Разместване в банковия сектор е настъпило през ноември, показва списък в сайта на БНБ. Първа инвестиционна банка е заела петото място по активи, като е изместила Юробанк И Еф Джи (Пощенска). Инвестбанк пък е изпреварена от "Прокредит" и вече е 11-а. Местата са си сменили и Българо-американската кредитна банка и Интернешънъл асет банк, като сега те са съответно на 14-а и 13-а позиция. Клонът на "БНП Париба" е изместил от 3-ото място този на Сити банк. Очаква се догодина след сливането между Алфа банк и Юробанк И Еф Джи в Гърция у нас новообразуваната банка да се изкачи на трето място по активи. В момента в топ 3 са УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Другата промяна през миналия месец е свързана с НЛБ Банка София. Тя има ново име - ТИ БИ АЙ Банк, става ясно още от списъка на БНБ. Причината е промяната в собствеността. Банката бе купена от "ТИ БИ АЙ Файненшъл сървисиз", част от холандско-израелския холдинг "Кардан".
Източник: 24 часа (03.01.2012)

Банките изненадаха неприятно клиентите си с по-високи плащания за най-ползваните услуги. Голяма част от тях повишиха такси и комисиони както за физическите лица, така и за бизнеса, а някои дори въведоха нови. Обичайно обяснението е, че това са мерки за справяне с кризата. В стремежа си да компенсират намалените приходи в резултат от свитото кредитиране трезорите обаче рискуват да отблъснат още клиенти с увеличаването на цените. От началото на февруари 2012 г. Първа инвестиционна банка например въвежда такса от 0.10 лв. за теглене от собствените й банкомати. Досега услугата беше безплатна. Новата такса ще важи както за национални, така и за международни дебитни карти, издадени от банката. "Сега" потърси ПИБ за коментар, но до редакционното приключване на броя такъв не бе получен. Още от 10 декември 2011 г. Пощенска банка добави нова месечна такса от 1.50 лв. за обслужване на разплащателна сметка по потребителски кредити, обезпечени с ипотека и жилищни кредити. Два месеца по-рано "Пиреос" въведе комисиони за теглене на каса за спестовните сметки "Пиреос феърплей" на физически лица. Те са в размер от 0.2 до 0.6% в зависимост от валутата и дали има предварителна заявка за тегленето. Увеличение на таксите при транзакции с карти още през лятото пък направи МКБ Юнионбанк. Най-голямата банка в България Уникредит Булбанк повиши голяма част от таксите и комисионите по услугите за фирми и еднолични търговци. Двойно повече ще плащат те, когато искат да внесат пари в брой на каса. Сумата, която може да внася без комисиона, намалява от 10 000 на 5000 лв., а самата комисиона, която се начислява, скача от 0.1 на 0.2%. Част от безкасовите операции също поскъпват - паричните преводи на хартиен носител и по електронен канал например нарастват с по 20 ст. Промените ще влязат в сила от 5 март т.г. Пред "Сега" от УниКредит обясниха, че повишенията са в резултат от синхронизация на таксите с инфлацията и с увеличената цена за обслужване на клиенти. Не всички промени в тарифите на банките са ясни, тъй като някои от трезорите не поддържат архив с миналите им стойности. Мерките на банките обаче очевидно дават резултат. По данни на БНБ към ноември 2011 г. нетният доход на трезорите от такси и комисиони се е увеличил с 27 млн. лв. на годишна база, като общата му стойност е 714 млн. лв.
Източник: Сега (06.01.2012)

Делът на чуждестранните банки в България ще продължи да се свива и през 2012 г., което ще продължи трета поредна година. Това сочи прогноза на „Уникредит Булбанк”. Изчисленията на трезора сочат, че през 2009 г. е бил достигнат връх от 80,4% дял на чуждестранните банки от общите активи на системата. През 2010 и 2011 г. понижението е съответно до 80,7 и 77,2 на сто, а към края на тази година се очаква на чуждите банки да се падат 75,2% от всички активи в системата. Това се случва основно заради гръцките банки. На тяхно място позиции печелят както някои български банки така и част от останалите финансови институции с чужди капитали. Друго интересно наблюдение е фактът, че делът на най-големите пет банки в страната следва същия темп на развитие. От 2009 г., когато те са притежавали 58 на сто от всички активи, в края на настоящата година се очаква делът им да падне под 50%. Банковите анализатори очакват, че през 2012 г. ръстът на кредитирането ще се ускори от 1,7 на сто през 2010 и 2011 г. до 3,1%. На този фон ще се наблюдава забавяне на ръста при депозитите – тенденция, която ще имаме за пръв път от 2009 г. насам. Изчисленията сочат, че след 11,7 на сто увеличение на депозитния портфейл на банките през 2011 година, през тази трупането на такива спестявания ще се забави до 8,4 на сто. Като следствие от тези две тенденции съотношението кредити към депозити ще продължи да се свива към около 100%. Към края на годината се очаква то да бъде 100,5%, след като през 2011 година е било 105,8 на сто, а година по-рано – 116,2 на сто. Очакванията за забавяне на ръста на привличането на депозити се дължи на прогнозата, че през втората половина на годината икономиката отново ще започне да расте. При такъв сценарий ще станем свидетели на промяна в настроенията и на фирмите, и на компаниите, ще се редуцира склонността към спестяване и вероятно ще има по-добри възможности за потребление и инвестиции. Банковата система като цяло вероятно ще работи при свити маржове през тази година, прогнозират от „Уникредит Булбанк”.
Източник: Монитор (20.01.2012)

Свръхстроги квалификационни изисквания може да направят невъзможно участието на стратегически инвеститори в приватизацията на “БДЖ - Товарни превози”, научи “Труд”. Транспортното министерство предлага от тях да се изисква оборот от 500 млн. евро за всяка от последните три години. “Целта е да не дойде стратегически инвеститор, а “БДЖ - Товарни превози” да бъде продадена по схемата “Булгартабак” на някоя банка”, твърдят източници на “Труд”. От министерството на транспорта са изпратили предложения до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за квалификационните критерии, на които да отговарят кандидатите. Според писмото в конкурса ще бъдат допускани стратегически или финансови инвеститори. От стратегическите инвеститори се иска да имат по 500 млн. евро оборот за всяка една от последните 3 години. Според източници от жп бранша у нас на това условие отговарят само гиганти от ранга на “Дойче бан”. Германската жп компания обаче не се интересува от старите ни товарни вагони и досега категорично отхвърля участие в сделката под каквато и да е форма. За финансовите инвеститори изискването е да имат 25 млн. евро собствен капитал и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 години. Въпреки че сумата е по-висока, на това изискване отговарят много на брой български и чужди банки и инвестиционни фондове. Затова в жп сектора упорито се говори, че “БДЖ - Товарни превози” ще бъде спазарена по вече доказалата ефективност схема за “Булгартабак”. Тютюневият холдинг бе купен от регистрираното в Австрия дружество “БТ Инвест”, което е собственост на руската Внешторгбанк. Въпросът дали тя играе за собствена сметка или за някой друг остава без отговор вече четири месеца след приватизацията на предприятието. Медийни спекулации свързват сделката за “Булгартабак” с интереси на председателя на надзора на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, но той отрича свое участие в нея. Преди месец синдикалният лидер на КНСБ в БДЖ Петър Бунев заяви в интервю за “Труд”, че банкерът се интересува от товарните жп превози. Сега информацията се потвърждава и от друг независим източник от жп бранша. До момента освен Василев сериозен интерес към предстоящата приватизационна процедура има и румънският частен жп превозвач “Груп Феровиар Ромън”. Компанията е собственик на 75% от българската “Българска железопътна компания” и на унгарския жп превозвач “Трейн Мав”. Като потенциални участници в сделката за “БДЖ - Товарни превози” се спрягат и имената на бизнесмена Кирил Домусчиев, на собствениците на Първа инвестиционна банка и на спедиторски компании. Официално потвърждение обаче няма от никой от тях.
Източник: Труд (23.01.2012)

Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка са кандидати за мениджъри на държавния Фонд за енергийна ефективност, съобщи пред агенция “Фокус” министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова. Срокът за подаване на оферти е изтекъл на 16 януари. Досега фондът се управляваше от консорциума “Еконолер-ЕнЕфект-Елана”. Той отпуска нисколихвени кредити за саниране на сгради и други енергоспестяващи проекти. КТБ e известна с това, че държи парите на повечето държавни фирми.
Източник: Труд (23.01.2012)

Нетната печалба на Първа инвестиционна банка е нараснала с 18.4%, през миналата година, достигайки 36.503 млн. лв, сочи отчетът на финансовите резултати на дружеството към 31.12.2011 г. Размерът на активите на дружеството се е увеличил с 1.158 млрд. лв, спрямо 31.12.2010 г, до 6.102 млрд. лв. Увеличението на активите е резултат главно от ръста на привлечените средства от други клиенти - 1.082 млрд. лв. Балансовата стойност на кредитния портфейл на ПИБ се е увелича със 752 млн. лв, спрямо 2010 г, достигайки 4.127 млрд. лв. Коефициентът на капиталова адекватност на банката към 31 декември 2011 г. е 12.32%.
Източник: Дарик радио (01.02.2012)

Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще отвори офертите на кандидатите за изпълнител на проекта за създаване на Фонд за жилищно обновяване. Документи за участие в търга са подали две банки - Първа инвестиционна и Корпоративна търговска банка. Победителят в конкурса ще поеме управлението на Фонд, за предоставяне на ниско лихвени заеми за саниране на жилищни сгради. Кредите ще се отпускат на собственици и Сдружения от собственици, които искат да повишат енергийната ефективност на жилищата, в които живеят. Част от проектите за саниране ще се финансират безвъзмездно, по оперативна програма „Регионално развитие". До 2013 година ще бъдат отпуснати 12 милиона и 500 хиляди лева. Собствениците ще могат кандидатстват по програмата от пролетта на тази година.
Източник: БНТ (03.02.2012)

България в топ 3 за нисък дълг България е на второ място в ЕС по нисък дълг, който е само 15% от БВП. Това сочат данните на европейската статистика към септември 2011 г. Преди нас е Естония с дълг от 6,1% от БВП, а след нас Люксембург с 18,5%. Начело на най-задлъжнелите европейски държави са Гърция със 159%, Италия с близо 120% и Португалия със 110% дълг. За целия ЕС държавният дълг е 82,2% от БВП, нараствайки спрямо предходното тримесечие (81,7%) и спрямо септември 2010 г. (78,5%).
Източник: Стандарт (07.02.2012)

Редица нарушения в Българската федерация по ски (БФСки) при договарянето на услуги е открила Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Фирми, близки до президента на Първа инвестиционна банка и шеф на ски организацията Цеко Минев, са получавали без конкурс поръчки за стотици хиляди, става ясно от доклад на АДФИ. Притежаваната от две офшорни компании "Балкан Холидейс Сървисис", която се управлява от съпругата на Минев - Радка Минева, е получила от ски федерацията 557 500 лв. за изпълнението на програмата "Научи се да караш" ски през 2008 г. Това е станало в нарушение на законите, тъй като според финансовата инспекция федерацията е трябвало да проведе поръчка по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Такава няма, а договорът с туристическата компания е подписан два дни, след като с Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) е подписан договор за финансиране от 621 400 лв. В обясненията си към доклада на АДФИ Цеко Минев твърди, че БФСки не е задължена да спазва по-особена процедура за избор на партньори при реализацията на проекта, тъй като не е възложител по смисъла на ЗОП. Част от сумата за "Балкан Холидейз Сървисис" след това отива в друга, свързана с Цеко Минев, фирма - "Витоша ски". Тя получава 376 хил. лв. за обучението на 3187 деца от общо планирани 3300. За да се усвоят средствата по програмата, "Балкан холидейз" води част от учениците за 19 010 лв. на финално състезание в Сент Мориц. По традиция изпълнител на основната част от програмата – обучение на ученици по ски, е именно "Витоша ски" заедно с дъщерната "Витоша ски училища". Други ски училища не се допускат до получаване на средства, защото според изявления на представители на федерацията от преди година "нямат капацитет". "Витоша ски" е получила директно от ски федерацията през 2010 г. по същата програма почти 130 хил. лв. за извършване на спортни услуги и доставка на храна. За това нарушение на наредбата за възлагане на малки обществени поръчки на Минев му е съставен акт. Проверката в периода между 2006 и 2010 г. откри нарушения за невъзлагане на по-големи или по-малки поръчки за общо 859 844 лв., а за седем от тях на Минев му е съставен акт. За други четири нарушения актове не са съставени поради изтичане на давностния срок.
Източник: Медия Пул (13.02.2012)

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е сезирала прокуратурата за нарушения на председателя на Българската федерация по ски Цеко Минев при изразходването на средства без провеждането на обществени поръчки. Това съобщиха от АДФИ, която провери организацията в периода 2006 - 2010 г. Финансовите ревизори установиха нарушения при проведени обществени поръчки за близо 860 хил. лева. На Цеко Минев, който е и президент на "Първа инвестиционна банка" са съставени седем акта за общо 10 500 лв. По четири от постановленията за общо 4000 лв. глобата е платена, но не от наказаното физическо лице Цеко Минев, а от фирмата "Български ски пул". Тази фирма е собственост на ски федерацията и по концепция работи за финансовото подпомагане на федерацията по ски. "Аз информация нямам за подобно плащане. Гарантирам, че фирмата не е плащала глобата на г-н Цеко Минев", заяви шефът на компанията Димитър Тонов. "Български ски пул" е регистрирана на същия адрес, на който са регистрирани и "Витоша ски" и "Витоша ски училища". На двете фирми федерацията по ски редовно дава средства по програмата "Научи се да караш ски", която се финансира от спортното министерство. Цеко Минев е обжалвал две от постановленията за 5000 лв. и за 500 лв. и по тях има образувани съдебни производства. Най-голямото нарушение установено от АДФИ е предоставянето без обществена поръчка на 557 500 лева на фирмата "Балкан холидейз сървисис" по програмата “Научи се да караш ски” през 2008 г. Компанията се управлявана от съпругата на Цеко Минев - Радка Минева. Заради непроведената обществена поръчка на ски федерацията е наложена глоба от 15 000 лв. от АДФИ, която се обжалва. За нарушенията в ски федерацията АДФИ е уведомила още Министерството на физическото възпитание и спорта, което е финансиращ орган на ски федерацията и Агенцията за обществени поръчки.
Източник: Медия Пул (15.02.2012)

Сделката за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" все още не е статирала. Очаква се в началото на март да излязат оценката, правният анализ и информационният меморандум, с който да се даде старт на процедурата. До края на първото шестмесечие на годината би трябвало да вече да е осъществена приватизацията. Това съобщи в ефира на БНР председателят на УС на БДЖ Владимир Владимиров. През месец февруари има спад в движението на товарните превози в резултат от големите студове. Постепенно започва процес на възстановяване, каза Владимиров. Той допълни, че спад на броят на пътниците не се наблюдава. Според разчетите на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов правният анализ и приватизационната оценка трябваше да са готови до 19 януари тази. В началото на годината той също така обяви, че "работата по тази сделка върви добре". Впоследствие се появиха информации, че само 2 банки имат интерес към дъщерното дружество на БДЖ. Сред тях бяха посочени Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна Търговска Банка (КТБ).
Източник: econ.bg (28.02.2012)

Под претекст за екологични цели банките масово вдигнаха таксите за получаване на извлечение по кредитна карта на хартиен носител. Поредният трезор с такава промяна е Първа инвестиционна банка. От 1 април клиентите й, които искат месечното си извлечение на хартия, ще трябва да плащат за това 1 лев. Информацията фигурира на сайта на банката, присъства и в настоящите извлечения, които се получават. Клиенти обаче се оплакаха, че е написана с дребен шрифт и е възможно да остане незабелязана. Така те могат да пропуснат да се откажат от хартиено извлечение до началото на април и да бъдат принудени да плащат таксата. Банката дава възможност за отказ от хартиено извлечение и преминаване към електронно, регистрацията за което струва 0.10 лв. Голяма част от другите банки също искат да спасяват природата чрез високи такси. Хартиено извлечение по сметка на клиент на Прокредит също струва левче. Толкова е и цената в СИБанк. Според тарифата на Пощенска банка, валидна от 08.02.2012 г., извлеченията на хартия по различните видове кредитни карти се получават срещу 2 лева. Информация във връзка с предоставени платежни услуги от Райфайзен веднъж месечно клиентите й могат да получават без такса. Ако обаче искат такава повече от един път в месеца, трябва да платят 1 лв. "Зелената" идея напоследък е изключително популярна сред банките. Те се надпреварват да призовават за спестяване на ресурси чрез ползване на електронните им услуги (получаване на извлечението по имейл например, което е безплатно). Кампания "Зелена поща" има Уникредит Булбанк, ПИБ също се обявява за опазване на природата. Неотдавна и БАКБ изяви намерение да се превърне в екобанка чрез разработване на продукти и услуги за начинания, свързани с енергийна ефективност. Вдигането на таксите обаче едва ли е с изцяло благородната идея за популяризиране на екологичните мерки. Свитото кредитиране кара трезорите да повишават стойностите на различни услуги, за да компенсират донякъде малките постъпления от лихви. През последните месеци няколко банки въведоха или вдигнаха такси - за теглене от банкомат, преводи, теглене и внасяне на пари на каса и по сметки. Първа инвестиционна банка например от февруари вече събира от клиентите си 0.10 лв. за теглене на пари от неин банкомат. В края на миналата година пък Пощенска банка добави нова месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по потребителски кредити, обезпечени с ипотека и жилищни кредити. Размерът й е 1.50 лв. В най-общия случай от повишенията са изключени таксите, свързани с обслужването на кредити.
Източник: Сега (05.03.2012)

Близо 200 родни компании влизат в елита на капиталовия пазар. Те остават на основния пазар след новата сегментация на Българска фондова борса, която влезе в сила в началото на март. Очаква се от 1 април на основния пазар да бъдат прехвърлени и най-търгуваните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Така след месец компаниите, които ще попаднат в основния пазар на БФБ, ще бъдат около 270. Същевременно на алтернативния пазар остават около 240 по-малко търгувани компании. На него се преместват и акциите на дружествата, които са в открита процедура по ликвидация и несъстоятелност. Отделно на алтернативния пазар ще отиват и компаниите с добри резултати, които обаче за последната година не са спазили изискванията за периодично разкриване на информация като публични дружества. На основния пазар се създават два нови сегмента. В най-престижния попадат едва седем компании заради високите изисквания. Така например компанията трябва да има най-малко пет завършени финансови години, да не е в несъстоятелност, както и поне 25 на сто, или минимум 5 млн. лв., от общата стойност на акциите на дружеството да са в миноритарни акционери. Освен това средномесечният оборот от сделките с акциите на листваната компания за последната половин година не бива да е под 300 000 лв., а средномесечният брой на сделките трябва да е поне 150. Сред компаниите в Premium сегмента попадат Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, "Химимпорт", "Еврохолд България", "Монбат" и "Енемона" АД. Във втория сегмент на основния пазар - Standard, в момента попадат над 80 компании. Изискванията към тях са средномесечният оборот от сделките за последната половин година да е над 4000 лв., а сключените сделки да са поне пет на месец. Сред компаниите в сегмента са "Петрол", БТК, "Булгартабак", БФБ и др. На основния пазар се формират още няколко сегмента - за АДСИЦ, за облигации, колективни инвестиционни схеми, компенсаторни инструменти, структурирани продукти, права, приватизация и първично публично предлагане. На алтернативния пазар ще има само два обособени сегмента - за акции и за дружества със специална инвестиционна цел.
Източник: Стандарт (05.03.2012)

Производителят на проводници "Гамакабел" - Смолян, отново ще използва финансиране от Първа инвестиционна банка, става ясно от покана за общото събрание на акционерите, насрочено за 19 април. На него ще бъде предложено увеличение на текущ кредит от банката от 14 млн. евро до 18 млн. евро. Според поканата парите от увеличението ще се използват за инвестиции и оборотни средства. Това е поредното увеличение на лимита на заема, което "Гамакабел" смята да договори с ПИБ. Миналата година акционерите одобриха вдигането му от 10 млн. евро на сегашните 14 млн. евро. Тогава също беше обяснено, че парите ще се използват за инвестиции и оборотни средства. Първоначално акционери на дружеството бяха против увеличение на кредита заради несъгласие с част от условията, но след преговори с ПИБ се е стигнало до договорка. Така през октомври те одобриха вдигането на лимита. Отчетите на "Гамакабел" показват, че дружеството има заеми единствено към ПИБ. В края на миналата година стойността им е била 25.5 млн. лева, всичките дългосрочни. Интересното е, че "Гамакабел" е на загуба от 2009 г. насам, но това не пречи на банката да увеличава експозицията си към компанията. До редакционното приключване на броя "Гамакабел" не бяха открити за коментар. При някои случаи на затруднения в изплащането на заеми банките отпускат кредит отново, за да се избегне неплащане на вноски и съответно прехвърлянето му към необслужваните. От "Гамакабел" досега не са обявявали, че имат проблем с погасяването. От дружеството посочват, че промяна в основните условия и срока на погасяване няма да има – той си остава 31 януари 2018 г. Заради увеличението на кредита "Гамакабел" ще увеличи залога върху свои активи. При предишното вдигане на лимита също имаше ново обезпечение с машини и оборудване, а в момента цялото предприятие е заложено заради кредита от 14 млн. евро. В този случай, ако заемът стане проблемен, ПИБ ще получи контрол над компанията. В момента основни акционери в "Гамакабел" са офшорните "Маренго трейдинг" (43%) и "Трейдспот инвестмънтс" (48%). От дружеството не са съобщавали дали и как са използвани парите от последните увеличения на заема. Последните инвестиции са за модернизация на част от производството, което обаче е финансирано отчасти с европейски пари по оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността". Общата инвестиция е за 3.25 млн. лв., от които 1.63 млн. лв. са от ЕС.
Източник: Капитал Dаily (08.03.2012)

Част от втория по големина парк в София – Западният, ще бъде отдадена на концесия за срок от 25 години, като общината се отказва от концесионно възнаграждение. Предложението на кмета Йорданка Фандъкова, беше одобрено във вторник от финансовата комисия в общинският съвет. За територията от 49 дка има изготвен подробен устройствен план (ПУП), който предвижда да бъдат изградени атракциони, спортни съоръжения и да се обособи буферен паркинг. Увеселителен парк Минималното изискване към кандидатите ще е да вложат 2.5 млн. в изграждане на атракционен комплекс, минимум 2.7 млн. лв. за възстановяването на парковите площи и не по-малко от от 252 хил. лв. за спортни съоръжения. Сред задълженията на получателя на терена е и почистването на алпинеума в парка, възстановяването на изкуственото езеро, на алейното осветление и на каменната арка на официалния вход. Негов ангажимент през първите три години е и изграждането на велосипедна алея и на алеи за разходка на кучета. В същия срок трябва да се разкрият и включените в плана временни и постоянни обекти - кафенета, сладкарница и ресторант. Зелена улица от ВАС През 2007 г. общинският съвет одобри изготвяне ПУП за тази част на парка и даде мандат на тогавашния кмет Борисов да я предостави на концесия. Намерението се забави заради обжалването на плана в съда от две граждански сдружения. През юли м.г. Върховният административен съд окончателно постанови, че сдруженията нямат правен интерес да обжалват и така беше дадена зелена светлина за проекта, без казусът да се разглежда по същество. Споменът за "София ленд" Първият опит за голям увеселителен парк в София беше през 2002 г. със "София ленд" в Борисовата градина. Неговите 35 дка бяха преобразувани от общинска в частна собственост и по-късно теренът в един от най-скъпите райони на столицата беше продаден на инвеститора, свързан с Първа инвестиционна банка, за няколкостотин хиляди долара. През четирите години на съществуването си комплексът работеше на загуба и през есента на 2006 г. беше затворен. Съдбата му все още е неясна. Според главния архитект Петър Диков теренът със сигурност ще бъде застроен, а идеята отново да бъде превърнат в парк е абсурдна.
Източник: Капитал Dаily (21.03.2012)

Инвестиращото във вземания Дебитум Инвест АДСИЦ е придобило активи, представляващи вземания по сключени договори за кредит между Първа инвестиционна банка АД и 17 физически лица. Общата покупна цена е 118 903.87 лева, съобщават от АДСИЦ-а.
Източник: Money.bg (28.03.2012)

150 наши и чужди марки в 25 категории се борят в конкурса на списание BUSINESS LADY - “Любимите марки“. Първият етап на класацията приключи във вторник, като във всеки раздел останаха по 6 бранда с най-много номинации. За първи път в списъка се нареждат и две фирми, занимаващи се с производство на биопродукти. Това са марките „Балев био маркет“ и Harmonica. Предстои втори кръг от 02 до 12 април 2012 г. На www.mylovemarks.eu. във всяка категория ще се гласува за максимум три от шестте марки в минимум 20 категории. Потребителите номинират или гласуват, като потвърждават избора си през линк, изпратен автоматично на електронната им поща, посочена за контакт. Непотвърдените гласове няма да се отчитат. Избраните 75 марки отиват на трети етап (16–26 април 2012 г.) в борбата за първо, второ и трето място в категорията си. В последния етап от класацията се гласува за 1 от 3-те марки във всяка категория, като гласуването ще завърши със специална церемония на 26 април 2012 г. Голямата награда - Grand Prix, и титлата „Любима марка за 2012 г.” ще бъдат връчени на марката, получила най-много гласове. За първи път тази година в конкурса е включена категорията „Телевизия“. В нея се състезават: bTV, NOVA, TV7, БНТ, Fox Life, National Geographic. Отпаднал е разделът печатни медии. При застрахователите любимите шест марки на българина на този етап са „Алианц“, „Армеец“, „Виктория“, „Булстрад“, ДЗИ, „Бул Инс“, а от банките се състезават ДСК, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Алфа банк, ОББ и Райфайзенбанк.
Източник: Класа (29.03.2012)

Металурзи от ОЦК–Кърджали масово дават Захариев на съд Над 100 металурзи внесоха в Районния съд в Кърджали искови молби срещу собственика на Оловно-цинковия комбинат Валентин Захариев. Те настояват по съдебен път да бъде оказано въздействие върху работодателя им, за да получат дължимите заплати. Захариев ги държи без заплати вече 6 месеца. В края на миналата седмица работниците внесоха в счетоводството на комбината заявления с искането да получат извлечения от ведомостите за сумите, които не са им изплащани. Документите са издадени почти на всички под контрола на служители от Инспекцията по труда. Две месечни заплати и два аванса не надвишават 1000 лева, показа извлечението си металург. Вече не вярваме, че Захариев ще се разплати доброволно с нас, топката е в ръцете на големите банкери, затова ще го съдим, казаха работници. Те настояват да получат и лихвите върху скандално закъснелите заплати. На 1 145 000 лева възлизат задълженията на собственика на предприятието към работещите. След депозирането на исковите молби работниците ще чакат 3 дни до произнасянето на съда, а после в 14-дневен срок трябва да бъдат издадени заповедите за изпълнителни листове. Тогава работодателят ще бъде принуден да се разплати с всеки поотделно, обясниха юристи. Досегашният собственик Валентин Захариев вече трети ден не подписва договора за прехвърляне на собствеността на ГОРУБСО-Мадан на инвеститора Николай Вълканов, стана ясно вчера. Това засили напрежението сред работниците в другото негово предприятие - ОЦК-Кърджали, тъй като се очаква Захариев да се разплати с тях с парите от сделката за ГОРУБСО-Мадан. Те блокираха за един час и вчера пътя Кърджали–Хасково. По непотвърдена информация преговорите между Валентин Захариев и Николай Вълканов продължават. Още във вторник Захариев за пореден път обеща, че 5 млн. лева от сделката за ГОРУБСО ще отидат не само за погасяване на задълженията към металурзите от Кърджали, а и за оздравяването на комбината, за да може да бъде пуснат в действие. При посещението си в Кърджали във вторник премиерът Бойко Борисов обеща държавата да търси чуждестранен инвеститор за поредното предприятие, купено от Захариев и затънало в дългове и проблеми. Това дружество дължи 320 млн. лв. на няколко банки, които вчера по думите на Борисов искали да обявят комбината в несъстоятелност, но той ги убедил да не го правят.
Източник: Класа (29.03.2012)

Постигнато е споразумение с Първа инвестиционна банка /ПИБ/ и се надяваме да започне изплащането на заплатите на работниците от ОЦК-Кърджали до няколко дни. Забавянето е с не повече от два до два месеца и половина, като са изплатени аванси за януари и една малка част за декември 2011 г. Това каза собственикът на комбината Валентин Захариев вчера. Той съобщи, че до два-три дена ще приключи процедурата по изискваните от банката обезщетения и ще се търси купувач с предварителен договор за доставка, за да започне предприятието да работи отново. Металурзите обаче продължават протестите си, а социалният министър Тотю Младенов съобщи, че са пред финал преговорите между банките-кредиторки и инвеститор, който ще е новият собственик на ОЦК. ОЦК без ГОРУБСО-Мадан много трудно ще оживее, подчерта Захариев и допълни, че един от най-големите проблеми за ОЦК е спирането на оловното производство през април м. г. Захариев посочи още, че при сделката за закупуването на ОЦК, ПИБ е обещала 12,5 млн. евро, но са били предоставени само 7 млн. евро, поради което строителните работи към момента са изпълнени на 80%. По думите му при закупуването на ГОРУБСО-Мадан от Захариев са били платени 7 млн. евро, а инвестициите са 14 млн. евро. „Кремиковци“ беше закупено за 1 долар след търг, каза още Захариев. Той направил 300 млн. евро инвестиции за 5 години. Според него заварените активи на „Кремиковци“ са за 700 млн. лв., а в края те са били близо 1 млрд. лв.
Източник: Класа (30.03.2012)

Сериозен инвеститор от Катар проявява интерес към летище Балчик. Затова летище Балчик ще се извади от съвместното дружество с летище София и двата аеропорта ще се дават на концесия поотделно. Това заяви министърът на транспорта Ивайло Московски на форума "Стратегическа инфраструктура България 2012 г.". До май, когато ще дойдат потенциалните кандидат-инвеститори, ще бъде изготвен икономически анализ за потенциала за развитие на летище Балчик. Ще продължи и анализът за концесионирането на летище София. Да се намери стратегически партньор за летище София, който да го изгради като регионален хъб, е визията на президента Росен Плевнелиев, която той сподели по веме на форума. Не е приемливо за мен като президент да се лети до Белград през Виена и до Солун през Атина, каза Росен Плевнелиев. Концесия за Централна гара София може да има на по-късен етап. Тази година стартира нейната реконструкция с финансиране от ОП "Транспорт". Обмисля се кои други гари да се включат към европроекта за жп възел София. Подновяването на гара Пловдив ще се направи с публично частно партньорство, като се обяви концесия. Гара Бургас ще се ремонтира с пари от бюджета, обясни транспортният министър. По ОП "Транспорт" са договорени 3,2 млрд. евро от безвъзмездните евросредства за транспортните проекти, разплатени са близо 1 млрд. лв., отчете транспортният министър. За изграждането и рехабилитацията на цялата транспортна инфраструктура са необходими над 10 млрд. евро.
Източник: Стандарт (30.03.2012)

Имотите евтини като през 2005 г. Цените на имотите паднаха до нивата от 2005 г., като тенденцията за понижаване е слаба и може да очакваме ценово стабилизиране. Това каза Милка Тодорова, директор "Банкиране на дребно" в Първа инвестиционна банка. Лихвите по ипотечните кредити пък се върнаха на нивата от преди кризата. Затова ПИБ пусна нови ипотечни заеми: свободен ипотечен кредит със 7% фиксирана лихва за 7 години, "Жилище в сегашно време" с ГПР едва 7,87%, кредит "ПРЕимущество" и кредит "Шанс", даващ възможност за финансиране покупка на имоти, предложени на публична продан.
Източник: Стандарт (06.04.2012)

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, бе преизбран за председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ). Това стана по време на общото събрание на асоциацията, съобщиха оттам вчера. Така той ще остане на поста за втори мандат. За нов член на УС на асоциацията бе избран Момчил Андреев, главен изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България". Той влиза на мястото на Мая Георгиева, която вече е зам.-председател на надзорния съвет на Първа инвестиционна банка. По устав само изпълнителни директори на банки могат да са членове на управата на АББ.
Източник: 24 часа (09.04.2012)

Банките с български акционери продължават да увеличават пазарния си дял за сметка на дъщерните поделения на големите европейски трезори. Това показват данни на БНБ за четвъртото тримесечие на 2011 г. От края на 2010 г. до края на миналата година делът на местните банки е нараснал с 4.2%, достигайки общо 23.5% от пазара. Ако се обхване цялата 2010 г., увеличението става 7.5%. Делът на чуждите трезори към края на 2011 г. пък се равнява на 69.7% спрямо 73.7% година по-рано. Основната причина за увеличаване дела на местните банки е, че в последните години много от тях финансират големи проекти и сделки. Най-много са увеличили своя дял Корпоративна търговска банка (КТБ) - с 89.7%, Първа инвестиционна банка (ПИБ) -с 52.3%, и Централна кооперативна банка (ЦКБ)- с 41.29%. Първенецът не е изненадващ - голяма част от енергийните дружества в страната държат основна част от парите си на депозити в Корпоративна банка, а тя им отпуска кредити. Само Българският енергиен холдинг например има 630 млн. лв. на влог там. Първа инвестиционна банка пък финансира доста проекти по ски пистите в Банско, тъй като фирмата концесионер "Юлен" се свързва с един от акционерите на ПИБ Цеко Минев. В същото време у нас дъщерните дружества на европейските банки се влияят от кризата, обхванала техните майки. Към края на 2011 г. само УниКредит Булбанк и френската "Сосиете Женерали" увеличават дела си малко по-значително, докато останалите могат да се похвалят със скромен растеж. Свиването е най-вече резултат от ограниченото кредитиране вследствие на рецесията, като трезорите разчитат по-скоро на депозити за набиране на ресурс. Печалбата на банковата система през февруари е нараснала с 52%, или с 21.4 млн.лв. на годишна база, показват данни на БНБ. Общо за първите 2 месеца на годината спечеленото от трезорите се равнява на близо 118 млн.лв., като това е увеличение с 35% спрямо същия период на 2011 г.
Източник: Сега (09.04.2012)

Първа инвестиционна банка, като кредитор, е поискала назначаването на управител и започването на изпълнение върху Интер Пайп АД. Изпълнението се насочва към предприятието като съвкупност. Лихвата по кредита, отпуснат на дружеството от банката, е била банков лихвен процент (БЛП) плюс 4,46%, а лихвата за забава е 24,46%. За управител е определен Красимир Николаев Христов, но към момента той не е вписан в Търговския регистър, въпреки че действията на ПИБ са от 28 март 2012 г. Представляващ все още е Петър Лещаров, а освен него в Съвета на директорите са Валентин Захариев и Роберто Младенов. С по 50% дял в Интер Пайп АД са Интертръст холдинг АД и ССФ Стил Шипинг & Форуърдинг АД. ПИБ АД не е обявила размера на дължимото от Интер Пайп АД. Последният публикуван отчет на длъжника е за 2008 г., като показва загуба от 12,4 млн. лв. за годината и продажби за 38,6 млн. лв. Собственият капитал е 42 млн. лв. в края на 2008 г., само благодарение на начислените през годината положителни оценки на активите за 46,3 млн. лв. Към тази дата банковите задължения са били за 5,6 млн. лв., но не става ясно към кои банки. Уеб сайтът на компанията Интер Пайп АД не работи, но това е проект на Интертръст холдинг АД за производство на шевни и безшевни стоманени тръби. Холдингът на практика загуби собствеността си над Горубсо-Мадан, а за другата му голяма инвестиция - ОЦК, има голяма опасност от несъстоятелност. Според някои информации ОЦК дължи над 300 млн. лв. само на банките. Възможно е мярката на ПИБ спрямо Интер Пайп АД да отприщи вълна от искове към ОЦК и други фирми на Интертръст холдинг.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2012)

ПИБ пристъпва към изпълнение върху Интер Пайп АД, дружество на Интертръст Първа инвестиционна банка, като кредитор, е поискала назначаването на управител и започването на изпълнение върху Интер Пайп АД. Изпълнението се насочва към предприятието като съвкупност. Лихвата по кредита, отпуснат на дружеството от банката, е била банков лихвен процент (БЛП) плюс 4,46%, а лихвата за забава е 24,46%. За управител е определен Красимир Николаев Христов, но към момента той не е вписан в Търговския регистър, въпреки че действията на ПИБ са от 28 март 2012 г. Представляващ все още е Петър Лещаров, а освен него в Съвета на директорите са Валентин Захариев и Роберто Младенов. С по 50% дял в Интер Пайп АД са Интертръст холдинг АД и ССФ Стил Шипинг & Форуърдинг АД. ПИБ АД не е обявила размера на дължимото от Интер Пайп АД. Последният публикуван отчет на длъжника е за 2008 г., като показва загуба от 12,4 млн. лв. за годината и продажби за 38,6 млн. лв. Собственият капитал е 42 млн. лв. в края на 2008 г., само благодарение на начислените през годината положителни оценки на активите за 46,3 млн. лв. Към тази дата банковите задължения са били за 5,6 млн. лв., но не става ясно към кои банки. Уеб сайтът на компанията Интер Пайп АД не работи, но това е проект на Интертръст холдинг АД за производство на шевни и безшевни стоманени тръби. Холдингът на практика загуби собствеността си над Горубсо-Мадан, а за другата му голяма инвестиция - ОЦК, има голяма опасност от несъстоятелност. Според някои информации ОЦК дължи над 300 млн. лв. само на банките. Възможно е мярката на ПИБ спрямо Интер Пайп АД да отприщи вълна от искове към ОЦК и други фирми на Интертръст холдинг.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2012)

"БНРГ България", дъщерното дружество на ирландската BNRG Renewables, е продало два соларни парка в района на Бургас с обща мощност 10 мВт. Става дума за 6 мВт край с. Каменар и 10 мВт близо до гр. Камено. От компанията отказаха да съобщят цената на сделката и името на купувача заради клаузи за конфиденциалност в договора, но уточниха, че проектите са продадени на българска компания. Според информация в Търговския регистър през последните седмици "БНРГ България" е сключило няколко сделки със софийската "Аклима-Г", която се занимава с изграждане и развитие на системи за възобновяеми енергийни източници. Договор за изкупуване След завършването на парковете стойността им ще е около 25 млн. евро, става ясно от информация във Factiva, в която се цитира ирландската фирма. Строителството на по-малкия е приключило в края на април, а вторият трябва да е готов до края на май. Електроенергията и от двата проекта ще бъде изкупувана по преференциалните цени за възобновяеми източници. Вече е сключен 20-годишен договор с ЕВН. Парковете ще работят над 30 години, а произвежданата електроенергия ще бъде достатъчна да задоволява нуждите на около 4000 семейства. Пет в едно "БНРГ България" е регистрирано в Пловдив с 5000 лв. капитал. С равни дялове в дружеството участват BNRG Renewables и Константин Панайотов, който е вписан като управител заедно с ирландския гражданин Нийл Холман. Справка в Търговския регистър показва, че през март и април "БНРГ България" е продало пет свои дъщерни дружества, които се занимават с производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници или с изграждането на такива системи - "БНРГ Камено", "Каменар ПВ", "Каменар санпауър", "Каменар солар" и "Камено солар". От ирландската компания потвърдиха за "Капитал Daily", че "БНРГ Камено" е "част от портфейла", който е бил продаден. Купувач на всичките пет дружества е фирма "Аклима-Г", а общата стойност на сделките е 1.9 млн. евро. Компанията има действащи фотоволтаични централи в община Стралджа. В средата на март "Аклима-Г" е подписала договор за заем за 21.7 млн. евро от Първа инвестиционна банка, става ясно от данните в Търговския регистър. От фирмата не бяха открити за коментар. Други проекти Парковете в Каменар и Камено не са единствените проекти на ирландската компания в България. "В момента изграждаме още 4 мВт, отново край Бургас, като очакванията ни са строителството да приключи до август", казаха от BNRG Renewables. Оттам обаче уточниха, че по-нататъшното развитие на проекта ще зависи от това с колко ще бъдат намалени преференциалните тарифи за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, които предстои да бъдат обявени и да влязат в сила от юли. Ирландската компания подготвя и значителен брой проекти във Великобритания и вече е започнала изграждането на един от парковете. "Очакванията са до март догодина да бъдат построени 20 мВт мощности", казаха от BNRG Renewables. Дали обаче ще бъдат изпълнени и другите централи ще зависи от новите преференциални цени за изкупуване, които ще са валидни след 31 март 2013 г. През миналата година бяха направени промени в британското законодателство, които доведоха до 70% намаление на преференциалните тарифи и накараха повечето фирми в сектора да се откажат от проектите си. За да изпревари промените, BNRG беше принудена да съкрати срока за изпълнение на два соларни парка с обща мощност 6 мВт, които разработваше в партньорство с Element Power, от 12 на 3 месеца. Благодарение на това преди три месеца фирмата успя да продаде централите на фондове на Foresight Group.
Източник: Капитал Dаily (17.05.2012)

Производителят на бронежилетки "Марс армор" ще открие нова производствена база в индустриалната зона на Костинброд следващата седмица. Новата фабрика е най-голямата на Балканите за производство на бронежилетки, балистични плочи и щитове, съобщават от компанията. Дружеството е основен доставчик на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на правосъдието. Инвестицията в новия завод, който е разположен на разгъната застроена площ от 5000 кв.м, е в размер на 6 млн. лв. "От тази сума съотношението е около 5 млн. лв. собствени средства и 1 млн. лв. банков заем от Първа инвестиционна банка", обяснява управителят на дружеството Пламен Ташков и допълва: "Инвестицията е изцяло на зелено, от нива." Към момента компанията, която през март отбеляза десетата годишнина от създаването си, разполагаше с производствена база в Суходол, чийто капацитет е от порядъка на 2000 бронежилетки месечно. По думите на мениджъра с новата фабрика капацитетът на компанията ще се увеличи два и половина до три пъти. "Марс армор" реализира основната част (над 90%) от продукцията си извън страната, като към момента фокусът й са пазарите в Близкия изток, Латинска Америка, бившите социалистически страни и държавите от Северна Африка. На българския пазар годишно се продават около 1000 бронежилетки. Материалите за производството са изцяло вносни, предимно от страни от Европейския съюз. Балистичният материал, който се използва при разработването и тестването на продукцията, също се внася, като в световен мащаб има четири производителя, които доставят такъв материал. При получаването на поръчка компанията разработва конкретна балистична система в зависимост от търсената от клиента защита и едва след това се поръчват необходимите материали и започва производството. "Никой не държи бронежилетки на склад, нито пък материали на склад, защото те стареят", разказва мениджърът.
Източник: Капитал (18.05.2012)

Смятаният за дясна ръка на Валентин Захариев - Роберто Младенов, е бил освободен от поста член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Интертръст холдинг". Решението е взето на общо събрание на акционерите в началото на май, но все още предстои да бъде вписано, показва справка в Търговския регистър. Информацията беше потвърдена от самия Младенов. "Не работя за Валентин Захариев от 2 май. Оттеглих се по своя инициатива, като изтъкнах лични причини за това", уточни той. "Фирми на Захариев ми дължат над 40 хил. лв. За последен път съм получил заплата за февруари 2011 година", каза Младенов. По думите му той не е изключение във фирмите на Захариев, като оценката му е, че служителите в централното холдингово дружество "Интертръст" имат да получават над 2 млн. лв.
Източник: Капитал Dаily (21.05.2012)

ТЕЦ "Бобов дол" иска да вземе 140 млн. лв. заем от Първа инвестиционна банка, но няма да бъде в състояние да го обслужва според Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това става ясно от решение, с което регулаторът отказва централата да бъде използвана като особен залог за отпускане на кредита. Собственик на дружеството е свързаната с бизнесмена Христо Ковачки компания "Консорциум енергия МК". " Резултатите от анализа сочат, че дружеството не е в състояние да генерира необходимите парични потоци от оперативна дейност в периода на изплащане на лихвите и главниците по кредита, като по този начин не се гарантират плащания по кредит до 140 млн. лева", пишат от ДКЕВР. От дружеството са обяснили, че кредитът е заради инвестиция в нови сероочистващи инсталации. Без тях то трябва да спре работа до 2015 г.
Източник: Труд (21.05.2012)

ПИБ грабна награда от Дойче Банк изразена в плакет EUR STP Excellence Award 2011. Наградата се връчва на Първа инвестиционна банка за трета поредна година. Причината е изключителното качество и покриване на високите глобални стандарти за международни преводи в евро и постигане на високи резултати в автоматичната обработка на изпратените от ПИБ преводи към Дойче Банк.
Източник: Стандарт (22.05.2012)

Кредит от 4–5 млн. лева може да спаси ОЦК–Кърджали Решението за ОЦК–Кърджали е кредит от около 4 млн. лева за разплащане с работниците, ремонт на завода и възможност проблемите да се решат в добра обстановка, каза вчера Васил Яначков, председател на синдикална федерация "Металици" към КНСБ. 4 300 000 лв. влязоха в сметката на ОЦК–Кърджали от ГОРУБСО–Мадан, но бяха автоматично иззети от банката, продължи Яначков. Според информацията на КНСБ работещият персонал е 484 души, от началото на март са напуснали 103 души след протестите. За февруари на работниците се дължат 300 000 лв. за заплати, а общият размер на дължимите осигуровки е 1 700 000 лв. Задълженията на ОЦК–Кърджали са общо 190 млн. лв., а дългосрочните активи на комплекса – 235 млн. лв. Трите банки – ПИБ, СИБанк и „БНП-Париба“, дори поискаха несъстоятелност на ОЦК. Според Яначков изпадането в несъстоятелност на комплекса няма да реши проблема, защото голяма част от оборудването е остаряло. Автоматично влизане в несъстоятелност е тогава, когато задълженията надхвърлят дълготрайните активи. Ако заводът продължи да не работи, това може да доведе до невъзможността да поднови продукцията си. Премиерът трябва да се намеси директно в този случай, каза още Яначков. Полският консорциум "Силезия" не е инвеститорът, с който се водят преговори в момента, а друг, много стабилен, каза междувременно областният управител на Кърджали Иванка Таушанова. Тя обаче отказа да назове компанията. Банките отлично знаят за състоянието на завода. Според председателя на федерация "Металици" те само ще губят, ако вкарат завода в несъстоятелност или не инвестират. Държавата би следвало да може да определи санкция, в която да отстрани собственика и да съхрани предприятието, смята Яначков. Официално внасяме подписка в защита на ОЦК–Кърджали в Народното събрание, заяви Вельо Стайков, председател на синдикалната организация на КНСБ в ОЦК. Вече са събрани 10 028 подписа в подкрепа на металурзите в Кърджали.
Източник: Класа (23.05.2012)

На 22.05.2012г. се е провело редовно годишно общо събрание на акционерите на Първа Инвестиционна Банка АД. На общото събрание са приети докладите на Управителния съвет за дейността на банката на консолидирана и на неконсолидирана основа през изтеклата 2011 г., доклад на специализираното одиторско предприятие за извършения одит на годишния финансов отчет на банката за 2011 г., годишните финансови отчети на ПИБ на консолидирана и на неконсолидирана основа, отчет на директора за връзки с инвеститорите за дейността му през 2011 г., отчет на директора на специализирана служба „Вътрешен контрол” за 2011 г., както и отчет на Одитния комитет на ПИБ за 2010 г. Общото събрание е решило цялата нетна печалба на банката за 2011 год. да се капитализира, като се отнесе в други резерви с общо предназначение, както и от печалбата за 2012 г. да не се изплащат дивиденти и да се извършват други отчисления. Общото събрание е избрало за специализирано одиторско предприятие за 2012 г. КПМГ България ООД и е освободило от отговорност членовете на Управителния съвет и членовете на Надзорния съвет на ПИБ за дейността им през 2011 г. Общото събрание на акционерите е преизбрало Стефана Борисова Ценова като член на Одитния комитет за нов 3-годишен мандат, освободило е досегашните членове Тодор Брешков и Неделчо Неделчев и е избрало за членове Мая Георгиева и Йордан Скорчев с 3-годишен мандат. Наред с това, общото събрание е оправомощило всеки от изпълнителните директори на ПИБ самостоятелно да сключва от името на банката договори за уреждане на отношенията й с членовете на Надзорния съвет и е потвърдило действията на лицата, сключили до момента такива договори от името на банката. Приети са били и промени в Устава на Първа инвестиционна банка АД.
Източник: Money.bg (23.05.2012)

Валентин Захариев дава ОЦК под наем Собственикът на контролния пакет акции в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали Валентин Захариев е готов да подпише договор с полската Silesia, с който да й предостави мениджмънта на комбината за три години и опция за покупката му. Това пише в съобщение на компанията до БФБ - София, където се търгуват акциите на комбината. Решението е взето във вторник на извънредно съвместно заседание на надзорния и управителния съвет на дружеството заедно със Съвета на директорите на мажоритарния му собственик "Интертръст холдинг". "Като се взеха предвид различните позиции на банките - кредиторки на ОЦК, липсата на реален инвеститорски интерес към настоящия момент и отчитайки критичната ситуация, свързана с голямо социално и обществено напрежение, беше взето решение да се пристъпи към финализиране на преговорите с полската икономическа групировка Silesia с цел подписване на тригодишен договор за мениджмънт", пише в съобщението до борсата. Според твърденията в него договорът задължително ще съдържа клаузи, гарантиращи интересите на работниците, служителите и кредиторите на предприятието, както и опция за изкупуване на акциите, притежавани от "Интертръст холдинг" в ОЦК. Така на практика Захариев изразява готовност да даде мощностите на комплекса в Кърджали под наем на полската компания, а впоследствие - да й продаде дружеството. Самият собственик беше с изключен мобилен телефон в четвъртък. ОЦК е второто предприятие, което Захариев губи, след като през март продаде "ГОРУБСО - Мадан" срещу сумата на дълговете му - 30 млн. лв. В ход е и процедура, с която той ще се прости и с "Интерпайп".
Източник: Капитал (01.06.2012)

Надзорният съвет на Общинска банка избра Радослав Миленков за член на Управителния съвет на банката, като назначението му е станало на 4 юни, съобщиха от пресофиса на банката. Миленков има богат опит в областта на банковото дело, одитирането, финансовото моделиране и бюджетирането на финансовите институции, инвестиционния мениджмънт, консултантските услуги и др. Преди новото си назначение той е бил главен изпълнителен директор и прокурист на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, където се е занимавал със стратегическото развитие на компанията и с управлението на рисковете. Заемал е и различни ръководни длъжности в Първа инвестиционна банка, Унибанка АД - Македония и в Първа инвестиционна банка – Албания. Радослав Миленков е завършил Университета за национално и световно стопанство и има магистърска степен по финанси. Има и сертификат за брокер на ценни книжа. Съучредител е на Клуба на Финансовите директори в България.
Източник: Инвестор.БГ (07.06.2012)

Сделка на годината Най-голямата приватизация на годината започва - държавата ще опита да намери нов собственик на почти монополния товарен жп превозвач. Волята да се продава е положително явление. Конкретната процедура обаче страда от няколко недостатъка. Първо, критериите към стратегическите кандидати за "БДЖ Товарни превози" са свръхзавишени, а уж за компанията се търси точно този тип опитен купувач. Това прави сделката почти предрешена и бъдещият собственик, изглежда, ще е финансов инвеститор, много вероятно с местен корен. Вторият проблем е, че желаещите ще имат много кратки срокове, за да вземат решение дали да участват: 20 дни за купуване на документация и още толкова, за да внесат искане до ДАНС за индустриална сигурност. Така, точно в средата на лятото, мъртъв за инвеститорите сезон, ще трябва да се очаква бърза реакция от международни гиганти. Друг "детайл", който би могъл да компрометира сделката, е амбициозната цена - 100 млн. евро, колкото търси държавата за 100% от капитала на дружеството, което има дълг от над 100 млн. лв. За финансовите инвеститори те са направо прекопирани: да управляват активи за над 1 млрд. евро и да имат собствен капитал от 20 млн. евро. При стратегическите купувачи летвата е олимпийска: да имат по 400 млн. евро оборот за всяка от последните три години (между четири и пет пъти по-голям от този на българския превозвач), да са работили в сектора минимум 10 години. На тези критерии не отговаря нито един от жп превозвачите в региона. Агенцията не е правила маркетингово проучване колко фирми покриват изискванията, но в сектора посочват, че само дузина световни компании отговарят на условията и те не са показвали, че проявяват интерес към българския пазар. Консорциуми не се допускат, което допълнително ще ограничи кръга от потенциални кандидати. Дотук в агенцията за приватизация любопитни към дружеството са били само два стратегически инвеститора - от Австрия и Испания. Това обаче не доказва, че ще участват. Други спрягани кандидати са с произход Русия и Турция. Най-често се чуват имената на собствениците на две български банкови групи - Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Официално в АПСК нито един потенциален участник не е декларирал намерение да влезе в процедурата. Преди месец министърът на транспорта Ивайло Московски спомена само за интереси от компании от Русия и Австрия, по негови данни, получени от посолствата на страните в София.
Източник: Капитал (13.06.2012)

Пловдивският производител на картонени опаковки и филтри за цигари "Юрий Гагарин" ще вземе 6 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ), с който ще финансира покупката на унгарската FILSTYLE-Hungary. Решението за това е било взето от съвета на директорите, стана ясно от съобщение на компанията до Българската фондова борса. Инвестиционният кредит трябва да бъде погасен за срок от 10 години на равни месечни вноски. Годишната лихва ще се равнява на базовата лихва на ПИБ за евро плюс надбавка от 2.91%. Кредитът ще бъде обезпечен с ипотека върху имоти, собственост на "Юрий Гагарин", с балансова стойност 10.8 млн. лв. От компанията не бяха открити за коментар. До 2006 г., когато беше приватизирана, "Юрий Гагарин" беше част от "Булгартабак холдинг". Тогава свързаната с ПИБ компания "Баранко" купи контролния пакет от 67%, но веднага след това го раздроби, за да избегне търгово предложение към миноритарните акционери. В момента тя остава основен собственик с 49% от капитала, а друг по-голям акционер е "Комсо табако" с 18% Решението за сключване на сделката за покупка на унгарското дружество беше взето от ръководството в началото на май. Целта е българската компания да разшири дейността си и да изнесе част от производството на филтри и гилзи за цигари извън страната. Унгарското предприятие разполага с терен и сгради, в които може да се разположи оборудване, складове, административни постройки, както и с добре развита транспортна инфраструктура. Самата база се намира в периферията на Будапеща. Проучване на "Юрий Гагарин" показва, че както българският, така и европейският пазар на филтри и гилзи за цигари ще се увеличава. За 2012 г. компанията прогнозира 54% ръст на продажбите. Около 16% от приходите на дружеството идват от износ на продукция, показват данни за първото тримесечие на 2012 г. Година по-рано компанията си осигуряваше 13% от приходите на външни пазари. През миналата година "Юрий Гагарин" сви леко продажбите и печалбата си. От началото на тази година обаче компанията подобрява резултатите си, като за първото тримесечие на годината отчита 32% ръст на приходите спрямо същия период на 2011 г., които достигат 13.8 млн. лв. Това се дължи на въведените в експлоатация нови производствени линии във филтровото производство, както и на допълнителното натоварване на мощностите в печатното производство. Към края на март дружеството повишава и разходите си, но увеличението е по-малко, отколкото на приходите. В резултат на това компанията отчита печалба преди данъци в размер на 1.87 млн. лв. в сравнение с 887 хил. лв. за същия период на миналата година. Пазарната капитализация на компанията е около 33 млн. лв. От отчета на компанията за първото тримесечие става ясно, че тя е погасила дългосрочен заем към Банка ДСК. "Юрий Гагарин" има и дългосрочен оборотен кредит от ПИБ за 1.150 млн. евро (2.250 млн. лв.), като към края на март салдото по него е 1.808 млн. лв. От ръководството посочват, че дружеството няма проблеми при посрещане на задълженията си както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
Източник: Капитал (13.06.2012)

Съветът на директорите на Юрий Гагарин АД е взел решение за сключване на договор за инвестиционен кредит с Първа Инвестиционна Банка АД, съобщиха от дружеството. Кредитът е в размер на 6 млн. евро (11.7 млн. лева), като целта му е финансиране закупуването на 100% от дяловете на Търговско дружество Филстайл-Хунгари, Унгария. Годишната лихва се определя, като лихвеният процент на ПИБ за евро се увеличава с надбавка от 2.91%. Погасяването на кредита е на равни месечни вноски. Крайният срок е 25.05.2022 г. В полза на ПИБ ще бъде учредена ипотека върху недвижими имоти на Юрий Гагарин АД с балансова стойност 10.8 млн. лв. съгласно последния одитиран отчет на дружеството към 31.12.2011 г. Последната сделка с акциите на Юрий Гагарин АД е от 08.06.201 г. на цена 29 лв. за брой, което прави пазарна каитализация за дружеството от над 29 млн. лв.
Източник: Други (13.06.2012)

Кредитори предупреждават за запор на имущество в ОЦК-Кърджали Представители на една от основните банки-кредитори на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали - Първа инвестиционна банка, са разлепили във вторник в завода описи на имущество, заложено срещу кредит от около 60 млн. лева, съобщи председателят на КНСБ Бельо Стайков за klassa.bg. Срещу тази сума е заложено ново оборудване за електролитния цех на цинковото производство, както и парогазовата централа. Оборудването, което е произведено от испанската фирма "Аустриана", не е в комплекса в Кърджали, а се държи на територията на "Кремиковци", уточни още Стайков. Представителите на банката не са отговорили на никакви въпроси на работещите там, само са пояснили, че описите на имущество са предупредителни. Общата сума на задълженията на завода е 320 млн. лева, а активите - близо 270 млн. лева, но собственикът на комплекса Валентин Захариев оспорва и двете суми. Той дължи на работниците 1,7 млн. лева за неразплатени заплати от февруари досега плюс още около 100 хил. лева на съкратените през 2011 година работници от оловното производство, уточни Стайков. Изобщо не сме наясно какво става с преговорите с полския консорциум "Силезия", Захариев не е идвал тук отдавна, казаха още от синдикатите. Преди дни стана ясно, че българската компания "Химимпорт" и групата около руската "Уралмаш" официално са се оттеглили от преговорите. Засега няма никаква яснота какво ще е бъдещето на завода, затова в четвъртък металурзите започват нови протести. От 9 часа сутринта те ще проведат протестна акция на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Булаир“ – възлово кръстовище, блокиращо пътя за Хасково. Протестът ще се проведе и на 22 юни на същото място. Същия ден работещите в цеховете с непрекъсваем производствен процес (цинково производство, пържилен цех, подстанция) ще преустановят изпълнението на трудовите си задължения, което е предпоставка за екологична катастрофа. Работещите в ОЦК-Кърджали ще внесат молби в понеделник до работодателя да издаде извлечения от ведомостите за заплати, от които да е видно какъв е размерът на дължимите им и неизплатени до момента брутни трудови възнаграждения, след което ще внесат съдебни искове, за да ги получат, казаха от синдикатите. Междувременно във Велико Търново премиерът Бойко Борисов каза, че е оптимист, че ще се намери работещ вариант за ОЦК-Кърджали. Не е лесно да намерим сериозен инвеститор, който да поеме дълговете на комплекса, които са над 300 млн. лева, посочи той.
Източник: Класа (21.06.2012)

По стечение на обстоятелствата само през последните две седмици Първа инвестиционна банка успя да се размине със сбъдването на два текста, които дълго време бяха възприемани като лобистки в нейна полза. Единият е проектозаконът за горите. На второ четене в момента е и новият проектозакон за управление на отпадъците. Първа инвестиционна притежава от няколко години дружеството за скрап "Надин", което през миналата година кредитира за покупката на "Кремиковци". За да си върне кредитите обаче, компанията трябва да печели и идеята беше чрез екозакона да й бъде осигурен своеобразен монопол. Гражданите трябваше да предават безплатно вторичните си суровини на общински площадки, които тепърва да се строят. Естествено беше предвиден текст за партньорство, а "Надин" дори сключи договори с повечето общини в България да изгражда и управлява площадките. Текстът за публично-частното партньорство обаче отпадна. Третият удар върху ПИБ е текстът със забраната на производството на цигарени гилзи.
Източник: Капитал (25.06.2012)

Първа инвестиционна банка има надежден инвеститор за ОЦК - Кърджали, съобщиха синдикални лидери след разговорите с представители на банката. Намеренията са банката да подкрепи инвеститора финансово и в близките седмици да бъде възобновена работата в завода. В разговорите с банката са участвали лидерите на два от трите синдиката в завода - Красимир Петров от "Защита" и Яни Георгиев на "Подкрепа". И двамата казаха, че са доволни от хода на срещата. На нея обаче не е било съобщено името на инвеститора, но е станало ясно, че банката го е намерила и той не е полският холдинг "Силезия". Вероятно името ще се разбере утре на среща в София между ръководството на Първа инвестиционна банка и синдикат "Защита". Ако финансовата институция изпълни това, което заяви пред нас, ще е много добре, казаха двамата синдикалисти. Задълженията на ОЦК към банката са близо 54 милиона лева и не се обслужват. Затова тя е наложила запор върху част от имуществото на завода и смята да влезе във владение. Банката не иска да продава, а желае комбинатът да работи. Това е причината да намери свой инвеститор и може да го подпомогне финансово. На въпрос на синдикалистите какво ще стане, ако другите две банки, дали кредит, обявят завода в несъстоятелност, от Първа инвестиционна отговорили: "Няма да го допуснем, имаме план Б." Синдикатите ще информират утре металурзите за резултатите от срещата. След което ще оставят на всеки да реши дали да напусне работа, или да остане. Също утре работниците ще получат извлечения за дължимите от 5 месеца заплати, за да подадат в съда искове срещу собственика Валентин Захариев
Източник: Дневник (25.06.2012)

Металурзи от ОЦК-Кърджали съдят Валентин Захариев за заплати Над 250 металурзи от ОЦК-Кърджали подадоха заявления за изчисляване на дължимите от собственика Валентин Захариев заплати. Работниците не са получавали възнагражденията си от февруари до сега. След като вземат счетоводните извлечения, те ще търсят парите си по съдебен път. Подаването на молбите в счетоводството на Оловно-цинковия комбинат ще продължи и през следващите дни. Тази сутрин синдикатите в завода са информирали металурзите за проведените през уикенда разговори с Първа инвестиционна банка, която е намерила свой инвеститор за комбината и той не е полският холдинг "Силезия". Това в момента спира работниците от предприемане на крайни действия и засега те се въздържат от напускане, както бяха обявили миналата седмица. Днес заявления за това са подали само трима души. До края на седмицата обаче очакваме още, съобщи лидерът на синдиката "Защита" в ОЦК Красимир Петров. Името на новия инвеститор на този етап се пази в тайна и никой от металурзите не знае коя е фирмата. Задълженията на ОЦК към Първа инвестиционна банка са близо 54 млн. лв. Кредитът е обезпечен със сгради в Цинковия завод, концентрати и оборудването за изграждане на изцяло нови мощности. Върху тях вече е наложен запор. Според запознати идеята е банката да влезе във владение на имуществото и чрез своя фирма да го управлява, твърди БГНЕС. Васил Христов, изпълнителен директор на ПИБ, каза, че до 2-3 седмици се очаква решение на въпроса. Ще изчакаме и няма да призоваваме хората си да напускат, заявиха от двата синдиката в ОЦК – "Защита" и "Подкрепа". Първа инвестиционна банка е един от трите кредитора на комбината. Освен в нея заводът има дългове в "Суис Кредит" и в "Париба". Тяхната позиция за бъдещето на първия български металургичен завод не е известна.
Източник: Класа (26.06.2012)

Насроченият за 10 часа днес митинг пред президентството на над 1000 работници във фабриките за опаковки за цигари и гилзи (хартия с филтър) се отменя, съобщиха синдикалисти от КТ "Подкрепа". Причината - организаторите са получили уверения, че лично премиерът Бойко Борисов ще се заеме със случая и този тип бизнес няма да бъде забранен. Подготвяните демонстрации на жълтите павета бяха заради поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия, приета от парламента преди седмица. Тя предвижда да бъдат забранени продажбата и производството в България на цигарени гилзи. Първото беше предложено от депутата от ГЕРБ Емил Димитров (чиято майка е акционер в компанията - дистрибутор на стоката на "Булгартабак"), а второто - допълнено от народния представител от ДПС Камен Костадинов. Корекцията практически забранява основната част от бизнеса на "Юрий Гагарин" - Пловдив, чиито машини правят именно гилзи и опаковки за цигари, както и на още няколко по-малки частни фирми. Във вторник синдикалистите от тези дружества обявиха, че ще протестират, ще искат президентско вето върху закона, ще го оспорват в Европейския съд и ще сезират Конституционния съд чрез омбудсмана. Часове след като поискаха разрешение за митинга, обаче синдикатите получили обаждане от Министерския съвет с уверението, че премиерът Бойко Борисов се е наел да "оправи нещата" и производството няма да бъде забранявано. Освен това той щял да говори с "двете банки" да се разберат помежду си, разказаха свидетели на обаждането. Под "двете банки" явно се имат предвид Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ). Приватизираната преди години "Юрий Гагарин" е на фирмата "Баранко", чиято собственост се свързва с ПИБ. "Булгартабак холдинг" пък официално е собственост на руската VTB, но е публична тайна, че нейни партньори в случая са КТБ на Цветан Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и притежателите на "Винпром Пещера". Затова и рестрикцията в закона веднага беше изтълкувана от хората в бранша в две посоки. От една страна - че защитава интересите на "Булгартабак", намалявайки възможностите на най-бедните клиенти да пушат самоделни цигари. И от друга - че отслабва позициите на "Юрий Гагарин" и го прави бъдеща евтина покупка за холдинга, преди да бъде препродаден на стратегически инвеститор (каквито намерения бяха обявени от сегашния му собственик категорично). За момента не е ясно как ще бъде оформена евентуалната намеса на министър-председателя, така че приет на второ четене в парламента нормативен акт да не влезе в сила. Позицията на работниците и служителите в засегнатите фирми обаче е, че ако забраната влезе в сила, отново са готови да излязат на протест. Текстовете в закона означават закриване на няколкостотин работни места в България и стопиране на производство, от което над 80% ежегодно отиват за износ.
Източник: Капитал (28.06.2012)

И с нов инвеститор ОЦК–Кърджали може да заработи след два месеца Даже и да се появи нов инвеститор, ОЦК–Кърджали може да заработи ефективно най-рано след два месеца, защото е необходим ремонт на основни производствени мощности, заяви за Klassa.bg председателят на КНСБ в дружеството Бельо Стайков. От края на миналата седмица имуществото в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали се описва от съдия-изпълнител, а основният кредитор - Първа инвестиционна банка, влезе във владение на част от дружеството. Банката започна да наема временно работници от комбината, които да се грижат за описваното имущество. Тя обаче е предложила работа само на петима от деветте работници в бригадата, която се грижи за непрекъснатото енергозахранване на електролитните пещи, и това създаде напрежение. В крайна сметка шестима електричари оттеглиха молбите си за напускане. В Първа инвестиционна банка е заложен практически целият цинков завод и някои от спомагателните цехове. Металурзите се назначават на договор към охранителната фирма, която обслужва банката. Колегите им обаче се дразнят от това. Конфликт има, тъй като се предлага договор на определени хора, коментира Бельо Стайков. От банката твърдят, че основната им задача е да поддържат машините и технологичния цикъл до идването на нов инвеститор. Синдикатите разполагат с информация, че мощна групировка смята да изкупи дяловете на собственика Валентин Захариев. Има интерес от някакъв американски инвеститор, чието име не се назовава, твърди БНТ. Засега работниците се отказаха да напуснат завода от втори юли. Някои от тях дори изтеглиха подадените заявления. От началото на протестите през март до сега над 160 металурзи са излезли на трудовата борса. В следващите няколко дни ще има развръзка по казуса с ОЦК-Кърджали, прогнозира лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред Дарик радио. Той уточни, че продължават разговорите с полския инвеститор "Силезия", който може да наеме, а впоследствие и да придобие компанията, но е възможно той да се оттегли през следващата седмица. Димитров разказа, че синдикатите се опитали да проведат разговори заедно с полската компания и основния кредитор на ОЦК – ПИБ, но от банката вече два дни отказвали. Според Димитров можело да се стигне до конфликт между няколкото банки - кредитори на кърджалийското предприятие. Сценариите, в случай че инвеститорът се оттегли, са ОЦК да бъде обявен в несъстоятелност, която може да бъде придружена с оздравителен план, а може и да се стигне до фалит. В крайния случай синдикалният лидер посочи, че очаква поне работниците да бъдат вписани в списъка на кредиторите и подобно на колегите им от "Кремиковци", да си вземат дължимите им за заплати суми. Тъжна съдба се вижда на хоризонта. Все още имам малка надежда, но ще видим другата седмица, коментира Димитров.
Източник: Класа (02.07.2012)

Съдия-изпълнител започна описване на имуществото на Оловно-цинковия комбинат /ОЦК/ в Кърджали в петък сутринта, съобщи лидерът на КТ "Подкрепа" в завода Ани Георгиев. Той допълни, че заедно със съдебния изпълнител имало представители на Първа инвестиционна банка. Тя е най-големия кредитор на ОЦК. "Описва се всичко. Вероятно банката ще влезе във владение на предприятието в близките дни", каза Георгиев. Според него в момента в завода има само аварийна група, която поддържа непрекъснатия цикъл на производство в двете цинкови пещи. Работници, които обмисляха да предприемат масово напускане от 1-ви юли заради неизплатените през последните 4 месеца заплани, вече били склонни да изчакат, за да видят какъв ще бъде развоя на събитията около ОЦК.
Източник: 24 часа (02.07.2012)

Един от основните кредитори на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали - Първа инвестиционна банка (ПИБ), започна да описва машини и други активи на предприятието, обявиха от самата банка. Действието "има за цел охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството", пише в специалното съобщение по темата. Ходът обаче веднага се изтълкува от синдикатите като влизане във владение на част от комбината от страна на финансовата институция. Според информация на БНР, за която медията се позовава на профсъюзите, ПИБ е била поставила последен двуседмичен срок на собственика на ОЦК Валентин Захариев да плати дълговете си към нея, който е изтекъл в петък. И тъй парите не са преведени, банката е предприела действия за влизане във владение на няколко цеха от завода. Предприятието не работи от месеци, металурзите протестират за неизплатени заплати, а част от тях напускат. Въпреки заявените намерения на правителството да намери нов инвеститор за ОЦК, засега приемник на Валентин Захариев няма. Сегашното изявление на ПИБ е второ, след като преди две седмици банката декларира, че не желае Валентин Захариев да остане притежател на комбината, но би предпочела той да заработи. Сумата и структурата на задълженията на ОЦК за момента не са изяснени. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров, най-големият кредитор на завода е самият собственик, вторият е BNP Paribas и чак тогава идва ред на ПИБ. Пред "Дарик радио" Димитров коментира, че именно заради това не е много коректно към останалите заемодатели и към работниците банката да се опитва да защити вземанията си чрез описване на имуществото. В отчета на ОЦК за 2011 г. е посочено, че към края на годината дружеството има 132.454 млн. лв. дългосрочни дългове, от които 30.572 млн. лв. към свързани лица, 96.982 млн. лв. по получени заеми, както и 4.9 млн. лв. - други. Текущите задължения на компанията са в размер на 58.565 млн. лв. Парите са взети за доставка на оборудване за модернизацията на цинковото производство и са гарантирани от "Интертръст холдинг", се посочва в отчета на дружеството. По информация от ПИБ към момента ОЦК има да плаща на банката 54 млн. лв. - по-малко от сумата, за която самият Захариев призна преди няколко месеца. "Дължим 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица", коментира той в началото на март. Въпреки че като потенциални инвеститори в ОЦК се спрягаха редица компании, включително американски и руски, засега единственият официално обявен кандидат остава полската Silesia. Тя проявява интерес към наемане на мощностите за срок от три години с опция за евентуално последващо изкупуване. Преговорите с нея обаче продължават вече над два месеца, а единственият резултат от тях е съобщение до фондовата борса от самия Захариев, че е готов да сключи сделка. В случай че и Silesia се откаже от предприятието, пред него остава само един вариант - несъстоятелност. За да се избегне той, някои от синдикатите са се опитали да организират среща между полската компания и ПИБ, но от банката не са се отзовали. По-благосклонен към идеята бил другият кредитор - BNP Paribas, твърди Пламен Димитров. По неговите думи френската банка вече е дала съгласие да се подпише споразумение със Silesia, стига наемателят да изплаща редовно лихвите по заемите на ОЦК. Голямата въпросителна в случая явно са плановете на ПИБ. Още повече че ОЦК не е единственото предприятие от групата на "Интертръст холдинг", което е длъжник на банката. Самият холдинг също има кредит, обезпечен със залог на друго дружество на Захариев - "Интер пайп". Тъй като заемът не се обслужваше, наскоро от ПИБ обявиха, че пристъпват към изпълнение на залога. Според източник на "Капитал Daily" за активите е бил обявен търг, макар че официална информация за продажбата липсва. Определеният за управител на фирмата представител на ПИБ Красимир Христов не беше открит за коментар. Интересното обаче е, че на площадката на бившия завод за тръби на "Кремиковци" е складирано оборудването, което беше купено за нов цинков завод в ОЦК. Това в съчетание със започналото описване на имуществото в Кърджали логично поражда очаквания, че банката има по-дългосрочни намерения за предприятието. Именно свързаната с ПИБ компания "Надин" (чрез "Елтрейд къмпани") преди година купи фалиралия "Кремиковци".
Източник: Капитал (03.07.2012)

Активите на осем от представените в страната банки отчитат ръст от над 100 млн. лв., сочат изчисления на Profit.bg на базата на данните на Българска народна банка. Най-голямо е отчетеното повишение при Алфа Банк (365 млн. лв.), следвана от Банка ДСК (300 млн. лв.) и Корпоративна търговска банка (238 млн. лв.). Уникредит Булбанк, единствената банка в страната с активи над 10 млрд. лв. (12.09 млрд. лв.), бележи ръст от 190 млн. лв., докато същите на Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка са с 159 и 145 млн. лв. повече от края на 2011 г. Повишението при Сити Банк и Алианц Банк България е от 126 млн. лв. за първото тримесечие на 2012 г. Намаление от над 100 млн. лв. има при 5 от банките в страната, като сред тях са Обединена българска банка, Пощенска банка, SG Експресбанк, Банка Пиреос и Райфайзенбанк. Само в рамките на 91 дни, банките в България бележат ръст в управляваните активи с 1.076 млрд. лв. до 77.887 млрд. лв. към 31 март 2012 г.
Източник: profit.bg (05.07.2012)

Кой владее зимните курорти и кой печели от поправките в Закона за горите? Кого конкретно облагодетелстват поправките в Закона за горите? Кой седи зад фирмите, владеещи зимните курорти? Едно проучване на bivol.bg и e-vestnik.bg се опитва да извади на светло кои са собствениците, които ще се облажат. Поправките в Закона за горите, приети от правителството в навечерието на Нова година (които скоро ще бъдат гласувани в парламента, без съмнение под строй), дават възможност на собствениците на ски курорти да строят в държавни гори ски съоръжения и др., без да се променя предназначението на земята, тоест и без да плащат такси за това. Това цели "облекчаване на условията за туризъм и за правене на бизнес във всички ски курорти" по думите на министър Мирослав Найденов. Според изчисления на еколози обаче тези поправки спестяват около 50 млн. лева само на „Витоша ски". Промените в закона, предизвикани от "Витоша ски", означават да се спестят големи разходи за изключване на терени от държавния горски фонд на инвеститорите, а държавата да се лиши от приход от около 60 млн. лв. от такива такси в следващите 1-2 години, твърди съпредседателят на партия Зелените Андрей Ковачев. Партията, която обединява неправителствени организации, обяви, че ще изпрати сигнал до ЕК за потенциална нерегламентирана държавна помощ към стопаните на ски курортите. Проверката на " bivol.bg e-vestnik.bg за собствениците в най-големите ни ски курорти показа, че всички те преплитат интересите на фирми и лица, стъпили "в най-тъмните сфери на престъпния свят" според израза използван от американския посланик Джон Байърли в анализ за българската банкова система (виж тук). Накратко - кой какво владее? Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, чрез своята Първа инвестиционна банка и чрез свързани с нея офшорни дружества, владеят ски курортите на Витоша и Банско. В офшорните дружества не се знае още кой е собственик. Остатъци от Мултигруп на Илия Павлов чрез фирма, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн (подобна на офшорна зона), и косвено същата Първа инвестиционна банка владеят Боровец. Цветелина Бориславова владее Пампорово. Но „Пампорово" АД има големи кредити от Инвестбанк на Петя Славова и Корпоративна търговска банка на Цветан Василев. Христо Ковачки владее съоръженията на връх Мальовица. „Главболгарстрой" седи зад проекта за ски курорт под връх Ком в Стара планина. Всички тези собственици ще бъдат облагодетелствани от поправките в Закона за горите. Изглежда само малкият ски курорт Чепеларе остава извън тази отбрана компания. (За Добринище, и проектите под връх Перелик в Родопите и Супер Боровец ще проверяваме допълнително) Въпросът е обаче, че и зад видимите собственици е възможно да стоят други лица. Какво е важно да се знае за стопанисването на зимните курорти? Лифтовете и съоръженията на ски пистите са главният инструмент за собственост на курорта. Никой не идва на зимен курорт, без да се качи на лифта. Дневните карти носят големи печалби, плащат дори хора, които не се отседнали на хотел в Боровец, Банско или Пампорово. Ето цените на дневните карти, които са по-високи от нощувка в някои хотели: Боровец - 55 лв. за възрастен, 33 лв. за деца. Банско - 55 лв. за възрастни, 50-36 лв. деца, ученици, студенти Пампорово - 50 лв. възрастни, 30 лв. - деца Цените за 6 дни за трите курорта са съответно 286, 311 и 264 лв. за възрастни. Цените се монополно, рекетьорски високи за българските условия, по-високи дори от някои западноевропейски зимни курорти. Оказва се, че българските ски курорти са завзети от тесен кръг лица, които доживот ще рекетират с цените си за лифтове и влекове. Освен това в Банско, Пампорово, Боровец и на Витоша няма място за повече строителство на ски писти и лифтове, а въпреки това собствениците се стремят да ги разширят. Например затварянето на лифтовете от „Витоша ски" тази зима, което мотивира поправките в закона, насочи хора към Банско и Боровец, което излиза на сметка за собствениците, зад които, повече или по-малко, седи една и съща банка - Първа инвестиционна. Заедно с това шефът на банката Цеко Минев е шеф и на Федерацията по ски, която ще получи от държавата 4 млн. лв. за организиране на 4 старта на Световната купа по ски в Банско. В синхрон със собствеността на лифтовете са хотелите. На Банско например повечето хотели са строени с кредити от Първа инвестиционна банка. Броят легла расте стремглаво. За да разшири инфраструктурата фирма „Юлен" навлезе със строителство на ски съоръжения на повече площ, от тази, за която има концесия (надхвърля с 67 хектара площта на концесията). Вместо да прекрати концесията или да глоби фирмата, миналата година правителството предприе стъпки да узакони нарушенията (виж тук). Дори много от онези хотели в Банско, които не са собственост на фирми, свързани с Първа инвестиционна, са в дълг към нея и вече са практически нейна собственост заради непогасени кредити към банката. Витоша Собственикът на съоръженията "Витоша ски" АД принадлежи на „Еллора Мениджмънт Лимитед" (Ellora Management Limited) от Виржинските острови. Офшорката владее 67% от акциите. Другият акционер с 33% е "Алеко спорт 99" EАД, но той е собственост на същата тази Еллора. Офшорката е регистрирана на адрес Трайдънт тръст къмпани, Пощенска кутия 146, Роуд таун, Тортола, Британски виржински острови. (Забележка: Сладкото на офшорните фирми не са само ниските данъци, а възможността да се прикрива собственикът. Това е особено подходящо за българския мутрокапитализъм. Регистрацията на такава фирма се прави от упълномощен адвокат или счетоводител, който в повечето случаи е лице - директор или пълномощник - на фирмата, който пък от своя страна упълномощава някого в България, а реалният собственик остава скрит). Основен акционер в „Еллора" е лицето Стела Георгиу (Stella Georgui), притежаваща 50 000 акции по 1 долар всяка. Виржинската офшорка е регистрирана от кипърски агент: счетоводната къща от Никозия G. Papadopoulos & Co. Тук е важно да се знае, че през 2007 г. Столичната общинската агенция за приватизация допусна „Витоша ски" АД да придобие кабинковия лифт „Симеоново - Алеко" и седалковия лифт „Бай Кръстьо", след като вече притежаваше въжените линии „Витошко лале". Пак „Витоша ски" вече притежаваше и лифта „Романски", и влекове, чрез своята фирма „Алеко спорт 99". Тоест, столичните приватизатори харизаха в ръцете на един и същ собственик всички съоръжения на Витоша, с изключение на малки влекове към Златните мостове, извън големи курорт. Това е социално безотговорно и затворените съоръжения на Витоша тази зима го доказаха. Общината е свързана с Първа инвестиционна и с други проекти. Например с парите на Първа инвестиционна на Цеко Минев е приватизирано „Кремиковци", от името на фирма „Надин", фалирала заради дългове към същата банка. А за „Кремиковци" общината при кмета Борисов обяви големи проекти, които главният архитект и кметицата от ГЕРБ ще продължат. Незаконният лифт на “Чалин валог”, сниман по време на посещението на експерти от ЕК и ЮНЕСКО. Снимка: Асоциация на парковете в България Столична община отказва да покаже договора с „Витоша ски", като се мотивира с конфиденциалност и опазване интересите на инвеститора. През 2007 г. Столичната общинска агенция за приватизация е допуснала на търга за кабинковия лифт и „Бай Кръстьо" да участват свързани лица - кандидатствали са и „Алеко спорт 99" и „Витоша ски", което е нарушение. От друга страна, има всички основания да се подозира, че собствениците на „Витоша ски" и на „Юлен", което владее „Банско", са едни и същи лица. И при този пълен монопол в последните години, в официалните си отчети „Витоша ски" АД декларира финансови загуби. Банско Всички съоръжения в курорта (кабинкови лифтове, влекове и др.) са на фирмата "Юлен" АД. Две офшорки - "Маренго Трейдинг Лимитид" от Кипър и "Т.А.К сървисис лимитид" от Виржинските острови държат съответно 42% и 23% от акциите на фирмата. Адресът на "Т.А.К сървисис лимитид" е идентичен с този на собственика на "Витоша Ски" АД. И двете фирми са представлявани в България от Христо Канев Канев. Директор и на двете офшорки е Ления Пападополу, чийто подпис стои под пълномощните на Канев. Връзката с Първа инвестиционна банка Дребна подробност е, че цялото предприятие "Витоша Ски" е заложено срещу кредит от 2,612 млн. евро в Първа Инвестиционна Банка (ПИБ). По-интересно е, че сред големите акционери на ПИБ (с по 10,695 млн. акции) фигурират две офшорки: Domenico Ventures Limited и Rafaela Consultants Limited. И двете са регистрирани на същия адрес като собственика на „Витоша ски" - "Еллора", и собственика на Юлен - "Т.А.К": Пощенска кутия 146, Роуд таун, Виржински острови. Директор на акционера в ПИБ Rafaela Consultants Limited е същата Стела Георгиу, която е и собственик на офшорката „Еллора", владееща "Витоша Ски". Разбира се, тя е само официално лице. Директор на Domenico Ventures Limited е лицето Мария Пападополу. В България е упълномощен като представител Тони Живков Иванов. Още една офшорка: Legnano Enterprises Limited притежава голям пакет акции в ПИБ (8,450 млн). Директор на регистрираната в Никозия, Кипър фирма е Ления Пападополу - същата Ления Пападополу, която е директор на двете офшорки, владеещи "Юлен" АД. Обобщено: 1. Стела Георгиу е директор и собственик на офшорката владееща "Витоша ски" и директор на офшорка, владееща 10,695 млн акции в ПИБ. 2. Ления Пападополу е директор на двете офшорки, владеещи "Юлен" АД и директор на офшорката, притежаваща 8,45 млн акции в ПИБ. 3. Две офшорки, имащи по 10,695 млн акции в ПИБ са регистрирани на същия адрес като офшорката, притежаваща „Витоша ски" и една от офшорките съсобственик на „Юлен" АД. И двете директорки са официални лица, зад които не се знае кой се крие, но очевидната пресечна точка е Първа инвестиционна банка. Законът в услуга на олигархо-мафиотски структури Начинът, по който бяха предложени и одобрени поредните поправки в Закона за горите, издават гузното бързане на управляващите и опитите подготвяният погром над българската природа да остане скрит от обществеността. Промените бяха публикувани за обществени консултации на сайта на Правителството на 21 декември, с изричното пояснение, че до 30 декември тече срокът за мнения, становища и обсъждания от обществени организации, специалисти и граждани. Най-неочаквано обаче, без никакво обяснение в процедурата на обсъждане, МС гласува единодушно лобистките поправки, без да спази собствения си обявен срок! Циничният спрямо обществото подход попречи да бъдат внесени и изобщо разгледани сериозните аргументи срещу измененията. Най-зловещите последствия останаха скрити. Някои от тях трябва да бъдат широко оповестени, за да се разбере какви са дългосрочните цели на това правителство и чии интереси обслужва то, нанасяйки непоправими щети не само на останалата природа в България, но и на (и без това) сриналия се имидж на страната ни като европейска демокрация. Едно от най-тежките последствия от новия закон ще бъде учредяването на вещни права при продажбата на държавни гори без търг, при нарушаване на всякакви правила на конкуренцията и европейски норми. Законът обвързва правата на ползване на горски територии с наличието на лифтове и влекове в тях, независимо дали тези лифтове и влекове са законно построени, или не! В този смисъл въпросният закон, освен че развързва ръцете на олигархо-мафиотските структури да приватизират абсолютно безконтролно горите ни, но и поощрява всякакви минали или бъдещи незаконни действия по масово изсичане на гори, с цел строежи на подемни съоръжения и ски писти. Такива са налице и бяха извършени по времето на Тройната коалиция. Заканата на министър-председателя преди няколко месеца, че "трябва да се промени законът", за да се узаконят беззаконията със задна дата на "Юлен" в Национален парк "Пирин", придобиха вече реални измерения. Това засяга и незаконно построените лифтове в Национален парк Рила. Освен това се отваря врата за промяна предназначението на горски имоти без приемането на Общ устройствен план. Премахват се и съществуващите гаранционни правила за добив и износ на дървесина от България. Последното е грубо нарушение на няколко европейски регламента за законен добив на дървесина и търговията с нея, с цел недопускане на бракониерска сеч. Защо се прави всичко това и кой би се облагодетелствал от ударната урбанизация и бетониране на българските гори, заедно с широкото "разрешаване" на бракониерските сечи и износ на дървен материал!? Прогнозите за бъдещи масови пожарища в Националните ни паркове и местата, планирани за урбанизиране, са предсказуемо бедствие от тази "Кутия на Пандора", която сегашните управляващи отварят съвсем съзнателно. Сегашните промени, очевадно обслужващи интересите на кликата на новите "феодали" на българските планински курорти и територии, бяха предшествани от предишни промени в Закона за горите и Закона за лова, които очертават съвсем ясно как една шепа хора са решили тихомълком просто да завладеят, унищожат, продадат и застроят българските гори и планини неусетно, но безвъзвратно. Лобитата около близкия до властта Цеко Минев и депутата Емил Димитров целенасочено прокарват промени в законите, които им гарантират да сложат ръка дългосрочно на природните ресурси на страната. Създаването на частните ловни полета и предстоящата колосална смяна на собствеността на общонационалните ни гори, ще доведе до лишаването на обществото от един от последните неразграбени ресурси, до трайно съсипване на природните ни богатства за корпоративни интереси на шепа мутро-олигарси, както и до сериозна опасност от санкции срещу България, по отношение на спазването на няколко конвенции на ЕС за опазване на природната среда. За да се избегне бъдеща съпротива срещу вредните действия, Изпълнителната агенция по горите е предвидила внезапно определяне на конкурс за избор на няколко директори в Национални и природни паркове. Разбира се, с предизвестен край, с цел назначаване на "удобни" и "послушни" на властта и "инвеститорите" служители. Най-голямата пречка, която трябва да бъде отстранена по този префинен начин е директорът на НП "Витоша" и Председател на Асоциацията на природните паркове в България Тома Белев. Един от най-големите специалисти-еколози, с огромен международен авторитет, Белев традиционно е най-заклетият противник срещу погромите в планината. До голяма степен може да се каже, че именно благодарение на Белев, все пак у нас най-тежките поражения срещу природата не успяха, както например огромният скандал със закриването на ПП "Странджа" преди няколко години. Независимо, че Белев е директор на ПП Витоша от 15 г. насам, сега той трябва да се яви за мястото си на конкурс обявен от Агенцията и предизвестено да го загуби, за да освободи "Витоша ски" от проблеми по осъществяването на стратегията им по застрояване на парка. Момчетата на Бойко Борисов не си поплюват никак и с организиран от няколко страни тоталитарен подход твърдо са решили веднъж завинаги да видят сметката на останалата ни незасегната до днес природна прелест, като я превърнат в своя частна собственост и търговски продукт.
Източник: Други (06.07.2012)

Кредиторите чакат милиони от търгове Трагичното състояние на българския бизнес виси, образно казано, по стените на градските съдилища. Там съдия-изпълнителите поставят обявите за търговете на ипотекирано имущество. Подминавайки хотелите с първоначална цена по десетина-петнайсет милиона лева, за хала на бизнеса ясно говорят търговете за фабрики, парцели и бизнес сгради. През "очите" на статистиката нещата изглеждат така: през юли и в началото на август за продажба се предлагат осем магазина, девет офиса, петнадесет заведения, четиридесет парцела, осем склада, единадесет фабрики, две бензиностанции и седемдесет и два имота с търговско и производствено предназначение. И това е само официалната информация, която може да се види на страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители. Но там все пак не влизат всички обяви. Но ако се спрем само на търговете, чиято първоначална цена надхвърля 3 млн. лв., ще видим, че водач в импровизираната листа е Заводът за локомотиви и вагони в Русе Там се продава не само имотът, но и цялото оборудване, както и тежките специализирани машини, между които петтонен мостови кран и четиридесеттонен трансбордьор. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 17.19 млн. лева. Заводът е част от активите на "Железопътна инфраструктура холдингово дружество" АД, чийто собственик е бизнесменът Васил Божков. Самият той едва ли се нуждае от представяне. Допреди две години класациите на всевъзможни издания го титулуваха като най-богатия българин. Може и да са били прави, може и да не са. С днешна дата сигурно обаче е само, че Божков и неговата фирмена империя са в групата на най-големите нередовни банкови длъжници. Само към ОББ и "УниКредит Булбанк" компаниите от групата на Божков висят с непогасени дългове за десетки милиони. А дружеството "Локомотивен и вагонен завод" АД е ипотекирано срещу дълг към ОББ за 22.5 млн. евро. Поне това сочи обявата за продажбата му, пусната от съдия-изпълнител Милкана Македонска. Но не е само то! До 9 август съдия-изпълнител Георги Дичев ще приема оферти за "Ремонтно -възстановително предприятие Кьоне" АД, което също е част от групата на "Железопътна инфраструктура холдингово дружество" АД. Това е втори опит за продажбата на имотите и сградите му, като този път наддаването ще започне от 8.64 млн. лева. Целта е да се покрият дълговете не само към ОББ, но и към Агенцията за следприватизационен контрол. Фирмите на Божков обаче не са единствените, чиито имоти се разпродават публично. Купувачи се търсят за цели бизнес центрове като този във Велико Търново, носещ гордото име "Скай Център". Сградата е доста голяма, но нито тя, нито собственикът й фирмата "Капитал Инвест" АД могат да се похвалят, че са докоснали небесата. Мажоритан собственик на длъжника пък е фирма "Самора" АД, чиито акционери са Чанко Димитров и Людмила Крачунова. Замисълът за бизнес центъра е бил мащабен, но големите мечти за бързи печалби очевидно са замаяли главите на предприемачите. Финансовите им възможности са стигнали до получаването на акт 14. За да се пусне сградата в експлоатация (по оценки на специалисти), са необходими още 2 млн. лева. Собствениците на имота обаче явно нямат въпросните средства, а кредиторите им нямат намерение да ги чакат. Интересното в случая е, че тук възбраната върху имота и искането за продажбата му не е по настояване на ипотекарния кредитор - Първа инвестиционна банка, на който фирмата дължи 5.1 млн. евро. Публичната продан е организирана по искане на един от доставчиците - "Пиргос Пласт" ООД, към който "Капитал инвест" има неуредени задължения. Първоначалната цена, при която ще започне наддаването, е 15.59 млн. лв. и ако се намери купувач, събраните пари ще стигнат както за погасяване на дълга към ПИБ, така и към останалите кредитори - "Пиргос Пласт" и "Кредитинвест груп" АД. Търг е обявен и за габровската гордост през годините на социализма - завода за пластмасови изделия "Капитан Дядо Никола". То бе едно от най-добре работещите предприятия в региона, продадено от държавата през 1999-а на турския инвеститор "Алтън Мая". Турската компания тогава бе представена като солидна с няколко завода за бира, ликьори и хлебна мая в Румъния, Турция и Украйна. "Алтън Мая" бе описана като част от холдинга "Гарипоглу груп" (една от големите семейни групировки в Турция), която била създадена година и половина по-рано специално за инвестиции в Източна Европа. За 67% от акциите на "Капитан Дядо Никола" "Алтън Мая" склони да даде 1.38 млн. щ. долара, но половината от тази сума трябваше да бъде изплатена с компенсаторни записи, които тогава се търгуваха за жълти стотинки. Купувачът обаче се задължи да инвестира през следващите три години поне 10 млн. щ. долара, като дори твърдеше, че част от новото модерно оборудване било поръчано и капарирано. Вместо това две години по-късно заводът се сдоби с нов собственик - регистрираната в Кипър фирма "Никорина", чиито представители в управата на завода са турци. Така или иначе съдбата на "Капитан Дядо Никола" въобще не е добра, след като неговите имоти се оказаха в ръцете на съдия-изпълнител. Сега те са предложени за продажба, за да удовлетворят претенциите на ипотекарните кредитори "Райфайзенбанк (България)" и ОББ. Наддаването ще започне от 8.1 млн. лева. Според финансисти, запознати със състоянието на завода, дори да се намери инвеститор, готов да плати тази цена, събраната сума няма да стигне, за да покрие задълженията на предприятието. Незавидна е съдбата и на оранжериите на Христо Данов Това е онзи същият пловдивски брокер, който в зората на демокрацията заедно с Христо Александров (по прякор Салфетката) създадоха и провалиха небезизвестната Агробизнесбанк. Сега фирмата му "Булком плюс", която управлява оранжериите, също не може да се справи с кредиторите. Впрочем за състоянието й говори и фактът, че върху нея има наложен запор от "Хипо-Алпе Адрия Аутолизинг" за дълг, който заедно с лихвите е 47 хил. лева. Тази сума обаче едва ли е проблем за Данов. Виж, дългът на "Булком плюс" към ПИБ за 10 млн. евро, който е обезпечен с ипотека на въпросните оранжерии, е доста по-сериозен проблем. То и затова въпросният имот е обявен на търг. Първоначалната цена е 6.4 млн. лв. и дори да се намери инвеститор, който да я плати, тя няма да стигне, за да удовлетвори вземането на банката. Това са само няколко примера, които показват незавидното положение, в което се озова българският бизнес. По-неприятното е, че не само търговете на запорирани имоти се увеличават, но и че броят на кандидат-купувачите въобще не расте. Истината е, че той се движи близо до нулата. Което също показва какъв е интересът към инвестиции в българската икономика.
Източник: Банкеръ (11.07.2012)

Банка продава активи на ОЦК - Кърджали Една от банките кредитори на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали започна да разпродава негови активи, съобщи БНТ. Това е швейцарският клон на френската банка БНП Париба. Банката разпродава олово, цинк и сребро, собственост на ОЦК-Кърджали, защото тези стоки са обезпечение по кредит от 70 млн. долара. В същото време работниците от предприятието продължават да чакат неизплатените си заплати. От месец март, когато започнаха протестите на металурзите, досега 260 души са напуснали завода. Други 200 души са останали да поддържат производството, но са с готови молби за напускане.
Източник: Стандарт (19.07.2012)

Става въпрос за нов удар срещу фирми от обкръжението на ПИБ - групата за изкупуване на метали "Надин", която вероятно е най-голият играч в този сектор в страната. Преди малко над година тя придоби активите на фалиралия "Кремиковци". От 2010 г. търговецът на скрап се контролира от основния си кредитор – ПИБ, като от средата на миналата година до февруари 2012 г. прокурист в едно от централните дружества в групата "Надин-метал" беше Георги Мутафчиев, брат на единия от съсобствениците на банката - Ивайло Мутафчиев. След като в сряда бяха направени арести, обявени само с инициали, в четвъртък специализираната прокуратура оповести, че е повдигнала обвинения срещу четирима участници в петчленна организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления срещу данъчната система и по-точно източване на ДДС. Неин ръководител е Радослав Босилков, мениджър на голяма част от дружествата от групата "Надин" В късния следобед в сряда МВР оповести, че ГДБОП и НАП са разкрили организирана престъпна група за данъчни измами от сделки със скрап. Операцията е проведена под надзора на специализираната прокуратура. Предполагаемият размер на нанесените щети за бюджета за периода от януари 2010 до декември 2011 г. е около 20 млн. лв. На 18 юли от прокуратурата оповестиха и имената на хората, на които е повдигнала обвинения. Като неин ръководител е посочен Радослав Босилков, изпълнителен директор на голяма част от дружествата от групата "Надин". Другите са Мариан Комитов, Иван Иванов, Павел Варнаджиев. Последният е брат на купувача на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев. През 2011 г. младежът чрез новорегистрираната си фирма "Елтрейд къмпани" придоби активите на фалиралия металургичен комбинат за 316 млн лв. Сделката беше финансирана от Първа инвестиционна банка, а освен компанията на Варнаджиев в нея се включи и самата "Надин". Веднага след сделката тогавашният й директор Любомир Тодоров обяви, че групата "Надин" има оборот от над 300 млн. лв. годишно. Само "Надин комерс" е с приходи от 168.5 млн. лв. през 2010 г., като ги е увеличила с 96.2 млн. лв., както е посочено в отчета, "благодарение на доброто управление". Отчетът за 2011 г. все още не е предаден в Търговския регистър. Петият член на престъпната структура – Денис Бошнаков, се укрива, обявен е за общодържавно издирване и повдигането на обвинения срещу него предстои. Той е управител на "Феросплавен завод" - дружество, което също е част от бившето "Кремиковци" и понастоящем собственост на "Елтрейд къмпани". До края на 2011 г. е бил и партньор с Босилков в "Никстрой реал естейтс". Според обвинителите престъпната структура разполагала с добре организирана престъпна мрежа от фирми, контролирани от "Надин комерс", като между тези дружества са били осъществявани симулативни сделки със скрап с неистински счетоводни документи, издавани от името на различни търговски дружества. Тези дружества нито са разполагали с лицензирани площадки, нито са имали капацитет за подобни сделки, а повечето от представляващите ги лица са били неграмотни, се казва в съобщението от специализираната прокуратура. По този начин с помощта на контролираните кухи фирми и извършваните фиктивни сделки реални търговски дружества, в това число и "Надин комерс", са били освободени от плащане на ДДС. Сделките със скрап от 2003 г. по Закона за ДДС са с режим обратно начисляване. При този вид облагане с ДДС продавачът на скрап издава фактура без ДДС, а купувачът си самоначислява дължимия ДДС. В края на данъчния период получателят по доставката има задължението да декларира размера на начисления от него данък и за този данък да получи право на приспадане на данъчен кредит в рамките на периода, за който това право е възникнало. Данъчният кредит по тази сделка се равнява на данъчното му задължение по ДДС за тази сделка в рамките на данъчния период и следователно крайното общо задължение за сделки от този вид е равно на нула. "Фирмите около "Надин" не развиват само дейности, свързани с изкупуване на отпадъци и скрап. Специално фирмите, които са свързани с това престъпление, са с друг предмет на дейност и са регистрирани по ДДС. Случаят е типичен пример за класическа схема на източване на ДДС", коментира пред "Капитал Daily" говорителят на специализираната прокуратура Пламен Марков. В момента групата е задържана за 72 часа и прокуратурата ще иска за тях постоянен арест.
Източник: Капитал (20.07.2012)

Стъкларският завод "Рубин", който от няколко години отчита все по-големи загуби, влезе в процедура по несъстоятелност по искане на кредиторите. Производството е открито с решение на Плевенския окръжен съд от 16 юли 2012 г. и подлежи на незабавно изпълнение. Делото е образувано по молба на Първа инвестиционна банка (ПИБ), но към нея са се присъединили и други кредитори, включително Корпоративна търговска банка (КТБ), която е индиректно свързана с мажоритарния собственик на предприятието. За начална дата на несъстоятелността е определен 30 април 2011 г. Съдът е прекратил служебно производството по несъстоятелност, образувано по молба на "Рубин" чрез новия изпълнителен директор Борис Илиев през май тази година. През последните три години дружеството неизменно отчита повишаващи се загуби, които за 2011 г. достигат 32 млн. лв., а собственият й капитал намалява и вече е отрицателен - минус 12 млн. лв. Освен това компанията е свръхзадлъжняла, тъй като стойността на всичките й активи, които към 16 юни 2012 г. са оценени на 125.5 млн. лв., не покрива задълженията й - 218.7 млн. лв. По-рано тази година производствените мощности на плевенския завод бяха дадени под наем на "Рубин индъстри". Всъщност този е един от аргументите, които Борис Илиев посочва в молбата си за откриване на процедура по несъстоятелност. Според него това е ясен сигнал, че дружеството "вече не може да осъществява самостоятелно и независимо досегашната си търговска дейност", а приходите, на които може да разчита в бъдеще, са само от наем и евентуално събиране на стари вземания. Наемателят обаче всъщност е мажоритарният акционер в "Рубин" и държи 50.12% от капитала. По-интересното е, че "Рубин индъстри" става тясно свързано с КТБ, след като през февруари 2012 г. тогавашният едноличен собственик Стилиана Орлинова Белова-Цветанова продава всичките си дялове на "Вивес" и "Рема трейд". Управител на първата фирма е Венета Николова, която е участвала в управлението на "Нова българска медийна група". "Рема трейд" пък е регистрирана на адрес, на който се намира офис на КТБ, и освен това е основен акционер в свързаното с Цветан Василев "Хелт енд уелнес". Нещо повече, само месец по-късно - през март, "Рубин индъстри" успява да смени ръководството на плевенското дружество, макар и не без опит за отпор от страна на миноритарните акционери. Два месеца след като влиза като изпълнителен директор, Борис Илиев подава молба за несъстоятелност на плевенската компания. Той не е оспорил и вземанията, които ПИБ и КТБ са си потърсили чрез образуваното от кредиторите производство. Междувременно в края на юни в Търговския регистър е вписан договор за цесия, подписан още на 20 януари 2012 г., с който КТБ прехвърля свои вземания от "Рубин" за малко над 2 млн. евро към "КИК дизайн". Това е неиздължената част по кредит за 7 млн. евро, предоставен на дружеството през 2008 г. Така "КИК дизайн" също се присъединява към списъка на заложените кредитори на плевенското предприятие. И други претенции Освен ПИБ и КТБ претенции за неизплатени суми към "Рубин" са предявили още три компании. Първата от тях е "Екопак България", на която стъкларският завод дължи 60 хил. лв. Според решението на съда това е най-старото и безспорно задължение, което фирмата е спряла да погасява. То е за извършени от "Екопак България" доставки и е станало изискуемо на 4 юли 2011 г. Това е и датата, която съдът определя за начало на несъстоятелността. "Балканкар Плевен" АД пък има да получава общо 175.2 хил. лв. от "Рубин" по три договора за наем на помещение и складове. Малка част от дълга - 14.4 хил. лв., е станала изискуема още през април 2011 г., но съдът е преценил, че сумата е незначителна на фона на общия размер на вземанията. Последният кредитор, присъединил се към молбата на ПИБ, е "Евробилд проект". Дългът към него е свързан с издадените от "Рубин" облигации през март 2010 г., които са били записани от въпросното дружество. Според публикуваното в Търговския регистър съобщение емисията е в размер на 23 млн. лв., а срокът й е 4 години. Предвиждат се шестмесечни плащания при 5% годишна лихва. Тъй като заемът не е бил обслужван, банката - довереник по облигационния заем - КТБ, в началото на този месец е обявила предсрочна изискуемост. Все още работещо До първото събрание на кредиторите, което Плевенският окръжен съд е насрочил за 31 август 2012 г., за временен синдик е назначен Мариян Нейков от Плевен, който е предложен от ПИБ. Той е предпочетен пред кандидата на КТБ Боривой Миланов от София, тъй като адресът му е в същия град като на компанията длъжник и е преценено, че това ще улесни работата му. Магистратите са отхвърлили и искането на ПИБ за обезпечителни мерки, понеже евентуален запор или възбрана биха ограничили правата на все още работещото предприятие. Това е единственият голям завод в града и фалитът му би оставил без работа над 400 души.
Източник: Капитал (23.07.2012)

Стъкларският завод "Рубин", който от няколко години отчита все по-големи загуби, влезе в процедура по несъстоятелност по искане на кредиторите. Производството е открито с решение на Плевенския окръжен съд от 16 юли 2012 г. и подлежи на незабавно изпълнение. Делото е образувано по молба на Първа инвестиционна банка (ПИБ), но към нея са се присъединили и други кредитори, включително Корпоративна търговска банка (КТБ), която е индиректно свързана с мажоритарния собственик на предприятието. За начална дата на несъстоятелността е определен 30 април 2011 г. Съдът е прекратил служебно производството по несъстоятелност, образувано по молба на "Рубин" чрез новия изпълнителен директор Борис Илиев през май тази година. Всъщност мотивите на ПИБ да поиска несъстоятелност на предприятието са аналогични с тези на самото дружество. Както отбелязва самият Илиев, "Рубин" е във фактическа неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни всички свои изискуеми задължения, които към края на април са в размер на 48.7 млн. лв. Нещо повече, затрудненията на компанията не са временни, тъй като проблемите й започват още през 2009 г., а финансовите резултати оттогава насам продължават да се влошават. През последните три години дружеството неизменно отчита повишаващи се загуби, които за 2011 г. достигат 32 млн. лв., а собственият й капитал намалява и вече е отрицателен - минус 12 млн. лв. Освен това компанията е свръхзадлъжняла, тъй като стойността на всичките й активи, които към 16 юни 2012 г. са оценени на 125.5 млн. лв., не покрива задълженията й - 218.7 млн. лв. Така на практика "Рубин" "отговаря" и на двете предвидени в Търговския закон основания за откриване на производство по несъстоятелност. Претенциите на ПИБ са по договор за овърдрафт, който е бил подписан през 2003 г. Впоследствие той е бил анексиран на няколко пъти, като последно таванът на овърдрафта е бил определен на 4 млн. лв. Според последния анекс компанията е трябвало да изплати задълженията си по този договор до 5 януари 2012 г. Отделно от това банката е предоставила и 2.9 млн. евро кредит на компанията, който също не е обслужван. В началото на април ПИБ дава три дни срок на дружеството да изплати задълженията си, което не се случва. По оценка на назначеното от съда вещо лице към 15 юни "Рубин" дължи на банката 4.1 млн. лв., включително лихвите. Към молбата на ПИБ се е присъединил и най-големият кредитор на дружеството КТБ, както и други компании с по-малки вземания. Съдебно-икономическата експертиза е установила общо 26.3 млн. лв. просрочени задължения на стъкларския завод към КТБ. Преди два месеца банката на Цветан Василев пристъпи към изпълнение на залог върху част от активите на предприятието, тъй като последното не изпълняваше договора си за кредит за 16 млн. лв. Макар и най-голям кредитор на "Рубин" обаче КТБ е едва втора в реда на заложените кредитори - преди нея е Уникредит Булбанк, на която дружеството дължи 12 млн. евро. Вероятно това е причината КТБ да реши да предприеме всички възможни стъпки за събиране на вземанията си, включително да се присъедини към производството по несъстоятелност. Това обаче не е първата мярка, която финансовата институция взима, за да си гарантира по-непосредствен контрол над длъжника. По-рано тази година производствените мощности на плевенския завод бяха дадени под наем на "Рубин индъстри". Всъщност този е един от аргументите, които Борис Илиев посочва в молбата си за откриване на процедура по несъстоятелност. Според него това е ясен сигнал, че дружеството "вече не може да осъществява самостоятелно и независимо досегашната си търговска дейност", а приходите, на които може да разчита в бъдеще, са само от наем и евентуално събиране на стари вземания. Наемателят обаче всъщност е мажоритарният акционер в "Рубин" и държи 50.12% от капитала. По-интересното е, че "Рубин индъстри" става тясно свързано с КТБ, след като през февруари 2012 г. тогавашният едноличен собственик Стилиана Орлинова Белова-Цветанова продава всичките си дялове на "Вивес" и "Рема трейд". Управител на първата фирма е Венета Николова, която е участвала в управлението на "Нова българска медийна група". "Рема трейд" пък е регистрирана на адрес, на който се намира офис на КТБ, и освен това е основен акционер в свързаното с Цветан Василев "Хелт енд уелнес". Нещо повече, само месец по-късно - през март, "Рубин индъстри" успява да смени ръководството на плевенското дружество, макар и не без опит за отпор от страна на миноритарните акционери. Два месеца след като влиза като изпълнителен директор, Борис Илиев подава молба за несъстоятелност на плевенската компания. Той не е оспорил и вземанията, които ПИБ и КТБ са си потърсили чрез образуваното от кредиторите производство. Междувременно в края на юни в Търговския регистър е вписан договор за цесия, подписан още на 20 януари 2012 г., с който КТБ прехвърля свои вземания от "Рубин" за малко над 2 млн. евро към "КИК дизайн". Това е неиздължената част по кредит за 7 млн. евро, предоставен на дружеството през 2008 г. Така "КИК дизайн" също се присъединява към списъка на заложените кредитори на плевенското предприятие. Освен ПИБ и КТБ претенции за неизплатени суми към "Рубин" са предявили още три компании. Първата от тях е "Екопак България", на която стъкларският завод дължи 60 хил. лв. Според решението на съда това е най-старото и безспорно задължение, което фирмата е спряла да погасява. То е за извършени от "Екопак България" доставки и е станало изискуемо на 4 юли 2011 г. Това е и датата, която съдът определя за начало на несъстоятелността. "Балканкар Плевен" АД пък има да получава общо 175.2 хил. лв. от "Рубин" по три договора за наем на помещение и складове. Малка част от дълга - 14.4 хил. лв., е станала изискуема още през април 2011 г., но съдът е преценил, че сумата е незначителна на фона на общия размер на вземанията. Последният кредитор, присъединил се към молбата на ПИБ, е "Евробилд проект". Дългът към него е свързан с издадените от "Рубин" облигации през март 2010 г., които са били записани от въпросното дружество. Според публикуваното в Търговския регистър съобщение емисията е в размер на 23 млн. лв., а срокът й е 4 години. Предвиждат се шестмесечни плащания при 5% годишна лихва. Тъй като заемът не е бил обслужван, банката - довереник по облигационния заем - КТБ, в началото на този месец е обявила предсрочна изискуемост.
Източник: Капитал (23.07.2012)

Френска банка източва цинка от ОЦК, металурзите правят жива верига Металурзите от синдиката "Защита" в ОЦК - Кърджали готвят жива верига заради намерението на БНП Париба /една от банките-кредитори на комбината/ да разруши една от индукционните пещи и да изземе цинка в нея. С призив за протестната акция се обърна към колегите си от завода председателят на синдиката "Защита" Стефан Атанасов, който е инженер - технолог в цинковото производство. Той заяви, че банката е наела 15 от напусналите леяри за източването на пещта, на които щяла да плати на ръка по 100 лева. Според него нито ръководството на ОЦК, нито това на цинковия завод не знаят за предстоящото разрушаване на съоръжението. "Банките умишлено водят завода към фалит. В една пещ има 20 тона цинк, които струват около 25 000 - 30 000 долара. Очевидно чрез продажбата на метала кредитната институция смята да си върне част от парите, отпуснати на ОЦК. Призовавам колегите утре да излезем на жива верига и да спрем хората, които трябва да източат пещите", посочи Атанасов. Спрат ли пещите, няма вече оптимистичен вариант, допълни той. Атанасов припомни, че миналата седмица на 18 юли започнаха междубанковите преговори, които по предварителна информация щяха да траят три дни, а идеята бе да се стигне до окончателно споразумение и решение за съдбата на ОЦК. Никой от синдикатите не знае за хода на тези преговори, дори и да продължат през тази седмица, щом утре започне източването на пещите, заводът умира, подчерта синдикалистът. Неотдавна другият кредитор - Първа инвестиционна банка обяви, че до две седмици ще посочи новия инвеститор, но това беше абсурден блъф, за да задържат хората и да намалят напрежението, каза още Атанасов. От началото на протестите на 1 март до момента напусналите по собствено желание и поради отчаяние за около 260 души, останалите наброяват не повече от 180, но след утре ще има нова вълна от заявления за напускане, поясни Атанасов. Сред все още очакващите възкресението на завода 70 души са ангажирани с поддръжката на непрекъсваемия режим. Те са наети на граждански договори от банките срещу заплата от 400 лева. До работниците достигнала информацията, че от февруари до момента заводът е натрупал близо 400 000 лева задължения само електрозахранването. "Две пещи харчат по около 10 000 лева за ток, които сега няма кой да ги плаща. Когато заводът работеше при пълно натоварване, преди да се закрие оловният завод, електроразпределителното дружество EVN получаваше по 1 милион лева. За да се рестартира в бъдеще производството на цинк, трябва да се изградят поне нови две пещи за 80 000 лева", посочи Атанасов. Към момента все още няма яснота дали планираната от "Защита" жива верига утре ще се състои. Другите два синдиката в металургичното предприятие - КНСБ и КТ "Подкрепа", са "обезглавени" - лидерът на първия Белю Стайков не получи продължение на трудовия си договор, а колегата му от втория Анни Георгиев напусна и си намери работа в "Горубсо - Кърджали" АД.
Източник: Money.bg (24.07.2012)

Българите продължават да отлагат потреблението поради несигурната икономическа обстановка и да трупат спестяванията в търговските ни банки. Само за първите шест месеца на 2012 г. домакинствата са увеличили "белите пари за черни дни" с 1.88 млрд. лв., като през юни ръстът е от 387 млн. лв. спрямо 301 млн. лв. за месец по-рано. Шест от представените в страната ни банки отчитат ръст на депозитната си база от над 100 млн. лв. Най-голямо абсолютно изменение статистиката отчита при Корпоративна търговска банка и Първа Инвестиционна Банка, съответно 434 млн. лв. и 335 млн. лв., докато спестяванията на домакинствата в Уникредит Булбанк нарастват с 148 млн. лв. В челото са още Обединена Българска Банка (122 млн. лв.), SG Експресбанк (116 млн. лв.) и Централна кооперативна банка с 100 млн. лв. Депозитите в Банка ДСК и Пощенска Банка растат с респективно 89 млн. лв. и 80 млн. лв. На обратния полюс е СИБАНК, откъдето населението е изтеглило 15.8 млн. лв. за първите шест месеца на годината. Спадът при Токуда Банк и БНП Париба е съответно от 13.3 и 5.28 млн. лв. За 21-ви пореден месец депозитната база на населението отчита повишение, като за този период в банките вече има над 7 млрд. лв. повече спестявания. По последни данни те вече възлизат на 33.78 млрд. лв. Наблюдаваният ръст е въпреки понижението на лихвите по депозитите в последните месеци. Само за полугодието на 2012 г. домакинствата са забогатели с 662 млн. лв. от изплатените лихви, голяма част от които отново постъпват в банките.
Източник: profit.bg (06.08.2012)

Един от кредиторите на "Холдинг Пътища" - "Групстрой", е поискал публичната компания да бъде обявена в несъстоятелност. Холдингът, който се контролира от Васил Божков, съобщи, че на 3 август кредиторът му е внесъл молба в Софийския градски съд за образуване на производство. От "Холдинг Пътища" посочват, че имат "основателни аргументи за възражения по внесената молба, които ще бъдат представени в предоставения ни едномесечен срок." Справка в Търговския регистър показва, че "Групстрой" е вписана в него през октомври 2010 г., а седалището й е в Плевен. Собственици са Златко Илиев Петров с дял от 2600 лв. в капитала и Илия Петров Пантелеев с останалите 2400 лв. Основната дейност на компанията е строителство на пътища. В Плевен групата на "Холдинг Пътища" притежава "Пътинженеринг". Възможно е то да е било възложител на "Групстрой", на когото дължи пари. От "Капитал" изпратихме въпроси за повече информация до "Холдинг Пътища" и веднага щом получим коментар по тях, ще го публикуваме. Ако молбата бъде уважена, това ще е второто инфраструктурно дружество сред контролираните от Божков, което е обявено в несъстоятелност. Преди повече от година в това положение изпадна "Мостстрой" - заради огромни дългове, предимно към ОББ. "Железопътна инфраструктура-холиднгово дружество" пък поиска несъстоятелност на свои дъщерни компании. През септември миналата година по искане на ОББ сметките на "Холдинг Пътища" в Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка (ПИБ) бяха запорирани до размера на 7.6 млн. лв. Причината за запора беше дълг на фирмата "Инфраком 2007", по който холдингът е солидарен длъжник. В края на юни кредитът на към "Уникредит Булбанк" вече е просрочен и се предоговаря, според доклада за дейността към полугодието. През първите месеци на годината вече са били предоговорени кредитите на холдинга към ПИБ, като според бележките на ръководството това е довело до ипотекиране на имоти на дружеството от групата "ПСТ Холдинг". Последният отчет на "Холдинг Пътища" - неконсолидирания за първото полугодие, показва 2.6 млн. лв. загуба, при 6.4 млн. лв. година по-рано. Приходите, без тези на дъщерни дружества, са намалели почти наполовина за полугодието, до 4.3 млн. лв. Задълженията на компанията-майка с падеж над 12 месеца са на стойност 137.6 млн. лв., с 5% повече, отколкото в края на юни миналата година. По-голяма част от тях са към банки. За една година обаче компанията е стопила краткосрочните си дългове от 11 млн. лв. на 581 хил. лв. Според отчета холдингът има дългове към Уникредит Булбанк, швейцарската UBS, ПИБ, фирмата "ДСП-1" и към "Еврофутбол". В доклада за дейността няма информация колко са дълговете към "Групстрой", което е поискало несъстоятелността. Данните показват, че през първото полугодие неконсолдираните разходи за лихви са намалели над три пъти до 1.7 млн. лв. От тях 1.4 млн. лв. са по банкови кредити, 106 хил. лв. са по търговски договори, останалите – по лизинг.
Източник: Капитал (07.08.2012)

Дружеството "Групстрой" се е отказало да иска обявяване в несъстоятелност на контролирания от Васил Божков "Холдинг Пътища", съобщиха от публичната компания. Вчера холдингът е получил съобщение, че е внесена молба за отказ от образуваното дело с мотива "поради липса на претенции". Засега от инфраструктурната компания не са давали повече информация дали са провеждали среща с "Групстрой" и имат ли обяснение за отказа от молбата, подадена само преди дни. "Холдинг Пътища" е строител на отсечката на магистрала "Тракия" от Ямбол до Карнобат и обявяването му в несъстоятелност можеше да затрудни строежа. Искът на компанията, която е регистриранатав гр. Левски, обл. Плевен, беше внесен на 3 август в Софийски градски съд. Тогава от "Холдинг Пътища" обявиха, че имат "основателни аргументи за възражения по внесената молба, които ще бъдат представени в предоставения ни едномесечен срок". Холдингът твърдеше, че дългове към "Групстрой" няма, напротив – преди време са поискали неустойки от дружеството заради доставка на некачествени бетонни елементи. Справка в Търговския регистър показва, че "Групстрой" е вписана в него през октомври 2010 г., а седалището й е в Плевен. Собственици са Златко Илиев Петров с дял от 2600 лв. в капитала и Илия Петров Пантелеев с останалите 2400 лв. Основната дейност на компанията е строителство на пътища. В Плевен групата на "Холдинг Пътища" притежава "Пътинженеринг". Самото дружество, което поиска несъстоятелност, е напълно неизвестно в бранша. В отчетите на холдинга няма информация за дългове към компания с такова име. Той обаче има проблеми с други кредитори, а през септември миналата година по искане на ОББ сметките на "Холдинг Пътища" в Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка (ПИБ) бяха запорирани до 7.6 млн. лв. Причината за запора беше дълг на фирмата "Инфраком 2007", по който холдингът е солидарен длъжник. В края на юни кредитът към "Уникредит Булбанк" вече е просрочен и се предоговаря, според доклада за дейността към полугодието. През първите месеци на годината вече са били предоговорени кредитите на холдинга към ПИБ, като според бележките на ръководството това е довело до ипотекиране на имоти на дружеството от групата "ПСТ Холдинг". В понеделник от "Холдинг Пътища" обявиха, че вземат мерки за обслужване на задълженията си. Неконсолидираният им отчет за първото полугодие показва 2.6 млн. лв. загуба, при 6.4 млн. лв. година по-рано. Приходите, без тези на дъщерни дружества, са намалели почти наполовина за полугодието, до 4.3 млн. лв. Задълженията на компанията-майка с падеж над 12 месеца са на стойност 137.6 млн. лв., с 5% повече, отколкото в края на юни миналата година. По-голяма част от тях са към банки. За една година обаче компанията е стопила краткосрочните си дългове от 11 млн. лв. на 581 хил. лв. Според отчета холдингът има дългове към Уникредит Булбанк, швейцарската UBS, ПИБ, фирмата "ДСП-1" и към "Еврофутбол". В несъстоятелност вече са обявени други пътностроителни компании, контролирани от Васил Божков - преди повече от година това се случи с "Мостстрой" заради огромни дългове, предимно към ОББ. "Железопътна инфраструктура-холиднгово дружество" пък поиска несъстоятелност на свои дъщерни компании.
Източник: Капитал (09.08.2012)

Завод на парчета Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали уверено копира историята на друга бивша собственост на Валентин Захариев - "Кремиковци". Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба половината от неработещия завод, като предложения се приемат до 13 септември. Търси се купувач за сгради и съоръжения с площ малко над 162 хил. кв.м, които включват цялото цинково производство и спомагателните цехове. Началната обявена цена е едва 8.3 млн. лв., сравнена с около 300 млн. лв. дългове на предприятието. Търгът има и добра страна - някой инвеститор може да купи активите и да възобнови производството на цинк бързо, вместо да се минава през протяжна процедура по фалит. В самата обява не се посочва кой от кредиторите е поискал разпродажбата, но според някои публикации това е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е получила изпълнителен лист от съда. ОЦК дължи на банката 54 млн. лв. Още в началото на юли ПИБ съобщи, че е започнала да описва активи на предприятието с цел "охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството". По информация на профсъюзите обаче Валентин Захариев не е спазил дадения от ПИБ двуседмичен срок за изплащане на дълговете си и банката е предприела действие за влизане във владение на няколко цеха от завода. В края на юли пък стана ясно, че друга банка кредитор - BNP Paribas, започва да източва метала от пещите, тъй като той е използван като залог за 70 млн. лв. заем. Металът обаче се оценява на едва 30 хил. долара по информация на синдиката "Защита". Няма информация колко точно са дълговете на предприятието, нито пък каква част са просрочените. Самият Захариев не вдига телефона си вече няколко месеца, никой не отговаря и в офиса на "Интертръст холдинг", чрез който Захариев е мажоритарен собственик на ОЦК. При една от акциите за търсене на купувач на предприятието премиерът Бойко Борисов обяви, че дълговете му са 300 млн. лв. Последният отчет на публичната компания, който е публикуван на сайта на борсата, показва по-малка сума. Според документа дългосрочните задължения към края на март са 128.9 млн. лв., включително 93.3 млн. лв. банкови заеми. Краткосрочните пасиви пък са определени на 65.3 млн. лв., от които 1.8 млн. лв. са задължения по банкови заеми. Колко точни са тези числа е трудно да се прецени. Факт е обаче, че в отчета пише още, че ОЦК "няма стари задължения към бюджета, персонала и социалното осигуряване". В същото време една от причините заводът да не работи в момента е именно протестът на работниците за неполучени стари заплати. Всъщност резултатите към края на март са последните подадени данни от публичната компания, която по закон трябваше да предостави отчета си за второто тримесечие до края на юли. Самият Валентин Захариев пък преди пет месеца каза за "Капитал Daily", че ОЦК дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица. От списъка с активи, които частният съдебен изпълнител предлага за продажба, става ясно, че се търси нов собственик на цеховете "Електролитен", "Мокро извличане", "Сярна киселина" и "Пържилен", както и 17 други сгради и права. Въпросните четири мощности са всъщност оборудването на цинковия завод - единственият, който би могъл да заработи сравнително лесно и да представлява някакъв интерес за потенциални инвеститори. Оловният завод на практика няма шансове, тъй като се нуждае от значителни вложения, за да се съобрази производството с екологичните изисквания. Именно затова той беше затворен през пролетта на миналата година. Цинковият завод е причината интерес към ОЦК да прояви полската компания Silesia, макар че целта й беше единствено да наеме мощностите, а не да ги купува. Въпреки неколкомесечните преговори обаче резултат досега няма. Не се говори и за обявените от правителството потенциални инвеститори с интерес към предприятието, сред които се спрягаха руска и американска компания. Интерес към ОЦК може да има КЦМ - Пловдив, тъй като се нуждае от допълнителни цинкови мощности. Покупката можело да стане чрез "Върба - Батанци", в което с по 50% участват "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. Самият Вълканов обаче неколкократно е посочвал, че няма интерес към завода. "Ситуацията не се е променила, нямам намерение да участвам в търга", потвърди отново той в неделя. От КЦМ не бяха открити за коментар. В случай че в обявения едномесечен срок не се намери купувач за завода, активите вероятно ще бъдат предложени отново, като цената трябва да бъде по-ниска. В много случаи самите кредитори участват в търгове на съдебни изпълнители, като придобиват обезпечението, а после му търсят друг собственик. Теоретично е възможно това да направи и ПИБ. В този случай са възможни няколко варианта. Например производството да бъде поверено на свързана с банката фирма, тъй като самата тя не може да се очаква да се занимава с производствена дейност. В тази връзка любопитен е един от предлаганите за продан активи. Това е "бъдещо строителство" на нов електролитен цех, за който община Кърджали е издала разрешение още през 2008 г. Най-вероятно това е част от проекта на Захариев за изграждане на нов цинков завод към ОЦК, за който по думите му е купено оборудване за 90 млн. евро. Самата инсталация е складирана на площадката на фабриката за тръби "Интер пайп" - друго неработещо предприятие на Захариев. Преди четири месеца последното влезе в процедура по принудително изпълнение на залог заради дълг на компанията майка "Интертръст холдинг" отново към ПИБ. Няма информация дали някой е купил оборудването. Какво ще стане с някога най-голямото предприятие в Кърджали ще се разбере най-рано след месец. Подновяването на работата обаче ще изисква значителна инвестиция, тъй като основните мощности са изградени още през 50-те години на миналия век, а мажоритарният собственик не ги е обновил значително. Другият вариант пък е заводът да поеме по пътя на "Кремиковци" и да бъде купен само за да се използват машините му за скрап. Схема, която много напомня съдбата на "Кремиковци" и която, между другото, се случи отново с участието на ПИБ.
Източник: Капитал (13.08.2012)

Разпродават активи за 8,3 млн. лева на ОЦК - Кърджали Един от най-големите кредитори на завода - Първа инвестиционна банка /ПИБ/ спечели делото в съда и получи изпълнителен лист, съобщи БГНЕС в събота. Това се наложи, тъй като мажоритарният собственик Валентин Захариев не е в състояние да обслужва кредита, отпуснат от ПИБ, нито да се разплаща със стотиците металурзи и на практика доведе до закриването на комбината. Захариев е заложил като обезпечение срещу кредита половината от целия комбинат – завода за производство на цинк, а банката поиска продажбата му, за да върне парите си. Началната цена на заложените имоти, които са разположени върху площ от 326 230 квадратни метра, е 8 307 592 лв., а търгът ще се състои днес. Ако в рамките на едномесечния срок не се появят купувачи, заложените сгради и производствени съоръжения стават собственост на ПИБ и тя започва да се разпорежда с тях, обясниха вещи в процедурата, пожелали анонимност. Според тях обявената начална цена е нищожна част от средствата, отпуснати като заем срещу обезпечението. Дори да се намерят купувачи, те ще бъдат желаещи да нарежат съоръженията за скрап, а с парите от това не би се покрила дори началната обявена цена, коментираха още те. Оловно-цинковия комбинат има около 300 млн. лв. дългове. Задълженията към ПИБ са близо 54 млн. лв. Кредитът е обезпечен със сгради в завода, концентрати и оборудването за изграждане на изцяло нови мощности. Върху залога вече е наложен запор. Според запознати, идеята е банката да влезе във владение на имуществото и чрез своя фирма да го управлява. Освен към ПИБ, заводът има задължения и към още две банки - "Суис Кредит" и в БНП "Париба". Проблемите с ОЦК Кърджали тлеят от началото на март. Работниците в комбината, собственост на Валентин Захариев, не са получавали заплати от повече от половин година, което ги изкара на масови протести по улиците на града. Наложи се намеса на правителството и те получиха по заплата и половина преди Великден. Единственият инвеститор с който се преговаря тогава бе полската Силезия, призна министър Добрев. Преди него се отказаха българската Химимпорт и руска компания. Полският инвеститор обяви, че е готов да плати заплати на работниците и да вземе комбината под наем.
Източник: Класа (13.08.2012)

5 банки са платили над 50 млн. лв. лихви на граждани за 6 месеца Общо 15 от 29-те търговски банки у нас, обслужващи гражданите и домакинствата, са платили лихви за над 10 млн. лв. през първите 6 месеца на годината по спестяванията им. Сред 5-те най-големи платци попадат Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Пощенска банка, Корпоративна търговска банка и Обединена българска банка. Всички те са платили лихви за повече от 50 млн. лв. на населението, или повече от 57% от този доход за гражданите, получен от трезорите у нас. В началото на месеца екипът на Profit.bg е сметнал, че най-голямо абсолютно изменение сред спестяванията има при Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка, съответно 434 млн. лв. и 335 млн. лв., докато спестяванията на домакинствата в Уникредит Булбанк нарастват с 148 млн. лв. Бившата външнотърговска банка и Централна кооперативна банка също попадат сред лидерите по платени лихви, съответно 46.9 и 42.8 млн. лв., докато челната десетка се допълва от Райфайзенбанк, Банка Пиреос и Инвестбанк. Спрямо година по-рано най-голямо понижение при изплатените лихви по депозитите на домакинствата бележи Обединена българска банка, където е отчетен спад от над 8.2 млн. лв. Обобщените данни за първите шест месеца посочват, че банките са платили 662 млн. лв. под формата на лихви спрямо 602.5 млн. лв. за сравнимия период на 2011 г.
Източник: Класа (15.08.2012)

Тексим банк готви увеличение на капитала Тексим банк предвижда да увеличи капитала си с 20 млн. лв., става ясно от публикувана в Търговския регистър (ТР) покана за общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 10 септември. От информацията в регистъра става ясно още, че банката ще стане публична компания, след като приключи увеличението. Решението за придобиване на публичен статут на институцията беше оповестено преди три месеца, като получи одобрението на акционерите на проведеното на 28 юни общо събрание. Тогава беше одобрена и промяната в наименованието на институцията от "Частна предприемаческа банка Тексим" на Тексим банк. Според публикуваната информация капиталът на банката, който в момента е в размер на 10 млн. лв., ще бъде увеличен чрез издаване на нови 20 000 000 обикновени, поименни, безналични, акции с номинална и емисионна стойност 1 лев за акция. "Увеличението ще стане на два тура на предлагане, както е описано в поканата", посочи председателят на надзорния съвет на банката Апостол Апостолов. При първия етап всеки от акционерите на банката ще има право да запише акции от новата емисия пропорционално на участието си в капитала до момента. След изтичането на един месец от обявяването на поканата за записване на новите акции останалите незаписани акции ще бъдат предложени за записване от акционерите, които са упражнили правата си за записване на акции в рамките на първоначалния срок. Срокът за това вторично записване ще е 10 дни. След това управителният съвет на банката ще може да предложи на трето лице по негов избор да запише незаписаните до момента акции, става ясно от публикуваната покана. След провеждането на увеличението на капитала ще се пристъпи и към вписването на акциите на банката за търговия на регулиран пазар след одобрение на проспект за търговия от Комисията за финансов надзор. По думите на Апостолов цялата емисия от 30 000 000 акции (съществуващите 10 000 000 плюс новоемитираните 20 000 000) ще бъдат вписани, но към момента не е взето конкретно решение каква част от тях да бъдат предложени за свободна търговия. В началото на 2011 г. стана ясно, че 33% от капитала на Тексим банк са собственост на четири дружества, част от които се свързват с групата около "Химимпорт". Става дума за "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг", които придобиха тогава този дял от оръжейния завод "Аркус" - Лясковец. Четирите дружества имат разрешение от БНБ за придобиване на до 40% от капитала на банката. Според тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България" към края на март 2012 г. акционери с над 10% дял в капитала на банката са "Финанс консултинг", която държи 19.24% от акциите, и Павлина Найденова със 17.53%. Тя е дъщеря на основателя на институцията Георги Найденов и заедно със сестра си Мариета преди държаха мажоритарен пакет от банката. С взетото решение за увеличаване на капитала Тексим банк става поредната кредитна институция, която предприема подобна стъпка, след Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Централна кооперативна банка, Токуда банк и Инвестбанк. Ходът не е необичаен с оглед на необходимостта от достатъчни капиталови буфери в условията на криза. Според годишния финансов отчет на Тексим банк към края на 2011 г. общата капиталова адекватност на банката е 25.97% при нормативно изисквани 12%. В този смисъл по-вероятно обяснение за увеличението на капитала е заявената в отчета стратегия за насочване на банката към обслужване на физически лица, както и за разширяване на каналите за дистрибуция, включително чрез предлагане на някои операции извън офисите на банката. В тази насока е и вече реално предлаганата от Тексим банк възможност за физически лица да изтеглят до 2000 лв. както в офисите на банката, така и на касите на "Изипей" (EasyPay). Чрез пускането на продукта, който носи наименованието "Кредит-овърдрафт", банката на практика стъпва на растящия в последните месеци пазар на т.нар. бързи заеми и заеми до заплата. "Пазарът е конкурентен и смятаме, че има място и за нас", посочва Апостол Апостолов.
Източник: Капитал (21.08.2012)

Първа инвестиционна банка АД е увеличила акционерното си участие в Здравноосигурителна каса Фи Хелт АД, съобщиха от банката. Тя е записала 2 755 000 обикновени акции от капитала на здравноосигурителната каса, с номинал 1 лев всяка. След като е увеличила дела си, ПИБ АД вече притежава 2 855 99 акции или 57.1% от капитала на Здравноосигурителна каса Фи Хелт АД. ТБ Първа инвестиционна банка АД е сред най-ликвидните компании на БФБ-София. Последната сделка с нейните акции е от 02.11.2010 г. на цена 1.76 лв. за брой. Пазарната капитализация на банката е 193 600 000 лв.
Източник: Други (21.08.2012)

Съветът на директорите на „Юрий Гагарин“ АД взе решение за разваляне по взаимно съгласие на договора, с който дружеството трябваше да закупи 100% от дяловете на унгарската търговска компания „Филстайл-Хунгари“, съобщиха от българското дружество. В тази връзка Съветът на директорите възложи да се предприемат необходимите действия за предсрочно погасяване на инвестиционния кредит от 6 млн. евро, по сключения с „Първа Инвестиционна Банка“ АД договор за закупуване на унгарската компания.Освен това с прекратяването на заема, ще бъде заличена и договорената през юни ипотека върху недвижимите имоти на „Юрий Гагарин“ АД, учредена в полза на банката кредитор.Решението за отказ от инвестиция за закупуването на унгарското дружество е обосновано от промените в бизнес средата, които налагат преосмисляне на инвестиционната политика на „Юрий Гагарин“ АД.Към второто тримесечие на тази година нетната печалба на българската компания възлиза на 2.756 млн. лв. Последната цена на акциите й е 25.50 лв. за лот. Предметът на дейност на „Юрий Гагарин“ АД е производство на печатни опаковки от картон и хартия. Производство на филтри за цигари и цигарени гилзи с филтър. Вътрешен и международен транспорт. Търговия на едро и дребно. За юли от „Юрий Гагарин“ АД отчетоха спад с 36% на продажбите на заготовки за цигари, до 1.12 млн. лв. Причината е, че в началото на месеца компанията беше принудена да спре производството на тези продукти, които формират близо половината от продажбите й, след забрана, наложена с изменения в Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Източник: Дарик радио (27.08.2012)

Български банки 4-ти в Европа Банките ни са на четвърто място в Европа. Това показва проучването на International Service Check - „Таен клиент”. Като като най-добри са посочени Сосиете женерал Експресбанк, Алианцбанк и Пиреос банк. Проучването „Таен клиент” се прави при лично посещение в банковия клон. Там на място подставени лица, които се представят за клиенти, оценяват трезорите. В България са извършени 52 проверки в 13 банки. Това са Алианцбанк България, Алфабанк, СИБанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, МКБ Юнионбанк, Пиреусбанк, Пощенска банка, ПроКредит банк, Райфайзенбанк, Сосиете женерал Експресбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка. В България International Service Check изследва процесите при предоставяне на оферта за корпоративно банкиране и в частност специализирани продукти, предназначени за дружества с ограничена отговорност. Тайните клиенти проверили дали целевата група – т.е. малкият и среден бизнес или дори големи корпорации, е толкова важна за банките, както индивидуалните клиенти, които обикновени искат да получават по-голямо внимание. Първа инвестиционна банка пък е сред най-добрите 1000 банки в световната класация на авторитетното английско списание „The Banker”, похвалиха се от финансовата институция. ПИБ е единствената с български капитал в международната класация по показателя „Капитал от първи ред”. Класацията „The Banker’s Top 1000 World Banks” се прави от 1970 г., като обхваща Азия, Средния Изток, Африка, Северна и Латинска Америка, Централна и Източна Европа. Цялата класация вече е публикувана в юлския брой на списание „The Banker”, като в първите 10 банки в света са съответно: Bank of America, JPMorgan Chase & Co, ICBC, HSBC Holding, Citigroup, China Construction Bank Corporation, Mitsubishi UFJ Financial Group, Wells Fargo & Co, Bank of China и Agricultural Bank of China. „Класацията на списание „The Banker” е поредното международно признание за българска банка, което ясно показва, че стабилността на банковата ни система е оценена на световно ниво”, коментира Васил Христов, изпълнителен директор на банката.
Източник: Класа (30.08.2012)

Първа инвестиционна банка отрече да купува "Труд" и "24 часа" "По повод изнесената в медийното пространство информация, че Първа инвестиционна банка "купува вестниците "Труд" и "24 часа" ръководството на банката заявява, че тези спекулативни публикации са неверни", пише в официално съобщение, публикувано на сайта на банката. В него се обяснява още, че придобиването на медии не е част от разрешените от закона дейности: "Банките не извършват нерегламентирана от закона дейност и не придобиват активи, несвързани с финансовата им дейност". Банката не коментира дали би кредитирала медийна сделка. Официална информация за продажбата на двата всекидневника досега няма. "Дневник" потърси единия от издателите им Любомир Павлов, но той не отговаря на мобилния си телефон. Публикации за сделка се появиха в няколко сайта през последните дни, но там като купувач се сочеха двама от съсобствениците в ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а не самата институция. Двамата също не са коментирали официално имат ли интерес към придобиване на медии. През последните месеци срещу сегашните собственици на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов и Огнян Донев първо започна медийна кампания, а след това двамата бяха обвинени в укриване на данъци и пране на пари. Прокуратурата поиска и запор на дяловете им в "Медийна група България холдинг" - фирмата-издател на всекидневниците.
Източник: Дневник (31.08.2012)

Моля, Купете си Банка Българският банков пазар се доминира от чужди играчи, но това невинаги е било така. Навлизането на европейските банкови групи беше реакция на кризата от 1997 г., когато местният финансов сектор имаше нужда да се заздрави със свежи капитали. Сега обаче западноевропейските банки си имат собствени проблеми и това дава шанс на тези с местни собственици да отвоюват дял с по-агресивно кредитиране. Това обикновено става постепенно, но понякога се разкрива шанс и български играчи да придобият цяла банка. Сега хапката, за която всички се оглеждат, е МКБ Юнионбанк. Втората по големина банка в Бавария – Bayern LB, продава свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. А това включва и българската банка, която през 2006 г. беше придобита от дъщерната на Bayern LB унгарска MKB Bank. Сега тя държи 94% от капитала на българската институция, а Европейската банка за възстановяване и развитие има 6%. През април MKB продаде поделението на групата в Румъния (виж карето). Източници, близки до продавача, и представители на банковия сектор в България разказаха пред "Капитал", че в момента се структурира продажбата и на българската МКБ Юнионбанк, като се очаква в средата на септември процедурата да стартира с разпращането на покани до потенциалните кандидат-купувачи. И за разлика от обичайния за кризата модел тук не става толкова въпрос за продажба на проблемен актив, а за доста добре стояща средна по размер за българския пазар банка. Германският собственик не потвърди информацията за подготвяната продажба, но и не отрече. Говорителят на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Като сигнална лампа за евентуално наближаващо раздвижване около българската банка се прие продажбата на румънското поделение на немската група през април, а през май тази година главният изпълнителен директор на MKB Bank Пал Симак заяви пред MTI EcoNews, че банката може да продаде българското поделение при по-благоприятни условия в икономическата среда. "Българското дъщерно поделение реализира печалба. Продажбата му не е на дневен ред, въпреки че това би могло да се разгледа при по-оптимистична икономическа среда", коментира тогава Симак. Според източници на "Капитал" потенциален интерес към българската банка проявяват цяла плеяда от местни играчи - Първа инвестиционна банка, Цветелина Бориславова, групата на "Химимпорт" (собственик на Централна кооперативна банка и на Тексимбанк, която също беше придобита миналата година, но от български акционери - наследниците на основателя й Георги Найденов). От чуждите банки заявка е дала Сосиете женерал Експресбанк. От споменатите евентуални заинтересовани страни, както и от самата МКБ Юнионбанк се въздържаха от коментар. Български банкери посочват, че на този етап интерес и възможности за покупки от Западна Европа няма заради дълговата криза. Освен това там в момента също се продават банки. Посоката, от която би могло да дойдат пари, според тях е Близкият или Далечният изток и Русия. Преди две седмици в Инвестбанк влезе официално като собственик на 24.93% от капитала й вицепрезидентът на оманския фонд Shanfari Group - Адил Саид Ахмед ал Шанфари. За по-малките и средните банки обаче не изглежда невъзможна покупката им от български собственици.
Източник: Капитал (04.09.2012)

Продажбите на пловдивската компания "Юрий Гагарин" са намалели през август главно заради по-малко пласирани картонени и хартиени опаковки, става ясно от съобщение на дружеството. Общият спад на продажбите за месеца е с 12% до 4.16 млн. лв., след като тези от опаковки са паднали с над 15%. Леко намаление има и при тези от гилзи и филтри, след като преди няколко месеца производството и търговията с тях бяха забранени. Компанията обаче може и продава старите количества в чужбина. За всички осем месеца обаче компанията отчита ръст в продажбите си с над 7%, до 32.5 млн. лв. Причината отново са картонените опаковки, които всъщност заемат по-големия дял от приходите на "Юрий Гагарин". Сериозен ръст от 80% в пласираните филтри и гилзи, но това е продължило само до юли. Преди два месеца компанията спря това производство заради поправки в Закона за тютюна и тютюневите изделия, с които се забранява продажбата и производството на цигарени филтри и гилзи. Вече направените можеха да се продадат в чужбина. Така депутатите удариха сериозна част от бизнеса и на "Гагарин", и на други по-малки фирми. Тогава от компанията обявиха, че са направили инвестиции за над 5 млн. евро в това производство, което е било и съществена част от дейността им. Около 80% от продукцията се изнасяше и само 20% беше предназначена за българския пазар. При приемането на поправката много представители на бранша протестираха, че тя е изцяло лобистка и има за цел да помогне най-вече на "Булгартабак", тъй като, вместо да купуват по-евтин тютюн и гилзи с филтър, пушачите ще трябва да се насочат към готови цигари, а именно тези на холдинга са основните в ниския ценови сегмент. При обявяването на промените синдикални организации обявиха, че около 600 души от няколко фирми вероятно ще изгубят работата си заради новата забрана. Засега от пловдивската компания не са обявили сериозни съкращения на персонал. "Юрий Гагарин" е собственост на фирми, близки до Първа инвестиционна банка. Основният акционер е дружеството "Баранко", което го приватизира преди няколко години със заем от ПИБ. Коментари по повод тютюневата поправка я свързваха и с желание производителят на опаковки да бъде отслабен, след което да бъде купен от сегашните собственици на "Булгартабак". Преди около година руската ВТБ приватизира холдинга чрез инвестиционното си поделение VTB Capital с неофициалното партньорство на банкера Цветан Василев, неговата Корпоративна търговска банка и собствениците на "Винпром Пещера". Преди приватизацията "Юрий Гагарин" беше основният производител на филтри, гилзи и опаковки за цигарените фабрики на "Булгартабак", но постепенно се ориентира и към други клиенти.
Източник: Капитал (11.09.2012)

На позаспалия капиталов пазар в България през последните години се случват малко неща, но за съжаление все с горчив привкус. Последното от тях - ръководството на "Еларг фонд за земеделска земя" публично изказа съмнения, че "Първа финансова брокерска къща" е манипулирала търговията с акции на дружеството през борсата. Това становище беше разпространено паралелно с публикуването на протокола от проведеното на 3 септември общо събрание на акционерите на фонда, от което става ясно, че ПФБК иска разваляне на сключени от ръководството предварителни договори за продажба на земи и активи, като се усъмнява в оценките им (виж карето). Малко история. Двете компании са сред водещите играчи в секторите си. "Еларг" е един от най-големите фондове за земя, който в момента е в доброволна ликвидация, която продължава дванадесет месеца до март 2013 г. Негов основен собственик е управляващото му дружество "Агроменидж", което през лятото на миналата година придоби 49.5% от "Еларг" в сделка с QVT Fund за 20.1 млн. лв., като реално зад нея застанаха "Индустриален холдинг България" и дружества на "Алианц", които също имат връзка помежду си. "Агроменидж" се контролира от Веселин Данев и "Еларг уинд" с управител Красен Подгорски, а доскоро там дял имаше и "Индустриален холдинг България", който впоследствие продаде дела си на офшорката "Агроменидж кънсалтинг". "Еларг" притежава над 200 хил. дка, 180 хил. от които ще бъдат купени за 90 млн. лв. от слабо известния търговец на лекарства "Ромфарм компани", а с други ще се обезщетят големи миноритарни акционери. От предложението за ликвидацията през ноември миналата година досега акциите на дружеството са поскъпнали около 3 пъти. По-сериозното повишение започна през май, когато беше обявена и прогнозна ливкидационна стойност от около 2.40 лв. ПФБК е сред големите и активни инвестиционни посредници, чиито собственици са основните акционери в ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Според "Еларг" след сигнали от техни малки акционери, че са били търсени от ПФБК, е направена проверка, която е показала, че "на 26 юли ПФБК издава доклад, в който повишава с 59% предвижданията си за прогнозния ликвидационен дял на акциите на фонда за земя до 2.40 лв. Въпреки това инвестиционният посредник оставя препоръката си за ЕЛАРГ непроменена (HOLD - задръж)". От "Еларг" посочват, че причина за това са съмнения на ПФБК, че ликвидацията ще завърши в срок, като от фонда отричат да е имало такава възможност и че всичко ще приключи до март 2013 г. В края на юли и преди 20 август (акционерите към тази дата имат право да участват в извънредните общи събрания на 3 септември) ПФБК купува над 200 000 акции на "Еларг" за собствена сметка, като увеличава многократно позицията си във фонда, посочват от дружеството за земя и продължават: "През периода 1 - 20 август ПФБК купува почти 60% от акциите на "Еларг", търгувани на борсата, което води до повишаване на цената им до 2.07 лв., респективно – до забавяне на покупките от ПФБК. Няколко дни преди извънредните общи събрания на 3 септември 2012 г. известна финансова медия моли директора за връзки с инвеститорите (ДВИ) за коментар на разпространяваните слухове, че ликвидацията ще бъде забавена няколко години. ДВИ заявява, че официалната позиция на "Еларг" е непроменена – че всички основни активи следва да бъдат продадени до март 2013 г. и че ако съветът на директорите узнае събития, които биха повлияли на предвиждането ни, естествено ще уведомим инвеститорите." "Два дни преди извънредните общи събрания на 3 септември 2012 г. в офиса на "Еларг" се получи писмо от ПФБК, в което се заявяват претенции към редица сделки на фонда от 2011 и 2012 г., свързани с ликвидацията. Впоследствие разбрахме, че ПФБК са правили опити (доколкото знаем, засега без успех) да привлекат и други наши инвеститори за съдебно оспорване на редица действия и сделки на фонда, предхождащи участието им като акционери", посочват от "Еларг" и допълват, че на представителите на посредника е била дадена възможност да зададат всичките си въпроси на общото събрание на акционерите. Според ръководството на фонда за земя всичко по-горе дава основателни съмнения, че търговията с акциите на дружеството е обект на опит за пазарна манипулация.
Източник: Капитал (11.09.2012)

Чужди компании проявяват засилен интерес към продажбата на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Това съобщи частният съдебен изпълнител Росен Сираков за БНР. Очакванията са офертите да бъдат подадени днес до края на работния ден, когато изтича срокът за предложения. На практика се продава целият цинков завод и спомагателни цехове, а стойността на предложените активи е над 8 млн. лв. Търгът е насрочен на 14 септември по искане на Първа инвестиционна банка.
Източник: profit.bg (13.09.2012)

"Хармони 2012" ЕООД е спечелило търга за "ОЦК-Кърджали". Цената, предложена от "Хармони 2012" ЕООД е 8,6 млн. лв. Представителите на купувача са отказали коментари. Днес в 9 ч. в съда в Кърджали са били отворени три оферти. Първа инвестиционна банка е предложила 8,5 млн. лв., а Finance&consulting са предложили 8,4 млн. лв. И трите наддавателни предложения са постъпили на 13 септември, е посочил частният съдебен изпълнител Росен Сираков. Никой от присъстващите представители на ПИБ и Finance&consulting не се е възползвал от правото си да предложи по-висока цена, след отварянето на офертите. На практика се продава целият цинков завод и спомагателни цехове. Първоначалната цена на имотите, разположени на площ от 326 230 квадратни метра, бе 8 307 592 лева. "Хармони 2012" ЕООД е собственост на "Хармони Холдингс Лимитид", регистрирана на Вирджинските острови. Управител е Илия Божидаров Цанов, като той няма участие в други фирми и е на 31 години. "Хармони 2012" ЕООД е регистрирано в София на 16 юли тази година, сочи справка в Търговския регистър. Първа инвестиционна банка вече има опит с фалирали металургични предприятия, след като кредитира цялата сделка по покупката на активите на Кремиковци за общо 316 млн. лв. Акциите на ОЦК поевтиняват с 96% за последните 12 месеца до 0,32 лв. за акция и 2,7 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (14.09.2012)

Хармони 2012" ЕООД спечели търга за ОЦК. Регистрираното в София дружество даде най-висока цена - 8 600 000 лева. Двамата представители на управителя Илия Божидаров Цанов отказаха всякакви коментари. Вероятно Цанов представлява голяма чужда компания. В съда в Кърджали в 9 часа бяха отворени три оферти. Първа инвестиционна банка даде 8 500 000 лева, а "Файнанс консултинг" - 8 500 000 лева. И трите наддавателни предложения са постъпили на 13 септември, посочи частният съдебен изпълнител Росен Сираков. Никой от присъстващите представители на ПИБ и "Файнанс" не се възползва от правото си да предложи по-висока цена в размер на 1 зададък, след отварянето на офертите. Ще припомним, че първоначалната цена на имотите, разположени върху площ от 326 230 квадратни метра, бе 8 307 592 лева. Продават се 21 цехове и съоръжения от цинковия завод, който на практика е половината от целия комбинат. В дългия списък на имотите за продан са дори столовата и един от четирите комина. След обявлението за публичната продан е имало много запитвания от български и чужди компании – от САЩ и Индия, но накрая кандидатите се оказаха само трима. Както вече 24rodopi писа, до продажбата се стигна, след като един от най-големите кредитори на завода - Първа инвестиционна банка (ПИБ) спечели делото в съда и получи изпълнителен лист. Това се наложи, тъй като мажоритарният собственик Валентин Захариев не е в състояние да обслужва кредита, отпуснат от ПИБ, нито да се разплаща със стотиците металурзи и на практика доведе до закриването на комбината. Захариев е заложил като обезпечение срещу кредита половината от целия комбинат – завода за производство на цинк, а банката поиска продажбата му,за да върне парите си. Кредитори на някога печелившия металургичен комбинат са и над 500 работници, повечето от които напуснаха. На 1 март т.г. недоволството им заради дълго забавяните и неизплащани заплати, както и заради мизерните условия на труд избухна и те започнаха протести. Повече от два месеца траяха блокадите на централни улици и кръстовища, няколко металурзи обявиха гладна стачка. Правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор, многократно премиерът Бойко Борисов и министри пристигаха при стачниците и обещаваха изход от кризата. Трите банки-кредиторки провеждаха срещи и преговаряха изтощително, но до споразумение не се стигна. Междувременно стана ясно, че собственикът на комбината Валентин Захариев е натрупал дългове от близо 400 милиона лева. ОЦК е пуснат в експлоатация на 5 септември 1955 г. край Кърджали и става градообразуващ фактор. В най-добрите му години там са работили до 1 800 души. Съоръженията му са от времето на Втората световна война, а амбициозните инвестиционни проекти на Захариев така и не се осъществиха, макар закупените преди години свръхмодерни мощности да отлежават в складове край Ботунец,. На снимката: В 9 часа Сиракови - баща и син, обявиха началото на наддаването. Такова обаче нямаше, защото банкерите смятат, че цена над 8 500 000 лева за ОЦК е лудост. (http://rodopi24.blogspot.com)
Източник: Други (14.09.2012)

Фирмата "Хармони 2012" е купувачът почти всички активи на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали с предложена цена от 8.6 милиона лева. Това стана известно след като в съда в Кърджали бяха отворени постъпили до крайния срок, 13 септември, оферти. Освен "Хармони 2012" в публичното наддаване участваха още една компания и Първа инвестиционна банка, която е един от тримата най-големи кредитори на комбината. Банката, като заинтересовано лице, има право да участва в наддаването без да подава оферта. Първа инвестиционна банка е предложила 8.5 млн. лв., а Finance&consulting са предложили 8.4 млн. лв. Търгът се проведе в Районния съд в Кърджали и продължи само 15 минути. Той бе насрочен по искане на Първа инвестиционна банка.С парите от продажбата трябва да се обезпечат вземанията на група кредитори, сред които две банки и част от напусналите завода работници, които са без заплати повече от половин година.Нягол Камбуров от "Хармони 2012" обяви, че целта на новия собственик е ОЦК отново да заработи на 100%, като бъде възобновено цинковото производство. Той обеща възможно най-скоро фирмата да завърши техническите експертизи, за да бъде пригоден комбинатът към новите технологии и да се осигурят нови работни места. Дружеството трябва да внесе в едноседмичен срок сумата от 8.6 милиона лева, в противен случай за купувач ще бъде обявен вторият в класирането - Първа инвестиционна банка.Компанията се води собственост на 31-годишния Илиян Цонев. Тя е регистрирана на 16 юли, а неин собственик е "Хармони холдингс лимитид". В България фирмата е с адрес в София, на който са регистрирани още 27 фирми, близки до ПИБ, а също и едноличният търговец на единия от собствениците й - Ивайло Мутафчиев.По думите на частния съдебен изпълнител Росен Сираков към ОЦК са проявили интерес американски, английски и индийски фирми.Задълженията на ОЦК възлизат на над 300 милиона лева.
Източник: Дневник (17.09.2012)

Половин спасен завод Името "Оловно-цинков комбинат" (ОЦК) вече е неточно и почти изпразнено от съдържание. Буквата "Ц" стана излишна, след като заради натрупани дългове цинковото производство, което е половината от бизнеса на кърджалийското дружество, при това по-жизнеспособната му част, беше продадено от кредитори и вече е с нов собственик - новорегистрираната "Хармони 2012". Мощностите за олово си остават в дружеството под контрола на Валентин Захариев, но за да заработи тази част от завода, са нужни огромни инвестиции. Които явно са непосилни за собственика, натрупал през годините многомилионни задължения. Заради тях най-вероятно бъдещето на ОЦК е влизане в процедура по фалит. За цинковото производство има вече обещание от новия собственик, че ще го модернизира и активите ще заработят. Срок естествено няма, но вероятно рестартът ще е след няколко месеца. ОЦК не работи вече почти година и не обслужва дълговете си, които са около 300 млн. лв. В тази ситуация беше логично да се очаква кредиторите да предприемат мерки срещу завода. Това направи Първа инвестиционна банка, която през август започна процедура по продажба на активи чрез съдия-изпълнител. В самата обява не се посочваше кой от кредиторите е поискал разпродажбата, но според публикации това е ПИБ, която е получила изпълнителен лист от съда. ОЦК дължи на банката 54 млн. лв. Резултатите от търга станаха ясни в петък. Любопитното е, че цеховете и земята бяха спечелени от фирма, свързана със самата банка. Общо три кандидат-купувача за цинковото производство на ОЦК се явиха в Районния съд в Кърджали. До истинско наддаване не се е стигнало, а търгът е продължил 15 минути - времето, през което са били отворени офертите с наддавателните предложения. Купувач стана "Хармони 2012", която предложи 8.6 млн. лв. Самата банка също беше сред кандидатите с оферта от 8.5 млн. лв., а освен нея участваше и новоучредената през юли софийска консултантска компания "Файнанс енд кансалтинг" с оферта за 8.4 млн. лв. Частният съдебен изпълнител продаваше половината от терена на завода, цеховете "Електролитен", "Мокро извличане", "Сярна киселина" и "Пържилен", както и 17 други сгради и права. Въпросните четири мощности представляват на практика цинковото производство на ОЦК - единственото, което би могло да заработи сравнително лесно. Купувачът "Хармони 2012" съществува от 16 юли тази година и неин собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони холдингс лимитид". В България фирмата е с адрес ул. "Любен Каравелов" 4 в София, на който са регистрирани още 27 фирми, близки до ПИБ, включително "Витоша ски" - концесионерът на лифтовете на Витоша, показва справка в Търговския регистър. Там е била и централата на вече затворената "Първа универсална застрахователна компания", в която банката е била акционер. На същия адрес е била регистрирана "Първа инвестиционна компания", управлявана от Цеко Минев, Ивайло Мутафчиев и още няколко банкери, чиято дейност впоследствие е прекратена. Капиталът на "Хармони 2012" от 5000 лева също е внесен в ПИБ, показват документи в Търговския регистър. Официално "Хармони 2012" се представлява от Илиян Цанов, който е отказал да коментира пред медиите бъдещите инвестиционни намерения на фирмата. Самият Цанов няма други участия освен в това дружество. В едноседмичен срок купувачът трябва да внесе предложената сума. Ако това не стане, за купувач ще бъде обявен следващият, предложил най-висока цена, коментирал след търга частният съдебен изпълнител Росен Сираков. Той проведе търга и смята, че цената, на която е продадено половината от производството на ОЦК, е пазарна.
Източник: Капитал (17.09.2012)

Продадоха ОЦК Кърджали за 8.6 млн. Лв Дружеството "Хармони 2012", купи активите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали на проведения в петък публичен търг, предлагайки цена от 8.6 млн. лв. То придобива почти целия завод, спомагателни цехове и половината от терена на завода. Първоначално обявената тръжна цена бе 8 307 593 лева. Освен "Хармони 2012", в публичното наддаване са участвали още "Файненс енд Консултинг" и Първа инвестиционна банка, която има право да участва в наддаването като заинтересовано лице, без да подава оферта. Те предложиха съответно 8.4 млн. и 8.5 млн. лева. Ако "Хармони 2012" не внесе до седмица предложената от нея сума, за купувач се обявява следващият, дал най-висока цена - ПИБ. От Търговският регистър става ясно, че "Хармони 2012" е учредена на 12 юни тази година, а едноличен собственик на капитала е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони Холдингс Лимитед", твърди Mediapool . За управител на "Хармони 2012" е назначен 32-годишния Илиян Божидаров Цанов. Според частния съдебен изпълнител Росен Сираков, провел търга за продажбата на активите на предприятието, интерес към ОЦК са проявили американски инвеститори, от Лондонската борса, дори индийци. Разпродажбата на ОЦК-Кърджали беше обявена на 13 август с едномесечен срок. До търга се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми и Първа инвестиционна банка спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист. Служителите на комбината не са получавали заплати повече от половин година, а в началото на 2012 протестите им продължиха два месеца. В следствие това правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор. Трите банки кредитори дълго преговаряха с кандидат-инвеститори, но до сделка не се стигна. Новите собственици на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали могат да разчитат на финансовата подкрепа от страна на Първа инвестиционна банка (ПИБ), обяви в събота изпълнителният директор на банката Васил Христов. Той пристигна в Кърджали за среща с металурзи заедно с премиера Бойко Борисов, икономическия министър Делян Добрев и Нягол Камбуров, представител на новите собственици на завода – "Хармони 2012". Ние познаваме много добре технологията на това производство, години наред му вярваме и го подкрепяме. Така, че те могат да разчитат изцяло на нашата финансова подкрепа за довършване модернизацията на новото цинково производство, както и подкрепа за инвестициите, които ще донесат повече работни места, повече хляб и поминък. Естествено, когато се вижда, че е налице воля да се свърши работа – има воля лично от г-н премиера, от правителството и очевидно от инвеститора, тя се случва", заяви Васил Христов. Нягол Камбуров от "Хармони 2012" от своя страна обяви, че целта на новия собственик е ОЦК отново да заработи на 100%, като бъде възобновено цинковото производство. Той обеща възможно най-скоро фирмата да завърши техническите експертизи, за да бъде пригоден комбинатът към новите технологии и да се осигурят нови работни места. С направените инвестиции ОЦК-Кърджали ще продължи да работи да работи още минимум 50 години, пък прогнозира министър Делян Добрев. Премиерът Бойко Борисов обясни на събралото се множество, че правителството е положило максимални усилия заводът да бъде запазен. Както се бяхме разбрали, направихме всичко необходимо да осигурим първо пари – временно да сте по-добре. И трябва да ви кажа, че такъв батак, какъвто беше тази сделка или това състояние на ОЦК, просто може би да го запишат в учебниците по икономика да го изучават. Как може толкова големи български и световни банки да бъдат по такъв начин вкарани в подобна схема – над 300 милиона да се дадат за това предприятие, обърна се към металурзите Борисов. Той каза, че е водил поне три срещи на много високо ниво, за да се стигне до решението банките-кредитори да не го фалират и да спрат производството. Днес обявяваме, че този завод ще работи поне още 50 години и тогава пак ще ме поканите да го спасяваме. Условието ми беше максимално бързо да се разкрият нови работни места, само така се съгласих да дойда днес в Кърджали. Надявам се още в следващите дни да започне изграждането на новия завод. Положихме много усилия да се запази този завод, ултимативно съм разговарял с банкерите", каза още премиерът. Министър-председателят припомни, че в Мадан и Рудозем предстои скоро да влязат в сила два концесионни договора, които ще открият нови 900 работни места. Министър Добрев от своя страна коментира въпроса с уверението, че обявяването на несъстоятелност няма да навреди нито на инвеститора, нито на работниците, които при подобна процедура ще бъдат обезщетени максимално.
Източник: Класа (17.09.2012)

Още 2 търга за ОЦК Кърджали Още два търга за разпродажба на имущества на ОЦК обяви съдебният изпълнител Росен Сираков в Кърджали. Първият е за 1,4 млн. лв. Той е за 35 сгради на територията на комбината без земята под тях. Вторият търг е за пречиствателната станция и 45 дка земя, върху която се намира. Първоначалната цена за имота е 1,5 млн. лв. Искът за търга е заведен от Първа инвестиционна банка заради неизплатените дългове на металургичното предприятие. Публичната продан започна вчера и ще завърши на 17 октомври.
Източник: Стандарт (18.09.2012)

Deja vu от войната на нулите На банковия пазар се появи жилищен ипотечен кредит с 0% лихва за първите три месеца от периода на заема. Това се случва за втори път в най-новата история на банкирането на дребно на българския пазар. Първият път беше по времето на кредитния бум в условията на свирепа конкуренция през 2006 г. Сега в сравнение с тогава срокът с нулева лихва е по-кратък – тогава беше една години. Друга новост за пазара в офертата е и почти пълното премахване на годишната такса за управление на кредита, която обичайно се начислява всяка година върху остатъчния размер на заема и е една от най-неприятните за кредитополучателите. Сега тази такса се плаща еднократно в първата година на отпускането, а не през целия живот на заема. Така общата цена - годишният процент на разходите (ГПР), спада. Досега не е имало случай на пълно премахване на тази такса, а само намаление в различни оферти на различни банки. Новата оферта е на МКБ Юнионбанк. Какво още има вътре Освен 0% лихва за първите три месеца от срока на кредита клиентът не плаща и главница, няма такса за предсрочно погасяване със собствени средства, а таксата за разглеждане на искането за кредит е с 50% по-ниска (60 или 100 лв. в зависимост от типа ипотечен кредит, според действащата в момента тарифа за таксите и комисионите на банката – бел. ред.). От банката посочват, че лихвата за първите три години на заема, ако той е в евро, е фиксирана на 7.30%. На практика, като се вземат предвид първите три месеца нулева лихва, чистият период с фиксирана лихва е 2 години и девет месеца. От банката посочват, че при избран вариант на заем, при който не се дължи такса управление през целия му живот, а само еднократно в началото, за кредит от 30 хил. евро, лихва 7.30%, срок 20 години, месечна вноска 239.92 евро, ГПР е 7.77%. Войната на нулите Нулевата лихва за първоначален период от срока на ипотеката беше актуална през 2006 г. Тя се появи в резултат на ожесточената конкуренция между банките за клиенти, като промоционалният период беше една година. Маркетинговият подход, възприет тогава от банките, излизащи с 0% лихва, се наричаше войната на нулите. Това бяха ПИБ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, Пощенска банка. Тези лихвени нива тогава не се посрещнаха много добре от другите конкуренти поради ред причини – минаване границите на здравословната конкуренция, лихви на границата на разумния риск и най-вече това, че за съответния период без лихвени плащания по заема (около 80% от вноската) кредиторът на практика няма информация за това какво се случва с този заем и с този клиент. Така в един момент клиентът може да се появи и да оповести, че всъщност вече няма доходи да плаща кредита, а банката е отчитала този заем редовен. Именно поради тази причина и сега новата оферта на пазара беше посрещната малко скептично от представители на сектора, припомняйки "шегата", която тя изигра преди години – след изтичане на нулевия период много от тези кредити се е наложило да бъдат провизирани на 100% (т.нар. лоши заеми). Обичайно един банков продукт може да бъде "изкопиран" между банките най-много за месец-два. Практиката е показала, че когато една банка пусне нещо атрактивно на пазара, в общия случай бива последвана и от други. И други (д)ефекти Друго изкривяване на пазара, което се случи тогава, беше лихвеният арбитраж на клиентите – немалка част от отпуснатите ипотеки с нулева лихва бяха върнати след първата година на изтичане на промоционалния период, като междувременно клиентите слагаха взетите средства на депозит в банка с по-висока лихва. Така, дори при плащането на такса за предсрочно погасяване от 2-3%, каквато беше тогава, клиентите бяха на сметка. За да се застраховат от подобни действия, някои от банките увеличиха таксата за предсрочно погасяване до 5%, други върнаха лихвата и за първата година, като дадоха гратисен период за плащания по главницата. Според изпълнителния директор на кредитния консултант "Фин сити" Иво Димитров появата сега отново на нулеви лихви по кредити, макар и за толкова кратък период, е лош сигнал именно защото през това време банката няма информация за това какво се случва с кредитополучателя и с кредита и няма дисциплиниращ ефект.
Източник: Капитал (19.09.2012)

Международната рейтингова агенция Fitch потвърди оценките си за две български банки. От Fitch са потвърдили рейтинга на подкрепа (Support rating) на Уникредит Булбанк, оценен на 2, съобщиха от кредитната институция. Оценката отразява "високата подкрепа, която Уникредит Булбанк при необходимост би получила от основния си акционер Unicredit". Италианската банкова група притежава пряко 92% от българското поделение чрез Уникредит Банк Австрия. "Това е възможно най-високата рейтингова подкрепа, която банката може да получи в момента", се казва още в съобщението. Според Fitch Централна и Източна Европа и в частност България е "стратегически важен регион за Unicredit в средносрочен план". В доклада си Fitch отбелязва, че "Уникредит Булбанк е силна местна банка, най-голямата по активи в страната и водещата банка по корпоративни заеми и депозити в България". Преди две седмици и Standard & Poor's повиши рейтинга на Уникредит Булбанк, следвайки повишението и на рейтинга на България. Така банката има дългосрочен рейтинг BBB със стабилна перспектива. Другата кредитна институция, чийто рейтинг е потвърден, е ПИБ, като този за подкрепа е 3, а дългосрочният й е BB- със стабилна перспектива. Fitch обаче е коригирала оценката си за жизнеспособността на банката (Viability rating) от b на b-. Според агенцията продължава да съществува умерена вероятност за необходимост от държавна подкрепа в случай на нужда за банката, което рефлектира и върху рейтинга й за подкрепа. Анализаторите на Fitch посочват, че тенденцията за държавна подкрепа за ПИБ като системно важна банка остава силна. Пазарният дял на банката по активи, корпоративни кредити и депозити на физически лица продължава да нараства, посочват от агенцията. В края на първото полугодие на 2012 г. ПИБ е четвърта по размер на активите в България с 8% дял и втора според обема на депозитите с пазарен дял от 14%. Това е второ понижение на оценката за жизнеспособността на банката за тази година от тази агенция. През март Fitch го намали от b+ на b заради съсредоточаването на големи заеми към свързани лица. И сега анализаторите на агенцията посочват, че според тях ПИБ има висока концентрация в портфолиото с експозиции към 20-те най-големи кредитополучателя.
Източник: Капитал (21.09.2012)

Тегленето на пари в брой от банкомат леко е поскъпнало в кризата. Причината е, че повечето банки вече събират такса при тегленето на средства от тяхно устройство с карта, издадена от същия трезор. Услугата до неотдавна беше безплатна в повечето трезори. Иначе такса “банкомат” отново се движи в широки граници - от 0 до 1 лев, показва проверка на “Труд” в тарифите на 15-те най-големи трезора у нас за най-масовите дебитни карти Maestro и Visa. Платено Две трети, т. е. 10 от проверените 15 банки, вече имат такса при ползване на тяхна карта и АТМ за теглене в брой (виж таблицата на стр. 24). Услугата все още е безплатна в УниКредит Булбанк, в SG Експресбанк, в СИБанк за карта Visa с чип, в Алианц Банк и в ПроКредит Банк. Сред останалите трезори най-евтино услугата излиза в Първа инвестиционна банка - 0,10 лв. Банка Пиреос и СИБанк за карта Maestro с чип пък събират по 0,15 лв., но масово услугата струва 0,20 лв. Най-скъпо тегленето на пари в брой от АТМ на банката издател излиза в Пощенска банка и ОББ - 0,30 лв. Ако клиентът обаче ползва банкомат на трезор, различен от издателя на картата му, той трябва да плати такса между 0,55 лв. и 1 лв. Масово услугата струва между 0,80 лв. и 1 лв. Най-евтино е тегленето от банкомат на друга банка с карта Maestro на СИБанк - 0,55 лв. Банка Пиреос също взема сравнително ниска сума - 0,60 лв. От банките в топ 5 по активи най-евтино излиза услугата в ПИБ - 0.90 лв. Най-високата такса - 1 лв., събират Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и СИБанк за карта Visa. Безплатно Плащането на стоки и услуги при търговец през ПОС терминал все още масово е безплатна услуга. Около една трета от трезорите не събират такса, като при повечето от тях това важи дори за ползване на пластиката в чужбина. Плащането на покупки през ПОС се плаща според тарифите на УниКредит Булбанк за карта Maestro, Пощенска банка, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк (ако ПОС терминалът е на друга банка). Цената на услугата се движи между 0,15 лв. и 0,30 лв. Банките обаче събират и куп други такси по дебитните карти. Справката на салдото в повечето трезори е безплатна, но има и случаи, в които се заплаща - например за карта Visa на СИБанк - 0,20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0,22 лв., в Инвестбанк - 0,20 лв., в Банка ДСК - 0,10 лв. и др. Такса “ПИН код” Има банки, които събират такса дори за смяна на ПИН кода - например СИБанк за карта Visa - 0,20 лв., Инвестбанк - 0,20 лв. Някои от трезорите са въвели месечна или годишна такса за обслужване на картата. Например SG Експресбанк събира 7,90 лв. на година за Maestro и 8,90 лв. за карта Visa. СИБанк и ПроКредит Банк пък имат месечна такса за обслужване в размер на 1 лв. Средната такса за поддържане на картата излиза между 0,30 лв. и 2,50 лв. на месец според финансовия портал “Моите пари”. Повечето трезори събират такса за деблокиране на картата, например заради сгрешен ПИН, която варира от 1 лв. до 7 лв. Сред сравнително новите такси е тази за получаване на месечно извлечение по картовата сметка по пощата. Обикновено то излиза между 1 и 2 лв. Сравнително високи са таксите за експресно издаване на дебитна карта, което става най-често в рамките на 3 работни дни. В УниКредит Булбанк, Банка ДСК и КТБ услугата струва 10 лв., в SG Експресбанк (за 5 дни) - 12,80 лв. за Maestro и 13,80 лв. за Visa. В Алианц Банк и Инвестбанк пък цената е 5 лв., в ПроКредит Банк - 5 евро, а в ПИБ - 20 лв. Лимити Промяната на лимитите по картата също се плаща и струва обикновено между 1 и 5 лв. Получаването на картата в клон, различен от клона издател, излиза между 5 и 10 лв. Банките събират солени такси и за неоснователно оспорване на трансакция. Цената е от 10 до 20 лв. От финансовия портал “Моите пари” напомнят, че дори когато картата вече е невалидна и потребителят не получава пари по нея, сметката не се закрива автоматично. Така, без да знае, човек може да се окаже длъжник и да бъде вписан в кредитния регистър заради просрочено задължение например от 20 лв. Затова експертите съветват, ако човек сменя банката, в която получаваме заплатата си, да закрие старите си сметки. Това в някои трезори също се плаща. Таксата в УниКредит Булбанк например е 12 лв. за карта Maestro. ТЕГЛИМ СРЕДНО ПО 150 ЛВ. Българинът все още масово залага на теглене на пари в брой от банкомат, докато плащането с карта в търговски обекти или пък плащанията през банкомати са доста по-слабо разпространени. Общо изтеглените пари в брой от АТМ през шестмесечието възлизат на малко над 7,7 млрд. лв., а извършените трансакции са 53 млн. Това значи, че българинът тегли от банкомат средно около 150 лв. на трансакция. Потребителите са внесли в брой през банкомат едва 19,5 млн. лв. за шест месеца, сочат още данните. Платените стоки и услуги и изтеглените пари през ПОС терминал за периода пък възлизат на 1,7 млрд. лв., което е значително по-малко от изтеглените пари през АТМ. На терминали в чужбина с карти, издадени от родни банки и фирми, пък са изтеглени или разплатени 630 млн. лв. Българинът притежава 7 518 086 броя банкови карти към 30 юни 2012 г., сочи платежната статистика на БНБ. Пластиките са се увеличили с около 120 000 бр. за 6 месеца, сочат данните. Най-много са картите с марка Maestro - малко над 3 млн., следвани от тези на Visa - близо 2,7 млн. броя. За налични парични преводи българинът е платил такси и комисиони в размер на 11 млн. лв. за половин година. Преводите от страната към чужбина за периода пък възлизат на 154 млн. лв., а отвън за страната - на 310 млн. лв., сочат данните. Наличните парични преводи в България са на обща стойност 894 млн. лв. У нас работят 5807 банкомата и 65 757 ПОС терминала, сочи още статистиката на централната банка. БНБ не обявява какви са източените суми при картовите трансакции. По данни на Българската асоциация за сигурност при картовите разплащания обаче едва 0,05% са загубите от измама при използване на банкови карти. При трансакции в размер на близо 13,5 млрд. лв. за първото полугодие това прави загуби в размер на 6-7 млн. лв. Ако човек установи, че от сметката му са източени пари, веднага трябва да съобщи на банката. Тя трябва да блокира картата му, за да не е възможно от нея да се източат още средства. След това потребителят трябва да подаде жалба до трезора, в която да оспори трансакцията. Банката е длъжна да му възстанови цялата открадната сума най-късно до 21 дни, като паралелно извършва собствено проучване на случая. Ако клиентът е спазил всички изисквания за използването на картата - например е закрил въвеждането на ПИН кода с ръка и т. н., банката следва да му възстанови цялата сума. Ако е проявил небрежност, ще понесе загуба до 300 лв. При груба небрежност или умишлени действия цялата щета е за сметка на клиента.
Източник: Труд (01.10.2012)

ЗАД "Армеец" влезе в класацията Топ 100 на най-големите застрахователни компании в Югоизточна Европа, като се нареди на престижното 21-во място. На официална церемония вчера наградата взе изпълнителният директор на дружеството Цветанка Крумова. На церемонията присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и министърът на външните работи Николай Младенов. Класацията на най-големите компании в Югоизточна Европа се прави за поредна година от агенцията SeeNews в три категории - предприятия, застрахователи и бенки. Общо 21 родни застрахователи влизат в класацията, като сред тях са "ДЗИ Общо застраховане", "Булстрад", "Лев Инс", "Алианц България", "Бул Инс", "Уника", Евро Инс", "Енергия" и "Виктория". 13 родни предприятия се нареждат сред лидерите на Югоизточна Европа в класацията "SeeNews TOP 100" за 2012 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" заема престижното 3-о място в общата класация, което й отрежда 1-во място сред родните представители в Топ 100. На 6-о място в Югоизточна Европа е "Аурубис България". На 10-о място е "Лукойл България". В Топ 100 влизат и НЕК, "Булгаргаз", "ЧЕЗ Електро България", "Мобилтел" и др. В Топ 100 на банките на Югоизточна Европа България влиза с 18 трезора. На 7-о място е "УниКредит Булбанк", а в Топ 100 влизат и "Банка ДСК", ОББ, Райфайзенбанк, ПИБ, Пощенска банка, Корпоративна търговска банка, "СЖ Експресбанк", Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (12.10.2012)

Две фирми са поискали несъстоятелност на ОЦК Две компании са подали искания в съда Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали да бъде обявен в несъстоятелност. "Става дума за доставчици, към които предприятието не се е издължило", съобщи народният представител Цвета Караянчева от ГЕРБ, цитирана от БТА. Тя каза, че не знае кои са фирмите, но добави, че съдът все още не се е произнесъл. Сред доставчиците на ОЦК фигурират и много дружества, свързани с мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев. Именно този факт често се цитира от синдикатите като канал, по който се източва металургичният завод. Някога най-голямото предприятие в Кърджали на практика не работи от края на миналата година, а през февруари работниците излязоха на протест за неизплатени заплати. След като правителството се ангажира да намери нов инвеститор за предприятието и в продължение на няколко месеца неуспешно търси купувач, в началото на юли един от големите кредитори - Първа инвестиционна банка (ПИБ), започна да описва активите на завода. Месец по-късно цинковото производство беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител, а в средата на септември стана ясно, че търгът е бил спечелен от близка до ПИБ фирма - "Хармони 2012", която предложи 8.6 млн. лв. По неофициална информация общите дългове на компанията са около 350 млн. лв., като друг голям кредитор е BNP Paribas. "На този етап ОЦК си е действащо търговско дружество, осъществяващо съответните разплащателни и търговски дейности", посочи Караянчева. По думите й, след като предприятието не е обявено в несъстоятелност, няма как работниците да се възползват от Фонда за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Тя обаче добави, че има достатъчно неипотекирано имущество на ОЦК, на базата на което могат да се изплатят дължимите към работниците суми. Над 600 са подадените до момента молби. Заведени са повече от 430 дела, а около 110 вече имат изпълнителни листове. Над 30 работници са получили дължимите суми, уточни Цвета Караянчева.
Източник: Капитал (16.10.2012)

Ръждясалата империя на Валентин Захариев Три изгубени предприятия, при това големи. Това е описанието на 2013 г. на бизнеса на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. След като през пролетта добивната му компания за оловно-цинкови руди "ГОРУБСО - Мадан" беше продадена под натиска на правителството заради неиздължени заплати, а наскоро за ОЦК - Кърджали, беше поискана несъстоятелност от кредитори на дружеството, сега и заводът му за тръби "Интер пайп" край София влезе в процедура по фалит. През месеци кредитори продават и активи за милиони от кърджалийското и софийското предприятие. И докато за "ГОРУБСО - Мадан" Захариев все пак получи няколко милиона, от тези два завода всичко е в ръцете на кредиторите - банки и държава. Фалит и разпродажби С решение от 1 октомври Софийският градски съд обяви дружеството "Интер пайп" за неплатежоспособно и откри производство по несъстоятелност. Назначен е временен синдик, а общото събрание на кредиторите е насрочено за 6 ноември. И макар че решението подлежи на обжалване, бъдещето на неработещия завод изглежда предрешено - разпродажба. А тя плавно тече. Сега недвижимите имоти на предприятието са обявени за продан от частен съдебен изпълнител за внушителната сума от 51.45 млн. лв. Движимото имущество пък, което е заложено в полза на Първа инвестиционна банка, частично смени собственика си, а остатъкът в момента се продава. Производството по несъстоятелност на "Интер пайп" е образувано по искане на един от малките кредитори на предприятието - "Кремиковци-автостранспорт", което е 100% собственост на "Кремиковци" (също в несъстоятелност). Дружеството има да получава общо 36 900 лв. за осигуряването на транспорт на работниците за периода август - октомври 2006 г. Крайният срок, даден на длъжника за доброволно разплащане, е бил 28 юли 2011 г., но сумата не е била преведена. Именно тази дата е определена от съда като начало на несъстоятелността. В позната тръба на дългове и загуби От извършения финансово-счетоводен анализ на "Интер пайп" се вижда, че финансовите затруднения на компанията "имат траен и необратим характер", пише в съдебното решение. Като показател за установяване на неплатежоспособност е използван коефициентът на обща ликвидност, който показва съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните задължения и за норматив се приема стойност единица. В случая на "Интер пайп" показателят е доста по-нисък - едва 0.1861, което означава, че компанията не може да поеме плащанията си. Като се добави и натрупаната загуба в размер на 22.7 млн. лв. за периода 2008-2010 г., съдът решава, че "длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите". Всъщност експертизата е показала, че "Интер пайп" има доста неизпълнени задължения и към други свои кредитори, въпреки че, както и при другите фирми на Захариев, задълженията към предприятия от групата съставляват основната част от пасивите, но има и за данъци, към работници и т.н. От отчетите за 2008-2010 г. се вижда, че приходите от оперативна дейност не покриват разходите за оперативна дейност, а за 2010 г. е отчетена загуба от 4.1 млн. лв. Това всъщност няма как да се види от Търговския регистър, където въпреки законовите изисквания последният публикуван отчет е от 2008 г. Приходите на дружеството са намалели от 38.4 млн. лв. през 2008 г. до 5.1 млн. лв. за 2011 г., а персоналът се е свил десет пъти до 23 души към края на миналата година. Дори и тази бройка обаче изглежда учудващо голяма, тъй като според запознати заводът не работи най-малко от две години. Последните месеци са активни и за другите кредитори на Захариев, които търсят бърз начин за събиране на вземанията си. Процедурата за публична продан на имотите за 51 млн. лв., която беше публикувана по-рано тази седмица и е с начална дата 19 октомври, е образувана по искане на Столична община. Това каза частният съдебен изпълнител Георги Дичев, който отговаря за продажбата. Той отказа да уточни за какъв дълг става дума, но каза, че "сумата е голяма". Исканата цена за обявените недвижими имоти обаче изглежда шокиращо висока. Това коментира източник, запознат с наличните активи. Дичев също призна, че цената го е учудила, но тя е била определена от вещо лице и се дължи на това, че сградите на площадката са много хубави и ремонтирани. Началната цена за продажбата освен това е с 25% по-ниска от самата оценка. Разпродажбата на движимото имущество пък е в ръцете на Първа инвестиционна банка (ПИБ), тъй като "Интер пайп" го е използвало като залог за кредит на "Интертръст холдинг" (също на Валентин Захариев) в размер на 7.31 млн. евро. Тъй като дружеството е спряло да обслужва заема си, още през април финансовата институция пристъпи към изпълнение на залога. Според източник на "Капитал Daily" оборудването най-вероятно вече е продадено на компания, по-всяка вероятност близка до ПИБ. Засега всички тези процедури вървят успоредно, но се скоро продажбите могат да минат изцяло към синдика, за да не се наруши масата на несъстоятелността. "При обявяване на едно дружество в несъстоятелност всички граждански и изпълнителни дела се спират", уточни адвокатът на "Кремиковци-автотранспорт" Александър Малкочев. Той каза още, че дружеството е оспорило съдебното решение в частта за датата на неплатежоспособност. "Поискали сме за начална дата да бъде обявена 31 декември 2008 г., защото от доказателствата по делото стана ясно, че още тогава дружеството е било неплатежоспособно и е имало задължения - данъчни, осигурителни, към работниците и т.н.", добави той. Засега не се знае дали решението е било обжалвано и от "Интер пайп". Крайният срок за това изтече вчера (17 октомври). Каквито и съдебни процедури да последват обаче, едно е ясно - краят на империята на Захариев наближава. От началото на годината на вече бившия металургичен собственик му се наложи да се раздели с няколко свои предприятия. Първото от тях - "ГОРУБСО - Мадан", беше безспорният му любимец и единственото печелившо дружество в групата. Заради нежеланието на Захариев обаче да плаща на работниците и кредиторите си той на практика беше принуден от правителството да продаде компанията, която премина в ръцете на "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ 2000". Приблизително по същото време стана ясно, че Захариев не може да се справи и с ОЦК, където производството спря още в края на 2011 г., а работниците излязоха на протест за неиздължени заплати. В Кърджали обаче правителството не успя в посредничеството си при намирането на купувач, тъй като заводът изисква огромни инвестиции, за да заработи. Единствената сравнително привлекателна част от него - цинковото производство, смени собствеността си през частен съдебен изпълнител и от около месец се контролира от свързаната с ПИБ "Хармони 21". Междувременно двама от доставчиците на завода поискаха той да бъде обявен в несъстоятелност, но съдът още не се е произнесъл. Трудно е да се каже какви са причините за неуспеха на Захариев. Синдикатите винаги са твърдели, че схемата му на работа с няколко свързани предприятия цели източване на дружествата. Според хора от обкръжението му проблемът е в неконтролираното му желание да инвестира в нови начинания, без да преценява силите си. Със сигурност стои и въпросът доколко добри са мениджърските му умения. За разлика от миналото, когато препродаде задлъжнялото "Кремиковци" и с парите купи нови фабрики, сега възкръсването на империята му или създаването на нова изглеждат невероятни най-малкото заради липсата на финансов ресурс.
Източник: Капитал (18.10.2012)

Разпродадоха на търг имущество на ОЦК за 5 млн. лева Движимо и недвижимо имущество, собственост на "ОЦК-Кърджали", за около 5 млн. лв. бе разпродадено на търгове в Кърджали от частния съдебен изпълнител Росен Сираков, предаде БТА. Разпродадени са пречиствателна станция, общо 35 сгради и движими вещи. На търговете са се явили трима участници - новият собственик на завода "Хармони 2012", "Finance & Consulting" и "Стил Комодитис". За купувач на пречиствателната станция е обявен "Стил Комодитис" с оферта малко над 1,9 милиона лв. при обявена начална тръжна цена 1,5 милиона лева. Останалото движимо и недвижимо имущество е продадено на "Хармони 2012". Фирмата спечели с оферта за почти 1,5 милиона лв. Движимите вещи са продадени за около 1,4 млн. лева. В средата на август частният съдебен изпълнител Росен Сираков от Кърджали обяви за продажба част от производствената база на "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) АД по искане на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Още през юли ПИБ започна чрез предлагането на активи на завода в Кърджали да събира дължимите от собственика му Валентин Захариев суми.
Източник: Дума (19.10.2012)

Заради дълг от 11 млн. лв. банка стана собственик на Скай центъра във В. Търново ОГРОМНАТА МНОГОСТРАДАЛНА СГРАДА В ЦЕНТЪРА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, известна като Скай център, вече е собственост на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Нотариалният акт е от 11 октомври 2012 г. Той е за прехвърляне на собственост на недвижими имоти вместо плащане на парично задължение. В случая става въпрос за 11 млн. лв., колкото дължи „Капитал Инвестмънт” АД на въпросната банка. Тя получава сградата и други екстри около нея, а огромното задължение се сторнира. Така изпълнителният директор на АД-то Пламен Дешков оправя банковите си кредити към въпросната банка, които са 5 млн. евро, взети срещу ипотека на сградата на ул. „Цанко Церковски” 32. РЕДОМ С ТОВА ПИБ ПОЕМА И ДЪЛГОВЕТЕ НА ДЕШКОВ КЪМ ОЩЕ ЕДИН КУП КРЕДИТОРИ с договори за цесия. Сред фирмите, на които ще плаща банката, са „Пиргос пласт”, „Атлас”, „СЖ Корект” и други. Всички са били присъединени кредитори по изпълнително дело срещу „Капитал Инвестмънт” при частния съдебен изпълнител Виктор Георгиев. Самият той бе изненадан от непопулярния способ на замяна на дълг срещу собственост, особено във времена на криза. Впрочем на въпросната огромна сграда, която е на две улици – към главната „Васил Левски” и на „Цанко Церковски” зад Съдебната палата, не й върви от самото начало, защото най-напред тя щеше да става седалище на отдавна фалиралата Балканбанк. Нотариалният акт е подписан от Ивайло Досев, който от няколко месеца оглавява търновския клон на ПИБ. Вчера Досев отказа коментар по сделката и ни прати при пиари и шефове в столицата, които да отговорят на въпроса какво ще става с въпросната офис сграда, с подземния паркинг, с частния паркинг на „Цанко Церковски”, който така и си действа незаконно от месеци. ЗАМЯНАТА Е ЗА 23 ИМОТА, ДЛЪЖНИКЪТ ПОЛУЧАВА БЛИЗО 2 МЛН. ЛВ. ДДС Според нотариалния акт банката се сдобива с 23 имота от целия поземлен имот. Данъчната оценка на продаваемите недвижими имоти е 5.9 млн. лв. Сделката обаче е за 11 млн. лв. Върху тази сума Дешков дължи около 2 млн. лв. ДДС, които би трябвало да внесе в данъчното по закон. Ако ли не, ще го погне НАП по съответния ред. По-същественото за търновци обаче е кога и дали ще има подземен паркинг. Преди две години Дешков получи от общината отстъпено право на строеж срещу правото на няколко паркоместа от всичките обещани 90. Частта от отстъпеното право на строеж си остава на „Капитал Инвестмънт”, сочи още нотариалният акт. Освен това няколкото магазина и офиси, които са продадени на трети лица, не влизат в имотите на новия владелец - банката. След тази развръзка, както се казва обаче, всяко зло може да е за добро. Дано Скай центърът, вторият мол, или както и да се нарича огромната сграда на пъпа на областния град, най-сетне да живне, а подземният паркинг да даде глътка въздух на В. Търново.
Източник: Борба - Велико Търново (23.10.2012)

ПИБ поема и всички борчове на „Капитал Инвестмънт” към други фирми Сградата в центъра на Велико Търново, известна като Скай център, вече е собственост на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Нотариалният акт е от 11 октомври 2012 г. Той е за прехвърляне на собственост на недвижими имоти вместо плащане на парично задължение в размер на 11 млн. лв., колкото дължи „Капитал Инвестмънт” АД на банката. Тя получава сградата и други екстри около нея, а огромното задължение се сторнира. Така изпълнителният директор на АД-то Пламен Дешков оправя банковите си кредити към въпросната банка, които са 5 млн. евро, взети срещу ипотека на сградата на ул. „Цанко Церковски” 32. РЕДОМ С ТОВА ПИБ ПОЕМА И ДЪЛГОВЕТЕ НА ДЕШКОВ КЪМ ОЩЕ ЕДИН КУП КРЕДИТОРИ с договори за цесия. Сред фирмите, на които ще плаща банката, са „Пиргос пласт”, „Атлас”, „СЖ Корект” и други. Всички са били присъединени кредитори по изпълнително дело срещу „Капитал Инвестмънт” при частния съдебен изпълнител Виктор Георгиев. Самият той бе изненадан от непопулярния способ на замяна на дълг срещу собственост, особено във времена на криза. Впрочем на въпросната огромна сграда, която е на две улици – към главната „Васил Левски” и на „Цанко Церковски” зад Съдебната палата, не й върви от самото начало, защото най-напред тя щеше да става седалище на отдавна фалиралата Балканбанк. Нотариалният акт е подписан от Ивайло Досев, който от няколко месеца оглавява търновския клон на ПИБ. Вчера Досев отказа коментар по сделката и ни прати при пиари и шефове в столицата, които да отговорят на въпроса какво ще става с въпросната офис сграда, с подземния паркинг, с частния паркинг на „Цанко Церковски”, който така и си действа незаконно от месеци. ЗАМЯНАТА Е ЗА 23 ИМОТА, ДЛЪЖНИКЪТ ПОЛУЧАВА БЛИЗО 2 МЛН. ЛВ. ДДС Според нотариалния акт банката се сдобива с 23 имота от целия поземлен имот. Данъчната оценка на продаваемите недвижими имоти е 5.9 млн. лв. Сделката обаче е за 11 млн. лв. Върху тази сума Дешков дължи около 2 млн. лв. ДДС, които би трябвало да внесе в данъчното по закон. Ако ли не, ще го погне НАП по съответния ред. По-същественото за търновци обаче е кога и дали ще има подземен паркинг. Преди две години Дешков получи от общината отстъпено право на строеж срещу правото на няколко паркоместа от всичките обещани 90. Частта от отстъпеното право на строеж си остава на „Капитал Инвестмънт”, сочи още нотариалният акт. Освен това няколкото магазина и офиси, които са продадени на трети лица, не влизат в имотите на новия владелец - банката. След тази развръзка, както се казва обаче, всяко зло може да е за добро. Дано Скай центърът, вторият мол, или както и да се нарича огромната сграда на пъпа на областния град, най-сетне да живне, а подземният паркинг да даде глътка въздух на В. Търново.
Източник: Борба - Велико Търново (24.10.2012)

Поредна част от ОЦК си търси купувач Още едно парче от Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали си търси купувач. След като частен съдебен изпълнител продаде цялото цинково производство на завода плюс допълнителни сгради и движими вещи, сега на търг излиза половината от парцел от близо 325 хил. кв.м. Началната цена е 3.7 млн. лв., а оферти се приемат до 26 ноември. Според обявата се продават 50% идеални части от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на ОЦК. Не се посочва парцелът да включва сгради или оборудване, а от кантората на съдебния изпълнител Росен Сираков отказаха допълнителна информация. Според източник на "Капитал Daily" обаче най-вероятно става дума за оловното производство. Това е доста логично, като се има предвид исканата цена за имота. В средата на септември беше продадена половината от терена на завода заедно със съоръженията за производство на цинк и други сгради и права. Тогава началната цена беше 8.3 млн. лв., а купувачът "Хармони 2012" спечели търга с оферта от 8.5 млн. лв. Цинковото и оловното производство обаче са несравними. Докато първото би могло да заработи с известни инвестиции, второто е фактически неспасяемо. Цех "Агломерация" беше затворен от РИОСВ - Хасково, още през април 2011 г., тъй като беше извън всякакви екологични норми. Оборудването слабо се е променило от построяването на завода в средата на миналия век и на практика не може да бъде модернизирано. Сегашният търг се прави по искане на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е един от основните кредитори на собственика на ОЦК Валентин Захариев. Свързаната с финансовата институция "Хармони 2012" пък спечели почти всички предложени досега активи - включително и цинковото производство. Самата банка също беше сред кандидатите за него, но с малко по-ниска оферта. Традиционен кандидат за имотите на ОЦК е и създадената през юли софийска консултантска фирма "Файнанс енд кансалтинг". Едно от важните съоръжения на площадката на ОЦК обаче - пречиствателната станция, изненадващо отиде в ръцете на друга фирма на Захариев - "Стил комодитис", която предложи над 1.9 млн. лв. при начална цена от 1.6 млн. лв. Наскоро стана ясно, че срещу металургичния комплекс има заведени искове за откриване на процедура по несъстоятелност и предстои кърджалийският съд да се произнесе. Междувременно в процедура по фалит влезе друго предприятие на Захариев - заводът за тръби край София "Интер пайп". По-рано тази година пък под натиск от правителството бизнесменът беше принуден да продаде добивната си компания "ГОРУБСО - Мадан" заради неизплатени заплати.
Източник: Капитал (26.10.2012)

Още 63 цеха от ОЦК-Кърджали ще бъдат продадени На 27 ноември тази година ще се проведе публичната продажба на 63 имота от производствената площадка на Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/ в Кърджали. От утре до 26 ноември тече едномесечният срок, в който кандидат-купувачите могат да разгледат документацията в Районния съд, в служба "съдебно изпълнение" или в кантората на съдебния изпълнител. Продажбата е по иска на Първа инвестиционна банка /ПИБ/, която е основен кредитор на металургичното предприятие. Първоначално обявената цена на всички 63 имота е 474 862 лева. В пазарната стойност на оценяваните сгради не е включена стойността на поземления имот, върху който те са построени. В списъка са цеховете за производство на олово, складове, работилници, пещи, както и агломерационното съоръжение, което миналата година през април по нареждане на министъра на околната среда и водите Нона Караджова бе запечатано от експерти от РИОСВ-Хасково заради честите обгазявания със серен диоксид. Имущество на "Оловно цинков комплекс Кърджали" АД за 5 млн. лв. беше продадено на 18 октомври чрез частния съдия изпълнител Росен Сираков. Очакванията бяха за 5.5 млн. лв. приходи, за да бъде уволтворено искане на кредитора. Срещу 1.933 млн. лв. собственик на пречиствателната станция към предприятието е компанията "Стил Комодитис". Справка в търговския регистър показва, че тя е собственост на Валентин Захариев. Чрез "Интертръст холдинг" той притежава част от кърджалийското предприятие. От няколко месеца то се разпродава на парче от кредиторите. В "Стил комодитис" холдингът държи 1600 от общо 2000 акции. Капиталът на дружеството е 1 млн. лв. Фирмата купувач на Захариев развива външна и вътрешна търговия, внос и износ на желязосъдържащи суровини, коксуващи се и енергийни въглища, търговия с метали и скрап, техническо оборудване, внос и износ на черни метали и т.н. Това е отбелязано в устава, приет на общо събрание на акционерите през 2007 г.
Източник: Дума (26.10.2012)

ОЦК остана без ръководство Оловно-цинковият комбинат в Кърджали, собственост на Валентин Захариев, е без ръководство от вчера. Едномесечното предизвестие на изпълнителния директор Славея Стоянова е изтекло в сряда и от вчера тя е безработна. В сряда и икономическият директор Валентин Манев и техническият Красимир Кутелов са внесли заявленията си за напускане заради неизплащането на възнагражденията им за повече от половин година. Над 60 металурзи само за последните два дни са затрупали деловодството с документи за напускане. Все още в завода се водят на работа 98 души, сред които десетина жени в майчинство. Това са предимно работници от цинковото производство, които се надяват да бъдат наети от новия собственик "Хармони 2012". Първа инвестиционна банка, която е основен кредитор на металургичното предприятие и с която новият инвеститор е свързан, е оторизирала двама служители от клона в Кърджали да контролират все още неясната ситуация в комбината. Не е известно и кога ще бъде възстановен производственият цикъл, окончателно спрян през миналия декември. От назначените на граждански договор към банката 17 работници, поддържащи непрекъсваемия режим на пещите и енергоснабдяването, са останали 11. На тях временният работодател е предложил 280 лева заплата, 10 лева по-малко от минималната, докато първоначалното възнаграждение по договора е било 400 лева. Това се прави с цел да не плащат данъци, но не е възможно да се работи на 5-сменен режим срещу такива пари, коментираха работници. На последната публична продажба на активите на ОЦК фирмата на Валентин Захариев "Стил комотидис" спечели пречиствателната станция за промишлени отпадни води, като предложи цена от 1 933 000 лева при първоначална цена 1 538 153 лева. Сумата обаче не беше внесена по специалната сметка на съдебния изпълнител в 7-дневния срок. По неофициална информация вчера "Хармони 2012", втора в класацията на офертите тогава, е превела парите и на практика става собственик и на това възлово звено в комбината. Поредният търг е насрочен за 27 ноември, когато ще се продават останалите активи на завода.
Източник: Дума (02.11.2012)

ОЦК в Кърджали остана без шефове ОЦК в Кърджали остана без ръководство. В сряда изтече едномесечното предизвестие на изпълнителния директор Славея Стоянова. А вчера икономическият директор Валентин Манев и техническият Красимир Кутелов са внесли заявления за напускане заради неизплащане на възнагражденията им. Вчера стана ясно, че фирмата на Валентин Захариев "Стил Комодитис" не е платила в законовия срок пречиствателната станция на ОЦК, която бе разиграна на търг.
Източник: Стандарт (02.11.2012)

Четири български фирми бяха отличени като най-добрите за тази година в първото издание на конкурса на Първа инвестиционна банка. Те бяха избрани от общо 73 кандидати. В категорията “Микро и малки български фирми” призът “Най-добра българска фирма” получи аграрната “Планета 98” ЕООД. Фирмите са отличени заради водещите позиции в своите сектори, реализираните печалби през годината и високата възвръщаемост на собствения капитал и на активите. Отличената фирма е на 41-годишния фермер от Писарево Цанко Цанев. Той е работодател на 27 човека. Занимава се с животновъдство, земеделие и търговия на едро с фуражи. Дори в условията на финансова криза ние показваме, че може да се успее в екипна работа. Когато човек знае какво иска и работи, постиженията не закъсняват, каза при награждаването Цанев. Отличената фирма отглежда в Поликраище над 1200 крави и телета, като дневният млеконадой е 8500 литра. Обработва над 9500 дка земя в Поликраище, Янтра и Свищов с модерна техника по САПАРД и Програмата за развитие на селските райони. Фуражът за животните се произвежда в собствен напълно компютъризиран цех, изграден с проект по “Мярка 121” на ДФ Земеделие. Започваме изграждането на зърнобаза в Поликраище, разказа Цанко Цанев. В свинекомплекса му в Писарево се угояват 2000 прасета, а в птицефермата във Върбица се отглеждат 100 000 бройлера. Планираме да разкрием в Горна Оряховица магазин за екологично чисти продукти собствено производство, каза Цанев.
Източник: Янтра - Велико Търново (09.11.2012)

ПИБ ще увеличава капитала си със 100 млн. лв Първа инвестиционна банка ще увеличи капитала си, като издаде нови акции за 100 млн. лв. Целта е размерът му почти да се удвои и да достигне 210 млн. лв. Това става ясно от покана за свикване на извънредно общо събрание на банката на 20 декември 2012 г., публикувана в Търговския регистър. Към края на септември тази година стойността на емитирания капитал на банката е 110 млн. лв. според данните в отчета й, публикуван на интернет страницата на БНБ. Дневният ред на събранието е с една-единствена точка и тя е за промяна на устава на банката, а целта на промяната е да се овласти управителният съвет на ПИБ с одобрението на надзорния й съвет да взема решение за увеличаване на капитала на банката до достигане на общ номинален размер от 210 млн. лв. Това ще става чрез издаване на нови акции. В устава ще бъде записано, че оправомощаването на оперативния мениджмънт за взимането на такива решения ще важи в продължение на пет години. Целта е постигане на по-голяма оперативност и бързина за вземане на решенията за увеличение на капитала на банката, без да е необходимо да се свиква общо събрание за това, което отнема поне един месец, преди да се проведе самото събрание на акционерите (поканата за събранието трябва да се публикува минимум месец преди датата, за която е насрочено – бел. ред.). Така с едно заседание на управителния съвет може да се реши кога, с колко и как ще се вдига капиталът на банката. Увеличението трябва да е 100 млн. лв., но реално в банката може да постъпят повече средства, ако емисионната цена на новите акции е по-висока от номиналната. От банката не коментираха, като посочиха, че предпочитат първо да се проведе общото събрание и гласуването на решението. Логичен повод за увеличението на капитала изглежда растежът на активите на банката. За една година балансовото число на ПИБ се е повишило с почти един милиард лева (972.3 млн. лв.), или с 16.7%. Така в края на септември активите й са в размер на 6.8 млрд. лв. Този ръст направи ПИБ третата по големина банка в сектора след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, като зае тази позиция през август. В тази ситуация е нормално и задължително да се следва адекватен растеж на капитала, който да е в съответствие с активите на банката. В доклада за дейността на банката към отчета й за третото тримесечие на тази година до Българската фондова борса (ПИБ е публично дружество) пише, че "увеличението на активите е резултат главно от ръста на привлечените средства от други клиенти", като там се има предвид периодът от началото на тази година до края на септември. За деветте месеца на 2012 г. привлечените средства от клиенти нарастват с 649 млн. лв. Наличието на повече капитал осигурява и добри позиции и покритие на просрочията в кредитния портфейл, както и наличие на буфери. Пак според отчета на ПИБ до БФБ капиталовата й адекватност към края на септември тази година е 12.16% (регулаторно изискваната минимална обща капиталова адекватност е 12%). По-високият капитал дава и възможност за повече кредитиране (предвид кризата в момента едва ли това е мотив) или за финансиране на единични по-големи сделки. Такова кредитиране ПИБ отпусна на купувача на оборудването и съоръженията на "Кремиковци" през миналата година година – 360 млн. лв.
Източник: Капитал (16.11.2012)

Разпродадоха имущество на ОЦК Кърджали за 4 млн. лева Имущество на ОЦК за над 4 млн. лева бе разпродадено на търг в Районния съд в Кърджали. На практика се разпродадоха всички имоти и сгради на територията на завода, заяви във вторник провеждащият търга частен съдебен изпълнител Росен Сираков, цитиран от Дарик радио. На търга се яви един-единствен кандидат - взискателят Първа инвестиционна банка, която бе обявена за купувач на движимото и недвижимо имущество. Разпродадени бяха 1/2 идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м., ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв. Стойността на разпродаденото имущество от всички търгове до момента надхвърля 18 милиона лева.
Източник: Класа (28.11.2012)

ПИБ купи оловния завод на ОЦК-Кърджали Първа инвестиционна банка (ПИБ) стана собственик на оловния завод на ОЦК-Кърджали. Днес имущество на предприятието на длъжника Валентин Захриев за над 4 млн. лева беше продадено на търг в Районния съд в града. С това на практика са разпродадени всички имоти и сгради на територията на завода. В едномесечния срок за подаване на документите за днешния търг, в офиса на частния съдебен изпълнител Росен Сираков са постъпили единствено офертите на банката, която е и основен кредитор на задлъжнялото металургично предприятие. ПИБ беше обявена за купувач на движимото и недвижимото имущество. Тя получи половината идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода, и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. До миналата година върху тези цехове и постройки работеше оловният завод на ОЦК. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м, ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683 лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв. В едноседмичен срок банката трябва да внесе парите и след това ще бъде обявена за собственик на предприятието. Частният съдебен изпълнител Росен Сираков, който проведе търга, заяви, че вече е продаден целият комбинат, но ако взискателите се насочат към активи на ОЦК извън производствената площадка, е възможно да се насрочат още търгове. Стойността на разпродаденото имущество на Оловно-цинковия комплекс от всички търгове до момента надхвърля 18 милиона лева, информира Дарик радио. В борсовата търговия на БФБ-София днес книжата на ОЦК-Кърджали поевтиняха с 8,5% и се разменяха за 0,14 лв. за брой. Същевременно ценните книжа на ПИБ от сегмент Premium поскъпнаха с 3,85% и се разменяха за средна цена от 1,35 лв. за брой. Припомняме, имущество на ОЦК за 5 млн. лв. беше продадено в края на месец октомври, отново чрез частния съдия изпълнител Росен Сираков. Очакванията бяха за 5,5 млн. лв. приходи, за да бъде увовлетворено искане на кредитора ПИБ. Срещу 1,933 млн. лв. собственик на пречиствателната станция към предприятието тогава стана компанията "Стил комодитис". Справка в Tърговския регистър показва, че тя е собственост на Валентин Захариев. Чрез "Интертръст холдинг" той притежава част от кърджалийското предприятие. В "Стил комодитис" холдингът държи 1600 от общо 2000 акции. Капиталът на дружеството е 1 млн. лв. На 14 септември 2012 г. "Хармони 2012" ЕООД придоби половината от предприятието в Кърджали, като в нейно притежание попадна и цинковият комплекс. Дружеството предложи най-висока цена (8,6 млн. лв.) по време на явен търг, на който се явиха трима кандидати. Останалите два бяха Първа инвестиционна банка и компанията Finance& Consulting. Проверка в Търговския регистър показва, че заложен кредитор на "Хармони 2012" е ПИБ. Финансовата институция е отпуснала кредит в размер на 4,62 млн. евро на столичната компания няколко дни, след като сделката беше завършена. Още на следващия ден премиерът Бойко Борисов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, заедно с представителя на новия собственик „Хармони 2012" Нягол Камбуров и изпълнителния директор на ПИБ Васил Христов посетиха Кърджали. Последният обяви, че новите собственици на завода могат да разчитат на финансовата подкрепа от страна на банката. Той допълни: "Ние естествено познаваме много добре технологията на това производство, години наред му вярваме и го подкрепяме. Така че те могат да разчитат изцяло на нашата финансова подкрепа за довършване модернизацията на новото цинково производство, както и подкрепа за инвестициите". Едва 30 души, сред които счетоводители и работници, ще останат на работа в ОЦК, където допреди няколко месеца препитание намираха 550 души от региона. Това стана ясно миналата седмица, след като Управителният съвет на дружеството назначи за изпълнителен директор Валентин Манев, досега икономически шеф в комбината. Той зае мястото на напусналата преди месец Славея Стоянова, припомня в. "Труд". До сагата с разпродаването на имуществото на ОЦК се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми, а ПИБ, която беше един от най-големите кредитори на завода, спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист. Служителите на завода протестираха повече от 2 месеца. Впоследствие правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор за предприятието. Такъв обаче не беше намерен.
Източник: econ.bg (28.11.2012)

Краят на една агония "Оловно-цинковият комплекс" (ОЦК) в Кърджали няма да работи в продължение на един месец. Причините са провеждането на ремонти в три цеха и предстоящото пускане в действие на две нови каскади, които трябва да повишат капацитета за производство на цинк". Това съобщение на дружеството до борсата от началото на декември 2011 г. днес звучи смешно, ако не и цинично. Едномесечното прекъсване се оказа едногодишно, а за разширение и дума не може да става, поне не и без сериозни инвестиции, които едва ли някой ще направи. Междувременно всички производствени активи на компанията, която иначе е мажоритарна собственост на "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, преминаха в ръцете на Първа инвестиционна банка (ПИБ) пряко или чрез близки фирми, през частен съдебен изпълнител. Други кредитори пък поискаха от съда откриване на производство по несъстоятелност. Дали за тях е останало нещо, с което да покрият поне част от вземанията си, не е ясно. Предстои да се разбере и какво ще стане със самото предприятие. Шансовете за подновяване на производството обаче са минимални. По-малко от 13 млн. лв. ще платят купувачите на земята и цеховете на ОЦК. Това стана ясно по-рано тази седмица, когато и втората половина от завода - оловното производство, беше продадена от съдебен изпълнител. Купувач стана ПИБ, която предложи 3.7 млн. лв. за парцела от 325 хил. кв.м и 474.9 хил. лв. за 63 сгради - само с по лев над началната цена. През септември беше продадено и цинковото производство, а собственик стана свързаната с ПИБ "Хармони 2012". Компанията плати 8.6 млн. лв. за половината от терена на завода и 21 сгради и права. При един от по-малките търгове пък самият Захариев чрез фирмата си "Стил комодитис" наддава и спечели пречиствателната станция на завода. Той предложи 1.933 млн. лв. при начална цена 1.558 млн. лв. Бизнесменът обаче не плати цената в предвидения срок и съоръжението беше продадено на втория поред кандидат - отново "Хармони 2012". По-късно пред "Труд" Захариев призна, че е наддавал единствено за да вдигне цената. Според източник на бившият собственик на "Кремиковци" няма пари за подобни сделки. Историята на упадъка на ОЦК започна още през април миналата година, когато РИОСВ - Хасково, затвори цех "Агломерация" заради системно нарушаване на екологичните норми. Това беше първият сигнал, че Валентин Захариев не играе по правилата. Въпреки това в началото на тази година той коментира, че очаква производството на олово от концентрат да бъде възстановено през април, макар и с по-малък капацитет. По думите му проектът за собствена мониторингова система е бил одобрен от Министерството на околната среда и водите и комплексното разрешително трябвало да бъде възстановено скоро. Днес вече е ясно, че оборудването в оловното производство е толкова остаряло и неотговарящо на никакви изисквания, че единственият начин то да заработи е да бъде изградено наново. В същото време е под въпрос дали подобна инвестиция си струва, като се има предвид, че на 100-ина километра от Кърджали се намира КЦМ - Пловдив, който не само работи, но и в момента изпълнява програма за модернизация на оловния си цех за 100 млн. лв. В началото на миналия декември спря и цинковото производство в Кърджали - официално за ремонт. Само месец по-късно работниците в ОЦК, а после и в рудодобивното "ГОРУБСО - Мадан", което по това време беше собственост на Захариев, излязоха на протест заради неизплатени заплати. Според бившия собственик на "Кремиковци" причината за забавянето беше в свитите приходи след затварянето на оловното производство и ремонтите в цинковото. В протестите обаче той заподозря опити за дестабилизация и корпоративни апетити към ОЦК. "Не е случайно, че това се прави точно преди планираното пускане, за което има осигурени средства", коментира той. Последната публична поява на Валентин Захариев беше на пресконференция в края на март, след като беше договорена продажбата на "ГОРУБСО - Мадан". Това стана с посредничеството на държавата, а купувач беше "Минстрой холдинг" в партньорство с "КЦМ-2000". Тогава бизнесменът призна, че отдавна търсят купувач за кърджалийския завод, но интересът не е голям. Държавата също се провали в опита си да намери инвеститор. Така се стигна до момента, в който кредиторите поеха нещата в свои ръце. В началото на юли ПИБ започна да описва имуществото "с цел охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства". В края на месеца пък друга банка кредитор - BNP Paribas, започна да източва метала от пещите, който е използван като залог за 70 млн. лв. заем. По информация на синдикатите обаче металът струва едва 30 хил. долара. Няма официална оценка на задълженията на ОЦК към кредиторите, но според изказване на премиера преди време сумата е около 300 млн. лв. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров най-големият кредитор на завода е самият собственик, вторият е BNP Paribas и чак тогава идва ред на ПИБ. По думите на самия Захариев от март пък фирмата дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица. Междувременно след многобройните неспазени споразумения между мениджмънта и синдикатите за изпащане на висящите заплати работниците започнаха да напускат един по един и да завеждат съдебни дела. От 550 души в завода останаха 85. Преди броени дни стана ясно, че и те ще бъдат съкратени, за което бюрото по труда вече е уведомено. На работа ще останат 30-ина души, колкото да поддържат складовете и съоръженията. От поста си се оттегли и изпълнителният директор на ОЦК Славея Стоянова "заради невъзможност да изпълнява задълженията си". Няколко месеца по-рано пък напусна изпълнителният директор на "Интертръст холдинг" Роберто Младенов, който призна пред "Капитал Daily", че му е омръзнало да работи без пари. По думите му неплащането на заплати е практика във всички фирми на Захариев, а само в холдинга по негова оценка служителите имат да получават над 2 млн. лв. Малко вероятно е най-голямото някога предприятие в Кърджали да заработи отново въпреки декларираните от купувачите намерения. "Обещавам по най-бързия възможен начин... да пригодим комбината за новите технологии, които ще бъдат включени в новите производства", коментира представителят на "Хармони 2012" Нягол Камбуров след първия търг. ПИБ също се ангажира да осигури финансова подкрепа за довършване на модернизацията на новото цинково производство, което беше част от мечтите на Захариев за развитие на завода. За да тръгне някаква преработка в ОЦК обаче, компанията трябва да разполага с концентрат. Такъв преди идваше от "ГОРУБСО - Мадан". При продажбата на дружеството на "Минстрой" като условие в договора беше заложено, че приоритетно ще се снабдява ОЦК, в случай че има заявки. "Никога не сме получавали поръчки за доставка на концентрат", категоричен беше собственикът на холдинга Николай Вълканов. Дори и да се реализират плановете за цинковите мощности на новите собственици на активите, възраждането на оловното производство изглежда невъзможно. Там доста по-вероятен е сценарият от "Кремиковци", където машините бяха нарязани на скрап. В сделката отново присъстваше името на ПИБ - първо като кредитор на купувача "Надин", а впоследствие и като индиректен собственик на фирмата.
Източник: Капитал (30.11.2012)

ОЦК остава само с администрация след Нова година По-малко от десет души администрация ще останат на работа в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали след Нова година. Всички металурзи ще бъдат съкратени. Това съобщи председателят на КНСБ в комбината Бельо Стайков. В момента на работа в завода са останали 84 души. В края на тази седмица всичките 75-има работници ще получат предизвестия за освобождаване и от 7 януари в предприятието ще остане само администрацията. Миналата година заетите в ОЦК бяха 550 души. "Съкращенията се правят по силата на текст в трудовия кодекс, според който при спиране на производството за повече от 15 дни работодателят има право да започне освобождаване на хората", обясни преди дни новият изпълнителен директор на комбината Валентин Манев, който пое поста след напускането на Славея Стоянова. Решението за това е било взето от управителния съвет на дружеството, чийто председател е мажоритарният собственик на ОЦК Валентин Захариев. Бюрото по труда вече е уведомено за предстоящите съкращения. Най-голямото някога предприятие в Кърджали на практика не работи от една година. През декември 2011 г. цинковото производство спря за ремонт, но така и не поднови работа. Още през пролетта на миналата година пък оловното производство беше затворено от РИОСВ – Хасково, за неспазване на екологичните норми. Междувременно работниците излязоха на протест за неизплатени от месеци заплати, а след това започнаха масово да напускат и да завеждат дела. Кредиторите от своя страна предприеха мерки за събиране на вземанията си както през частен съдебен изпълнител, така и през съда. Дълговете на дружеството се оценяват на 300 млн. лв. Досега Инспекцията по труда в Кърджали е наложила 19 акта за неизплатени заплати за периода февруари – октомври 2012 г. Всеки от тях е в размер 10-15 хил. лв. Всички актове са били обжалвани от собственика на първа инстанция, но засега няма отменени. През частен съдебен изпълнител пък всички производствени активи преминаха в ръцете на Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". Заведени са и съдебни искове за откриване на производство по несъстоятелност от други кредитори на компанията. По думите на самия Захариев най-големият кредитор на ОЦК е банката BNP Paribas. Тя обаче засега не е успяла да усвои никаква част от залога си. Масовите съкращения правят възстановяването на производството в завода малко вероятно, въпреки че такива намерения бяха декларирани от купувача на цинковите мощности "Хармони 2012". Преди заводът да тръгне по спиралата надолу, Захариев твърдеше, че подготвя изграждането на нов цинков цех, за което имаше издадено разрешително и което беше придобито от "Хармони 2012" като част от сделката. Пак по думите на Захариев за новото цинково производство още преди години е било закупено оборудване, което се съхранявало в друг негов завод – "Интер пайп" край София. Той обаче също влезе в процедура по несъстоятелност и в момента синдик описва претенциите на кредиторите. Според синдикатите бъдещето на кърджалийския завод не е много оптимистично. "В момента ОЦК представлява една площадка, която е един вид скрап", коментира Бельо Стайков. Дори и новият собственик да реши да възстанови производството, това със сигурност ще отнеме доста време, тъй като предприятието не е работило цяла година. Ще са нужни и значителни инвестиции, за да може да тръгне поне част от производството.
Източник: Капитал (03.12.2012)

Кредитори поискаха 66 млн. лв. от "Интер пайп" за месец Над 26 млн. лв. са признатите вземания на кредиторите на "Интер пайп" месец след като предприятието на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев влезе в процедура по несъстоятелност. Отделно от това близо 40 млн. лв. претенции са били отхвърлени като неоснователни от синдика, но решението може да бъде обжалвано. Фирмите, към които тръбният завод има дългове, имат още два месеца, за да предявяват вземанията си, така че е рано да се каже колко може да достигне сумата. В списъка вероятно ще се включи и Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е сред големите кредитори, макар че още през пролетта тя започна да разпродава имущество на предприятието заради просрочени дългове. Според публикувания в Търговския регистър списък най-голяма сума компанията дължи на регистрираната на Сейшелите Waldrop Inc. Неин управител е Майкъл Патрик Дуен, а пълномощникът й в България е адвокатът Милен Шопов. Тъй като фирмата е офшорна обаче, няма как да се разбере кой стои зад нея. На Waldrop Inc. са признати 23.9 млн. лв. вземания по договори за цесия, строителство и бизнес управление, а претенции за още близо 15 млн. лв. са били отхвърлени заради нередовни документи. Не е прието и вземането за над 12 млн. евро на Credit Suisse. Пропускът в документите й обаче е чисто формален, така че банката ще може да го поправи. "Липсваше печат, който по-късно получиха от Швейцария", уточни синдикът Велина Рашкова. Банката е втори по ред кредитор, при който заводът е заложен заради заем на компанията майка "Интертръст холдинг". Договорът за това е от 2007 г. и е в размер на 13.8 млн. евро. С най-големи претенции като кредитор със залог е ПИБ, която е отпуснала 7.3 млн. евро на холдинга през 2006 г. Има и допълнителен заем за 3.2 млн. евро, който е бил предоставен през 2010 г. Засега банката не е предявила претенции пред синдика. По-рано тази година обаче тя започна процедура по принудително изпълнение и назначи нов управител в предприятието. Според източници на "Капитал Daily" оборудването на завода най-вероятно вече е продадено. Наскоро финансовата институция стана собственик и на половината от активите на друго предприятие на Захариев - Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, а свързана с нея фирма купи другата половина през частен съдебен изпълнител. Синдикът е признал 68.5 хил. лв. вземания на "Кремиковци - автотранспорт" - дружеството, по чието искане беше открита процедурата по несъстоятелност на "Интер пайп". Отхвърлени са обаче претенциите му за друга, двойно по-голяма сума заради изтекла давност на фактурите. Сред частните кредитори на тръбния завод по-големи суми имат да получават "Булгаргаз" (над 411 хил. лв.) и лизинговото "Интерлийз" (233 хил. лв.). В списъка на признатите вземания са и две от другите фирми на Захариев. Дълговете към счетоводната "Интеракаунт" са 115 хил. лв., а към транспортната "ССФ - Стил шипинг енд форуърдинг" - 46.6 хил. лв. Над 1 млн. лв. дължи "Интер пайп" на държавата за данъци и осигуровки, става ясно от списъка. Служебно са признати и вземания за близо 160 хил. лв. на Столична община за данък недвижими имоти и такса смет. Именно по искане на общината имуществото на завода беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител, преди да стане ясно, че е открита процедура по несъстоятелност. Тогава като начална цена беше определена шокиращата сума от 51.4 млн. лв., или с 25% по-малко от направената експертна оценка. Според отчета към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на предприятието са малко под 70 млн. лв. За заплати на служителите си компанията дължи почти 103 хил. лв., включително 3728 лв. на самия Валентин Захариев. По закон срокът за предявяване на вземания е три месеца и има време да се включат и други кредитори. Велина Рашкова обаче обясни, че тези от тях, които са успели да подадат документи през първия месец, имат правото да правят възражения срещу други кредиторски вземания. Много вероятно е да има обжалвания в съда и на отхвърлените претенции. Окончателният списък трябва да бъде одобрен от съда. В срок от един месец след това кредиторите, длъжникът или синдикът могат да предложат оздравителен план за предприятието, който трябва да бъде одобрен от кредиторите с над 50% от всички признати вземания. В противен случай предприятието ще бъде обявено във фалит. Какво е бъдещето на поредното закъсало предприятие на Захариев ще стане ясно не по-рано от пролетта.
Източник: Капитал (07.12.2012)

Акционер на ПИБ предлага банката да издава привилегировани акции Единият от акционерите на ПИБ – Ивайло Мутафчиев, предлага банката да издава привилегировани акции. Това става ясно от предложение за включване на допълнителна точка в дневния ред на предстоящото извънредно общо събрание на ПИБ. То е насрочено за 20 декември тази година. Ивайло Мутафчиев държи 28.94% от капитала на банката. Другият по-голям акционер е Цеко Минев, който също държи 28.94% от банката според данните за акционерите в тримесечния доклад на БНБ "Банките в България". Допълнителната точка, включена в дневния ред на общото събрание по предложение на Ивайло Мутафчиев, е за промяна в устава на банката, която да даде право за издаване на привилегировани акции. В устава ще бъде включен текст, според който "банката може да издава привилегировани акции с гарантиран и/или допълнителен дивидент с привилегия за обратно изкупуване и другите привилегии според закона", както и това, че "не може да издава привилегировани акции, даващи право на повече от един глас или на допълнителен ликвидационен дял". От банката не коментираха каква е целта на издаването на такъв тип акции и защо това се прави. Принципно привилегированите акции гарантират дивидент на собственика, а често са и метод за привличане на определен инвеститор или на няколко нови. Преди малко повече от две седмици стана ясно от покана за свикване на извънредно общо събрание на банката на 20 декември 2012 г., публикувана в Търговския регистър, че ПИБ ще увеличава капитала си, като издава нови акции за 100 млн. лв. Целта е размерът му почти да се удвои и да достигне 210 млн. лв. Към края на септември тази година стойността на емитирания капитал на банката е 110 млн. лв. според данните в отчета й, публикуван на интернет страницата на БНБ. Общото събрание на 20 декември ще овласти управителния съвет на ПИБ с одобрението на надзорния й съвет чрез промяна в устава на банката да взема решение за увеличаване на капитала й до достигане на общ номинален размер от 210 млн. лв. Това ще става чрез издаване на нови акции. Увеличението трябва да е 100 млн. лв., но реално в банката може да постъпят повече средства, ако емисионната цена на новите акции е по-висока от номиналната. В устава ще бъде записано, че оправомощаването на оперативния мениджмънт за взимането на такива решения ще важи в продължение на пет години.
Източник: Капитал (10.12.2012)

Продават най-стария вестник в Кърджали, собственост на ОЦК Повторна публична продажба е обявена за офисите на редакцията на най-стария вестник в Кърджали "Нов живот". Помещенията които са собственост на вече напълно разпродадения Оловно-цинков комплекс. Те се намират на последния етаж в сграда в градския център. Първият търг от октомври тази година не успя да привлече кандидат-купувачи заради високата цена, посочена от вещото лице. За 12-те стаи, сервизния възел и дългия коридор първоначалната сума тогава беше е 395 691 лева. След 18 януари 2013 г., когато трябва да се състои повторната продажба на имота, екипът на редакцията може да се окаже на улицата. "Имаме вариант, нито вестникът ще умре, нито пък екипът ще остане на улицата", заяви главният редактор и управител на имота Иван Бунков. Началната цена, от която ще започне наддаването, е намалена на 316 553 лева за площ от 687 квадратни метра. Публичната продан е по изпълнителния лист на софийската фирма "Брентаг България" ЕООД, както и на Първа инвестиционна банка, която е сред основните кредитори на металургичното предприятие. Първа инвестиционна банка (ПИБ) стана собственик на оловния завод на ОЦК-Кърджали. На 27 ноември имущество на предприятието на длъжника Валентин Захриев за над 4 млн. лева беше продадено на търг в Районния съд в града. С това на практика са разпродадени всички имоти и сгради на територията на завода. В едномесечния срок за подаване на документите за днешния търг, в офиса на частния съдебен изпълнител Росен Сираков са постъпили единствено офертите на банката, която е и основен кредитор на задлъжнялото металургично предприятие. ПИБ беше обявена за купувач на движимото и недвижимото имущество. Тя получи половината идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода, и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. До миналата година върху тези цехове и постройки работеше оловният завод на ОЦК. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м, ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683 лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв.
Източник: econ.bg (15.12.2012)