Повечето хранителни стоки задържат цените си заради свитото потребление през изминалата година - това обяви вчера изпълнителният директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов. През 2010 г. не се очаква и съществено поскъпване на хранителните стоки на дребно, смятат експертите от ССБ. На стоковите борси обаче се наблюдава плавен ръст на цените на някои хранителни продукти - пшеница, царевица, слънчоглед и захар. Общо 313 млн. лв. е оборотът на ССБ за 2009 г., което е над 2 пъти по-малко от отчетения през 2008 г. оборот, който беше около 663 млн. лв. Това сочат данните от отчета на борсата, който беше огласен в четвъртък. Средната стойност на една борсова сделка на пода на борсата за миналата година се понижава до 457 хил. лева при повече от 1 млн. лв. за предходните две години. Незапомнената световна икономическа криза, която засегна и нашата страна, е основната причина за тежкото положение и на борсата. През миналата година отново сделките на ССБ са основно в сегмент "Нехранителни стоки". За тях са сключени 661 сделки за 312, 7 млн. лв. Енергоносителите формират 94,15% от оборота. При кръг "Хранителни стоки" са сключени едва 12 сделки за 48 хил. лв., а за зърнени култури сделките са за 161 хил. лв. Най-активни за борсова търговия са били второто и четвъртото тримесечие, а най-слабо е третото. При избори бизнесът сякаш замира, констатира Васил Симов. Търговията със зърно отрази черноморския пазар През изтеклата 2009 година търговията на кръг „Зърно" на ССБ АД отрази българския, черноморския и световните пазари на зърнени култури. Традиционно на цената у нас влияе конюнктурата на зърнения пазар в Черноморския регион - Русия, Украйна, Румъния, Казахстан, Турция и ЕС, както и интересите на крупните търговци и инвестиционните фондове в света. Именно тези фактори доминираха при търговията със зърно в страната, като преобладаващата част от сделките са сключвани извън борсата. Експертите на ССБ смятат, че все още борсата не се е утвърдила като глобален пазар на малкия и средния бизнес в страната.
Източник: Монитор (08.01.2010)

Държавният резерв предложи миналата седмица за продажба през Софийска стокова борса (ССБ) над 4000 т хлебна пшеница. Частни търговци също предложиха жито за продажба, така че общото предлагано количество достигна 4700 т. Като цяло офертните цени „продава" за пшеницата бяха в рамките на 190-230 лв./т, като офертата на Държавния резерв клонеше към горната граница на посочения диапазон. Същевременно частна фирма направи оферта за покупка на 15 хил. т пшеница, но при цена от само 170 лв./т, така че до сделки не се стигна. Сделки на едро за хлебна пшеница в страната към момента се сключват при около 190-200 лв./т. Близо месец на ССБ има оферта за продажба на неголямо количество царевица при цена от 240-250 лв./т, но до сделки не се е стигнало. На ССБ през миналата седмица бяха предложени оферти за продажба на общо 500 т маслодаен слънчоглед при цени в рамките на 570-600 лв./т, но борсово търсене в момента няма. Само преди две седмици сделки на едро за слънчоглед се сключваха при цени от около 550 лв./т, но по последни данни цената му расте. През миналата седмица на ССБ бяха сключени сделки на едро за бензин А95 Н при цена от 1780 лв./1000 л и за дизелово гориво при цена в диапазона 1698-1750 лв./1000 л. Цените на основните храни на международните борси в Европа и САЩ през миналата спрямо първата седмица на април имаха само леки колебания в рамките на 1-4%, главно в посока надолу. Към днешна дата цената (преизчислена в левове) на хлебната пшеница и царевицата в Будапеща е съответно 193 лв./т и 227 лв./т, а на маслодайния слънчоглед - 618 лв./т. Актуалната цена на суровото олио в Ротердам е 935 долара/т, а на захарта в Лондон - 491 долара/т.
Източник: Монитор (13.04.2010)

Цените на едро на хранителните стоки тази седмица вече падат след като преди няколко дни Индексът на тържищните цени отбеляза годишен максимум от 1.768 пункта. Това съобщиха от от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), съобщи БТА. Най-високото си ниво индексът през миналата година имаше точно на Великден, когато достигна до 1.797 пункта. Индексът на тържищните цени тази седмица се понижи до 1.745 пункта. Оранжерийните домати се продават по 2.50 лева за килограм. Оранжерийните краставици са с 4.9 на сто по-ниска цена и се продават средно по 2.53 лева за килограм. Картофите от миналогодишната реколта се продават средно по 0.61 лева за килограм. Цената на зелето се запазва от 0.62 лева за килограм. Зрелият фасул поевтинява с 0.9 на сто, до 2.25 лева за килограм. Цената на чесъна се понижава с 2.2 на сто, до 4.53 лева за килограм. Цената на ябълките се понижава с 1.0 процент, до 1.02 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 1.9 процента, също до 1.02 лева за килограм. Цената на лимоните тази седмица е средно 1.42 лева за килограм. Замразените пилета поскъпват с три стотинки и се продават средно по 3.16 лева за килограм. Захарта поевтинява с две стотинки до 1.34 лева за килограм на едро. Брашното тип "500" се търгува по 0.70 лева за килограм. Яйцата се продават по 0.21 лева за брой. Цената на олиото на едро средно 1.91 лева за литър, кашкавалът "Витоша" се продава по 8.27 лева за килограм, а цената на кравето сирене се понижава с 0.5 процента, до 3.63 лева за килограм на едро.
Източник: profit.bg (19.04.2010)

Васил Симов, шеф на ССБ и изпълнителен директор и председател на УС на СИБАНК: Скуката на стоковите пазари не показва, че излизаме от кризата - Г-н Симов, преди дни в качеството си на главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса вие казахте, че не виждате симптоми, които показват, че излизаме от кризата. Кои са основанията ви за извода? - В борсата няма как да наблюдаваме равнището на безработицата, брутния вътрешен продукт и бюджетния дефицит. Мога да говоря само от гледна точка на цените. Ние следим единствено и само цените на стоките на българския и на международните пазари и може категорично да се каже, че светът не излиза от кризата. Някои държави са малко по-напред, може би САЩ, след тях е Западна Европа, където цените намаляват с бавни темпове. Докато в Източна Европа и България цените продължават да падат. Например за разлика от други години в месеците след януари до нова реколта винаги сме наблюдавали поскъпване на пшеницата вследствие на натрупаните складови разходи и лихви по банкови кредити. Сега е точно обратното, има някакво движение нагоре-надолу, но от началото на февруари тенденцията е към понижаване на цената. Пазарът е малко скучен, търсим с изненада стока, която поскъпва. На производителите им се иска цените да вървят нагоре. Но потреблението е доста слабо, преходните запаси растат, което допълнително тласка цените надолу. Това е един от факторите, който обуславя икономическата криза, тъй като се вижда, че покупателната способност на фирмите и на гражданите е малка и те не купуват. Предлагането на стоки е огромно, а търсенето е доста по-малко и затова мога да направя извода, че все още не сме тръгнали да излизаме от кризата. - Но поскъпването на металите, което се дължи на силното потребление на китайската икономика, не може ли да се тълкува като положителен сигнал за световната икономика? - Поскъпването на някои цветни и черни метали е нормално положение на пазара, защото той е много динамичен. Напоследък специално при тази група стоки наблюдаваме трайно повишение на цените с по 1–2% на месец на Лондонската борса. Но разнообразието на стоките е огромно, те са стотици хиляди видове и от една отделна не може да се направи извод за цялата икономика. - Според вас кои сектори ще успеят първи да навлязат в растеж? - Това е много труден фундаментален въпрос. Отраслите, които се занимават с производство на храните, може би имат шанса по-бързо да обърнат тренда. Когато търсенето стане по-голямо от предлагането, и цените ще тръгнат нагоре. И обратно - при групата на индустриалните стоки по-трудно ще се засили търсенето. Това е общо правило, но не може да се направи конкретен извод. - Попитах ви и защото сте банкер, а бизнес се прави със заемен капитал. В банките появява ли се вече усещането, че някои браншове започват да се съживяват, защото се увеличава търсенето на кредити за оборотни средства и за инвестиции? - Няма определен сектор, който да е засилил търсенето си на кредити. По-скоро обратното. Забелязваме, че строителството продължава да не иска пари от банките, то е в много трудна ситуация. Но и нямаме сектор, който да е по-активен. При производството на земеделски култури, тъй като те имат сезонен характер, през пролетта и през есента се засилва търсене на финансов ресурс. При индустрията обаче нещата са доста в по-лошо състояние. Това са сектори с огромни обеми и успоредно с тях и с огромни проблеми. Необходими са доста усилия, за да се завърти колелото в обратна посока. А вече повече от година инерцията е към намаляване на темповете на производство, защото няма търсене на пазара. За да се обърне колелото в обратна посока, са необходими и време и доста усилия. За различните типове производства излизането от кризата е различно – някъде може да трае с години, другаде вероятно ще се премине и в рамките на няколко месеца. Всичко зависи от бързината на обращаемост на капитала. Но за по-тежката индустрия при всички положения са необходими години. - Намесата на държавата в такъв момент каква роля може да изиграе? - Държавата не бива да бъде приемана като майка хранилница за бизнеса. Самата държава изпитва трудности и по-скоро предприемачите трябва да й помагат, като засилят оборотите, като излязат на светло, като започнат да си плащат данъците. За мен винаги е било много странно, когато определени сектори – тютюнопроизводители, зърнопроизводители, млекопроизводители, искат все нещо от държавата. Разбира се, има си съответните закони, според които се плащат съответните субсидии. Но нека погледнем и в обратната посока – дали всички в бизнеса така съвестно си изпълняват задълженията, както държавата към тях. - Често представители на бизнеса недоволстват от високите лихви по кредитите. Как ще коментирате идеята от последните дни лихвените нива да бъдат регулирани? - Много е трудно в една пазарна обстановка, в която сме ние, да се регламентира някаква минимална или максимална граница на лихвите. Всичко трябва да се определя от свободния пазар – от търсенето и предлагането. Мога да кажа, че българските банки вървят към намаляване на лихвите по кредитите и за ужас на някои - и към намаляване на лихвите по депозитите. А кога лихвените проценти ще бъдат сравними със средноевропейските? Тогава, когато и нашата икономика ще се съизмерва с европейската. Нашата банкова система не е изолирана, ние работим в условията на българската действителност. Не може за едни неща да бъдем европейци, а за други – не. Когато се произвежда с европейско качество и рентабилност, тогава ще имаме и европейски лихви. - Трябва ли на всяка цена да бъде преследвано желанието България да се присъедини към еврозоната? - Това е задача на всяка държава - членка на ЕС. Тъй като сме член на ЕС, едно стоене извън еврозоната би било странно. От друга страна – убеден съм, че сме далеч от критериите за влизане в еврозоната. Нашето желание е едно, а реалността е друга. Трябва да минат 1, 2, 3 или 5 години, за да покрием изискванията, които Европа поставя, и това е задачата на българското правителство. Но времето ще покаже точно колко време ще е необходимо. Не бива да си поставяме някакви нереални срокове в бодряшки стил от типа да вземем 5-те години за една. Много са строги финансовите критерии, които трябва да бъдат покрити и които Европа ще следи под лупа. - Ще ви върна накрая към вашата все още неосъществена идея за продажбата на електричество на борсата. - Всяка една стока, която може да се произвежда и потребява, е нормално да се търгува на открития публичен борсов пазар. След като това се прави с пшеницата, захарта и брашното, с петролните продукти и металите например, логично е да искаме да се прави и с една много ликвидна и много търгувана стока в България, каквато е електричеството. Трудността идва от факта, че тук имаме специфична форма на пренос от производителя към потребителя. Смятам, че у нас няма икономист или политик, който не иска токът да стане борсова стока. Но за целта е нужен механизъм, който е измислен и утвърден в света, и в България да се напасне със законовата регламентация за пренос на електричество в България. Смея да твърдя, че в Софийската стокова борса имаме прекрасно действащ механизъм за търговия с борсови стоки в условията на прозрачност и конкурентност и заедно с държавата може да изградим специализиран контракт, наречен електрически ток. Ще продължа да предлагам този механизъм, за да знаят всички заинтересовани хора, че борсовият механизъм е удобен и може да се ползва. Вероятно държавата има да решава други по-важни проблеми, но при всички положения това ще стане. В света няма развита държава, в която електричеството да не се търгува на борсата. След близо 50-годишно прекъсване преди 19 години отново започна работа ССБ, дано не чакаме нови 50 г., за да стане токът борсова стока. Защото само по този начин има конкуренция между производителите и потребителите и цената, на която се сключват сделките, ще е равновесна пазарна цена, а не административно определена на основата на желанията на някои хора. Може да се започне със сделки с незабавна доставка, после – с фючърсни сделки, за да се планират разходите за електроенергия със седмици и месеци напред.
Източник: Класа (04.06.2010)

Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса: Пшеницата се превръща в ключова инвестиция - Г-н Симов, много горещ е това лято пазарът на зърно. През последните няколко дни тази стока отново започна да поскъпва. Защо? - Ситуацията на зърнения пазар не е много променена от един месец насам. Картината беше доста изненадваща още в края на юли, когато вместо да поевтинее пшеницата, тя рязко поскъпна. И не само в България, а най-вече в световен мащаб. Преди това, в средата на юли цените бяха около 200 щ.д. на тон. А в някои моменти видяхме покачване над 300 щ.д. на тон. Подобно движение би било нормално, ако се случва през зимните месеци. Но понеже стана в разгара на лятото и след прибирането на новата реколта, затова беше изненадващо. Между 20 и 30 юли най-високите котировки достигнаха 309 щ.д. за тон във Франция, цената в САЩ беше 303 – 304 щ.д. на тон. Нива, които не са виждани от години насам! Всичко това повлия на цените в България, станахме свидетели на едно рязко поскъпване на пшеницата в края на юли. Дотогава цената обикновено беше 120 – 130 щ.д. на тон, а в края на този период се повиши до 180 – 190 щ.д. на тон. Твърде странни нива след продължителното спокойствие на зърнения пазар у нас. - В крайна сметка какво причини тази особена ситуация? - От чисто количествена гледна точка зърното, произведено у нас и в света, не предполага подобен голям ръст в цените. Да припомня, че по това време миналата година в САЩ и в Западна Европа пшеницата струваше 170 – 180 щ.д. на тон, а сега констатираме нива от порядъка на 290 – 300 щ.д. на тон. Наистина имаше по-лоши очаквания за реколтата в някои региони на Източна Европа, в Черноморския басейн – най-вече в Русия и Украйна. По-ниски също бяха прогнозите за реколтата в Аржентина и Австралия, двете държави най-големи производителки в Южното полукълбо. И въпреки че като цяло на земното кълбо се добива повече пшеница, защото други райони компенсират, тези очаквания оказаха силно влияние върху играчите на пазара през юли. Целият август премина доста по-спокойно, дори наблюдавахме понижение на нивата докъм 260 щ.д. на тон. Съвсем изненадващо през последната седмица на август и през първите дни на септември отново се прояви тенденцията към покачване на нивата. В понеделник, на 13 септември, например е констатирана цена от 308 щ.д. на тон, която е много близка до постигнатата през последните години 309 щ.д. на тон. Отново сме на прага на постепенно поскъпване на пшеницата на международните пазари. - С колко точно е свито световното производство на пшеница тази година? - Бързам да обясня, че проблемът не е в количествата. По последни данни се очаква тази година пшеницата в света да е 644 млн. т. За сравнение - през м. г. са произведени около 670 млн. т, а в предишни години – по около 550 – 580 млн. т. Няма слаба реколта, напротив – има много добро производство. А още по-странното е, че запасите в предишни периоди са били в рамките на 120 – 140 млн. т, а сега има близо 200 млн. т запаси. - У нас се оказа, че реколтата е дори по-добра от очакваната, а цените растат. - По данни на нашето Министерство на земеделието и храните реколтата от пшеница е около 3,5 млн. т, имаме и преходен остатък от поне 200 - 300 хил. т. Цените обаче са твърдо над 300 лв. на тон, хубавото зърно дори върви по 320 – 340 лв. на тон. Може би единственият фактор, който прави българската пшеница по-евтина, е по-ниското й качество. Колкото и странно да е, такава е картината: производството е добро като количество, няма дефицит, но цените вървят нагоре, следвайки тенденцията на международния пазар. - Това не противоречи ли на логиката на пазара – има достатъчно стока, но цените й растат? - Трябва да е ясно, че това не е българска спекула, измишльотина или настроение, а е по-скоро ситуация в световен мащаб. Единственото обяснение е наличието на огромни интереси за вложения във фючърси на пшеница. Традиционните големи финансови играчи в света бяха свикнали да инвестират в злато, в акции, в недвижими имоти. През последните години стана модно да се купуват зърнени фючърси и цената се повдига в резултат на засиления интерес. Не че тези финансови играчи имат нужда от пшеница, те просто инвестират в нея и така увеличават цената й. На практика пшеницата стана форма на инвестиция. - След поскъпването на зърното няма как по веригата да не се увеличат цените на брашното и на хляба. - До юли бялото брашно се предлагаше в рамките на 380 лв. за тон. След поскъпването на зърното и цената на брашното започна да се вдига, сега вече няма как да е по-ниска от 600 лв. за тон. Единственото, което може да се каже за хляба, е, че няма да струва толкова, колкото преди година. С колко точно ще се оскъпи, е трудно да се прогнозира, защото в този бранш има голям сив сектор. От друга страна, е слаба платежоспособността на населението и се купуват все по-малки количества. Но, ако сравним цената на българския хляб с европейския, нашият е изключително евтин. А когато се говори за хляба, не бива да се говори за заплатите. Трябва да се гледат цените на пшеницата, на брашното, на електроенергията, на горивата, които са еднакви в цяла Европа. Подпомагането на социално слабите слоеве – това е съвсем друга тема и друг разговор. - Като говорим, че има свободни пари, които днес инвеститорите вкарват в зърно, това означава ли, че светът вече е излязъл от кризата и търси в какво да влага? - В световен мащаб по-развитите държави вече излизат от кризата. Това трудно може да се каже за България. Ние сме доста по-слаби икономически и когато тръгнем да се оттласкваме от дъното, ще ни е необходимо повече време. А и може да се очаква, че това ще стане, след големите държави. Има индикации, че в САШ, в Западна Европа доста отрасли имат показатели, които сочат излизане от кризата. За България това не важи. Понеже говорим сега главно за пазара на пшеница, трябва да е ясно, че големите инвестиционни фондове, които се намесват на него, са в САЩ и Западна Европа. Там кризата не ги е ударила или вече ги е пуснала.
Източник: Класа (14.09.2010)

За два месеца - от началото на август до края на септември - хранителните стоки са поскъпнали на едро с 6,33 процента, отчитат от Държавата комисия по стоковите борси и тържищата. През втората половина на септември цените на олиото и брашното се стабилизират, но остават на по-високи нива спрямо август, като средномесечното поскъпване е с около 10 процента. Спад на цените е отчетен при ориза и малотрайните колбаси. През септември ябълките и гроздето са поевтинели с около 4-5 на сто. В интервала 19-23 на сто е поскъпването на полските домати, чесъна, зелените чушки и зелето. Спрямо същия месец на миналата година се наблюдават по-високи цени на голяма част от хранителните стоки, плодовете и зеленчуците. На годишна база най-много е поскъпнал чесънът - с 96 на сто. Поевтиняване на годишна база има само при картофите - 5 процента.
Източник: БНР (04.10.2010)

Инвестициите се пренасочват към стоки Световните капитали се преориентират от вложения в акции към вложения в стоки, съобщи Васил Симов, председател на Борда на директорите на Софийската стокова борса, на редовен брифинг за тенденциите при търговията на борсовите стоки. Като следствие техните котировки растат, каза той. Другият основен фактор е увеличеното потребление. „За пръв път от месеци няма борсова стока, която да отбележи спад. Цените непрекъснато растат, което се случва не само у нас, но и по света, каза Антонина Белопитова, директор „Търговия и информация“. Добивите на царевица и пшеница са по-ниски, а потреблението се вдига, сочат прогнозите на Световния съвет по зърното. Запасите също намаляват. Хлебната пшеница у нас е с 50% по-скъпа спрямо януари до 360 лв./т. Това не е рекорд, тъй като през ноември 2007 г. цената беше достигнала 400-500 лв./т, припомни Белопитова. Цената на захарта също расте. Горивата поскъпват средно с около 8% спрямо януари. Сивият сектор още пречи на борсовата търговия, коментираха от стоковата борса. Цените на брашното например при нас са най-ниски в страната, но никой не купува, каза Елазаров. Делът на стоките, които се търгуват през борсата, са едва 1-2%. Но на световните борси 99% от сделките са по борсова цена, а у нас не е така.
Източник: Класа (11.11.2010)