Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

За 8 години: Държавата изкупи 9000 декара частни гори С общо 9160 декара се е увеличила държавната гора от проведените пред последните 8 години 5 кампании по изкупуване на такива територии. Целта им бе чрез присъединяване към държавните гори на малки горски имоти, чиито собственици нямат възможност или желание да ги стопанисват и да се грижат за тях, да се осигури целогодишно поддържането на здравословното състояние на горите и опазването им от посегателства, пожари и други неблагоприятни въздействия. От началото на първата кампания през 2016 до 2024 г. включително, с най-голяма обща площ са закупените горски територии в района на дейност на „Южноцентрално държавно предприятие“ - Смолян (2 706 дка), „Югозападно държавно предприятие“-Благоевград (1 767 дка) и „Северноцентрално държавно предприятие“-Габрово (1 605 дка). Средната възраст на горите в имота в община Смолян е 60 години - предимно от бял бор, като основна част от тях са преобладаващо с изкуствен произход - култури. Държавните горски предприятия не получават финансиране от държавния бюджет за изпълнението на възложените им със Закона за горите функции, а се издържат с приходи от стопанската им дейност, преобладаващо - от продажбата на дървесина, добивана при стопанисването на държавните гори, които са им предоставени за управление. При стартиране на четвъртата кампания по изкупуване на горски територии бяха заложени 2 млн. лева за тази цел. По време на предходните три кампании са финализирани сделки за закупуване на общо 832 имота с обща площ 4253 дка, на обща стойност 3,168 млн. лева. Стойността се определя на базата на оценка, изготвена от правоспособен независим оценител, а разходите за извършването на оценката са за сметка на купувача – съответното държавно предприятие. По данни за 2023 г. от последния отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите, разпределението на горските територии по видове собственост е следното: държавните горски територии са 2 889 748 ха, горите стопанисвани от МОСВ, в които са включени резервати, национални паркове са 172 362 ха, а общинските горски територии са 441 271 ха. Има общо 381 068 хектара гори на частни лица, а на фирми и на религиозни общности са общо 59 485 ха.
Източник: Дарик радио (13.06.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Диана ООД - Благоевград запазва първото си място сред най-големите предприятия в област Благоевград по приходи за 2024 г. достигайки 189,5 млн.лв. Следват: Металком Инвест ЕООД - Благоевград, Табако Трейд Благоевград ООД - Благоевград, Бул строй груп ИГ ЕООД, Грома холд ЕООД - Бело поле, Югозападно Държавно Предприятие ДФ - Благоевград, ХЕК Солар ЕООД - Благоевград, Стад Близнаков ЕООД - Благоевград, Соларпро Кънстракшън АД - Благоевград и Юлен АД - Банско. Юлен АД - Банско излиза на първо място и по брутна печалба за 2024 г. с резултат от 17 млн.лв. За да откриете как се представят в сравнителен и динамичен план водещите български предприятия в отделни сектори, място на вашите конкуренти, клиенти и доставчици по ключови показатели (оборот, печалба, активи, брой служители и др.), ползвайте услугите на Информационната система за българските предприятия – (BEIS) - необходимия партньор на всеки предприемач, метиджър и анализатор.
Източник: Капиталов пазар (15.10.2025)