Правителството даде 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум" на "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД (дъщерна фирма на "Дънди Прешъс Металс"). Находището се намира в землищата на селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Каменяне, Овчари и Сърнак, община Крумовград. За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв. Очакваният средногодишен добив е 850 хил. тона руди. Община Крумовград ще получава 30 на сто от концесионните плащания.
Източник: Стандарт (10.02.2011)

30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находище „Хан Крум” предостави правителството на фирма „Болкан Минерал енд Майнинг”, която е която е собственост на канадската „Дънди прешъс метълс“. Находището се намира в землищата на селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Каменяне, Овчари и Сърнак, община Крумовград, област Кърджали. Решението бе взето днес на заседание на Министерския съвет. За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 милиона лева. Очакваният средногодишен добив е 850 хиляди тона руди. Община Крумовград ще получава 30 на сто от концесионните плащания.
Източник: Фирмена информация (10.02.2011)

Правителството даде вчера 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находище „Хан Крум” на „Болкан минерал енд майнинг” ЕАД - дъщерна компания на „Челопеч майнинг“, която добива злато, сребро и мед. В него държавата участва с 25%. За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв. край Крумовград. Очакваният средногодишен добив е 850 хиляди тона руди. Находището се намира в землищата на селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Каменяне, Овчари и Сърнак, община Крумовград. Общината ще получава 30% от концесионните плащания. Компанията кандидатства за тази концесия от 2008 г., но заради цианидната технология, която прилага и протести на местните жители, досега решение не бе взето. Междувременно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма взе под свое управление концесиите на подземните богатства. Заради влезли в сила промени в Закона за подземните богатства взеха решение за промяна на устройствените правилници на министерствата на икономиката, енергетиката и туризма, на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите. С промените щатът на регионалното ведомство и на екоминистерството се намалява съответно с 5 и 20 бройки, а с 25 се увеличават в дирекция „Природни ресурси и концесии” в МИЕТ, която поема основните дейности по концесионирането. Предоставянето на права за подземни богатства до този момент беше разпръснато в трите ведомства.
Източник: Класа (10.02.2011)

Крумовград е на път да се превърне в българския Клондайк, след като правителството даде на фирмата "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД (дъщерна фирма на "Дънди Прешъс Металс") правото на 30-годишна концесия за добив на злато. Компанията ще извлича скъпоценния метал от 6 участъка, обединени в златодобивно находище "Хан Крум". За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв. Доказаните залежи само в един от участъците - Ада тепе, възлизат на повече от 835 000 тройунции. При сегашните цени на златото това се равнява на над $1,2 млрд., съобщи БНТ. За злато край Крумовград се говори отдавна. Тук и малките рекички са златоносни, дори каменните огради на селските къщи са от руда, съдържаща злато. Запазени са много антични галерии, откъдето древните траки са добивали ценния метал. Фирмата, получила правото на концесия, проучва района от 2002 г. За изследване на най-богатото от шестте находища - Ада тепе, тя е вложила над $4 млн. Доказаните в него залежи са 27 тона. Независими експерти, наети от община Крумовград, трябва да кажат как работата на рудника ще се отрази на околната среда. "Мисля, че основният печеливш в тази ситуация ще бъде фирмата. След това държавата и общината. Но не това е водещото за нашето решение, което ще вземем по време на експертното становище. Водещо ще бъде гаранция за здравето на хората и за опазването на околната среда", заяви Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
Източник: Стандарт (14.02.2011)

Трохи от злато в държавния бюджет Около 50 млн. долара се очаква да влязат в държавния бюджет през следващите 30 години от добива на злато и сребро край Крумовград. Това е очакваното концесионно възнаграждение за страната ни по одобрената наскоро от кабинета концесия за добив на злато в находището "Хан Крум". Концесията беше дадена от Министерския съвет на дъщерната на "Дънди Прешъс Металс" компания "Болкан Минерал енд Майнинг". Засега са известни с точност само наличните количества злато и сребро в участъка "Ада тепе", а в останалите участъци "Сърнак", "Скалак", "Зона Синап", "Къклица" и "Къпел" залежите ще се установят след старта на добива. Стойността на златото и среброто в находището се оценява на около 1,188 млрд. долара по цени на Лондонската метална борса през януари 2011 г. Тогава златото се продаваше за около 1325 долара за унция, но през миналата седмица тя достигна до над 1428 долара. Ако тенденцията за поскъпване на златото продължи, печалбата за концесионера също ще расте. Очакваният среден годишен добив от находището е около 850 хил. тона руда. От нея се очаква да бъдат извличани по 1,275 тона сребро и по 3,2 тона злато годишно, казаха от Министерството на икономиката. Печалбата за компанията обаче не може да бъде посочена поради невъзможност да се определи точна сума на разходите. Парите за държавата от добива на злато се определят по наредбата за принципите и методиката на концесионното възнаграждение при добив на подземни богатства. Според нея минималното концесионно плащане за държавата е 1,44% от цената на добитите златосъдържащи руди при рентабилност от продажбите до 10%, включително и при загуби. Максималният размер е 4% от цената на златосъдържащите руди при рентабилност от продажбите над 50%. При рентабилност между 10 и 50% плащането се увеличава с 0,064 на всеки процент увеличение на рентабилността. Така в родния бюджет се очаква да влязат само около 50 млн. долара за 30 години. На пръв поглед сумата е доста сериозна, но на фона на общата цена на златото в находището от близо 1,2 млрд. долара тя изглежда нищожна.
Източник: Стандарт (07.03.2011)

Правителството ще разреши на "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД да проучва за метални полезни изкопаеми площта "Иран тепе". Срокът за разрешението е три години, съобщи пресцентърът на кабинета. Теренът е с размер 68 кв. км и се намира в землищата на 18 села в общините Крумовград и Момчилград. Инвестиционната програма на дружеството, което е собственост на канадската "Дънди прешъс метълс", предвижда 119 хил. долара за проучвателни дейности и още 5 хил. долара за рекултивация на терените. Преди две седмици "Болкан Минерал енд Майнинг" получи 30-годишна концесия за добив на злато от находище "Хан Крум" край Крумовград.
Източник: Дневник (23.03.2011)

На 9 февруари 2011 г. правителството даде на "Болкан Минерал едн Майнинг", дъщерно дружество на Dundee Precious Metals Inc, 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището "Хан Крум" край Крумовград. Общата площ е 19 кв. км. Освен Ада тепе, където са най-големите доказани залежи - 835 000 тройунции, равни на над 27 тона злато, концесията обхваща и съседните баири - Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. В началото на март община Крумовград и "Информационен и учебен център по екология" атакуваха поотделно концесията пред Върховния административен съд. Делото тръгва днес. Общината смята, че концесията е дадена без задължителната оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/. Такава е представена единствено за Ада тепе. Не е изготвена и оценка за съвместимост с "Натура 2000". Златната мина попада в рамките на две защитени зони - "Източни Родопи" и "Крумовица". Повече от 5 години продължава драмата за предполагаеми залежи от 60 тона злато под живописните баири в Източните Родопи. Избраната от "Дънди" технология за цианидно излужване срещна твърдия отпор на местните хора. Проектът предвиждаше да се добива годишно между 850 хиляди и 1 млн. тона руда, която да се обработва с опасния химически реактив. Нарасналият риск от мащабно отравяне на природата с арсеноводород, циановодород и серен диоксид изкара хората на масови протести срещу прокълнатото имане, а гневната подписка срещу цианидите бе подкрепена от почти цялото пълнолетно население - 9750 души. Миналата година "Дънди прешъс металс" реши да уважи тревогите на крумовградчани. И официално се отказа от цианидното излужване, при което максималният добив на злато от златосъдържащата руда е 96%. Според преработения проект, добивът трябва да бъде с открит рудник и да се прави само с дупчене, взривяване, трошене, смилане и флотация (отделяне на рудата с вода), без да използва токсични химикали След обработката се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително във фабриката на DPM в Намибия. Няма да бъде строено хвостохранилище за отпадъците, а депо, в което боклукът ще се складира смлян на паста. Новият безцианиден проект обаче също не успокои градчето. "Притесненията ни са в няколко направления. Едното е за влиянието върху водите на р. Крумовица и други кладенци за водоснабдяване на хората и недопускане на замърсяване на водите при преливане от резервоара за оборотни води", коментира кметицата на общината Себихан Мехмед пред местния в."Вестител". Според нея, не е ясно каква ще бъде здравната защита на селищата Сойка, Чобанка 1, Чобанка 2, Къпел, Победа, които се намират непосредствено до рудника. Кметицата е разтревожена и от опасното влияние на взривните работи и отделящия се прах във въздуха. "Рудникът ще бъде открит - ще се пробива и взривява до дълбочина от 400 метра. Красивите ни хълмове ще се превърнат в зловещи кратери, а някои от ямите после ще ги пълнят с токсични отпадъци, а на повърхността ще се прави рекултивация на почвата. Ще ни вземат кървавото злато и ще ни оставят отровите, от които ще страдат и нашите деца и внуци. Няма да го позволим на никаква цена!", категорична е общинската съветничка от БСП Маргит Василева. Крумовградчани се мръщят и на химическия коктейл, който ще се завихри при флотацията на рудата. Натриевият цианид в новия проект е заменен със силно отровни химически реактиви - ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. С този метод "Дънди" се надява да извлича злато до 85% и сребро до 70%. Според изготвения през декември м.г. Доклад за ОВОС за Ада тепе във флотационната фабрика ще се използва калиев амил ксантогенат. От опасния химически реагент за 10-те години експлоатация ще се хвърлят 120 000 тона, и то само за единия от шестте баира. Рудата ще бъде обработена и с 120 000 тона натриев силикат, 16 000 тона дитиофосфат и 88 000 тона меден сулфат. Крумовградчани са наплашени и от мащабите на планираните взривни работи. DPM настоява да гърми два пъти седмично или сто пъти годишно. За всяка пукотевица ще бъдат използвани по 7000 кг взривно вещество, което прави 7000 хиляди тона за цялата експлоатация на рудника. Експлозивите ще бъдат от типа ANFO и Емулсия - амониев нитрат плюс бензин, известни като едни от "най-мръсните" взривни вещества. "Близостта е опасна - 800 м по въздух от болницата и дома за стари хора. За хората означава, че направо ще взривяват в техните дворове и ниви. Там се намира вододайната зона на Крумовград и вятърът духа към града. За отпадъците въобще да не говорим", отбелязва Маргит Василева, която е председател на "Живот за Крумовград". В зоната за добив попадат 17 махали, чиито жители също са застрашени от силните взривове и мръсния рудодобив. "Дънди" ще изгребе злато за поне десетина милиарда лева, от което държавата ще получи трохи Концесионната такса варира между 1,44 и 4% годишно и зависи от динамиката на цените на Лондонската метална борса. 30 процента от сумата пък ще се влее в бюджета на община Крумовград. Хвостохранилището се намира само на 150 метра от река Крумовица, която е една от най-водоносните в България. Опасенията са за евентуален разлив. "Крумовица прилича на локва - отбелязва зам.-председателят на Общинския съвет Тасим Мустафа. - Но ако сега завали, след три часа реката ще е дълбока 8 метра. Често се случва да отнася къщи, пътища и мостове - всичко, което среща по пътя си". Златната мина създава непосредствен риск и за основния поминък в Източните Родопи - тютюнопроизводството. В общината се отглеждат ориенталските сортове "Крумовград" и "Башибали", а изкупвачите вече предупредили тютюнджиите, че след откриването на рудника и флотационната фабрика ще спрат да взимат продукцията им.
Източник: Стандарт (27.04.2011)

Канадската компания Dundee Precious Metals планира да инвестира 130 млн. USD в района на Крумовград чрез дъщерното си дружество "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). Проектът предвижда разработване на златното находище "Хан Крум" в участъка Ада тепе. Експертните оценки показват, че той ще донесе ползи не само за региона и за хората там, но и за националната икономика. Положителният ефект от дейността няма да бъде ограничен само до периода на експлоатация на рудника, а ще бъде дългосрочен, тъй като е съгласуван с принципите на устойчивото развитие. Атестат за възможностите на канадския инвеститор, е успешният му проект в Челопеч. През 2003 г. компанията купува почти фалирало златодобивно предприятие от ирландската Navan Resources и го превръща в едно от най-модерните производства в България, каквото днес е "Челопеч майнинг". Досега в дружеството са инвестирани над 300 млн. USD, като голям акцент е поставен върху възстановяването на миналите екологични щети и рекултивацията на терените.
Източник: Пари (12.07.2011)

Направените в акредитирани лаборатории анализи не показват наличие на уран в участъка на златния рудник на Ада тепе до Крумовград и в околността. Това се казва в открито писмо на компанията "Болкан Минерал енд Майнинг" (БММ), консцесионер на находището, която е собственост на "Дънди прешъс метълс". Канадската фирма протестира срещу опитите за насаждане на страх сред местните хора. БММ заявява, че категорично се отказва от използването на цианиди в Родопите и обещава да развива златодобива в хармония с тютюнопроизводството, земеделието и животновъдството. Междувременно евродепутатът Слави Бинев също излезе с открито писмо до правителството и главния прокурор за нарушенията на "Дънди" в Челопеч - разрушаване на къщи от подземните взривове, тровенето на река Тополница и околните села с арсен и финансовата зависимост на общинския съвет в Челопеч от фирмата. Евродепутатът настоява и за независим здравен скрийнинг на община Челопеч, тъй като през последните години са се увеличили раковите заболявания, анемиите и болестите при децата.
Източник: Стандарт (21.07.2011)

Крумовград не вярва на златни сълзи Алекс Нестор представи мащабите на проекта - инвестиции от $150 млн. и 90% от наетите в рудника да бъдат хора от общината. "Дънди" обещава да създаде общински фонд, с който да се финансират инфраструктурни проекти, а също и инвестиционен фонд за подпомагане на малкия и среден бизнес, тютюнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството и биоземеделието. Нестор увери присъстващите, че компанията ще спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда. Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед поиска пълни гаранции за здравето и поминъка в общината. И изрази притеснения от високото съдържание на арсен, антимон, мед, цинк и кадмий в рудните жили, поиска пълен анализ как ще се отразят на природата хилядите тонове експлозиви, химически реагенти /ксантогенати и дитиофосфати/, моторни, смазочни и хидравлични масла, които ще се отделят при взривните работи, трошенето на рудата и флотацията. "Хайде, тръгвайте си! Вземайте си кирките и лопатите, вземайте си красивия макет, вземайте си специалистите, дето ни заблуждаваха с противоречиви сведения, и се махайте", призова Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". И определи като цинизъм това да разработиш едно отровно производство и да спонсорираш болницата, която е на две крачки от рудника. Проф. Мария Златева, експерт по компостиране, се обърна към местните с думите: "Вие сте щастливи хора с това огромно богатство - трябва да го използвате!" Кметът на село Дъждовник Рами Азис се поинтересува какво става с откритите при сондажите минерални извори по поречието на Крумовица. През 2003 г. при сондажните работи бликна фонтан с топла вода, висок колкото човешки бой. След пет дни екипите на БММ го запечатаха", разказва той. Миналата седмица канадците признаха за откритата вода и съобщиха, че има химически анализ от независима лаборатория, който се пази в техния офис и не е представен никъде в документацията. "Искаме да знаем има ли минерални извори под Ада тепе, в нашия край лятото е сушаво и водата не стига", обясни Рами. Подобен гейзер е бликнал и в друго близко до находището селце - Овчари. Кметът на Дъждовник се оплака, че при биенето на сондите "Дънди" разрушили няколко бунара - каменни чешми за поене на добитък, а също и тръбата от близкия каптаж и три чешми пресъхнали. Шефът на пчеларското дружество Исмаил Якуб попита началството на БММ защо две години подред след сондажите са измрели всички пчели в Сърнак, Скалак и Звънарка. "В кладенците потече синкава вода и пчелите отказаха да я пият и умряха от жажда", отбелязва Якуб. Планираното хвостохранилище на БММ ще се намира на 150 м от Крумовица. Разлив на минни отпадъци, богати на арсен, може да порази цялото зеленчукопроизводство чак до село Страджево. "Дънди" може да даде работа на 300 души, но ще вземе хляба на десет хиляди земеделци и животновъди, смята кметът на Полковник Желязково Мустафа Хасан. Той благодари на хората от Челопеч, че са дошли в Родопите да видят красива и чиста природа и много птици, каквито при тях няма. "Вас не ви интересува бъдещето на Крумовград. Утре ще си заминете в Средногорието и няма да се върнете", възмути се кметът. Най-силните тревоги пораждат планираните взривове - два пъти седмично по 7 т експлозиви на 1,5 км от центъра на Крумовград. Селото на Зюлбие Ахмед - Овчари, се намира в подножието на бъдещия рудник, а махала Сойка - само на 600 м. Кметицата попита Нестор защо твърди, че няма да има замърсяване от взривовете, а в същото време обещава компенсации и обезщетения на земеделците. Зюлбие се поинтересува и какви поражения ще нанесат 50-те огромни камиона, които три пъти дневно ще минават през махала Победа в непосредствена близост до къщите. Тя иска да знае колко шум и прах ще се вдига, а също и дали вибрациите от гърменето ще навредят на сградите. Кметът на друго от златните села - Скалак, Хюсеин Дурмуш намери решение как да се реши въпросът с праха и газовете, отделяни при взривовете, а също и при трошенето и смилането на рудата до 40 микрона - по-ситно от брашното. "По-добре е да използвате огромна прахосмукачка за изсмукване на прах", каза с ирония той. Срещу златодобива се изказаха и всички общински съветници от ДПС и БСП, а някои направо подканиха канадците да хващат пътя. "Вие тук може да не ни искате, но в БММ са постъпили над 200 молби за работа от местни хора", контрира ги Алекс Нестор. Освен доведените от канадците експерти и еколози, зад проекта застанаха едва десетима крумовградчани. Повечето от тях са служители на фирмата, а най-твърдият привърженик на построяването на рудника е лидерът на "Атака"-Крумовград Валентин Ромов. Бившият военен предупреди, че ако не тръгне инвестицията на БММ, общината ще загине икономически.
Източник: Стандарт (25.07.2011)

Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт Пристанище „Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара. Те я пресмятат на основата на стойността на извличаните от рудата 7 основни и 12 допълнителни компонента. Разминаването между официалните данни и реалните печалби става възможно заради липсата на контрол върху дейността на концесионера от страна на държавата. Това признаха експерти от акредитираната лаборатория по европейските изисквания и стандарти „Евротест контрол“. Нещо повече – оттам заявиха, че преди 1980 г. са правени проучвания в находището в Челопеч, но тогава държавата не е анализирала редките метали, защото е нямала методи за изследване, а вероятно и интерес. „Челопеч майнинг“ има собствена лаборатория и според органите, които би трябвало да осъществяват контрол – каквото фирмата декларира, това изнася, коментираха експерти от „Евротест контрол“. Последният път, когато е правен анализ на рудата от Челопеч, е преди 8 г. Според признанията на експерти от лабораторията „оттогава нещата замряха“. Проблемът е, че и сега едва ли някой в държавата може да каже какво точно се изнася. На въпрос на в. „Класа“ към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дали разполага със сертифицирана лаборатория, която да установи съдържанието на ценни и редки метали в концентрата, който се преработва извън страната, в. „Класа“ получи следният отговор: ”В страната има акредитирани лаборатории по европейските изисквания и стандарти („Евротест контрол”, МГУ „Свети Иван Рилски” и др.) за определяне на съдържания на метали в руди и концентрати.“ Проверката на „Класа“ показа, че и в МГУ „Свети Иван Рилски” в последните години не са правени лабораторни анализи на рудата в Челопеч. От икономическото министерство обясниха, че концесионерът се отчита ежемесечно и годишно пред концедента, т.е. държавата, за това, какво количество руда и метали е добил. Тези отчети се формират на база на непрекъснати проби, които се правят от концесионера на място. Обект на пробите са забоите, натрошената руда преди флотация, медно-златният концентрат, хвостът. Това потвърждава тезата, че „Дънди“ изнася толкова количество злато и ценни метали, колкото може да добие, като същевременно отчита каквото си иска или за по-голяма сигурност – повтаря предварително зададените данни от концесионния договор. При това държавата дори не е определила квоти за износ на концентрат! Проблемът се задълбочава от факта, че не съществуват специални нормативни изисквания за износ на меден концентрат, както съобщиха за „Класа“от Агенция „Митници“. А под тази позиция се изнасят и златото, и останалите ценни метали от находището в Челопеч. От администрацията на Ваньо Танов отново припомнят, че правителството е определило задълженията на концесионера да води отчетна документация. Иначе митническата процедура, извършвана на пристанище Бургас, е стандартна. Износителят – фирма „Челопеч майнинг“, изпраща по електронен път необходимите документи, включващи декларация за произход, сертификат за качество, нареждане за товарене, проформа фактура и др., а митничарите проверяват дали количеството в пломбираните вагони отговаря на написаното в товарителницата. Което се изчерпва с отчитане на показанията на кантара. В пълномощията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е „да извършва проби от всяка продукция – резултат от находището“. Но това не се прави, както потвърдиха от лицензираните лаборатории, където единствено би могло да се изследва съдържанието на изнасяния от България концентрат. Контролните органи прехвърлят топката в полето на данъчните. Според Валутния закон НАП трябва да проверява дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали. От данъчното ведомство пък отговориха на “Класа“, че канадската компания е поставена под постоянен мониторинг. От 2007 г. до сега да правени ревизии, като 4 от тях са завършили с ревизионен акт. Последният акт е от 3 май 2011 г., но от приходната агенция не съобщиха какво са проверявали данъчните, какви документи са изисквали и какво се констатира в ревизионните актове. Едно е сигурно - каквато и да е данъчноосигурителната тайна информация, със сигурност тя не включва независими изследвания на рудни концентрати. Така че остава „честната дума“ на „Дънди“ какво изнася от България. Колониалното разграбване на най-голямото златно находище в Европа продължава срещу смешната концесионна такса за предполагаемото количество злато, мед и сребро, извличани от концентрата, коментира за „Класа“ геологът д-р Вълко Гергелчев. По думите му истинско престъпление е изнасянето на златото от Челопеч извън пределите на България. Според законодателството на страните в ЕС не се допускат добив и проучване на благородните метали от чуждестранни фирми, защото това са стратегически ресурси и в никоя държава, даже в бившите африкански колонии, не се разрешава изнасянето на благородни метали извън граница, допълва д-р Гергелчев, който изчислява големите финансови загуби на България от неизгодните договори за концесия на подземните богатства. При това на 14 септември за пореден път долетя новината за нова авария край Челопеч, предизвикана от миннодобивната компания - пропукана е стената на съоръжението, по което протича хвостът до хвостохранилището. При аварията опасни отпадъци, съдържащи природна сярна киселина, арсен и тежки метали, са се изсипали директно в язовир “Качулка”. Протестът на еколози и местни хора обаче остана глас в пустиня. А скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“, след като замърси р. Тополница, сега иска да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Ада тепе е част от най-голямата зона от екомрежата „Натура 2000“ у нас. Така „Дънди“ може да се окаже замесена и в друг скандал, от който държавата губи милиарди левове. Вместо да вземе мерки, МОСВ днес (19 септември) възнамерява да издаде разрешение да разработва втори рудник в Ада тепе.
Източник: Класа (19.09.2011)

Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще разгледа в понеделник доклада за оценка за въздействието върху околната среда на проекта за златодобив в Крумовград, съобщиха от ведомството. Инвеститор в проекта е канадската компания "Дънди прешъс металс" чрез дружеството си "Болкан минерал енд майнинг". Дружеството от 2004 г. разработва златно-медното находище в Челопеч. Междувременно от компанията обявиха, че ще настояват за законови промени, чрез които да се ограничи безразборното съдебно оспорване на проекти в България от страна на екологичните организации. Канадската компания стана известна с това, че години наред не получаваше разрешително за разширяване на дейността си в Челопеч и за златодобива в Крумовград. "Положително е, че в страната има нисък корпоративен данък и конкурентно заплащане, но това не е най-важното, от което се интересуват инвеститорите. За нас от по-голямо значение е да има адекватно законодателство, сигурност и предвидимост на средата", обясни Алекс Нестор, член на съвета на директорите на "Челопеч майнинг" и "Болкан минерал енд майнинг".
Източник: Дневник (19.09.2011)

Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството даде разрешение на „Болкан минерал & майнинг“, дъщерно дружество у нас на канадската компания „Дънди прешъс металс“, да добива злато край Крумовград в местността Ада тепе. Компанията получи възможност за предварително изпълнение. Това означава, че дори да се обжалва решението по ОВОС, това няма да попречи на „Дънди“ да започне да подготвя проекта и да кандидатства за разрешителни. „Бяхме абсолютно изненадани от компанията да поиска предварително изпълнение и от подкрепата за това на икономическото министерство“, каза кметът на Крумовград Себихан Мехмед. „Със сигурност ще обжалваме “, посочи Мехмед. „Защо трябва да се разравя земя, която е непокътната, хората в Крумовград не искат добив на злато“, коментира Мария Дамянова от сдружението „Живот за Крумовград“. Жителите на града започват подписка срещу златодобива в Крумовград и ще я изпратят в ЕК и Европейския парламент. Винаги има някакво въздействие върху околната среда, всичко ще бъде съгласно българските стандарти и европейското законодателство, твърди Алекс Нестор, директор „Корпоративни отношения“ в „Дънди“. В самото решение се казва обаче, че около 99 дка ще бъдат пряко засегнати, ако не и унищожени, а местността, в която БММ ще добива злато, е част от най-голямата зона по екомрежата „Натура 2000“. Добивът на златосъдържащи руди от участък Ада тепе от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/год. С това разрешително концесионерът получи още един подарък – построяване на магистрала от Крумовград до Момчилград, с което превозването на руден концентрат от мината ще става много по-бързо, евтино, безпроблемно и без никакъв надзор. Така към печалбите от рудник „Челопеч“, които наши учени изчисляват на около 2 млрд. долара годишно, ще се добавят и тези от Крумовградското златно находище. По данни на МОСВ в Челопеч има около 50 млн. тона руди и както уточниха за „Класа“ екоексперти, това количество е доказано при първоначални оценки, правени през 50-те години на миналия век. Но както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1085 г. са намалени до 57 млн. т, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. т руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово (0,55 г/т), цинк (1,08 г/т), германий (80 г/т), селен (42 г/т), телур (25г/т), сребро (8,4 г/т), галий (15,2г/т), антимон (91,4 г/т), бисмут (183г/т), талий (46,2 г/т), индий (42,4 г/т), паладий (3,5 г/т), платина (1 г/т) и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия. А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. т руда за година от находището в Челопеч. През 2010 г. са добити 1 088 431 тона руда, като компанията е внесла в хазната такса в размер на 6 568 017,95 лв., съобщиха в отговор на официално запитване към МИЕТ от „Класа“. „Всяка година в резултат на добива и експлоатационното проучване количеството на рудата се променя от компетентните органи. В този смисъл към 01.01.2011 г. в находище „Челопеч“ се водят 21,746 млн. т руда в категория „Запаси“ със средно съдържание 1,53% мед и 4,74 грама на тон злато. Освен това има 3,405 млн. т руда в категория „ресурси“, където съдържанието на мед е 0,66% и 2,10 г злато на тон руда“, съобщават още от МИЕТ. Любопитно е, че договорът за предоставяне на концесия за подземни богатства от находище „Челопеч“ между българското правителство и фирма „Наван Бългериън майнинг“(предшественик на „Дънди“), търпи четири промени след сключването му през 1999 г. Междувременно през септември 2003 г. „Дънди прешъс акуизишънс инк.“ придобива активите на фалиралата „Наван Челепеч“ АД. На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение с новия концесионер. Основните изменения в договора са предоставената допълнителна концесионна площ, в която да се разположат спомагателни съоръжения за добива и преработката на рудата – хвостохранилище, електропроводи, тръбопроводи, работилници и др. Със същия документ най-неочаквано концесионната такса се намалява с 50 на сто за периода 2004-2010 г., или от 1,5% до 0,75% от печалбите от само трите метала (мед, злато и сребро) по цени на международните борси. „Причините за намаляване на размера на концесионното възнаграждение за определен период са комплексното наличие на неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики в един период на влагане на значителни инвестиции и капитално минно строителство.“ С това от МИЕТ внесоха светлина в забуления казус по драстичното свиване на таксите за концесионера. Тогавашният вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева подписва документа без становище от МОСВ. Мнозина вече се питат дали е осребрен подписът на Шулева, с който концесионното възнаграждение на „Дънди“ се свива наполовина т.е. с 50%, съгласно анекс към договора. Ако това е станало, за каква ли сума или услуга става въпрос? Остава на беловласите глави на 30 изтъкнати наши учени (подписали специално писмо до тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски) да изчисляват колко милиарда е загубила българската хазна. (Над 28 млрд. лв. е тяхната сметка засега.) В крайна сметка „Дънди“ е компанията, която избирателно изземва ценния метал само от богатите жили на най-богатото в Европа находище на медно-златни руди - Челопеч, замърсявайки околната среда с арсен. Като капак през 2002 г. от признатите запаси от злато 56 млн. тона те изведнъж „намаляват“ до 18 млн. тона според анализ, предоставен от „Дънди“. При това случващото се отново става с благословията на вицепремиера Шулева от правителството „Сакскобургготски“. Икономическото министерство, което е страна по концесионните договори и трябва да защитава държавните интереси в тях, явно няма нито техническите възможности, нито желанието да осъществява стриктен контрол за точността при тяхното изпълнение. В случая всичко остава на юнашко доверие и на честната дума на компаниите износителки. Изобщо - черна дупка, защото никой не знае какво точно се изнася, а от приходите на фирмите зависят концесионните такси, митата и данъците, които трябва да бъдат платени. Фирмите плащат смешни пари, а държава губи милиарди левове от занижени концесионни такси, мита и данъци. За това алармираха и от природозащитната организация „Зелени Балкани“. За 10 години държавата ще спечели 500 милиона, а фирмата - 10 милиарда лева само от златото и медта, без да се пресмятат останалите стратегически метали, изнасяни под формата на черно злато „Доре“, коментира за „Класа“ Константин Дичев. Той съобщи, че от организацията са изпратили сигнал до прокуратурата, парламента, правителството и ЕК за хищническото ограбване на мината в Челопеч, а респективно – и българската държава. По думите му загубата за България е над 4 млрд. долара. „Всички капиталови разходи за производството „Дънди“ си икономисва само от добитите метали, които не декларира на митницата“, допълва Дичев. Затова от „Зелени Балкани“ настояват държавата да преразгледа концесионния договор и да наложи фирмата да плаща поне 50-60% такса за подземните богатства. Според официалната статистика именно на износа на метали и на други произведения на металургичната ни индустрия се дължи увеличеният ръст на експорта на България. През миналата година страната е изнесла метали и рудни концентрати за 5 млрд. лв., а само за първото шестмесечие на тази година има ръст в експорта с още около 10%, обяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Според него България е на трето място по добив на мед и на четвърта позиция по добив на злато в Европа. „Много от компаниите работят по високи стандарти, но има дружества в сивата икономика. Затова в момента се разработва стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия, която трябва да бъде готова до края на годината“ съобщи експертът. По думите му едва сегашното правителство се опитва да сложи някакъв ред при добива на подземни богатства, като в промени в законодателството наложи само едно министерство – на икономиката, да се занимава с този процес. Досега подземните богатства и концесиите бяха в правомощията на три министерства, което създаваше известен хаос и проблеми с контрола. Според Цоцорков по закон всяка година трябва да се прави проверка на изпълнението на концесионните договори и единствено проблем на държавата е дали го прави или не.
Източник: Класа (20.09.2011)

Комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник е разпоредил проверка за законосъобразността на предоставената без оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) златодобивна концесия на „Болкан минерал енд майнинг“, дъщерно предприятие на канадската „Дънди прешъс металс“, край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Въпроса е поставил гръцкият евродепутат от Партията на зелените Михаил Тремополос, заместник-председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Янес Поточник е изискал обяснения от българските власти и заявява в отговор до гръцкия евродепутат, че ако бъдат открити нарушения, ЕК няма да се поколебае да заведе дело срещу България в Европейския съд в Люксембург. Вече е изпратена и жалба-петиция до ЕП от сдружението „Живот за Крумовград“, съобщи председателят му Мария Дамянова. В момента се събират и подписите на гражданите. Българското правителство даде концесията на дъщерното дружество на компанията „Дънди прешъс металс“ през февруари. Решението за нея се обжалва във ВАС от община Крумовград поради това, че концесия за добив на подземни богатства не може да се предоставя без завършила процедура по ОВОС. Делото е насрочено за 19 октомври. На 19 септември Висш експертен екологичен съвет към екоминистерството одобри ОВОС-а на „Дънди“, който е изготвен само за една шеста от концесионната площ, съобщиха още от центъра. Тогава по предложение на компанията експертният съвет реши да допусне предварително изпълнение на минния проект. Това означава, че независимо дали ще има обжалване и дела в съд,а той може да започне да се реализира и да се подготвят разрешителните по него. В оценката не е отразено мнението на обществеността, като то е квалифицирано като незаконосъобразно, каза Дамянова.
Източник: Класа (04.10.2011)

Европейската комисия проверява законността на предоставената на "Болкан Минерал енд Майнинг" 30-годишна концесия за златодобив край Крумовград. Комисарят по околната среда Янес Поточник е разпоредил пълно проучване на предоставеното от правителството разрешение на дъщерната компания на канадската "Дънди Прешъс Металс" да добие 25 тона жълт метал от находище "Хан Крум". ЕК ще провери дали златодобивът в Източните Родопи отговаря на екологичните директиви на общността. Проверката тръгна след сигнал на гръцкия евродепутат Михаил Тремополис, че концесията е дадена, без да има изготвена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за цялото находище. Екологична експертиза има само за хълма Ада тепе. Янес Поточник е изискал обяснения от българските власти и заявява в отговора до гръцкия евродепутат, че ако бъдат открити нарушения, Еврокомисията няма да се поколебае да заведе дело срещу България в Европейския съд в Люксембург. Община Крумовград и природозащитни организации също атакуват концесията пред Върховния административен съд, делото е насрочено за 19 октомври. На 19 септември ОВОС беше утвърден от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към екоминистерството. Министърът Нона Караджова все още не е подписала решението на ВЕЕС и то не е влязло в сила.
Източник: Стандарт (04.10.2011)

Екоминистерството върна екооценката за златодобив край Крумовград Министърът на околната среда и водите Нона Караджова върна за ново произнасяне от Висшия експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ проекторешението по инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерна фирма на "Дънди прешъс метълс", за златодобив в местността "Ада тепе" край Крумовград. На 19 септември т.г. ВЕЕС одобри предложената от инвеститора "водна" технология за добив на злато край Крумовград и като консултативен орган към министъра предложи одобрение на инвестиционното намерение. Съветът разглежда едновременно, както оценката за въздействие върху околната среда, така и оценката за съвместимост със защитените територии и зони по НАТУРА 2000 в района. Министър Караджова е взела решение да върне проекторешението за преразглеждане, тъй като представените становища от Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, предхождат промените в Закона за опазване на околната среда от началото на това лято. Кметът на община Крумовград и кметовете на Овчари, Звънарка и Дъждовник също са пратили писмено възражение срещу приемането на екооценката. Основните акценти в него са липса на становище на Басейнова дирекция гр. Пловдив за наличие или липса на опасност от реализацията на инвестиционното предложение, което е пряко свързано с водовземане и ползване на воден обект. Няма мотивирано и изрично становище на Министерството на здравеопазването, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве.
Източник: 3e-news (12.10.2011)

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова върна за преразглеждане решението на Висшия експертен и екологичен съвет (ВЕЕС), който одобри оценката за въздействието върху околната среда на „Болкан минерал енд майнинг“ за проекта за добив на злато край Крумовград. Това съобщиха за „Класа“ от екоминистерството вчера. Компанията е дъщерно дружество на канадската „Дънди прешъс“. Караджова връща решението за преразглеждане, тъй като Басейнова дирекция Източнобеломорски регион (Плевен) е направила екологична оценка на проекта, преди да са влезли в сила промените в Закона за опазване на околната среда от това лято, обясниха от екоминистерството. На 19 септември само пет от 25-те представители на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската „Дънди прешъс металс“. Не беше допуснат представителят на екологичната мрежа „Блулинк“ Андрей Ковачев с мотива, че е представител и на политическа партия „Зелените“. Съветът тогава по безпрецедентен начин допусна предварително изпълнение на намеренията за добив. Това означава, че канадската компания ще може да строи рудника и да започне да копае, даже и при съдебен спор, обжалвания, протести и т.н. Мотивът на директора на „Болкан минерал енд майнинг“ Алекс Нестор е, че става дума за значима инвестиция от „национално“ и „местно“ значение и щял да претърпи загуби от нейното осуетяване или забавяне?! Според него до момента компанията била загубила 500 млн. долара от пазарната си стойност. „Класа“ потърси обяснение лично от г-н Алекс Нестор откъде конкретно идват тези загуби, но той се затрудни да отговори на въпросите ни, като поиска да му ги предоставим писмено... До приключването на броя вчера отговор не получихме, но все още го очакваме, за да го публикуваме. Против концесията е и местното население. Общината обжалва процедурата за одобрението на концесията, което е изпреварило решението за оценката за въздействие върху околната среда. От екоминистерството твърдят, че ВЕЕС е одобрил алтернативата, която предвижда добив на руда до концентрат, експертите са отхвърлили възможността за преработката на концентрата до злато. Проблемът беше повдигнат и в Европейския парламент от гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, заместник- председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Във връзка с това комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник разпореди проверка за законосъобразността на предоставената без ОВОС от българското правителство концесия край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Гражданите на Крумовград изпратиха петиция до Европейския парламент срещу намеренията за добив в района, съобщи преди дни Мария Дамянова, председател на сдружението „Живот за Крумовград“. ЕК няма практика да иска разяснения по случая, чиято процедура още не е приключила, обясниха от Министерството на околната среда. След като министърът върне решението за ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“, се очаква експертите на ВЕЕС в кратки срокове да гласуват отново дали ще одобрят златната концесия, а министърът трябва да се произнесе отново в срок от 14 дни. Добивът на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе“ от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/г. Процедурата за златодобив в находището "Ада тепе" започна още през октомври 2004 г., но с предвидена цианидна технология. По-късно тя беше прекратена, а новата процедура с предвидената "водна" технология започна през май 2010 г. При нея обогатяването на рудата се извършва с вода, а не с цианидни разтвори.
Източник: Класа (12.10.2011)

Компанията "Болкан минерал енд майнинг", която има концесия за добив на злато край Крумовград, днес ще получи разрешително за проучване на залежи на полезни изкопаеми край Тополовград и Гълъбово. Това показва справка в дневния ред на Министерски съвет. Компанията е едно от дъщерните дружества на канадския златодобивен концерн "Дъдни прешъс металс"в България. Другото дружество на канадската фирма е "Челопеч майнинг", което добива злато край Челопеч. По предложение на икономическото министерство "Болкан минерал енд майнинг" ще изследва за находища на метални полезни изкопаеми в площта "Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и край село Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара, уточняват от пресслужбата на Министерския съвет.
Източник: Дневник (13.10.2011)

Златният апетит на „Дънди“ се увеличава Канадската "Дънди прешъс метълс" ще търси ценни метали в площ и в общините Тополовград и Гълъбово, сред като вчера правителството даде разрешително за търсене и проучване за полезни изкопаеми на дъщерната й компания "Болкан минерал енд майнинг". Дружеството вече има концесия за добив на злато край Крумовград и разработва единствената засега действаща златна мина у нас край Челопеч. По предложение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма "Болкан минерал енд майнинг" ще изследва за метали площта "Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и край село Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора са смешните 5000 долара. "Дънди" получи концесия за добив в находището "Ада тепе" край Крумовград през февруари. Екосдруженията "Институт за зелена политика", "Информационен и учебен център" и "Балкани" обжалват решението на Министерския съвет за предоставяне на 30-годишната концесия. Оспорва се и одобрената в средата на септември от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за златодобив край Крумовград. В началото на седмицата екоминистърът Нона Караджова върна за преразглеждане решението на Висшия експертен екологичен съвет.
Източник: Класа (14.10.2011)

Одобриха три концесии за добив на подземни богатства „Върба - Батанци" получи 30-годишна концесия за добив на оловно-цинкови руди На днешното си заседание правителството одобри три концесии за добив на подземни богатства. След проведен неприсъствен конкурс, Обединение „Върба - Батанци" беше определено за концесионер за добива на оловно-цинкови руди от находище „Върба - Батанци". Находището е разположено в землищата на село Върба и гр. Мадан, община Мадан, област Смолян. Срокът на концесията е 30 години. За този срок обединението ще реализира програма за опазване на околната среда в размер не по-малък от 970 хил. лева. Очакваните концесионни постъпления за 30-годишния период при добив 70 000 т оловно-цинкови руди са в размер на 18 млн. лева. Половината от тях ще постъпват по бюджета на община Мадан. „Холсим кариерни материали Пловдив" АД получава концесия за добив на строителни материали от находище „Шишманци - участък 2". То е разположено в землището на с. Шишманци, община Раковски. Срокът на концесията е 25 години, като за този период се очаква постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 2,5 лева. От тях 50 на сто ще бъдат превеждани по бюджета на община Раковски. От находище „Дядово - Биндер" строителни материали ще добива на концесия „Биндер" АД. Находището е разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора. Концесията е за 35 години. Очакваните концесионни плащания за този срок са близо 4,5 млн. лева, като половината от тях ще са за община Нова Загора. Правителството одобри проектите на осем разрешения за проучване на полезни изкопаеми, съобщават от правителствената пресслужба. „Болкан минерал енд майнинг" ЕАД ще изследва залежите от метални полезни изкопаеми в площта „Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и с. Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара. Неметални полезни изкопаеми ще проучват две дружества - „Запрянови - 03" ООД, което ще оперира 18 месеца в площта „Долния Орман" (0,77 кв. км), и „Пътинженеринг" АД, което ще работи една година в площта „Тодорови ливади" (1,75 кв. км). Терените се намират съответно в землищата на селата Рогош, община Марица, и Глава, община Червен бряг. Очакваният общ размер на инвестициите, които фирмите ще направят, възлизат на близо 74 хил. лева. В дейности по опазване на околната среда ще бъдат вложени над 7 хил. лева. „Булгнайс" ООД получи разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали в площта „Дъбовица" (1,52 кв. км). Площта е разположена в землището на с. Дъбовица, община Сунгурларе. За две години фирмата ще вложи минимум 37 700 лева в проучвателни дейности и 3700 лева в мероприятия по опазване на околната среда. Разрешения за проучване на строителни материали получиха четири дружества - „Солид" ООД, „Мазалат" ЕООД, „Булстрой" ООД и „Адванс" ООД. Те ще оперират за срокове между девет месеца и една година в площите „Високото" (с. Сърнево, община Раднево), „Богомилов камък" (общините Сухиндол и Севлиево), „Крамолин" (с. Крамолин, община Севлиево) и „Ръмловица" (с. Момино село, община Раковски). Общият размер на инвестициите, които дружествата ще направят, е за над 135 хил. лева, а стойността на екомероприятията - около 14 хил. лева.
Източник: econ.bg (17.10.2011)

Жалбите на община Крумовград и няколко неправителствени организации срещу отдаването на златното находище „Хан Крум“ край Крумовград бяха отхвърлени от тричленен състав на Върховния административен съд в петък. Концесията е за добив на злато за срок от 35 години на „Болкан минерал енд майнинг“, част от канадската „Дънди прешъс металс“. Основният аргумент на съда е, че както общината, така и сдруженията Сдружение за дива природа „Балкани“ и Информационен и учебен център по екология нямали правен интерес. Кметът нямал право да обжалва решението, тъй като находището е изключително държавна собственост. То може да се обжалва в седемдневен срок. Според кмета на общината и екологичните сдружения процедурата по концесията е нарушена и те ще обжалват решението. Жалбите са заради неспазеното изискване в Закона за подземните богатства да има решение за одобрен Доклад за въздействие върху околната среда (ОВОС). Концесията е на територията на Крумовград, което засяга както интересите на общината, така и на гражданите, които живеят там, отбелязва адвокатът на общината Людмил Георгиев. Общината има правен интерес, тъй като има право да получава концесионно възнаграждение от находището, смята защитата на общината. Друг аргумент е, че практиката на съда до момента е била друга и това е прецедент. Преди седмица екоминистърът Нона Караджова върна ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“ отново за разглеждане от Висшия експертен екологичен съвет.
Източник: Класа (31.10.2011)

„В момента на Балканите, в страни като Гърция и България, се вихри нова „златна треска“. Това предупреди в интервю за „Класа“ гръцкият евродепутат Михалис Тремопулос по повод златната концесия на „Болкан минерал енд майнинг“, дъщерна на канадската „Дънди прешъс металс“, за находище „Хан Крум“ край Крумовград. По думите му националните и глобалните инвестиционни корпорации се възползват от икономическата криза, корупцията сред политиците и неолибералните възгледи на Европейската комисия, за да сложат ръка на огромни региони и да добиват ценни метали, действайки в нашите страни така, както са се държали в бившите си африкански колонии. Концесията на златната мина „Ада тепе“ бе отдадена от българското правителство в нарушение, без да се направи оценка за въздействието върху околната среда и без оценка дали проектът спазва директива „Местообитания“, категоричен е Тремопулос. Изненадващо членовете на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), които на 19 септември одобриха оценката за въздействието върху околната среда за въпросната концесия, се изпокриха, показа проверка на „Класа“. Потърсихме постоянните членове към съвета или техните заместници, присъствали на заседанието. Интересувахме се защо са гласували за предварително изпълнение на проекта. Това искане е било подложено на гласуване изненадващо, без предварително да е било включено в дневния ред на заседанието, коментират възмутени участници. Оказа се, че това е станало по изрично настояване на „Дънди“ и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Докато на експерти от общините, засегнати от инвестиционното предложение, е отказано да присъстват на заседанието, участие в него е взела цяла делегация от „Дънди“, твърдят запознати. Оказа се, че много от шефовете на дирекции не са присъствали, но са пращали там свои заместници. Някои не можеха да бъдат открити по никакъв начин, други твърдяха, че са били замествани от свои колеги. В трети случай се оказа, че цяла дирекция нямала възможност да присъства. Кой тогава е участвал в заседанието, на което експертите са одобрили предварителното изпълнение на концесията на „Дънди“? Преди седмица екоминистърът Нона Караджова върна решението за одобрение на ОВОС за преразглеждане. Един от мотивите й е съмнението в необходимост от предварително изпълнение. Официалната формулировка за преразглеждането на решението обаче е липсващ документ в него от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, която би трябвало да посочи вододайните зони. Оказва се, че възражение на кметицата на Крумовград Себихан Мехмед е било достатъчно основателно. По нейните думи не би могло да се прецени, че предложението не нарушава вододайните зони, при положение че санитарно-охранителните зони все още не са очертани от Басейнова дирекция. Кой от експертите гласува „за“ предварително изпълнение? Против доклада по ОВОС са гласували 5 от всички 25 участници, а против предварителното изпълнение - няколко души повече от различните ведомства. Потърсихме останалите, за да разберем защо подкрепят златодобивната компания в това нейно искане. Бойко Малинов, директор на дирекция „Превантивна дейност“ към МОСВ, който има водеща роля в преценката за екологичното въздействие на проекта върху околната среда, бе неоткриваем. Въпреки многократните опити в разстояние на 10 дни не можахме да се свържем с него. Опитът чрез техническия секретар на дирекцията да го открием също остана безуспешен. Затова пък се свързахме с Жаклина Методиева от същата дирекция, която отказа всякакъв коментар, като се позова на факта, че не е присъствала. От правната дирекция към МОСВ участие са взели Даниела Панкова и Евелина Найденова. Последната отказа да коментира защо е гласувала за предварително изпълнение на проекта, като ни пренасочи към пресцентъра. Друг е въпросът дали оттам могат да кажат какви са били нейните лични мотиви да гласува „за“ въпросното предварително изпълнение. Теодора Желева, началник на отдел „Управление на битови и строителни отпадъци“ в МОСВ, каза пред „Класа“, че не е присъствала на заседанието. „Аз рядко ходя, заместникът ми обикновено ходи“, обясни ситуацията тя. Заместникът й Григор Стоянов отрече да е присъствал, като прехвърли топката на друг свой колега. От отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци“ се оказа, че никой не е присъствал. „Тази тема се разнасяше в медиите, затова по-добре потърсете пресцентъра“, аргументират се експертите. В това число влиза и Иван Ангелов, директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“. Той каза, че не е присъствал на заседанието. Анета Иванова, държавен експерт в отдел „Опазване на водните обекти“, дирекция „Управление на водите“, отказа коментар с мотива, че ВЕЕС е колективен орган. Във ВЕЕС участват и експерти от други министерства. Директорът на дирекция „Мониторинг на околната среда“ към Изпълнителната агенция по околната среда Красимира Аврамова категорично отрече да е участвала в заседанието. Нейната заместничка Гергана Чешмеджиева, началник отдел „Разрешителни по Комплексно разрешително по предотвратяване и контрол на замърсяванията“, дирекция „Разрешителни режими“ към агенцията, бе категорична, че не си спомня случая, и отказа да коментира, насочвайки ни пак към пресцентъра. По наша информация тя е присъствала на заседанието. Явно всички изпълняват стария комунистически принцип - колективните решения не водят до индивидуална отговорност. Болна била и Теофана Иванова, младши експерт в отдел „Конкурентоспособност, селски райони и компенсаторни плащания“, дирекция „Развитие на селските райони“ към министерството на земеделието. Георги Тинчев от дирекция „Горско стопанство“, участвал във ВЕЕС от името на Министерството на земеделието и храните, е гласувал „въздържал се“, тъй като „анализът на инвестиционното намерение е свързан преди всичко със сложни химични процеси“, с които той не бил запознат. От регионалното министерство е присъствал Пенчо Димитров от дирекция „Водоснабдяване и канализация“. Според информацията, с която разполагаме, той е гласувал срещу искането за предварително изпълнение, защото предложението е било внесено инцидентно и не е представено на участниците в съвета предварително. Експертът Веселин Биков от здравното министерство е гласувал „за“, защото от реализирането на инвестиционното предложение няма опасност за здравето на хората. Проф. д-р Мария Златева, президент на неправителственото сдружение „Федерация-Интереко 21“, също е гласувала „за“. Решението й е разбираемо, тъй като по информация на наши източници „Дънди“ се явява спонсор на мероприятие, организирано от Златева. Само преди дни престижното американско издание New York Times също публикува статия за проблемите със златодобивната компания и несъгласието на местните хора с концесията, поместена от българския вестник „Стандарт“. Тази задълбочена статия е сред малкото материали за България, намирали място на водещата страница на New York Times. Предстои утре експертите отново да обсъдят и да решат дали одобряват ОВОС-а на златодобивната компания и предварителното му изпълнение.
Източник: Класа (07.11.2011)

На повторно заседание на Висшия екологичен експертен съвет вчера за концесията за златодобив в Крумовград на „Болкан Минерал & Майнинг“, дъщерна компания на канадската „Дънди прешъс металс“, са били представени документи за вододайните зони от Басейнова дирекция, които са липсвали при заседанието на 19 септември, съобщиха от МОСВ. Това бе формалната причина екоминистърът Нона Караджова да върне решението на ВЕЕС, с което се одобрява оценката за въздействие върху околната среда на проекта за златодобив в местността „Ада тепе“ край Крумовград. Поправена бе и друга грешка, за която в „Класа“ писа – изненадващото решение от 19 септември, че изпълнението на проекта може да бъде предварително, сега отпадна. Клаузата за предварително изпълнение бе протестирана и впоследствие отхвърлена от министър Нона Караджова. Гласовете във ВЕЕС отново са били разделени както и предишния път – 5 „против“ и 20 „за“. Това не е случайно, защото председателстващата съвета зам.-министър Евдокия Манева познава златодобивната дейност на „Дънди прешъс метълс“ още откакто компанията стъпи у нас през 2003 г., купувайки златодобивната дейност в рудник „Челопеч“ от ирландската компания „Наван ризорсис“. Вероятно по същата причина на заседанието е била допусната и обслужващата „Дънди“ агенция за връзки с обществеността. Против реализирането на проекта гласуваха четирима кметове от община Крумовград начело със Себихан Мехмед и Дончо Иванов, представител на неправителствения сектор и Коалиция за устойчиво развитие. Специалисти коментират, че съставът на ВЕЕС е доминиран от служители на екоминистерството, което прави решенията му предизвестени! Като подчинени на г-жа Манева, която съблюдава специално този казус, те нямат избор как да гласуват, независимо от това, че не са очаровани от бизнеспрактиката на „Дънди“.
Източник: Класа (09.11.2011)

Инвестиционното предложение на "Болкан Минерал енд Майнинг" за разработване на златна мина в района на Ада Тепе край Крумовгард бе одобрено от Висшия екологичен експертен съвет (ВЕЕС) към МОСВ въпреки позицията на кметове и еколози. Положителната оценка подкрепя проект за развитие на тежка индустриална дейност в екологично чист район в сърцето на Родопите. Екоминистърът Нона Караджова върна предишното одобрение на съвета поради опасенията на кметове от съседните общини, че златодобивът може да замърси подпочвените води и да предизвика безводие за близките общини. От регионалната басейнова дирекция обаче са дали гаранции, че проектът на канадската компания няма да замърси почвите и водите. Проектът ще използва огромни количества вода - близо 2,9 милиарда тона годишно, заявиха обаче еколози. Освен това проектът ще съсипе потенциала на Крумовград за развитие на природен туризъм и екологично селско стопанство.
Източник: Стандарт (09.11.2011)

Глобиха „Дънди прешъс“ заради нарушения в Златица Златодобивната компания "Болкан Минерал & Майнинг"(БММ), дъщерна на канадската „Дънди прешъс металс”, е извършила нарушения на територията на жп гара Златица и град Златица. Това е установила съвместна проверка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Граждански кризисен щаб, съобщиха от Коалиция за устойчиво развитие. Компанията не е плащала наем за ежедневното ползване на 260 кв. м разтоварище на Национална компания "Железопътна инфраструктура" . Заради това нарушение на БММ е съставен акт от транспортното министерство по Закона за задълженията и договорите. Дружеството е увредило автомобилните подходи към гарата, изградени със средствата на данъкоплатците и е превозвала години наред товарите си в нарушение на указанията за тонаж до 16 тона, за което подлежи на санкции от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Проверяващите са дали срок до 5 декември да се премести дерайлирал товароподемен кран, който заплашва живота и здравето на пътниците и гражданите. Канадската компания е затлачила колекторните шахти за дъждовни води, за което също се предвижда санкция. Заключенията на транспортното ведомство са, че БММ трябва да прекрати дейността си на жп гара Златица и да премести разтоварището си на заводска гара „Пирдоп”. Освен това по сигнал на Коалиция за устойчиво развитие, председателят на комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Йордан Бакалов е разпоредил на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси към правителството да извърши проверка за конфликт на интереси на общински съветници в община Челопеч. По данни на коалицията представители на местната власт са кадри на БММ. Засега няма решение дали е одобрено или не инвестиционното предложение на БММ за златодобив в Крумовград, съобщиха от МОСВ.
Източник: Класа (23.11.2011)

Жива верига срещу бомбите на “Дънди” 250 души от Крумовград учредиха Инициативен комитет срещу златодобива в петък. Същият ден екологичният министър Нона Караджова одобри предложението на Висшия екологичен експертен съвет /ВЕЕС/ за изграждането на златна мина на близкия хълм Ада тепе. Имането ще бъде дадено на "Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Метълс". Според официалната информация на сайта на компанията в находището в Източните Родопи лежат 794 000 тройунции жълт метал, от които могат след флотацията да бъдат добити 730 000 тройунции. При борсови цени от 2471 лв. за унция, съкровището се оценява на 2 млрд. лв. "Уверих се, че всички мерки, които са необходими за изключване на всички рискове за вододайните зони, здравето на хората, околната среда и биоразнообразието, са взети предвид в решението, включително пречистване на отпадъчните води до ниво на питейни", обясни министърът.
Източник: Стандарт (28.11.2011)

Одобрих оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за извличане на злато от местността Ада тепе край Крумовград, съобщи екоминистърът Нона Караджова. По думите й решението може да се оспорва в съда, но по настояване на икономическото министерство в договора с БММ е включена клауза за предварително изпълнение на проекта. Борбата на природозащитните организации срещу реализацията на чуждия проект продължава повече от четири години. Очаква се те да продължат с протестите си, включително и пред магистратите. БММ е дъщерно дружество на ”Дънди прешъс металс”. Преди 20 дни проектът край Крумовград получи повторно одобрение от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите. Компанията разработва и мината край Челопеч и наскоро получи разрешително за търсене и проучване на злато край Тополовград и Гълъбово. Нона Караджова веднъж върна предишния ОВОС за ново обсъждане заради опасения на местните жители за замърсяване на водите.
Източник: Класа (28.11.2011)

Община Крумовград и 4 екологични организации - “Зелени Балкани”, “Балкани София”, “За Земята”, “ГЕО Пловдив”, са внесли жалби във Върховния административен съд в столицата. Те са срещу решението на екоминистерството за одобрения доклад по ОВОС с предварително изпълнение на инвестиционното предложение за “Добив и преработка на златосъдържащи руди от участъка “Ада тепе” на находище “Хан Крум” край Крумовград. След като на 19 септември т. г. Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) подкрепи инвестицията на канадската фирма “Болкан минерал енд Майнинг” (БММ) в родопското градче, преди дни стана ясно, че и екоминистър Нона Караджова застава зад нея. На практика тя имаше последната дума и така пред дългогодишната битка на канадците вече почти няма бариери. На 18 август 2005 г. в Кърджали се състоя първото обществено обсъждане на инвестиционното намерение на БММ, но тогава се разискваше първият вариант на проекта - за цианидно извличане на златото. Впоследствие технологията бе коренно променена. Въпреки това жителите на района откриха протестна подписка в 51 населени места, която ще бъде внесена във всички български институции и в ЕК.
Източник: Труд (01.12.2011)

Природозащитните организации "Балкани" и "За Земята" са подали съвместна жалба във Върховния административен съд срещу решението на министъра на околната среда Нона Караджова, която разреши да започне добив на злато край Крумовград, съобщи БТА като се позова на "За Земята". Караджова разреши предварително изпълнение на инвестиционното намерение на "Дънди прешъс металс" за добив и преработка на златосъдържащи руди от участък "Ада тепе" край града, както беше препоръчал Висшия екологичен експертен съвет. Според екоорганизациите решението на министъра е неприемливо и не защитава интересите на държавата, обществото и природата и затова настояват съдът да го отмени. Караджова на три пъти връща на експертния съвет проекторешението, за последен път - през октомври. Дънди прешъс метълс", която от 2004 година експлоатира подобно златно находище край Челопеч, планира да инвестира в "Ада тепе" 120 – 130 млн. долара. Проектът край Крумовград обаче може да тръгне най-рано през 2013 година.
Източник: Дневник (02.12.2011)

Иск за отмяна на разрешението на екоминистъра Нона Караджова за добив на злато от "Болкан минерал &майнинг" (БММ) в участък „Ада тепе” в Крумовград ще внесе днес във Върховния административен съд (ВАС) Коалицията за устойчиво развитие, съобщиха оттам. Коалицията обединява над 20 неправителствени организации, свързани с правата и здравето на хората, екологичното разнообразие и защитените зони "Натура 2000". Одобрението на Караджова за добив на злато край Крумовград от БММ предвижда предварително изпълнение, което е оспорено и от представители на местната власт, и на неправителствения сектор, и на отделни министерства, които са гласували против. Този текст е вмъкнат в решението непосредствено преди първото заседание на Върховния екологичен експертен съвет (ВЕЕС), без да е съгласуван с ведомствата и организациите, които участват във ВЕЕС, пише в иска си коалицията. По думите на Караджова предварителното изпълнение е допуснато по изрично настояване на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, под чието управление са всички подземни богатства в България. То обаче обслужва единствено интересите на БММ, която е дъщерна фирма на канадската "Дънди прешъс металс". Затова от неправителствени организации допускат, че в екоминистерството има разработена корупционна схема за изпълнение на желанията на инвеститора "Дънди". Оттам очакват също в следващите дни решението на Нона Караджова да бъде оспорено от още екоорганизации. Проектът на "Дънди" създава опасност за градската и околната среда, живота и здравето на населението, пречи на опазване на биоразнообразието – декларирано с експертизи и становища в хода на процедурата от научния сектор, гражданския сектор, местните власти. Според коалицията решението на екоминистъра противоречи на Стратегията за устойчиво развитие на ООН и ЕС, по които България е страна. Проектът не присъства в стратегически документи за 2007–2013 г. на общината, областната управа и Министерския съвет за развитие на региона, а до тази фаза е достигнато с некоректна процедура, се казва още в мотивите. Според еколозите компанията работи в рудник Челопеч без ОВОС и комплексно разрешително и вече е санкционирана за редица нарушения. Сред тях са неправомерно ползване на гарата в Златица, замърсяване и затлачване на шахти за дъждовни води, замърсяване и разрушаване на пътищата към гарата и редица други. Опасенията на неправителствената организация са свързани именно с тази бизнес практика на "Дънди" в Челопеч, още повече че проектът за "Ада тепе" край Крумовград не включва хвостохранилище. Теренът, в който БММ иска да добива злато, обаче се намира в една от най-големите зони "Натура" у нас и рискът от замърсяване там е недопустим, смятат от коалицията.
Източник: Класа (05.12.2011)

Коалицията срещу минните замърсявания е изпратила сигнал до председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, до Европейската комисия и редица европейски и родни институции по повод отказа от правосъдие по казуса с разрешения златодобив в Родопите, съобщи investor.bg. Конкретният повод е отказът на Върховния административен съд да разгледа жалбата на неправителствени организации срещу решението на Министерския съвет да издаде концесия за добив на златна руда в находището "Хан Крум" на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на канадската компания "Дънди прешълс металс". В мотивите за жалбата еколозите протестират срещу факта, че държавата предоставя без търг удостоверение за търговско откритие на канадската компания за участък от Родопите, чиито златни залежи са географско откритие не на чуждия инвеститор, а на български геолози. Използвайки държавните геоложки проучвания, дъщерната компания проформа е направила проучване на находището "Хан Крум" и е получила удостоверение за търговско откритие, което е прикрита форма на държавна помощ, се посочва в жалбата. Законът дава право на откривателя на подземни богатства да кандидатства без търг за получаване на концесия, защото е имал разходи по проучването и е нормално той да започне добива. В случая с канадците обаче това разрешение се дава неправомерно, защото имаме географско откритие, направено от български геолози много преди 2000 г., когато "Дънди" е започнала формалните си проучвания, коментират еколози.
Източник: Стандарт (15.12.2011)