Българският бизнес плаща най-скъпия ток в ЕС Токът за индустрията в България все още е рекордно скъп. Синдикатите и работодателските организации предупредиха, че спекулата с тарифата на свободната борса продължава и това ще забави икономиката. "Газовата борса е по-различна. Цената на електроенергията, когато заработи борсата, беше сравнително ниска. А сега сме с най-високата тарифа за индустрията в целия Европейски съюз, като прибавим и доплащанията, които правим за неправомерната държавна помощ за „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ – двете т.нар. американски централи. Що се отнася до природния газ, очакваме от борсата да доведе до намаляване, а не до увеличаване на цената му. От първите дни на тази година отново сме с най-висока цена в ЕС", обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Според изчисленията на бизнеса през цялата 2019 г. ние сме с втората най-висока цена на свободния пазар в Европа. Само в Гърция токът е по-скъп. Велев обаче разясни, че на практика едно българско предприятие плаща повече, отколкото същото в Гърция, тъй като там в тарифата се включват и някои мрежови такси, които у нас се плащат допълнително. "Проблемите в енергетиката са няколко. Единият е концентрация и манипулация на пазара на електроенергия, който ще отпадне по линия на увеличаване на свързаността на нашата борса с борсите и преноса на енергия в целия ЕС. Очакваме това да се случи през втората половина на следващата година. Тогава този монополист, който е на нашия пазар, няма да има мощта да манипулира пазара в Общността. Но и в този случай ще остане надбавката от 10.70 евро на мегават час в резултат на неправомерната държавна помощ на американските централи", уточни Васил Велев.
Източник: Банкеръ (07.01.2020)

В 25 големи производителя на ток ще има ремонтни дейности през 2020 г. Общо 25 големи производителя на ток са обявили пред Електроенергийния системен оператор, че планират ремонтни дейности през 2020 г., които в определени периоди ще доведат до спиране на мощностите им. Сред тях са както държавни централи като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", така и частни като американските ТЕЦ-ове - "Ей и Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и свързаните с Христо Ковачки дружества. Ремонти предстоят и в столичната "Топлофикация". Графикът с ремонтите в централите е от особено значение за цените на електроенергията на свободния пазар, тъй като изключването на определени мощности обикновено води до поскъпване на тока. Последният пример за това са плановите ремонти в АЕЦ "Козлодуй" през септември и октомври миналата година, които доведоха до 20% скок в цените на платформата "Ден напред" на Българската независима енергийна борса.Тази година АЕЦ "Козлодуй" ще започне ремонтната си програма още през април, когато ще стартират дейности при петия блок. Те ще продължат общо 43 дни. Ремонт ще има и на шести блок на атомната ни централа, но той е планиран за септември. В графика на ЕСО не се посочва точно какви дейности ще се извършват. Миналия октомври шести блок на АЕЦ "Козлодуй" получи нов лиценз за експлоатация, който му позволява да работи през следващите 10 години. В същото време през м.г. само в рамките на няколко месеца шести блок спря на два пъти, след задействане на аварийните защити. Последно това се случи през ноември след сработване на защита на блочните трансформатори, преди това август заради технически проблем. Малко по-рано - през април, реакторът отново отказа, след като електрическата защита на генератора се включи.
Източник: Капитал (14.01.2020)

Българска фондова борса“ АД отчита загуба в размер на 844 хил. лв. в последното тримесечие на 2019 г. и общият резултат за цялата 2019 г. е печалба от 403 хил. лв., показва отчетът на пазарния оператор. Печалбата за 2018 г. беше 415 хил. лв. и така през миналата година се регистрира намаление с 12 хил. лв. 607 хил. лв. от сумата за последната четвърт на 2019 г. се дължат на обезценка, свързана с депозита на оператора в КТБ. Това вземане вече е обезценено напълно и няма да има и бъдещи обезценки. Останалата част от влошаването е заради оперативна загуба в последната четвърт на годината. Борсата се издържа от приходи от дивиденти от актива си „Българската независима енергийна борса“ АД в размер на 1,73 млн. лв. през 2019 г. и 715 хил. лв. през 2018 г. Борсата разполага с текущи активи за 4 млн. лв. към 31 декември 2019 г. включително 1,47 млн. лв. в парични средства и 2,3 млн. лв. във финансови активи, включително 1,94 млн. лв. в ДЦК. Приходите от услуги на БФБ намаляват с 8,8% на годишна база до 1,72 млн. лв. за 2019 г. С почти една трета намаляват приходите от комисиони за сделки на борсата - до 478 хил. лв. за 2019 г. Причината е ясна: оборотът на родната борса е рекордно нисък за последните 18 години. Малко по-високи са приходите от такси за регистрация на търгуваните дружества в размер на 493 хил. лв. (спад с 5 хил. лв. за година). Най-големи са приходите от такси за информационно обслужване - до 544 хил. лв. за 2019 г. (спрямо 508 хил. лв. за 2018 г.), което е повишение с 36 хил. лв. Това са такси за разпространение на информация за сделките на борсата и стойността на индексите. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 8,11% за последните 12 месеца до 5,1 лв. за акция и 33,57 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,03155 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2020)

Двойно повече електроенергия е внесена в страната през януари България продължава да внася значително повече ток, отколкото изнася, показват данните на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). За периода от началото на годината до 2 февруари страната ни е внесла 570 684 мВтч, което е със 108.21% повече в сравнение със същия период на м.г. От друга страна, износът на електроенергия спада с около 33.67% спрямо януари 2019 г. до 507 749 мВтч. Това показва, че заради високите борсови цени у нас на компаниите им излиза по-евтино да купуват електроенергия от чужбина. В същото време потреблението на електроенергия в страната се понижава с над 4.5%, което може да се обясни със значително по-топлия януари. Данните на ЕСО показват още, че през този период производството на електроенергия е паднало с малко над 15% спрямо м.г., като много от централите не работят на пълни обороти. ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с половината от мощността си. Заради сухото време пък ВЕЦ-овете регистрират 47.48-процентов спад в производството. Този спад в производството на зелен ток не може да се компенсира въпреки, че вятърните и соларни централи отчитат около и над 50% ръст на дейността си. Причината е, че ВЕЦ са отговорни за над две трети от ВЕИ енергията в страната. Цената на електроенергията в сегмента "Ден напред" на Българската независима енергийна борса за 4 февруари е 43.25 евро/мВтч, като по-скъпо е единствено в Сърбия, където токът на пазара върви по 44.88 евро/мВтч. Най-евтино е в Германия и Франция, където електроенергията се продава за почти 28 евро/мВтч.
Източник: Капитал (05.02.2020)

КЕВР назначи БНЕБ за номиниран оператор на пазара на електроенергия за нови 4 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) назначи "Българска независима енергийна борса" ЕАД /БНЕБ/ за Номиниран оператор на пазара на електроенергия (НОПЕ) за нов четиригодишен период. Решението на КЕВР е взето през втората половина на януари 2020 г., след като през декември 2019 г. БНЕБ е внесла искането си за преназначаване за НОПЕ, допълват от борсата. Съгласно Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването /CACM/ Номинираният оператор на пазара на електроенергия е назначен да извърши единното свързване на пазарите "Ден-напред" и/или "В рамките на деня". Първото решение на КЕВР за назначаване на БНЕБ ЕАД за НОПЕ за срок от четири години беше взето на 27 януари 2016 г.
Източник: 24 часа (06.02.2020)

Декларация на АОБР относно цената на електроенергията за индустрията в България Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призова за незабавни оставки на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Бизнесът обвинява трите държавни предприятия за безумно високите цени на електроенергията за фирмите в България. От началото на годината България е печален рекордьор - цените на тока в България са с между 20 и 50% по-високи от тези в останалата част на Европа, и основната причина за това е „некадърното и/или корумпирано управление на БЕХ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и БНЕБ“, се посочва в декларация, изпратена от АОБР до медиите (в обединението участват най-големите работдателски ортанизации - Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). БЕХ е „монополист на борсата и използва монопола си, като не управлява според правилата, а във вреда на българската индустрия и българската икономика, ТЕЦ „Марица Изток 2“ упорито не изпълнява препоръките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, „престоява и трупа загуби“, а индустрията внася електроенергия на значително по-високи цени, България от страна, изнасяща над 15% от произведената електроенергия, съкрати производството с тези 15% и се превърна във вносител“, подчертават от АОБР. Във въпросната декларация от АОБР посочват, че извънредно високите цени на електроенергията се виждат особено ясно при пазарен сегмент „Ден напред“, на който се търгуват около две-трети от количествата енергия, предлагани на свободния пазар. Бизнесът критикува енергийната борса, че не предлага стандартизирани по време продукти на пазара на „Дългосрочни договори“ и че допуска да се оферират количества с отклонения в цените от порядъка минус 100% - плюс 500 процента. "Енергийните олигарси“ се възползват от слабите места на системата, нарушавайки законите в ущърб на обществото, се казва още в декларацията. В документа се посочва още, че в неделя, на 9 февруари, цената на тока у нас е била два пъти по-висока от средната за Европа и над 40 пъти по-висока от тази в Германия. Засега реакция от Министерството на енергетиката и от трите държавни дружества няма.
Източник: Сега (11.02.2020)

Лошо управляван сектор Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано. Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите. български ток vs. европейски През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура. "Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт. За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той. Скъпо ли е наистина? Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh. Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред". От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД). Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов. България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток. Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители. Защо цените са високи? Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той. Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът. Но проблемът не е един Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора. „Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. „В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде. Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът. Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима. Откъде тръгва всичко Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът. Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява. "Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ? са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той. Липсват правилните политики Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента. „Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика. „Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов. Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. "Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.
Източник: economic.bg (14.02.2020)

Малкият бизнес и големите къщи с басейни излизат на борса от 1 юли От 1 юли бизнесът с над 30 киловата мощност също излиза от регулирания пазар. Големи битови потребители, присъединени към мрежата с мощност над 30 киловата, от 1 юли ще трябва да купуват ток от свободния пазар. Това ще важи и за малкия и средния бизнес, чиито обекти са присъединени с такава мощност. В този сегмент от пазара влизат както малките фирми, така и къщите с басейни и сауни. Текстовете за промяна в Закона за енергетиката ще внесе в близките дни председателят на енергийната комисия Валентин Николов, информира в. „24 часа". Моделът за отваряне на пазара е одобрен от работодателите и от електроразпределителните дружества. С предложението на Николов вече са запознати министърът на енергетиката Теменужка Петкова и КЕВР. Според него промяната засяга около 2000- 3000 къщи у нас с трифазен електромер. Няма да бъдат засегнати малки обекти като фризьорски салони, малки кафенета, за които не се изисква специално трифазно оборудване. Имаше идея за постепенно отваряне на пазара на ток за битовите потребители, като от 1 юли 10% от потреблението им щеше да бъде ток, купуван от свободния пазар. Това, което препятства този начин, е, че още не е уредено как ще бъдат компенсирани уязвимите потребители. Според Николов промяната от 1 юли ще засегне между 2000 и 3000 къщи в България, както и бизнеса. Сметките показват, че така ще се освободят около 2 млн. мвтч за потребление на година, което трябва да се купува на борсата. За да няма ударна вълна от промяна на присъединената мощност и разделянето й на по-малка, изискването за над 30 киловата мощност ще бъде въведено със задна дата, от 1 януари тази година. Според председателя на енергийната комисия това изваждане на клиенти на свободния пазар няма да се отрази на домакинствата. Ако цените все пак бъдат променени от КЕВР от 1 юли, то ще е заради индексирането с инфлацията или заради други признати разходи. По данни на електроразпределителните дружества максималната инсталирана мощност на един апартамент в блок е 12-13 киловата, това е таванът на монофазните електромери, каза експертът. Големи къщи с басейн и дружества с по-сериозно енергийно оборудване, вероятно ще са с мощност над 30 киловата, тоест би трябвало да имат трифазен електромер и да попадат в категорията на инсталираната мощност над 30 киловата.
Източник: 3e-news (18.02.2020)

Токът за бита да бъде изцяло по пазарни цени, предлага Комисията за защита на конкуренцията. Това е едно от общо 16 предложенията на КЗК след като тя прие секторен анализ за пазара на търговия на едро с електроенергия. На пазара има редица проблеми като например липса на ефективен контрол върху търговията с ток на едро, недостатъчна прозрачност и др., посочват от КЗК. В хода на проверката в КЗК са получени много сигнали за манипулации на пазара. Някои от анкетираните участници на пазара изразяват мнение, че част от сделките с ток на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е невъзможно да бъдат реализирани, без да са уговорени предварително между страните. Проверката на КЗК е установила, че някои сделки на борсата са сключени за 3 секунди след пускане на офертата, докато нормалното време офертата да бъде прочетена и потвърдена с мишката на компютъра отнема поне 30 секунди. Според участници на пазара на ток, екранът „Продължителна търговия” на БНЕБ е податлив на злоупотреби, тъй като предвижда анонимно публикуване на оферта от продавача и анонимно приемане от купувача. При предварително уговорена извън БНЕБ сделка, продавачът може да извести купувача, че в уговорен час ще публикува оферта за продажба. А купувачът, очаквайки тази оферта, за броени секунди след публикацията є се съгласява с нея и сключва сделка. Проблемът е, че така никой друг не може да се конкурира за офертата на продавача. Проверката на КЗК е установила, че има случаи в ръцете на един търговец на ток да попадат значителни количества ел. енергия, които производител продава без активна конкурентна среда. От КЗК поставят въпроса кой производител има интерес да продава ток при такива условия. Затова от КЗК предлагат Комисията за енергийно и водно регулиране да разследва сигналите за манипулации на пазара и при нарушения да налага санкции.
Източник: Труд (25.02.2020)

България регистрира в неделя най-ниска цена на тока в цяла Европа. Цената на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) с ден на доставка 6 април е 11.95 евро/мВтч. Все пак тя е доста по-висока спрямо предишния ден (4 април), когато борсовата електроенергия в същия сегмент се търгуваше за 3.57 евро/мВтч, показва справка на "Капитал". В Германия и Франция, където често пъти електроенергията е със значително по-ниски цени спрямо тези у нас, токът се търгува срещу съответно 17.34 и 12.59 евро/мВтч. За повече се продава и електроенергията в Румъния (19.47 евро/мВтч ) и Сърбия (18.76 евро/мВтч). Най-висока през днешния ден обаче е цената в Словения и Хърватия - 26.25 евро/мВтч.Обяснението за ниските стойности на БНЕБ е в свитото производство на част от предприятията у нас, които заради кризата ограничиха или напълно спряха работата си. В резултат фирмите, които търгуват ток, формират излишък, който се опитват да продадат чрез сегмента "Ден напред". Тъй като обаче търсене на практика почти липсва, цените падат главоломно. Подобна е картината в цяла Европа. Докато днес все пак има минимално ценово раздвижване, то през вчерашния ден токът на европейските борси в сегмента "Ден напред" масово се търгуваше за между 3 и 10 евро/мВтч. Нещо повече - точно преди две седмици БНЕБ регистрира рекордно ниски цени на електроенергията от почти нулеви стойности.
Източник: Капитал (06.04.2020)

До 24 лева за комплект чадъри и шезлонг на плаж „Черноморец-юг“ Правителството, по предложение на Министерството на туризма, избра фирма „Сискор“ ЕООД за концесионер на плаж „Черноморец-юг“ в Созопол. Концесията е за 20 години като през този период концесионерът е длъжен да не иска повече от 8 лв. с ДДС за чадър и също толкова за шезлонг в зоната за платени принадлежности на морския плаж. Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията е в размер на 136 хил. лв. без ДДС. За периода на цялата концесия компанията е поела ангажимент да инвестира за организация на спортно-развлекателни дейности на морския плаж 216 216 лв. с включен ДДС. Проверка в Търговския регистър показва, че фирмата е новосъздадена. Според актуалния учредителния акт това се е случило официално в началото на март 2020 г., а капиталът ? е едва 100 лв. „Сискор“ е с предмет на дейност отдаване под наем и експлоатация на движимо и недвижимо имущество с атракционна цел, търговия със стоки на едро и дребно и др. Началната дата на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор, който трябва да бъде сключен от министъра на туризма Николина Ангелкова в срок до един месец след днешното решение на Министерския съвет.
Източник: economic.bg (09.04.2020)

Карантината "свали" цената на борсовия ток с над 30% Средната цена на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) през последните две седмици на март (от 16 до 29 март) е била 46.59 лв./мВтч. За сравнение, за същия период на 2019 г. сделките на пазара "Ден напред" са се сключвали при нива от 67.64 лв./мВтч. Това означава, че има спад от 31%, показва анализ на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ). Още по-голяма е разликата между определената от Комисията за енергийно и водно регулиране референтна пазарна цена 89 лв./мВтч. Доказателство за колебанията на борсовите цени са и стойностите на електроенергията в сегмента "Ден напред" през почивните дни. В неделя например България регистрира най-ниската цена на електроенергията в цяла Европа с цена от 11.95 евро/мВтч, а само ден по-рано тарифата в същия бе 3.57 евро/мВтч. Подобни тенденции на спад и колебание на цените на електроенергията има на всички европейски пазари поради настъпилата несигурност на търсенето и излишъците от ток, породени от спирането на част от индустриалните производства.
Източник: Капитал (09.04.2020)

ЦД и БФБ учредиха клирингова къща „Българска фондова борса” АД и „Централен депозитар” АД са учредили „Клиър Екс” АД (Clear EX) с капитал 100 хил. лева, съобщи пазарният оператор. Предметът на дейност на „Клиър Екс” АД е извършване на услуги като клирингова къща, във връзка със сделки с електрическа енергия, природен газ и стоки, сключени на организиран пазар, както и други дейности разрешени от закона. Участията в капитала на дружеството от страна на ЦД АД и БФБ АД са съответно 60% и 40%. С решение на КФН от 14.04.2020 г. е одобрено придобиването на участие от „Централен депозитар” АД (ЦД АД) в „Клиър Екс” АД (Clear EX). Най-вероятно новото дружество ще покрива единствено сделки на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), чийто собственик е БФБ АД. На тази борса се търгува електроенергията в България. Клирингова къща за капиталовия пазар трябва да има капитал от поне 7 млн. евро. „Търсим варианти за включването на централен клирингов контрагент към инфраструктурата на БФБ, включително чрез аутсорсинг към чуждестранна такава“, съобщи в интервю за Investor.bg Маню Моравенов, изпълнителен директор на „Българска фондова борса“ АД. „Стратегически цели в следващите години са изграждане и лицензиране на пълноценна клирингова система и като първа стъпка, предоставянето на българския пазар на такава услугa от европейска клирингова къща през системата на Централния депозитар. Това написа Васил Големански, изпълнителен директор на ЦД, през юли 2019 г. Възможно е целите пред „Клиър Екс” АД да са по-големи, като в бъдеще капиталът му бъде увеличен многократно. „Българска фондова борса“ АД не може да си позволи сама да осигури капитал от 7 млн. евро, но с консолидираната си печалба си за 2019 г. от 3,06 млн. лв. и за 2018 г. от 3,3 млн. лв. може би е достатъчно силна да привлече партньори, включително чуждестранна клирингова компания.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2020)

Акционерите на БФБ ще гласуват за обратно изкупуване на 300 000 акции Акционерите на „Българска фондова борса“ АД ще гласуват за обратно изкупуване на до 300 000 собствени акции на събранието, насрочено за 30 юли 2020 г., става ясно от поканата, публикувана чрез пазарния оператор. То трябва да е на надпазарни цени или между 4,5 и 6 лв. за акция, спрямо последна цена от 4,2 лв. за акция, като трябва да го извърши дъщерното дружество „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Реално старият бизнес на борсата, включващ сделките на фондовата борса, не е печеливш, но новият, включващ търговия с електроенергия в „БНЕБ“ ЕАД, е силно печеливш. Затова дъщерното дружество може да извърши изкупуването. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години. Съветът на директорите на БФБ ще определи началото и края на подписката. С изкупените от „БНЕБ“ ЕАД акции на БФБ няма да може да се гласува. Акционерите на БФБ ще гласуват и за разпределяне на 50% от печалбата за 2019 г. в размер на 403 419,33 лв. под формата на дивидент. Това е по 0,0306 лв. брутно на акция или общо 201 709,66 лв. Акционерите ще гласуват нов петгодишен мандат на членовете на Съвета на директорите Асен Василев Ягодин, Маню Тодоров Моравенов, Васил Димитров Големански, Любомир Николаев Бояджиев и Христина Стефанова Пендичева. За одитор на отчетите на БФБ за 2020 г. е предложен „АФА” ООД. Консолидираната печалба на „БФБ“ намалява с 5% до 1,28 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г., като тя е формирана изцяло от „БНЕБ“ ЕАД. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 20% в последните 12 месеца до 4,2 лв. за акция и 27,65 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2020)

Ръководството на БФБ ще се назначава с конкурс Министърът на финансите е пожелал Общото събрание на акционерите на „Българска фондова борса“ АД да отложи избора на членове на Съвета на директорите до провеждане на конкурсна процедура по правила, приети от министъра на финансите. Това става ясно от обновения дневен ред за общото събрание, свикано за 30 юли 2020 г. от 10 ч. в административна сграда на НДК. В края на 2020 г. бе приет „Закона за публичните предприятия“, в който е заложен срок от една година за привеждане на ръководните състави в държавните дружества в съответствие със закона. В чл. 12 ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия пише „членовете на органите за управление и контрол в публичните предприятия се избират и назначават чрез конкурсна процедура, чиято цел е формирането на професионални и независими органи на управление и контрол.“. Ръководството на БФБ предложи акционерите да гласуват нов петгодишен мандат на членовете на Съвета на директорите Асен Василев Ягодин, Маню Тодоров Моравенов, Васил Димитров Големански, Любомир Николаев Бояджиев и Христина Стефанова Пендичева. Държавата обаче има дял от 50,054% и настояването ? за отлагане на избора би трябвало да бъде прието, включително само с нейните гласове. Интересно ще е да се види кои лица за членове на Съвета на директорите на БФБ ще произведе конкурсната процедура. Дали те ще бъдат различни от Асен Ягодин, Маню Моравенов, Васил Големански, Любомир Бояджиев и Христина Пендичева? На събранието на 30 юли 2020 г. ще има още две интересни точки. Едната е за обратно изкупуване на до 300 000 собствени акции на събранието. То трябва да е на цени между 4,5 и 6 лв. за акция, като трябва да го извърши дъщерното дружество „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Реално старият бизнес на борсата, включващ сделките на фондовата борса, не е печеливш, но новият, включващ търговия с електроенергия в БНЕБ ЕАД, е силно печеливш. Затова дъщерното дружество може да извърши изкупуването. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години. Съветът на директорите на БФБ ще определи началото и края на подписката, ако акционерите го овластят. Друга любопитна точка касае дивидентите. Акционерите на БФБ ще гласуват и за разпределяне на 50% от печалбата за 2019 г. в размер на 403 419,33 лв. под формата на дивидент. Това е по 0,0306 лв. брутно на акция, или общо 201 709,66 лв. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 4,44% за последните 12 месеца до 4,3 лв. за акция и 28,3 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (21.07.2020)

Българска фондова борса ще изкупи до 300 000 собствени акции Българска фондова борса (БФБ) ще изкупи обратно до 300 000 собствени акции, реши Общото събрание на акционерите. Решението предвижда Българска независима енергийна борса, еднолично контролирано дъщерно дружество на БФБ, да изкупи тези книжа от капитала на компанията-майка. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години, като за една година не могат да се изкупят повече от 3% от акциите на дружеството. Изкупуването трябва да стане на цени между 4.50 и 6 лв. за акция. Общото събрание реши също половината от нетната печалба за 2019 г. след облагане с данъци, в размер на 201 709.66 лв., да се разпредели като дивидент на акционерите или по 0,0306 лв. на акция. Останалите 50 %, в размер на 201 709.66 лв., се разпределят като допълнителни резерви. Акционерите приеха годишния отчет на Одитния комитет за 2019 г. и избраха регистрирания одитор АФА ООД да извърши одит и заверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2020 г.
Източник: Фирмена информация (31.07.2020)

Близо 7 пъти повече електрическа енергия или 1505 GWh са търгувани на пазар „Ден напред“ през юли тази година в сравнение със старта на този сегмент през януари 2016 г., отчита Българска независима енергийна борса (БНЕБ). През петата година от функционирането си, този сегмент се утвърди като най-предпочитан от търговските участници и почти всеки месец отбелязва рекордни изтъргувани количества енергия. В сравнение с юли 2019 г. увеличението на търгуваните обеми е двойно, а спрямо юни 2020 г. – с 42 на сто.
Източник: Фирмена информация (04.08.2020)

БФБ АД с 2% спад на консолидираната печалба след ръст на възнаграждения „Българска фондова борса“ АД отчита 2% спад на годишна база на консолидираната нетна печалба до 2,38 млн. лв. за първото полугодие на 2020 г., показва отчетът публикуван чрез пазарния оператор. Консолидираните приходи от продажби се увеличават с 9% на годишна база до 5,8 млн. лв. за полугодието на 2020 г. Резултатите включват дейността на „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) ЕАД, където се търгува електроенергията у нас. Дори продажбите на БНЕБ ЕАД са много по-големи от стария бизнес на борсата, а именно комисиони за сделки с акции и облигации. Продажбите са нагоре с 477 хил. лв. спрямо съпоставимия период. Брутната печалба (преди данъци) обаче намалява с 48 хил. лв. поради увеличените разходи. Разходите за възнаграждения и осигуровки се увеличават със 178 хил. лв. до 1,43 млн. лв. за януари-юни 2020 г. Разходите за амортизации са нагоре със 177 хил. лв. до 320 хил. лв., а тези за външни услуги нарастват с 255 хил. лв. до 1,31 млн. лв. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 2,45% в последните 12 месеца до 4,78 лв. за акция и 31,5 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 3 ст. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2020)

Ремонтът в АЕЦ "Козлодуй" може да повиши цената на тока Плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй" започна днес и ще продължи повече от месец - до 29 октомври. В този период на практика от електроенергийната система на страната ще бъдат изведени 1040 мегавата мощности, което е силна предпоставка за повишение на цената на тока на свободния пазар поради ограниченото предлагане. Подобно нещо например се случи два пъти през миналата година при ремонтите в ядрената централа през пролетта и есента. Първите индикации на Българската независима енергийна борса обаче засега - за 22 и за 23 септември, са че сделките на сегмента "Ден напред" са на нива съответно 109.69 лв./мВтч и 103.93 лв./мВтч, което е дори малко под нивата от преди седмица. При ремонта на пети блок през април и май ефект върху пазара почти нямаше, тъй като тогава търсенето на електроенергия беше критично ниско заради извънредното положение и ограниченията, свързани с коронавируса. Сега също има шанс спирането на шести блок на АЕЦ-а да не се отрази толкова осезаемо на цените както преди. Една от причините е, че като цяло потреблението на ток от индустрията остава ниско заради бавното възстановяване на икономиките на ЕС. Освен това българският пазар вече е значително по-свързан с европейските и вносът на електроенергия на конкурентни цени е двойно по-голям спрямо 2019 г.
Източник: Капитал (23.09.2020)

БФБ ще изкупи обратно до 300 хил. собствени акции Българска фондова борса (БФБ) ще изкупи обратно до 300 000 собствени акции, това реши Общото събрание на акционерите на институцията. Решението предвижда Българска независима енергийна борса, еднолично контролирано дъщерно дружество на БФБ, да изкупи тези книжа от капитала на компанията-майка. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години, като за една година не могат да се изкупят повече от 3% от акциите на дружеството. Изкупуването трябва да стане на цени между 4.50 и 6 лв. за акция. Процедурата по обратно изкупуване на собствени акции е стандартна практика на публичните компании по света и в България. Чрез обратното изкупуване мениджмънтът на БФБ демонстрира пред инвеститорите своята увереност в бъдещото й развитие, като в допълнение оказва подкрепа и върху цената на нейните акции, особено по време на сериозна волатилност на капиталовия ни пазар. Общото събрание възложи на Съвета на директорите да определи конкретни дати за начало и край на обратното изкупуване. В случай че в този срок не се изкупи максималния брой акции, Съветът на директорите по своя преценка ще може да го удължи. Съветът на директорите ще избере лицензиран инвестиционен посредник, чрез който да бъде извършено обратното изкупуване.
Източник: econ.bg (02.11.2020)

Директорите на БФБ преминаха конкурса и ще бъдат преизбрани Настоящият Съвет на директорите на „Българска фондова борса“ АД ще бъде преизбран за нов 5-годишен мандат, става ясно от поканата за общо събрание на акционерите. През юли Министерството на финансите като основен акционер спря преизбирането, защото ръководството трябваше да бъде избрано след конкурс. Единствената промяна е, че Радослава Масларска заема мястото на Любомир Бояджиев в Съвета на директторите по линията на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). В момента Масларска е председател на БАЛИП и изпълнителен директор на ИП „Елана Трейдинг“ АД. Местата си в Съвета запазват Асен Ягодин, Васил Големански, Маню Моравенов и Христина Пендичева. Пендичева е представител на Министерството на финансите, като работи в него от 2011 г. като държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“. Така на практика в ръководството на „Българска фондова борса“ има пълна приемственост и тя вероятно ще продължи с вече обявените мерки, като създаване на клирингова къща, развитие на пазара за растящи компании BEAM, развитие на електроенергийната борса, която е дъщерно дружество, и други. Нетната печалба на „Българска фондова борса“ АД се увеличава с 12% на годишна база до 1,4 млн. лв. за деветмесечието на 2020 г. Тя е подкрепена от приходите от дивиденти от 2,2 млн. лв. от енергийната борса (увеличение с около 0,5 млн. лв.), но разходите за дейността се увеличават с 363 хил. лв. Приходите от продажби в неконсолидирания отчет са почти без промяна - 1,325 хил. лв. за януари-септември 2020 г. спрямо 1,305 хил. лв. за същия период на 2020 г. Акциите на „БФБ“ АД поевтиняват с 18% на годишна база до 4,1 лв. за акция и 27 млн. лв.пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,0306 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2020)

Токът за бизнеса в България стигна рекордна за цяла Европа цена Своеобразен рекорд по високи цени на електроенергията постави България. На свободния пазар в сегмента "Ден напред" постигнатата цена на тока е 183.57 лв./мВтч, или 93.86 евро/мВтч. Нещо повече - в периода 07-20 ч., или т.нар. пикови часове на 2 декември, електроенергията ще е над 200 лв./мВтч, като в отрязъка 16-17 ч. стойността дори ще премине границата от 250 лв./мВтч. За сравнение, средните нива от последните седмици бяха под 100 лв./мВтч. Много високи цени се отчитат и в останалите европейски държави - средно около 75 евро/мВтч се движат тарифите в Румъния, Сърбия, Унгария, Австрия, Словения и др. Значително по-ниски са само в Португалия и Испания - 49.46 евро/мВтч. Хората от бранша засега нямат единно обяснение какво точно е довело до този рязък скок на цените. Вероятно става дума за комплекс от фактори - като се започне от студената вълна в Европа, мине се през отхлабването на мерките в западните страни и се стигне до липсата на вятър в голяма част от континента. За България има и още нещо - от днес работи нова платформа за борсова търговия, която е довела до 20-минутно закъснение при обявяването на цените. От Българската независима енергийна борса (БНЕБ) не коментираха конкретното повишение на цените, но заявиха, че механизмът на изчисление е еднакъв за цяла Европа. От 1 декември в рамките на БНЕБ вече работи "нова подобрена версия на електронната система за търговия на пазарен сегмент "Ден напред". Според борсата нейното основно преимущество е възможността за отделна обработка на офертите, постъпващи в специален алгоритъм EUPHEMIA (или т.нар. "Separate Virtual Broker" - SVB) от страна на българската пазарна зона.
Източник: Капитал (02.12.2020)

Rise in the Price of Electricity in November at the Bulgarian Energy Exchange After a short fluctuation in October, the prices of electricity traded on the Energy exchange (BNEB) are going up again, according to the monthly report of BNEB. In November in the segment "Day ahead" the base electricity reached an average price of BGN 93.28 per megawatt hour, which is 10.5% more expensive than in October. At the peak load the increase is 16.2% to BGN 108.44 for MWhr. The movement of prices on the Bulgarian energy exchange largely follows what is happening on the regional energy markets. The data show an even higher volume of traded energy - base and peak. The increase compared to October is about 11% for base energy and almost 12% for peak energy. 84% of the energy traded on the stock exchange is bought by energy traders. In terms of sales, 64% of electricity comes from traders. In the stock segment "Within the Day" prices rose more significantly. The average price is BGN 103.39 per megawatt-hour, which is an increase of almost 21% compared to the data from October. The average price of the peak load increased by 28% to BGN 117.78 per megawatt hour. Statistics show another 30% decrease of the volume in the base energy traded in this stock segment. /novinite.com
Източник: Други (09.12.2020)