Банка ДСК подписа споразумение с Фонда на фондовете в подкрепа на МСП Банка ДСК подписа гаранционно споразумение с Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонда на фондовете), чрез което ще финансира микро, малки и средни предприятия (МСП), засегнати от пандемията. С присъединяването към гаранционния инструмент на Фонда на фондовете Банка ДСК отново ще подкрепи ликвидните нужди и реализирането на инвестиционни проекти на малки и средни предприятия в България. Гаранционната схема, управлявана от Фонда на фондовете, се финансира със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., съфинансирана със средства от Европейски фонд за регионално развитие, и ще допринесе за преодоляване на икономическите последици от кризата, свързана с разпространението на COVID-19. Кредитите са със срок до 10 години, без такса за включване в гарантирания портфейл. Финансирането се осъществява при спазване на условията за допустимост и на правилата за ползване на минимални помощи de minimis. Наред с програмата на Фонда на фондовете, Банка ДСК си партнира и с Българска банка за развитие, както и с Европейския инвестиционен фонд, като ползва активно предлаганите от тях инструменти в подкрепа на бизнеса, който изпитва затруднения в настоящата икономическа обстановка.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2021)

Фонд на фондовете получава допълнително близо 22 млн. лева в капитала си Министрите решиха държавата да увеличи акционерното си участие в капитала на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД (Фонд на фондовете), съобщи правителственият пресцентър. Паричната вноска е над 21,881 млн. лева и е за сметка на бюджета на Министерството на финансите. Ресурсът е възстановен от операция за финансов инженеринг по „Програмата за развитие на селските райони" (ПРСР) 2007-2013 г., постъпил по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд в Министерството на финансите. Правителството постановява министърът на финансите да извърши съответните промени по бюджета на финансовото ведомство и по централния бюджет за 2021 г. Средствата от увеличението на капитала ще се използват за изпълнение на финансови инструменти за финансиране на индивидуални предприятия. Капитализирането ще осигури ресурс за Фонда на фондовете при предоставяне на подкрепа на крайни получатели пряко или чрез финансови посредници в допълнение към средствата от програмите, съфинансирани от Европейския инвестиционен фонд (ЕСИФ), възложени за управление на Фонда. Това от своя страна ще позволи на Фонда на фондовете да участва в национални и европейски стратегически инициативи с цел засилване на ефекта от прилагане на финансовите инструменти посредством комбиниране и допълване.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2021)

Фондът Vitosha Venture Partners инвестира 2.34 млн. евро в четири компании Българският фонд Vitosha Venture Partners обяви първите си четири инвестиции, които са на обща стойност 2.34 млн. евро. Така последният фонд мениджър към Фонда на фондовете, който започна работа през есента, стартира оперативно дейността си. Освен четирите големи инвестиции, Vitosha Venture дава начало и на акселераторската си програма Vitosha ACCELERATE, в която като първа вълна влизат седем компании. Vitosha Venture Partners е четвъртият фонд мениджър към Фонда на фондовете и управлява общо 25.9 млн. евро предимно публичен капитал, който идва от Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност". Първоначалната сума бе по-ниска, около 18 млн. евро, но тя се повиши заради разпределението на допълнителен ресурс към четирите фонд мениждъри - едновременно заради корона кризата и заради преместването на парите, отредени преди това за фонд за технологичен трансфер. Горният таван за инвестиции на Vitosha Venture Partners е 1 млн. евро, но ако в сделката има и допълнителни частни инвеститори. В момента фонд мениджърите работят при облекчени правила, според които могат да бъдат инвестирани до 800 хил. евро без допълнителен частен инвеститор.
Източник: Капитал (19.01.2021)

"Витоша Венчър Партнърс“ направи първите си инвестиции в четири стартъпа „Витоша Венчър Партнърс – Фонд I” КД финансира първите четири компании от портфолиото си с 5,1 млн. лв., от които 4,4 млн. лв. публични средства, предоставени от Фонд на фондовете по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Фонда за регионално развитие на ЕС (ЕФРР). Над 700 хил. лева е допълнително привлеченият частен капитал от учредения през 2020 г. фонд. Сделките с четирите компании са финализирани, а в етап на договаряне са инвестиции в още 15 стартъпа, които скоро ще бъдат обявени. Подкрепените до момента компании са: Елджой АД - един от най-бързо развиващите се европейски производители на градски/теренни електрически велосипеди и Хобо България ООД - български стартъп за споделено пътуване с електрически тротинетки. Финансиране са получили още Айрини Студио ЕООД - бързорастяща нишова дизайнерска компания за луксозна мода за деца и младежи, насочена към висок клас международни пазари и Куендоо ООД - дигитална платформа, която дава възможност на собственици на ваканционни имоти и хотелиери да контролират и управляват резервации, разплащания, наличности и канали за маркетинг и дистрибуция.
Източник: Капитал (19.01.2021)

Фондът на фондовете подписа договор с екипa, който ще управлява Фонд мецанин/растеж - „Силвърлайн Партнърс Фондът на фондовете (ФнФ) подписа договор с избрания финансов посредник за изпълнение на Фонд мецанин/растеж. Това е последният инструмент от портфолиото на ФнФ за дялови и квази-дялови инвестиции, като такъв за първи път се прави в България с публичен ресурс. Средствата за него са осигурени по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Ресурсът ще се управлява от „Силвърлайн Партнърс” ООД. Това е името, под което ще оперира избраното за изпълнител в процедурата за избор на финансов посредник обединение „Бългериан Мецанин Партнърс“ ДЗЗД. Партньори в него са: Евгени Ангелов, Диана Аладжова, Иван Христанов, Лоид Шулц и „Ривър Стикс Кепитал“ ЕАД. Ключовите лица на избрания фонд мениджър са натрупали значителен опит в управлението на фондове за алтернативни инвестиции, подкрепящи компании в България, Централна, Източна Европа и други. Наред с реализацията на дялови инструменти, екипът има експертиза и в предоставянето на мецанин финансиране, което ще представлява съществена част от портфолиото на новоучредения фонд. Мецанинът е форма на хибридна инвестиция, попадаща между капиталово и дългово финансиране. В общия случай, то дава възможност на предприятията да привлекат рисково финансиране, без това задължително да води до прехвърляне на съществен дял в тяхната собственост на новия инвеститор. „Силвърлайн Партнърс” ще управлява 83.7 млн. лв., от които 75.3 млн. лв. са публични средства, предоставени от основния инвеститор Фонд на фондовете. Допълнително ще бъде привлечен частен капитал на ниво фонд, както и при осъществяването на всяка сделка. Фондът ще подкрепи най-малко 10 на брой малки и средни предприятия с инвестиции в размер между 4.9 млн. лв. до 13.7 млн. лв., като поне половината от ресурса ще бъде инвестиран под формата на мецанин финансиране. Целта на инструмента е да подкрепи развитието на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия (МСП) в зрял етап на развитие. Чрез него ще се осигури достъп до алтернативно финансиране за тези от тях, които са с потенциал за растеж и търсят възможности за разширяване на дейността си, чрез навлизане на нови пазари или разработване на нови продукти и услуги. С Фонд мецанин/растеж работещите фондове за алтернативни инвестиции, финансирани от ФнФ стават пет. До този момент такъв инструмент не е бил наличен на пазара и чрез неговото реализиране ще се осигури нужния ресурс за покриване на целия жизнен цикъл от развитието на една компания – от идеята за нея, през началния етап до зрялата й фаза. След подписването на договора се очаква посредникът да реализира първите си инвестиции през лятото на тази година. По повод подписването Владимир Данаилов, изпълнителен директор и член на УС на Фонд на фондовете, изрази радостта си от професионално свършената работа и сподели следното: „Щастлив съм, че българският бизнес вече ще може да се възползва от финансов инструмент за растеж, от какъвто пазарът ни се нуждае. Чрез него и останалите финансови инструменти, стимулираме нов начин, по който българската икономика бива конкурентна – най-вече чрез глобално ориентирани компании.“
Източник: Фирмена информация (27.01.2021)

Фондът на фондовете подписа договор с посредника за мецанин фонда Фондът на фондовете подписа договор с избрания финансов посредник за изпълнение на Фонд мецанин/растеж. Това е последният инструмент от портфолиото на Фонда за дялови и квази-дялови инвестиции, като такъв за първи път се прави в България с публичен ресурс. Средствата за него са осигурени по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК). Ресурсът ще се управлява от „Силвърлайн Партнърс” ООД. Това е името на дружеството изпълнител на избрания финансов посредник - обединение „Бългериан Мецанин Партнърс“ ДЗЗД. Мецанинът е форма на хибридна инвестиция, която попада между капиталово и дългово финансиране. В общия случай то дава възможност на предприятията да привлекат рисково финансиране, без това задължително да води до прехвърляне на съществен дял в тяхната собственост на новия инвеститор. „Силвърлайн Партнърс” ще управлява 83,7 млн. лева, от които 75,3 млн. лева са публични средства, предоставени от основния инвеститор Фонд на фондовете. Допълнително ще бъде привлечен частен капитал на ниво фонд, както и при осъществяването на всяка сделка. Фондът ще подкрепи най-малко десет на брой малки и средни предприятия с инвестиции в размер между 4,9 млн. лв. до 13,7 млн. лв., като поне половината от ресурса ще бъде инвестиран под формата на мецанин финансиране.
Източник: Инвестор.БГ (27.01.2021)

Фондът на фондовете започна избор на посредници за кредитиране в селските райони Фондът на фондовете съобщи, че отваря процедурата за избор на финансови посредници, които да управляват инструмента "Финансиране в селските райони". Средствата са осигурени от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Бюджетът на финансовия инструмент е 38.3 млн. лв., разпределен в три обособени позиции. Очаква се към публичния ресурс бъдещите финансови посредници да добавят и частен капитал, с което общата сума на заемите да надхвърли 60 млн. лв. След приключване на процедурата по избор на посредници от нисколихвени кредити ще могат да се възползват земеделски производители и други бизнеси в селските райони. Фермерите ще могат да ползват финансиране до 2 млн. лв., а право на заем при облекчени условия ще имат също предприятия, осъществяващи неземеделски дейности на територията на селски райони, включително производство, търговия, занаяти, всякакъв вид услуги като например, счетоводни, комунално-битови, ремонтни, ветеринарни, информационни, грижа да стари хора и др. Парите ще могат да се използват както за инвестиции, така и за оборотни средства. Фондът на фондовете ще съфинансира два вида нисколихвени кредити. Едните са допълващи кредити по вече получена безвъзмездна помощ по проекти, като при тях участие на Фонда на фондовете е до 50% от размера на кредита. Другите са самостоятелни заеми, при които участието на Фонда на фондовете до 70% от размера на кредита. Преференциалните условия ще включват по-ниски от пазарните лихви, облекчени условия за кандидатстване, намаляване на изискванията за обезпечения, удължен гратисен период, улеснен достъп до финансов ресурс на специфични целеви групи - малки стопанства и млади фермери. Очаква се с предвидените средства да бъдат подкрепени най-малко 130 предприятия, развиващи дейност в селското стопанство или преработката на земеделски продукти, както и осъществяващи неземеделска дейност на територията на селските райони.
Източник: Медия Пул (18.02.2021)

Компанията за софтуерни роботи RPA.bg набра над 1 млн. лв. финансиране Българската компания за разработка на софтуерни роботи RPA.bg е набрала над 1 млн. лв. външно финансиране. От сумата половината идва от Innovation Capital, фонд мениджър към държавния Фонд на фондовете, а другата половина - от Digital Solution Partners, българско инвестиционно дружество с фокус върху високотехнологични компании. В инвестицията има и трети участник - местната компания за дигитална трансформация F27 (която има сходни мениджъри и акционери с Digital Solution Partners). Нейното участие не е публична информация. От общата инвестиция 400 хил. лв. са конвертируем заем. Според новото разпределение на капитала при основателя на компанията Красимир Кръстев остават 78.5% от дяловете, както и още 5% за съдружника му Александър Недялков. Innovation Capital получава 12.5%, в F27 - 4%. В новата подялба липсва Digital Solution Partners, като това най-вероятно се дължи на условието за конвертируем дълг. Инвестицията е направена при оценка на компанията от около 4 млн. лв. RPA.bg е основана през 2016 г. и разработва софтуерни роботи, чиято цел е да автоматизира процеси чрез изкуствен интелект и машинно самообучение. Според компанията един робот може да поеме механичната компютърна работа на между 10 и 12 души. Софтуерните роботи се използват за автоматизация на оперативно счетоводство, планиране на маршрути в логистиката, офис процеси в банки и други. Сред клиентите на RPA.bg са VM Finance Group, Lufthansa Technik Sofia, румънският еднорог UiPath и други. РЕКЛАМА Компанията работи през дружеството "РПА Консултинг", което за 2019 г., последната налична в Търговския регистър, има 177 хил. лв. приходи и 61 хил. лв. печалба. Тогава компанията е имала трима служители, докато сега те са 11 и се планира ударно увеличение - основателят и мениджър на RPA.bg Красимир Кръстев коментира пред "Капитал", че по план служителите трябва да достигнат 20 около средата на годината и повече от 30 към началото на 2021 г., но изпълнението на тези прогнози зависи до голяма степен и от ситуацията около коронавируса.
Източник: Капитал (01.03.2021)

БФБ и БНЕБ създадоха тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика Беше даден официален старт на първия и единствен по рода си в България тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика - Green Finance & Energy Centre. Зеленият център се създава по инициатива на Българска фондова борса (БФБ) и Българска независима енергийна борса (БНЕБ), и се реализира в партньорството на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Комисията за финансов надзор и Фонда на фондовете. В него участват близо 30 от най-авторитетните личности в страната ни и представители на заинтересованите страни по темите: бизнеса, държавните институции, НПО и браншовите организации, академичната общност и консултантите. Въпреки че 83,9% от компаниите оценяват нивото на разработените от тях политики над средното, над 41% от тях изпитват недостиг на информация и 37, 5% от фирмите отчитат като важен проблем липсата на кодекси и методологични документи с практическа насоченост. Това стана ясно от проучването на средата от аспектите на екологията, социалната отговорност и доброто корпоративно управление (т.нар. ESG практики - Ecology, Social, Governance) - направено от ВУЗФ Лаб по поръчка на БФБ сред 56 компании от 7 икономически сектора. Маню Моравенов и Константин Константинов, изпълнителни директори на БФБ и БНЕБ представиха мисията, целите и първите инициативи, които ще предприеме Зеления център. Сред тях са повишаване на информираността сред бизнеса, надграждане на кодекса за добро корпоративно управление с аспектите на екологичното развитие и социалната отговорност, създаване на борсов Зелен индекс, който да насърчава компаниите да въвеждат ESG практиките, както и да отличава тези, които го правят по най-добрия начин.
Източник: Money.bg (01.04.2021)

Увеличават капитала на Фонда на фондовете Правителството одобри промени в бюджета на Министерството на финансите, с които ще се осигури възможността за увеличаване капитала на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (Фонд на фондовете) - парична вноска в размер на 590 000 лв. от бюджета на финансовото министерство. Увеличаването на капитала ще се извърши чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка. Средствата са за финансовото осигуряване на дейността на управление „Проектна информация и финансиране“ (предходно „Звено за координация“) за 2021 г., както и за осъществяването на стълбова оценка на дружеството, необходима за кандидатурата на Фонда на фондовете по програмата InvestEU, като партньор по изпълнението на Европейската комисия. Управление „Проектна информация и финансиране“ успешно функционира като единна точка за дейности по координацията и предоставянето на информация на заинтересованите страни, с цел по-бързото и успешно реализиране на инвестиционни проекти в България, включително възможността за комбиниране на финансирането от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. със средства, предоставени чрез Европейската инвестиционна банка. Предложените изменения целят подобряване на достъпа до информация за заинтересовани лица и институции, представители както на държавния, така и на частния сектор. Дейностите на звеното също са в изпълнение на международни ангажименти на страната ни и в частност на Меморандума за разбирателство между Република България и ЕИБ, подписан на 13.12.2016 г. в Люксембург. Участието на Фонда на фондовете в програмата InvestEU ще допринесе за разширени компетенции и нови възможности за финансови инструменти, повишаване капацитета н експертизата на дружеството, улеснени процедури и по-голяма гъвкавост, възможност за блендиране на средства от различни фондове, нови партньорства, повишена репутация на европейско ниво и др.
Източник: Банкеръ (08.04.2021)

Стартиращи и социални фирми с достъп до 9 млн. микрокредитиране Фондът на фондовете стартира трета процедура за избор на финансови посредници за изпълнение на инструмента "Микрокредитиране със споделен риск". Ресурсът е по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020" съфинансирана със средства от Европейския социален фонд. Общият бюджет в размер на 9 млн. лв. е разделен на три обособени позиции, съответно с ресурс от 1 млн. лв., 2 млн. лв. и 6 млн. лв. Финансовият инструмент има за цел да подобри достъпа до финансиране на стартиращи предприятия, в това число на лица от определени уязвими групи (безработни над 6 месеца, младежи до 29 години и хора с увреждания) и на социални предприятия. Средствата ще се предоставят под формата на микрокредити в размер от 5000 до 48 895 лв. или равностойността им в евро. Срокът на погасяване е до 10 г. и до 2 г. гратисен период за главницата по кредита. Инструментът ще привлече допълнителен частен капитал, насочен към постигане на публичните политики на пазара на труда. В новата процедура е разширен обхватът на крайните получатели, като допустими предприятия са и такива регистрирани до 5 г. преди датата на кандидатстване. Въведените допълнителни облекчения са с цел преодоляване на последиците от кризата, свързана с COVID-19. Максималното финансиране от Фонда на фондовете е до 90% от сумата на всеки индивидуален кредит. Финансовите посредници следва да осигурят останалите 10 %. Средствата от Фонда са с нулева лихва, а съфинансирането от посредника е на пазарни нива, като крайните получатели ще заплащат средно претеглена лихва, която е значително по-благоприятна от пазарната. Чрез "Микрокредитиране със споделен риск" ще се финансира придобиване на материални и нематериални активи; работен капитал във връзка с развитие/разширяване на дейности на предприятието или самонаетото лице; развитието и повишаването на уменията на работниците и служителите на микропредприятието или на предприемача в случай на самостоятелна заетост.
Източник: Банкеръ (28.05.2021)

Фонд на фондовете е подкрепил едва 74 фирми 74 фирми са получили финансова подкрепа чрез Фонда на фондовете (ФнФ) по двете специални мерки, създадени след избухването на ковид-пандемията и икономическите проблеми, които тя породи. Това става ясно от справка на ФнФ предоставена на "Сега". През пролетта на миналата година ръководството на държавното дружество „Фонд мениджър на финансови инструменти в България”, по-известно като Фондът на фондовете, даде специална пресконференция, на която обяви, че ще мобилизира 400 млн. лв. в помощ на пострадалия от ковид-кризата бизнес. Тогава тримата изпълнителни директори заявиха, че преговарят с търговските банки да отпускат при облекчени условия заеми на малки и средни фирми срещу гаранции, предоставени от фонда. Ръководството на ФнФ обеща помощта да е достъпна "до няколко седмици", но реално това се случи почти година по-късно. Освен това извънредната финансова подкрепа в ковид-кризата се оказа доста по-скромна от първоначално обещаната. По линия на ОП "Иновации и конкурентоспособност" на фонда бяха предоставени 158 млн. лв. за гаранции пред търговските банки. Почти през цялата 2020 г. се точеха протяжни процедури по изработването на финансови инструменти, избирането на банки-партньори и договарянето на условията, по които ще се отпускат кредитите. В крайна сметка ФнФ осигурява до 80% обезпечение пред търговските банки, които всъщност отпускат кредита - същото, което прави и ББР с предоставените й 500 млн. лв. от държавния бюджет. "Инструментът „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ е активен от края на 2020 г., като по-големите институции са стартирали кредитиране от началото на 2021 г. В тази връзка се очаква по-засилено кредитиране във второто тримесечие на годината", посочиха от ФнФ. Така към на март 2021 г. по този "инструмент" има сключени 67 договора с крайни получатели на обща стойност 34 млн. лв., съобщиха още от фонда. Сметката показва, че на фирма се пада средно по половин милион лева заем. От ФнФ подчерават, че на банките-партньори е предоставена гаранция, но не и финансиране, т.е. банките са инвестирали средства на вложителите си, а всички гаранции на фонда са обезпечени с блокирани парични средства по сметки на дружеството в БНБ. Друга форма на подкрепа на малките и средните предприятия във влошената икономическа ситуация са дяловите инвестиции. За целта ФнФ е предоставил 53.4 млн. лв. на четирите фирми-финансови посредници, с които работи. Към края на март 2021 г. общата сума на публичните средства, предоставени като дялови инвестиции, възлиза на 9.3 млн. лв. за 7 компании, отчитат от ФнФ. Този вид инвестиции са стартирали в края на 2020 г. Фондът на фондовете бе създаден през 2016 г. с идеята България да се подготви за времето, когато евросредствата няма да се раздават безвъзмездно, а ще се отпускат като кредити и целево финансиране. За целта от 4 оперативни програми бяха заделени общо 1.2 млрд. лв. и насочени в новата структура. Идеята е фондът първо да избира с обществени поръчки т.нар. финансови посредници, те получават от евросредствата, допълват ги с частен ресурс (собствен или на трети инвеститори), след което ги предоставят на селектирани от тях фирми под формата на заеми, дялов капитал, гаранции и др. Фирмите връщат заемите, с които се финансират нови проекти. Новата държавна структура обаче се оказа изключително тромава, обрасла с бюрокрация и супер сложни и продължителни процедури. Преди пандемията, за своето 4-годишно съществуване, Фондът на фондовете бе успял да финансира малко над 200 фирми с около 10% от ресурса си. Към края на март 2021 г. данните вече са за 492 подпомогнати фирми, в това число и получилите ковид-кредити. Без тях осигуреното за бизнеса финансиране чрез ФнФ е около 236 млн. лв., от които 151 млн. лв. публичен ресурс (13% от ангажираните 1.2 млрд. лв.).
Източник: Сега (04.06.2021)

Държавата осигурява 2,5 млрд. лв., за да гарантира кредити за бизнеса без обезпечения Гаранционна програма в размер на 2,5 млрд. лв. в помощ на малкия и средния бизнес обяви икономическият министър Кирил Петков. В петък той заедно с колегите си - финансовия министър Асен Василев и социалния Гълъб Донев, даде пресконференция относно новите мерки за бизнеса. Компаниите ще могат да теглят кредити от частни банки в размер на до 70% от оборота си за 2019 или 2020 г. в зависимост кой е бил по-голям. Държавата ще покрива 50% от риска със средствата от трите гаранционни програми - на Българската банка за развитие, на Фонда на фондовете и на Европейския инвестиционен фонд. Държавата покрива и до 80% от индивидуалните експозиции. Според министър Петков от компаниите няма да се изисква допълнително обезпечение под формата на имущество. Собствениците на фирмите обаче трябва да станат съдлъжници по кредита, което означава, че поемат ангажимента да го върнат и като физически лица. “Можете да отидете до своята банка и да кажете, че искате да кандидатствате по програмата за възстановяване и без да трябва да правите ипотеки, ако сте истински бизнес и имате документи за това за последните 3 години, да можете да вземете до 70% от приходите си през 2019 или 2020 г., което е по-голямо от двете, без да се иска обезпечение”, обясни Петков. Срокът за погасяване е 7 години, а за получаване - до 10 дни от кандидатстването. Няма ограничение от икономическата сфера на бизнеса, мярката е и за самоосигуряващи се лица. Изискването е да се докаже, че бизнесът е оперирал в последните 3 години и компанията е изрядна по отношение на данъци, имат добро досие и са си плащали досегашните кредити. “Искаме да го направим по най-бързия и смислен начин, който ни разрешава ситуацията. Не трябва да забравяме, че към този момент нямаме актуализиран бюджет и реално разходните пера са много лимитирани. Ето защо помислихме как можем да вкараме тези нови бюджетни средства в българската икономика през инструменти, в които реално не само държавата участва, но участва и частният капитал. Искам да благодаря на Асоциацията на банките, защото в момента имаме огромни средства в българските банки, но част от тях трудно могат да влязат в икономиката, особено в засегнати сектори като туризма”, обясни министърът. Още в сряда в интервю за “24 часа” той обяви, че ще има промяна в мерките в помощ на бизнеса, тъй като той вече не е затворен, работи и се нуждае от ликвидност. Затова подкрепата трябва да е насочена не към усвояване на средства, а да е стимул за възстановяване. Продължава и мярката 60/40 в следващите два месеца с оставащите средства, заяви социалният министър Гълъб Донев. Нотифицираният размер на държавната помощ е 1,5 млрд. лв., от тях са изразходвани 1,4 млрд., така че налични са около 1 млн. лв. “Мярката се финансираше със заемен ресурс от инструмента SURE на ЕК. За май месец се финансира с бюджетни средства в размер на 120 милиона, а е нотифицирана за целия период на съществуването си в размер на 1,5 милиарда. Не можем да направим друга мярка в този вид. Ако направим, тя трябва да бъде наново нотифицирана пред ЕК, защото попада в обхвата на държавни помощи. Това отнема изключително много време, а бизнесът и хората нямат време, за да предлагаме нови мерки”, обясни служебният вицепремиер. Мярката обаче ще бъде променена, като все още се изясняват параметрите, и ще се търси одобрение на Европейската комисия. Вероятно следващата седмица ще има тристранен съвет, на който да се обсъди редизайнът. По информация на “24 часа” идеята е мярката да остане само за най-засегнатите бизнеси - тези със спад на оборота от над 40% Донев съобщи още, че се обсъждат и нови мерки за след лятото в случай на нова вълна от коронавируса. Не обяви обаче какви са те. Социалният министър изтъкна, че се наблюдава плавен преход към съживяване и възстановяване на икономиката, като доказателство за това били данните от статистиката за безработицата. Към 2 юни тя е 5,6%, което е спад от 37 на сто за година, което значи, че се връщаме на предкризисните нива.
Източник: 24 часа (07.06.2021)

Инвестиции в размер на 5,32 млн. лева получиха 13 стартъпа Инвестиции в размер на 5,32 млн. лева получиха 13 фирми чрез акселераторската програма “Vitosha ACCELERATE” на посредника „Витоша Венчър Партнърс“. 5,16 млн. лв. са публични средства, като ресурсът е предоставен от Фонд на фондовете по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Допълнително привлеченият частен капитал е в размер на близо 160 хил. лева, съобщи Фонд на фондовете. Investor.bg припомня, че „Витоша Венчърс Партнърс“ управлява фонд в размер на 50,7 млн. лв., от които 49,1 млн. лв. са публични средства, предоставени чрез Фонд на фондовете от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите представляват частно съфинансиране. До края на 2023 г. фонд мениджърът трябва да инвестира в близо сто стартиращи компании в ранен етап от тяхното развитие. Малки и средни предприятия на етап ускоряване могат да получат финансиране от 30 хиляди до 100 хил. лв. Между 30 хиляди и 2 млн. лв. ще получат по-напредналите в разработването на своя продукт или създаването на прототип компании.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2021)

Българската Coursedot набра 1 млн. долара Българската компания в сферата на високоспециализираните IT обучения Coursedot е набрала 1 млн. долара от два фонда. По-голямата част от парите идват от Morningside Hill, а Eleven се включва с по-малка сума, но това е втора инвестиция в компанията за него. През миналата година Coursedot трябваше да промени в движение бизнес модела си към по-различен тип обучения в онлайн среда, след като пандемията на практика сложи край на обученията на място. Инвестицията ще бъде използвана както за завършване на тази трансформация, така и за допълнително разширение на бизнеса като пазари, продукти и брой хора. Morningside Hill, който е фонд-мениджър към Фонда на фондовете и управлява предимно публичен ресурс, придобива 12.8% от дяловете на дружеството "Корс дот" срещу внесени близо 1.56 млн. лв. Eleven, което притежаваше 7.9% от капитала, пък превежда 92.7 хил. лв. и така делът му спада минимално до 7.6%. Мажоритарен собственик със 71.6% дял остава Теодор Панайотов, основател и изпълнителен директор на компанията, която това увеличение на капитала оценява на малко над 12 млн. лв. По малки дялове имат създателите на най-скъпо продадената българска софтуерна компания "Телерик" - Васил Терзиев и Светозар Георгиев.
Източник: Капитал (22.06.2021)

Дават до 3 млн. лв. без обезпечение за малкия бизнес Днес стартира съвсем официално програмата "Възстановяване" в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете. Това обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков на съвместна пресконференция с министъра на финансите Асен Василев. С 5 банки вече договорите са подписани. Банките, които вече са подписали програмата, са Пощенска банка, ДСК, ОББ, Райфайзен, Първа инвестиционна. С тези банки договорите са подписани и парите вече са при тях. От днес някои до една седмица малките бизнеси могат да отидат и да вземат своя кредит за възстановяване“, посочи Петков. „За да се възползва бизнесът трябва да е малък или среден, поне 3 г. да е оперирал. Ще има възможност без обезпечения да вземе своя кредит. Кредитът е до 7 години, като първите 12 месеца има гратисен период. Въпреки ограниченията на бюджета по този начин успешните бизнеси, които имат възможност сега да влязат във възстановяващия се период, сега ще имат и ликвидността да го направят. Ако за 7 години не могат да се възстановят, имаме отделни мерки за това. Вярвам, че всички малки и средни бизнеси ще успеят да се възползват от програмата и да имаме един възход на икономиката, която ще бъде в партньорство между държавата и частния капитал в лицето на банките“, заяви той. Министър Асен Василев съобщи, че с тази програма се мобилизира 2.5 млрд. капитал, който да стигне до бизнес. Всеки тук играе правилната роля, която трябва да играе“, посочи той. „Държавата приема систематичният риск на пазара за това, че една голяма част то нашите фирми ще продължат да съществуват, а банките поемат това да познават добре клиентите си и да оценят индивидуалния риск на всяка компания. Така даваме възможност на фирмите, които са дееспособни, но са използвали голяма част от обезпеченията си по време на тази година и половина, да вземат кредит за инвестиция или оборотни средства и да продължат да се развиват“, допълни той. „Фондът обезпечава 80% от експозицията на всяка фирма, която взема кредит, а 20% са риск на банката. Няма безплатен обяд. Това е истинско партньорство. Държавата поема големият системният риск, а банката трябва да си прецени и да си направи индивидуалните оценки и поема тази част то риска“, заяви той. „Всички банки, които искат, имат право да кандидатстват към Фонда на фондовете и да получат ресурс. Ресурсът се разпределя на базата на това коя банка раздава повече кредити. Лихвите са нормални, а не преференциални. Условията за банките са много прости и се базират на стандартните. Основната разлика на този продукт от всички останали е, че този продукт не изисква обезпечение. Трябва някой от собствениците да влезе като съдлъжник със задължения да изплаща. Максималният размер за кредит е 3 млн. лв. Това е комбинация от програми“, каза още министърът. На пресконференцията стана ясно още, че става дума за малки и микропредприятия. Всяка банка си прави рейтинг на компаниите. Условията са фирмата да има поне 3 години финансова история фирмата, поне една от тях да е на печалба и се финансира до 70% от оборота на компанията за 2019 г. или 2020 г. в зависимост кой е по-висок. „Много е важно да кажем, че всичките фирми, които са били успешни и са могли да се справят със ситуацията през 2019 г. в целия COVID период, който се опитваме да възстановяваме, на тях искаме да помогнем. Те са били успешни компании. Знаем в бизнеса колко е трудно. Тази програма ще им помогне за възстановяването точно на тези малки и средни предприятия“, заяви Петков. „Банките имат своите клиенти и когато виждат, че в един туристически бизнес например е много засегнат, е опасно да ги финансираш, без някой да даде гаранция. Затова тази програма е тук“, каза още министърът. „Фокусът ни е във високодобавената стойност, в износа и малкия и среден бизнес по начин, така че организации като ББР и фишовете по възстановяване да финансират бъдещия български Скайп“, допълни той.
Източник: Труд (23.06.2021)

100 млн. лв. от REACT-EU няма да стигнат безвъзмездно до бизнеса, реши комитетът за наблюдение на ОПИК След проведена писмена процедура в периода 15-29 юни 2021 г., Комитетът за наблюдение (КН) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020“ (ОПИК) и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014-2020 (ОПИМСП) одобри предложения от Управляващия орган (УО) на ОПИК за промени в оперативната програма. Въпреки изразеното от БСК категорично несъгласие, 100 млн. лева, които трябваше да се ползват безвъзмездно от бизнеса за оборотен капитал по инициативата на Европейската комисия REACT-EU, бяха прехвърлени към Фонда на фондовете (ФМФИБ) по финансов инструмент „Портфейлни гаранции", за гарантиране на кредити, които търговските банки ще предоставят на българските предприятия срещу лихва. Трансферът на безвъзмездни помощи за бизнеса (грантове) в програма за гарантиране на кредити (финансов инструмент) е в противоречие с целите на REACT-EU - желанието за бърз отговор на нуждата от ликвидност в засегнатите компании, и ще забави преодоляването на негативните ефекти от кризата. От представената в рамките на процедурата „Предварителна оценка за ефективно прилагане на финансовите инструменти“, не можем да приемем, че тяхното използване ще подпомогне българските предприятия за по-бързо и ефективно възстановяване. От посочените в документа данни за основните финансови инструменти става ясно, че от общо 657.9 млн. лева, предвиден ресурс за портфейлни гаранции, в това число 157.9 млн. лв. чрез ФМФИБ и 500 млн. лв. чрез ББР, размерът на потвърдените за гарантиране кредити към края на април 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, възлиза на едва 190 млн. лв. общо чрез двете институции (7 млн. лв. от ФМФИБ и 183 млн. лв. от ББР), или по-малко от 29% от предвидения ресурс. Добавянето на допълнителен бюджет от 100 млн. лв. към операцията няма да доведе до по-ефективно използване на ресурса. Представените аргументи в подкрепа на предложеното от УО решение в действителност представляват контрааргументи за взимане на подобно решение. В допълнение, предвид неусвоения бюджет за портфейлни гаранции в ББР и ФМФИБ, и анонсираната от Министъра на икономиката програма „Възстановяване“ - за предоставяне на гаранции към търговските банки за отпускане на необезпечени кредити към бизнеса в размер на 2.5 млрд. лв., отделянето на допълнителен ресурс в ОПИК за гарантиране на кредити е икономически необосновано. (Вж. Резултати от анкетно проучване на БСК по темата) Със съжаление, трябва да отбележим, че аргументите на бизнеса не бяха чути и мнозинството от членовете на КН мълчаливо подкрепиха предложенията на Министерството на икономиката, с което се реши 100 млн. лева да не стигнат до бизнеса под формата на безвъзмездни средства. Притеснително е и нежеланието на УО на ОПИК да организира присъствено или дистанционно (онлайн) заседание на Комитета за наблюдение, което щеше да позволи много по-задълбочена дискусия и размяна на мнения между заинтересованите страни. Вместо това, УО проведе писмена процедура – подход, който формализира процеса на взимане на решение, не позволи конструктивен и аргументиран дебат по ключови за бизнеса промени и противоречи на утвърдените европейски практики за партньорство.
Източник: БСК (05.07.2021)

"Пощенска банка" осигурява финансиране на бизнеса в рамките на програма "Възстановяване" Пощенска банка ще подкрепя ликвидните нужди и проекти на микро-, малки и средни предприятия в рамките на програма "Възстановяване". Това става възможно, след като финансовата институция договори с Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете) изменения и допълнения към "Портфейлна гаранция за преодоляване на последствията от пандемията Covid-19". Сред основните приоритети на Пощенска банка е устойчивото развитие на предприемаческата екосистема като ключов фактор за развитието на българската икономика. Затова банката се присъединява към програмата, чиято цел е да улесни достъпа на бизнеса до кредити за възстановяване на дейността след постепенното отпадане на мерките във връзка с пандемията от Covid-19. Фирмите ще могат да получат свеж финансов ресурс, основно за задоволяване на текущите си нужди от ликвидност, но също и за нови инвестиции, трансформация и растеж. Променените условия на гаранцията предвиждат кредитите да бъдат отпускани в кратки срокове и с минимална административна тежест. Сред основните предимства на програмата, от която Пощенска банка вече е част, са широк достъп до бизнес кредити, без изискване за материални обезпечения, с изключение на лични гаранции, предоставени от собствениците.
Източник: Money.bg (14.07.2021)

Кои са министрите в новия служебен кабинет „Служебното правителство е успешен пример, стъпка напред в надмогването на политическите предубеждения, които спират развитието на страната. Вие върнахте доверието в институциите. За съжаление, политическата класа не възприе модела на служебното правителство и посланията на обществото“ С тези думи президентът Румен Радев започна изказването си при официалното представянето на третия служебен кабинет, който назначава в рамките на мандата си като държавен глава. Церемонията се проведе от 9 часа. Радев: Политическата класа не възприе модела на служебното правителство и посланията на обществото За първи път служебен кабинет поема властта от служебен кабинет. Румен Радев изброи политиките, подети от служебното правителство и курсът, който ще продължи: „Служебното правителство проведе честни избори, намали купения вот. Правителството разкри тежкото наследство, олигархичния модел на управление, беззаконието в големите инфраструктурни проекти, осветли и пресече множество корупционни схеми, противопостави се на модела на завладяната държава. Постигнат беше рекорден икономически ръст – на приходите и историческа ниска безработица. Правителството актуализира бюджета, активизира социалната политика към най-уязвимите. Актуализирахме пенсиите. Усъвършенства се Плана за възстановяване“, заяви Радев. Стефан Янев остава премиер и на новото служебно правителство. Досегашният финансов министър Асен Василев няма да бъде част от екипа на Янев. С поста министър на икономиката се разделя и Кирил Петков. Днес президентът разпуска и Народното събрание. Изборите за нов Парламент ще са на 14 ноември, заедно с президентските. Новото служебно правителство встъпи в длъжност Трима нови министри има в новия служебен кабинет. Съставът на кабинета стана ясен тази сутрин от указ на президента, публикуван в извънредния брой на Държавен вестник днес. Новият министър на финансите е Валери Белчев, а икономическото министерство поема Даниела Везиева. Белчев и Везиева заемат местата съответно на Асен Василев и Кирил Петков, които се очаква да оповестят, че започват нов политически проект. Валери Белчев бе изпълнителен директор на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България” ЕАД , а Даниела Везиева - зам.-министър на икономиката по времето на Божидар Лукарски. Финансист №1 в новия служебен кабинет - Валери Белчев Третата промяна спрямо досегашното служебно правителство е министърът на транспорта - постът заема Христо Алексиев, който беше част от първия служебен кабинет на Радев през 2017 година. Основна задача на новия служебен кабинет ще бъде да организира изборите на 14 ноември. Третият за тази година вот за парламент ще се проведе заедно с президентските избори. "Изборите ще бъдат две в едно. По този начин ще спестим пари на хазната и най вече времето на хората", отбеляза президентът. Ето пълния състав на новия кабинет: Стефан Янев - служебен министър-председател на Република България; Гълъб Донев - служебен заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика; Бойко Рашков - служебен заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи; Атанас Пеканов - служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства; Валери Белчев - служебен министър на финансите; Георги Панайотов - служебен министър на отбраната; Стойчо Кацаров - служебен министър на здравеопазването; Виолета Комитова - служебен министър на регионалното развитие и благоустройството; Николай Денков - служебен министър на образованието и науката; Светлан Стоев - служебен министър на външните работи; Янаки Стоилов - служебен министър на правосъдието; Велислав Минеков - служебен министър на културата; Асен Личев - служебен министър на околната среда и водите; Христо Бозуков - служебен министър на земеделието, храните и горите; Христо Алексиев - служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Даниела Везиева - служебен министър на икономиката; Андрей Живков - служебен министър на енергетиката; Стела Балтова - служебен министър на туризма; Андрей Кузманов - служебен министър на младежта и спорта. С Указа на президента се прекратяват и правомощията на служебното правителство, назначено с указ № 129 от 10 май 2021 г. В днешния брой на Държавен вестник са обнародвани и бюджетните актуализации, приети от 46-тия парламент, който беше закрит вчера.
Източник: БНР (17.09.2021)

Фондът на фондовете раздава още почти 100 млн. лв. по програма "Възстановяване" Фондът на фондовете (ФнФ) ще отвори нов допълнителен ресурс от 97 млн. лв., който ще предложи на пазара като продължение на мярката "Възстановяване". Тя е един от вариантите, които властта избра да приложи в битката срещу последствията от икономическата криза, нанесена от COVID-19. Казано просто, тази конкретна програма е фактическа портфейлна гаранция, която позволява на банките да да ускорят предоставянето на нови кредити в подкрепа на предприятията в страната.Както и първият тур от програмата, парите ще могат да се ползват от фирмите основно за ликвидност, но при определени условия ще може да се финансират и нови инвестициии, трансформация и растеж. Условията на гаранцията подсигуряват кредитите да бъдат отпускани в кратки срокове, с минимална административна тежест и без необходимост от материалното им обезпечаване, твърдят още от Фонда. Важно е да се знае, че ФнФ ще поеме до 50% от кредитния риск на банките партньори, произтичащ от създадения от всяка от тях портфейл от нови кредити за МСП, с покритие на гаранцията от 80% за всеки индивидуален кредит. Програмата дава възможност за подкрепа до 3 млн. лв., но не повече от 70% от оборота за 2019 или 2020 г., според това за коя от годините оборотът е бил по-голям.
Източник: Club Z (05.10.2021)

Фондът на фондовете кани банките да вземат гаранции за 96 млн. лв. за заеми за МСП Те ще бъдат добавени към вече действащата програма "Възстановяване", към която бяха пренасочени 157.9 млн. лв. ресурс от други инструменти по ОП "Иновации и конкурентоспособност". Условията остават същите като досега и ФнФ ще поема до 50% от кредитния риск на банките по генерирания от тях портфейл от нови кредити за МСП. От програмата могат да се възползват фирми с поне тригодишна история, които да кандидатстват за финансиране до 3 млн. лв., но не повече от 70% от оборота за 2019 или 2020 г. Досега програмата се осъществяваше през шест банки, като фонд мениджърът дава срок до 25 октомври на всички лицензирани да се включат.
Източник: Капитал (05.10.2021)

Мартин Гиков, Светослав Велинов и Камен Славов ще управляват Фонд на фондовете Мартин Гиков, Светослав Велинов и Камен Славов ще управляват Фонд мениджър на финансови инструменти в България (ФнФ), съобщиха от Фонда.Новият съвет на директорите на Фонда на фондовете е структуриран след конкурс на Министерството на финансите, като Гиков става изпълнителен директор. Изборът е паднал върху Гиков, Велинов и Славов зарди експертизата, която имат, и дългогодишния им опит във финансовия сектор. Те ще работят по структуриране и реализиране на финансовите инструменти, предлагани от Фонда, тяхното мащабно популяризиране, при осигуряване на пълна прозрачност. От Фонда уверяват, че вече се оптимизират структурата и процесите в полза на клиентите и данъкоплатците, започнала е подготовката за новия програмен период 2021 – 2027 г. Мартин Гиков е заемал ръководни позиции в рамките на Уникредит Булбанк в България, като е бил изпълнителен директор на „Уникредит Лизинг“ и е отговарял пряко за дейността на „Уникредит Флийт Менидмънт“ и „Уникредит Застрахователен брокер“. Бил е член и на Управителния съвет на Pirelli RE AD, съвместно дружество между Уникредит Булбанк и италианската Pirelli SPA. Ръководил е Управление „Структурирано финансиране“ и е бил директор „Бизнес развитие - инвестиционно банкиране“. Работил е и за международни компании като Ernst & Young, инвестиционната компания Charles Schwab в САЩ, Bank Austria във Виена, Lukoil и Corps of Commissionaires, Великобритания. Завършил е магистратура по бизнес администрация за висш мениджмънт Global Executive MBA от Виенския икономически университет, WU - Vienna и Щатския Carlson School of Management към Университета на Минесота, САЩ. Mагистър e по „Счетоводен мениджмънт“ от УНСС. Бакалавър е по „Финанси, икономика и международен бизнес от Щатския университет на Аризона - ASU. Притежава и редица сертификати и лицензи от NASD, ACCA и Harvard Business School. Светослав Велинов е бил началник на Управление „Трежъри и капиталови пазари” в „Банка ДСК“ ЕАД. Кариерата му в сферата на капиталовите пазари започва преди 20 години. Той има осем години опит в банковата сфера на ръководни позиции в „ING Банк“ - София и „Банка ДСК“ и десет години в управлението на активи и инвестиционното посредничество. Притежава опит в сферата на хедж фондовете и CTAs (Commodity Trading Advisors), придобит по време на работата му в Schneeweis Partners LLC, САЩ. Завършил е магистърска степен в Isenberg School of Management, University of Massachusetts, и бакалавърска степен от Американския университет в България. Велинов е сертифициран финансов аналитик (CFA charterholder). Камен Славов се присъединява към съвета на директорите на ФМФИБ след като пет години ръководи отдел „Финансови инструменти“. Преди да започне работа във фонда, Камен Славов е бил мениджър „Корпоративно финансиране“ в KPMG на Балканите. Консултирал е клиенти както в частния, така и в публичния сектор в региона, като е бил фокусиран върху проекти в областта на инфраструктурата, финансовите услуги и телекомуникациите. Заемал е ключови позиции в местното дружество на водеща в Централна и Източна Европа банкова група, придобивайки опит в областта на финансовия анализ и рейтинговането на големи корпоративни клиенти. Преди това се е занимавал с кредитирането на малки и средни предприятия. Камен преподава финансови инструменти като международен обучител към ESI Funds Academy. Камен Славов е магистър по бизнес администрация от INSEAD (Франция) и има бакалавърска степен по счетоводство от УНСС (България).
Източник: Инвестор.БГ (05.10.2021)

Българският стартъп Sappience набра 200 хил. евро финансиране Българският стартъп за разработка на софтуер за дигитални близнаци Sappience набра инвестиция от 200 хил. евро. От тях 150 хил. евро идват от Innovation Capital, един от фонд-мениджърите към Фонда на фондовете, а останалата част от сумата идва от бизнес ангел. Срещу инвестицията си Innovation Capital получава 15% от собствеността на компанията. Sappience работи с клиенти от индустрии с физически активи и разработва софтуер за дигитални близнаци, който позволява прогнозиране на дейността, представянето и разходите около даден актив въз основа на настоящи и исторически данни. Тя разчита на т. нар. лоу коуд методология - софтуер, който се прави значително по-бързо и върху който могат да се добавят функционалности и от хора, които не са програмисти. Така например според съоснователя Ангел Георгиев в момента в компанията работят осем души, "които са еквивалента на 18 или 20 в традиционна компания", именно заради методологията. Една от целите на инвестицията е екипът да се удвои в рамките на година. Sappience не разработва самите дигитални близнаци, които най-често са 3D модели на реални обекти. Нишовата индустрия се зароди през последните няколко години с цел компаниите да планират по-добре използването на физическите си активи, както и да прогнозират във основата на данни къде и кога могат да възникнат проблеми. В тази сфера има и други български компании, като MYX, която прави дигитални близнаци за телекоми.
Източник: Капитал (12.10.2021)

"ББР Микрофинансиране" ще кредитира социални предприемачи и стартъпи „ББР Микрофинансиране“ ще отпуска заеми на фирми и самонаети лица, включително на безработни, младежи и хора с увреждания. Продуктът е насочен в подкрепа и на социални предприятия, съобщиха от Българска банка за развитие. От там уточниха, че новият продукт ще подпомага представителите на уязвими групи, които искат да започнат собствен бизнес. Дъщерното дружество на ББР сключи гаранционно споразумение за ползване на портфейлна гаранция с таван на загубите за микрофинансиране с „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (Фондът на фондовете). Ресурсът е по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014-2020” (ОПРЧР), съфинансирана със средства от Европейския социален фонд. Програмата ще даде възможност на малките и средните предприятия в страната (стартъпи и развиващи своята дейност) да ползват инвестиционен или оборотен кредит до 50 хил. евро (97 791 лв.) при облекчени условия и с 25% по-ниски лихвени проценти спрямо стандартните условия, предоставяни от финансовата институция. Срокът за погасяването му е по-дълъг спрямо подобни продукти на финансовия пазар, уточняват от ББР.
Източник: Други (12.10.2021)

Девет банки с интерес към програмата за кредити без обезпечение Девет банки са заявили интерес към новия ресурс по Програма „Възстановяване“, съобщи Фондът на фондовете (ФнФ). Общите допълнителни средства, които Фондът на фондовете ще предостави за гаранционен лимит, възлизат на 96.170 млн. лв, като заявеният от банките интерес превишава значително този размер. "Средствата са осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, по линия на REACT-EU, поради големия интерес и бързото реализиране на първоначалния ресурс", казват още от ФнФ. Програма „Възстановяване" дава възможност на дееспособните фирми да продължат да се развиват. Условията на гаранцията подсигуряват кредитите да бъдат отпускани в кратки срокове, с минимална административна тежест и без необходимост от материалното им обезпечаване. Фондът на фондовете ще поеме до 50% от кредитния риск на банките партньори, произтичащ от създадения от всяка от тях портфейл от нови кредити за малки и средни предприятия, с покритие на гаранцията от 80% за всеки индивидуален кредит. Фондът уточнява, че достъп до бизнес кредити могат да получат български малки и средни предприятия с минимум 3-годишна история. Акцентира се, че няма изискване за материални обезпечения с изключение на лични гаранции, предоставени от собствениците на фирмите-кандидатите. Другите параметри на схемата са: възможност за договаряне на 12-месечен гратисен период; разсрочване на изплащането по главница до 84 месеца; минимизиране на административната тежест за клиента. Фирмите имат възможност за получаване на финансиране до 3 млн. лв., но не повече от 70% от оборота за 2019 или 2020-та, според това през коя от двете години оборотът е бил по-голям.
Източник: Банкеръ (02.11.2021)

Договореният ресурс на Фонд на фондовете възлиза на 1,1 млрд. лева До този момент Фонд на фондовете е подкрепил около 1116 проекта, а договореният ресурс с управляващи партньори - министерства и програми на ЕС - възлиза на близо 1,1 млрд. лева. Това разкри в подкаста "Фонд на фондовете: Мисия финансиране" Мартин Гиков, изп. директор и председател на Съвета на директорите към Фонд на фондовете. „Нашите мандати покриват области като развитие на малки и средни предприятия по линия на ОП "Иновации и конкурентоспособност", развитие на градската среда по линия на ОП "Региони в растеж", подпомагане на предприемачи в уязвими групи по линия на ОП "Управление на човешките ресурси", управление и развитие на екологична инфраструктура по линия на ОП "Околна среда", подпомагане на земеделски производители в ОП "Развитие на селските райони", разказа Камен Славов, член на Съвета на директорите на Фонда. Фондът прилага инвестиционната стратегии на мандатите по различните ОП. "Ние излизаме на пазара със съответните финансови инструменти като тези европейски и бюджетни средства допълнително се увеличават от средства от частни инвеститори", каза Славов. Подобен инструмент са дяловите инструменти, където публичният ресурс формира максимум 70% от крайните инвестиции в дадени фирми, а останалите 30% са от частни инвеститори.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2021)

„Витоша Венчър Партнърс“ инвестира в още осем български стартиращи компании „Витоша Венчър Партнърс“ ООД, фонд мениджър, избран от Фонд на фондовете (ФнФ) да управлява Фонд за ускоряване и начално финансиране, затвори трети пореден рунд на финансиране. След първите си 17 инвестиции, направени на два етапа, „Витоша Венчър Партнърс – Фонд I” КД подкрепи нови осем български стартиращи компании. Общата стойност на инвестициите е в размер на 3.1 млн. лв., от които 3 млн. лв. са публични средства с ресурс, предоставен от Фонд на фондовете по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Компаниите, получили финансиране през третия инвестиционен прозорец, оперират в различни сектори и са в начален етап на своето развитие. „Елка.БГ“ ООД разработва онлайн софтуерно решение, което позволява на битови и промишлени потребители на електроенергия да сравняват и избират своите доставчици. С инвестицията в размер от близо 400 хил. лева се цели тестването и пускането на пазара на първата работна версия на услугата. „Дексикон“ ООД изгражда платформа за бързо и нискобюджетно възпроизвеждане на мобилни апликации, базирани на основни стандартизирани модули и шаблони, които позволяват персонализиране, според конкретни нужди, предпочитания и брандиране на клиента. С инвестицията от близо 400 хил. лева платформата ще бъде завършена и пусната на пазара. „Навиотик“ ООД е компания, която произвежда и маркетира натурални пробиотични продукти и пробиотични диетични добавки. Предоставеното финансиране в размер от над 1 млн. лева ще бъде използвано за стартирането на лаборатория, увеличаване на производствения капацитет и за оперативна дейност на компанията. „Агровар“ ООД ще създаде SaaS платформа, която съчетава селскостопанска експертиза и изкуствен интелект за предоставяне на цялостни решения за регенеративно земеделие (RA), пригодени за фермери от всеки регион на света. Средствата от инвестицията в размер от близо 400 хил. лева ще се използват за създаването на платформата, както и проучването на пазара, бизнес развитие, маркетинг и популяризиране на продукта в регионална среда. „Инфо Смарт“ ООД ще създаде платформа за абонамент за съдържание на експерти по здраве, красота и личностно развитие за техните последователи. Инвестицията от 198 хил. лева ще бъде използвана за прототипиране и маркетиране на първа версия на платформата. „Опто Смарт Сълюшънс“ ООД развива и разработва мобилно приложение, което помага на очни специалисти да дигитализират ежедневието си. Приложението улеснява измерването на диоптерни стъкла и предоставя възможност за извършване на различни очни прегледи. Инвестицията в размер от 235 хил. лева ще се използва за усъвършенстване и маркетиране на продукта. „Софтмедлайн“ ООД изгражда платформа, която позволява лесно и бързо свързване с лекар за насрочване и провеждане на онлайн или физическа здравна консултация. С инвестицията от 176 хил. лева ще се финансира завършването на онлайн платформата и маркетирането на услугата. „Блек сии филм“ ООД е иновативна медийна продуцентска компания за домашно развлечение и сериали. С инвестицията в размер от близо 280 хил. лева ще се цели успешното създаване на продукции с различни видове съдържание, както и тяхното пазарно разпространение. До края на 2023 г. се очаква „Витоша Венчър Партнърс Фонд - I” КД да даде подкрепа на още близо 100 стартиращи компании в ранен етап от тяхното развитие. Малки и средни предприятия на етап „Ускоряване (акселерация)“ могат да получат финансиране от 30 хил. до 100 хил. лева. Между 30 хил. лв. и 2 млн. лв. ще получат компаниите, които са по-напреднали в разработването на своя продукт или създаването на прототип.
Източник: Банкеръ (21.12.2021)

Три стартъпа получиха микрокредити от ББР и ФнФ “ББР Микрофинансиране“ даде зелена светлина за подкрепа на три стартъпа по програмата си за финансиране на социални и новосъздадени предприятия. Те работят в областта на търговията с хранителни продукти, вноса на бебешки и детски стоки и организирането на фестивали, а общата сума на одобрените кредити е 133 000 лв. Очаква се договорите да бъдат финализирани до края на годината. Програма „Ново начало“ се изпълнява от “ББР Микрофинансиране“ в партньорство с Фонд на фондовете (ФнФ), след като двете институции подписаха гаранционно споразумение за прилагане на портфейлна гаранция с таван на загубите за микрофинансиране. От нея могат да се възползват стартиращи предприятия, включително с предприемачи от определени уязвими групи – лица с увреждания, безработни повече от шест месеца и младежи до 29-годишна възраст. Във фокуса на кредитния продукт попадат също социалните предприятия, т.нар. „бизнеси с мисия“. По програмата “ББР Микрофинансиране“ отпуска инвестиционни или оборотни кредити до 50 000 евро (97 791 лв.) при облекчени условия, с възможност за дълъг гратисен период и с 25% по-ниски лихвени проценти спрямо стандартните условия на финансовата институция. Предоставеният от Фонд на фондовете ресурс за гаранции по програмата е 1 млн. лв., а обемът на кредитите за крайни получатели се очаква да достигне 5 млн. лв.
Източник: Банкеръ (22.12.2021)