Нова оценка дава годишен добив на 110 000 тройунции злато в Челопеч до 2036 г. Актуализирана оценка на запасите на руда в находището в Челопеч сочи, че експлоатацията му може да се удължи до 2036 г., вместо досега смятания край на живота му през 2032 г. Така в следващите десет години средногодишно могат да се добиват 110 хиляди тройунции злато, обяви канадско дружество "ДПМ Металс", което в България добива в мините "Челопеч" и "Крумовград". Извършена е преоценка и преизчисление по актуализирани параметри и нови бортови съдържания на ресурсите и запасите от руда в находището и текущата оценка на база доказани и вероятни запаси по метал в количества са 1.6 млн. тр.у. злато и 308 млн. фунта мед. Това е основание за удължаване на експлоатационния живот на находището до 2036 г. при средногодишна производителност от 160 000 тройунция в злато еквивалент – тоест оценка на всички метали в рудата. В новите данни не е отчетен потенциалът за допълнително прекатегоризиране на ресурси в запаси и за прираст на ресурси и запаси в резултат на успешните търсещи и проучвателни дейности, както и наскоро откритата богата рудна минерализация в дълбоката част на участък "Клиновидна зона" в концесионна площ "Челопеч" в близост до текущия контур на ресурсите и запасите в находището, отбелязва компанията. Не са включени и находището "Челопеч-север" и площта за проучване на подземни богатства "Бр?вене".Откритието на нова минерализация с икономически съдържания в участък "Клиновидна зона", разположен в северния фланг на концесионна площ "Челопеч", на около 300 м от съществуващата руднична инфраструктура, разкрива широки перспективи за други открития в тези нива на хидротермалната система, считани досега за непродуктивни. В "Клиновидна зона" компанията е планирала нови 10 000 линейни метра сондажи, които се очаква да бъдат изпълнени през първото тримесечие на 2026 г. Резултатите от тах ще бъдат обявени през второто тримесечие на годината. ДПМ работи и по процедурите за получаване на концесия за добив на находище "Челопеч-север" и оценката на запасите в площ "Бр?вене". Компанията очаква да вземе концесията за за "Челопеч-север" тази година. "Бр?вене" е в процес на оценка на запаси, за може да се обяви търговско откритие и да се тръгне към искане на концесия за добив. Тази площ обхваща около 27.3 кв. км и има няколко перспективни проучвателни участъци, отбелязват от компанията.
Източник: Медия Пул (09.02.2026)

Топ 10 добивни компании С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.
Източник: Капитал (05.03.2026)