"Юрий Гагарин" взе инвестиционен кредит за 10 млн. лв. от ПИБ "Юрий Гагарин" АД сключи договор за инвестиционен кредит в размер на 10 млн. лв. за финансиране на закупуването на седем употребявани технологични линии за производство на филтри за цигари, съобщaва дружеството чрез БФБ-София. Пловдивското дружество получава заема от Първа инвестиционна банка АД. За обезпечаването му ще бъде учреден в полза на банката особен залог върху финансираните технологични линии и производствени машини. Други параметри по кредита не се посочват "Юрий Гагарин" ще закупи технологични линии за производство на моноацетатни и комбинирани филтри за цигари, производство на „HAUNI“ – Германия. „Инвестицията във филтърното направление е обоснована от увеличеното търсене на моноацетатни, комбинирани и рецес филтри за цигари, трайната тенденция за увеличаване на обема на поръчките и продажбите за износ и необходимостта от увеличаване на производствения капацитет на филтърното оборудване“, посочва главният изпълнителен директор на компанията Кирил Христов в прессъобщението за инвестиционния кредит. Нетната печалба на Юрий Гагарин възлиза на 5,984 млн. лв. през деветмесечието на 2015 г. За същия период на миналата година компанията, чиято дейност е съсредоточена в производството на многоцветни опаковки от картон и хартия и филтри за цигари, отчете загуба от 473 хил. лв. Два часа преди края на търговията на БФБ след 9 сделки акциите на Юрий Гагарин АД са най-поскъпващите с ръст от 4,4% до 46,99 лв. за брой. От началото на годината те увеличават стойността си с 18,2% при 47,173 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2016)

Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) кани миноритарните си акционери на годишна среща, която ще се проведе на 1 февруари 2016 г. в конферентната зала в сградата на банката на бул. "Драган Цанков" 37 в София. С 4,4% годишен ръст на активите до 8,775 млрд. лв. към 30 септември 2015 г. ПИБ е третата по големина на активите у нас. През деветмесечието банката спечели 9,952 млн. лв., което е с 59% по-малко спрямо същия период на миналата година, показват надзорните отчети на Българска народна банка. ПИБ остава да погаси 450 млн. лв. от получената през юни 2014 г. ликвидна подкрепа в размер на 1,2 млрд. лв., съобщиха от Министерството на финансите и банката в началото на декември 2015 г. Акциите на банката поевтиняват с 18,22% за последните 12 месеца до 2,249 лв. на акция и 247,4 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2016)

Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите Синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) публикуваха списък на физическите и юридическите лица и други правни субекти, които са съобщили за прехвърляне на вземането си след поставяне на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г. или са направили волеизявления за прихващане. В списъка с дължина от 32 страници не е пресметната общата сума на цесиите и прихващанията. Сред физическите лица с най-значителни суми, спасени от фалиралата банка, е Александър Сталийски, за когото бившият мажоритарен собственик на банката Цветан Василев твърди, че е бизнес партньор на депутата от ДПС Делян Пеевски и евродепутата Николай Бареков. Неговите цесии са за 20 млн. лв. и 3.3 млн. евро, а сочената в медиите за негова спътница в живота Виолета Сечкова е с близо 10 млн. лв. и 1.6 млн. евро. С по-големи суми са също бизнесменът Едоардо Миролио с 12.8 млн. лв., близо 2.2 млн. долара и 2.5 млн. евро, Лиляна Моравенова с над 8 млн. лв. Общо физическите лица с цесии за над 1 млн. лв. в списъка са над 50 (някои присъстват с повече от един запис, защото са сключили по няколко сделки). Министърът на културата Вежди Рашидов си е възстановил 661 хил. лв и 950 хил. евро. Името на издателя Петьо Христов Блъсков е попаднало в списъка с прихващанията със сумата от 500 хил. долара. Сред фирмите, обявили прехвърляне на вземането си, с по-големи суми са дружеството "Бромак", чрез което Цветан Василев държеше мажоритарния дял във фалиралата банка, което си е възстановило 41.5 млн. евро. В списъка личат и други компании, свързани с Василев, между които "Дунарит", "Рубин", "Сана Спейс хотел Хисаря". Договорите, обявени от БТК са общо за 129 млн. лв., на Първа инвестиционна банка - с общо близо 103 млн. лв. От списъка се вижда, че държавната "Булгаргаз", която според информация, обявена по време на парламентарния контрол, е имала 16.5 млн. лв. на влог в КТБ, е сключила договори за цесия за 12.4 млн. лв. Българският енергиен холдиг обявява цесии за 21 млн. лв. и 4 млн. евро. Цесии са обявили и петролни дружества. "Елит петрол" е извършила няколко цесии за 12,7 млн. долара, 2,7 млн. евро и 40 млн. лв; "Литекс моторс" - съответно за 47 млн. лв. и 15.5 млн. евро, "Нафтекс петрол" има цесии за 3 млн. лв. и близо 10 млн. долара. Смятаните за близки до депутата от ДПС Делян Пеевски "Промишлено строителство холдинг" има трийсетина прихващания в различна валута на обща стойност над 20 млн. лв. , а "Табак маркет" - едно за 34 млн. лв.
Източник: Дневник (07.01.2016)

ПИБ придоби активите на "Кремиковци" Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) придоби активите на изпадналия в несъстоятелност металургичен комбинат „Кремиковци“ и ще опита да намери по-бързо стратегически инвеститор за тяхната продажба. До сделката се е стигнало след постигнато съгласие с дружествата Елтрейд къмпани ЕООД и Феросплавен завод ЕООД. Според ПИБ продажбата на активите се улеснява поради факта, че преговорите ще се водят с един собственик. Наличието на много собственици и кредитор е затруднявало преговорите при поява на интерес от страна на чуждестранни инвеститори, отбелязват от кредитната институция. До осъществяване на сделката с краен инвеститор за активите ще се грижи фирма АМС Имоти ЕООД, която е дъщерно дружество на ПИБ.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2016)

Сделката, чрез която в средата на декември 2015 г. Петьо Блъсков придоби вестник "Труд" от Венелина Гочева, е финансирана от Първа инвестиционна банка. Това става ясно от договор за залог на търговското предприятие на "Труд медиа", който е бил подаден пред Агенцията по вписванията миналия петък, но все още не е вписан. Дружеството, чрез което стана прехвърлянето, заедно с марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" е било заложено срещу 3.7 млн. евро кредит, които ПИБ е отпуснала на "Блъсков медиа". От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд". Това е последният етап от сделката по закупуването на "Труд" от Блъсков. Досегашен собственик на вестника беше Венелина Гочева, която чрез "Про нюз България" придоби бившата медийна група на ВАЦ от предишните инвеститори в нея - Любомир Павлов и Огнян Донев. Продажбата на "Труд" беше обявена още през април 2014 г., а няколко месеца по-късно Блъсков пое поста главен редактор на вестника, но чак в края на 2015 г. започна видимото й юридическо приключване. В средата на декември отново от Търговския регистър стана ясно, че Петьо Блъсков е придобил през фирмата си "Блъсков медиа" дружеството "Труд медиа", което е създадено именно с цел прехвърлянето на "Труд". Венелина Гочева остава собственик на другия голям ежедневник в групата "24 часа", на седмичника "168 часа", на таблоида "България днес", както и на книгоиздателската къща "Труд". Сделката предвиждаше собственикът на изданията - "Медиа холдинг", да продаде на Блъсков търговските марки срещу 3.6 млн. евро, като в договора беше предвидено обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" ставаше ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро. Вероятно след осигуреното финансиране от ПИБ и разплащането с Гочева тези залози ще бъдат вдигнати. Експозиция по три Още при сделката "Капитал" писа, позовавайки се на източници, че финансиращата банка е ПИБ, която има дългогодишни взаимоотношения с издателя. Видно от Имотния регистър, през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Така с новите 3.7 млн. евро банката утроява експозицията и към издателя. ПИБ обаче не е единствената обслужваща банка на Блъсков, чието име миналата седмица официално се появи и в списъка на кредитополучателите на фалиралата КТБ, правили цесии и прихващания. Оттам става ясно, че новият собственик на "Труд" е имал 500 хил. долара просрочен заем към банката, което го прави един от най-големите й индивидуални кредитополучатели. Освен това неговото дружество "Таргет медиа" също е сключило цесии, чрез които е погасило над 1 млн. евро задължения към КТБ. В началото на 2015 г. собствеността и управлението на компанията са прехвърлени на 71-годишната Райна Велинова. Наскоро в. "Труд" премести редакцията си от Полиграфическия комбинат (собственост на дъщерно дружество на "Булгартабак") в сградата на Музея на социалистическото изкуство до столичния КАТ. Това беше обявено от новия собственик още през декември. Освен това въпреки юридическото разделяне и Блъсков, и Гочева заявиха, че "Труд" и "24 часа" ще продължат да предлагат обща реклама.
Източник: Капитал (12.01.2016)

ПИБ е финансирала Блъсков за покупката на "Труд" Сделката, чрез която в средата на декември 2015 г. Петьо Блъсков придоби вестник "Труд" от Венелина Гочева, е финансирана от Първа инвестиционна банка. Това става ясно от договор за залог на търговското предприятие на "Труд медиа", който е бил подаден пред Агенцията по вписванията миналия петък, но все още не е вписан. Дружеството, чрез което стана прехвърлянето, заедно с марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" е било заложено срещу 3.7 млн. евро кредит, които ПИБ е отпуснала на "Блъсков медиа". От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд". Това е последният етап от сделката по закупуването на "Труд" от Блъсков. Досегашен собственик на вестника беше Венелина Гочева, която чрез "Про нюз България" придоби бившата медийна група на ВАЦ от предишните инвеститори в нея - Любомир Павлов и Огнян Донев. Продажбата на "Труд" беше обявена още през април 2014 г., а няколко месеца по-късно Блъсков пое поста главен редактор на вестника, но чак в края на 2015 г. започна видимото й юридическо приключване. В средата на декември отново от Търговския регистър стана ясно, че Петьо Блъсков е придобил през фирмата си "Блъсков медиа" дружеството "Труд медиа", което е създадено именно с цел прехвърлянето на "Труд". Венелина Гочева остава собственик на другия голям ежедневник в групата "24 часа", на седмичника "168 часа", на таблоида "България днес", както и на книгоиздателската къща "Труд". Сделката предвиждаше собственикът на изданията - "Медиа холдинг", да продаде на Блъсков търговските марки срещу 3.6 млн. евро, като в договора беше предвидено обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" ставаше ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро. Вероятно след осигуреното финансиране от ПИБ и разплащането с Гочева тези залози ще бъдат вдигнати. Още при сделката "Капитал" писа, позовавайки се на източници, че финансиращата банка е ПИБ, която има дългогодишни взаимоотношения с издателя. Видно от Имотния регистър, през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Така с новите 3.7 млн. евро банката утроява експозицията и към издателя. ПИБ обаче не е единствената обслужваща банка на Блъсков, чието име миналата седмица официално се появи и в списъка на кредитополучателите на фалиралата КТБ, правили цесии и прихващания. Оттам става ясно, че новият собственик на "Труд" е имал 500 хил. долара просрочен заем към банката, което го прави един от най-големите й индивидуални кредитополучатели. Освен това неговото дружество "Таргет медиа" също е сключило цесии, чрез които е погасило над 1 млн. евро задължения към КТБ. В началото на 2015 г. собствеността и управлението на компанията са прехвърлени на 71-годишната Райна Велинова. Наскоро в. "Труд" премести редакцията си от Полиграфическия комбинат (собственост на дъщерно дружество на "Булгартабак") в сградата на Музея на социалистическото изкуство до столичния КАТ. Това беше обявено от новия собственик още през декември. Освен това въпреки юридическото разделяне и Блъсков, и Гочева заявиха, че "Труд" и "24 часа" ще продължат да предлагат обща реклама.
Източник: Капитал (12.01.2016)

Общо 53 инвестиционни посредници са осъществили сделки на Българска фондова борса (БФБ) през 2015 г. Това е с 8 по-малко спрямо година по-рано, сочат данни на институцията. Около 70 на сто от тях или 37 посредника са реализирали оборот от над 1 млн. лв., докато тези с прехвърлени книжа за над 10 млн. лв., са едва 15 на брой (21 за 2014 г.). Лидерската позиция е за Евро Финанс със 116.8 млн. лв. оборот, а втори и трети се нареждат Първа финансова брокерска къща и Елана Трейдинг, чийто клиенти осъществиха трансакции за респективно 97.4 и 75.8 млн. лв. В челото са още Реал Финанс и Капман с по 70.7 млн. лв. и 69.4 млн. лв., както и Карол с оборот от 62 млн. лв. Топ 10 се допълва от Централна кооперативна банка, Де Ново, Интеркапитал Маркетс и София Интернешънъл Секюритиз. Оборот от над 10 млн. лв. са реализирали още БенчМарк Финанс, Алианц Банк България, АВС Финанс, Тексимбанк и Д.И.С.Л. Секюритийс. 20-те инвестиционни посредника с най-голям оборот са реализирали 93.99 на сто от оборота на Българска фондова борса през 2015 г. С най-много сделки за 2015 г. са клиентите на Карол – 35 263, следвани от Елана Трейдинг и БенчМарк Финанс. В топ 10 са още ПФБК, Капман, Юг Маркет,
Източник: profit.bg (15.01.2016)

Жилищата - новите гиганти на София Започнатите апартаменти в София са двойно повече през 2015 г. През последните 12 месеца в столицата са започнати проекти за сгради с разгърната застроена площ от близо 1.2 млн. кв.м, или с над 50 % повече спрямо предходната година. Сред най-големите с разрешителни за строеж от миналата година са предимно жилищни комплекси. За разлика от 2015 г., предходната се отличава със започнатото строителство на по-голямо разнообразие на площи. През настоящата 2016 г. се очаква отново ръст на сградното строителство не само в София, но и за цялата страна. Основните двигатели на растежа ще останат големите градове, и по-специално София, Пловдив, Варна и Бургас. Проектите, които започват, не само са повече на брой, но и са значително по-мащабни на фона на предходните 5-6 години. Силно се откроява ръстът при жилищното строителство, където увеличението в София достига до 97% на база предходната година в квадратни метри разгърната застроена площ. Сред локациите с потенциал за жилищни комплекси пак се откроява жк "Младост". "Скануел България" изграждат "Тера жилищен комплекс" в "Младост 4", като очаква да продаде жилищата на цени от 730 - 830 евро/ кв.м. В групата на големите проекти от висок клас е намиращият се в полите на Витоша - Royal Park Residence. Така нареченият парков жилищен комплекс от затворен тип е с минимално застрояване - 20% плътност. Комплексът се състои от 7 сгради със само 42 апартамента и 7 бутикови пентхауса. Между започнатите луксозни проекти е и "Тинтява гардънс" в квартал "Изгрев". Сред най-големите започнати проекти на 2014 г. е "Флора парк жилищен комплекс– етап 4". Към ноември 2015 г. "Флора парк" е продаден на 80%. В списъка на мащабните проекти беше и започнатият през 2015 г. жилищен комплекс Sofia Park Villas. Комплексът е разположен на ключово място в близост до Residential Park Sofia, Business Park Sofia и новостроящия се Sofia Park и ще включва 35 еднофамилни къщи от три типа. Цените в комплекса започват от 450 хил. евро.
Източник: Капитал (15.01.2016)

БНБ се отказва да глобява за невярна информация за банки БНБ предлага да отпадне текстът от Закона за кредитните институции, който й дава право да налага глоби и санкции за разпространяване на "невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Това съобщиха от водената от Димитър Радев институция, чийто управителен съвет е решил, че приложението на въпросния чл. 152а "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Текстът досега никога не е прилаган и не е стигал до съдебна зала, но от години е критикуван от медии и неправителствени организации като ограничаващ свободата на словото и налагащ автоцензура под страх от санкции. За физически лица те могат да достигнат 20 хил. лв., а за юридически - до 150 хил. лв. Това бележи обрат в позицията на централната банка, която под ръководството на предишния си гуверньор Иван Искров дори поиска криминализиране на разпространяването на "заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Това стана непосредствено след кризата с Първа инвестиционна банка през лятото на 2014 г., когато имаше подозрения за умишлено разпространявани слухове, целящи атака спрямо банката. Тогава инициативата на БНБ, предвиждаща наказание затвор от 2 до 5 години (а при "причинени другиму значителни вреди или получени значителни неправомерни доходи" - от 5 до 10 години, беше подета от депутата от ДПС и председател на бюджетна комисия Йордан Цонев, който внесе предложенията още на следващия ден. Те понесоха остри критики от опозицията и от Съюза на издателите в България, който ги окачестви като "абсолютна цензура". Въпреки това те скоростно бяха вкарани в дневния ред на заседанието на правната комисия и получиха одобрението на депутатите от ГЕРБ и ДПС, но така и не бяха гласувани заради оставката на премиера Пламен Орешарски и предсрочното прекратяване на работата на Народното събрание. Сега в по-спокойна обстановка и с друг гуверньор управителният съвет на БНБ (от който мнозинството са същите като през 2014 г.) явно мисли по различен начин и е решил, че не само няма нужда от криминализиране, но и от санкции за говоренето за банки. С това за финансовите журналисти би отпаднало едно притеснение при работата и като цяло би трябвало да им позволи да са по-критични при отразяването на процесите в банковата система. Въпреки че чл. 152а никога не е прилаган, той стоеше като плашило и решението на БНБ доброволно да се разоръжи показва смяна в подхода и манталитета й. Най-близко до употребата на текста централната банка беше през 2012 г., когато тя получи жалба от четири банки, срещу поредица от статии в сайта "Биволъ", базирани основно на изтекли грами на американското посолство и наричащи ги "гнили ябълки". Банките бяха Инвестбанк, ПИБ, ЦКБ и обявената в несъстоятелност КТБ, която беше затворена на 20 юни 2014 г. Според банките публикациите на сайта нарушавали Закона за кредитните институции (ЗКИ) и на собствениците му трябва да бъде наложена санкция. Като резултат от жалбата БНБ покани собствениците на "Биволъ" на разговор, а те отказаха срещата и настояваха, ако има разговор, той да е публичен. Текстът присъства още от приетия през 1997 г. Закон за банките и е реакция на банковата криза, при която вестници директно бяха ползвани на атаки срещу банки. Тогава нормата е приета набързо и без особено обсъждане, като се пренася безкритично и в наследника му - Закона за кредитните институции. Освен критиките, че ограничава свободата на словото, текстът често е атакуван и заради това, че е неясен и общ. Например и досега има различни тълкувания дали се отнася само до невярна информация или до всякакви обстоятелства, които "уронват доброто име на банката и доверието към нея". Освен това той предполага и доста субективизъм, като БНБ трябва да преценява дали и как е уронено името. Аналогични и дори по-силни критики имаше и към неуспелия проект за криминализирането на говоренето за банки на Искров, който отваряше още по-широко вратата за интерпретации. При него обхватът се разширява, като включва и други "финансови институции". А под ударите му можеше да попадне практически всеки негативен журналистически материал, тъй като според текста не се иска да е произвел някакъв ефект, а просто да може да доведе до всяване на паника в населението по неясно чия преценка. В повечето държави банките нямат специален статут и не се ползват от подобна защита от централната банка, като могат както и всяко друго лице да се защитават срещу клевета по съдебен ред.
Източник: Капитал (25.01.2016)

Банките завършват 2015 г. с ръст на печалбата от 20 на сто За изтеклата 2015 г. банките отчитат 20 на сто ръст на печалбата в сравение с 2014 г., или 898.5 млн. лв. За година активите на финансовите институции са нараснали с 2.8 на сто до над 87.5 млрд. лв. Това показват надзорните данни на БНБ. Въпреки спадащите през цялата година лихви банките успяват да увеличат и нетния си доход от лихви - с 5.3 на сто до 2.77 млрд. лв. При банките, които са свили по-видимо кредитирането, има спад на този показател, отбелязва изданието. В същото време, макар и като цяло за системата разходите за обезценки да остават на равнището си отпреди година от 1.1 млрд. лв., при някои финансови институции това са сериозни разходи, които ги изкарват дори на загуба. Причината за това е, че те едва през миналата година по-сериозно са "разчиствали" портфейлите си от лоши кредити. Пример за това е "Пиреос", която показва 147 млн. лв. разходи за обезценки (с около 120% повече от 2014 г.) и така отчита най-голямата загуба сред всички институции - 134 млн. лв. По-големи покачвания на обезценките има още при ПИБ, ЦКБ, Интернешънъл асет банк, ОББ. Традиционно лъвският пай на печалбата се концентрира в двете най-големи банки в страната. ДСК приключва годината с 305 млн. лв. положителен резултат, а Уникредит Булбанк с 290 млн. лв. Седем банки приключват годината на загуба, като извън споменатата "Пиреос" по-сериозен отрицателен резултат има при Alpha bank.
Източник: Дневник (02.02.2016)

Fibank върна предсрочно още 100 млн. лв. от държавната подкрепа Fibank е върнала предсрочно още 100 млн. лв. от държавната подкрепа през януари. Това е станало ясно на проведената на 1 февруари среща между ръководството на банката и миноритарни акционери. Остатъкът от 350 млн. лв. до пълното изплащане на държавната подкрепа, който е дължим до края на май 2016 г., ще бъде обслужен по същия начин. През миналата година Първа инвестиционна банка погаси предсрочно 775 милиона лева, в това число 25 млн. лв. лихви. В края на 2015 г. Fibank прие нова организационна структура, която отговаря изцяло на изискванията на ЕК и отразява препоръките на IFC. Ръководството на банката няма притеснения за предстоящия преглед на качеството на активите, защото в голяма степан Fibank вече е преминала такъв през 2014 г., преди изготвяне на плана за преструктуриране, одобрен от ЕС.
Източник: Монитор (03.02.2016)

Само 7 от 25-те банки в страната, специализирани в кредитиране на населението имат кредитни портфейли от над 1 млрд. лв. Справка на Profit.bg сочи, че населението дължи най-много средства на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, съответно 4.89 млрд. лв. и 2.19 млрд. лв. Двете институции са и най-печелившите за изминалата 2015 г., като финансовият им резултат възлиза на 305.25 млн. лв. и 290 млн. лв. Лихвените приходи на Банка ДСК и Уникредит Булбанк за предходната година възлизат на 433.6 млн. лв. и 159.5 млн. лв. Трета по големина на кредитния си портфейл е Пощенска банка с 2.05 млрд. лв. Припомняме, че банката придоби и бизнеса на Алфа Банк в страната ни през 2015 г. В челото са още Обединена българска банка с 1.9 млрд. лв., Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка, раздали кредити за 1.489 и 1.479 млрд. лв., както и Сосиете Женерал Експресбанк с 1.29 млрд. лв. Портфейлите от жилищни кредити са най-големи на Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка, докато при потребителските начело са Банка ДСК, Обединена Българска банка, Райфайзенбанк и Пощенска банка. Общата раздадена сума от кредити на българските домакинства към края на 2015 г. възлиза на 18.3 млрд. лв.
Източник: profit.bg (09.02.2016)

Борисов прекрати търг за 95 млн. лв. с участник "Водстрой 98" Поръчка за 95 млн. лева с участието на "Водстрой 98" е била прекратена по нареждане на премиера Бойко Борисов, стана ясно след заседанието на Министерски съвет. Информацията беше потвърдена от източник на "Капитал". Поръчката е за Сключване на рамково споразумение за "Проектиране, авторски надзор и строителство на пътища в съответствие с нуждите на Южноцентрално държаво предприятие Смолян" за период от 4 години. Включените дейности са прокарване на горски автомобилни пътища, обслужваши 36 държавни горски и 7 ловни стопанства на територията на ЮЦДП. Внушителната сума е привлякла вниманието на 20 участника, сред които "Водстрой 98", "Джи Пи Груп", "Хидрострой", участващи самостоятелно, както и по-малки местни фирми и консорциуми, научи "Капитал" от източници, близки до процеса. Офертите на кандидатите са отворени на 29 януари в сградата на ДГС Смолян в Пампорово при нулев медиен интерес. Конкурсът ще бъде прекратен, като мотивите най-вероятно ще са липса на финансиране. Това е втори търг с участието на свързани с депутата Делян Пеевски фирми, който се прекратява по нареждане на премиера в рамките на три дни. Първият беше за лотове 1 и 2 на магистрала "Хемус", чието изграждане щеше да струва на бюджета близо 1 млрд. лева с ДДС. За изпълнител на по-скъпия лот 2 беше избрано обединение с водещ партньор "ПСТ Груп", което се свързва с Първа инвестиционна банка и Пеевски. Официалните мотиви отново бяха липса на средства. Горската поръчка е обявена на два пъти. Първоначално през 2013 г., когато прогнозната й стойност е 60 млн. лева или цели 35 млн. лева по-малко от прекратения от Борисов търг. Конкурсът привлича всички големи местни строителни компании, а на първо място е класирано обединение "Перелик", включващо "Трейс груп холд", "Виа конструкт груп" (свързано с "Джи Пи Груп"), "Топ енерджи груп" и "Красин". Останалите учатници – консорциумите "Зелени балкани", "Екип 99", "Лес груп" (с участието на "Водстрой 98" и ГБС) и "Горски пътища Смолян" обжалват. В крайна сметка КЗК постановява, че търгът е незаконосъобразно проведен, защото в тръжната комисия има двама юристи и един ВиК експерт, но нито един инженер или проектант, който да има опит с предмета на поръчката. Антимонополната комисия връща офертите за повторно разглеждане, но в крайна сметка Южноцентралното предприятие прекратява търга с мотива, че методиката за оценка е сгрешена. Конкурсът е подновен чак през октомври 2015 г. като цената му е скочила на 95 млн. лева без ДДС. От обявлението става ясно, че в новата поръчка освен проектиране и строителство на горски автомобилни пътища и транспортна техническа инфраструктура са включени и проектиране, авторски надзор и изграждане на технико-укрепителни съоръжения на територията на ЮЦДП. На 29.10.2015 г. в КЗК постъпва жалба от "Водстрой 98" срещу условията на конкурса. Дружеството настоява и за временно прекратяване на поръчката до произнасяне на комисията. Какви са възраженията на "Водстрой 98" така и не става ясно, защото на 04.11.2015 г. компанията оттегля жалбата си. Конкурсът продължава с прием на оферти. Три месеца по-късно, малко преди избора на изпълнител, търгът е прекратен по нареждане на премиера. Официалните мотиви ще бъдат обявени до края на деня, казаха от Министерство на земеделието.
Източник: Капитал (18.02.2016)

Софийският районен съд отмени рекордната по размер глоба на "Икономедиа", наложена преди повече от година от Комисията за финансов надзор (КФН) за пазарни манипулации. През януари 2014 г. ръководената от бившия депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев КФН издаде няколко наказателни постановления, с които наложи санкции от общо 160 хил. лв. на "Икономедиа". Най-голямата глоба - от 100 хил. лв., беше по производство, започнало след жалба на "Първа инвестиционна банка" АД. Именно тази санкция беше отменена от Софийски районен съд (СРС), става известно от решението. "Инкриминираната" от КФН статия в "Капитал" е озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и е публикувана в дните на банковата криза през лятото на 2014 година - след поставянето на КТБ под особен надзор. В нея се разказва как около Първа инвестиционна банка се създава напрежение, което не отговаря на реалната ситуация в банката. От КФН приемат, че публикацията може да "създаде невярна представа у вложителите", и поради тази причина от контролния орган приемат, че е пазарна манипулация. В публикацията се твърди, че свързаните с Делян Пеевски дружества "Водстрой 98", "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой" и "Булгартабак" са преместили сметки от КТБ "основно в ПИБ". Цитирайки източник от една от компаниите, "Капитал" пише, че "командата към тези фирми е била спешно да си изтеглят парите" от ПИБ. КФН приема, че след като Делян Пеевски не е декларирал пред Сметната палата собственост в цитираните дружества, а и според Търговския регистър собствениците са други, то твърдението, че фирмите са контролирани от него, е невярно и съответно е налице пазарна манипулация. Съдът приема, че статията не цели уронване престижа на ПИБ. "Наказващият орган е следвало да санкционира единствено разпространяването на такава информация, която обективно е насочена къмманипулация на финансовия пазар, а не всяко предаване или статия, които търсят причините за изненадващата банкова криза и съдържат недоказани твърдения", пише съдия Качерилска в мотивите си. Съдът е записал в мотивите си, че има разлика между формална собственост и контрол (както се твърди в статията) над едно дружество.Практиката на КФН да санкционира медии беше остро критикувана от Съвета на Европа, като казусите попаднаха в доклада на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. В началото на миналата година той коментира действията на финансовия регулатор така: "Най-големият проблем е способността на механизма за финансов надзор да налага глоби на медиите. Не ми е известно да има друга страна по света, в която това може да се случи. Това е недопустимо, не бива да се случва. Един финансов регулаторен орган не знае нищо за медиите, за свободата на медиите и не би трябвало да има властта да налага глоби на медии. На това трябва да се сложи край. Защото би било много трудно да се пише за финанси и банки, ако те се страхуват, че ще им бъде наложена огромна глоба. "От общо четирите наложени глоби на "Икономедиа" АД три (две по 5 хил. лв. и една от 100 хил. лв.) бяха отменени на първа инстанция (по едно от делата Софийският административен съд отмени решението на долната инстанция и потвърди глобата от 5 хил. лв., наложена на "Икономедиа" за възпрепятстване действията на КФН).Друга глоба, наложена по същото време на "Икономедиа", на стойност 50 хиляди лв. е за статия в "Капитал Дейли" по повод дивидента за 2013 г., който ще се разпредели на общо събрание на "Софарма". Делото по нейното обжалване е висящо. Освен "Икономедиа" КФН глоби и врачанския сайт "Зов Нюз" с 50 хил. лв. както и журналист от местния вестник "Конкурент". Последната глоба беше отменена на две инстанции.Атаката на КФН срещу "Икономедиа" започна, след като "Дневник" писа, че председателят на КФН Стоян Мавродиев е призован за свидетел по процеса за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо. Според прокуратурата през офшорни фирми, свързани с Мавродиев, са минавали част паричните потоци, генерирани от трафик на наркотични вещества.
Източник: Дневник (14.03.2016)

Вноската на ПИБ във Фонда за преструктуриране на банки е 8,65 млн. лв. Вноската на Първа инвестиционна банка (ПИБ) в новия Фонд за преструктуриране на банки (ФПБ) е 8,647 млн. лв. Това става ясно от одитирания годишен финансов отчет на публичната банка, разпространен чрез БФБ-София. Участващата в състава на водещия индекс SOFIX кредитна институция е направила разход за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на 32,886 млн. лв. Сумата е по-малка спрямо внесените 33,308 млн. лв. през 2014 г. Малко са банките, които са оповестили своите одитирани отчети за 2015 г., от които може да има повече информация за размера на вноските им за новосъздадения ФПБ, тъй като данни за всяка банка няма нито на сайта на ФГВБ, който го управлява, нито на БНБ, която определя размера на вноската. Ясна е само цялата сума, която банковият сектор трябваше да внесе. От петте най-големи банки по размер на активите освен ПИБ одитиран отчет има и Банка ДСК. Но от него не става ясно какви са вноските за двата фонда. В отчета има статия „Вноски към гаранционни фондове“, която може би обобщава двете вноски, и към 31 декември 2015 г. стойността по позицията е 40,57 млн. лв. спрямо 32,353 млн. лв. в края на 2014 г. От другите публични банки – Централна кооперативна банка АД, Тексим Банк АД и Българо-американска кредитна банка АД, само ЦКБ споменава, че е извършила разходи за двата фонда, но като цяло трите банки не посочват конкретна цифра за вноските. По принцип вноските са свързани с оперативната дейност и се считат за административни разходи, но към които се осчетоводяват и други разходи. Ето защо не може еднозначно да се разбере колко точно са вноските. Досега само обявената за продажба ТБ „Виктория“ оповести, че е внесла 984 хил. лв. във ФПБ. Що се отнася до отчета на ПИБ – впечатление прави оповестяването, че през 2015 г. банката започва да отчита нов клас активи – „инвестиционни имоти“, чийто размер към 31 декември 2015 г. е 206,244 млн. лв. и който включва земи и сгради, с цел генериране доходност от наеми и увеличение на стойността. По статията като „Прехвърлени от активи придобити като обезпечения в предходни отчетни периоди“ има 91,837 млн. лв., по „Прехвърлени от активи придобити като обезпечения в текущия отчетен период“ има 2,467 млн. лв., докато „Преоценката на инвестиционни имоти до справедлива стойност, призната при прехвърлянето“ е в размер на 111,94 млн. лв. Статиите може би имат връзка с придобитите в края на 2015 г. активите на „Кремиковци“, за които ще търси продавач. Цената на трансакцията не бе оповестена. Припомняме и че до края на май 2016 г. ПИБ трябва да върне остатъка от 350 млн. лв. от държавната подкрепа, след като в началото на 2016 г. погаси още 100 млн. лв. от нея. Днес акциите на ПИБ поскъпнаха с 2,5% до 1,899 лв. за брой и 208,89 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2016)

Българските акционери в Първа инвестиционна банка (ПИБ) ще търсят подкрепата на останалите акционери за промени в Устава на банката, които да позволят нов дълг до 2 милиарда лева ($1.16 милиарда/1.02 милиарда евро) чрез емисия дългови книжа в рамките на следващите 5 години, съобщи Seenews.com. Предишният 5-годишен период, през който Управителният съвет, с одобрението на Надзорния съвет, може да издава дългови ценни книжа до 2 милиарда лева, изтича тази година. Предложеното изменение е включено в дневния ред на годишното събрание на акционерите, насрочено за 16 май. В момента текат стрес тестовете на българските банки, които започнаха на 15 февруари и ще продължат до 29 юли тази година. Те ще оценят качеството на активите на банките в Българи. Анализът на данните ще бъде извършен до 13 август, когато се очаква да бъдат публикувани резултатите от стрес тестовете – това предвижда графикът, изготвен от БНБ. В съобщението за годишното събрание, ръководството на ПИБ предлага да не се раздават дивиденти и нетната печалба от 2015 година да се използва за увеличение на капитала. Неконсолидираната нетна печалба на ПИБ спадна до 12.5 милиона лева през миналата година от 30.6 милиона лева през 2014 г. и се дължи на по-ниските приходи от основната банкова дейност и по-консервативна политика на провизии. Консолидираната нетна печалба падна до 17.9 милиона лева от 30.8 милиона лева през 2014 г., нетният доход от лихви е спаднал с 9.7% до 263.5 милиона лева, а нетните приходи от такси и комисиони са намалели с 3.7% до 84.2 милиона лева. Към края на 2015 г., общата капиталова адекватност на ПИБ (на неконсолидирана основа) е 15.04 %, което е спад от 15.22% година по-рано. Коефициентът на ливъридж е 10.2 в края на миналата година. Между март 2011 г. и ноември 2013 г. ПИБ е емитирала облигации за общо 100 милиона евро, част от които още се търгуват на Люксембургската фондова борса. Ръководството на ПИБ има право да емитира до 2018 година ипотечни облигации до 100 милиона лева с падеж до 10 години. ПИБ е третият най-голям кредитодател в България с пазарен дял от 9.9% в края на 2015 г., според данни на централната банка. След като КТБ фалира, банката се изкачи нагоре. През есента на 2014 година ПИБ получи държавна подкрепа в размер на 1.2 милиарда лева, като върна по-голямата част от средствата. Остават още 350 милиона лева, които трябва да върне до 28 май тази година. През май м.г. международната кредитна агенция Fitch понижи дългосрочния рейтинг на ПИБ с три стъпки – от ВВ- на В- със стабилна перспектива. Намален е рейтингът за подкрепа от 5 на 3, както и т. нар. Support Rating Floor – от ВВ- на „No Floor“. Краткосрочният рейтинг остава В, а т. нар. Viability Rating – b-. Fitch отбеляза слабости в корпоративното управление, висока концентрация при кредитополучателите, влошаващо се качество на активите, ниска рентабилност и умерена капитализация.
Източник: Други (14.04.2016)

Fibank (Първа инвестиционна банка) и MasterCard стартират иновативна платформа за електронни плащания, позволяваща на клиентите да използват своите смартфони, поддържащи NFC технология, за бързо и сигурно средство за разплащане на всички терминали с безконтактна функция, които приемат MasterCard. Подобна платформа за дигитални плащания се предлага за първи път в България и на Балканите. "Fibank разработи своя собствена услуга - Digital Payments. Тя позволява на клиентите да управляват дигитална банкова карта чрез мобилно приложение на своите телефони. След активиране на приложението те могат да правят плащания през мобилното устройство. Плащанията с услугата на Fibank и MasterCard могат да бъдат извършвани на всички видове терминали, приемащи безконтактни карти", сподели Светослав Молдовански, главен оперативен директор (COO), член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Fibank. Ваня Манова, регионален мениджър на MasterCard за България и Македония, добавя: "Въвеждането на дигитални карти от Fibank и MasterCard е важен крайъгълен камък за сферата на разплащанията в България, тъй като това наистина иновативно решение ще даде възможност на потребителите да извършват сигурни безконтактни плащания чрез използването на мобилен телефон. Според нашето изследване MasterIndex 2015 66% от картодържателите биха искали да извършват мобилни плащания, което означава, че българските потребители имат готовност и желание да възприемат такава технология.“ Безконтактните плащания на MasterCard се приемат в 74 страни и повече от 4 милиона търговски обекта по света. Само в Европа те са на разположение в 40 държави, като вече има повече от 10 държави с по над 5 милиона безконтактни карти или устройства в обращение във всяка.
Източник: Новинар (21.04.2016)

Fibank (Първа инвестиционна банка) и MasterCard стартират иновативна платформа за електронни плащания, научи "Стандарт". Тя ще позволява на клиентите да използват своите смартфони, поддържащи NFC технология, за бързо и сигурно средство за разплащане на всички терминали с безконтактна функция, които приемат MasterCard. Подобна платформа за дигитални плащания се предлага за първи път в България и на Балканите. "Fibank разработи своя собствена услуга - Digital Payments. Тя позволява на клиентите да управляват дигитална банкова карта чрез мобилно приложение на своите телефони. След активиране на приложението, те могат да правят плащания през мобилното устройство. Плащанията с услугата на Fibank и MasterCard могат да бъдат извършвани на всички видове терминали, приемащи безконтактни карти", сподели коментира Светослав Молдовански, Главен оперативен директор (COO), член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на Fibank. "Въвеждането на дигитални карти от Fibank и MasterCard е важен крайъгълен камък за сферата на разплащанията в България, тъй като това наистина иновативно решение ще даде възможност на потребителите да извършват сигурни безконтактни плащания чрез използването на мобилен телефон. Според нашето изследване MasterIndex 2015, 66% от картодържателите биха искали да извършват мобилни плащания, което означава, че българските потребители имат готовност и желание да възприемат такава технология", заяви Ваня Манова, Регионален мениджър на MasterCard за България и Македония. Безконтактните плащания на MasterCard се приемат в 74 страни и повече от 4 милиона търговски обекта по света. Само в Европа те са на разположение в 40 държави, като вече има повече от 10 държави с по над 5 милиона безконтактни карти или устройства в обращение във всяка. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (21.04.2016)

ПИБ, Биовет и Алкомет със силен ръст на печалбата на годишна база Първа инвестиционна банка АД, Биовет АД и Алкомет АД реализират силен ръст на нетната печалба през първото тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г., показва преглед на Investor.bg на база публикуваните отчети за първото тримесечие на тази година. През миналата седмица Неохим АД обяви 3,5 пъти по-голяма печалба до 22,3 млн. лв. за първото тримесечие. Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) отчита печалба от 22,65 млн. лв. за първото тримесечие на 2016 г. спрямо 1,47 млн. лв. за същия период година по-рано, или повишение от 15,4 пъти. Отчетът е публикуван от БНБ. Подобрението на резултата е с около 21 млн. лв. Само разходите за лихви намаляват с 22,6 млн. лв. на годишна база до 35 млн. лв. за първото тримесечие на годината. Надолу обаче са и приходите от лихви с 6 млн. лв. до 112,7 млн. лв. Съществено влияние имат намалението на административните разходи с 8,9 млн. лв. на годишна база до 38,7 млн. лв. за тримесечието, намалението на разходите за обезценки с 6,1 млн. лв. до 27,4 млн. лв., както и повишението на „други оперативни разходи“ с 9,7 млн. лв. Вече традиционно ПИБ включва печалбата за първото полугодие в собствения капитал от първи ред. И на общото събрание на акционерите, свикано за 16 май 2016 г., има предложение да не се изплащат дивиденти и да не се извършват други отчисления от печалбата на банката през 2016 г. (текущата година), с цел включване на печалбата за шестмесечния период, завършващ на 30 юни 2016 г., в базовия собствен капитал от първи ред на ПИБ. Портфейлът от кредити и вземания на ПИБ намалява с 593 млн. лв. през последните 12 месеца до 5,23 млн. лв. на 31 март 2016 г. В същото време материалните и други активи нарастват с 658 млн. лв. до 1,36 млрд. лв., а общите активи намаляват с 506 млн. лв. до 8,42 млрд. лв. „Финансовите пасиви, оценени по амортизирана стойност“, основно депозити, намаляват с 550 млн. лв. за година до 7,62 млрд. лв. към 31 март 2016 г. Биовет АД отчита нетна печалба от 2,3 млн. лв. за тримесечието на 2016 г., което е ръст от 8,74 пъти спрямо 263 хил. лв. неконсолидирана печалба за същия период на миналата година. Подобрението на общия резултат е с 2,04 млн. лв., а подобрението само при валутните разлики е с 1,94 млн. лв. Приходите от продажби се увеличават с 18% на годишна база до 52,7 млн. лв. за януари-март 2016 г. Отчетът е публикуван чрез БФБ. Алкомет АД Шумен отчита 7,27 пъти повишение на печалбата до 7,54 млн. лв. за януари-март 2016 г. Отчетът е публикуван чрез БФБ. Подобрението е въпреки спада в продажбите с 5,3% на годишна база до 82,5 млн. лв. Приходите намаляват изцяло поради по-ниските нива на цената на алуминия на Лондонска метална борса, се казва в междинния доклад на дружеството. Намалението в разходите за материали поради спада в цената на основната суровина и подобрената ефективност на производствените процеси са причините за силния ръст на печалбата. Разходите за материали намаляват с 16,4 млн. лв. на годишна база до 57,1 млн. лв. за януари-март 2016 г. Производственият капацитет на Алкомет АД, включително и пуснатите в експлоатация нови производствени мощности, са били натоварени на 100% с поръчки през първото тримесечие, става ясно от междинния доклад.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2016)

Омбудсманът Мая Манолова отличи Fibank с приз „Добро сърце“ На тържествена церемония в столичния Централен военен клуб националният омбудсман Мая Манолова отличи Fibank (Първа инвестиционна банка) с приз „Добро сърце“. Отличието бе връчено на банката по повод нейното активно участие и подкрепа в националната кампания „Великден за всеки” - „Дари празник за баба и дядо“. С почетни статуетки, плакети и медали също така бяха наградени кметове, министри, ръководители на обществени, частни и работодателски организации, граждани, доброволци и много съмишленици на благородната инициативата, която се реализира под патронажа на омбудсмана.
Източник: Труд (12.05.2016)

ПИБ върна още близо 100 млн. лв. от държавната подкрепа Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) върна предсрочно още 97,3 млн. лв. от предоставената й през 2014 г. държавна подкрепа. Така третата по размер на активите кредитна институция у нас остава да погаси точно 252,686 млн. лв. до края на май. Изплатените на Министерството на финансите 97,3 млн. лв. са в допълнение към издължените през януари 100 млн. лв. През 2015 г. банката върна 464,297 млн. лв., от които 450 млн. лв. главница и 14,297 млн. лв. лихви. Oбщата изплатена сума през първото тримесечие на 2016 г. е 200 млн. лв., макар че изчисленията на база отчета показват плащане за 97 млн. лв. През първото тримесечие на 2016 г. най-голямата банка по размер на пазарната капитализация на Българска фондова борса спечели 22,7 млн. лв., което е над 15 пъти повече от нетната печалба за 1,47 млн. лв., инкасирана в периода януари-март 2015 г. Коефициентът на ликвидност на ПИБ, към 31 март 2016 г. достига 22,75%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2016)

Fitch потвърди рейтинга на Fibank със стабилна перспектива Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния рейтинг (Long-term IDR): ‘B-’, със стабилна перспектива на Fibank (Първа инвестиционна банка). Fitch оценява положително развитието на корпоративното управление и управлението на риска на банката. Fibank реализира този проект съвместно с дългогодишния си партньор - Международната финансова корпорация (IFC). Организационните промени, включването на Главен финансов директор (CFO), Главен директор риск (CRO) в Управителния съвет и още един независим член в Надзорния съвет с богат международен опит, също са оценени положително от рейтинговата агенция. Постигнатите добри финансови резултати през първото тримесечие на 2016 г. са потвърждение на посоката за развитие на Fibank.
Източник: Монитор (18.05.2016)

Fibank върна получената държавна подкрепа от 1,2 млрд.лв. Съгласно одобрения от Европейската комисия план, Fibank (Първа инвестиционна банка) погаси получената през юни 2014 г. държавна подкрепа от 1.2 млрд. лв., съобщиха от трезора. Международната рейтингова агенция Fitch потвърди кредитния рейтинг на Първа инвестиционна банка със стабилна перспектива.
Източник: 24 часа (27.05.2016)

Съгласно одобрения от Европейската комисия план, Fibank (Първа инвестиционна банка) погаси получената през юни 2014 г. държавна подкрепа от 1.2 млрд. лв., съобщиха от финансовата институция. Международната рейтингова агенция Fitch потвърди кредитния рейтинг на Първа инвестиционна банка със стабилна перспектива. Към момента на Българска фондова борса (БФБ) са изтъргувани 6 378 лота на банката като цената на книжата остава без промяна на ниво от 1.80 лв. за брой.
Източник: profit.bg (27.05.2016)

Оборот от над 3 млн. лв. на регулиран пазар на БФБ днес Търговията с акции на няколко компании бе в основата на оборота от над 3 млн. лв. на регулиран пазар на Българска фондова борса (БФБ) днес. Над 700 000 лв. дойдоха от сделки с облигации. Общо над 514 000 лота на Първа Инвестиционна Банка смениха собствениците си. Цената на книжата нарасна с над 2% до 1.82 лв. Обемът при Трейс груп холд днес надхвърли 117 000 акции, като книжата на дружеството поевтиняха с 1.67% до 5.3 лв. за брой. Със сериозен принос бяха и изтъргуваните над 60 000 лота на Формопласт, чиято пазарна капитализация нарасна с близо 2%. Акциите на дружеството затвориха на цена от 4.99 лв. за брой. Обемът по позицията на Синтетика днес бе от 7 700 лота, а цената на акциите на компанията остана без промяна на ниво от 39 лв. Сред компаниите с по-голям обем днес се нареди и Зърнени храни България. Броят на изтъргуваните по позицията акции достигна близо 50 000 лота, а книжата на компанията се оскъпиха с над 2% до 0.29 лв. Ръстът при Химимпорт бе от над 4% до 1.14 лв. за акция при изтъргувани близо 28 000 лота. Повечето индексите записаха повишения за деня. SOFIX затвори с 0.4% нагоре на 443.11 пункта, докато повишението при BGBX40 бе от 0.27% до 88.06 пункта. BGREIT затвори почти без изменение на ниво от 101.32 пункта, докато BGTR30 добави 0.21% до 369.43 пункта. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Oborot-ot-nad-3-mln-lv-na-reguliran-pazar-na-BFB-dnes/nid-151502.html
Източник: Дарик радио (02.06.2016)

Дивидентна смелост В годината на голямата течаща проверка на качеството на активите в банковата система логичното очакване е всяка банка да иска да трупа максимално буфери, в случай че резултатите покажат изненади. Затова и генерираната миналата година печалба от 900 млн. лв. изглеждаше като добра опция за капитализиране, което допълнително да подсили показателите на сектора. Над половината от тази сума обаче ще напусне системата под формата на дивиденти. Засега още много от банките не са провели общите си събрания, но дори и само гласуваните от двете най-големи на пазара - Уникредит Булбанк и ДСК, вече правят внушителните 466 млн. лв. Решението може да се разглежда и като демонстрация на увереност в собствените сили, защото и двете банки всъщност увеличават разпределяните към собствениците си средства, а сумата доближава гласуваните миналата година 479 млн. лв., които обаче бяха дадени от шест банки. Картината в сектора сериозно варира. Нормално е банките с чужда собственост и тези, които са лидери на пазара или по-ключови части от международните си групи, да се чувстват уверени, че при нужда могат да получат обратно подкрепа. Освен това и банките в страната оперират с различни нива на капиталов излишък над изискваните от регулатора, така че някои имат повече сигурност, че, каквото и да покаже стрес тестът, ще имат достатъчно възможност да поемат загубите. Същевременно банките с местна собственост, както и донякъде тези с централи в нестабилната Гърция, където никога не се знае дали няма изневиделица да се развихри нов кризисна ситуация, имат всички причини да са по-предпазливи и да бранят всеки лев капитал. За втора поредна година най-внушителното дивидентно плащане идва от ДСК. Банката вече е провела общото си събрание на 30 март, като решението е да се разпределят 321 млн. лв. дивидент за 2015 г. Любопитно е, че за втора поредна година сумата, която банката превежда на собственика си - унгарската OTP, е по-голяма от генерираната печалба за годината. В случая тя е 305.8 млн. лв., като към нея от банката добавят и още 15.2 млн. лв. неразпределена печалба от минали години. За 2014 г. ДСК преведе 289.85 млн. лв. дивидент при 226 млн. лв. печалба, така че като цяло коефициентът на разпределение намалява и банката раздава по-малко от натрупаните си печалби. Другият гигант - Уникредит Булбанк, макар и също с внушителен дивидент от 145 млн. лв., е доста по-консервативен в действията си. Решението е да се разпредели половината печалба за 2015 г., а "останалата половина ще остане в банката като неразпределена печалба и ще бъде реинвестирана в нови проекти", гласи официалното съобщение от институцията. Така Уникредит Булбанк реално допълнително засилва показателите си за капиталова адекватност, въпреки че и без това банката работи с едни от най-високите нива на пазара. Всъщност с нейните 24.7% обща капиталова адекватност и 24.4% от първи ред към края на 2015 г. тя е чувствително над средните за системата стойности и разполага с над 1.1 млрд. лв. излишък над изискваното от регулатора 13.5% (което включва и буфери). А без тях стойността достига близо 1.5 млрд. лв. БНБ вече обясни, че ако при стрес тестовете капиталът на някоя банка падне в зоната на буферите, няма да следват директно надзорни мерки, а ще се изисква план за възстановяване. Същевременно ДСК е в средата на класацията по този показател със 17.26% обща адекватност, излишъкът й от капитал е 241 млн. лв. с буферите и близо 600 млн. лв. без тях. В тези числа обаче не е включена печалбата за 2015 г., която сега се разпределя, така че показателите й няма да се свият чувствително. Още повече че и при двете банки трябва да се има предвид, че от началото на годината продължават да отчитат печалби, като само за първото тримесечие те са по над 70 млн. лв. Те също при нужда биха могли да бъдат капитализирани. Дали и други банки ще дадат дивиденти още не може да се каже, тъй като за много от тях дори не са свикани общи събрания. Някои са и еднолични дружества, така че решението на собственика може да се оповести и без публична покана. Нормално обаче може да се погледне към институциите, разпределяли част от печалбата и предходната година. Тогава Райфайзенбанк (България) също като ДСК разпредели и печалби за минали години - 69.8 млн. лв. дивидент, което надвишава с 50% финансовия й резултат за 2014 г. За 2015 г. печалбата й расте на 61.4 млн. лв., а капиловата й адекватност е по-висока и от тази на Уникредит Булбанк (36.5% обща и 25.4% от първи ред). Така че при желание от собственика й банката спокойно може да си позволи да продължи дивидентната си политика без опасност да влезе в пререкания с регулатора. От другите гласували дивиденти за 2014 г. за Прокредит банк още няма информация за общо събрание, а "Алианц" има свикано за 27 май, но още няма решения, а от дневния му ред не се разбира какво предлага мениджмънтът. За разлика от предходната година този път Сосиете Женерал Експресбанк ще се въздържи от дивидент. Според поканата за общо събрание в Търговския регистър не само цялата печалба за 2015 г. от 73.4 млн. лв., а и още 17.2 млн. лв. неразпределени печалби от минали години (появили се в резултат на смяна на счетоводната политика) ще бъдат отнесени към допълнителни резерви. Това беше очаквано, тъй като банката оперира с едни от най-ниските нива на капитал над регулаторно изискваните. Още през април главният финансов директор на Сосиете Женерал Експресбанк Славейко Славейков заяви пред "Капитал", че "банката няма да разпределя дивиденти през годината и ще капитализира 92 млн. лв. печалби от минали години, което допълнително ще повиши капиталовата адекватност от първи ред до 5% над регулаторния минимум и общата капиталова адекватност до 3% над регулаторния минимум". За другите големи банки в страната по-скоро не може да се очакват дивиденти. От поканата за общо събрание на Пощенска банка става ясно, че и тя планира да внесе печалбата в капитала си, още повече че покрай придобиването на клон на Alpha bank през март тя дори получи 55 млн. евро капиталова инжекция от акционерите си. В дневния ред за свиканото събрание за ОББ няма точка за разпределяне на печалбата. Третата по активи ПИБ вече проведе общо събрание, на което беше взето решение да се капитализара печалбата за 2015 и евентуалната за 2016 г. Това ще й позволи да вкара в капитала си за регулаторни цели и реализираната печалба през първото полугодие на 2016 г. При БАКБ вече също има решение за капитализация. За местните банки, без подкрепа от банка майка, и особено за борсовите набирането на капитал е по-трудно и времеемко, като при по-лоши от очакваните резултати може да се окаже проблем да привлекат инвеститори. Затова и от банките с българска собственост едва ли може да се очаква дивидент предвид, че за тях е по-ключово да консервират капитала си.
Източник: Капитал (06.06.2016)

ДСК е най-магнетичният банков бранд ДСК, УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка са банките у нас, които имат най-голяма сила да привличат и задържат своите потребители. Това става ясно от второто издание на класацията „Магнетичните брандове“ на стратегическото звено в Saatchi&Saatchi - Brandworks и агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. То представя топ 10 на най-магнетичните брандове в категорията „Банки“ и се базира на онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души. "Данните показват ДСК като банка, която хората чувстват близка и до голяма степен доверена. Това се свързва както с историческия произход на банката, така и с успешното защитаване на тази територия във времето – чрез продуктите, клоновата мрежа и обслужването на банката", изтъкват от Saatchi Brandworks. Според анализа втората в класацията – УниКредит Булбанк, е изградила у хората доверие заради стабилността си през годините, като е добавила в имиджа си нови елементи – престиж, иновативност, развитие. Третата финансова институция – ПИБ, се възприема като банка, обърната към клиента. Тя обаче така и не успява да внуши доверие и изостава непропорционално много по този показател, отбелязват от Saatchi Brandworks.
Източник: Медия Пул (07.06.2016)

Фондът за гарантиране на влоговете няма нужда от допълнителни средства Към момента Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) няма необходимост от допълнително финансиране, съобщава финансовият министър Владислав Горанов в писмен отговор до депутата от Реформаторския блок Петър Славов, публикуван на страницата на Народното събрание. Славов пита и какви възможности има за пренасочване на върнатите от Първа инвестиционна банка (ПИБ) 1,2 млрд. лева ликвидна подкрепа към фонда. Според финансовия министър не е налице нуждата от такива действия. Той напомня, че правителството е предоставило заем от 2 млрд. лева на фонда, с които да бъдат изплатени гарантираните влогове в КТБ. Към април 2016 година усвоената сума по този заем е 1,677 млрд. лева. Наличните средства в институцията към 31 май са малко над 457 млн. лева. Владислав Горанов посочва още, че през февруари ФГВБ е сключил две заемни споразумения на стойност от по 300 млн. евро с Международната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие. Правителството изпрати предложение до Народното събрание да одобри държавната гаранция по тези заеми. В началото на месеца парламентарната комисия по бюджет даде одобрение на това искане. Финансовият министър е категоричен в своя отговор, изпратен до Петър Славов, че от средата на август 2015 година е в сила и нов режим за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, което "значително намалява вероятността за възникване на необходимост за изплащане на гарантираните влогове, респективно размера на сумите за изплащане и участие на ФГВБ в преструктурирането".
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2016)

БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ с нов главен изпълнителен директор Вчера (8 юни 2016 г.) се проведе Общо събрание на акционерите на „Борика – Банксервиз АД (БОБС). На събранието бяха приети годишните отчети за дейността на дружеството през изминалата 2015 г. и бе избран нов главен изпълнителен директор, както и нов състав на Съвета на директорите. Акционерите на БОБС избраха Мирослав Вичев за главен изпълнителен директор на дружеството. Той е възпитаник на Английската езикова гимназия и Техническия университет в София, където завършва с отличен успех. Кариерата му преминава през различни позиции в ИТ сектора. Той започва кариерата си в Българска Пощенска банка, като достига до поста ръководител "Приложни системи". От 1996 до 2000 г. е мениджър, а по-късно и старши мениджър в "Управленско консултиране и ИТ" на Deloitte & Touche. От 2000 до 2002 работи като ръководител Консултантски отдел в Майкрософт България, като в същия период е и консултант по избора на система РИНГС към БНБ. Кариерата му преминава през ТБ „Биохим“, където е директор ИТ и участва в обновяването на основната банкова система. От декември 2003 година е член на УС, а впоследствие и изпълнителен директор на Банка ДСК, където има ключова роля в трансформацията на традиционна държавна институция в модерен лидер на пазара, цялостно внедряване на банкова система и изграждане на самостоятелен картов център. Междувременно е член на Надзорния съвет на пенсионна компания „ДСК Родина“, член на Съвета на директорите на „Дружество за касови услуги“ и член на Съвета на директорите на OTP Bank (Русия). Благодарение на натрупания опит и успешни проекти, Мирослав Вичев израства в групата OTP до ниво заместник на главния изпълнителен директор на OTP Bank (Унгария) и CIO на банковата група. На общо събрание бе гласуван и нов състав на членовете на Съвета на директорите (СД). Новите членове са представители на Пощенска банка и Първа инвестиционна банка. Съветът напускат Райфайзенбанк и Банка Пиреос. В края на годината броят на участниците в системата БОРИКА е 28, от които 25 банки и 3 платежни институции. През 2015 г. в системата за картови плащания БОРИКА са извършени 171 811 хил. бр. трансакции и ръст спрямо 2014 г. от 9.7%. Пренесените суми са на стойност 18 845 млн. лв. и ръст спрямо предходната година от 15.4%. През годината са извършени 77.008 млн. бр. трансакции от тип теглене на банкноти на АТМ на обща сума 13.347 млрд. лв., което е 5.5% ръст спрямо предходната година. Плащанията на стоки и услуги на ПОС терминал са 54.557 млн. бр. на обща сума 3.504 млрд. лв. и ръст от 17.4 % спрямо 2014 г. И през 2015 г. тенденцията на увеличение на относителния дял на броя трансакции през ПОС спрямо дела на трансакциите през АТМ терминали се запазва. Средната стойност на едно теглене от АТМ е 173.3 лв., а средната стойност на транзакция от ПОС е 64.2 лв.
Източник: profit.bg (10.06.2016)

Кредити на 242 компании, отпуснати от търговските банки до края на март 2016 г., е гарантирал Националният гаранционен фонд (НГФ), който е част от Българската банка за развитие. В подкрепените фирми работят над 5200 души, става ясно от съобщение на фонда. Кредитите по гаранционната схема за собствен риск на фонда, която стартира в края на 2015 г., са отпуснати от Алианц банк, Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк, СИБанк, Ти Би Ай Банк, УниКредит Булбанк. Общата стойност на финансираните от банките партньори проекти е 80 млн. лв.
Източник: Сега (14.06.2016)

ПИБ се среща с акционерите си за трети път от началото на годината Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) кани миноритарните си акционери на тримесечна среща, която ще се проведе на 22 юни 2016 г. от 10:30 часа в конферентната зала в сградата на банката на бул. „България“ № 81Г, съобщава финансовата институция чрез БФБ-София и електронни писма до Клуба на инвеститора на FIBank. Миноритарните акционери трябва да заявят участие до края на работния ден на 17 юни 2016 г. на адрес ir@fibank.bg, пише в писмото. Срещата е трета с акционерите на банката от началото на годината. Първата се проведе на 1 февруани, а на 16 май беше общото събрание на акционерите на ПИБ. През май банката погаси окончателно получената през юни 2014 г. държавна подкрепа. ПИБ отчете печалба от 22,65 млн. лв. за първото тримесечие на 2016 г. спрямо 1,47 млн. лв. за същия период година по-рано, което представлява повишение от 15,4 пъти. Отчетът е публикуван от БНБ. Подобрението на резултата е с около 21 млн. лв. Само разходите за лихви намаляват с 22,6 млн. лв. на годишна база до 35 млн. лв. за първото тримесечие на годината. Надолу обаче са и приходите от лихви с 6 млн. лв. до 112,7 млн. лв. Съществено влияние има намалението на административните разходи с 8,9 млн. лв. на годишна база до 38,7 млн. лв. за тримесечието, намалението на разходите за обезценки с 6,1 млн. лв. до 27,4 млн. лв., както и повишението на другите оперативни разходи с 9,7 млн. лв. Портфейлът от кредити и вземания на ПИБ намалява с 593 млн. лв. през последните 12 месеца до 5,23 млн. лв. към 31 март 2016 г. В същото време материалните и други активи нарастват с 658 млн. лв. до 1,36 млрд. лв., а общите активи намаляват с 506 млн. лв. до 8,42 млрд. лв. Финансовите пасиви, оценени по амортизирана стойност - основно депозити, намаляват с 550 млн. лв. за година до 7,62 млрд. лв. към 31 март 2016 г. Акциите на банката поевтиняват с 14,37% в последните 12 месеца до 2,056 лв. за акция и 226 млн. лв. пазарна капитализация. Само през последния месец обаче има ръст с 14,22%.
Източник: Инвестор.БГ (17.06.2016)

ПИБ е изплатила ликвидната подкрепа на 17 транша Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) е изплатила ликвидната подкрепа, предоставена от Министерството на финансите (МФ) през лятото на 2014 г., на 17 транша. Това става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос от народния представител от Реформаторския блок Настимир Ананиев. Третата по големина търговска банка у нас по размер на активите погаси окончателно държавната финансова помощ в края на май 2016 г. Общо възстановените средства от страна на банката възлизат на 1,228 млрд. лв., като в това число спадат и лихви за 28,46 млн. лв. Към отговора е приложена таблица, в която са описани плащанията на главница и лихви от предоставянето на ликвидната подкрепа на 29 юни 2014 г. до погасяването й на 27 май 2016 г. От нея става ясно, че плащания е имало почти всеки месец, понякога и по два пъти в месеца, а през май 2016 г. са направени четири транша. От началото на годината акциите на банката поевтиняват с 0,19% до 2,157 лв. Само за последния месец обаче има поскъпване от 22,6%, голяма част от което дойде след новината за напълно погасената ликвидна подкрепа. Пазарната капитализация на банката възлиза на 237,27 млн. лв., като по този показател тя е петата най-голяма компания на Българска фондова борса.
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2016)

Ръст на печалбата и депозитите отчита ПИБ 21,1% ръст на общите приходи и на печалбата за година отчете ръководството на Първа инвестиционна банка (ПИБ) пред миноритарните си акционери в сряда. Редовната среща с тях е част от политиката на банката по прилагане на международните стандарти за добро корпоративно управление. Пред акционерите главният изпълнителен директор на ПИБ Васил Христов, главният директор на риска Димитър Костов и главният финансов директор Живко Тодоров са представили обзор за представянето на банката през първите три месеца на годината. Фокусът на вниманието е бил внушителният ръст на печалбата. (Всички резултати - виж таблицата) Васил Христов е посочил, че след пълното и предсрочно погасяване на ликвидната подкрепа от страна на банката се наблюдава стабилен ръст на новооткритите депозити. Преди около месец ПИБ погаси преди срока получената през юни 2014 г. държавна подкрепа от 1,2 млрд. лв. в пълно съответствие с одобрения от ЕК план. Пред акционерите Димитър Костов пък е подчертал, че банката се придържа към по-консервативна политика при управлението на кредитите и това значително е намалило кредитния риск. Представен е бил и един от най- новите продукти на ПИБ - дигиталната карта, която представлява иновативна платформа за дигитални плащания. Тя е предложена за първи път както в България, така и на Балканите в сътрудничество с MasterCard. Тъй като интересът към тази услуга е надминал очакванията на банката, ръководството и? е заявило пред акционерите, че интензивното развитие в този пазарен сегмент ще има значителен принос към още по-добри финансови резултати. Димитър Костов пък е запознал акционерите със стратегията на банката, според която фокусът за тази година ще е към кредитна експанзия сред малките и средните предприятия у нас, както и в ритейл сегмента. Тази политика допълнително ще диверсифицира пазарните рискове и ще засили стабилните позиции на банката, смятат от ръководството. Доказателство за отличните финансови резултати е и фактът, че към 14,30 часа в сряда стойността на акциите на банката на българската фондова борса се покачи с 1,73% от старта на борсовата сесия. А през последния месец цената на акциите се е вдигнала с 34,28%. По време на срещата акционерите са обсъдили с ръководството на банката възможността за разпределяне на дивидент и очакваните резултати от провежданата в момента оценка на качеството на активите на всички български банки. Още в началото на годината, преди старта на стрес тестовете и оценката на активите, ръководството на ПИБ обяви, че няма притеснения от тяхното провеждане, като се аргументира с това, че в голяма степен банката вече е преминала такъв преглед през 2014 г., преди изготвянето на плана за нейното преструктуриране.
Източник: 24 часа (23.06.2016)

BG фирма продава пшеница за макарони в Гърция и Италия Възможно ли е в пограничен район да се развива успешен бизнес? При това на място, за спасението на което по времето на социализма беше създадена т.нар. Република на младостта. Отговорът е положителен и го дават една семейна фирма и Първа инвестиционна банка. От години “Клас” ООД развива успешен бизнес в района на свиленградското село Чернодъб, което е на границата с Турция. Дружеството е създадено през 1992 година от братята Ангел и Колю Бееви. В момента се управлява от Марин Беев и Коста Беев, които са съуправители. Към края на 2013 година “Клас” ООД е един от най-едрите земеделски производители в община Свиленград и област Хасково. Дружеството обработва 10 000 дка земеделска земя “Осъществили сме 4 мерки по различни програми. Първата мярка е “Странджа Сакар”, която обхваща нашия регион - от района на Чернодъб до Елхово. Изградихме 222 декара лозови насаждения и купихме селскостопанска техника и прикачен инвентар към нея. Беше на стойност около 600 000 лева и я осъществихме през 2006-2007 година”, разказа съуправителят на “Клас” ООД Марин Беев. Пред 2008 година семейната фирма реализира проект по мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, който е на стойност около 600 000 лева. След това по мярка 123 “Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” дружеството изгражда линията за зърнено житни култури, складово силозно стопанство и административно обслужваща сграда към нея. Стойността е 1,1 млн. евро без ДДС. Следващият проект, който реализира семейната фирма през 2015 г. по мярка 121, е за 750 000 лева без ДДС за закупуване на селскостопанска техника. “Първа инвестиционна банка винаги е играла ролята на един основен гръб за нашия бизнес. Работим с банката от 2004 година и неотменно сме ръка за ръка. Виждам в ПИБ един истински партньор и приятел”, разкрива Марин Беев. Той допълни, че може да говори напълно открито с представителите на банката, защото винаги е получавал разбиране и подкрепата им. “За 12 години партньорство ние с банката сме се доказали един към друг”, категоричен е съуправителят на “Клас” ООД. За бизнесмена отношенията между семейната фирма и Първа инвестиционна банка са доста изчистени. Марин Беев е категоричен, че за него Първа инвестиционна е най-добрата българска банка. “Екипът и? е иновативен и виждат напред в бъдещето. А за банковия сектор, както и за нашия бизнес е много важно човек да може да гледа напред”, категоричен е Марин Беев. Той никога не е усещал Първа инвестиционна банка като тежест или като институция, която го контролира. “Единственият контрол в нашия бизнес, който осъществява банката, е свързан с това дали целенасочено управляваме средствата. Банката никога не се е бъркала в производството ни. По отношение на бизнеса имаме пълна свобода. Ние сме земеделците и преценяваме. Можем да избираме техниката, в която да влагам парите си. Всеки може да си прецени от кой щанд трябва да пазарува. Ние избираме техника, която е подходяща за нашия регион, климатични условия и типа почва. Банката никога не ни е посочвала откъде да купуваме техника и никога не се е бъркала в нашия избор. Напротив, винаги са се съобразявали”, каза Марин Беев. За него и за Коста Беев Първа инвестиционна банка винаги е била коректен партьор, който не налага излишни или изкуствени условия. “Нашата фирма притежава 1000 декара лозя Те са изградени 100 процента върху наша собствена земя. Сортовете са “Каберне совиньон, “Мерло”, “Сира”, “Каберне фран”, “Карменер”, “Мускат отонел” и “Мавруд”. По-голяма част от лозята са изградени с френски посадъчен материал. Изключение правят насажденията с мавруд, който е изготвен в България. Това е един прекрасен български сорт, който добре пасна на климатичните условия в нашия регион”, разказа съуправителят на “Клас” ООД. В лозарството на семейната фирма са ангажирани целогодишно около 40 работници и трима механизатори. Марин Беев подчертава, че “Клас” ООД притежава едни от най-добрите лозя в лозарския регион. Фирмата обаче все още няма винарска изба. Има регистрирана търговска марка - “Блек Оук” (“Черният дъб”). “Бяхме се амбицирали сериозно в тази насока, но го оставихме за следващ етап от развитието на фирмата. Със сигурност ще имаме собствена изба, но това ще стане до 3-4 години”, категоричен е Марин Беев. Семейната фирма обработва и 9000 декара ниви със зърно. 6500 декара са ангажирани с производство на зърнено-житни култури. Фирмата е сериозен производител на семена за посев от ечемик, твърда пшеница, мека пшеница. Дружеството основно се е насочило към семепроизводство на тези 3 култури. Произвежда също черен маслодаен слънчоглед и грах за фураж. Семейната фирма е специализирана в производството на висококачествена твърда пшеница, която се използва най-вече за всякакъв вид макаронени изделия. Основният пазар на дружеството за тази продукция са Гърция и Италия. “Клас” ООД е специализирано в производството на пивоварен ечемик. Фирмата обработва и съхранява зърното по най-съвременни технологии, а новата силозна база, изградена през 2014 година, отговаря на последните изисквания на Европейския съюз Силозната база на семейната фирма в село Чернодъб е изградена върху площ 5800 квадратни метра. Разполага със 7 силоза с капацитет 10 000 тона зърно. На територията на силозната база има изградена високо технологична лаборатория за анализ и окачествяване на селскостопанска продукция на зърнени култури и маслодайни семена. “Общите ни планове с Първа инвестиционна банка е да вървим ръка за ръка напред. Искаме да продължим да работим с тях. Виждам партньорство, колегиалност, разбиране. Продължаваме напред”, каза Марин Беев. Той съветва младите да останат в България, защото тук може да се прояви предприемачески дух. Пожелавам на всеки млад човек да намери такъв партьор, какъвто ние намерихме в лицето на Първа инвестиционна банка, защото така успехът е гарантиран”, каза Марин Беев.
Източник: 24 часа (27.06.2016)

Fibank е една от най-популярните банки сред бизнеса в страната Fibank е банката, която бележи най-голям ръст на разпознаваемост през първото полугодие на 2016 г. сред фирмите в страната, и най-бързо повишава своя коефициент на маркетинговата сила на бранда "Fibank". Коефициентът на маркетинговата сила на марката е сборен показател, включващ разпознаваемост сред клиентите, покритие на изискванията на компаниите, доверие и избор на основна обслужваща банка. Редовното шестмесечено проучване на "Прогрес консулт" е представително за бизнес сектора в България. Сред клиентите на банката, които са я посочили за основна банка, 34% са я избрали заради удобството при обслужване, продуктите и услугите, които предлага, както и заради препоръки от страна на трети лица сред управителите на фирми в България. Втората по обем група - 28% от анкетираните потребители - са избрали Fibank (Първа инвестиционна банка) заради "максимално съответствие с изискванията на клиента".
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2016)

Домакинствата могат да кандидатстват от днес за безвъзмездна субсидия за подмяна на отоплителните си уреди и замяната им с уреди, които използват природен газ. Помощта е в размер на 20% от инвестицията за газифициране, но не повече от левовата равностойност на 1000 евро за инсталации с котли с висок коефициент на действие и до 1200 евро за инсталации, ползващи кондензни котли. Средствата идват от международния фонд "Козлодуй". Процедурата е максимално улеснена и ще работи на принципа "на едно гише". Вчера енергийното министерство сключи договори с 12 газоразпределителни дружества в страната за финансиране с 20 млн. евро на битовата газификация. Ведомството остава отворено за подписване на договори и с останалите газоразпределителни дружества, които реално ще придвижват цялата процедура за улеснение на клиентите, съобщиха от там. За осигуряване на собствения ресурс от 80% домакинствата могат да се възползват от преференциалните кредитни продукти на Сосиете женерал експресбанк и на Първа инвестиционна банка, които се разработват специално за този проект. Това обаче не е задължително, а е допълнителна възможност в подкрепа на потребителите. Отпуснатите безвъзмездни средства ще бъдат достатъчни, за да покрият съфинансирането за над 10 хил. домакинства, показват разчетите по проекта. Краен срок за кандидатстване няма, то ще бъде възможно до изчерпване на финансовия ресурс. Новината бе анонсирана още преди година, когато пред в. "Сега" вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че се подготвя подобна субсидия. Целта бе да се постигне ускорена газификация, която да замени мръсното отопление на въглища и други твърди горива, заради които ЕК не веднъж започва наказателни процедури срещу България. "Това е европейски механизъм за финансиране на енергийна ефективност в жилищния сектор в страната, който съответства изцяло на директивите на ЕС и на приоритетите на българското правителство в тази област", коментира зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков при връчването на договорите. По неговите думи това е и първият проект, с който целево се подпомага газификацията на жилищата като конкретна мярка за енергийна ефективност. Той обясни, че клиентите на газовите дружества трябва само да заявят желанието си да ползват средства по проекта. "След това самото дружество подпомага потребителите при попълване на необходимите документи и поема всички дейности по изпълнението", разясни кандидатстването Станков.
Източник: Сега (08.07.2016)

Fitch повиши рейтинга на ОББ и потвърди тези на Райфайзенбанк и ПИБ Fitch Ratings повиши кредитния рейтинг на Обединена българска банка АД (ОББ) и потвърди тези на Райфайзенбанк България ЕАД и Първа инвестиционна банка АД (ПИБ), гласи решението на агенцията, поместено на нейния сайт. Международната компания повиши оценката си за рейтинга на ОББ от В на В+, като перспективата е стабилна. Същевременно Fitch Ratings потвърждава дългосрочния рейтинг на Райфайзенбанк на ниво от BBB- с негативна перспектива и на ПИБ от B- със стабилна перспектива. Потвърждението при Райфайзенбанк се дължи на потенциалната подкрепа от едноличния ? собственик – австрийската Raiffeisen Bank International (RBI). От Fitch смятат, че е налице висока вероятност българското подразделение да получи подкрепа, ако се наложи, от банката майка заради стратегическото значение на дъщерната й банка за цялостната дейност в региона на Централна и Източна Европа. Негативната перспектива Fitch отдава на рисковете в кредитния профил на RBI. Оценката на компанията за ОББ и ПИБ се базира на техните подобрени финанси. Според Fitch двете банки биха могли да разчитат на подкрепа от държавата заради приетата европейска директива за възстановяване и преструктуриране на банки, според която обезпечените кредитори трябва да участват в евентуално реорганизиране и покриване на евентуални загуби, ако банките не получат държавна подкрепа. Например, за ОББ се казва, че не може да разчита на банката майка National Bank of Greece, която притежава 99,9% от нея, заради ниския рейтинг на гръцката банка. Като цяло Райфайзенбанк и ОББ имат нисък риск пред рефинансирането си, тъй като се финансират сами чрез местни депозити и разполагат с висока ликвидност. Потвърденият рейтинг при ПИБ се базира и на това, че няма съществени промени във финансовите показатели спрямо последната оценка, която бе публикувана съвсем скоро, през май 2016 г. При ОББ повишението отразява подобрения рейтинг за жизнеспособност. За профилите на Райфайзенбанк и ОББ от Fitch посочват техните умерен апетит за риск, значителни капиталови буфери и солидна депозитна база и висока ликвидност. Подобрението при двете банки си личи от постепенното намаляване на необслужваните кредити, за което от агенцията смятат, че ще продължи през 2016 г. и в следващите години. Като цяло според Fitch оперативната среда за българските банки ще остане трудна през втората половина на 2016 г. заради потиснатото кредитно търсене, ниските лихви и растящата конкуренция. Компанията счита, че провеждащите се проверки на качеството на активите и реформи в надзора ще спомогнат за възстановяване на общественото доверие в банковия сектор. Рейтинговата агенция смята, че банките разполагат с достатъчни капиталови буфери, за да поемат значителни допълнителни кредитни провизии, които могат да произтекат от проверката на активите. Потиснатото вътрешно кредитно търсене, придружено с по-ниски пазарни лихвени проценти, се отразяват на рентабилността на българските банки. Въпреки това резултатите им са сравнително добри спрямо представянето на конкурентите им в региона заради все още високите маржове. Кредитната активност едва ли ще се възстанови през второто полугодие, особено сред фирмите, а натискът върху маржовете ще се увеличи, тъй като възможността за допълнително намаляване на лихвите по депозитите е ограничена, пише Fitch.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)

Горещият юни донесе над 260% ръст в оборота на БФБ - София Няколко пъти е скочил оборотът на борсата през месец юни, сочи докладът на БФБ. Общата сума на търговията през месеца е достигнала 33.05 млн. лв., като това е 266.3% ръст спрямо май, а на годишна база повишението достига 80.5%. Капитализацията на пазара нараства с 1.17% на месечна база, достигайки 6.60 млрд. лв., но оставайки 8.7% под стойността и през юни 2015 г. По-голямата активност сред инвеститорите се дължи най-вече на новините, които дойдоха от "Химимпорт". Компанията реши да преобразува привилегированите си акции в обикновени и да плати първи дивидент по последните от излизането си на пазара през 2006 г. Допълнителен стимул оказа и фактът, че държателите на привилегировани книжа имат право да получат дивидент по книжата си преди и след конверсията. Това доведе до усилена търговия с обикновените акции на компанията и 1057 сделки с общ оборот от 4.28 млн. лв. Сегментът с акции Premium, в който се намират книжата на "Химимпорт", в резултат на това покачва оборота си с малко над 900% спрямо май и с 98.65% на годишна база до около 5.92 млн. лв. За ръста в търговията допринасят и акциите на ЦКБ, които са се търгували в обем от 1.06 млн. лв. От гледна точка на капитализацията Premium преборва досегашния негативен тренд и нараства с 16.56% до 1.31 млрд. лв. По-големият сегмент Standard не отстъпва по-назад, като на месечна база оборотът с емисиите в него скача с 278.5% до около 17 млн. лв., 168.55% повече спрямо същия период на миналата година. Капитализацията му спада с 2% спрямо май, достигайки 4.75 млрд. лв. Еуфорията в останалите сегменти оставя назад имотните дружества. Оборотът с емисиите е надолу с около 15% спрямо май до около 1.17 млн. лв. Капитализацията спада с 2.39% за същия период, но остава 0.58% по-висока на годишна база. Топ дружествата в сектора остават силни, като индексът BGREIT завършва юни 0.86% по-висок спрямо май. Повишената активност не подминава и останалите индекси. На месечна база SOFIX нараства с 3.22%, BGTR 30 добавя 2.48%, а BGBX 40 се покачва с 1.57%. На равнище пазар акциите продължават да се обезценяват, като изброените индекси остават под нивата си от миналата година. Активният край на полугодието достига своя зенит при облигациите. Оборотът с корпоративен дълг на борсата расте с 1171% спрямо месец май и с около 167.32% на годишна база, достигайки около 8 млн. лв. В основата е прехвърлянето на различни по-големина пакети, което започна в средата на месеца, най вече на емисиите на "Старком холдинг", "Формопласт", "Велграф асет мениджмънт" и др. Според Красимира Паунина от Select Asset Management превръщането на инициативи като тази на "Химимпорт" в част от политиката и на други публични компании ще спомогне за повишаването на доверието и превръщането на по-високата активност от изолирано явление във фактор на пазара. Важен ще бъде и изходът от проверките на качеството на активите на банките у нас, както и прегледът на балансите на пенсионните и застрахователните компании в България. Според Паунина резултатът в края на тези дългосрочни процедури ще повлияе на настроенията на пазара. Проблемите на ПИБ и фалитът на КТБ през 2014 г. бяха един от основните удари по ликвидността на борсата. Стабилността при застрахователите, от друга страна, е важна за пазара заради позицията им на сериозен институционален инвеститор.
Източник: Капитал (15.07.2016)

Експат и Химимпорт формираха по-голяма част от оборота на БФБ за деня Сесията на Българската фондова борса (БФБ) приключи с превес на оптимизма за втори ден. Единствено секторният BGREIT приключи търговията с понижение. Индексът на 15-те най-ликвидни компании SOFIX нарасна с 1,23% до 457,62 пункта. Широкият BGBX40 се повиши с 0,86% до 89,30 пункта. BGREIT спадна с 0,24% до 99,82 пункта, а по-широкият и с равни тегла BGTR30 прибави 0,54% до 376,76 пункта. Реализираният оборот възлезе на 987,2 хил. лв., което е с около милион по-малко спрямо вчерашния търговски ден. От общия размер на оборота 348,9 хил. лв. се формира от търговия с акции на компании от SOFIX. Лидер по изтъргуван обем е Експат Имоти АДСИЦ с 513,7 хил. лв. На второ място е Химимпорт с 267 хил. лв., а на трета позиция се нарежда Формопласт АД с 86,3 хил. лв. На борсата се сключиха 190 сделки с 35 емисии акции. Печелившите бяха почти три пъти повече от губещите, след като акциите на 8 компании поевтиняха, на други 21 поскъпнаха, а на още 6 останаха без промяна. Най-печелившото дружество за деня е ТБ Първа Инвестиционна Банка, чиито акции поскъпнаха с 2,3% до 2,25 лв. Оборотът след 13 сделки възлезе на 55,4 хил. лв. На второ място по ценови ръст е Формопласт АД с поскъпване от 0,2% до 4,96 лв., а на трето е Трейс Груп Холд АД с покачване в цената от 0,2% до 4,95 лв. Цената на книжата на Химимпорт също се повиши с 0,2% до 1,25 лв. Най-губещото дружество за деня е ТБ Централна кооперативна банка АД, която отписа 1% от пазарната си оценка до 0,95 лв. за лот. Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ се нарежда на второ място, след като акциите на дружеството поевтиняха с 0,1% до 1,90 лв. "БФБ-София" АД организира на 1 август в 16 часа представяне на резултатите на дружеството за първата половина на 2016 г., съобщава борсата с публикация в сайта си. На уебинара са поканени всички настоящи инвеститори и заинтересовани страни да се запознаят с финансовото състояние на борсата за посочения период, както и да отправят своите въпроси към ръководството на компанията. Дружба стъкларски заводи АД отчита печалба от 8,7 млн. лв. през първите шест месеца от годината спрямо 12,106 млн. лв. през същия период на миналата година, съобщи компанията чрез БФБ – София. Печалбата от обичайната дейност преди облагане с данъци за периода възлиза на 9,641 млн. лв., показва отчетът за второто тримесечие на годината. Трейс Груп Холд АД подписа договор за подновяване на железния път в междугарието Батановци – Радомир на стойност 5, 5 млн. лв., съобщи компанията чрез БФБ – София.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2016)

Fibаnк и ВУЗФ стартират нова магистърска програма Fibаnк и ВУЗФ стартират нова магистърска програма „Банков мениджмънт и инвестиционна дейност”. Основната цел на програмата е да отговори на нуждите на бизнеса от практически ориентирано образование, базирано на съчетание от академични знания и практически опит. Съвместната програма на Fibаnк (Първа инвестиционна банка) и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) предоставя практически умения в различни области като: · организацията и управлението на банковата дейност; · предоставянето на пълно банково обслужване на различните пазарни сегменти; · управлението на финансовите рискове и проблемни активи, банковите и финансови системи, електронните борси, алтернативните инвестиции, международните финансови организации. В програмата „Банков мениджмънт и инвестиционна дейност” ще преподават утвърдени имена от академичната сфера: доц. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Вержиния Желязкова, г-н Маню Моравенов и г-н Божидар Аршинков.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2016)

Петте най-големи банки у нас увеличават активите си с 4,7 млрд. лв. за година През първото полугодие петте най-големи банки у нас по размер на активите към 30 юни 2016 г. увеличават балансовото си число с 4,7 млрд. лв. за година. На практика целият нетен прираст на активите в банковата система за последните 12 месеца се дължи на тези първи пет по големина банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и Юробанк България (Пощенска банка). В края на отчетния период с най-голяма сума растат активите на Банка ДСК – с 1,488 млрд. лв. до 11,493 млрд. лв. спрямо първите шест месеца на 2015 г. Това е годишен прираст от 14,9%. Банка ДСК е втора по размер на активите в банковата система. Първата банка по големина на активите – УниКредит – отчита 9% годишно повишение до 17,351 млрд. лв. В абсолютно изражение става дума за нарастване с 1,431 млрд. лв. Трета по ръст за полугодието е Пощенска банка с 22,2% годишен скок до 6,7 млрд. лв. Придобиването на клоновата мрежа на гръцката Алфа банк в България й помогна да отбележи това покачване и да се настани на пето място по размер на активите към 30 юни 2016 г. Третата по размер на активите – Първа инвестиционна банка – единствена сред големите пет бележи спад на показателя. Понижението е с 255,2 млн. лв., или с 2,9% на годишна база, до 8,533 млрд. лв. Четвъртата по големина на активите е Обединена българска банка. През първите шест месеца на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. трезорът бележи 13,4% ръст на балансовото число до 7,02 млрд. лв. Общото нетно нарастване на активите на петте банки възлиза на 4,71 млрд. лв. – приблизително толкова, колкото е нетното покачване на общите активи за банковата система за последните 12 месеца. Към 30 юни 2016 г. общите активи на сектора са нагоре с 5,7%, или с 4,766 млрд. лв., до 88,65 млрд. лв. Общите активи на петте най-големи банки у нас се повишават от 46,39 млрд. лв. за година до 51,1 млрд. лв. Така делът им спрямо цялата сума на системата нараства от 55,3% до 57,6%, сочат още изчисленията на Investor.bg. Делът на активите на клоновете на чуждестранните банки – други пет, които БНБ класифицира в т.нар. трета група, се смалява до 2,65% от 4,2%, колкото беше към 30 юни 2015 г., когато към Ситибанк Европа, БНП Париба, Те-Дже Зираат Банкасъ, Ишбанк и ИНГ Банк централната банка причисляваше и клона на Алфа банк, който все още присъстваше на пазара. Останалите 39,7% пък се падат на останалите 17 банки, попадащи в т.нар. втора група банки. Те имат активи за 35,2 млрд. лв., показват още калкулациите на Investor.bg. За тримесечието общият ръст на активите на банките е от 1,7%, или с 1,5 млрд. лв., изчислява БНБ в своето прессъобщение, придружаващо финансовите отчети на кредитните институции. Според статистиката на централната банка най-съществен е растежът на кредитите и авансите – с 974 млн. лв., или с 1,8% за три месеца. Те заемат 62,2% в общата сума на активите на банковия сектор. Ценните книжа се увеличават с 208 млн. лв., основно в портфейлите на разположение за продажба и държани до падеж. Спрямо края на март делът на дълговите и на капиталовите инструменти в общата сума на активите на банковата система се запазва при 14,3%. Позицията „Пари и парични салда в централни банки и други депозити на виждане“ намалява с 39 млн. лв., или леко с 0,2% на тримесечна основа, като в края на отчетния период делът ? остава висок – цели 18,5% от активите на банковия сектор. Към 30 юни 2016 г. само ликвидните активи са за 27,8 млрд. лв. Коефициентът на ликвидни активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се понижава до 36,64% от 37,02%, колкото бе в края на май. В структурата на ликвидните активи най-голям остава делът на паричните средства и парични салда при БНБ, а именно - 48%.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

По-високи приходи и по-ниски обезценки подкрепят печалбата на ПИБ за полугодието По-високи нетни доходи както от лихви, така и от такси и комисиони, еднократни приходи, успоредно с по-ниски разходи за обезценки, са сред основните причини за ръста на нетната печалба на ТБ Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) за първото полугодие на 2016 г. от 13,1 пъти до 93,55 млн. лв. Това показва отчетът на финансовата институция, оповестен чрез БФБ-София. Както показаха надзорните отчети на Българска народна банка за системата, разгласени в петък, за периода януари-юни 2016 г. третата по големина банка у нас по размер на активите увеличава значително нетната си печалба. През първата половина на 2015 г. финансовият резултат на банката възлезе на 7,13 млн. лв. Зад ръста стои по-високият нетен лихвен доход, който е нагоре с 30,3% на годишна база до 162,23 млн. лв. Увеличението се дължи основно на свитите наполовина разходи за лихви от 114,6 млн. лв. към 30 юни 2015 г. до 52,4 млн. лв. към 30 юни 2016 г. Успоредно обаче намаляват приходите от лихви – с 10,3% до 214,6 млн. лв. Ръст отчита и нетният доход от такси и комисиони - 12% на годишна база до 40,48 млн. лв. Същевременно има и еднократни приходи, осчетоводени в другите приходи. Например за първото полугодие има приходи от продажби на активи за 2 млн. лв. при 187 хил. лв. година по-рано и преоценка на инвестиционни имоти за 9,2 млн. лв. при нула за същия период на миналата година. Има и „нетни оперативни приходи, възникнали от капиталови инструменти“ за 24,93 млн. лв. Така в края на отчетния период по статия „Други нетни оперативни приходи“ има 32,259 млн. лв. при 7,392 млн. лв. към 30 юни 2015 г. Разходите за обезценки се свиват с нетно 23,489 млн. лв. до 42,561 млн. лв. Това е спад от 35,6% на годишна база от 60,05 млн. лв. за същия период на миналата година. Към 30 юни 2016 г. активите на ПИБ се свиват с 1,7% в сравнение с края на 2015 г. до 8,533 млрд. лв. В края на отчетния период и преди предстоящото капитализиране на полугодишната печалба, каквато заявка даде ПИБ през май, коефициентът на капиталова адекватност на банката достига 15,19%, а адекватността на капитала от първи ред е 15,16% спрямо минимално изискуеми съответно 8% и 6%. За сравнение, към 31 март 2016 г. съотношенията на ПИБ бяха 14,53% за общата капиталова адекватност и 14,49% за адекватността на капитала от първи ред. Коефициентът на ликвидност, изчислен съгласно изискванията на Наредба №11 на БНБ, към 30 юни 2016 г. достига 22,83% спрямо рекордните средни за системата 36,64%. Към 30 юни 2016 г. основни акционери в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев с по 42,5%. ПИБ изпрати юли с най-голямо поскъпване сред компонентите на водещия индекс SOFIX. Акциите на банката увеличиха цената си с близо една трета. Към 14:50 часа в понеделник акциите на трезора поскъпват с 0,8% до 2,389 лв. От началото на 2016 г. книжата поскъпват с 10,55%. Пазарната капитализаия на компанията е в размер на 262,79 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

Ексклузив Пропърти АДСИЦ е лидер по оборот и ценови ръст за деня Основните индекси на българския капиталов пазар приключиха търговията в сряда на червена територия, като само секторният BGREIT финишира без изменение. Индексът на 15-те най-ликвидни компании SOFIX отчете спад от 0,53% до 455,92 пункта. Широкият BGBX40 изтри 0,34% до 89 пункта. По-широкият и с равни тегла BGTR30 се понижи с 0,30% до 378,94 пункта. Изменение нямаше при секторният BGREIT, който вчера затвори с ръст от 0,16% до 100,66 пункта. Реализираният оборот на регулиран пазар възлезе на 1,32 млн. лв., от които 259,2 хил. лв. с компании от SOFIX. Лидер по оборот с 1,03 млн. лв. е Ексклузив Пропърти АДСИЦ. Дружеството, освен че формира 78% от дневния оборот, е и най-печелившото за деня с ръст в цената на акциите от 17,1%. След шест сделки на регулиран пазар минаха 20% от капитала на АДСИЦ-а. Първите две сделки бяха по цени от 0,635 лв., а другите четири – по цени от 0,644 лв. Именно на 0,644 лв. затвориха акциите, като това е най-високата цена от март 2011 г. насам. Ексклузив Пропърти АДСИЦ се оказа и единственото дружество с оборот над 5 хил.лв., чиито акции поскъпнаха днес. По изтъргуван обем на второ място следва Химимпорт АД с 221,5 хил. лв., а на трета позиция е ТБ Първа инвестиционна банка с 12,7 хил. лв. Оборотът при Софарма АД нареди дружеството на четвърто място с 10,7 хил. лв., а Биовет АД е пети с 5,7 хил. лв. В сряда на пода на БФБ се сключиха 102 сделки с 26 емисии акции. Печелившите бяха с една по-малко от губещите, след като акциите на 10 емисии поевтиняха, на други 9 поскъпнаха, а на още 7 останаха без промяна. Най-печелившото дружество от SOFIX за деня е Стара планина холд АД с 1,04% ръст в цената на книжата, но оборотът възлезе на 1 167 лв. след една сключена сделка. Днес най-губещото дружество се оказа ТБ Първа инвестиционна банка със спад в цената от 2,5% до 2,32 лв. На второ място е Химимпорт АД, като акциите му поевтиняха с 1%, а трети е Еврохолд България АД с ценови спад от 0,6% до 0,69 лв. Спарки Елтос АД отчита 24% ръст на загубата до 5,87 млн. лв. за полугодието на 2016 г. спрямо същото на 2015 г. Днес нямаше сделки с книжа на компанията. Софарма АД е изкупила обратно 10 853 собствени акции, представляващи 0,0081% от нейния капитал. Днес след 11 сделки книжата затвориха без промяна при 2,78 лв. за брой. Фармацевтичното дружество е второ по брой сделки след ПИБ, която е с 14. Агро Финанс АДСИЦ започва изплащането на дивидента от печалбата за миналата година два месеца по-рано от първоначално предвиденото. Тук също нямаше сделки. Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт АДСИЦ (ИКПД) приключва първата половина на годината на загуба от 143 хил. лв. в сравнение с печалбата от 94 хил. лв. през същия период на миналата година. Сделки по позицията също нямаше.
Източник: Инвестор.БГ (05.08.2016)

"ПСТ груп" най-вероятно ще строи обхода край Поморие Поръчката за 6 км по-добър път по трасето Бургас - Слънчев бряг вече има почти сигурен строител. Ако се съди по вече раздадените технически оценки и подадените цени, обходът на Поморие ще се прави от обединение между "ПСТ груп" и "Понсстройинженеринг", макар официално класиране все още да няма. Търгът беше с прогнозна стойност 20 млн. лева без ДДС и предложената цена е с почти 30% по-ниска. Отсечката трябва да бъде готова за една година от подписването на договор. Проектът за обходния път на Поморие заедно с околовръстното на Ахелой и на свързващия път между двата обхода ще се плаща от държавния бюджет.Оферти за поръчката бяха подали осем участника, почти всички в обединения, с изключение на "Автомагистрали - Черно море", "Иса 2000" и "Трейс груп холд". В сдружението "Анхиало 2015" влизат "Инжстройинженеринг", "АБ инвест НН" и "Пътстрой Бургас" (собственост на "Хидрострой"), а "Поморие 2015 - С" включва "Пътно поддържане - Сливен" и "Пътинженерингстрой - Т". "ПСТ груп" е подала оферта заедно с "Понсстройинженеринг" в обединението "Поморие 2015". Чуждите участници в търга са австрийският консорциум "Страбаг" ДЗЗД"(Щрабаг" и Strabag) и турското обединение "Мейн иншаат". Почти същите компании подадоха оферти и за връзката между Ахелой и Поморие, която е с прогнозна цена 20 млн. лв. Към началото на август са разгледани офертите, в две от тях няма открити липси, а останалите пет кандидата са поканени да отстранят липсите.Критериите на търга са техническо предложение и ценова оферта с равна тежест. До по-късен етап са допуснати само някои от участниците, вероятно защото не са запълнили пропуските в документацията, която е трябвало да представят. За своите технически предложение ДЗЗД "Анхиало 2015", "Автомагистрали - Черно море" и консорциум "Страбаг" са получили максимална оценка от 100 точки, ДЗЗД "Поморие 2015" - 90 точки, а само със 70 точки е класирано обединението "Поморие 2015 - С". Ценовите оферти на участниците също са получени. Най-ниската предложена цена е 14.34 млн. лв. без ДДС на "ПСТ груп" и бургаската "Понсстройинженеринг" с мажоритарен собственик бургаския бизнесмен Милко Милков. "ПСТ груп" беше част от пътния холдинг на Васил Божков до 2014 г. В две последователни смени на собствеността дружеството премина към офшорни компании, като сега е собственост на кипърската "Колвик сървисис лимитид". Цялото предприятие е заложено в Първа инвестиционна банка за над 55 млн. лв. Доскоро дялово участие в "ПСТ груп", която е под номер 7 в класацията на "Капитал" за най-големи обороти в строителството през 2015 г., се приписваше на депутата Делян Пеевски. След спирането на обществени поръчки от страна на премиера Бойко Борисов имаше разместване в сектора и от директорския борд на "ПСТ груп" излезе пътният експерт Цветан Цонев. В момента в борда на директорите на ПСТ е единствено бившият зам.-министър на транспорта Камен Кичев. От сектора смятат, че контролът на компанията отново е изцяло в ПИБ. Източници на "Капитал" обясниха, че цената на "ПСТ груп" е най-ниска вероятно заради факта, че в близост до обекта имат каменни кариери, откъдето могат да взимат камъни за направата на асфалт, което сваля цената. С по-висока предложена цена са "Автомагистрали Черно море" - 15.99 млн. лв. без ДДС. Останалите три ценови оферти са около 16.5 млн.лв без ДДС.Проектът включва изграждане на обход на град Поморие, като дължината на участъка е 5.848 км. Предвижда се разширеният път да преминава западно от Поморие, в периферната част на града. Според описанието на търга първокласният път е от "изключително значение за бургаския регион, съществуващият участък, който преминава в близост до града, е натоварен и разрастването на туристическите комплекси допълнително утежняват целогодишно трафика". В описанието пише още, че действителната скорост на движение по участъка в момента е 50км/час, а в проектното предложение се предвижда бъдещата да е 90км/час.
Източник: Капитал (12.08.2016)

БНБ поръча на ПИБ и Инвестбанк да си вдигнат капитала Изпитите за банките в България приключиха добре. Публикуваните в събота резултати потвърдиха предварителните коментари, че банковата ни система е стабилна и няма да се наложи държавата да провежда "спасителни операции" и да харчи пари на данъкоплатците. Все пак някои банки ще трябва да предприемат мерки за укрепване - вдигане на капитала, свиване на рискови заеми, намаляване на административни разходи и др. Те вече са представили плановете си за действие. Изпълнението започва още в понеделник (от днес, бел. ред.), обясни в специално видео изявление в петък управителят на централната банка Димитър Радев. Има отличници като СИБанк, Алианц, Прокредит, които нямат никакви корекции след прегледа на активите. В хода на проверките е станало ясно, че ПИБ, Инвестбанк, ТБ "Виктория" и "Пиреос" трябва да увеличат капитала си. Акционерите на Първа инвестиционна трябва да набавят близо 206 милиона лева, Инвестбанк - 33 млн. лева, а "Виктория" - 3 млн. лева. Последната банка, която е дъщерна на фалиралата КТБ, вече е изпълнила задачата. А ПИБ и Инвестбанк имат срок до 20 юни 2017 г. да направят увеличението. Печалбата на банка "Пиреос" през тази година е достатъчна, за да направи корекции, предписани в доклада, и затова при нея не се налага вдигане на капитала. Първа инвестиционна банка съобщи, че вече работи по мерките. Инвестбанк също пусна съобщение до медиите, в което посочва, че действа по предписанията, действа в посока оздравяване на кредитния портфейл и вече е успявала да направи част от корекциите. Стрес тестовете се основават на показателите на банките ни към 31 декември 2015 г. Те имаха за цел да установят дали банките могат да бъдат разклатени, ако например икономиката се забави, безработицата започне да расте или цените на имотите се променят по-бързо от прогнозираното. Оказва се, че всички банки в България могат да се справят при отклонения от основния макроикономически сценарий. На оценяване на активите и стрес тестове бяха подложени всичките 22 банки у нас, изключени са само клоновете на чуждестранни банки. Системата остава добре капитализирана, обобщава БНБ. При законов минимум от 4.5% базовият собствен капитал от първи ред средно за 22-те банки е 18.9%. Показателят за нашите банки е доста по-добър от средния за европейските банки, който е 14 на сто. ББР, ОББ и Райфайзен банк са с най-висок процент на капитала от първи ред. Още преди да публикува официално резултатите, БНБ съобщи най-важната новина - няма да се наложи нито една банка да бъде спасявана от държавата и да се харчат публични средства за подкрепа. Междувременно и БНБ, и министърът на финансите Владислав Горанов коментираха, че заложеният в бюджета буфер от 2 млрд. лева, който играеше ролята на резерв в случай на проблеми в банковия сектор, няма да се полза. Така със сумата може да се погасят предсрочно държавни заеми или "висящи" задължения на публичния сектор. ПЛЮС-МИНУС Прегледът на качеството на активите се проведе в периода 15 февруари - 30 юни 2016 г. Обект на прегледа бяха активи на обща стойност 84.2 милиарда лева към 31 декември 2015 г., или 96% от банковата система, пише в доклада на БНБ. Прегледани са над 3400 индивидуални кредитни досиета, равняващи се на 21.6 милиарда лева, или 75% от заемите за бизнеса. Прегледът на качеството на активите отчита необходимост от корекции в отчетната стойност на банковите активи в общ размер от 665 милиона лева, или 1.3% от рисково-претеглените активи. Оценката на счетоводното въздействие на тези корекции с цел отразяването им във финансовите отчети на банките за 2016 г. следва да отчете нетния приход и обезценките в банките към 30 юни 2016 г., както и всички свързани с капитала развития и мерки през цялата година.
Източник: Сега (15.08.2016)

Българската народна банка (БНБ) публикува пълния доклад и индивидуална разбивка за активите на банките в България след проведения стрес тест. Той обхвана всичките 22 банки, лицензирани от БНБ, с изключение на 6-те клона на чуждестранни банки, функциониращи в България. Четири от банките ще трябва да направят корекции при капиталовите си буфери. Най-много допълнително средства ще трябва да налее Първа инвестиционна банка (ПИБ), където сумата възлиза на 283 млн. лв. На второ място е Инвестбанк с 90 млн. лв. Необходимостта от допълнителен буфер при "Пиреос" е в размер на едва 4.7 млн. лв., а при "Токуда" - 1.6 млн. лв. ПИБ ще трябва да намали и твърде високият си брой на рисковите инвестиции, които към момента възлизат на 6 млрд и 356 млн. лв. при 8 млрд и 885 млн лв общо активи. Банката ще трябва да забърза и процеса по продажба на активи, придобити като обезпечение, за да увеличи капиталовия си буфер. Крайният срок за постигане на необходимото равнище на буфера е април 2017 г. Българската "Инвестабанк" пък се нуждае от подкрепа на акционерите и увеличаване на капитала с 20 млн. лв. Банката също ще трябва да намали рисковите експозиции, равняващи се на 1.2 млрд лв. от общо 1.9 млрд лв активи. Препоръка към "Инвестбанк" е и съкращаването на административните разходи, които възлизат на цели 55%.
Източник: Фрогнюз (15.08.2016)

Инвестбанк би била с отрицателен капитал и при двата сценария от стрес теста Прегледът на качеството активите води до съществени корекции в капитала на Инвестбанк за общо 105 млн. лв. и до най-много предписани мерки за изпълнение в стегнат срок. В следствие на проверката съотношението на базовия капитал от първи ред (CET1) е преизчислено от 14.6% на 6.5%, което е най-голямото разминаване сред всички проверявани банки. Общата капиталова адекватност пада от 18.7% по отчет на 11%. Банката се проваля и на стрес теста, като при базовия сценарий (който предвижда продължаващ ръст на икономиката и липса на шокови събития) CET1 към края на 2018 г. е отрицателен и е на ниво -1.6%, а при утежнения равнището му пада до -7.7%. Последното число показва колко голяма е необходимостта от набиране на средства в случай на неблагоприятно развитие на икономиката, срив в жилищните цени и увеличаване на безработицата. Слабите резултати водят до редица мерки, които регулаторът е предписал на Инвестбанк. Тя ще трябва да увеличи капитала си с 20 млн. лв. до април 2017 година, което е отговорност на акционерите, основният от които е Петя Славова. Те няма да си разпределят дивиденти и ще насочат цялата печалба към покриване на загубите. Според отчета на Инвестбанк за полугодието на тази година положителният финансов резултат е в размер на 8.9 млн. лв. след провизии. Тъй като през настоящата година е извършвала активни действия по закриване на експозиции, чийто ефект намалява корекциите с 39 млн. лв. и допълнително е начислявала провизии за 6.3 млн. лв., това облекчава състоянието на банката, но не достатъчно. Регулаторът изисква от нея да намали рисковите си експозиции със 134 млн., за да освободи 18 млн. лв. капитал. Това означава продажба на кредитни портфейли. В прессъобщението си по повод на резултатите от AQR-а от Инвестбанк посочват, че в периода януари 2014 - юни 2016 година банката е отпуснала нови кредити за 525 млн. лв., а обемът на необслужваните задължения е 7.48%. Банката трябва да свие административните си разходи, които към края на миналата година са 70% от общите приходи, до 49% в края на 2018 година. Ще трябва да се разработи и прилага вътрешен модел за колективно провизиране, става ясно още от начертаните мерки. Това е и забележка, често отправяна от одиторите й, като досега от Инвестбанк обясняваха, че поради малкия й портфейл тя успешно може да следи експозициите си и да начислява само индивидуални провизии. Към управителния съвет на институцията ще бъде създаден комитет, който да следи как се изпълняват набелязаните мерки. Инвестбанк бе една от трите институции, в които прегледът на качеството на активите бе извършен от френската компания Mazars. Другите две бяха ПИБ и Българо-американска кредитна банка.
Източник: Капитал (15.08.2016)

В началото на август, Първа инвестиционна банка изнесе данни на индивидуална основа, показващи, че нетната печалба на банката за първите шест месеца на 2016 г. е 93.5 млн. лв. Вчера от финансовата институция обявиха и консолидираните данни, съгласно които печалбата расте до 96.48 млн. лв. Финансовият резултат за година по-рано бе в размер на 9.2 млн. лв. По размер на активите си, Първа инвестиционна банка е на трето място сред банките в страната с 8.5 млрд. лв. Челните две позиции са за Уникредит Булбанк и Банка ДСК, управляващи активи за съответно 17.35 млрд. лв. и 11.49 млрд. лв. От началото на 2016 г. книжата на банката са поскъпнали с 6.48% до 2.30 лв. за брой. Инвеститорите на Българска фондова борса оценяват ПИБ на 253 млн. лв.
Източник: profit.bg (26.08.2016)

Нетната печалба за шестте месеца на 2016 г. на Първа инвестиционна банка (ПИБ) възлиза на 96,542 млн. лв. Това е с 87,324 млн. повече в сравнение със същия период на м. г. като ръстът е 94,7%, показва консолидираният отчет на банката към 30 юни. Общите приходи от банкови операции нарастват с 38% до 248,5 млн. лв., което е увеличение с 68,4 млн. спрямо година по-рано, показват изчисленията на Investor.bg. Балансовото число на банката е 8,756 млн. лв., което е намаление с 1,5% спрямо края на 2015 г., главно поради окончателното издължаване на ликвидната подкрепа на МФ и погасяването на 46 млн. лв. дългово капиталов инструмент. Ръстът при привлечените средства от граждани и търговци за първо шестмесечие на 2016 г. е в размер на 333 млн. лв. Това са част от резултатите, с които ръководството на банката запозна акционерите си на четвъртата редовна среща от началото на годината. Нетният лихвен доход е в размер на 168,184 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони - 41,904 млн. лв.
Източник: 24 часа (30.08.2016)

Печалбата на банките продължава да расте Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата година. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и Инвестбанк. Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи. От числата се вижда, че петте най-големи банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над 2/3 от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.Друго перо, по което българските банки продължават да подобряват представянето си, е при свиването на обезценки на лоши кредити. Тази сума се свива с над 20% на годишна база на 374 млн. лв. По-голямата печалба обаче означава и значително повече приходи за държавата от данъци. Банковият сектор е изплатил общо 105 млн. лв. на държавата през първите седем месеца на годината, което е с 57% повече, отколкото преди 12 месеца. Административните разходи на финансовите институции отбелязват леко понижение и към края на юли възлизат на около 930 млн. лв., с 9% по-малко, отколкото са били платени преди година.Данните сочат, че банките имат вече над 45 млрд. лв. депозити от домакинства и нетърговски предприятия, а разходите за тях са били 0.47%. За сравнение - в края на юли 2015 г. сумата на гражданските спестявания беше 42.7 млрд. лв., а разходите представляват около 1% от тях. През тази година банките имат по-високи разходи по депозитите на други финансови институции при тях, отколкото по тези на гражданите. Този сектор представлява общо 4.4 млрд. лв. депозити в банковата система, като по тях за първите 7 месеца са били платени 0.53%. Като цяло, въпреки че обемът на депозитите се е увеличил както при домакинствата, така и при бизнеса, разходите на банките за лихви по тези две пера са се свили почти два пъти. Общо кредитите растат с 0.4% за месец, като най-голям е приносът на корпоративните заеми - 186 млн. лв., следвани от потребителските и жилищните. По ипотечните кредити за първите седем месеца от началото на годината банките са получили приходи в размер 288 млн. лв., което представлява 3.3% от отпуснатата сума. Сумата на потребителските кредити също е 8.7 млрд. лв., а приходите по тях отговарят на 456 млн. лв. от тази сума, тоест 5.3% от нея. Заемите за компании са на стойност 33.1 млрд. лв., като само от началото на 2016 г. банките имат 892 млн. лв. приходи по лихви от тях, тоест 2.7%. Най-голям дял от общите приходи по лихвите отиват за първите пет банки с най-голям обем на активите. За тях отиват близо две трети от всичките 1.79 млрд. лв.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Бaн?итe c pe?opднa пeчaлбa - 909 млн. лв 2016 г. ce oчepтaвa pe?opднa зa пeчaлбaтa зa бългapc?итe бaн?и, пo?aзвa пocлeднaтa cтaтиcти?a нa БHБ. Kъм 31 юли пeчaлбaтa нa ce?тopa e 909 млн. лв., coчaт дaннитe. Toвa e pe?opд зa тoзи пepиoд, oт?a?тo имa cтaтиcти?a в БHБ. Cyмaтa e c 295 млн. пoвeчe oт cъщия пepиoд нa 2015 г. и нaдвишaвa c 11 млн. лв. oтчeтeнитe 898 млн. лв. зa цялaтa 2015 г. Tя e e и близo 2 пъти пoвeчe oт пeчaлбaтa зa вcич?и пpeдxoдни гoдини дo пpeд?pизиcнaтa 2008 г. Pъcт имa и пpи бaн?oвитe a?тиви - c 0,8% зa мeceц дo 89,4 млpд. лв. B чeлнитe мecтa ?oщeнc?a бaн?a cлeд cливaнeтo и? c Aлфa Бaн? e измecтилa Paйфaйзeнбaн? oт пeтoтo мяcтo. Ocтaнaлитe чeтиpи - УниKpeдит Бyлбaн?, Бaн?a ДCK, ?ъpвa инвecтициoннa бaн?a и Oбeдинeнa бългapc?a бaн?a, зaпaзвaт мecтaтa cи в пoдpeждaнeтo пo a?тиви. Cpeд 17-тe бaн?и oт втopaтa гpyпa и 5-тe чyжди ?лoнoвe, ?oитo влизaт в тpeтaтa гpyпa, нямa paзмecтвaния.
Източник: econ.bg (08.09.2016)

Печалбата на банките нарасна с близо 50% за година Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата, информира "Капитал Daily" в днешния си брой. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките, пояснява изданието. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и "Инвестбанк". Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи, пояснява изданието. От числата се вижда, че петте най-големи банки - "Уникредит Булбанк", Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над две трети от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.
Източник: Дневник (08.09.2016)

Двете най-големи български банки попадат в топ 50 на Централна Европа, става ясно от класация на Deloitte. Уникредит Булбанк е класирана на 28-о място с активи за 9.65 млрд. евро към 31 декември 2015 г., което е с 18.1 на сто повече спрямо година по-рано, когато банката бе класирана на 30-а позиция. Втората най-голяма родна банка - Банка ДСК, заема 48-о място, като активите й са 5.759 млрд. евро, или с 11.5 на сто повече от 2014 г. Най-голямата банка в региона PKO Bank Polski управлява активи за 62.6 млрд. евро, а след нея са класирани Bank Pekao и Ceska sporitelna. За да се попадне в топ 50 на Централна Европа, са нужни активи за поне 5.67 млрд. евро. За сравнение, третата най-голяма банка у нас – Първа инвестиционна банка, към края на миналата година бе с активи за 4.44 млрд. евро.
Източник: profit.bg (09.09.2016)

Пълна неразбория цари с имотите на "Български пощи", става ясно от одитния доклад на Сметната палата за дейността на оператора за периода 2013-2014 година. Терени за милиони левове чакат близо четвърт век собствеността им да бъде изяснена и да бъде написана стратегията за управлението им. А цялата тази неразбория предполага и лоши финансови резултати - само през одитирания от Сметната палата период загубата на дружеството възлизала на 7.7 млн. лева. Липсва регистър, но има застраховки Имотите на дружеството не са картотекирани в регистър, въпреки че според финансовите отчети на предприятието към края на 2014 г. стойността на сградите и земите, притежавани от дружеството, е надхвърляла 33.6 млн. лева. Кога обаче е извършена за последно оценка на имотите не е ясно. Единствената информация за собствеността на пощите била описана в Excel таблици. Но нито формата, нито реквизитите в документите са били утвърдени от ръководството на дружеството. Освен това нямало и срокове, в които информацията в таблиците да се актуализира. Ревизорите са констатирали, че 80 имота са без документи за собственост. В това число попадали и парцели, самостоятелно обособени сгради и имоти, които са съвместна съсобственост. Мениджърите на "Български пощи" обяснили пред одиторите, че въпросните документи за имотите липсвали, тъй като сградите и земите се намирали в различни части на страната. А освен това процесът по набавяне на всички необходими документи, доказващи правото на собственост за всеки конкретен имот, бил бавен и трудоемък. Парадоксалното в случая е, че управата на дружеството хем не знае с какви точно сгради и имоти разполага, хем ръководството на пощите всяка година сключвало имуществени застраховки за по над 220 хил. лева. Безумните наеми Въпреки големия брой на имотите на дружеството - 2127, и макар почти всички те да са в центъра на градовете и селата, управата на пощите предпочита да наема сгради, вместо да използва безплатно тези, които притежава. "1516, или 51 на сто от общо 2981 пощенски станции, в страната се помещават в имоти, които не са собственост на дружеството", констатират одиторите. Но за тях пощите са платили наеми за над 2.5 млн. лв. през проверявания период. На фона на този харч приходите на дружеството от отдадени под наем негови обекти били само 883 хил. лв. - съответно 453 433 лв. за 2013 г. и 430 470 лв. за 2014 година. Сходни съотношения на приходи и разходи за наем впрочем показа и одит на предприятието за периода януари 2007-а - декември 2009 година. Заради тези резултати тогавашният ресорен министър Александър Цветков прати шефовете на "Български пощи" при прокуратурата. Парадоксално е и друго - при отдадени под наем 1516 сгради на пощенски станции са сключени само 661 договора за наем. А за част от сключените контракти нямало регистри, в които те да бъдат описвани и актуализирани. За други пък няма документи за финансово-икономическа обосновка за наемане на едни или други помещения и площи, както изискват вътрешните правила на предприятието. Не бил осъществен и предварителен контрол преди сключването на договорите и на анекси към тях. При седем от 10-те проверени контракти пък не е приложена задължителната система на двойния подпис - на главния счетоводител и на директора. Той отсъствал и при два от анексите. "Липсата на анализи за оптимизиране на наемането на помещения, наличието на фактическо ползване на помещения, на основание на договори с изтекъл срок на действие, както и липсата на контрол създават риск за ефективността на дейността на дружеството, както и за нецелесъобразност на цялостния процес по наемане на имоти от дружеството", посочват в доклада си одиторите. Продажби По време на проверката пощите са продали 20 имота, сред които две почивни бази, 12 апартамента, административна сграда, четири пощенски станции, гараж. И всичко това за скромната наглед сума от общо 2.1 млн. лева. Формално всички те били извършени по пазарни цени, определени от лицензиран оценител, с който дружеството има сключен договор. Но пък не може да не направи впечатление, че за повечето проведени процедури за продажба на имоти чрез търг с тайно наддаване заявление е подавал само един участник. Което значи, че сградите и терените са били продавани на най-ниската възможна цена. Такъв например е бил случаят с продажбата на ведомствен апартамент в Шумен за 41 800 лв. на служител на "Български пощи". При продажба на гараж на пощите в пернишкия квартал "Калкас" също се явил само един купувач. Той купил имота срещу 93 550 лв., или с 50 лв. над началната цена. Проблем тук се оказало плащането. Според условията на продавача цялата сума трябвало да бъде платена до 30 дни след сделката. Плащането обаче се проточило три месеца при първоначално уговорено забавяне от два месеца. Препоръки За да подтикне чиновниците от "Български пощи" да въведат ред, Сметната палата препоръчала на съвета на директорите да разработи стратегия за управление на имотите на дружеството. Според предписанията тя трябва да съдържа приоритетите за управление, разпореждане и придобиване на недвижимостите, както и дългосрочните действия по издаване на документи за собствеността им. Важно според експертите било и да се разработят и утвърдят регистри на имотите, договорите за наем и на тези за отдаване под наем. За оптимизирането на разходите за наем на пощите трябвало да се извърши и анализ на наетите помещения. Одиторите препоръчали още създаването на вътрешни правила, с които да се делегират задължения на служителите при разпореждането с имоти и наемането на сгради от "Български пощи".
Източник: Банкеръ (10.09.2016)

КФН избра нови одитори за прегледите в небанковия сектор След като в началото на месеца Комисията за финансов надзори отстрани от прегледите на застрахователите и пенсионните фондове "РСМ България", регулаторът му избра заместници. Срокът беше изключително кратък, като самите компании трябваше да са дали по два предпочитани одитора до 12 септември и по информация на "Капитал" част от компаниите не са успели да си осигурят проверяващ и управляващият комитет по прегледите им е назначил такъв служебно. Все пак КФН спази обявения срок за окончателното разпределение и на 15 септември обяви. Четирите дружества от групата на "Евроинс", както и двете от групата на "Лев инс" попадат при Mazars. Френската компания беше консултант при двете банки, където аналогичните проверки наложиха най-сериозни корекции - ПИБ и Инвестбанк. Групата на ЦКБ (застрахователите "Армеец" и "ЦКБ живот", както и пенсионните фондове "ЦКБ-Сила") ще бъдат проверявани от румънското поделение на KPMG. Другата група, свързани с "Химимпорт" дружества - "Съгласие", е разделена. Застрахователите отиват към "Делойт одит", което при предишното разпределение не беше избрано от нито една компания. Пенсионната компания ще се проверява от HLB Bulgaria, което вече имаше спечелени четири от деветте осигурителни дружества на пазара. Дружествата на "Алианц" и от двата сектора ще се проверяват от PwC, a "Бул инс" - от Milliman. Сега поднадзорните компании на КФН са длъжни да сключат договори максимално бързо Според обявеното от КФН при тях проверката започва отначало и практически незабавно. Отстраняването на РСМ, който беше спечелил най-много компании за проверка, се наложи, след като насред течащите прегледи КФН и европейският регулатор EIOPA установиха, че одиторът е подавал невярна информация и вероятно е фалшифицирал документи. РСМ категорично отхвърли обвиненията и заяви, че ще прави собствена проверка. Вероятно от компанията ще обжалват, а по информация на "Капитал" е възможно да възникнат и спорове с компаниите в сектора по отношение на вече направените плащания към РСМ. Другата опасност е заради смяната процедурата, която беше отложена веднъж от предишния председател на КФН Стоян Мавродиев, отново да се забави. "Направихме необходимото, за да можем да определим новите проверяващи по най-бързия начин. Потвърждавам категоричното ни намерение проверките на този сектор да приключат до края на годината", увери наследникът му на поста Карина Караиванова.
Източник: Капитал (16.09.2016)

Хотели втора употреба За много хора, като чуят Черноморие, автоматично изниква асоциация със строеж. Естествено за този етикет големият виновник е периодът на кредитния бум, който доведе със себе си безчет хотелски проекти. След кризата по правилната асоциация беше застой. А сега, с лекото съживяване на летния туризъм, актуалната тема е продажби. Това е нещо, което и редица хотелиери прогнозираха като тенденция - идва момент на засилване на вторичния пазар с последващи реконструкции на придобитите комплекси. През тази година най-голямата сделка по морето беше тази на хотелиера Григор Фиданов, който през март стана собственик на хотелите "Обзор" и "Изгрев" на Златни пясъци за 31 млн. лв. На финала на лятото смяната на собственост е концентрирана в курортния мегаполис Слънчев бряг - Несебър - Свети Влас. Очаквано комплексът "Парадайз бийч" на Свети Влас, част от наследството на "Мултигруп", вече официално има нов собственик. Старият проект "Олд Несебър хилс" ще бъде подновен, след като е бил закупен от банката кредитор от Заки Маджид, който има и друг хотел в комплекса наред с разнородните си бизнес интереси. Вторичните продажби ще продължат, като не минават и без участието на частни съдебни изпълнители, а на вниманието на инвеститорите излиза и хотел "Виго" в Несебър при начална тръжна цена от 13.4 млн. лв.Комплексът "Парадайз бийч" в Свети Влас е част от наследството на "Мултигруп" на Илия Павлов. Хотелиерският бизнес на групата навремето се заражда по линия на приватизацията. "Мултигруп" сключва една от първите приватизационни сделки в сектора, купувайки туроператорска фирма, наследила марката "Балкантурист", а през 1995 г. холдингът придобива 49% от капитала на "Гранд хотел Варна". През 2001 г. експанзията продължава с "Хотел Интернационал" в Златни пясъци, година по-късно с бившата резиденция "Перла" в близост до Приморско, а на терен от завод се изгражда на зелено и ваканционно селище "Парадайз бийч". Хотелите са обединени под бранда Bt collection, който се управлява от мениджмънт компанията "Би Ти девелопмент сървисиз", като сега активите на "Мултигруп" са разпределени между наследниците му и мениджмънта, излъчен от група инвеститори. През пролетта на тази година от "Би Ти девелопмент сървисиз" потвърдиха пред "Капитал", че тече процес на продажба на "Парадайз бийч". Детайли по сделката не бяха споделени, като стана ясно, че менажиращата компания ще концентрира усилията и инвестициите си върху останалите активи (СПА комплекс "Гранд хотел Варна" ще бъде обновен в следващите 3 години, а инвестициите ще са около 50 млн. евро). Сега документите в Търговския регистър вече черно на бяло показват новия собственик на комплекс "Парадайз бийч" и едноименното дружество. Това е Венелин Ташев, общински съветник в Несебър, и компанията му "Гарант - турист - С.И.В". Ташев представя себе си като хотелиер и ресторантьор. Той притежава хотел "Котва" в Слънчев бряг и "Мариета палас", намиращ се в новия Несебър, като според регистрите на Министерството на туризма те се намират в дружеството купувач на "Парадайз бийч". Подобно на редица други хотелиери и срещу Ташев през годините е имало покушение. Той обясни, че преговори за покупката на комплекса се водят от две години. "Аз го харесах, те после го предложиха", коментира Ташев, като най-накрая се е стигнало и до общо съгласие за цената, която отказа да назове. От документите в Търговския регистър става ясно, че между "Гарант - турист - С.И.В" и Д банк е сключен договор за инвестиционен кредит в размер до 5 млн. евро. Крайният срок за издължаване по кредита е 25 септември 2025 г. и е за покупка на 100% от капитала на "Парадайз бийч", като ще бъде и рефинансиран кредит, предоставен от ПИБ през 2010 г. на "Балкантурист елит". От 26 юли 2016 г. компанията "Парадайз бийч" е заложена по договора за заем между Д банк и ""Гарант - турист - С.И.В" и Ташев като съдлъжник, като от него става ясно, че заложеното предприятие се оценява на 15.3 млн. лв. Въпреки че сделката се финализира на 26 юли, Венелин Ташев реално е влязъл във владение от 1 април. Плановете предвиждат от 1 октомври в комплекса да започнат реконструкции, които трябва да се случат на три етапа. "Първо едното крило, после второто и накрая третото", като по думите му всичко трябва да се дострои и да се изнесе напред, за да може помещенията и стаите да постигнат нужната големина. Целта е четиризвездният комплекс да се качи една категория нагоре. "През 2019 г. трябва да сме 5-звездни", заяви Ташев. "Парадайз бийч" ще продължи да се нарича по този начин, тъй като според Ташев "името си отговаря на мястото".Строителство по всяка вероятност предстои да се случи и в стария хотелски апартаментен комплекс "Олд Несебър хилс", намиращ се на територията на община Несебър в местността Юрта Балкан, между Свети Влас и Слънчев бряг. Той фигурира в дългата биография на прочулия се с случая "Дюнигейт" архитект Калин Тихолов. Информацията за проекта се появи преди 10 години в бума на строителството. Той щеше да предлага апартаменти за сезонно ползване, разпределени в 12 сгради на площ от над 44 хил. кв.м, от които 14.6 хил. кв.м застроени. "Сградите са в стила на старата българска архитектура на три или четири етажа. Партерните етажи са в камък и там са разположени обслужващи и обществени помещения. В средата на комплекса има открит басейн и ресторант. В близките сгради са предвидени магазини, детска градина и СПА център", гласеше описанието на проекта в медиите. Той обаче остана недовършен. Кредитополучател на заем за изграждането му от Уникредит Булбанк е "Г 56 дивелъпмънтс", която е собственост на "Групо Г 56 България", собственост на испанците Хуан Кортес и Фернандо Марти. Явно обаче това се оказва лош кредит за банката и имотът е обявен за продажба. В предходните години обаче настроението за инвестиции в туризма е доста минорно и затова той е купен от "УКТАМ България". Зад акронима стои името на собственика - австрийското UniCredit TurnAround Management CEE, което, както подсказва името, е звено за оздравяване на закъсали проекти на банката. В отчета на компанията за 2015 г. се казва, че през настоящата година ще активизира съвместната си дейност с "Уникредит Булбанк" по управление и реализация на собствени на банката имоти, придобити при изпълнение срещу обезпечение по влошени експозиции на длъжници. Така комплексът е закупен в края на юли през акционерното дружество "Холидей вилидж аква невис" отново с финансиране от Уникредит Булбанк. В него Заки Маджид притежава една златна акция, а другият съсобственик е "Наксиа", еднолична собственост пак на Заки Маджид. Новият собственик Заки Маджид има и друг хотелиерски бизнес в Слънчев бряг и по-конкретно комплекса Aqua Nevis Club Hotel, макар да е по-известен с дружеството си "Самекс", което има франчайз права на веригата за бързо хранене KFC, а в по-ранните години на прехода - с безмитната търговия. От пролетта на 2009 г. до пролетта на 2013 г. е бил в борда на директорите на свързаната с Васил Божков "Трансимпекс", компанията, която на практика замести "Кореком" като основен играч в безмитната търговия след 10 ноември. Там двамата са съдружници от 2001 г., като сега компанията е в списъка с големи длъжници на НАП и с изпълнителни листа от ОББ. От документите в Търговския регистър става ясно, че банката ще финансира бъдещия проект, като на 29 юли е сключен договор за комбиниран банков кредит в размер 35.8 млн. лв. с Уникредит Булбанк. Инвестиционния кредит е до 28.3 млн. лв. и той трябва да бъде получен на два транша от до 16.6 млн. лв. и до 11.7 млн. лв. Револвиращият е до 7.4 млн. лв. и пак се получава на 2 транша: до 4.3 млн. лв. и до 3.1 млн. лв. Целите на заема са да се постигне финансиране на до 75% от покупната цена на фаза 1 от проекта на "УКТАМ България" с първия транш на инвестиционния кредит, а с втория транш да се осигури финансиране на до 75% от общите проектни разходи на фаза 2. С револвиращия заем трябва да се осигури финансиране на дължимия данък във връзка с придобиването по фаза 1, а с втория да се финансира на 100% дължимият ДДС във връзка с общите проектни разходи на фаза 2. "Капитал" не успя да се свърже с новия собственик, който не обича публичните изяви, и бъдещите му планове не могат да бъдат категорично потвърдени. Сайтовете за резервации обаче вече показват, че през сезон 2017 г. на въпросното място предстои откриването на комплекса Family Life Nevis Resort.В Несебър пък частен съдебен изпълнител продава хотел "Виго", разположен на ул. "Иван Вазов" 9 в курорта. Началната цена на търга е 13.4 млн. лв. От регистрите на Министерството на туризма става ясно, че той е собственост на "Виго груп" ООД. Причината за продажбата на хотела е необслужван дълг към ОББ. Компанията има и натрупани дългове към различни кредитори, като "ЕВН България Електроснабдяване", община Поморие, банки. Собственици на компанията са Огнян Найденов и "ВГ кепитъл", която е еднолична собственост на Илко Десподов, и двамата са местни бизнесмени. През 2008 г. компанията е имала намерение да строи и 9-етажен мол в Несебър. Кризата обаче е променила хода на събитията. Това ще е вторият опит за продажба на хотела, след като при първия търг от лятото на тази година при минимална цена от 16.8 млн. лв. явно не се е намерил купувач. През май тази година имот на "Виго груп" в Поморие в местността Кротиря, върху който са били вписани множество възбрани, е продаден също чрез публичен търг, като справка в Имотния регистър показва, че купувач на имота от 3795 кв.м е бургаската "Ти Ви хотел", собственост на Владимир и Атанаска Колеви. Името на Владимир Колев се появи из регионалните медии, след като той закупил на търг и дома за деца "Ронкали", намиращ се в близост до централния плаж на Бургас, за да строи модерна сграда, като пред местния сайт "Флагман" бизнесменът е обяснил преди две години, че децата ще останат в дома 3 години, докато не се построи новата сграда за тях в квартал "Ветрен". Засега сделките са по-скоро епизодични и едва ли ще повлияят сериозно на голямата картина в туристическия сектор. Добрата нова тенденция е, че те са по-скоро стратегически и с цел реновация и развитие, а не следствие от натиск на кредитори.
Източник: Капитал (17.09.2016)

Печалбата на банките мина 1 млрд. лв. в към края на август Печалбата на банките в България е надминала 1 млрд. лв. през осемте месеца на годината. Към края на август тя е 1.04 млрд. лв., което е с 327 млн. лв. повече спрямо година по-рано. През месеца нарастват и депозитите, и балансовият капитал на банковата система. Традиционно най-голям дял от печалбата - 71%, формират петте банки, които са в първа група - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Юробанк (Пощенска банка). Само през август печалбата е 131 млн. лв., като толкова беше и месец по-рано. Големият резултат обаче се дължи и на еднократен ефект, който дойде още през юни. Тогава приключи сделката, при която Visa купи Visa Europe. Последната беше собственост на над 3000 европейски банки, които получиха пари от сделката. Макар и да не е точно ясно кои са били българските банки получателки, това доведе до повишение на финансовия резултат с около 150-170 млн. лв. Приходите от лихви са 2.22 млрд. лв. за цялата система, а от такси и комисиони са 698 млн. лв., показва отчетът на БНБ. Централната банка публикува данни по банки на тримесечие, а за останалите месеци данните са обобщени. Кредитирането и депозитите в банките продължават да се повишават към края на август. Заемите за домакинствата са се нараснали с нови 91 млн. лв., а с по-скромен ръст - 19 млн. лв., са тези към финансовите предприятия. Кредитирането за фирмите обаче намалява с 45 млн. лв. Пазарният дял на петте най-големи кредитни институции слабо се понижава до 57.6 на сто, отчита централната банка. Брутният кредитен портфейл в системата нараства с 0.1 на сто (60 млн. лв.) до 55.3 млрд. лв. Общо депозитите нарастват с 1.1% до 76.5 млрд. лв. през август. Най-съществен растеж има при привлечения ресурс от компаниите - със 759 млн. лв. Ръст има и при депозитите на домакинства - със 75 млн. лв., или 0.2 на сто, а при средствата на кредитни институции (с 62 млн. лв., 1.4 на сто), както и при тези на други финансови предприятия (с 9 млн. лв., 0.2 на сто). Спад се отчита при депозитите на сектор "Държавно управление" (с 62 млн. лв., или 3.5 на сто). Активите на банките са се повишили с 0.8% до 90.1 млрд. лв. Парите в централната банка и т.нар. други депозити на виждане са с увеличение от 3.5%, или 595 млн. лв., като делът на тази позиция в общите активи нараства до 19.5 на сто. Сумата по това перо към края на осмия месец на годината е 17.5 млрд. лв. Общата балансова сума на кредитите и авансите остава почти непроменена, а делът й в активите се понижава до 61.4 процента, посочват от БНБ. През август портфейлите на банките с ценни книжа са се увеличили с 1.2% (147 млн. лв.), като делът им в общия размер на активите е повишен до 14.2%. Собственият капитал е 12.2 млрд. лв., като за месеца се увеличава със 181 млн. лв. (1.5 на сто) поради нарастването на печалбата и на натрупания друг всеобхватен доход, отчитат от централната банка.
Източник: Капитал (03.10.2016)

11 български компании попаднаха в топ 100 на Югоизточна Европа Една десета от най-големите компании в Югоизточна Европа са български. Това показва редовната годишна класация на SееNеws ТОР 100 SЕЕ 2016. 11 от общо 100-те най-големи дружества в региона са със седалище в България. Те са предимно от енергийната индустрия. Компаниите постигат забележителен обрат в представянето си, с общ с ръст на приходите от 70 милиона евро, сравнено със загуба от 401 милиона евро година преди това. Лукойл Hефтохим Бургас АД отново е с най-добро представяне в страната и заема 5-то място в класацията. Малко след нея е МК Аурубис България АД на 7-мо място, последвана от HЕК на 14-то място и Лукойл-България ЕООД на 17-та позиция в класацията. УниКредит Булбанк АД е най-големият български кредитор, заемащ 6-та позиция, следван от банка ДСК ЕАД, под номер 12, и Първа инвестиционна банка АД - ПИБ, заела 14-то място. Армеец АД запазва своята водеща позиция, заемайки 20-то място в класацията, следван от Булстрад Виена Иншурънс Груп АД и Лев Инс АД от застрахователите.
Източник: Money.bg (05.10.2016)

ПИБ финансира "Техномаркет" с 24 млн. лв. "Техномаркет България" е договорила 24 млн. лв. кредитна линия от Първа инвестиционна банка. Според решенията на съвета на директорите на "Техномаркет" от 11 октомври кредитната линия е разделена на две равни части. Първият транш е определен за банкови гаранции и акредитиви. За първия транш е посочено, че е рамков договор със срок до октомври 2021 г., като в него се фиксират конкретни тарифи за откриване на гаранции и акредитиви. Втората част от заема е овърдрафт за оборотни средства с лимит до 12 млн. лв. Той е със срок до април 2018 г., като погасяването трябва да става на части - половината на три пъти в края на 2017 г. и останалото на падеж. През пролетта "Техномаркет" изтегли 10 млн. евро кредит от Д банк при 6%, което показва леко влошаване на условията въпреки падащите лихви в страната. ПИБ е поискала още и залог на стоки в оборот за 47 млн. лв., от които поне 22 млн. лв. да не са заложени в полза на други кредитори.
Източник: Капитал (25.10.2016)

Министърът на финансите ще прекрати Договора за срочен депозит с ПИБ Правителството даде съгласие министърът на финансите да прекрати Договора за срочен депозит, сключен между министерството и Първа инвестиционна банка на 28 ноември 2014 година. В края на май 2016 г. „Първа инвестиционна банка“ АД изплати държавната помощ в договорения размер и срокове и спази всички свои задължения по Решението на ЕК, приложението към него и плана за преструктуриране. Предвид това, както и липсата на други финансови задължения на банката към държавата по договора, той ще бъде прекратен.
Източник: Банкеръ (27.10.2016)

На 26 май се е издължила и изпълнила ангажиментите по решението на Брюксел Правителството даде съгласие министърът на финансите Владислав Горанов да прекрати договора за срочен депозит, сключен между Министерството на финансите и Първа инвестиционна банка на 28 ноември 2014 г. Това стана на заседанието в сряда. Договорът, с който се предостави държавна помощ на ПИБ от 1,2 млрд. лв., бе сключен след получаване на одобрение от Европейската комисия. В средата на 2014 година банката получи сумата със съгласие от ЕК, след като бе подложена на анонимна атака и за ден тя трябваше да изплати над 800 млн. лв. Комисията установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците от проблемите на пазара след затварянето на КТБ, а не се дължи на структурен проблем в банката. Впоследствие планът за преструктуриране на банката бе одобрен от Европейската комисия през ноември 2014 г., като дотогава банката вече беше възстановила 300 млн. лв. Съгласно плана ПИБ пое ангажимент да върне помощта за ликвидност на определени дати. Освен това българските власти представиха набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ и за подобряване на нейното корпоративно управление и политики за управление на риска. За да се ограничат отрицателните последствия за конкуренцията от помощта, България наложи няколко ограничения в поведението на банката по време на периода на преструктуриране, например ПИБ не може да изплаща дивиденти, да използва агресивни търговски практики, да придобива предприятия и др. Изпълнението на плана беше наблюдавано от независим експерт, който предоставяше редовни доклади пред ЕК.
Източник: 24 часа (27.10.2016)

Когато на 5 октомври тази година на страницата на Върховния касационен съд (ВКС) се появи съобщение, че търговско дело 233 от 2016 г. е обявено за решаване, на юридическия отдел на Първа инвестиционна банка вероятно им е било все едно, въпреки че в него става дума за едни 22 млн. евро. Не, сумата не е пренебрежима дори и за третата по големина кредитна институция в България с над 8.5 млрд. лв. активи. Просто дали тримата върховни съдии щяха да уважат жалбата на банката срещу решението, с което беше допуснато принудително изпълнение на румънски съдия-изпълнител срещу ПИБ, нямаше никакво значение. Причината е, че само два дни по-рано Първи районен съд в Букурещ беше отменил принудителните действия, докато траят други, по-тежки дела по казуса. А той е част от заплетен сюжет, започнал преди четири години, в който освен банката са замесени обвинени за корупция висши държавни румънски служители, фирми бушони, антикорупционните органи в Букурещ, Европейската служба за борба с измамите и българските съд и прокуратура. Така, въпреки че ВКС окончателно отхвърля жалбата на ПИБ, опасността за банката да трябва да се раздели с близо половината си печалба за първото шестмесечие на 2016 г., и то точно в момент, когато след прегледа на качеството на активите на БНБ тя трябва да подсилва капиталовите си буфери, се отложи за неустановен срок. Софийска градска сага Всичко започва преди четири години, когато фирмата бушон "Ви Ем корпорейшън", собственост на подставеното (по негово собствено обяснение) лице Валери Петров, сключва три договора за доставка на хранителни продукти за крайно нуждаещи се в Румъния. Договорът с тамошната Агенция за плащания и интервенция в земеделието (APIA, която е еквивалент на българския Държавен фонд "Земеделие") е на стойност близо 30 млн. евро. За да участва в поръчката, "Ви Ем корпорейшън" представя три банкови гаранции, издадени от ПИБ. Дружеството не доставя продуктите, въпреки че парите по договорите са преведени от румънската институция в сметка в Кипър. Това става причина APIA да поиска изпълнение по издадените от ПИБ банкови гаранции от съда в Букурещ. Румънските магистрати издават сравнително бързо три разпореждания, с които допускат принудително изпълнение. Последната стъпка пред APIA е да поиска от българският съд да признае съдебните актове, издадени в чужбина, и тук започва същинската сага, която приключи тази седмица, повече от две години и половина след началото й. Макар и частично. На първа инстанция делата попадат при съдиите Богдана Желявска (към онзи момент зам.-председател на съда, но подала оставка заради скандалните с разпределението на делата), Асен Воденичаров (близък до съдия Желявска) и Петя Георгиева (тогава командирована от Районен съд - Велинград, но впоследствие заповедта и за командироване е прекратена). Делата се разглеждат в градския съд през първата половина на 2014 г., когато в разгара си е разделението на бизнесите между доскорошните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. Kонцентрация на тези казуси при няколко съдии, които отсъждат в полза на депутата от ДПС, по-късно ще бъде в основата на констатациите на назначена от Висшия съдебен съвет проверка, която ще установи две притеснителни обстоятелства - системата за случайно разпределение на делата позволява манипулации, а освен това в съда и в кабинета на Янева е бил забелязван Момчил Мондешки, когото редица софийски адвокати припознават като "вратата" към ръководството на съда. В публикувани от сайта "Биволъ" разговори, в които се разпознават гласовете на бившата председателка на градския съд Владимира Янева, търговската съдийка Румяна Ченалова и Мондешки, последният показва, че има пряк излаз и до Делян Пеевски и до "пибаджиите", като явно визира основните акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Не е ясно имало ли е намеса на Мондешки или някой друг по казуса, но един по един градските съдии отхвърлят допускането на изпълнението на разпорежданията на румънския съд, като приемат, че в акта на румънския съд няма изпълнителна сила и че е постановен в производство, в което банката не е имала възможност да защити правата си. След като румънската агенция обжалва пред втора инстанция, системата за случайното разпределение на делата праща трите казуса при трима командировани магистрати. Два съдебни състава потвърждават решенията на колегите си, но третият, разглеждащ делото за най-голяма сума - 22 млн. евро, отменя и допуска принудителното изпълнение срещу банката. Именно това решение влезе в сила тази седмица, след като Върховният касационен съд отказа да допусне обжалването му. Така резултатът е 2:1 - от трите румънски решения принудително изпълнение (за 278 хил., 9.4 млн. и 22 млн. евро) през българската съдебна система успяват да минат две - най-малката и най-голямата. Букурещки районен обрат "Запознати сме с определението на ВКС, което води до странна правна ситуация. Българският съд допуска ЧСИ (частен съдебен изпълнител) от Румъния, който няма компетентност в България, да предприеме действия в България, въпреки че изпълнителното дело е прекратено в Румъния. Нещо повече, румънският съд се произнесе окончателно и определи като напълно незаконосъобразни действията срещу банката" отговориха от ПИБ на въпросите на "Капитал". Трябва обаче да се уточни, че в България не се "допуска ЧСИ", а изпълнение на съдебен акт. Факт е обаче, че на 3 октомври Първи районен съд в Букурещ уважава частично жалба на банката и прекратява принудителното изпълнение именно по гаранцията за 22 млн. евро. Със същото решение са отхвърлени претенциите на ПИБ за погасяване по давност на изпълнението. "Юристи са ангажирани с казуса и ще продължат да работят по него, в това число по изясняване на конкретните правни аспекти от постановеното определение на ВКС", коментираха още от ПИБ, което вероятно означава, че от банката ще поискат отмяна на решенията на ВКС, с които е допуснато изпълнението по делата за 22 млн. евро и 297 хил. евро. Със сигурност обаче вниманието на адвокатите ще се пренасочи основно от София към Букурещ. От сайта разбираме още, че APIA е обжалвала това решение, т.е. то не е окончателно. Но какви са мотивите за новото решение да се спре изпълнението не става ясно от краткото съобщение на сайта на румънския съд, а до редакционното приключване на броя не получихме достъп до пълния съдебен акт. Докато се разбере кой е виновен Малко повече светлина хвърля друго решение на румънския съд по този спор, също инициирано от ПИБ. От него става ясно, че гражданскоправният спор между румънската държава и българската банка е спрян до приключване на наказателното дело, което румънската прокуратура води за корупция срещу бивши ръководители на APIA. Това е поредното официално признание, че двата сюжета - отпускането на банковите гаранции на фирмата фантом и разследването, водено от властите в Букурещ за корупция, са пряко свързани. Нещо, което и от ПИБ не отричат с уточнение, че банката е не по-малко жертва на измама, отколкото APIA. Преди една година румънската служба за борба с корупцията (DNA) и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) проведе акция в АPIA. Тогава за длъжностни престъпления, корупция и пране на пари бяха обвинени трима души - бившият директор на агенцията, заместник-директорката и ръководител на отдел, отговарящ за плащанията. В основата на ареста седи именно договорът на APIA с "Ви Ем корпорейшън", който според румънските власти е бил уреден в полза българската фирма, която не изпълнила изцяло ангажимента си по договора и така нанесла щета от 26 млн. евро. Според разследващите двамата директори на агенцията са сключили договора в нарушение на правата за обществените поръчки, като не са взели предвид критериите за предишен опит (българската фирма не е изпълнявала подобни поръчки) и финансово състояние и т.н. Основното обвинение е именно, че парите са били преведени, въпреки че стоката не е била доставена. До редакционното приключване на броя от румънската служба за борба с измамите не изпратиха отговор на запитването ни на какъв етап е разследването срещу тримата румънци и дали има данни за престъпления, извършени от български граждани. "Бихме искали да припомним, че ПИБ първа подаде сигнал до компетентните органи в лицето на OLAF, Румънската главна прокуратура, ДАНС и Специализираната прокуратура в България относно обстоятелства, свързани с преводи, извършени от APIA. Банката и нейни служители максимално съдействаха, като предоставиха информация и документи, с които разполагат. В резултат румънската прокуратура повдигна обвинения на високопоставени служители в APIA", отговориха от ПИБ на запитване дали нейни служители са били разпитвани по искане на румънските власти. Тезата на банката е, е самата тя е пострадала от престъпление, което според условията за отпускане на банковата гаранция ги освобождава от поетото задължение. И ако разследването в Румъния е "само" на една година, досъдебното производство, което българската прокуратура образува по едно от разклоненията в сюжета, навлиза в четвъртата си година. То е образувано за начина, по който банката е отпускала кредити на няколко фирми, едната от които е именно "Ви Ем корпорейшън". По разследването е приложен доклад от проверка на "Банков надзор" към БНБ, която установява "редица нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери", "начина на отпускане на кредитите – без елементарни проверки за достоверност на твърдения за участие и спечелване на несъществуващи търгове от кредитоискателя светкавичното им отпускане без никакви икономически обосновки, получени одобрения още преди да са направени исканията за кредит"... От пресцентъра на държавното обвинение не отговориха какво се случва с разследването, но по информация на "Капитал" то пътува между Съдебната палата и следствения отдел на градската прокуратура, като последно преди десет дни делото е върнато за "доразследване". Като авалист на разследваните кредити е Иван Танев, който е издирван от Интерпол по друго разследване - за организирана престъпна група и данъчни измами. До 2012 г. Танев е близък до един от основните акционери в ПИБ. Номиналният собственик на "Ви Ем корпорейшън" Валери Петров твърди пред "Биволъ", че всички документи и печати на фирмата се пазели в Първа инвестиционна банка. Така равносметката от всички дела търговски, които циркулират между няколко съдебни инстанции в две държави, е, че основният риск за ПИБ идва от румънските власти. А те при всички уверения на българската банка в кооперативност продължават да търсят не само виновниците, но и парите от всички участвали. Включително и от нея.
Източник: Капитал (31.10.2016)

Печалбата на банките достигна 1.07 млрд. лв. до септември Печалбата на банковата система за първите девет месеца на 2016 г. достигна 1.07 млрд. лв. - сума, която е с 35% над тази, отчетена година по-рано, и надвишаваща резултата за цялата 2015 г. Това показват данните от надзорната статистика на БНБ, които са и първите налични след обявяването на резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете в сектора. Техният ефект вече започва да се вижда, като се наблюдават засилени разходи за обезценки при най-слабо представилите се при проверката две банки - ПИБ и Инвестбанк, което ги извежда на загуба за третото тримесечие. Това променя и общата печалба за сектора, която за периода юли - септември се свива със 168 млн. лв., или над 35% спрямо отчетеното през април - юни.Спадът на печалбата на тримесечна база беше очакван, тъй като през юни резултатите на повечето банки бяха изкривени от еднократен ефект. Бонусът дойде от финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Макар да няма официални данни, ефектът за българските банки се оценява на около 150 млн. лв. и ако той се приспадне, спадът на печалбата би бил доста по-скромен. Другият фактор, който започва по-осезаемо да тежи на резултатите, е намаляващият нетен лихвен доход, който през третото тримесечие се свива спрямо предходното с 1.8% до 698.5 млн. лв. Причината е спадащите със закъснение лихви по кредити, които свиват ножицата с вече достигналите приемани за практическо дъно нива на лихвите по депозити. Този ефект означава около 13 млн. лв. по-малко доход от основната дейност на банките, но той е донякъде компенсиран от леко покачващия се нетен доход от такси - 1.7% до 234.9 млн. лв., както и продължаващото свиване на административни разходи.Като цяло обаче най-силен ефект върху резултатите оказват по-високите разходи за обезценки. Те са концентрирани основно през септември, което смъква печалбата на целия сектор до едва 33.7 млн. лв. при средномесечни 130 млн. лв. от началото на годината. Това в голяма степен се дължи на банките с предписания от прегледа на качеството на активите, които до края на годината трябва да признаят наложените от него обезценки в балансите си. Така ПИБ отчита 97.6 млн. лв. обезценки за тримесечието при едва 15.2 млн. лв. през предходното. Това я извежда на 38.5 млн. лв. загуба за периода юли - септември, което свива и резултата й за цялата година до 55 млн. лв. Числото все пак е чувствително над отчетените за деветмесечието на 2015 г. малко под 10 млн. лв. Аналогичен е ефектът при Инвестбанк, където разходите за обезценки скачат от 3.9 на 11.4 млн. лв., което води до тримесечна загуба от 8 млн. лв. Общата сума на активите нараства през тримесечието с 1.2 млрд. лв., или 1.3% до 89.8 млрд. лв., което е съпътствано с аналогичен ръст на депозитите от 1 млрд. лв. до 76.2 млрд. лв. Той се генерира както от фирмите (+766 млн. лв.), така и от домакинствата (+523 млн. лв.), докато спад има при привлечените средства от банки и от държавните институции. Ръстът на кредитите е по-слаб - 436 млн. лв. (0.8%), като почти по равно е разделен между домакинства (218 млн. лв.) и фирми (202 млн. лв.).
Източник: Капитал (01.11.2016)

Нетната печалба на Първа инвестиционна банка към 30 септември 2016 г. възлиза на 55.068 млн. лв., или с 45.116 млн. лв. повече от първите девет месеца на 2015 г. или ръст от 453.3%. Общите приходи от банкови операции за деветте месеца на 2016 г. възлизат на 341.992 млн. лв., което е увеличение с 82.259 млн. лв. спрямо същия период на година по-рано. Нетният лихвен доход е в размер на 235.4 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони е 62.5 млн. лв. Балансовото число на банката към 30 септември 2016 г. достига 8.576 млрд. лв., което е намаление с 1.2% спрямо края на 2015 г., главно поради окончателното издължаване на ликвидната подкрепа на МФ и погасяването на 46 млн. лв. дългов капиталов инструмент. Ръстът при привлечените средства от граждани и търговци за деветте месеца на 2016 г. е в размер на 443 млн. лв. Вземанията от клиенти по балансова стойност са в размер на 4.9 млн. лв. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ АД към 30 септември достига 15.35%. Адекватността на капитала от първи ред е 15.32 на сто. Коефициентът на ликвидност, изчислен съгласно изискванията на Наредба 11 на БНБ достига 26.41%. В края на третото тримесечие Първа инвестиционна банка разполага с 156 офиса и клонове в страната. За октомври книжата на ПИБ са добавили 16.77 на сто до 2.82 лв. за брой. От началото на 2016 г. доходността по позицията възлиза на 30.5%.
Източник: profit.bg (02.11.2016)

Fibank отчита оперативна печалба от 201 млн. лв. Fibank отчита стабилен ръст на печалбата преди данъчно облагане, която достига 61.3 млн. лв., като оперативната печалба на банката е в размер на 201 млн. лв. От началото на година Fibank е заделила провизии на стойност 140 млн. лв. С тях банката изгражда стабилни капиталови излишъци. На 11 ноември бе проведена редовна среща на ръководството на Fibank с миноритарните акционери на банката. На нея ръководството на Fibank запозна миноритарните акционери с текущите финансови резултати на банката към края на месец септември 2016 г.
Източник: Монитор (14.11.2016)

Fibank отчете ръст на капиталовата адекватност Капиталовата адекватност на Fibank към 30 септември 2016 г. е 15.35%, което показва превишение на собствения капитал над изискваните 13.5 на сто.Това стана ясно по време на среща между ръководството на Fibank и миноритарните акционери на банката. Според текущите финансови резултати на банката към края на месец септември 2016 г. Fibank отчита ръст на печалбата преди данъчно облагане, която достига 61.3 млн. лв., като оперативната печалба на банката е в размер на 201 млн. лева. От началото на година Fibank е заделила провизии на стойност 140 млн. лева. С тях банката изгражда стабилни капиталови излишъци, посочват от финансовата институция.
Източник: Банкеръ (14.11.2016)

Fibank е инвестирала над 120 милиона лева в икономиката на Бургас Fibank осигурява 150 работни места в регион Бургас. През изминалите 20 години банката е инвестирала над 120 милиона лева в икономиката на Бургас и областта. Към днешна дата клоновата мрежа на Fibank в страната наброява 160 клона. Официалните данни на БНБ за банковата система в България, които бяха оповестени по-рано този месец, отчетоха стабилен ръст на печалбата на банката преди данъчно облагане, която достига 61.3 млн. лв., като оперативната печалба е в размер на 201 млн. лв.
Източник: Монитор (21.11.2016)

Наградиха най-добрите български фирми Най-добрите фирми на България за 2015 г. са “Логодаж” ООД, “Аглика” ООД и “Гласко” ООД. Победителите бяха наградени на специална церемония в Софийската градска художествена галерия. Събитието се организира за пета поредна година от Първа инвестиционна банка. Организаторите на конкурса “Най-добра българска фирма на годината” отчетоха нарастващ интерес към инициативата, в която тази година се състезаваха 270 фирми от над 80 бранша.
Източник: Инвестор.БГ (25.11.2016)

Румънската разплащателна агенция в земеделието е запорирала сметки на ПИБ Румънската Агенция за плащанията в земеделието (аналог на Държавен фонд "Земеделие" - бел. ред.) е запорирала сметки на Първа инвестиционна банка. Спорът между агенцията (APIA) и българската банка е за 22 млн. евро плащане по издадена от нея гаранция за неин клиент, който се предполага, че е източил средства от схема за храни за бедни, съобщава "Капитал". Агенцията е извадила изпълнителен лист. Това се случва след като на последна инстанция в България Върховният касационен съд се произнесе в нейна полза по дело, с което призна решение на румънския съд. Делото е по казус отпреди четири години. В него освен тази банка са замесени и висши държавни служители в Румъния, обвинени в корупция, фирми, Европейската служба за борба с измамите и българските съд и прокуратура. Междувременно от банката изпратиха съобщение до медиите, в което се посочва, че тя първа е подала сигнал до компетентните органи в лицето на ОЛАФ, Румънската Главна прокуратура, ДАНС и Специализираната прокуратура в България за обстоятелства, свързани с преводи, извършени от румънската Агенция за плащания и участия в земеделието (АПИА). "Банката и нейни служители максимално съдействаха, като предоставиха информация и документи, с които разполагат. В резултат, румънската прокуратура повдигна обвинения на високопоставени служители в АПИА", се казва в съобщението. В банката са запознати с наложения запор, което според нейното ръководство води до "странна правна ситуация". "Българският съд допуска изпълнение на румънски съдебен документ в България, въпреки че изпълнителното дело, образувано въз основа на същия документ в Румъния е прекратено и са отменени действията на румънските съдебни органи срещу банката. От друга страна по образувано по молба на Банката дело срещу АПИА още през 2014 година вземанията на АПИА от банката са запорирани и всички банки са уведомени. Всяко плащане в изпълнение по запорното съобщение в полза на АПИА ще бъде в нарушение на обезпечителната заповед на българския съд", е тълкуването на ПИБ. Юристи са ангажирани с казуса и ще продължат да работят по него, в това число по изясняване на конкретните правни аспекти по запорите, казват още от банката. От там допълват, че тази ситуация по никакъв начин няма да повлияе на работата с клиентите й. В края на октомври "Капитал" разказа тази заплетена история. Преди четири години фирмата бушон "Ви Ем корпорейшън", собственост на подставеното (по негово собствено обяснение) лице Валери Петров, сключва три договора за доставка на хранителни продукти за крайно нуждаещи се в Румъния. Договорът с тамошната Агенция за плащания и интервенция в земеделието е за близо 30 млн. евро. За да участва в поръчката, "Ви Ем корпорейшън" представя три банкови гаранции, издадени от ПИБ. Дружеството не доставя продуктите, въпреки че парите по договорите са преведени от румънската институция в сметка в Кипър. Това става причина агенцията да поиска изпълнение по издадените от ПИБ банкови гаранции от съда в Букурещ. Румънските магистрати издават сравнително бързо три разпореждания, с които допускат принудително изпълнение.
Източник: Дневник (28.11.2016)

Бaн?итe ca дoгoвopили c 15.5% пoвeчe ?peдити c ?oмпaниитe Бaн?итe ca oтпycнaли и пpeдoгoвopили c 15.5% пoвeчe ?peдити ?ъм ?oмпaниитe пpeз 10-тe мeceцa нa гoдинaтa. Oбщaтa cyмa нa нoвooтпycнaтитe и пpeдoгoвopeни бизнec зaeми зa пepиoдa e мaл?o нaд 12 млpд. лв., пo?aзвa лиxвeнaтa cтaтиcти?a нa БHБ. Oживлeниeтo ce дължи ?a?тo нa пo-ниc?итe лиxви, тa?a и нa ycпeшнo пpи?лючилитe cтpec тecтoвe нa бaн?oвaтa cиcтeмa, пpoвeдeни oт цeнтpaлнaтa бaн?a, ?oитo дaдoxa yвepeнocт нa мecтнитe бaн?и дa финaнcиpaт пoвeчe. Дaннитe oт лиxвeнaтa cтaтиcти?a в?лючвaт ?a?тo нoвooтпycнaти, тa?a и пpeдoгoвopeни cтapи ?peдити. Oбщaтa cyмa c нaтpyпвaнe caмo нa нoвитe и ?peдититe пo caлдa зa бизнeca e o?oлo 31 млpд. лв. и ce yвeличaвa нeзaбeлeжимo c 0.03%. Cpeд пpичинитe зa пo-бaвнoтo нapacтвaнe нa oбщaтa cyмa нa ?peдитиpaнeтo зa бизнeca e, чe "Бългapия e нaвoднeнa" oт eвpoпeйc?и гpaнтoвe или финaнcиpaнe нa пpeфepeнциaлни ycлoвия oт eвpoпeйc?и финaнcoви мexaнизми, ?oитo фиpмитe пpeдпoчитaт, дopи и лиxвитe пo тpaдициoнния бaн?oв ?peдит дa ca pe?opднo ниc?и.
Източник: econ.bg (30.11.2016)

Пет от компаниите в SOFIX с по над 40% ръст за 12 месеца Самият индекс отчита над 30% увеличение за периода "Героят" на SOFIX е Стара планина холд АД с повишение от 72,22% за последните 12 месеца до 6,2 лв. за акция. Отделно е разпределен и брутен дивидент от 0,206 лв. на акция, с което доходността става още по-голяма. Без да отчитаме дивидентите Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ добавя 48,65% до 2,154 лв., Холдинг Варна АД поскъпва с 43,97% до 33,4 лв., ЦКБ АД - с 43,04% до 1,469 лв., а ПИБ - с 41,29% до 2,929 лв. Само една от 15-те компании в SOFIX отчита спад в последните 12 месеца и това е Трейс груп холд АД - с 9,57% до 5,2 лв. за акция. Трейс Груп Холд приключи деветмесечието на 2016 г. с консолидирана загуба от 6,985 млн. лв. спрямо печалба от 6,939 млн. лв. за същия период на 2015 г. Бързият ръст на SOFIX започна през юли 2016 г., когато индексът беше около 450 пункта, а вече е 567,64 пункта. Това представлява увеличение от 26% за последните 5 месеца. За последните 12 месеца повишението достига 30,4%. Особено силен е ръстът на основния ни борсов индекс след средата на септември, когато индексният фонд Expat SOFIX ETF стана факт. Само за няколко месеца активите му достигнаха 25,001 млн. лв., от които 5,61 млн. лв. са парични средства (22,45%). Инвеститорите вероятно се чудят как фондът ще успее да си осигури акции на компании от SOFIX, освен ако не купува не все по-високи и по-високи цени. Последната нетна стойност на активите на един дял е 1,0985 лв., което е повишение с 4,12% спрямо първата му борсова цена от 1,055 лв. на 27 септември 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (07.12.2016)

SOFIX: Последно повикване Българска фондова борса е на път да отчете най-добрата си година от 2013 насам*, когато SOFIX добави 42.28%. Ръстът за най-стария борсов индикатор от началото на 2016 г. до момента е от около 27 на сто. Защо все повече мажоритарни собственици и инвеститори поглеждат към SOFIX и мечтаят дружествата им да са там? Безспорно SOFIX е най-представителният борсов индикатор у нас. Не само защото той е от 2000 г., но и защото именно върху него бе създаден първият борсово търгуван фонд. Именно той, управляващ над 25 млн. лв., набрани само за около 2 месеца, предизвика сериозен ръст в компаниите от SOFIX в последните месеци. При положение че плановете на ръководството на Expat се сбъднат и активите в края на 2017 г. са в пъти повече от настоящите, то едни от най-облагодетелстваните от този факт ще са голяма част от компаниите в SOFIX. Да, тук не бива да пренебрегваме и останалите индивидуални и институционални инвеститори, но фактът, че ETF-ът бе подкрепен от четири от най-големите пенсионни фонда в страната, говори, че всички те гледат и очакват едно и също нещо, а именно по-високи нива на вложенията си. Датата 27 септември 2016 г. Именно на нея стартира търговията с дяловете на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Справка на Profit.bg сочи, че оттогава до днес книжата на 14 от 15-те компонента на SOFIX са реализирали повишение. Единствено Адванс Терафонд АДСИЦ се търгува без изменение. Най-голям ръст се отчита при Централна кооперативна банка и Индустриален Капитал Холдинг, добавили 50.38 и 45.72%, при това за около 2 и половина месеца. За същия период книжата на Химимпорт и Стара планина Холд са поскъпнали с 36 и 35 на сто, докато Първа инвестиционна банка добавя 32%. Над 20% повишение има и при Монбат, Индустриален Холдинг България и Фонд за недвижими имоти България. Извън SOFIX прави впечатление ръст при Доверие Обединен Холдинг и ЧЕЗ Разпределение България, повишили пазарната си оценка с 46 и 39.92 на сто. От началото на 2016 г. доста сериозно поскъпване има при Алкомет – цели 111%. Е, други желаещи за SOFIX има ли? Следващата промяна в индекса ще стане ясна в началото на март 2017 г. Време е и за сметки – кой и какво не му достига и как може да го постигне. * В последните 10 години, SOFIX е приключвал шест пъти на плюс и четири – на минус. Най-голям ръст имаме през 2006 и 2007 г., когато се отчита ръст от 48 и 44 на сто, докато през 2013 г. се отчита повишение от 42 на сто. Плюс имаме и през 2009 година (19.13%), докато повишението за 2012 и 2014 г. е от 7 и 6 на сто. Историята обаче помни и „червената“ 2008 г., когато основният индикатор загуби 79.71% от стойността си. Двуцифрен спад имаме и през 2010 г. (-15.19%), както и от над 11% през 2011 и 2015 г.
Източник: profit.bg (09.12.2016)

Компанията, която е превозвала взривилата се в Хитрино композиция, е русенската "Булмаркет ДМ". Нейната основна дейност е търговията с горива и предимно с пропан-бутан. Новото й подразделение "Булмаркет рейл карго" е един от лицензираните товарни ж.п. превозвачи в България. За 2015 г. "Булмаркет" е държала малко под 5% пазарен дял при товарните превози. Лидер още е държавното БДЖ Товарни превози с 65.5%. Справка на вестник "Капитал" показва, че 40% от "Булмаркет" се на управителя й Станко Станков, а останалите 60% са собственост на компанията "Вектра консулт", собственост на кипърската "Борунди Сървисис Лимитид", чиито собственици са други две, регистрирани в Кипър, юридически лица - "Лен секретериъл лимитид" и "Дин номинийз лимитид", представлявани от Георгиус Георигу, свързан с редица фирми, кредитопоучатели от "Първа инвестиционна банка". Адресът на "Вектра консут" - ул. "Любен Каравелов" №4 съвпада с този на няколко други фирми, свързани с банката като собственика на ски-съоръженията на Витоша - "Витоша ски". "Булмаркет рейл карго" превозва горива и други суровини за големи играчи на пазара - "Лукойл България", "Сакса" и "Инса ойл", мазут за "Полисан", меден пирит на производителя на олово и цинк КЦМ, рулони и тръби за "ТисенКруп Юпитер стомана" и за "Интерком груп", ортоксилен за "Органим", както и биодизела, произвеждан от свързаното с "Булмаркет - ДМ" предприятие "Астра Биоплант". Дружеството притежава осем електрически локомотива в движение и още три, които не са в експлоатация, както и с 9 дизелови в движение и 2 за ремонт. Собствените й цистерни за светли горива са 180, а наетите - 90. Пред телевизиите управителят на компанията Станко Станков обясни, че експлоадиралата композиция е била румънска. "Капитал" засега не успя да се свърже със Станков, за да уточни подробности за трагедията. Румъния е един от растящите пазари за "Булмаркет", а самият влак е бил натоварен на гара "Дружба" в Бургас и е трябвало да стигне до гара Север в Русе. Транспортният министър Ивайло Московски обясни, че всички правила при товаренето на пропан-бутана са били спазени. Преди около 10 години "Булмаркет ДМ" става собственик на старото пристанище на територията на бившия КТМ – Русе, като с пристанищния бизнес се занимава дружеството "Порт Булмаркет". Компанията подготвя изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. Целта е използването на втечен природен газ като гориво за всички моторни плавателни съдове по реките Рейн, Майн и Дунав. Компанията иска да стане комплексен доставчик на пазара на различните типове газ - LPG, CNG и LNG, обясниха оттам за "Капитал" преди време, като тя "се явява един от основните доставчици на горива за т.нар. off-grid клиенти, или клиенти, несвързани към газопроводна или газопреносна мрежа". Тръговецът с горива попадна в полезрението на публиката преди година, когато негов кораб беше натоварен в Крим, въпреки санкциите на ЕС. Оказа се, че тооварът е от Казахстан и Булмаркет не са нарушили санкциите. Пак през 2015 г. русенската компания получи 20 млн. евро финансиране от Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие. Средствата бяха предназначени за стратегическите проекти на дружеството и рефинансиране. За 2015 г. "Булмаркет ДМ" има приходи от 217 млн. лв. и е на загуба от 193 хил. лв., но постъпленията са основно от горива. Рафинерията й за биодизел "Астра биоплант" има дори по-голям бизнес - 334 млн. лв. за миналата година. За 2015 г. "Булмаркет рейл карго" има оборот от 7.8 млн. лв., печалба от 1.4 млн. лв. и 124 служители.
Източник: Медия Пул (12.12.2016)