Започва изграждането на първият хибриден ВЕИ проект у нас Стартира изграждането на фотоволтаичния парк „Тенево Солар“, първи етап от хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“, който ще включва също вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия. Соларният парк с планирана мощност от 237,58 MWp ще бъде един от значимите проекти в страната и региона. Очаква се да бъде въведен в експлоатация в началото на 2025 година. В следващата фаза, проектът ще включи над 250 MW вятърна мощност и батерии за съхранение на електроенергия с капацитет 250 MW/500 MWh. Само соларната част на този проект може да задоволи напълно годишната консумация на около 100 000 домакинства с чиста енергия. Проектът в Тенево е съвместна инвестиция на датската компания Еurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP, чрез общото им дружество EURA IPP. Изпълнител на проекта е Solarpro Holding – мултитехнологичен лидер в изграждането и оперирането на мащабни проекти за производство на енергия от ВЕИ с дългогодишен опит във фотоволтаничния сектор в Европа. Eurowind Energy е датска компания, създадена през 2006 г., след повече от десетилетия натрупан опит, започвайки от личен проект във фамилната ферма. Към днешна дата, Eurowind Energy A/S проектира, строи и оперира енергийни мощности в 15 европейски държави и САЩ. Компанията е изградила над 2,5 GW мощности в Европа и вече притежава малък соларен парк в България. Компанията е една от първите в Европа, които инвестират в мащабни проекти за производство на зелен водород (PtX). Renalfa IPP e базиран във Виена независим производител на чиста електроенергия. Компанията е създадена като съвместно предприятие на виенската Renalfa Solarpro Group GmbH и френския инфраструктурен фонд мениджър RGreen Invest. Компанията притежава генериращи ВЕИ мощности от над 450 MW в България, Унгария, Република Северна Македония и Румъния, а още над 1 GW мощности са в напреднала фаза на разработване и строеж.
Източник: 3e-news (20.09.2023)

ВЕИ комплексът край Ямбол може да получи 50 млн. евро от ЕБВР Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обмисля да кредитира с 50 млн. евро разработчика на българския соларен парк „Тенево Солар Технолоджис“ ЕАД. Проектът е на обща стойност 161.7 млн. евро и се очаква да генерира около 332 GWh електроенергия годишно. От финансовата институция казват, че той ще спестява 250 000 тона въглеродни емисии годишно. Очаква се първостепенният обезпечен заем да бъде одобрен изцяло или частично по рамката InvestEU за устойчив преход на 12 юни. Изграждането на хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“ започна още есента на миналата година. Освен соларна централа, той ще включва също вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия (250 MW). Слънчевата централа с планирана мощност от 237.58 MW ще бъде един от значимите проекти в страната и региона, като се очаква да бъде въведена в експлоатация в началото на 2025 г. Tenevo Solar Technologies е акционерно дружество, създадено за изграждане и експлоатация на слънчева електроцентрала 238 MWp. Проектът е съсобственост на Renalfa IPP, съвместно предприятие между базираната в Австрия Renalfa Solarpro Group и френския мениджър на инфраструктурен фонд RGreen Invest, заедно с датския разработчик на възобновяеми енергийни източници Eurowind Energy.
Източник: economic.bg (09.05.2024)

По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) инсталираните фотоволтаици в България вече са над 3280 мВт. Само през миналата година са били добавени рекордните 1316 мВт солари, а от началото на 2024 има пуснати още 364 мВт. В периода 2011 - 2013 г. бяха изградени общо 1000 мВт. През април слънчевата енергия достига над 15% от общото производство на ток, а през май ще бъде над 20%. Сред най-големите инвеститори в солари през последните години са основателите на "Винпром Пещера" - Антон Щерев и Атанас Петров, семейство Върбакови, братя Домусчиеви, акционерите в "Еврохолд" Асен Христов и Кирил Бошов, както и Сами Чакъров. Соларните паркове "Гълъбово солар БГ", "Галакси РЕ" и "Карлово солар" на основателите на "Винпром Пещера" са с обща мощност: 516.4 мВт. Още през 2023 г. най-големият собственик и оператор на соларни паркове в България стана компанията "Сантера Ре", чиито двама съдружници са основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев (през "Солатер") и Атанас Петров (през "Орбиас"). Към момента компанията развива няколко проекта през различни дружества. Най-големият, който формално е разделен на три отделни централи, е "Дълго поле" до Пловдив. Той се реализира през компанията "Галакси Ре" и сумарно има обща инсталирана постоянна мощност 208 мВт. Централата е проектирана и изградена с договор за EPC (engineering, procurement and construction) от германско-австрийската компания SENS LSG. Първият етап от фотоволтаична централа "Дълго поле" е въведен в експлоатация през септември 2022 г. Той е с мощност 66 мВт, но може да отдава към мрежата максимум 55 мВт заради ограниченията на връзката. През април 2023 г. бе пуснат и вторият етап от централата с мощност 50.4 мВт и същия капацитет за връзка с мрежата. А от август миналата година работи и третият, най-голям, етап от проекта, който е с мощност почти 91.6 мВт. Другият проект на "Сантера Ре" е "Гълъбово солар БГ" с инсталирана постоянна мощност 201 мВт. Той беше открит официално през ноември 2023 г. Връзката с мрежата е само за 150 мВт, което означава, че централата не може да произвежда повече енергия, макар да има по-голям капацитет. Логиката е, че в много редки случаи соларните панели работят 100%, за да възникне необходимост от самоограничения. По-често натоварването е около 70%, което при 201 мВт мощност би генерирало около 140 мВт, или напълно достатъчно за наличната връзка с мрежата. Най-новият проект на "Сантера Ре" е в Карлово - 107-мегаватова централа до селата Дъбене и Васил Левски, която от април е в режим на тестове и се очаква да бъде въведена в експлоатация до началото на юни. Също както при Гълъбово и тук връзката с мрежата е при по-нисък капацитет - 99 мВт. #2 С размер от световна величина "Риал стейтс" на Гинка Върбакова е с най-голямата единична централа не само в страната, но и в региона с обща мощност: 322.5 мВт. От есента на миналата година бяха добавени още над 60 мегавата нови панели към централата и в момента тя е безспорен лидер дори на регионално ниво със своите 251.2 мВт. Проектът край Пазарджик, който се реализира от "Риал стейтс", все още е в процес на изграждане и по план трябва да достигне 400 мВт. Този капацитет би трябвало да бъде достигнат още през лятото на тази година. В непосредствена близост "Риал стейтс" управлява и още един малък соларен парк, изграден през 2012 г. Неговият капацитет е 2.45 мВт. Семейство Върбакови имат и още няколко по-малки соларни централи, изградени през 2012 г. и обединени в проект "Хаджийски ливади" с обща мощност 18.9 мВт. Те са собственост на различни дружества - "Улер 2009" (с обща инсталирана мощност 4.703 мВт), "Диана Хънт" (с 4.736 мВт), "Евро бетон" (4.78 мВт) и "Екострой инженеринг" (4.68 мВт). А в КЕВР вече са подадени документи и за два нови проекта за "Варвара" и "Елхово". Първият е разположен на юг от Пазарджик и ще има мощност 50 мВт. Вторият, както подсказва името, е край ямболската община Елхово и е с планирана мощност 65 мВт. Според план-графика и двете централи трябва да бъдат готови през декември 2024 г. Братя Домусчиеви разполагат с третата по големина соларна мощност в страната, разпределена в два парка на "Биовет" и един в индустриалния парк на Ловеч с обща мощност: 172.6 мВт. Двете по-малки централи на "Биовет" - в Разград и Пещера, съответно с 49.2 и 17.2 мВт по документи се използват основно за собствени нужди на заводите. От лятото на 2023 г. обаче заработи и големият парк в бившата индустриална зона на Ловеч - "Балкан". Той е с капацитет 106 мВт и интересното при него е, че работи в собствена разпределителна мрежа. Домусчиеви притежават терена на индустриалния парк от 1315 дка чрез "Напредък холдинг", който придоби "Балкан" при масовата приватизация през 90-те. Инвеститор в соларния парк пък е "Бул инвест груп 2009" с управители Иван Бучков, Даниела Славчева и Даниела Минкова. До 2018 г. дружеството беше пряк акционер в ПФК "Лудогорец". Лидерът в Югоизточна България "Си солар енерджи" на Георги Златев вече има две големи соларни централи е с обща мощност на проектите: 165.6 мВт. "Си енерджи груп" има лиценз за търговия с ел. енергия от 2011 г., а през последните три години до 2021 г. прави по 6 - 10 млн. лв. оборот. За 2022 г. обаче отчита рязък скок до 22.7 млн. лв., което вероятно е свързано със скока на цените на енергийните ресурси тогава. През това време започва и подготовка на соларния парк "Тера сол" край Стара Загора. Той е с капацитет 111.6 мВт и е пуснат в експлоатация през лятото на 2023 г. Връзката с мрежата обаче е при 100 мегавата. От документите за проекта, които са подадени към КЕВР, се вижда, че компанията има осигурено привлечено финансиране от търговеца на оръжие "Алгънс". Оръжейното дружество на Александър Димитров неотдавна построи 20-етажна офис сграда до The Mall. "Алгънс" пък има няколко малки фотоволтаични централи, работещи от 2012 - "Раклиново солар" (1.9 мВт), "Каменар санпауър" (1.2 мВт), "Димсол 1" - Радиево (3 мВт). Другият проект на "Си енерджи груп" - "Рамануша" край Сливен, има разрешение за работа от края на април 2024 г. Той е с капацитет 54 мВт и връзка с мрежата при 48 мВт, като от документите в КЕВР също се вижда, че има заемно финансиране от друго дружество, но името му е заличено. В същото време обаче "Алгънс" регистрира огромен ръст в приходите и печалбата си през 2022 г. - съответно 278 млн. лв. и 178 млн. лв. Акционерите в "Еврохолд" Асен Христов и Кирил Бошов разполагат с обща мощност: 123 мВт. При пускането му през миналата пролет ФЕЦ "Верила" беше най-големият в страната със своите 123 мегавата инсталирана мощност. Инвеститор в проекта е дружеството "Белозем солар парк 3", чиито крайни собственици са Асен Христов (основен собственик на "Еврохолд" и съответно на "Електрохолд"), Кирил Бошов (председател на УС на "Еврохолд"), Велислав Христов (член на УС на "Еврохолд"), както и Сами Чакъров (син на бившия екоминистър от ДПС Джевдет Чакъров) и Мартин Нанков. Това е един от малкото ВЕИ проекти, за които е обявено сключването на договор за покупко-продажба на зелена електроенергия с фиксирана цена (PPA) - между телекома "Йеттел България" (Yettel) и компанията, която управлява мрежата му - "Цетин България", от една страна, и търговеца на електроенергия "Електрохолд", който реално ще пласира енергията на ФЕЦ "Верила", от друга. През лятото се очаква да заработи първата фаза на соларната централа "Мъглиж". Става дума за 53.4 MW, като целият проект е планиран да бъде 100 мегавата. Соларният парк "Караджалово", който в продължение на 10 години и смени няколко собственика, разполага с обща мощност: 60.4 мВт. Изграденият през 2012 г. соларен парк "Караджалово" край Първомай работи с 20-годишен договор с преференциална цена в размер на 485.6 лв./мВтч без ДДС. Централата беше изградена от американската Sun Edison и след това продадена на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve (по-късно купен от фонда BlackRock), които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. лева. През 2020 г. отново имаше смяна на собствеността, като обектът премина към новорегистрираното тогава австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global, както и фондът "Три морета". Сега Enery развива още няколко големи соларни проекта в страната. С пускането на този край Свищов със 115 мВт групата ще се изкачи по-нагоре в класацията на операторите на фотоволтаици. Единственият друг соларен парк сред десетте най-големи в страната, пуснат преди 2021 г., е "Победа" край Плевен. Той е с капацитет 50 мВт и беше изграден през 2012 г. от китайската Hareon Solar чрез дъщерното швейцарско дружество H1 Venture Swiss Holding. В края на 2021 г. централата смени собствеността си в сделка с "Малекс мениджмънт" на адвокат Стефан Гугушев. Централите на КЕР и "Инвесто партнърс" са с краен собственик виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев са с обща мощност на проектите: 47 мВт. Групата има два действащи соларни парка в България. Този на "Компания за енергетика и развитие" (КЕР) е от 2012 г. и има почти 14.1 мВт мощност. Новия проект "Разлог 33" на "Инвесто партнерс" пък е с 33 мВт и планове за добавяне на батерии. В началото на 2025 г. се очаква да заработи фотоволтаичният парк "Тенево солар", който ще част от хибридния ВЕИ комплекс "Тенево". Соларният капацитет е с планирана мощност 237.58 мВт, но има заложени и 250 мВт вятърни турбини, както и батерии в бъдеще. Освен това през миналата година Renalfa придоби втория по големина вятърен парк в България от швейцарската група Alpiq - централата "Ветроком" край Казанлък с капацитет 72.5 мВт. Проектът "Уинслоу солар МТ" е най-големият в Странджа с обща мощност: 44.6 мВт. През септември 2022 г. "Уинслоу солар 2022" АД придобива "Тракия МТ солар" от бившия заместник-министър на земеделието по времето на тройната коалиция Димитър Пейчев и неговата дъщеря Галина Димитрова Пейчева-Митева. Само за година новите собственици успяват да изградят и пуснат в експлоатация соларния парк "Уинслоу солар МТ" край Малко Търново с 44.6 мВт инсталирана мощност. ?poe?тът е свързан към мрежата при капацитет 36 МW и зад него стоят "Мувенто" на Яник Мекушин и "Странджа солар" на Васил Йорданов, Кирил Димов, Борислава Бюттем и Крум Василев. Основният изпълнител нa проектирането и строителството e била "Cънoтex" - българска ?oмпaния c дългoгoдишeн бoгaт мeждyнapoдeн oпит в управлението и пoддpъж?aтa нa фотоволтаичните централи. Финансирането е осигурено от Уникредит Булбанк. Общата инвестиция на проекта "Уинcлoy coлap MT" е 41 млн. лева. Старите собственици на "Тракия МТ солар" Димитър Пейчев и Галина Димитрова Пейчева-Митева притежават през "Тракия МТ" друг соларен парк край Малко Търново. Той е с капацитет почти 11 мВт. От 2011 г. през две свои дружества корейски бизнесмени управляват централите "Самоводене" и "Златарица" Обща мощност на проектите: 41.6 мВт. Два от старите соларни паркове в България - "Самоводене" и "Златарица", са с общи собственици - корейският гигант КОЕN и пpoизвoдитeлят нa пaнeли и инвеститор в coлapни пap?oвe ЅDN, чрез южнокорейците Ки Хьок Чой, представител на "СДН къмпъни", и Хуанг Рьол Лю, представител на "Корея Саут-Ийст пауър ко". Иначе пряко ФЕЦ "Самоводене" е собственост на "АСМ-БГ инвестиции", а "Златарица" - на "РЕС технолъджи". B началото на 2020 г. беше подписана cдeл?a c yчacтиeтo нa E?cпpecбaн? (вече част от групата OT? - ДСК) в cинди?aт c Уникpeдит Бyлбaн?, при която "АСМ-БГ инвестиции" и "РЕС технолъджи" получиха финансиране 9 млн. eвpo. Официална информация за разширение на соларните проекти или изграждането на нови към момента няма, но това не е изключено в близко бъдеще. Плеяда от централи извън топ 10 На по-малко от мегават след десетия по големина соларен парк в България към момента се нарежда и "Агрошанс" - с капацитет 32.6 мВт. Централата бе изградена през 2023 г. от "Карнобат енерджи" на местния бизнесмен Минчо Гроздев - един от най-големите производители на плодове в страната, както и председател на Асоциация на овощарите в България. От документите в регистъра на КЕВР става ясно, че строител на централата е било "Хитачи енерджи България", а одобреният цялостен проект е с разрешение за строеж на 40 мВт мощност. Което означава, че в скоро време ФЕЦ "Агрошанс" може да се изкачи нагоре в класацията. Съвсем малко по-назад остава централата "Би Си Ай Черганово", която се управлява от едноименното дружество още от 2012 г. Тя е с мощност 29.3 мВт и се намира край Казанлък, а едноличен собственик на капитала е "Хонконг Кими ко.", част от китайската Jiangsu Sunshine, която се смята за свързана с Hareon Solar - компанията, изградила четири соларни парка в България преди десетилетие, включително споменатия вече "Победа". Сред останалите по-големи работещи соларни централи са старите "Чобанка", собственост на "Уинд форс БГ" на Иван Тихов, "Дъбово" на люксембургската "Новенергия холдинг къмпани", която се управлява от Димитър Янакиев, както и двата парка "Енерджи 10" и "Солар 15" на "Алсинда", зад която стоят чешки капитали. Новите попълнения пък са няколко централи за собствени нужди като тези на военния завод край Лясковец "Армако", асеновградския "Калцид", пирдопския "Аурубис" и "Метизи" край Роман. Както и паркът на "Ямболен", където обаче няма потребление на място.
Източник: Капитал (31.05.2024)

Китайската JA Solar доставя соларните панели за голямата централа край Ямбол Един от най-големите производители на соларни панели в света, китайската JA Solar, ще достави модулите за фотоволтаичния проект в Тенево, част от хибридния ВЕИ комплекс. Китайската компания е подписала стратегическо споразумение с българската фирма „Соларпро“, която е изпълнител на проекта. Слънчевата централа с планирана мощност 237.58 MW ще бъде един от значимите проекти в страната и региона, като се очаква да бъде въведена в експлоатация в началото на 2025 г. Инсталирането на соларните панели е планирано да започне през третото тримесечие на 2024 г., като свързването към мрежата се очаква до края на второто тримесечие на 2025 г. Проектът се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с 50 млн. евро, а цялата му стойност е 161.7 млн. евро (над 316 млн. лв.). Разработчик е „Тенево Солар Технолоджис“ ЕАД, акционерно дружество, създадено да изгражда и експлоатира слънчевата електроцентрала. Той е част от хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“, край Ямбол. Освен соларите, той ще включва също вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия. Над 250 MW вятърна мощност и батерии за съхранение на електроенергия с капацитет 250 MW/500 MWh ще бъдат включени в следващата фаза на проекта. Само соларната част може да задоволи напълно годишната консумация на около 100 хил. домакинства с чиста енергия. Проектът край ямболското село Тенево е съвместна инвестиция на датската компания Еurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP, чрез общото им дружество EURA IPP. Изпълнител на проекта е Solarpro Holding – мултитехнологичен лидер в изграждането и оперирането на мащабни проекти за производство на енергия от ВЕИ с дългогодишен опит във фотоволтаичния сектор в Европа.
Източник: economic.bg (31.07.2024)

5-те най-големи планирани соларни централи в България Power Technology представи петте най-големи предстоящи слънчеви фотоволтаични електроцентрали по капацитет в България, според базата данни за електроцентрали на GlobalData. GlobalData използва собствени данни и анализи, за да предостави пълна картина на глобалния сегмент на соларната фотоволтаична енергия. Соларният фотоволтаичен парк на язовир Огоста е проект за слънчева фотоволтаична мощност от 500 MW, разположен в Монтана, България. Разработва се от германската Profine Energy. В момента проектът е на етап разрешителни и се очаква да влезе в търговска експлоатация през 2026 г. Соларният парк край село Книжовник е проект за слънчева фотоволтаична енергия от 400 MW в Хасково, България. „Енерги БГ1“ разработва този проект и се очаква той да влезе в експлоатация до 2026 г. В момента проектът е в етап на издаване на разрешителни. Собственост е на Enery Development. Фотоволтаичния парк „Тенево Солар“ – първи етап от хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“ с мощност 250 MW се намира в Ямбол, България. Той е съвместна инвестиция на датската компания Еurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP, чрез общото им дружество EURA IPP. Проектът в момента е в процес на изграждане. Търговската му експлоатация се очаква през 2025 г. Соларният парк „Свети Георги“ е проект за слънчева фотоволтаична мощност от 229 MW, който ще бъде изграден върху изоставена зона, бившето летище в Силистра, изведено от експлоатация, обхващащо 165 хектара. В момента проектът е на етап разрешителни. Той се разработва от Rezolv Energy. След завършване на строителството се очаква проектът да бъде пуснат в експлоатация през лятото на 2025 г. Проектът за 100 MW соларна централа „Мъглиж“ е на „Еврохолд“ и се очаква да бъде въведен в експлоатация през 2024 г. Същите инвеститори вече изградиха една от най-големите фотоволтаични централи в България - ФЕЦ „Верила“ (123 MW), в землището на с. Крайници, Дупница.
Източник: economic.bg (17.09.2024)

Blackstone инвестира до 2 млрд. евро в датския партньор във ВЕИ проекта "Тенево" Американският гигант в алтернативните инвестиции Blackstone ще инвестира до 2 млрд. евро в датската Eurowind Energy, която е партньор в хибридния ВЕИ проект "Тенево" в България. По-рано този месец американският фонд стана акционер и в българската ВЕИ компания "Сънотех" (Sunotec). Инвестицията в Eurowind ще бъде направена от фондове, управлявани от Blackstone Infrastructure - звеното за инвестиции в инфраструктура, което управлява активи за над 160 млрд. долара. Самото споразумение вече е подписано, като сделката се очаква да приключи до края на годината. Към края на 2025 г. общите инвестиции на Blackstone в Европа са на стойност 400 млрд. долара в различни области. Компанията вижда възможност да инвестира в европейски активи на стойност над 500 млрд. долара до 2035 г., включително в енергийния преход, енергийната сигурност, електрификацията, реиндустриализацията и дигитализацията. За Eurowind сделката носи дългосрочна перспектива, като стратегическата й цел е да се превърне във водещ независим производител на електроенергия в Европа. Към момента Eurowind работи на 16 пазара в Европа и има около 700 служители. Притежава и оперира 1.5 GW вятърни и соларни паркове, а в процес на разработка са проекти за около 55 GW. Компанията е основана през 2006 г. от Йенс Расмусен, Сьорен Расмусен и Якоб Кортбек. Половината от капитала е собственост на датския енергиен и телекомуникационен конгломерат Norlys, който притежава най-голямата електроразпределителна мрежа в страната, най-голямата оптична мрежа и половината от най-голямата мобилна мрежа (TNN). В България Eurowind е партньор с 50% в "Тенево солар технолоджис", където другите 50% са собственост на Renalfa IPP, в която акционер е и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Компанията е собственик един от най-големите и комплексни ВЕИ проекти в страната - край ямболското село Тенево. Той включва 237 MW фотоволтаици, 315 MW/760 MWh система за съхранение на енергия с батерии (BESS) и над 250 MW вятърни турбини, като се предвижда да бъде изграден на части. Към момента вече работи фотоволтаичната част, както и 65 MW от батериите.
Източник: Капитал (04.05.2026)