20,6 млрд. лева е оборотът на "Софийска стокова борса" през миналата година, съобщи изп.директор на борсата Васил Симов. Обемът на реализираните сделки е 20 пъти повече в сравнение с 1996г. Стоковата борса ще се преобразува в акционерно дружество, като участие в него са заявил 10 регионални борси.
Източник: Труд (14.01.1998)

Акционерите на Бургаската борса гласуваха да станат общ акционер на Софийската стокова борса, съобщи изпълнителния директор Дянко Дяков.
Източник: Демокрация (04.03.1998)

Само "Пловдивска стокова борса" е получила досега лиценз от Комисията по стоковите борси и тържища, съобщи председателят й Георги Михнев. Върнати са документите на "Софийска стокова борса" АД (ССБ), "Строймат", "Оупън маркет" АД и на кандидатите от Русе и Добрич. ССБ няма да получи лиценз докато не си оправи документите, поясни г-н Михнев. Тържището няма данъчна регистрация и регистрация по БУЛСТАТ.
Източник: 24 часа (09.04.1998)

"Софийска стокова борса" АД получи лиценз за извършване на дейност като стокова борса от Комисията по стокови борси и тържища. Така дружествата с лиценз за стокова борса стават две.
Източник: 24 часа (21.04.1998)

6 дружества са кандидатствали в Държавната комисия по стоковите борси и тържища за лиценз за стокова борса. Комисията е издала разрешение на Пловдивска стокова борса АД и на Софийска стокова борса АД, а на останалите 4 - Русенска стокова борса, Строймат, Балканска търговска борса Оупън Маркет АД и на Добруджанска зърнена и стокова борса АД е даден едномесечен срок за отстраняване на непълноти в документите, съобщи директорът на комисията Георги Михнев. От кандидатствалите 45 дружества за лиценз за стоково тържище, 18 са получили разрешения. От кандидаствалите 136 лица за брокери са лиценцирани 115.
Източник: Пари (05.06.1998)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 7.X.1998 г. в 15 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. приемане на борсов правилник на "Софийска стокова борса" - АД; проект за решение - общото събрание приема борсовия правилник на "Софийска стокова борса" - АД; 2. приемане на устройствен правилник на борсовия арбитраж и правилник за производството пред борсовия арбитраж при "Софийска стокова борса" - АД; проект за решение - общото събрание приема устройствен правилник на борсовия арбитраж и правилник за производството пред борсовия арбитраж при "Софийска стокова борса" - АД; 3. избор на председател на борсовия арбитраж при "Софийска стокова борса" - АД; проект за решение - общото събрание избира председател на борсовия арбитраж при "Софийска стокова борса" - АД; 4. определяне на възнагражденията на членовете на съвета на директорите; проект за решение - общото събрание определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите; 5. назначаване на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 1998 г.; проект за решение - общото събрание назначава дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 1998 г.; 6. разни. Писмените материали са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 17 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (25.08.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 5394/98 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Софийска стокова борса" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Триадица", пл. България 1, с предмет на дейност: организиране на пазар със създадени условия за сключване на борсови сделки със стоки между търговци чрез посредничество на брокери в определени часове и по предварително и публично оповестен ред. Дружеството е с капитал 270 000 000 лв., разпределен в 2700 поименни акции по 100 000 лв., с неопределен срок, управлява се от съвет на директорите в състав: Васил Стефанов Симов, Евгени Павлов Тодоров, Николай Маринов Маринов, Симеон Давидов Елазаров, Славчо Николов Христов, Тинко Петков Трифонов и Христо Петров Миленков, и се представлява от изпълнителните директори Васил Стефанов Симов, Симеон Давидов Елазаров и Христо Петров Миленков заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (15.09.1998)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 5.V.1999 г. в 15 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 1998 г.; проект за решение - общото събрание приема доклада за дейността на ССБ - АД; 2. обсъждане счетоводния отчет за 1998 г.; проект за решение - общото събрание приема счетоводния отчет за 1998 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - общото събрание приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.XII.1998 г.; проект за решение - общото събрание освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.XII.1998 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 1999 г.; проект за решение - общото събрание избира дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 1999 г. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 17 ч. на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (30.03.1999)

24 382 млн. лв. загуба отчете Софийска стокова борса АД за миналата година. Според директорът на дружеството Васил Симов, причина за тези резултати са трудностите и стагнацията на пазара през годината.
Източник: Сега (10.05.1999)

81 % от борсовата търговия се падат на Софийска стокова борса АД, съобщи Георги Михнев председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. 12% от търговията се пада на Пловдивска стокова борса, а 7% на Русенска стокова борса. До момента 68 дружества са кандидатствали за получаване на лиценз за стокови тържища, а само 22 са получили лиценз.
Източник: Сега (07.06.1999)

Софийският градски съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ регистрира промяна по ф.д. № 5394/98 за "Софийска стокова борса" - АД: деноминира капитала от 270 000 000 лв. на 270 000 лв.
Източник: Държавен вестник (04.02.2000)

БИК "Капиталов пазар" ЕООД е придобило 54 броя акции с номинал 100 лв. от капитала на Софийска стокова борса.
Източник: Капиталов пазар (14.02.2000)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 6.VI.2000 г. в 14 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на "ССБ" - АД, през 1999 г.; проект за решение - общото събрание приема доклада за дейността на "ССБ" - АД; 2. обсъждане счетоводния отчет за 1999 г.; проект за решение - общото събрание приема счетоводния отчет за 1999 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - общото събрание приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. вземане решения за разпределение на положителния финансов резултат за 1999 г.; проект за решение - положителният финансов резултат от 1999 г. да се внесе във фонд "Резервен" за покриване на отрицателния финансов резултат от предходната година; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.XII.1999 г.; проект за решение - общото събрание освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.XII.1999 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2000 г.; проект за решение - общото събрание избира дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2000 г.; 7. промяна в устава на "ССБ" - АД, чл. 39, ал. 1 относно броя на членовете на съвета на директорите; проект за решение - общото събрание приема промяната в чл. 39, ал. 1 от устава на "ССБ" - АД, относно броя на членовете на съвета на директорите. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (02.05.2000)

Софийска стокова борса отчете за 1999 г. печалба в размер на 774 лв. Общото събрание реши да намали броя на членовете на Съветът на директорите от 7 на 5, като бяха освободени Тинко Трифонов и Николай Маринов.
Източник: Капиталов пазар (07.06.2000)

От следващия месец планираме да стартираме търговия с koмпенсаторни записи, обяви директорът на Софийска стокова борса (ССБ) Васил Симов. Надеждите са тази нова възможност да раздвижи пазара в страната. Това би било алтернатива както за чуждите, така и за родните инвеститори. Досега са емитирани компенсаторни записи за около 2 млрд. лв. Регионалните центрове на ССБ в страната ще направят достъпна новата алтернатива не само за софиянци, но и за останалите граждани с книжа.
Източник: Сега (19.06.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 5394/98 за "Софийска стокова борса" - АД: вписва промяна в устава, приета от общото събрание на акционерите, проведено на 6.VI.2000 г.; намалява броя на членовете на съвета на директорите от 7 на 5; заличава като членове на съвета на директорите Николай Маринов Маринов и Тинко Петков Трифонов.
Източник: Държавен вестник (15.08.2000)

Временно преустановяваме търговията с компенсаторни инструменти на специализирания кръг на Софийска стокова борса, съобщиха за от ръководството на борсата. Причината е в предявените нови изисквания от страна на Държавната комисия по стокови борси и тържища към процедурата на търговия и реда, установен от борсата. Така възможността да има публичен пазар на тези инструменти на практика е ликвидирана.
Източник: Пари (01.09.2000)

Много от мелниците закъсват за зърно и работят с нищожни количества предимно на ишлеме, съобщи управителката на радомирския мелничен комбинат "Струма 91" Вили Николова. Дружеството преработва едва по 25-30 т дневно. Дефицитът е заради нежеланието на кооперациите и частните земеделци да продават пшеницата на сега действащите изкупни цени от 180 лв. за тон. Болшинството от тях изчакват с надеждата цените да бъдат вдигнати. По 182 лв. за тон се предлага житото на Софийската стокова борса. Разходите на земеделските производители обаче достигат до 160 лв. за тон прибрано зърно. "Струма 91" плаща по 200-210 лв. на тон, но пак няма достатъчно клиенти. Кооперациите продават малки количества, принудени да събират пари за есенната сеитба.
Източник: Новинар (18.09.2000)

Олиото и захарта плавно поевтиняват на Софийската и Пловдивската стокови борси. Цените на двете основни стоки, търгувани на борсите, започнаха да се движат леко надолу още миналата седмица. На последната сесия на ССБ в четвъртък офертната цена продава на захарта падна до 940 лв. на тон, при положение че преди седмица беше 955 лв., а в края на миналия месец - 970 лв. Спадането на цената се обяснява основно с идентичната тенденция на международните пазари и, от друга страна - с понижаващия се напоследък курс на щатския долар, казаха брокери. Българското олио на пловдивската борса вече се продава по 1.10 лв. за литър с ДДС, докато миналата седмица цената му беше 1.19 лв. на литър. На ССБ същата стока струва 1.26 лв. на литър с ДДС, а цената на нерафинираното олио се понижи от 1080 на 960 лв. за тон. И при двете стоки като обяснение за понижението на цените може да се приеме и отминаването на сезона на пиковото потребление. Сделки за олио на Пловдивска стокова борса има, но на ССБ реална търговия с олио и захар няма. Това се обяснява с факта, че пазарът е достатъчно наситен и с двете стоки и купувачите се снабдяват с тях основно извън борсата. Продължава обаче поскъпването на фуражите на борсовия пазар. В София котировките “купува” на фуражната пшеница се покачиха от 205 лв. за тон без ДДС миналата седмица до 215 лв. на последната сесия. При царевицата цената нарасна до 219 лв. за тон без ДДС, при положение че преди седмица беше 210 лв., а в края на миналия месец - 205 лв. Тези котировки “купува” обаче явно все ще не удовлетворяват очакванията на продавачите, така че до сделки все още не се стига. В Пловдив както при царевицата, така и при фуражната пшеница през последната седмица се стигна до консолидация на търсенето около 240 лв. на тон без ДДС, като при това ниво сделки има. Междувременно в София продължава активната търговия с индустриални стоки като хартия, стомана и автомобилни гуми. На последната сесия в четвъртък сделките бяха за натронова хартия по 455 лв. на тон без ДДС и вестникарска хартия на роли по 430 лв. на тон без ДДС. Продадени са и стоманени профили за машиностроенето по 510 лв. на тон без ДДС. Цената е сравнително ниска, а причина за това е, че продуктът е с корозия, обясниха брокерите. Между 39 и 193 лв. на комплект са цените на изтъргуваните автомобилни гуми. Стоката традиционно се купува активно в началото на зимния сезон. Следващата седмица търговията се очаква да бъде съвсем вяла заради наближаващите празници, прогнозираха брокерите от София и Пловдив.
Източник: Капитал (15.12.2000)

Изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов обяви през седмицата резултатите от дейността й за миналата година. На нейния под са сключени 819 сделки на стойност 38.4 млн. лева. Това е с над 5 млн. лв. по-малко от предишния период. Причините са главно в растящата конкуренция на провинциалните борси - Пловдивската и Русенската. Междувременно председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Георги Михнев лансира идеята за създаването на държавна агенция, която да регулира цените на определени групи хранителни стоки. Органът ще се намесва на пазара при резки промени в котировките на някои продукти. На практика става въпрос за търговско дружество, което обаче ще изпълнява и социални функции, поясни Михнев. Създаването му очевидно не е въпрос на близките месеци. За това е необходимо Народното събрание да приеме закон, а консултации с депутатите още не са правени. Агенцията ще купува храни, когато цените им паднат под международните, и ще продава при манипулативни повишения. За осъществяването на такива операции обаче ще се наложи поддържането на запаси от продукция. Така агенцията донякъде ще дублира функциите си с тези на Държавния резерв, коментираха експерти. И сега при екстремни ситуации на пазара резервът деблокира част от запасите си.
Източник: Банкеръ (15.01.2001)

Инвестиции за $ 500 000 са нужни, за да стартира системата за електронна търговия на стоковата борса. В най-скоро време от Софийска стокова борса очакват Агенцията за международно развитие на САЩ да се произнесе за проекта, каза зам.-директорът на ведомството Христо Миленков. Целта е в рамките на 3 години да се създаде мрежа от национални центрове и интегриран регионален пазар. Впоследствие той ще обхване и останалите държави в района. За да се разпростре проектът върху целия регион, са нужни около $ 2-3 млн., смята Миленков. Според него част от финансирането може да поеме щатската агенция. Подобни начинания неотдавна бяха лансирани и по линия на Пакта за стабилност от шефа на Българска стопанска камара Божидар Данев. Предстоящият през тази седмица търг на зърно от държавния резерв неминуемо ще окаже въздействие върху цените, отчитат борсовите експерти. Стартовата цена на житото от реколта`97 ще е 235 лв./т. Част от специалистите в бранша смятат, че може да бъдат достигнати нива от около 240-250 лв./т. Миленков не се ангажира да прогнозира на какви цени ще има договори. Според него избраната форма за освобождаване на тези количества от резерва не е най-добра и е странна. Заинтересованите подават офертите в затворен плик и в хода на наддаването няма възможност за лавиране. През последните седем дни продавачите понижиха с 5 лв. на тон исканията си за хлебна пшеница. Житото за незабавна доставка се предлага по 250 лв., а се търси за 235 лв. В Европа в момента цената на ечемика е доста по-висока от тази на пшеницата. Във Франция например ечемикът се търгува по $ 145 за тон, а житото - по $ 102. У нас продавачите на фуражен ечемик искат 316 лв./т. Повечето цени на хранителните стоки, които се предлагат на борсата, остават непроменени. Сериозен спад има при цената на захарта. За седмица тон от стоката поевтиня с 55 лв. и стигна 820 лв. с ДДС.
Източник: Сега (26.03.2001)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 25.VI.2001 г. в 14 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2000 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2000 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2000 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2000 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. вземане решение за разпределение на положителния финансов резултат от 2000 г.; проект за решение - положителният финансов резултат от 2000 г. да се внесе във фонд "резервен" за покриване на отрицателния финансов резултат от предходни години; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2000 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2000 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2001 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2001 г.; 7. избор на съвет на директорите за срок 3 години; проект за решение - ОС избира съвет на директорите за срок 3 години; 8. определяне на възнагражденията на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС определя възнагражденията на членовете на съвета на директорите; 9. избор на председател на Борсовия арбитраж за срок 3 години; проект за решение - ОС избира председател на Борсовия арбитраж за срок 3 години; 10. избор на двама представители на акционерите за членове на комисията по чл. 27, ал. 2 ЗСБТ; проект за решение - ОС избира двама представители на акционерите за членове на комисията по чл. 27, ал. 2 ЗСБТ. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (11.05.2001)

"Софийска стокова борса" АД отпразнува 10 години от провеждането на първата си борсова сесия. Общото събрание на акционерите реши да отнесе положителния финансов резултат за 2000 г. в размер на 5 хил. лева за покриване на загуба от минали години. В Състава на Съвета на директорите, на мястото на Славчо Христов беше избрант Борис Ангелов.
Източник: Капиталов пазар (26.06.2001)

Нито една сделка с хранителни стоки не беше сключена на Софийската стокова борса (ССБ) тази седмица. Основата причина е липсата на търсене на стоки, коментира зам.-шефът на борсата Христо Миленков. Според него цените на производителите не са се променили през последните дни на септември, но независимо от това, те са високи за купувачите. Поради изключително свития пазар, голяма част от търговците избягват борсовите сделки и предпочитат да купуват малки количества от хипермаркетите, уточни Миленков.
Източник: Монитор (01.10.2001)

Маслодайният слънчоглед е поскъпнал с около 40% от миналата година досега. През тази година производството на слънчоглед е по-малко с около 35% в Русия и Украйна, каза зам.-директорът на Софийска стокова борса (ССБ) Христо Миленков. През последните 7 дни купувачи и продавачи за пореден път не се разбраха за цените на зърното. Според Миленков хлебопроизводителите имат основание да вдигнат цените на насъщния, но не, както предупредиха, с 20 на сто, а само с около 5%.
Източник: Сега (08.10.2001)

Борсовият пазар на брашното тази седмица изненада дори и брокерите по време на редовните сесии на стоковите борси. Цената на хлебната суровина пое курс надолу. Брашното тип 500 отбеляза понижение с около 12% - от 350 на 308 лв./т без ДДС. Тип 700, от което се меси хляб “Добруджа”, поевтиня с 13% - от 325 на 283 лв. /т без ДДС. Най-много падна цената на суровината за типовия хляб – с около 17% - от 292 на 242 лв./т без ДДС, съобщиха брокери от пловдивската стокова борса. Основната причина за падането на цените според борсови експерти е голямото предлагане на хлебно зърно. Тази пазарна ситуация предполага, че ако не се открие възможност за износ на пшеница, то нейната цена на вътрешния пазар би следвало да поеме курс към нивото 160 лв./т без ДДС. Ако това стане, насъщният неминуемо ще поевтинее от 5 до 15%, коментира зам.-шефът на Софийската стокова борса Христо Миленков. Според него основната причина за понижаването на цените е свръхпроизводството тази година на зърно не само у нас, но и в световен мащаб.
Източник: Монитор (29.10.2001)

80% от земеделската продукция заобикаля пазара и от началото на тази година оборотите на борсите са доста ниски, заявиха борсови специалисти. Според тях стопаните все по-често прибягват до бартерните сделки и се връщат към феодализма. През последната седмица на Софийската стокова борса за пореден път не се предлагаше жито за продан. Литър олио през последните 7 дни се предлагаше по 1,52 лв. Маслодайното семе пък се търси по 395 лв. за тон. Това е с 10 лв. повече отпреди седмица, но предлагане няма.
Източник: Сега (29.10.2001)

Надзорният съвет на СИБанк е изпратил в БНБ документите на Станислав Иванов Дерлипански, Алипи Петров Алипиев, Антон Николаев Андонов и Васил Стефанов Симов с молба да им бъдат издадени сертификати за членове на управителния съвет на кредитната институция.
Източник: Банкеръ (05.11.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 и чл. 251, ал. 4 ТЗ вписва с решение от 27.VII.2001 г. по ф. д. № 5394/98 промени за "Софийска стокова борса" - АД: заличава като член на съвета на директорите Славчо Николов Христов; вписва като член на съвета на директорите Борис Ангелов Борисов; вписва съвет на директорите за срок 3 г. в състав: Васил Стефанов Симов, Евгени Павлов Тодоров, Симеон Давидов Елазаров, Христо Петров Миленков и Борис Ангелов Борисов; допуска прилагането в търговския регистър на проверения и приет годишен счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.
Източник: Държавен вестник (27.11.2001)

Според проучване на Световната банка 80% от оборота в земеделието не минава през официалния пазар, каза в Албена шефът на Софийска стокова борса Христо Миленков. За пример той посочи раздаването на ренти в натура и нерегистрираните сделки по ДДС. Предстои изграждане на регионална балканска зърнена борса с център София, съобщи още Миленков.
Източник: Стандарт (10.12.2001)

Софийската стокова борса е реализирала оборот от 9 милиона и 332 хиляди лева при 431 сключени сделки през миналата година. Ниската платежноспособност на повечето фирми е една от причините за слабата дейност. Друга причина е, че част от сделите са сключвани извън борсата за да се спести ДДС.
Източник: ComputerWorld e-Daily (10.01.2002)

През тази седмица на пода на Софийската стокова борса АД ще се търгуват над трийсет оферти продава, предложени от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси " към Министерския съвет. Това е първото масирано появяване на резерва на стоковата борса от повече от две години. Както е известно, преди няколко месеца бе подменено ръководството на държавната агенция и очевидно новите шефове са решили да потърсят съдействието на стоковата борса, за да реализират подлежащите на подмяна стоки и материали. С новите промени в Закона за обществените поръчки се дава право за продажба на стоки на стоковите борси, където има публичност на търговията и на постигнатите цени. Според брокери на борсата интерес към офертите на резерва ще има още при първите сесии - главно горивата са обект на внимание и проучване от клиенти, твърдят те. Допреди няколко месеца практика на резерва бе да продава и купува повечето от необходимите му стоки на т. нар. вътрешен търг, което не е нищо повече от решаване на продажбата от назначена от директора на агенцията комисия при неизвестност за обществеността относно постъпилите оферти и постигнатите цени. В този смисъл новата политика на държавния резерв заслужава подкрепа поради възможността за обществен контрол на сделки, в които може да се допусне и субективно решение. А и намесата на държавата в стагниращия пазар в момента може да окаже благотворно въздействие на бизнеса, смятат експерти от борсата. .
Източник: Пари (21.03.2002)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 25.VI.2002 г. в 14 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2001 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2001 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2001 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2001 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2001 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2001 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2002 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2002 г.; 6. изменения в борсовия правилник на "Софийска стокова борса" - АД; проект за решение - ОС приема измененията. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. Всички акционери представят документ за самоличност, писмено пълномощно (ако са упълномощени) и удостоверение за актуално състояние (за акционерите юридически лица). При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (17.05.2002)

Софийска стокова борса АД организира официално представяне на пилотния проект "Електронна стокова борса", разработван съвместно с Българска стопанска камара. Проектът се координира от ACDI/VOCA и се спонсорира от USAID.
Източник: Капиталов пазар (22.05.2002)

Общото събрание на Софийска стокова борса АД на прие съответните решения, по дневния ред както следва както следва: 1. Общото събрание прие доклада за дейността на ССБ АД през 2001 г. 2. Приет е и счетоводния отчет за 2001 г. 3. Приет е и доклада на експерт-счетоводителите. 4. Освободи от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им до 31.12.2001 г. 5. Избра г-жа Олга Миленкова за дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2002 г. 6. Приети бяха предложените от Съвета на директорите изменения в борсовия правилник. Конкретните изменения са продиктувани от промените в българското законодателство - Закон за обществените поръчки и практическата дейност на Софийска стокова борса АД през изминалия период от време.
Източник: Фирмена информация (27.06.2002)

На 21 август в Софийския градски съд е регистрирано решението на надзорния съвет на банката да освободи Владимир Георгиев от длъжността изпълнителен директор и на негово място да впише Васил Симов. Георгиев най-вероятно ще се оттегли и от управителния съвет. Владимир Георгиев се присъедини към ръководния екип на БРИБАНК (преименувана през есента на 2000 г. в СИБАНК), когато тя придоби активите на фалиралата през юни 1997 г. Стопанска банка. Дотогава Георгиев бе неин синдик и активно съдействаше на СИБАНК при сделката за придобиването на активите на фалиралата кредитна институция. На него бе възложено събирането на кредитите, наследени от Стопанска банка. Съвсем естествено бе след идването на Цветелина Бориславова като председател на надзорния съвет на СИБАНК (на 18 октомври 2001 г.) в ръководните й органи да настъпят промени. Тя привлече в управителния съвет на банката Васил Симов, който е и изпълнителен директор на "Софийска стокова борса", Станислав Дерлипански - работил до февруари 1994 г. като член на УС на "Първа източна международна банка", бившия служител на ТСБанк Алипи Алипиев, и Антон Андонов, който заедно с бившите прокуристи на СИБАНК Светослав Божилов и Здравко Стоицев е участвал в управлението на фирма "Бост". Андонов дори е представлявал дружеството в надзорния съвет на "Българо-руска инвестиционна банка", която от края на 2000 г. се преименува в СИБАНК. Симов, Дерлипански, Алипиев и Андонов бяха избрани за негови членове през октомври 2001 г. През март 2002 г. в УС влезе и Йордан Йорданов.
Източник: Банкеръ (26.08.2002)

Зърненият пазар и изкупната кампания се контролират от групировките, обяви в Христо Миленков, изпълнителен директор на Софийската стокова борса и член на Експертен клуб "Сбор 12 без 5". Според него секторът е в ръцете на варненската ТИМ и на бившите силови застрахователи от ВИС и СИК. "Изкупуването на зърно е като перачница на пари. Има хора, които още през април могат да предплатят 200-300 хил. тона пшеница от новата реколта по 120 лв., при положение че няма информация за операции по отпускани банкови кредити за целта", заяви Миленков. Той припомни за интересите на ТИМ в земеделието с притежаваните от тях структури - Централна кооперативна банка (ЦКБ), "Химимпорт", складове и силози за зърно и мелници. Това е пример как гущерът си реже опашката, каза Миленков. От ТИМ обявиха, че възнамеряват да съдят Миленков за клевета. "Коментарите по наш адрес във връзка с изкупуването на зърното показват непознаване на фактите и простата аритметика. Нито една българска банка не разполага с ресурс, за да изкупи реколтата", заяви представител на ТИМ. Според него чуждестранните компании, които работят в сектора, предлагат много ниски цени за пшеницата, което предизвиква срив на пазара.
Източник: Дневник (27.08.2002)

Вече е осигурено финансирането за проекта по изграждането на регионална за Балканския полуостров електронна стокова борса, одобрен в края на 2001 година. Борсата ще обхваща България, Румъния, Сърбия и Македония. Финансирането за следващите 3 години е в размер на $2,4 милиона долара.
Източник: ComputerWorld e-Daily (03.09.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 5.VIII.2002 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 5394/98 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2001 г. на "Софийска стокова борса" - АД.
Източник: Държавен вестник (05.11.2002)

"Малко под 70 млн. лв. годишен оборот ще отчете Софийската стокова борса през 2002 г.", съобщи зам.-шефът Христо Миленков. Това е близо 8 пъти повече от реализираното през миналата година, когато бяха сключени сделки за 9 млн. лв. В сравнение с 2000 г. увеличението на оборота през миналата година е близо 2,5 пъти. Най-много пари са превъртат при нехранителните стоки - 47,2 млн. лв. Половината от сделките са за горива. На търговията с хранителни стоки се падат едва 2,5 млн. лв., а зърното заема- 19,9 млн. лв. "За разлика от предишни години, през тази най-силно беше четвъртото тримесечие", каза Миленков. Само през този период са договорени сделки за 49,6 млн. лв. През годината брокерите са подписали общо около 450 договора.
Източник: Сега (03.01.2003)

През 2002 година неколкократно са се увеличили сделките с нехранителни стоки за сметка на намаляване броя на тези с хранителни, съобщи председателят на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса АД Васил Симов при представянето на отчета за борсовата търговия през изтеклата 2002 година. От реализирани 463 борсови сделки на обща стойност 69 721 134 лева 87 са договорите за зърно, 28 - за хранителни стоки, а 348 са сделките с нехранителни стоки. Според Симов тези данни свидетелстват за качествените изменения в структурата на търгуваните борсови стоки, чиито съотношения се приближават максимално към световната борсова практика, но още има големи резерви в борсовата търговия със зърно. Занапред усилията ще бъдат насочени главно в тази насока, каза той. Друга положителна тенденция от изтеклата година е окрупняването на борсовите договори, като средният стойностен обем за една сделка е прехвърлил 150 хиляди лева. Симов подчерта, че това е достатъчно доказателство за утвърждаването на борсовата търговия в страната, при това на фона на продължаваща стегнация на българските пазари. Най-търгуваната борсова стока през 2002 година са горивата, като само течните горива са почти половината от всички сделки с нехранителни стоки /49,71 процента/. След анализ на стойностите от 2000 година и от 2001 година от Софийската стокова борса смятат, че горивата през 2002 г. се стабилизират на една средна позиция, която очакват да се запази и през тази година. Според тях впечатление правят множеството равномерно сключени през цялата година сделки за различни нефтопродукти. В публичния регистър за обществените поръчки са регистрирани над 200 заявки за обезпечаване на горива и масла за множество организации. На второ място по търсене са химикалите /27,04 процента/, при които се наблюдава стабилизиране, подобно на горивата. Най-голям дял в борсовата търговия за горива има четвъртото тримесечие, когато започва практическото прилагане на направените през април промени в Закона за обществените поръчки.
Източник: БТА (09.01.2003)

Софийското "Електроразпределение" купи 6 хиляди електротабла на единична цена от 85 лева на последната сесия на Софийската стокова борса. Сделката беше сключена по Закона за обществените поръчки. Само двама от четирите кандидат-продавача отговаряха на условията на купувача за цена, заяви изпълнителният директор на Софийската стокова борса Христо Миленков. Според него при тази сделка е постигната значително по-ниска цена от очакваната от купувача за подобна стока. Съгласно програмата за намаляване на енергозагубите и кражбите на електричество от битови абонати в София трябва да се поставят около 70 хиляди електромера извън домовете на абонатите, поради което са необходими електротабла. С промените в Закона за обществените поръчки през миналата година държавните и общинските компании получиха право да сключват сделки на стоковите борси, като в този случай могат да не обявяват процедура по закона.
Източник: Дневник (20.01.2003)

Министерството на икономиката иска да закрие стоковите борси в Пловдив и Русе и да остане само Софийската с промените, които е внесло в Министерския съвет в Закона за стоковите борси и тържищата, заявиха от ръководството на Пловдивската борса. Според проекта се отнема правото на общините - в случая Русенската и Пловдивската, за акционерно участие в капитала на тържищата с непарична вноска над 5%. Ако това се допусне, двете борси нямало да успеят в срок да променят акционерния дял и лицензиите им ще бъдат отнети. За да върнат пък на общините апортните вноски, дружествата трябвало сами да прекратят дейността си, за да минат през ликвидация по Търговския закон. Прехвърлянето на общинските акции на трети лица било в нарушение на общинската нормативна база, твърдят експертите на Пловдивската борса.
Източник: Новинар (23.01.2003)

Електроразпределителните дружества (ЕРП) на София и Горна Оряховица закупиха нови електромери през Софийска стокова борса (ССБ). През последната седмица по Закона за обществените поръчки дружествата договориха уреди по 37, 58,80 и 91,80 лв. бройката в зависимост от спецификацията. Сключени сделки за електромери имаше и на цени от 435 лв. но за тройнотарифни, трифазни електромери, уточни изп.-директор на ССБ Христо Миленков. Занапред вероятно през стоковата борса ще се търгуват още повече електромери, тъй като ЕРП-тата трябва да заменят остарелите уреди, а те са тяхна собственост. През последните 7 дни по линия на закона за обществените поръчки през борсата бяха отчетени и сделки за улични осветителни комплекти. Лампите са енергоспестяващи и са поръчани от община Ямбол, отчете Миленков.
Източник: Монитор (10.03.2003)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 25.VI.2003 г. в 15 ч. в зала 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2002 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2002 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2002 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2002 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2002 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2002 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2003 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2003 г. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. Всички акционери представят документ за самоличност, писмено пълномощно (ако са упълномощени) и удостоверение за актуално състояние (за акционерите - юридически лица). При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (16.05.2003)

Трите лицензирани стокови борси - Софийската, Пловдивската и Русенската, надхвърлиха за първите шест месеца на годината 100 млн. лв. оборот. Това става за първи път след възстановяване на борсовата търговия у нас и е резултат от прилагането на направените през май 2002-ра промени в Закона за обществените поръчки. През първото тримесечие на 2003 г. най-активна бе търговията със зърно. Тогава Държавният резерв пусна за продажба част от количествата в стоков фонд "Зърно", за да възстанови на бюджета предоставените през миналата година средства. Две от борсите - Софийската и Русенската, играха силно в тази търговия и съответно регистрираха най-много сделки. През същия период за Пловдивската стокова борса печеливши бяха офертите "купува" на регионалните електроразпределителни дружества, които съставиха над 85% от оборота й. Съвсем слаб, а в отделни периоди и никакъв, бе приносът на други основни хранителни стоки - захар, брашно и сол. През второто тримесечие на годината оборотът на стоковите борси хвръкна почти двойно за сметка на увеличените оферти и сделки по Закона за обществените поръчки. Зърното бе спряно от търговия поради опасенията на правителството от слаба реколта и от април до юни на Софийската стокова борса бе регистрирана само една сделка с хлебна пшеница за малко над 2 млн. лева. През май и юни се появиха и сделки с основни хранителни стоки - захар, кафе и брашно, но те не бяха значителни като обем. Затова пък в търговията по смисъла на Закона за обществените поръчки в София се включиха активно "Български пощи" и БДЖ, а в Пловдив на борсата излязоха някои от топлоразпределителните и ВиК-дружествата в града. В Русе път, както се очакваше, започна да се активизира търговията със строителни материали, повечето от които внос от Украйна и Русия. Борсовите експерти са единодушни, че ако темповете на търговия се запазят, общият оборот на борсите до края на годината може да доближи 180 млн. лева. Много зависи от търговията със зърно, която тази година, изглежда, ще е доста нервна при очертаващия се недостиг от реколта 2003 и възможните правителствени мерки за ограничаване на износа. През следващите два месеца - юли и август, се очаква и спад в поръчките на повечето електроразпределителни дружества за материали, а те са основен играч досега. Софийската стокова борса Резултатите на борсата в столицата са наистина впечатляващи - за шест месеца оборотът й надхвърли 78 млн. лева. Най-голям дял за това имат сключените сделки по силата на Закона за обществените поръчки, следвани от сделките със зърно и строителни материали. Повечето големи държавни фирми, които купуват на борсата материали, са регистрирали свои брокери. В последните два месеца прави впечатление засиленото търсене на униформено и работно облекло. Няколко сериозни сделки доведоха на тържището едни от най-големите производители на дрехи от този тип у нас. Освен традиционните в последно време заявки на електроразпределителните дружества все повече стават и офертите за необичайни и рядко срещани в борсовата търговия стоки. През май например това бе търсенето на гуменотранспортни ленти. Хранителни продукти, търгувани по Закона за обществените поръчки, са също нещо ново - сделките за тях са с общ обем от 420 000 лева. Пловдивската стокова борса Във втория по големина град на страната залагат най-вече на местните клонове на големи държавни фирми, които работят по Закона за обществените поръчки. Особено активни са електроразпределителните дружества, както и клоновете на ВиК. В Пловдив традиционно по-слабо се търгува зърно, затова пък винаги има достатъчно и различни като цени и условия оферти "продава" за олио и брашно. През юни хит на борсовата търговия стана офисоборудването - маси, бюра, стелажи, и компютърна техника. Както в столицата, и в Града под тепетата се сключиха сделки за продажба на нови автомобили. Силата на Пловдивската борса обаче си остава в търговията с електроматериали - само трансформаторите, които се предложиха на това тържище, надхвърлиха 80 позиции. През май пловдивските брокери предложиха за продажба и почти цялото производство на акумулаторния завод "Монбат". Русенската стокова борса Въпреки тенденцията да се специализира в търговията с жито поради близостта си до най-големия зърнопроизводителен район в страната Русенската стокова борса не пренебрегва и възможностите за участие в сделки по променения Закон за обществените поръчки. През юни на нея активно се търгуваха безшевни черни тръби и елоборудване на обща стойност над 250 000 лева. Сега брокерите очакват раздвижване и на търговията с пшеница и увеличаване на оборотите на аграрните стоки. Традиционни за борсата остават офертите и за продажбата на арматурно желязо и винкел, главно от внос. През последната седмица на юни се появи и търсене на хранителни продукти на обща стойност над 80 000 лв. по смисъла на Закона за обществените поръчки.
Източник: Банкеръ (14.07.2003)

Десет фирми, протежирани от партията на Ахмед Доган, дължат 80 хил. тона зърно на Държавния резерв. Те са взели количеството при обявените търгове през март, април и юли 2002 година за обмен на пшеница и досега нито са я върнали, нито са я платили. От препродажбата на зърното близките до ДПС фирми обаче са спечелили над 10 млн. лева, показва разследване на "Монитор". Според него на миналогодишните търгове са се явили 31 търговски дружества, които са получили разрешение за обмен на 120 хил. т хлебна пшеница. Зърното е давано като стоков кредит срещу 170 лв./т при условие да се възстанови от нова реколта. Две трети, или 80 хил. т от обявеното количество, вземат 10 фирми, собственост на Кирилка Ангелова и Мирчо Петков, или на свързани с тях лица. Кирилка Ангелова е изпълнителен директор на сдружението на ДПС-общините "Толерантност". Старо съдружие пък свързва 43-годишният Мирчо Петков от Правец с бивши покровители на Ахмед Доган в "Мултигруп" и служители на земеделското министерство. Там управляват три кадъра на Доган - министърът Мехмед Дикме, шефът на кабинета му Рушен Риза и заместник-министърът-частник Нихат Кабил. Привидно те нямат връзка с участието на Петков и Ангелова в обмена на резерва, но "мерките", които Министерството на земеделието взема от година и половина за стабилизиране на зърнения пазар, облагодетелстват бизнеса на хората, свързани с ДПС. В търговете на резерва през 2002 г. участва и бившата фирма на члена на Централния съвет на Движението за права и сбоводи Гюнеш Ахмедов - "Зига мекс" ООД. Тя е регистрирана в разградското Цар Калояново и получава малко над 1000 т държавно зърно. Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" има право да обменя до 30% от наличните си запаси, без изричното разрешение на Министерски съвет. Това се прави обикновено, когато стоките са с изтекъл срок, а при пшеницата - когато количествата са отпреди 3 години и има опасност да бъдат овлажнени или нападнати от житна гъгрица. Процедурата за обмен се определя от председателя на държавната агенция. Кабинетът се намесва единствено, когато от неприкосновените държавни запаси трябва да се деблокират повече от 1/3 от наличните стоки. Основание за това може да е силен дефицит на пазара, каквато бе зърнената криза по времето на Жан Виденов, природно бедствие или състояние на война. Тази година не е имало опресняване на зърнените запаси. Миналата година то е станало на 3 пъти - през месеците март, април и юли, потвърди шефът на агенцията "Държавен резерв и военновременни запаси" Станислав Копаров. Поради липса на участници, в търговете са били класирани всички фирми, дори и тези, които са предложили минимално обявената тръжна цена от 170 лв./т. Пак поради липса на кандидати, някои от дружествата са участвали в повече от един търг. Зърното е дадено като стоков кредит, тъй като агенцията не е търговско дружество и не може да извършва сделки. Условието е после да се върне същото количество от нова реколта. Схемата за обмен е изключително печеливша, защото пшеницата се взема без пари и се продава непосредствено преди жътва, когато цените са най-високи. После същото количество се купува по време на жътва, когато цените падат, и се възстановява на резерва. За времето на заема фирмите дължат месечна лихва от 1% върху цената на сделката. За участието си в търга миналата година те е трябвало да предоставят и банкова гаранция от 120% от предложената цена, както и да платят 20% ДДС върху нея. Данъкът се връща при възстановяване на стоковия заем. През пролетта на 2002 г. цената на зърното, по данни на Софийската стокова борса е около 170 лв./т. На тази минимална цена са обявени и търговете за обновяване на резерва. Фирмите, които са участвали в процедурата, обаче не са го платили, а взели като стоков заем само срещу начислен 20% ДДС или по 34 лв./т. Към тях трябва да се прибави и месечната лихва от 1,70 лв./т, с което разходите на търговците, участвали в обмена на резерва са по 35,7 лв./т. Разликата с обявената "продажна" цена от резерва е 134,3 лв./т., което означава, че за цялото количество от 120 хил. т. държавата е субсидирала директно избраните фирми с 16,1 млн. лв. Минималната норма на печалба при едно завъртане на парите в производството или в търговията е 20%. Така, за една операция, всички играчи в сделката с жито от резерва са прибрали в най-лошия случай 3,2 млн. лв. Тяхната печалба обаче е значително по-голяма, защото към времето на последния търг в началото на юли 2002 г., зърното на пазара вече се търгуваше по 220 лв./тон. Това означава, че фирмите, участвали в схемата за обмен на пшеница са прибрали над 22 млн. лв. ИГРАЧИТЕ Когато държавното зърно се пуска на пазара преди новата реколта, то би трябвало да се разпредели относително равномерно сред мелниците и търговците из цялата страна, за да не се създава недостиг и изкуствено повишаване на цените на брашното и хляба в отделни региони. В правилата за работа на Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" има и неформалното изискване да се отпуска най-много по 5 хил. тона зърно на фирма. През миналата година обаче, 2/3 от деблокираното количество е разпределено сред 10 фирми, свързани с ДПС. Чрез 4 дружества, в които участва сам или чрез свързани с него лица, Мирчо Петков получава правото да обнови 33 хил. т зърно. В зърненият бранш той е известен като "бай Мирчо", въпреки че е на 43 години. В Правец и околните градчета пък е по-популярен като "Циганина". Бил е наемател на хотел и бар "Шатрата" край града. В момента управлява бившата резиденция на Тодор Живков в Правец, където често посреща лидера на ДПС Ахмед Доган. Мирчо Петков е извън страната и непрекъснато сменя телефонния си номер, каза пред "Монитор" бившият му адвокат Станимир Цолов, сега член на Комисията за защита на личните данни. Не по-малко близка до лидера на ДПС Ахмед Доган е и шефката на сдружението "Толерантност" Кирилка Ангелова. Както писа "Монитор" то се помещава в партийната централа на ДПС на столичния бул. "Ал. Стамболийски" 45А и е собственик на разкошното имение в квартал "Бояна", където скоро ще отсядат на почивка най-първите хора в партията на Доган. В обмена на Държавния резерв Ангелова участва с фирмата си "Акома" ЕООД - София и получава 9 хил.т зърно. Заедно с брат си Тодор и Алина Диева, 40-годишната дама притежава и една трета от капитала на "БГ Снакс" ООД, която е взела "на заем" още 8.5 хил. т пшеница. Опитите на "Монитор" да открие Ангелова за коментар също се оказаха неуспешни. Техническите й сътруднички обясниха, че нямат връзка с нея и при възможност ще й предадат. Отговор липсва повече от месец. ДЛЪЖНИЦИТЕ 1. "В и Н" АД – Пловдив 2. "Митам" ООД – Правец 3. "Петков-Шмалцл" ООД – София 4. "Акома" ЕООД – София 5. "БГ Снакс" ООД – София 6. "Таврос интернешънъл" ООД – Правец 7. "Елеганс" ООД – Враца 8. ЕТ "Н. Костов" 9. "Витиви" ООД 10. "ДВС Инженеринг" Дикме подвежда кабинета три пъти За година и половина министърът на земеделието Мехмед Дикме подведе на три пъти кабинета при вземането на мерки за регулиране на зърнения пазар в страната. Според експерти предложенията на Дикме бяха или закъснели по време, или обслужващи нечии интереси. Миналата година, заради излишъка от пшеница, кабинетът създаде към Държавния резерв стоков фонд "Зърно", който трябваше да изкупи от производителите 200 хил. т пшеница на цена от 160 лв./т, без ДДС. За целта от централния бюджет бяха отпуснати 32 хил. лв., които трябваше да се върнат до 30 юни 2003 г. Мярката за отпушване на пазара обаче не можа да изиграе своята роля, защото земеделското министерство определи максимална квота за изкупуване от производител от 100 до 1000 т. После, когато по настояване на резерва този таван отпадна, качественото зърно беше свършило, а в стоковия фонд влязоха към 150 хил. т. Без да е упълномощаван от кабинета или от ресорния вицепремиер Николай Василев, в началото на април 2003 г. Дикме се опита да се намеси директно и в работа на Държавния резерв, като забрани продажбите на зърно на стоковите борси в София, Пловдив и Русе. Това означаваше приходите в бюджета да бъдат нарушени с 9 млн. лв., а резервът за плати неустойки за 1 млн. лв. заради неизпълнените договори с търговските фирми. Забавянето на сделките с около месец и половина обаче донесе нова печалба на избрани търговци - през май и юни т.г. те изкупиха от фонд "Зърно" 98 хил. т за 170 лв./т и го продадоха с чиста печалба от 40-50 лв./т. Втората заблуда, в която Дикме вкара кабинета, бе предложението му останалото зърно в стоковия фонд от 58 хил. т да се прехвърли като собственост на Държавния резерв. Според първоначалното изявление на министъра с него трябваше да се създаде интервенционна агенция, каквото изискване ни поставя ЕС до 2004 г. В края на август, когато стана ясно, че зърното от нова реколта не достига, Дикме предложи да се забрани износа и да се деблокират 100 хил. т от резерва, за да се спре драстичния скок на пшеницата, брашното и хляба. Мярката удря директно производителите, които заплашиха, че ако кабинетът продължава да се намесва грубо на пазара, наесен ще бъдат засети с 30% по-малко площи с пшеница. Според експерти, намерението на Дикме да пуска на седмица по 20-30 хил. т държавно зърно на стоковата борса няма да свали и цените на брашното и хляба, защото интервенцията няма да е активна. На търговете мелничарите ще получават по 1/52 от необходимите им дажби за преработка, което ще потъва като капка в морето. На всичкото отгоре в изкупуването на държавно зърно ще участват и фуражните заводи - те ще хранят животните с липсващата и скъпа хлебна пшеница, която после Дикме обеща да я възстановява в резерва от внос.
Източник: Монитор (15.09.2003)

Само Софийската стокова борса ще продава от държавно зърно, съобщи зам.-шефът на ССБ Христо Миленков. Борсите в Пловдив и Русе, които с решение на кабинета също трябваше да търгуват жито от резерва, са отказали да участват. Мотивът им бил, че законът за борсите не позволявал на брокери от една борса да сключват сделки на територията на друга. Правителството разреши търговията с държавно жито да се извършва и от трите тържища на общи сесии в столицата. Целта бе купувачите да спазят ограничението да сключват само по една сделка на търг до 3000 т. Кабинетът прибегна до държавна намеса на свободния пазар, за да отпуши търговията със зърно и да свали цената му. За интервенцията са отблокирани 100 000 т от резерва. Агроминистърът Мехмед Дикме призна, че ако това количество не доведе до желания ефект, ще освободи още 300 000 т. Първият търг започва в 14 часа днес и в него ще участват 40 брокера от ССБ. Ще бъдат разиграни 30 000 т, 20 000 от които - хлебно, и 10 000 - фуражно. Над 150 мелници са заявили да купуват. Стартовата цена е 220 лв. 5 мелници са поискали участие в следващите сесии, които ще са всяка сряда в рамките на 40 дни. Опасенията им за днес били, че зърното ще държи високи нива от 260-270 лв. за тон, тъй като силозите с първите количества били чак в Северна България и транспортът оскъпявал цената.
Източник: Новинар (17.09.2003)

Главният директор на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Васил Цоконов каза на пресконфернеция, че зърно в резерва има достатъчно. То е толкова, колкото е необходимо по съответните нормативи, уточни Цоконов. Според директора на Националната служба по зърното Злати Златев е абсолютно невъзможно в резерва да има липса на толкова голямо количество зърно от 126 000 тона, за което сигнализираха през тази седмица от Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите и Гражданския комитет "14-ти декември". Цоконов и Златев потвърдиха, че количествата зърно в резерва се следят ежемесечно с проверки на териториалните дирекции, които изготвят констативни протоколи. За доказани липси санкциите и глобите са изключително големи и достигат до 50 000 лева, плюс наказателна отговорност, така че никой не би си позволил подобно нещо, коментира Злати Златев. До седмица държавата ще започне втората интервенция с хлебна пшеница от резерв, каза Цоконов. Предложението този път е всичките 100 000 тона да се изтъргуват еднократно или по 50 000 тона на две сесии. Цоконов обобщи мотивите, че по този начин ще бъдат избегнати забавените плащания от първата интервенция. Общото пуснато чрез Софийска стокова борса /ССБ/ количество хлебно зърно беше 89 085 тона, а сключените договори - 472. От тях платеното е 87 121 тона, уточни председателят на ССБ Васил Симов. Договорените, но неизпълнени количества са едва 1 процент, което е нормално за търговската практика, коментира той. При първата интервенция цената на зърното се е движила от 240 лв/т до 248 лв/тона, уточни Симов. Злати Златев информира, че първите деблокирани от резерва количества пшеница са продадени на 121 мелници и 41 производители на фураж. Той заяви, че службата по зърното стриктно е контролирала купените от резерва количества да се използват по предназначение и да се мелят на брашно. Цитирани бяха само три мелници - "Витамел хляб" ЕООД Сливен, "Галос" АД Русе и БМБ ЕООД Пловдив, които не са използвали количествата си по предназначение, заради което няма да бъдат допуснати на търговете от втората интервенция. Най-голямо количество зърно от резерва е купила Софийската мелница - 1000 тона, квотите на малките мелници са били по 20 тона. Цената на българската пшеница в момента се движи около 250 лв/тон и е с около 30 на сто по-ниска от тази на международните борси, която в момента е 171 долара за тон на Чикагската борса и 355 лв/тона на Будапещенската, каза още председателят на ССБ. Ако се наложи внос на пшеница, тя ще бъде съответно по-скъпа, което ще се отрази и по веригата брашно-хляб, коментира той. При тази цена на зърното тон брашно не трябва да надвишава - 500 лв/ кг без ДДС, каза Симов. Внос се подготвя и ще има, каза Васил Цоконов. За целта се водят преговори с Казахстан, Аржентина и САЩ. Търсената цена за внос е от 130 до 160 долара за тон, каза още главният директор на Държавния резерв. Около 500 000 тона зърно се задържат в момента от производителите, твърдят от Държавния резерв и Софийската стокова борса. Те чакат по-висока цена, но през април - май се очаква цената на световната и на българската борса да падне, коментира Васил Симов. Той изрази безпокойство от малкото количество засети площи с есенна пшеница, които тази година са под половината от обичайно засяваните 10 - 14 000 000 декара. При това положение, ако климатичните условия през зимата отново се окажат неблагоприятни, страната ни ще има проблеми със зърното, коментира председателят на Софийска стокова борса.
Източник: БТА (20.11.2003)

Изпълнителният директор на Държавния резерв Станислав Копаров е освободен от поста си по предложение на премиера Симеон Сакскобургготски, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева в парламента. Причината за уволнението на Копаров е, че не е изпълнил решението на правителството от септември за внос на 100 хил. тона пшеница, поясни Шулева. Зърното беше продадено на търгове през Софийската стокова борса. Няма доказателства, че съществува уговорен внос за януари на 100 000 т жито от Аржентина, обясни Шулева. В решението на МС не е посочена дата, до която трябва да се възстановят освободените количества, заяви Васил Цоконов, главен изпълнителен директор на Държавния резерв. Преди седмици от агенцията обявиха, че са договорили внос на същото количество от Аржентина през Пловдивската стокова борса. Посредник по сделката е софийската фирма ДАНССАСС, която е регистрирана в съда само седмица преди търга. Договор обаче още не е сключен, каза Васил Цоконов. В предварителното споразумение, сключено на борсата, е било записано, че зърното ще се плати след пристигането му на порт Варна. Впоследствие обаче фирмата доставчик поискала да получи парите предварително. Не можем да извършим това, ето защо няма договор, обясни Цоконов. Няма открит акредитив за плащане на цената на името на ДАНССАСС, защото фирмата не е внесла и изисквания от борсата и от Закона за обществените поръчки депозит в размер на 1% от цената по сделката, каза той. Мястото на Копаров временно ще заеме досегашният зам.-шеф на резерва Йовчо Йовчев, е записано още в заповедта на премиера.
Източник: Стандарт (08.12.2003)

Съветът на директорите на Софийска стокова борса (ССБ) отмени решението си отпреди два месеца да приеме за свой пълноправен член фирмата "Кабел комерс". Това бе оповестено от главния изпълнителен директор на борсата Васил Симов преди редовната й сесия на 10 декември. Формалният повод за решението е непълният комплект документи, представен от "Кабел комерс". От ръководството на тържището обаче обясниха, че фирмата е отстранена от търговия поради подаване на неверни данни на Държавната комисия по стокови борси, както и заради изразяването на мнение в някои медии, уронващо престижа на ССБ. Става дума за една сделка по Закона за обществените поръчки, която не бе спечелена от отстранената компания, а от неин конкурент в наддаването. Загубилите изтъкнаха като причина за неуспеха си некоректност при оферирането на поръчката и определянето на победителя. Според Васил Симов повечето брокерски къщи, членове на ССБ, са подкрепили решението за отстраняването на "Кабел комерс".
Източник: Банкеръ (15.12.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 30.VII.2003 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 5394/98 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Софийска стокова борса" - АД.
Източник: Държавен вестник (06.01.2004)

7 пъти повече бяха сделките със зърно на Софийска стокова борса през миналата година в сравнение с 2002 г., като обемът на търговията стигна близо 218 000 тона. Това отчете вчера нейният изпълнителен директор Васил Симов. Според него търгувало се е основно пшеница. В началото на 2003 г. тон от нея е струвал 160 лв. Най-скъпо е било житото в началото на септември, когато цената му е стигнала над 300 лв/т. През септември и октомври бяха проведени четири търга и цената на хлебното зърно падна до 249 лв/т., уточни Симов. Общо сделките с хлебно зърно са за 50, 693 млн. лв. Пълният оборт на борсата за 2003 г. е над 312 млн. лв, уточни Симов.
Източник: Новинар (21.01.2004)

Близо 30 пъти се е увеличил обемът на търговията с метали в страната през последната година, показват данните на Софийската стокова борса. От 3 млн. лв. (2002 г.) оборотът в този сектор е скочил до 85 милиона (2003). Търсенето на арматурно желязо, на стомана и скрап непрекъснато се увеличава и бизнесът с метали се превърна във водещ в борсовата търговия. Основните причини за този бум са две, твърди главният изпълнителен директор на ССБ Васил Симов: разрешаването на сделки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на борсата от юли миналата година и увеличеният обем на строителството, което е основен потребител на метални изделия. От сделките по ЗОП интересна бе тази, предложена от от държавната БДЖ за доставка на нови вагони срещу бракувани за скрап. За отбелязване е, че в сделките с метали за претопяване се включиха не само държавните, но и няколко частни фирми. Те предложиха скрап, включително и вносен, на цени между 80 и 140 лева на тон в зависимост от състава му. В първите три седмици на 2004 г. обаче офертите са намалели, твърдят софийски брокери. Най-интересните позиции в новата листа на борсата са предлагането на 500 тона метали по приложена спецификация (при цена 600 лв. на тон) и търсенето на медна ламарина (1100 лв. на тон). На Пловдивската стокова борса брокерите вече работят с цени за килограм, с което улесниха по-дребните купувачи. Сега килограм ъглов профил с размери от 20/20 мм до 100/100 мм се търгува за 0.68 лв., а килограм горещовалцувана ламарина върви по 0.75 лева. Строителните железа обаче се оферират единствено в щатски долари на тон, тъй като тук купувачите обикновено заявяват количества над 5 тона. В момента арматурното желязо се предлага между 345 и 352 долара за тон. Офертите за студено- и горещовалцувани ламарини също са в долари - последната сделка (от 15 януари) е за 18 тона студеновалцувана ламарина по 307 щ. долара. На Русенската стокова борса по традиция се търгува най-вече с арматурно желязо, внесено от Украйна. В града се намират складове на основните вносители на тази стока, която се предлага и с най-ниските цени в региона. Котировките са в левове за тон, а последните сделки са за желязо с диаметър 12-16 мм при цена от 580 лв. без платен ДДС. През изминалата година сериозен ръст е отбелязала търговията на едро, съобщиха от търговския отдел на "Стомана" - Перник, един от най-големите производители в страната. Над 90% от произведените тук 700 хил. тона са били предназначени за износ. С останалите количества се зареждат български дистрибутори, като цените са стабилни, а за постоянните клиенти има отстъпки. Фирмата е собственост на гръцката група "Виохалко" (75% от капитала) и българската "Еврометал" (25%). С направените инвестиции предприятието вече произвежда и висококачествени изделия, търсени на световния пазар. Плановете за 2004 г. са свързани с увеличаване на производството с още 20% и въвеждане на нова инсталация за прецизно раздробяване на стари коли и бяла техника за скрап. През януари на тази година обаче и в сделките на едро се наблюдава спад, съобщиха от фирма "Христ-Ком", чиито складове се намират в района на Сточна гара. Сега се търси основно калибровано желязо (оребрено и гладко), което се търгува по цена от 330 евро на тон за по-големи количества и по 0.74 лв./кг на дребно. Като цяло прогнозите за развитието на бизнеса с метали за 2004 г. са оптимистични. Очаква се нарастване на вътрешното потребление на различни видове черни метали, използвани в строителството, особено в регионите със засилено изграждане на обекти - София, Черноморието и планинските курорти. Износът на висококачествени изделия също ще нарасне, тъй като на световния пазар има търсене, а нашите цени са конкурентни, потвърдиха и от "Стомана". Стоковите борси също очакват ново активизиране на търговията, като столичните брокери прогнозираха първи по-големи сделки със скрап още през февруари.
Източник: Банкеръ (31.01.2004)

Само възложители от сектори ВиК, Транспорт, Енергетика и Пощи ще договарят поръчки през Българската стокова борса. Това предвижда законопроектът за обществените поръчки, обсъден на второ четене в Икономическата комисия. Министерства и компании, които развиват дейност в четирите отрасъла, ще използват тази възможност само ако търсят стоки, които се търгуват на стоковата борса. Сега министерства, агенции и дружества от всички сектори може да възлагат поръчки по този начин. Проектозаконът ограничава тази възможност, защото е синхронизиран с европейската практика, обясниха от Министерството на икономиката. През стоковата борса се възлагат поръчки за 600 хил. лв. на седмица, като се търгуват и неборсови стоки, коментираха специалисти от МС.
Източник: Пари (19.02.2004)

Обществените поръчки за доставка на стоки ще може да се договарят и чрез стоковите борси, реши парламентът, който прие на второ четене текстове от Закона за обществените поръчки. Чрез борсата ще се договарят само стоки по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерски съвет. Първоначалното предложение на икономическата комисия беше чрез борсата да се договарят обществени поръчки за стоки, търгувани на лицензирана стокова борса и определени в правилника за прилагане на закона.
Източник: Стандарт (24.03.2004)

Докато се подготвяхме за НАТО, някак кротко и потайно бе източено зърното, поверено на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Създадената за разследване на злоупотребите парламентарна анкетна комисия е установила на този етап липсата на около 123 хил. т пшеница. При сегашните й борсови цени от 360 лв. за тон щетите се оценяват на 44.280 млн. лева. Окончателният доклад от проверката ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание на 15 април и няма никакво съмнение, че ако той бъде приет, резервът ни и вече "военновременните НАТО-вски запаси" няма да са същите. Отсега обаче има съмнения, че разкритията на анкетната комисия ще бъдат смекчени и затова част от депутатите в нея са твърдо решени да внесат документите, до които са се добрали, в прокуратурата. Първоначално народните представители, натоварени през декември миналата година с разнищването на скандала, откриха разминаване от 73 хил. т в справките, предоставени им от "Държавен резерв". Самата агенция призна в началото на 2004-а, че близо 20 хил. т от запасите й са изчезнали от хамбара на "Агро и Техник" ООД - Враца, от зърнобазата на земеделска кооперация "Генерал Атила Зафиров", от хранилището в с. Деков, стопанисвано от "Дунав-Братя Златанови" АД, и от базата "Върголия" на "Комерсиал Сико" ЕООД - Пловдив. Горе-долу по това време стана ясно, че зърното, което влиза в складовите бази, всъщност не се измерва, а количествата му се преценяват на око. Затова в началото на февруари бе създадена междуведомствена работна група, която да направи обемни измервания на наличната пшеница. Така, на 16 февруари, лъснаха липси за още 15 198 т (от които 2405 т от собствените бази на резерва и 12 793 т - от силозите на външни съхранители). Някои от тези констатации събудиха недоверието на депутатите от временната комисия и част от тях тръгнаха сами да мерят житото. Още при една от първите проверки те откриха, че в базата "Козлодуй" на "Таврос интернешънъл" ООД, регистрирана в гр. Правец, липсват 15 хил. тона. Играчите "Таврос интернешънъл" ООД е собственост на трима съдружници - Мирчо Митев Петков (с дял от 51%), Веселин Нинов Костов (25%) и Георги Георгиев Тодоров (24 процента). Сред тях се откроява най-вече фигурата на Петков, сочен като доверен човек на Ахмед Доган. Приятелството им, според бившия приближен на лидера на ДПС, а сега независим депутат Осман Октай, датирало поне от десет години. "Всички партийни сбирки се правеха в базите около Правец, които се стопанисват от Мирчо Петков. Той често беше домакин и на Илия Павлов, и на хора от "Мултигруп"". За това колко са близки Доган и правешкият бизнесмен говори и фактът, че преди десетина години Петков шест месеца се е укривал от кредитори в София и тайно е живял в стаята на Доган в столичния хотел "Принцес", посочва Октай. Интересна роля в зърнената история има и Кирилка Ангелова Ангелова - секретар на Сдружението на ДПС-общините "Толерантност". Организацията е официален партньор на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет по проекта "Благоустройство на инфраструктурата в райони с преобладаващо малцинствено население". Същевременно проверка показа, че Ангелова има и доста обширна бизнес биография. До миналата година тя е била един от управителите на "Интендантско обслужване" към Министерството на отбраната. Бизнес дамата има също така 20-процентно участие в "3-Д СОФТ-1" ООД. Дружеството е собственик на 70% от фармацевтичната компания "Медика Дентал" АД, 10-процентен дял от която пък държи председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов. До 2001 г. Кирилка Ангелова, чрез ЕТ "Трейдком", е търгувала и със стоки за бита. Тя е наполовина собственик и на "Инс Ком БГ"ООД, което се занимава с посредничество при сключване на застраховки и държи една пета от здравноосигурително дружество "Родопи". За другия съдружник в "Инс Ком БГ" - Алина Викторова Диева (Джина), също се твърди, че е от приближените на Ахмед Доган. В контекста на зърнената афера обаче интерес представляват други две фирми - "БГ Снакс", в която освен споменатите две бизнес дами участва и братът на Ангелова - Тодор Ангелов, и "Акома" ЕООД, собственост на Кирилка Ангелова. През есента на миналата година няколко столични вестника писаха, че въпросната "Акома" е придобила два имота и управлява резиденцията на Доган на ул. "Стар Беловодски път" в столичния квартал "Бояна". Схемите Депутати от "Народен съюз" смятат, че източването на зърното от държавния резерв е ставало по няколко перфектно замислени и изпълнени схеми и че те не биха могли да се осъществят без политическия чадър, осигурен от бившия министър без портфейл на ДПС Неджет Моллов и сегашния - Филиз Хюсменова. Именно на Моллов (от юли 2001 до юли 2003 г.) и сега на Хюсменова е подчинена, макар и формално, агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". А ръководители на някои от общо седемте й териториални дирекции в Северна България са лица, свързани с правешкия бизнесмен Петков, заяви бившият аграрен министър Венцислав Върбанов. Поделението на резерва в Плевен например се ръководи от Пешко Иванов Инчовски (със същата особена фамилия са и едноличните търговци от Правец ЕТ "Снежана Димитрова" - Снежана Димитрова Инчовска и ЕТ "Николай Инчовски" - Николай Димитров Инчовски). Пешко Инчовски е управител на "Миомит Продакшън" ООД - Правец, в която с равни дружествени дялове са Веселин Нинов Костов (един от съдружниците в "Таврос интернешънъл" ООД) и Минчо Митев Миленкински. Директорът на поделението на "Държавен резерв" във Велико Търново е Христина Валентинова Данчева - Турлашка. През 1999 г. тя придобива дела на Мирчо Петков в "Митам" ООД ( но година по-късно е заличена) и участва в "Миомит къмпани" ООД, която също гравитира около бизнесмена Петков от Правец. Според запознати подобна връзка съществува между него и директорите на резерва във Враца и във Варна - Цветомир Николов и Христо Христов, но поне засега доказателства за това не се изваждат на светло. На заседанието на правителството на 1 април министър Хюсменова лично е съобщила, че Цветомир Николов е бил уволнен заради установените липси в базата на "Таврос интернешънъл" в Козлодуй. Първата схема, според депутатите, е отиграна още през 2002-ра, когато 106 хил. т от запасите с държавно жито са били подменени. Три фирми, свързани с Мирчо Митев Петков - "Таврос интернешънъл", "Митам" ООД и "Петков и Шмалцл" ООД (от последните две той е заличен по-късно), и две на Кирилка Ангелова Ангелова - "БГ Снакс" и "Акома", са участвали в търговете, организирани от "Държавен резерв" през март, април и юли 2002 година. В тях е играло и "Зига-мекс" ООД - гр. Цар Калоян, в което съдружник (с дял от 60%) е Гюнеш Махмудов Ахмедов, член на Централния съвет на ДПС. Шестте фирми са получили общо 46 хил. от деблокираните 106 хил. т зърно под формата на стоков кредит, който е трябвало да възстановят в шестмесечен срок с пшеница от новата реколта. От кандидатите се е изисквало единствено да депозират гаранция от 130% върху стойността на предоставеното им жито и да платят ДДС, т.е. по 34 лв. за тон. Според депутати от "Народен съюз" тази схема е изключително изгодна, тъй като обменът е извършен непосредствено преди началото на жътвената кампания, когато хамбарите са празни и борсовата цена на зърното и брашното е най-висока. Становището им е, че така на практика държавата е субсидирала фирмите с около 16 млн. лв. и всяка една от тях е сложила по някой и друг милион в "джоба", тъй като още през юли 2002 г. цената на пшеницата от новата реколта достигна до 220 лв., а през 2003-а вносната беше на цена от 340 лв. за тон. Прави впечатление, че по-голяма част от 21 на брой фирми, участвали в търговете за обмена, не са разполагали с мелници, а са се занимавали най-вече с търговия. И то въпреки че обичайната практика в тези случаи е била държавното зърно да се разпределя между мелничарите, за да не се създава дефицит и изкуствено повишаване на цените на брашното и хляба в отделните региони. Освен посочените вече шест дружества по-големи количества пшеница са изтеглили и още двама бизнесмени. Единият е Цоло Петков Йотов, който е взел стоков кредит от 16 хил. т жито, чрез регистрираното в Пловдив "ВиН" АД, от което притежава 98%, и чрез "Витиви" ЕООД - Етрополе. Осем хиляди тона зърно е изтеглил и Георги Петров Ничев, чрез фирмата "ДБС инженеринг" ООД, в която има дял от 90 процента. По-любопитно е, че друга фирма на Ничев - "Адонай-7" ЕООД, е изнесла година по-късно 7 хил. т пшеница. Мрежата Втората схема за източване на "Държавен резерв" е била реализирана благодарение на собствената му практика да сключва договори с външни съхранители, които обаче не са преки собственици на силози. Така при установяването на липси служителите на агенцията трудно биха могли да се ориентират кой точно е притежателят на зърнобазата, кой е наемателят, а оттам и кой е нарушителят. Едва тогава проверяващите могат да решат, чие имущество трябва да запорират, на кого да отнемат лиценза за публичен склад и на кого да наложат глоба. Случаят с липсващите 15 хил. т зърно в база "Козлодуй", разкрит преди две седмици от депутатите от "Народен съюз" Венцислав Върбанов и Моньо Христов и народния представител от НДСВ Енчо Малев, е точно такъв. Хранилището е собственост на "Таврос интернешънъл" ООД , но договорът за съхранение е сключен с ЕТ "Събка Тодорова", която на всичко отгоре не е и лицензиран външен съхранител. Впрочем временната анкетна комисия е установила, че без разрешително за публичен склад, издавано от аграрния министър, са пет от всичките 34 външни съхранители на резерва. Освен споменатия ЕТ "Събка Тодорова" това са и "Гюл Ен" ЕООД - гр. Исперих, на Тунджер Али Алиосман; "Екобул 2000" ЕООД - София, на Йордан Кънчев Йорданов, и "Нови български мелници" ЕООД - Елин Пелин, на Любомир Николов Ников. Все още обаче депутатите не са изяснили какво е накарало администрацията на държавния резерв да сключва договори с тези фирми (някои от които не са разполагали дори с елементарни условия за съхранение на зърно), при положение че собствените му хранилища стоят празни? В окончателния доклад на анкетната комисия по зърното, който ще бъде прочетен в пленарната зала на 15 април, е записано единствено че само през последните пет месеца на миналата година "Държавен резерв" е похарчил за наема на бази близо 1.6 млн. лв. (по 1.20 лв. без ДДС за тон). В тях са се съхранявали 90% (195 хил. т) от наличното зърно, докато в собствените складове на агенцията запасите са били едва 21 хил. тона. Износителите Според депутати от парламентарната опозиция действията на аграрното министерство и по-точно на министър Мехмед Дикме, който през пролетта на 2003-а предлага на кабинета да бъдат деблокирани от резерва 94 хил. т пшеница, са били твърде нелогични. Целта, обясняват от земеделското ведомство обаче, е била да се възстановят в бюджета 32 млн. лв., похарчени през 2002 г. за създаването на Стоков фонд "Зърно" за подпомагане на производителите. Количеството от 94 хил. т е изкупено през стоковите борси по 170 лв. за тон от шест фирми. По данни на Агенция "Държавен резерв" и на Софийската стокова борса в търговете са участвали "Златна Тракия" АД - Харманли (с мажоритарен собственик "БИО ПРИМ АГРО"), споменатата вече "Адонай 7" ЕООД (собственост на Георги Ничев), "Трансекспрес" ООД, "ИЛС" АД - гр. Цар Калоян (което участва в "Първи май" АД - Силистра - външен съхранител), "ЕСТ Маркет" - Франция и "Манекс" ООД - Силистра. Предполага се, че тези компании са прибрали добри пари от продажбата на зърното в чужбина. Проблемът е, че през декември 2003-а горе-долу същото количество беше внесено, за да се успокои пазарът, но вече срещу 340 лв. за тон. Някои от членовете на анкетната комисия, а и доста специалисти в зърнената търговия смятат, че тогава министър Дикме откровено е подвел кабинета с предварителните данни за реколта 2003-а. Според тях новото зърно трябваше да е в рамките на 2.6 млн. и да е достатъчно, за да осигури зърнения и фуражния баланс на страната. Но ако прогнозите му бяха реални, едва ли щеше да има сътресения на пазара. В крайна сметка депутатът Моньо Христов изтъкна че ако земеделският министър не беше обявил погрешно данните от очакваната реколта и не се беше наложило да се прибягва до запасите от резерва, "схемите за източването му щяха да се прилагат години наред, покровителствани от най-високо равнище". Мишената Апетитите към ведомството, през което минават всички обществени поръчки за натрупването, съхраняването и използването на държавните резерви и военновременните запаси на страната, отдавна не са никаква тайна. Когато става дума за бизнес за милиони левове, и интересите са такива. По закон агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и е на пряко подчинение на Министерския съвет, като председателят й и неговият заместник се назначават от правителството. Но пък бюджетът й е към Министерството на икономиката, а формално тя е подчинена на министъра без портфейл Филиз Хюсменова. Контролът по създаването и поддържането на военновременните запаси пък се осъществява от министъра на отбраната. При това здраво попечителство просто няма как у нас нещо да не се пропука и изтече, ако ще два пъти да ни приемат в НАТО и три пъти в Европейския съюз.
Източник: Банкеръ (05.04.2004)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 29.VI.2004 г. в 16 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата, при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2003 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2003 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2003 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. вземане решение за разпределение на положителния финансов резултат за 2003 г.; проект за решение - ОС приема решението за разпределяне на положителния финансов резултат за 2003 г.; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2003 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2004 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2004 г.; 7. избор на съвет на директорите за срок от три години; проект за решение - ОС избира съвет на директорите за срок от три години; 8. определяне възнагражденията на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС определя възнагражденията на членовете на съвета на директорите; 9. избор на председател на борсовия арбитраж за срок от три години; проект за решение - ОС избира председател на борсовия арбитраж за срок от три години; 10. изменения в борсовия правилник на ССБ - АД; проект за решение - ОС приема измененията в борсовия правилник на ССБ - АД; 11. изменения в правилника за производство на борсовия арбитраж и в устройствения правилник на борсовия арбитраж; проект за решение - ОС приема измененията в правилника за производство на борсовия арбитраж и в устройствения правилник на борсовия арбитраж. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. Всички акционери представят документ за самоличност, писмено пълномощно (ако са упълномощени) и удостоверение за актуално състояние (за акционерите - юридически лица). При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 13.VII.2004 г. в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (25.05.2004)

Депутатите гледат утре доклада за кражбите в държавните бази Шефът му купува от мелницата в Силистра зърно по 320 лв./тон Трансферът с държавните пари е извършен през клон на Корпоративна търговска банка в морската столица. Шеф на регионалната дирекция на държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" във Варна е Красен Хараланов. На въпрос защо не е изчакал попълването на запасите с пшеница от нова реколта и е закупил зърното от силистренската мелница на толкова висока цена той отговори: "Питайте управлението в София". От кабинета на временно изпълняващия длъжността директор на резерва Йовчо Йовчев пък заявиха, че той е в болнични до края на седмицата. Сделката с мелницата "Първи май" в Силистра е станала под давление на министъра на бедствията и авариите Филиз Хюсменова, която преди да влезе в кабинета бе зам. областен управител на крайдунавския град. Мажоритарният дял на акционерното дружество "Първи май" от 78,75% се контролира от "Палас-94", а "Корина", "Ви-Веста холдинг" и "Мел инвест" държат по-малки пакети. Акционер в мелницата с 4,25% е и Министерството на земеделието и горите. Дружеството се управлява от Марин Калушев Маринов. Според осведомени обаче складовете на мелницата били празни, което означава, че няма как да се продаде зърно на резерва. То щяло да се купи от нова реколта, когато цените се очаква да стартират на 150 лева за тон. Така чистата печалба на собствениците на "Първи май" от сделката с резерва щяла да бъде по 170 лева за тон. Загубата за държавната агенция пък е 2,2 млн. лева. Силистренската мелница бе активен играч и на всички търгове на Софийската стокова борса за продажба на държавна пшеница. Първото жито от резерва бе продадено на 17 септември 2003 г. при цена от 240 лв./тон, а последното - на 18 февруари 2004 г. за 308 лв./тон, без ДДС. Дори и при тези нива, "Първи май" пак печели от препродажбата на пшеницата на резерва за 320 лв./тон, коментират източниците на "Монитор" в Силистра.
Източник: Монитор (21.06.2004)

Община Смолян е сключила с Петролин ООД-гр. Смолян договори за доставка на 250 000 литра +/- 10 % дизелово гориво на стойност без ДДС 295 000 /двеста деветдесет и пет хиляди/ лева, доставка на 550 00 литра +/- 10 % газьол, на стойност без ДДС 616 000 лева и доставка на 950 тона +/- 10% мазут, на стойност без ДДС 452 200 лева. Договорите са по обществени поръчки и са сключени на Софийска стокова борса АД
Източник: Други (24.11.2004)

С либерализирането на енергийния пазар неминуемо електричеството ще започне да се търгува на стоковата борса, прогнозира главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса /ССБ/ Васил Симов. Според него обаче, за да стане факт това, е необходим ангажимент от страна на държавата, която трябва да създаде нормативна уредба за такива сделки. За пример той посочи положителния ефект от намесата на правителството във фондовата търговия с компенсаторни инструменти, довела до постигането на цени над номинала. След либерализирането на енергийния пазар от 1 юли 2007 г. всеки голям потребител ще може да договаря пряко с производителя цените на ползваната електроенергия. Само с организиран публичен пазар обаче може да се постигне баланс на търсенето и предлагането и равновесна цена, заяви Васил Симов. В противен случай според него ще се сключват сделки, които няма да са прозрачни.
Източник: Пари (13.01.2005)

По повод изявленията на ръководството на Софийска стокова борса през изминалата седмица НЕК заявява, че единственият формален контакт между двете дружества е поисканият от НЕК специализиран курс за подготовка на специалистите на компанията по общите принципи на работа на борсите и борсовата търговия. Компанията отрече съществуването на съвместен проект със Софийска стоковата борса, според който електрическата енергия ще се търгува съвместно с борсата.
Източник: Дневник (18.01.2005)

НЕК е категорично против идеята на Държавната комисия за енергийно регулиране да се намали преносната такса за тока за привилегировани потребители от 1 февруари, съобщи главният изпълнителният директор на електрическата комисия Васил Анастасов. Ако преносната такса от 11,80 лв. за квтч. бъде намалена, това ще доведе до загуби не само на НЕК, но и на компаниите, които сключват договори за директни доставки на ток, коментира Васил Анастасов.Той припомни, че през миналата година приходите на електрическата компания са намалели със 130 млн. лв. С намалението на таксата те ще паднат още, аргументираха се от електрическата компания. Васил Анастасов каза още, че за 2005 г. вече е договорен износ на 6 млрд. квтч. ел. енергия. Над тези количества могат да бъдат договорени още поне 200 млн. квтч., но това ще зависи дали ще завършат ремонтите на блокове в ТЕЦ "Марица изток 3" и на още няколко енергийни мощности, които в момента се бавят, каза още шефът на електрическата компания. Междувременно вчера от НЕК отрекоха заедно със Софийската стокова борса да започне търговия с електрическа енергия на борсата. Единственият формален контакт между двете дружества е поисканият от НЕК ЕАД специализиран курс за подготовка на специалистите на компанията по общите принципи на работа на борсите и борсовата търговия, организиран и проведен от специалистите от ССБ.
Източник: Монитор (18.01.2005)

С повече от 54% е спаднал оборотът на Софийската стокова борса за миналата година, показват обобщените данни. Сключените сделки са за едва 112 млн. лв. - спад, който се обяснява преди всичко с премахването на възможността да се търгуват стоки по Закона за обществените поръчки. В края на 2003 г. бе въведен списък от 25 стоки, които могат да бъдат търгувани по смисъла на ЗОП, но сред тях не попаднаха основни борсови артикули като дървен материал, метали, химикали, захар. Именно това е изиграло решаваща роля за оттеглянето на голяма част от търговците, смята главният изпълнителен директор на ССБ Васил Симов. Според него е наложително списъкът на разрешените стоки да бъде актуализиран, за да се оживи отново публичният пазар. През 2004-а повече от 40% от всички сделки на софийската борса са били за горива. На второ място са металите и промишлените изделия (малко над 31%), следват химикалите (7.5%), хартията и дървесината (1.8%). Затвърждава се тенденцията на борсите да се търгуват все по-малко хранителни стоки - през изминалата година те са били едва 1.25 на сто от общия оборот. Годишните отчети показват и някои положителни неща, като например уедряването на сделките. През 2004-а средната стойност на една сделка е била 216 хил. лв., при 155 хил. година по-рано и 150 хил. - пред 2002-ра. По традиция борсовата търговия у нас е най-силна през първото и последното тримесечие на годината, когато се купуват най-търсените стоки - зърно и горива. През 2004-а най-много сделки са сключени за периода октомври-декември - за близо 45 млн. лева. Сериозна заслуга за това има търгът за покупката на 50 хил. т зърно, обявен от "Държавния резерв". Най-слаби са летните месеци, когато търговията замира, а обемите падат под 15 милиона на тримесечие. Спадът на борсовия оборот ще продължи и през 2005-а, прогнозират експерти. След като правителството реши Агенция "Държавен резерв" да не се намесва повече на зърнения пазар, тази задача ще бъде прехвърлена на нова структура - Интервенционната агенция. Поради липса на средства обаче тя дори още не е създадена, така че евентуалната държавна намеса ще става чрез Министерството на земеделието и едва ли на пода на стоковите борси. Не изглежда много вероятно и списъкът на разрешените за търгуване по ЗОП стоки да бъде преразглеждан точно сега, в навечерието на изборите. Затова специалистите очакват през 2005-а борсовата търговия да регистрира спад с нови двайсетина процента.
Източник: Банкеръ (24.01.2005)

Христо Миленков става шеф на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, реши правителството. Членове на комисията ще бъдат Пламен Добрев, Стефан Димов, Владимир Иванов и Иван Иванов. Досегашният председател на тази комисия Георги Михнев и нейните членове се освобождават заради изтичане на 5-годишния им мандат. Христо Миленков досега бе един от изпълнителните директори на Софийската стокова борса.
Източник: Сега (25.02.2005)

Малцина в България имаха шанса да останат верни на себе след демократичните промени, настъпили преди 15 години. Едни продължиха по старите коловози и забуксуваха, други се отчаяха и емигрираха, трети влязоха в сивата икономика... Общото за всички тях е, че загубиха много илюзии. У нас обаче има една малка група хора, които сякаш са "извън класацията" и които до ден днешен изглеждат така, като че са в хармония със себе си. Обединяват ги няколко основни неща - високата им степен на образованост, дълбокото познаване на обществените процеси, дори и по тези "под повърхността", широкият спектър на интересите им в различни, често пъти взаимноизключващи се области, спокойствието на духа и чувството им за хумор и не на последно място - шансът да попаднат на личности и обстоятелства, които да предопределят житейския им път. Един от тези хора е Христо Миленков, който наскоро бе назначен от правителството за върховен шеф на всички стокови борси и тържища в страната. В биографиите на немалко известни наши съвременници, особено в бизнеса и в политиката, има бели петна, които само историята може да запълни. Но житейският път на Миленков минава през такива "обагрени" места, че накрая лесно се разбира защо този човек е стигнал дотук, а не донякъде другаде и защо не изглежда на своите 59 години. Образно казано, неговият живот е като математическо уравнение - в него няма нищо случайно, решенията идват стъпка по стъпка, следвайки вътрешната си логика. "Аз съм от много стара коза яре - разказва за себе си Христо Миленков, което обаче е зодия Овен - роден е в София на 25 март 1946 година. - Когато съм се родил, баща ми е бил на 50 години. Това е и предимство, и недостатък, защото имах възможност да науча много работи от него - за съжаление не за дълго..." Навремето, още през 20-те години на миналия век, неговият баща Петър Миленков завършва висше образование в Германия и впоследствие става един от най-големите хидроинженери в България. "Всеки софиянец би трябвало да му пали свещ, защото той построи хидровъзела "Искър" - беше му главен проектант. Детството ми мина из язовира, извървял съм всичките му тунели. Канех се и аз да ставам хидроинженер", спомня си Христо. Благодарен е на съдбата, че по-късно в гимназията е имал невероятни учители. "По география например ми преподаваше внукът на последния носител на Самарското знаме - като почнеше с разказите и легендите... Нищо не може да замени първите седем години на човека, само че на някои хора им се губят и първите четиринадесет, че и първите двайсет и една години", казва Миленков и така обяснява късмета си все да попада на свестни хора. Съдбата отново му се усмихва, когато става студент в тогавашна Чехословакия. В продължение на шест години - от 1963 до 1969-а - следва "Техническа кибернетика". Интересна, трудна и авангардна - за онези години, специалност. "Половината ми колеги станаха едни от най-известните компютърджии в България" - признава Миленков. Но по онова време той е и пряк свидетел на събитията от 1968 г. - в деня, в който Ян Палах. След завръщането си в България започва работа в новосъздадения Институт по строителна кибернетика. Сред колегите му е и Стефан Софиянски. Миленков е в групата, която се занимава с изграждане на транспортната схема на столицата - като част от генералния й план. Създават модели на транспортните потоци. "Люлин" и ред други жилищни комплекси още ги няма на картата на София, а "Младост" е в началната фаза на строителството. "Пускахме през машината различни схеми на автомобилизация и гледахме къде ще "гръмне", спомня си той. За съжаление по неизвестни причини генералният план на столицата не е утвърден - последният, валиден в момента, е от 50-те години. Идва 1972-а - годината, която завинаги променя живота на Христо Миленков. След успешно издържан конкурс постъпва в някогашния Институт за държавно стопанско управление към Министерския съвет, където се подготвят висши стопански кадри - от заместник-министри, директори на стопански обединения и областни управители до председатели на окръжни съвети. "В продължение на 20 години имах шанса да работя по много интересни проекти. Един от тях например беше прословутият АПК "Дръстър", чийто замисъл бе целият Силистренски окръг да се превърне в един аграрно-промишлен комплекс. Възложиха ни да го направим, тъй като американската фирма "Чикаго глобул инвестмънт" бе създала конкурентен проект." Групата на Миленков създава най-големия по онова време динамичен модел за развитие на АПК за 15 години. Това е математически модел с 1800 променливи и 1400 уравнения, който дава възможност да се проиграят огромен брой сценарии. Впоследствие проектът е мултиплициран и за областта Пуебла в Мексико и в Алжир. "В този институт имах уникалния шанс да науча страшно много неща: три години работихме върху стратегия за развитие на Български морски флот. Никога не бях учил земеделие, но така се случи, че навлязох в много от неговите проблеми, и по-късно това ми помогна. Защото през 1990 г. стана ясно накъде вървим." На първи февруари същата година експертна група, в която е и Христо Миленков, започва работа върху проект за стокова борса. За броени месеци успяват да проучат унгарския опит, да напишат правилници за технологията и механизма на работа и на 26 юни Софийската стокова борса е официално открита. Оттогава до днес тя не е спирала да работи. "Не беше лесно, защото материята се оказа доста непозната за хората. Разбираха пазарната икономика по-скоро в нейния битпазарен смисъл." Въпреки това на първата борсова сесия вече имат 13 обучени брокери. Въвеждат принципа всички, които работят в борсовата зала, задължително да минат през обучение. Оттогава до днес този процес продължава непрекъснато. Всички говорят на един език и се разбират. "От 1969-а се занимавам с обучение - до 1972-а преподавах програмиране, после 20 години - моделиране и стратегия, а сега вече в няколко ВУЗ-а преподавам дисциплините "Борса и борсови пазари" и "Организирани пазари". Имах златен шанс да работя по интересни проблеми - както се казва, да съчетавам хобито с работата." Миленков се гордее и с това, че за изминалите 15 години - от създаването, й екипът на борсата е един и същ. "Хората, които създадохме Софийската стокова борса, успяхме да не се скараме, да си сътрудничим и да я развиваме. Нито един човек не е бил изгонен или уволнен, мениджърският ни екип винаги е имал постоянен състав. Нещо повече, през последните години направихме статута на борсата такъв, че всеки от тримата изпълнителни директори (единият от тях е Христо Миленков - б.р.) да може с подписа си да представлява борсата. И колкото и да е странно, не сме имали конфликти." Миленков определя стоковата борса като публичен и прозрачен пазар, създаден за хора, които искат да правят спокоен бизнес, без да укриват данъци и обороти. Стоковата борса дава високи гаранции за осъществяване на сделките и по-голяма защита, отколкото е обичайната практика, твърди той. "Според представите на много хора няма разлика между борса и тържище - коментира Миленков. - Ако попитате случаен човек на улицата къде е борсата, той ще ви каже - в Слатина. Това е прекрасен публичен пазар, но не е борса, тъй като на него не се спазват борсовите принципи. Борсата е периметър, на който на едно място са събрани продавачи и купувачи. Всъщност на борсата се търгува не много широк спектър от стоки, но пък тя има една много важна функция - да дава информация за равновесната цена към момента на сключване на сделката, т.е. цената, при която има баланс между търсене и предлагане. И да ни казва каква се очаква да бъде тя след определен период от време - на базата на фючърсите. Софийската стокова борса успя да утвърди нещо много съществено - нейните ценови справки са много важни за данъчните, за съдебните органи, за митниците." По думите на Христо Миленков кръгът на клиентите на борсата непрекъснато се увеличава. На брокерите се обяснява, че е много важно да работят поне с 10-15 клиенти и да ги запазят за възможно по-дълъг период от време. Преди десетина години борсата можеше да се похвали с трима-четирима професионални брокери, а останалите бяха по-скоро със спомагателни функции. Днес общият им брой е близо седемдесет. "Нямахме шанса да бъдем обгрижвани като фондовата борса, която през последните години винаги е в центъра на вниманието" - признава Миленков. Никога няма да забрави първата сесия на Софийската стокова борса, на която се случва нещо като "грешка на растежа". "Бяхме предупредили брокерите, че не е страшно и да няма сделка." В залата "гръмва" съобщение, че на сесията е сключена сделка за 80 хиляди шоколада. Брокерката, която представлява купувача, дава интервюта. Идва ред за подписване на договора, но се оказва, че клиентът й е изчезнал. "За една седмица брокерите ги продадоха, но трябваше да обиколят всички лавки и бюфети. Ако това беше стигнало до медиите, трябваше да пуснем кепенците. Оттогава много неща се промениха и такова чудо днес не може да стане", категоричен е Христо Миленков. И досега е запален на тема спорт както в ученическите си години. Навремето играел баскетбол, карал ски. Негова страст е бриджът, но признава, че не е играч от ранга на Христо Друмев - шефа на НДК, който е световен шампион. Гордее се, че все пак през 1979 г. успяват да учредят българска федерация по бридж. "Докато убедим хората от ЦК, че има разлика между бридж и бридж белот, изтекоха три години", спомня си Миленков. Продължава да играе и днес, макар и като любител. Голямата му "лудост" обаче са водните ски. Той е последният български международен съдия, който е останал в този спорт. Успява да запали и двете си дъщери по него - едната от тях е бивш балкански вицешампион. А по ирония на съдбата и двете работят в областта на земеделието. "Макар че съм градско чедо" - допълва Миленков. Има внучка на 6 години. Знае перфектно словашки и чешки език, владее руски, английски и малко немски. Винаги е имал чувството, че е човек с късмет, който обаче никога не си е губел напразно времето. В дългия български път към Европа той прилича на победител в маратонско бягане, финиширал преди другите. А когато ние, останалите, пристигнем, той ще ни посрещне с добродушната си усмивка и приветливо ще ни помаха за добре дошли. И няма да държи медал, а вечната си цигара…
Източник: Банкеръ (26.03.2005)

След зърнената афера от миналата година вече не е новина, че държавният резерв кредитира определени частни фирми. Темата от три-четири седмици отново е подета в кулоарите на парламента, а предложението на депутатите от СДС Йордан Бакалов и Васил Василев да се сформира анкетна комисия, която да разследва източването на дизелово гориво от резерва, се подхвърля като горещ картоф. Едва на 25 март (петък) проекторешението за създаването й все пак влезе в дневния ред на Народното събрание, но до гласуване така и не се стигна. "Това се случва четири-пет пъти. Очевидно управляващите умишлено се мотаят и отказват да разплетат тази крупна далавера. Настоявахме за сформиране на парламентарна анкетна комисия, тъй като от получената от МВР справка не става ясно докъде е стигнало следствието. Само така щяхме да получим право на достъп до информацията", поясни Йордан Бакалов. Той и колегите му от СДС, БЗНС-Народен съюз и БСП са на мнение, че източването и на нафтата, и на зърното е ставало горе-долу по едно и също време и по сходни схеми. А те не могат да бъдат задействани без политически чадър, осигурен най-вече от министъра без портфейл (Неджет Моллов, а след това и Филиз Хюсменова), на когото е подчинена агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Покрай миналогодишната пролетна еуфория около влизането на България в НАТО, което по една случайност съвпадна с развръзката около зърнената афера, никой сякаш не забеляза как от петролните бази на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДАДРВВЗ) са били източени 45 хил. т дизелово гориво, както твърдят депутати от опозицията. Връщайки лентата назад, научаваме, че злоупотребите са разкрити още миналото лято, а на 14 юли 2004-а сигналът за тях е изпратен в Националната служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП). С материалите тутакси са запознати министърът на вътрешните работи Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев. След работно съвещание, проведено на 30 ноември с участието на представители на НСБОП, на Върховната и на Софийската градска прокуратура, е образувано следствено дело под № С-26. Към днешна дата то е зациклило някъде между Столичната следствена служба, НСБОП и прокуратурата. Единствената информация от края на 2004 г. досега е, че "под ръководството на прокурори от ВКП и на главния секретар на МВР са иззети документи, носители на информация и веществени доказателствени средства ... от агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", петролни бази и офиси на частни фирми"... Схемата по която е ощетена държавата от сделките за нафтата, подозрително напомня приложената при зърнената афера от края на 2003-а. Пак тогава ръководството на държавния резерв решава да подмени запасите си от дизелово гориво под предлог, че те са с високо съдържание на сяра (0.3%), а ЕС изисква използваната у нас нафта да бъде екологично чиста. Деблокираните 43 500 т (по справка от Софийската, Пловдивската и Русенската борса - бел. р.) е трябвало да бъдат продадени, а с постъпленията от сделките (38 314 220 лв. е постигнатата борсова цена - бел. р.) да се купи евродизел, чието съдържание на сяра е 0.035 на сто. Обновяването и освобождаването на държавните резерви и военновременните запаси става с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган по предложение на председателя на агенцията (чл.18 и 19 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси - бел.р.). За да се избегне това "неудобство", законодателят е предвидил и вариант, при който деблокирането да става със заповед на началника на резерва - но само при "неотложни нужди" (чл.20 от същия норматив и чл.22 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси). Отпуснатите в този случай количества се възстановяват в шестмесечен срок. Не е ясно каква е била "неотложната нужда", но решението в описвания случай така и не минава през Министерския съвет. Пък и едва ли предстоящото ни членство в ЕС може да се нарече "неотложна нужда", тъй като в договора за присъединяване е определен преходен период до 2014-а, по време на който да се намали съдържанието на сяра в нафтата, използвана у нас. И така търговете за продажбата на дизелово гориво се провеждат на стоковите борси в София, Пловдив и Русе, съответно на 25 септември, на 8 август и на 5 септември 2003 година. На тези дати се ключват договорите с победителите в наддаването, а месец след това със заповед на шефа на агенцията количествата се освобождават от петролните й бази в Плевен, Карнобат, Сливен, Дебелец, Бургас и Поликраище. Минават още седем-осем месеца, но пари от сделките така и не постъпват по сметката на държавната агенция. Тогава ръководството й решава тотално да промени подхода а също и договорите. В периода април-декември 2004-а по разпореждане на резерва с всеки един от 17-те играчи на борсата са подписани по три допълнителни споразумения. В тях е добавено нещо крайно любопитно - вместо да се плати, дизеловото гориво трябва да бъде възстановено в цитираните бази на резерва в определен срок. Първоначално той е до май-юни 2004-а, после е променен до септември-октомври, а в третите поред споразумения посочената крайна дата е 31 март 2005 година. Във всеки от анексите е отбелязано, че е необходимо купувачът да обезпечи изпълнението на договора и вземанията на продавача с "безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на резерва, издадена от първокласна и лицензирана от БНБ банка". Тя трябва да покрива 130% от стойността на горивото, както е по закон, и да бъде представена не преди, а до определена дата след подписването на споразумението. По-късно, след направени насрещни проверки в банките, НСБОП ще установи, че "банковите гаранции, обезпечаващи възстановяването на горивата в държавния резерв, са неистински". Не е ясно как държавната агенция е допуснала да бъде мамена не един или два, а цели три пъти, тъй като за всяко следващо споразумение се е изисквало представянето на нова гаранция. Естествено е да си зададем и въпроса защо резервът е проспал възможността да поправи грешката си и е подписвал анекс след анекс с фирми, представили фалшиви банкови документи? Имената на шефовете на териториалните дирекции на агенцията в Северна България дават донякъде отговор на този въпрос. Ръководител на поделението в Плевен, например, е Пешко Иванов Инчовски (братовчед на Николай Димитров Инчовски, за когото ще стане дума по-нататък). Пешко Инчовски е управител на "Миомит Продакшън" ООД - Правец, в която с равни дружествени дялове са ексдиректорът на "Бета" - Червен бряг, Веселин Нинов Костов и Минчо Митев Миленкински. Костов пък е съдружник в "Таврос интернешънъл" с правешкия бизнесмен Мирчо Митюв Петков, за когото се твърди, че е един от приближените на лидера на ДПС Ахмед Доган. Впрочем Петков контролира още няколко фирми, замесени в съмнителните сделки със зърно. Имената им бяха записани в доклада на анкетната комисия и обявени от депутатите от опозиция от трибуната на Народното събрание. Това са "Петков и Шмалц" ООД, "Митам" ООД, "Елеганс" ООД, "ВиН" АД, ЕТ "Николай Костов", "ВиТиВи" ЕООД, "ДБС Инженеринг" ООД и "Миомит" ООД. Директорът на поделението на "Държавен резерв" във Велико Търново е Христина Валентинова Данчева - Турлашка. През 1999 г. тя придобива дела на Мирчо Петков в "Митам" ООД и участва в "Миомит къмпани" ООД, която също гравитира около споменатия правешки бизнесмен Петков. От близкото му обкръжение са и шефовете на резерва във Враца и във Варна - Цветомир Николов (който беше уволнен на 1 април 2004-а покрай зърнения скандал - бел.ред.) и Христо Христов. Бушоните Източването на нафтата (както и на зърното) се е ръководело от един човек, а фирмите, наддавали на борсите, са играели ролята на предпазни бушони. "Спомням си, че по онова време общувах с един и същ човек. Той подписа и договорите за борсово посредничество от името на три фирми", разказа един от брокерите. ЕТ "Вилиес Интернешънъл" на Цоло Петков Йотов е сочен за "играч от висшата лига". Бизнесменът сключва на 20 август 2003-а сделка за 3 216 500 лв. на Пловдивската стокова борса за покупка на 3500 т дизелово гориво. Йотов притежава 98% от цитираните по-горе "ВиН" АД и "ВиТиВи" ЕООД - Етрополе, източили от резерва и 16 хил. т жито под формата на стоков кредит. Друг познат играч е "Адонай 7" ЕООД на Георги Петров Ничев, наддавал за 1500 т гориво на стойност 1 240 650 лв. на Пловдивската стокова на 8 август 2003-а. Същата фирма е изнесла през 2003-а седем от осемте хиляди тона, които преди това са били изтеглени от резерва от споменатото "ДБС инженеринг" ООД, в което Ничев държи 90 процента. Предпазни бушони и при зърното, и при дизеловото гориво са също ЕТ "Николай Инчовски" - гр. Правец, изтеглил 2200 т нафта за 2 021 800 лв., ЕТ "Даян-Христина Нихризова" - Кнежа (3000 т за 2.787 млн. лв.), ЕТ "Събка Тодорова" - Луковит (1500 т за 1 393 500 лв.), и ЕТ "НИТТИ - Йонита Цакова" - Тетевен (2800 т за 2 573 200 лева). Говорителят на ведомството Екатерина Милославова увери, че пълна информация ще бъде дадена едва след приключване на следственото дело. Такова било желанието на следствието и на прокуратурата. Именно в архивите на ведомството (ДАДРВВЗ) се крие отговорът на въпроса кой и по какви причини е решил две години да кредитира с 38.3 млн. лв. 17 частни фирми, които на всичко отгоре са му пробутали и фалшиви банкови гаранции. Любопитно е и кой ще понесе отговорността за това? "Практиката при сделки, за които продавач е държавният резерв, е той да изисква пълен набор от документи. Ние сме просто посредници и не отговаряме за тяхната достоверност. Когато ги приемаме, гледаме единствено дали те притежават всички реквизити и печати - обясни брокерът Огнян Боржуков от "ОГО" ЕООД. - Проверката на достоверността им се извършва от самата агенция ДРВВЗ и ако тя има някакви възражения, договорът се разваля. Затова срокът на доставка не е веднага, а един месец". За да влезе в сила договорът, сключен на борсата, е необходимо фирмата да представи в държавния резерв съдебно решение, актуално състояние, БУЛСТАТ, декларации (че няма задължения към данъчните, НОИ и резерва) и банковата гаранция. Ако всичко е наред, шефът на резерва издава заповед за деблокиране на стоката. В случай че бъдат открити някакви несъответствия, агенцията има право да не даде ход на договора и на практика да развали сделката, обясниха борсови посредници.
Източник: Банкеръ (11.04.2005)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 17.V.2005 г. в 16 ч. в зала 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2004 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2004 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2004 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2004 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. вземане решение за разпределяне на положителния финансов резултат за 2004 г.; проект за решение - ОС приема решението за разпределяне на положителния финансов резултат за 2004 г.; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2004 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2004 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2005 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2005 г.; 7. промени в устава; проект за решение - ОС приема промяната в броя на лицата, представляващи дружеството; 8. промени в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложените промени в състава на съвета на директорите. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. Всички акционери представят документ за самоличност, писмено пълномощно (ако са упълномощени) и удостоверение за актуално състояние. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 7.VI.2005 г. в 16 ч. на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (12.04.2005)

Директорът на Държавния резерв Йовчо Йовчев е задържан за 72 часа. Йовчев се предаде в четвъртък на органите на реда, след като имаше заповед на за задържането му, съобщи БГНЕС, като цитира градският прокурор Бойко Найденов. Обвинението към него е за безстопанственост. Йовчев не е изпълнил служебните си задължения, с което е ощетил хазната с 42 милиона лева. Повдигнати са обвинения срещу още девет души. Със случая се занимава лично и главният прокурор Никола Филчев. Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, цитиран от "Фокус", обясни схемата, по която е извършено престъплението: “12 частни търговски дружества, които чрез използване на неистински банкови гаранции в размер на около 60 млн. лв. са изтеглили от Държавния резерв горива на стойност 45 млн. лв. Посочените дружества чрез борсови посредници от различни търговски борси в страната през 2003 г. са сключили договори с Държавния резерв за закупуване на горива, предимно моторно гориво. Горива са изтеглени от няколко петролни бази като тази в Поликраище. Съответно обезпечението и възстановяването не е станало, защото самите гаранции са неистински. Обвинени са девет лица. Седем собственици на фирми и двама посредници. На тях им е наложена мярка за неотклонение и парични гаранции от 10 000 лв. Йовчо Йовчев, който се укрива, си е наел четирима адвокати."
Източник: Агенция Фокус (22.04.2005)

Общото събрание на акционерите на Софийска стокова борса АД освободи от състава на Съвета на директорите Христо Миленков, който беше назначен в началото на март за Председател на Комисията по стоковите борси и тържищата. Представляващи дружеството остават Васил Симов и Симеон Елазаров. Дружеството отчита за 2004 г. счетоводна печалба в размер на 388 хил-лв., която съгласно закона и устава не може да бъде разпределяна като дивидент и е отнесена в "Резерви". През 2004 г. на борсата на сключени над 500 сделки, на обща стойност 112 млн.лв, което в сравнение с 2002 г е 62% увеличение.
Източник: Капиталов пазар (18.05.2005)

Държавният резерв изтъргува на Софийска стокова борса 95 600 тона жито, съобщиха брокери. Цената е между 147,20 лв. и 150 лв. за тон в зависимост от разположението на базата, в която е пшеницата. Купувачите ще трябва да платят и по 3 лв./т за натоварване. Житото е от реколти 2000, 2001 и 2002 г., заяви Христо Миленков, шеф на държавната комисия по стокови борси и тържища. Резервът обменял стара пшеница, която после ще замени с нова след жътвата. Цената е добра и показва нивата, от които се очаква да стартира изкупуването на новата реколта, коментира Миленков. Според него търгът е бил открит и прозрачен. Купувачите били мелници и търговци, които искат да изнасят.
Източник: 24 часа (13.06.2005)

Няма реална причина за поскъпване на брашното, коментира председателят на Kомисията за стоковите борси Христо Миленков. Мелничари обясниха вдигането на цените с поскъпването на горивата. Според Миленков по-скоро става въпрос за подготовка за следващо поскъпване на хляба заради проблемите с новата реколта, която се очертава с лошо качество заради наводненията.
Източник: Пари (13.07.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 5.VIII.2004 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 5394/98 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Софийска стокова борса" - АД.
Източник: Държавен вестник (02.08.2005)

Сирене, кашкавал, захар и олио поскъпнаха на стоковите борси през юли спрямо юни. Това сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за средните цени на едро на основни хранителни стоки. Данните са обобщени след наблюдения на 30 тържища в страната.
Източник: Сега (03.08.2005)

Регионална стокова борса бе открита в Монтана. Тържището е клон на Софийската стокова борса и ще дава възможност на производителите от региона да предлагат своята продукция като избегнат прекупвачите. Борсата ще предоставя и информация за актуалните цени на отделните стоки, съобщи изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов, който преряза лентата на новата борса. В момента няма сериозно основание за поскъпване на зеленчуците, заяви след откриването на обекта председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Христо Миленков. Той каза, че унищожените от проливните дъждове зеленчукови градини са едва 5 на сто от всички градини. По думите му не трябва да има притеснения и за зърнения баланс, тъй като само 3 на сто от площите със зърнени култури са засегнати от пороите. Миленков каза, че е възможно леко поскъпване на хляба, като причина за това ще бъде не висока цена на зърното, а инвестиции в хлебопроизводството. Хлебарите трябва да покрият изискванията на ЕС за добри производствени практики, припомни още Миленков.
Източник: Монитор (24.08.2005)

Сделки с горива за над 236 млн. лв. са сключени през 2005 г. на Софийската стокова борса (ССБ). Те държат първото място сред търгуваните стоки през годината при общ оборот на борсата от над 280 млн. лв. Това показва годишният анализ за дейността на ССБ през 2005 г., представен вчера от Васил Симов - главен изпълнителен директор на борсата. Делът на сектора "Нехранителни стоки", където попадат и горивата от общия оборот на ССБ е 92,24%. Най-много са и сключените сделки в този сектор - 347 от общо 383 за всички стоки на борсата. Както през 2004 г., така и през изминалата 2005 г. безспорният водещ в търговията с голяма преднина пред останалите стоки си остават горивата, сочи анализът на ССБ. Те са типична борсова стока, утвърдена на първо място както у нас, така и на световните борсови пазари, допълни Васил Симов. Цените на едро на горивата в България засега са стабилни, защото в световен мащаб пазарите са се "успокоили", посочи той. На международните борси петролът се търгува вече за около 50 долара за барел, а не както преди месеци за 70 USD. В скоро време не се очаква сериозна промяна в цените на едро на горивата у нас, при условие, че в световен мащаб пазарът остане спокоен, допълни Васил Симов. За последната една година на международните пазари цените на горивата са се увеличили двойно, докато у нас на ССБ те са нараснали с 20-30 на сто, уточни той. През 2005 г. най-активните търговци на горива на Софийската стокова борса са били "Шел", "Лукойл Нефтохим - Бургас" и "Петрол", посочи Васил Симов. На второ място сред най-търгуваните стоки на ССБ през 2005 г. е пшеницата. Тя достигна най-ниската си цена за последните десетина години, посочи Васил Симов. Тази година се очаква държавна интервенция на зърнения пазар. ДФ "Земеделие" ще изкупи на цена по 175 лв. за тон 150 000 тона нереализирана пшеница от производителите, посочи Васил Симов. Това е добре, защото ще раздвижи зърнения пазар, допълни той. Надяваме се тази година да бъде адекватно коригиран списъкът с 25-те стоки, позволени за търгуване през Софийската стокова борса, посочи Васил Симов. Сред тях има такива като прясно мляко, овес и ръж, с които ние никога не сме търгували, а липсват в списъка типично борсови стоки като метали и дървен материал, допълни той. През последните години със Закона за обществените поръчки металите бяха забранени за търгуване, а те са една от най-борсовите стоки в цял свят, посочи Васил Симов. В момента е изготвено предложение за актуализация на списъка за търгуваните през борсата стоки, което е внесено в Министерски съвет от председателя на Комисията по стокови борси и тържища Христо Миленков, допълни той.
Източник: Монитор (12.01.2006)

85 025 тона зърно пусна Държавният резерв на Софийската стокова борса вчера. Хлебната пшеница, II Б група, се продава за 230 лева за тон без ДДС. Зърното е реколта 2003-а. То е с много добри показатели, а наскоро хлебари и мелничари алармираха, че качествената пшеница е на привършване. В момента хлебното жито върви по около 210 лева за тон, а брашното е по 360 лева.
Източник: Стандарт (04.05.2006)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 27.VI.2006 г. в 15 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2005 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2005 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2005 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2005 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. вземане решение за разпределяне на положителния финансов резултат за 2005 г.; проект за решение - ОС приема решението за разпределяне на положителния финансов резултат за 2005 г.; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2005 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2005 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2006 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2006 г. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. Всички акционери представят документ за самоличност, писмено пълномощно (ако са упълномощени) и удостоверение за актуално състояние. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 14.VII.2006 г. в 15 ч. на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (09.05.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 24.VI.2005 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 5394/98 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2004 г. на "Софийска стокова борса" - АД.
Източник: Държавен вестник (30.05.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 24.VI.2005 г. по ф. д. № 5394/98 промени за "Софийска стокова борса" - АД: заличава като член на СД и изпълнителен директор Христо Петров Миленков; вписва като член на СД Николай Тодоров Янков; дружеството ще се представлява от главния изпълнителен директор Васил Стефанов Симов и изпълнителния директор Симеон Давидов Елазаров заедно и поотделно; вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите, проведено на 17.V.2005 г.
Източник: Държавен вестник (30.05.2006)

Стоковата борса почва да търгува с дървесина в средата на юни, съобщиха вчера от земеделското министерство. Обучение на представители на местните управления по горите започва в началото на месеца от представители на Софийска стокова борса.
Източник: Сега (31.05.2006)

Цената на пшеницата от новата реколта ще тръгне по 150 лева за тон, съобщиха източници от бранша. Миналата година при стартирането на кампанията тон зърно е вървял между 120 и 140 лева. Причината за увеличението е очакваното по-добро качество на тазгодишната реколта. Освен това добивът за 2006-а ще бъде по-малък. За миналата година е бил 3,5 млн. т, а през тази се очаква да е 3,1 млн. Количеството е достатъчно за нуждите на страната, даже около 1 тон ще остане за износ, каза шефът на Софийската стокова борса Васил Симов. Според него борсовите цени на житото може да стигнат и до 170-180 лева на тон. От там обаче минават малък процент от сделките. Нашето жито ще е с по-добро качество от това на конкурентите ни от Черноморския басейн, прогнозират брокери от ССБ. В Русия и Украйна голяма част от реколтата е похабена заради нечуваните студове през зимата. Там цената е паднала с $5 през последните месеци до $118 за тон. В Украйна очакват добив от 5 млн. т жито. В момента в САЩ пшеницата върви по $138 за тон, във Франция - $139, а в Германия - $135, казаха от ССБ. Цената на царевицата също се вдига заради недостига на фураж. Тя е 240 лева за тон, а през зимата е била 120. Сега цената се стабилизира, а много от стопаните я задържат на склад, за да видят новата реколта и да се ориентират, казаха от ССБ
Източник: Стандарт (28.06.2006)

Зачестилите напоследък изказвания в медиите от страна на ръководството на Софийска стокова борса и бившия изп. директор на ССБ, настоящ председател на “Държавната комисия по стокови борси и тържища” Христо Миленков относно бъдещето на Пловдивска и Русенска стокови борси, провокираха и техните становища. В правените досега изказвания се съдържат квалификации, които обективно не съответстват на действителността, смятат шефовете на борсите в Русе Иван Иванов и в Пловдив Красимир Давчев. Фактът на съществуването на стокови борси в Пловдив и Русе се извежда като проблем за развитието на Софийска стокова борса (ССБ) като национална такава, защото другите две борси не желаели да бъдат консолидирани (разбирай погълнати от ССБ). Ръководствата и на двете борси обаче имат друго разбиране. За тях е необходимо изграждането на единен национален борсов пазар, а не на една борса. Акционерите, членовете и брокерите на стоковите борси в Пловдив и Русе не желаят да бъдат „обединени” чрез консолидация от Софийска стокова борса, което на практика би означавало поглъщането им от нея. Ръководствата на РСБ и ПСБ считат, че на сегашния етап от развитието на българската икономика на пазарни принципи е оправдано и необходимо наличието на съществуващите три стокови борси, за да имат възможност максимален брой търговци да се възползват от техните услуги за формиране на обективни цени на основните стоки. Фактът, че България е разделена от Европейския съюз на шест района за планиране предполага, че икономическото и социално състояние на районите е различно и наличието на достатъчно на брой организирани пазари (тържища и борси) би съдействало за оптимизиране на търговията на едро на пазарни принципи. По Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ) на стоковите борси е забранено да извършват търговски сделки в смисъл на покупки или препродажби на стоки. По същия закон те не формират печалба и не разпределят дивиденти. Този факт подсказва, че размерът на капитала не е от значение за осъществяване дейността на борсата, защото тя се издържа от членски такси и такси за борсови услуги. Тезата, че трябва да се конкурират с борсовите пазари в Западна Европа, не е основание за искане на промени чрез закон да се вдигне драстично капиталът на стоковите борси – от 250 000 лв. сега на 1,5 млн. лв. Подобно действие би отнело от техните акционери оборотен капитал, който вместо да работи за увеличаване на борсовите обороти ще бъде „замразен” и оттеглен от търговския оборот на фирмите, смятат ръководствата на двете борси. Според тях искането на ССБ се цели провеждане на рестриктивна политика за премахване на конкуренцията между борсовите пазари. Желанието на Софийска стокова борса чрез промени в ЗСБТ да отпадне възможността държавата и общините да участват с апортни вноски, надвишаващи 5% в капитала на стоковите борси, също се приема за подобно рестриктивно поведение и не кореспондира с европейската практика, обясни Иван Иванов. Твърденията, че държавата не бива да е пряк участник в борсовата търговия сериозно се разминава с факта, че основните обороти на Софийска стокова борса се формират от сделки с Държавния резерв и по реда на Закона за обществените поръчки, като и в двата случая става дума предимно за сделки с бюджетни и държавно контролируеми средства. Идеята за създаване на Национална стокова борса е приемлива единствено ако се говори за изграждане на единен национален борсов пазар, смята Иван Иванов. В желанието на една борса чрез едностранни промени в ЗСБТ да се дискриминират другите две прозира стремежът по законов път да се създаде т. нар. „институционален монопол” върху борсовата търговия. Това би оскъпило и затруднило достъпа на бизнеса до борсовата търговия. Точно такива цели прозират в новия законопроект за стоковите борси, изработен от ССБ и ДКСБТ, въпреки категоричните протести на двете борси в Русе и Пловдив. Създаването на закон с цел унищожаването на конкуренцията в такъв основен сектор - високоорганизирани пазари, ще се отрази крайно негативно върху и без това крехките ни пазарни структури, обобщи Иван Иванов.
Източник: Бряг (13.07.2006)

Стоковите борси трябва да създадат клирингови къщи или да сключат договор със съществуващи. Това гласят приетите от кабинета промени в Закона за стоковите борси. Клиринговата къща ще се лицензира от Комисията по стоковите борси и тържища. Тя ще бъде акционерно дружество с капитал поне 500 хил. лв. Промените в закона ще гарантират качеството на храните, ще намалее и нерегламентираната търговия на едро с храни. Ще има пазари на производителя, където регистрирани фермери ще търгуват на едро. Те ще продават на търговци пресни плодове, зеленчуци, цветя и риба.
Източник: Стандарт (26.07.2006)

"Цената на захарта на дребно започва леко да се повишава, като за различните региони на страната тя варира от 1.30 до 1.45 лева за килограм, съобщиха вчера брокери. Скокът е с около 5 ст. спрямо предния месец. Промяната е свързана с наближаващия сезон на домашните консерви. Същевременно цената на едро на сладката стока остава на юнското равнище, съобщиха от Софийската стокова борса. На ССБ тя се продава за 1250 лв/т. без ДДС, уточни Антонина Белопитова от "Информация и анализ". Пазарът на захар у нас е "контра" на международния, където котировките падат. В края на юли на Лондонската борса цената е намаляла от 475 на 436 долара за тон. Причината е, че големите фондове са започнали да продават запасите, в които по-рано са инвестирали. Вече има сключени сделки с жито от новата реколта. В Добрич търговията е на нива 152-160 лв./т. На ССБ новата пшеница се предлага по 155-180 лв., а купувачите са склонни да дадат 150-160 лв./т. Долните граници се застъпват, но сделки няма, защото се отнасят за различни качества зърно. От ССБ посочиха, че над 70% от добитото жито в Бургаско е с прекалено малко глутен. То може да стане за правене на хляб, но трябва да му се добавят подобрители. Вече има износ на реколта 2006 за ЕС. Безмитната квота, отпусната от Брюксел, е 384 000 т. От тях 104 000 тона са договорени за Испания. 50 000 т зърно вече са натоварени на кораби и ще отпътуват за Румъния при цена 195 лв./т.
Източник: Сега (03.08.2006)

Попълването на запасите в държавния резерв с хлебно зърно да стане едновременно от трите стокови борси в страната - софийската, пловдивската и русенската. За това настояха вчера брокери на Русенската стокова борса (РСБ). Предстои резервът да попълни 113 000 тона от запасите си, като купи зърно от новата реколта, като се очаква това да стане по 200 лева на тон без ДДС. Борсите в Русе и Пловдив бяха изключени от подобно изкупуване преди 2-3 години, припомниха русенци. Оттам изтъкват, че основен производител на зърно у нас е Северна България, където оперира русенската борса. При сегашното положение тези производители нямат пряк достъп до държавното снабдяване. От борсата в София коментираха, че световната практика е резервът да запълва запасите си само от една борса.
Източник: Сега (18.08.2006)

Изненадващ спад в цената на брашното бе регистриран на Софийската стокова борса (ССБ). За седмица то е поевтиняло с 15 лева за тон - от 300-320 лв. за тон без ДДС на 285-320 лева за тон. Причината за поевтиняването вероятно е, че мелниците се надяват да се освободят от брашно, което им е в излишък, и с парите от тези продажби да купят зърно от новата реколта. На софийската борса все още няма сключени сделки с новата пшеница, а продажната цена е около 195 лева на тон. Купувачите на Пловдивската стокова борса вдигнаха цената, на която са склонни да закупят от новата пшеница. Докато преди седмица те купуваха до 150 лв. на тон без ДДС, то в края на миналата повишиха котировката с 10 лв. - до 160 лв. на тон. Въпреки компромиса все още няма реализирани сделки, защото производителите не са склонни да продават на цена под 190 лева на тон. През уикенда министър Нихат Кабил заяви, че вероятно ще се наложи въвеждане на по-високи такси за износ на пшеницата, тъй като още в края на август вече са изнесени 0.5 млн. тона.
Източник: Сега (21.08.2006)

12 регистрирани брокери в Софийската стокова борса (ССБ) са едновременно собственици, участват като съдружници или са управители в търговски дружества, които са членове на борсата. Това е установило икономическото министерство по сигнал и вчера от ведомството на Румен Овчаров заявиха, че дават срок до 31 август на шефа на регулаторния орган Христо Миленков да предприеме мерки. Според министерството това е нарушение на закона за стоковите борси, който забранява брокерът да сключва за своя сметка сделки на борсата както лично, така и чрез трето лице. В случая Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, оглавявана от Миленков, е прикривала нарушението на закона. Преди да стане председател на комисията, Миленков бе зам.-шеф на Софийската стокова борса. Христо Миленков коментира, че законът действително забранява брокерът да извършва сделки за себе си, но все още не е получил официално разпореждането на икономическото министерство да извърши проверката.
Източник: Сега (25.08.2006)

12 брокери на стоковата борса са и собственици или управляващи на дружества, участвали в търговията. Проверка по този сигнал прави Инспекторатът на Министерството на икономиката и енергетиката. Това е заобикаляне на Закона за стоковите борси и тържища, който забранява брокерът да сключва за своя сметка сделки на стоковата борса както лично, така и чрез трето лице. Министър Румен Овчаров е изискал комисията по стоковите борси да направи проверка и да предприеме мерки по случая до 31 август. Писмото на Овчаров все още не е получено в комисията, каза председателят й Христо Миленков. Никъде не си спомням да е забранено съдружници във фирми да бъдат брокери, коментира той. Сделката може да се сключи за сметка на брокера юридическо лице. Основната дейност на членовете на борсата е да извършват посреднически услуги на нечленове при сключване на сделки, допълни Миленков.
Източник: Стандарт (25.08.2006)

Тези дни стана ясно, че 12 регистрирани брокери в Софийската стокова борса са били едновременно и собственици, съдружници или управители в търговски дружества, членове на борсата. Плюс това те работели за тях - сиреч за себе си, като сключвали борсови сделки. Според юристите от Министерството на икономиката и енергетиката това е "брутално заобикаляне на разпоредба на чл. 39 от Закона за стоковите борси и тържища, който забранява брокерът да сключва за своя сметка сделки на стоковата борса както лично, така и чрез трето лице". Проверката и последвалите от нея разкрития са дело на Инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката, а обект на проучванията е била Софийската стокова борса. Повод за разкритията са подадени сигнали за нарушения и за тяхното прикриване от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), чийто председател Христо Миленков е и бивш изпълнителен директор на ССБ. Сегашният висш мениджър на тържището - Васил Симов, е по съвместителство и шеф на Управителния съвет и изпълнителен директор на една от големите банки в България. Стана ясно и друго - министърът Румен Овчаров е поискал от ДКСБТ да направи проверки и да предприеме мерки по случая до 31 август 2006 г. Но това едва ли ще стане. И причините не са една или две. Първо, подобен бизнес - всичко в една кошница, не се практикува отскоро. Той има дълбоки корени и солидни традиции и прави много богати редица индивиди, които няма лесно да се откажат от тази си бизнес практика. Второ, Румен Овчаров не дава никъкъв сигнал, че държавата ще въведе първо някакъв ред в самата Държавна комисия по стоковите борси и тържища. А именно от там трябва да се започне, преди да се разрови корупционното блато на самата ССБ. Защото едва ли някой може да ни убеди, че ДКСБТ не е знаела за тези практика и дори че тихомълком не ги е поддържала. Отровното семе на далаверата може да изникне само там, където теренът е богато наторен от корупцията и взаимното прикриване в името на общата печалба. И на дължимия процент от нея... И, трето, нека не се заблуждаваме. Разкритията на ССБ са само част от голямата игра, наречена "никакъв ред на пазара за храни", която успешно се провежда вече 15 години. Част от нея е и отказът на държавата да наложи прозрачни правила за регионална търговия с земеделска продукция чрез т. нар. стокови тържища, които така и не бяха създадени въпреки финансовата помощ на Европейския съюз. Построиха едно-единствено - сред чукарите, на юг от Ямбол. Явно интересите, играещи на стоковия пазар, са толкова големи, че дори супер министерството на Румен Овчаров не иска да назове имената на брокерите и техните фирми нарушители. А докато далаверата е анонимна, няма да има ред и отговорност.
Източник: Кеш (25.08.2006)

12 регистрирани брокери в Софийската стокова борса (ССБ) са едновременно собственици, участват като съдружници или са управители в търговски дружества, които са членове на борсата. Това е установило икономическото министерство по сигнал и вчера от ведомството на Румен Овчаров заявиха, че дават срок до 31 август на шефа на регулаторния орган Христо Миленков да предприеме мерки. Според министерството това е нарушение на закона за стоковите борси, който забранява брокерът да сключва за своя сметка сделки на борсата както лично, така и чрез трето лице. В случая Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, оглавявана от Миленков, е прикривала нарушението на закона. Преди да стане председател на комисията, Миленков бе зам.-шеф на Софийската стокова борса.
Източник: Сега (25.08.2006)

Тенденцията при цените на търгуваните стоки както на Софийската стокова борса (ССБ), така и на международните през месец август може да се охарактеризира с две думи - "стремително нагоре". Това заяви вчера Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ. Единствено изключение прави само захарта, тъй при нея цената върви само надолу, допълни той. У нас цената на качествената хлебна пшеница 2Б група следва световните тенденции. На софийската борса през август тя достигна между 185 и 200 лв. за тон продажна цена.
Източник: Монитор (01.09.2006)

Цената на захарта започна драстично да пада на световните борси. В Ню Йорк нивата се сринаха до 261 долара за тон през последния месец, съобщиха от Софийската стокова борса. През януари стоката се търгуваше по $325, а пикът през май - юни бе 425 долара. По-ниски са цените и на Лондонската борса. Там котировките паднаха до 377 долара. За сравнение, два месеца по-рано бе достигнат връх от $485 за тон. Поне две са причините за поевтиняването, коментираха брокери. Първата е, че големите инвестиционни фондове, които оперират на световните пазари, влагат парите си в зърно, а за захар няма особено голямо търсене. Втората причина е очакваната голяма реколта от захарна тръстика в Бразилия. В Русия и Украйна, където преработват захарно цвекло, също прогнозират добри добиви. За разлика от световните тенденции у нас няма спад на цените. На едро килограмът се търгува по 1,37 лева, а в магазина средната цена е 1,54 лв. "Не очаквам по-ниски цени", заяви Георги Узунов, шеф на "Захарни заводи" в Горна Оряховица. Той обясни, че стоката, която влиза у нас с корабите, е закупена на високите котировки. Освен това след влизането ни в ЕС заводската цена трябва да е 1,60 лв. за кг. Точно сега е и сезонът за приготвяне на компоти и варене на ракия. По традиция търговците се възползват от увеличеното търсене и прибавят още 10-20 ст. върху цената.
Източник: Дневник (01.09.2006)

Пшеницата ще стигне 300 лева с ДДС до Нова година, прогнозира управителят на монтанския регионален център на Софийската стокова борса Борис Ангелов. В момента сделки с жито не се извършват. Производители чакат цена от 250 лева и тогава да предлагат зърното си. По неофициална информация на тази цена без ДДС ще изкупува зърното и държавният резерв. В Монтанска област чакат пазар не повече от 10-20 хиляди тона жито.
Източник: Стандарт (26.09.2006)

Български биодизел вече се пуска на родния пазар, съобщиха вчера от Софийската стокова борса (ССБ). Горивото се предлага на цена 1260 лв./тон без ДДС. До момента имало само трима производители в страната. Световните тенденции показвали стабилизиране на цената на петролните продукти на около 560 лв. за тон. Въпреки това цената на черното злато можела да се покачи, защото се увеличавало и потреблението му, казаха от борсата. От ССБ не очакват драстично поевтиняване на олиото. Цената му била нормална за периода, а реколтата добра и с висока масленост. В момента миналогодишен слънчоглед се продава за 420лв/тон, а тазгодишен – 320-340лв/тон. От борсата прогнозираха, че таксите при износ на зърно могат да се увеличат. Целта била по-голямо количество от суровината да остане за вътрешния пазар, обясниха от ССБ. Заради лошото качество на тазгодишната реколта и високите цени от 220лв./тон, която искат производителите, хлебарите щели да внасят суровината от Будапеща на цена 158 долара за тон, казаха от бранша.
Източник: Новинар (04.10.2006)

През миналата седмица цени купува за пшеницата бяха 210-225 лв./т на Софийската стокова борса. Фуражното жито прескочи 200 лв./т и се търсеше по 190-206 лв./т. Цените на захарта не претърпяха промени, въпреки че през последните 3 месеца паднаха на световните борси. В Ню Йорк стоката поевтиня от юлския пик 363 USD/т до 239 USD/т. В Лондон цените на рафинираната захар паднаха от 480 до 375 USD/т. Този спад ще се отрази доста по-късно или никак в България, тъй като стоката при нас зависи от квотите на внос и няма силен пазарен натиск за промяна в цената.
Източник: Пари (09.10.2006)

Българската захар е най-скъпата в Европа, стана ясно вчера от данни за цените на бялото злато, изнесени от Софийската стокова борса (ССБ). На основното тържище на рафинирана захар - борсата в Лондон, сладката стока върви по 401 долара за тон в края на октомври тази година, докато в същото време у нас тя се продава между 1 125 лв. и 1 330 лв. без ДДС (737-872 долара) за тон. Купувачите обаче са готови да платят едва 750 лв. за 1 000 кг от продукта, сочи още информацията на ССБ. В България бялото злато държи тези цени вече близо година и според икономистите това е един от основните фактори за растящата инфлация у нас. Захарта е основна съставка в редица продукти и високата й продажна стойност предизвиква поскъпване и у тях.
Източник: Монитор (03.11.2006)

Китай вдигна цените на цветните метали Излизането на Китай на пазара на цветни метали засили нагоре цените им, съобщиха от Софийската стокова борса. Само за последния месец цинкът е поскъпнал с 23%, а алуминият с 14%. Единствено медта отбелязва съвсем леко намаление от 3%. Бурното развитие на китайската икономика води и до сериозно повишение в потреблението на цветни метали и превръщането й в основен потребител на такива, обясниха експертите. Като цяло, цените на невъзобновяемите природни ресурси ще се покачват все повече с течение на времето, допълниха специалистите. От началото на годината до края на октомври медта е поскъпнала общо с 66% като достига 7 513 долара за тон. Цинкът скача рекордно със 120% до 4 215 долара за тон, а алуминият - с 25% до 2 845 долара за тон.
Източник: Монитор (03.11.2006)

До 300 лв. за тон достигна цената на зърното в позиция продава на Стоковата борса в Русе, съобщи директорът Иван Иванов. Тенденция за повишаване на цената има и при купувачите, като те още са в границите 225 - 260 лв./т. Царевицата също бележи повишение - до 260лв./т. Според изпълнителния директор на Софийската стокова борса Васил Симов на тези нереално високи цени няма да има сделки и е безсмислено да се обявяват.
Източник: Новинар (10.11.2006)

Над 860 000 т жито от новата реколта са изнесени от страната през миналата година, сочат данните на Агенция "Митници". От тях 555 953 т са отишли за Евросъюза. Според разчети на земеделското министерство, ако експортът достигне 1 млн. т, може да бъде застрашен зърненият баланс на страната. Рекорд в износа на хлебна пшеница беше отбелязан още на втория месец след жътвата. Засилените продажби се дължат на увеличената с 120 000 т безмитна квота за износ на жито към ЕС. Цялата безмитна квота от над 380 000 т отиде главно за Испания. Същевременно на стоковите борси у нас сделки за покупка на пшеница липсват. Купувачите на Софийската стокова борса са склонни да купуват между 280 и 290 лв. за тон без ДДС, а продавачите предлагат между 320 и 330 лв. за тон.
Източник: Сега (03.01.2007)

Нов борсов продукт за търговия на Софийска стокова борса ще се появи през тази година, прогнозира шефът на ССБ Васил Симов. Това е търговията с вредни емисии на парникови газове. Все още е в подготовка регистърът на фирмите, произвеждащи тези емисии, уточняват се и някои нормативни документи. С намаляването на тежката индустрия в България страната ни е в състояние да продава частта от своята квота вредни емисии, която остава неизразходвана. Това може да става и чрез търговия между фирми, надвишаващи квотата, и такива, които не произвеждат вредни емисии. Според законодателството понятието "квота" озаначава разрешение за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, която е валидна единствено за целите на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Източник: Монитор (17.01.2007)

Спад в цената на зърното беше отчетен след Нова година, съобщи изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. Изкуственото задържане на високата цена на пшеницата от 320 лв. за тон не доведе до продажби, затова производителите се принудиха да я намалят, добави Симов. В българските и международните цени зърното за хляб варира около 270-280 лв. за тон. Очаква се през тази година добивът на пшеница в света да се увеличи с 9% и да достигне 653 млн. тона. През 2006 г. световната реколта беше 600 млн. тона. Дори да няма пешеница в България тази година, ще внесем от съседни страни, каза Радослав Козаров, председател на Асоциацията на търговците на зърно. Фермерите ще бъдат консултирани как да опазят посевите при необичайните за сезона климатични условия на среща в агроминистерството на 9 февруари.
Източник: Новинар (26.01.2007)

Чешкото министерство на индустрията и търговията издаде лиценз на Пражката фондова борса (PSE) за търговия с електричество, информира агенция Platts Commodity. По този начин ще бъде осигурена възможността местният капиталов пазар да започне търговия с тази специфична и особена стока от юни тази година, както вече беше съобщено от местните медии. През лятото се очаква на борсата да се предлагат седмични, тримесечни и годишни фючърси върху електричеството. Амбициите на ръководството на PSE са да се превърне в регионален лидер в тази нова търговия, информира агенция Ройтерс. Енергийната борса е съвместен проект на фондовата борса в Прага, правителството и оператора на енергийния пазар. За него беше съобщено още в края на миналата година. Целта на проекта е да се изработи прозрачен пазарен механизъм за формиране на цената на електричеството. Новата борса ще бъде интегрирана в търговската платформа на Пражката фондова борса. Очакванията на експертите със стартирането на търговия с електричество са, ако не непременно да доведе до поевтиняване на тока, поне да увеличи прозрачността при ценообразуването. Внедряването на енергийната борса в Чехия в системата на фондовия пазар следва тенденцията на сливане между стоковите и фондовите борси, която се проявява в цяла Европа. Обединението на двата типа пазари се проявява не само в технологично отношение, но също на равнище комуникации, регулации и човешки ресурси. Още една страна в региона на Централна и Източна Европа предстои да започне борсова търговия с електричество. Румънската стокова борса (BRM) вече обяви, че ще стартира продукта от 22 февруари, по информация на агенция SeenNews. В отворения търг за продажба ще се предложат 87 840 мегаватчаса електроенергия. Освен търговията с електроенергия румънската борса планира да предложи в средата на март и електронна платформа за сделки с електрически фючърси, допълни още Филипою. В края на януари икономическият министър на Румъния Варужан Восганян одобри плановете на BRM за подобен род търговия, при условие че националният регулатор в енергетиката - ANRE, позволи това. Тази година Румъния се очаква напълно да либерализира енергийния си пазар, като позволи на крайните потребители сами да избират доставчика си, съобразявайки се с по-добри условия и по-ниски цени. В същото време експерти предупредиха, че енергийният пазар в страната е доста скован и базиран на договорености, като по този начин е недостатъчно функционален. Само преди две седмици представители на румънската борса разкритикуваха дейността на местния оператор на енергийния пазар OPCOM, като посочиха, че извършваните от него транзакции не са прозрачни.
Източник: Дневник (08.02.2007)

С 40% са поскъпнали фуражната и хлебната пшеница за период от една година, съобщи Антонина Белопитова, експерт в Софийската стокова борса (ССБ). През февруари 2006 г. пшеницата за хляб е струвала 200 лв. за тон, а в момента на борсата се предлага по 280 лв. Според хлебопроизводителите причината за увеличението на цените е, че има недостиг на качествена суровина. С 60 на сто е поскъпнало брашното. Неговата цена се влияе от тази на пшеницата, но и от други разходи - за работна ръка и консумативи при производството му, обясниха експерти за разликата в поскъпването на двата продукта. Въпреки високите цени на суровините за производството на хляб цената му се е увеличила само с 10% средно в цялата страна. При царевицата има увеличение с 80 на сто и тя се продава по 300 лв. за тон. Поскъпването на царевицата се дължи на използването на суровината за производство на биогорива. Все повече се търсят заместители на петрола, като най-добра суровина за биогориво е рапицата, следвана от царевицата.
Източник: Новинар (01.03.2007)

Очаква се кафето и захарта да поскъпнат с 80% на световните пазари през тази година, съобщи вчера новият шеф на "Нестле - България" Антонис Кандзелис. Увеличението на брашното пък щяло да бъде с 65 на сто. Захарта е с тенденция към поскъпване, въпреки че имаше успокоение в края на миналата година, заяви и шефът на Софийска стокова борса Васил Симов. Според него причината за увеличение на цените е прехвърляне на голяма част от захарната тръстика в Бразилия за производство на биогорива. Не очаквам драстично повишение на брашната, може би до 10-20% у нас, каза обаче Симов. Ако реколтата от пшеница по света е добра, не се очаквало по-голямо поскъпване. Шефът на борсата не се ангажира с прогноза за цените на кафето. Въпреки значителното поскъпване на основните суровини за нашите продукти, ще направим всичко цените им да не нарастват повече от очакваната инфлация в България, обясни още Антонис Кандзелис.
Източник: 24 часа (20.03.2007)

След като миналата седмица мина под знака на пшеницата на Софийската стокова борса, тази можем да твърдим, че завърши под знака на дървения материал. Можем да кажем, че от началото на годината това са първите седем дни, в които се сключват толкова много сделки за разно- образни видове дърво. Сделки с трупи за бичене от смърч се реализираха на около 178 лв./куб. м, белият бор се движеше от 127 до 136 лв./куб. м, сделки за греди се сключваха на 101 лв./куб. м, смърч на 74 лв. и целулоза на цена от 59 лв./куб. Бензинът А-95 както винаги беше на 1573 лв./1000 л, а дизеловото гориво на 1441 лв./1000 л. Имаше и сделки за безшевни тръби на 4.80 лв./кг. На пазара на хранителни стоки промени в цените нямаше. Зърното тази седмица също така беше дискутирано, но сделки се сключиха само за маслодаен слънчоглед на цена от 420 лв./тон без ДДС. Пшеницата втора Б група продължава да поддържа висока продажна цена - 292 лв./тон, но купувачите се задържаха на нива между 245 и 250. Търсенето и предлагането обаче са в доста големи количества. На международните пазари цените се задържат стабилни. В Чикаго пшеницата се търгува за 171 USD, а царевицата се движи около 161 USD.
Източник: Пари (26.03.2007)

Търговията с квоти вредни газове може да започне през юни Има вероятност реалната търговия с емисионни квоти парникови газове да започне през юни. Това стана ясно в четвъртък на конференция за изменението на климата в София. Към края на май очакваме Европейската комисия (ЕК) да одобри националния план за разпределение на квоти между предприятията, съобщи Стефан Дишовски, началник на отдел "Политика по изменение на климата" в екоминистерството. Дотогава ще е изграден регистърът, в който ще се отразяват прехвърлянето на квоти от един оператор към друг, допълни Дишовски. След одобрението ще трябва само Изпълнителната агенция по околна среда, която води регистъра, да впишат количествата полагаеми емисии по сметките на всяко предприятие, обясни още той. За тази година бяха разпределени малко почти 53 млн. тона емисионни квоти между близо 150 предприятия. Засега не е ясно дали ще има борса, на което ще се търгуват квотите, но това зависи от компаниите, каза експертът. Преди няколко месеца се обсъждаше за тържище да се използва Софийската стокова борса. Предприятията обаче могат директно да се договарят и не е задължително да минават през борса, поясни Дишовски. След като е готов регистърът, те ще могат да се договарят с други европейски компании и да предлагат свободните си квоти на европейските специализирани борси. Теоретично е възможно обаче Европейската комисия да поиска намаляване на квотите, както се случи с други страни членки, но това е малко вероятно, коментира Дишовски. Той каза, че планът е бил защитен в Брюксел още в края на февруари и тогава не е имало забележки. Преди това комисията беше изпратила писмо, за да поиска от правителството допълнителна информация и разяснения по плана. Дишовски обясни още, че България има висока обща база и достатъчен резерв, за да изпълни ангажиментите си и при сегашното разпределение на квотите. Ако комисията поиска редуциране на квотите, търговията ще се забави. В такъв случай България би имала право на възражение, което незабавно да представи в Брюксел. След това Брюксел има три месеца да отговори.
Източник: Дневник (20.04.2007)

Съветът на директорите на "Софийска стокова борса" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 12.VI.2007 г. в 15 ч. в зала № 13 на Националния дворец на културата, при следния дневен ред: 1. обсъждане доклада за дейността на ССБ - АД, през 2006 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на ССБ - АД, през 2006 г.; 2. обсъждане счетоводния отчет за 2006 г.; проект за решение - ОС приема счетоводния отчет за 2006 г.; 3. обсъждане доклада на експерт-счетоводителите; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 4. вземане решение за разпределяне на положителния финансов резултат за 2006 г.; проект за решение - ОС приема решението за разпределяне на положителния финансов резултат за 2006 г.; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2006 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им до 31.ХII.2006 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2007 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на счетоводния отчет за 2007 г.; 7. избор на съвет на директорите за срок 3 години; проект за решение - ОС избира съвет на директорите за срок 3 години; 8. определяне възнагражденията на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС определя възнагражденията на членовете на съвета на директорите; 9. избор на председател на борсовия арбитраж за срок 3 години; проект за решение - ОС избира председател на борсовия арбитраж за срок 3 години; 10. избор на двама представители на акционерите за членове на комисията по чл. 27, ал. 2 ЗСБТ; проект за решение - ОС избира двама представители на акционерите за членове на комисията по чл. 27, ал. 2 ЗСБТ; 11. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложените от СД промени в устава на дружеството; 12. изменения в борсовия правилник на ССБ - АД; проект за решение - ОС приема измененията в борсовия правилник на ССБ - АД; 13. изменения в правилника за производството пред борсовия арбитраж; проект за решение - ОС приема измененията в правилника за производството пред борсовия арбитраж. Материалите са на разположение на акционерите в седалището на дружеството. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез упълномощен представител. Всички акционери представят документ за самоличност, писмено пълномощно (ако са упълномощени) и удостоверение за актуално състояние. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 27.VI.2007 г. в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (24.04.2007)

Обемът борсови сделки на Русенската стокова борса (РСБ) е скочил с 64% спрямо предходната година, стана ясно на редовното общо събрание на акционерите. Борсата е на второ място след Софийската и преди Пловдивската по този основен показател. Акционерите дадоха зелена светлина на създаването на Клирингова къща към борсата, което ще позволи стартирането на фючърсната борсова търговия в страната. За трета поредна година РСБ отчете отлични финансови показатели. Наред с това бяха приети годишният счетоводен отчет и баланс на дружеството заедно с отчета за дейността. Взеха се и решения, свързани с бъдещата дейност на Русенската борса в условията на глобалния европейски пазар. Изпълнителният директор Иван Иванов обяви, че се водят преговори, които са навлезли във финална фаза, за тясно сътрудничество с Румънската стокова борса в Букурещ. Предстоят уточнения на технологията и правилата за създаването на общ борсов сегмент между двете борси, съобразена с европейското и локалното законодателство. Това ще даде възможност за пряка релация между субектите на българския и румънския борсов пазар, уточни Иванов.
Източник: Пари (02.05.2007)

Следпразничната седмица на Софийската стокова борса, макар и кратка, беше успешна. Общият оборот на сключените за двата търговски дни сделки беше около 4.5 млн. лв. По-голямата част от този оборот беше реализирана на кръг Зърно. Лидерът беше хлебната пшеница II-Б група, като сделките за незабавна доставка се сключваха на цени между 250 и 255 лв. за тон без ДДС. Общото реализирано количество беше 16 500 т. Царевицата също зарадва търговците със стабилна цена. Сделките се сключваха на нива от 320 лв. за тон. В световен мащаб, и по-специално на Чикагската борса пшеницата също поевтиня през последната седмица с около 10 USD за тон и в момента се котира на 176 USD за тон. В Будапеща цената е приблизително равна на тази на родната борса - 260 лв. за тон, като там намалението е най-силно изразено в цените на фуражния ечемик, които са вече около 240 лв. за тон. Хранителният кръг не отбеляза промени през тази седмица. Продължава да има предлагане на всички основни хранителни стоки, като търговци коментираха, че дори се забелязва тенденция към намаляване на цените.
Източник: Пари (08.05.2007)

С 45% е поскъпнал бензинът от началото на годината досега в световен мащаб, съобщиха от Софийската стокова борса (ССБ). В началото на годината горивото се е търгувало по 540 долара за тон без ДДС, а към месец май цената му е достигнала 784-785 долара. При нафтата увеличението на цената е с 34%, като в момента се продава за 683 долара за тон. Газьолът е поскъпнал само с 16% всравнение с другите две горива. В същото време броят на автомобилите в света продължава да расте, като към 2020 г. се очаква да се увеличи два пъти, бе съобщено на Международната конференция на министрите на транспорта на ЕС. Поскъпването на горивата се дължи главно на политически интереси, коментираха от ССБ. Европа се стреми да намери решение, като разнообрази горивата, използвани в транспорта.
Източник: Новинар (01.06.2007)

Цената на олиото у нас стремително расте, сочат данните на Софийската стокова борса. Докато преди две седмици 1000 литра олио в бутилки от 1 литър се е продавало за 1.32 лв., сега то се търгува на цена от 1.42 лв. за 1 00 литра без ДДС. Подобна е тенденцията и на борсата в Ротердам, където през втората половина на май цената на суровото слънчогледово олио се е повишила с 50 евро за 1000 литра. Според анализатори, причината за скока на цените, са свързани с търсенето на слънчоглед за производство на биогорива и по-малкото производство за сметка на рапицата.
Източник: Дарик радио (02.06.2007)

Заявки за продажба на жито на зелено от новата реколта вече са направили брокери на Софийската стокова борса, научи "Сега". Обявената продажна цена е 250 лева за тон без ДДС, т.е. със 100 лева повече от аналогичните оферти, които се появиха миналата година по същото време. Конкретно офертата е от района на Монтана, заявиха от борсата. Най-вероятната причина за това увеличение са по-ниските добиви заради засушаването тази година. Купувачи вече са реагирали на това предложение и са категорични, че няма да дадат повече от 200 лева за тон. Същевременно в момента на борсата в София се предлагат и 25 000 тона качествена пшеница от миналогодишната реколта, внесена от Черноморския регион, като продажната й цена е 320 лева за тон без ДДС. Сделки обаче няма. Подобна бе съдбата и на 10 000 т. жито, внесено от Аржентина към средата на май и предлагано на софийската борса. Брокерите поискаха първо за него по 275 лева за тон, а след седмица смъкнаха цената за 268 лв./т, но сделки така и не са сключвани. Последните засега регистрирани покупки на жито са от първите дни на май, като цените са били 255 лв. на тон.
Източник: Сега (11.06.2007)

2,6 млн. тона ще е новата реколта от пшеница тази година. Въпреки сушата и последвалите наводнения това е само с 1,4% по-малко от прогнозите, каза Антонина Белопитова от Софийската стокова борса. Цената на житото върви стремително нагоре заради лошата реколта в цяла Европа. Пшеницата е двойно по-скъпа от 2006 г. Новата реколта се търгува на цените на старата - около 300 лв./т. Поскъпва и брашното. Черните видове и тип 500 поскъпват с 20 лв./т.
Източник: Стандарт (04.07.2007)

Румънски търговци на зърно масово са започнали да изкупуват житото от новата реколта директно от български производители в Добруджа. Това съобщи шефът на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов вчера. Вече сме в единния пазар на ЕС и подобни търговски операции не са проблем. Заради сушата в северната ни съседка реколтата от пшеница там също не е добра. Румънците ще приберат около 15 млн. т, вместо прогнозираните 17 млн. т. В други години там ожънвали и по 20 млн. тона пшеница. Румънците имат голям и модерен зърнен терминал на пристанището в Кюстенджа и там сега изпитват недостиг от пшеница за товарене на корабите за експорт, уточни той. Цената, на която изкупуват пшеницата у нас за 300-320 лв. за тон, каза още шефът на ССБ. При ниските транспортни разходи от Южна Добруджа до най-голямото румънски черноморско пристанище, покупката е рентабилна, уточни Симов. В момента цената FOB на пшеницата в САЩ е 228 долара за тон, във Франция - 222 долара/т, а в Германия -. 212-213 долара/т. Прогнозите за реколтата в щатите не са благоприятни, заради сушата и последвалите дъждове, които затрудняват жътвата. През това лято в ЕС ще бъдат прибрани около 276,7 млн. т жито, което е по-малко от прогнозираните преди месец 280 млн. т. В Русия цената на житото в момента е 210-220 долара за тон, а в Украйна - 220 долара за тон. Цените на пшеницата са много по-високи в сравнение с края на юни миналата година. Украйна вече е член на Световната търговска организация и е отменила митата за внос на пшеница. Някои борсови наблюдатели се опасяват, че страната от износител може да се превърне в купувач на хлебно зърно. Украинците са въвели и драстични ограничения за експорта на пшеница. На една фирма се разрешава да изнася само по 3000 т, което е смешно малко количество. Това предизвика напрежение на пазара и в Русия, където също очакват по-малка реколта от прогнозираната преди месец. В РФ ще приберат 45 млн. т жито, а в Украйна - 14 млн. т. В световен мащаб се запазват тенденциите на нарастване на потреблението на хлебно зърно и намаляване на резервите. В момента в света преходните запаси от пшеница са само 111 млн. тона, което е най-ниското ниво от 30 години. ЕС е намалил интервенционните си запаси от 5,5 млн. т на 280 000 т.
Източник: Монитор (04.07.2007)

От началото на следващата седмица пилешкото месо ще поскъпне с 1 лев за килограм и ще надхвърли 5 лв, съобщи вчера Иван Ангелов, член на Асоциацията на птицевъдите. В момента килограм пилешко се продава между 3,80 и 4 лв. Цената на яйцата също ще се увеличи с 6-7 стотинки бройката. В момента едно яйце струва 18 стотинки. Птицевъдите оправдаха поскъпването на пилешкото и яйцата с високите цени на зърното и на тока. По думите на Ангелов 70% от храната, която се дава на пилетата, е зърно. От началото на годината пилешкото месо е поскъпнало с 35%. Консумацията му също се е увеличила, тъй като то е най-евтино спрямо останалите видове месо, казаха от асоциацията. Дори и след очакваното поскъпване обаче цената му няма да се изравни с тази на агнешкото, свинското и телешкото. Тази година ще бъдат произведени 6000 тона повече пилешко в сравнение с миналата година,. Пилешкото може да поевтинее, когато в България започне да се внася царевица. Планира се Унгария да отпусне още 1 млн. тона царевица за европейския пазар, от което вероятно ще се възползваме и ние. Преди месец беше продадено същото количество унгарско зърно на страни от ЕС. В световен мащаб са били произведени 100 млн. тона повече царевица от миналата година. На борсата в Чикаго тя се търгува по 123 долара за тон. ЕС да разреши внос на определено количество царевица от трети страни, без да се заплаща мито от 14 евро на тон, поискаха птицевъдите. Ако митото отпадне, цената на пилешкото ще бъде по-ниска с около 35 лева на тон. В момента няма предлагане на зърно, защото производителите чакат цената му още да скочи. На Софийската стокова борса зърното за хляб се търгува по 400 лв. за тон, а царевицата е 420 лв. без ДДС.
Източник: Новинар (02.08.2007)

Втората седмица на август беше спокойна на Софийската стокова борса. Цените на основните хранителни стоки не отбелязаха промяна спрямо предшестващия месец и брашно, захар, ориз и леща продължават да се предлагат в достатъчни количества. Има търсене за соев протеин на 220 лв./т. От нехранителните стоки сделки се сключваха предимно в групата на енергоносителите и горивата и както обикновено, за бензин, газьол и котелно гориво, чиито цени са напълно съпоставими с тези от предходни седмици. Предлагат се черни въглища, внос от Индонезия, на цена от 115 лв./т без мито, но търсенето е за кафяви въглища и там цената на купувачите е 100 лв. Зърнената сесия за съжаление не внесе повече яснота през този така активен сезон. Има единствено търсене на големи количества хлебна пшеница, като цените се движат между 380 и 400 лв./т без ДДС. За момента предлагане нямаше. Можем да кажем, че вероятно голяма част от производителите задържат офертите си с оглед бързо променящото се състояние на зърнения пазар в световен аспект. На световните борси в последно време цените на зърното тръгнаха нагоре и това е тенденция, която се потвърждава и през последната седмица. В Чикаго хлебната пшеница повиши цената си с над 11 USD и достигна 247 USD/т. Още по-показателни са котировките в Европа и по-специално Будапеща, където европшеницата се повиши с 14 лв./тон до 422 лв., фуражната - до 405 лв. При царевицата и слънчогледа повишението за една седмица е съответно с 36 и 40 лв./т, като достигнатите нива са съответно 400 лв./т за царевица и 590 лв./т за слънчоглед. Вероятно след изтичането на август, който по традиция е месецът на отпуските, септември ще донесе повече яснота в цените на зърнените продукти и у нас.
Източник: Пари (13.08.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 14.VII.2006 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 5394/98 на проверения и приет годишен финансов отчет за 2005 г. на "Софийска стокова борса" - АД.
Източник: Държавен вестник (14.09.2007)

Държавният резерв иска да купи 50 хил. тона пшеница по 360 лв. на тон. Оферти за покупка на 20 хил. т са подадени на Софийската стокова борса и за още 30 хил. - на Пловдивската. Търгът ще започне след пет дни на сесията на 19 септември и ще продължи до закупуването на търсеното количество. В Държавния резерв в момента се съхранява зърно от реколта 2004-2005 г. От февруари агенцията е била задължена да обнови 100 000 тона, чийто срок на годност е изтекъл. Това заяви министърът на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем в отговор на депутатско питане. Тя посочи, че aгенцията е реализирала 50 000 тона от това количество с последващо възстановяване. Към настоящия момент се приема зърно от новата реколта. Цената, която предлага държавата, е прекалено ниска. Трудно ще се намерят желаещи да продадат зърното си за 360 лв., при положение че сделките се сключват на 400-420 лв. на тон без ДДС, коментираха брокери. Фермери също заявиха, че няма да продават пшеницата си на безценица.
Източник: Стандарт (15.09.2007)

“Кремиковци” потъна "Положението в "Кремиковци" е нетърпимо." Това заявили представителите на наетия от собственика Митал финансов консултант "Мерил Линч" след визитата си в комбината. Същата останала оценката им и на 12 февруари, след 3-часовия конферентен разговор между "Глобал Стийл" и облигационерите, които държат книжата по дълга от 325 млн. евро на комбината. Тогава експертите коментирали, че "Кремиковци" е фактически пред затваряне, понеже работи с минимални мощности. Металургичният гигант е намалил производството си драстично през декември, сочат резултатите, представени пред облигационерите във вторник. Доменните пещи произвеждат до 38 на сто от плановите стойности. Вместо 120 000 т там вадят едва 47 543 тона. През октомври обаче доменната пещ е произвеждала по 83 000 - 84 000 тона. Електродъговата пещ е отчела през последния месец едва 7740 т при план от 22 000 тона. Два месеца по-рано обаче е изваждала по 12 992 тона. Същото е положението и със завода за постоянно разливане на метала. При план от 100 000 тона месечно той е произвел само 72 000 тона метал, а през декември е паднал до 47 362. Агломератите също са паднали наполовина само за два месеца - до 62 378 т. Днес е последният срок, в който "Кремиковци" трябва да представи финансовите си отчети пред акционерите на Софийската стокова борса. Това обаче е малко вероятно да се случи. От комбината са заявили, че ще са готови да сторят това до края на месеца. Заради закъснението обаче има опасност акциите на завода отново да бъдат свалени от търговия, както това се случи през ноември 2006 г. Интересите на "Мерил Линч" и на част от облигационерите се различават. Привлеченият от собственика на завода Прамод Митал финансов консултант трябва спешно да намери купувач на "Кремиковци" и да изчисли стойността на облигациите, така че Митал да не плаща по завишения с 1 на сто номинал дълга от 325 млн. евро. В същото време обаче хонорарът на британците е изчислен като процент от парите, платени за продажбата, т.е. те няма да изберат първия срещнат купувач на комбината, анализират експерти. В същото време облигационерите не са единни във визията си за комбината. Едни искат да изчакат "Мерил Линч" и да се надяват на повишение на акциите в дългосрочен план. Другите обаче настояват да влязат веднага в заводите на "Кремиковци" и да оздравят комбината. Все още не е ясно кога представители на облигационерите ще се срещнат с икономическия министър Петър Димитров. Засега се знае, че той се чува всекидневно с четирите хедж фонда, които държат над 40 на сто от облигациите по дълга.
Източник: Стандарт (15.02.2008)

Зърнопроизводители вече започват да подгряват пазара за високи цени на житото от новата реколта. Преди дни на Софийската стокова борса се появиха първите оферти за "сделки на зелено" с доставка през юли. Още отсега фермерите искат по 350 лв. за тон ново жито без ДДС. За сравнение при изключително сушавата 2007 г. стартовата цена започна от 280 лв. за тон. По принцип първото предлагане на зърно винаги стартира на значително по-ниски цени от старата реколта. Например предлагането на ново жито от 2000 до 2006 г. обикновено започваше на цена от 150 лв. за тон без ДДС и дори имаше сделки на тази цена. Изключение бе 2007 г., когато почти двойно по-високата стартова цена бе оправдана със сушата. По-късно обаче стана ясно, че много от производителите укриват зърното и спекулативно продават по-скъпо. Това доведе до поетапно поскъпване и на хляба, като в момента масово самун от 850 г се продава над 1 лв. "Все още не се знае с какво качество ще е новата реколта, а и какви изненади ще ни поднесе времето до лятото, затова няма разумни причини да се иска толкова висока стартова цена. Най-вероятно тези предложения ще бъдат отминати от купувачите, защото още е твърде рано да се фиксират цени за новото жито", коментираха експерти пред "Сега". В момента на борсата в София се търси старо жито, но предлагане няма. Купувачите са склонни да плащат до 450 лв. за тон без ДДС, а в Русе дават дори до 500 лв.
Източник: Сега (24.03.2008)

С над 16% се е сринала борсовата цена на българското жито от началото на годината и в момента сделките се сключват на 430 лв. на тон без ДДС, съобщи вчера шефът на Софийската стокова борса Васил Симов. "В месеците преди нова реколта цената на пшеницата обикновено драстично поскъпва, но тази година за пръв път у нас и по света цената му в този период тръгва надолу. Причината е очакваната доста по-добра реколта. У нас добивите ще са с близо 1 млн. тона повече от м.г." Цената на брашното също е паднала с 9% до 684 лв. за тон без ДДС.
Източник: Сега (30.05.2008)

До 28 август на Софийската стокова борса са сключени 379 договора на обща стойност 451 млн. лв. Това съобщи Симеон Елазаров, изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Общият оборот за преходната година пък достигна 470 млн. лв., припомни той. Най-активно търгуваните стоки през последни години са горивата, металите и зърното, каквато е и тенденцията в световен мащаб. Близо 88% от оборота днес на стоковите борси се осъществява от Софийската стокова борса, докато русенската и пловдивската са с 11.8 и 0.5 на сто. Намаление на цената на предлаганото олио бе регистрирано по време на последната сесия на Пловдивската стокова борса. Корекцията в цената достигна 7,42 % разлика между най-високата котировка (2,83 лв./ без ДДС) през миналата седмица и най-ниската регистрирана сега - 2,62 лв./л без ДДС на бутилираната в РЕТ бутилки мазна течност. Още по-ниска е цената на предлаганото наливно олио - 2,10 лв./л без ДДС, като ценовата разлика между бутилираното и наливното достигна 19,85 % в полза на наливното олио.
Източник: Монитор (01.09.2008)

Бензинът ще поевтинее до 2,10 лв. до месец. Цената и на нафтата и газьола се очаква да падне с около 5% до края на октомври. Тогава трябва да се изчерпят запасите от скъп петрол на рафинериите и те да започнат да работят с евтина суровина, обясниха от Софийската стокова борса. Горивата са поевтинели с 38 до 40 на сто в региона на Средиземно море от средата на юли досега. Бензинът вече се предлага по 900 долара на тон, след като в края на юли цената му удари 1180 долара. Нафтата е поевтиняла от 1180 долара за тон през юли до 840 долара в края на септември. Газьолът е паднал от 1340 до 970 долара за тон. Причината е поевтиняването на петрола. Цената му се срина с 46% от юли досега, съобщиха от Софийската стокова борса. Финансовата криза и намалялото потребление са основната причина за падането на петрола до 100 долара за барел. Нормално е цените на горивата и у нас да се коригират заради поевтинелия петрол, коментира шефът на ССБ Васил Симов. Олиото е най-поевтиняващата стока за годината до момента. Цената на мазната течност се е сринала с цели 90% на борсата в Ротердам. Тонът вече се предлага за 1100 долара. Това прави около 1,50 лв. на литър. Цената у нас обаче е 2,30 лв. за бутилка без ДДС. Сумата е с 13 на сто по-ниска в сравнение с януари, изчисли Антонина Белопитова от ССБ. Цената на олиото вероятно ще продължи да пада заради евтиния слънчоглед. Богатата реколта в целия свят свали стойността му почти двойно. Вместо за 900 лв. семките вече се харчат за 520-530 лв. за тон на борсите в Русия и Унгария. У нас все още няма сделки за слънчоглед от новата реколта. Има обаче оферти купува на цени от 470-520 лв. за тон без ДДС. Никой не си е купил и пшеница от борсата. Причината е голямата разлика в цените на купувачи и продавачи. Първите искат да вземат зърното за 235-270 лв. за тон, а вторите не са склонни да продават за по-малко от 290-320 лв. на тон. Единствената стока, която отбелязва ръст през септември, е захарта. Увеличението обаче е незначително, казват от ССБ.
Източник: Стандарт (01.10.2008)

Държавният резерв купи миналата седмица през Софийската стокова борса (ССБ) 24 600 т пшеница при цена от 280 лв./т, като се позова на информация от борсата. Офертата беше обявена преди повече от месец при начална цена от 230 лв./т, а сделката беше извършена по Закона за обществените поръчки.Търговци на едро от Северозападна България са продавачите на зърното, като е възможно тази седмица Държавният резерв да закупи още около 16 т пшеница, т. е. цялото количество, обявено в офертата. През миналата седмица на ССБ се предлагаше над 90 хил. т пшеница при цена в рамките на 280-305 лв./т. Беше осъществена и сделка за покупка на сурово кафе в чували от по 60 кг при цена само от 1,02 лв./кг. Ниската цена се обяснява с факта, че кафето в момента на сделката се намира на границата, така в посочената цена не са включени ДДС и мито.
Източник: Монитор (14.10.2008)

Софийска стокова борса АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 30.09.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година, промени в устава на дружеството, промени в капитала на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (24.10.2008)

Софийска стокова борса АД е вписала в търговския регистър решението на Общото събрание на акционерите за увеличение капитала на дружеството от 270 000 лв. на 2 700 000 лв. и промяна на номиналната стойност на акциите от 100 лв. на 1000 лв.
Източник: Фирмена информация (02.12.2008)

Цените на зърното и олиото на Софийската стокова борса (ССБ) и в Европа през последните 2-3 седмици „укротиха" падането си надолу и вече се колебаят около стойности, които са около половината от тези през пролетта, съобщи Investor bg. Продължава търсенето на стоковата борса, обявено още преди две седмици, на доста голямо количество жито. Търсят се 17 хил. т при цена от 230 лв./т, но насрещни оферти все така няма - и то при положение, че цената (преизчислена в лева) на борсата в Будапеща, която може приблизително да се счита за средна цена за Европа, е 240 лв./т. На борсата се предлага и малко количество царевица при цена от 235 лв./т, която е над реалната и с нея по-скоро „се пробва" пазарът. През последната седмица сделки „на едро" в страната за царевица се сключват пряко между търговци при цени от 180-190 лева за тон, а към днешна дата цената на царевицата в Будапеща е 177 лв./т. През седмицата на Софийската стокова борса, ръководена от Васил Симов, се сключиха сделки на едро за големи количества горива, при цени съответно за бензин А-95Н от 1417-1477 лева за 1000 литра, а за дизелово гориво - 1567-1634 лева за 1000 л. Цените на зърното на стоковата борса в Чикаго и тази седмица вървят надолу и вече, за разлика отпреди около месец, когато бяха по-високи, са около европейските, като актуалните котировки за пшеницата са 172 долара за тон, а за царевицата - 125 долара за тон. Маслодайният слънчоглед на борсата в Будапеща към днешна дата е с цена от 397 лв./т, а суровото олио на борсата в Ротердам - 820 долара/т (като през седмицата за кратко е падала до 780 долара/т).
Източник: Монитор (08.12.2008)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 6.VII.2007 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф.д. № 5394/98 на проверения и приет годишен финансов отчет за 2006 г. на “Софийска стокова борса” - АД.
Източник: Държавен вестник (12.12.2008)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 6.VII.2007 г. по ф.д. № 5394/98 вписва промяна за “Софийска стокова борса” - АД: вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите, проведено на 12.VI.2007 г.
Източник: Държавен вестник (12.12.2008)

Мелниците свалят цените на брашното, но хлябът не поевтинява. Големите мелници в страната през миналата седмица съществено свалиха цените на брашното, така че офертите "продава" на Софийската стокова борса (ССБ) за бяло брашно тип 500 в чували бяха в рамките на 400-430 лв./т, съобщи investor.bg. Само преди седмица горната граница на ценовите оферти беше 500 лв./т, а през последните седмици на миналата година имаше оферти "предлага" и за 550 лв./т. Може да се каже, че посочените цени вече отговарят на реалното съотношение между цените на житото и брашното. Още повече че борсовите цени "продава" на пшеницата, след като около месец бяха около 230 лв./т (колкото са средноевропейските), миналата седмица леко паднаха до средната цена от 220 лв./т, като предложенията за продажба се движеха в рамките на 200-240 лв./т.
Източник: Стандарт (20.01.2009)

Господин Симов, как се справи Софийската стокова борса през 2008 г. и какви са очакванията ви за 2009 г.? - Въпреки че 2008 г. беше тежка, ние отчитаме ръст от 40% в оборота. Борсата не е като останалите компании, които имат възможност да си планират приходите, разходите и дейността. Тя е огледало на икономиката и отразява тенденциите на пазара. Но 2009 г. ще бъде доста трудна в икономическо отношение. Нека не забравяме, че тази година ще има избори, което създава много неудобства за бизнеса. Дори се стига до блокиране на търговията на едро поне за два месеца. Като цяло очаквам по-високи обороти и по-високи резултати, тъй като ССБ е относително млада борса и има накъде да се развиваме. Има ли нужда ССБ от стратегически инвеститор? - Аз не смятам, че ССБ има нужда от стратегически инвеститор. По принцип борсата, където и да е тя, трябва да е неутрална територия и има нужда от активност на играчите. Необходима е голяма диверсификация на акционерния капитал, трябват ни много на брой и малки като обеми акционери. ССБ нямаше да се радва на такъв интерес, ако беше притежание на едно лице. Смятате ли да въвеждате някакви промени в таксите за участие в търговията? - В края на 2008 г. взехме решение да не променяме размера на таксите за право на участие в търговията. В момента сумата, която заплаща всеки от борсовите играчи, е 1500 лв. на година. Предвид развитието на инфлацията и българската икономика бихме искали да вдигнем тази такса, но тъй като усещаме, че годината ще бъде трудна, решихме да не натоварваме допълнително клиентите си. Как се отрази поевтиняването на петрола върху търговията с производните му продукти? - Трябва да се вземе под внимание фактът, че рязкото поевтиняване на петрола води до по-плавно поевтиняване на производните продукти. Няма как колебанията в цената на петрола да са 1:1 с движението на производните. Поевтиняването на горивата се отрази доста неприятно на Софийската стокова борса, защото като обем горива сме изтъргували 3 пъти повече през 2008 г., а оборотът ни се вдигна само с 40%. Как ССБ успява да реализира повишение на изтъргуваните обеми на горив, щом има световен спад в потреблението? - Това се дължи на факта, че голяма част от играчите на пазара за горива в България, които досега са търгували извънборсово, се насочиха към ССБ. Тук те намират нужната защита по отношение както на качеството, така и на сигурността. Не бих казал, че горивата у нас са започнали да се търгуват повече. Ние имаме лимити по отношение потребностите на гориво, които почти не са се променили през миналите 2 години. Хубавото е, че при тази константна величина ССБ бележи ръст в търгуваните обеми. Как се развиват плановете ви за търговия на електроенергия и емисии въглероден двуокис? - Тези планове са актуални и сега, стига държавата, която е монополист в търговията с електроенергия и държи квотите за вредни емисии, да ни даде това право. Нашият механизъм е достатъчно гъвкав и приложим в търгуването с различни видове стоки. Пазарът на парникови емисии не е много голям и честно да ви кажа, не вярвам да има голяма активност в търговията, тъй като всяко предприятие си има своята квота и засега се опитва да се вмества в нея. Трябва ли да се слеят трите стокови борси? -Да, това го искаме от години, но за съжаление не получаваме разбиране от колегите в Пловдив и Русе. Те изповядват малко по-различна теория и предпочитат да са отцепени. През 1991 г. създадохме ССБ и само за 2 години в България се появиха над 60 стокови борси. След влизането в сила на Закона за стоковите борси настъпи обединяване на 13 стокови борси в Софийска стокова борса АД. След това обединение обаче се създадоха тържища в Русе и Пловдив. Още оттогава им предлагаме да се обединим, но те не желаят. В момента ССБ разполага с 85% пазарен дял в България, докато другите две борси си поделят останалите 15%. Какво стана с намеренията за създаване на клирингова къща на ССБ? - ССБ няма нужда от клирингова къща, тъй като тя е задължителна за фючърсната търговия. В България за жалост все още не можем да правим фючърсни сделки. Играчите у нас не искат да рискуват достатъчно. Ние разполагаме с клирингова система, която обслужва сделките с незабавна с отложена до 2 месеца доставка. Разполагаме с ресурса за създаване на клирингова къща, но тя няма как да влезе в експлоатация на този етап. Как влияят проблемите с финансирането на агросектора върху предлаганата продукция на ССБ? - Вярно е, че секторът е в тежко състояние, но добрата реколта през 2008 г. осигури много свободни количества зърно, които са пуснати на пазара, но никой не ги купува. Имаме криза на свръхпредлагане. Друг проблем за нас представлява конкуренцията на Русия и Украйна, които имат много повече пшеница от нас и я предлагат с 20-30% по-евтино. Така българските търговци често не могат да продадат продукцията си. Визитка Васил Симов е роден на 4 декември 1958 г. в София. През 1982 г. завършва специалност Статистика във ВИИ „Карл Маркс”. Специализира Борси и борсови операции в САЩ, Западна Европа и Бразилия. Преподава дисциплина Борси и борсови операции в Университета за национално и световно стопанство. През 1991 г. е назначен за председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ССБ. През ноември 2001 г. става член на управителния съвет на СИБАНК. От март 2002 г. е председател на управителния съвет на СИБАНК.
Източник: Пари (23.01.2009)

Софийска стокова борса АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 26.05.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година.
Източник: Агенция по вписвания (06.04.2009)

Последната седмица на юли зарадва Софийската стокова борса (ССБ) със сделки за зърно. Нещо, което става за първи път през сезона и вече може да говорим конкретно за сключени сделки и цените по тях. Хлебната пшеница мина на 195 лв./тон, става дума за цена на незабавна доставка, но количеството не бе голямо - около стотина тона. При фуражната пшеница цената е 175 лв./тон, като и тук стойността е от място, без включени транспортни разходи. Фуражният ечемик се търсеше на 180 лв./тон, уточниха от ръководството на ССБ. На пода на борсата имаше много сделки за горива. Като бензин А98 мина на 1733 лв./1000 л, А95 бе на 1582-1583 лв./1000 л. Дизеловото гориво се търгува между 1451-1500 лв./1000 л. Газьолът на 1461 лв./1000. Цените на основните култури също падат навън. В Чикаго пшеницата е на $189/тон или надолу с над $5 за седмица. В Будапеща европшеницата е с -15 лв. за седмица до 212 лв./тон. Фуражната пшеница пада с 5 лв. до 183 лв./тон, царевицата е на ниво 225 лв./тон, а най-много се е понижил фуражният ечемик с над 12 лв. до 171 лв./тон. Съответно понижение има и при слънчогледа до 405 лв./тон, а в Ротердам нерафинираното слънчогледово олио поевтинява до $780/тон, което е около $20 по-ниска цена от предходната седмица. В Лондон бяла рафинирана захар е единствената суровина, която задържа и леко качва цената си до €493/тон. .
Източник: Монитор (04.08.2009)

Продали “Белене” като стружки Втора атомна е продадена като стоманени стружки. Грандиозната далавера е станала в т. нар. ничие време - периода на "безвластието", в който тази година се сменяше държавното управление. Метални блокове, арматурно желязо, стоманени тръби, използвани при строежа на площадката в АЕЦ "Белене", са три пъти препродадени като скрап. Щетите за хазната са над 1 млн. лв. Схемата разкри направление "Икономика" на ГД "Криминална полиция". Проверката е започната от МВР и министерството на икономиката, съобщи вчера вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. От 23 април до 28 август 2009 г. НЕК, която е собственик на 51% от Втора атомна, препродава оборудването на площадката за жълти стотинки. Започва с близо 9 хил. тона скрап. Първият купувач е фирма ВДК 1. Оценителят на обявените по договор за продажба блокове и стоманени тръби е фирма "Мини консулт - М" ООД с управител Лиляна Христова. При оценяването обаче нито един представител на фирмата не се явил на площадката, за да види обявения за продан метал. В същото време към договора се появява анекс, според който металните блокове и тръби вече са метални стружки. Каквито изобщо няма. Така оценителят смъква цената и дава срамните 160 лв. за тон скрап. Продажбата става през Софийската стокова борса. След приспадане на разходите по транспорта цената пада на 110 лв. за тон. Оттук започва безогледно препродаване на метала. Следващият купувач е "Еврометал", зад който стои името на Людмил Стойков. Фирмата плаща вече по 280 лв. за тон, но отново препродава с печалба, като последният купувач - "Стомана Индъстрис", брои над 300 лв. за тон, разясниха схемата разследващите. Едва тази цена вече отговаря на реалността. През периода 24 май - 16 август цената на тон скрап у нас се е движила межди 284 и 304 лв. Ако всичко е било законно, металът от АЕЦ "Белене" е трябвало да излезе на тази цена още от площадката. От сделката държавата е загубила над 1 млн. лв. при продажбата на вторични суровини. Всички материали по скандалната сделка вече са в Софийска градска прокуратура.
Източник: Стандарт (17.09.2009)

Желязото пак тръгна надолу Пазарът на черни метали е отново изнервен. През август и началото на септември имаше повишаване на цените, но сега отново вървят надолу. В момента тон арматурно желязо е около 700 лв. без ДДС срещу 760 лв. преди месец. Поевтинели са и горещо валцуваните рулони - от около 740 лв./т на 680 лв. Търсенето е слабо, потвърди синдикът на “Кремиковци” Цветан Банков. Идва зима, а и много от производителите, на които продавахме, имат проблеми заради липсата на финанси, допълни той. Чакат ни тежки месеци, тъй като бюджетните плащания намаляват, прогнозира и шефът на “Стомана Индъстри” Антон Петров. Ситуацията се влошавала от присъствието на фирми фантоми, които правели фиктивен износ на метали за Румъния и Гърция. В действителност те продавали стоката у нас, но с около 10% по-евтино, защото е без платен ДДС. Това носело допълнителни загуби и на производителите, и на легалните търговци. Негативните тенденции на пазара се потвърждават от данните на Софийска стокова борса (ССБ). Цената на черните метали пада, защото кризата в строителството продължава, каза шефът й Васил Симов. У нас през борсата се търгуват основно скрап от черни метали, стомана, ламарини и винкели, но количествата през 2009 г. са малки. Надеждата на производителите е, че Европа излиза от кризата и ще изтегли нашата икономика. Добрата новина е, че на световните пазари има огромно раздвижване при цветните метали. Скокът при медта за деветте месеца на 2009 г. е над 200%. От $ 2800 на тон, цената вече е $ 6100 без ДДС. Това е главно поради огромната консумация на метали в Далечния изток, основно в Китай. “Там сякаш няма засегнати от икономическата криза и строителството върви с бързи темпове. Така че няма да се изненадам, ако големите инвестиционни фондове пренасочат вложенията си в цветни метали, прогнозира Васил Симов.
Източник: Труд (16.10.2009)

Господин Симов, преди време казахте, че 2009 г. ще е трудна за Софийската стокова борса, тъй като тя е огледало на икономиката. Каква е равносметката досега? Наблюдава ли се сериозен спад на оборотите на борсата? - Още в края на 2008 и началото на 2009 г. се забелязваха тенденции за влошаване на икономическата среда у нас, а и в останалите страни. Ние усещахме, че активността на пазара ще е по-слаба. Борсата е особен вид институция, на нея не се произвежда нищо освен информация. Ние сме като вас, журналистите, следим пазарите и произвеждаме информация, която разпространяваме. В този смисъл по никакъв начин не можем да влияем на обемите на търговия. Затова често казвам, че стоковата борса е огледало на икономиката. Има ли спад, цените тръгват надолу. Същото се случва и на борсата. При условие че всички?- и бизнесът, и домакинствата, изпитват трудности през тази година, няма как ние да останем встрани от тези процеси. В същото време обаче годината се оказа много активна за търговците на Софийската стокова борса. Свидетели сме на много на брой сделки, но за по-малки количества. За десетте месеца на 2009 г. с около 15-20% повече са сключените сделки в сравнение със същия период на миналата година. Но за сметка на това обемът им е с над 30% по-малък. Например клиенти на борсата, ако търгуват с по 1000 тона пшеница или горива, сега те сключват 5 сделки за по 100 тона. Докато преди се сключваше една сделка за 1000 тона. 2008-а беше два пъти по-добра от 2007 г. Така че за изминалите 10 месеца активността е на нива отпреди две години. Има още един много важен фактор, който повлия върху обема на търговия, и това бяха изборите. Традиционно, когато у нас има избори, винаги активността на борсата пада. Като че ли търговците се притесняват от това. Тази зависимост я наблюдавам вече 19 години, откакто съм начело на борсата. А тази година бяха парламентарните избори и нека това не прозвучи като оправдание, но оборотите чувствително се понижиха. Борсата обаче не трябва да се разглежда само като място за отчитане на обороти. Тя е място, което дава информация за цените на различни видове стоки. И ние сме полезни на търговците именно с това - информираме ги как се движат цените на различни суровини и предоставяме прогнози. Кой са най-търгуваните стоки на Софийската стокова борса? - Категорично това са горивата. Повече от пет години те са с най-голям дял в търговията. На следващо място е зърното. Но през последните години много от големите зърнопроизводители не присъстват на борсата. Те следят пазара, цените, но сделките се сключват извънборсово, което не е нарушение, тъй като се сключват на борсови цени. Преди 10-15 години активността на зърнения пазар беше по-голяма. Сега като че ли повече търговци не искат да изсветляват сделките си и предпочитат сивия сектор. Ако една сделка мине през борсата, тя е с фактура, с начислен ДДС и т.н., а когато е сключена извън стоковия пазар, зърното може да се продаде без фактура и да се избегне плащането на ДДС. В митниците и министерството на земеделието разполагат с информация за износа на пшеница и царевица, но откъде тези търговци са закупили стоката... Затова с упрек мога да кажа, че пазарът на зърно и производните му като хляб и други изделия от пшеница не е на светло. Там сивият сектор е може би над 30%. Това е по данни на Асоциацията на зърнопроизводителите. Те много се оплакват, че делът на сивия сектор е твърде голям. И мога да потвърдя, че големите сделки за зърно за жалост не се сключват на борсата. Така че за разлика от пазара на зърно вътрешният пазар на горива е доста прозрачен. Най-големите продавачи на горива са Лук­ойл, Петрол, Шел, ОМV, Ромпетрол, а купувачи са отделни предприятия, държавни фирми, общини. А какви са тенденциите в Европа, там има ли сив сектор при зърното? - Там културата е коренно различна. Не зная дали делът на сивия сектор при зърното дори достига 10%, докато ние се борим да ги свалим под 30%. Имаме един консултативен съвет по зърно към министъра на земеделието, в който и аз членувам. Там редовно обсъждаме този проблем, но за съжаление все още не можем да се преборим с него. Аз имам една максима: Който търгува на борсата, е почтен и не крие нищо. А когато някой умишлено бяга от борсовата търговия, значи крие нещо. С кое гориво се сключват най-много сделки? - Може би дизелът и бензинът са с предимства пред мазута и котелното гориво, които се използват за отоп­ление. На фона на спада на икономическата активност у нас обмисляте ли да намалите таксата за търговия? - Не сме мислили по този въпрос, таксата ни е 0.2% от обема на сделката. Тя е минимална, за да може борсата да се издържа. Освен това при разговорите ни с членовете на ССБ никой не се е оплакал, че таксата е висока. Каква е прогнозата ви за цените на петрола през 2010 г., след като вече той стигна 80 USD за барел? Според вас прогнозите на някои чужди анализатори, че той ще стигне 100 USD за барел, реалистични ли са? - Ако погледнем движението на цените на суровия петрол през 2009 г., виждаме, че той започна годината на нива от около 50 USD за барел и сега в края на октомври е поскъпнал до 80 USD за барел. Така за десетте месеца на тази година той се е качил с близо 60%. По принцип, ако една стока или суровина се качи повече от размера на инфлацията, която е между 5 и 10%, това е сигнал, че има нещо ненормално. Моето мнение е, че тези 50 USD в края на миналата година бяха прекалено ниски, след това цената се качи до 130-140 USD. Сега петролът търси равновесната си точка около 80-100 USD. По-интересното е, че поскъпването ще продължи при равни други фактори. Върху цената на петрола освен чисто икономически фактори влияние оказват и политическите. Петролът е една от стратегическите суровини на Земята. Както знаете, за нея се водят войни, има политически сблъсъци. Много често върху цената влияят политически фактори, които няма как ние да предвидим. Какво е състоянието на пазара на пшеница у нас - реколтата добра ли е? Цените накъде ще вървят? - От миналия месец трендът се обърна и цените на пшеницата вече започнаха да се качват. Зърното тръгна нагоре на световните борси, което провокира и поскъпване на пшеницата в Черноморския регион. Цените у нас бяха 145-146 USD за тон в края на септември и тя вече е над 150 USD за тон. Същата е тенденцията в Русия и Украйна. В САЩ цената на пшеницата преди месец беше 160 USD, а сега тя е вече над 200 USD за тон. Това се дължи в най-голяма степен на излезлите данни за засетите площи, както и предполагаемата реколта през 2010 г. Тази година в световен мащаб бяхме свидетели на рекордна зърнена реколта. Тя няма да се повтори и затова всички анализатори очакват догодина събраното зърно да е по-малко. През 2009 г. реколтата беше 680 млн. тона, а 2010 г. не е сигурно дали ще надмине 600 млн. тона. Това е сериозно изоставане. Традиционно пшеницата започва да се качва през октомври, ноември, декември. Подобна е картината и при царевицата. Изненада поднесе и поскъпването на слънчогледа. Цената му в края на септември в Унгария, която е най-представителният пазар за Европа, е била 260 USD за тон, а сега вече е над 300 USD. В Русия цената е дори 320 USD. Не трябва да забравяме, че те не са само фуражни култури, а тяхната цена оказва пряко влияние върху жизненоважни продукти като хляба, млякото, месото, олиото и т.н. Така че скокът на цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа през тази есен може да провокира и поскъпване на техните производни през лятото на 2010 г. Поскъпването на хранителните стоки обаче няма да е със същите темпове, както на културите. Те ще се качат с по-малко. Слънчогледът в Ротердам е скочил от 820 до 870 USD за месец. У нас средната цена е около 1.40-1.50 лв. без ДДС. Това е изоставане в сравнение с миналата година, когато бутилка олио беше 2.15 лв. Цената е силно занижена и затова очаквам тя да догони миналогодишните стойности, а може дори и да ги надмине. В каква посока ще се движат цените на захарта догодина, след като от началото на 2009 г. суровината е поевтиняла? - Захарта е може би най-предвидимата стока. Суровата захар в Ню Йорк е поскъпнала два пъти от началото на годината (от 210 на 560 USD). Подобна е и картината при рафинираната захар, която се тъгува в Лондон - тя е скочила от 330 до над 600 USD. Захарта за 10 месеца е поскъпнала два пъти и това е много ясна тенденция накъде ще вървят цените. Визитка Кой е Васил Симов Васил Симов е роден на 4 декември 1958 г. в София. През 1982 г. завършва ВИИ „Карл Маркс”, специалност Статистика. Специализира Борси и борсови операции в САЩ, Западна Европа и Бразилия. Преподава дисциплината Борси и борсови операции в Университета за национално и световно стопанство. През 1991 г. е назначен за председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ССБ. През ноември 2001 г. става член на управителния съвет на СИБАНК. От март 2002 г. е председател на управителния съвет на СИБАНК.
Източник: Пари (02.11.2009)

Характерно за търговията на Софийска стокова борса (ССБ) през изтеклата седмица е, че за пръв път от месеци насам се наблюдава търсене на доста големи количества фуражи, което впрочем не е учудващо, като се има предвид сезонът. Така че започналото в началото на ноември оживление на пазара на зърно продължава, но без сключени сделки. Оферти за покупка на общо 4000 т царевица са предложили търговци на ССБ при цени от 195-200 лв./т, но насрещни оферти няма. Предложената цена е малко под средната за Европа към момента, но е по-висока от цената на царевицата у нас отпреди 2-3 седмици, уточни Investor bg.
Източник: Монитор (16.11.2009)

Повечето хранителни стоки задържат цените си заради свитото потребление през изминалата година - това обяви вчера изпълнителният директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов. През 2010 г. не се очаква и съществено поскъпване на хранителните стоки на дребно, смятат експертите от ССБ. На стоковите борси обаче се наблюдава плавен ръст на цените на някои хранителни продукти - пшеница, царевица, слънчоглед и захар. Общо 313 млн. лв. е оборотът на ССБ за 2009 г., което е над 2 пъти по-малко от отчетения през 2008 г. оборот, който беше около 663 млн. лв. Това сочат данните от отчета на борсата, който беше огласен в четвъртък. Средната стойност на една борсова сделка на пода на борсата за миналата година се понижава до 457 хил. лева при повече от 1 млн. лв. за предходните две години. Незапомнената световна икономическа криза, която засегна и нашата страна, е основната причина за тежкото положение и на борсата. През миналата година отново сделките на ССБ са основно в сегмент "Нехранителни стоки". За тях са сключени 661 сделки за 312, 7 млн. лв. Енергоносителите формират 94,15% от оборота. При кръг "Хранителни стоки" са сключени едва 12 сделки за 48 хил. лв., а за зърнени култури сделките са за 161 хил. лв. Най-активни за борсова търговия са били второто и четвъртото тримесечие, а най-слабо е третото. При избори бизнесът сякаш замира, констатира Васил Симов. Търговията със зърно отрази черноморския пазар През изтеклата 2009 година търговията на кръг „Зърно" на ССБ АД отрази българския, черноморския и световните пазари на зърнени култури. Традиционно на цената у нас влияе конюнктурата на зърнения пазар в Черноморския регион - Русия, Украйна, Румъния, Казахстан, Турция и ЕС, както и интересите на крупните търговци и инвестиционните фондове в света. Именно тези фактори доминираха при търговията със зърно в страната, като преобладаващата част от сделките са сключвани извън борсата. Експертите на ССБ смятат, че все още борсата не се е утвърдила като глобален пазар на малкия и средния бизнес в страната.
Източник: Монитор (08.01.2010)

Държавният резерв предложи миналата седмица за продажба през Софийска стокова борса (ССБ) над 4000 т хлебна пшеница. Частни търговци също предложиха жито за продажба, така че общото предлагано количество достигна 4700 т. Като цяло офертните цени „продава" за пшеницата бяха в рамките на 190-230 лв./т, като офертата на Държавния резерв клонеше към горната граница на посочения диапазон. Същевременно частна фирма направи оферта за покупка на 15 хил. т пшеница, но при цена от само 170 лв./т, така че до сделки не се стигна. Сделки на едро за хлебна пшеница в страната към момента се сключват при около 190-200 лв./т. Близо месец на ССБ има оферта за продажба на неголямо количество царевица при цена от 240-250 лв./т, но до сделки не се е стигнало. На ССБ през миналата седмица бяха предложени оферти за продажба на общо 500 т маслодаен слънчоглед при цени в рамките на 570-600 лв./т, но борсово търсене в момента няма. Само преди две седмици сделки на едро за слънчоглед се сключваха при цени от около 550 лв./т, но по последни данни цената му расте. През миналата седмица на ССБ бяха сключени сделки на едро за бензин А95 Н при цена от 1780 лв./1000 л и за дизелово гориво при цена в диапазона 1698-1750 лв./1000 л. Цените на основните храни на международните борси в Европа и САЩ през миналата спрямо първата седмица на април имаха само леки колебания в рамките на 1-4%, главно в посока надолу. Към днешна дата цената (преизчислена в левове) на хлебната пшеница и царевицата в Будапеща е съответно 193 лв./т и 227 лв./т, а на маслодайния слънчоглед - 618 лв./т. Актуалната цена на суровото олио в Ротердам е 935 долара/т, а на захарта в Лондон - 491 долара/т.
Източник: Монитор (13.04.2010)

Цените на едро на хранителните стоки тази седмица вече падат след като преди няколко дни Индексът на тържищните цени отбеляза годишен максимум от 1.768 пункта. Това съобщиха от от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), съобщи БТА. Най-високото си ниво индексът през миналата година имаше точно на Великден, когато достигна до 1.797 пункта. Индексът на тържищните цени тази седмица се понижи до 1.745 пункта. Оранжерийните домати се продават по 2.50 лева за килограм. Оранжерийните краставици са с 4.9 на сто по-ниска цена и се продават средно по 2.53 лева за килограм. Картофите от миналогодишната реколта се продават средно по 0.61 лева за килограм. Цената на зелето се запазва от 0.62 лева за килограм. Зрелият фасул поевтинява с 0.9 на сто, до 2.25 лева за килограм. Цената на чесъна се понижава с 2.2 на сто, до 4.53 лева за килограм. Цената на ябълките се понижава с 1.0 процент, до 1.02 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 1.9 процента, също до 1.02 лева за килограм. Цената на лимоните тази седмица е средно 1.42 лева за килограм. Замразените пилета поскъпват с три стотинки и се продават средно по 3.16 лева за килограм. Захарта поевтинява с две стотинки до 1.34 лева за килограм на едро. Брашното тип "500" се търгува по 0.70 лева за килограм. Яйцата се продават по 0.21 лева за брой. Цената на олиото на едро средно 1.91 лева за литър, кашкавалът "Витоша" се продава по 8.27 лева за килограм, а цената на кравето сирене се понижава с 0.5 процента, до 3.63 лева за килограм на едро.
Източник: profit.bg (19.04.2010)

Васил Симов, шеф на ССБ и изпълнителен директор и председател на УС на СИБАНК: Скуката на стоковите пазари не показва, че излизаме от кризата - Г-н Симов, преди дни в качеството си на главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса вие казахте, че не виждате симптоми, които показват, че излизаме от кризата. Кои са основанията ви за извода? - В борсата няма как да наблюдаваме равнището на безработицата, брутния вътрешен продукт и бюджетния дефицит. Мога да говоря само от гледна точка на цените. Ние следим единствено и само цените на стоките на българския и на международните пазари и може категорично да се каже, че светът не излиза от кризата. Някои държави са малко по-напред, може би САЩ, след тях е Западна Европа, където цените намаляват с бавни темпове. Докато в Източна Европа и България цените продължават да падат. Например за разлика от други години в месеците след януари до нова реколта винаги сме наблюдавали поскъпване на пшеницата вследствие на натрупаните складови разходи и лихви по банкови кредити. Сега е точно обратното, има някакво движение нагоре-надолу, но от началото на февруари тенденцията е към понижаване на цената. Пазарът е малко скучен, търсим с изненада стока, която поскъпва. На производителите им се иска цените да вървят нагоре. Но потреблението е доста слабо, преходните запаси растат, което допълнително тласка цените надолу. Това е един от факторите, който обуславя икономическата криза, тъй като се вижда, че покупателната способност на фирмите и на гражданите е малка и те не купуват. Предлагането на стоки е огромно, а търсенето е доста по-малко и затова мога да направя извода, че все още не сме тръгнали да излизаме от кризата. - Но поскъпването на металите, което се дължи на силното потребление на китайската икономика, не може ли да се тълкува като положителен сигнал за световната икономика? - Поскъпването на някои цветни и черни метали е нормално положение на пазара, защото той е много динамичен. Напоследък специално при тази група стоки наблюдаваме трайно повишение на цените с по 1–2% на месец на Лондонската борса. Но разнообразието на стоките е огромно, те са стотици хиляди видове и от една отделна не може да се направи извод за цялата икономика. - Според вас кои сектори ще успеят първи да навлязат в растеж? - Това е много труден фундаментален въпрос. Отраслите, които се занимават с производство на храните, може би имат шанса по-бързо да обърнат тренда. Когато търсенето стане по-голямо от предлагането, и цените ще тръгнат нагоре. И обратно - при групата на индустриалните стоки по-трудно ще се засили търсенето. Това е общо правило, но не може да се направи конкретен извод. - Попитах ви и защото сте банкер, а бизнес се прави със заемен капитал. В банките появява ли се вече усещането, че някои браншове започват да се съживяват, защото се увеличава търсенето на кредити за оборотни средства и за инвестиции? - Няма определен сектор, който да е засилил търсенето си на кредити. По-скоро обратното. Забелязваме, че строителството продължава да не иска пари от банките, то е в много трудна ситуация. Но и нямаме сектор, който да е по-активен. При производството на земеделски култури, тъй като те имат сезонен характер, през пролетта и през есента се засилва търсене на финансов ресурс. При индустрията обаче нещата са доста в по-лошо състояние. Това са сектори с огромни обеми и успоредно с тях и с огромни проблеми. Необходими са доста усилия, за да се завърти колелото в обратна посока. А вече повече от година инерцията е към намаляване на темповете на производство, защото няма търсене на пазара. За да се обърне колелото в обратна посока, са необходими и време и доста усилия. За различните типове производства излизането от кризата е различно – някъде може да трае с години, другаде вероятно ще се премине и в рамките на няколко месеца. Всичко зависи от бързината на обращаемост на капитала. Но за по-тежката индустрия при всички положения са необходими години. - Намесата на държавата в такъв момент каква роля може да изиграе? - Държавата не бива да бъде приемана като майка хранилница за бизнеса. Самата държава изпитва трудности и по-скоро предприемачите трябва да й помагат, като засилят оборотите, като излязат на светло, като започнат да си плащат данъците. За мен винаги е било много странно, когато определени сектори – тютюнопроизводители, зърнопроизводители, млекопроизводители, искат все нещо от държавата. Разбира се, има си съответните закони, според които се плащат съответните субсидии. Но нека погледнем и в обратната посока – дали всички в бизнеса така съвестно си изпълняват задълженията, както държавата към тях. - Често представители на бизнеса недоволстват от високите лихви по кредитите. Как ще коментирате идеята от последните дни лихвените нива да бъдат регулирани? - Много е трудно в една пазарна обстановка, в която сме ние, да се регламентира някаква минимална или максимална граница на лихвите. Всичко трябва да се определя от свободния пазар – от търсенето и предлагането. Мога да кажа, че българските банки вървят към намаляване на лихвите по кредитите и за ужас на някои - и към намаляване на лихвите по депозитите. А кога лихвените проценти ще бъдат сравними със средноевропейските? Тогава, когато и нашата икономика ще се съизмерва с европейската. Нашата банкова система не е изолирана, ние работим в условията на българската действителност. Не може за едни неща да бъдем европейци, а за други – не. Когато се произвежда с европейско качество и рентабилност, тогава ще имаме и европейски лихви. - Трябва ли на всяка цена да бъде преследвано желанието България да се присъедини към еврозоната? - Това е задача на всяка държава - членка на ЕС. Тъй като сме член на ЕС, едно стоене извън еврозоната би било странно. От друга страна – убеден съм, че сме далеч от критериите за влизане в еврозоната. Нашето желание е едно, а реалността е друга. Трябва да минат 1, 2, 3 или 5 години, за да покрием изискванията, които Европа поставя, и това е задачата на българското правителство. Но времето ще покаже точно колко време ще е необходимо. Не бива да си поставяме някакви нереални срокове в бодряшки стил от типа да вземем 5-те години за една. Много са строги финансовите критерии, които трябва да бъдат покрити и които Европа ще следи под лупа. - Ще ви върна накрая към вашата все още неосъществена идея за продажбата на електричество на борсата. - Всяка една стока, която може да се произвежда и потребява, е нормално да се търгува на открития публичен борсов пазар. След като това се прави с пшеницата, захарта и брашното, с петролните продукти и металите например, логично е да искаме да се прави и с една много ликвидна и много търгувана стока в България, каквато е електричеството. Трудността идва от факта, че тук имаме специфична форма на пренос от производителя към потребителя. Смятам, че у нас няма икономист или политик, който не иска токът да стане борсова стока. Но за целта е нужен механизъм, който е измислен и утвърден в света, и в България да се напасне със законовата регламентация за пренос на електричество в България. Смея да твърдя, че в Софийската стокова борса имаме прекрасно действащ механизъм за търговия с борсови стоки в условията на прозрачност и конкурентност и заедно с държавата може да изградим специализиран контракт, наречен електрически ток. Ще продължа да предлагам този механизъм, за да знаят всички заинтересовани хора, че борсовият механизъм е удобен и може да се ползва. Вероятно държавата има да решава други по-важни проблеми, но при всички положения това ще стане. В света няма развита държава, в която електричеството да не се търгува на борсата. След близо 50-годишно прекъсване преди 19 години отново започна работа ССБ, дано не чакаме нови 50 г., за да стане токът борсова стока. Защото само по този начин има конкуренция между производителите и потребителите и цената, на която се сключват сделките, ще е равновесна пазарна цена, а не административно определена на основата на желанията на някои хора. Може да се започне със сделки с незабавна доставка, после – с фючърсни сделки, за да се планират разходите за електроенергия със седмици и месеци напред.
Източник: Класа (04.06.2010)

Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса: Пшеницата се превръща в ключова инвестиция - Г-н Симов, много горещ е това лято пазарът на зърно. През последните няколко дни тази стока отново започна да поскъпва. Защо? - Ситуацията на зърнения пазар не е много променена от един месец насам. Картината беше доста изненадваща още в края на юли, когато вместо да поевтинее пшеницата, тя рязко поскъпна. И не само в България, а най-вече в световен мащаб. Преди това, в средата на юли цените бяха около 200 щ.д. на тон. А в някои моменти видяхме покачване над 300 щ.д. на тон. Подобно движение би било нормално, ако се случва през зимните месеци. Но понеже стана в разгара на лятото и след прибирането на новата реколта, затова беше изненадващо. Между 20 и 30 юли най-високите котировки достигнаха 309 щ.д. за тон във Франция, цената в САЩ беше 303 – 304 щ.д. на тон. Нива, които не са виждани от години насам! Всичко това повлия на цените в България, станахме свидетели на едно рязко поскъпване на пшеницата в края на юли. Дотогава цената обикновено беше 120 – 130 щ.д. на тон, а в края на този период се повиши до 180 – 190 щ.д. на тон. Твърде странни нива след продължителното спокойствие на зърнения пазар у нас. - В крайна сметка какво причини тази особена ситуация? - От чисто количествена гледна точка зърното, произведено у нас и в света, не предполага подобен голям ръст в цените. Да припомня, че по това време миналата година в САЩ и в Западна Европа пшеницата струваше 170 – 180 щ.д. на тон, а сега констатираме нива от порядъка на 290 – 300 щ.д. на тон. Наистина имаше по-лоши очаквания за реколтата в някои региони на Източна Европа, в Черноморския басейн – най-вече в Русия и Украйна. По-ниски също бяха прогнозите за реколтата в Аржентина и Австралия, двете държави най-големи производителки в Южното полукълбо. И въпреки че като цяло на земното кълбо се добива повече пшеница, защото други райони компенсират, тези очаквания оказаха силно влияние върху играчите на пазара през юли. Целият август премина доста по-спокойно, дори наблюдавахме понижение на нивата докъм 260 щ.д. на тон. Съвсем изненадващо през последната седмица на август и през първите дни на септември отново се прояви тенденцията към покачване на нивата. В понеделник, на 13 септември, например е констатирана цена от 308 щ.д. на тон, която е много близка до постигнатата през последните години 309 щ.д. на тон. Отново сме на прага на постепенно поскъпване на пшеницата на международните пазари. - С колко точно е свито световното производство на пшеница тази година? - Бързам да обясня, че проблемът не е в количествата. По последни данни се очаква тази година пшеницата в света да е 644 млн. т. За сравнение - през м. г. са произведени около 670 млн. т, а в предишни години – по около 550 – 580 млн. т. Няма слаба реколта, напротив – има много добро производство. А още по-странното е, че запасите в предишни периоди са били в рамките на 120 – 140 млн. т, а сега има близо 200 млн. т запаси. - У нас се оказа, че реколтата е дори по-добра от очакваната, а цените растат. - По данни на нашето Министерство на земеделието и храните реколтата от пшеница е около 3,5 млн. т, имаме и преходен остатък от поне 200 - 300 хил. т. Цените обаче са твърдо над 300 лв. на тон, хубавото зърно дори върви по 320 – 340 лв. на тон. Може би единственият фактор, който прави българската пшеница по-евтина, е по-ниското й качество. Колкото и странно да е, такава е картината: производството е добро като количество, няма дефицит, но цените вървят нагоре, следвайки тенденцията на международния пазар. - Това не противоречи ли на логиката на пазара – има достатъчно стока, но цените й растат? - Трябва да е ясно, че това не е българска спекула, измишльотина или настроение, а е по-скоро ситуация в световен мащаб. Единственото обяснение е наличието на огромни интереси за вложения във фючърси на пшеница. Традиционните големи финансови играчи в света бяха свикнали да инвестират в злато, в акции, в недвижими имоти. През последните години стана модно да се купуват зърнени фючърси и цената се повдига в резултат на засиления интерес. Не че тези финансови играчи имат нужда от пшеница, те просто инвестират в нея и така увеличават цената й. На практика пшеницата стана форма на инвестиция. - След поскъпването на зърното няма как по веригата да не се увеличат цените на брашното и на хляба. - До юли бялото брашно се предлагаше в рамките на 380 лв. за тон. След поскъпването на зърното и цената на брашното започна да се вдига, сега вече няма как да е по-ниска от 600 лв. за тон. Единственото, което може да се каже за хляба, е, че няма да струва толкова, колкото преди година. С колко точно ще се оскъпи, е трудно да се прогнозира, защото в този бранш има голям сив сектор. От друга страна, е слаба платежоспособността на населението и се купуват все по-малки количества. Но, ако сравним цената на българския хляб с европейския, нашият е изключително евтин. А когато се говори за хляба, не бива да се говори за заплатите. Трябва да се гледат цените на пшеницата, на брашното, на електроенергията, на горивата, които са еднакви в цяла Европа. Подпомагането на социално слабите слоеве – това е съвсем друга тема и друг разговор. - Като говорим, че има свободни пари, които днес инвеститорите вкарват в зърно, това означава ли, че светът вече е излязъл от кризата и търси в какво да влага? - В световен мащаб по-развитите държави вече излизат от кризата. Това трудно може да се каже за България. Ние сме доста по-слаби икономически и когато тръгнем да се оттласкваме от дъното, ще ни е необходимо повече време. А и може да се очаква, че това ще стане, след големите държави. Има индикации, че в САШ, в Западна Европа доста отрасли имат показатели, които сочат излизане от кризата. За България това не важи. Понеже говорим сега главно за пазара на пшеница, трябва да е ясно, че големите инвестиционни фондове, които се намесват на него, са в САЩ и Западна Европа. Там кризата не ги е ударила или вече ги е пуснала.
Източник: Класа (14.09.2010)

За два месеца - от началото на август до края на септември - хранителните стоки са поскъпнали на едро с 6,33 процента, отчитат от Държавата комисия по стоковите борси и тържищата. През втората половина на септември цените на олиото и брашното се стабилизират, но остават на по-високи нива спрямо август, като средномесечното поскъпване е с около 10 процента. Спад на цените е отчетен при ориза и малотрайните колбаси. През септември ябълките и гроздето са поевтинели с около 4-5 на сто. В интервала 19-23 на сто е поскъпването на полските домати, чесъна, зелените чушки и зелето. Спрямо същия месец на миналата година се наблюдават по-високи цени на голяма част от хранителните стоки, плодовете и зеленчуците. На годишна база най-много е поскъпнал чесънът - с 96 на сто. Поевтиняване на годишна база има само при картофите - 5 процента.
Източник: БНР (04.10.2010)

Инвестициите се пренасочват към стоки Световните капитали се преориентират от вложения в акции към вложения в стоки, съобщи Васил Симов, председател на Борда на директорите на Софийската стокова борса, на редовен брифинг за тенденциите при търговията на борсовите стоки. Като следствие техните котировки растат, каза той. Другият основен фактор е увеличеното потребление. „За пръв път от месеци няма борсова стока, която да отбележи спад. Цените непрекъснато растат, което се случва не само у нас, но и по света, каза Антонина Белопитова, директор „Търговия и информация“. Добивите на царевица и пшеница са по-ниски, а потреблението се вдига, сочат прогнозите на Световния съвет по зърното. Запасите също намаляват. Хлебната пшеница у нас е с 50% по-скъпа спрямо януари до 360 лв./т. Това не е рекорд, тъй като през ноември 2007 г. цената беше достигнала 400-500 лв./т, припомни Белопитова. Цената на захарта също расте. Горивата поскъпват средно с около 8% спрямо януари. Сивият сектор още пречи на борсовата търговия, коментираха от стоковата борса. Цените на брашното например при нас са най-ниски в страната, но никой не купува, каза Елазаров. Делът на стоките, които се търгуват през борсата, са едва 1-2%. Но на световните борси 99% от сделките са по борсова цена, а у нас не е така.
Източник: Класа (11.11.2010)

До 40% стига сивият сектор по веригата брашно-хляб Борсовият пазар на зърно у нас през миналата година е бил твърде вял, което се дължи най-вече на нежеланието на купувачи да „излязат на светло”, се казва в годишния отчет на Софийската стокова борса (ССБ). Според главния изпълнителен директор на борсата Васил Симов сивият сектор по веригата брашно-хляб е между 30 и 40%. Зърнена криза няма и не може да има, защото произведените пшеница, царевица и ечемик са напълно достатъчни и за вътрешно потребление, и за износ, каза още Симов. Той поясни, че за криза може да се говори, когато в магазините има дефицит на определени стоки. Никой в момента не се презапасява нито с брашно, нито с хляб. Освен това България като страна от ЕС е отворен пазар и, ако се наложи, веднага може да се осъществи внос. Реколтата през 2010 г. беше по-слаба от 2009 г., но имаше остатък от поне 1 млн. т. Тази година е показателна с огромната печалба за зърнопроизводителите, защото цена от 300 лв. за тон е прекрасна за тях, каза още шефът на ССБ. Според него у нас хлябът е най-евтин в ЕС и е нормално да поскъпва плавно с 1,2 до 5 ст. В рамките на м. г. цените на брашната са нараснали с около 45 %. Седмици наред и трите типа брашна, предлагани на борсата, са държали изключително атрактивни цени, но въпреки това не са се появили купувачи. В същото време хлебарите да се оплаквали от високите цени на брашната в страната, което е доказателство за голям сив сектор. Ясно изразено е поскъпването на пшеницата през 2010 г. Прогнозите за добра реколта в България и Черноморския регион (Русия, Украйна, Румъния, Казахстан), както и количеството преходни запаси запазиха котировките „продава” през миналия януари на нива 210 – 240 лв./тон без ДДС. През юли обаче излязоха новите оценки за обема на световното производство. Вследствие на очертаващите се по-ниски добиви в Канада, ЕС, Русия, Казахстан и Турция прогнозата за световното производство на хлебно зърно беше намалена със 7,4 млн. т. В същото време с 2,3% беше увеличена прогнозата за световното потребление. В края на годината цената на хлебната пшеница у нас достигна 360 - 400 лв. на тон. Съществено беше и поскъпването на световните борси. В САЩ за годината цената на хлебното зърно се увеличи от 214 щ.д. до 334 щ.д. за тон, във Франция – от 193 щ.д. до 327 щ.д. за тон, в Германия – от 187 щ.д. до 334 щ.д. за тон. Трудно може да се открие стока, която не е поскъпнала през м. г., обобщи борсовата търговия за 2010 г. Васил Симов. С 53% нарасна цената на слънчогледовото олио. В началото на 2010 г. един тон се търгуваше около 975 щ. д., в края на годината цената вече беше 1490 щ. д. В България цените на олиото останаха стабилни в сравнение с международните пазари. В началото на годината рафинираното олио в бутилки по 1 литър без ДДС се търгуваше по 1,81 лв./л без ДДС, сега е 2,03 лв., което означава увеличение с 12%. С около 16% са поскъпнали различните видове бензини, търгувани у нас. В началото на 2010 г. цените са били в диапазона 1546 – 1750 лв. на 1000 л без ДДС, а в края на годината - 1810 – 2025 лв. на 1000 л без ДДС. В резултат на повишеното търсене в бързо развиващите се пазари като Китай и Индия през 2010 г. цената на никела и калая достигнаха рекордни стойности от 27 600 щ. д. на тон съответно през април и октомври.
Източник: Класа (12.01.2011)

Двойно по-високи цени на пшеницата в България, Франция и Унгария За една година повече от два пъти се е увеличила цената на пшеницата в България, Унгария и Франция. С това трите държави се нареждат в челото на класация, която отчита поскъпването на стоката в световен мащаб. Най-малко - с 58%, е нараснала цената на зърното в Щатите, 86% е увеличението в Украйна, а 98% е в Германия, съобщи Антонина Белопитова, шеф на дирекция в Софийската стокова борса /ССБ/. В началото на юни Световният съвет по зърното /ССЗ/ съобщи, че очаква 667 млн. т зърно, което е с 5 млн. т по-малко от оповестените през май очаквания. Количеството е доста по-ниско и спрямо предишните 2009 г. и 2010 г. Сушата, засегнала основните производителки на жито в ЕС – Германия, Франция, Великобритания и Полша, както и валежите в пшеничните пояси на Щатите, са основните причини за песимистичната прогноза. Анализаторите очакват запасите да се свият до 187 млн. т. За сравнение през м. г. те бяха 198 млн. тона. ССЗ прогнозира също, че българската зърнена реколта ще е в рамките на 3,8 млн. тона. През миналата година у нас бяха добити 3,9 млн. т пшеница. Русия и Украйна отмениха наложените през м. г. ограничения на износ, но това съвсем леко повлия на пазара. След първоначалната еуфория, предизвикала леко падане на цените, нивата отново се върнаха нагоре. Очакваната добра реколта в двете страни обаче трудно ще компенсира намалените запаси в света. В момента на ССБ има множество оферти за предлагане на брашно в чували по 50 кг директно от мелниците, тип 500 на нива 540 лв. на тон без ДДС и тип 700 – 500 лв. на тон. Световните анализатори следят какъв ще е климатът и това ще е основният фактор, който ще определи цените. Много е трудно да се направи каквато и да е прогноза, коментира Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ. Той твърди, че климатът рязко може да обърне всички очаквания. Много зависи също дали Русия и Украйна, които са големият фактор в Европа, ще търгуват свободно. Те ще гледат да осигурят първо собственото си търсене и ще излезнат на международния пазар, след като вържат собствения си баланс. На ССБ купувачи са пробвали нива от 350 – 360 лв. без ДДС за тон зърно от новата реколта, но никой не е предложил количества на тази цена. Със сигурност се вижда, че през юни 2011 г. цените и на пшеницата, и на царевицата стартират от много по-висока база, каза още Симов. Той заяви, че проблем със зърнения баланс в България няма да има. Ако няма някакви изненади по време на жътва, съвсем реално е 1,9 млн. т пшеница да бъдат свободни за износ. Запасите на царевица са най-ниски от 15 години Данните са категорични – има ясна тенденция за поскъпване на царевицата. В последните години драстично е нараснал делът на царевицата, употребявана не само за фураж, но и за производството на алтернативни горива. Според ССЗ тази година се очакват 848 млн. т, но запасите ще са най-ниски от 15 години насам. В същото време потреблението ще е 853 млн. тона. Всичко говори за драстично увеличение на цените и на тази стока, според водещи световни анализатори поскъпването може да е в рамките дори на 35%. Спада производството на рапица в света вследствие на валежите в САЩ и Канада и сушата в Западна Европа. Очакват се само 18,8 млн. т, през 2010 г. са произведени 20,6 млн. т рапица. Въпреки отмяната на квотите има информация, че Украйна се готви да въведе експортни мита, защото се очаква по-малка реколта и там. От началото на годината до сега се наблюдава застой в цените на маслодайния слънчоглед в диапазона 580 – 660 щ.д. на тон. Благоприятни са прогнозите за производството в Украйна , оценките за реколтата там се движат в границите от 7,3 млн. т до 7,8 млн. т, през 2010 г. бяха добити 6,8 млн. т. В Русия пък са засети рекордно количество площи и се очакват 8,1 млн. т слънчоглед. За сравнение през миналата година бяха произведени 5,4 млн. т. Всичко това ще стабилизира цените не само в Черноморския регион, но и в световен мащаб, смятат анализаторите.
Източник: Класа (20.06.2011)

Един от шефовете на СИБанк - Васил Симов, ще бъде изпълнителен директор на Българо-американската кредитна банка, стана ясно от съобщение на институцията. Другият изпълнителен директор ще е Таня Керемедчиева, като и двамата имат предварително одобрение от БНБ. Симов и Керемедчиева ще влязат и в управителния съвет на БАКБ, е решил надзорът му на свое заседание в петък. В момента Симов е изпълнителен директор на СИБанк, където допреди няколко месеца акционер беше Цветелина Бориславова. През май дружеството й "Сиесайеф" обяви покупката на 49.99% от БАКБ от ирландската Allied Irish Banks. Симов е и изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Стойността на сделката беше 100 хил. евро, но срещу тази сума новият собственик поема и задължения на БАКБ. Наскоро общо събрание на акционерите реши капиталът на банката да се увеличи от 12.6 млн. лв. на 19.36 млн. лв., с издаване на нови акции. Ако всички бъдат пласирани банката ще набере около 50 млн. лв.
Източник: Дневник (26.07.2011)

Васил Симов, икономист, изп. директор на СИБАНК и шеф на Софийската стокова борса: Ръстът на депозитите се дължи на липсата на бизнес, в който да се инвестира - Г-н Симов, отмина ли най-трудният момент от кризата за българския бизнес? - Един от най-обнадеждаващите сигнали в последно време идва от жилищния сектор – там има съживяване и лек ръст на сделките. Подобни тенденции говорят за раздвижване на цялата българска икономика, защото тя е свързана до голяма степен със строителството на жилищни сгради. Напоследък чуваме и за съживяване на търговията с плодове и зеленчуци, което също показва, че икономиката ни върви напред. Земеделието също показва обнадеждаващи резултати. - Кои сектори могат да бъдат двигател на по-устойчив икономически растеж за бъдеще и кои трябва да бъдат приоритетните за реформи сфери? - През летния период – т.е. юли-август – секторите туризъм и селско стопанство е логично да бъдат най-водещи. Реколтата от зърно например е много добра тази година, а що се отнася до туризма – той винаги е бил силно перо в българската икономика. В по-общ план, България трябва да насочи усилия към развитието на енергийния сектор, който е високообемен в левово изражение, а мечта за всяка държави естествено си остават телекомуникациите, секторите на новите технологии. Но за апетити към тези сфери можем да говорим едва когато излезем напълно от кризата. Още нещо - икономическият растеж на страната трябва да се разглежда и на фона на случващото се в Европа – някои от големите икономики доста по-бързо успяха да се измъкнат от рецесията, а за сметка на това страните от периферията на Европа страдат от сериозна финансова криза. Така че ние сме някъде по средата, а трябва да се стремим да сме сред отличниците. В системата на транспорта, на енергетиката - и на правителствено, и на браншово ниво се предприемат удачни мерки за настройка на системата. Надявам се, че българското земеделие и селското стопанство като цяло ще продължи да бъде един водещ отрасъл у нас. Друг стабилен сектор е финансовият - той първи се настрои на европейско ниво като регулации и изисквания още преди 5 години. Затова и българската финансова система е изключително стабилна и дава спокойствие и на останалите участници в бизнеса. Дори и да има повишаване на цените, на безработицата, хората като че ли са спокойни, защото банките са стабилни. Именно банковата система е островът на стабилност, който крепи самочувствието на българина. - Споменахте периферията на Европа. Ще се отрази ли дълговата криза на България и в кои аспекти? - Категорично ще има влияние на дълговата криза към България. Няма как всички процеси, които текат и тук, в региона и на ниво ЕС и дори зад Океана да не се отразят на една малка страна със слаба отворена икономика. От друга страна, сме член на голямото европейско семейство и имаме успокоението на Европейската централна банка, на европейските институции, че биха ни помогнали, ако има някакъв проблем. - Доколко решението да се откажем от кандидатстване в чакалнята на еврозоната – ERMII, е оправдано? - Все още не сме готови да влезем в еврозоната. Чест ни прави, че си го признахме. Няма смисъл да се залъгваме, че нашата икономика е дорасла да се мери като стандарт с гигантите в Европа. Отлагането всъщност не е фатално, ще ни даде възможност да си подредим къщата, така че, когато влезем в еврозоната, да няма сътресения. Редица държави при приемането на еврото се наложи да се справят с шока от покачването на цените. И в Гърция, и в Италия, Испания, Португалия местните хора казваха „всичко поскъпна“. У нас не ни трябва точно в момента подобен нагнетателен лош фактор. Така че в това отношение си спестяваме закръгляването на цените в посока нагоре. - Един от основните въпроси, който обикновеният човек си задава, е защо у нас лихвите по кредити са толкова високи? - Защото не сме сред държавите със силни икономики. Рискът за България като икономика е по-висок и оттам идват и по-високите ставки. Ние сме най-слабата в икономическо отношение страна в Европа. Лихвата по кредита не е самоцел, тя не се измисля или просто да се извади от джоба като някакъв процент печалба. Тя се определя от степента на зрялост на икономиката и степента на риск на вложения в нея. Естествено, че тези показатели са по-добри в Германия и Франция, а при нас са по-слаби. Но, когато говорим за лихви по кредити, веднага трябва да обърнем медала и да отчетем, че и лихвите по депозити у нас са по-високи. В Западна Европа годишната доходност от пари на влог е в рамките на 1-2-3%. У нас домакинството може да се радва на добър доход на своите спестявания до 5-6% за година. - Докога смятате, че ще продължи спестовният бум, породен от кризата? - Има ръст в спестяванията – да, това е факт, но за бум не знам доколко можем да говорим. От една страна, чисто психологически българинът отделя повече „бели пари за черни дни“. Но от друга – ръстът на депозираните средства се дължи преди всичко на липсата на бизнес, в който да се вложат тези пари. От разговорите ми с представители на компании в редица сектори разбирам, че в момента имат свободен финансов ресурс, но не виждат смисъл къде да го вложат. Строителят казва: „защо да строя, като моите апартаменти никой не ги купува“; производителят в сферата на селското стопанство пък пита: „пазарът е стагниран, защо да влагам пари в още продукция“. Но, когато се раздвижи икономиката като цяло, компаниите ще започнат да посягат на депозираните си средства и да ги наливат в реалния бизнес. - Това раздвижване ще се случи ли до края на годината? - Надяваме се. Прогнозите са хубаво нещо, особено за вас, журналистите, но тези 20 години на стоковата борса са ме научили да гледам фактите такива, каквито са, когато са станали. - Като шеф на Софийската стокова борса следите отблизо тренда в цените на основните суровини. Да очакваме ли поевтиняване на цените? - Много е трудно. Не е логично цените да поевтинеят. В социален аспект трябва да помислим как да се повишат доходите на хората. Защото наистина, цените у нас не са високи, просто доходите на хората са ниски. В България дори смятам, че цените са най-ниските в Европа. Как да стане хлябът ни по-евтин, като той е три пъти по-евтин от хляба в Германия. Най-евтиният хляб в Европа, го ядем в България. Подобна е картината при млякото, месото, и то при равно качество. И след като се стремим да се изравним със западния свят, е логично да се предполага, че цените ще растат. - Големият проблем обаче е, че обикновено ръстът на цените у нас изпреварва този на доходите? - Точно така. Големият проблем на България е, че сме с най-ниските доходи в Европа. И погледът и усилията на всички трябва да са отправени не към това как да свалим цените на стоките – невъзможно е, а как да повишим доходите на населението. При нас и транспортът, и бензинът са по-евтини. На фона на съседите ни горивата са по-ниски с поне 30%. - Какво ще бъде отражението на драмата, която се разигра в последните дни с отнетия лиценз на „Лукойл“? - Ще създаде известен хаос в доставките, но цените не би трябвало да поскъпнат. Българските дистрибутори на горива се влияят от цената на петрола, а не толкова от това откъде ще зареждат. А и съм сигурен, че са подготвени с алтернативни варианти. Що се отнася до „Лукойл“ - тя е изключително голяма и мощна компания и съм сигурен, че ще намерят желание да разрешат възникналия проблем, пък пари има... - Както казахте - когато говорим за цените на бензина, най-честата причина е поскъпването на петрола. Но на обикновения човек му се струва, че много по-бързо цените на бензина поскъпват след съответното повишение на петрола на международните борси, отколкото когато има поевтиняване на международните борси? - Това е един психологически търговски трик. Когато петролът поскъпне, веднага цените на производните също тръгват нагоре, след седмица-две има ръст и на бензина и дизела. Затова е логично да се запитаме: когато цените на суровините паднат, защо и цените на стоките не тръгнат надолу? Ето тук е психологическата бариера на българските производители и търговци. Те не са сигурни, че трендът е стабилен и спадът ще продължи и затова не свалят толкова рязко цените. Ако поевтиняването на суровината е трайно – за няколко месеца, половин година – значи ще имаме поевтиняване и на хляба. - Не мога да не ви попитам за любимата тема на журналистите.... лошите кредити. Вижда ли им се краят метафорично казано и според ваши колеги реалните загуби за банките ще се калкулират след 2-3 години... Какви са очакванията ви за траен спад на необслужваните кредити? - Не е приятно за банковата система, когато лошите кредити растат. Най-големият им бум беше в началото на кризата. Самият ръст тогава беше много по-бърз и рязък. Големите лоши кредити, тези, които се издъниха, така да се каже, вече са факт. След това започна леко успокоение. През 2011 г. вече виждаме забавяне на тренда на ръст на лошите кредити и не очаквам да има нов бум. В крайна сметка всичко зависи от българската икономика – ако тя покаже много ясни признаци за съживяване, това ще подобри портфейла на финансовите институции. Ако има производство, износ, търговия, нови работни места, и съответно рискът в банковата система тръгне надолу, не може да не се свали размерът на лошите кредити.
Източник: Класа (01.08.2011)

Зърното избяга от борсовата търговия през 2011 г., съобщи изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов вчера. По думите му за поредна година сме свидетели на нежеланието на търговци и производители на хранителни стоки да излязат на „светло“ и да търгуват на борсата. Големите играчи в сектора – зърнопроизводители, търговци и мелничари, не играят активно на пода на борсата. „Не е логично сделки за 10 или 20 хил. тона пшеница да се сключват извън стоковите борси. Това означава, че има какво да се крие“, смята Симов. България има сделки за износ на зърно за хиляди тонове, които се сключват „на четири очи“, без да се знае дали са платени ДДС, други налози и такси. Сега през публичната търговия минава по-малко от един процент от реколтата от пшеница в България. „Все още никъде не е записано, че сделки над 10 хил. т трябва да се правят през борсата. Необходимо е със законови промени търговията със зърно да бъде изкарана „на светло“, категоричен е шефът на ССБ и изрази надежда, че все някое правителство ще има волята да го направи. През 2011 г. най-търгувана стока на борсата с дял от 36%, или 360 хил. лв. оборот, е олиото. Цената на продавачите в началото на годината е в диапазона 2400–2500 лв. за тон без ДДС за наливно рафинирано олио. В края на миналата година се отчита понижение до нива 1800-1900 лв. за тон и на тази стойност има сключени сделки на ССБ. Същата тенденция и спад от 18% се забелязва и в цената на суровото слънчогледово олио на най-представителния пазар в световен мащаб – борсата в Амстердам. В анализа на търговията в сектор „Хранителни стоки“ стана известно, че докато на международните пазари цените на рафинираната захар отбелязаха спад от 23% ( на борсата в Лондон) и 28% понижение на суровата нерафинирана захар, търгувана на борсата в Ню Йорк, на българския пазар през януари се отчита 51% поскъпване на годишна база. Както обясни Симов, голямата диспропорция се дължи на цикличност на доставките и забавяне от 3-4 месеца, докато суровината се достави и преработи в България. „Няма драма със захарта“, подчерта директорът на ССБ и прогнозира, че може да очакваме по-ниска цена на сладката стока през пролетта или лятото на тази година. Той обясни още, че търговията с хранителни стоки най-често става на тържищата, където стоката може да се види, а не на стоковата борса. Затова и през 2011 г. се отчитат рекордни обороти на тържищата и в търговията на дребно. През 2011 г. оборотът на ССБ отбеляза ръст от 31% в сравнение с 2010 г., съобщи още Васил Симов. По думите му резултатите са доста оптимистични, тъй като в условията на спад на производството, на финансови затруднения на фирмите, на намален оборот по търговските обекти в ССБ отчитат повишение както в обема на сключените сделки, така и в броя им. Както уточни Антонина Белопитова, директор на дирекция в ССБ, почти целият оборот от 524,7 млн. лв. е станал в сегмента „Нехранителни стоки“. Не е тайна, че редица държавни и общински структури купуват масово горива през борсата по правилата на Закона за обществените поръчки. Сделките за горива през миналата година възлизат на повече от 471 млн. лв. и близо с 33% е нараснал делът им ССБ. С около 7% е поскъпнал бензинът за година, докато дизелът е скочил с 10 на сто.
Източник: Класа (11.01.2012)

След като САЩ свалиха цените на хлебното зърно заради последната прогноза на Световния съвет от 12 януари, че добивите от пшеница вероятно ще са около 1,5 млн. т повече от очакваното, Европа е на път да стори същото. Това съобщиАнтонина Белопитова, директор в Софийската стокова борса (ССБ). Дотогава в търговските среди определено доминираха нагласите за намаление на добива и стопяване на запасите от фуражно зърно в САЩ през 2012 г. „Пазарът се беше настроил, че заради лоши агрометеорологични условия ще има спад в производството, но прогнозата за пшеницата е увеличена с около 1,5 млн. т, което значи, че вече минаваме добив от 690 млн. т в световен мащаб“, коментира още Белопитова. Ако прогнозата се сбъдне, добивите в световен мащаб ще превишат потреблението с над 37 млн. т. Освен това т. нар. преходни запаси от зърно от минали години ще останат големи. Към декември 2011 г. преходните запаси от пшеница в света възлизат на 208,5 млн. т, което е най-високото им ниво за последните 10 г. Новите прогнозни данни предизвикаха вълна от спекулативни продажби и срив на цените на борсата в Чикаго, който рефлектира и върху европейския пазар. В момента цената на зърното от пристанище на САЩ (FOB цена) падна от 257 долара за тон в началото на миналата седмица на 243 долара/т в края й. Днес се очаква понижението в цената на зърното и на големите европейски пазари. В същото време в България няма раздвижване на пазара. Цените са остават почти без промяна през последните два месеца, съобщи още Белопитова. Средно пшеница се търгува у нас по 300-330 лв./ т при 410 лв. преди година. Фуражната пшеница се търгува около 290- 300 лв./т, царевицата - 320-340 лв./т, а маслодайният слънчоглед около 630-670 лв/т, съобщиха от ССБ. Но на стоковата борса нямат данни какви са свръхзапасите на хлебна пшеница в страната. „За съжаление за всички останали държави има данни, но в България какво се случва - не знаем“, заяви Белопитова. Както преди седмица съобщи изпълнителният директор на ССБ Васил Симов, под 1% от зърнената реколта в България минава през борсовия под, а всички останали сделки се извършват „на четири очи“ в сферата на сивата икономика.
Източник: Класа (17.01.2012)

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов ще присъства на първата сесия на Софийска стокова борса за продажбата на дървесина, съобщиха от МЗХ. Събитието ще се проведе от 10.00 часа в Административната сграда на НДК.
Източник: Агенция Фокус (17.02.2012)

Фирми от дървопреработването ще сезират прокуратурата за това, че не са били допуснати на първата тръжна сесия на Софийската стокова борса в петък, заявиха от коалицията на сдружения в сектора. Ден по-рано от БСП също съобщиха, че ще дадат министъра на земеделието Мирослав Найденов на прокурор, защото избрал брокерите за държавните горски предприятия без конкурс, а само по препоръка от Софийската стокова борса. Найденов заяви, че няма нарушение, тъй като по закон не се изисквало брокерите да се избират с конкурс. Тръжната сесия се проведе в петък въпреки обещанието на министъра пред представители на коалицията да не се състои, докато не бъдат написани промени в приетата набързо и без обсъждане наредба за борсовата търговия с дървесина, влязла в сила от началото на януари. На срещата им миналата седмица той получи сигнали за злоупотреби и "нечестна игра" още преди старта на борсовата търговия. В петък общо 28 фирми купиха 161 хил. куб. м дървесина на стойност 10.665 млн. лв. От браншовата коалиция заявиха, че сесията е била незаконна, тъй като се е търгувала дървесина "на корен", т.е. все още неотсечени дърва, а според наредбата за дърводобива и търговията продажба може да се осъществява само на вече добита дървесина. От организацията потвърдиха, че протестните им действия са въпрос на време. "Искахме да участваме в тръжната сесия, но на нашата фирма, а и на фирмите на други колеги, ни беше отказана информация за офертите", разказа пред "Капитал Daily" собственик на дървопреработвателна компания, който поиска името му да не бъде съобщено. По думите му схемата на борсовата търговия включвала брокер, който представлява продавача - някое от шестте големи държавни горски предприятия, и брокер, който представлява купувача. "В случая брокерът на районното ни стопанство отказа да даде информация на избрания от нас брокер за спецификацията на дървесината, цени и друга информация. Дори не стана ясно дали районното ни стопанство предлага дървесина или не", заяви предприемачът. От фирмата - брокер на стопанството, му казали, че няма смисъл да се интересува от тази сесия, защото сделките вече са сключени и разпределени. На въпрос знае ли кои са предварително избраните купувачи собственикът на предприятието заяви, че в бранша упорито се споменават имената на няколко големи фирми в сектора. Брокерските компании, които представляват шестте държавни горски предприятия, са "Ого" ЕООД на Огнян Боржуков, "Симеф" ООД на Любомир Ефремов, "Феникс ЛВ" ЕООД на Петър Узунов, "Меркант" ЕООД на Орлин Лилкин, "Аякс София" ЕООД на Павел Иванов и "Ромашка" ЕООД на Георги Лайков. Фирмите са препоръчани от шефа на Софийската стокова борса Васил Симов по запитване на министерството. "Препоръчах ги, защото смятам, че са най-компетентни за тази специфична стока. Винаги съм се отзовавал на молби на държавни ведомства - препоръчвал съм брокери и на държавния резерв, МВР, Министерството на отбраната, митниците", заяви Симов. Докато политическият скандал се разраства, дървопреработвателният сектор е пред колапс заради хаоса с търговията и липсата на суровина, твърдят негови представители. Според членове на дървопреработвателната камара досега са продадени само 10% от определените годишни количества, докато други години по същото време процентът е надхвърля 30. Голяма част от предприятията работят с много намалени мощности или съвсем са спрели работа, посочват от от камарата.
Източник: Капитал Dаily (20.02.2012)

Дървесина за 10,665 млн. лв. се изтъргува на първата сесия на стоковата борса за продажба от държавните горски предприятия. Точно в 10 часа звънецът удариха министърът на земеделието Мирослав Найденов и шефът на борда на директорите на борсата Васил Симов. Сесията беше проследена и от шефа на комисията по стоковите борси и тържища Едуард Стойчев. Продажбата на държавна дървесина на стоковата борса стартира след серия скандали и протести на дърводобивни и преработващи фирми. От БСП пък заявиха, че дават Найденов на прокурор, защото в студа и кризата пускал комисиони за 1,8 млн. лв. на избрани фирми. И вчера министърът размени остри реплики с лявата депутатка Корнелия Нинова. Комисионата за дървесината от шесте държавни предприятия е 20 000 лв. и тя ще бъде дарена за пострадалите в село Бисер, заяви Найденов. Според него от БСП говорели за 2 млн. лв., защото по тяхно време давали по 30% под масата. Найденов каза, че самите дърводобивни фирми му признали, че тогава от 5 камиона с дърва 2 не се декларирали. Сега комисионата била едва 0,2 на сто, което било възможно най-ниската. Продажбата на дървесина на стоковите борси ще продължи, защото това е най-честният и прозрачен механизъм, декларира земеделският министър. 28 фирми купиха общо 161 хил. куб. м дървесина при средна цена от 62 лв. за кубик. Дървата обаче ще бъдат доставени след 3 до 5 месеца, те все още не са отсечени.
Източник: 24 часа (20.02.2012)

Половината от дървесината ще се търгува на Софийската стокова борса въпреки протестите на част от фирмите в бранша, заяви земеделският министър Мирослав Найденов по време на разговори с производители по повод протести пред Министерския съвет. Целта на продажбата през борсата е да се извадят на светло всички сделки, допълни министърът. Другата половина ще се предлага на търгове, както и досега. Няма да отпадне преференцията от 33% за добива на дървесина за местните фирми, заяви още Найденов.
Източник: Стандарт (23.02.2012)

Земеделският министър Мирослав Найденов обрича дървопреработвателната промишленост на катастрофа. Обвинението е на депутата от левицата Меглена Плугчиева, която допълни, че малките фирми в сектора нямат шанс да стигнат до София, за да протестират. Вчера представители на малки и средни фирми излязоха на протест срещу предприетия ход за продажба на дървесина през стоковата борса, а министърът заяви, че схемата няма да се променя. „Това е една отработена, престъпна схема, чрез която се нарушава държавния интерес. Загубата по наша оценка за шестте държавни предприятия е минимум 3 млн. лв. от проведените търгове в петък. Това е престъпна схема, защото непрозрачно избрани брокери, които си призна министърът, че не е провеждал поръчка, които брокери са продали само преди няколко месеца хиляди километри тръби за напояване от „Напоителни системи" със съдействието на вече бившия директор на дружеството Георги Харизанов, който малко по-рано наряза най-голямата напоителна станция в Силистра, която водоснабдяваше и напояваше над 30 000 декара в България, тези фирми затварят помежду си контрактите и ощетяват българските данъкоплатци", каза народният представител от БСП Димчо Михалевски. По думите на депутата над 500 малки фирми и няколко десетки големи нямат никакъв пазарен достъп до суровината. Михалевски допълни, че това ги обрича на фалит, обрича и хиляди българи да излязат на трудовата борса, тъй като няма да имат работа в следващите години. Продажбата на дърва за огрев през Софийска стокова борса (ССБ) не е извършвано. Това заявяват от Министерстовото на земеделието и храните (МЗХ) по повод твърденията на БСП. От МЗХ уточняват, че министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов е разговарял с изпълнителния директор на ССБ Васил Симов и поискал извършване на проверка защо е продавана дървесина със спецификация дърва за огрев. След извършената проверка от борсата стана ясно, че поради непознаване на терминологията от служители на ССБ грешно е публикувана информация на сайта за изтъргувани дърва за огрев вместо дървесина ОЗМ (обла за занаятчийски материали), както е термина съгласно номенклатурата за категории и асортименти на дървесината. Съгласно наредбата за възлагане на дейности в горските територии през борсата се търгуват едра строителна и технологична дървесина. Васил Симов е уверил министър Найденов, че в бъдеще подобни неточности няма да бъдат допускани. От Земеделското министерство подчертават, че сключените договори за продажба на дървесина през борсата са за дърва, които ще се добиват в следващите няколко месеца, а не за такива на склад. Това по никакъв начин не може да се отрази върху цените на дървата за огрев в момента. Те припомнят, че за покриване на част от недостига на дърва за огрев и овладяване на спекулативно високите цени през последния месец, министър Найденов разпореди на шестте държавни горски предпирятия да отпуснат на пазара 1200 куб .м. дърва за населението на цени от 50 лв. на куб м.
Източник: Дарик радио (24.02.2012)

Голямата борба беше този, който сече дървесината, той да я продава и да влезе в ролята на прекупвач, обясни повода за протести на фирми от бранша, които се проведоха вчера в столицата, инж. Юри Миков, директор на Северозападното държавно предприятие, на пресконференция на шестте горски предприятия. По думите му на повечето места в страната един кубик дърва струва около 36 лв. или 42 лв. с ДДС. „Частната фирма купува дървата по 30 лв., а след това ги продава на средна цена 65 лв. Гарантирам ви, че в 92% от случаите за тази разлика до 62 лв. няма фактура. Така ежечасно се продуцира сива икономика и тази практика трябва да бъде пресечена”, коментира Миков. „Правим всичко възможно да си оправим къщичките и едно от средствата за това е новият Закон за горите“, допълни той и припомни, че всички се обявиха срещу продажбите на борсата. „2008 г. пак се опитахме да продаваме през борсата, тогава цялата дървесина щеше да се търгува през борсата. Тогава обаче фирмата беше една, сега са шест. Комисионата на тази фирма беше 1%, а сега комисионата на шестте фирми е по 0,2%”, уточни Миков. Миналата година излезе нов Закон за горите, който създаде 6 държавни предприятия, които стопанисват 90% от горския фонд на страната. Целта на тези предприятия е с минимум средства, минимум нарушения да се гони максимум печалба, каза инж. Александър Йолев, директор на Югозападно държавно предприятие-Благоевград. Той подчерта, че обвиненията срещу държавните структури от страна на частните фирми в бранша на дърводобива и дървопреработването са неоснователни. Досега държавата не е имала търговска печалба от горите, докато през 2011 г. и шестте държавни горски предприятия са на печалба, обясни Йолев. Той е уволнил 16 директори на горски стопанства от общо 38 и повечето са дадени на прокурора за допуснатите нарушения за половин година. „Заварих предприятието с 38 предприятия и над 3 млн. лв. задължения. Фирмите, които протестират, са взимали дървесина, без да плащат, и имат задължения”, каза той.
Източник: Класа (01.03.2012)

Няма да има търговия с дървесина на стоковата борса, каза министърът на земеделието Мирослав Найденов на среща с представители на фирми от горския сектор в Ракитово. Найденов обясни, че количествата дървесина, които ще се продават, условно се разделят на две групи - две трети от дървесината задължително ще минават през търгове, като условията им ще бъдат еднакви. Другата една трета ще се разпределя от шефовете на горски предприятия, които ще преценяват как ще я реализират. Те може да я предложат и на борсата. Запазват се привилегиите на местните фирми, които може да получат 33% от добитата дървесина. Под местни фирми ще бъдат записани тези, които имат производствени мощности на съответното държавно горско предприятие. Министърът предложи на дървопреработвателите да се оформят три групи търгове: малки, които ще предлагат от 100 до 1000 куб. метра дървесина, средни - от 1000 до 50 000 куб. метра, и големи - над 50 000 куб. метра. Търсим възможности за ограничаване износа на дървесина за Турция, каза още министър Найденов. 5 млн. куб. метра годишно е добивът на дървесина. Но близо 1,5 млн. куб. метра се крадат, каза министърът.
Източник: Стандарт (06.03.2012)

От 20 до 30 % е покачването на цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа от началото на годината. Това съобщи Борис Ангелов, директор на Регионалния център на Софийската стокова борса в Монтана, пред "Фокус". Цената на слънчогледа от 500-600 лв. се е покачила на 760-800 лв. за тон без ДДС. Той посочи, че около 360 лв. се търгува тон качествена пшеница, а царевицата - за 350 лв. и има тенденция на покачване на цените. Това е зърното, което най-много се търсело засега. За овес и рапица няма нито предлагане, нито търсене на пазара. Цената на ечемика е 350-400 лв., каза Ангелов. На стоковата борса за Северозападна България има достатъчно запаси от всички видове зърно. Според Борис Ангелов тази година няма да е лоша, а покачването на цените след месец март е нормален процес, тъй като има по-голямо търсене на зърно. Складовете започват да се освобождават от запасите си и да се почистват, за да могат да поемат новата реколта от ечемик и пшеница, която ще постъпи след три месеца.
Източник: Дума (09.03.2012)

Запасите от дървесина в България се изчисляват на около 590 млн. куб. метра. Почти целият горски фонд - около 90% се стопанисва от 6 държавни предприятия, а 58 млн. куб. м (10%) са в ръцете на частни физически или юридически лица. Според сега предвидените поправки в Закона за горите специализираните фирми в дървообработването и производството на мебели ще имат само 2 възможности да се сдобиват с дървен материал: половината дървесина ще се продава на търгове, а другата половина – на стоковата борса в София, Русе и Пловдив, като разпределението е съответно 84% на Софийска стокова борса и по 8% на ПСБ и РСБ. Дървесината от тези райони вече се предлага на трите стокови пазара чрез борсови посредници, избрани от МЗХ по лична препоръка на Васил Симов: „Ого” ЕООД, „Симеф” ООД, „Феникс ЛВ” ЕООД, „Меркант” ЕООД, „Аякс София” ЕООД и „Ромашка” ЕООД. Според Васил Симов така ще се намали значително дела на сивия сектор и търговията ще излезе „на светло”. От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост заявиха, че този ход ще изтласка от бизнеса малките и средни фирми в дървообработването и мебелния бранш. Те изтъкнаха, че се създава предпоставка фирми, приближени до управляващите, да изкупуват евтино дървесината. Впоследствие, спечелилите участници в борсовата търговия, препродават изкупения дървен материал с тройна надценка. Такива случаи вече са регистрирани, а още след първата тръжна сесия на ССБ, недопуснатите до участие фирми съобщиха, че ще сезират прокуратурата. Днес стана ясно, че земеделският министър дава заден ход. Какъвто и да е мотивът сега за промяната на 180 градуса, не е ясно, но този сектор има огромно значение за икономиката на страната. Ето какво има в момента в сектор „Дърводобив, дървопреработка и производство на мебели”.
Източник: Банкеръ (12.03.2012)

Много тръбопроводи на „Напоителни системи” са откраднати, други съществуват само на хартия, каза изпълнителният директор на „Напоителни системи” ЕАД Стайко Ганчев. На този етап има сключени договори със Софийска стокова борса за 15 000 тона скрап, като очакваните постъпления от продажбата им са около 5 млн. лева. До момента са продадени близо 2 000 тона. Това е нестандартен скрап, който трябва да се извади, да се нареже и транспортира, подчерта Стайко Ганчев. Цената му варира от 230 до 390 лв. за тон. Тези 15 000 тона са изчислени на база предварително проучване с представителите на 10-те клона на „Напоителни системи” в България. Те са подали списък с неработещите помпени станции и тръбопроводи, които са бракувани. Направена е предварителна оценка и на Стоковата борса в София са пуснати определени количества. Според изчисленията трябва да бъдат предоставени по 1500 тона от район. При неизпълнение на това количество, неустойката е около 200 лв. на тон, която започва да тече след 300 дни, уточни шефът на дружеството.
Източник: Фирмена информация (12.04.2012)

Софийска стокова борса АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 10.05.2012. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2011 година.
Източник: Агенция по вписвания (12.04.2012)

Брашното, яйцата и захарта леко поевтиняват, а олиото поскъпва. Това сочи седмичният анализ на Министерството на земеделието и храните за периода 11-18 април. Най-евтино е било брашното на борсите във Враца - 66 ст., а най-скъпо във Варна - 99 ст. за килограм. През изминалата седмица средната цена на брашното на дребно в големите търговски вериги е 99 ст., а в по-малките магазини стойността на брашното е 1.08 лв. През последната седмица яйцата пък са поевтинели с 2 ст. и средната цена на яйце размер М е била 26 ст. Най-евтини те са били на борсите в Пазарджик - 23 ст., а най-скъпи - във Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол и Русе - 28 ст. Най-голямо поевтиняване има в Пловдив, Враца и Пазарджик, където цената е паднала с 4 ст. Само олиото отбелязва леко поскъпване при основните хранителни продукти в анализа на МЗХ. Средната цена на едро на слънчогледовото олио за последната седмица е 2.52 лв./л, което е с 0.4% повече от предходния период. Най-евтино на едро се е продавало олиото в Хасково - 2.35 лв./л, а най-скъпо в Смолян - 2.75 лв./л. Средната цена на дребно на слънчогледовото олио в големите търговски вериги е 2.90 лв. за литър, а в малък магазин - за 3.01 лв.
Източник: Сега (23.04.2012)

През май нивото на индекса на тържищните цени падна от 1.502 пункта до 1.421 пункта, което е спад с 5,3, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цената на яйцата през май падна с 20% до 0,19 лева за брой. Средномесечната цена на олиото е с 2,8 на сто по-висока в сравнение с април, като достига до 2,65 лева за литър в края на месеца. Спрямо същия месец на миналата година поскъпване на годишна база е отчетено при яйцата - 33 процента, на фасула - със 17 процента. При цените на месото, месните произведения и рибата се наблюдава лек ръст с около 2-5 на сто. Цените на млечните произведения намаляват на годишна база съответно с 5 на сто за кашкавал "Витоша" и с 1.2 на сто на кравето сирене, а стойностите на кравето масло се доближават до нивото от 2011 г. В началото на пролетта се наблюдава понижение на цените на оранжерийните краставици (с 38,6 на сто) и на салатите (с 14,3 на сто). При цените на оранжерийните домати, зелето, картофите и зрелия чесън има ръст на месечна база с около 10 процента. Значително поскъпване през май спрямо април се наблюдава при ябълките - 30.5 на сто. Покачване на стойностите спрямо предходния месец има и при бананите (3 на сто) и цитрусовите плодове (6-14 на сто). В сравнение с май 2011 г. се отчита ръст на цените на бананите и лимоните с 11-13 на сто. Значително поскъпване на годишна база има при оранжерийните домати (53 на сто), което се дължи на резкия скок на цената в началото на май 2012 г. На малко по-високо ниво в сравнение със същия месец на миналата година е цената на оранжерийните краставици - 4.4 процента. При останалите плодове и зеленчуци се наблюдава спад на цените на годишна база, като най-силно изразен е този спад при цената на картофите, зрелия чесън и ябълките - около 30-50 на сто.
Източник: Дума (04.06.2012)

Между 7 и 15% са се увеличили цените на основни храни Между 7 и 15% са се увеличили в последните три месеца цените на основни стоки като олио, брашно, яйца, пилешко и свинско месо, заяви пред Радио „Фокус“ Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). По думите му цените на тези продукти вече са стабилизирани и се очаква в следващите месеци те да останат на настоящите си нива или леко да се понижат. Леко завишена е през този сезон и цената на плодовете и зеленчуците. Ценови аномалии се наблюдават само при определени продукти, като значително по-скъпи спрямо предходни години са доматите. Слаби реколти са регистрирани през тази година и при основни вносители за пазара в страната ни като Македония, Турция и Гърция и според изследванията към момента около 80% от плодовете и зеленчуците на тържищата ни са българско производство. Добрата новина е, че тази добавена стойност ще остане у нашите производители и тази година, както виждате, никой не излиза по улиците да ги блокира или да хвърля домати, като се жалва, че прекалено евтино ги изкупуваме, коментира Едуард Стойчев. Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата каза още, че се наблюдава стабилизиране на цените и на зърнените продукти след повишението им през сезона, което е достигнало до 48% при царевицата, която към момента се продава по-скъпо от пшеницата.
Източник: Класа (21.09.2012)

Тодоров АД ще продава 14,5% от капитала на Тодоров Пропърти Мениджмънт ООД Акционерите на Тодоров АД ще гласуват за потвърждаване на продажбата на 14,5% от капитала на Тодоров Пропърти Мениджмънт ООД на БГ Имобилиен ЕООД, показва поканата за общо събрание на акционерите на 14 декември 2012 г. Поканата е публикувана чрез Бюлетин Investor.bg, а решението е взето от Съвета на директорите на 9 февруари 2011 г. Предложението е притежаваните 2 954 дяла в Тодоров Пропърти Мениджмънт ООД да бъдат продадени по номинал (50 лв. на дял) за общо 147 700 лв. БГ Имобилиен ЕООД е собственост на Иван Тодоров, който е основен акционер в Тодоров АД. Също така Тодоров АД ще предложи на акционерите да одобрят продажбата на свои земеделски земи (лозя) на дъщерното Тодоров Агро ЕООД. Ще се гласува и решение за обезпечаване на договор за банков кредит на Тодоров Агро ЕООД в полза на ЦКБ АД, с дълготрайни активи на Тодоров АД, както и предоставяне на залог по договор за банков кредит, а именно залог на търговското предприятие Тодоров Агро ЕООД в полза на ЦКБ АД. На събранието ще се приемат и отчетите на Тодоров АД за 2011 г., ще се гласува за освобождаване на членовете на управителните органи от отговорност и други рутинни точки за редовно годишно общо събрание на акционерите. Тодоров АД отчита 229 хил. лв. загуба за деветмесечието на 2012 г., спрямо загуба от 500 хил. лв. година по-рано. Продажбите намаляват с 3,49% на годишна база до 803 хил. лв. за деветмесечието на 2012 г. Текущите пасиви са за 3,2 млн. лв., като надвишават текущите активи, които са за 2,4 млн. лв. към 30 септември 2012 г. Акциите на Тодоров АД поевтиняват с 30% за последните 12 месеца до 0,21 лв. за брой и 714 хил. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2012)

Софийската стокова борса с рекорден оборот Оборот от близо 800 млн. лева е направила Софийската стокова борса (ССБ) през 2012 г. Той е най-големият от създаването й преди 22 години. Това обяви изпълнителният директор на ССБ Васил Симов на пресконференция вчера. Миналата година е била рекордна и по броя на сключените сделки, които са 1359. Обикновено в годините на избори оборотите рязко спадат, допълни Симов. Стоковите борси са алтернатива на сивата икономика, която си остава доста голяма и цели сектори нямат желание да легализират бизнеса, посочи още той. Голяма част от оборота се формира през Закона за обществените поръчки. Над половината от оборота на борсата се е формирал през Закона за обществените поръчки от държавни и от общински структури. Подобно било и положението на фондовата борса, където приватизацията на фирми и на остатъчни държавни дялове правят голяма част от оборота, каза Васил Симов. Над 90% от оборота на ССБ се правел в сектора с нехранителни стоки, което било нормална практика и по световните пазари. Най-малка е търговията със зърно - има търсене и предлагане, но самите сделки са малко на брой, добави Симов. Единствената стока с по-ниска цена през 2012 г. е захарта. Поевтиняването е между 15 и 20% съответно за рафинирана и нерафинирана захар по световните пазари, а в България тя поевтиня от 1,80 лв. за килограм до 1,70 лв. Маслодайният слънчоглед е поскъпнал от 630-670 лв. за тон до 1100 лв. в края на годината. Олиото е поскъпнало с 16% - от 1,99 лв. за литър до 2,32 лв. Цената на хлебната пшеница се е покачила от 219 на 340 долара за тон без ДДС. Реколтата от пшеница в България през 2012 г. беше над 4,2 млн. тона и цената й остава висока, защото тя се формира от страните в Черноморския регион. Заради сушата Украйна и Русия са с два пъти по-слаба реколта, което вдигна цената на зърното. Царевицата е поскъпнала от 300-350 лв. за тон до нива над 500 лв. през септември.
Източник: Дума (11.01.2013)

Потребеното количество от зърнения ресурс на страната към края на март е било 6 357 233 тона, от които 3 573 904 тона са продадени извън страната (от тях за страни от ЕС - 756 403 тона), сочат данни на Националната служба по зърното (НСЗ). За вътрешно потребление количеството е 2 783 329 тона. Налични зърнени запаси от основните зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, ръж, овес, тритикале, и оризова арпа, са в размер на 2 690 676 т. Запасите от зърно в края на март миналата година са били 2 351 385 тона. Общият ресурс с пшеница, с който разполага страната за реколтната 2012 г., е 4,7 млн. тона, от които: производството на пшеница реколта 2012 година – 4,328 млн. т.; влезли количества в страната - 22 хил. т. Зад граница досега за продадени 2,195 млн. тона. Към 31 март 2013 г. наличните количества в страната от пшеница възлизат на 898 хил. тона. До края на реколтната 2012 г. необходимото количество за потребление на страната възлиза на 473 хил. тона. От Националната служба по зърното информират още, че остатъчните количества жито към 30 юни 2013 г. се оценяват на 425 хил. тона, при 483 хил. тона за същия период на предходната реколтна година. Пшеницата, която може да бъде изтъргувана извън страната до края на реколтната 2012 година, възлиза на 225 хил. тона. В мелниците са складирани - 243 хил. тона. За сравнение - съхраняваната пшеница в мелниците в края на миналия март 2012 г. е възлизала на 256 хил. тона.
Източник: Монитор (09.04.2013)

Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на свои нормативни актове, свързани с Наредбата за воденето и съхраняването на регистрите от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), съобщиха от пресцентъра на МС. Промените описват изискванията на новия публичен регистър, създаден с въвеждането в Закона за стоковите борси и тържищата на самостоятелни обекти за търговия на едро с храни и цветя. С постановлението се изменя Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Създава се нова точка за такса за услугата "вписване на самостоятелен обект в регистрите на ДКСБТ". Нов текст предвижда и такса за вписване на промяна в заявени обстоятелства и вписване на нововъзникнали обстоятелства. Изменя се също текстът за дефиниране на услугата "Предоставяне на препис от регистрите на Държавната комисия по стоковите борси и тържища". Освен това се намалява таксата за издаване на дубликат от удостоверение или удостоверение с актуални данни по регистрацията. Останалите такси, регламентирани в тарифата, запазват досегашните си размери.
Източник: Дума (18.04.2013)

Двадесет и две лица, ръководители или собственици на дружества, длъжници на закритата през 1997 г. Минералбанк, са били сътрудници или служители на бившата Държавна сигурност. Това обяви комисията по досиетата в сряда, продължавайки проверката за агентурно минало на така наречените кредитни милионери. Минералбанк бе една от банките, които фалираха през 1996-1997 г., натоварени с огромни невъзвръщаеми кредити. Проверката на комисията се отнася до лица, които са били еднолични собственици или членове на ръководствата на фирми, дължащи над 1 милион неденомирани лева без лихвите към момента на закриването й - ноември 1997 г. Комисията по досиетата освети и имената на членовете на управата на Интернешънъл Асет банк през годините, които са били свързани с ДС. Сред тях има както вече известни като сътрудници на ДС лица, така и нови. Сред известните са името на бизнесмена Младен Мутафчийски, който е бил член на Надзорния съвет на банката между 2003 и 2007 г. и Иван Драгневски (от 2003 г. до днес), бивш подуправител на БНБ. Ново име е на Васил Симов, член на УС на банката през 1993-1994 г. В момента Симов е управител на Софийската стокова борса. Той е бил нещатен сътрудник на ДС. Интернешънъл Асет Банк претърпява ред транформации в името си (и в капитала и собствеността) от създаването на банката през 1989 г. като държавна под името Търговска банка "Кремиковци". През 1991 г. банката се преименува на Фърст Ийст Интернешънъл банк, същата година се преименува на Първа източна международна банка (ПИМБ), с което име остава до 2004 г. След това за няколко месеца се нарича Унибанк, а от 2005 година до днес е вече Интернешънъл Асет банк.
Източник: Медия Пул (30.05.2013)

Васил Симов: Стоковата борса има необходимия ресурс за търговия с ток „Имаме необходимия капитал, желание и платформа, за да започнем търговия с електроенергия, но е необходимо желание и от страна на държавата“, заяви изпълнителният директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов. “Това е практика по целия свят, но тук я смятаме за екзотика. Електрическият ток е чисто борсова стока“, категоричен беше той. „Проблемът е, че в България нямаме крайно решение дали да се прави или не. Разговарял съм с хора, които, след като слязат от власт, смятат, че трябва да се започне търговията на ток през борсата“, каза Симов. По думите му има определени хора, които всячески се опитват да забавят либерализацията на пазара. „ССБ е готова да помогне за осъществяването на идеята, но държавата трябва да позволи да станем партньори“, допълни Симов. Той коментира и ситуацията на зърнопроизводителите, които се радват на добра реколта, но същевременно ги грози фалит. По думите му това е заради ниските цени на търговия. „След един месец ще се прибере цялата пшеница в България и тогава ще се знае точното количество, но прогнозите са за над 4,5 милиона. тона. Малко по-добра е от миналата година, има достатъчно за хляб и за износ“, каза още той. „Лошата новина е, че в световен мащаб реколтата също е много добра – приближава 700 милионан тона и никога не е била толкова. Очаква се свръхпредлагане на пшеница в световен мащаб и съответно цената за търгуване ще е много ниска“, посочи Симов. По думите му от началото на годината в Черноморския басейн цените са спаднали с около 25% и 30%, защото Русия и Украйна също имат много добра реколта, а количествата им са в пъти повече от тези в България. Той очерта оптимистична картина, в която заради ниските цени на пшеницата е възможно да има намаление в цените на брашното и хляба. „Брашното, което се продава в момента е направено от миналогодишната реколта. Когато започне да се произвежда с тазгодишната, може да очакваме намаление на цената, както на брашното, така и на хляба“, каза Симов.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2013)

Търгове за ток на ССБ Софийската стокова борса (ССБ) може да организира и търгове за електроенергия, заяви пред "България Он Ер" изпълнителният й директор Васил Симов. "Имаме необходимия капитал, желание и платформа, за да започнем търговия с ток, но е необходимо желание и от страна на държавата", каза той. Симов допълни, че това е практика по стоковите борси в целия свят, тъй като токът е чисто борсова стока. Проблемът е, че правителството все още не е решило дали да прави енергийна борса или не. "ССБ е готова да помогне за осъществяването на идеята, но държавата трябва да позволи да станем партньори", допълни Симов.
Източник: Стандарт (12.07.2013)

Пада цената на житото, на хляба - не Рекордно богата е зърнената реколта тази година, както в България, така и в световен мащаб. Това рязко свива цените на житото, но все още няма спадане на цената на хляба. Според данни на земеделското министерство зърното от новата реколта у нас е около 4 милиона и 700 хиляди тона. Свръхпроизводството предизвика срив в цените на световните борси, достигащ до 40%. Такава е тенденцията и в България. Очакванията за добра зърнена реколта в световен мащаб понижиха прогнозните цени още през пролетта. В момента топ 3 на страните с най-голям спад са България, Унгария и Франция. Точно преди една година тон жито се продаваше у нас за 450 лева. "В момента на Софийска стокова борса се сключват сделки на нива от 250 лева/тон, без ДДС, за хлебна пшеница", поясни директорът на Дирекция "Търговия и информация" на Софийска стокова борса Антонина Белопитова. Според една от най-влиятелните банки, инвестиращи в аграрния сектор, се очаква допълнителен 20-процентен спад на цените в началото на следващата година. "Такава е цикличността на пазарите, не всяка година е добра. Така че това ще е може би една отрезвяваща за българското зърнопроизводство година", коментира изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Наталия Тодорова. Изненадващо, обаче, цените на хляба, въпреки пребогатата реколта, няма да се променят в посока надолу. "През последните две години и половина - три, хлябът като цена не се е променял и цялата тежест на оскъпените суровини беше поета от производителите на хляб", коментира управителят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Георги Попов. Огромният спад в цените на зърното се очаква да повлияе както при нивата на рентите, така и на цените на земеделската земя.
Източник: Стандарт (13.09.2013)

Едуард Стойчев: Няма увеличение на цените на основните хранителни продукти Няма увеличение на цените на основните хранителни продукти. Това заяви в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус” председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев. Той подчерта, че тази тенденция ще се запази и допълни, че спрямо миналата година основните храни са по-евтини. Относно цената на хляба, Стойчев обясни, че не се очаква поевтиняване, но няма да има и увеличение. Очакваното поевтиняване на хляба, според груби сметки на самите производители, би трябвало да бъде около 10%, посочи той. Ако се погледнат обаче всички други разходи, които влияят върху цената на хляба, като труд, транспорт и енергия, не би могло да се очаква поевтиняване на хляба, заяви Едуард Стойчев. Според него това е по простата причина, че цената се определя от конкуренцията и допълни, че този бранш в България е много наситен от малки производители, но има в същото време и няколко много големи. Според Едуард Стойчев се очаква плодовете и зеленчуците да започнат много бързо да поскъпват, тъй като предстои българските пазари да бъдат пренаситени с вносни стоки.
Източник: Агенция Фокус (03.10.2013)

Цените на едро на храните с 5.5% по-ниски отпреди година През октомври 2013 г. Индексът на тържищните цени /ИТ/ остава стабилен в края на месеца стига до 1,3487 пункта. Понижението на индекса на годишна база е 5.5 на сто, отчита Държавната комисия п стоковите борси и тържищата. През миналия месец се запазва тенденцията, наблюдавана през последните два месеца, на спад на цената на слънчогледовото олио, като само през октомври то поевтинява с 3,6 на сто до 2,11 лева за литър. През миналия месец яйцата поскъпват с една стотинка до 0,19 лева за брой. Цените на млечните произведения се задържат около нивата от септември, само кравето масло поскъпва с около 3 процента. Цените на свинското и пилешкото месо са с незначителна промяна на месечна база в диапазона един - два процента, а колбасите поскъпват с 5 процента. През месеца продължава поскъпването на фасула, а цените на захарта и ориза са с лек спад в рамките на 2 на сто. Средномесечната цена на брашното е без промяна спрямо предходния месец. Спрямо същия месец на миналата година цените на едро на млечните произведения са по-високи. Най-голям ръст на годишна база има при кравето сирене (13 процента), а поскъпването на кашкавала и маслото е с около 5 - 7 на сто. Цените на месото и месните произведения през октомври тази година се задържат около нивата от преди една година. Значителен ръст спрямо октомври миналата година е регистриран при цената на зрелия фасул, който се продава по 4,11 лева за килограм, с 35 на сто повече от преди година. Цените на основните хранителни стоки (захар, брашно, олио, яйца и ориз) бележат спад на годишна база, като поевтиняването на яйцата и олиото спрямо същия месец на миналата година е 20-26 на сто. Цените на едро на захарта и брашното са с около 10 на сто по-ниски, а при ориза се наблюдава ценови спад на годишна база с 4 на сто. През октомври, спрямо септември, се наблюдава ръст на цените на оранжерийните домати и краставици и на зелените и червените чушки. Поскъпването на оранжерийните домати на месечна база е 24.6 на сто, на оранжерийните краставици - 6 на сто, а на чушките около 30 на сто. Цените на останалите зеленчуци падат на месечна база в рамките на от 2 до 4 процента. Цената на ябълките е по-ниска спрямо предходния месец с 4.7 на сто, а цената на гроздето се доближава до стойностите от септември. През октомври 2013 г. се наблюдава поскъпване на годишна база на оранжерийните краставици с 47,2 на сто. По-високи цени през тази есен се наблюдават при зелените и червените чушки и морковите. Въпреки поевтиняването на картофите през последните 2-3 месеца, тяхната цена на годишна база остава по-висока с около 18 на сто, посочват от ДКСБТ. На годишна база се отчита поевтиняване на зелето с 19 на сто и на гроздето със 17.6 на сто. Цените на оранжерийните домати и ябълките се движат около нивата от същия месец на предходната година.
Източник: Дарик радио (04.11.2013)

Индексът на тържищните цени остава стабилен Индексът на тържищните цени /ИТЦ/ остава стабилен на ниво 1,333 пункта след като падна от 1,352 пункта преди месец. Базовото ниво на индекса от 100 пункта е от 2005 година. Краставиците поскъпват с 5,4 процента - до 1,77 лева за килограм. Оранжерийни домати поскъпват с 5,2 процента и се търгуват по 1,42 лева за килограм. Цената на зелените чушки се качва с 3 процента до 1,60 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,35 лева за килограм на едро, а морковите по 0,72 лв./ кг. Ябълките поевтиняват с 4,0 процента до 0,95 лева за килограм. Цената на лимоните се понижава с 1,2 на сто до 1,65 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 5,1 процента - до 1,85 лв./кг. Цената на портокалите пада с 12,2 процента до 1,30 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 1,8 на сто до 5,83 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" поскъпва с един процент и се търгува средно по 10,98 лв./кг., Олиото поскъпва с 1,4 процента и се търгува по 2,17 лева за литър, а каймата се продава по 5,02 лева за килограм. Захарта поевтинява с 0,6 на сто до 1,78 лева средно за килограм. Брашното тип "500" се продава по 0,89 лева за килограм. Зрелият фасул поевтинява с 0,5 на сто до 4,24 лева. Яйцата се продават по 0,18 лева за брой на едро.
Източник: Дарик радио (25.11.2013)

Храните поевтиняха на едро с 5% за година Индексът на тържищните цени се понижи с 5% спрямо ноември 2012 г., но остава непроменен спрямо предходния месец, съобщи БТА като се позова на данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В края на ноември нивото на индекса е 1.353 пункта при 1.424 пункта преди година. До 1 на сто за месец са поскъпнали млечните продукти - кашкавалът, сиренето и маслото. Цените на месото и месните продукти падат в порядъка на 0.5 - 5 процента. Поскъпване с 2% има само при трайния салам. Продължават да растат цените на фасула, като през ноември цената му се качва с 4 процента. Цените на захарта и брашното бележат незначителен спад в рамките на 1 процент. Средномесечните цени на ориза, олиото и яйцата остават без промяна спрямо предходния месец. Спрямо същия месец на миналата година цените на едро на млечните произведения са по-високи. Най-голям ръст на годишна база има при цената на кравето сирене (8.8 на сто), а поскъпването на кашкавала и маслото е с около 5 - 6 процента. Цените на месото и месните произведения през ноември се задържат около нивата от година по-рано, а при свинското месо има поевтиняване на годишна база от 9 на сто. Значителен ръст спрямо ноември миналата година е регистриран при цената на зрелия фасул - 38 на сто. Основните хранителни стоки поевтиняват на годишна база. Цените на яйцата и олиото падат за година с 20 - 25 процента, на захарта и брашното са с около 12 процента по-ниски, а на ориза с 3 процента. През ноември цените на почти всички плодове и зеленчуци остават на по-ниски нива спрямо октомври. Поскъпване има само при оранжерийните краставици - с 13.4 на сто. През ноември зелето поевтинява с около 22 на сто, доматите и морковите с 6 - 7 процента, а картофите с - с 1,4 на сто. През миналия месец ябълките бананите поевтиняват с 2 процента. На годишна база картофите поскъпват с 14.5 на сто, а оранжерийните краставици с 6 на сто. На годишна база се отчита поевтиняване. на зелето с 10 процента и на морковите с 2,6 процента, а цените на оранжерийните домати са без промяна. Спрямо ноември 2012 година бананите и лимоните поевтиняват с 6 - 8 на сто, мандарините и ябълките с 2 - 3 на сто. Малко по-високи цени през ноември тази година са регистрирани при портокалите - 2 на сто.
Източник: Дневник (02.12.2013)

Цените на хранителните стоки остават стабилни в началото на декември Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, остава стабилен и в края на тази седмица е на ниво 1,354 пункта, съобщават от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Базовото ниво на индекса от 100 пункта е от 2005 година. Краставиците поскъпват с 10,9 процента - до 2,13 лева за килограм. Оранжерийните домати поевтиняват с 2,6 процента и се търгуват по 1,51 лева за килограм. Зелето се продава на едро по 0,35 лева за килограм на едро, картофите - по 0,73 лева за килограм, а морковите - по 0,76 лв./кг. Ябълките е продават без промяна по 0,98 лева за килограм. Цената на лимоните се понижава с 6,8 на сто до 1,65 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 6,2 на сто до 1,22 лева, а мандарините се продават с 3 процента по-евтино по 1,31 лева за килограм. Кравето сирене се продава по 5,73 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" поскъпва с 0,4 на сто и се търгува средно по 10,91 лв./кг. Олиото се продава по 2,12 лева за литър, а каймата - по 5,06 лева за килограм. Захарта поевтинява с 1,1 на сто до 1,74 лева за килограм. Брашното тип "500" се продава по 0,85 лева за килограм. Зрелият фасул поскъпва с 1,4 на сто до 4,24 лв./кг. Яйцата с поскъпват с една стотинка до 0,19 лева за брой на едро.
Източник: Дарик радио (09.12.2013)

По-ниски цени на храните ще зарадват българите за празниците. Това сочат данните на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Понижението на цените се наблюдава предимно при зеленчуците. С 2,4% се понижава цената на краставиците. Те струват около 2 лв./кг. Зелето се продава по 0,36 лв./кг. на едро. Морковите поевтиняват с 6, 2% и цената им е под 1 лв./кг. Картофите се продават по 0,75 лв./кг. При плодовете поевтиняват портокалите и мандарините. Спрямо предходния месец обаче поскъпват цените на ябълките с 2%. Повишение на цените през последните дни има и при млечните продукти. Кравето сирене например поскъпва с 1,1% и се продава по 5,74 лв./кг. Олиото се търгува за близо 2,17 лв. на литър. Брашното тип "500" поскъпва с 1,2%.
Източник: Новинар (16.12.2013)

Софийската стокова борса е реализирала сделки за 564 млн. лв. през 2013 г. Изминалата 2013 г. е била трудна в икономическо отношение, но относително успешна за борсовата търговия, въпреки намаления спрямо 2012 г. оборот. Това каза изпълнителният директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов, който представи годишния отчет на борсата за 2013 г. Реализираните борсови сделки са на обща стойност над 564 млн. лева, а броят им е 1126. Много слабата икономическа активност се обуславя от нестабилната политическа обстановка и сътресения в страната, при която "хората, като че ли се спотайват", коментира Симов. Очакванията му са за трудна от борсова гледна точка 2014 година, но без предпоставки за ръст при цените на хранителните стоки, с уговорката за стабилни цени на горивата и електроенергията. Най-активно се е търгувало през изминалата година отново с нехранителни стоки - основно енергоносители, химикали, метали - 1071 сделки, за близо 557 млн. лева. Търговията с горива и енергийни материали формира 88,28 на сто от общия оборот на кръг "Нехранителни стоки" или близо 492 млн. лева и то при ярко изявена криза в покупателната способност у нас и в чужбина. На второ място, с най-голямо раздвижване на търговията, е зърното с 39 сделки за близо 5,8 млн. лева, което било своеобразен рекорд, според Симов. От ССБ определиха 2013 г. като една от най-успешните за търговията със зърно - с 3 пъти по-висок оборот от предходната година. С най-голям дял в него е маслодайният слънчоглед - 55,69 на сто от оборота, на стойност от 3,2 млн. лева. За хлебната пшеница той е 26,59 на сто; 10,35 – за царевицата; 7,01 на сто - за фуражната пшеница, и 0,35 на сто - за ечемика. Активността в търговията с хранителни стоки е три пъти по-ниска в сравнение с предишната година. Сключени са 16 сделки на обща стойност близо 1,8 млн. лева. Най-търгуваните сред тях, с дял от 69 на сто или 1,2 млн. лева от оборота, са били семената, фуражите и ядките.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2014)

Цените на хранителните стоки на едро през февруари - без особени промени През февруари Индексът на тържищните цени остава стабилен с минимални промени и в края на месеца е на ниво 1,472 пункта. Спрямо февруари 2013 година индексът е с 4 процента по-нисък, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Основните хранителни стоки, млечните и месните произведения през февруари се продават с малки промени спрямо януари. През миналия месец захарта поевтинява с 6,6 процента. Цената на олиото "пада" за месец с 3,3 на сто, а от началото на годината - с 6 процента. Експертите отчитат поскъпване на зрелия фасул с 2,3 на сто на месечна база. Цените на млечните произведения са без промяна спрямо предходния месец, само цената на кравето сирене се повишава с 2,6 на сто. Свинското месо, кренвиршите и трайният салам поевтиняват с около 2-3 на сто, а цените на пилешкото месо, малотрайните колбаси и каймата се задържат около нивата от януари. През февруари цените на брашното и яйцата са без промяна. Спрямо февруари 2013 година цените на едро на млечните произведения са по-високи. Най-голям ръст на годишна база се наблюдава при цената на кравето сирене (12 на сто), а поскъпването на кашкавала и маслото е с около 3-6 на сто. Продажните цени на месото и месните произведения през февруари 2014 г. са по-ниски спрямо година по-рано, като най-голямо поевтиняване на годишна база се наблюдава при свинското месо - 7,7 на сто, а при месните произведения то е около 3-4 на сто, отчита ДКСБТ. За една година цената на зрелия фасул "скача" с 40,8 на сто. Цените на основните хранителни стоки (захар, брашно, олио и яйца) бележат спад на годишна база, като поевтиняването на захарта и олиото спрямо същия месец на миналата година е 22 на сто. Цените на едро на яйцата и брашното през февруари тази година са с около 14-18 на сто по-ниски. Значително поскъпване на месечна база има при българските и вносните краставици, съответно с около 20 и 10 на сто. Ръст на цените през февруари е отчетен при зелето (7,5 на сто), морковите (6 на сто) и картофите (2,6 на сто). През февруари спрямо януари се наблюдава поевтиняване на доматите, като при българските оранжерийни домати то е 5 на сто, а при вносните домати намалението на цената е 11 на сто. През февруари мандарините поскъпват с 8,6 на сто, бананите - с 3 на сто, а лимоните с 1,8 на сто. През миналия месец цената на портокалите "пада" с 6 на сто, а на ябълките - с 3 на сто. През февруари на годишна база картофите, българските оранжерийни краставици и морковите поскъпват с около 14-17 на сто. Цените на краставиците от внос и на зелето поевтиняват на годишна база с около 2-5 на сто. Поевтиняване на годишна база има при доматите, като при българските то е 7 на сто, а при вносните - 15 процента. Цените на повечето плодове поевтиняват на годишна база с около 3-4 на сто, само бананите са с около 1,5 на сто по-скъпи.
Източник: Дарик радио (04.03.2014)

Държавният резерв се изсипа на Русенската стокова борса (РСБ), веднага след като бе избран новият й изпълнителният директор Aсен Асенов. В края на януари на РСБ се регистрираха 14 нови членове, някой от които реално са работещи брокери и на Софийската стокова борса (ССБ). През първата седмица на февруари на РСБ са регистрирани заявки „продава" за над 140 млн. лв., алармираха пред Дарик радио представители на борсовите среди. Става въпрос за бързо ликвидни стоки от Държавния резерв, като метали, масла, дървен материал, жп релси и др. Това, според агенти, e прецедент от създаването на стоковите борси в България. Има сериозни подозрения за опорочаване на борсовата търговия и възможна концентрация на корпоративни интереси, коментират още брокери от столицата. Новите акционери стават собственици на близо 50% от капитала на дружеството. На заседание на Съвета на директорите на 19 февруари за председател е избран Георги Найденов. Изпълнителен директор е Асен Асенов, който също представлява една от фирмите - членове на софийската борса. Същата фирма вече е акционер и на борсата в дунавския град. Половината от брокерите, които представляват Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" на Софийската стокова борса, са пререгистрирани и в Русе. За сравнение, за цялата 2013 г. от Държавния резерв на Пловдивска стокова борса са търгувани стоки за едва 113 000 лв., а общият оборот на Русенската за миналата година, заедно с обществените поръчки, възлиза на 10 млн. лв. Търговци, желаещи да закупят от бързоликвидните стоки сега, заявяват, че се повтаря ситуацията по време на кризата с дървения материал по времето на министър Мирослав Найденов. Целта е oт преференциални цени на определени стоки от Държавния резерв да се възползва затворен кръг големи играчи, което категорично представлява нерегламентирана държавна помощ, коментират борсови посредници. Ако търговец от страната в момента иска да закупи една от 600-те позиции дървен материал или метал от държавния резерв (който не се продава на никоя друга борса), трябва да се обърне към някой от 14-те новопостъпили членове-акционери на РСБ. Недоволни потенциални клиенти алармират и за обявени нереални комисионни за придобиване на държавното имущество, в размер от 20% до 60 %, при положение че, нормалната комисионна за брокерите на стоковата борсата варира от 0,2% до 1% за услугата. Това води на мисълта че, стоките от държавния резерв са концентрирани на едно място и се цели да се постигнат огромни разлики при продажба на държавното имущество, от което се ощетява държавната хазна. Честа практика е и когато цената на стоката не удовлетворява въпросните заинтересовани кръгове, тя да се обяви като нереално висока и след известно време същата стока да се предлага на 20-30% по-ниска цена, като по този начин допълнително се ощетява държавния бюджет, обясняват брокери, пожелали анонимност. Те коментират още, че през последните 2-3 години от Държавния резерв не са пускани "атрактивни" стоки, освен епизодични такива на Софийска стокова борса. Изведнъж, в началото на февруари т.г., директорът на Държавния резерв разпорежда стоките да се обявяват на РСБ. Служители на ДАНС са разпитвали брокери от София и Пловдив за случващото се на Русенската стокова борса, разбра Дарик радио. По думите на брокерите реално няма нарушение на закона, но определено констатираните сделки хвърлят сянка върху борсовата търговия в България. Най-тревожното, според тях е, че зад всичко това стои държавата в лицето на Държавния резерв. В края на януари бе взето решение да се закриe и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която би трябвало да е регулаторния орган в тази ситуация. На 5 март правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Основната промяна предвижда в Министерството на икономиката и енергетиката да преминат дейностите, възложени със Закона на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата - ДКСБТ. Според официалните мотиви, eдна от основните цели в управленската програма на правителството е стартиране на процеса по оптимизация на държавната администрация с цел постигане на ефикасност на публичните разходи. В законопроекта са предвидени и изменения в действащи разпоредби с цел засилване на контролните функции на организаторите на стокови тържищa.
Източник: Дарик радио (13.03.2014)

Разпродават активи за 140 млн. лв. от Държавния резерв в Русе През първата седмица на фервуари на Русенската стокова борса са регистрирани заявки "продава" за над 140 млн. лв. Това заяви изпълнителният директор на Пловдивска стокова борса Красимир Дафчев, предаде Дарик радио. Става въпрос за бързо ликвидни стоки от Държавния резерв като метали, масла, дървен материал, жп релси и др. Това и според Дафчев е прецедент в борсовата търговия. За сравнение, за цялата 2013 г. от Държавния резерв на Пловдивска стокова борса са изтъргувани стоки за едва 190 000 лв. Oбщият оборот на Русенската стокова борса пък за миналата година, заедно с обществените поръчки, възлиза на 10 млн. лв. Дафчев уточни, че до момента атрактивните стоки от Държавния резерв са били концентрирани предимно на Софийска стокова борса (ССБ), а на останалите две борси в Пловдив и Русе са пускани предимно залежали продукти от военновременните запаси. "Явно ядосани членове на софийската борса са си купили русенската борса" предположи не без ирония една от възможните версии Красимир Дафчев. Той заяви, че това, което се случва, е вътрешна политика на борсите и няма как да се коментира в детайли. Според него обаче е видимо, че пазарът се изкривява, но е изключително сложно да се докаже какво точно се случва. Единствените, които могат да сезират Комисията за защита на конкуренцията, са заинтересовани бивши членове на русенската борса, които явно не се допускат да търгуват с този вид бързоликвидни стоки от Държавния резерв, а Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е единственият орган, който има информация за това кой на кого продава, каква стока и на какви цени, категоричен е Дафчев. Възможно ли е държавата да провери сама себе си за сделки, от които се предполага, че се източва собствената й хазна? От Държавната комисия за стоковите борси и тържищата заявиха, че реално нарушение на закона няма.
Източник: Money.bg (14.03.2014)

Хранителните стоки поевтиняват Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, остава стабилен през април и след Великден пада до 1,431 пункта. Това е най-ниското ниво на ИТЦ от началото на годината. През тази година не се наблюдаваше характерното покачване на индекса в седмицата преди Великденските празници. В сравнение с април 2013 г. ИТЦ пада с 6%, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През април се запазва тенденцията за поевтиняване на захарта, като за месец цената й пада с 3,4% до 1,41 лева за килограм. Експертите на ДКСБТ отчитат стабилизиране на цената на фасула, който поскъпва само със 0,7% до 4,62 лева за килограм. Промяната на цените на млечните произведения на месечна база са в диапазона плюс минус един процент. През април оризът и брашното поскъпват с 2-3%, а олиото - с 0,5%. Цената на яйцата около празниците остава стабилна, като се качва с една стотинка до 0,19 лева за брой. Цената на свинското месо се качва с 5,3%, информират от iNews. Цените на месните произведения и пилешкото месо се променят в интервал от около два процента. На годишна база кравето масло поскъпва с 6,4%, кравето сирене - с 5,6%, а кашкавалът - с 1,8%. Спрямо година по-рано трайният салам поевтинява с 7,5%, пилешкото месо - с 4,5%, малотрайните колбаси, кренвиршите и каймата - с около 2%. На годишна база цената на зрелия фасул скача с 40%. Спрямо април 2013 г. цената на захарта и на олиото падат с 25%, а на брашното - с 13%. Цената на ориза се качва на годишна база с 8%, а яйцата се търгуват без промяна. През април българските оранжерийни крастави са поевтинели на месечна база с около 23%, а вносните краставици - с около 30%. Цената на картофите пада този месец с 2,7%, а зелените салати поевтиняват с около 28%. Спрямо март доматите и зелето поскъпват с 8-10%, а ябълките и лимоните поевтиняват с около три процента. На годишна база цените на повечето плодове и зеленчуци остават под нивата от април 2013 г. Поскъпване на годишна база е отчетено само при българските оранжерийни краставици - с 6%. Поевтиняване с около 7-10% се наблюдава при доматите, картофите, морковите и ябълките. Спадът на годишна база при зелето и зелените салати е 25-40%. Около нивата от предходната година се задържат цените на лимоните и вносните краставици, сочат още данните на ДКСБТ.
Източник: econ.bg (28.04.2014)

Икономическата комисия одобри закриването на Комисията за стокови борси и тържища Въпреки съпротивата на бизнеса, изразена в становища на две работодателски организации – Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата, икономическата комисия към Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за стоковите борси и тържищата. Основното изменение е закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и превръщането й в отдел към Министерството на икономиката и енергетиката. Нито в ЕС, нито извън него съществува практика икономическото министерство да се занимава с подобни функции, коментират в своето становище от БСК. От организацията предлагат вместо това дейностите на ДКСБТ да бъдат прехвърлени към Комисията за финансов надзор, каквато практика има в държави от Европа и в САЩ. От камарата коментират още, че промените са изготвени без да бъде анализирано какво ще бъде въздействието върху икономическата среда. Подобни са критиките и от страна на БТПП. Проектът не е придружен от аналитични и цифрови данни, обосноваващи основните аргументи. В закона е предвидено, че закриването на държавната комисия ще намали разходите и ще постигне по-ефективно обслужване. В момента в ДКСБТ работят 20 души след съкращаването на щатни бройки в началото на годината (дотогава в комисията работеха около 30 души), обясниха представители на комисията по време на дебатите в парламента. След влизането в сила на закона, за издаването на разрешителни за работа на стокови борси и тържища и за контрол във връзка с дейността им вече ще работят петима души. Законопроектът предвижда част от дейността на ДКСБТ, свързана с контрола на търговията, да се поеме от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В своето становище от агенцията обаче коментират, че има неяснота по отношение на формулировката на конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети във връзка с новите им функции. Така със законопроекта всъщност се извършва само механично прехвърляне на дейности, е записано в позицията на ДКСБТ по повод предложените промени. От комисията уточняват още, че и в момента работата им е ефективна и получават позитивни отзиви. На потребителите се дават методически указания, образци на документи и консултации в най-кратък срок, допълват оттам Цитирани са и данни, представени от вицепремиера Даниела Бобева, според които за периода януари – декември 2013 година 10 инспектори на ДКСБТ са извършили 600 проверки на обекти за търговия с храни. За същия период 1000 служители на БАБХ са извършили 4000 проверки. Срещу закриването на държавната комисия се обявиха и от Софийската стокова борса. В своето становище от борсата са се мотивирали с високия брой сделки, които и в момента се извършват в сивия сектор (около 80-90% от пазарния обем на някои стоки - цигари, алкохол, дървен материал и храни). Необходимо е да има контрол не само на самите тържища, а и навсякъде, където има условия за търговия със стоки.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2014)

Оранжерийните краставици са поевтинели на едро през миналата седмица с 1,4 на сто до 1,38 лева, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Краставиците от внос са станали 22,3 на сто по-евтини и са се търгували по 0,93 лева за килограм. Цената на оранжерийните домати е паднала с 10 на сто до 1,62 лева за килограм. Доматите от внос са поевтинели с 12,0 на сто и са се продавали по 1,25 лева за килограм. Зелето се е продавало на едро по 0,57 лева за килограм. Цената на старите картофи обаче се е покачила с 5,7 на сто до 0,74 лева за килограм. Същевременно пресните картофи са поевтинели с 2,2 на сто и са се продавали по 0,89 лева за килограм. Морковите са поскъпнали с 21 процента и са се търгували по 0,98 лв. за кг. Салатите са поскъпнали с 5,3 на сто до 0,40 лева за брой. Ябълките също са поскъпнали и са се продавали по 1,28 лева за килограм. Ягодите са се търгували средно по 3,01 лева за килограм, а черешите са поевтинели миналата седмица с 34,6 на сто до 2,95 лева за килограм. Цената на лимоните се е покачила със 4,6 процента до средно 2,04 лева за килограм. Кравето сирене се е продавало средно по 5,66 лв. за кг, а кашкавалът тип "Витоша" средно по 10,86 лв. за кг. Олиото е поевтиняло с 0,5 на сто и се е продавало по 1,97 лева за литър. Каймата се е търгувала по 4,95 лева за килограм. Захарта се е продавала по 1,39 лева за килограм. Брашното тип "500" е поскъпнало с 2,3 на сто до 0,88 лева за килограм. Зрелият фасул се е продавал по 4,50 лв. за кг. Яйцата са се търгували по 0,16 лева за брой на едро.
Източник: Дума (26.05.2014)

ДКСБТ: Храните на едро поскъпват с 3 на сто През октомври Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава с 3 процента от 1,295 пункта до 1,333 пункта. През октомври цената на градинските домати се качва със 17 процента, а на оранжерийните – с 25,5 на сто. Поскъпването при краставиците от открити площи е 30 на сто, а при оранжерийните - 22,8 на сто. През миналия месец зелените чушки поскъпват с 18 на сто, а червените - с 15,7 на сто. Гроздето поскъпва на месечна база с 2,6 на сто, бананите - с 5,8 на сто. Цената на картофите пада с 3,6 на сто, а на ябълките – с 8,4 на сто. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава поскъпване на голяма част от плодовете и зеленчуците. Най-голямо поскъпване на годишна база се отчита при градинските домати – 24,5 на сто. Ръстът на цената на оранжерийните домати спрямо предходната година е 17,2 на сто, на червените чушки – 15,7 на сто. Цените на картофите през октомври са били с 26,5 на сто по-ниски спрямо година по-рано. ДКСБТ отчита поскъпване на годишна база при гроздето, бананите и лимоните в диапазона 10 - 18 на сто. Цените на ябълките през тази есен са с 3 на сто по-ниски в сравнение с есента на миналата година.
Източник: Класа (03.11.2014)

360 лв./т искат за хлебната пшеница на борсата По 360 лева за тон хлебна пшеница искат продавачите на Софийската стокова борса, докато търговците са готови да дадат около 320-350 лв./т. При фуражната пшеница с включени транспортни разходи търсенето се движи около 300-310 лв./т без ДДС. Царевицата от място се предлага от 280 лв./т “купува” до 300 лв./т без ДДС “продава”, съобщава farmer.bg. За маслодайния слънчоглед с незабавна доставка и включени транспортни разходи купувачите предлагат цени от 620-630 лв./т, а продавачите са с котировки от 650 лв./т без ДДС. През втората половина на февруари и първите работни дни на март развитието на международните зърнени пазари е изключително динамично. През този период има рязко понижение на цените на пшеницата в САЩ заради влошените показатели на износа и по-оптимистичните перспективи за следващата реколта в страните основни производителки. Котировките на царевицата в САЩ са 150,62 USD/тон, в Европа - 256,20 лв./тон без ДДС, за Будапеща са относително стабилни.
Източник: Монитор (09.03.2015)

Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през изминалата седмица с 1,87% до 1,443 пункта, съобщиха вчера от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Най-много са поевтинели вносните домати - с 13,8 на сто до 2,13 лв. за килограм на едро. Цената на оранжерийните домати пада с 5,1 на сто до 2,80 лв./кг. Поевтиняват още пресните картофи - с 3,4% до 1,73 лв. за килограм, и зелената салата - с 31,4% до 0,72 лв. за брой. Краставиците от внос се търгуват по 1,19 лв. Българските оранжерийни краставици обаче поскъпват - с 3,7 на сто до 1,68 лв. за килограм на едро. Повишение на цената отчитат и репичките - с 8,1 на сто до 0,40 лв. Цената на зелето остава без промяна и се търгува на едро по 1,16 лв./кг. От плодовете поскъпват ябълките - с 2,6% до 1,20 лв./кг, и лимоните - с 7,7 на сто до 1,96 лв./кг. Портокалите поевтиняват до 1,39 лв./кг. От основните хранителни продукти поевтиняват каймата - с 1,2% до 4,72 лв./кг, и кравето сирене - с 2,7 на сто до 5,33 лв./кг. Цената на кашкавала, олиото, пилешкото месо, захарта, брашното и яйцата остава без промяна.
Източник: Дума (11.05.2015)

Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е с ново ръководство. По решение на правителството тя вече ще се управлява от Владимир Иванов, който досега беше неин член. Той заема мястото на освободения Едуард Стойчев. Иванов беше назначен за член на комисията от кабинета "Борисов" през октомври миналата година. Преди това той работеше като експерт в органа към Министерския съвет. Досегашният член на комисията Дарин Ангелов запазва позицията, а за втори член е определен Калин Стануков. Стануков е свързан с ГЕРБ. При първия управленски мандат на партията той беше главен административен секретар на АЕЦ "Белене". След падането на ГЕРБ от власт той беше назначен в борда на общинската фирма "Егида". Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е държавен орган към Министерския съвет, който регулира и контролира създаването и дейността на стоковите борси, клиринговите къщи, стоковите тържища, пазарите на производителите, самостоятелните обекти и брокерите, извършващи дейност на стокова борса.
Източник: Медия Пул (21.05.2015)

Индексът на тържищните цени се повишава втора седмица Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 1,3 на сто. ИТЦ се повишава от две седмици. След като в последните дни на юли падна до 1,236 пункта заради сравнително евтините плодове и зеленчуци, сега вече е с 3,1 процента по-високо ниво - 1,275 пункта. Цената на оранжерийните краставици скочи с 44,2 на сто до 1,50 лева за килограм. Градинските краставици се търгуват по 0,81 лева за килограм. Цената на доматите, гледани на открито, се понижава тази седмица с 17,1 на сто до 0,68 лева за килограм. Оранжерийните домати поскъпват с 15,9 на сто до 0,80 лева за килограм. Зелето поскъпва с 3,2 на сто и се търгува на едро по 0,32 лева за килограм. Пресните картофи поевтиняват със 11,5 процента до 0,46 лева за килограм. Цената на зелените чушки пада със 6,3 на сто до 1,05 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 2,8 на сто и се продават по 1,03 лева за килограм. Лимоните поскъпват с 1,1 на сто и се търгуват средно по 3,67 лева за килограм. Цената на дините се задържа 0,38 лева за килограм. Пъпешите се търгуват по 0,90 лева, с 2,3 на сто по-скъпо от преди седмица. Прасковите поевтиняват с 8,8 на сто до 1,03 лева за килограм. Кравето сирене се продава средно по 5,63 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" поевтинява с 0,3% и се търгува средно по 10,04 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,5 процента и се купува по 2,18 лева за литър. Каймата се продава средно по 4,73 лева за килограм. Пилешкото месо се продава по 3,93 лева за килограм. Захарта се търгува без промяна средно по 1,24 лв./ кг. Брашното тип "500" поскъпва с 1,2 на сто и се продава за 0,86 лева за килограм. Зрелият фасул се купува по 3,40 лв./кг. Яйцата се продават средно по 0,18 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2015)

Храните на едро поскъпнаха с 6,6% за месец Храните на едро поскъпват. Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 1.46 процента до 1,318 пункта. За един месец индексът се повиши с 6,6 на сто, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, съобщи БТА. Градинските краставици поскъпват тази седмица с 22,2 процента до 1,10 лева за килограм, а оранжерийните краставици поскъпват с 9,8 процента до 2,12 лв./кг. Оранжерийните домати поскъпват с 6,2 на сто до 0,86 лв./кг, а доматите, гледани на открито поевтиняват с 9,7 процента до 0,65 лв./кг. Цената на червените чушки пада с 13,2 на сто до 1,45 лв./кг, а на зелените чушки - с 12,4 процента до 0,86 лв./кг. С една стотинка до 0,49 лева за килограм пада цената на картофите. Цената на зелето се повишава с 13,3 на сто до 0,34 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 6,5 на сто до 0,72 лева за килограм. Ябълките се търгуват по 1,09 лева за килограм , гроздето поевтинява с 5,3 а сто до 1,62 лева за килограм. Прасковите се продават по 1,03 лева за килограм, дините - по 0,39 лв./кг, а пъпешите - по 0,97 лв./кг. Каймата поскъпва с три стотинки до 4,68 лв./кг. Пилешкото месо поскъпва с един процент до 3,93 лв./кг. Цената на захарта се покачва с една стотинка до 1,25 лв./кг., оризът се търгува по 2,09 лв./кг, а бялото брашно тип “500” - по 0,83лв./кг. Яйцата се продават по 18 стотинки за брой. Кравето сирене се продава по 5,61 лева за килограм, а кашкавал тип “Витоша” - 10,16 лева за килограм.
Източник: Монитор (24.08.2015)

От средата на юли до края на август Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отчита цените на хранителните стоки на едро, се покачи с близо 13% до 1,397 пункта. Само през изминалата седмица ИТЦ се покачи с 3,25 на сто, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Повишението му се определя от по-високите цени на зеленчуците през първата седмица на септември. Зелените чушки поскъпват по тържищата с 7,4 на сто до 1,02 лева за килограм. Червените чушки поевтиняват обаче с 5,1 на сто до 1,30 лв./кг. Цената на градинските домати се качва със 7,1 на сто до 0,75 лв. за килограм, а оранжерийните домати се търгуват с 8,9 на сто по-скъпо по 1,22 лв./кг. Цената на краставиците, отглеждани на открити площи, скача през седмицата с 31,8 на сто до 1,45 лв./кг, а оранжерийните домати поскъпват с 3,4 на сто до 2,01 лв. средна цена. Картофите поевтиняват с две стотинки до 0,51 лв./кг, зелето се продава по 0,41 лв./кг, а морковите по 0,73 лв./кг. Ябълките се продават по борсите средно по един лев за килограм, прасковите поскъпват с 4 процента до 1,03 лева за килограм, дините се продават по 0,44 лв. , а пъпешите се търгуват по 1,02 лева за килограм. Гроздето поевтинява с 5,2 на сто до 1,47 лв./кг. Цените на другите основни храни остават почти без промяна. Сиренето поевтинява с 3,2 на сто до 5,47 лв./кг, а кашкавал тип "Витоша" се продава по 10,15 лв./кг. Олиото се продава по 2,18 лв. за литър, брашното - по 0,84 лв./кг, а яйцата по 18 стотинки бройката. Захарта поскъпва с 1,6 на сто до 1,25 лв./кг. Замразеното пилешко месо се търгува по 3,89 лв./кг, а каймата - по 4,70 лв./кг.
Източник: Дума (07.09.2015)

За година цените на едро на кашкавала "Витоша" са се повишили с 19%. Данните са за септември спрямо същия месец на миналата година показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). На годишна база цените на повечето хранителни стоки са се повишили, констатират от комисията. Брашното и оризът са поскъпнали с 2,5 на сто, захарта - с 4,8 на сто, олиото - с 12,4 процента, а яйцата - с една стотинка за брой - 5,6 на сто. Кравето сирене обаче е поевтиняло на годишна база със 7,7 на сто. Месото и месните произведения са поевтинели спрямо септември 2014 година в диапазона 2-10 на сто, а цената на каймата е останала почти без промяна. На годишна база оранжерийните краставици са поскъпнали с 36%, а градинските - 15,5 на сто. Цените на градинските домати обаче са с около 20 на сто по-ниски спрямо година по-рано. Цената на оранжерийните домати е почти без промяна спрямо септември 2014 година. На годишна база картофите са поскъпнали с 5,5 на сто, червеният пипер - с 2,4 на сто, зелените чушки и зелето - с 11%. Спрямо година по-рано ябълките са с 9 процента по-евтини, а гроздето - с 8 процента. Най-голямо е увеличението на годишна база на цената на дините - с 60%. Бананите са поскъпнали с 9 процента, а лимоните - с 4,5 на сто. От комисията отчетоха още, че през септември средномесечните стойности на индекса на тържищните цени са се повишили с 3,8 на сто в сравнение с нивата от август. На годишна база индексът се увеличава с 3,5 процента, отчетоха още ДКСБТ. През септември спрямо август захарта е поскъпнала с 5 процента, а брашното - с 2,5 на сто. Цената на зрелия фасул е намаляла с 5 процента, а олиото и яйцата са се търгували без промяна. На месечна база кравето сирене е поевтиняло с 5,7 на сто, а цените на кашкавала и маслото са около стойностите си от август. Свинското и пилешкото месо, както и колбасите са останали почти без промяна в цената си през септември. През септември от комисиятата отчитат, че е започнало повишаване на цените на зеленчуците и плодовете, които са в края на активното сезонно предлагане. През миналия месец оранжерийните домати са поскъпнали с 47 на сто спрямо август, а градинските - със 27 на сто. През миналия месец краставиците, отглеждани на открито, са поскъпнали с 20 процента, но цената на оранжерийни краставици е намаляла с 20,5 на сто, отчитат експертите. Цените на зелените чушки и на картофите са се повишили със 7 процента, а на зелето - с 34 процента. С около 25 на сто са поскъпнали през септември прасковите и дините. Ябълките и гроздето обаче са поевтинели между 7-12 на сто.
Източник: Дума (05.10.2015)

Храните поскъпват плавно от началото на октомври От началото на октомври цените на храните, търгувани на стоковите борси у нас, продължават да се покачват, макар и плавно. Това е видно от статистиката на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Индексът на Комисията за изминалата седмица достигна стойност от 1,348 пункта, спрямо 1,344 в началото на месеца. В началото на октомври 2014 година стойността на индекса, който е изготвила ДКСБТ, беше 1,298 пункта. През изминалата седмица най-чувствително е поскъпването на гроздето, което се търгуваше за 1,40 лева на едро или с 11% по-скъпо спрямо края на предходната седмица. В същото време цената на друг сезонен плод – ябълките, намалява с 2% до 0,98 лева за килограм. С над 8% е по-ниска цената на лимоните и те вече се търгуват за 2,80 лева за килограм на едро. Сезонните зеленчуци също продължават да поевтиняват. С 3,8% е по-ниска цената на зелето и търговията се извършваше при цена от 0,50 лева за килограм, а морковите се търгуваха с 4,2% по-евтино спрямо предходната седмица при цена от 0,68 лева за килограм. Намалява и цената на чушките - червени и зелени, става ясно още от данните. Поскъпват обаче яйцата (с 5,3% до 0,20 лева за брой), пилешкото (3,7% - до 3,32 лева) и колбасите (2,6% до 4,66 лева за килограм). Най-значимото е намалението на цената на маслото – с 3,8 на сто до 1,26 лева за пакет от 125 грама.
Източник: Инвестор.БГ (19.10.2015)

Храните на едро поскъпнаха средно с 0,5% за седмица Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е повишил с 0,51% през миналата седмица, отчетоха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През миналата седмица оранжерийните краставици са поевтинели с 0,4% до 2,40 лева за килограм. С 2,4% се е покачила цената на оранжерийните домати и е достигнала 1,69 лева за килограм. Поскъпване има в цената на зелето - с 9 стотинки до 0,78 лева за килограм. Цената на картофите се е покачила с 3 ст. до 0,60 лева за килограм. Цената на ябълките е достигнала 0,97 лева за килограм, а тази на лимоните - 1,85 лева за килограм. Поевтиняване има на портокалите, които са се продавали за 1,38 лева за килограм, докато мандарините са поскъпнали с 1,3% до 1,59 лева за килограм. С 0,5% е поевтиняла каймата до 4,56 лева за килограм. Пилешкото месо е достигнало цена от 3,83 лева за килограм, след като е поевтиняло с 1%. Кравето сирене се е търгувало под 5,42 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" - за 10,04 лева за килограм. Цената на захарта се е запазила - 1,34 лева за килограм, както и тази на ориза - 2,10 лева за килограм. С 2 ст. е поскъпнало брашното - до 0,86 лева за килограм. Олиото пък е поевтиняло с 2,3 на сто до 2,13 лева за литър. По 0,19 лева за брой са се продавали яйцата.
Източник: Дума (23.11.2015)

Прогнозират поевтиняване на пшеницата Главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов прогнозира вчера, че добрата реколта и рекордните запаси ще свалят цената на пшеницата у нас. Световният съвет по зърно излезе с прогноза, че реколтата от пшеница през следващата година ще бъде 726,2 млн. тона, или с 6 милиона тона повече от реколтата от предходната реколта, съобщи Антонина Белопитова, изпълнителен директор на ССБ. Потреблението в света ще бъде 720 млн. тона и запасите от зърно ще бъдат рекордни - около 208 млн. тона. Прогнозите са Европейският съюз да произведе почти 158 млн. тона пшеница, което е с два милиона тона повече от реколтата тази година, информират експертите. В САЩ пшеницата поевтиня на годишна база с 26%, във Франция със 17%, в Германия с 24%, посочиха от борсата. В момента цената на FOB на пшеницата в САЩ е 205 долара за тон без данъци, в Германия - 194 долара за тон, във Франция - 190 долара за тон. Пшеницата в нашия регион също поевтиня - в Унгария - с 19%, а в Украйна - с 21%. В България пшеницата поевтиня на годишна база с 8% в долари, но в лева поскъпна заради повишаването на курса на долара. Сега тук пшеницата се търгува средно по 330 лв. за тон без ДДС при 305-310 лв. за тон в края на 2014 г. Реколтата от пшеница в България ще бъде около 4,8 млн. тона, смятат експертите. На фона на поевтиняването на пшеницата брашното поскъпва на годишна база с 12%. Сега пакет от един килограм брашно, тип 500, се продава по 0,76 лева, а миналата година цената е била 0,68 лева. Картел на мелниците едва ли има, защото конкуренцията е огромна. Вероятно със затягане на данъчните мерки бизнесът излиза на светло, смята Васил Симов.
Източник: Дума (03.12.2015)

В първите дни на 2016 г. цените на хранителните стоки на едро се повишават Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши в първите дни на 2016 г. с 1,98 на сто до 1,386 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Повече от три месеца ИТЦ беше с минимални промени - на 18 септември той беше на ниво 1,344 пункта, а в края на декември - 1,359 пункта. През декември 2015 г. нивото на ИТЦ беше с около 1,8 – 2% над стойностите през последния месец на 2014 година, показва статистиката. Доматите поскъпват тази седмица с 1,7 на сто и се търгуват по 1,84 лв./кг. Цената на краставиците от внос се понижава с 0,6 на на сто до 1,75 лв./кг. Зелето поскъпва с шест стотинки до 0,82 лв./кг, а картофите се продават по 0,65 лв./кг на едро. Ябълките поскъпват с 1,9% до 1,08 лв./кг. Цената на лимоните се повишава с 2,6 на сто до 1,96 лв./кг средна цена. Портокалите поскъпват с 1,9 на сто до 1,06 лв./кг. Мандарините се търгуват по 1,31 лв./кг, информира БТА. Кравето сирене поскъпва с 2,4 на сто и се продава средно по 5,63 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 9,96 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,5 на сто и се търгува по 2,18 лева за литър. Цената на каймата се понижава с 0,2% до 4,62 лв./кг. Пилешкото замразено месо се продава по 3,86 лв./кг. Захарта се продава средно по 1,33 лв./ кг. Брашното тип "500" се търгува по 0,85 лв./кг. Зрелият фасул поскъпва с 0,7 на сто и се купува по 3,06 лв./кг. Цената на ориза пада с 4,4 на сто до 1,94 лв. средно за килограм. Яйцата се търгуват по 0,19 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2016)

Хранителните стоки продължават да поскъпват на едро Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 1,15 на сто до 1,402 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Доматите поскъпват тази седмица с 9,9 на сто и се търгуват по 2,11 лева за килограм. Цената на краставиците от внос се понижава с 1,1 на на сто до 1,76 лева за килограм. Зелето поевтинява с шест стотинки до 0,76 лева за килограм, а картофите се продават по 0,63 лева за килограм на едро. Ябълките поскъпват с 1,8 процента до 1,14 лева за килограм. Цената на лимоните се повишава с 0,5 на сто до 1,96 лева за килограм средна цена. Портокалите поскъпват с 0,9 на сто до 1,08 лева за килограм. Мандарините поевтиняват с 6,3 на сто и се търгуват по 1,20 лв./кг. Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се продава средно по 5,64 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 9,87 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,9 на сто и се търгува по 2,14 лева за литър. Цената на каймата се повишава с 0,9 процента до 4,69 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се продава по 3,81 лева за килограм. Захарта се продава средно по 1,34 лв./ кг. Брашното тип "500" се търгува по 0,84 лева за килограм. Зрелият фасул поевтинява с 1,3 на сто и се купува по 3,00 лв./кг. Цената на ориза се качва с 2,6 на сто до 1,96 лв. средно за килограм. Яйцата се търгуват по 0,19 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2016)

Покачват се цените на храните на едро Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е повишил през миналата седмица с 1,50 на сто до 1,423 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От началото но годината ИТЦ се е повишил с 2,6 процента. Доматите са поскъпнали през миналата седмица с 0,9 на сто и са се търгували по 2,14 лева за килограм. Цената на краставиците от внос се е понижила с 4,1 на на сто до 1,68 лева за килограм. Зелето е поскъпнало със седем стотинки до 0,83 лева за килограм, а картофите са се продавали по 0,64 лева за килограм на едро. Ябълките пък са поскъпнали с 3,9 процента до 1,07 лева за килограм. Цената на лимоните се е понижила с 0,5 на сто до 1,94 лева за килограм. Портокалите са поевтинели с 2,9 на сто до 1,00 лв. за кг., но мандарините са поскъпнали с 4,2 на сто и са се търгували по 1,22 лв. за кг. Кравето сирене е поевтиняло с 0,4 на сто и се е продавало средно по 5,55 лв. за кг, а кашкавалът тип "Витоша" се е търгувал по 10 лв. за кг. Олиото поевтинява с 0,9 на сто и се търгува по 2,13 лева за литър. Цената на каймата се понижава с 0,9 процента до 4,63 лева за килограм. Зрелият фасул поевтинява и се купува по 2,08 лв./кг. Цената на ориза се качва с 1,5 на сто до 1,98 лв. средно за килограм. Яйцата се търгуват по 0,19 лева за брой.
Източник: Дума (25.01.2016)

Софийската стокова борса отчита 25 години от създаването си На 11.04.2016 г. се навършиха 25 години от официалното създаване на Софийска стокова борса (ССБ) като гражданско non profit дружество. Това става по Закона за задълженията и договорите (чл. 357 – 364) като 13 български институции, банки, фирми и организации подписват договор за съвместна дейност и обявяват началото на съвременната борсова търговия у нас. Сред тези организации се нареждат: Българска търговско промишлена палата, ИДСУ, Национален дворец на културата (НДК), Стопанска банка, Банка за земеделски кредит, Първа частна банка, Съюз на стопанските ръководители в България, Конфедерация на частните предприемачи и др. Съвременната борсова търговия в страната, макар и все още недостатъчно зряла, има вече своята 25-годишна нова история. Това предполага необходимостта от обобщаване на специфичния български опит в тази важна сфера на дейност и по-специално в областта на развитието на стоковите борсови пазари. Този период се разделя условно на три етапа, както следва – преди законодателното уреждане на стоковата борса (1990-1996 г), след него (1997-2006 г.) и след приемането на България в Европейския съюз (2007-2016 г.). През 2015 г. „Софийска стокова борса“ АД получава сертификат „Коректна фирма“ от Изследователския център на клиентските мнения, признаващ безупречната й репутация сред клиентите и контрагентите й за прецизната си работа с пазарните субекти участващи в борсовата търговия.
Източник: econ.bg (13.04.2016)

За година на стоковата борса захарта поскъпна с 19 на сто С 19% се е покачила цената на захарта на Софийската стокова борса (ССБ) за година. Това заяви Антония Белопитова, директор „Търговия и информация“ в ССБ. В момента килограм пакетирана захар на едро се продава на цена от 1.19 лв. без ДДС. Повишение на цената на захарта се наблюдава и на борсите в Лондон и Ню Йорк. В момента, рафинираната захар на лондонската борса се търгува по 481 долара за тон, като увеличението е от 38% на годишна база. В Ню Йорк пък цената на суровата захар е 376 долара/ т, като покачването спрямо миналата година е от 43 на сто. От данните на стоковата борса става ясно още, че през последните 2 седмици има поскъпване на пшеницата. Белопитова обясни, че в момента цената й е 275 лв. за тон без ДДС. „Това е съвсем нормално, сезонно е. В края на юни да започне прибиране на новата реколта. Очакванията са добри, но складовите разходи леко вдигат цената с около 5 лв.“, поясни директорът. Спрямо месец май на миналата година, цената на пшеницата се е понижила с около 2 %. Според експертите обаче това понижение не се отразило на цената на брашното, което в момента се предлага между 68-70 стотинки на едро без ДДС. Царевицата се търгува средно по 265-270 лв. за тон, като се наблюдава отклонение с около 5% надолу спрямо миналата година. През месец май на 2015 г. цената е била 280 лв./т. Световните експерти очакват и рекордно количество на царевицата тази година – около 1.11 млрд. тона. Слънчогледовото олио в пластмасови бутилки по 1 л, се продава за 1.72 лв. на едро без ДДС. За година цената му се е покачила с около 2%. На ССБ цената за 1000 л бензин без ДДС е 1580 лв., което е спад с около 15% спрямо предходната година. Дизелът пък се търгува по 1540 лв., като също се наблюдава понижение от 19 на сто.
Източник: Монитор (27.05.2016)

Софийската стокова борса вижда бъдещето на борсите в обединението им "Стоковият борсов пазар не бива да се разпилява. С наличието на повече от една стокова борса ние сме заврени в ъгъла и не можем да изпълняваме задълженията си. За да отговорим на световните изисквания, трябва да се обединим“. Към това призова изпълнителният директор на Софийската стокова борса (СББ) Васил Симов по време на дискусия за бъдещето на борсовата институция, организирана по повод 25-тата годишнина от създаването й. „Основната задача на борсата е да дава информация. С толкова много борси ние не можем да предложим единна цена и бизнесът започва да се обърква“, заяви Симов, като призова за модернизация на непроменения от 1997 г. Закон за стоковите борси в България. По думите му стоковата борса трябва да бъде една, да работи като фондовата борса, да бъде технически модерна, да привлича търговците на едно място, като им предлага единна цена. Той определи 25-те години дейност като „трудни, но успешни“ и изрази надежда, че няма да се наложи да минат още 25 години, за да заприличаме на борсите в Будапеща, Букурещ и Варшава по отношение на регулация и доверие. Друг от създателите на първата стокова борса в България - Симеон Елазаров, член на Съвета на директорите на СББ, определи ликвидността като най-сериозния проблем, причинен главно заради това, че пазарът не е концентриран. Според него специализацията на стоковите борси, например дървесината да се търгува в Русе, металът - в Пловдив и т.н., е вариант, който може да тласне стоковата търговия напред. Като една от причините за отсъствието на фючърсни и опционни сделки той посочва липсата на клирингова къща. „Това е институция, която в България не е ясна“, посочи той. Според Елазаров идеята за търговия в бъдещето е трудна за възприемане от българския бизнес заради това, че компаниите работят “ден за ден”. „Те се опитват да решат проблемите си не от днес, а от вчера. Кой мисли за бъдещето?“, запита той. Общо желание за решаване на проблемите има, но липсва задружност. Така например според Симов законопроектът за изменение на Закона за стоковите борси е изцяло съставен от Комисията по стоковите борси и тържища и в по-голямата си част засяга тържищата, без да отразява желанията на стоковите пазари. В отговор на обвиненията председателят на комисията Владимир Иванов посочи, че основният проблем не е липсата на държавна подкрепа, а „малкият пазар и лошата производствена култура“. Той изрази надежда, че първите 25 години са години на борба за стоковата борса, а следващите 25 години ще бъдат време на развитие. Иванов поясни, че законопроектът за промяна на Закона за стоковите борси е внесен и се очаква скоро да излезе от Министерски съвет. По време на дискусията беше дадено и предложение да се сформира работна група или комисия, която да разработи точки за решаването на проблемите. Такава идея изрази Боян Стоянов, брокер на СББ от 1995 г. Според него има достатъчно предпоставки за развитието на СББ, за което говорят и данните за годишното производство на пшеница, което достига 4 млн. тона. „Потенциал има, трябва да се трасира пътят. Стоковата борса има нужда от повече пазарни играчи, повече т.нар. „маркет мейкъри“. Нека канализираме малко повече енергия“, призова той, като допълни, че „от успеха ни делят малко стъпки“. От своя страна изпълнителният директор на Българската фондова борса Васил Големански подчерта, че пазарът на капитал е един от двата крака на икономиката, без който тя няма как да върви нормално. По думите му наличието на свободен пазар е абсолютното условие за наличието на пазарна икономика. Той обясни, че се забравя най-важната функция на борсата, а именно да осигурява на компаниите набирането на допълнителен капитал. По време на дискусията Големански открои една тенденция през последните години, която трябва да бъде ориентир за пазара, а именно че повечето IPO-та от близкото минало са на IT компании. Като проблеми на фондовата борса той посочи липсата на компании и качествени инструменти. Според него тук се появява проблемът с „яйцето и кокошката“ - ако има деривативна търговия, ще има ликвидност, но как да предложим такива инструменти при липсата на ликвидност. Като добро начало за решаването на проблема Големански определи предложението на народния представител Делян Добрев всички разходи за първично публично предлагане (IPO) да се поемат от Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”. Така цената за набирането на капитал ще бъде по-малка, което ще стимулира компаниите към публичност. Идеята получи и подкрепата на главния изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг Камен Колчев, за когото предложението е добро „не толкова заради това, че 15-тина компании ще получат финансиране, а заради това, че по този начин управляващите показаха, че мислят за този пазар“.
Източник: Инвестор.БГ (03.06.2016)

Васил Симов: Стоковите борси у нас трябва да се обединят Стоковите борси у нас трябва да се обединят. Няма значение коя ще е водеща, важно е да има единен борсов стоков пазар, както е във всички развити икономики. Това заяви главният изпълнителен директор на Софийска стокова борса Васил Симов пред политици, представители на изпълнителната власт и бизнеса по време на дискусия „Бъдещето на борсовата търговия“. „В момента в България има три лицензирани стокови борси - в София, в Пловдив и в Русе. Нормативната база позволява стоковите борси да се създават сравнително лесно и не е далеч денят, когато всяко село ще си има своя. В държавите в Европа обикновено има само по една стокова борса, а сред чужденците сме известни като държавата с многото борси. Затова искаме да се завишат изискванията за създаване на борса. Тържища и пазари може да има навсякъде, но борсата трябва да е една“, допълни Симов. Според шефа на ССБ проблемът е в заложената в Закона за стоковите борси и тържища прекалено ниска рамка за капиталова адекватност на борсите. В момента за да се създаде стокова борса се изисква капитал от 250 000 лв. и в тази част законът не е променян от 18 години. Борсите в света са с капитал от стотици милиони евро, а тези в Източна Европа - с минимум 2-3 млн. евро. Зам.-председателят на комисията за бюджет и финанси в парламента Диана Йорданова заяви, че се подготвят промени в Закона за стоковите борси. В момента проектопредложенията са в Министерството на икономиката и скоро ще бъдат внесени в Министерски съвет.
Източник: Труд (03.06.2016)

Плодовете и зеленчуците поевтиняват на едро Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е понижил за една седмица с 0,7 на сто до 1,302 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). За месец индексът се е понижил с 6,45 процента. Оранжерийните домати са поевтинели на едро през миналата седмица с 6,1 на сто и са се търгували по 1,55 лв. за килограм. Цената на доматите от внос се е понижила с 5,5 процента до 1,20 лева за килограм. Краставиците от внос са се продавали по 1,10 лв. средно за килограм, а българските оранжерийни краставици - по 1,25 лева за килограм. Цената на пресните картофи се е понижила с 8 на сто до 0,80 лв. за килограм на едро. Зелената салата е поевтиняла с три стотинки и се е търгувала по 0,42 лв. за брой средно. Ябълките са се търгували по 1,13 лв. за кг, цената на лимоните се е повишила с 6,2 на сто до 2,93 лв. за килограм. Ягодите са поевтинели с 1,2 на сто до 2,45 лв. за килограм. Цената на черешите е паднала с 10 на сто до 3,23 лв. средно за килограм. Кравето сирене е поскъпнало с 0,2 на сто и се е продавало средно по 5,37 лв. за кг, а кашкавалът тип "Витоша" - по 9,43 лв. за кг. Олиото е поевтиняло с 1% и се е търгувало по 2,01 лв. за литър. Цената на каймата е паднала с 0,9 на сто до 4,55 лв. за килограм, а пилешкото замразено месо се е търгувало с 1,1 на сто по-евтино по 3,66 лв. за килограм на едро. Захарта се е продавала по 1,42 лв. за кг, цената на брашното тип "500" е била средно 0,80 лв. за килограм. Зрелият фасул се е купувал средно по 2,81 лв. за кг. Яйцата са се продавали по 0,15 лв. за брой на едро.
Източник: Дума (06.06.2016)

Софийска стокова борса раздаде почетни плакети Софийска стокова борса отбеляза 25-годишния си юбилей на коктейл в София. Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса, раздаде почетни плакети „25 години борсова търговия в България“ на: Кирил Домусчиев, председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Васил Големански, изпълнителен директор на Българска фондова борса-София, Христо Миленков – изпълнителен директор на ССБ 1991 – 2005 г., доц. Симеон Елазаров – бивш изпълнителен директор и сегашен член на Борда на директорите на ССБ, Владимир Иванов - председател на Комисията по стоковите борси и тържищата. Екипът на ССБ бе поздравен от Владимир Иванов - председател на Комисията по стоковите борси и тържищата, от Международната асоциация на стоковите борси, както и от други представители на властта „25 години борсова търговия в България“ на: Кирил Домусчиев и бизнеса.
Източник: Труд (09.06.2016)

Сезонното поевтиняване на плодовете и зеленчуците продължава, като заради него за един месец индексът на тържищните цени е паднал с 3,48%. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. На едро оранжерийните домати са поевтинели през миналата седмица с 6,5% и са се търгували по 1,29 лева за килограм. По-евтини с 8,5 на сто са и доматите от внос - 1,08 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици са се търгували на едро средно за 1,04 лв. на кг, или с 1,9% по-евтино. Цената на българските картофи се е понижила с 3,4 на сто до 0,60 лева за килограм на едро. Зелената салата е поевтиняла с две стотинки и се е търгувала по 0,35 лева за брой средно. Ябълките са се предлагали по 1,02 лв. за кг, цената на лимоните се е задържала средно 3,41 лева за килограм. Черешите са поевтинели с 2,4 на сто до 2,21 лева средно за килограм. Почти с толкова е паднала цената и на кайсиите до 1,53 лв. за кг. Прасковите са се продавали средно по 1,25 лева за килограм.
Източник: Дума (04.07.2016)

Хранителните стоки на едро бележат ново повишение на цените Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши през тази седмица с 1,4 на сто до 1,299 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За последните две седмици индексът се повиши с общо с 3,89 процента от най-ниското си досега ниво за 2016 година 1,255 пункта. Оранжерийните домати поевтиняват през тази седмица с 1,4 на сто и се търгуват по 1,39 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици поевтиняват с 13,9 на сто до 1,55 лева средно за килограм. Цената на картофите се повишава с 8,6 на сто до 0,63 лева за килограм на едро. Зелените чушки поевтиняват с 15,8 процента до 1,12 лева за килограм на едро. Тиквичките поевтиняват с 7,6 на сто до 0,72 лв./кг, а морковите поевтиняват с 12 стотинки до 0,60 лева за килограм. Ябълките се търгуват по 1,00 лв./кг. Черешите се търгуват по 3,70 лв. за килограм, прасковите се продават по 1,31 лв./кг, а кайсиите - по 2,00 лв./кг. Кравето сирене върви средно по 5,44 лв./кг, а кашкавалът, тип "Витоша" - по 9,60 лв./кг. Олиото поевтинява с 1,5 на сто и се търгува по 2,07 лева за литър. Цената на каймата се повишава с 3 стотинки до 4,72 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,82 лева за килограм на едро. Захарта поскъпва с четири стотинки и се купува по 1,51 лв./кг. Брашното, тип "500", се търгува по 0,82 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,16 лв./кг. Яйцата се продават 0,16 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (25.07.2016)

Цените на хранителните стоки на едро нарастват с 2,3% за седмица През седмицата индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава с 2,3% до 1,329 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). За двайсетина дни ИТЦ се покачва с общо 5,89% от най-ниското си досега ниво за 2016 г. от 1,255 пункта. Миналата година ИТЦ достигна най-ниското си ниво от 1,236 пункта също през юли. Оранжерийните домати поскъпват тази седмица с 2,6 на сто и се търгуват по 1,55 лв. за килограм. Българските оранжерийни краставици поевтиняват с 2,7 на сто до 1,45 лв. средно за килограм. Картофите се продават по 0,58 лв. за килограм на едро. Зелените чушки поевтиняват с 16,5% до 0,96 лв. за кг. Тиквичките поскъпват с 2,6 на сто до 0,78 лв./кг. Зрелият фасул се купува средно по 3,04 лв./кг. Ябълките се продават средно по 1,07 лв./кг., прасковите се търгуват по 1,30 лв./кг, а кайсиите - по 1,80 лв./кг. Кравето сирене поскъпва с 1,1 на сто и се продава средно по 5,51 лв./кг, а кашкавалът, тип „Витоша“ - по 9,36 лв./кг. Яйцата се продават 0,16 лв. за брой. Олиото се търгува по 2,06 лв. за литър. Цената на каймата се повишава с 0,7% до 4,71 лв. за килограм. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,84 лв. за кг на едро. Захарта поевтинява с три стотинки и се купува по 1,48 лв./кг. Брашното тип „500“ се търгува по 0,80 лв. за килограм.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2016)

Земеделците прибраха 5,3 млн. тона пшеница Зърнопроизводителите са прибрали 5,3 млн. тона пшеница при 99% ожънати площи, според оперативни данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Според информацията средния добив нараства с 14,2%, като една от основните причини е ръстът на засетите площи. Ожънати са и 100% от нивите с ечемик и маслодайна рапица, при която е отбелязан ръст спрямо миналата година с 20% до 492 хил. тона. При продукцията от ечемик се наблюдава по-слабо увеличение на годишна база - с около 2%, до 717 хил. тона, като намалението на реколтираните площи е компенсирано от повишение на средния добив. Изкупните цени на основните зърнени и маслодайни култури се движат под нивата отпреди една година, като намалението на годишна база е в границите от 1,1% при царевицата до 13,9% при хлебната пшеница, при която отбелязаната средна цена е 253 лв./т. На последната сесия на Софийската стокова борса продавачите и купувачите на зърно се разминаха и не бяха реализирани сделки. За хлебната пшеница например производителите искаха 260 лв./т, а купувачите предлагаха 240 лв./т. За фуражната пшеница и ечемика търговците предлагаха 230 лв./т, докато фермерите искаха 250 лв./т.
Източник: Монитор (22.08.2016)

"Софийската стокова борса" (ССБ) и "Българската стокова борса" (БСБ) ще се обединят, съобщиха вчера Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ, и Георги Найденов, председател на борда на директорите на БСБ. Обединението ще стане най-вероятно в началото на 2017 година, като БСБ ще се влее в ССБ. Двете борси осъществяват около 99% от борсовата търговия в страната с общ оборот от около 600 милиона лева годишно. Третата борса в България - тази в Пловдив, е с оборот само няколко милиона евро на година. Разговори за обединение с нея още не са водени, но не са изключени, уточни Симов. Обединението на борсите ще позволи и въвеждане на електронна платформа, която да позволява онлайн търгуване.
Източник: Сега (19.10.2016)

Софийската и Българската стокова борса се обединяват Две от стоковите борси – „Софийска стокова борса“ АД (ССБ) и „Българска стокова борса“ АД (БСБ) ще се обединят в началото на следващата година. Това съобщиха Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ и Георги Найденов, председател на Съвета на директорите в БСБ. Русенската и софийската борса вече са подписали и меморандум за предстоящото сливане. След обединението русенската борса ще се влее в софийската, като правата на борсовите членове на БСБ ще бъдат прехвърлени безвъзмездно в ССБ, посочи Васил Симов. По този начин ще се намалят и таксите, които плащат брокерите, тъй като до момента за да търгуват на двете места им се е налагало да плащат два пъти. „Облекченията за бизнеса са много. Вместо да се лутат ту на едната, ту на на другата борса, ще им спестим разходите да ходят на две места и търговията да се концентрира на едно място бе категоричен Симов. Двете борси осъществяват около 99% от борсовата търговия в страната. Трета съществуващата борса в България - тази в Пловдив, пък е с оборот само няколко милиона лева на година. Експертите посочиха, че общия оборот на трите стокови борси през последните 5 години е около 500-600 млн. лв. годишно. През миналата година оборотите на софийската и русенската борса са били около 290 млн. лв. за всяко едно от дружествата. По отношение на борсата в Пловдив Симов посочи, че до момента разговори за сливане с нея не са водени, но не са изключени. По думите на изпълнителния директор на ССБ, стоковите борси осигуряват бърза и прозрачна търговия. „Неслучайно в директивите на ЕС е записано, че щом се търгуват борсови стоки, то това се прави задължително на стокова борса, защото елиминира "сивата икономика" и осигурява плащане на акцизи и ДДС в хазната, каза още той. Според Симов, и сега по-голяма част от произведената в България пшеница се изнася, но сделките рядко минават през борсата и никой не не може да гарантира, че се плащат дължимите данъци, посочи той. Обединението на борсите ще позволи и въвеждане на електрона платформа позволяваща онлайн търгуване за удобство на брокерите, допълни Георги Найденов. Експертите от двете дружества също поясниха, че спрямо 2015 г. през тази година се наблюдава и спад на цените на пшеницата и царевицата с над 10%. Световното производство на пшеницата е на рекордно ниво – над 740 млн. т, а царевицата надхвърля 1,200 млрд. т.
Източник: Монитор (19.10.2016)

КЗК санкционира „Софийска стокова борса“ АД за нелоялна конкуренция КЗК наложи имуществена санкция на „Софийска стокова борса“ АД за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК – общата забрана за нелоялна конкуренция. Производството е образувано във връзка с влязло в сила решение на Върховния административен съд, с което съдът установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на „Софийска стокова борса“ АД и връща преписката на КЗК за налагане на санкция съгласно указанията. Нарушението се изразява в определянето от страна на борсата на такса за купувачите в размер на 0,00 % за сделка на подкръг „Обществени поръчки“ на борсови кръгове „Зърно“, „Хранителни стоки“ и „Нехранителни стоки“. Според ВАС липсата на дължима такса по отношение на борсовите членове, представляващи крайни клиенти - възложители по Закона за обществените поръчки, и поставянето на тези лица в благоприятно положение спрямо другите купувачи неминуемо влияе върху борсовия пазар, като по този начин се засягат интересите на конкурентите, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика.
Източник: Банкеръ (05.07.2017)

Рекордната реколта пшеница от 6 млн. тона не е изненада Рекордната реколта от пшеница в България от близо 6 млн. тона не е изненада, потвърждава се тенденцията в последните години добивът у нас да бъде стабилно на нива над 5 млн. тона. Това каза пред "Блумбърг тв България" главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов. Според него са останали далеч назад годините, когато се произвеждаше 3 - 3,5 млн. тона зърно в страната ни. Рекордната реколта е резултат от увеличените площи и използването на по-добри семена. Предстои да видим дали пазарът може да поеме такива големи количества, допълни ТОЙ. Симов очерта и проблемите пред българските зърнопроизводители като голямата конкуренция от страните от Черноморския басейн като Русия и Украйна, които изкарват на пазара огромни количества зърно. Все пак цените на световните пазари са по-високи в сравнение с миналата година, което се дължи на по-слабата реколта в световен мащаб, въпреки засиления добив в ключови региони като Черноморския басейн. Към момента в глобален план реколтата от пшеница е около 740 млн. тона в сравнение с нива от над 750 млн. тона в предишните години. Симов посочи, че през 2017 г. се очаква рекорден излишък на зърно в света - 264 млн. тона, по предварителни данни в сравнение с предишните нива от 190 - 200 млн. тона. Вчера стана известно, че Добруджанският земеделски институт ще предостави около 500 тона базови семена пшеница за есенната сеитба. Цената на базовите семена не е променяна от няколко години и за предстоящата сеитбена кампания ще остане 850 лева за тон без ДДС.
Източник: Дума (30.08.2017)

Цените на плодовете и зеленчуците остават сравнително ниски Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 1,57 процента, до 1,358 пункта, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. През последните два месеца нивото на ИТЦ остава сравнително стабилно. Оранжерийните домати поскъпват с 14,8 на сто и се продават през тази седмица по 1,40 лева за килограм. Оранжерийните краставици поевтиняват с 8,2 на сто, до 1,57 лева средно за килограм. Картофите поевтиняват със 7,4 на сто и се търгуват по 0,50 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 0,65 лева за килограм. Зелето поскъпва с 2 процента и се търгува по 0,51 лв./кг на едро. Патладжаните поскъпват с 4 процента и се продават по 0,75 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват с 5,3 на сто, до 0,90 лв./кг, а цената на червените чушки пада с 4 процента, до 1,08 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 2,9 на сто, до 1,33 лв./кг, а цената на лимоните се качва с 6,6 на сто, до 3,00 лева. Дините поевтиняват с 4,2 на сто, до 0,23 лева за килограм, а пъпешите - с 9,6 на сто, до 0,75 лева за килограм. Цената на прасковите пада с 8,3 процента, до 0,88 лева за килограм. Гроздето поевтинява с 9,8 на сто, до 1,20 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 1,5 на сто и се продава средно по 6,06 лв./кг, кашкавалът, тип "Витоша", се търгува по 10,36 лв./кг. Олиото се купува по 2,03 лева за литър. Каймата се търгува по 4,48 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поскъпва с 3,2 процента и се продава по 3,92 лева за килограм на едро. Захарта поевтинява с 1,3 на сто, до 1,53 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", пада с четири стотинки, до 0,79 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,36 лв./кг. Яйцата се продават по 0,21 лева за брой на едро.
Източник: Банкеръ (18.09.2017)

Двете най-големи борси ще търгуват на едно място От 1 януари 2018 г. търговията на двете най-големи стокови борси в България - Софийската стокова борса (ССБ) и Българска стокова борса (БСБ), ще се осъществява на едно място. Това обяви изпълнителният директор на ССБ Васил Симов. Той уточни, че от Нова година сделките ще се сключват само на Софийската стокова борса, като всички членове, брокери, търговци, които търгуват на БСБ, ще търгуват на софийската борса, без да заплащат встъпителни такси, които са типични за всяка една борсова институция. Васил Симов уточни, че в момента Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е дала лиценз на три стокови борси в страната - "Българска стокова борса" АД, "Софийска стокова борса" АД и "Национална стокова борса" АД. Първите две обаче са най-големите в страната. Изпълнителният директор на ССБ информира, че след подписания преди около година меморандум за обединението на двете стокови борси са започнали действия и процедури за сливане на двете борси и заработването на една още по-голяма и обединена в България. По думите му за разлика от другите търговски субекти - банки, застрахователни компании, фирми и други, които се занимават с бизнес, е нормално да има конкуренция, но при борсовата търговия е точно обратното. Според него световната практиката сочи, че в една държава с размерите и икономиката на България една стокова борса е предостатъчна. Директорът на БСБ Георги Найденов допълни, че двете борси са си дали шест месеца да уточнят правилниците си, да удовлетворят желанията на акционерите, като реалната търговия от 1 януари ще започне да се осъществява само на Софийска стокова борса.
Източник: Монитор (13.12.2017)

Обединяват се двете най-големи стокови борси у нас Търговията на двете най-големи стокови борси в България - Софийска стокова борса (ССБ) и Българска стокова борса (БСБ), ще се осъществява на едно място от 1 януари 2018 г. Това обяви изпълнителният директор на ССБ Васил Симов. От Нова година сделките ще се сключват само на ССБ, като всички членове, брокери, търговци, които търгуват на БСБ, ще търгуват на Софийската, без да заплащат встъпителни такси, които са типични за всяка една борсова институция. Директорът на ССБ информира, че след подписания преди около година меморандум за обединението на двете стокови борси са започнали действия и процедури, така че да се стигне до сливането на двете борси и заработването на една още по-голяма и обединена стокова борса в България. Според него световната практиката сочи, че в държава с размерите и икономиката на България една стокова борса е предостатъчна. Васил Симов се надява преди средата на 2018 г. двете борси и де юре да се обединят, но процесът ще отнеме няколко месеца. Засега липсвало желание от страна на Националната стокова борса в Пловдив да се присъедини към обединението.
Източник: Дума (13.12.2017)

Цената на тока за индустрията се покачва административно, а не пазарно Цената на тока за индустрията от началото на годината се покачва административно, а не пазарно. Търговията през държавната борса не е достатъчно прозрачна и не отменя регулациите на пазара на електроенергията. Така коментира отварянето на борсата за промишления ток изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. Електроенергийната борса е 100 процента държавно предприятие и няма общо със Стоковата борса, въпреки че идеята ток да се продава имено през Стоковата борса е на повече от 15 години, посочи Симов: Държавна и борса са две несъвместими понятия. Борса за търговия с електроенергия не бих я нарекъл, тъй като не виждам толкова либерализиран пазар, не виждам свободното участие на всеки, който иска да търгува. Все пак се минава през някаква регулаторна рамка с участието на държавните предприятия, държавните ТЕЦ-ове, държавата като регулатор и на всичкото отгоре - да ви го кажа чисто теоретично, при наличието на ДКЕВР да се говори за борса за електроенергия при условие, че ДКЕВР регулира цените държавно-административно, е малко странно. Причината за поскъпването на тока обаче не е търговията му през борсата, категоричен беше Васил Симов: Ако говорим, че свободният пазар вдига цените това вече е друго, но трябва да го констатира борсата, а не ДКЕВР.
Източник: БНР (09.01.2018)

Бензинът и дизелът вероятно ще поскъпнат Ако цената на петрола продължи да се покачва, бензинът и дизелът ще поскъпнат, прогнозира главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов в понеделник. От юни насам котировките на нефта вървят нагоре, но това досега не се отразяваше съществено на цените на автогоривата у нас. Оказва се, че през 2017 година именно горивата са били най-търгувани на борсата - на практика те заемат около 97% от стойността на всички сделки за нехранителни стоки. Така нашата ССБ се доближава до модела на световните борси, на които основно се търгуват енергоносители, химикали, метали, дървен материал, тъкани и др. Екипът на ССБ се готви да направи полезни нововъведения. Обмисля се въвеждането на базисна борсова цена на бензин, дизел и т.н., а също и оповестяване на средна борсова цена на горивата". Софийската борса ще оповестява редовна информация на седмична и месечна база за цените на горивата и така ще ориентира търговци и крайни клиенти, обясни Васил Симов. На ССБ са сключени сделки за над 266 млн. лева през изминалата година, което е четири пъти повече от 2016 г. В сферата на храните оборотите са се увеличи 11 пъти, и то при намаление на цените на много стоки. Сред поевтинелите са суровото слънчогледово олио, захарта и др. Засега ни е отказано участие в търговията с ток и затова тя не минава през нас за съжаление, изтъкна шефът на борсата. Той посочи, че "държава и борса са несъвместими понятия, не виждам свободно участие на всеки засега. При наличието на КЕВР, при положение че те регулират цените, за каква борса става дума", запита риторично Симов.
Източник: Сега (09.01.2018)

Храните започнаха да поскъпват предколедно Най-много през миналата седмица са се повишили цените на едро на краставиците, зелето, гроздето и кравето сирене. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Като цяло индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е повишил през миналата седмица с 1,15%. Оранжерийните краставици са поскъпнали през миналата седмица с 11,7 на сто и са се търгували по 2,49 лв. за кг на едро. Зелето е поскъпвало с 6,5% - до 66 ст. за кг. Гроздето пък е поскъпнало с 4,8 на сто и се е продавало по 1,96 лв. за кг. Червените чушки са поскъпнали с 3% и са се продавали по 2,04 лв. за кг. Цената на кравето сирене пък се е повишила с 1,9 на сто и то се търгувало по 5,97 лв. кг на едро. Оранжерийните домати са се продавали тази седмица по 2,04 лв. за кг. Картофите са се продавали по 68 ст. за кг на едро. Цената на зелените чушки се е понижила с 1,5% - до 1,55 лв. за кг. Ябълките са поевтинели с 5,9% до 96 ст. за кг. Цената на портокалите пада с 6,6% до 1,27 лева за килограм. Кашкавалът тип "Витоша" се купувал по 10,04 лв. за кг, а олиото - по 1,92 лв. за литър. Каймата се е търгувала по 4,27 лв. за кг. Пакетче краве масло от 125 гр. е струвало 2,28 лв. Захарта се е търгувала по 1,14 лв. за кг, а брашното тип "500" по 82 стотинки. Яйцата са се продавали по 20 ст. за брой.
Източник: Дума (03.12.2018)

Софийската стокова борса приключи 2018 г. с оборот от над 345 млн. лв. През 2018 година на Софийската стокова борса (ССБ) са реализирани сделки на обща стойност 345 289 150,61 лв. За сравнение през 2017 година са реализирани сделки за 266 030 197,35 лв., което представлява близо 30% ръст на годишна база. Това отчетоха от борсата на редовния си годишен брифинг, предаде БГНЕС. Броят на регистрираните сделки също бележи ръст от 30% като достигнаха 999 броя. За последните три години е отчетен възходящ тренд. „2018 година беше доста разнообразна, имаше стоки, които повишиха цената си с 20-30%, което доста над инфлацията. С отминалата година можем да кажем, че приключи окончателно обединението на борсовия пазар в България, отбеляза изпълнителният директор на борсата Васил Симов. Борсата търгува в три подкръга- индустриални, хранителни стоки и зърна. Най-голям процент заема търговията с индустриалните стоки, което формират над 96% от оборота или над 326 млн. лева. Търговията с хранителни стоки е била сравнително ниска. В началото на миналата година средната цена на суровия петрол на международните пазари беше 67,62 долара за барел и достигна към настоящия момент 54,91 долара или понижение от 19% на година, отбелязват от ССБ. Цената на зърното на борсата запази ценовите си нива от края на 2017 година, които бяха между 270-290 лева за тон без ДДС. В края на годината цените се запазиха в диапазона между 270-280 лв./тон без ДДС. От борсата отчетоха, че работят по нова търговска платформа за търговия. Разработена е от американска платформа с финансиране от бюджета на борсата. В момента вървят тестове и трябва да заработи от февруари. На въпрос на БГНЕС за очакванията през 2019 година Васил Симов заяви че, ако се запазят цените както през 2018 г. със спада в цените на петрола и зърното “ще е добре за потребителите и лошо за производителите”. Очакванията му са в България да продължи да бъде също толкова динамична годината, както изминалата. Неговата прогноза е около евроизборите и кметските избори да бъде регистрирана вяла търговия.
Източник: econ.bg (09.01.2019)

Собствена платформа подготвя стоковата борса "Софийска стокова борса" АД (ССБ) разработва нова платформа за електронна търговия. Това съобщи мениджмънтът на дружеството на редовния си годишен брифинг. Работата е започнала от нулата, но се се прави в сътрудничество с американска компания с опит в тази област. Платформата - софтуер, хардуер и всичко по нея, е финансирана изцяло със собствени средства на стоковата борса, отбеляза изпълнителният й директор Васил Симов. Тя е изградена на модулен принцип и дава възможности за последващо надграждане. Интернет системата ще управлява вътрешните бизнес процеси на борсата и ще предложи нови електронни услуги и достъп на брокерите и на другите заинтересовани външни лица до търговете от разстояние, както и неприсъствена търговия. Ще бъде изградена и специална зона за наблюдение на "Софийска стокова борса" АД. Достъп до платформата ще имат всички, без значение какво е мобилното устройство, което използват. В момента се провеждат последните тестове и се очаква платформата да заработи от февруари. През миналата година на "Софийска стокова борса" са реализирани сделки на стойност над 345 млн. лв., което представлява близо една трета ръст спрямо 2017-а, отчетоха от дружеството. Според изпълнителния му директор Васил Симов повече са и сделките - в края на декември те са достигнали 999 броя, което също е годишен ръст от 30 на сто. Заедно с това се поддържа и традицията на все повече пазарни субекти, които предпочитат стоковата борса за реализиране на своите покупко-продажби като прозрачен, гарантиран и бързоликвиден открит пазар. Случилото се е напълно логично предвид факта, че през миналата година приключи процесът на обединение на борсовите пазари у нас, отбеляза Васил Симов. Членовете на "Българска стокова борса" АД се присъединиха към "Софийска стокова борса" АД, която се утвърди като най-крупния открит борсов пазар в България с най-голям оборот, най-много членове и брой на търгуващи посредници и клиенти. На борсата се търгуваха стоки в три подкръга - индустриални, хранителни и зърно. Активността на ССБ по тримесечия е била относително равномерна, с изключение на третата четвърт, когато е отчетен най-висок оборот, най-вече заради запасяването с горива за зимата. Досега най-висока активност в борсовата търговия се реализираше в последните два месеца на годината, но през 2018-а тази практика бе прекратена. А това е знак, че пазарните играчи вече търгуват активно почти през цялата година. За поредна година се утвърждава тенденцията на ССБ най-голям процент да заема търговията с индустриалните продукти, които формират над 96% от оборота или над 326 млн. лева. В този сегмент имаше сделки с широк спектър горива, използвани за битово и промишлено потребление, което утвърждава имиджа на стоковата борса като представителен пазар за тези стоки. През 2018-а относителният дял на този подкръг продължава да расте. В това отношение ССБ следва практиката на световните пазари, на които се търгуват т.нар. индустриални борсови стоки с най-голямо приложение - енергоносители, химикали, метали и други. Сред изненадите на 2018-а Васил Симов отбеляза продължаващия спад на цената на петрола. Той е борсова стока, която не се влияе от търсене и предлагане, а от конфликти, геополитика и политически стресове. След стабилното начало от септември започна рязко свиване на котировките. През януари на миналата година средната цена на суровия петрол на международните пазари беше 67.62 долара за барел и падна през декември до 54.91 долара, което представлява понижение от 19%, отбелязват от стоковата борса. По отношение на 2019-а също има някои фактори, които безусловно ще повлияят върху активността на пазарните участници. Преходните запаси при зърнените храни намаляват, а една нова тенденция набира скорост - потреблението да изпреварва производството, което в момента е по-слабо. Около местните избори, а през тази година ни очакват дори два вота, винаги има известно затишие на стоковата борса. По отношение на Брексит Васил Симов коментира, че процесът няма да даде отражение веднага. Колкото до борсовите котировки на международните пазари, според него това няма да повлияе на цените, а по-скоро на количеството произведена продукция.
Източник: Банкеръ (15.01.2019)

Петролът поскъпна с 25%, а цените на зърното падат От началото на годината цената на пшеницата пада, макар в други години тенденцията да е за поскъпване на зърното, каза пред журналисти Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса /ССБ/. Основната причина са очакванията на експертите за добра реколта, която да стигне до 758 млн. тона. Спадът ще продължи, защото се очаква добра реколта. Предходната прогноза на Световния съвет по зърното беше глобалното производство на пшеница през 2019 година да е 735 млн. тона, съобщи Десислава Иванова, изпълнителен директор на ССБ, предаде БТА. От началото на годината цената на пшеницата в САЩ е паднала с 12 процента до 198 долара за тон, във Франция поевтиняването е с 11 процента до 237 долара за тон. В Германия пшеницата се е търгувала по 240 долара за тон в началото на годината, а сега е поевтиняла с 9 процента и се продава по 221 долара за тон, без данъци. В България цената на пшеницата пада за близо четири месеца с 15 процента до 193 долара за тон. Очакванията на Световния съвет по зърното е реколтата от пшеница в България тази година да е малко под 6 милиона тона. Очакванията на експертите са реколтата от пшеница в Русия да е 77 млн. тона, с 5.4 млн. повече от предходната прогноза отпреди три месеца. Прогнозата за реколтата в Украйна е завишена с 2,5 млн. тона до 27,5 млн. тона. В Европейския съюз очакванията са реколтата от пшеница да е 149 млн. тона, със 700 хиляди тона по-малко от прогнозата в началото на годината. Глобалната реколта от царевица тази година се очаква да бъде над 1.124 млрд. тона или с три милиона тона повече от реколтата през 2018 година. В САЩ ще бъде събрана с 5 млн. тона повече царевица, като реколтата се очаква да бъде 371 млн. тона. Експертите очакват в Европейския съюз да бъде събрана 63 млн. тона царевица - с 5.7 млн. тона по-малко от 2018 година. Към днешна дата царевицата в Украйна се продава по 174 долара за тон или с 18 процента по-евтино от началото на година; във Франция тя се търгува за 186 долара за тон или с 11 процента по-евтино от началото на 2019 година, а в САЩ тя се продава по 165 долара за тон, което е спад с 19 процента за близо четири месеца. Вероятно цената на царевицата ще продължи да спада, но е възможно трендът да се обърне при неподходящи метеорологични условия, прогнозират експертите. Борсите отчитат и спад на цената на слънчогледа. В Русия той поевтинява с 12 процента от началото на годината до 341 долара за тон, в Украйна слънчогледът се продава по 360 долара за тон без ДДС, което е спад с 3 процента. В България цената на слънчогледа се задържа 580 - 600 лева за тон през цялата година, съобщи Десислава Иванова. На световните борси слънчогледовото олио поевтинява от януари с 13 процента, но в България само с четири процента - до 1.56 лева за литър на едро, без данъци. Цената на захарта пада на борсата в Лондон с един процент, на борсата в Ню Йорк - с 8 процента, а у нас на годишна база поскъпва с два процента до 0,97 лв. за килограм в складовете на едро, отчетоха още от ССБ. Цената на суровия петрол скочи с 25 процента от началото на годината. В първите дни на януари петролът се търгуваше по 54 долара за барел /един барел е почти 159 литра/, а сега на световните пазари суровината се продава средно по 72 долара за барел. Вдигат се и цените на производните на петрола и на алтернативните горива. На ССБ бензин А95Н поскъпна със 7 процента от началото на годината до 1830 лева за 1000 литра без ДДС. Дизелът поскъпва от началото на годината с 22 процента до 1939 лева за 1000 литра без данъци. Петролът често обръща тренда си и не е изключено през лятото да поевтинява, посочи Васил Симов. Възможно е и страните от ОПЕК да увеличат производството си на петрол, добавиха от ССБ.
Източник: 24 часа (24.04.2019)

Оборотът на Софийската стокова борса /ССБ/ през 2019 година надвишава 445.7 милиона лева - с 29 процента ръст спрямо 2018 година, съобщи за БТА Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ. През миналата година на ССБ са станали 1104 сделки, с 11 процента повече от сделките през 2018 година, като броят на брокерите, търгуващи на ССБ се увеличава постоянно, каза Симов. Оборотът е реализиран почти равномерно в четирите тримесечия, докато предходни години около половината от сделките са през последното тримесечие, когато традиционно се търгуват активно зърно и горива, посочи Васил Симов. Най-активна търговия на ССБ за миналата година е имало с индустриални стоки за 412,5 млн. лева и най-вече за горива - за 320,1 млн. лева. Сделките за хранителни стоки през 2019 година са били за 1 697 400 лева, а отделно продажбите на зърно са били за 33,2 млн. лева, отчитат от ССБ. Миналата 2019 година беше спокойна за борсовата търговия с горива и с хранителни стоки. На Софийската стокова борса /ССБ/ няма поскъпнала или поевтиняла стока с повече от 30 процента, коментира Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ. Когато обаче една стока поскъпне или поевтинее повече от инфлацията, това е сигнал, посочи Васил Симов. Петролът, като структуроопределяща стока, поскъпна през миналата година, но цената му не стигна до мрачните прогнози от над 100 долара за барел /един барел - 159 литра/, каза Симов. В началото на годината цената на суровия петрол беше 53.80 долара за барел, а в края - 68.44 долара за барел. През миналата година на ССБ най-активно се е търгувало дизеловото гориво, като цените му в зависимост от количество, транспорт, франкировка и срок на доставка, са се повишили средно с 8 процента, съобщи Десислава Иванова, изпълнителен директор на ССБ. Цените на най-масовия бензин - А95Н, са се повишили през 2019 година с 12 процента, посочи тя. На годишна база цената на газ пропан бутан се е покачила с 11 процента, отчетоха още от борсата. През миналата година на световните пазари се наблюдаваше значително увеличение на цената на суровото олио. В началото на годината на босата в Амстердам то се е търгувало за 670 долара за тон, а в края на 2019 г. с 26 процента по-скъпо, по 845 долара за барел. В България обаче, олиото поевтиня през миналата година с 4 процента. От 1.70 лева за литър без ДДС до 1.63 лева за литър в края на годината, отчитат експертите на ССБ. На международните пазари миналата годината рафинираната захар поскъпна с 11 процента, а нерафинираната сурова захар с 16 процента. У нас цената на захарта пада през миналата година с 12 процента - от 1.06 лева през януари 2019 година до 0.93 лева за килограм през декември. През миналата година цената на брашното у нас падна с 10 процента от 0,78 лева за килограм на едро без ДДС до 0,70 лева за килограм. Оризът в пакети от един килограм се продаваше в началото на миналата годна по 1.61 лева за килограма, а през декември - по 1.55 лева за килограм. В България пшеницата в началото на миналата година се търгуваше на нива 340 - 360 лева за тон, през лятото зърното поскъпна до 370 - 390 лева за тон, в края на годината тя се продаваше в широкия диапазон 280 - 405 лева за тон. Нашата страна няма потенциал да влияе на цената на пшеницата, която зависи от големите производители. На пазарите в САЩ, Франция и Германия през 2019 година цената на хлебната пшеница остана сравнително стабилна. В началото на годината хлебната пшеница се е търгувала в САЩ по 221 долара за тон, а в края на годината - по 252 долара за тон или увеличение с 14 процента. Във Франция и Германия на годишна база цената на хлебната пшеница обаче пада съответно с 11 и 7 процента. В началото на декември миналата година цените на хлебното и фуражното зърно в Европа започнаха да падат, а в САЩ - да се вдигат, отчитат от ССБ. Причината е повишеното търсене на зърно за износ в САЩ след новината, че те са постигнали търговско споразумение с Китай и азиатската държава обяви, че ще увеличи вноса на американски земеделски стоки, посочиха от ССБ. По данни за министерството на земеделието на САЩ глобалната световна реколта от пшеница се очаква да бъде 765.4 млн. тона при 731 млн. тона предходната година. Реколтата на пшеница в ЕС се очаква да бъде 153,5 млн. тона при 151,3 млн. тона миналата година. В България цената на царевицата падна на годишна база със 7 процента от 260 - 290 лева за тон без ДДС, до 250 - 270 лева за тон, отчетоха още от ССБ. (manager.bg)
Източник: Други (14.01.2020)

Оборотът на Софийската стокова борса е 450 млн. лв., което е 25% ръст в сравнение с предходната година. Има ръст и при броя на сключените сделки - те са над 1100 за цялата година. Това е увеличение с над 11%, каза Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова. Ръстът и оборотът не е самоцел, посочи Симов и заяви, че е имало активна търговия, както със зърно, така и с горива. "Това послужи да станем един универсален реален пазарен измерител за цените на стоките", каза той след представянето на отчета на борсата за 2019 г. Основните борсови стоки са отчели различни изменения в цените, като поскъпването при някои от тях е достигнало не повече от 30%. Активността на борсовите участници е била по-висока от 2018 г. По думите му тези резултати се дължат и на активността на брокерите, но не само. "Клиентите също бяха по-активни. А може би и ние малко се самоусъвършенстваме - създадени сме преди 29 години", каза той. На борсата има и повече брокери. "Това е свободна професия, брокерите работят за своя интерес, защото колкото повече работиш, толкова повече може да получиш като приход. Има ръст, но и брокери, които отпадат от активната търговия", посочи Симов. За търговията със зърно и как тя се развива той даде пример със САЩ, където между 3 и 5% от търговията минават през борсата, а останалите 95% се сключват по борсови цени. Такава е и задачата на борсата у нас, посочи той. Най-активно търгуваните стоки отново са горивата, но това е традиция за Софийската стокова борса вече години наред, посочи експертът, както и зърното, на трето място са металите. "Цените на пшеницата от септември насам са се вдигнали с 20-25%. Това е типично за зимните месеци, но и за по-активната търговия. Като че ли има вече недостиг на пшеница на отделните пазари", каза той. За цената на хляба, за която текат спекулации, той посочи, че фактори са не само пшеницата и нейната производна - брашното,но електроенергията, цената на горивата, и не на последно място човешкият фактор - трудовите възнаграждения. "Пазарите не индикират притеснения за основните борсови стоки - петрол, зърно", коментира Симов. Прогнозата му е да се запази тенденцията за леко, но продължаващо поскъпване при зърнените култури. Има и разлики в тенденциите по света и у нас. Такава стока е олиото, което у нас поевтинява, а в световен мащаб поскъпва.
Източник: Инвестор.БГ (20.01.2020)

Повечето хранителни стоки са поскъпнали за 2 седмици Цените на много от хранителните стоки на едро са се увеличили в периода 15-30 април. Особено това важи за плодовете и зеленчуците, личи от бюлетина на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цената на оранжерийните домати се е увеличила с 15% (от 2.47 до 2.85 лв. за кг), а на вносните домати с 11% - до 2.50 лв./кг. Поскъпват също така: морковите - с 13.3% до 1.02 лв./кг; лукът - с 9.3% до 1.17 лв./кг; салатата - с 6.8% до 0.78 лв.; ябълките - с 15.3% до 1.58 лв./кг; лимоните с 4.8% до 3.47 лв./кг; портокалите - с 13.2% до 1.80 лв./кг; бананите - с 1.7% до 2.37 лв./кг.; и чушките - с 5.7% до 3.87 лв./кг. Поевтинели са единствено краставиците - с 5.6% до 2.32 лв./кг; и картофите - с 3.7% до 1.04 лв./кг. А цената на зелето на борсите остава непроменена - 0.98 лв./кг.При хранителните стоки от потребителската кошница също се наблюдава поскъпване за доста от тях. По-скъпо на тържищата се продават: захар - с 2.8% до 1.46 лв./кг; брашно тип "500" - с 6.7% до 1.10 лв./кг; кашкавал - 0.7% до 11.16 лв./кг; сирене - с 1.1% до 6.97 лв./кг; масло - с 2.4% до 2.14 лв.; свинско месо - с 0.6% до 9.85 лв./кг. Поевтинели са: фасул - със 7.1% до 3.88 лв./кг; ориз - с 1.8% до 2.10 лв./кг; олио - с 0.4% до 2.12 лв./л; яйца - с 4.7% до 0.20 лв./бр.; риба скумрия - с 1% до 4.88 лв./кг; пилешко месо - с 2.1% до 4.05 лв./кг; кайма - с 2% до 5.95 лв.
Източник: Сега (04.05.2020)

Проект на Наредба урежда дейността на клиринговата къща у нас С проекта на Наредба за устройството и правилата за дейността на клиринговата къща се урежда устройството, функциите и дейността на клиринговата къща. Тя се създава, за да обслужва борсовите сделки, сключени на стоковите борси, както и надзорът върху нея. С въвеждането на тази нова институция трябва да се гарантира равнопоставеността на участниците в борсовата търговия чрез осигуряване на финансова гаранция на задълженията на страните по борсовите сделки, ще се осигури по-прозрачен пазар и по-голяма сигурност при сключване на сделки със зърно и горива. Създаването на клирингова къща ще даде възможност за стартиране на срочна борсова търговия в България. В регистъра за стоковите борси, за членовете на стокова борса и за брокерите, осъществяващи дейност на съответната стокова борса са вписани три стокови борси у нас: „Софийска стокова борса“ АД, „Българска стокова борса“ АД и „Национална стокова борса“ АД. През миналата година на "Софийска стокова борса“ АД са сключени 1376 борсови сделки, на „Българска стокова борса“ АД – 8 борсови сделки и на „Национална стокова борса“ АД – 64 борсови сделки. Нито една от посочените борсови сделки не е фючърсна или опционна. Както навсякъде по света и у нас има нужда от клирингова институция, която да следи за приключването на сделките и да гарантира плащанията.
Източник: Банкеръ (09.11.2021)

Храните на едро са поскъпнали с 6,4 % от началото на декември Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 0,16 процента до 1,830 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на декември миналата година ИТЦ се е покачил с 6,40 процента, а от юли 2021 година - с 22 процента. Преди година, в средата на януари, ИТЦ се движеше около 1,510 пункта или с повече от 21 процента под сегашното си ниво. Базовото нивото на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Цената на оранжерийните домати се понижи тази седмица с 0,4 на сто до 2,34 лева за килограм, а оранжерийните краставици поскъпват с 2,6 процента до 3,51 лева за килограм в края на седмицата. Картофите прибавят 2,4 на сто и се продават по 0,84 лева за килограм. Морковите поскъпват със 3,3 на сто и се търгуват по 0,95 лева за килограм. Цената на зелето се повишава с 2,1 на сто до 0,99 лв./кг в края на седмицата. Цената на червените чушки се вдига с 3,1 на сто до 2,31 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 2,3 на сто тази седмица и се продават по 1,26 лв./кг. Лимоните поскъпват по борсите с 1,1 на сто и се продават по 1,84 лева за килограм. Бананите се купуват по 2,26 лева за килограм на едро. Портокалите поевтиняват с 2,3 на сто и се търгуват по 1,68 лева за килограм. Мандарините поскъпват с 4,2 на сто и се продават по 2 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,2 на сто и се търгува по 8,65 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", повишава стойността си с 0,8 на сто и се купува по 13,23 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,6 на сто и се търгува средно по 3,50 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 2,3 на сто се продава по 2,20 лева в края на седмицата. Пилешкото месо се търгува средно по 4,55 лева за килограм. Захарта поевтинява с 3 процента и се продава по 1,61 лв./кг. Брашно тип "500" поевтинява с 1,7 процента до 1,18 лева/кг. Цената на ориза спада с 0,9 процента до 2,22 лева за килограм. Яйцата се продават без промяна средно по 0,22 лева за брой на едро.
Източник: 24 часа (17.01.2022)

Цените на храните на едро у нас са скочили с 2,56 на сто през първите дни на февруари Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 2,56 процента до 1,886 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Преди година, в първите дни на февруари ИТЦ се движеше около 1,540 пункта или с над 21 на сто процента по-ниско ниво. Базовото нивото на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Цената на оранжерийните домати се повиши тази седмица с 3,2 на сто до 2,61 лева за килограм, а оранжерийните краставици поскъпват с 14,6 процента до 4,15 лева за килограм в края на седмицата. Картофите прибавят 2,4 на сто и се продават по 0,84 лева за килограм. Морковите поскъпват с 2,2 на сто и се търгуват по 0,94 лева за килограм. Цената на зелето се повишава с 2,9 на сто до 1,05 лв./кг в края на седмицата. Цената на червените чушки се вдига с 4,3 на сто до 2,43 лева за килограм. Ябълките поскъпват с 3,1 на сто тази седмица и се продават по 1,34 лв./кг. Лимоните поевтиняват по борсите с 2,7 на сто и се продават по 1,80 лева за килограм. Бананите се купуват по 2,231 лева за килограм на едро. Портокалите поевтиняват с 1,2 на сто и се търгуват по 1,61 лева за килограм. Мандарините поевтиняват с 2 на сто до 2 лева за килограм.
Източник: 24 часа (07.02.2022)

“Врана” ЕАД ще изкупи необходимото зърно за Държавния резерв Държавното дружество “Врана” ще изкупи необходимото количество зърно за Държавния резерв до 2023 г. - съобщи зам. министърът на земеделието Иван Христанов в интервю за „Нова нюз”. Христанов не изключи вероятността скоро да се стигне до забрана за износ на зърно от страната. След като „Сортови семена елит“ отказа да участва в изкупуването на зърно, а министърът го обвини в саботаж, агроведомството е намерило друго държавно дружество за целта - „Врана ЕАД“. Стопанство „Врана“ има 100-годишна история - от придворно царско стопанство на Фердинанд и Борис, през стопанство на УБО до държавно предприятие днес. Иван Христанов обясни, че изкупуването на зърното ще стане през брокери на Държавния резерв и държавата няма да плаща комисионни, с което ще се спестят 1 милион лева. Очаква се и заради големите обеми на сделките комисионните на Софийската стокова борса също да бъдат намалени. Вероятно държавата ще забрани износа на зърно, тъй като с темповете, с които в момента се изнася, цялото налично здравно в страната ще бъде експортирано за 4 месеца, каза още Христанов и уточни при достигане на санитарен минимум в България ще поиска разрешение от Европейската комисия да наложи забрана за износ като се задейства предвидената за целта европейска процедура за осигуряване на продоволствената сигурност на държавите-членки.
Източник: БНР (21.03.2022)

Правителството прие Наредба за устройството и правилата за дейността на клиринговата къща. С наредбата се определят устройството и дейността на клиринговата къща за гарантиране на задълженията на страните по сключените фючърсни и опционни сделки на стокова борса, както и надзорът върху нея. Клиринговите къщи са широко разпространени на всички фондови борси по света. Тяхната роля е да гарантират, че търговците притежават достатъчно средства, за да извършат определената операция. Клиринговата къща удостоверява, че даден търговец ще изплати сумата на ценните книжа, които някой иска да продаде. И обратното - клиринговата къща гарантира, че продавачът е собственик на определен брой ценни книжа. Държавна комисия по стоковите борси и тържищата ще издава лиценз за извършване на дейност като клирингова къща.
Източник: Труд (14.10.2022)

Държавният резерв получи поредните 40 млн. лв. за горива, с които следва да закупи нови видове и количества горива с цел „преодоляване на последиците от кризисни ситуации“. В условия на неприет държавен бюджет и разходи, ограничени в рамките на миналогодишните лимити, агенцията е успяла да обяви през януари две огромни обществени поръчки за закупуване на горива. И двете поръчки са от 12 януари 2023 г., като първата е за доставка на 52 146 тона бензин без биокомпоненти с прогнозна стойност 124, 63 млн. лв., а втората – за доставка на 75 695 тона дизел с прогнозна стойност 189 995 000 лв. През януари 2022 г. резервът пусна поръчка за дизел за 70 млн. лв. (прогноза), за бензин през март – за 214,55 млн. лв., и трети път – мегапоръчка за дизел през октомври с прогнозна стойност 225 млн. лв. За тази поръчка също се наложи отпускане на извънредни средства от бюджета, като тогава служебното правителство насочи към агенцията допълнителни 50 млн. лв. Нито една от тези поръчки не се изпълняват докрай, но агенцията продължава да обявява мегапоръчка след мегапоръчка. По последната поръчка за дизел от октомври 2022 година с прогнозна стойност 225 млн. лв. има направена само една доставка– на 4856 тона, за 9,4 млн. лв., а в същото време е обявена нова за близо 190 млн. лв. Частично е изпълнена и друга поръчка – за доставка на бензин за 214 млн. лв. от 2022 г. Реално е доставено гориво за 50 млн. лв. Сега се обявява нова поръчка за 124 млн. лв. Тези огромни обеми ограничават броя на фирмите, които могат да участват в сделките на резерва, които не се реализират през класически обществени поръчки, а на стоковата борса. В тази търговия с горива през годините с резерва имаше тотален монопол – от страна на „ЛУКойл“, но в последните години поръчките се разделят между двама играча – „Бент Ойл“, свързвана с Младен Михалев, и „Инса Ойл“ на Георги Самуилов.
Източник: Сега (06.04.2023)

Търговията на “Софийска стокова борса” е рекордна с оборот от над 844 млн. лв. Търговията на “Софийска стокова борса” през миналата година е рекордна от нейното създаване. Оборотът е достигал 844.57 млн. лв. при 433 млн. лв. за 2023 г., което е увеличение с около 95 на сто на годишна база. През 2024 година на “Софийската стокова борса” е стартирала и на електронната търговия. Обществените поръчки си остават двигател на търговията на борсата. Но в тях само половината са държавните и общинските структури. Другите са частните фирми, които почват да правят и сделки помежду си.
Източник: Банкеръ (13.01.2025)

Над 32 млн. евро за газ с посредник: Нов тригодишен договор в "Столичен автотранспорт" За пореден скандален договор, сключен от общинското дружество "Столичен автотранспорт" ЕАД, алармира общинският съветник от ПП-ДБ Симеон Ставрев. В края на мината година (на 10 декември 2025 г.) то е подписало тригодишен договор за доставка на природен газ чрез посредник, който ще струва до 63 млн. лв. без ДДС (32.2 млн. евро) и ще действа до 1 януари 2029 г. "Цената се формира като среднопретеглената цена "Ден напред" на Газов хъб Балкан плюс фиксирана надбавка от 7.80 евро за всеки мегаватчас. При прогнозно количество от 529 830 МВтч това означава над 4 млн. евро директно плащане за посредничество – при положение че дружеството има лиценз и може да купува газ самостоятелно", обясни Симеон Ставрев. Договорът е сключен чрез "Софийска стокова борса" с участието на два брокера и търговец – "Дексиа България" ООД, като надбавката от 7.80 евро/МВтч е единственият показател за оценка. "Това не е пазарна случайност, а целенасочен избор - купуване от хъб с фиксиран марж, вместо директна доставка без посредник. Само тази надбавка оскъпява газа с десетки милиони левове за срока на договора и директно вдига разходите на общинския транспорт", категоричен е общинският съветник. Особено притеснителен според него е срокът на договора - започва на 1 януари 2026 г. и изтича на 1 януари 2029 г. , което надхвърля мандата на настоящия СОС, който приключва есента на 2027 г.
Източник: actualno.com (27.01.2026)