са в сферата на бизнес софтуера и в областта на интернет на нещата (IoT), а именно IoT е предмет на европейската инвестиция.
Източник: Марица (30.01.2018)

Още една френска компания с интерес за завод у нас Още една голяма френска компания от самолетната индустрия проявява сериозен интерес да построи завод у нас. Вчера министърът на икономиката Емил Караниколов съобщи новината при подписването на Меморандум за сътрудничество между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и Община Горна Оряховица. В момента се изгражда заводът за самолетни части на френската компания „Латекоер“ в „Тракия икономическа зона“. Компанията е водещ доставчик в самолетната индустрия, а край Пловдив ще произвеждат части основно за глобалния гигант Airbus. Цялото съоръжение е разположено на 5000 кв. м, от които 4000 кв. метра производствена площ и 1000 кв. м административна. Община Горна Оряховица вече е идентифицирала свой терен, подходящ за индустриални цели. Става дума за имот от около 300 дка, бивши казарми, който е с нов подробен устройствен план и вече одобрени за изграждане електро- и ВиК схема за захранване на всички новопроектирани имоти. Парцелът разполага с добра техническа инфраструктура, като е особено атрактивен с близостта си до международното летище в Горна Оряховица и с товарна гара. До момента НКИЗ ЕАД има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, както с областна администрация Кърджали.
Източник: Монитор (30.03.2018)

"Еърбъс" инвестира в завод за производство на части за самолети в България Еърбъс Хеликоптерс" ще осигури стратегически инвестиции в България за изграждане на завод за производство на високотехнологични продукти за самолети "Еърбъс", съобщиха от Министерството на отбраната. Първата копка на завода е направена вече в Пловдив. През първите три години ще бъде осигурена заетост на до 300 души като е възможно в следващите осем години тази бройка да нарасне на до 800 души. Освен това френската компания "Еърбъс Хеликоптерс" ще предостави един хеликоптер "Дофин" за ползване от Военноморските сили. Това беше обявено по време на церемония в Министерството на отбраната, на която беше подписана споготба за уреждане на спор по договор от 2005 година. Става въпрос за сделка, подписана по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тя предвиждаше България да купи 18 вертолета на обща стойност 358 млн. евро от "Юрокоптер", а френският им производител поема ангажимент за над 105 млн. евро инвестици в икономиката и 254 млн. евро в отбрана. След като инвестицията не се осъществява България не поръчва последните четири хеликоптера по сделката и се стига до арбитражно делозапочват спорове между двете страни. "С подписването на тази спогодба издигаме нашето сътрудничество на едно ново, по-високо ниво", каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Той благодари на екипите от българска и френска страна за успешните усилия да бъде постигнато споразумение за окончателното уреждане на отношенията между Министерството на отбраната и "Еърбъс Хеликоптерс".
Източник: Дневник (25.05.2018)

Заводът на Latecoere разреши арбитражния спор на България с Airbus Спорът между българската държава и френската Airbus Helicopters за неизпълнени офсетни ангажименти от 2005 г. окончателно намери разрешение. Това стана възможно благодарение на друга френска компания - Latecoere. Тя изгради завод край Пловдив, който ще работи основно за Airbus, като така на практика изпълнява ангажимента за инвестиции в страната на самолетния гигант. Краят на арбитражния спор беше сложен с подписването на спогодба между Министерството на отбраната и Airbus Helicopters в сряда. Според официалната информация спогодбата предвижда "френската страна да осигури стратегически инвестиции в България за изграждане на завод за производство на високотехнологични продукти за самолети Airbus". През първите три години ще бъдат открити до 300 работни места, като е възможно в следващите осем години тази бройка да нарасне до 800 души. Латекоер България обявиха, че през следващите три години ще бъдат инвестирани 15 млн. евро в изграждането на фабриката и оборудването.
Източник: Капитал (28.05.2018)

Походът на производството на авиочасти в България Втора компания отваря завод у нас, други две с интерес Бавно и полека през последните години България се наложи като предпочитана дестинация на чуждите компании за производство на части за автомобилната индустрия. Днес резултатите са впечатляващи – над 47 000 заети в над 170 компании с годишен оборот от над 2.5 милиарда лева. Производството на авточасти създава над 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, а секторът изпреварва по темпове на растеж ИТ сектора, туризма и металургията. Данните са на "Аутомотив клъстер България". За сравнение при учредяването на клъстера преди шест години, секторът е създавал под 1 на сто от БВП, заети са били под 9000, а компаниите - под 30. Дали по този път ще тръгне развитието на сектора за производство на авиочасти у нас предстои да видим. Засега прогнозите са за ръст в поръчките. Последният доклад за индустрията, изготвен от Boeing и представен в края на юли, сочи, че авиокомпаниите ще се нуждаят от 42 700 самолета през следващите две десетилетия. Това е с 3% повече, отколкото гласеше миналогодишната прогноза. В днешни цени продажбите на толкова самолети се оценява на 6.3 трилиона долара. България се опитва да намери мястото си в тази ниша. Германската компания "Луфтханза Техник" бе първата, която преди десет години откри базата си на столичното летище за ремонт на самолети. През пролетта на 2016 г. американската компания за самолетни части "Удуърд" (Woodward Inc) откри цех в непосредствена близост до летище "София". През септември т.г. в "Тракия икономическа зона" предстои да отвори врати и предприятието на френската компания "Латекоер" (Latecoere). Други компании също проявяват интерес да произвеждат или преобрудват самолети у нас, по данни на икономическото министерство. България е била водещ европейски производител в самолетостроенето през 30-те години на миналия век. От 1915 до 1954 г. у нас работили три предприятия, от които са излезли над 1000 основно военни и учебни самолети. Надеждите са, че тази индустрия днес отново се възражда, макар засега само с ремонт и производство на части за въздушните машини на гигантите "Боинг", "Еърбъс", "Бомбардие" и "Ембраер". Френска инвестиция за над 11 млн. евро Френската група "Латекоер" инвестира в предприятието си край Пловдив 11 млн. евро. Заводът ще бъде открит на 12 септември, съобщиха от Френско-българската търговска и индустриална камара. Предприятието е разположено на 5000 кв.м площ, от които 4000 кв.м е производствената, а останалата е административната част. Във фабриката ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолети Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Плановете са да бъдат наети около 200 работници. Българският завод е част от голям проект на френската компания на обща стойност 110 млн. евро и срок на изпълнение до края на 2020 г. Половината от средствата се осигуряват от Европейската инвестиционна банка, като 6 млн. лв. от тях идват по плана "Юнкер". Останалата част от 55 млн. евро се осигуряват от "Латекоер". Финансирането на групата е за разработване и внедряване на иновации в производството на врати, оптични мрежи, бордови съоръжения и видеосистеми за самолети. Освен за предприятието в Пловдив, по-голямата част от средствата са отишли за изграждането на високо дигитализиран "завод на бъдещето" от поколение 4.0 в Тулуза. Френската група "Латекоер" е доставчик за най-големите авиационни производители. Над половината от продажбите ? са за европейския консорциум Airubus, следвани от Embraer, Boeing, Dessault, Bombarier и други. Компанията работи в две основни сфери - корпусни елементи и врати (65% от общите приходи) и електрически шкафове и кабелни системи (35%). За компанията работят над 4450 специалисти в 10 страни, сред които Франция, Германия, Чехия, Мароко, Тунис, Мексико и Бразилия, като стратегията ? е заводите да са разположени близо до клиентите. Приходите ? за 2017 г. възлизат на 652.5 млн. евро, а печалбата ? е 3 млн. евро. Очакванията на компанията са за тази година оборотът ? да нарасне. Американска инвестиция за над 10 млн. лв. Първата компания у нас, която работи като доставчик на световната авиоиндустрия е американската "Удуърд". Тя откри звеното си в "София Еърпорт Център" през 2016 г., в който бяха инвестирани около 1 млн. лв. Година по-късно компанията обяви плановете си за разширяване на производството с инвестиция за 9 млн. лв. в следващите две години. В българския завод се изработват различни възли и компоненти, свързани с управлението на горивната система на самолетите и контрола на задвижващите механизми като задкрилките на крилата и опашния сектор. "Удуърд" е публична компания, основана през 1870 г. от Амос Удуърд. Дружеството работи основно в две сфери – на енергийните системи и на самолетните части. За компанията работят над 7000 души в 14 страни. Оборотът ? надхвърля 2 млрд. долара. Акциите ? се търгуват на борсата NASDAQ. И още инвеститори И още инвеститори проявяват интерес да произвеждат авиочасти в България. В края на миналата година от Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия съобщи, че френската компания "Трейд къмпъни файненс" (Trade Company Finances) проучва България като място за конвертиране на пътнически в товарни самолети за извършването на карго услуги. Фирмата работи с американски партньори и избираше между няколко страни от Югоизточна Европа за разширяване на бизнеса си в Европа. Към момента няма официална информация коя страна е избрала. В края на март тази година от Национална компания "Индустриални зони" съобщиха, че казармите в Горна Оряховица ще бъдат предложени на френски инвеститор в самолетостроенето, който търси подходящи терени у нас за производство. Името на компанията не беше споменато. Традициите на българското самолетостроене България е имала традиции в производството на самолети, дори е била сред първите в света, които са произвеждали въздушните машини, показват историческите данни. От 1915 г. до 1954 г. в страната са работили три предприятия, които са произвеждали самолети предимно за бойната авиация и за учебни цели. Държавна аеропланна работилница (ДАР) в Божурище е най-старото и с най-дълга история. Създадена е малко преди Първата световна война през 1912 г. от основателя на българската авиация Васил Златаров на базата на германския опит. След поражението страната ни е принудена да унищожи бойната си авиация. Това забавя развитието на проекта за собствен самолет. Така първият модел български самолет ДАР-1 е произведен през 1926 г. Това става с помощта на германския летец и авиоконструктор инж. Херман Винтер. Той е назначен за главен инженер и началник на конструкторското бюро, в което са привлечени младите българските аероинженери Цветан Лазаров, дотогавашен инструктор в пилотската школа Божурище, специализирал в Берлин, американският възпитаник инж. Кирил Петков, Борис Денчев, Селиванов, Донев, Касабов, Стойчев. До 1941 г. в ДАР общо са произведени 94 самолета от 12 типа. След това производствената база на фабриката в Божурище се прехвърля в Ловеч в Държавната самолетна фабрика. През годините в нея се произвеждат основно самолети за военни цели от марките ДАР, АВИА и ЛАЗ. Третото българско предприятие за производство на самолети е италианската фабрика "Капрони Български" в Казанлък, което работи от 1930 до 1942 г. Самото предприятие е създадено три години по-рано. Според исторически данни, публикувани от в."Българска армия" след Ньойския договор от януари 1925 г. в Министерството на войната при ген. Иван Вълков идват на инспекция комисари от двете страни победителки в Първата световна война – Англия и Франция, за да проверят дали са унищожени българските самолети, участвали в Първата световна война. България е на страната на Центриските сили и губи войната и по тази причина е лишени от авиация. Какво е решил ген. Вълков, можем само да гадаем, но той се свързва с един свой познат чешки журналист – Владимир Сис, който е репортер от фронта, когато ген. Вълков е началник-щаб на 7-а Рилска пехотна дивизия. Там те стават и лични приятели. Българският министър обяснил, че на всяка цена трябва да се запазят българските самолети. От Чехия след няколко месеца пристигат представители на самолетостроителната фирма "AERO-Прага". Ген. Вълков нарежда на министъра на транспорта самолетите, които се намират на Божурище, да бъдат изпратени в Казанлък и зачислени на чешката фирма. Чехия е сред победителите в Първата световна война. Така само за година и половина е изградено летище и фабрика за аеропланно училище за пилоти. Когато след две години отново идват представителите на Англия и Франция, за да проверят унищожени ли са българските самолети, на Божурище откриват само струпани самолетни останки, които нареждат да се запалят. Когато отиват в Казанлък пък, самолетите, които виждат, вече носят отличителните знаци на Чехия и това спасява българските летателни машини от унищожение. Италианските инженери пристигат в България през 1930 г. благодарение на ген. Иван Вълков. Той вече е изпратен пълномощен министър на България в Италия и се запознава с директора на "Капрони", Милано. Така през 1930 г. е учредено акционерното дружество за производство на самолети в България - "Капрони Български", след като италианската компания откупува от "AERO-Прага" фабрика тав Казанлък. До 1938 г. в нея се конструират предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните изисквания на Ньойския договор. За 12-те години работа във фабриката са направени 9 модела самолети и са се конструирали още 11 немски модела. През 1941 г. "Капрони Български" е втората фирма в света, която произвежда реактивен самолет след немския "Месершмит – 262" през 1939 г. След Втората световна война фабриката в Ловеч остава единствения производител на самолети в страната, като производството се засекретява. В архивните документи на ДС Йордан Маринов от Казанлък попада на оценка на политически емигранти в Русия - двама български полковници, които са от Червената армия и се връщат в България след 9 септември. Това са Август Кабакчиев и Захари Захариев. Те влизат в противоречие с тогавашните командващи българската военна авиация – полк. Дренников и полк. Петко Попганчев. Кабакчиев и Захариев докладват в Съветския съюз, че българските асове са на много по-високо ниво от съветските летци. Така от Москва първо пристига нареждане, с което се лишават българските офицери от правото да летят. По-късно се забранява на България да произвежда и собствени самолети. Така заводът за самолети в Ловеч преустановява работа през 1954 г. и започва да произвежда велосипеди, известни с марката "Балкан" по времето на социализма. Заводът в Казанлък също съществува и до днес, но е специализиран в производството на хидравлични системи и компоненти за италианската автомобилна индустрия. Така за около 30 години през миналия век България се утвърждава като водещ европейски производител на самолети, специализирана предимно в производството на военни и учебни летателни машини.
Източник: Медия Пул (15.08.2018)

Заводът на Latecoere край Пловдив вече работи за Airbus Заводът на френската група Latecoere край Пловдив, чието изграждане започна преди по-малко от година, вече произвежда компоненти, които се вграждат в самолетите на Airbus. В момента предприятието прави електрически шкафове за авиационния гигант, а до края на годината ще започне и асемблирането на врати. Трети продукт – самолетни носове, ще влезе в производство догодина, когато ще бъде удвоена и сегашната площ на фабриката. Общата инвестиция ще достигне 15 млн. евро. Френската група подготвя проекта си край Пловдив от около две години, когато регистрира местно дружество – "Латекоер България". Официално инвестицията беше обявена миналия септември, а тази пролет предприятието започна тестово производство. До началото на реалната работа обаче мина известно време, тъй като в самолетната индустрия има сложни сертификационни процедури. Предприятието е разположено на площ около 5 хил. кв.м, включително административните помещения. До края на следващата година ще бъде изградено още едно хале, с което общата площ на завода ще достигне 9 хил. кв.м. "Латекоер" на практика разполага с доста голям парцел в "Тракия икономическа зона" – близо 40 дка, но на този етап няма планове за допълнително строителство. Новият завод ще работи изцяло за Airbus. Там вече се произвеждат електрически шкафове за моделите A350 и A380, а в подготовка е изграждането на линия за такива шкафове и за военния транспортен самолет A400M. До края на годината ще започне асемблиране на врати за A320. Дотогава в компанията се очаква да работят около 150 души (в момента заети са 120). През 2019 г. в новото хале ще започне производство и на трети вид продукт – металната част на носовете на А350. Освен най-голям клиент Airbus на практика е и главната причина Latecoere да избере Българя за новия си завод. Обяснението е, че с инвестицията се признават офсетните ангажименти на самолетния гигант, заради които дълги години се водеха арбитражни спорове с българското правителство. През май тази година обаче двете страни постигнаха споразумение. Latecoere е създадена преди 100 години във Франция като производител на самолети, а по-късно се преориентира към компонентите за авиоиндустрията. Днес е най-големият производител в света на врати за самолети, както и водеща компания при авиационните шкафове. Групата е доставчик първи ранг за световни самолетостроителни компании като Airbus (на която се дължат около 50% от оборота й), Boeing, Embraer, Bombardier, Dassault и др. Годишният й оборот за 2017 г. е 652.5 млн. евро.
Източник: Капитал (13.09.2018)