Едно държавно и едно частно дружество искат да поемат функциите на електроенергийната борса в България. Съгласно закона за енергетиката в страната може да бъде издаден само един лиценз за оператор на борсата, а кой в крайна сметка ще го получи, ще бъде ясно до два месеца. Новият председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев обяви, че регулаторът ще издаде лиценза до края на март. Изборът е между държавната "Българска независима енергийна борса" и частната "Българска енергийна борса". Не само за ток През декември Българският енергиен холдинг (БЕХ), който обединява най-големите държавни енергийни компании, е учредил дружеството "Българска независима енергийна борса" с капитал от 50 000 лв., показва справка в Търговския регистър. В съвета на директорите на компанията са назначени Нина Чупарова, Вяра Маринова и Константин Константинов, като последният е изпълнителен директор. "Капитал Daily" изпрати запитване до пресслужбата на БЕХ дали новото дружество е подало заявление в ДКЕВР за лиценз за борсов оператор, но до редакционното приключване на броя не получи отговор. За амбицията борсата да бъде държавна съобщи преди Коледа министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Идеята е новата компания да е само посредник не само при сделките за търговия с ток, но и при търговията с природен газ, въглища, квоти за емисии и зелени сертификати, става ясно от публикуваната в регистъра информация. Тъй като основна част от природния газ в България се доставя от Русия по дългосрочни договори, а въглищата са от държавните "Мини Марица-изток", които работят директно с големите централи , не е ясно дали биха се намерили други големи производители на тези горива, които да се включат в борсата. Зелените сертификати представляват гаранции за произхода на електроенергията и могат да се използват за покриване на екологичните ангажименти за дял на възобновяемите източници (ВЕИ) в потреблението, както и за насърчаването на инвестициите в зелена енергия. Този механизъм е по-близък до пазара в сравнение с преференциалните изкупни цени за зелените централи. Търговията със зелени сертификати беше предвидена като възможност в закона за ВЕИ и алтернативните източници и биогоривата, приет през 2007 г., но впоследствие повечето инвеститори искаха да работят само с преференциалните тарифи. Така въвеждането на зелени сертификати отпадна от новия закона за ВЕИ, приет през пролетта на 2011 г. Конкурентът В "Българска енергийна борса" акционери са "Енергоремонт холдинг" с 30% от капитала, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков с 49%. През ноември, когато се разбра, че новото дружество кандидатства за борсов лиценз, от "Енергоремонт холдинг" , (в който свързаната с Богомил Манчев Миления 77 има 33%, "Нови енергийни и индустриални технологии" и "Геоприбор" с основен акционер Теодор Осиковски - 32,39%, а "Българска енергетика" на Николай Златев и Николай Райчев 32%) коментираха, че борсата е възможност да разширят бизнеса си, използвайки специалистите си в сферата на енергийните пазари. От "Българска енергийна борса" твърдяха, че имат европейски партньори с опит като европейската борса European Power Exchange и италианската фирма Edison. Впоследствие и двете компании отрекоха да имат някаква връзка с българското дружество. През ноември търговци на ток коментираха пред "Капитал Daily", че ще се чувстват по-сигурни, ако борсата се управлява от държавна компания. Очакваше се Електроенергийният системен оператор (ЕСО), също част БЕХ, да поеме борсата, но ЕСО оттегли документите си миналия октомври. В понеделник стана известно, че частното дружество обжалва решението на ДКЕВР, с което регулаторът даде лиценз на ЕСО за пренос на електроенергия. Аргументът е, че тъй като държавният холдинг БЕХ е собственик и на ЕСО, и на компании за производство и търговия с ток, това нарушава европейските правила за либерализиране на енергийните пазари. Самата "Българска енергийна борса" също подаде документи за преносен оператор в края на декември.
Източник: Капитал (20.01.2014)

БЕХ създаде фирмата, с която ще купува "Ремотекс" и "Химко" Намерението на кабинета "Орешарски" да национализира закъсали или неработещи предприятия премина в следващата си фаза и е все по-близо до реално осъществяване. Държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) е регистрирал ново дружество – "Енергийна инвестиционна компания" ЕАД, което, по всичко личи, ще бъде използвано за придобиване на набелязаните фирми. Първи в списъка на управляващите са някогашният производител на торове "Химко" и ремонтното-машиностроителното предприятие "Ремотекс – Раднево", където преговорите за закупуване на компанията засега са неуспешни. Стъпката не е изненадваща – в началото на годината министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев направи категорична заявка, че ролята на БЕХ в енергетиката ще бъде засилена. Освен това стана ясно, че холдингът ще се използва за инструмент в програмата на правителството за реиндустриализация чрез нарастваща държавна намеса. От пресцентъра на икономическото министерство потвърдиха пред "Капитал Daily", че целта на създаденото ново дружество е инвестиционна и консултантска дейност и управление на активи, но без да дават повече подробности. Енергийният холдинг обединява всички големи държавни фирми в отрасъла, като активите му се оценяват на над 14 млрд. лв. Преди да е започнал да реиндустриализира България, БЕХ вече е натоварен с друга важна задача. В опит да реши проблемите в енергетиката, холдингът пое дълговете на задлъжнелите фирми под шапката си като Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз" и емитира дългови книжа. БЕХ е и съакционер в българския участък на газопровода "Южен поток", като за целта е договорен заем от 620 млн. евро. Холдингът води и преговорите с американската корпорация Westinghouse по проекта за седми блок в на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Новото дружество "Енергийна инвестиционна компания" засега е с капитал от 50 хил. лв., а решението за учредяването му е взето от БЕХ още на 26 ноември миналата година, показва информация в Търговския регистър. Според краткото описание в регистъра компанията ще се занимава с "инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество" и други дейности. Не е ясно кога капиталът на фирмата ще бъде увеличен, за да може тя реално да предприеме инвестиции. Информацията от ноември показва, че тогава в съвета на директорите са назначени Илия Иванов, Северин Въртигов и Ина Лазарова, но при одобряването на устава на дружеството на 22 януари съставът на борда е друг: Делчо Христозов, Момчил Ванов и Илия Иванов, който е назначен за изпълнителен директор. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха официално на запитване на "Капитал Daily" относно новата инвестиционна компания и случващото се с "Ремотекс" и "Химко". Наскоро Драгомир Стойнев обяви, че до края на февруари държавата ще придобие "Химко", което в момента е в несъстоятелност. По предварителна оценка в торовия завод ще бъдат налети около 50 млн. лв. Според Стойнев съществува пазар за продукцията на "Химко", което гарантирало рентабилността на инвестицията. Съществуват обаче твърдения, че с 35 млн. от заявените 50 млн. лв. държавата ще плати за топлоелектрическата централа в завода, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки. Това опасение постави публично пред правителството депутатът от ГЕРБ и бивш министър Тотю Младенов. За "Ремотекс" енергийният министър твърди, че собственикът на закъсалото ремонтно предприятие – дружеството "Полет 21", иска необосновано висока цена. Междувременно БЕХ обяви, че търси оценител, който да направи "оценка, отразяваща справедливата пазарна стойност" на "Ремотекс". Срокът за подаване на оферти е 6 февруари. "Резултатите от оценката ще бъдат използвани като отправна точка за преговорите със собствениците на компанията", уточниха от икономическото ведомство. Създаването на Енергийната инвестиционна компания не е първият случай, в който държавният холдинг учредява фирма, без да дава разяснения за дейността й. През септември тихомълком БЕХ създаде и Енергиен оператор по измерване и информационни технологии (ЕОИИТ), който наследи по регистрация ликвидираното преди това дружество "Южна връзка". Целта на оператора, отново според Търговския регистър, беше да измерва параметрите на електроенергията, да поддържа измервателни устройства, да изработва графиците с натоварването на енергийната система и да осигурява IT поддържа за другите фирми в структурата на БЕХ.
Източник: Капитал (05.02.2014)

От нас се очаква не просто борса, а борсово обединение през 2014 г. Енергийната борса в България "се случва" от над десет години. С всяка поредна година изпращаме поредния краен срок за стартирането й. Изглежда все пак през 2014 ще станем свидетели ако не на борса, то на поне една издадена лицензия за "борсов оператор", като се има предвид появилите се напоследък кандидати за нея. Електроенергийната борса у нас... През октомври 2013 г. Електроенергийният системен оператор оттегли заявлението си за издаване на лицензия за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ и предизвика множество въпроси дали това не е промяна в политиката на собственика за развитието на вътрешния енергиен пазар. Впоследствие стана ясно, че в правния мир още от май 2013 г. съществува компания, именуваща се Българска енергийна борса АД, която през ноември 2013 г. е внесла заявление в ДКЕВР за получаване на лицензии за организиране на борсов пазар на електрическа енергия и за преносен оператор. Акционерното дружество е с уставен капитал от 50 хил. лв. и с предмет на дейност "организиране на регулиран пазар на енергийни носители, енергия, енергийни сертификати и въглеродни емисии и производните деривати като система за търговия, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на допуснати до търговия, на множество трети страни, в рамките на системата и въз основа на правила, като резултатът е сключване на сделки". Управителният съвет на дружеството се състои от четири физически лица и Енергоремонт Холдинг АД. За момента няма официална информация в акционерния състав на дружеството да участват големи български или чуждестранни компании за производство, пренос и разпределение на електроенергия или чуждестранни борсови оператори. Компанията се представлява от 45-годишния Борислав Лазаров, съсобственик в компании за недвижими имоти и председател на Управителния съвет на неправителственото сдружение "Камара на строителите и енергетиците в България". На 10 януари 2014 г. в Търговския регистър се появи още едно дружество с конкурентен предмет на дейност, а именно: "организиране на борсов пазар за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти като електричество, природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати, като система за търговия, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на допуснати до търговия на регулирания пазар на множество трети страни, в рамките на системата и въз основа на правила, като резултатът е сключване на сделки с тези инструменти. Дружеството е 100% собственост на Българския енергиен холдинг, а в името му ясно личи стремежът да се подчертае формалното му съответствие с европейските изисквания за независимост на пазарния оператор. Българската независима енергийна борса ЕАД е с уставен капитал от 50 хил. лв. В Съвета на директорите ? са Вяра Маринова (36 год.) и Нина Чупарова (31 год.), чийто предишен професионален опит не е известен, а според правноинформационните системи изпълнителният ? директор Константин Константинов (36 год.) е бил в управителните органи на Енемона Ютилитис. На 4 февруари БЕХ ЕАД разпространи съобщение, от което става ясно, че "окончателното прехвърляне на мрежовите активи от НЕК и отделянето на ЕСО като собственик на електропреносната мрежа, ще позволи на дружеството да стартира процеса по сертифицирането му като независим преносен оператор, като последваща стъпка за развитието на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар съобразно изискванията на третия либерализационен пакет". Оповестените до момента намерения на собственика (държавата в лицето на министъра на икономиката и енергетиката) са другата компания, Българска независима енергийна борса, да получи лицензията за пазарен/борсов оператор на електроенергийния пазар, макар и с по-широк и с неясни параметри предмет на дейност - за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти, включително природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати. ...и в Европа Докато в България ставаме свидетели на регистрация на множество компании в надпревара да се нарекат борсов оператор, всъщност Европа очаква от нас не просто борса (колкото и "независима" да е), а борсово обединение през 2014 г. Или по думите на главния секретар на Евроелектрик тен Берге "Ние с нетърпение очакваме в перспектива присъединяването на Иберийски полуостров в средата на тази година (към обединения Северозападен енергиен регион). Въпреки това, ние не трябва да спираме до тук. За други региони като Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа трябва много бързо да стане ясно, кога те ще бъдат готови да се присъединят, за да се изпълни политическият стремеж за осъществяване на Вътрешен енергиен пазар до края на тази година…“ На 4 февруари 2014 обединението на електроенергийните пазари в Северозападния европейски регион оповести успешен реален старт на търговията на електроенергия ден-напред на обща платформа. На 11 юли 2013 г. Румъния и Полша на свой ред решиха да се присъединят към тристранното пазарно обединение на Чехия-Словакия-Унгария, работещи успешно на обща платформа за пазар ден-напред от септември 2012 г. Обичайна практика в много европейски държави е преносните системни оператори да са собственици на енергийните борси. Това е мотивирано от необходимостта да бъдат оптимизирани наличните мрежови капацитети с оглед на пазарните условия, физическите характеристики и ограничения. В по-широк смисъл по този начин се изпълнява важната цел напълно независими и преструктурирани компании да насърчават ефективен, прозрачен и ликвиден пазар. Моделът PCR (Price Coupling of Regions), въз основа на който е осъществено ценово обединение в Северозападния европейски регион, е разработен с цел изчисляване на цените на електроенергията в Европа и разпределение на трансграничния капацитет ден-напред. Този модел се очаква да бъде приложен и при пазарното обединение на Югозападния европейски регион, в който влизат системни оператори и борси от Франция, Испания и Португалия. PCR представлява инициатива на седем европейски енергийни борси - APX, Belpex, EPEX SPOT, GME, Nord Pool Spot, OMIE и OTE. В таблицата по-долу може да бъде проследена собствеността на борсите участвали в разработването на PCR модела. Борса Собственици Nord Pool Spot AS Собственици са норвежкият преносен системен оператор Statnett SF (28,2%), шведският Svenska Kraftnat (28,2%), финландският Fingrid Oyj (18,8%), датският Energinet.dk (18,8%) и операторите на балтийските държави Elering (2%), Litgrid (2%) и Augstsprieguma tikls (AST) (2%). APX Собственици са: TenneT Holding BV (70.84%), който е собственик на датския мрежовия оператор TenneT TSO BV и белгийският преносен системен оператор Elia NV(29.16%) Belpex 100% дъщерно дружество на APX (вж. по-горе) EPEX Структурата на собствеността включва освен преносни, производствени и занимаващи се с търговия на електроенергия компании, също и дружество, управляващо швейцарската борса за търговия на фючърси и опции - Eurex Zurich AG. През април 2011 г. Eurex Zurich AG става мажоритарен акционер в EEX. От своя страна Eurex Zurich AG е дъщерно дружество на Deutsche Boerse AG. Структурата на собствеността на EPEX e следната: 1. 50Hertz Transmission GmbH 2.25% 2Alpiq AGCH 4.50% 3 citiworks AG D 0.25% 4 DB Energie GmbH D 0.50% 5 e&t Energie Handelsgesellschaft m.b.H. A 0.50% 6 E.ON Global Commodities SE D 3.48% 7 EDF Electricite de France F 0.67% 8 Edison S.p.A. I 0.76% 9 EnBW Trading GmbH D 3.30% 10 Enovos International S.A. L 1.00% 11 Eurex Zurich AG CH 62.57% 12 Freistaat Sachsen D 4.51% 13 Iberdrola Generacion, S.A.U. E 0.50% 14 LVV Leipziger Versorgungs- und Verkehrsgesellschaft mbH D 7.38% 15 Mainova AG D 0.31% 16 Morgan Stanley Capital Group Inc. UK 0.50% 17 MVV Energie AG D 0.99% 18 RheinEnergie AG D 0.51% 19 RWE Beteiligungsgesellschaft mbH D 4.35% 20 Stadt Leipzig D 0.01% 21 SWU Energie GmbH D 0.25% 22 UBS AG CH 0.25% 23 VERBUND Trading AG A 0.67% EPEX SPOT базирана в Париж Равен дял в собствеността имат двете енергийни борси Powernext и EEX. GME Gestore dei Mercati Energetici S.p.A. е компания учредена от италианския системен оператор Gestore della Rete di Trasmissione Nazionale S.p.A.” (сега с наименование “Gestore dei Servizi Energetici – GSE S.p.A.) OTE OTE, a.s. – 100% собственост на чешката държава. Чешкото Министерство на индустрията и търговията упражнява контрола по правата на собствеността. http://www.emi-bg.com/index.php?id=1950
Източник: Други (06.02.2014)

до БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ до ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ Жозе Мануел Барозу до ГЛ.ПРОКУРОР НА Р.БЪЛГАРИЯ Сотир Цацаров Ние „Камара на строителите и енергетиците в България“ и „ Българска енергийна борса „АД Представлявани от Борислав Димитров Лазаров , Председател на Управителния Съвет на “Камара на строителите и енергетиците в България”, като учредител на „Българска енергийна борса”АД и Председател на Управителния съвет и представляващ „Българска Енергийна борса”АД, тел.: 0877-112-010 ИНФОРМИРАМЕ Че с решенията си : № Р-205 от 18.12.2013 за издаване на лиценз на „ЕСО“ ЕАД за преносен оператор , Л-422 от 31.03.2013г и О-033 от 31.03.2013г засягащи организатора на борсовият пазар на електроенергия в Р.България . ДКЕВР дерогира Договора за функциониране на ЕС ,Конституцията на Република България както и Закона за енергетиката и подзаконовите му актове и правилници и правила Отказа за лицензиране на обществено контролираното дружество „Българска енергийна борса “АД и издаването на такъв на изцяло притежаваното от „БЕХ „ЕАД – „БНЕБ“ ЕАД нарушава не само Европейското и Българско законодателство и Конституцията на Р.Б. но и е постановено в състав на организираност: Драгомир Стойнев – министър на МИЕТ ,Еленко Божков комисар в ДКЕВР и Константин Валериев Константинов – Изпълнителен Директор на „БНЕБ“ ЕАД С решенията си ДКЕВР е въвлечена в съучастие с публичните изказвания на Драгомир Стойнев от 18.12.2013 г. и на члена на ДКЕВР Еленко Божков от 11.01.2014г , че ще издадат лицензия на дружеството – „Българска независима енергийна борса ”ЕАД … (преди регистрацията му?) – собственост на „БЕХ „ЕАД за което сме сезирали Прокуратурата на Р.Б за търговия с влияние и измама с вх.№ 449-14 от 22.01.2014г. и №553-14 от 27. 01.2014г. Както и с подадените документи с невярно съдържание представени от Константин Валериев Константинов пред ДКЕВР ,за което сме сезирали Прокуратурата на Р.Б с вх.№6 463-14 от 27.03.2014 г. в които се твърди че структурата на персонала е организирана в шест отдела, които по функционален признак се разделят на специализиран персонал, пряко свързан с организиране и развитие на борсовата търговия, администриране на пазара, маркетинг и пазарна интеграция. Разпределението на персонала в дружеството по групи е като следва: - ръководители – 7 броя ; - специалисти – 14 броя; - общо административен и помощен персонал – 7 броя. Справка в НОИ показва че „БНЕБ“ ЕАД има 0 броя назначен персонал…(приложена) -Срещу дружеството „БНЕБ“ ЕАД е в ход исково производство в СГС за де регистрация по ТЗ на основание нарушение на Закона за търговския регистър и неговата обвързаност с „БЕХ“ЕАД е в противоречие с европейските регулации и директиви! -В бизнес плана на „БНЕБ“ ЕАД има „ПЛАН „за закупуването вече платена но неработеща платформа за борсова търговия от „ЕСО„ ЕАД -„ЕСО“ЕАД няма лиценз за преносен оператор отново поради „професионализма“ на ДКЕВР ,която е издала лицензия при бъдещи не настъпили обстоятелства като лицензианта не отговаря на изискванията на нормативна база и дори не е влязла в сила според самото решение № Р-205 от 18.12.2013 г : цитираме : 5. Решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 влизат в сила от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър. (??? … до сега такова няма!) - ЕК отмени и лиценза и на „Булгартрансгаз“ ЕАД на същите основания на които“ ЕСО“ ЕАД никога няма да бъде сертифициран за такъв а именно – принадлежността към вертикално интегрираното предприятие „БЕХ“ЕАД - В Р. България в момента няма нито един независим преносен оператор именно поради пренебрегването на европейските директиви! -„Българска енергийна борса “АД е единственото дружество подало заявление за Независим Преносен Оператор и ….. отговаря на европейските регулации! - 4,2 милиарда лв. са задължения на дружествата в състава на БЕХ ЕАД, като само НЕК ЕАД дължи на НАП над 4 млн. лв. което незнайно защо не довежда до де регистрацията на БЕХ ЕАД и дъщерните му фирми от ДСС на основание чл.176 от ЗДДС - преки последствията от всички тези действия за обществото и държавата България са че по наши сигнали има заведени две процедури от ЕК в ГД „ЕНЕРГЕТИКА“ и ГД „КОНКУРЕНЦИЯ“ – СНАР 2014 00364 и СНАР 2014 00307 Цитираме – „ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО Свободите, които Договорът гарантира на гражданите на Съюза, inter alia, свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предлагане на услуги — са възможни единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители да избират свободно своя доставчик и на всички доставчици — да извършват свободно доставки на своите клиенти. Понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на електроенергия в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално, все още не съществува недискриминационен достъп до мрежата и еднакво ефективно ниво на регулаторен надзор във всяка държава-членка. За да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара при условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим, както и следва да не създава прекалено тежък регулаторен режим за националните регулаторни органи. Вътрешният пазар на електроенергия страда от липсата на ликвидност и прозрачност, което пречи на ефикасното разпределение на ресурсите, предпазването от рискове и навлизането на нови участници на пазара. Съществува необходимост от укрепване на конкуренцията и сигурността на доставките чрез улесняване на интегрирането на нови електроцентрали в електроенергийната мрежа във всички държави-членки, по-специално чрез насърчаване на нови участници на пазара. Доверието в пазара, ликвидността му и броят на участниците трябва да се увеличат и по тази причина трябва да се засили регулаторният надзор над предприятията за доставка на електроенергия. Тези изисквания следва да не засягат действащото право на Общността по отношение на финансовите пазари и следва да бъдат в съответствие с него. Необходимо е регулаторите на енергия и регулаторите на финансови пазари да си сътрудничат, за да могат взаимно да си предоставят възможност за наблюдение на съответните пазари. Единствено отстраняването на стимулите за вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите може да осигури ефективно отделяне. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и неговата независимост от свързаните с доставката и производството интереси, е фективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките. Поради тази причина в своята резолюция от 10 юли 2007г. относно перспективите за вътрешния пазар на газ и електроенергия, европейският парламент посочи отделянето на собствеността на равнище пренос като най-ефективния инструмент, чрез който да се стимулират инвестициите в инфраструктура по недискриминационен начин, равнопоставения достъп на нови участници до мрежата и прозрачността на пазара. Ето защо във връзка с отделянето на собствеността, от държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на преносна система или върху преносна система. Обратно, правото на контрол над преносна система или оператор на преносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или други права по отношение на предприятие за производство или доставка. В тези рамки, предприятие за производство или доставка следва да може да има миноритарно дялово участие в оператор на преносна система или в преносна система“ и нарушава Договора за функционирането на ЕС, в противоречие с разпоредбата на чл.102 от договора, а именно: „Член 102 (предишен член 82 от ДЕО) Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки. Такава злоупотреба в частност може да се изразява в: а) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия; б) ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите; в) прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение; г) поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.” „В Европейския съюз такова поведение не се толерира – ЕК глоби три енергийни борси за антиконкурентно поведение – Френската EPEX Spot и норвежката Nord Pool Spot са глобени с едно решение с общо 6 млн. евро, а румънската OPCOM – с над 1 млн. Евро за антиконкурентно поведение. Ограничаването на конкуренцията може сериозно да подкопае и изкриви пазарите на електроенергия и това може да доведе до неоправдани и ненужни допълнителни разходи за потребителите“. Заявяваме , че пътят който проправяме осигурява ефективност, прозрачност на енергийния пазар в интерес на бизнеса и потребителите и в този смисъл е изцяло в полза на държавността и полза на обществото . Съзнаваме и социалната отговорност на бизнеса, отговорност която се разпознава в последователните ни действия . Бихме желали да постигнем крайната цел – осигуряване на прозрачен , независим и социално ангажиран енергиен пазар в Република България. Борислав Лазаров Председател на УС на КСЕБ и Председател на УС на БЕБ АД
Източник: Други (04.04.2014)

Държавното дружество "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) ще управлява бъдещата енергийна борса, се вижда от решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, публикувано на сайта на институцията. Дружеството е дъщерно на Българския енергиен холдинг. Компанията е получила лиценз за борсов оператор за 10 години. Тя е пресметнала, че за този период ще са й необходими до 597 хил. лв. на година. В БНЕБ ще работят 28 души. ДКЕВР е отхвърлила искането на частната "Българска енергийна борса" за лиценз с мотив "непълен бизнес план". От частната компания в открито писмо изразиха мнение, че така се ограничава конкуренцията в нарушение на европейското и българското законодателство. Компанията е сезирала прокуратурата за търговия с влияние и измама. Потърпевшата компания твърди, че министърът на енергетиката Драгомир Стойнев и членът на ДКЕВР Еленко Божков са обявили публично БНЕБ за притежател на лиценза преди самото дружество да е било регистрирано.
Източник: Дневник (07.04.2014)

Анализ е изготвен от Световната банка в отговор на искане от страна на правителството на България от месец март 2013 г. да се извърши оценка на проблемите и предизвикателства в българския енергиен отрасъл след кризата от месец януари 2013 г. Целта на информацията е да подпомогне правителството при вземането на решения как да се подобри общественото доверие в управлението на енергийния отрасъл, как да се подобри финансовото състояние на отрасъла и как да се предостави необходимата подкрепа за бедните домакинства така, че да могат да си позволят екологично устойчиви и надеждни енергийни услуги. Оценката е изготвена от Световната банка в много кратки срокове, въз основа на данни, предоставени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Националният статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Тази кратка оценка не може да замести един по-подробен анализ, който би предоставил информация и насоки за конкретните стъпки за изпълнение реформи. Според анализа в енергийния отрасъл има големи финансови дефицити, които увеличават условните пасиви на държавата. В информацията се посочва, че в основата на високите разходи е ниското търсене на енергия, слабо регулираният ръст на възобновяемите енергийни източници, злоупотребата със стимули за ко-генерация, дългосрочните договори за закупуване на енергия (ДЗЕ), и неефективните стимули за търговия/износ. В тази връзка обществото в България е загубило доверието в управлението на енергийните дружества и в надзора на правителството върху електроенергийния отрасъл. Според Световната банка, у нас е широко разпространено мнението, че някои държавни служители и ръководители на предприятия имат инвестиции в енергийния отрасъл, което подкопава общественото доверие. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е ненужно ниво на държавен надзор. Бюджетният принос за целеви програми за социално подпомагане възлизат на една трета от нивата през 2003 г. – намаляването на нивото и обхвата на социалните помощи правят енергията недостъпна за бедните, се посочва в анализа. Затова е необходим комплексен пакет от мерки за подобряване на общественото доверие, финансовата жизнеспособност и достъпността на услугите. От Световната банка препоръчват повишаване на авторитета, независимостта и капацитета на енергийния регулатор; премахване на стимулите, водещи до неефективни инвестиции и поведение на търсене на лесна печалба, както и решаване по справедлив начин проблема с финансовите задължения, произтичащи от договорите за закупуване от възобновяемите енергийни източници, ко-генерацията, дългосрочните договори за изкупуване на енергия, както и нереализираните инвестиции. В оценката на Световната банка се посочва още, че управлението на сектор „Енергетика” в страната е усложнено като е уточнено, че държавната собственост през холдинга БЕХ компрометира прозрачното и професионално управление на държавните енергийни предприятия, а държавните активи са оценени неефективно. Отбелязва се също така, че нарастващите държавни задължения се крият, което затруднява оценката на въздействието върху държавния бюджет. Според анализа големият дял от производствения капацитет на предприятия, които "трябва да работят", прави системата недостатъчно гъвкава за постигане на конкурентоспособен и по-ефективен пазар на електроенергия. Като груби нарушения в стимулите от страна на България се посочват продажбите на енергия от страна на ко-генераторите по преференциални цени, а изкупуват обратно по-евтина енергия за собствено ползване. В документа се отбелязва и липса на балансиращ пазар и енергийна борса, затова може да се постигне конкурентен и по-ефективен пазар, но трябва основно да се преосмисли пазарния преход. Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) отбелязва и липса на независимост и капацитет на енергийния регулатор в България – ДКЕВР. Липсата на независимостта на ДКЕВР се аргументира с двете смени на председателя на регулатора за последната половин година, решението за намаляване на цените на тока е било предварително обявено от държавните служители и следваше промяна в Закона за енергетиката, позволяваща намаляване на цените. В същото време ДКЕВР бива обвинявана, но пък няма правомощия за вземане на необходимите политически решения, за да се решат проблемите в електроенергийния отрасъл. Отбелязва се в анализа и това, че някои регулаторни решения са непредвидими и не са напълно разбираеми или подкрепени с прозрачна информация. Световната банка сигнализира за недостатъчния технически и финансов капацитет на ДКЕВР, с които да изпълнява задълженията си. В доклада се дава обяснение, че числеността на персонала е малка – 128 души, имайки предвид обхвата на дейностите, които включват електричество, газ и води, а около 15 са експертите, които покриват сектор „Електричество”. Бюджетът е недостатъчен и на предпоследно място по размер на един зает в Европа, като в същото време бюджетът е част от централния бюджет и не е отделен и защитен. Подчертава се липсата на основни регулаторни принципи – това са рамка на счетоводните стандарти за регулирани комунални услуги, бенчмаркинг на разходите за регулирани комунални услуги, напр. генериране, пренос и разпределение, а разпределението на квоти за регулирания пазар не се базира на принципа за ефективност.
Източник: Други (12.08.2014)

Общественият доставчик "Булгаргаз" се задъхва и не успява да финансира дейността си. Заради това дружеството продължава да "изяжда" капитала си, докато търси заем за текущите си нужди. На 15 август капиталът на дружеството е бил намален с малко повече от 50 милиона лева до 206.2 милиона лева, показа справка във фирмените регистри. Причината за това е, че "Булгаргаз" трябва да покрие част от финансовите си загуби. Към тази мярка се прибягва за трети пореден път в последните години. С това Съветът на директорите временно е затапил една от дупките в компанията - решено е било загуба от минали години в размер над 98.2 милиона лева да бъде покрита от нетната печалба, която надхвърля 62.1 милиона лева, и от резервния фонд на дружеството в размер над 36 милиона лева. През 2012 г. на "Булгаргаз" отново се наложи да намали капитала. Тогава с решение на бившия икономически министър от ГЕРБ Делян Добрев капиталът на обществения доставчик бе намален със 72.7 милиона лева. През 2011 г. "орязването" бе с 65 милиона лева. "Булгаргаз" е само една от фирмите под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ), при които в последните седмици текат промени в капитала. Само преди два дни стана ясно, че проектната компания "Южен поток - България" е увеличила капитала си до 397.6 милиона лева, 191 милиона от които са внесени от българската страна въпреки изричната забрана на служебния икономически министър Васил Щонов. С толкова се включиха и руснаците, които участват наравно с България в проектната компания. Освен това холдингът е увеличил капитала на "Мини Марица-изток" от 68.7 на 69.8 милиона лева. В последните дни на кабинета "Орешарски" БЕХ е увеличил и капитала на АЕЦ "Козлодуй" с 11.1 милиона лева до 165.6 милиона лева. Не е ясно дали това има връзка с подписаното акционерно споразумение с "Уестингхаус". Увеличение, но от около 1.6 милиона лева, ще има и за "ТЕЦ Марица-изток 2", която в момента е с капитал от 38.5 милиона лева. До вчера обаче решението все още не бе вписано официално, а е в режим на изчакване. На такъв етап е и промяната за Първа атомна. От БЕХ обясниха за в. "Сега", че увеличението на капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2", "Козлодуй" и "Мини Марица- изток" е извършено с остатъка от печалбата за 2013 г. след разпределяне на дивиденти. Целта е постигане на по-стабилна капиталова база за дружествата. За "Булгартел" обаче промяната е с отрицателен знак. За дейността на фирмата в последно време не се чува почти нищо, тя е и една от най-малките под шапката на БЕХ. На 14 август капиталът на "Булгартел" е намален от 11.5 на 8 милиона лева. Няма промяна в капитала на другите дъщерни компании на холдинга - Националната електрическа компания, ЕСО, Електроенергийната инвестиционна компания и Българската независима енергийна борса. ВЯТЪР НА ПРОМЯНАТА Депутатът от ГЕРБ Андон Андонов, който бе член на енергийната комисия в парламента, вече е в ръководството на държавните "Мини Марица-изток". В сряда той е бил вписан като член на Съвета на директорите на компанията на мястото на бившия председател на общинския съвет в Казанлък Васил Самарски. Освен Андонов в Съвета на директорите са Георги Златев и вече бившият шеф на БЕХ Георги Христозов.
Източник: Сега (22.08.2014)

България следва норвежкия модел на електроенергийна борса, защото Норвегия е много напреднала в това отношение. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на среща с посланика на Кралство Норвегия в България Нейно превъзходителство г-жа Тове Скарстейн. По думите на министър Добрев българското правителство работи активно за отваряне на енергийния пазар в страната. По Норвежкия финансов механизъм е подписан и финансов меморандум към програмна област "Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници". В рамките на програмата е включен и проектът "Създаване на европейска енергийна борса", чиято финансова помощ е на стойност 1.3 млрд. евро. По думите на министър Добрев прилагането на Норвежката програма в България е успешно и ще продължи осъществяването на съвместни проекти за насърчаване на зелените индустрии и възобновяемите енергийни източници ще продължи. Посланик Скарстейн представи и възможностите за използване на грантова схема в размер на 13 милиона евро, насочена към зелената индустрия. Цел на програмата е подпомагане на бизнеса. По думите на посланик Скарстейн сътрудничеството между двете страни в сферата на инвестициите и търговията се развива през последните години и съществува сериозен потенциал за задълбочаване на търговско-икономическите отношения. Според нея страната ни разполага с отлични възможности за износ на висококачествени вина и хранителни стоки в Норвегия.
Източник: Дарик радио (01.09.2014)

ядрения експерт Йордан Йорданов - първия изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" след отделянето й от НЕК, сега управител на консултантската агенция "Нуклеон". - Г-н Йорданов, кои са основните причини за трагичното състояние на енергетиката? - България е една от малкото страни в Европа, която има свръхпроизводство на електроенергия. Това се дължи преди всичко на факта, че нашата промишленост рухна и от 50 и няколко милиарда кВтч електроенергия, сега потребяваме под 30 млрд. При този огромен излишък на еленергия, ако имаме либерализиран пазар, т.е. ако имаме работеща електроенергийна борса, бихме имали и нормална пазарна цена на тока. Така че главният резултат от нашето свръхпроизводство е, че цената на тока е абсолютно нереална. Проблемът е, че някои хора не искат тази цена да се нормализира, докато други, като министъра на енергетиката и министър-председателя на служебното правителство, вече говорят за повишаване цената на тока. - Но пък имаме производство на скъпа електроенергия, която се изкупува преференциално по дългосрочни договори и чийто дял все повече натежава в енергийния микс. - Да, на пазара има и собственици на слънчеви, вятърни и други ВЕИ, които са инвестирали огромни средства, след като държавата ги е излъгала, като е подписала с тях дългосрочни договори да изкупува произведената енергия. Тези хора може би имат право, като казват - ние сме инвестирали, сключили сме договори за изкупуване и си искаме парите. Същото се отнася и за собствениците на онези два ТЕЦ-а в "Марица-изток", за които се казва, че уж са американски, да твърдят - ние имаме твърди договори - плащайте. Да, тези централи вдигат цената на тока, но не са виновни инвеститорите, а политиците. - И изходът е вдигане цената на тока? - Не. Изходът е един - създаване на електроборса и пълна либерализация на пазара. Като паралелно с електроборсата трябва веднага да заработи и газова борса. Защото ако има газова борса у нас, конкуренцията ще доведе до падане цените на енергоносителите. Сега битовото потребление на газ у нас е нереално ниско, а на ток - уникално високо. - Но ние нямаме диверсификация на газовите доставки - нито на източниците, нито на пътищата. - Ако създадем газова борса, газ ще дойде - независимо дали по "Южен поток" или чрез интерконекторните връзки. Само че у нас пак има една групичка хора, които не искат това да стане. Част от тях вече са склонни на компромис. Защо не либерализираме пазара за 50% от тока, както направиха финландците, а останалите 50% - да се продава с квоти? - Но нали и сега имаме балансиращ пазар? - Само не споменавай думата "балансиращ"! Има само едно истинско понятие и то е електропазар, на който търсенето и предлагането става на борсата. Понятия като "балансиращи", "дневни", "нощни", "сутрешни", "вечерни", "делнични", "празнични - това са само думи. Трябва всички да седнат на масата и да намерят взаимноизгодния компромис. Всички ще понесат загуби, но аз гарантирам, че ако се направи електроборса, цените на тока ще паднат. На пазара ще излязат евтините производители и ще убият скъпите. Например АЕЦ "Козлодуй" ще излезе на борсата и ще удари всички останали. ВЕЦ-овете ще се завъртят, тъй като има много вода. - А соларните, ветрогенераторните, американските и пр. централи? - Ще отидат на кино! Другият изход е да се направи разделение между вътрешния и външния пазар. Двете частни централи в "Марица-изток" да работят за външния пазар. Но по-добре е да изнасяш евтиния ток от АЕЦ, който позволява по-висока норма на печалба, отколкото от други централи с малка печалба. Не енергиен борд, а свръхборд да направят, не заработи ли електро- и газова борса, нещата ще продължават така. - Кой е най-прекият път за излизане от това състояние на електроенергетиката? - Пътят не трябва да се търси в посока натоварване на потребителите с високи цени на тока, за да изплащат те задълженията на НЕК. И НЕК, и АЕЦ "Козлодуй" са държавни, и двете имат лицензи за продажба на електроенергия, но само НЕК купува и продава ток, а АЕЦ - не. Защо АЕЦ "Козлодуй" дава 60% от произведената енергия на НЕК по регулирани, т.е. - занижени цени, а само 40% му остават за продажба на големите консуматори, с които има директни договори, и съвсем малки количества изнася навън? НЕК играе и на регулирания, и на свободния пазар, а от АЕЦ купуват посредници и продават и на предприятията, и за износ, т.е. АЕЦ не печели от евтиния си ток. Защо АЕЦ не си активира лиценза за търговия с ток, защо не продава директно, а чрез посредници? Така загубите от регулирания пазар ще ги навакса от свободния. - Такива са правилата на ДКЕВР. - ДКЕВР е социалистическа организация и трябва да бъде закрита в тази си част. Регулаторът би трябвало да определя единствено таксите за достъп и пренос, но не и цените за изкупуване на тока от централите. - Чуват се гласове за отлагане срока на либерализацията, за да може цената на регулирания пазар да догони тази на свободния. - Това е грешка! За да се спре разрухата на НЕК, трябва веднага да се пристъпи към либерализация на електропазара. Другото, което веднага трябва да се направи, е енергийната стратегия. Тя трябва да бъде документ, подобен на конституцията - за поне 50 години напред. И да е разделен на три периода - за 10, за 20 и за 20 г. Промяна трябва да се разрешава за първия период - само веднъж, на 5-ата година, за втория - на 15-ата, а третият, най-дългият период, да не се пипа. - Имаме ли нужда от нови мощности? - Преди да отговоря, искам да направя уговорка - да заменим думата "нови" със "заместващи". Не може една държава със свръхпроизводство, която не е казала кога ще приключи то, да иска да строи нови мощности! Важно е да запишем в новата енергийна стратегия докога ще поддържаме свръхпроизводство. А за ВЕИ трябва да кажем - да, ние ще постигнем 27% дял на енергията от ВЕИ до 2030 г., както е заложено в Рамковия пакет "Енергетика и климат 2030", но до еди-коя си година трябва да имаме мощности, с които ще компенсираме тези ВЕИ и ще покриваме пазара с евтин ток, както и че ще постигнем такъв дял на ВЕИ само ако се освободи пазар за техния ток. Аз съм убеден, че срокът за експлоатация на V и VI блок в "Козлодуй" ще бъде удължен най-много с 10 г., и то ако за модернизацията им се вземе кредит от западни банки, както направихме навремето. И което индиректно ще означава, че Брюксел разрешава експлоатацията им още 10 г. - Не може ли модернизацията да се направи със собствени средства на централата? - Този вариант е неизгоден, тъй като ще вдигне цената на тока. Затова отсега АЕЦ трябва да заяви интерес пред банките за получаване на кредит. По тази схема - с кредити от американска, западна и руска банка, правихме модернизацията на V и VI блок за 560 млн. евро, която приключи успешно. Много е важно сега, когато се прави програмата за нова модернизация, в нея да не се включват прищевки и екстри. Една от екстрите, против която съм, е повишаването на мощността им с 4%, и то на фона на свръхпроизводство. Това означава да се въведе в експлоатация ново руско ядрено гориво и нов електрогенератор. Ако някакви причини налагат смяната на електрогенератора - добре, но ако е само за повишаване на мощността с 4% - не е оправдано. Програмата за модернизация не трябва да надхвърля 250 млн. евро. За модернизацията на двата блока вече бяха похарчени 560 млн. евро. За да на се натоварват потребителите, е добре максимална част от тази сума да бъде кредит от западни и руски банки.
Източник: Стандарт (19.09.2014)