Над 230 милиона долара инвестиции в БГ технологични компании през 2023 г. Повече от 235 млн. долара инвестиции привлякоха създадени в България или създадени от българи зад граница технологични компании само в рамките на 2023 г., изчисляват от портала DEV.BG. Макар все още да не са достигнати нивата от преди две години, това е показателно за сериозен интерес към проектите, свързани по един или друг начин с нашата страна. Като "безспорни лидери" по привлечено финансиране DEV.BG посочват LucidLink ($75 млн.), Dronamics ($40 млн.), Plan A ($27 млн.), Iris.ai ($18.4 млн.), AMPECO ($13 млн.) и Endurosat ($10 млн.). Най-голям е делът на инвестициите в Cloud компании, като те са привлекли 79 млн. долара. Сред тях се отличава стартъпът LucidLink. Неговото решение за достъп до данни и колаборация в реално време се използва от компании като Adobe, Paramount Pictures, Spotify и Whirlpool. В т.нар Deep Tech (сделките са за общо над 55 млн. долара) са две от най-успешните в привличането на финансиране български компании - Dronamics и EnduroSat. Създателите на товарни дронове и мрежа от летища за тях ще използват привлеченото финансиране за старт на дейността си в ОАЕ, като освен това получиха и 2,5 млн. евро по програмата за ускоряване на иновациите в ЕС. От края на миналата година безпилотният Black Swan пренася пратки на Hellenic Post. EnduroSat предлага решения в сферата на нано сателитните технологии и услуги, като основната ? развойна дейност е в България, но има офиси и в Люксембург, Тулуза, Неапол, Делауер и Берлин. С набраните средства тя ще разшири екипа си. В класацията присъства и първият Deep Tech стартъп на института INSAIT - MLC. Компанията, създадена от Камен Брестнички и Ливай Фъсел, има продукт, който персонализира игрите чрез генеративен AI. Той привлече $2,2 млн. инвестиции. Green Tech със своите 29,3 млн. долара продължава да е важен за инвеститорите. По-голямата част от средствата са отишли в германската компания Plan А, основана от Любомила Йорданова. Стартъпът е специализиран в сферата на въглеродното счетоводство. Българско-норвежкият AI стартъп Iris.ai привлече $18,4 млн. инвестиции. Технологията на компанията ускорява достъпа до информация и картографира и обобщава данни от различни научни документи. 13 млн. долара привлече в началото на миналата година компанията за управление на зарядни станции AMPECO. Тя предлага white-label решения на повече от 45 пазара и работи по експанзията си в САЩ. 4,6 млн. долара за инвестиция в блокчейн решение за проследяване на скъпоценни камъни и международна експанзия привлече българо-британската компания за диаманти Taylor & Hart. През Българската фондова борса "Бианор Холдинг" набра 4,5 млн. долара, като увеличението на капитала подпомогна разрастването на групата от софтуерни компании с клиенти в сферата на отбраната, телекомуникациите, медиите и т.н. Evrotrust, които предлагат решение за дистанционна проверка на самоличността и електронен подпис, набра финансиране за разширяване на екипа си и за навлизане на нови пазари в размер на $2,7 млн. от Българската банка за развитие чрез Фонда за капиталови инвестиции. Компанията за разпознаване и анотиране на визуално съдържание Imagga получи $2,3 млн. финансиране през Плана за възстановяване и устойчивост, като с парите ще бъде създадена AI платформа за модериране на неподходящо съдържание в интернет.
Източник: Money.bg (12.01.2024)

"ЕндуроСат" удвоява оборота си през миналата година до около 27 млн. лв. Българският производител на наносателити "Ендуросат" получи преди девет месеца поредна финансова подкрепа от външни инвеститори за разширяването си от 10 млн. долара, с основен инвеститор европейският фонд CEECAT Capital. Компанията скоро ще пусне и ново поколение сателити, с което очаква да удвои приходите си спрямо 2022 г. Екипът нараства с нови 55 човека и в момента достига над 160 души. Компанията вече има офиси в шест локации по света - в България, където е основната й дейност, Италия, Франция, Люксембург, Германия и САЩ. След инвестицията на CEECAT Capital през миналата година като едноличен собственик на дружеството е вписана регистрираната в Люксембург EnduroSat. След като през миналата година "Ендуросат" завърши проекта си за чиста стая и разшири лабораториите си за тестване и сглобяване на сателити в София, през последните два месеца на 2023 г. тя вече произвежда рекордните си осем сателита на месец. През 2023 г. компанията патентова своята концепция за настолен сателит DeskSat, който представлява клонинг на намиращия се вече в орбита космически наблюдател. Върху него се разработват полезните товари (камери, сензори, експериментална апаратура и т.н.), операциите, както и командите, изпращани от контролната зала, като по този начин се намалява рискът за повреда в намиращата се в орбита техника. Като важна придобивка от компанията определят изградената чиста стая. Макар че първоначално предвидената инвестиция от 4.17 млн. лв. в крайна сметка нараства до над 5 млн. лв., което включва самата стая, както и оборудването в нея. Изпълнителят за нея е германската Viessmann Technologies, а проектът успява да приключи шест месеца по-рано от предвиденото. "Ендуросат" развива успешно партньорство по няколко програми, сред които Toliman, PADRE, "Коперник" и създаването на сателита Flamingo.
Източник: Капитал (12.02.2024)

Продадоха бившата централа на "Алфа Банк" в София Бившата централа на Alphabank на столичния бул. Цариградско шосе е продадена на Райчо Райчев - създател и изпълнителен директор на една от най-бързо растящите космически компании в Европа EnduroSat. Негов партньор в сделката е Петър Митев, съосновател и дългогодишен управител на Chaos, както и основател на "Биг Ориндж Фондация" фокусирана върху подобряване на образованието в България. Сградата е с разгърната застроена площ от малко над 17 000 кв. м и ще бъде използвана от компанията за собствени нужди.
Източник: Money.bg (22.08.2024)

Бившата централа на Alpha Bank купена за 20-21 млн. евро за целите на EnduroSat Десететажната сграда на "4-ти километър" в София, строена за централа на Alpha Bank беше ползвана едва четири години, а от 2016 г. насам с оттеглянето на гръцката банка от страната е празна. Новият собственик е Райчо Райчев, създател, изпълнителен директор и основен собственик (50%) на българския авиокосмически производител EnduroSat в партньорство с Петър Митев, съосновател на компанията за 3D визуализации Chaos. По данни от пазара цената е около 20-21 млн. евро. С новата сграда EnduroSat би се разширила чувствително на 17 хил. кв.м, докато сега е под наем в 3 хил. кв.м в "Манастирски ливади-изток" - в сграда на "Кристиан Нейко". Покупката се случва, след като в бизнес план компанията отчете рекордна 2023 г. - почти удвоен оборот до около 27 млн. лева и над 160 служители, 55 от които новонаети. EnduroSat вече има т.нар. чиста стая - помещение без прах и замърсители, което позволява сателитите да се асемблират инхаус, и разшири лабораториите си за тестване в София. Това позволява на компанията в края на годината да произвежда по осем сателита на месец с цел устойчиво да достигне десет. EnduroSat има подписани договори с Европейската комисия и Европейската космическа агенция за изстрелване на първите два сателита, които ще са част от новото поколение европейска система за наблюдение на Земята от Космоса. В следващите месеци портфолиото на OPPO ще се увеличи с нови модели и функционалности Освен това през 2023 г. EnduroSat патентова концепция за настолен сателит DeskSat - клонинг на такъв в орбита. А през тази очаква да направи нова голяма крачка, като създаде първия си сателит с тежест над 100 кг, което означава навлизане в нов бизнес сегмент. За сравнение - досегашните сателити са между 5 и 50 кг. Всичко това налага изграждане на нови високотехнологични инфраструктури. В развитието си компанията е подкрепена от външни инвестиции от 28 млн. евро. От тях 10 млн. са отпуснати през 2021 г. под формата на рисково дългово финансиране от ЕИБ, а други 10 млн. влива Люксембургският CEECAT Capital. В края на август "Алфа груп риъл естейт лимитед" продава "Чардаш трейдинг" на "Спейс естейтс" - компания, собственост на Райчо Райчев (80%) и "Биг ориндж инвестмънтс" на Петър Митев (20%). Новият собственик го преименува на "Спейс естейтс България". Актива е ползван като обезпечение при финансирането на купувача за придобиването. Още преди продажбата върху "Чардаш трейдинг" е учреден особен залог, а имотите са ипотекирани по кредит на бъдещия купувач от Уникредит Булбанк на обща стойност 19.8 млн. евро.
Източник: Капитал (02.09.2024)

Над 264 млн. евро са инвестирани в български стартъпи през 2023 г. В Югоизточна Европа (ЮИЕ) се случват все повече сделки по сливания и придобивания, а България се утвърждава като местен предприемачески хъб с добре развитата си стартъп екосистема. За периода 2019 - 2023 г. в региона са привлечени инвестиции за 4 млрд. евро, като 1 млрд. евро от тях са били насочени към финансиране на стартиращи компании в България, по данни от доклада "Частните инвестиции в България и Югоизточна Европа 2024" (Private Investment in Bulgaria & South Eastern Europe 2024), изготвен от Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) в партньорство с Европейската инвестиционна банка и консултантската компания PwC. За петте години от 2019 г. до 2023 г. частните инвестиции в български дружества са нараснали четирикратно - от 65 млн. евро до 264 млн. евро. България е и лидер по отношение на привлечените инвестиции на глава от населението - 41 млн. евро при средно за Югоизточна Европа 13 млн. евро. Броят на сключените сделки на глава от населението пък е 36 при 7 за региона. В номинално изражение за изминалите пет години в страната са финансирани 489 от общо активни 1400 стартиращи компании. За сравнение, в Гърция от сходен брой активни стартъпи - 1486, дялови и рискови инвестиции са насочени към 143 дружества, а в Румъния са финансирани 301 от общо 2300 активни стартиращи бизнеса. Общо за региона броят на финансираните стартъпи е 1245 от 7701 активни. Най-атрактивните сектори са софтуерният, както и гейминг и развлечения, като към тях са били насочени половината от инвестираните в региона средства през 2023 г. В България 49% от финансирането е било именно за софтуерни компании. През 2023 г. преобладават сделките с т.нар. рисков капитал (venture capital) - 101 млн. евро от общо насочените към България за годината 264 млн. евро, следвани от инвестициите в дружества в етап на растеж - 85 млн. евро. През 2023 г. общият обем инвестиции в Югоизточна Европа се е забавил - до 725 млн. евро спрямо 1.19 млрд. евро година по-рано. Този обем остава доста по-скромен и в сравнение с останалата част на континента - в държавите от Централна и Източна Европа (без тези от ЮИЕ) например през 2023 г. са привлечени инвестиции за 3.1 млрд. евро, а в скандинавските страни сумата е още по-внушителна - 12.2 млрд. евро. България е регионален лидер по броя на базирани в страната инвестиционни фондове - общо 23 спрямо 19 за Гърция, 17 за Румъния, 10 за Хърватия, 5 за Словения и 6 общи за Словения и Хърватия. Заедно с Румъния страната е посочена и като популярна дестинация за иновативни международни компании, сред които например Paysafe, Viber, Flix, Nuvei, Smule, Redis и др.В Югоизточна Европа вече има 13 компании еднорози, а още 22 са напът да достигнат оценка над 1 млрд. долара. Сред вече съществуващите 5 са базирани в България. С оценка над 1 млрд. долара е софтуерната "Пейхоук" (Payhawk), брокерската "Трейдинг212" (Trading212), доставчикът на хостинг услуги "Сайтграунд" (SiteGround), производителят на хазартно оборудване и софтуер "Евро геймс технолоджи" (Euro Games Technology) и свързаният с него разработчик на хазартен софтуер "Амюзнет" (Amusnet). В Румъния компаниите с оценка над 1 млрд. долара са три - MultiversX, eMag и UiPath. По два едногора има в Гърция (Viva Wallet, PeopleCert) и Хърватия (Rimac Automobili, Infobip) и един в Словения - Outfit7. Като потенциални еднорози от България са посочени производителят на умни устройства за дома "Шелли груп", софтуерните "Лусидлинк" (LucidLink), "Куантив" (Quantive), "Динамо софтуер" (Dynamo Software), компанията за товарни дронове "Дронамикс" (Dronamics), производителят на наносателити "Ендуросат" (EnduroSat) и компанията за автоматизация на офис документация "Хайпърсайънс" (HyperScience). В следващите пет години - от 2025 до 2029 г., към екосистемата в страната ще бъдат насочени 520 - 620 млн. евро свежи публични средства.
Източник: Капитал (20.11.2024)