Тежка индустрия: Зараза от Китай Трудна 2015 г. и песимистични очаквания за тази година. Това отчитат от добивната и металургичната индустрия в страната. Поевтиняването на металите на световните стокови борси, което започна през 2012 г., продължи и през миналата година. Низходящият тренд е провокиран основно от забавящата ход икономика на Китай. Само за последната година цените на основните метали намаляха с около 30%, а тези на медта например вече са под критичните нива. Това налага прилагането на извънредни мерки, които целят максимално оптимизиране на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и в някои случаи оцеляването на предприятията, казаха от Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 компании в сектора. За свиване на инвестициите и евентуално намаляване на производствените разходи предупреждават и от металургичния бранш. Част от световния пазар По данни на националната статистика за първите десет месеца на 2015 г. добивът на метални руди в страната е намалял с повече от 6% на годишна база. Спад от 3% има и в оборотите. Производството в бранша като цяло остава почти без промяна, като това се дължи на другите подсектори. Добивът на въглища например отчита рекорден ръст от близо 12%, а увеличение от малко под 4% се наблюдава и при неметалните полезни изкопаеми. Трябва да се отбележи обаче, че компаниите от тези подсектори продават основно на местния пазар. В същото време по отношение на рудите българските компании не са изолирани от глобалните тенденции, тъй като цената на продукцията им се определя на световната борса. Малко предимство за българските минни дружества е това, че за разлика от световните компании разходите им са в левове, което частично облекчава ситуацията при тях. Основните производители на медни руди в България са "Асарел–Медет" и "Елаците мед", а медно-златни руди се добиват от "Дънди прешъс металс Челопеч". Производството на оловно-цинкови руди е концентрирано в предприятия на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и КЦМ. От компаниите не коментираха индивидуалните си резултати. Информация има единствено за "Дънди прешъс металс", което е собственост на канадското публично дружество Dundee Precious Metals. Данните за деветмесечието на 2015 г. показват запазване на производството в Челопеч, но спад на приходите с около една четвърт заради поевтиняването на металите. Неизбежни мерки Мерките, които предприемат българските минни компании, следват тези на световните гиганти, макар за момента да не се говори за съкращения и спиране на мощности. Усилията на компаниите в момента са съсредоточени върху това да запазят производството и пазарните си дялове, както и стратегическите си отношения с клиенти и доставчици, казаха от камарата. Естествената първа стъпка при низходящия пазарен тренд е свиване на инвестициите. Следвайки цикъла на световните пазарни цени, компаниите инвестират изключително много средства в периоди на добри цени, като реинвестират почти цялата си печалба за подмяна, модернизация и подобрения на машини и съоръжения и оптимизация на технологичните процеси, в минно-техническото и минно-технологичното състояние на самите рудници и във внедряване на научни разработки и иновации. Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга - осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер, казаха от БМГК. В периоди на неблагоприятни пазарни цени компаниите преоценяват необходимостта от планираните стратегически инвестиции. Те или се отлагат, или се преструктурират и изпълняват на части. Всички дружества задължително правят преглед на разходите във всички звена и направления и ги оптимизират, добавиха оттам.
Източник: Капитал (04.01.2016)

Приходите и печалбата на "ДПМ Челопеч" се свиха през 2015 г. Поевтиняването на металите е довело до значително понижение на финансовите резултати на златодобивното дружество "Дънди прешъс металс Челопеч" през миналата година. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals. Приходите на българската компания са намалели с близо 30%, а нетната печалба се е свила с около 40% при приблизително същото производство и преработка на руда като през 2014 г. По-ниски резултати отчита и DPM, която освен предприятието в Челопеч оперира мина в Армения и металургичен завод в Намибия. През 2016 г. усилията на канадската компания ще бъдат съсредоточени върху подобряване на оперативните резултати и намаляване на разходите. Годината ще е ключова и за развитието на проекта в Крумовград, където се очаква да започне строителството на съоръженията на новия комплекс за добив и преработка на златна руда. Спадът на нетните приходи на "ДПМ Челопеч" се дължи основно на по-ниските цени на металите и по-високите такси за преработка, се посочва в отчета. По данни на канадската компания през миналата година цената на златото е намаляла с 8% до средно 1160 долара на унция, а медта е поевтиняла с цели 20% до 2.50 долара на фунт. Разходите за преработка на руда в завода в Челопеч са спаднали с 9% заради поевтиняването на еврото спрямо долара. Този ефект обаче е бил частично ограничен от поскъпването на електроенергията и увеличените разходи за консумативи. В същото време разходите, изчислени на единица метал, са се повишили със 7% до 314 долара на унция злато заради по-високите такси за преработка на концентрата и увеличените оперативни разходи в местна валута. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е понижила до 100.5 млн. долара спрямо 118.3 млн. долара през 2014 г. Крайният финансов резултат също се е свил значително. Общо канадската компания като цяло отчита спад на приходите с 20% до 260.1 млн. долара. Коригираната нетна печалба достига 0.3 млн. долара спрямо 13.8 млн. долара година по-рано и е по-ниска от крайния резултат, което означава, че има свиване другаде. В същото време производството в Челопеч през 2015 г. е останало приблизително без промяна. Добити и преработени са били малко над 2 млн. т руда, което е сравнимо като количество с предходната година. Намаляло е съдържанието на метал в произведения концентрат заради по-различната минералогия на рудата, която е била обработвана през миналата година. Съдържанието на злато в медния концентрат се е понижило с 8%, а на мед – с 10%. Малко по-високо е било съдържанието на сребро. От компанията уточняват, че постигнатите производствени резултати са според прогнозата. След приключването на пиритния проект в Челопеч през 2014 г. през миналата година е произведено повече злато в пиритен концентрат – 54.8 хил. унции спрямо 34.5 хил. унции предходната година. През тази година се очаква добивът на руда в Челопеч да се увеличи с до 10%, но съдържанието на мед и злато ще бъде по-ниско съответно с 14 и 13%, прогнозират от DPM. Капиталовите разходи на DPM като цяло през миналата година са намалели до 18.5 млн. долара, след като през 2014 г. бяха завършени някои по-големи инвестиции в рамките на групата. През 2016 г. средства са предвидени за довършване на модернизацията в завода в Намибия, както и за осигуряване на последните разрешителни за строителството на проекта в Крумовград. Общата сума за тези разходи ще бъде между 27 и 31 млн. долара. Проектът в Крумовград, където DPM планира да изгради комплекс за добив и преработка на златна руда, се очаква документално да бъде приключен до средата на тази година. През ноември 2015 г. подробният устройствен план на съоръжението най-накрая беше одобрен от общинския съвет и влезе в сила. По-рано този месец компанията е получила и финално одобрение от Изпълнителната агенция по горите за промяна на предназначението на земята, става ясно от отчета. Предстои да започне изкупуването на земята, като компанията очаква до средата на годината да приключи процеса и да получи основното строително разрешително. Това ще й позволи да започне строителството на съоръженията през второто полугодие, така че добивът и преработката да започнат до края на 2018 г. По оценки от март 2014 г. инвестицията в проекта ще е на стойност 164.1 млн. долара. Заради забавянето е възможно сумата да се промени, но компанията очаква да приключи останалите процедури, преди да актуализира оценката си. Успоредно с това вървят и дейностите по проектирането на съоръженията.
Източник: Капитал (11.02.2016)

"Дънди" ще търси полезни изкопаеми в община Банско Правителството одобри издаването на разрешение на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта „Камен връх“, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Теренът се намира в землищата на селата Гостун и Осеново в община Банско. Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години. За това време фирмата-изпълнител ще вложи мининум 131 150 лв. в геолого-проучвателните дейности, а стойността на мероприятията за опазване на околната среда е 4500 лв. Извършените геологопроучвателни работи в площ „Камен връх“ се очаква да доведат до увеличаване на обема на геоложката информация за територията на България. „В дългосрочен план, при положителни резултати от търсенето и проучването, ще се постигне развитие на потенциала на пазара за метални суровини, осигуряване нуждите на икономиката, откриване на нови работни места и постъпления от концесионни плащания”, пише още в съобщението. Dundee Precious Metals Inc. е международна минна компания със седалище в Канада, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработка и експлоатация на находища на благородни метали. Основните активи на компанията включват добивно-преработвателното предприятие в Челопеч (100% собственост), където се произвежда концентрат със съдържание на мед, злато и сребро; металургичния комбинат в Цумеб, Намибия (100% собственост), както и "Ватрин Инвестмънт", което притежава 100% дял от добивно-преработвателното предприятие в Капан, Армения. Освен това Dundee притежава концесионни права за разработването на находището "Хан Крум", край Крумовград, както и дялове от геологопроучвателни обекти в Сърбия. Акциите на дружеството се търгуват на фондовата борса в Торонто.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2016)

"Дънди" получи още две разрешителни да търси мед и злато у нас Дружеството "Дънди Прешъс Металс Крумовград” получи две тригодишни разрешения за търсене и проучване на площите "Лада“ и "Ярило” в община Крумовград за наличие на мед и злато. Решението е взето на правителственото заседание в сряда, когато още две фирми получиха позволение да добиват и проучват за подземни богатства и в това ще бъдат вложени около 1.5 млн. лв. в следващите 35 години. Това са поредните терени, които "Дънди" ще проучва, след като преди време взе площ в близост до Банско. Сегашните територии са в близост до находището "Хан Крум", което е в процес на подготовка за стартиране на добив, и ако бъдат открити метални руди в двете съседни площи, добивът и преработката ще бъдат включена в проекта "Хан Аспарух". За тригодишния период на търсене ще се вложат минимум 141 100 щатски долара в геолого-проучвателните дейности. За опазване на околната среда тойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договорите е 4000 щатски долара.на Правителството позволи на ЕТ "Инерт-94-Цветелин Петров” да добива в следващите 35 години пясъци и чакъли за добавъчни материали в строителството от находище "Антената” в Столична община. Дружеството ще вложи 1.179 млн. лв. в добива, а очакваните концесионни плащания за целия период надхвърлят 1.386 млн. лв. като половината от тях (без ДДС) ще постъпват в общинския бюджет. "Насипни Материали“ ЕООД пък ще търси в продължение на година строителни материали в площта "Осище“ в землището на с. Потоп, община Елин Пелин. Близо 130 хил. лв. ще се вложат за проучвателните дейности и 15 000 лева - за опазване на околната среда. В площта "Вела“, в землището на Вълчедръм, дружеството "Катерина - Г и М“ ЕООД ще проучва възможността за добив на строителни материали. Предвидените инвестиции за година работа надхвърлят 29 хил. лева, а мероприятията по опазване на околната среда са близо 3 хил. лева.
Източник: Медия Пул (24.03.2016)

За 35 годишна концесия в София очакват милион и половина лева Концесия за 35 години разписаха министрите от втория кабинет "Борисов" на фирма ЕТ "Инерт-94-Цветелин Петров". За целия този период се очаква концесионните плащания да са над 1 386 000 лева, като половината от тях (без ДДС) ще постъпват в общинския бюджет.Фирмата ще добива пясъци и чакъли за добавъчни материали в строителството от находище "Антената" в Столична община, гласи решение на Министерския съвет. Правителството предостави концесията за срок от 35 години, като през този период дружеството ще вложи 1 179 000 лева в добива, гласи съобщението на МС. Втората концесия, която е решена на днешното правителствено заседание, е за "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД. Тя получава две тригодишни разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площите "Лада" и "Ярило" в община Крумовград. Дружеството ще инвестира минимум 141 100 щатски долара в геолого-проучвателните дейности. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договорите е 4000 щатски долара. Третата концесия е за "Насипни Материали" ЕООД, които ще проучват строителни материали в площта "Осище", разположена в землището на село Потоп, община Елин Пелин. Разрешението е за срок от една година, като през този период дружеството ще вложи близо 130 хил. лв. в проучвателните дейности. Предвидени са и 15 000 лева за опазване на околната среда. В площта "Вела", разположена в землището на Вълчедръм, "Катерина - Г и М" ЕООД ще проучва за срок от една година възможността за добив на строителни материали. Предвидените инвестиции надхвърлят 29 хил. лева, а мероприятията по опазване на околната среда са за близо 3 хил. лева. На същото заседание бе решено прекратяването на концесионния договор за добив на заглинени пясъци от находище "Антимово I" в община Видин. Контрактът ще бъде закрит по взаимно съгласие между страните. Договорът е сключен през 2012 г. за срок от пет години. От находището не е осъществяван добив. В мотивите за искането си концесионерът „ФЦЦ Конструксион“ АД посочва, че концесията е предоставена във връзка с изграждането на моста на р. Дунав между Видин и Калафат и прилежащата инфраструктура. „ФЦЦ Конструкцион” АД е изпълнител на проекта, който е завършен през юни 2013 г. По искане на "Холсим кариерни материали Рудината" АД концесионната площ по договора за добив на варовици ще бъде увеличена с 5 дка. Промяната се налага с цел безопасно извършване на задълженията по рекултивация и възстановяване на нарушените при добива терени. В заявената допълнителна площ няма заведени запаси и няма да се извършва добив. Кариерата „Рудината“ се намира в Столична община, район „Кремиковци“. Министрите променят решение на Министреския съвет №622/2009 г. за предоставяне на концесия за добив на индустриални минерали – пясъци, годни за шихтоване на меден концентрат, от находище "Манастира Св. Тодор". Промените отразяват осъвременената Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, както и промените в Закона за подземните богатства от 2010 г., твърдят от МС. Находището е разположено в землищата на селата Доброславци и Балша, район Нови Искър, община Столична. Концесионният договор до момента не е сключен заради обжалвания, които са оставени без последствия и съдебното производство е прекратено на последна инстанция, което дава възможност договорът да бъде сключен. За концесионер е определен ЕТ „Тодор Дичов Христов“. Ивайловградското дружество "Тива" ООД ще бъде новият концесионер на находище "Корумахле". Съгласно приетото решение на Министерския съвет, концесионерът "Геотул" ЕООД, гр. София, прехвърля изцяло правата и задълженията си по предоставената концесия за добив на скалнооблицовъчни материали – гнайси, от находището, разположено в землището на село Железино, община Ивайловград. Концесионният договор е сключен през 2007 г. за срок от 25 години.
Източник: News.bg (24.03.2016)

71,6 млн. лева без ДДС били приходите от концесии за 2013 година Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: Money.bg (31.03.2016)

Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: News.bg (31.03.2016)

Конспирации: къде изчезва златото на България По последни данни България е на първо место в Европа по залежи на злато. Също по последни данни България е една от най-бедните страни в Европа. Та нали златото е мерило за богатство? Как е възможен този парадокс? Да не би да не добиваме златото си и всъщност и всъщност да имаме един огромен потенциал да станем една от най-богатите страни в Европа? Ами, не точно. Златото в България се добива, но не от български компании. Това на пръв поглед не е проблем, защото това е тенденция в цял свят. Проблема идва когато сравним данъка от печалбата, който всяка фирма добиваща полезни изкопаеми трябва да плаща. В Германия например той е 30%, а в Индия той достига до 40%. През 1999 г. Правителството на Иван Костов подписва договор с „канадската“ фирма „Дънди прешъс металс“ за добив на полезни изкопаеми в Челопеч. Фирмата е трябвало да плати 5 млрд. долара, но според официални данни в хазната са влезли само 5 млн. долара, но това дори не е най-скандалното в този договор. По договор, концесионния данък който трябва да плащат на държавата е смешните 1.6%. Сами виждате разликата в цифрите. По късно този договор се променя от тройната коалиция и данъка е между 2 и 8%, което все пак е най-ниския данък в световен мащаб. Геологът проф. Вълко Гергелчев е посветил живота си в това да разобличи тъмните сделки на правителството и кражбата, която се осъществява на територията на България. Той е геолог и е бил член на Национална геоложка служба, която в момента не съществува. Тя е закрита умишлено от Костов, според професора. Не съм много запознат, но може би ние сме единствената държава със такива залежи на полезни изкопаеми, която няма Национална геоложка служба. Според Гергелчев към 2002 г. прогнозните ресурси в Челопеч са на стойност 1 трилион и 100 милиарда долара при цена на златото от 50 долара за грам. „Дънди Прешъс” изнася с контейнери всичко добито в Намибия и там извличат всички полезни изкопаеми. Според много хора, през 2012 г. печалбата на компанията е била над 1.5 милиарда долара, но са обявили само 200 милиона. По неофициална информация печалбата за „Дънди” от златодобив за периода е близо 7 млрд. лв, от които само 70 млн. лв. са останали в България като концесионна такса. Сега сами сметнете, ако се позволи, на тази или на друга фирма да добие и останалия ресурс на стойност над 1 трилион долара, на същата безценица, колко ще загуби държавата. Това е само едно от местата в България където се добива злато. Има още много мини в България, дадени на концесия на чужди фирми за 1000 пъти по ниска цена от реалната. Например МДК- Пирдоп и Елаците. Договорите за тези концесии не са достъпни за обществото и само може да предполагаме, колко губим от тях. Голяма група от учени и граждани от много години се борят за това, тези документи да бъдат разсекретени и обществото да получи информация за официалните цифри и детайли по тях. Техните опити засега са неуспешни и всички правителства до момента отказват да разкрият фактите. Това повдига друг въпрос. Едно правителство сключва лош договор, който очевидно е в ущърб на държавата, но от тогава се смениха много правителства. Защо нито едно от тях не направи нещо по въпроса? Защо никой не промени договорите или не ги прекрати?
Източник: Vesti.bg (07.04.2016)

Собственикът на мината в Челопеч купува още 50% от Avala Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на мината в Челопеч, ще придобие и останалите акции от работещата в Сърбия Avala Resources. Решение за това е било взето от акционерите на Avala, която има три проекта за проучване на медно-златни руди в западната ни съседка. DPM, която в момента държи 51.1% от компанията, ще придобие останалите 49.9% и ще стане едноличен собственик. Транзакцията се очакваше да приключи в петък, 8 април. Споразумение за сделката беше сключено на 11 февруари и беше одобрено от акционерите на Avala на извънредно събрание на 5 април. Според клаузите му акционерите ще получат по 0.044 обикновени акции на DPM за всяка своя акция в Avala. Това представлява премия от 25% спрямо среднопретеглената борсова цена на акциите на двете компании за последните 10 дни преди обявяването на споразумението. Акциите на Avala и DPM се търгуват на борсата в Торонто, но на различни сегменти. Сделката подлежи на одобрение от Върховния съд на Британска Колумбия и от съответните регулаторни органи, като всички необходими разрешения се очакваше да бъдат получени в петък. Avala Resources има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия – "Тимок" в източната част на страната, "Туларе" на юг и "Леновац", който се намира на 50 км от "Тимок" и на 170 км от Белград. Никой от проектите все още не е на етап разработване. DPM също има проучвателна дейност, но се занимава и с добив на руди. Основният й фокус е България, където държи концесията за най-голямото златно находище - "Челопеч". Друг голям неин проект в страната е този в Крумовград, където до 2-3 години се очаква да започне добив на златни руди. Проектът е на етап пред започване на строителство на съоръженията, което е планирано да стане през втората половина на тази година. В началото на март канадската компания подписа споразумение да продаде проекта си в Армения на Polymetal International. В Армения DPM е собственик на 100% от мината "Капан", където се добиват мед, цинк, сребро и злато. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. Очаква се да приключи до средата на годината.
Източник: Капитал (11.04.2016)

Производството на медно-златен концентрат в мината в Челопеч е било малко над очакванията през първото тримесечие на годината. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за резултатите е по-високото съдържание на метал в преработената руда. Като цяло произведените злато, мед и сребро от всички проекти на дружеството са били около или по-високо от прогнозата. Освен предприятието в Челопеч DPM има също работеща мина в Армения и металургичен завод в Намибия, чиито резултати са включени в отчета. Основен акцент за дружеството през тази година ще остане увеличаване на преработката на концентрат и повишаване на приходите в Набимия, по-нататъшна оптимизация на работата в Челопеч и започване на строителството на минно-преработвателния комплекс в Крумовград, където компанията има концесия за добив на златни руди. Резултати Количеството на добитата руда в Челопеч през първите три месеца на година е било в рамките на прогнозата. За периода са преработени общо 544 хил. т руда при годишен капацитет от 2-2.2 млн. т. Под формата на концентрат българското предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвело 33.4 хил. унции злато, 69.2 хил. унции сребро и 10.6 млн. фунта (около 4.8 млн. кг) мед. Под прогнозата е произведеният метал от мината на DPM в Капан (Армения), което се дължи както на по-ниското съдържание, така и на по-малкото количество добита руда, се посочва още в отчета. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажбата на арменското си предприятие на Polymetal International. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. "Очакваме продажбата на "Капан" да приключи през второто тримесечие на годината, което ще подобри баланса ни и ще помогне за развитието на проекта в Крумовград", казва президентът и главен изпълнителен директор на DMP Рик Хаус. Проектът в Крумовград През първото тримесечие на годината напредък е отбелязан и в Крумовград, става ясно от отчета. Компанията е получила окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. DPM очаква да приключи придобиването на земята и да получи строително разрешително през второто тримесечие на тази година. Плановете на компанията са да започне изграждането на мината и преработващите съоръжения през второто полугодие. Строителните работи ще отнемат около две години, преди да започне добивът в Крумовград. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара. DPM придоби проекти в Сърбия Преди броени дни DPM придоби останалите 49.9% от акциите в Avala Resources, която има три проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия, и стана едноличен собственик на компанията. Съгласно споразумението за сделката акционерите на Avala получават по 0.044 обикновени акции на DPM за всяка своя. Avala Resources има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия – "Тимок" в източната част на страната, "Туларе" на юг и "Леновац", който се намира на 50 км от "Тимок" и на 170 км от Белград. Никой от проектите все още не е на етап разработване.
Източник: Капитал (15.04.2016)

Производството на мината в Челопеч е малко над очакванията Производството на медно-златен концентрат в мината в Челопеч е било малко над очакванията през първото тримесечие на годината. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за резултатите е по-високото съдържание на метал в преработената руда. Като цяло произведените злато, мед и сребро от всички проекти на дружеството са били около или по-високо от прогнозата. Освен предприятието в Челопеч DPM има също работеща мина в Армения и металургичен завод в Намибия, чиито резултати са включени в отчета. Основен акцент за дружеството през тази година ще остане увеличаване на преработката на концентрат и повишаване на приходите в Набимия, по-нататъшна оптимизация на работата в Челопеч и започване на строителството на минно-преработвателния комплекс в Крумовград, където компанията има концесия за добив на златни руди. Количеството на добитата руда в Челопеч през първите три месеца на година е било в рамките на прогнозата. За периода са преработени общо 544 хил. т руда при годишен капацитет от 2-2.2 млн. т. Под формата на концентрат българското предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвело 33.4 хил. унции злато, 69.2 хил. унции сребро и 10.6 млн. фунта (около 4.8 млн. кг) мед. Под прогнозата е произведеният метал от мината на DPM в Капан (Армения), което се дължи както на по-ниското съдържание, така и на по-малкото количество добита руда, се посочва още в отчета. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажбата на арменското си предприятие на Polymetal International. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. "Очакваме продажбата на "Капан" да приключи през второто тримесечие на годината, което ще подобри баланса ни и ще помогне за развитието на проекта в Крумовград", казва президентът и главен изпълнителен директор на DMP Рик Хаус. През първото тримесечие на годината напредък е отбелязан и в Крумовград, става ясно от отчета. Компанията е получила окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. DPM очаква да приключи придобиването на земята и да получи строително разрешително през второто тримесечие на тази година. Плановете на компанията са да започне изграждането на мината и преработващите съоръжения през второто полугодие. Строителните работи ще отнемат около две години, преди да започне добивът в Крумовград. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара.
Източник: Капитал (15.04.2016)

Dundee започва 300 млн. лв. инвестиция в златото край Крумовград Почти 20 години след началото на проучванията за злато край Крумовград първият проект за изцяло нова мина в посткомунистическата история на България започва да се случва след три месеца. Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която държи концесията през българско дружество, обяви новата си оценка на проекта и подробен график на предстоящите стъпки. От документа става ясно, че общата инвестиция в миннообогатителния комплекс ще бъде 178 млн. долара, или 300 млн. лв. Строителните работи ще започнат до края на септември, а първите количества златно-сребърен концентрат, какъвто ще е крайният продукт, ще излязат от обогатителната фабрика през втората половина на 2018 г. Според предишната прогноза на компанията инвестицията трябваше да бъде около 164 млн. долара. Актуализираната оценка сега се базира на данните, получени след приключване на проектирането, и на последните цени на строителите и доставчиците на оборудване. "Имаме и значителен напредък в получаването на необходимите разрешителни, като остава единствено строителното разрешително, което очакваме до средата на 2016 г.", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Компанията вече купи необходимата й земя и собствеността официално й беше прехвърлена миналия месец. До началото на строителството на съоръженията ръководството трябва да приключи подробностите по финансирането и планът да бъде одобрен от борда. Проектът ще се финансира със собствени средства на компанията, както и с револвиращия кредит, с който DPM разполага. Преди три месеца канадската компания обяви, че е подписала споразумение за продажба на предприятието си в Капан, Армения, на Polymetal International. В момента тече процедура по одобряване на сделката от регулаторите и кредиторите, а приходите от продажбата ще помогнат за разработването на находището край Крумовград. "Дънди прешъс металс Крумовград" има концесия за цялото находище "Хан Крум" край града, но сегашният проект засяга само участъка "Ада тепе". От него компанията планира да добива и преработва по 775 хил. тона руда годишно в продължение на осем години. Средното съдържание на благородни метали в нея е 4.04 г/т злато и 2.22 г/т сребро. За целия период на проекта ще бъдат произведени 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро. Инвестицията ще се изплати за 2.4 години след започване на производството при вътрешна норма на възвращаемост от 24.8%. Според прогнозата годишната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще бъде 66 млн. долара. DPM не съобщава за промени в другите параметри на проекта. По предишни оценки в строежа на съоръженията се очакваше да бъдат ангажирани около 300 души, а 230 да работят по време на експлоатацията. Рекултивацията след приключване на добива се предвиждаше да отнеме между 2 и 4 години и да се изпълнява от около 50 души. Вместо хвостохранилище на територията на обекта ще има интегрирано съоръжение за минни отпадъци, което е много по-компактно и безопасно. Цялата площ на проекта ще бъде 80 хектара. Проучванията край Крумовград започнаха още през 1997 г. по време на предишния собственик – ирландската Navan Resources, и продължиха, след като DPM купи компанията. Осем години по-късно дружеството представи проекта си, който предвиждаше рудата да се преработва до метал и включваше изграждане на инсталация в Челопеч, където работи другото дружество на DPM. В продължение на три години проектът беше блокиран от тогавашния министър на околната среда Джевдет Чакъров, който отказваше да подпише одобрения ОВОС. Междувременно концесията беше атакувана от екологичните организации, тъй като предвиждаше използването на цианидна технология. Впоследствие самата компания се отказа от предложението си и изцяло промени проекта, като крайният продукт стана концентрат. Серия от спънки имаше и на ниво местни власти. След като преди две години общинският съвет отказа да разреши разработването на подробен устройствен план, а съдът отхвърли решението на съветниците, канадската компания предупреди, че може да отложи инвестициите си.
Източник: Капитал (08.06.2016)

Първото злато от Крумовград - след две години Канадската Dundee Precious Metals (DPM) вече ще може да започне да добива злато в района на Крумовград. Компанията е получила последното необходимо строително разрешително от органите на местната власт. Така след над десетилетие спънки компанията ще започне да разработва находището, което съдържа около 27 тона от ценния метал."След 12 години непрестанни инвестиции в България, мината в Челопеч и проекта в Крумовград ние сме доволни от полученото разрешение. Новото находище ще бъде високодоходен проект за всички страни", коментира Рик Хаус, главен изпълнителен директор на DPM. Той смята, че разрешението ще бъде възможност за компанията да получи и подкрепата на местните жители. Проектът е за открит рудник на 3 км от Крумовград в местността Ада тепе. Компанията ще инвестира над 300 млн. лв. за изграждането на съоръжения, комбинация от собствено финансиране и вече осигурен револвиращ кредит. Част от необходимия капитал беше осигурен с продажбата на предприятие на DPM в арменския град Капан на Polymetal International. Годишно ще бъдат преработвани 840 хил. тона руда със средното съдържание на благородни метали 4.04 гр/тн злато и 2.22 гр/тн сребро. Експлоатацията на мината ще продължи най-малко осем години, за които ще бъдат извлечени около 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро.
Източник: Капитал (12.08.2016)

Минната индустрия допринася за близо 4% от БВП на България Минната индустрия допринася за 3,5 – 4% от БВП на България и дава работа на 30 хил. пряко заети и косвено още над 120 хил. работни места. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев в коментар по случай днешния Ден на миньора. Той посочи, че в последните 15 години добивната индустрия се промени коренно. Бяха направени редица инвестиции от големите предприятия – „Елаците“, „Асарел“, „Марица Изток“, „Горубсо“ и „Дънди Прешъс Металс“. Наблюдаваме циклични процеси – в един момент металите са скъпи, в друг цената пада и това се отразява на инвестициите. Когато цените на металите са високи, компаниите могат да заделят повече средства, за да подменят технологии и да въвеждат иновации. Сега в условията на спадащи цени на суровините компаниите се справят благодарение на много добър мениджмънт и натрупан опит, заяви проф. Тотев. Той допълни, че добитите в България метали като мед, олово и цинк намират пазар почти в цяла Европа и по света. Много е важно да получаваме по-висока добавена стойност от добитите подземни богатства, посочи експертът и даде за пример преработката на оловно-цинкови руди и меден концентрат в България. "Въпросът е защо направихме така, че златото да се извлича в Намибия", попита проф. Тотев. Той коментира още, че скоро в страната ще заработят нови рудници – „Ада Тепе“ до Крумовград и край Брезник (и двата за добив на злато – бел. ред.). „Минстрой холдинг“ пък инвестира в два рудника в Македония, допълни ректорът на МГУ.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2016)

Близо 4 млрд. лв. в последните 8 години достигат загубите за икономиката на България, бизнеса и обикновените хора от лошата среда за инвестиции, която владее страната. Основните причини за това са слаби и лобистки закони, корумпиран съд, липса на защита на частната собственост и погазване на договорите. Изводите са направени в изследване за стопанските и фискалните последици от средата за инвестиции в България, представено вчера от икономиста Красен Станчев и екип от експерти. Според изчисленията на авторите става дума за пропуснати частни инвестиции у нас на стойност между 2.8 и 3.9 млрд. лв. Разгледани са 19 случая на "компрометирано управление на закона", наблюдавани в няколко сектора - банки, концесии, енергетика и собственост. Сред примерите са загуби от забавянето на либерализацията на електроенергийния пазар (плюс "Белене" и "Цанков камък"), капитализацията на КТБ, законопроектите "против търговските вериги", забраната за притежание на земеделска земя от чужденци, данък "вредни храни", фалитът на "Кремиковци" и мина "Черно море". "Сред фрапиращите случаи е забавеното разрешително за добив на полезни изкопаеми, за което "Дънди прешъс" чака 9 години", каза Красен Станчев. Според него загубата за икономиката от това е около 900 млн. лв. От проекта АЕЦ "Белене" икономиката е загубила 1.5 млрд. лв. Промените в закона за търговските вериги от миналата година са довели до поне 250 млн. лв., невлезли в икономиката ни. Нарушения на законодателството има при концесионирането на находищата на минерална вода. В момента се правят промени в управлението на отпадъците, което според Станчев е преразпределение на пазара, водено в полза на една компания. Сравнителният анализ нарежда България на едно от последните места по повечето показатели спрямо другите страни в Европа. Става дума и за инвестиции, и за злоупотреба със служебно положение на работещите в съдебната система. Добрата данъчна система е единственият плюс на страната ни. Тя осигурява резерви на управляващите в критични ситуации. В сравнение с 2004 г. обаче сега българите плащат 3 пъти повече данъци, подчерта Красен Станчев. Най-сериозният проблем според авторите на изследването е, че след рецесията, засегнала цяла Европа, от 2010 г. насам във всички страни има растеж на инвестициите. Изключение от общата тенденция е България. Страната все още се държи на повърхността заради натрупаните инвестиции преди кризата, простата и прозрачна данъчна политика и общите ползи от пазара на ЕС. От различни международни индекси става ясно, че политическият риск в България е доста по-голям от този в държавите, с които тя би могла да се сравнява - като Румъния и Чехия. По готовност на държавната администрация и политическите структури да обслужват частни интереси се доближаваме до Русия и страните от бившия СССР, далеч от държавите в ЕС. На челните позиции са Дания, Германия и Великобритания.
Източник: Сега (09.09.2016)

Американски гигант купува проект на "Асарел" край Пазарджик Една от най-големите компании за добив на мед в света – американската Freeport-McMoRan, купува българската "Асарел-експлорейшън", която държи правата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Боримечково" в района между Пазарджик и Панагюрище. Прекият купувач е холандската Freeport-McMoRan Bulgaria B.V., която е част от американската група, а българското дружество е еднолична собственост на медодобивната "Асарел-Медет". За момента цената не се съобщава. "Асарел-експлорейшън" е създадена в началото на 2013 г. и е с предмет на дейност геоложка и миннопреработвателна дейност, търсене, проучване, добив и търговия с полезни изкопаеми. Капиталът й е 178.4 хил. лв. Като цяло чуждестранните инвеститори в рудодобива в България се броят на пръсти. Най-големи са проектите на канадската Dundee Precious Metals, която оперира медно-златния рудник в Челопеч и започва разработването на нова мина край Крумовград.
Източник: Капитал (20.09.2016)

"Дънди" продаде злато за 50 млн. долара от бъдещия добив край Крумовград Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която разработва медно-златния рудник в Челопеч и подготвя проект на зелено край Крумовград, е договорила предварителната продажба на част от златото, което ще бъде добито в новата мина. Компанията ще получи авансово 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очаквания добив през 2019 и 2020 г., съобщиха от DPM. Строителството на съоръженията трябва да започне този месец, като мината е планирана да заработи през четвъртото тримесечие на 2018 г. Крайният продукт, който ще се произвежда в Крумовград, е концентрат.Споразумението за предварителна продажба на бъдеща продукция е сключено в края на септември. Съгласно него DPM ще продаде около 9% от златото, което се прогнозира да бъде добито през първите две години след старта на мината, за сумата 50 млн. долара. По данни на компанията става дума съответно за 18 хил. тройунции и 28 хил. тройунции, като доставките ще започнат през май 2019 г. на средна форуърдна цена от 1367 долара на тройунция. Сделката е сключена с BNP Paribas, която е водещата страна в нея, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и централната банка на Канада. За сравнение - на световните пазари златото се търгуваше за 1273 долара за тройунция в сряда. "Сделката е за част от бъдещото производство на злато и е на атрактивна цена, с което заздравяваме финансовите си позиции и си осигуряваме по-добра гъвкавост за реализация на проектите ни за растеж, сред които е и проектът ни за златодобив в Южна България", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Успоредно с това канадската компания е получила съгласието на кредиторите си за промяна на падежа и отпускането на третия транш в размер на 80 млн. долара от револвиращия си кредит в съответствие с графика на строителство и въвеждане в експлоатация на проект "Крумовград". Цялата кредитна линия е на стойност 275 млн. долара.Новият проект в България ще се изпълнява от едно от двете местни дъщерни дружества на канадската компания - "Дънди прешъс металс Крумовград". Разрешителното за строеж беше издадено в началото на август, с което на практика стартира работата по проекта. "В момента се извършват подготвителни работи за започване на строителството през октомври в съответствие с графика на проекта, който предвижда въвеждане в експлоатация през последното тримесечие на 2018 г.", каза Хаус. Проектът на DPM край Крумовград ще бъде първата нова мина в България от промените насам. Инвестицията се оценява на 178 млн. долара (около 300 млн. лв.). Компанията планира да добива и преработва по 775 хил. тона руда годишно в продължение на осем години, като за целия период на проекта ще бъдат произведени 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро. В строителството на обекта ще бъдат ангажирани около 300 души, а по време на експлоатацията там ще работят 230 души. Освен в България DPM има металургичен завод в Намибия, където се преработва концентратът от Челопеч. Компанията е собственик и на работещата в Сърбия Avala Resource, която има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди, но те все още не са на етап добив. До пролетта на миналата година тя оперираше и мината "Капан" в Армения, където се добиват мед, цинк, сребро и злато, но продаде проекта си на Polymetal International.
Източник: Капитал (06.10.2016)

"Дънди прешъс металс" откри още злато в Челопеч "Дънди прешъс металс" е открила нова зона с високо съдържание на медно-златна минерализация в мината си в Челопеч. Това стана ясно от съобщение на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Новата зона е разположена в горните нива в западната част на обекта, като проучванията са започнали в средата на миналата година. Анализът на първите два сондажа показва високо съдържание на метали – до 22.09 г злато на тон руда и до 4.26% мед, а резултатите от други два ще станат ясни през януари. Откритието е важно за компанията, тъй като има потенциал да добави значителни ресурси в близост до съществуващите изработки. Преди няколко години "Дънди прешъс металс" приключи инвестиционна програма за близо 180 млн. долара, която увеличи капацитета й за добив повече от два пъти до 2 млн. тона руда годишно. За деветте месеца на 2016 г. компанията в Челопеч увеличи нетните си приходи с 6.4% до 116.1 млн. долара, но оперативната печалба (EBITDA) намаля с 28% до 58.7 млн. долара заради по-ниските цени на медта.
Източник: Капитал (22.12.2016)