До 40% стига сивият сектор по веригата брашно-хляб Борсовият пазар на зърно у нас през миналата година е бил твърде вял, което се дължи най-вече на нежеланието на купувачи да „излязат на светло”, се казва в годишния отчет на Софийската стокова борса (ССБ). Според главния изпълнителен директор на борсата Васил Симов сивият сектор по веригата брашно-хляб е между 30 и 40%. Зърнена криза няма и не може да има, защото произведените пшеница, царевица и ечемик са напълно достатъчни и за вътрешно потребление, и за износ, каза още Симов. Той поясни, че за криза може да се говори, когато в магазините има дефицит на определени стоки. Никой в момента не се презапасява нито с брашно, нито с хляб. Освен това България като страна от ЕС е отворен пазар и, ако се наложи, веднага може да се осъществи внос. Реколтата през 2010 г. беше по-слаба от 2009 г., но имаше остатък от поне 1 млн. т. Тази година е показателна с огромната печалба за зърнопроизводителите, защото цена от 300 лв. за тон е прекрасна за тях, каза още шефът на ССБ. Според него у нас хлябът е най-евтин в ЕС и е нормално да поскъпва плавно с 1,2 до 5 ст. В рамките на м. г. цените на брашната са нараснали с около 45 %. Седмици наред и трите типа брашна, предлагани на борсата, са държали изключително атрактивни цени, но въпреки това не са се появили купувачи. В същото време хлебарите да се оплаквали от високите цени на брашната в страната, което е доказателство за голям сив сектор. Ясно изразено е поскъпването на пшеницата през 2010 г. Прогнозите за добра реколта в България и Черноморския регион (Русия, Украйна, Румъния, Казахстан), както и количеството преходни запаси запазиха котировките „продава” през миналия януари на нива 210 – 240 лв./тон без ДДС. През юли обаче излязоха новите оценки за обема на световното производство. Вследствие на очертаващите се по-ниски добиви в Канада, ЕС, Русия, Казахстан и Турция прогнозата за световното производство на хлебно зърно беше намалена със 7,4 млн. т. В същото време с 2,3% беше увеличена прогнозата за световното потребление. В края на годината цената на хлебната пшеница у нас достигна 360 - 400 лв. на тон. Съществено беше и поскъпването на световните борси. В САЩ за годината цената на хлебното зърно се увеличи от 214 щ.д. до 334 щ.д. за тон, във Франция – от 193 щ.д. до 327 щ.д. за тон, в Германия – от 187 щ.д. до 334 щ.д. за тон. Трудно може да се открие стока, която не е поскъпнала през м. г., обобщи борсовата търговия за 2010 г. Васил Симов. С 53% нарасна цената на слънчогледовото олио. В началото на 2010 г. един тон се търгуваше около 975 щ. д., в края на годината цената вече беше 1490 щ. д. В България цените на олиото останаха стабилни в сравнение с международните пазари. В началото на годината рафинираното олио в бутилки по 1 литър без ДДС се търгуваше по 1,81 лв./л без ДДС, сега е 2,03 лв., което означава увеличение с 12%. С около 16% са поскъпнали различните видове бензини, търгувани у нас. В началото на 2010 г. цените са били в диапазона 1546 – 1750 лв. на 1000 л без ДДС, а в края на годината - 1810 – 2025 лв. на 1000 л без ДДС. В резултат на повишеното търсене в бързо развиващите се пазари като Китай и Индия през 2010 г. цената на никела и калая достигнаха рекордни стойности от 27 600 щ. д. на тон съответно през април и октомври.
Източник: Класа (12.01.2011)

Двойно по-високи цени на пшеницата в България, Франция и Унгария За една година повече от два пъти се е увеличила цената на пшеницата в България, Унгария и Франция. С това трите държави се нареждат в челото на класация, която отчита поскъпването на стоката в световен мащаб. Най-малко - с 58%, е нараснала цената на зърното в Щатите, 86% е увеличението в Украйна, а 98% е в Германия, съобщи Антонина Белопитова, шеф на дирекция в Софийската стокова борса /ССБ/. В началото на юни Световният съвет по зърното /ССЗ/ съобщи, че очаква 667 млн. т зърно, което е с 5 млн. т по-малко от оповестените през май очаквания. Количеството е доста по-ниско и спрямо предишните 2009 г. и 2010 г. Сушата, засегнала основните производителки на жито в ЕС – Германия, Франция, Великобритания и Полша, както и валежите в пшеничните пояси на Щатите, са основните причини за песимистичната прогноза. Анализаторите очакват запасите да се свият до 187 млн. т. За сравнение през м. г. те бяха 198 млн. тона. ССЗ прогнозира също, че българската зърнена реколта ще е в рамките на 3,8 млн. тона. През миналата година у нас бяха добити 3,9 млн. т пшеница. Русия и Украйна отмениха наложените през м. г. ограничения на износ, но това съвсем леко повлия на пазара. След първоначалната еуфория, предизвикала леко падане на цените, нивата отново се върнаха нагоре. Очакваната добра реколта в двете страни обаче трудно ще компенсира намалените запаси в света. В момента на ССБ има множество оферти за предлагане на брашно в чували по 50 кг директно от мелниците, тип 500 на нива 540 лв. на тон без ДДС и тип 700 – 500 лв. на тон. Световните анализатори следят какъв ще е климатът и това ще е основният фактор, който ще определи цените. Много е трудно да се направи каквато и да е прогноза, коментира Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ. Той твърди, че климатът рязко може да обърне всички очаквания. Много зависи също дали Русия и Украйна, които са големият фактор в Европа, ще търгуват свободно. Те ще гледат да осигурят първо собственото си търсене и ще излезнат на международния пазар, след като вържат собствения си баланс. На ССБ купувачи са пробвали нива от 350 – 360 лв. без ДДС за тон зърно от новата реколта, но никой не е предложил количества на тази цена. Със сигурност се вижда, че през юни 2011 г. цените и на пшеницата, и на царевицата стартират от много по-висока база, каза още Симов. Той заяви, че проблем със зърнения баланс в България няма да има. Ако няма някакви изненади по време на жътва, съвсем реално е 1,9 млн. т пшеница да бъдат свободни за износ. Запасите на царевица са най-ниски от 15 години Данните са категорични – има ясна тенденция за поскъпване на царевицата. В последните години драстично е нараснал делът на царевицата, употребявана не само за фураж, но и за производството на алтернативни горива. Според ССЗ тази година се очакват 848 млн. т, но запасите ще са най-ниски от 15 години насам. В същото време потреблението ще е 853 млн. тона. Всичко говори за драстично увеличение на цените и на тази стока, според водещи световни анализатори поскъпването може да е в рамките дори на 35%. Спада производството на рапица в света вследствие на валежите в САЩ и Канада и сушата в Западна Европа. Очакват се само 18,8 млн. т, през 2010 г. са произведени 20,6 млн. т рапица. Въпреки отмяната на квотите има информация, че Украйна се готви да въведе експортни мита, защото се очаква по-малка реколта и там. От началото на годината до сега се наблюдава застой в цените на маслодайния слънчоглед в диапазона 580 – 660 щ.д. на тон. Благоприятни са прогнозите за производството в Украйна , оценките за реколтата там се движат в границите от 7,3 млн. т до 7,8 млн. т, през 2010 г. бяха добити 6,8 млн. т. В Русия пък са засети рекордно количество площи и се очакват 8,1 млн. т слънчоглед. За сравнение през миналата година бяха произведени 5,4 млн. т. Всичко това ще стабилизира цените не само в Черноморския регион, но и в световен мащаб, смятат анализаторите.
Източник: Класа (20.06.2011)

Един от шефовете на СИБанк - Васил Симов, ще бъде изпълнителен директор на Българо-американската кредитна банка, стана ясно от съобщение на институцията. Другият изпълнителен директор ще е Таня Керемедчиева, като и двамата имат предварително одобрение от БНБ. Симов и Керемедчиева ще влязат и в управителния съвет на БАКБ, е решил надзорът му на свое заседание в петък. В момента Симов е изпълнителен директор на СИБанк, където допреди няколко месеца акционер беше Цветелина Бориславова. През май дружеството й "Сиесайеф" обяви покупката на 49.99% от БАКБ от ирландската Allied Irish Banks. Симов е и изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Стойността на сделката беше 100 хил. евро, но срещу тази сума новият собственик поема и задължения на БАКБ. Наскоро общо събрание на акционерите реши капиталът на банката да се увеличи от 12.6 млн. лв. на 19.36 млн. лв., с издаване на нови акции. Ако всички бъдат пласирани банката ще набере около 50 млн. лв.
Източник: Дневник (26.07.2011)

Васил Симов, икономист, изп. директор на СИБАНК и шеф на Софийската стокова борса: Ръстът на депозитите се дължи на липсата на бизнес, в който да се инвестира - Г-н Симов, отмина ли най-трудният момент от кризата за българския бизнес? - Един от най-обнадеждаващите сигнали в последно време идва от жилищния сектор – там има съживяване и лек ръст на сделките. Подобни тенденции говорят за раздвижване на цялата българска икономика, защото тя е свързана до голяма степен със строителството на жилищни сгради. Напоследък чуваме и за съживяване на търговията с плодове и зеленчуци, което също показва, че икономиката ни върви напред. Земеделието също показва обнадеждаващи резултати. - Кои сектори могат да бъдат двигател на по-устойчив икономически растеж за бъдеще и кои трябва да бъдат приоритетните за реформи сфери? - През летния период – т.е. юли-август – секторите туризъм и селско стопанство е логично да бъдат най-водещи. Реколтата от зърно например е много добра тази година, а що се отнася до туризма – той винаги е бил силно перо в българската икономика. В по-общ план, България трябва да насочи усилия към развитието на енергийния сектор, който е високообемен в левово изражение, а мечта за всяка държави естествено си остават телекомуникациите, секторите на новите технологии. Но за апетити към тези сфери можем да говорим едва когато излезем напълно от кризата. Още нещо - икономическият растеж на страната трябва да се разглежда и на фона на случващото се в Европа – някои от големите икономики доста по-бързо успяха да се измъкнат от рецесията, а за сметка на това страните от периферията на Европа страдат от сериозна финансова криза. Така че ние сме някъде по средата, а трябва да се стремим да сме сред отличниците. В системата на транспорта, на енергетиката - и на правителствено, и на браншово ниво се предприемат удачни мерки за настройка на системата. Надявам се, че българското земеделие и селското стопанство като цяло ще продължи да бъде един водещ отрасъл у нас. Друг стабилен сектор е финансовият - той първи се настрои на европейско ниво като регулации и изисквания още преди 5 години. Затова и българската финансова система е изключително стабилна и дава спокойствие и на останалите участници в бизнеса. Дори и да има повишаване на цените, на безработицата, хората като че ли са спокойни, защото банките са стабилни. Именно банковата система е островът на стабилност, който крепи самочувствието на българина. - Споменахте периферията на Европа. Ще се отрази ли дълговата криза на България и в кои аспекти? - Категорично ще има влияние на дълговата криза към България. Няма как всички процеси, които текат и тук, в региона и на ниво ЕС и дори зад Океана да не се отразят на една малка страна със слаба отворена икономика. От друга страна, сме член на голямото европейско семейство и имаме успокоението на Европейската централна банка, на европейските институции, че биха ни помогнали, ако има някакъв проблем. - Доколко решението да се откажем от кандидатстване в чакалнята на еврозоната – ERMII, е оправдано? - Все още не сме готови да влезем в еврозоната. Чест ни прави, че си го признахме. Няма смисъл да се залъгваме, че нашата икономика е дорасла да се мери като стандарт с гигантите в Европа. Отлагането всъщност не е фатално, ще ни даде възможност да си подредим къщата, така че, когато влезем в еврозоната, да няма сътресения. Редица държави при приемането на еврото се наложи да се справят с шока от покачването на цените. И в Гърция, и в Италия, Испания, Португалия местните хора казваха „всичко поскъпна“. У нас не ни трябва точно в момента подобен нагнетателен лош фактор. Така че в това отношение си спестяваме закръгляването на цените в посока нагоре. - Един от основните въпроси, който обикновеният човек си задава, е защо у нас лихвите по кредити са толкова високи? - Защото не сме сред държавите със силни икономики. Рискът за България като икономика е по-висок и оттам идват и по-високите ставки. Ние сме най-слабата в икономическо отношение страна в Европа. Лихвата по кредита не е самоцел, тя не се измисля или просто да се извади от джоба като някакъв процент печалба. Тя се определя от степента на зрялост на икономиката и степента на риск на вложения в нея. Естествено, че тези показатели са по-добри в Германия и Франция, а при нас са по-слаби. Но, когато говорим за лихви по кредити, веднага трябва да обърнем медала и да отчетем, че и лихвите по депозити у нас са по-високи. В Западна Европа годишната доходност от пари на влог е в рамките на 1-2-3%. У нас домакинството може да се радва на добър доход на своите спестявания до 5-6% за година. - Докога смятате, че ще продължи спестовният бум, породен от кризата? - Има ръст в спестяванията – да, това е факт, но за бум не знам доколко можем да говорим. От една страна, чисто психологически българинът отделя повече „бели пари за черни дни“. Но от друга – ръстът на депозираните средства се дължи преди всичко на липсата на бизнес, в който да се вложат тези пари. От разговорите ми с представители на компании в редица сектори разбирам, че в момента имат свободен финансов ресурс, но не виждат смисъл къде да го вложат. Строителят казва: „защо да строя, като моите апартаменти никой не ги купува“; производителят в сферата на селското стопанство пък пита: „пазарът е стагниран, защо да влагам пари в още продукция“. Но, когато се раздвижи икономиката като цяло, компаниите ще започнат да посягат на депозираните си средства и да ги наливат в реалния бизнес. - Това раздвижване ще се случи ли до края на годината? - Надяваме се. Прогнозите са хубаво нещо, особено за вас, журналистите, но тези 20 години на стоковата борса са ме научили да гледам фактите такива, каквито са, когато са станали. - Като шеф на Софийската стокова борса следите отблизо тренда в цените на основните суровини. Да очакваме ли поевтиняване на цените? - Много е трудно. Не е логично цените да поевтинеят. В социален аспект трябва да помислим как да се повишат доходите на хората. Защото наистина, цените у нас не са високи, просто доходите на хората са ниски. В България дори смятам, че цените са най-ниските в Европа. Как да стане хлябът ни по-евтин, като той е три пъти по-евтин от хляба в Германия. Най-евтиният хляб в Европа, го ядем в България. Подобна е картината при млякото, месото, и то при равно качество. И след като се стремим да се изравним със западния свят, е логично да се предполага, че цените ще растат. - Големият проблем обаче е, че обикновено ръстът на цените у нас изпреварва този на доходите? - Точно така. Големият проблем на България е, че сме с най-ниските доходи в Европа. И погледът и усилията на всички трябва да са отправени не към това как да свалим цените на стоките – невъзможно е, а как да повишим доходите на населението. При нас и транспортът, и бензинът са по-евтини. На фона на съседите ни горивата са по-ниски с поне 30%. - Какво ще бъде отражението на драмата, която се разигра в последните дни с отнетия лиценз на „Лукойл“? - Ще създаде известен хаос в доставките, но цените не би трябвало да поскъпнат. Българските дистрибутори на горива се влияят от цената на петрола, а не толкова от това откъде ще зареждат. А и съм сигурен, че са подготвени с алтернативни варианти. Що се отнася до „Лукойл“ - тя е изключително голяма и мощна компания и съм сигурен, че ще намерят желание да разрешат възникналия проблем, пък пари има... - Както казахте - когато говорим за цените на бензина, най-честата причина е поскъпването на петрола. Но на обикновения човек му се струва, че много по-бързо цените на бензина поскъпват след съответното повишение на петрола на международните борси, отколкото когато има поевтиняване на международните борси? - Това е един психологически търговски трик. Когато петролът поскъпне, веднага цените на производните също тръгват нагоре, след седмица-две има ръст и на бензина и дизела. Затова е логично да се запитаме: когато цените на суровините паднат, защо и цените на стоките не тръгнат надолу? Ето тук е психологическата бариера на българските производители и търговци. Те не са сигурни, че трендът е стабилен и спадът ще продължи и затова не свалят толкова рязко цените. Ако поевтиняването на суровината е трайно – за няколко месеца, половин година – значи ще имаме поевтиняване и на хляба. - Не мога да не ви попитам за любимата тема на журналистите.... лошите кредити. Вижда ли им се краят метафорично казано и според ваши колеги реалните загуби за банките ще се калкулират след 2-3 години... Какви са очакванията ви за траен спад на необслужваните кредити? - Не е приятно за банковата система, когато лошите кредити растат. Най-големият им бум беше в началото на кризата. Самият ръст тогава беше много по-бърз и рязък. Големите лоши кредити, тези, които се издъниха, така да се каже, вече са факт. След това започна леко успокоение. През 2011 г. вече виждаме забавяне на тренда на ръст на лошите кредити и не очаквам да има нов бум. В крайна сметка всичко зависи от българската икономика – ако тя покаже много ясни признаци за съживяване, това ще подобри портфейла на финансовите институции. Ако има производство, износ, търговия, нови работни места, и съответно рискът в банковата система тръгне надолу, не може да не се свали размерът на лошите кредити.
Източник: Класа (01.08.2011)