Мелниците свалят цените на брашното, но хлябът не поевтинява. Големите мелници в страната през миналата седмица съществено свалиха цените на брашното, така че офертите "продава" на Софийската стокова борса (ССБ) за бяло брашно тип 500 в чували бяха в рамките на 400-430 лв./т, съобщи investor.bg. Само преди седмица горната граница на ценовите оферти беше 500 лв./т, а през последните седмици на миналата година имаше оферти "предлага" и за 550 лв./т. Може да се каже, че посочените цени вече отговарят на реалното съотношение между цените на житото и брашното. Още повече че борсовите цени "продава" на пшеницата, след като около месец бяха около 230 лв./т (колкото са средноевропейските), миналата седмица леко паднаха до средната цена от 220 лв./т, като предложенията за продажба се движеха в рамките на 200-240 лв./т.
Източник: Стандарт (20.01.2009)

Господин Симов, как се справи Софийската стокова борса през 2008 г. и какви са очакванията ви за 2009 г.? - Въпреки че 2008 г. беше тежка, ние отчитаме ръст от 40% в оборота. Борсата не е като останалите компании, които имат възможност да си планират приходите, разходите и дейността. Тя е огледало на икономиката и отразява тенденциите на пазара. Но 2009 г. ще бъде доста трудна в икономическо отношение. Нека не забравяме, че тази година ще има избори, което създава много неудобства за бизнеса. Дори се стига до блокиране на търговията на едро поне за два месеца. Като цяло очаквам по-високи обороти и по-високи резултати, тъй като ССБ е относително млада борса и има накъде да се развиваме. Има ли нужда ССБ от стратегически инвеститор? - Аз не смятам, че ССБ има нужда от стратегически инвеститор. По принцип борсата, където и да е тя, трябва да е неутрална територия и има нужда от активност на играчите. Необходима е голяма диверсификация на акционерния капитал, трябват ни много на брой и малки като обеми акционери. ССБ нямаше да се радва на такъв интерес, ако беше притежание на едно лице. Смятате ли да въвеждате някакви промени в таксите за участие в търговията? - В края на 2008 г. взехме решение да не променяме размера на таксите за право на участие в търговията. В момента сумата, която заплаща всеки от борсовите играчи, е 1500 лв. на година. Предвид развитието на инфлацията и българската икономика бихме искали да вдигнем тази такса, но тъй като усещаме, че годината ще бъде трудна, решихме да не натоварваме допълнително клиентите си. Как се отрази поевтиняването на петрола върху търговията с производните му продукти? - Трябва да се вземе под внимание фактът, че рязкото поевтиняване на петрола води до по-плавно поевтиняване на производните продукти. Няма как колебанията в цената на петрола да са 1:1 с движението на производните. Поевтиняването на горивата се отрази доста неприятно на Софийската стокова борса, защото като обем горива сме изтъргували 3 пъти повече през 2008 г., а оборотът ни се вдигна само с 40%. Как ССБ успява да реализира повишение на изтъргуваните обеми на горив, щом има световен спад в потреблението? - Това се дължи на факта, че голяма част от играчите на пазара за горива в България, които досега са търгували извънборсово, се насочиха към ССБ. Тук те намират нужната защита по отношение както на качеството, така и на сигурността. Не бих казал, че горивата у нас са започнали да се търгуват повече. Ние имаме лимити по отношение потребностите на гориво, които почти не са се променили през миналите 2 години. Хубавото е, че при тази константна величина ССБ бележи ръст в търгуваните обеми. Как се развиват плановете ви за търговия на електроенергия и емисии въглероден двуокис? - Тези планове са актуални и сега, стига държавата, която е монополист в търговията с електроенергия и държи квотите за вредни емисии, да ни даде това право. Нашият механизъм е достатъчно гъвкав и приложим в търгуването с различни видове стоки. Пазарът на парникови емисии не е много голям и честно да ви кажа, не вярвам да има голяма активност в търговията, тъй като всяко предприятие си има своята квота и засега се опитва да се вмества в нея. Трябва ли да се слеят трите стокови борси? -Да, това го искаме от години, но за съжаление не получаваме разбиране от колегите в Пловдив и Русе. Те изповядват малко по-различна теория и предпочитат да са отцепени. През 1991 г. създадохме ССБ и само за 2 години в България се появиха над 60 стокови борси. След влизането в сила на Закона за стоковите борси настъпи обединяване на 13 стокови борси в Софийска стокова борса АД. След това обединение обаче се създадоха тържища в Русе и Пловдив. Още оттогава им предлагаме да се обединим, но те не желаят. В момента ССБ разполага с 85% пазарен дял в България, докато другите две борси си поделят останалите 15%. Какво стана с намеренията за създаване на клирингова къща на ССБ? - ССБ няма нужда от клирингова къща, тъй като тя е задължителна за фючърсната търговия. В България за жалост все още не можем да правим фючърсни сделки. Играчите у нас не искат да рискуват достатъчно. Ние разполагаме с клирингова система, която обслужва сделките с незабавна с отложена до 2 месеца доставка. Разполагаме с ресурса за създаване на клирингова къща, но тя няма как да влезе в експлоатация на този етап. Как влияят проблемите с финансирането на агросектора върху предлаганата продукция на ССБ? - Вярно е, че секторът е в тежко състояние, но добрата реколта през 2008 г. осигури много свободни количества зърно, които са пуснати на пазара, но никой не ги купува. Имаме криза на свръхпредлагане. Друг проблем за нас представлява конкуренцията на Русия и Украйна, които имат много повече пшеница от нас и я предлагат с 20-30% по-евтино. Така българските търговци често не могат да продадат продукцията си. Визитка Васил Симов е роден на 4 декември 1958 г. в София. През 1982 г. завършва специалност Статистика във ВИИ „Карл Маркс”. Специализира Борси и борсови операции в САЩ, Западна Европа и Бразилия. Преподава дисциплина Борси и борсови операции в Университета за национално и световно стопанство. През 1991 г. е назначен за председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ССБ. През ноември 2001 г. става член на управителния съвет на СИБАНК. От март 2002 г. е председател на управителния съвет на СИБАНК.
Източник: Пари (23.01.2009)

Софийска стокова борса АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 26.05.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година.
Източник: Агенция по вписвания (06.04.2009)

Последната седмица на юли зарадва Софийската стокова борса (ССБ) със сделки за зърно. Нещо, което става за първи път през сезона и вече може да говорим конкретно за сключени сделки и цените по тях. Хлебната пшеница мина на 195 лв./тон, става дума за цена на незабавна доставка, но количеството не бе голямо - около стотина тона. При фуражната пшеница цената е 175 лв./тон, като и тук стойността е от място, без включени транспортни разходи. Фуражният ечемик се търсеше на 180 лв./тон, уточниха от ръководството на ССБ. На пода на борсата имаше много сделки за горива. Като бензин А98 мина на 1733 лв./1000 л, А95 бе на 1582-1583 лв./1000 л. Дизеловото гориво се търгува между 1451-1500 лв./1000 л. Газьолът на 1461 лв./1000. Цените на основните култури също падат навън. В Чикаго пшеницата е на $189/тон или надолу с над $5 за седмица. В Будапеща европшеницата е с -15 лв. за седмица до 212 лв./тон. Фуражната пшеница пада с 5 лв. до 183 лв./тон, царевицата е на ниво 225 лв./тон, а най-много се е понижил фуражният ечемик с над 12 лв. до 171 лв./тон. Съответно понижение има и при слънчогледа до 405 лв./тон, а в Ротердам нерафинираното слънчогледово олио поевтинява до $780/тон, което е около $20 по-ниска цена от предходната седмица. В Лондон бяла рафинирана захар е единствената суровина, която задържа и леко качва цената си до €493/тон. .
Източник: Монитор (04.08.2009)

Продали “Белене” като стружки Втора атомна е продадена като стоманени стружки. Грандиозната далавера е станала в т. нар. ничие време - периода на "безвластието", в който тази година се сменяше държавното управление. Метални блокове, арматурно желязо, стоманени тръби, използвани при строежа на площадката в АЕЦ "Белене", са три пъти препродадени като скрап. Щетите за хазната са над 1 млн. лв. Схемата разкри направление "Икономика" на ГД "Криминална полиция". Проверката е започната от МВР и министерството на икономиката, съобщи вчера вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. От 23 април до 28 август 2009 г. НЕК, която е собственик на 51% от Втора атомна, препродава оборудването на площадката за жълти стотинки. Започва с близо 9 хил. тона скрап. Първият купувач е фирма ВДК 1. Оценителят на обявените по договор за продажба блокове и стоманени тръби е фирма "Мини консулт - М" ООД с управител Лиляна Христова. При оценяването обаче нито един представител на фирмата не се явил на площадката, за да види обявения за продан метал. В същото време към договора се появява анекс, според който металните блокове и тръби вече са метални стружки. Каквито изобщо няма. Така оценителят смъква цената и дава срамните 160 лв. за тон скрап. Продажбата става през Софийската стокова борса. След приспадане на разходите по транспорта цената пада на 110 лв. за тон. Оттук започва безогледно препродаване на метала. Следващият купувач е "Еврометал", зад който стои името на Людмил Стойков. Фирмата плаща вече по 280 лв. за тон, но отново препродава с печалба, като последният купувач - "Стомана Индъстрис", брои над 300 лв. за тон, разясниха схемата разследващите. Едва тази цена вече отговаря на реалността. През периода 24 май - 16 август цената на тон скрап у нас се е движила межди 284 и 304 лв. Ако всичко е било законно, металът от АЕЦ "Белене" е трябвало да излезе на тази цена още от площадката. От сделката държавата е загубила над 1 млн. лв. при продажбата на вторични суровини. Всички материали по скандалната сделка вече са в Софийска градска прокуратура.
Източник: Стандарт (17.09.2009)

Желязото пак тръгна надолу Пазарът на черни метали е отново изнервен. През август и началото на септември имаше повишаване на цените, но сега отново вървят надолу. В момента тон арматурно желязо е около 700 лв. без ДДС срещу 760 лв. преди месец. Поевтинели са и горещо валцуваните рулони - от около 740 лв./т на 680 лв. Търсенето е слабо, потвърди синдикът на “Кремиковци” Цветан Банков. Идва зима, а и много от производителите, на които продавахме, имат проблеми заради липсата на финанси, допълни той. Чакат ни тежки месеци, тъй като бюджетните плащания намаляват, прогнозира и шефът на “Стомана Индъстри” Антон Петров. Ситуацията се влошавала от присъствието на фирми фантоми, които правели фиктивен износ на метали за Румъния и Гърция. В действителност те продавали стоката у нас, но с около 10% по-евтино, защото е без платен ДДС. Това носело допълнителни загуби и на производителите, и на легалните търговци. Негативните тенденции на пазара се потвърждават от данните на Софийска стокова борса (ССБ). Цената на черните метали пада, защото кризата в строителството продължава, каза шефът й Васил Симов. У нас през борсата се търгуват основно скрап от черни метали, стомана, ламарини и винкели, но количествата през 2009 г. са малки. Надеждата на производителите е, че Европа излиза от кризата и ще изтегли нашата икономика. Добрата новина е, че на световните пазари има огромно раздвижване при цветните метали. Скокът при медта за деветте месеца на 2009 г. е над 200%. От $ 2800 на тон, цената вече е $ 6100 без ДДС. Това е главно поради огромната консумация на метали в Далечния изток, основно в Китай. “Там сякаш няма засегнати от икономическата криза и строителството върви с бързи темпове. Така че няма да се изненадам, ако големите инвестиционни фондове пренасочат вложенията си в цветни метали, прогнозира Васил Симов.
Източник: Труд (16.10.2009)

Господин Симов, преди време казахте, че 2009 г. ще е трудна за Софийската стокова борса, тъй като тя е огледало на икономиката. Каква е равносметката досега? Наблюдава ли се сериозен спад на оборотите на борсата? - Още в края на 2008 и началото на 2009 г. се забелязваха тенденции за влошаване на икономическата среда у нас, а и в останалите страни. Ние усещахме, че активността на пазара ще е по-слаба. Борсата е особен вид институция, на нея не се произвежда нищо освен информация. Ние сме като вас, журналистите, следим пазарите и произвеждаме информация, която разпространяваме. В този смисъл по никакъв начин не можем да влияем на обемите на търговия. Затова често казвам, че стоковата борса е огледало на икономиката. Има ли спад, цените тръгват надолу. Същото се случва и на борсата. При условие че всички?- и бизнесът, и домакинствата, изпитват трудности през тази година, няма как ние да останем встрани от тези процеси. В същото време обаче годината се оказа много активна за търговците на Софийската стокова борса. Свидетели сме на много на брой сделки, но за по-малки количества. За десетте месеца на 2009 г. с около 15-20% повече са сключените сделки в сравнение със същия период на миналата година. Но за сметка на това обемът им е с над 30% по-малък. Например клиенти на борсата, ако търгуват с по 1000 тона пшеница или горива, сега те сключват 5 сделки за по 100 тона. Докато преди се сключваше една сделка за 1000 тона. 2008-а беше два пъти по-добра от 2007 г. Така че за изминалите 10 месеца активността е на нива отпреди две години. Има още един много важен фактор, който повлия върху обема на търговия, и това бяха изборите. Традиционно, когато у нас има избори, винаги активността на борсата пада. Като че ли търговците се притесняват от това. Тази зависимост я наблюдавам вече 19 години, откакто съм начело на борсата. А тази година бяха парламентарните избори и нека това не прозвучи като оправдание, но оборотите чувствително се понижиха. Борсата обаче не трябва да се разглежда само като място за отчитане на обороти. Тя е място, което дава информация за цените на различни видове стоки. И ние сме полезни на търговците именно с това - информираме ги как се движат цените на различни суровини и предоставяме прогнози. Кой са най-търгуваните стоки на Софийската стокова борса? - Категорично това са горивата. Повече от пет години те са с най-голям дял в търговията. На следващо място е зърното. Но през последните години много от големите зърнопроизводители не присъстват на борсата. Те следят пазара, цените, но сделките се сключват извънборсово, което не е нарушение, тъй като се сключват на борсови цени. Преди 10-15 години активността на зърнения пазар беше по-голяма. Сега като че ли повече търговци не искат да изсветляват сделките си и предпочитат сивия сектор. Ако една сделка мине през борсата, тя е с фактура, с начислен ДДС и т.н., а когато е сключена извън стоковия пазар, зърното може да се продаде без фактура и да се избегне плащането на ДДС. В митниците и министерството на земеделието разполагат с информация за износа на пшеница и царевица, но откъде тези търговци са закупили стоката... Затова с упрек мога да кажа, че пазарът на зърно и производните му като хляб и други изделия от пшеница не е на светло. Там сивият сектор е може би над 30%. Това е по данни на Асоциацията на зърнопроизводителите. Те много се оплакват, че делът на сивия сектор е твърде голям. И мога да потвърдя, че големите сделки за зърно за жалост не се сключват на борсата. Така че за разлика от пазара на зърно вътрешният пазар на горива е доста прозрачен. Най-големите продавачи на горива са Лук­ойл, Петрол, Шел, ОМV, Ромпетрол, а купувачи са отделни предприятия, държавни фирми, общини. А какви са тенденциите в Европа, там има ли сив сектор при зърното? - Там културата е коренно различна. Не зная дали делът на сивия сектор при зърното дори достига 10%, докато ние се борим да ги свалим под 30%. Имаме един консултативен съвет по зърно към министъра на земеделието, в който и аз членувам. Там редовно обсъждаме този проблем, но за съжаление все още не можем да се преборим с него. Аз имам една максима: Който търгува на борсата, е почтен и не крие нищо. А когато някой умишлено бяга от борсовата търговия, значи крие нещо. С кое гориво се сключват най-много сделки? - Може би дизелът и бензинът са с предимства пред мазута и котелното гориво, които се използват за отоп­ление. На фона на спада на икономическата активност у нас обмисляте ли да намалите таксата за търговия? - Не сме мислили по този въпрос, таксата ни е 0.2% от обема на сделката. Тя е минимална, за да може борсата да се издържа. Освен това при разговорите ни с членовете на ССБ никой не се е оплакал, че таксата е висока. Каква е прогнозата ви за цените на петрола през 2010 г., след като вече той стигна 80 USD за барел? Според вас прогнозите на някои чужди анализатори, че той ще стигне 100 USD за барел, реалистични ли са? - Ако погледнем движението на цените на суровия петрол през 2009 г., виждаме, че той започна годината на нива от около 50 USD за барел и сега в края на октомври е поскъпнал до 80 USD за барел. Така за десетте месеца на тази година той се е качил с близо 60%. По принцип, ако една стока или суровина се качи повече от размера на инфлацията, която е между 5 и 10%, това е сигнал, че има нещо ненормално. Моето мнение е, че тези 50 USD в края на миналата година бяха прекалено ниски, след това цената се качи до 130-140 USD. Сега петролът търси равновесната си точка около 80-100 USD. По-интересното е, че поскъпването ще продължи при равни други фактори. Върху цената на петрола освен чисто икономически фактори влияние оказват и политическите. Петролът е една от стратегическите суровини на Земята. Както знаете, за нея се водят войни, има политически сблъсъци. Много често върху цената влияят политически фактори, които няма как ние да предвидим. Какво е състоянието на пазара на пшеница у нас - реколтата добра ли е? Цените накъде ще вървят? - От миналия месец трендът се обърна и цените на пшеницата вече започнаха да се качват. Зърното тръгна нагоре на световните борси, което провокира и поскъпване на пшеницата в Черноморския регион. Цените у нас бяха 145-146 USD за тон в края на септември и тя вече е над 150 USD за тон. Същата е тенденцията в Русия и Украйна. В САЩ цената на пшеницата преди месец беше 160 USD, а сега тя е вече над 200 USD за тон. Това се дължи в най-голяма степен на излезлите данни за засетите площи, както и предполагаемата реколта през 2010 г. Тази година в световен мащаб бяхме свидетели на рекордна зърнена реколта. Тя няма да се повтори и затова всички анализатори очакват догодина събраното зърно да е по-малко. През 2009 г. реколтата беше 680 млн. тона, а 2010 г. не е сигурно дали ще надмине 600 млн. тона. Това е сериозно изоставане. Традиционно пшеницата започва да се качва през октомври, ноември, декември. Подобна е картината и при царевицата. Изненада поднесе и поскъпването на слънчогледа. Цената му в края на септември в Унгария, която е най-представителният пазар за Европа, е била 260 USD за тон, а сега вече е над 300 USD. В Русия цената е дори 320 USD. Не трябва да забравяме, че те не са само фуражни култури, а тяхната цена оказва пряко влияние върху жизненоважни продукти като хляба, млякото, месото, олиото и т.н. Така че скокът на цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа през тази есен може да провокира и поскъпване на техните производни през лятото на 2010 г. Поскъпването на хранителните стоки обаче няма да е със същите темпове, както на културите. Те ще се качат с по-малко. Слънчогледът в Ротердам е скочил от 820 до 870 USD за месец. У нас средната цена е около 1.40-1.50 лв. без ДДС. Това е изоставане в сравнение с миналата година, когато бутилка олио беше 2.15 лв. Цената е силно занижена и затова очаквам тя да догони миналогодишните стойности, а може дори и да ги надмине. В каква посока ще се движат цените на захарта догодина, след като от началото на 2009 г. суровината е поевтиняла? - Захарта е може би най-предвидимата стока. Суровата захар в Ню Йорк е поскъпнала два пъти от началото на годината (от 210 на 560 USD). Подобна е и картината при рафинираната захар, която се тъгува в Лондон - тя е скочила от 330 до над 600 USD. Захарта за 10 месеца е поскъпнала два пъти и това е много ясна тенденция накъде ще вървят цените. Визитка Кой е Васил Симов Васил Симов е роден на 4 декември 1958 г. в София. През 1982 г. завършва ВИИ „Карл Маркс”, специалност Статистика. Специализира Борси и борсови операции в САЩ, Западна Европа и Бразилия. Преподава дисциплината Борси и борсови операции в Университета за национално и световно стопанство. През 1991 г. е назначен за председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ССБ. През ноември 2001 г. става член на управителния съвет на СИБАНК. От март 2002 г. е председател на управителния съвет на СИБАНК.
Източник: Пари (02.11.2009)

Характерно за търговията на Софийска стокова борса (ССБ) през изтеклата седмица е, че за пръв път от месеци насам се наблюдава търсене на доста големи количества фуражи, което впрочем не е учудващо, като се има предвид сезонът. Така че започналото в началото на ноември оживление на пазара на зърно продължава, но без сключени сделки. Оферти за покупка на общо 4000 т царевица са предложили търговци на ССБ при цени от 195-200 лв./т, но насрещни оферти няма. Предложената цена е малко под средната за Европа към момента, но е по-висока от цената на царевицата у нас отпреди 2-3 седмици, уточни Investor bg.
Източник: Монитор (16.11.2009)