Р Е Ш Е Н И Е No Л - 422 о т 31 .03.2014 г. Д Ъ Р Ж АВНАТА К ОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ на закрито заседание на 31.03.2014 г ., след като разгледа преписка, образувана по заявление с вх. No Е - ЗЛР - Л - 1 от 13.01.2014 г. от „ Българска независима енергийна борса ” Е АД , събраните данни и доказателства при проведен ото на 21.03 .2014 г. открито заседание и доклад с вх. No Е - Дк - 107 от 17.03 .2014 г. , у с т а н ови с л е д н о т о: Административното производство е образувано по заявление с вх. No E - ЗЛР - Л - 1 от 13.01 .201 4 г. от „Българска независима енергийна борса” Е АД за издаване на лицензия за дейността „ организиране на борсов п азар на електрическа енергия” на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Във връзка с разглеждане на заявлението н а основание чл. 37, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на не йната администрация ( УПДКЕВРНА ) , със заповед No З - Е - 23 от 22.01.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ( ДКЕВР ) е сформирана работна група . При извършената проверка на заявлението и приложенията към него, от формална с трана беше констатирано, че те отговарят на изискванията на Наредба No 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ( Наредбата ). Назначен ата с ъс з аповед No З - Е - 23 от 22.01 .201 4 г. работн а груп а е извършил а анализ на представените от дру жеств ото данни и документи. Резултатите от този анализ са отразени в доклад с вх. No Е - Дк - 1 07 от 17.03.2014 г. , който е приет от ДКЕВР с решение по Протокол No 37 от 17.03. 2014 г., т. 2 . В изпълнение на разпоредб ата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗЕ е проведен о о ткрито заседание на 21.03 .2014 г. и на „Българска независима енергийна борса” АД е предоставен срок за представяне на становищ е . Дружеството не е представило становище в ДКЕВР . След обсъждане и анализ на всички събрани в хода на административното произво дство данни и доказателства, комисията приема за установено следното: При преценка на основателността на заявлението за издаване на лицензия за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ комисията, по силата на чл. 40 ал. 1 т. 1 от ЗЕ, следва да установи дали заявителят е лице, регистрирано по Търговския закон, както и дали притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативни изисквания за осъществяване на д ейността по лицензията. „Българска независима енергийна борса” ЕАД e търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, видно от представеното Удостоверение за актуално състояние с изх. No 20140110153955 от 10.01.2014 г. е еднолично акционерно дружество с ЕИК 202880940, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания със 2 седалище и адрес на управление: Р България, гр. София, област София, община Столична, район Оборище, ул. ”Веслец” No 16. Предвид изложените по – горе факти, заявител ят отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗЕ да бъде юридическо лице, регистрирано по Търговския закон. „Българска независима енергийна борса” ЕАД има следния предмет на дейност: организиране на борсов пазар за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти като електричество, природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати, като система за търговия, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на допуснати до търговия на регулирания пазар на множество трети страни, в рамките на системата и въз основа на правила, като резултатът е сключване на сделки с тези инструменти. Капиталът на дружеството е в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, разделен на 5 000 (пет хиляди) обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 10 (десет) лева всяка. Едноличен собственик на капитала е „Български енергиен холдинг” ЕАД с ЕИК 831373560. Дружеството се управлява по едностепенната система на управление със Съвет на директорите в състав : Константин Валериев Константинов - изпълнителен директор , Нина Томова Чупарова и Вяра Людмилова Маринова. Видно от представените декларации от членовете на Съвета на директорите Константин Валериев Константинов, Нина Томова Чупарова и Вяра Людмил ова Маринова се установява, че същите не са лишавани от правото да упражняват търговска дейност и не са осъждани с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството. Следователно издаването на лицензия няма да е в противоре чие с чл. 11, ал. 2, т. 2, букви „а” и „б” от Наредбата No 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Видно от представените декларации от Константин Валериев Константинов, в качеството му на изпълнителен директор на „Българска независ има енергийна борса” ЕАД се установява, че дружеството не е в производство по несъстоятелност, не е обявено в несъстоятелност и не е в ликвидация. Следователно издаването на лицензия няма да е в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 2, буква „в” от Наредбата No 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Видно от представената декларация от Константин Валериев Константинов, в качеството му на изпълнителен директор на „Българска независима енергийна борса” ЕАД се установява, че на дружеството не е отнемана лицензия за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ или срокът по чл. 59, ал. 4 от ЗЕ е изтекъл. Следователно издаването на лицензия няма да е в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 2, буква „г” от Наредбата No 3 от 21.03 .2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Видно от представената декларация от Константин Валериев Константинов, в качеството му на изпълнителен директор на „Българска независима енергийна борса” ЕАД се установява, че на дружеството не е издава н отказ да се издаде лицензия за „организиране на борсов пазара на електрическа енергия“. Следователно издаването на лицензия няма да е в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 2, буква „д” от Наредбата No 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енерге тиката. Предвид изложените по - горе факти следва , че издаването на исканата лицензия няма да е в противоречие с разпоредбите на чл. 40, ал. 4, т. 1, 2 и 3 от ЗЕ. Изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ за наличие на вещни права на заявителя върх у енергийния обект, както и доказателства, че същият отговаря на 3 нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда, са неприложими в настоящата хипотеза, тъй като при осъществяването на дейността “организиране на борсов паз ар на електрическа енергия ” липсва енергиен обект. Срокът на лицензията, за който кандидатства заявителят, е 10 (десет) години. П редложения срок отчита перспективите в развитието на пазара на електрическа енергия в България, който в момента се намира в пр оцес на либерализация. Според д ружеството този срок е необходим и обоснован за реализация на намеренията му, а именно повишаване на прозрачността на пазар и насърчаване на конкуренцията. Дружеството счита, че предложения срок е оправдан с оглед на утвържда ване на борсовия пазар на електрическа енергия като допълнителна възможност за търговските участници да търгуват въз основа на пазарни принципи. Комисията приема аргументите на дружеството и счита предложения срок за обоснован. Относно наличието на технич ески и материални ресурси, както и на човешки ресурси и опит за осъществяване на дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия”: „Българска независима енергийна борса” ЕАД предвижда да използва техническите и материални ресурси на „Елек троенергиен системен оператор” ЕАД („ЕСО“ ЕАД ) без това да пречи на упражняването на дейността на последния. В тази връзка между двете дружества е сключена Двустранна спогодба No 01 - ЦУот 10.01.2014 г., която включва следните договорености: - чрез договор „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ще предостави на „Българска независима енергийна борса” ЕАД необходимите за дейността технически и материални ресурси. - с оглед техническата осигуреност на заявителя във връзка с осъществяване на дейността, „Елект роенергиен системен оператор” ЕАД се задължава да отдели, настрои и предостави модула Организиран пазар „ден напред” (електроенергийна борса), който е част от информационната система за администриране на пазара на електрическа енергия. В посочената двустр анна спогодба е предвидено „Българска независима енергийна борса” ЕАД да използва експертна подкрепа от квалифициран персонал на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД без това да пречи на упражняването на дейността на последния. Мотивите на заявителя за това, са обосновани с факта, че „ЕСО“ ЕАД притежава квалифициран персонал за изпълнение на лицензионната дейност „организиране на борсов пазар на електрическа енергия”, доколкото „ЕСО“ ЕАД е осъществявало тестовата работа и е администрирало пазара на елект рическа енергия в периода юли 2010 г. до момента . „Българска независима енергийна борса” ЕАД е представило данни за управленската и организационна структура, както и данни за образованието и квалификацията на ръководния персонал, и данни за числеността и квалификацията на персонала, зает в упражняване на дейността, подлежаща на лицензиране. Структурата на персонала е организирана в шест отдела, които по функционален признак се разделят на специализиран персонал, пряко свързан с организиране и развитие на борсовата търговия, администриране на пазара, маркетинг и пазарна интеграция. Разпределението на персонала в дружеството по групи е като следва: - ръководители – 7 броя ; - специалисти – 14 броя; - общо административен и помощен персонал – 7 броя. 4 От изложени те факти и обстоятелства комисията приеме, че „Българска независима енергийна борса” ЕАД отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЕ за наличие на техническа и материална осигуреност, и човешки ресурси и организационна структура за осъществяване на дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия” . Финансово - икономически аспекти на представения бизнес план на „Българска независима енергийна борса” ЕАД за периода 2014 – 2018 г. Инвестиционната програма на дружеството предвижда ст артиране на дейността през 2014 г. Заложени са средства за придобиване/обновяване на системата за търгуване на електрическа енергия, което от своя страна ще доведе до по - ефективна работа на борсовия пазар. През 2016 г. дружеството предвижда разширение н а модула чрез закупуване на платформа за "market coupling", чрез която ще има възможност да се организира борсов пазар в рамките на деня. Планираните инвестиции за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ в периода 2014 г. - 2018 г . са на обща стойност 1 397 хил. лв. През 2014 г. дружеството предвижда извършването на 717 хил. лв. инвестиционни разходи, като основен дял имат инвестициите в нематериални активи, свързани с придобиване/актуализиране на платформа за MMS и търговия – на с тойност 613 хил. лв. Вторият етап, свързан с извършване на значителни инвестиционни разходи е през 2016 г., когато „Българска независима енергийна борса” ЕАД предвижда стартирането на процеса за обединяване на пазарите, или т.нар. „ m arket coupling“. Дружес твото очаква стойността на платформата да възлезе на 600 хил. лв. „Българска независима енергийна борса” ЕАД предвижда стартиране на дейността със собствени и привлечени средства под формата на вътрешно фирмен кредит. Доказателство за това е и представено то гаранционно писмо от „Български енергиен холдинг“ ЕАД, в което, в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Българска независима енергийна борса” ЕАД гарантира, че ще предостави финансови средства на дъщерното си дружество, чрез увеличение н а капитала или чрез предоставяне на търговски заем, в размер съгласно прогнозните парични потоци в представения бизнес план, във връзка с осъществяване на дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия”. Дружеството предвижда чрез оператив ната дейност по организиране на борсовия пазар на електрическа енергия да се акумулират достатъчно средства, които да обезпечат лицензионната дейност. Средствата ще се акумулират посредством определените такси за участие на борсовия пазар, платими за всяка транзакция според обема на закупеното или продадено количество електрическа енергия и от приходи от постоянна годишна такса, дължима от всеки регистриран участник. Финансов анализ на база прогнозни годишни финансови отчети на „Българска независима енерги йна борса” ЕАД за периода 2014 г. – 2018 г. Съгласно представените прогнозни финансови отчети за периода 2014 – 2018 г., очакваният финансов резултат от дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия” преди данъчно облагане е печалба с тем п на нарастване, както следва: 5 Показатели 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. Общо приходи от дейността, хил. лв. 422 598 674 763 868 Общо разходи от дейността, хил. лв. 381 525 597 441 449 Финансов резултат, хил. лв. 42 73 77 322 419 Очакваните от „Българска независима енергийна борса” ЕАД годишни приходи от дейността по организиране на борсов пазар на електрическа енергия за периода 2014 - 2018 г. също следват темп на увеличение в резултат на нарастващите обеми търгувана през борсата електрическа енергия. Те са формирани на база прогнозната нетна генерация в пазарната зона от прогнозния електроенергиен баланс. Разработената прогноза е за продажба на борсовия пазар на количества от 4 093 885 MWh през 2014 г. до 8 533 727 MWh през 2018 г. Прогнозат а за 2014 г. стартира с около 9% от общата нетна генерация за търговия на борсовия пазар, като се предвижда възможността за сключване на сделки „ден напред“, сделки на „годишна, месечна и седмична база“. През 2016 г. се предвижда стартиране на сделки „ден за ден“, като по този начин, ще се осигуряват всички условия за обединение на българския с регионалните борсови пазари. В края на прогнозирания период дружеството очаква обемът на търгуваната енергия на борсовия пазар да достигне 19% от общата генерация. Структурата на прогнозата за продажба на електрическа енергия на борсовия пазар, предвижда продажба на количества енергия „ден напред”, които съставляват средно около 34%. Продажбата на количествата електрическа енергия търгувани по годишни, месечни и сед мични договори за периода на бизнес плана съставляват средно около 66%. Върху така изчислените прогнозни количества „Българска независима енергийна борса” ЕАД предвижда такса за транзакция в размер на 0,10 лв./MWh., както за закупените, така и за продаден ите количества електрическа енергия. Таксата ще се начислява върху всяка транзакция, независимо от нейната посока (покупка или продажба). При стартирането на борсовия пазар на електрическа енергия за участниците не се предвижда еднократна такса за регистра ция, но дружеството планира да събира годишна фиксирана такса в размер на 500 лв. При формиране на приходите дружеството е направило следните допускания: Показатели 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. Производство на електрическа енергия в страната MWh 43 123 300 43 338 917 43 772 306 44 428 890 44 895 393 Продажба на електрическа енергия на борсовия пазар, в т.ч. MWh 4 093 885 5 847 986 6 603 989 7 489 709 8 533 727 Показатели 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. Продажба на електрическа ене ргия MWh 2 156 165 2 166 946 2 188 615 2 221 445 2 244 770 6 "ден напред" Продажба на електрическа енергия "ден за ден" ?? (?)????? (?)(?)?(?)?? (?)(?)???? Продажба на електрическа енергия по годишни до говори ?? ???(?)???(?) ???????? ????(?)??(?)? ????????? ???? ?(?) ? Продажба на електрическа енергия по месечни договори ?? ???? ????? ????(?)? ??????? (?)? ??? Продажба на електрическа ене ргия по седмични договори ?? ?(?)? ???(?) ????(?) ?????(?) ? ????? Такса за транзакция лв./ ?? ††? ?? ?? ?? ?? ?? Приходи от такса за транзакция хил. лв. ?? ? ? ? ? ? ?? Годишна фиксирана такса за участие хил.лв. ? ? ? ? ? Общо приходи от дейността хил. лв. 422 598 674 763 868 Очакваните от „Българска независима енергийна борса” ЕАД годишни разход и за дейността по организиране на борсов пазар на електрическа енергия , по икономически елементи , за периода 201 4 г. - 201 8 г. , са представени в таблицата по - долу: Показатели Мярка 2014 2015 2016 2017 2018 Разходи за материали хил.лв 0, 8 0, 8 0, 8 0, 8 0, 8 Разходи за външни услуги хил.лв 10 10 10 10 10 Разходи за амортизации хил.лв 19 7 33 4 398 234 234 Разходи за персонал хил.лв 14 2 14 9 156 164 172 Други разходи хил.лв 31 31 31 31 31 Общо разходи за дейността хил.лв 38 1 52 5 59 7 44 1 44 9 Прогнозираните ра зходи по икономически елементи са обосновани от дружеството, както следва: - разходи за материали , необходим и за осъществяване на дейността; - разходите за външни услуги , които включват: разходи по изготвяне на информационната платформа и търговската марка , необходими за стартиране на борсовия пазар ; разходи по придобиване и поддържане на лицензията , съобразени с тарифата на таксите на ДКЕВР и други външни услуги; - разходите за амортизации са изчислени при прилагането на линеен метод. От 7 данните в табли цата е видно, че разходите за амортизации зависят от периода на извършените инвестиции при започването на работата на енергийната борса и при нейното развитие за периода на бизнес плана, което води до увеличаване или намаляване на общите разходи за дейност та. През 2014 г. е планиран за закупуване и внедряване на система MMS - модул „ден напред“, а през 2016 г. платформа за „Мarket coupling“, което води до увеличен размер на амортизационни отчисления ; - средствата за работна заплата са формирани съгласно в ътрешни правила за работната заплата в дружеството по определени показатели; - „други разходи”, включват разходи за обучения, такси за участия в международни организации, участия в международни форуми и конференции, директно с вързани с лицензионната дейн ост. Балансовата стойност на прогнозните дълготрайни активи намалява от 521 хил.лв. за 2014 г. на 273 хил. лв. през 2015 г., в следствие на начислените амортизации. Поради инвестиции през 2016 г. стойността им отново нараства до 554 хил. лв. и намалява в к рая на разглеждания период на 339 хил. лв. Текущите активи следват тенденция на увеличение, освен през 2016 г. в резултат на прогнозираното увеличение на паричните средства и еквиваленти, и търговските вземания. По отношение на капиталовата структура друж еството прогнозира поетапно увеличение на собствения капитал, вследствие увеличение на стойността на неразпределената печалба. За периода на бизнес плана дългосрочните задължения намаляват и са формирани изцяло от пасиви по отсрочено финансиране. Краткоср очните задължения нарастват за разглеждания период, вследствие на увеличение на данъчни и други задължения. В тази връзка общата ликвидност за периода 2014 г. - 2018 г. е висока, което е индикатор, че дружеството ще разполага със свободни оборотни средства за обслужване на текущите си задължения. Извършеният анализ на представения прогнозен паричен поток за периода 2013 г. – 2017 г. показва, че свободните парични средства на „Българска независима енергийна борса” ЕАД в края на всяка една година са положите лни стойности, като нарастват съответно от 147 хил.лв. на 824 хил.лв. Въз основа на всичко гореизложено комисията счита, че „Българска независима енергийна борса” ЕАД ще притежава финансови възможности и ще разполага с необходимия паричен ресурс за период а на бизнес плана 2014 г. - 2018 г. за осъществяване на дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия”. Предвид гореизложеното и на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ З А ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ Р Е Ш И: 8 Издава на „Българска независима енергийна борса” Е АД, с ЕИК 202880940 , лицензия No Л - 422 - 11 от 31.03.2014 г. за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ , за срок от 10 ( десет ) години, приложе ние и неразделна част от това решение . Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боян Боев и.д. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Мариела Цанкова
Източник: Фирмена информация (31.03.2013)

"Българският енергиен холдинг" (БЕХ) е създал ново дъщерно дружество с предмет на дейност организиране на борсов пазар за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти като електричество, природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати. Фирмата "Българска независима енергийна борса" е регистрирана в Търговския регистър в петък с капитал от 50 хил. лв., внесен в Българската банка за развитие. За неин изпълнителен директор БЕХ е назначил 35-годишния Константин Константинов, за председател на Съвета на директорите е избрана 30-годишната Нина Чупарова, а член на борда е 29-годишната Вяра Мартинова, сочат данните в Търговския регистър. Решението на БЕХ за създаването на новото дружество е от началото на декември. Очаква се то да поиска лиценз за борсова търговия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), което на практика променя досегашното намерение "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), също от групата БЕХ дружество, да е оператор на бъдещата борса на търговия с ток. Тя се подготвя от трето поредно правителство и само преди ден министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че борсата за ток ще заработи през 2014 г. Вероятно заради коригираната концепция за енергийна борса, която да е посредник за сделки не само за ток, но и с газ, парникови емисии, въглища и сертификати за производство на енергия по екологичен начин, ЕСО доста неочаквано изтегли в началото на ноември от ДКЕВР внесеното заявление за издаване на лиценз за търговия с електроенергия. Мотивът бе, че регулаторът прекалено се забавя с разглеждането му. Сега става ясно, че причината по-скоро е била прехвърлянето на отговорността за борсата на друго дружество, а ЕСО, чието разделяне от "Националната електрическа компания" (НЕК) още не е приключило, да си остане чист мрежов оператор. Възможно е и промяната в намеренията да е предприета именно заради забавянето по прехвърлянето на преносната мрежа от активите на НЕК в ЕСО, което се изисква от Европейската комисия и докато не приключи не може да тръгне борсата за ток, според коментари на представители на ЕСО през ноември. Въпреки че в първите дни на новата година ЕСО получи от ДКЕВР лиценз за преносен оператор като част от стъпките за отделянето му от НЕК, все още процесът не е завършил, тъй като банките-кредиторки на НЕК имат известни възражения срещу финансовия модел за преструктурирането на двете дружества, обясни пред Mediapool зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов. По думите му планът за преструктуриране на НЕК и ЕСО, който бе изготвен изцяло от експерти на БЕХ след прекратяването на договора с наетия за разделянето консултант, предвижда кредитите на НЕК, които са обезпечени с преносната мрежа, да се поемат от ЕСО. Става въпрос за дължими около 300 млн. лв., чието преструктуриране ще се обсъди отново на 15 януари на среща с представители на банките кредитори, сред които и Европейската банка за възстановяване и развитие, посочи Айолов. Той обаче не се ангажира с коментар какво ще е разпределението на тази сума между двете дружества. При обявяване на конкурса за избор на консултант по разделянето на НЕК и ЕСО в края на 2011 г. бе посочено, че кредитите, които трябва да се преструктурират, са за 483 млн. евро. В тях обаче влизаше и заемът от 250 млн. евро за подготовката на строежа на АЕЦ "Белене", който бе върнат на два транша с пари от БЕХ. Сред посочените тогава задължения на НЕК към банките влизаха и теглените от НЕК около 68 млн. евро заеми за модернизация и развитие на електропреносната мрежа, която сега ще стане собственост на ЕСО. 160 млн. евро дължеше електрическата компания на "Креди Суис" за взетия кредит за строежа на хидровъзел "Цанков камък", който остава в активите на НЕК, но вероятно част от него вече е погасена по предоставените от зам.-министъра данни за дължимите към момента заеми.
Източник: Медия Пул (10.09.2013)

Председателят на ДКЕВР Анжела Тонева е разпоредила документите да се разгледат бързо и да се установи дали може да бъде издаден лиценз. Регистрираната преди шест месеца компания „Българска енергийна борса“ е кандидатствала за лиценз да оперира енергийната борса в България. Заявлението е подадено в енергийния регулатор на 1 ноември. Преди месец Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ненадейно се отказа да създава борса. Председателят на регулатора Анжела Тонева е разпоредила документите да се разгледат бързо и да се установи дали може да бъде издаден лиценз. Борсовата търговия трябва да повиши конкуренцията на пазара и да позволи неговото освобождаване, така че регулираният сегмент да намалее, а разходите за работата на енергийната система да бъдат осветлени. В момента на пазара се търгува само с дългосрочни договори, а дериватите са непознати, припомня „Капитал daily“. „Българска енергийна борса“ е с капитал 50 000 лв., а нейни учредители са „Енергоремонт холдинг“ (свързана с Богомил Манчев), която държи 30% от акциите, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков, който притежава 49%. Жеков е собственик на две фирми, които според регистрацията им се занимават със строителство и транспорт в Сливен. В надзора на компанията участва и Асен Бабански, чиято фирма Би Ар Ди е свързана с финансово-брокерска къща „Фина-С“ (собственост на „Бромак“ на банкера Цветан Василев). „Очакваме решението на ДКЕВР. Ние сме отворена структура и към други акционери“, поясниха за „Капитал Daily“ от „Българска енергийна борса“. Според съобщението кандидат-операторът на енергийния пазар се ползва с подкрепата и на европейската борса European Power Exchange (EPEX SPOT) и на три италиански компании. От „Българската енергийна борса“ твърдят, че имат разработени практики за организиране на борсов пазар на електроенергия и енергийни деривати, които са доказани в Европейския съюз. В момента се водят преговори с френската IT компания Atos, която може да достави софтуерната платформа, чрез която да се сключват сделките. „Ние подкрепяме борсите в Европа и всеки друг инструмент, който подобрява работата на пазара. В този случай нямаме нищо общо с конкретната компания, която е нова на пазара“, каза за „Капитал Daily“ Ася Гекова, представител на италианската компания Edison в България. Другата цитирана компания в прессъобщението на „Българска енергийна борса“ – European Power Exchange, също категорично отрече пред „Капитал Daily“ да има нещо общо. Случаят доста напомня за Global Power Consortium, които се опитваха да купят проекта за АЕЦ „Белене“ и които твърдяха, че зад тях стоят солидни играчи в ядрения бранш. По-късно две от тези компании – Exelon и Sargent&Lundy, категорично отрекоха да са чували за инвеститора. Новият кандидат за борсата изненада и бранша. „Сред търговците няма яснота около тази фирма, което предизвиква притеснения. По-голямо доверие би имало, ако държавна фирма е операторът“, коментира за „Капитал Daily“ председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев. „Българска енергийна борса“ обяви още, че официално е поканила Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да стане акционер в новата фирма след проведени преговори с Министерството на икономиката и енергетиката. Според енергийния закон в страната може да има само един лицензиран борсов оператор. До редакционното приключване на броя „Капитал Daily“ не се свърза с ръководството на ЕСО за коментар по отправеното предложение. От министерството отказаха да коментират темата преди решението на ДКЕВР. Очакванията бяха борсата да заработи от началото на 2014 г., но през октомври ЕСО изтегли документите си за оператор на търговската платформа. Тогава от системния оператор коментираха пред Reuters, че са чакали повече от 5 месеца за одобрение от ДКЕВР.
Източник: Други (13.11.2013)

Акционерното дружество "Българска енергийна борса", което на 1 ноември подаде заявление за издаване на лицензия за оператор на българската енергийна борса, очаква в най-скоро време да получи одобрение от ДКЕВР. Това коментира Борислав Лазаров, председател на УС на дружеството, цитиран от БТА. Лазаров посочи, че според европейските директиви ЕСО не отговаря на критериите за независим борсов оператор, защото дори и да бъде отделен от НЕК, ще остане в структурата на Българския енергиен холдинг и негов принципал ще бъде Министерството на икономиката и енергетиката, така както и на НЕК. Борсов оператор и системен оператор са две съвсем различни лицензии в енергетиката и не могат да бъдат смесвани, това ще доведе до санкции от страна на ЕК към България, заяви Лазаров. Той цитира извадка от европейските директиви, която гласи, че "за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка". Всичко това поставя под съмнение дори и притежавания от ЕСО лиценз за системен оператор и възможността за ревизирането му, посочи Лазаров. Вземайки предвид ситуацията на енергийния пазар в България, най-подходящ модел на енергийна борса е акционерното дружество, с участие на производители, ЕРП-та, търговци на енергия, финансови институции ,неправителствени организации и ЕСО, заяви той. Още преди две години сме поканили ЕСО да участва като акционер в нашето дружество, каза Лазаров, който е и председател на Камарата на строителите и енергетиците в България, която е един от учредителите на "Българска енергийна борса". ЕСО може да участва в нашето дружество като акционер с миноритарен дял, готови сме да им прехвърлим дори и безвъзмездно акции, посочи Лазаров. Той подчерта, че според правилата на работа на ДКЕВР решение за лицензията трябва да излезе на 18 декември. Ако това не стане, ние ще поискаме издаване на лицензия от ЕК, защото в "Българска енергийна борса" акционер е и дружество, което е борсов оператор с европейски лиценз, поясни Лазаров.
Източник: Други (04.12.2013)

Едно държавно и едно частно дружество искат да поемат функциите на електроенергийната борса в България. Съгласно закона за енергетиката в страната може да бъде издаден само един лиценз за оператор на борсата, а кой в крайна сметка ще го получи, ще бъде ясно до два месеца. Новият председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев обяви, че регулаторът ще издаде лиценза до края на март. Изборът е между държавната "Българска независима енергийна борса" и частната "Българска енергийна борса". Не само за ток През декември Българският енергиен холдинг (БЕХ), който обединява най-големите държавни енергийни компании, е учредил дружеството "Българска независима енергийна борса" с капитал от 50 000 лв., показва справка в Търговския регистър. В съвета на директорите на компанията са назначени Нина Чупарова, Вяра Маринова и Константин Константинов, като последният е изпълнителен директор. "Капитал Daily" изпрати запитване до пресслужбата на БЕХ дали новото дружество е подало заявление в ДКЕВР за лиценз за борсов оператор, но до редакционното приключване на броя не получи отговор. За амбицията борсата да бъде държавна съобщи преди Коледа министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Идеята е новата компания да е само посредник не само при сделките за търговия с ток, но и при търговията с природен газ, въглища, квоти за емисии и зелени сертификати, става ясно от публикуваната в регистъра информация. Тъй като основна част от природния газ в България се доставя от Русия по дългосрочни договори, а въглищата са от държавните "Мини Марица-изток", които работят директно с големите централи , не е ясно дали биха се намерили други големи производители на тези горива, които да се включат в борсата. Зелените сертификати представляват гаранции за произхода на електроенергията и могат да се използват за покриване на екологичните ангажименти за дял на възобновяемите източници (ВЕИ) в потреблението, както и за насърчаването на инвестициите в зелена енергия. Този механизъм е по-близък до пазара в сравнение с преференциалните изкупни цени за зелените централи. Търговията със зелени сертификати беше предвидена като възможност в закона за ВЕИ и алтернативните източници и биогоривата, приет през 2007 г., но впоследствие повечето инвеститори искаха да работят само с преференциалните тарифи. Така въвеждането на зелени сертификати отпадна от новия закона за ВЕИ, приет през пролетта на 2011 г. Конкурентът В "Българска енергийна борса" акционери са "Енергоремонт холдинг" с 30% от капитала, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков с 49%. През ноември, когато се разбра, че новото дружество кандидатства за борсов лиценз, от "Енергоремонт холдинг" , (в който свързаната с Богомил Манчев Миления 77 има 33%, "Нови енергийни и индустриални технологии" и "Геоприбор" с основен акционер Теодор Осиковски - 32,39%, а "Българска енергетика" на Николай Златев и Николай Райчев 32%) коментираха, че борсата е възможност да разширят бизнеса си, използвайки специалистите си в сферата на енергийните пазари. От "Българска енергийна борса" твърдяха, че имат европейски партньори с опит като европейската борса European Power Exchange и италианската фирма Edison. Впоследствие и двете компании отрекоха да имат някаква връзка с българското дружество. През ноември търговци на ток коментираха пред "Капитал Daily", че ще се чувстват по-сигурни, ако борсата се управлява от държавна компания. Очакваше се Електроенергийният системен оператор (ЕСО), също част БЕХ, да поеме борсата, но ЕСО оттегли документите си миналия октомври. В понеделник стана известно, че частното дружество обжалва решението на ДКЕВР, с което регулаторът даде лиценз на ЕСО за пренос на електроенергия. Аргументът е, че тъй като държавният холдинг БЕХ е собственик и на ЕСО, и на компании за производство и търговия с ток, това нарушава европейските правила за либерализиране на енергийните пазари. Самата "Българска енергийна борса" също подаде документи за преносен оператор в края на декември.
Източник: Капитал (20.01.2014)

БЕХ създаде фирмата, с която ще купува "Ремотекс" и "Химко" Намерението на кабинета "Орешарски" да национализира закъсали или неработещи предприятия премина в следващата си фаза и е все по-близо до реално осъществяване. Държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) е регистрирал ново дружество – "Енергийна инвестиционна компания" ЕАД, което, по всичко личи, ще бъде използвано за придобиване на набелязаните фирми. Първи в списъка на управляващите са някогашният производител на торове "Химко" и ремонтното-машиностроителното предприятие "Ремотекс – Раднево", където преговорите за закупуване на компанията засега са неуспешни. Стъпката не е изненадваща – в началото на годината министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев направи категорична заявка, че ролята на БЕХ в енергетиката ще бъде засилена. Освен това стана ясно, че холдингът ще се използва за инструмент в програмата на правителството за реиндустриализация чрез нарастваща държавна намеса. От пресцентъра на икономическото министерство потвърдиха пред "Капитал Daily", че целта на създаденото ново дружество е инвестиционна и консултантска дейност и управление на активи, но без да дават повече подробности. Енергийният холдинг обединява всички големи държавни фирми в отрасъла, като активите му се оценяват на над 14 млрд. лв. Преди да е започнал да реиндустриализира България, БЕХ вече е натоварен с друга важна задача. В опит да реши проблемите в енергетиката, холдингът пое дълговете на задлъжнелите фирми под шапката си като Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз" и емитира дългови книжа. БЕХ е и съакционер в българския участък на газопровода "Южен поток", като за целта е договорен заем от 620 млн. евро. Холдингът води и преговорите с американската корпорация Westinghouse по проекта за седми блок в на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Новото дружество "Енергийна инвестиционна компания" засега е с капитал от 50 хил. лв., а решението за учредяването му е взето от БЕХ още на 26 ноември миналата година, показва информация в Търговския регистър. Според краткото описание в регистъра компанията ще се занимава с "инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество" и други дейности. Не е ясно кога капиталът на фирмата ще бъде увеличен, за да може тя реално да предприеме инвестиции. Информацията от ноември показва, че тогава в съвета на директорите са назначени Илия Иванов, Северин Въртигов и Ина Лазарова, но при одобряването на устава на дружеството на 22 януари съставът на борда е друг: Делчо Христозов, Момчил Ванов и Илия Иванов, който е назначен за изпълнителен директор. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха официално на запитване на "Капитал Daily" относно новата инвестиционна компания и случващото се с "Ремотекс" и "Химко". Наскоро Драгомир Стойнев обяви, че до края на февруари държавата ще придобие "Химко", което в момента е в несъстоятелност. По предварителна оценка в торовия завод ще бъдат налети около 50 млн. лв. Според Стойнев съществува пазар за продукцията на "Химко", което гарантирало рентабилността на инвестицията. Съществуват обаче твърдения, че с 35 млн. от заявените 50 млн. лв. държавата ще плати за топлоелектрическата централа в завода, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки. Това опасение постави публично пред правителството депутатът от ГЕРБ и бивш министър Тотю Младенов. За "Ремотекс" енергийният министър твърди, че собственикът на закъсалото ремонтно предприятие – дружеството "Полет 21", иска необосновано висока цена. Междувременно БЕХ обяви, че търси оценител, който да направи "оценка, отразяваща справедливата пазарна стойност" на "Ремотекс". Срокът за подаване на оферти е 6 февруари. "Резултатите от оценката ще бъдат използвани като отправна точка за преговорите със собствениците на компанията", уточниха от икономическото ведомство. Създаването на Енергийната инвестиционна компания не е първият случай, в който държавният холдинг учредява фирма, без да дава разяснения за дейността й. През септември тихомълком БЕХ създаде и Енергиен оператор по измерване и информационни технологии (ЕОИИТ), който наследи по регистрация ликвидираното преди това дружество "Южна връзка". Целта на оператора, отново според Търговския регистър, беше да измерва параметрите на електроенергията, да поддържа измервателни устройства, да изработва графиците с натоварването на енергийната система и да осигурява IT поддържа за другите фирми в структурата на БЕХ.
Източник: Капитал (05.02.2014)

От нас се очаква не просто борса, а борсово обединение през 2014 г. Енергийната борса в България "се случва" от над десет години. С всяка поредна година изпращаме поредния краен срок за стартирането й. Изглежда все пак през 2014 ще станем свидетели ако не на борса, то на поне една издадена лицензия за "борсов оператор", като се има предвид появилите се напоследък кандидати за нея. Електроенергийната борса у нас... През октомври 2013 г. Електроенергийният системен оператор оттегли заявлението си за издаване на лицензия за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“ и предизвика множество въпроси дали това не е промяна в политиката на собственика за развитието на вътрешния енергиен пазар. Впоследствие стана ясно, че в правния мир още от май 2013 г. съществува компания, именуваща се Българска енергийна борса АД, която през ноември 2013 г. е внесла заявление в ДКЕВР за получаване на лицензии за организиране на борсов пазар на електрическа енергия и за преносен оператор. Акционерното дружество е с уставен капитал от 50 хил. лв. и с предмет на дейност "организиране на регулиран пазар на енергийни носители, енергия, енергийни сертификати и въглеродни емисии и производните деривати като система за търговия, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на допуснати до търговия, на множество трети страни, в рамките на системата и въз основа на правила, като резултатът е сключване на сделки". Управителният съвет на дружеството се състои от четири физически лица и Енергоремонт Холдинг АД. За момента няма официална информация в акционерния състав на дружеството да участват големи български или чуждестранни компании за производство, пренос и разпределение на електроенергия или чуждестранни борсови оператори. Компанията се представлява от 45-годишния Борислав Лазаров, съсобственик в компании за недвижими имоти и председател на Управителния съвет на неправителственото сдружение "Камара на строителите и енергетиците в България". На 10 януари 2014 г. в Търговския регистър се появи още едно дружество с конкурентен предмет на дейност, а именно: "организиране на борсов пазар за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти като електричество, природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати, като система за търговия, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на допуснати до търговия на регулирания пазар на множество трети страни, в рамките на системата и въз основа на правила, като резултатът е сключване на сделки с тези инструменти. Дружеството е 100% собственост на Българския енергиен холдинг, а в името му ясно личи стремежът да се подчертае формалното му съответствие с европейските изисквания за независимост на пазарния оператор. Българската независима енергийна борса ЕАД е с уставен капитал от 50 хил. лв. В Съвета на директорите ? са Вяра Маринова (36 год.) и Нина Чупарова (31 год.), чийто предишен професионален опит не е известен, а според правноинформационните системи изпълнителният ? директор Константин Константинов (36 год.) е бил в управителните органи на Енемона Ютилитис. На 4 февруари БЕХ ЕАД разпространи съобщение, от което става ясно, че "окончателното прехвърляне на мрежовите активи от НЕК и отделянето на ЕСО като собственик на електропреносната мрежа, ще позволи на дружеството да стартира процеса по сертифицирането му като независим преносен оператор, като последваща стъпка за развитието на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар съобразно изискванията на третия либерализационен пакет". Оповестените до момента намерения на собственика (държавата в лицето на министъра на икономиката и енергетиката) са другата компания, Българска независима енергийна борса, да получи лицензията за пазарен/борсов оператор на електроенергийния пазар, макар и с по-широк и с неясни параметри предмет на дейност - за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти, включително природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати. ...и в Европа Докато в България ставаме свидетели на регистрация на множество компании в надпревара да се нарекат борсов оператор, всъщност Европа очаква от нас не просто борса (колкото и "независима" да е), а борсово обединение през 2014 г. Или по думите на главния секретар на Евроелектрик тен Берге "Ние с нетърпение очакваме в перспектива присъединяването на Иберийски полуостров в средата на тази година (към обединения Северозападен енергиен регион). Въпреки това, ние не трябва да спираме до тук. За други региони като Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа трябва много бързо да стане ясно, кога те ще бъдат готови да се присъединят, за да се изпълни политическият стремеж за осъществяване на Вътрешен енергиен пазар до края на тази година…“ На 4 февруари 2014 обединението на електроенергийните пазари в Северозападния европейски регион оповести успешен реален старт на търговията на електроенергия ден-напред на обща платформа. На 11 юли 2013 г. Румъния и Полша на свой ред решиха да се присъединят към тристранното пазарно обединение на Чехия-Словакия-Унгария, работещи успешно на обща платформа за пазар ден-напред от септември 2012 г. Обичайна практика в много европейски държави е преносните системни оператори да са собственици на енергийните борси. Това е мотивирано от необходимостта да бъдат оптимизирани наличните мрежови капацитети с оглед на пазарните условия, физическите характеристики и ограничения. В по-широк смисъл по този начин се изпълнява важната цел напълно независими и преструктурирани компании да насърчават ефективен, прозрачен и ликвиден пазар. Моделът PCR (Price Coupling of Regions), въз основа на който е осъществено ценово обединение в Северозападния европейски регион, е разработен с цел изчисляване на цените на електроенергията в Европа и разпределение на трансграничния капацитет ден-напред. Този модел се очаква да бъде приложен и при пазарното обединение на Югозападния европейски регион, в който влизат системни оператори и борси от Франция, Испания и Португалия. PCR представлява инициатива на седем европейски енергийни борси - APX, Belpex, EPEX SPOT, GME, Nord Pool Spot, OMIE и OTE. В таблицата по-долу може да бъде проследена собствеността на борсите участвали в разработването на PCR модела. Борса Собственици Nord Pool Spot AS Собственици са норвежкият преносен системен оператор Statnett SF (28,2%), шведският Svenska Kraftnat (28,2%), финландският Fingrid Oyj (18,8%), датският Energinet.dk (18,8%) и операторите на балтийските държави Elering (2%), Litgrid (2%) и Augstsprieguma tikls (AST) (2%). APX Собственици са: TenneT Holding BV (70.84%), който е собственик на датския мрежовия оператор TenneT TSO BV и белгийският преносен системен оператор Elia NV(29.16%) Belpex 100% дъщерно дружество на APX (вж. по-горе) EPEX Структурата на собствеността включва освен преносни, производствени и занимаващи се с търговия на електроенергия компании, също и дружество, управляващо швейцарската борса за търговия на фючърси и опции - Eurex Zurich AG. През април 2011 г. Eurex Zurich AG става мажоритарен акционер в EEX. От своя страна Eurex Zurich AG е дъщерно дружество на Deutsche Boerse AG. Структурата на собствеността на EPEX e следната: 1. 50Hertz Transmission GmbH 2.25% 2Alpiq AGCH 4.50% 3 citiworks AG D 0.25% 4 DB Energie GmbH D 0.50% 5 e&t Energie Handelsgesellschaft m.b.H. A 0.50% 6 E.ON Global Commodities SE D 3.48% 7 EDF Electricite de France F 0.67% 8 Edison S.p.A. I 0.76% 9 EnBW Trading GmbH D 3.30% 10 Enovos International S.A. L 1.00% 11 Eurex Zurich AG CH 62.57% 12 Freistaat Sachsen D 4.51% 13 Iberdrola Generacion, S.A.U. E 0.50% 14 LVV Leipziger Versorgungs- und Verkehrsgesellschaft mbH D 7.38% 15 Mainova AG D 0.31% 16 Morgan Stanley Capital Group Inc. UK 0.50% 17 MVV Energie AG D 0.99% 18 RheinEnergie AG D 0.51% 19 RWE Beteiligungsgesellschaft mbH D 4.35% 20 Stadt Leipzig D 0.01% 21 SWU Energie GmbH D 0.25% 22 UBS AG CH 0.25% 23 VERBUND Trading AG A 0.67% EPEX SPOT базирана в Париж Равен дял в собствеността имат двете енергийни борси Powernext и EEX. GME Gestore dei Mercati Energetici S.p.A. е компания учредена от италианския системен оператор Gestore della Rete di Trasmissione Nazionale S.p.A.” (сега с наименование “Gestore dei Servizi Energetici – GSE S.p.A.) OTE OTE, a.s. – 100% собственост на чешката държава. Чешкото Министерство на индустрията и търговията упражнява контрола по правата на собствеността. http://www.emi-bg.com/index.php?id=1950
Източник: Други (06.02.2014)

до БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ до ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ Жозе Мануел Барозу до ГЛ.ПРОКУРОР НА Р.БЪЛГАРИЯ Сотир Цацаров Ние „Камара на строителите и енергетиците в България“ и „ Българска енергийна борса „АД Представлявани от Борислав Димитров Лазаров , Председател на Управителния Съвет на “Камара на строителите и енергетиците в България”, като учредител на „Българска енергийна борса”АД и Председател на Управителния съвет и представляващ „Българска Енергийна борса”АД, тел.: 0877-112-010 ИНФОРМИРАМЕ Че с решенията си : № Р-205 от 18.12.2013 за издаване на лиценз на „ЕСО“ ЕАД за преносен оператор , Л-422 от 31.03.2013г и О-033 от 31.03.2013г засягащи организатора на борсовият пазар на електроенергия в Р.България . ДКЕВР дерогира Договора за функциониране на ЕС ,Конституцията на Република България както и Закона за енергетиката и подзаконовите му актове и правилници и правила Отказа за лицензиране на обществено контролираното дружество „Българска енергийна борса “АД и издаването на такъв на изцяло притежаваното от „БЕХ „ЕАД – „БНЕБ“ ЕАД нарушава не само Европейското и Българско законодателство и Конституцията на Р.Б. но и е постановено в състав на организираност: Драгомир Стойнев – министър на МИЕТ ,Еленко Божков комисар в ДКЕВР и Константин Валериев Константинов – Изпълнителен Директор на „БНЕБ“ ЕАД С решенията си ДКЕВР е въвлечена в съучастие с публичните изказвания на Драгомир Стойнев от 18.12.2013 г. и на члена на ДКЕВР Еленко Божков от 11.01.2014г , че ще издадат лицензия на дружеството – „Българска независима енергийна борса ”ЕАД … (преди регистрацията му?) – собственост на „БЕХ „ЕАД за което сме сезирали Прокуратурата на Р.Б за търговия с влияние и измама с вх.№ 449-14 от 22.01.2014г. и №553-14 от 27. 01.2014г. Както и с подадените документи с невярно съдържание представени от Константин Валериев Константинов пред ДКЕВР ,за което сме сезирали Прокуратурата на Р.Б с вх.№6 463-14 от 27.03.2014 г. в които се твърди че структурата на персонала е организирана в шест отдела, които по функционален признак се разделят на специализиран персонал, пряко свързан с организиране и развитие на борсовата търговия, администриране на пазара, маркетинг и пазарна интеграция. Разпределението на персонала в дружеството по групи е като следва: - ръководители – 7 броя ; - специалисти – 14 броя; - общо административен и помощен персонал – 7 броя. Справка в НОИ показва че „БНЕБ“ ЕАД има 0 броя назначен персонал…(приложена) -Срещу дружеството „БНЕБ“ ЕАД е в ход исково производство в СГС за де регистрация по ТЗ на основание нарушение на Закона за търговския регистър и неговата обвързаност с „БЕХ“ЕАД е в противоречие с европейските регулации и директиви! -В бизнес плана на „БНЕБ“ ЕАД има „ПЛАН „за закупуването вече платена но неработеща платформа за борсова търговия от „ЕСО„ ЕАД -„ЕСО“ЕАД няма лиценз за преносен оператор отново поради „професионализма“ на ДКЕВР ,която е издала лицензия при бъдещи не настъпили обстоятелства като лицензианта не отговаря на изискванията на нормативна база и дори не е влязла в сила според самото решение № Р-205 от 18.12.2013 г : цитираме : 5. Решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 влизат в сила от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър. (??? … до сега такова няма!) - ЕК отмени и лиценза и на „Булгартрансгаз“ ЕАД на същите основания на които“ ЕСО“ ЕАД никога няма да бъде сертифициран за такъв а именно – принадлежността към вертикално интегрираното предприятие „БЕХ“ЕАД - В Р. България в момента няма нито един независим преносен оператор именно поради пренебрегването на европейските директиви! -„Българска енергийна борса “АД е единственото дружество подало заявление за Независим Преносен Оператор и ….. отговаря на европейските регулации! - 4,2 милиарда лв. са задължения на дружествата в състава на БЕХ ЕАД, като само НЕК ЕАД дължи на НАП над 4 млн. лв. което незнайно защо не довежда до де регистрацията на БЕХ ЕАД и дъщерните му фирми от ДСС на основание чл.176 от ЗДДС - преки последствията от всички тези действия за обществото и държавата България са че по наши сигнали има заведени две процедури от ЕК в ГД „ЕНЕРГЕТИКА“ и ГД „КОНКУРЕНЦИЯ“ – СНАР 2014 00364 и СНАР 2014 00307 Цитираме – „ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО Свободите, които Договорът гарантира на гражданите на Съюза, inter alia, свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предлагане на услуги — са възможни единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители да избират свободно своя доставчик и на всички доставчици — да извършват свободно доставки на своите клиенти. Понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на електроенергия в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално, все още не съществува недискриминационен достъп до мрежата и еднакво ефективно ниво на регулаторен надзор във всяка държава-членка. За да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара при условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим, както и следва да не създава прекалено тежък регулаторен режим за националните регулаторни органи. Вътрешният пазар на електроенергия страда от липсата на ликвидност и прозрачност, което пречи на ефикасното разпределение на ресурсите, предпазването от рискове и навлизането на нови участници на пазара. Съществува необходимост от укрепване на конкуренцията и сигурността на доставките чрез улесняване на интегрирането на нови електроцентрали в електроенергийната мрежа във всички държави-членки, по-специално чрез насърчаване на нови участници на пазара. Доверието в пазара, ликвидността му и броят на участниците трябва да се увеличат и по тази причина трябва да се засили регулаторният надзор над предприятията за доставка на електроенергия. Тези изисквания следва да не засягат действащото право на Общността по отношение на финансовите пазари и следва да бъдат в съответствие с него. Необходимо е регулаторите на енергия и регулаторите на финансови пазари да си сътрудничат, за да могат взаимно да си предоставят възможност за наблюдение на съответните пазари. Единствено отстраняването на стимулите за вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите може да осигури ефективно отделяне. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и неговата независимост от свързаните с доставката и производството интереси, е фективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките. Поради тази причина в своята резолюция от 10 юли 2007г. относно перспективите за вътрешния пазар на газ и електроенергия, европейският парламент посочи отделянето на собствеността на равнище пренос като най-ефективния инструмент, чрез който да се стимулират инвестициите в инфраструктура по недискриминационен начин, равнопоставения достъп на нови участници до мрежата и прозрачността на пазара. Ето защо във връзка с отделянето на собствеността, от държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на преносна система или върху преносна система. Обратно, правото на контрол над преносна система или оператор на преносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или други права по отношение на предприятие за производство или доставка. В тези рамки, предприятие за производство или доставка следва да може да има миноритарно дялово участие в оператор на преносна система или в преносна система“ и нарушава Договора за функционирането на ЕС, в противоречие с разпоредбата на чл.102 от договора, а именно: „Член 102 (предишен член 82 от ДЕО) Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки. Такава злоупотреба в частност може да се изразява в: а) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия; б) ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите; в) прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение; г) поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.” „В Европейския съюз такова поведение не се толерира – ЕК глоби три енергийни борси за антиконкурентно поведение – Френската EPEX Spot и норвежката Nord Pool Spot са глобени с едно решение с общо 6 млн. евро, а румънската OPCOM – с над 1 млн. Евро за антиконкурентно поведение. Ограничаването на конкуренцията може сериозно да подкопае и изкриви пазарите на електроенергия и това може да доведе до неоправдани и ненужни допълнителни разходи за потребителите“. Заявяваме , че пътят който проправяме осигурява ефективност, прозрачност на енергийния пазар в интерес на бизнеса и потребителите и в този смисъл е изцяло в полза на държавността и полза на обществото . Съзнаваме и социалната отговорност на бизнеса, отговорност която се разпознава в последователните ни действия . Бихме желали да постигнем крайната цел – осигуряване на прозрачен , независим и социално ангажиран енергиен пазар в Република България. Борислав Лазаров Председател на УС на КСЕБ и Председател на УС на БЕБ АД
Източник: Други (04.04.2014)

Държавното дружество "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) ще управлява бъдещата енергийна борса, се вижда от решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, публикувано на сайта на институцията. Дружеството е дъщерно на Българския енергиен холдинг. Компанията е получила лиценз за борсов оператор за 10 години. Тя е пресметнала, че за този период ще са й необходими до 597 хил. лв. на година. В БНЕБ ще работят 28 души. ДКЕВР е отхвърлила искането на частната "Българска енергийна борса" за лиценз с мотив "непълен бизнес план". От частната компания в открито писмо изразиха мнение, че така се ограничава конкуренцията в нарушение на европейското и българското законодателство. Компанията е сезирала прокуратурата за търговия с влияние и измама. Потърпевшата компания твърди, че министърът на енергетиката Драгомир Стойнев и членът на ДКЕВР Еленко Божков са обявили публично БНЕБ за притежател на лиценза преди самото дружество да е било регистрирано.
Източник: Дневник (07.04.2014)

Анализ е изготвен от Световната банка в отговор на искане от страна на правителството на България от месец март 2013 г. да се извърши оценка на проблемите и предизвикателства в българския енергиен отрасъл след кризата от месец януари 2013 г. Целта на информацията е да подпомогне правителството при вземането на решения как да се подобри общественото доверие в управлението на енергийния отрасъл, как да се подобри финансовото състояние на отрасъла и как да се предостави необходимата подкрепа за бедните домакинства така, че да могат да си позволят екологично устойчиви и надеждни енергийни услуги. Оценката е изготвена от Световната банка в много кратки срокове, въз основа на данни, предоставени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Националният статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Тази кратка оценка не може да замести един по-подробен анализ, който би предоставил информация и насоки за конкретните стъпки за изпълнение реформи. Според анализа в енергийния отрасъл има големи финансови дефицити, които увеличават условните пасиви на държавата. В информацията се посочва, че в основата на високите разходи е ниското търсене на енергия, слабо регулираният ръст на възобновяемите енергийни източници, злоупотребата със стимули за ко-генерация, дългосрочните договори за закупуване на енергия (ДЗЕ), и неефективните стимули за търговия/износ. В тази връзка обществото в България е загубило доверието в управлението на енергийните дружества и в надзора на правителството върху електроенергийния отрасъл. Според Световната банка, у нас е широко разпространено мнението, че някои държавни служители и ръководители на предприятия имат инвестиции в енергийния отрасъл, което подкопава общественото доверие. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е ненужно ниво на държавен надзор. Бюджетният принос за целеви програми за социално подпомагане възлизат на една трета от нивата през 2003 г. – намаляването на нивото и обхвата на социалните помощи правят енергията недостъпна за бедните, се посочва в анализа. Затова е необходим комплексен пакет от мерки за подобряване на общественото доверие, финансовата жизнеспособност и достъпността на услугите. От Световната банка препоръчват повишаване на авторитета, независимостта и капацитета на енергийния регулатор; премахване на стимулите, водещи до неефективни инвестиции и поведение на търсене на лесна печалба, както и решаване по справедлив начин проблема с финансовите задължения, произтичащи от договорите за закупуване от възобновяемите енергийни източници, ко-генерацията, дългосрочните договори за изкупуване на енергия, както и нереализираните инвестиции. В оценката на Световната банка се посочва още, че управлението на сектор „Енергетика” в страната е усложнено като е уточнено, че държавната собственост през холдинга БЕХ компрометира прозрачното и професионално управление на държавните енергийни предприятия, а държавните активи са оценени неефективно. Отбелязва се също така, че нарастващите държавни задължения се крият, което затруднява оценката на въздействието върху държавния бюджет. Според анализа големият дял от производствения капацитет на предприятия, които "трябва да работят", прави системата недостатъчно гъвкава за постигане на конкурентоспособен и по-ефективен пазар на електроенергия. Като груби нарушения в стимулите от страна на България се посочват продажбите на енергия от страна на ко-генераторите по преференциални цени, а изкупуват обратно по-евтина енергия за собствено ползване. В документа се отбелязва и липса на балансиращ пазар и енергийна борса, затова може да се постигне конкурентен и по-ефективен пазар, но трябва основно да се преосмисли пазарния преход. Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) отбелязва и липса на независимост и капацитет на енергийния регулатор в България – ДКЕВР. Липсата на независимостта на ДКЕВР се аргументира с двете смени на председателя на регулатора за последната половин година, решението за намаляване на цените на тока е било предварително обявено от държавните служители и следваше промяна в Закона за енергетиката, позволяваща намаляване на цените. В същото време ДКЕВР бива обвинявана, но пък няма правомощия за вземане на необходимите политически решения, за да се решат проблемите в електроенергийния отрасъл. Отбелязва се в анализа и това, че някои регулаторни решения са непредвидими и не са напълно разбираеми или подкрепени с прозрачна информация. Световната банка сигнализира за недостатъчния технически и финансов капацитет на ДКЕВР, с които да изпълнява задълженията си. В доклада се дава обяснение, че числеността на персонала е малка – 128 души, имайки предвид обхвата на дейностите, които включват електричество, газ и води, а около 15 са експертите, които покриват сектор „Електричество”. Бюджетът е недостатъчен и на предпоследно място по размер на един зает в Европа, като в същото време бюджетът е част от централния бюджет и не е отделен и защитен. Подчертава се липсата на основни регулаторни принципи – това са рамка на счетоводните стандарти за регулирани комунални услуги, бенчмаркинг на разходите за регулирани комунални услуги, напр. генериране, пренос и разпределение, а разпределението на квоти за регулирания пазар не се базира на принципа за ефективност.
Източник: Други (12.08.2014)

Общественият доставчик "Булгаргаз" се задъхва и не успява да финансира дейността си. Заради това дружеството продължава да "изяжда" капитала си, докато търси заем за текущите си нужди. На 15 август капиталът на дружеството е бил намален с малко повече от 50 милиона лева до 206.2 милиона лева, показа справка във фирмените регистри. Причината за това е, че "Булгаргаз" трябва да покрие част от финансовите си загуби. Към тази мярка се прибягва за трети пореден път в последните години. С това Съветът на директорите временно е затапил една от дупките в компанията - решено е било загуба от минали години в размер над 98.2 милиона лева да бъде покрита от нетната печалба, която надхвърля 62.1 милиона лева, и от резервния фонд на дружеството в размер над 36 милиона лева. През 2012 г. на "Булгаргаз" отново се наложи да намали капитала. Тогава с решение на бившия икономически министър от ГЕРБ Делян Добрев капиталът на обществения доставчик бе намален със 72.7 милиона лева. През 2011 г. "орязването" бе с 65 милиона лева. "Булгаргаз" е само една от фирмите под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ), при които в последните седмици текат промени в капитала. Само преди два дни стана ясно, че проектната компания "Южен поток - България" е увеличила капитала си до 397.6 милиона лева, 191 милиона от които са внесени от българската страна въпреки изричната забрана на служебния икономически министър Васил Щонов. С толкова се включиха и руснаците, които участват наравно с България в проектната компания. Освен това холдингът е увеличил капитала на "Мини Марица-изток" от 68.7 на 69.8 милиона лева. В последните дни на кабинета "Орешарски" БЕХ е увеличил и капитала на АЕЦ "Козлодуй" с 11.1 милиона лева до 165.6 милиона лева. Не е ясно дали това има връзка с подписаното акционерно споразумение с "Уестингхаус". Увеличение, но от около 1.6 милиона лева, ще има и за "ТЕЦ Марица-изток 2", която в момента е с капитал от 38.5 милиона лева. До вчера обаче решението все още не бе вписано официално, а е в режим на изчакване. На такъв етап е и промяната за Първа атомна. От БЕХ обясниха за в. "Сега", че увеличението на капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2", "Козлодуй" и "Мини Марица- изток" е извършено с остатъка от печалбата за 2013 г. след разпределяне на дивиденти. Целта е постигане на по-стабилна капиталова база за дружествата. За "Булгартел" обаче промяната е с отрицателен знак. За дейността на фирмата в последно време не се чува почти нищо, тя е и една от най-малките под шапката на БЕХ. На 14 август капиталът на "Булгартел" е намален от 11.5 на 8 милиона лева. Няма промяна в капитала на другите дъщерни компании на холдинга - Националната електрическа компания, ЕСО, Електроенергийната инвестиционна компания и Българската независима енергийна борса. ВЯТЪР НА ПРОМЯНАТА Депутатът от ГЕРБ Андон Андонов, който бе член на енергийната комисия в парламента, вече е в ръководството на държавните "Мини Марица-изток". В сряда той е бил вписан като член на Съвета на директорите на компанията на мястото на бившия председател на общинския съвет в Казанлък Васил Самарски. Освен Андонов в Съвета на директорите са Георги Златев и вече бившият шеф на БЕХ Георги Христозов.
Източник: Сега (22.08.2014)

България следва норвежкия модел на електроенергийна борса, защото Норвегия е много напреднала в това отношение. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на среща с посланика на Кралство Норвегия в България Нейно превъзходителство г-жа Тове Скарстейн. По думите на министър Добрев българското правителство работи активно за отваряне на енергийния пазар в страната. По Норвежкия финансов механизъм е подписан и финансов меморандум към програмна област "Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници". В рамките на програмата е включен и проектът "Създаване на европейска енергийна борса", чиято финансова помощ е на стойност 1.3 млрд. евро. По думите на министър Добрев прилагането на Норвежката програма в България е успешно и ще продължи осъществяването на съвместни проекти за насърчаване на зелените индустрии и възобновяемите енергийни източници ще продължи. Посланик Скарстейн представи и възможностите за използване на грантова схема в размер на 13 милиона евро, насочена към зелената индустрия. Цел на програмата е подпомагане на бизнеса. По думите на посланик Скарстейн сътрудничеството между двете страни в сферата на инвестициите и търговията се развива през последните години и съществува сериозен потенциал за задълбочаване на търговско-икономическите отношения. Според нея страната ни разполага с отлични възможности за износ на висококачествени вина и хранителни стоки в Норвегия.
Източник: Дарик радио (01.09.2014)

ядрения експерт Йордан Йорданов - първия изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" след отделянето й от НЕК, сега управител на консултантската агенция "Нуклеон". - Г-н Йорданов, кои са основните причини за трагичното състояние на енергетиката? - България е една от малкото страни в Европа, която има свръхпроизводство на електроенергия. Това се дължи преди всичко на факта, че нашата промишленост рухна и от 50 и няколко милиарда кВтч електроенергия, сега потребяваме под 30 млрд. При този огромен излишък на еленергия, ако имаме либерализиран пазар, т.е. ако имаме работеща електроенергийна борса, бихме имали и нормална пазарна цена на тока. Така че главният резултат от нашето свръхпроизводство е, че цената на тока е абсолютно нереална. Проблемът е, че някои хора не искат тази цена да се нормализира, докато други, като министъра на енергетиката и министър-председателя на служебното правителство, вече говорят за повишаване цената на тока. - Но пък имаме производство на скъпа електроенергия, която се изкупува преференциално по дългосрочни договори и чийто дял все повече натежава в енергийния микс. - Да, на пазара има и собственици на слънчеви, вятърни и други ВЕИ, които са инвестирали огромни средства, след като държавата ги е излъгала, като е подписала с тях дългосрочни договори да изкупува произведената енергия. Тези хора може би имат право, като казват - ние сме инвестирали, сключили сме договори за изкупуване и си искаме парите. Същото се отнася и за собствениците на онези два ТЕЦ-а в "Марица-изток", за които се казва, че уж са американски, да твърдят - ние имаме твърди договори - плащайте. Да, тези централи вдигат цената на тока, но не са виновни инвеститорите, а политиците. - И изходът е вдигане цената на тока? - Не. Изходът е един - създаване на електроборса и пълна либерализация на пазара. Като паралелно с електроборсата трябва веднага да заработи и газова борса. Защото ако има газова борса у нас, конкуренцията ще доведе до падане цените на енергоносителите. Сега битовото потребление на газ у нас е нереално ниско, а на ток - уникално високо. - Но ние нямаме диверсификация на газовите доставки - нито на източниците, нито на пътищата. - Ако създадем газова борса, газ ще дойде - независимо дали по "Южен поток" или чрез интерконекторните връзки. Само че у нас пак има една групичка хора, които не искат това да стане. Част от тях вече са склонни на компромис. Защо не либерализираме пазара за 50% от тока, както направиха финландците, а останалите 50% - да се продава с квоти? - Но нали и сега имаме балансиращ пазар? - Само не споменавай думата "балансиращ"! Има само едно истинско понятие и то е електропазар, на който търсенето и предлагането става на борсата. Понятия като "балансиращи", "дневни", "нощни", "сутрешни", "вечерни", "делнични", "празнични - това са само думи. Трябва всички да седнат на масата и да намерят взаимноизгодния компромис. Всички ще понесат загуби, но аз гарантирам, че ако се направи електроборса, цените на тока ще паднат. На пазара ще излязат евтините производители и ще убият скъпите. Например АЕЦ "Козлодуй" ще излезе на борсата и ще удари всички останали. ВЕЦ-овете ще се завъртят, тъй като има много вода. - А соларните, ветрогенераторните, американските и пр. централи? - Ще отидат на кино! Другият изход е да се направи разделение между вътрешния и външния пазар. Двете частни централи в "Марица-изток" да работят за външния пазар. Но по-добре е да изнасяш евтиния ток от АЕЦ, който позволява по-висока норма на печалба, отколкото от други централи с малка печалба. Не енергиен борд, а свръхборд да направят, не заработи ли електро- и газова борса, нещата ще продължават така. - Кой е най-прекият път за излизане от това състояние на електроенергетиката? - Пътят не трябва да се търси в посока натоварване на потребителите с високи цени на тока, за да изплащат те задълженията на НЕК. И НЕК, и АЕЦ "Козлодуй" са държавни, и двете имат лицензи за продажба на електроенергия, но само НЕК купува и продава ток, а АЕЦ - не. Защо АЕЦ "Козлодуй" дава 60% от произведената енергия на НЕК по регулирани, т.е. - занижени цени, а само 40% му остават за продажба на големите консуматори, с които има директни договори, и съвсем малки количества изнася навън? НЕК играе и на регулирания, и на свободния пазар, а от АЕЦ купуват посредници и продават и на предприятията, и за износ, т.е. АЕЦ не печели от евтиния си ток. Защо АЕЦ не си активира лиценза за търговия с ток, защо не продава директно, а чрез посредници? Така загубите от регулирания пазар ще ги навакса от свободния. - Такива са правилата на ДКЕВР. - ДКЕВР е социалистическа организация и трябва да бъде закрита в тази си част. Регулаторът би трябвало да определя единствено таксите за достъп и пренос, но не и цените за изкупуване на тока от централите. - Чуват се гласове за отлагане срока на либерализацията, за да може цената на регулирания пазар да догони тази на свободния. - Това е грешка! За да се спре разрухата на НЕК, трябва веднага да се пристъпи към либерализация на електропазара. Другото, което веднага трябва да се направи, е енергийната стратегия. Тя трябва да бъде документ, подобен на конституцията - за поне 50 години напред. И да е разделен на три периода - за 10, за 20 и за 20 г. Промяна трябва да се разрешава за първия период - само веднъж, на 5-ата година, за втория - на 15-ата, а третият, най-дългият период, да не се пипа. - Имаме ли нужда от нови мощности? - Преди да отговоря, искам да направя уговорка - да заменим думата "нови" със "заместващи". Не може една държава със свръхпроизводство, която не е казала кога ще приключи то, да иска да строи нови мощности! Важно е да запишем в новата енергийна стратегия докога ще поддържаме свръхпроизводство. А за ВЕИ трябва да кажем - да, ние ще постигнем 27% дял на енергията от ВЕИ до 2030 г., както е заложено в Рамковия пакет "Енергетика и климат 2030", но до еди-коя си година трябва да имаме мощности, с които ще компенсираме тези ВЕИ и ще покриваме пазара с евтин ток, както и че ще постигнем такъв дял на ВЕИ само ако се освободи пазар за техния ток. Аз съм убеден, че срокът за експлоатация на V и VI блок в "Козлодуй" ще бъде удължен най-много с 10 г., и то ако за модернизацията им се вземе кредит от западни банки, както направихме навремето. И което индиректно ще означава, че Брюксел разрешава експлоатацията им още 10 г. - Не може ли модернизацията да се направи със собствени средства на централата? - Този вариант е неизгоден, тъй като ще вдигне цената на тока. Затова отсега АЕЦ трябва да заяви интерес пред банките за получаване на кредит. По тази схема - с кредити от американска, западна и руска банка, правихме модернизацията на V и VI блок за 560 млн. евро, която приключи успешно. Много е важно сега, когато се прави програмата за нова модернизация, в нея да не се включват прищевки и екстри. Една от екстрите, против която съм, е повишаването на мощността им с 4%, и то на фона на свръхпроизводство. Това означава да се въведе в експлоатация ново руско ядрено гориво и нов електрогенератор. Ако някакви причини налагат смяната на електрогенератора - добре, но ако е само за повишаване на мощността с 4% - не е оправдано. Програмата за модернизация не трябва да надхвърля 250 млн. евро. За модернизацията на двата блока вече бяха похарчени 560 млн. евро. За да на се натоварват потребителите, е добре максимална част от тази сума да бъде кредит от западни и руски банки.
Източник: Стандарт (19.09.2014)

Единственият признак на някакво задвижване около дейността на "Българска независима енергийна борса", което е изцяло под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ). е фактът, че в началото на декември капиталът му е бил увеличен от 50 на 400 хил. лв. Увеличението на капитала е извършено с цел обезпечаване дейността на дружеството, съобразно инвестиционната му програма и изискванията на българското законодателство. Според бизнес плана на дружеството за 2014 г. то е трябвало да генерира приходи от 422 хил. лв. от продажбата на малко над 4 млн. мегаватчаса, или 9% от общото количество произведена енергия в страната, което на практика не се е случило. В същото време инвестиционната програма предвижда, че през миналата година е трябвало да бъдат вложени 717 хил. лв. С по-голяма част от средствата е трябвало да бъде закупена платформа MMS за търговия на стойност 613 хил. лв. Явно посрещането на част от тези разходи ще дойде от увеличението на капитала. Предвидените разходи за персонал за 2014 г. са били 142 хл. лв., като според бизнес плана на дружеството до 2018 г. ще се увеличават до 172 хил. лв. Това незначително нарастване означава, че това са парите за работни заплати за всичките 28 служители (от които 7 ръководители, 14 специалисти и 7 обща администрация ), което значи, че те вече би трябвало да са назначени в дружеството. Ако това е така, то според данните те трябва да са получили средно по 493 лв. месечна заплата.
Източник: Капитал (26.01.2015)

Капиталът на енергийната борса беше увеличен с 350 хил. лв. През пролетта на миналата година (31 март) енергийният регулатор издаде лиценз за организиране на борсов пазар на специално създаденото дружество "Българска независима енергийна борса", което е изцяло под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Целта е по този начин компаниите да имат по-голям избор за снабдяване с електроенергия. В началото на декември капиталът му е бил увеличен от 50 на 400 хил. лв.. То е извършено с цел обезпечаване дейността на дружеството, съобразно инвестиционната му програма и изискванията на българското законодателство. Според бизнес плана на дружеството за 2014 г. то е трябвало да генерира приходи от 422 хил. лв. от продажбата на малко над 4 млн. мегаватчаса, или 9% от общото количество произведена енергия в страната, което на практика не се е случило. Инвестиционната програма предвижда още, че през миналата година е трябвало да бъдат вложени 717 хил. лв. С по-голяма част от средствата е трябвало да бъде закупена платформа MMS за търговия на стойност 613 хил. лв. През 2016 г. е вторият етап, свързан с извършване на значителни инвестиционни разходи. Тогава "Българска независима енергийна борса" предвижда да започне процесът за обединяване с регионалните електроенергийни борси.
Източник: Капитал (26.01.2015)

Върховният административен съд е отменил преди дни мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да издаде лиценз на "Българската енергийна борса" АД за дейността "Пренос на електрическа енергия, координатор на балансираща група и независим преносен оператор", поискан в края на 2013-а. Тогава, под заплахата от наказателна процедура за страната заради неизпълнение на изискванията на Третия либерализационен пакет, енергийният регулатор даде набързо въпросния лиценз на ЕСО. Междувременно ДКЕВР нито е изпратила съобщение в съответния срок, с което да поиска отстраняване на евентуалните нередности по заявлението на "Българската енергийна борса", нито е информирала фирмата, че преписката се прекратява. "Липсата на уведомяване за движението по преписката, образувана въз основа на заявлението, е предопределила и невъзможността да се установи дали и доколко съответните длъжностни лица от ДКЕВР са изпълнявали последващите си задължения за движението, разглеждането и обсъждането на преписката, включително и определянето на докладчик по нея, определянето на работна група, както и произнасянето по докладите", смятат върховните съдии. Според тях това е мълчалив отказ, който е в противоречие с нормативите, тъй като Законът за енергетиката изисква отказът за издаването на лиценз изрично да се мотивира. В крайна сметка магистратите връщат преписката на административния орган (вече само Комисия за енергийно и водно регулиране), за да се произнесе по заявлението на жалбоподателя. А за капак на всичко регулаторът ще трябва да плати на "Българската енергийна борса" и разноските по делото и адвокатските възнаграждения, възлизащи на общо 1200 лева. При това положение вече наистина става интересно, защото частното дружество разполага с много солидни аргументи в своя полза. То притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и съответстваща на енергийния закон организационна структура. Освен това е представило пред енергийния регулатор доказателства, че има вещни права върху енергийни обекти, чрез които ще осъществява дейността си. "Българска енергийна борса" съвсем не е случаен играч в системата. Основен акционер в нея е "Енергоремонт Холдинг", който се свързва с Богомил Манчев. Не е за пропускане и участието в дружеството на Камарата на строителите и енергетиците, представлявана от Борислав Лазаров. През миналата година камарата и частната фирма дори изпратиха писмо до тогавашния председател на Европейската комисия Жозе Барозу и до главния прокурор Сотир Цацаров. В него се казваше, че с решенията си за издаване на лиценз на ЕСО за преносен оператор и за даване на лиценз на друга държавна фирма да организира борсовия пазар на електроенергия у нас ДКЕВР на практика погазва договора за функционирането на Европейския съюз, Конституцията на България както и Закона за енергетиката и подзаконовите му актове, правилници и правила. Твърдеше се също така, че Европейската комисия е отменила лиценза на "Булгартрансгаз" ЕАД на основания, поради които и ЕСО никога няма да бъде сертифициран за независим оператор - принадлежността към вертикално интегрираното предприятие Български енергиен холдинг. Така, заради пренебрегването на европейските директиви, в страната днес нямало нито един независим преносен оператор. Според авторите на писмото "Българската енергийна борса" е единственото дружество, подало заявление за такъв оператор и отговарящо на европейските регулации. В същото време задълженията на дружествата в състава на БЕХ са около 4.2 млрд. лв., като само НЕК дължи на НАП над 4 млн. лв., но незнайно защо това не довежда до дерегистрацията на енергийния холдинг и дъщерните му фирми от ДДС на основание чл.176 от ЗДДС. Случайно или не, скоро след всички тези приказки и писания микробус "Форд" на Борислав Лазаров и апартамент на негови съседи бяха подпалени в столичния кв. "Белите брези". И де юре и де факто ситуацията със сегашния преносен оператор съвсем не е розова. Според действащите в момента европейски правила, за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не бива да е член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производството или доставката на ток. По същата причина един и същи човек не може да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система и да упражнява контрол или някакви права върху компания за производство или доставка на електроенергия. Точно това обаче се получава с дружествата, които влизат под шапката на Българския енергиен холдинг . Неслучайно, при все че на местно ниво набързо замазахме нещата с отделянето на ЕСО от НЕК, от Брюксел все още не са сертифицирали Енергийния системен оператор като независимо предприятие, отговарящо за преноса на електроенергия високо напрежение. Сега Комисията за енергийно и водно регулиране е изправена пред труден избор. От една страна, решението й за лицензирането на държавен преносен оператор има много пороци, които ще трябва да се отстранят, но от друга - редно ли е да се делегира националната енергийна сигурност в ръцете на частна фирма? Още повече че в ръцете на оператора са съсредоточени огромни финансови потоци, които идват от транзита на електроенергия по националната мрежа и организирането на пазар на електрическа енергия.
Източник: Банкеръ (23.03.2015)

Скандинавската електроенергийна борса ще оперира дейността на българската енергийна борса. Споразумението за това е било подписано в сряда (22 април) между Nord pool spot и "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ), която получи 10-годишен лиценз за организиране на борсовия пазар в България. Nord pool spot е една от водещите борси, които оперират в Европа, на която търгуват 380 компании от 20 държави. Споразумението предвижда Nord pool да предостави и системите за търговия на бъдещия борсов пазар в България. Според съобщение на сайта на скандинавския борсов оператор българският спот пазар трябва да заработи до края на тази година. В него се посочва също, че изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов е коментирал, че за подписването на това партньорство е работено близо година. Одобрено от ЕК Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира, че подписването на това споразумение (въпреки че не посочва името на Nord pool) ще даде гаранции, че борсата ще функционира съгласно европейските правила, тъй като чуждестранният оператор е от страна, в която корупцията е на най-ниско ниво в ЕС. Иванов посочва още, че за този избор е направено задълбочено проучване и диалог с ЕК, която е дала съгласието си. Обезпечен капитал За да бъдат обезпечени дейностите на "Българска независима енергийна борса", която е 100% дъщерно дружество на Български енергиен холдинг, през декември 2014 г. капиталът й беше увеличен от 50 на 400 хил. лв. Тогава от Министерството на енергетиката бяха отговорили на запитване на "Капитал", че това се прави с цел обезпечаване дейността на дружеството съобразно инвестиционната му програма и изискванията на българското законодателство. До този момент реално обаче от дружеството беше обявен само конкурс за лого. На сайта на Агенцията за обществени поръчки няма обяви за стартирали процедури от страна на "Българска независима енергийна борса". Така вероятно платформата за търговия ще бъде осигурена от Nord pool след пряка договорка между страните, без за целта да се провеждат тръжни процедури. Според изискванията на европейското законодателство българският енергиен пазар трябва да бъде напълно либерализиран до края на 2015 г. Това означава всички потребители, включително битовите, да купуват електроенергия на пазарни цени. Едно от основните условия това да се случи обаче е наличието на борса, на която енергията да се търгува.
Източник: Капитал (23.04.2015)

Скандинавският Nord pool spot ще е оператор на българската енергийна борса Скандинавската електроенергийна борса ще оперира дейността на българската енергийна борса. Споразумението за това е било подписано в сряда (22 април) между Nord pool spot и "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ), която получи 10-годишен лиценз за организиране на борсовия пазар в България. Nord pool spot е една от водещите борси, които оперират в Европа, на която търгуват 380 компании от 20 държави. Споразумението предвижда Nord pool да предостави и системите за търговия на бъдещия борсов пазар в България. Подписването на това споразумение (въпреки че не посочва името на Nord pool) ще даде гаранции, че борсата ще функционира съгласно европейските правила, тъй като чуждестранният оператор е от страна, в която корупцията е на най-ниско ниво в ЕС. За да бъдат обезпечени дейностите на "Българска независима енергийна борса", която е 100% дъщерно дружество на Български енергиен холдинг, през декември 2014 г. капиталът й беше увеличен от 50 на 400 хил. лв. Според изискванията на европейското законодателство българският енергиен пазар трябва да бъде напълно либерализиран до края на 2015 г. Това означава всички потребители, включително битовите, да купуват електроенергия на пазарни цени. Едно от основните условия това да се случи обаче е наличието на борса, на която енергията да се търгува.
Източник: Капитал (23.04.2015)

От началото на 2016-та година ще стартира Енергийната борса, заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той обясни, че представители на Норт ПУЛ СПОТ, върху чиято платформа ще се изгради борсата, са представили подробен план график, по който трябва да се движи проектът. Лиценз за тази дейност у нас притежава само "Българска независима енергийна борса", която е 100% собственост на Българския енергиен холдинг. Разчетите на Норт пул спот предвиждат до 30 септември да са готови законовите промени, които трябва да осигурят необходимите условия за работа на борсата. До тогава трябва да се инсталира и самата платформа, обясни шефът на КЕВР Иван Иванов. "Последните 3 месеца- октомври, ноември и декември - са предвидени за провеждане на тестови изпитания с оглед действително от началото на 2016-та година да заработи борсата", каза председателят на КЕВР. Според Иван Иванов всички песимистични прогнози, че цената на тока, търгуван през борсата за нуждите на свободния пазар ще скочи с 30%-40%, са неоснователни. "Крайният резултат очевидно ще бъде положителен както за енергийните дружества, който трябва да влязат в една наистина конкуренция помежду си в условията на равнопоставеност и в крайна сметка ще спечелят българските потребители", посочи той. Със стартирането на енергийната борса ще бъде премахната и последната пречка за въвеждането на свободния пазар за потребителите на ток ниско напрежение. На този етап все още не е решено дали битовите потребители ще излязат на свободния пазар още на 1 януари 2016 г. или няколко месеца по-късно. През следващите месеци ще се реши и по какъв начин ще функционира самата борса и дали освен български производители на ток в нея ще участват и чуждестранни
Източник: БНТ (28.05.2015)

Световната банка ще помага за свободния пазар на ток Експерти на Световната банка (СБ) ще помагат на българските си колеги при преминаването към свободен пазар на ток. В края на тази седмица енергийното министерство ще подпише консултантски договор със СБ, съобщи ресорният министър Теменужка Петкова. Новината бе анонсирана преди месец от заместника й Николай Николов. По думите му експертите ще помогнат за избора на най-добрия модел на бъдещия борсов пазар на ток. "Работим за приключване на процеса на либерализация на енергийния пазар и за стартиране на действаща енергийна борса от началото на следващата година", обясни той. Неотдавна лицензираното дружество за тази дейност у нас - "Българска независима енергийна борса", сключи споразумение за партньорство с "Нордпул" за това как точно ще работи. Свободният пазар на ток трябва да тръгне от 1 януари, когато всеки потребител ще може да сменя доставчика си на ток. Въпреки че срокът наближава, енергийното министерство все още бави кампанията, която трябва да разясни как точно ще става това. Един от вариантите е дружествата да започнат да предлагат т.нар. "празнични тарифи" или да въведат ваучери за ток с определен лимит. За целта обаче потребителите трябва да разполагат с "умни" електромери, които могат да бъдат контролирани от разстояние. "Кризата в енергетиката сме на път да я овладеем. Правим всичко възможно, правителството има и волята, полага и усилията", заяви Петкова пред БНТ. В отговор на твърденията за политически натиск, от какъвто се оплака шефът на регулатора Иван Иванов, Петкова заяви, че "от страна на правителството няма такива политически сили". Тя отбеляза, че в системата има резерви, които могат да доведат до стабилизиране на сектора, без това да налага по-нататъшно поскъпване на тока. Петкова отново припомни идеята на правителството за създаването на фонд "Сигурност за енергийната система", в който ще влизат 5% от произведения и продадения ток от всеки производител. Целта е събраните пари, заедно със средствата от продадените парникови емисии, да отиват за подпомагане на НЕК. Ден по-рано шефът на енергийния регулатор Иван Иванов разкритикува предложението, като обясни, че със своите водни централи производител на ток е и самата НЕК и така тя ще трябва да плаща на самата себе си.
Източник: Сега (08.07.2015)

Изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен и Блага Джурджин от Световната банка (СБ) подписаха договор за консултантски услуги. Консултантските услуги на международната финансова институция предвиждат цялостен преглед на финансовото състояние на българския енергиен сектор и набелязване на стъпки за преминаване към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия до края на годината. Министър Петкова припомни, че се подготвя прехвърлянето на дружеството „Българска независима енергийна борса” от БЕХ в Министерството на финансите, каквото е изискването на Европейската комисия, за да няма злоупотреба с монопол от страна на енергийния холдинг. Срокът на консултантския договор е 6 месеца, като бе отказан коментар за цената, тъй като е търговска тайна.
Източник: Други (17.08.2015)

Енергийната борса тръгва на 8 декември Електроенергийната борса, за която се говори от години, най-накрая ще започне да работи. Това ще стане след по-малко от три месеца - на 8 декември, съобщи изпълнителният директор на "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) Константин Константинов на първата официална среща, която беше организирана, за да може потенциалните участници да се запознаят с принципите на работа на борсата. Според Константинов основното, което ще се промени след стартирането на борсата, е постигането на пазарна цена на електроенергията. Първоначално на борсата, на която ще се продава електроенергия за ден напред, ще се търгува тази, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и водноелектрическите централи на Националната електрическа компания. Константинов обаче посочи, че все още преговорите с тях не са приключили. По думите му, за да се осигури достатъчна ликвидност, така че да се гарантира постигането на реална пазарна цена, са необходими около 300 - 400 мегавата. Той даде за пример Унгария, където на борсата се търгуват 10-20% от потреблението в страната. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира, че е важно да се определи компенсаторен механизъм за централите, които имат договори за гарантирано изкупуване, като двете американски централи "AES Марица-изток 1" и "Контурглобал Марица-изток 3" и производителите на възобновяема енергия, така че те също да могат да продават електроенергията си на борсата. Останалите участници ще бъдат регистрираните търговци на електроенергия, които ще могат да купуват и препродават чрез новата платформа в рамките на ден напред. Участниците ще трябва да заплащат и различни такси, които да осигурят издръжката на самата борса. Според Петкова за битовите потребители може да се даде гратисен период до март, преди и те изцяло да излязат на свободния пазар. Това на практика означава, че КЕВР вече няма да определя регулирани цени на електроенергията. Отделно от БНЕБ се надяват да осигурят и платформа за сключването на дългосрочни договори. В момента производителите сами организират търгове за продажба, а ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" дори направиха собствени онлайн платформи за тази цел. Константинов посочи, че амбициите са в бъдеще на борсата да може да се търгува електроенергия и за същия ден, а до няколко години да се създаде борсово обединение със съседните страни.
Източник: Капитал (30.09.2015)

Енергийната борса си търси банка Операторът на енергийната борса у нас си търси обслужваща банка. Това става ясно от покана, публикувана на сайта на Българската независима енергийна борса. Търговската банка, която ще бъде избрана трябва да обслужва финансовите взаимоотношения между оператора на борсовия пазар на електрическа енергия и съответните търговски участници. Освен това финансовата институция трябва да отговаря на определени изисквания за честота и бързина по предоставяне на информация за извършените и постъпилите плащания. Според покана през разплащателната сметка се очаква месечно да минават по 19 млн. лв. при около 540 транзакции. Средната стойност на една транзакция ще е 36 хил. лв. В депозитната сметка БНЕБ ще държи 180 хил. лв. средномесечно. Срокът за подаване на офертите е до 16 часа на 16 октомври. Енергийната борса ще заработи на 8 декември.
Източник: Монитор (05.10.2015)

"Българска независима енергийна борса" си търси търговска банка, която да посредничи при сделките за електроенергия, става ясно от обявление на дружеството. Енергийната борса е държавно предприятие, еднолична собственост на "Български енергиен холдинг". Срокът за подаване на оферти за обслужваща банка е 16 октомври. В надпреварата ще бъдат допускани банки със собствен капитал от поне 150 млн. лв. към последното тримесечие, а общата капиталова адекватност трябва да е поне 12%. Изисква се дългосрочен кредитен рейтинг от Fitch, S&P, Moody's или Българска агенция за кредитен рейтинг с ниво поне ВВ- или В3 в зависимост от използваната скала. Изборът ще бъде според икономически най-изгодна оферта, което означава, че освен цена ще се оценява и техническо предложение. Цената включва предлаганите такси за услугите и лихви за депозити, като обществената поръчка няма обявена точна прогнозна стойност. От разплащания до депозит Сделките за покупка и продажба на енергия се извършват на БНЕБ, която ще отговаря и за сетълмента им. Търговската банка, която ще бъде избрана с търга, трябва да управлява финансовите транзакции, в нея ще бъдат открити и разплащателната сметка на пазарния оператор, както и депозит, в който да се съхраняват пари на търговските участници. По този депозит нареждания ще може да дава само БНЕБ за погасяване на задължения към нея. Банковите гаранции и разплащателните сметки на участниците ще могат да са в други банки по техен избор. Прогнозата на БНЕБ е, че по разплащателната сметка в обслужващата банка средномесечния оборот ще е 19.03 млн. лв., а средната стойност на една транзакция - 36 хил. лв. Борсата трябва да заработи официално на 8 декември, съобщи преди няколко дни изпълнителният й директор Константин Константинов. След като започнат сделките, новият механизъм на търговия трябва да осигури пазарна цена за електрическата енергия и повече прозрачност. В началото сделките ще се сключват за доставка един ден напред и се очаква първите производители, които ще са страна по тях, да бъдат държавни енергийни компании като АЕЦ "Козлодуй". Атомната централа, подобно на други производители, вече има платформа, на която продава енергия, но след старта на държавната борса всички би трябвало да се обединят на едно място. Засега енергия на свободния пазар могат да купуват само индустриални компании. От следващата година се очаква либерализиране на пазара и за битовите потребители, а Комисията за енергийно и водно регулиране няма да определя вече цените, когато това се стане. Проекти в бъдеще В бъдеще БНЕБ ще осигури платформа и за дългосрочни договори, да се правят сделки за доставка в рамките на ден, а след години платформата трябва да се свърже с борси от съседни държави. През април БНЕБ е сключила договор с Nord Pool Spot, която е предоставила платформата за търговия на енергия и обслужването по приключване на сделки. Според проекта за организация на търговия офертите за продажби и покупки на БНЕБ ще се приемат до 13 часа, а в 13.42 ч. ще се публикуват резултатите от търговската сесия. До 14.30 ще се номинират търговските участници, а в 16 ч. ще става ясно какви са задълженията и вземанията на всички, участвали в сделките. БНЕБ е регистрирано като дружество през януари миналата година. Отчетът му за 2014 г. показва загуба от 83 хил. лв., след като не са реализирани никакви приходи. Разходите от 83 хил. лв. били основно за външни услуги и за персонала.
Източник: Капитал (05.10.2015)

Три такси на борсата за ток Месец и половина преди старта на Българската независима енергийна борса операторът публикува проект на правила за участие и търговия. Според тях на борсата ще могат да се регистрират всички желаещи търговци и производители на ел. енергия, които имат лиценз от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и отговарят на изискванията на борсовия оператор. Регистрираните участници ще могат да купуват и продават ток в един сегмент - „ден напред“, чрез т. нар. отговорници за търговия. Купувачите на ток ще трябва да се разплащат ден след осъществяване на сделката, а продавачите ще получават парите си до два дни според правилата. Всеки участник на пазара ще внася финансово обезпечение, равно на стойността на закупените нетни количества ток с ДДС в предходните шест дни. Отделно ще се плащат и три вида такси - еднократна за включване, годишна и такса оборот. Все още обаче от борсовия оператор не са определили размера им. Началната дата за стартиране на борсата е 1 декември т.г. Оферти за покупко-продажба на борсата ще се подават всяка седмица, като в понеделник ще се отварят търговете за следващите две седмици. На борсата ще се търгува всеки ден от годината без изключение. Графикът за изпълнението ще се одобрява от ЕСО. Междувременно търговци на електроенергия коментираха пред „Труд“, че все още не са наясно какъв точно ток ще се предлага на бъдещия пазар. Според Комисията за енергийно и водно регулиране у нас има регистрирани над 100 фирми за търговия с ток, но реално работещите са между 10 и 15. Повечето търговци са се насочили към дребния бизнес, който тепърва излиза на свободния пазар. Все още битовите потребители, които купуват свободно ток от пазара, са малко и цената им излиза по-висока от тази на регулирания пазар.Това трябва да се промени в края на 2016 г., когато пазарът на ток ще бъде освободен, каза енергийният министър Теменужка Петкова вчера
Източник: Труд (21.10.2015)

Първата сделка за ток на свободен пазар, която ще мине през новата енергийна борса, ще стане факт на 9 декември. Ден по-рано трябва да се състои самата премиера на борсата. В нея ще бъдат регистрирани всички участници - производители, търговци, потребители. Ще има яснота и за цените, на които се търгува енергията в дадения момент. "Въвеждането на борсата е абсолютно необходимо. В противен случай свиването на регулирания пазар ще доведе до промяна в цената на тока", предупреди шефът на енергийния регулатор Иван Иванов.
Източник: Сега (06.11.2015)

Свободният пазар на ток върви към поредно отлагане Свободният пазар на тока за гражданите върви към поредно отлагане и може да бъде въведен, евентуално, чак от 1 май. Според енергийното ни министерство причината е, че процесът изисква време, а от Световната банка препоръчали на България реформата да бъде плавна. Според предишни намерения, забавени с около 8 години, битовите абонати трябваше да могат да избират доставчик на ток от 1 януари. Впоследствие срокът бе изместен за началото на март, след това - за 1 април. Сега се очертава ново забавяне. "Дали ще е 1 април, дали ще бъде 1 май, но при всички положения ще има междинен период, който да даде възможност за адаптация на битовите потребители. Смятам, че това е разумно решение по отношение на пълната либерализация", каза вчера енергийният министър Теменужка Петкова. Тя участва в съвместното заседание на енергийната комисия и на комисията за наблюдение на КЕВР, които приеха бюджета за 2016 г. Петкова отбеляза, че ще бъде нужно време за адаптиране, защото "нямаме необходимост от сътресения в сектора".
Източник: Сега (13.11.2015)

Българската енергийна борса стартира на 8 декември Предстои около 5 милиона потребители на мрежата за ниско напрежение в страната да минат на свободния пазар На 8 декември т.г. регистрираната през 2014 г. Българска независима енергийна борса, която е 100 процента собственост на БЕХ, ще проведе първата си сесия в реални участници. Количествата електричество са гарантирани от държавните производители НЕК, АЕЦ и ТЕЦ "Марица изток 2". Това съобщи днес в Стара Загора зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, който участва в първата разяснителна среща по повод предстоящата либерализация на пазара на електроенергия в страната. В момента над 60 процента от потребителите у нас разчитат на регулирания пазар, предстои вероятно до 5 години 5 милиона абонати на мрежата за ниско напрежение да излязат на свободния пазар. Прогнозата е на члена на КЕВР Евгения Харитонова, която обясни, че засега поне не се предвижда краен срок кога да стане това. Очаква се битовите абонати да започнат да се договарят за доставка на електричество с търговците на ток след 1 април 2016 година, пак според Евгения Харитонова. Дотогава електроразпределителните дружества в страната трябва да опоределят товаровите профили на абонатите си, т.е. да разделят абонатите си по групи според киловатите, които потребяват месечно, за да бъде представена тази информация на търговците. След либерализирането на пазара на електричество КЕВР ще определя само цената за пренос по електроразпределителната мрежа. Големите потребители ще разчитат на борсата, а по-дребните и битовите ще търсят услугите за доставка на ток на лицензираните търговци на електричество. "В момента те са 148, актуалният списък може да се види на електронните страници на КЕВР и на Енергийния системен оператор", съобщи още Харитонова. Тя предупреди, че физически лица и организации вече се опитват да се представят за търговци на ток, без да имат тези права, и посъветва хората да проверяват стриктно с кого си имат работа. "Напоследък се засили и интересът на желаещите да станат търговци на електричество, но никой от тях не отговаря положително на въпроса дали е готов да предложи услугите си и на битовите абонати", сподели тревогата си Евгения Харитонова. Комисията на енергийно и водно регулиране не само дава лицензиите на търговците на електричество, но и ще контролира типовите договори, които занапред търговците на електричество ще сключват с битовите абонати. Очакванията са чрез свободния пазар не само да падне цената на тока, но и да се подобри услугата за неговата доставка.
Източник: 24 часа (19.11.2015)

Енергийната борса започва тестово да работи на 11 декември Очаква се българската независима енергийна борса да започне тестова работа с реални участници на 11 декември. Това съобщи изпълнителният директор на борсата Константин Константинов. Ще бъде организирана демонстрационна сесия, в която ще се включат и регистрирани борсови членове. Към 1 октомври на пазара има 11 500 участника, в това число 70 големи търговски фирми, 11 производители и средни и малки предприятия, допълни Емилия Желязкова, аналитик в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По думите й вече са лицензирани и регистрирани около 150 търговци на ток. Само 40 от тях обаче са активни. Качеството на електроенергията не зависи от работниците, то се определя от степента на стабилност на мрежата, възрастта й и реализираните инвестиции, напомни енергийният омбудсман на ЧЕЗ Радослав Димитров. В Западна България мрежата е собственост на "ЧЕЗ - Разпределение", нейното качество не е много добро, в никакъв случай не е европейско, призна омбудсманът. Според него с направените досега инвестиции е обновена само една трета от цялата мрежа, стопанисвана от "ЧЕЗ - Разпределение - България".
Източник: Дневник (04.12.2015)

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ТЕЦ Марица Изток 2 сключиха първия договор за доставка на борсовия пазар на електрическа енергия. С подписването на договора централата, която е най-голямата топлоелектрическа централа в България, се превръща в първия реален участник на този сегмент. Енергийната борса у нас ще започне своята работа тестово на 11 декември по модела „ден напред“, тоест количествата електроенергия по сключените за деня сделки ще бъдат доставяни на следващия ден. Първоначално електроенергия ще бъде доставяна от държавните предприятия, коментираха преди дни от БЕНБ, която ще е и оператор на борсата у нас. Търговията ще се извършва на платформа, предоставена от Nordpool Spot. Всички дейности по администрирането и сетълмента на борсовата търговия обаче ще бъдат отговорност на БЕНБ, която е дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Енергийната борса е важен компонент от либерализацията на енергийния пазар, защото ще даде пазарната цена на електроенергията.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2015)

Сключен е първият договор за доставка на енергийната борса Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ТЕЦ Марица Изток 2 сключиха първия договор за доставка на борсовия пазар на електрическа енергия, съобщиха двете страни на официалните си страници. С подписването на договора централата, която е най-голямата топлоелектрическа централа в България, се превръща в първия реален участник на този сегмент. Припомняме, че енергийната борса у нас ще започне своята работа тестово на 11 декември по модела „ден напред“, тоест количествата електроенергия по сключените за деня сделки ще бъдат доставяни на следващия ден. Първоначално електроенергия ще бъде доставяна от държавните предприятия, коментираха преди дни от БЕНБ, която ще е и оператор на борсата у нас. Търговията ще се извършва на платформа, предоставена от Nordpool Spot. Всички дейности по администрирането и сетълмента на борсовата търговия обаче ще бъдат отговорност на БЕНБ, която е дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Енергийната борса е важен компонент от либерализацията на енергийния пазар, защото ще даде пазарната цена на електроенергията.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2015)

ЕК одобри либерализацията на електроенергийния ни пазар Европейската комисия (ЕК) е одобрила либерализацията на електроенергийния ни пазар. Комисията е приела решение, с което е утвърдила като правно обвързващи предложените от Българския енергиен холдинг (БЕХ) ангажименти за прекратяване на ограниченията на конкуренцията на пазара на едро на електрическа енергия в България. По думите на комисаря по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер териториалните ограничения, които разделят енергийните пазари по протежение на националните граници, пречат да се постигне истински европейски енергиен съюз. Според еврокомисарката днешното решение ще сложи край на тези ограничения в България и ще направи българския пазар на едро на електроенергия по-открит и прозрачен. Припомняме, че Еврокомисията се опасяваше, че Българският енергиен холдинг може да е злоупотребил с господстващото си положение на пазара на доставка на едро на електроенергия по свободно договорени цени (т.е. нерегулирани цени) в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. В отговор на опасенията на комисията енергийният ни холдинг се е ангажирал да предлага определени количества електроенергия на независимо опериран пазар "ден напред" на новосъздадена енергийна борса в България, съобщават от комисията.
Източник: БТА (11.12.2015)

Пробни сделки за 1074,5 мвтч ток в първия ден на борсата 1074,5 мвтч ток бяха изтъргувани в първата сесия на енергийната борса, която се проведе от 12,23 ч до 13 часа в петък. Това е 0,9% от зимното потребление, което е средно 120 000 мвтч на денонощие. Шефът на Българската независима енергийна борса Константин Константинов заяви, че сравнително добра ликвидност на борсата ще се получи при търгуване на 5% от ползвания в страната ток. Той прогнозира, че това ще се случи още в първите дни на реална търговия в средата на януари. Първата сесия бе тестова. За първи и последен път 17 компании обявяваха публично оферти с цени и количества за всеки час от денонощието. Те варираха от 30 до 83 лв. за мвтч. Това обаче не бяха цените, които те при реална сесия ще предложат. Търгуваните количества бяха 1133,6 мвтч, единственият продавач бе държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Централата постигна 74,56 лв. за мвтч. Търговците на ток най-вече се притесняваха дали държавните АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и НЕК ще пускат количества на борсата. Шефът на БЕХ Жаклен Коен се врече това да става. Тестовият старт на борсата тръгна пред погледите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, шефа на КЕВР Иван Иванов и Клаус-Дитрих Борхард от главна дирекция “Енергетика” към ЕК. Борхард заяви, че либерализацията може да е болезнен процес и че в първите месеци токът може да поскъпне. Петкова заяви, че отварянето на пазара ще е постепенен процес, за да няма сътресения. Няма да има шок с цените, каза министърът. И допълни, че с ЕК са направили работна група за либерализацията, а първата задача е да дефинира кои са уязвимите битови потребители и да се реши как да бъдат защитени. Борхард каза, че всяка държава е намерила начин за подпомагане на енергийно бедните. За нас най-полезен би бил опитът на Румъния. Там след отварянето на пазара 1,1 млн. домакинства изпаднали в енергийна бедност. Подпомагат се с регулирани цени плюс социални тарифи на тока Министър Петкова каза, че тепърва се проучва опит как да се помага на социално слабите, което означава, че още 7-8 месеца битовите потребители ще купуват еленергия на регулирани цени. Така че домакинствата ще преживеят още един 1 юли, в който КЕВР ще каже колко да им струва токът. ЕК прекрати разследване срещу БЕХ Стартът на енергийната борса съвпадна с прекратяването на разследване от ЕК срещу БЕХ за злоупотреба с пазарно положение при търговия на едро с електроенергия. Това става срещу ангажимент на холдинга да предлага количества еленергия на борсата в продължение на 5 години. Ангажиментите на дружествата в холдинга са правно обвързващи и ако БЕХ ги наруши, ЕК може да наложи глоба до 10% от оборота на предприятието.
Източник: 24 часа (12.12.2015)

Икономическият и социален съвет: Малките фирми заплашени от борсата за ток Малките фирми няма да могат да понесат увеличението на цената на тока с 20%, ако настъпи такова след либерализацията на енергийния пазар. Това алармираха вчера от Икономическия и социален съвет. България е една от последните държави, която либерализира енергийния си пазар. Цените на еленергията през първите години на либерализацията в другите държави е покачена до 15-20%”, аргументира се лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Какво ще се случи с общинските болници и училища, които нямат гъвкавост в бюджетите си, с ВиК дружествата, попита той. Енергийните помощи ще трябва да са в пъти по-големи като обхват, ако цената на енергията скочи, само социални помощи няма да решат проблема, добавиха от КНСБ. От Икономическия и социален съвет посочиха, че преди либерализирането на енергийния пазар е необходимо да се дефинира понятието “енергийна бедност”, да се анализират явлението и обхватът му за България и да се създаде национална стратегия за защита на най-уязвимите потребители. “Обхватът на енергийно бедните домакинства у нас е значителен. По данни на Евростат през 2014 г. тези, които не могат да поддържат жилището си достатъчно топло в България, били 40,5%, което в абсолютни числа е около 2 900 000 души. За сравнение, енергийни помощи в момента получават под 300 000 души”, посочи Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания. Световната здравна организация препоръчва 21 градуса да е температурата в основната стая за живеене и по 18 градуса в останалите стаи. Затова от института настояват за спешна среща с вицепремиерите Томислав Дончев и Ивайло Калфин, както и с министрите на енергетиката и на икономиката. Председателят на съвета проф. Лалко Дулевски добави, че европейските институции имат отдавна изразени позиции за мерки за преодоляване на трите основни фактора за енергийната бедност - остарелия и енергийно неефективен жилищен фонд, ниските доходи и непрекъснато нарастващите енергийни цени. МЕРКИ Жилището под наем само ако е изолирано Една от мерките срещу енергийната бедност е въвеждането на стандарт за топлинна изолация на жилищата. Само апартаменти, които го покриват, да могат да се отдават под наем, предложиха от Икономическия и социален съвет. Друга идея е всички търговци на ток да публикуват цените си в единен калкулатор, за да получат лиценз за дейността си. Така хората ще имат достъп до обективна информация и пазарът ще бъде прозрачен, каза Богомил Николов от Асоциация “Активни потребители”. Той обяви, че ще организира т.нар. колективни превключвания - когато групи хора от над 1000 души решат да сменят доставчика, тогава търговците да наддават за тях, като смъкват цените.
Източник: Труд (14.12.2015)

Тройно скочи търгуваният ток на енергийната борса На енергийната борса вече се търгува тройно повече ток в сравнение с количествата, които минаха през нея в първата тестова сесия на 11-ти декември. Сделките все още са тестови, като реалната работа на борсата са очаква да започне след средата на януари. В четвъртък са били изтъргувани над 3000 мегаватчаса енергия. Това прави среден товар от около 140 мегават, съобщи вчера шефът на Българската независима енергийна борса Константин Константинов. Той взе участие в представянето на проекто доклада на Европейския парламент за Европейския енергиен съюз. Въпросното количество представлява около 2,5-3% от среднодневеното потребление на еленергия зимата. За сравнение при старта на борсата миналия петък бяха изтъргувани почти 1100 мегаватчаса, или малко под 1 на сто от дневната консумация. Количествата на борсата идват основно от държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, която засега е единственият производител на ток, който участва на борсата. Средната цена, постигната в търговията в четвъртък е била около 70-75 лева за мегаватчас, допълни шефът на борсата. В първата тестова сесия на енергийната борса се постигна средна цена от 74,65 лв. за мегаватчас. Шефът на енергийната борса отново припомни, че не трябва да се съди по тези цени, защото сделките не са реални и не се знае кой участник каква стратегия тества. Със сигурност ще имаме заявления за регистрация от останалите производители в рамките на БЕХ, увери Константинов. Става въпрос за АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК, които не се включиха при старта на борсата. Това ще стане до края на годината или през януари, смята изпълнителният директор на енергийната борса. Константин Константинов каза още, че през второто тримесечие на 2016 г. се очаква да започне работа и платформата за двустранни договори между производителите и търговците, които са за по-дълъг период. Най-вероятно в началото на 2017 г. ще може да започне и търговията „час напред“. За целта ЕСО първо трябва да разшири системата си за валидиране на графиците, обясни Константинов.
Източник: Монитор (21.12.2015)

Енергийната борса тръгва до дни На 19-и януари официално започва работа Българската независима електроенергийна борса, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Ток ще продават държавните ТЕЦ "Марица изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания, предаде БНР. До края на април трябва да бъдат изготвени критериите, по които ще се определят енергийно бедните българи, за да получат подпомагане от държавата, каза още министър Петкова. Тези критерии ще бъдат изготвени заедно с експерти от дирекциите "Енергетика" и "Конкуренция" на Европейската комисия, социалното министерство и Агенцията за социално подпомагане. Единият от вариантите е да се дават помощи на социално слабите за определено количество потребена електроенергия за цяла година, каза Теменужка Петкова: "Това, което мен лично ме притеснява е да не влезе под егидата "енергийно бедни" такава категория лица, които де факто не са такива. Затова много добре трябва да се подходи и много добре да се анализира всичко по отношение на този процес, за да бъде наистина полезно това, което ще се случи и да стигне до реалните енергийно бедни хора". Предвижданото подпомагане ще е за отопление с ток, но на по-късен етап може да се приложи и при отопление с парно или газ.
Източник: Сега (06.01.2016)

Българската независима електроенергийна борса ще започне официално работа на 19 януари т.г. , съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. По думите й на електроенергийната борса ток ще продават държавните ТЕЦ "Марица изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. В тестови режим Българската независима електроенергийна борса работи от 11 декември 2015 г. Очаква се до април да бъдат ясни критериите, по които ще се определят енергийно бедните битови потребители на ток, така че да се намалят рисковете за тях при предстоящото им включване на борсата по-късно през годината. Те ще бъдат определени от съвместна работна група от представители на министерствата на енергетиката, труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Световната банка, които вече работят по темата.
Източник: БТА (06.01.2016)

Енергийната борса ще заработи на 19 януари Българската независима електроенергийна борса ще заработи официално на 19 януари. Това стана ясно от думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Ток ще продават държавните ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. До края на април трябва да бъдат изготвени критериите, по които ще се определят енергийно бедните българи, за да получат подпомагане от държавата, каза още министър Петкова. Тези критерии ще бъдат изготвени заедно с експерти от дирекциите "Енергетика" и "Конкуренция" на Европейската комисия, социалното министерство и Агенцията за социално подпомагане. Единият от вариантите е да се дават помощи на социално слабите за определено количество потребена електроенергия за цяла година. "Това, което мен лично ме притеснява е да не влезе под егидата "енергийно бедни" такава категория лица, които де факто не са такива. Затова много добре трябва да се подходи и много добре да се анализира всичко по отношение на този процес, за да бъде наистина полезно това, което ще се случи и да стигне до реалните енергийно бедни хора", заяви още Петкова. Предвижданото подпомагане ще е за отопление с ток, но на по-късен етап може да се приложи и при отопление с парно или газ.
Източник: expert.bg (07.01.2016)

Започва работа Българската независима електроенергийна борса. Ток ще могат да продават държавните ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. До края на април трябва да са готови критериите, по които ще се определят енергийно бедните българи. Тази стъпка е необходима преди да се либерализира пазара на ток за домакинствата. Заедно със Световната банка се мислят механизми как да бъдат защитени тези потребители и това се предвижда да стане до април.
Източник: Фирмена информация (19.01.2016)

На електроенергийната борса ще се правят вече реални сделки Българската независима енергийна борса (БНЕБ) днес започва работа в реално време с реални борсови сделки, съобщи вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Досега тя работеше в тестов режим. Борсата е част от либерализацията на пазара на електроенергия и трябваше да тръгне още през 2011 г., но стартът й беше отлаган многократно през годините. Най-новото изместване на сроковете беше през декември миналата година, когато борсовият оператор поиска началото на тестовите сесии вместо на 8 декември да бъде дадено на 11 декември. Макар и закъсняла и в тестов вариант, борсата спря стартираната от ЕК през 2012 г. наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради съмнения за нарушаване на свободния пазар на електроенергия. Заради преференциалните надпазарни цени на електроенергията, произвеждана от американските ТЕЦ-ове и ВЕИ-та, токът, който ще се търгува през борсата, е от три държавни компании - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и НЕК. Очаква се производителите с дългосрочни договори и ползващите преференции заради евродирективи (ВЕИ и когенерации) също да се включат в борсовата търговия, след като Световната банка предложи механизъм за компенсиране на разликата между пазарната цена на енергията им и гарантираната възвръщаемост. Това ще се случи някъде към м. април, според предвижданията на зам.-министрите на енергетиката, участвали през декември 2015 г. в разяснителната кампания за либерализацията на електроенергийния пазар.
Източник: Дума (19.01.2016)

Токът на борсата поскъпна тройно Повече от три пъти скочи цената на тока на енергийната борса в третата й търговска сесия. При първите реални сделки във вторник беше постигната средна цена от 44,06 лв., а днес тя вече стига 137,49 лева на мегаватчас. Двойно в сравнение с първия ден на реална работа на борсата са нараснали и търгуваните количества. Купени на борсата днес, утре ще бъдат доставени на клиенти 8106 мегаватчаса. Средната цена за пиковия интервал от 9 до 20 часа е 158,59 лв. за мегаватчас, а извън този интервал средната цена по сделките е била 116,38 лв. за мегавтчас. Най-високата постигната цена е за енергията, която ще бъде доставена утре от 8 до 10 часа – 176,06 лв. за мегаватчас. Най-евтино – по под 90 лв. за мегаватчас е изтъргувана енергията в ранните часове на деня – между 2 и 3 часа сутринта.
Източник: Монитор (22.01.2016)

Енергийната борса стартира с очаквани дефекти Ако някой е очаквал енергийната борса в България да наложи чисто пазарни цени на електроенергията, днес ще е разочарован. Първите резултатите от работата на Българската независима енергийна борса (ibex.bg/bg/) в четирите дни от стартирането й на 19 януари показват ниско търсене заради малкия брой участници и една екстремна ситуация. Накратко - в три от дните цените са много по-ниски от директните двустранни договори, сключвани до момента, а в един от тях се увеличат три пъти. Дефект освен слабия интерес е и работното време, което изгонва чуждите търговци от нашия пазар. За неспециалистите е важно да знаят, че на борсата се продават еднодневни количества - т.е. търгува се малък излишък или недостиг, а не средносрочни количества, които могат да се ползват от предприятия. Въпреки проблемите като цяло пазарът приема положително, че борсата в България все пак заработи, и се надява след години тя да се превърне в реален пазарен инструмент. Тъй като пазарът на електроенергия в България все още не е напълно либерализиран (има много дългосрочни договори с гарантирано изкупуване) енергийната борса трябваше да започне търговия с количествата електроенергия от трите държавни производителя - ТЕЦ "Марица-изток 2", Националната електрическа компания (НЕК) и АЕЦ "Козлодуй". Това бе и условието Европейската комисия (ЕК) да спре наказателната процедура срещу "Български енергиен холдинг" (БЕХ), която беше започната през 2012 г. заради съмнения за нарушаването на конкуренцията на свободния пазар на електроенергия. Ангажиментите на БЕХ във връзка с това предвиждат трите производителя, които са дъщерни на холдинга, да осигуряват минимални количества енергия за срок от пет години, с което да гарантират нейната ликвидност. През първата година това са близо 300 мегавата, които се увеличават до 807 мегавата през последната година. Още през третия ден на търговия се вижда, че продадените количества достигат 337 мегавата, което е добра ликвидност. Въпреки това обаче постигнатите цени отбелязват сериозни отклонения в сравнение с регионалните. И трите производителя, които са задължени да продават на борсата, на практика предлагат електроенергията на една и съща цена от 44 лв. за мегаватчас по данни на търговци. Така съвсем естествено, когато търсенето е ниско, търговците купуват на минимална цена и обратното, когато търсенето е високо, тя се покачва. Това коментират и от самата борса след първия ден на търговия. "Тази първа реална борсова сесия в България количествата по оферти-продава превишаваха тези по оферти-купува. Вярваме, че по време на следващите дневни борсови сесии ще е налице значително по-висока активност от страна на борсовите участници купувачи, което ще обособи значително по-реалистична почасова цена на търгуваната електрическа енергия." Малкият брой участници, регистрирани на борсата - общо 19, от които три производителя, води и до екстремни стойности на цените, когато търсенето нарасне. Така например за продадената електроенергия със срок на доставка 22 януари за базова енергия на борсата е постигната цена от 116 лв. за мегаватчас, която е по-висока от цените на централите за същия период при двустранно договаряне и в сравнение с регионалните борси. Справка от онлайн системата за продажба на електроенергия на АЕЦ "Козлодуй" показва, че за същия ден на доставка централата е сключила сделка за 90 лв. за мегаватчас. За този период ТЕЦ "Марица изток 2" се е договорила за 80 лв. за мегаватчас електроенергия. Средната цена на някои от регионалните борси през последните дни също се е движела около 45-50 евро за базов товар. Това се отнася и за пиковата енергия, която също е много над средната цена на централите при двустранно договаряне. Според Никола Василски, търговски директор на "Енерджи съплай" пазарът е все още недоразвит и липсата на достатъчно продавачи води до високи цени. Постигната ниска цена през останалото време има някаква пазарна логика макар и породена от липсата на конуренция в предлагането и слабото търсене. Екстремните стойности в третия ден на търговия се дължат на съвсем друго. Според Мартин Георгиев, който е председател на Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ), един от проблемите на българската борса е по-късният час, в който приключва търговията в сравнение с регионалните борси в Румъния и Унгария. По думите му това изолира българската борса от регионалния пазар и прави невъзможно участието на чужди търговци или производители на нея, което би увеличило конкуренцията и би ограничило получаването на екстремни стойности. Причината е, че ако търговците и производителите искат да продават на българската борса, те няма къде да реализират остатъка от електроенергията си. Георгиев даде пример с първите два дни на работа на платформата, когато на производителите са останали около 70-80 мегавата, които след това не е имало къде да продадат поради късния час, и съответно не са произвели. "В Сърбия другия месец също отварят енергийна борса с час на затваряне 10:15 ч. централно европейско време, което е 15 мин. преди Унгарската борса, което дава възможност на пазарните участници да реализират там основните си количества, а след това да продадат остатъка на другите борси", даде друг пример той. Българската работи до 12 ч. централно европейско време. Според търговци причината българската борса да има толкова късен час на затваряне е по настояване на Nordpool, чиято платформа за търговия се използва. От местния оператор не бяха открити за коментар. Друг проблем, с който търговците се сблъскват, са големите обезпечения и липсата на гъвкавост при определянето им по отношение на новите участници.
Източник: Капитал (25.01.2016)

Президентската администрация търси доставчик на ток Администрацията на президента обяви обществена поръчка за доставчик на електроенергия и за координатор на балансираща група. Поръчката е мотивирана с необходимостта институцията да излезе на свободния пазар на ток. Сградата на администрацията на президента на Република България сега е присъединена като участник на регулирания пазар на електрическа енергия и планира да се регистрира като участник на пазара по свободно договорени цени, като непряк член на балансираща група, се казва в документите на поръчката. Общото прогнозно количество за доставка на нетна активна електрическа енергия за една година е 540 000 кВтч, а прогнозната й стойност е 46 000 лева без ДДС. Ще бъде избрана офертата с най-ниска цена. Срокът на подаването им изтича на 22 февруари.
Източник: Дневник (26.01.2016)

Президентството ще си купува ток на борсата Администрацията на президента обяви открита процедура за възлагане на обществена поръчка, така че снабдяването на администрацията на президента да премине на свободния пазар на електроенергия. На сайта на президентството е публикувана обява за открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за сградата на администрацията на президента. Публикувана е и документацията за участие. От началото на тази година в България започна поетапно либерализиране на пазара на електроенергия. Целта е цената на електрическата енергия да се формира на пазарен принцип и доставчикът на електроенергия да бъде свободно избиран от потребителите. Всеки клиент сам ще има възможност да избира търговеца, който ще му доставя ток. След като работи известно време пробно, електроенергийната борса започна официално работа преди няколко дни.
Източник: Дума (26.01.2016)

На енергийната борса ще се търгува и газ В скоро време за търговия на енергийната борса ще бъде предложен и природен газ. Това съобщава министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя уточнява, че засега няма друг вариант освен газът да е руски, но се работело и по диверсификация на източниците, за да "имаме по-развит пазар". По думите й през последната година министерството е успяло да раздвижи всички проекти за газови връзки със съседните страни. През април се очаква да е готов доклад на Световната банка, който да предлага модел за пълната либерализация на енергийния пазар. При сегашната ситуация хем има либерализация - тоест свободни цени, хем се запазват преференциалните цени за зелени централи. Целта на избора на модел е да се покрива разликата между пазарните и преференциалните цени. В отговор на въпрос Петкова посочва, че около 20 февруари се очаква вече да има оферти от 10-те банки, с които БЕХ проведе преговори за отпускане на заем, с който НЕК да се разплати с компаниите, на които дължи.
Източник: Труд (08.02.2016)

Битовите потребители не са длъжни да излизат на свободния пазар Битовите потребители на електроенергия няма да бъдат длъжни да излизат на свободния пазар, където могат сами да избират доставчика си на ток. Ако желаят, те могат да останат на регулирания, където цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране. Това заяви председателят на енергийния регулатор Иван Иванов пред журналисти по повод внесените от трите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", стандартизирани товарови профили. Те бяха необходимото условие, за да могат и битовите потребители да излязат на свободния пазар. Това на практика ще може да стане от началото на април, тъй като дотогава регулаторът трябва да одобри предложените профили. По думите на Иванов абонатите, които останат на регулирания пазар, няма да плащат по-скъпо от тези, които са решили да сменят доставчика си.
Източник: Капитал (09.02.2016)

От 176 лв. до 2 ст. за мегаватчас в първия месец на енергийната борса Цени от 176,02 лева до 0,02 лева за мегаватчас бяха постигнати в първия месец след дългоочаквания старт на енергийната борса у нас, сочи справка в статистиката за цените и търгуваните обеми на борсата. Най-високата цена беше постигната още в първите дни на работата на борсата – на 22 януари. През целия ден цената на електроенергията е висока – средно 137,49 лева за мегаватчас. В пиковия период на потребление – между 8 и 10 часа цената е 176,02 лева. Най-ниската цена пък е в момент извън пиково потребление – в часовия период между 2 и 3 часа на 1 февруари. Средната цена се движи в границата около 64 лева през януари и от почти 46 лева за мегаватчас през февруари. Сред участниците на борсата, които са и производители на електроенергия, са държавните ТЕЦ "Марица Изток" 2, АЕЦ "Козлодуй" и НЕК със своите водни централи.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2016)

От началото на юли ще има търговия с дългосрочни договори на Българската независима енергийна борса Предстои Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ да закупи платформа за търговия с дългосрочни договори, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на конференция "Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора". Преди дни Българският енергиен холдинг /БЕХ/ е взел решение да увеличи капитала на БНЕБ, с цел осигуряване на възможност за закупуване на платформата. Планирано е платформата за дългосрочни договори да започне да функционира от 1 юли 2016 г., посочи Петкова. По думите й следваща стъпка, свързана с либерализацията на електроенергийния пазар и дейността на БНЕБ е закупуването и на платформа за търговия в рамките на деня. Това трява да се случи в първото тримесечие на 2017 г., отбеляза енергийният министър. Като важно предизвикателство Петкова определи и анализирането и проучването на възможностите за създаване на сегмент за търговия и с природен газ на БНЕБ. Обмисляме такава възможност, развитието на газовия пазар е изключително важно, ще работим в тази посока, каза още министърът.
Източник: БТА (23.03.2016)

Увеличиха капитала на Българската независима енергийна борса Увеличихме капитала на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на годишната конференция "Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора". От изявлението й става ясно, че привлеченият капитал ще бъде използван за закупуването на платформа за търговия с дългосрочни договори, която ще заработи от месец юли тази година. От началото на 2017-та година ще функционира и платформа за търговия в рамките на деня. Петкова припомни, че задължителното условие в процеса по либерализация на енергийния пазар бе създаването на Българската независима енергийна борса. От началото на годината тя е факт и работи с реални сделки. Броят на регистрираните участници на борсовия пазар е вече 32-ма, като 95% от тях, са ежедневно активни. Лицата със сертификат, имащи право да оперират с електронната система за борсова търговия, надхвърли 100. Към момента на ден се търгуват средно около 7500 MWh, а цените не се различават от тези на регионалните борси. по думите на Петкова, в момента се анализира възможността да бъде създаден сегмент за търговия с природен газ в рамките на БНЕБ. В момента пред Министерството на енергетиката, стои предизвикателството да бъдат защитени най-уязвимите потребители, след пълната либерализация на енергийния пазар. По въпроса се работи съвместно с експерти от Европейската комисия Министерството на труда и социалната политика, както и да бъде точно дефинирано понятието "уязвим потребител". "Една година след законодателните промени виждаме резултатите - миналата година тарифният дефицит на Националната електрическа компания бе 586 млн. лв., а днес е 221 млн. лв. За първи път НЕК реализира положителен резултат от регулаторната си дейност", обоснова се министър Петкова. "Създаването на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" бе друга мярка за преодоляване на финансовия дефицит в системата. В него се събират по пет процента от приходите на производителите на електроенергия, както и приходите от емисии. От месец август до края на 2015-та година във Фонда бяха събрани 183 млн. лв., а от началото на тази година сумата е близо 60 млн. Сега трябва да запазим динамиката на реформите в енергийната система", категорична бе Петкова. Очаква се Световна банка да предостави окончателен доклад за модел за либерализация у нас, след което предстои обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. До момента всички са наясно с ползите от либерализирания пазар – реални пазарни цени на електроенергията, конкуренция и прозрачност във функционирането на пазара.
Източник: Банкеръ (23.03.2016)

Избраха британската Trayport за двустранните договори на енергийната борса Българска независима енергийна е избрала GlobalVision Trading Trayport като платформа, която ще се използва за администриране на пазара за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. "С въвеждането на централизиран пазар за двустранни договори БНЕБ ще даде нови възможности за търговия на пазарните участници и ще допринесе за прозрачността и равнопоставеността на пазара на електроенергия. Ние силно вярваме, че изборът на системата за търговия на Trayport ще ни позволи да дадем най-добрите възможности за търговия с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни договори", каза шефът на енергийната борса Константин Константинов. "Ние сме развълнувани, че БНЕБ избра Trayport, като свой търговски партньор. Добавянето на България към търговската мрежа оперирана от Trayport не само увеличава броя на пазарите на разположение на европейските търговци, но също така и свързаните с Турция" каза Пол Константину, регионален мениджър продажби в Trayport.
Източник: Монитор (29.03.2016)

Българският енергиен холдинг (БЕХ) е обявил конкурс за избор на финансови институции (обслужващи банки) за предоставяне на финансови услуги за нуждите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД (БНЕБ). Целта на процедурата е да се изберат пет финансови институции, които да обслужват дейността на БНЕБ. Обектът на поръчката не се дели на обособени позиции и участниците следва да участват за изпълнение на цялата поръчка, става ясно от обявлението за конкурса. Едно от изискванията към кандидатите е собственият капитал да е не по-малко от 150 млн. лв. към първото тримесечие на 2016 г. Срокът за подаване на оферти е 6 юни 2016 г. Към момента собствеността на енергийната борса е на БЕХ, но според поетите от холдинга ангажименти към Европейската комисия до 14 юни тя трябва да премине към финансовото министерство.
Източник: Монитор (25.05.2016)

БЕХ търси банки за енергийната борса Българският енергиен холдинг (БЕХ) е обявил конкурс за избор на финансови институции (обслужващи банки) за предоставяне на финансови услуги за нуждите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД (БНЕБ), съобщи publics.bg. Целта на процедурата е да се изберат пет финансови институции, които да обслужват дейността на БНЕБ. Обектът на поръчката не се дели на обособени позиции и участниците следва да участват за изпълнение на цялата поръчка, става ясно от обявлението за конкурса. Едно от изискванията към кандидатите е собственият капитал да е не по-малко от 150 млн. лв. към първото тримесечие на 2016 г. Срокът за подаване на оферти е 6 юни 2016 г. Към момента собствеността на енергийната борса е на БЕХ, но според поетите от холдинга ангажименти към Европейската комисия до 14 юни тя трябва да премине към финансовото министерство.
Източник: Монитор (25.05.2016)

Шест месеца след началото: Какво подсказва работата на енергийната борса? На 19 януари 2016 година стартира работата на енергийната борса у нас. Според оценките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до този момент дейността на борсата от гледна точка на опити за манипулация на цени и като цяло на пазара е съвсем нормална и прозрачна. Но проблеми има и те са свързани основно с модела на работа - „ден напред“. По тази причина и търгуваните обеми на пода на енергийната борса са все още минимални – около 6-7 хил. мегаватчаса на денонощие, съобщи за Investor.bg председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Той обаче очаква ситуацията да се нормализира със старта на втория сегмент на борсовата търговия, а именно – възможността да бъдат сключвани двустранни договори. Така на борсата ще излязат допълнителни количества електроенергия от големите производители – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток“ 2, НЕК и други, а от другата страна ще застанат и големите индустриални потребители. „Тогава ще се договарят много по-големи количества електроенергия и цената, която ще се реализира, ще бъде наистина най-близко до пазарната цена, защото ще отразява реалната цена на електроенергията“, убеден е Иванов. Той посочи още, че като нормативна база за старта на двустранното договаряне на борсата е направено. Предварителните заявки бяха, че този сегмент на борсовата търговия трябва да започне на 1 юли. Има известно забавяне, но по думите на Иванов двустранната търговия ще започне буквално до няколко дни. Проблемът с недостатъчните количества на електроенергията на борсата може да бъде решен и с излизането на производителите на зелена енергия на пазара от есента. С промените в законодателството те вече имат определени количества електроенергия, изчислени от КЕВР, които Националната електрическа компания (НЕК) да изкупува при преференциални цени. В предишни години тези количества се изчерпваха около септември и оттогава до края на годината електроенергията на производителите от възобновяеми източници можеше да се изкупува от НЕК по цени за излишък, тоест значително по-ниска от преференциалната и от достигнатата на свободния пазар. По тази причина и за тези производители излизането на борсата би било една добра опция. За тях проблем ще бъде опцията за търговия „ден напред“, защото е трудно да се прогнозира производството, но вариантът с продажбата на цена по излишък също ще е губещ за тях. Излизането на битовите потребители на свободния пазар също може да бъде катализатор на борсовата търговия. Тяхното потребление е по-трудно за прогнозиране и прогнозата на енергийния регулатор е балансиращите групи да се опитат да компенсират прогнозния небаланс на борсата. Данните за дейността на борсовия оператор – Българска независима енергийна борса, не са еднозначни. През първите месеци от работата на борсата има достигнати включително и нулеви цени на електроенергията, а една от най-високите е почти 180 лева за мегаватчас. Борсата стартира с 18 участници, като през следващите месеци се присъединяват още 11 (до април), но има и леко свиване на търгуваните обеми. Едно от най-сериозните предизвикателства, с които борсовият оператор обаче трябва да се справи в следващите месеци, обаче е недоверието на търговските участници към борсовия пазар. Това е записано в доклад на КЕВР за дейността на борсата, изпратен до Народното събрание. Причината за това недоверие е „шоковото“ повишаване на цените при повишено търсене на електроенергия. Причината за това се крие във факта, че производителите от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) не повишават цената си плавно, следвайки кривата на търсенето или цените в съседните пазарни зони. Те увеличават рязко цената, за да могат да компенсират загуби от максималните цени за задължителните обеми, които холдингът трябва да доставя на борсата, съгласно поетите пред ЕК ангажименти. Оценката на търговците на електроенергия за работата на борсата пък е, че тя все още е много зависима от поведението на крайните потребители. Продажбите, осъществени на борсата са едва около 4% от брутното потребление в страната, посочват от Асоциация "Свободен енергиен пазар". За тях ситуацията в момента превръща именно търговците в буфер за всички финансови рискове и намалява тяхната конкурентоспособност. Надеждата е увеличената ликвидност на борсата да успее да се справи с констатираните изкривявания досега, а стартът на платформата за двустранна търговия е най-вероятният катализатор за това в следващите месеци.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2016)

Енергийната борса търси 4 млн. лева, за да погасява задължения Българската независима енергийна борса (БНЕБ), операторът на енергийната борса у нас, търси кредит под формата на овърдрафт в размер на 4 млн. лева, става ясно от съобщение на сайта на борсата. Средствата ще бъдат използвани за погасяване на задължения, възникнали при осъществяването на търговската дейност на дружеството. Всъщност БНЕБ за втори път отправя покана за избор на финансираща институция. Първата процедура изтече в 17 часа на 11 юли. Сега в новия конкурс борсовият оператор очаква оферти до 17 часа на 19 юли. От поясненията в документацията става ясно, че нуждата от оборотни средства реално е свързана с изискванията в законодателството за сроковете за възстановяване на данък добавена стойност (ДДС). Няма промяна в условията, поставени от БНЕБ във втората процедура спрямо първата. Крайният срок за погасяване на кредита е 36 месеца от датата на сключване на договора между борсовия оператор и избраната финансираща институция. Критерият за избор е „икономически най-изгодната оферта“. В изискванията към институциите е записано, че те трябва да имат кредитен рейтинг от поне ВВ- от една от трите кредитни агенции – Fitch, S&P или българската БАКР, или Ba3 според Moody`s.
Източник: Инвестор.БГ (14.07.2016)

Енергийната борса пуска платформата за дългосрочни договори В края на лятото се очаква да заработи втората платформата на енергийната ни борса. Чрез нея ще се търгува еленергия чрез двустранни дългосрочни договори. Днес или утре ще публикуват правилата и типовите договори, след което в продължение на 2 седмици ще се приемат коментари по тях. След това се предвиждат срещи с потенциални участници, на които те ще се запознаят с платформата и начина й на действие и на финала ще се проведат сухи тренировки. Еленергията ще се търгува през новата платформа на принципа, на който в момента върви търговията с петролните фючърси. Чрез новата платформа ще се предоставят стандартни продукти с период на доставка седмица, месец, тримесечие, полугодина, година. Търговията ще се извършва по два начина – чрез търгове и чрез екран за непрекъсната търговия.
Източник: Монитор (19.07.2016)

Търговията с двустранни договори на енергийната борса ще тръгне от 1 октомври В момента на енергийната борса тече тестова търговия с двустранни договори за електрическа енергия. Борсата има готовност не по-късно от 1 октомври да стартира и този сегмент на работата си, съобщи пред журналисти председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Възможността за сключване на двустранни договори на борсата ще увеличи търгуваните количества, а това ще се отрази и на цената - в посока надолу, смята Иванов. Следващата фаза на развитие на борсата ще бъде въвеждането и на платформа за т.нар. договори за разлика. С тяхна помощ ще бъдат компенсирани производителите на електроенергия, които имат дългосрочни договори с преференциални условия и гарантирани от държавата цени на електроенергията. При пълната либерализация те ще могат да участват на борсовия пазар.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2016)

"Мини Марица-изток" вече купува ток от енергийната борса Държавната "Мини Марица-изток" вече купува електроенергия от свободния пазар чрез Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това съобщи на пресконференция изпълнителният директор на дружеството Андон Андонов. По думите му първите покупки от борсата са станали в началото на миналата седмица. Сключените сделки засега са за минималните количества от 35 мегавата, но постигнатата цена от 44 лв. е с 33 лв. по-ниска от тази, по-която дружеството е купувало до момента. Според отчета на компанията за шестмесечието за електроенергия са били похарчени 42.2 млн. лв., което е увеличение от 21.8% в сравнение със същия период на миналата година. Това се дължи освен на по-големите закупени количества и на по-високата цена задължение към обществото, която в средата на миналата година беше увеличена с 94.5%, пише в отчета на компания. Така средната цена, по която компанията е купувала, е била 140 лв. за мегаватчас с включени такси. Досега минното дружество купуваше електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2" като привилегирован потребител. Сега на практика тя ще продължи да купува същия ток, но на много по-ниски цени от борсата. "Постепенно ще увеличаваме количеството електроенергия, което купуваме от свободния пазар", каза Андонов. Според него на този етап задълженията на централите производителки към "Мини Марица-изток" пречат да се заявят по-големи количества електроенергия. Причината вероятно е, че част от задълженията им се покриват именно с необходимите количества ток.Минното дружество има вземания за първото полугодие в размер на 132 млн. лв., като просрочените задължения към "Мини Марица-изток" са 97 млн. лв. Най-много задължения в размер на 91 млн. лв. има държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", от които 79 млн. лв. са просрочени. Брикетната фабрика "Брикел" дължи на мините 22 млн. лв., от които 18 млн. лв. са просрочени. Според Андонов ръководената от него компания е спряла доставките на брикетни въглища за централата на Христо Ковачки. Американските централи нямат просрочени задължения. "На този етап имаме стабилност в разплащанията между НЕК и американските централи, като те от своя страна плащат навреме задълженията си към "Мини Марица-изток", каза Андонов. Минната компания дължи 64 млн. лв., от които към доставчици 7 млн. лв., към банки - 2 млн. лв., и към БЕХ - 55 млн. лв.До средата на август държавното дружество е подало към централите в комплекса 15.300 млн. тона въглища. Приходите от тяхната продажбата са в размер на 283 млн. лв., съобщи Андонов. Заявките от централите са изпълнени на 100%, планът, заложен за добив на въглища в началото на годината, ще бъде изпълнен, допълни той. Мините продават въглищата под тяхната себестойност, заради което дружеството губи по 2.60 лв. на всеки продаден тон. В момента тяхната цена, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е 77 лв. Изпълнението на инвестиционната програма на дружеството за първото полугодие възлиза на 12.8 млн. лв., което е 12.28% от годишната задача. За полугодието компанията е на загуба от 18.3 млн. лв. при печалба от 22.7 млн. лв. за същия период на миналата година.Изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" уверява, че през есенно-зимния период няма да има проблеми с доставката на въглища към централите. Изграден е нов рудник "Юг", а между рудниците "Трояново 1" и "Трояново 3" работи нова лентова система. Дружеството е получило лиценз за жп превозвач. Един от основните проблеми в "Мини Марица-изток" е липсата на квалифицирани кадри. По тази причина ръководството е отправило предложение до Минно-геоложкия университет да бъде създаден филиал на университета в миньорския град Раднево. Предложението на държавните мини е във филиала да се обучават студенти по две специалности - "Въгледобивна технология" и "Минна електромеханика".
Източник: Монитор (22.08.2016)

Борсовата цена на електроенергията в България се повиши неколкократно спрямо миналата седмица, като отбеляза абсолютен рекорд от 341,93 лв. за мегаватчас. По тази стойност днес по обед ще бъдат доставени 150 мегаватчаса, стана ясно от отчет на Българската независима енергийна борса. Предишната най-висока цена е била отчетена през декември миналата година – 162,94 лв./мвтч. Двойното поскъпване сега се обяснява с големите студове, които трайно превзеха България и Балканския полуостров. Своеобразен връх в производството на ток е отчетен около 19 часа в неделя. Тогава електроцентралите в страната са работели с небивало висока мощност – 7919 мегавата, от които 7475 мегавата са покривали националното потребление, а останалите са били за износ, показва справка на държавния „Електроенергиен системен оператор“.
Източник: Труд (10.01.2017)

България и Македония ще обединяват енергийните си борси и стопанските потребители от двете страни ще могат да купуват ток от едно място. Това заяви изпълнителният директор на Българска независима енергийна борса Константин Константинов, предаде агенция Фокус. Представители на оператора на електропреносната мрежа и на енергийния регулатор на Македония наскоро са провели среща със своите български колеги и с нашата борса, за да обсъдят възможността за свързване на пазарите. От българската борса се надяват да подпишат предварителен договор за сътрудничество с Македония до началото на февруари. Споразумението ще уточнява допълнително конкретните стъпки и крайните срокове за потенциално бъдещо свързване.
Източник: Сега (18.01.2017)

"Пиеро 97" подаде жалба в КЗК срещу bTV Медия агенцията "Пиеро 97" е подала жалба срещу собственика на bTV - "БТВ Медиа груп" в Комисията за защита на конкуренцията срещу "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне на рекламно присъствие". Повече подробности засега не се съобщават, но се очаква през следващите дни КЗК да обяви, че образува производство по случая. Нито bTV, нито "Пиеро 97" коментираха казуса до редакционното приключване на вестника. "Капитал" се свърза с три големи медия агенции на пазара, за да кажат какво е тяхното мнение по казуса. Освен че бяха изненадани, никой не пожела да изрази позиция по темата. Според най-популярното обяснение на пазара между двете компании има неуредени финансови взаимоотношения - "Пиеро 97" дължи голяма сума пари за излъчени реклами. Порядъкът на задължението е няколко милиона лева. Жалбата в КЗК сега изглежда като превантивен опит да се атакува bTV и вероятно отговорът на телевизионната компания няма да закъснее много. Всичко това става в периода, когато и телевизии и медия агенции работят активно по приключване на договорите си с клиентите за рекламно присъствие през 2017 г. Ситуацията се очертава като сериозно предизвикателство пред новия изпълнителен директор на bTV Флориан Скала, който в началото на декември миналата година смени Павел Станчев на поста. Изненадата в случая идва от факта, че през годините "Пиеро 97" винаги е била свързана - скрито или директно с Красимир Гергов, който е и миноритарен акционер в bTV. В последния отчет на "Пиеро 97" се вижда огромен ръст на търговското дружество. Това не е изненада и се дължи на прехвърлянето на бизнеса от едно юридическо лице в друго. В началото на 2015 г. стана ясно, че квесторите на Корпоративна търговска банка (КТБ) искат несъстоятелността на медийната агенция "Пиеро 97 МА", като причините за това бяха големите й задължения към редица дружества (включително и заеми от КТБ), които общо възлизаха на близо 31 млн. лв. Тогава по всяка вероятност, за да се запази бранда, дружеството смени името си от "Пиеро 97 МА" на "Медикон консулт". През 2014 г. пък паралелно е регистрирана нова компания "Пиеро 97", в която година по-късно е прехвърлена основната дейност на медияшопа заедно с всичките му клиенти. Така приходите на "Медикон консулт" в размер на 40.9 млн. лв. през 2014 г. се прехвърлят към новото "Пиеро 97" с обороти 34.4 млн. лв. през 2015 г. "В момента дружеството "Медикон консулт" върви в посока обявяване в несъстоятелност", обясни пред "Капитал" преди няколко месеца управителят на "Пиеро 97" Иво Цеков.
Източник: Капитал (02.02.2017)

За година работа борсата за търговия с ток у нас е успяла да привлече една пета от количествата електроенергия за свободния пазар. Средно претеглената постигната цена през 2016 г. е била 31.46 евро за мегаватчас, което е близко до тенденциите на околните пазари. Разликата с Румъния например е само 2-3 евро, заяви Никола Габровски от "Българската независима енергийна борса" във вторник по време на заключителна конференция за въвеждането на електроенергийния пазар в България. Постигнатата на борсата цена е значително под определената от енергийния регулатор от около 108 лв. за МВтч, но причината за разликата не е само конкуренцията на пазара, а и това, че в регулираната цена влиза и скъпата енергия от слънце, вятър и биомаса, както и по дългосрочните договори с двете американски въглищни електроцентрали. В момента на борсата за ток работят две платформи за търговия. На тази за по-дългосрочни договори се обявяват оферти продава и купува и при съвпадения на параметрите за време на доставките, количества и цени се постига сделка. Другата е ежедневна търговия за количествата, необходими на търговците за следващия ден. Само след седмици през март ще започне подготовката и на стартирането на платформата за търговия на количества електроенергия в рамките на същия ден – т.нар. интрадей, каза още Габровски. Тогава ще станат ясни правилата за функциониране на този пазар, ще започне регистрацията на участници и обучението им, ще се определят таксите и тарифите, обясни той. Тестовият старт на интрадей търговията с реални участници ще е през август-септември, а в началото на 2018 г. би трябвало да започнат и реалните сделки, обясни той. Представителят на енергийната борса призна, че има забавяне на този вид търговия, която по график трябваше да започне в началото на юли 2017 г., но обясни това с изработването на правилата й, в което сериозно участие има и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО). Виктория Поповска от ЕСО заяви, че операторът е предложил два модела на интрадей търговията – за почасова продажба на количества и за такава за четири часа. Най-вероятно ще се започне директно с почасови сесии, тъй като стартът и без това се е забавил. Този вид търговия ще става след приключването на сделките за следващия ден, за да може доставчиците, които не са успели да балансират количествата си за деня, да сторят това почасово. В момента по-големите от тях играят за такива количества на съседните борси. Започването на борсовата търговия с ток в рамките на деня е първата стъпка към обединяването на българския енергиен пазар със съседните и с европейския, стана ясно от думите на Поповска и Габровски. Пълното пазарно сливане със съседните държави може да стане в началото на 2019 г., посочи представителят на енергийната борса. Държавният оператор вече преговаря с Македония, вместо да организира своя борса за ток, да играе на българската. Подготвя се подобно споразумение, разговори в тази посока ще се водят и с останалите съседни държави. Независимо от тези разговори страната ни се интегрира към европейския електроенергиен пазар чрез проект за трансграничен интрадей пазар, в който в момента участват 15 държави от Европейския съюз. Този вид търговия ще се води на платформа на германската борса "Дойче бьорзе" и идеята е бърз обмен на електроенергия между държавите от ЕС чрез импортно-експортни зони, създадени на регионален принцип, обясни Поповска. Целта е гъвкавост и конкуренция при електроенергийните доставки и покриване на критични ситуации при недостиг или излишък на ток в различните държави.
Източник: Медия Пул (15.02.2017)

БНЕБ преминава към Министерство на финансите до седмици До няколко седмици Българската независима енергийна борса (БНЕБ) ще бъде прехвърлена от БЕХ към Министерството на финансите. Решението на Министерския съвет за това ще бъде взето в някои от редовните му заседания през следващите седмици. Това обяви заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков в рамките на приветствието си към участниците в провеждащата се в момента конференция „Индустрия, енергетика и климатични промени 2017“, организирана от Индустриален клъстер „Средногорие“. Станков припомни, че това е един от твърдите ангажименти, поети от БЕХ към Европейската комисия, съобщава publics.bg. Жечо Станков коментира още, че прехвърлянето на енергийната борса няма да попречи на бъдещото й развитие. Това на практика означава, че приватизацията на БНЕБ ще бъде извършена от Министерство на финансите при процедура, която е максимално прозрачна. Още повече, че финансовото ведомство има зад гърба си опит при емитиране на емисии и избор на инвестиционни посредници. Българската независима енергийна борса (БНЕБ) стартира проект за Пазар в Рамките на деня през месец март 2017 г.. Финализирането на проекта се планира да стане до август 2017 г. , като до януари 2018 г. БНЕБ ще работи в условията на тестови режим по Пазар в Рамките на деня.
Източник: 3e-news (21.06.2017)

БЕХ увеличи капитала на шест от дружествата си със 143 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил капитала на шест от своите дъщерни дружества общо със 143.6 млн. лв. Става въпрос за "Електроенергиен системен оператор", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", "Булгаргаз" и Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това става ясно от решението на Министерството на енергетиката, което е едноличен собственик на БЕХ. То е взето в края на юни и вече е вписано в Търговския регистър. Увеличението на капитала на тези дружества е станало с неразпределената печалба за 2016 г. и с такава от предходни години. То е било гласувано на ниво БЕХ още в края на май, става ясно от регистъра. Подобно увеличение на капитала на част от държавните енергийни дружества, които са били на печалба, е имало и през миналата година, става ясно от Търговския регистър. Тогава общата сума на увеличението е била 114.6 млн. лв. Подобна стъпка беше предприета и за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", въпреки че завърши 2015 г. със загуба от 72 млн. лв. Тогава капиталът на централата беше увеличен с 49.550 млн. лв. чрез апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв., предоставен от БЕХ през 2013 г. БЕХ обаче е намалил капитала на "Булгартел" през миналата година от 7.05 млн. лв. на 6.4 млн. лв. Най-голямо увеличение на капитала от 50 млн. лв. е получила "Мини Марица-изток". На следващо място е ЕСО с 37.9 млн. лв., а при мрежовия газов оператор "Булгартрансгаз" увеличението е с 29.8 млн. лв. Капиталът на АЕЦ "Козлодуй", която отчете рекордно нисък резултат от 1.6 млн. лв. за 2016 г., се увеличава с 8.4 млн. лв. При "Булгаргаз" увеличението е със 17.2 млн. лв., а на енергийната борса - с 201 хил. лв. В същото време приходите от дивиденти, изплатени от енергийните дружества на БЕХ за 2016 г., са 115.9 млн. лв., което е увеличение с 26.5% спрямо предходната година. Увеличението на капитала на държавните дружества на практика ще улесни взимането на нова емисия облигации през следващата година, за която съобщи изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред Publics.bg. По думите му нейната цел ще е да замени емисията, падежираща през ноември 2018 г., която беше пласирана в края на 2013 г. на Ирландската фондова борса и беше в размер 500 млн. евро. Тези средства бяха необходими на БЕХ, за да се платят натрупаните задължения в групата. Най-голямото от тях беше заемът на Националната електрическа компания за 195 млн. евро, с който трябваше да се финансира изграждането на АЕЦ "Белене". Иванов е допълнил още, че въпреки че в момента условията на финансовите пазари са много изгодни за нова емисия, БЕХ няма да предприеме подобна стъпка до следващата година. През 2016 г. БЕХ пласира и друга емисия облигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. Тогава парите бяха необходими на холдинга, за да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", към които НЕК беше натрупала задължения за близо 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2017)

БЕХ подготвя прехвърлянето на акциите на енергийната борса "Български енергиен холдинг" ЕАД е започнал процедурата за продажба на пакета акции, който държи в "Българска независима енергийна борса" ЕАД. Това беше поискано от Европейската комисия още в края на 2015 г. и е условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение. В тази връзка с писмо до "БФБ-София" АД от 13 юли, "Български енергиен холдинг" ЕАД, като едноличен собственик на капитала на "Българска независима енергийна борса" ЕАД, изразява съгласие за стартиране на процедура по възмездно придобиване от БФБ на 100% от капитала на енергийната борса. След извършване на правен и финансово-икономически анализ на продаваното дружество и въз основа на резултатите от тях, БФБ и БЕХ ще договорят евентуалните финансови условия по сделката, както и последващите стъпки за придобиването на акциите в енергийната борса. Към момента "БФБ-София" не разполага с друга информация, която може да окаже влияние върху цената на акциите на дружеството. "Българска независима енергийна борса" ЕАД е регистрирана през януари 2014 г., като 100% дъщерно дружество на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Дружеството притежава 10-годишна лицензия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране за дейността "организиране на борсов пазар на електрическа енергия" в България. Процесите по либерализация на електроенергийните пазари в Европа предполагат създаването на вътрешен за общността пазар, който предоставя възможност на потребителите за свободен избор на доставчик на електрическа енергия с цел повишаване на ефективността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие. Борсовият пазар на електрическа енергия играе съществена роля в процесите на либерализация на електроенергийните пазари като отразява равновесната цена, определена като пресечна точка между търсенето и предлагането. "БНЕБ" ЕАД стартира оперирането на борсов пазар "ден напред" в страната през януари 2016 г., основан на прозрачни и недискриминационни принципи. Усилията на дружеството към момента са съсредоточени върху разработването на допълнителни сегменти на пазара в българската пазарна зона и обединение със съседните пазарни зони.
Източник: Банкеръ (14.07.2017)

БФБ-София обсъжда възможностите за придобиване на Енергийната борса Условията по сделката ще бъдат договаряни след като бъде направен правен и финансово-икономически анализ Българска фондова борса-София инициира процедура по проучване на възможностите да придобие Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Български енергиен холдинг (БЕХ), който е едноличен собственик на Енергийната борса, даде съгласие за стартиране на процедура по нейната продажба. Обсъжда се възможността 100% от капитала на енергийния оператор да бъде придобит от Фондовата борса. "Убедени сме, че със сериозния си опит и задълбочени познания ще допринесем за развитието на енергийния борсов пазар. В по-широк план това ще доведе до по-голяма прозрачност, ще ускори процеса по либерализация и ще осигури устойчивото развитие на търговията с електрическа енергия в страната ни.", каза Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ-София. Условията по сделката ще бъдат договаряни между двете страни след извършването на правен и финансово-икономически анализ на БНЕБ. В резултат на анализа ще бъдат уточнени и следващите стъпки по евентуалното придобиване на акциите на Енергийната борса.
Източник: econ.bg (17.07.2017)

Енергийната борса става собственост на фондовата Правителството даде съгласие "Български енергиен холдинг" ЕАД да извърши продажба на 100% от акциите на "Българска независима енергийна борса" ЕАД на "Българска фондова борса – София" АД. Продажбата ще се извърши чрез пряко договаряне при начална цена на активите, определена от лицензиран оценител. Това реши кабинетът на днешното си заседание. То идва след дело за злоупотреба с господстващо положение, заведено от Европейската комисия, което бе прекратено след споразумение енергийният холдинг да отдели борсата за ток от структурата си. Европейската комисия бе постановила до шест месеца след създаването на борса да стане и прехвърлянето, а после крайният срок е удължен до края на октомври 2017 г. След направено запитване от страна на БЕХ ЕАД от еврокомисията изпратили становище, според което "Българска фондова борса – София" АД би била по-подходящ вариант за купувач на "Българска независима енергийна борса" ЕАД. Предложената сделка не представлява приватизация по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като потенциалният купувач е дружество с над 50 на сто държавно участие, допълват от Министерския съвет. Правата на държавата в него се упражняват от министъра на финансите. Енергийната борса бе създадена в началото на 2016 г.
Източник: Дневник (10.08.2017)

БФБ придобива енергийната борса за 5.2 милиона лева "Българска фондова борса - София" АД ще придобие "Българска независима енергийна борса" ЕАД за цената от 5 200 000 лева, става ясно от съобщение на БФБ. Сумата е договорена между двете дружества и предстои да бъде одобрена на извънредното общо събрание на акционерите на БФБ. 4 милиона лева ще бъдат платени при сключване на договора за прехвърляне на 100% от капитала на БНЕБ, а останалата част от сумата, възлизаща на 1,2 милиона лева ще бъде платена на три равни вноски в рамките на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите. Досега енергийната борса бе под шапката на Министерството на енергетиката и държавния "Български енергиен холдинг" ЕАД. Министерски съвет вече даде зелена светлина за сделката. Прехвърлянето се налага заради дело на Европейската комисия. То бе прекратено след обещанието БЕХ да отдели енергийната борса от структурата си, като прехвърли собствеността върху притежаваните акции от капитала на това дружество на Министерството на финансите. След запитване от страна на БЕХ от ЕК е изпратено становище, според което БФБ би била по-подходящ вариант за купувач. "Убедени сме, че със сериозния си опит и задълбочени познания ще допринесем за развитието на енергийния борсов пазар. В по-широк план това ще доведе до по-голяма прозрачност, ще ускори процеса по либерализация и ще осигури устойчивото развитие на търговията с електрическа енергия в страната ни", коментира при обявяването на намерението за придобиване Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ-София.
Източник: Money.bg (15.08.2017)

Фондовата борса купува енергийната за 5.2 млн. лв. "Българска фондова борса-София" АД и "Български енергиен холдинг" АД са договорили цена от 5.2 млн. лв. за 100% от капитала на "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), съобщи на сайта си Фондовата борса. От общата сума 4 млн. лв. ще бъдат платени при сключване на договора, а останалите 1.2 млн. лв. ще бъде платени на три равни вноски - на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите. Сделката ще бъде одобрена на извънредното общо събрание на акционерите на "Българска фондова борса - София". Преди седмица Министерският съвет разреши сделката да стане чрез пряко договаряне при начална цена на активите, определена от лицензиран оценител. До смяна на собствеността на енергийната борса се стигна след като Европейската комисия заведе дело за злоупотреба с господстващо положение, което бе прекратено след споразумение енергийният холдинг да отдели борсата за ток от структурата си.
Източник: Дневник (16.08.2017)

Българска фондова борса – София АД свиква общо събрание на акционерите си на 26 септември 2017 г., за да одобрят покупката на 100% от Българска независима енергийна борса ЕАД за сумата от 5,2 млн. лв., както вече беше обявено. Акционерите на БФБ ще гласуват и за продажба на ДЦК, собственост на борсата, с които средства, ще бъде финансирана покупката. Сделката трябва да стане до 30 октомври 2017 г., каквато е договорката с Европейската комисия. Така Българският енергиен холдинг ЕАД вече няма да е собственик на енергийната борса, за което настояват от Брюксел. Във връзка с общото събрание на акционерите БФБ-София публикува мотивиран доклад, от който става ясно, че търговията с електроенергия на БНЕБ ЕАД за януари-юли 2017 г. е вече за 184,9 млн. лв., което е с 10% повече от 168,6 млн. лв. за цялата 2016 г. Публикуваният годишен отчет на дружеството за 2016 г. показва оперативна печалба от 801 хил. лв. и нетна печалба от 745 хил. лв. Приходите от такси включват - такса оборот, такса участие, годишна такса, докладване на данни, такса сетълмент и такса обучение. Размерите на такса оборот и такса сетълмент, които формират 57% от общите приходи за 2016 г., зависят от оборота с електрическа енергия, реализиран на енергийната борса. Според бизнес плана на дружеството за периода 2017-2021 г. прогнозната оперативна печалба за 2017 г. се очаква да бъде 954 хил. лв, а за 2018 - малко над 1 млн. лв. Очакваният нетен финансов резултат за 2017 г. е 620 хил. лв., а за 2018 г. - 680 хил. лв. Предвид по-високите обороти на пазара през 2017 г. в сравнение с 2016 г. действителната печалба, при запазване на структурата на разходите, вероятно ще надхвърли прогнозната, посочва се в отчета. През 2016 г. активите на дружеството възлизат на 17,310 млн. лв., а собственият капитал е в размер на 2,120 млн. лв. В отчета за 2016 г. се вижда, че има натрупана загуба от предходни периоди в размер на 297 хил. лв., която по решение на едноличния собственик на капитала по протокол 38-2017/10.05.2017 г. е покрита от печалбата за 2016 г. Според оценката на дружеството, изготвена от Crowe Horwath (“Ес Еф България” ЕООД) във връзка с предстоящата сделка и описана в т. 6, стойността му е в диапазона между 4,831 млн. лв. и 9,682 млн.. лв. Договорената цена на прехвърляне на 100% от акциите на дружеството от 5,2 млн. лева е съвсем близо до долната граница на оценката. Стратегическото партньорство между „Българска фондова борса - София“ АД и „Централен депозитар“ АД може да въведе в БНЕБ нови, по-ефективни процедури за паричен сетълмент. Това би премахнало нуждата от сегашните двустранни споразумения за плащане, които произтичат от сключваните на БНЕБ сделки – модел, който не е подходящ за регулиран пазар. По този начин плащанията между търговците на електричество ще бъдат оптимизирани и ще се намали нуждата от оборотни средства както от страна на участниците, така и от БНЕБ, която повече няма да встъпва като страна по сделките. Това ще повиши доверието между участниците вследствие на понижаването на риска на насрещната страна. БФБ-София АД е борсово търгувана компания с 50,05% държавно участие. Акциите на БФБ-София АД поскъпват с 69,5% в последните 12 месеца и с 27% в последния месец до 5 лв. за брой и 33 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (25.08.2017)

КЕВР ще поиска законови промени за по-голям контрол на пазара на ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще предложи законодателни промени, които да й дадат правомощия да налага санкции при установяване на нарушения на пазара на електроенергия. Това заяви председателят на комисията Иван Иванов пред журналисти в сряда (30 август), цитиран от Publics.bg. Поводът за подобни действия от страна на комисията е сделката за покупка на електроенергия за близо 100 млн. лв., която беше сключена на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) по-рано през август, за която "Капитал" съобщи. Предложенията ще бъдат направени в рамките на предстоящите изменения на Закона за енергетиката, свързани с пълната либерализация на електроенергийния пазар.
Източник: Капитал Dаily (01.09.2017)

Акционерите на БФБ одобриха покупката на енергийната борса Общото събрание на акционерите на "БФБ-София" АД овласти съвета на директорите и изпълнителните членове на дружеството да сключат сделки за придобиване на 217 664 (двеста и седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и четири) броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 10 лв., представляващи 100% от капитала на "Българска независима енергийна борса" ЕАД, съобщиха от борсовия оператор. Заедно с това е одобрено и предложението на мениджърите за продажба на държавни ценни книжа (ДЦК), притежавани от "БФБ-София" АД, с цел осигуряване на ликвидни средства за финансиране на сделката. Общото събрание освободи като член на съвета на директорите на "Българска фондова борса - София" АД Георги Иванов Български и избра за член на борда, до края на текущия мандат, Маринела Пиринова Петрова (родена през 1969 г.), която понастоящем е заместник-министър на финансите.
Източник: Банкеръ (27.09.2017)

БФБ ще продаде държавни облигации, за да купи енергийната борса Акционерите на Българската фондова борса (БФБ) очаквано одобриха сделката за покупка на 100% от капитала на "Българска независима енергийна борса" на извънредно общо събрание във вторник. Цената беше известна – 5.2 млн. лв., като още при обявяването й беше съобщено, че ще се финансира със собствени средства. Сега става ясно, че средствата ще бъдат осигурени от продажба на български държавни облигации, притежавани от БФБ. Основен акционер в борсовия оператор е Министерството на финансите с 50.05%, а останалите са в банки, инвестиционни посредници и други юридически и физически лица. От доклада на ръководството на дружеството става ясно, че обект на продажбата ще са книжа от външния дълг на България – едните са с падеж 2024 г. с номинал 1535 евро, а другите през 2027 за 520 евро. От тях ръководството очаква да получи общо между 4.356 и 4.597 млн. лв. в зависимост от пазарните цени плюс натрупаните лихви. Продавач на енергийната борса е Българският енергиен холдинг (БЕХ), а за сделката се разбра в средата на юли, когато от фондовата борса обявиха, че имат интерес и водят преговори с държавния холдинг. Причина за продажбата е споразумение между БЕХ и Европейската комисия, с което беше прекратено делото, водено срещу холдинга за злоупотреба с господстващо положение. С него БЕХ се задължи до шест месеца след създаването на енергийната борса да прехвърли собствеността й. Последният срок беше краят на юли тази година, но тъй като и той нямаше как да бъде спазен, от БЕХ поискаха ново удължаване, в което да се приключи сделката с БФБ. Новата финална дата е 31 октомври и дотогава трябва да бъде подписан договорът за покупка. Според договорените параметри с БЕХ за БНЕБ 4 млн. лева ще бъдат платени при сключване на договора за прехвърляне на 100% от капитала й, а останалата част от сумата – 1.2 млн. лв., ще бъде преведена на три равни вноски в рамките на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите. Договорената цена е близо до долната граница на оценката на енергийната борса. Тя е правена от "Ес Еф България", местният партньор в мрежата на Crowe Horwath, и е между 4.83 млн. и 9.68 млн. лв. От БФБ са мотивирали решението за сделката с факта, че "регулираният пазар на електрическа енергия предстои да се развива, добавяйки към пазара на енергия "ден напред" борсов пазар "в рамките на деня" и други инструменти, към които има интерес от страна на пазарните участници". Освен това от мотивирания доклад пред общото събрание става ясно, че "бизнес планът на дружеството за периода 2017 - 2021 година и прогнозите за произведената електроенергия до края на следващата година показват повишение на произведените и прехвърлени на електроенергийната борса количества". От него излизат и първите по-актуални числа за дейността на БНЕБ - оборотът за 2016 г. е 168.6 млн. лв., а само за седемте месеца от началото на 2017 г. оборотът е общо 184.8 млн. лв., или ръст от 10% спрямо цялата 2016 г. Очакванията са през тази и следващата година оперативната печалба на енергийната борса да е съответно 954 хил. лв. и 1.05 млн. лв. След сделката се очаква да бъдат въведени по-ефективни процедури за паричен сетълмент заради стратегическото партньорство между БФБ и Централния депозитар. Васил Големански е изпълнителен директор и на двете дружества. "Това би премахнало нуждата от сегашните двустранни споразумения за плащане, които произтичат от сключваните на БНЕБ сделки – модел, който не е подходящ за регулиран пазар. По този начин плащанията между търговците на електричество ще бъдат оптимизирани и ще се намали нуждата от оборотни средства както от страна на участниците, така и от БНЕБ, която повече няма да встъпва като страна по сделките. Това ще повиши доверието между участниците вследствие на понижаването на риска на насрещната страна", се посочва в доклада. Все пак от БФБ посочват, че въпреки бъдещата синергията на оперативно и IT нива за двете дружества, който ще доведе до понижаване на разходите, е трудно да се предвиди точното финансово измерение от това.
Източник: Капитал (28.09.2017)

КЗК разреши на фондовата борса да придобие енергийната Регулаторът е излязъл с решение, че концентрацията между двете контролирани от държавата дружества не пречи на конкуренцията. Цената на придобиването е 5.2 млн. лв. Тя ще бъде платена със средства от продажба на български държавни облигации, притежавани от БФБ - София. Продавач на "Българска независима енергийна борса" е държавният енергиен холдинг БЕХ. Сделката става заради обещание към Брюксел платформата за търговия с ток да не е част от енергийните дружества на държавата. След сделката се очаква да бъдат въведени по-ефективни процедури за паричен сетълмент заради стратегическото партньорство между БФБ и Централния депозитар.
Източник: Капитал (07.11.2017)

БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (21.12.2017)

БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (02.01.2018)

Облекчава се борсовата търговия с ток Промени в правилата за борсовата търговия с ток чрез двустранни договори, които ще доведат до облекчаването на сключването на този вид сделки и ще вдигнат търгуваните на този вид пазар количества електроенергия пет пъти, е приела "Българската независима енергийна борса" във вторник. Те ще влязат в сила на 9 януари 2018 г., съобщиха от борсата Поправките се заради задължението от 1 януари всички електроцентрали с инсталирана мощност над 5 МВ, които не продават на регулирания пазар или по дългосрочни договори, да предлагат своя ток на енергийната борса. Новите правила за търговия с ток по двустранни договори на борсата са приети след обсъждането им с участниците на свободния електроенергиен пазар и дадените то тях препоръки. Намаляване на размера на изискваните от борсовия оператор финансовите гаранции за участие в търговията и уеднаквяването им за всички извършвани на борсата сделки е една от най-съществените промени. Освен това тези лимити ще бъдат освобождавани от борсата веднага след сключването на сделката. Борсовият оператор също така вече няма да е страна по сделките, сключвани на отделните екрани на търговията. Условията на съответния търг ще се определят от инициатора му, който вече става видим Ще се стандартизат и условията по сделки, сключени в рамките на непрекъснатата търговия и по часовите продукти. Офертите в тези екрани на търговия ще се съпоставят автоматично на принципа на предлагането и търсенето и сделките ще се сключват при съответствие на параметрите.и Търговските участници на борсата също така ще имат възможност да подават оферти за покупка и/или продажба на електроенергия, които се класират автоматично, но да не сключват сделки. Това е още една стъпка за развитието на свободния пазар на ток у нас, като се очаква до месец на борсата за ток да могат да се сключват и сделки за търговия на електроенергия в рамките на същия ден. В момента се продават количества за следващия ден и на платформата за двустранни по-дългосрочни договори, които са предпочитаните от търговците, за да могат да си организират по-добре портфейлите с доставки за клиентите си. "Ще започнем регистрационен процес на реални търговски участници, а и в зависимост от активността им, ще започнем тестове с тях, което ще отнеме няколко седмици. Надявам се, в края на януари или февруари да сме в състояние наистина да кажем, че тази платформа работи и реално стават сделки на нея. Тя ще помогне най-вече на търговските участници да оптимизират графиците за доставка, така че да избегнат някакви големи дисбаланси, било то като излишък, било то като недостиг. Най-вече мисля, че ще помогне на производителите от възобновяеми енергийни източници", каза шефът на борсата за ток Константин Константинов пред БНР.
Източник: Медия Пул (03.01.2018)

До 5 пъти повече ток на борсата, не очакват да срине или да повиши цените Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ е направила промени в правилата за търговията с ток чрез дългосрочни договори. Те са свързани със законово изменение от края на годината, което задължи всички производители с мощност над 5 мегавата да продават тока си на борсата. Това каза по БНР изпълнителният директор на борсата Константин Константинов. Промените са публикувани днес и ще влязат в сила от 9 януари. Той не очаква промяна да доведе до поскъпване на тока. Може да не очакваме някакво драматично увеличение на активността на търговските участници, но по принцип, изпълнявайки този закон, очакваме обемите, които се търгуват през всичките борсови платформи да се увеличат многократно - два, три, четири, пет пъти дори, заяви Константинов. Тази енергия и без този закон пак трябваше да се предложи на пазара по един или друг начин и да се продаде. Просто сега това ще става през някоя от платформите на борсовия оператор. Така че аз нямам никакви притеснения относно прекомерно предлагане, което да срине цените, или пък прекомерно търсене, което да повиши цените. Търсенето и предлагането си е такова, каквото щеше да бъде и без закон, заяви той. В момента на енергийната борса се извършват продажби чрез дългосрочни договори и за ден напред. Най-късно през февруари на борсата ще започне и реалната търговия с ток, в рамките на деня, каза Константинов. Ще започнем регистрационен процес на реални търговски участници, а и в зависимост от активността им, ще започнем тестове с тях, което ще отнеме няколко седмици. Надявам се в края на януари или февруари да сме в състояние наистина да кажем, че тази платформа работи и реално стават сделки на нея. Тя ще помогне най-вече на търговските участници да оптимизират графиците за доставка, така че да избегнат някакви големи дисбаланси, било то като излишък, било то като недостиг. Най-вече мисля, че ще помогне на производителите от възобновяеми енергийни източници.
Източник: 24 часа (03.01.2018)

Цената на тока за индустрията се покачва административно, а не пазарно Цената на тока за индустрията от началото на годината се покачва административно, а не пазарно. Търговията през държавната борса не е достатъчно прозрачна и не отменя регулациите на пазара на електроенергията. Така коментира отварянето на борсата за промишления ток изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. Електроенергийната борса е 100 процента държавно предприятие и няма общо със Стоковата борса, въпреки че идеята ток да се продава имено през Стоковата борса е на повече от 15 години, посочи Симов: Държавна и борса са две несъвместими понятия. Борса за търговия с електроенергия не бих я нарекъл, тъй като не виждам толкова либерализиран пазар, не виждам свободното участие на всеки, който иска да търгува. Все пак се минава през някаква регулаторна рамка с участието на държавните предприятия, държавните ТЕЦ-ове, държавата като регулатор и на всичкото отгоре - да ви го кажа чисто теоретично, при наличието на ДКЕВР да се говори за борса за електроенергия при условие, че ДКЕВР регулира цените държавно-административно, е малко странно. Причината за поскъпването на тока обаче не е търговията му през борсата, категоричен беше Васил Симов: Ако говорим, че свободният пазар вдига цените това вече е друго, но трябва да го констатира борсата, а не ДКЕВР.
Източник: БНР (09.01.2018)

Сделки за 33,191 млн. лв. сключени на пазара „Ден напред“ през декември Сделки за 33,191 млн. лв. са били сключени на пазара „Ден напред“ през последния месец на миналата година, показва отчетът на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). В сравнение с ноември 2017 г. оборотът на сегмента се е увеличил с 2 на сто, при спад на средно-претеглената цена с 6 на сто и ръст на изтъргуваните обеми с 13%. Според данните на БНЕБ на сегмента „Ден напред“ през декември са били изтъргувани общо 430 274,90 MWh. Средно-претеглената цена е била 80,29 лв. на MWh, а аритметичната средна – 75,07 лв. на MWh. Година рано – през декември 2016 г. оборотът на борсата беше 28,328 млн. лв., а изтъргуваните количества - 328 404,50 MWh. За последните това представлява ръст с 31%, което е логично развитие, предвид факта, че 2016 г. беше първата година от съществуването на борсовия пазар. Средната цена през декември 2016 г. е била 84,35 лв. на MWh, отражение върху която имаше силното търсене, заради силното и продължително застудяване миналата зима. Декември е единственият месец, в който цената през 2016 г. превишава средно-претеглените стойности на „Ден напред“, отчетени през отделните месеци на 2017 г. /publics.bg
Източник: Други (11.01.2018)

КЗК започна проверка на електроенергийния пазар Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала да събира и анализира информация за състоянието на електроенергийния пазар в страната. От регулатора съобщават, че повод за самосезирането са появилите се съобщения и изказвания на бизнеса през последните дни относно наличието на спекулативни цени на електроенергията на свободния пазар. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е сезирала Комисията с искане за образуване на производство за установяване на нарушение във връзка с цените, определени на пазарите за търговия на едро с електроенергия. Според асоциацията АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, които доминират в производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92% продават електроенергията за регулирания и свободен пазар на много различни цени. За първите девет месеца на 2017 г. двете централи реализират над 70% (или 9,94 ТВтч) от произведената от тях електроенергия през своите онлайн електронни платформи, а през Българска независима енергийна борса (БНЕБ) продават 4,16 ТВтч. При това, за същия период средната цена, постигната на собствените им платформи, е 64.10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78.48 лв./МВтч. в съобщението си КЗК пише, че обществената значимост на този сектор изисква широкоспектърно проучване на ситуацията на пазара на електроенергия, което да даде на детайлна представа за настоящите пазарни процеси и за нуждата от евентуални допълнителни мерки, които да допринесат за правилното и ефективно функциониране на конкурентната пазарна среда.
Източник: Монитор (25.01.2018)

Работодателите внасят в КЗК искане за образуване на производство за цените на тока Работодателските организации са готови да внесат в антимонополната комисия искане за установяване на нарушения във връзка с цените на тока. Това става ясно от съобщение на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Искането в КЗК е срещу държавните производители на електроенергия. В искането се посочва, че основните доставчици на електроенергия на свободния пазар у нас са АЕЦ Козлодуй ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, които осигуряват около 54% от годишното производство на електроенергия в България и решително доминират производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92%. За първите девет месеца на 2017 г. двете централи реализират над 70% (или 9,94 ТВтч) от произведената от тях електроенергия през своите онлайн електронни платформи, а през Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) продават 4,16 ТВтч. При това, за същия период средната цена, постигната на собствените им платформи, е 64,10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78,48 лв./МВтч.
Източник: БСК (25.01.2018)

Драконовски мерки за пазара на ток Драконовски мерки за контрол на свободния пазар на ток предвижда проект за промени в Закона за енергетиката/, който е пуснат за обществено обсъждане. Предложенията за изменение и допълнение на ЗЕ се правят с цел транспониране в националното законодателство на европейските директиви относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и на природен газ. Според поправките, на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се възлага текущото контролиране на интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия. Контролните органи ще имат право да изискват от играчите на пазара съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни, да поискат от съд да наложи запор на движими вещи и вземания и/или възбрана върху недвижим имот. И дори да правят предложения за временно лишаване от право за упражняване на определена професия или дейност. Глоби от 1500 до 15 000 лв. се предвиждат при нарушенията на регламента, в частта му за прозрачност на пазара на ток и газ, манипулации и пазарни злоупотреби. Когато това се прави от юридическо лице или от едноличен търговец, имуществената санкция е от 20 000 до 150 000 лв. Тези санкции са и за опити за манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия. При повторно нарушение глобата е трикратна, като се изчислява по максималния размер. Това означава, че за физически лица тя е 45 000 лв., а за фирми – 450 000 лв. КЕВР може да наложи и наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност за срок от шест месеца до една година, ако нарушението не подлежи на по-тежко наказание. Законопроектът урежда и независимостта на оператора на газовата мрежа. Предвижда се операторът на газовото хранилище да има независими права за вземане на решения за активите, необходими за функционирането, поддръжката или развитието на съоръжения за съхранение. В проекта за първи път е предвиден и раздел за зарядните точки за електрически автомобили. Предвижда се операторите на зарядната точка да могат да купуват ток от търговец, различен от този, който доставя еленергия на сградата, в която е тя. ЕСО няма право да откаже свръзване на зарядна станция с мрежата с мотив за претоварване или повече разходи.
Източник: Стандарт (26.01.2018)

"Българска фондова борса - София" АД (БФБ) е подходящ купувач за "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), се посочва в официална нотификация на Европейската комисия, изпратена до борсовия оператор. Според ЕК, БФБ разполага с финансовите средства, експертните способности и мотивация да развива БНЕБ като независим и конкурентен енергиен пазар. Като пазарен оператор с повече от двадесетгодишна история в поддържането и експлоатацията на пазарна инфраструктура, БФБ разполага с опит по отношение на търговска платформа и IT услуги и има визия за разширяването на предлаганите продукти, посочват от Комисията. В нотификацията се отбелязва още, че Борсата е лицензирана от Комисията за финансов надзор и се подчинява на Европейското и националното законодателство в областта на финансовите пазари. Решението на Комисията бе последното задължително изискване за влизане в сила на Договора за прехвърляне на акциите на БНЕБ между БЕХ и БФБ-София. Предстои заплащане на договорената първоначална сума и учредяване на безусловна револвираща банкова гаранция за разсрочената част от покупната цена. След това акциите на "Българската независима енергийна борса" ЕАД ще бъдат прехвърлени на "БФБ-София" АД, с което ще бъде финализиран процесът по продажбата. Припомняме, че промяната на собствеността на енергийната борса беше поискано от ЕК още в края на 2015 г. и е условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение на БЕХ на енергийния пазар в България. Целта на промяната на собствеността, поискана от ЕК, е да бъде гарантирана прозрачността на работата на енергийната борса.
Източник: Дума (02.02.2018)

ТЕЦ "Марица Изток 2" пусна профилни продукти на платформата за двустранни договори на БНЕБ Седмица след срещата на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) при премиера Бойко Борисов, ТЕЦ „Марица Изток 2“ пусна профилни продукти. Това става ясно от обявените от централата търгове за 14 февруари, в рамките на които участниците ще наддават за пикова и извънпикова енергия. Припомняме, че предлагането на профилни продукти от ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК беше един от ангажиментите, за които представителите на бизнеса и държавата се споразумяха в рамките на срещата. От сайта на енергийната борса е видно, че едната оферта на ТЕЦ „Марица Изток 2“ е за 20 MW (52 320 MWh) пикова енергия (9-20 часа) за периода от 1 март до 31 декември, при стартова цена от 85 лв. на MWh. Другото предложение е за 20 MW (94 560 MWh) за извънпиковите часове, включително за 24 часа за събота и неделя. Търсената от ТЕЦ „Марица Изток 2“ цена по този търг е 52 лв. за MWh. /publics.bg
Източник: Други (14.02.2018)

Всички централи над 4 МВт на борсата От 1 юли всички производители на електроенергия над 4 мегавата излизат на свободния пазар. Това предвиждат предлаганите промени в Закона за енергетиката, които във вторник бяха обсъдени на дискусия в НС с участието на депутати, ресорният министър Теменужка Петкова, представители на енергийните дружества в страната и работодателските организации. В предишен вариант се предлагаше границата да е 5 Мвт. Сметките сочат, че с промените нови 4,3 тераватчаса електроенергия ще излязат на свободния пазар от средата на 2018 г. Председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев обясни, че централите, ползващи субсидии вече ще сключват договори за разлики не с НЕК, а с Фонд "Сигурност на електроенерийната система" (ФСЕС), който от своя страна ще събира таксата „Задължение за обществото“ и ще я превежда на НЕК за да се разплати с производителите под 4 мегавата.
Източник: Монитор (07.03.2018)

Над 29 млрд. евро чужди инвестиции у нас за десет години За последните десет години, по данни на БНБ, в страната ни са инвестирани над 29 млрд. евро, като устойчиво растат вложенията в сектори на икономиката с висока добавена стойност. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Международната конференция „IT Hub Connect 2018“, която се организира от Американската търговска камара в България и Индийско-българската бизнес камара. „За последните 10 г. в страната ни бе създадена една много сериозна база, която ние трябва да надграждаме“, подчерта Александър Манолев. По думите му на първо място сред чуждестранните инвестиции за периода се нарежда Холандия (с над 6 млрд. евро), следвана от Австрия (с близо 3 млрд. евро), Германия (с над 2 млрд. евро) и Гърция (с 1,9 млрд. евро). През последните години устойчиво се увеличава делът на вложенията в сектори на икономиката с висока добавена стойност. През 2017 г. инвестициите в преработващата промишленост са с дял от 33% от общия обем на преките чуждестранни инвестиции, следвани от секторите „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“ с дял от 32%, стана ясно от неговото изказване. „Тези процеси могат и трябва да се управляват още по-ефективно чрез Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и това е посоката, в която работим“, каза още той. Според изнесената статистика за 2017 г. са издадени 31 сертификата по ЗНИ, като 15 от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги. От началото на 2018 г. са издадени общо 10 сертификата, като 6 от тях са в такива сектори.
Източник: Монитор (28.03.2018)

Тръгна денонощната борсова търговия с ток Търговията с електроенергия в рамките на деня стартира успешно на борсата за ток в сряда, съобщиха от дъщерното дружество на Българската фондова борса. Така на практика производителите и търговците на ток ще могат денонощно да сключват сделки за предлаганите и необходимите на пазара количества електроенергия. Двадесет са регистрираните търговски участници, които вече могат да подават своите оферти купува/продава за продукти със срок на доставка след 00:00 ч. (Централноевропейско време) на 12 април 2018 г. Системата на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) поддържа 24-часова търговия, като оферти могат да се правят до 60 минути преди началото на доставката. Минималното количество електроенергия, което може да се търгува, е 100 киловатчаса и най-малката стъпка за наддаване е 10 евроцента. "Производителите, включително тези от възобновяеми източници, търговците и консуматорите ще могат да се възползват от този нов пазарен сегмент, тъй като възможностите за търговия се доближават максимално до часа на физическа доставка. Това ще намали разходите за балансиране на търговските участници, поради оптимизиране на портфолиото им.“, коментира Константин Константинов, изпълнителен директор на БНЕБ. Със старта на търговията в най-краткосрочния сегмент, БНЕБ допълва портфолиото си от продукти за продажба на електрическа енергия. По този начин борсовият оператор осигурява повече възможности за търговските участници, създава предпоставка за пълна либерализация на електроенергийния пазар, както и дава възможност за успешното включване на България в пазарното обединение на европейските пазари "В рамките на деня“, което цели отпадането на бариерите пред трансграничната търговия на електрическа енергия, допълва се в съобщението. Българската борса за ток заработи в началото на 2016 г. с определени от Еврокомисията квоти за търговия на държавните електроцентрали АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", както и "Националната електрическа компания", от които търговци можеха да купуват количества за следващия ден. По-късно заработи и платформа за двустранни дългосрочни договори, а сега със сделки в рамките на деня се разширява портфолиото на оператора. Неговата значимост ще нараства, след като от 1 юли 2018 г. парламентът смята да изкара всички възобновяеми източници, топлофикации и заводски централи с инсталирана мощност над 4 МВ да продават само там своята енергия. От 1 януари 2018 г. вече бяха пратени на борсата всички електроцентрали с мощност над 5 МВ за търгуват обемите си, които им остават след като изпълнят количествата за регулирания пазар или по договори за дългосрочно изкупуване на тока. БНЕБ стана собственост на фондовата борса в края на 2017 г., след като Брюксел нареди дружеството да излезе от групата на "Българския енергиен холдинг", за да няма злоупотреба с монополно положение от страна на компанията майка.
Източник: Медия Пул (12.04.2018)

България и Македония договориха обединяване на електроенергийните си пазари Пилотен проект за интеграция на енергийните пазари ще реализират България и Македония. Това е записано в меморандум между българското министерство на енергетиката македонското на икономиката. Целта е да се постигне обединение на електроенергийните борсови пазари "ден напред" - тези, на които се сключват сделки за доставка за следващия ден. Документът е резултат от постигнатата още през април договореност между Българската независима енергийна борса (БНЕБ), Електроенергийния системен оператор, Македонския електропреносен системен оператор и тамошната Енергийна регулаторна комисия. Според меморандума ще се работи за създаването на равнопоставена правна и регулаторна основа за обединяването на борсовите пазари на електроенергия между двете държави при недискриминационни и справедливи условия. Поради липсата на собствена търговска платформа първоначалната фаза на проекта предполага използването на БНЕБ като обща за двете страни. Плановете предвиждат това да бъде факт през второто тримесечие на 2019 година. Процесът на пазарно обединение между двете страни се подкрепя и от Програмата за свързване на енергийните пазари на страните от Западните Балкани (WB6), която се реализира от Секретариата на Енергийната общност и е финансирана от Европейската комисия.
Източник: Капитал (21.05.2018)

Енергийната борса удвои печалбата на БФБ Една сделка прекрои и взриви финансовия резултат, реализиран от групата "БФБ-София" АД към края на март. Печалбата й се удвои до 1.061 млн. лв., което се дължи главно на консолидацията на дъщерното дружество "Българска независима енергийна борса" ЕАД и на ръста на финансовите приходи на компанията майка. Оперативните й приходи са с незначителен ръст. Другото дъщерно дружество на групата - "Сервиз финансови пазари" ЕООД, обаче има малки приходи. Европейската комисия позволи на "БФБ-София" да купи енергийната борса за 5.2 млн. лв. в началото на февруари. Припомняме, че промяната на собствеността на БНЕБ беше поискано от Брюксел още в края на 2015 г. и бе условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение на "Български енергиен холдинг" ЕАД на енергийния пазар у нас. Целта бе да се гарантира прозрачността на работата на енергийната борса, която обаче и преди, и сега си остава едно държавно дружество, което трябва да регулира отношенията в либерализиращия се енергиен пазар. "БФБ-София" е подходящ купувач", обяви Европейската комисия в официалната нотификация, изпратена до борсовия оператор, и посочи няколко причини, поради които одобрява покупката на енергийната борса от българката фондова борса. На първо място, според ЕК, тя разполага с финансовите средства, експертните способности и мотивация да развива БНЕБ като независим и конкурентен енергиен пазар. Като оператор с повече от двадесетгодишен опит в поддържането и експлоатацията на пазарна инфраструктура БФБ разполага и с опит по отношение на търговска платформа и IT услуги и има визия за разширяването на предлаганите продукти, посочват от комисията. В нотификацията се отбелязва още, че БФБ е лицензирана от Комисията за финансов надзор и се подчинява на европейското и националното законодателство в областта на финансовите пазари. С решението на ЕК влезе в сила Договорът за прехвърляне на акциите на енергийната борса между БЕХ и "БФБ-София" и от 15 февруари тя стана собственост на борсовия регулатор. Така след само месец и половина БНЕБ преобърна консолидирания отчет на "БФБ-София". Приходите от основна дейност на групата нараснаха с 212%, което се дължи главно на консолидацията на приходите на енергийната борса, отразени в такса "оборот" върху изтъргувано количество електроенергия, в годишната такса за участие в пазара на електроенергия, в такса "сетълмент" за сделки с електроенергия и приходи от такса при регистрация на пазар на електроенергия. Финансовите парични постъпления на компанията майка нарастват от 46% през първото тримесечие до 609 хил. лв. заради отчетените в тях приходи от продажбата на ДЦК, свързани с покупката на БНЕБ. Останалите й парични постъпления имат незначителен принос. При основните консолидирани разходи има ръст от 69 процента. Той пък е резултат от нарастване на харчовете за външни услуги, а тези за персонала се увеличават със 51 на сто. Консолидацията на БНЕБ преобрази и активите на "БФБ-София". Текущите активи нарастват със 71.7 млн. лв. заради ръст на стойността по позициите "търговски вземания", "други вземания и предплатени разходи", "данъци за възстановяване" и "парични средства и парични еквиваленти" (с 32.6 млн. лв.). Към края на март групата няма срочни депозити в банки. Всичко това отразява начина на работа на БНЕБ и моделът на разплащане по сделките с електрическа енергия се характеризира с големи вземания, данъци за възстановяване и парични средства, които отчитат гаранционния фонд на енергийната борса. В същото време обаче и текущите консолидирани задължения отбелязват ръст - от 67.9 млн. лв., вследствие повечето задължения към доставчици и други кредитори. И в двата случая нарастването се дължи на задължения на БНЕБ към търговците на електроенергия по сделки с енергия и за обезпечения (гаранционни депозити) за доставка на електрическа енергия, внесени от търговските участници на борсовия пазар.
Източник: Банкеръ (19.06.2018)

Енергийната борса затвори при средна цена 76.95 лева за мегаватчас При средна цена 76.95 лева за мегаватчас е търгуван днес токът на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/, показват данните от търговията на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка /8 август/, предаде БТА. Средната цена на пиковата енергия /9.00-20.00 ч./ e 88.08 лв. за мегаватчас. Извънпиковата енергия /1.00-8.00 ч.; 21.00-24.00 ч./ е изтъргувана при средна цена 65.83 лв. за мегаватчас. Най-ниската цена в рамките на днешната сесия, при утрешен ден на доставка, е 33.5 лв. за мегаватчас, достигната за 4.00 ч., а най-високата е 95.09 лв. за мегаватчас - за 13.00 часа. Данните от БНЕБ показват, че са продадени общо 20190.60 мегаватчаса електроенергия. Енергийната борса вчера затвори при средна цена 77.43 лв. за мегаватчас. В сегмента "пазар в рамките на деня" за днес, 7 август, БНЕБ отчита до момента общ търгуван обем от 1,157.60 MWh.
Източник: 24 часа (08.08.2018)

ЕСО и Енергйната борса се присъединиха към проект за обединение на пазарите Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българската независима енергийна борса се присъединиха към проект за обединение на пазарите „В рамките на деня“ (IDM) с още няколко държави. Тази стъпка ще позволи на енергийния ни пазар да излезе от изолирания режим и ще даде възможност за трансгранична търговия. Проектът, наречен Local implementation project 15 („Локален проект за внедряване 15“), участват пазарните оператори и операторите на преносни мрежи на Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша, Австрия, Германия. Включването на България има за цел присъединяването на българската пазарна зона за времеви хоризонт „В рамките на деня“ към Европейското единно пазарно обединение XBID (Cross Border Intraday), чрез границата България – Румъния, заедно с т.нар. „втора вълна на присъединяване“ (XBID second wave). Планираният срок е месец юни 2019 г. като дотогава към проекта трябва да се присъединят още държави. в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222 за установяването на насоки относно разпределянето на преносната способност и управление на претоварването. В резултат на активната си дейност за пазарна интеграция на регионално и европейско ниво, и в изпълнение на разпоредбите на Европейското законодателство, Българската независима енергийна борса и Електроенергийният системен оператор ще фокусират усилията си и всички необходими ресурси за успешното приключване на проекта в предвидения срок. В съвместната ни работа разчитаме на безрезервната подкрепа на българските институции за преодоляване на пречки от нормативен и организационен характер, както и на подкрепа от страна на участниците в пазара на електроенергия, пише в съобщенето си ЕСО. Бъдещото съществуване на такава трансгранична търговия и възможността за известяване на сделките в сегмента „в рамките на деня”, е изключително важно, тъй като ще позволи по-голяма ликвидност на пазара, което ще допринесе за търгуване на по-големи обеми и ще дава доста представителен ценови сигнал в случай, че е обвързан със съседните пазари. XBID ще обедини европейски пазари „ден напред“ и „в рамките на деня“ и според регламента всички оператори, включитено българската БНЕБ, трябва да създадат всички предпоставки и да участват в единното обединение на пазарите „в рамките на деня“. Платформата представлява комплексен модел, който се състои от три модула – търговия, номинации и доставка, управление на презгранични капацитети. Накратко какво представлява XBID – когато ние сме част от този проект за пазарно обединение и някой от вас отвори търговската система и види оферта на екрана, която е активна и може да се търгува, тя може да е предложена от търговски участник, който е в Италия, Германия или някъде другаде в Европа. Фактът, че тя е активна на екарата и се вижда, означава всъщност, че платформата XBID е решила една оптимизационна задача и е намерила начин тази енергия да бъде доставена към вас или от вас до съответния търговски участник през всички граници, без значение дали той е продавач или купувач.https://www.economic.bg
Източник: Други (17.09.2018)

КЕВР ще разследва има ли манипулиране на цените на тока на свободния пазар Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започва разследване на цените на тока на свободния пазар, съобщи председателя на комисията Иван Иванов. Причината за първата по рода си подобна проверка от страна на регулатора е сигнал от работодателски организации за манипулации на енергийната борса. В КЕВР е сформирана работна група, която да проучи дали има нарушаване на търговията на едро на електрическа енергия на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това каза пред журналисти председателят на КЕВР Иван Иванов по повод оплакванията във връзка с резките изменения на цената на тока на енергийната борса, които се забелязват преди всичко в сегмента "ден напред". Работната група от КЕВР ще трябва да събере всички данни от енергийната борса, от участници в борсата, както и от други лица, за които се прецени, обясни Иванов. Той уточни, че проучването ще завърши с доклад, който ще бъде разгледан на заседание на КЕВР, на което ще се прецени дали да се започне производство или Комисията ще прекрати разследването по случая. Председателят на КЕВР допълни, че работната група на КЕВР ще трябва да установи дали има манипулиране на енергийния пазар или са правени опити за манипулиране, както и дали има "търговия с вътрешна информация". Проучването трябва да завърши до 4 месеца.
Източник: Дарик радио (05.10.2018)

Техническа грешка на енергийната борса е напът да затвори предприятия и болници Техническа грешка на енергийната борса е напът да затвори предприятия и болници. В сегмента Пазар „Ден напред“ на борсата за 11 октомври са обявени цени на електроенергията между 595 и 613 лв/MWh при цени от юни досега от 66 до 102 лв/MWh. Поради тази причина утре машиностроителните предприятия от „Холдинг Металик“ ще работят при драстично ограничаване на консумацията на електроенергия, заради 7-кратно по-високата цена на електроенергията, съобщиха от дружеството. Всички енергоемки металообработващи машини в машиностроителните предприятия „Металик“ АД, „Енергоремонт – Гълъбово“, „Чугунолеене“ – Първомай“, „Комерсиал“ АД, GRP-Tech, месопреработвателното предприятие „Кумир-СИ“ и други утре ще бъдат изключени. Работниците ще ползват единствено ръчни електрически инструменти с ниска консумация на електроенергия, съобщава Дарик. Ограничение на потреблението на електроенергия ще бъде направено и в други обекти от групата на „Металик“ – Болница „Тракия“ и Парк-Хотел „Стара Загора“. Болницата ще ограничи дейността си. Няма логично обяснение за този скок на цените, тъй като цената на най-скъпата електроенергия в България, добивана от ВЕИ, е далеч под обявената за утре цена от около 600 лв./MWh, е становището на мениджмънта на „Холдинг Металик“. От борсата обясниха, че става дума за техническа грешка в оферта на борсов участник, както и на официално съобщение и писмо, което довело до нереалистични резултати на пазар "Ден напред". Борсовият оператор счита, че въпросната оферта създава извънреден риск, възпрепятства успешното протичане на процеса по изчисляване на клиринговата цена и причинява невъзможност за разпределение на търгуваните обеми в пазарната зона. Поради това БНЕБ започва процедура по повторно изчисление на резултатите от тръжната сесия. Повторно изчислените резултати ще бъдат обявени в най-кратки срокове. В случай, че преизчисляването бъде неуспешно, тръжната сесия ще бъде анулирана, допълниха от енергийната борса. При наличие на окончателна информация относно тръжната сесия, търговските участници ще бъдат уведомени своевременно, добавиха от енергийната борса. https://www.economic.bg
Източник: Други (11.10.2018)

Индустриалци с призив към Борисов заради тока Вече получаваме сигнали за преустановяване на производствени режими в енергоинтензивни производствени мощности – ето защо настояваме за навременни енергични и конкретни действия. Това заявяват от писмо от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) до министър-председателя Бойко Борисов във връзка с неаргументирано повишаване на цената на електроенергията в страната. Писмото е адресирано и до КЕВР. В него се твърди за ръст от над 350% на цената на тока. "Вече месеци наред наблюдаваме неаргументирано повишаване на цената на електроенергията в страната", посочват от АИКБ в писмото. "Нееднократно сме сигнализирали за абсурдни и видимо непазарни отклонения в търгувани количества и цени на платформите на "Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), включително и при директни сравнения на дългосрочни продукти и резултати от сегмент "ден напред“ с количества и цени на румънската борса OPCOM и унгарската борса HUPX. От асоциацията припомнят решение на КЕВР, с което определи прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. в размер на 70 лв./MWh след анализ на търговските резултати на гореспоменатите три борси, както и при прогноза за цена на дългосрочните продукти на БНЕБ за периода 01.07.2018 г. - 30.06.2019 г. в интервала 72,00 – 75,00 лв./MWh. Естествено, това беше ясен референтен сигнал за индустриалните потребители в България за очаквани ценови нива. От работодателската организация посочват, че на тази база се изготвят програми за развитие във всяко едно дружество у нас – по начина, по който Министерство на финансите прави своите приходни и разходни бюджетни разчети. В действителност резултатите след август 2018 г. не само че показват значителен ръст над прогнозираното, но през последните седмици и дни цените на електроенергията за свободен пазар у нас буквално се взривиха, за да достигнат абсурдните нива от 250-275 лв./MWh. Ръст от над 350% е всичко друго, но не и нормален, подчертават от АИКБ. "Твърдения на ресорни управляващи сектора, че това е само резултат от пазара, са или съзнателно изричани неистини, или напълно недопустима некомпетентност", изтъкват от АИКБ. "Цените, на които сме свидетели, са резултат и на системна безотговорност по отношение ресорни ангажименти и нихилизъм спрямо индустриалните енергопотребители. Без претенции за изчерпателност, като се започне от недалновидно управление на държавната енергетика в частта добив и производство, мине се през непрозрачни интереси при резервиране на мощности и се стигне до елементарното "хитруване“ за компенсиране на високи цени за емисионни квоти, изземвайки ресурс от крайните индустриални потребители, чрез манипулирано ограничено предлагане на електроенергия. Впрочем, въпрос само на време е високите крайни цени на електроенергия да се прехвърлят и към битовите абонати през регулираната цена", категорични са от АИКБ.
Източник: Стандарт (05.12.2018)

Старозагорски заводи заплашиха със спиране. После получиха евтин държавен ток Докато бизнес организации и компании недоволстват от поскъпването на електроенергията през последните седмици и монополът на държавата при предлагането, един малко известен търговец успя да си купи голямо количество ток през борсата на изключително изгодна цена - 20% под пазарната. Непознатият посредник "Загора Енерджи" всъщност е част от "Холдинг Загора", чийто заводи "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК" заплашиха преди седмица да спрат производство именно заради поскъпването на електричеството. От сделката необявеният държавен продавач на електроенергията е загубил близо 5 млн. лева, тъй като я е продал доста под пазарното ниво. Кой точно е той остава тайна, тъй като правилата на Българската независима енергийна борса не предвиждат публикуване на името му. Но списъкът с възможностите не е дълъг и включва едва три държавни дружества: АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК. Точно затова сделката повдига съмнения за предварително договорен подарък, след заплахите за протести от старозагорските предприятия. Особености на сделката Търговецът "Загора Енерджи" бе обявил в сряда, че иска да закупи 103 мегавата базова мощност за периода 1 януари - 31 март 2019 г. на цена от 86.03 лв. за мегаватчас. За сравнение ден по-рано държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продаваше пакети за първите месеци на следващата година на цени от 106 лв./МВтч до 116 лв./МВтч и за тях се намери купувач. А миналата седмица бяха постигнати и стойности от над 120 лв./МВтч. Логиката е продавачите да гонят именно тези вече установени нива, за да получат максимална печалба. Въпреки това се намира някой, който е склонен да приеме по-ниската оферта на "Загора Енерджи" и съответно да загуби пари. В конкретния случай става дума за общо количество от 222 377 МВтч, което е продадено за 19.1 млн. лв. (по 86.03 лв./МВтч) вместо за 24.4 млн. лв. при цена от 110 лв./МВтч, например. Пред "Капитал" Антон Андронов, който е един от съдружниците в "Холдинг Загора", обясни, че електричеството ще се използва изцяло за производствените нужди на дружествата от холдинга, но не коментира параметрите на самата сделка както и кой е продавачът. Източници от пазара обаче посочват, че толкова ниска цена може да предложи единствено АЕЦ "Козлодуй". Последно на 20 ноември атомната централа пласира пакет от 70 мегавата базова мощност за 2019 г. при цена от 91.1 лв./МВтч. За едни има, за други не По принцип няма никакви ограничения за това на каква цена ще се сключват сделките на енергийната борса - би следвало тя да се формира на чисто пазарен принцип от търсенето и предлагането. В случая старозагорският търговец е сложил оферта, която няма логика да бъде харесана от производител. Но такъв се намира по неясни какви непазарни мотиви. Схемата явно не работи за всеки. Например, днес има шест подобни и дори по-добри оферти от тази на "Загора Енерджи", но продавачи не се явиха на нито един от тях. "Лукойл Нефтохим Бургас" например е обявил, че иска да купи 20 мегавата базова мощност за януари и февруари при цена от 105 лв./МВтч или с 22% над тази на старозогорския търговец. "Гранд енерджи дистрибюшън" пък пуснал оферта за 50 мегавата мощност за първите три месеца на новата година при цена 94.3 лв./МВтч. Само с 40 стотинки по-ниско е предложението на "ЧЕЗ Трейд" за същата мощност и същия период. Търгове на цени от 87 до 89 лв./МВтч са инициирали още "Мост енерджи", "ЧЕЗ Разпределение" и "Юропиан трейд оф енерджи".
Източник: Капитал (14.12.2018)

БСК с предложение за намаляване на ефекта от растящите цени на квотите за емисии на СО2 Общото годишно производство на електроенергия от кондензационни (въглищни) централи е около 20 тераватчаса /TWh/, а само 2 TWh от тях са за регулирания пазар, за които не се заплащат въглеродни емисии. Постепенното увеличение на това количество ще намали общите разходи за емисионни квоти и ще улесни прехода към ниско въглеродна икономика. Това е предложението на Българската стопанска камара /БСК/, изпратено до секретариата на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, относно намаляването на негативните ефекти от нарастващите цени на квотите за емисии на парникови газове. Предложението е направено във връзка с предстоящото по-късно днес обсъждане в НСТС на декларация на КНСБ относно пазара на електроенергия в България. Според БСК цената на битовите потребители трябва постепенно да се обвърже по-тясно с тази на свободния пазар, като се осигурят ефективен достъп и стимули битовите потребители да излязат на свободния пазар. От Камарата смятат още, че трябва да се ограничи административната намеса на Българската независима електроенергийна борса. Съществуващият механизъм за доплащане над референтната цена води до увеличаване на разходите на стопанските потребители, допълниха от БСК. За да се запази конкурентоспособността на международните пазари на индустриалните потребители, своевременно следва да се компенсират допълнителните непреки разходи, произтичащи от високите цени на СО2 и от преференциалните изкупни цени по сключени дългосрочни договори с кондензационни централи, осигуряващи държавна помощ в разрез с правилата на вътрешния пазар. За целта следва да се използват и възможностите за подпомагане от Модернизационния фонд на ЕС, се посочва още в позицията на Българската стопанска камара.
Източник: Банкеръ (09.01.2019)

Държавата ще "укротява" високите цени на борсата със скъп ток Спорни мерки за стабилизиране на цените на енергийната борса обявиха вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Първата от набелязаните мерки предвижда пускане на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Вчера обаче се разбра, че НЕК едва ли ще успее да участва със съществени количества заради ангажиментите си към регулирания пазар. Държавната ТЕЦ обаче вероятно ще предложи по-скъп ток, което не е ясно как ще помогне за нормализирането на цените.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2019)

Петкова: Ще осигурим допълнително ток на борсата Държавата поема ангажимента да осигури допълнителни количества ток на енергийната борса в сегмента „Ден напред“. Това заяви на пресконференция енергийният министър Теменужка Петкова след проведена среща в КЕВР с ръководителите на трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, енергийната борса, ЕСО, трите ЕРП-та. Това е една от спешните мерки, които се очаква да стабилизира борсата, за да не се стига до драстични скокове в цените на индустриалния ток, който бизнесът купува в сегмента „Ден напред“. В момента по закон трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ осигуряват по 690 мегавата на час. След 19 януари количеството енергия ще бъде увеличено с над 700 мегавата. В момента се прави анализ коя от компаниите ще осигурява допълнителните количества ток, поясни министърът. Председателят на КЕВР Иван Иванов допълни, че като друга мярка се работи и за пазарно обединение с борси от региона, които допълнително ще стабилизират сектора и по този начин ще отговорим на изискване на ЕК за единен пазар в региона. За да се реализира тази мярка ще са необходими поредните промени в Закона за енергетиката. В най-напреднала фаза са преговорите с борсата от Република Северна Македония.
Източник: Стандарт (15.01.2019)

И производителите на ток от 1 МВт до 4 МВт излизат на борсата И производителите на електроенергия от 1 МВт до 4 МВт също ще излязат на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това е една от мерките, които се предлагат за стабилизиране на цените на БНЕБ, които от септември насам достигнаха космически висоти. Това стана ясно по време на дискусията „Ликвидност и ценови нива при задължително участие на борсовия електроенергиен пазар“, организирана от сп. "Ютилитис". Изваждането на пазара на производителите на електроенергия от и над 1 МВт, увеличение на количествата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от страна на трите държавни дружества в състава на БЕХ (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Националната електрическа компания – НЕК), както и осъществяване на обединението на пазарите (XBIT) са трите мерки, които ще стабилизират пазара на енергия и по-точно в сегмента пазар „Ден напред“. Промените, засягащи Закона за енергетиката, ще бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане и гласуване преди новия регулаторен период от 1 юли, обясни председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. Една от промените в ЗЕ ще бъде именно и изваждането на пазара на производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт.
Източник: Стандарт (25.01.2019)

Търговията на електроенергия на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента пазар „Ден напред“ през изминалите седмици се превърна в една от най-дебатираните теми. Причината – този сегмент като цяло е определящ за пазара и въпросът "Какво се случва с цените ?" изглежда логичен. В същото време сегментът пазар за двустранни договори остава някак в сянка. Именно на този пазар през миналата година по данни на енергийното министерство са предложени сериозни количества от трите дружества от държавната енергетика – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК. Според данните, изнесени от енергийния министър в първите дни на януари по време на Националният съвет за тристранно сътрудничество, „за 2018 г. АЕЦ „Козлодуй“ провел 127 търга, но в 48 за тях не е проявен никакъв интерес за закупуването на електрическа енергия, при това с различни продукти. ТЕЦ „Марица Изток 2“ има проведени 67 търга, като към 28 от тях не е имало никакъв интерес. Същото се отнася и за НЕК – от проведени 24 търга – 4 са без никакъв интерес“. Платформата би трябвало да е сред предпочитанието от бизнеса. Оказва се, че не е така. Причините не са идентифицирани. Ликвидността на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) на Централизирания пазар на двустранни договори от 2017 г. до края на миналата година е нараснала в пъти, сочат в същото време данните на енергийната борса. Среднопретеглената цена пък в този сегмент по отношение на изтъргуваните количества през януари 2018 г. е била 75.22 лв. за MWh. Каква ще е през януари тази година предстои да се разбере. По-интересно е обаче какви са оферираните количества - търсените количества за покупка и предлаганите за продажба. Тъй като участниците в дадена сделка държат на конфиденциалност е трудно да се каже по отношение на оферираните количества колко от тях са станали предмет на сделки. Факт е обаче, че на платформата през първия месец на тази година (до 22 януари) са оферирани достатъчно количества.
Източник: 3e-news (29.01.2019)

След като за две години достигна до над 18 хил. клиенти в България, компанията за дигитални разплащания "Paysera България" пристъпи към експанзия на румънския пазар. Дружеството е отворило офис в Букурещ и вече има първите си клиенти там. Целевата група потребители ще бъдат малките и средни предприятия, като според оценките на компанията потенциалът на румънския пазар е десет пъти по-голям от този в България, каза партньорът в Paysera Филип Мутафис."Икономиката там е доста по-голяма. Освен това курсът на местната валута, леята, е плаващ и това прави валутните операции по-скъпи. Смятаме, че пазарът има поне десет пъти по-голям потенциал от българския, но дали ще успеем да се възползваме, ще зависи не само от нашите усилия, но и от постиженията на конкурентите ни", коментира Мутафис пред "Капитал" в телефонен разговор. Той добави, че множество технологични банки и компании за електронни разплащания вече са навлезли на румънския пазар и конкуренцията там вече е сериозна. "Ние ще търсим малки и средни предприятия, които не могат да получат условията, които имат корпоративните клиенти на банките. При нас биха могли да намерят алтернатива, в добавка към изцяло дигиталните услуги, достъпни през мибилен телефон", изтъкна Мутафис.По предварителни данни транзакциите от клиенти на "Paysera България" за миналата година са били за 540 млн. лв., а печалбата на компанията за годината ще е 100 хил. лв. Дружеството отчита 15 хил. клиентни физически лица и 2300 корпоративни клиенти. Плановете за развитие в България включват кандидатстване пред БНБ за лиценз за електронни пари. Като експерт и инвеститор в сектора на финансовите технологии Филип Мутафис ще бъде лектор на годишната конференция FinTech Summit на "Капитал". Тя ще се проведе на 13 март в София и се очаква да събере 350 души от индустрията. На форума участниците ще имат възможност да обсъдят напредъка на дигиталните услуги във финансите и застраховането, а също и очакванията на индустрията за регулаторни промени.
Източник: Капитал (25.02.2019)

ЧЕЗ Разпределение България АД-София (3CZ) На основание чл. 114, ал. 14 във връзка с ал. 10, т. 5 от ЗППЦК, „ЧЕЗ Разпределение България” АД („Дружеството”) е изпратило до Комисията за финансов надзор общо уведомление за извършването на сделки в изпълнение императивни разпоредби, регулиращи неговата специфична отраслова дейност като оператор на електроразпределителна мрежа, а именно покупки на електрическа енергия за покриване на технологични разходи на пазара на „Българска независима енергийна борса” ЕАД („БНЕБ”).
Източник: БФБ (27.02.2019)

Мащабни промени на свободния пазар на ток се задават от 1 юли Над 370 малки вятърни и соларни паркове, централи на биогаз и ВЕЦ ще започнат да продават електроенергията си на борсата от 1 юли. Тогава ще отпадне и т.нар. експортна такса при износа на ток, а при използването на нови ВЕИ за собствени нужди няма да се плаща цена "Задължение към обществото". Всички тези промени, които трябва да променят сериозно пазара на ток, са част от проект за изменение на Закона за енергетиката, внесен в Народното събрание от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместника му Валентин Николов. С документа се премахват още бюрократични бариери и административни тежести за малките производители, като същевременно се регламентира и предоставянето на преференциални цени за нови когенерации. Всичко това се очаква да има положително влияние както върху търговците на ток, така и върху производителите и потребителите. Разходите за електроенергия вероятно няма да намалеят, но участниците на пазара ще имат по-голяма сигурност за цените, повече възможности за избор и по-малко пречки пред дейността си. За да се повиши предлаганото количество електроенергия на свободния пазар, се предвижда всички производители на ток с мощност от 1 до 4 мВт също да бъдат задължени да продават на борсата. Сега енергията им се изкупува от НЕК и се пласира на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители и малките фирми. Става въпрос за 372 централи, половината от които соларни, с обща инсталирана мощност 750 мВт. Тази мярка ще осигури допълнителни 1.5 тВтч електроенергия на година, което е около 7% от търгуваните сега обеми на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). "Не виждам основание да се дава преходен период, както направихме миналата година, тъй като тук става дума за малки проекти, които не е необходимо да предоговарят кредити с международни финансови институции", обясни вносителят на законопроекта и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. България е единствената страна в ЕС, която налага такса върху електроенергията, произведена на нейна територия и предназначена за износ. Става дума за цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа, които се плащат от износителя, а не от крайния клиент. Размерът на таксата е малко над 5 евро без ДДС за мегаватчас, или около 12% от настоящата борсова цена на електроенергията. Премахването на митото върху износа на ток ще позволи цените на БНЕБ да се доближат още повече до тези в региона. Сега те са изкуствено по-ниски, за да може електроенергията да бъде конкурентна при износ, след като се начислят допълнителните такси. Това ще бъде от полза за производителите, тъй като ще получават реалната стойност за енергията си. Цените на вътрешния пазар за крайните потребители обаче не се очаква да скочат с много, защото би трябвало да намалее таксата "Задължение за обществото". Тя компенсира разликите между ниските борсови цени и заложените за изкупуване на ВЕИ енергия, така че ако първите се вдигнат, тази разлика ще бъде по-малка. С други поправки в Закона за енергетиката се облекчава работата на малките ВЕИ с фонда "Сигурност на енергийната система" и с Агенцията за устойчиво енергийно развитие. В момента комуникацията с държавните институции е силно затруднена от куп бюрократични изисквания и възпрепятства инвестициите в сектора. За целта се предлага производителите да декларират всички обстоятелства и да правят плащания пред фонда и агенцията веднъж годишно, а не всеки месец. Наред с това отпада задължението за плащане на цена "Задължение към обществото" от над 38 лв./МВтч, когато потребителите на енергия от ВЕИ са свързани с директен кабел към съответната централа. Най-често това са покривни соларни инсталации за собствени нужди. Всичко това според Добрев ще спести не само преките разходи, но и косвени такива, които са свързани с управлението на документалния оборот. По настояване на Европейската комисия се предлага и цялостна реформа в начина на определяне на преференциални цени за топлофикациите с комбинирано производство на електроенергия. Сега за всички такива централи Комисията за енергийно и водно регулиране определя специални тарифи, по които НЕК изкупува тока им. В бъдеще това ще става след конкурс, като допълнителни мощности ще могат да бъдат включвани единствено при отпадане на някоя от настоящите и при наличие на достатъчно средства в одобрен от Брюксел бюджет за целта.
Източник: Капитал (26.03.2019)

Падат таксите за износ на ток В трескав опит бързо да тушира недоволството на бизнеса Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за енергетиката, свързани с осигуряването на по-големи количества ток за борсата. Идеята е така да се избегнат ценовите амплитуди. От юли в енергийната борса ще се включат малките зелени централи с мощност от 1 до 4 мегавата. Така част от тока ще отиде от регулирания на свободния пазар. "Регулаторът ще прецени откъде да осигури за регулирания пазар количеството, което сега се прехвърля към свободния. Това може да бъде АЕЦ "Козлодуй", американските тецове или друг производител", обясни шефът на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов. Освен това се предвижда и отпушването на вноса и износа на ток, което ще стане с премахването на таксите за този вид търговия. В същото време индустриалните потребители ще могат да ползват умни електромери за отчет в реално време. "Уредите няма да са задължителни. Големите фирми могат да поискат поставяне на такива уреди срещу заплащане", обясни Николов пред в. "Сега". Умните устройства щели да се внедряват поетапно. ЕРП-тата от години работят и за постепенното преминаване на битовите абонати на дистанционен отчет. С приоритет са отдалечените райони или ромските квартали. От една страна, това гарантира точен отчет на похарчения ток, а от друга - спестява посещение на инкасатор на място, което понякога създава конфликтни ситуации. Така например още преди шест години ЕВН, което обслужва Югоизточна България, монтира над 6300 нови електромера и 840 табла в пловдивския кв. Столипиново. Освен дистанционен отчет уредите дават възможност и за дистанционно прекъсване на захранването, ако сметката не е платена. Засега обаче масово монтиране на умни електромери за бита не се предвижда, тъй като струва скъпо.
Източник: Сега (10.05.2019)

КЕВР предлага с 27% по-висока прогнозна борсова цена на електроенергията Референтна пазарна цена на електроенергията от 89 лв. за мегаватчас в периода от 1 юли 2018 г. до 30 юни 2019 г. прогнозира Комисията за енергийно и водно регулиране. Това е с 27% повече от настоящите 70 лв./мВтч и до голяма степен отразява реалностите на пазара. Показателят е важен за всички ВЕИ производители, топлофикации, когенерации, заводски централи, които получават фиксирано доплащане над въпросната средна цена, когато продават енергията си на борсата. Освен за свободния пазар, откъдето се снабдяват фирмите, средната цена индиректно влияе и на регулирания, от който купуват домакинствата, защото регулаторът допуска до него само производители, чиито цени са с до 10% по-високи от въпросните 89 лв. По тази причина държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и свързаната с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" няма да могат да продава ток на битовите потребители. "За определяне на средногодишна пазарна цена за базов товар е извършен анализ на дългосрочните продукти, търгувани на платформите на "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), цените за форуърдни продукти на румънската борса OPCOM и унгарската борса HUPX", обясняват от КЕВР. Също така са отразени резултатите от годишните търгове за преносни способности (капацитети) на границите с Румъния и Сърбия. Числото, определено от КЕВР, на практика съответства на постигната през изминалите 11 месеца средна стойност на сделките на платформата "Ден напред", която е 89.16 лв./мВтч. Разходите за бизнеса обаче няма да се променят съществено от новата прогнозна цена, тъй като паралелно с това ще се намали и таксата "Задължение към обществото" - от 36.75 до 20.49 лв./мВтч.
Източник: Капитал (29.05.2019)

БНБ промени условията и реда за откриване на платежни сметки Управителният съвет на Българската народна банка днес промени Наредба номер 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, съобщиха от Централната банка. Измененията са свързани основно с регламентиране на възможността за сключването на рамков договор за платежни услуги от разстояние, посредством квалифициран електронен подпис.
Източник: 24 часа (14.06.2019)

Първа сделка с български енергийни фючърси Първата сделка с български енергийни фючърси на European energy exchange (EEX) беше регистрирана на 14 юни, съобщиха от Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Сделката е била осъществена за продукт "Юли'2019". EEX започна търговията с деноминирани в евро български енергийни фючърси на 3 юни 2019 г. Финансовият сетълмент на инструментите се основава на постигнатата референтна цена на пазар "Ден напред" на БНЕБ ЕАД, се посочва още в съобщението.
Източник: Монитор (18.06.2019)

АСЕП: НЕК ЕАД влиза в списъка „Неизрядни участници“ поради трети отменен търг на БНЕБ ЕАД „Национална електрическа компания ЕАД трябва да бъде включена в списъка „Неизрядни участници“ на Българска независима енергийна борса ЕАД поради трети иницииран от компанията и в последствие отменен търг за продажба“. Това се казва в публикувано на страницата на Асоциация Свободен енергиен пазар (АСЕП) от 19 юни становище. Както стана ясно на 19 юни електрическата компания отмени двата нови търга за електрическа енергия и 100 МВт останаха непродадени. Причината за спирането остава неясна. От АСЕП обосновават стновището си с изискванията на правилата за работа в съотетния сегмент на борсата. „Правилата за работа на сегмент ЦПДД изрично гласят: Чл. 137.4 Името на всеки Търговски участник, който в рамките на една година, считано от датата на първия анулиран Търг, анулира 3 (три) Търга, се публикува в интернет страница на Оператора в списъка„Неизрядни участници“ за срок от една година. Чл 137.5 Участниците, които са вписани в списък „Неизрядни участници“ поради анулиране на Tъргове,заплащат двойна такса за иницииране на търгза срок от една година, в случай че за посочения срок нямат следващи нарушения и бъдат отписани от горепосочения списък. НЕК ЕАД първоначално обяви търг за за 19.06.2019 г за продажба на 98 МВт с период на доставка 01.07.2019- 30.09.2019 г с обезпокоителни параметри на сделката –неделимост на количествата и отклонение в размер от -100% до +400%, определеляни еднилочно от продавача. Това доведе до остра реакция на АСЕП (позицията е достъпна на следния линк) и работодателските организации, което принуди НЕК ЕАД да отмени търга и да инициира два нови, отново за 19.06.2019 г, със същия период на доставка и отклонение, но разделени по минимално оферирано количество. Поради неизвестни за нас причини, насрочените за днес два търга, отново са отменени от НЕК ЕАД. Трикратно инициираните и впоследствие отменени търгове, освен санкции от страна на борсовия оператор към НЕК ЕАД, както гласят правилата, носи нестабилност на пазара на електроенергия и дава предпоставки за спекулации. АСЕП настоява за повече отговорност, прозрачност и последователност в поведението на държавната компания спрямо реализирането на енергията от ВЕИ между 1 и 4 МВт от 01.07.2019 г.“, се казва в становището. Това на практика е нов казус, пред който се изправя Националната електрическа компания, при това в тежък за нея момент. Изпълнителният директор Петър Илиев депозира във вчерашния ден оставката си пред управата на БЕХ. Само след дни се очаква и решението на КЕВР за новия регулаторен период, по който електрическата компания има значителни разминавания с вижданията на регулатора.
Източник: 3e-news (21.06.2019)

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е включила Националната електрическа компания в списъка на неизрядните участници. Това става ясно от справка на страницата на борсата. Причината е нарушение на правилата на ЦПДД (Централизиран пазар за двустранни договори) и в частност за отмяната на три поредни търга. Според информация на 3e-news, в петък БЕХ нямаше информация за тази възможност. Припомняме, че Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) постави въпросът за нарушение на правилата за работа на ЦПДД веднага на 19 юни след отмяната на търговете на платформата Централизиран пазар за двустранни договори . “Трикратно инициираните и впоследствие отменени търгове, освен санкции от страна на борсовия оператор към НЕК ЕАД, както гласят правилата, носи нестабилност на пазара на електроенергия и дава предпоставки за спекулации”, заявиха тогава от АСЕП, настоявайки за прозрачност. Санкцията на НЕК, както посочват от БНЕБ е заради нарушаване на чл. 137.4 от Правилата за работа на ЦПДД . Според него - (Чл. 137.4) Името на всеки Търговски участник, който в рамките на една година, считано от датата на първия анулиран Търг, анулира 3 (три) Търга, се публикува в интернет страница на Оператора в списъка„Неизрядни участници“ за срок от една година. Не е вписано засега нарушение по следващия чл.137.5, което би се отразило тежко на и без това лошото финансово състояние на електрическата компания.
Източник: 3e-news (24.06.2019)

Държавата предлага отделна платформа за търговия с ток, само за индустрията Енергийното министерство предлага към Българската независима енергийна борса да бъде създадена отделна платформа, специално за големите индустриални консуматори на ел.енергия. Това съобщи пред депутатите от енергийната комисия министър Теменужка Петкова по време на обсъждането на състоянието на свободния пазар на ел. ток, предаде Нова ТВ. Бизнесът се оплака, че цените на ел. енергията у нас са най-високите в ЕС. Тя е разпоредила проверки на КЗК и КЕВР във връзка с твърденията на бизнеса за спекулации на борсата с цената. „За нас като правителство е изключително важно българският бизнес да бъде конкурентноспособен. С колегите от работодателските организации имаме имали много добър диалог. Сигурна съм, че ще намери балансирано решение в тази ситуация, за да бъде защитен бизнесът – от една страна, и от друга – държавната енергетика“, коментира пред енергийната комисия в НС Петкова. „И тъй като темата с българската индустрия и нейната конкурентноспособност е изключително важна за нас, имаме предложение да потърсим възможност по примера на други членки на ЕС Българската независима енергийна борса да бъде с още една платформа, която да даде възможност на нея да търгуват големите индустриални консуматори“, заяви министърът на енергетиката. Тя добави, че подобна платформа съществува във франция. Петкова е обсъдила идеята на на екипа си вчера с представители на европейската комисия и се надява на подкрепа от бизнеса. Енергийната министърка съобщи още, че е разпоредила проверка на Комисията за защита на конкуренцията и на КЕВР във връзка с възникналото напрежение. „Факт е, че се създаде напрежение с цената платформата „ден напред“. За да няма подобно напрежение и да разсеем всяко съмнение, днес сезирам Комисията за защита на конкуренцията и КЕВР да бъде извършена проверка, за да бъде ясно какво се случва“, добави Петкова по повод писмото на бизнеса, в което бяха изразени съмнения за спекулации на енергийната борса.
Източник: Труд (10.07.2019)

Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изпратиха сигнал до Главния прокурор на РБ относно пазара на електрическа енергия и, по-конкретно – недостатъчното предлагане на количества от производителите на ел. енергия на платформата „Ден напред“. В сигнала се отбелязва, че на пазара на електрическа енергия, осъществяван на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на платформата „Ден напред“ средната цената за 1 MWh базова мощност за 3 юли 2019 г. е била 195.40 лв. - най-скъпата в цяла Европа, като по часове достига дори до 270.04 лв./ MWh. Нещо повече - тази цена е над двойно по-висока от средната за ЕС, над три пъти по-висока от цената на електроенергията в Германия, Франция, Австрия и Швейцария, и с 84% над цената за предния ден (2 юли). Според авторите на сигнала, налице е бездействие и неупражняване на задължения от лица с управителни функции в ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД и БЕХ, което се отразява като ключово значим ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия. Това пряко се отразява на конкурентоспособността на българската индустрия (която се конкурира с пазари с 2 до 3 пъти по-евтин ток), както и върху цените на всички стоки и услуги до крайните потребители. Така за пореден път българските граждани и българския бизнес ще платят за безотговорността и безстопанственото управление, което се е наложило като практика в българските държавни дружества, включително в енергетиката. В тази връзка, работодателските организации настояват Главният прокурор да разпореди обстоятелствена проверка за установяване на фактите по случая и, при преценка за достатъчно данни за извършени престъпления, да разпореди образуване на съответните досъдебни производства.
Източник: Сега (12.07.2019)

България отново е с най-високата борсова цена на електроенергията в Европа За пореден път през последния месец българският бизнес ще плаща най-високата цена за електроенергия в цяла Европа. Постигната цена на пазара "Ден напред" на Българската независима енергийна борса е 118.73 лв./мВтч базова мощност и е по-висока дори от гръцката, към която са начислени технологични разходи и други такси. За сравнение, в Румъния и Унгария цените са около 100 лв./мВтч, а в Западна Европа - около 80-90 лв./мВтч. От началото на юли борсовата цена на ток в България е най-високата в региона, като на 3 юли беше поставен абсолютен рекорд за летния сезон - над 195 лв./мВтч. В резултат на това средната стойност за изминалите 22 дни е 105.6 лв./мВтч, което е с цели 65% над нивата от същия период на 2018 г. Също така тези ценови нива са значително по-високи от прогнозираните на Комисията за енергийно и водно регулиране за настоящия регулаторен период - 89 лв./мВтч. Основната причина за високите цени на електроенергията в България е създаденият изкуствен недостиг. Държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК (и трите част от БЕХ) осигуряват между 60 и 63% от електроенергията за свободния пазар, а освен тях има само един голям частен производител - Христо Ковачки с централите си, който отгоре на всичко е изкупил съществена част от тока на АЕЦ-а и е избран без конкурс да продава енергията на общинската "Топлофикация София". Така Ковачки може да варира с мощностите си и да ограничава предлагането, което води до по-високи цени.
Източник: Капитал (23.07.2019)

Работодатели искат КЗК да разследва топлофикации на Ковачки Четирите национално представени работодателски организации сезираха в понеделник Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за извършвани злоупотреби от топлофикационните дружества, въглищни мощности и търговец на ток от групата около енергийния бос Христо Ковачки на борсата за електроенергия и искат тяхната дейност за бъде проверена. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България тези дружества влияят на свободното договаряне на свободния пазар, изкупуват енергията от производителите, създават после изкуствен дефицит и надуват цените. Бизнесът посочва като замесени в злоупотребите топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово, въглищните централи "Бобов дол" и "Марица 3", брикетната фабрика "Брикел", както и търговеца за ток "Гранд Енерджи дистрибюшън“, който в същото време представлява на пазара общинската "Топлофикация София", която на свой ред е окупирана от кадри на фирми на Ковачки. Организациите посочват, че наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и субекта - търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара. Отделно от това под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество, което издава преимуществено гаранции за борсовата търговия на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това обстоятелство подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство, посочва се в сигнала до КЗК. Работодателите информират, че фирмите "Гранд Енерджи дистрибюшън", "Юропиън трейд оф енерджи", "Сага комодитис", "ТМ Технолоджи", "Енерджи инвест юръп" - всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) от ноември 2018 г. до януари 2019 г., когато АЕЦ “Козлодуй“ е предлагала електроенергия в размер на около 500 МВ. Всеки от изброените търговци е закупил в двустранната търговия ток от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества. В същото време има ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци, пишат бизнес организациите. Техните данни сочат, че после закупеното количество електроенергия е търгувано между посочените фирми и преразпределените между тях обеми се продават на клиентите им – частни субекти и публични възложители, при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм . Даден е и пример как на 19 юни 2019 г. НЕК организира търг за продажба на 98 МВ за периода 1 юли-30 септември 2019 г., при който предизвестено е фаворизиран само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг бе прекратен, междувременно НЕК организира още два търга за същия ден, отново с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник, но и тези търгове бяха отменени. В крайна сметка НЕК провежда желания търг на 1 юли. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, предмет на сигнала. Регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за стари периоди и според работодателите е налице координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени. Те смятат, че заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като ГЕН-И, Данске комодитис, Алпик отново за същия период, както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ в разглеждания период. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент "Ден напред“. Изложените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики, посочват четирите организации.
Източник: Медия Пул (23.07.2019)

Над 1 млрд. лв. пари на българските граждани изтичали при износа на ток за година. Това заяви на последната си пресконференция като шеф на НЕК Петър Илиев, предаде 24 часа. В петък от БЕХ съобщиха, че го освобождават като изпълнителен директор на националната компания. Той научил, че е уволнен на плажа. Илиев подаде оставка на 19 юни след скандали с бизнеса за продажба на тока от НЕИ на борсата, но на 27 юни бордът на БЕХ, чийто председател беше тогава, не я прие. А министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че е ценен. Илиев все още е шеф на компанията. Преди да отстъпи кабинета си на новия шеф Иван Йончев, това ще стане след бъдат вписани промените в Търговския регистър, той покани журналисти. Заяви, че е ядосан от една фраза, изречена от представител на големите компании, които търгуват български ток. Този търговец бил казал: ще ви купим тока, след това ще ви продадем и свещите. С около 2 млн. лв. на ден се субсидира изнасяният ток, казва Илиев, като има предвид преференциите, които се плащат на веитата. Казва, че е недостатъчен контролът на търговията на свободния пазар. Дава пример, че със 140 000 лв. може да се блокира търговията на платформата за двустранни договори за 20 дни и причината е, че на ден могат да се направят само 7 оферти. Тези хватки се правели, за да се подарят милиони на някои фирми. Заяви, че оставя НЕК с 30 млн. лв. печалба за полугодието. Поиска обаче отговорност, включително и наказателни, когато държавни, а и общински фирми работят на загуба. Заяви още, че НЕК може да плаща пенсиите, ако не е обществен доставчик би могла да изкарва по 500-600 млн. лв. на година. "Когато едно държавно предприятие губи и то защото продава под себестойност, това как ви звучи, на мен ми звучи ужасно и трябва да се открият причините и да се вземат спешни мерки. Ние в момента не ги предприемане," заяви още той. Опитвали са се да ми оказват натиск, но никога не съм се поддавал, заяви още Илиев и поясни, че различни хора му се обаждат по телефона. Той не е сигурен, че премиерът е запознат със ситуацията в енергетиката и че се застрашавала националната сигурност.
Източник: Други (06.08.2019)

ТЕЦ „Марица Изток 2“: Работим само защото БЕХ ни подкрепя финансово Загуба от 144,9 млн. лева е натрупала държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от началото на годината до края на юни. Това става ясно от публикувания днес анализ на финансовото състояние на централата. Първоначално данните не бяха качени на страницата на финансовото министерство. Отрицателния резултат на компанията се влошава с нови 20,7 млн. лева спрямо първото полугодие на 2018 г., а дружеството остава в тежко финансово състояние. Разходите само за покупка на въглеродни емисии за шестте месеца на 2019 г. са за 192,1 млн. лева. Отделно разходите на централата към Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ са за над 15,3 млн. лева, става ясно от отчета. Така в настоящата пазарна ситуация дружеството не е в състояние да си покрива разходите и разчита основно на подкрепата на БЕХ, е записано още в доклада на държавната ТЕЦ. Докладът започва с положителната част – реализираните приходи от оперативна дейност са за 354,2 млн. лева и са се увеличили с 23,15% спрямо първото полугодие на миналата година. В същото време продажбите на електроенергия са спаднали до 3,2 млн. мвтч., което е с 8,28% спрямо същия период на миналата година. Въпреки по-ниските продажби на свободния пазар от въглищната централа отчитат ръст на приходите от продажби с 27,7 млн. лв. (9,79%). По-високите приходи са формирани заради увеличените цени на регионалните борси и на БНЕБ. Друг сериозен приход централата е формирала от регулирания пазар на ток. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е продала на НЕК като Обществен доставчик с 1,4 млн. мвтч повече електроенергия. Това е увеличение от 147,6% за продажбите към регулирания пазар, спрямо първата половина на миналата година.
Източник: 3e-news (08.08.2019)

Консолидираната печалба на „БФБ“ с ръст от 26% до 2,4 млн. лв. Операторът на българската борса - „Българска фондова борса“ АД отчита ръст от 26% на консолидираната си печалба на годишна база до 2,44 млн. лв. за първото полугодие на 2019 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез уеб страницата му. Неконсолидираната печалба за същия период възлиза на 1,5 млн. лв. Така тя се оказва по-ниска от получените приходи от дивиденти в размер на 1,73 млн. лв. от „Българската независима електроенергийна борса“ ЕАД. Консолидираните приходи от продажби на борсовия оператор се увеличават с 52% на годишна база до 5,3 млн. лв. за полугодието на 2019 г. Само за второто тримесечие обаче приходите растат с доста по-бавен темп - 22%, до 2,56 млн. лв. Причината е, че „БНЕБ“ ЕАД беше придобито през февруари 2018 г. и полугодието на настоящата година не е напълно сравнимо с полугодието на миналата година. Вторите тримесечия обаче са сравними и ръстът от 22% е генериран изцяло от търговията с електрическа енергия, защото от търговията с акции и облигации няма ръст.Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 18,7% през последните 12 месеца до 5 лв. за акция и 32,9 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,03155 лв.
Източник: БФБ (30.08.2019)

Доц. д-р Маню Моравенов е новият изпълнителен директор на БФБ На извънредно заседание Общото събрание на Българска фондова борса (БФБ) одобри доц. д-р Маню Моравенов да влезе в състава на Съвета на директорите на институцията. Съветът със свое решение възложи на доц. д-р Моравенов ролята на изпълнителен директор на БФБ. Предстои новият изпълнителен директор да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор и вписан в Търговския регистър. Бордът на БФБ изказа благодарност за изключителния принос на досегашния изпълнителен директор Иван Такев, който напуска институцията след 18-годишна кариера в нея. Сред постиженията му са утвърждаването на БФБ като технологично модерна европейска борса чрез внедряването на електронната система за търговия на Deutsche Borse – Xetra и преминаването през тази година към нейното най-ново технологично поколение – Т7, създаването на специализираната платформа за оповестяване на регулирана информация – X3 News, както и при придобиването на Българска независима енергийна борса. Г-н Такев има ключова роля за въвеждането на водещи практики за добро корпоративно управление чрез активната си работа в Съвета за развитие на капиталовия пазар и Националната комисия за корпоративно управление. Той има сериозни заслуги и за международното позициониране на БФБ. Съветът на директорите пожела още много успехи на Иван Такев в бъдещата му професионална реализация.
Източник: profit.bg (18.09.2019)

Българският електроенергиен пазар се обедини с eдинния европейски пазар „в рамките на деня“ България стана част от единното свързване на европейските пазарите в рамките на деня във втората вълна на присъединяване към обединението. Изпълнителните директори на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Ангелин Цачев и Константин Константинов подписаха споразумение, уреждащо ангажиментите на двете дружества. На церемонията по подписването присъства председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов. Пазарът за търговия с електрическа енергия „в рамките на деня“, опериран от БНЕБ, се присъединява към пазарното обединение, чрез българо-румънската граница. Със споразумението ЕСО и БНЕБ се съгласяват да си сътрудничат за провеждането на търгове за трансгранично разпределяне на преносна способност и енергия. ЕСО се ангажира да съгласува междусистемните обмени за всеки период на доставка със съседните оператори на преносни системи, част от пазарното обединение в рамките на деня.
Източник: БТА (21.11.2019)

Топлофикация София обяви, че излиза на енергийната борса от догодина "Топлофикация София“ ЕАД ще участва самостоятелно на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) през 2020 г., съобщиха от дружеството. Според обявеното, подготовката за самостоятелно излизане на свободния пазар вече е извършена. Утвърдени са правила за процедура за избор на координатор на стандартна балансираща група и вътрешни правила за участие на Българската независима енергийна борса. Двата документа ще бъдат достъпни на сайта на столичната Топлофикация – www.toplo.bg, в рубриката "Законодателна рамка".
Източник: actualno.com (04.12.2019)

Българският бизнес плаща най-скъпия ток в ЕС Токът за индустрията в България все още е рекордно скъп. Синдикатите и работодателските организации предупредиха, че спекулата с тарифата на свободната борса продължава и това ще забави икономиката. "Газовата борса е по-различна. Цената на електроенергията, когато заработи борсата, беше сравнително ниска. А сега сме с най-високата тарифа за индустрията в целия Европейски съюз, като прибавим и доплащанията, които правим за неправомерната държавна помощ за „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ – двете т.нар. американски централи. Що се отнася до природния газ, очакваме от борсата да доведе до намаляване, а не до увеличаване на цената му. От първите дни на тази година отново сме с най-висока цена в ЕС", обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Според изчисленията на бизнеса през цялата 2019 г. ние сме с втората най-висока цена на свободния пазар в Европа. Само в Гърция токът е по-скъп. Велев обаче разясни, че на практика едно българско предприятие плаща повече, отколкото същото в Гърция, тъй като там в тарифата се включват и някои мрежови такси, които у нас се плащат допълнително. "Проблемите в енергетиката са няколко. Единият е концентрация и манипулация на пазара на електроенергия, който ще отпадне по линия на увеличаване на свързаността на нашата борса с борсите и преноса на енергия в целия ЕС. Очакваме това да се случи през втората половина на следващата година. Тогава този монополист, който е на нашия пазар, няма да има мощта да манипулира пазара в Общността. Но и в този случай ще остане надбавката от 10.70 евро на мегават час в резултат на неправомерната държавна помощ на американските централи", уточни Васил Велев.
Източник: Банкеръ (07.01.2020)

В 25 големи производителя на ток ще има ремонтни дейности през 2020 г. Общо 25 големи производителя на ток са обявили пред Електроенергийния системен оператор, че планират ремонтни дейности през 2020 г., които в определени периоди ще доведат до спиране на мощностите им. Сред тях са както държавни централи като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", така и частни като американските ТЕЦ-ове - "Ей и Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и свързаните с Христо Ковачки дружества. Ремонти предстоят и в столичната "Топлофикация". Графикът с ремонтите в централите е от особено значение за цените на електроенергията на свободния пазар, тъй като изключването на определени мощности обикновено води до поскъпване на тока. Последният пример за това са плановите ремонти в АЕЦ "Козлодуй" през септември и октомври миналата година, които доведоха до 20% скок в цените на платформата "Ден напред" на Българската независима енергийна борса.Тази година АЕЦ "Козлодуй" ще започне ремонтната си програма още през април, когато ще стартират дейности при петия блок. Те ще продължат общо 43 дни. Ремонт ще има и на шести блок на атомната ни централа, но той е планиран за септември. В графика на ЕСО не се посочва точно какви дейности ще се извършват. Миналия октомври шести блок на АЕЦ "Козлодуй" получи нов лиценз за експлоатация, който му позволява да работи през следващите 10 години. В същото време през м.г. само в рамките на няколко месеца шести блок спря на два пъти, след задействане на аварийните защити. Последно това се случи през ноември след сработване на защита на блочните трансформатори, преди това август заради технически проблем. Малко по-рано - през април, реакторът отново отказа, след като електрическата защита на генератора се включи.
Източник: Капитал (14.01.2020)

Българска фондова борса“ АД отчита загуба в размер на 844 хил. лв. в последното тримесечие на 2019 г. и общият резултат за цялата 2019 г. е печалба от 403 хил. лв., показва отчетът на пазарния оператор. Печалбата за 2018 г. беше 415 хил. лв. и така през миналата година се регистрира намаление с 12 хил. лв. 607 хил. лв. от сумата за последната четвърт на 2019 г. се дължат на обезценка, свързана с депозита на оператора в КТБ. Това вземане вече е обезценено напълно и няма да има и бъдещи обезценки. Останалата част от влошаването е заради оперативна загуба в последната четвърт на годината. Борсата се издържа от приходи от дивиденти от актива си „Българската независима енергийна борса“ АД в размер на 1,73 млн. лв. през 2019 г. и 715 хил. лв. през 2018 г. Борсата разполага с текущи активи за 4 млн. лв. към 31 декември 2019 г. включително 1,47 млн. лв. в парични средства и 2,3 млн. лв. във финансови активи, включително 1,94 млн. лв. в ДЦК. Приходите от услуги на БФБ намаляват с 8,8% на годишна база до 1,72 млн. лв. за 2019 г. С почти една трета намаляват приходите от комисиони за сделки на борсата - до 478 хил. лв. за 2019 г. Причината е ясна: оборотът на родната борса е рекордно нисък за последните 18 години. Малко по-високи са приходите от такси за регистрация на търгуваните дружества в размер на 493 хил. лв. (спад с 5 хил. лв. за година). Най-големи са приходите от такси за информационно обслужване - до 544 хил. лв. за 2019 г. (спрямо 508 хил. лв. за 2018 г.), което е повишение с 36 хил. лв. Това са такси за разпространение на информация за сделките на борсата и стойността на индексите. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 8,11% за последните 12 месеца до 5,1 лв. за акция и 33,57 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,03155 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2020)

Двойно повече електроенергия е внесена в страната през януари България продължава да внася значително повече ток, отколкото изнася, показват данните на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). За периода от началото на годината до 2 февруари страната ни е внесла 570 684 мВтч, което е със 108.21% повече в сравнение със същия период на м.г. От друга страна, износът на електроенергия спада с около 33.67% спрямо януари 2019 г. до 507 749 мВтч. Това показва, че заради високите борсови цени у нас на компаниите им излиза по-евтино да купуват електроенергия от чужбина. В същото време потреблението на електроенергия в страната се понижава с над 4.5%, което може да се обясни със значително по-топлия януари. Данните на ЕСО показват още, че през този период производството на електроенергия е паднало с малко над 15% спрямо м.г., като много от централите не работят на пълни обороти. ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с половината от мощността си. Заради сухото време пък ВЕЦ-овете регистрират 47.48-процентов спад в производството. Този спад в производството на зелен ток не може да се компенсира въпреки, че вятърните и соларни централи отчитат около и над 50% ръст на дейността си. Причината е, че ВЕЦ са отговорни за над две трети от ВЕИ енергията в страната. Цената на електроенергията в сегмента "Ден напред" на Българската независима енергийна борса за 4 февруари е 43.25 евро/мВтч, като по-скъпо е единствено в Сърбия, където токът на пазара върви по 44.88 евро/мВтч. Най-евтино е в Германия и Франция, където електроенергията се продава за почти 28 евро/мВтч.
Източник: Капитал (05.02.2020)

КЕВР назначи БНЕБ за номиниран оператор на пазара на електроенергия за нови 4 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) назначи "Българска независима енергийна борса" ЕАД /БНЕБ/ за Номиниран оператор на пазара на електроенергия (НОПЕ) за нов четиригодишен период. Решението на КЕВР е взето през втората половина на януари 2020 г., след като през декември 2019 г. БНЕБ е внесла искането си за преназначаване за НОПЕ, допълват от борсата. Съгласно Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването /CACM/ Номинираният оператор на пазара на електроенергия е назначен да извърши единното свързване на пазарите "Ден-напред" и/или "В рамките на деня". Първото решение на КЕВР за назначаване на БНЕБ ЕАД за НОПЕ за срок от четири години беше взето на 27 януари 2016 г.
Източник: 24 часа (06.02.2020)

Декларация на АОБР относно цената на електроенергията за индустрията в България Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призова за незабавни оставки на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Бизнесът обвинява трите държавни предприятия за безумно високите цени на електроенергията за фирмите в България. От началото на годината България е печален рекордьор - цените на тока в България са с между 20 и 50% по-високи от тези в останалата част на Европа, и основната причина за това е „некадърното и/или корумпирано управление на БЕХ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и БНЕБ“, се посочва в декларация, изпратена от АОБР до медиите (в обединението участват най-големите работдателски ортанизации - Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). БЕХ е „монополист на борсата и използва монопола си, като не управлява според правилата, а във вреда на българската индустрия и българската икономика, ТЕЦ „Марица Изток 2“ упорито не изпълнява препоръките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, „престоява и трупа загуби“, а индустрията внася електроенергия на значително по-високи цени, България от страна, изнасяща над 15% от произведената електроенергия, съкрати производството с тези 15% и се превърна във вносител“, подчертават от АОБР. Във въпросната декларация от АОБР посочват, че извънредно високите цени на електроенергията се виждат особено ясно при пазарен сегмент „Ден напред“, на който се търгуват около две-трети от количествата енергия, предлагани на свободния пазар. Бизнесът критикува енергийната борса, че не предлага стандартизирани по време продукти на пазара на „Дългосрочни договори“ и че допуска да се оферират количества с отклонения в цените от порядъка минус 100% - плюс 500 процента. "Енергийните олигарси“ се възползват от слабите места на системата, нарушавайки законите в ущърб на обществото, се казва още в декларацията. В документа се посочва още, че в неделя, на 9 февруари, цената на тока у нас е била два пъти по-висока от средната за Европа и над 40 пъти по-висока от тази в Германия. Засега реакция от Министерството на енергетиката и от трите държавни дружества няма.
Източник: Сега (11.02.2020)

Лошо управляван сектор Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано. Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите. български ток vs. европейски През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура. "Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт. За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той. Скъпо ли е наистина? Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh. Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред". От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД). Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов. България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток. Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители. Защо цените са високи? Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той. Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът. Но проблемът не е един Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора. „Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. „В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде. Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът. Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима. Откъде тръгва всичко Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът. Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява. "Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ? са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той. Липсват правилните политики Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента. „Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика. „Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов. Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. "Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.
Източник: economic.bg (14.02.2020)

Малкият бизнес и големите къщи с басейни излизат на борса от 1 юли От 1 юли бизнесът с над 30 киловата мощност също излиза от регулирания пазар. Големи битови потребители, присъединени към мрежата с мощност над 30 киловата, от 1 юли ще трябва да купуват ток от свободния пазар. Това ще важи и за малкия и средния бизнес, чиито обекти са присъединени с такава мощност. В този сегмент от пазара влизат както малките фирми, така и къщите с басейни и сауни. Текстовете за промяна в Закона за енергетиката ще внесе в близките дни председателят на енергийната комисия Валентин Николов, информира в. „24 часа". Моделът за отваряне на пазара е одобрен от работодателите и от електроразпределителните дружества. С предложението на Николов вече са запознати министърът на енергетиката Теменужка Петкова и КЕВР. Според него промяната засяга около 2000- 3000 къщи у нас с трифазен електромер. Няма да бъдат засегнати малки обекти като фризьорски салони, малки кафенета, за които не се изисква специално трифазно оборудване. Имаше идея за постепенно отваряне на пазара на ток за битовите потребители, като от 1 юли 10% от потреблението им щеше да бъде ток, купуван от свободния пазар. Това, което препятства този начин, е, че още не е уредено как ще бъдат компенсирани уязвимите потребители. Според Николов промяната от 1 юли ще засегне между 2000 и 3000 къщи в България, както и бизнеса. Сметките показват, че така ще се освободят около 2 млн. мвтч за потребление на година, което трябва да се купува на борсата. За да няма ударна вълна от промяна на присъединената мощност и разделянето й на по-малка, изискването за над 30 киловата мощност ще бъде въведено със задна дата, от 1 януари тази година. Според председателя на енергийната комисия това изваждане на клиенти на свободния пазар няма да се отрази на домакинствата. Ако цените все пак бъдат променени от КЕВР от 1 юли, то ще е заради индексирането с инфлацията или заради други признати разходи. По данни на електроразпределителните дружества максималната инсталирана мощност на един апартамент в блок е 12-13 киловата, това е таванът на монофазните електромери, каза експертът. Големи къщи с басейн и дружества с по-сериозно енергийно оборудване, вероятно ще са с мощност над 30 киловата, тоест би трябвало да имат трифазен електромер и да попадат в категорията на инсталираната мощност над 30 киловата.
Източник: 3e-news (18.02.2020)

Токът за бита да бъде изцяло по пазарни цени, предлага Комисията за защита на конкуренцията. Това е едно от общо 16 предложенията на КЗК след като тя прие секторен анализ за пазара на търговия на едро с електроенергия. На пазара има редица проблеми като например липса на ефективен контрол върху търговията с ток на едро, недостатъчна прозрачност и др., посочват от КЗК. В хода на проверката в КЗК са получени много сигнали за манипулации на пазара. Някои от анкетираните участници на пазара изразяват мнение, че част от сделките с ток на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е невъзможно да бъдат реализирани, без да са уговорени предварително между страните. Проверката на КЗК е установила, че някои сделки на борсата са сключени за 3 секунди след пускане на офертата, докато нормалното време офертата да бъде прочетена и потвърдена с мишката на компютъра отнема поне 30 секунди. Според участници на пазара на ток, екранът „Продължителна търговия” на БНЕБ е податлив на злоупотреби, тъй като предвижда анонимно публикуване на оферта от продавача и анонимно приемане от купувача. При предварително уговорена извън БНЕБ сделка, продавачът може да извести купувача, че в уговорен час ще публикува оферта за продажба. А купувачът, очаквайки тази оферта, за броени секунди след публикацията є се съгласява с нея и сключва сделка. Проблемът е, че така никой друг не може да се конкурира за офертата на продавача. Проверката на КЗК е установила, че има случаи в ръцете на един търговец на ток да попадат значителни количества ел. енергия, които производител продава без активна конкурентна среда. От КЗК поставят въпроса кой производител има интерес да продава ток при такива условия. Затова от КЗК предлагат Комисията за енергийно и водно регулиране да разследва сигналите за манипулации на пазара и при нарушения да налага санкции.
Източник: Труд (25.02.2020)

България регистрира в неделя най-ниска цена на тока в цяла Европа. Цената на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) с ден на доставка 6 април е 11.95 евро/мВтч. Все пак тя е доста по-висока спрямо предишния ден (4 април), когато борсовата електроенергия в същия сегмент се търгуваше за 3.57 евро/мВтч, показва справка на "Капитал". В Германия и Франция, където често пъти електроенергията е със значително по-ниски цени спрямо тези у нас, токът се търгува срещу съответно 17.34 и 12.59 евро/мВтч. За повече се продава и електроенергията в Румъния (19.47 евро/мВтч ) и Сърбия (18.76 евро/мВтч). Най-висока през днешния ден обаче е цената в Словения и Хърватия - 26.25 евро/мВтч.Обяснението за ниските стойности на БНЕБ е в свитото производство на част от предприятията у нас, които заради кризата ограничиха или напълно спряха работата си. В резултат фирмите, които търгуват ток, формират излишък, който се опитват да продадат чрез сегмента "Ден напред". Тъй като обаче търсене на практика почти липсва, цените падат главоломно. Подобна е картината в цяла Европа. Докато днес все пак има минимално ценово раздвижване, то през вчерашния ден токът на европейските борси в сегмента "Ден напред" масово се търгуваше за между 3 и 10 евро/мВтч. Нещо повече - точно преди две седмици БНЕБ регистрира рекордно ниски цени на електроенергията от почти нулеви стойности.
Източник: Капитал (06.04.2020)

До 24 лева за комплект чадъри и шезлонг на плаж „Черноморец-юг“ Правителството, по предложение на Министерството на туризма, избра фирма „Сискор“ ЕООД за концесионер на плаж „Черноморец-юг“ в Созопол. Концесията е за 20 години като през този период концесионерът е длъжен да не иска повече от 8 лв. с ДДС за чадър и също толкова за шезлонг в зоната за платени принадлежности на морския плаж. Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията е в размер на 136 хил. лв. без ДДС. За периода на цялата концесия компанията е поела ангажимент да инвестира за организация на спортно-развлекателни дейности на морския плаж 216 216 лв. с включен ДДС. Проверка в Търговския регистър показва, че фирмата е новосъздадена. Според актуалния учредителния акт това се е случило официално в началото на март 2020 г., а капиталът ? е едва 100 лв. „Сискор“ е с предмет на дейност отдаване под наем и експлоатация на движимо и недвижимо имущество с атракционна цел, търговия със стоки на едро и дребно и др. Началната дата на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор, който трябва да бъде сключен от министъра на туризма Николина Ангелкова в срок до един месец след днешното решение на Министерския съвет.
Източник: economic.bg (09.04.2020)

Карантината "свали" цената на борсовия ток с над 30% Средната цена на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) през последните две седмици на март (от 16 до 29 март) е била 46.59 лв./мВтч. За сравнение, за същия период на 2019 г. сделките на пазара "Ден напред" са се сключвали при нива от 67.64 лв./мВтч. Това означава, че има спад от 31%, показва анализ на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ). Още по-голяма е разликата между определената от Комисията за енергийно и водно регулиране референтна пазарна цена 89 лв./мВтч. Доказателство за колебанията на борсовите цени са и стойностите на електроенергията в сегмента "Ден напред" през почивните дни. В неделя например България регистрира най-ниската цена на електроенергията в цяла Европа с цена от 11.95 евро/мВтч, а само ден по-рано тарифата в същия бе 3.57 евро/мВтч. Подобни тенденции на спад и колебание на цените на електроенергията има на всички европейски пазари поради настъпилата несигурност на търсенето и излишъците от ток, породени от спирането на част от индустриалните производства.
Източник: Капитал (09.04.2020)

ЦД и БФБ учредиха клирингова къща „Българска фондова борса” АД и „Централен депозитар” АД са учредили „Клиър Екс” АД (Clear EX) с капитал 100 хил. лева, съобщи пазарният оператор. Предметът на дейност на „Клиър Екс” АД е извършване на услуги като клирингова къща, във връзка със сделки с електрическа енергия, природен газ и стоки, сключени на организиран пазар, както и други дейности разрешени от закона. Участията в капитала на дружеството от страна на ЦД АД и БФБ АД са съответно 60% и 40%. С решение на КФН от 14.04.2020 г. е одобрено придобиването на участие от „Централен депозитар” АД (ЦД АД) в „Клиър Екс” АД (Clear EX). Най-вероятно новото дружество ще покрива единствено сделки на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), чийто собственик е БФБ АД. На тази борса се търгува електроенергията в България. Клирингова къща за капиталовия пазар трябва да има капитал от поне 7 млн. евро. „Търсим варианти за включването на централен клирингов контрагент към инфраструктурата на БФБ, включително чрез аутсорсинг към чуждестранна такава“, съобщи в интервю за Investor.bg Маню Моравенов, изпълнителен директор на „Българска фондова борса“ АД. „Стратегически цели в следващите години са изграждане и лицензиране на пълноценна клирингова система и като първа стъпка, предоставянето на българския пазар на такава услугa от европейска клирингова къща през системата на Централния депозитар. Това написа Васил Големански, изпълнителен директор на ЦД, през юли 2019 г. Възможно е целите пред „Клиър Екс” АД да са по-големи, като в бъдеще капиталът му бъде увеличен многократно. „Българска фондова борса“ АД не може да си позволи сама да осигури капитал от 7 млн. евро, но с консолидираната си печалба си за 2019 г. от 3,06 млн. лв. и за 2018 г. от 3,3 млн. лв. може би е достатъчно силна да привлече партньори, включително чуждестранна клирингова компания.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2020)

Акционерите на БФБ ще гласуват за обратно изкупуване на 300 000 акции Акционерите на „Българска фондова борса“ АД ще гласуват за обратно изкупуване на до 300 000 собствени акции на събранието, насрочено за 30 юли 2020 г., става ясно от поканата, публикувана чрез пазарния оператор. То трябва да е на надпазарни цени или между 4,5 и 6 лв. за акция, спрямо последна цена от 4,2 лв. за акция, като трябва да го извърши дъщерното дружество „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Реално старият бизнес на борсата, включващ сделките на фондовата борса, не е печеливш, но новият, включващ търговия с електроенергия в „БНЕБ“ ЕАД, е силно печеливш. Затова дъщерното дружество може да извърши изкупуването. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години. Съветът на директорите на БФБ ще определи началото и края на подписката. С изкупените от „БНЕБ“ ЕАД акции на БФБ няма да може да се гласува. Акционерите на БФБ ще гласуват и за разпределяне на 50% от печалбата за 2019 г. в размер на 403 419,33 лв. под формата на дивидент. Това е по 0,0306 лв. брутно на акция или общо 201 709,66 лв. Акционерите ще гласуват нов петгодишен мандат на членовете на Съвета на директорите Асен Василев Ягодин, Маню Тодоров Моравенов, Васил Димитров Големански, Любомир Николаев Бояджиев и Христина Стефанова Пендичева. За одитор на отчетите на БФБ за 2020 г. е предложен „АФА” ООД. Консолидираната печалба на „БФБ“ намалява с 5% до 1,28 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г., като тя е формирана изцяло от „БНЕБ“ ЕАД. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 20% в последните 12 месеца до 4,2 лв. за акция и 27,65 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2020)

Ръководството на БФБ ще се назначава с конкурс Министърът на финансите е пожелал Общото събрание на акционерите на „Българска фондова борса“ АД да отложи избора на членове на Съвета на директорите до провеждане на конкурсна процедура по правила, приети от министъра на финансите. Това става ясно от обновения дневен ред за общото събрание, свикано за 30 юли 2020 г. от 10 ч. в административна сграда на НДК. В края на 2020 г. бе приет „Закона за публичните предприятия“, в който е заложен срок от една година за привеждане на ръководните състави в държавните дружества в съответствие със закона. В чл. 12 ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия пише „членовете на органите за управление и контрол в публичните предприятия се избират и назначават чрез конкурсна процедура, чиято цел е формирането на професионални и независими органи на управление и контрол.“. Ръководството на БФБ предложи акционерите да гласуват нов петгодишен мандат на членовете на Съвета на директорите Асен Василев Ягодин, Маню Тодоров Моравенов, Васил Димитров Големански, Любомир Николаев Бояджиев и Христина Стефанова Пендичева. Държавата обаче има дял от 50,054% и настояването ? за отлагане на избора би трябвало да бъде прието, включително само с нейните гласове. Интересно ще е да се види кои лица за членове на Съвета на директорите на БФБ ще произведе конкурсната процедура. Дали те ще бъдат различни от Асен Ягодин, Маню Моравенов, Васил Големански, Любомир Бояджиев и Христина Пендичева? На събранието на 30 юли 2020 г. ще има още две интересни точки. Едната е за обратно изкупуване на до 300 000 собствени акции на събранието. То трябва да е на цени между 4,5 и 6 лв. за акция, като трябва да го извърши дъщерното дружество „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Реално старият бизнес на борсата, включващ сделките на фондовата борса, не е печеливш, но новият, включващ търговия с електроенергия в БНЕБ ЕАД, е силно печеливш. Затова дъщерното дружество може да извърши изкупуването. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години. Съветът на директорите на БФБ ще определи началото и края на подписката, ако акционерите го овластят. Друга любопитна точка касае дивидентите. Акционерите на БФБ ще гласуват и за разпределяне на 50% от печалбата за 2019 г. в размер на 403 419,33 лв. под формата на дивидент. Това е по 0,0306 лв. брутно на акция, или общо 201 709,66 лв. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 4,44% за последните 12 месеца до 4,3 лв. за акция и 28,3 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (21.07.2020)

Българска фондова борса ще изкупи до 300 000 собствени акции Българска фондова борса (БФБ) ще изкупи обратно до 300 000 собствени акции, реши Общото събрание на акционерите. Решението предвижда Българска независима енергийна борса, еднолично контролирано дъщерно дружество на БФБ, да изкупи тези книжа от капитала на компанията-майка. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години, като за една година не могат да се изкупят повече от 3% от акциите на дружеството. Изкупуването трябва да стане на цени между 4.50 и 6 лв. за акция. Общото събрание реши също половината от нетната печалба за 2019 г. след облагане с данъци, в размер на 201 709.66 лв., да се разпредели като дивидент на акционерите или по 0,0306 лв. на акция. Останалите 50 %, в размер на 201 709.66 лв., се разпределят като допълнителни резерви. Акционерите приеха годишния отчет на Одитния комитет за 2019 г. и избраха регистрирания одитор АФА ООД да извърши одит и заверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2020 г.
Източник: Фирмена информация (31.07.2020)

Близо 7 пъти повече електрическа енергия или 1505 GWh са търгувани на пазар „Ден напред“ през юли тази година в сравнение със старта на този сегмент през януари 2016 г., отчита Българска независима енергийна борса (БНЕБ). През петата година от функционирането си, този сегмент се утвърди като най-предпочитан от търговските участници и почти всеки месец отбелязва рекордни изтъргувани количества енергия. В сравнение с юли 2019 г. увеличението на търгуваните обеми е двойно, а спрямо юни 2020 г. – с 42 на сто.
Източник: Фирмена информация (04.08.2020)

БФБ АД с 2% спад на консолидираната печалба след ръст на възнаграждения „Българска фондова борса“ АД отчита 2% спад на годишна база на консолидираната нетна печалба до 2,38 млн. лв. за първото полугодие на 2020 г., показва отчетът публикуван чрез пазарния оператор. Консолидираните приходи от продажби се увеличават с 9% на годишна база до 5,8 млн. лв. за полугодието на 2020 г. Резултатите включват дейността на „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) ЕАД, където се търгува електроенергията у нас. Дори продажбите на БНЕБ ЕАД са много по-големи от стария бизнес на борсата, а именно комисиони за сделки с акции и облигации. Продажбите са нагоре с 477 хил. лв. спрямо съпоставимия период. Брутната печалба (преди данъци) обаче намалява с 48 хил. лв. поради увеличените разходи. Разходите за възнаграждения и осигуровки се увеличават със 178 хил. лв. до 1,43 млн. лв. за януари-юни 2020 г. Разходите за амортизации са нагоре със 177 хил. лв. до 320 хил. лв., а тези за външни услуги нарастват с 255 хил. лв. до 1,31 млн. лв. Акциите на „Българска фондова борса“ АД поевтиняват с 2,45% в последните 12 месеца до 4,78 лв. за акция и 31,5 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 3 ст. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2020)

Ремонтът в АЕЦ "Козлодуй" може да повиши цената на тока Плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй" започна днес и ще продължи повече от месец - до 29 октомври. В този период на практика от електроенергийната система на страната ще бъдат изведени 1040 мегавата мощности, което е силна предпоставка за повишение на цената на тока на свободния пазар поради ограниченото предлагане. Подобно нещо например се случи два пъти през миналата година при ремонтите в ядрената централа през пролетта и есента. Първите индикации на Българската независима енергийна борса обаче засега - за 22 и за 23 септември, са че сделките на сегмента "Ден напред" са на нива съответно 109.69 лв./мВтч и 103.93 лв./мВтч, което е дори малко под нивата от преди седмица. При ремонта на пети блок през април и май ефект върху пазара почти нямаше, тъй като тогава търсенето на електроенергия беше критично ниско заради извънредното положение и ограниченията, свързани с коронавируса. Сега също има шанс спирането на шести блок на АЕЦ-а да не се отрази толкова осезаемо на цените както преди. Една от причините е, че като цяло потреблението на ток от индустрията остава ниско заради бавното възстановяване на икономиките на ЕС. Освен това българският пазар вече е значително по-свързан с европейските и вносът на електроенергия на конкурентни цени е двойно по-голям спрямо 2019 г.
Източник: Капитал (23.09.2020)

БФБ ще изкупи обратно до 300 хил. собствени акции Българска фондова борса (БФБ) ще изкупи обратно до 300 000 собствени акции, това реши Общото събрание на акционерите на институцията. Решението предвижда Българска независима енергийна борса, еднолично контролирано дъщерно дружество на БФБ, да изкупи тези книжа от капитала на компанията-майка. Срокът за обратното изкупуване е до 3 години, като за една година не могат да се изкупят повече от 3% от акциите на дружеството. Изкупуването трябва да стане на цени между 4.50 и 6 лв. за акция. Процедурата по обратно изкупуване на собствени акции е стандартна практика на публичните компании по света и в България. Чрез обратното изкупуване мениджмънтът на БФБ демонстрира пред инвеститорите своята увереност в бъдещото й развитие, като в допълнение оказва подкрепа и върху цената на нейните акции, особено по време на сериозна волатилност на капиталовия ни пазар. Общото събрание възложи на Съвета на директорите да определи конкретни дати за начало и край на обратното изкупуване. В случай че в този срок не се изкупи максималния брой акции, Съветът на директорите по своя преценка ще може да го удължи. Съветът на директорите ще избере лицензиран инвестиционен посредник, чрез който да бъде извършено обратното изкупуване.
Източник: econ.bg (02.11.2020)

Директорите на БФБ преминаха конкурса и ще бъдат преизбрани Настоящият Съвет на директорите на „Българска фондова борса“ АД ще бъде преизбран за нов 5-годишен мандат, става ясно от поканата за общо събрание на акционерите. През юли Министерството на финансите като основен акционер спря преизбирането, защото ръководството трябваше да бъде избрано след конкурс. Единствената промяна е, че Радослава Масларска заема мястото на Любомир Бояджиев в Съвета на директторите по линията на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). В момента Масларска е председател на БАЛИП и изпълнителен директор на ИП „Елана Трейдинг“ АД. Местата си в Съвета запазват Асен Ягодин, Васил Големански, Маню Моравенов и Христина Пендичева. Пендичева е представител на Министерството на финансите, като работи в него от 2011 г. като държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“. Така на практика в ръководството на „Българска фондова борса“ има пълна приемственост и тя вероятно ще продължи с вече обявените мерки, като създаване на клирингова къща, развитие на пазара за растящи компании BEAM, развитие на електроенергийната борса, която е дъщерно дружество, и други. Нетната печалба на „Българска фондова борса“ АД се увеличава с 12% на годишна база до 1,4 млн. лв. за деветмесечието на 2020 г. Тя е подкрепена от приходите от дивиденти от 2,2 млн. лв. от енергийната борса (увеличение с около 0,5 млн. лв.), но разходите за дейността се увеличават с 363 хил. лв. Приходите от продажби в неконсолидирания отчет са почти без промяна - 1,325 хил. лв. за януари-септември 2020 г. спрямо 1,305 хил. лв. за същия период на 2020 г. Акциите на „БФБ“ АД поевтиняват с 18% на годишна база до 4,1 лв. за акция и 27 млн. лв.пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,0306 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2020)

Токът за бизнеса в България стигна рекордна за цяла Европа цена Своеобразен рекорд по високи цени на електроенергията постави България. На свободния пазар в сегмента "Ден напред" постигнатата цена на тока е 183.57 лв./мВтч, или 93.86 евро/мВтч. Нещо повече - в периода 07-20 ч., или т.нар. пикови часове на 2 декември, електроенергията ще е над 200 лв./мВтч, като в отрязъка 16-17 ч. стойността дори ще премине границата от 250 лв./мВтч. За сравнение, средните нива от последните седмици бяха под 100 лв./мВтч. Много високи цени се отчитат и в останалите европейски държави - средно около 75 евро/мВтч се движат тарифите в Румъния, Сърбия, Унгария, Австрия, Словения и др. Значително по-ниски са само в Португалия и Испания - 49.46 евро/мВтч. Хората от бранша засега нямат единно обяснение какво точно е довело до този рязък скок на цените. Вероятно става дума за комплекс от фактори - като се започне от студената вълна в Европа, мине се през отхлабването на мерките в западните страни и се стигне до липсата на вятър в голяма част от континента. За България има и още нещо - от днес работи нова платформа за борсова търговия, която е довела до 20-минутно закъснение при обявяването на цените. От Българската независима енергийна борса (БНЕБ) не коментираха конкретното повишение на цените, но заявиха, че механизмът на изчисление е еднакъв за цяла Европа. От 1 декември в рамките на БНЕБ вече работи "нова подобрена версия на електронната система за търговия на пазарен сегмент "Ден напред". Според борсата нейното основно преимущество е възможността за отделна обработка на офертите, постъпващи в специален алгоритъм EUPHEMIA (или т.нар. "Separate Virtual Broker" - SVB) от страна на българската пазарна зона.
Източник: Капитал (02.12.2020)

Rise in the Price of Electricity in November at the Bulgarian Energy Exchange After a short fluctuation in October, the prices of electricity traded on the Energy exchange (BNEB) are going up again, according to the monthly report of BNEB. In November in the segment "Day ahead" the base electricity reached an average price of BGN 93.28 per megawatt hour, which is 10.5% more expensive than in October. At the peak load the increase is 16.2% to BGN 108.44 for MWhr. The movement of prices on the Bulgarian energy exchange largely follows what is happening on the regional energy markets. The data show an even higher volume of traded energy - base and peak. The increase compared to October is about 11% for base energy and almost 12% for peak energy. 84% of the energy traded on the stock exchange is bought by energy traders. In terms of sales, 64% of electricity comes from traders. In the stock segment "Within the Day" prices rose more significantly. The average price is BGN 103.39 per megawatt-hour, which is an increase of almost 21% compared to the data from October. The average price of the peak load increased by 28% to BGN 117.78 per megawatt hour. Statistics show another 30% decrease of the volume in the base energy traded in this stock segment. /novinite.com
Източник: Други (09.12.2020)

Нови рекорди на борсата, износът на ток с 3026,55% нагоре Пореден рекорд регистрира Българска независима енергийна борса АД на 13 януари в продажбата на ток. На платформата “Ден напред” бяха сключени сделки за близо 70 хил. мегаватчаса, или товар със средна мощност 2914 мегавата, което е повече от тази на АЕЦ “Козлодуй”. Един от поредните рекорди, този на 6 януари 2020 г., беше с изтъргувани 39 514,9 мегаватчаса. Това показва, че за година ръстът е със 77%. В студените дни на януари търговията на борсата постига поносими цени на електроенергията на свободния пазар, а в някои дни дори е сред най-ниските в Европа. С ден на доставка 14 януари на платформата “Ден напред” базовата цена е 67,3 евро за мегаватчас, по-евтино е само в Гърция (46,16 евро) и в Хърватия, където цените бяха отрицателни от минус 32,05 евро. В цяла Европа електроенергията на свободния пазар се движи от 71 до 81 евро, а пикът е в Испания и Португалия - 87,25 евро. От началото на годината България държи едни от най-ниските цени в продажбата на електроенергия на свободния пазар.
Източник: 24 часа (18.01.2021)

АЕЦ "Козлодуй" осигури 57% от тока, търгуван на БНЕБ през 2020 г. АЕЦ "Козлодуй" е осигурила 56,6% от електроенергията, търгувана на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента "Ден напред" през 2020 година. Това стана ясно по време на церемония по повод петата годишнина от съществуването на енергийната борса у нас. Ядрената ни централа беше отличена от БНЕБ на кратката церемония с грамота в раздел "Производител".Ръководството на борсата даде награда и на Енерго Про (в раздел "Търговец"), "Стомана Индъстри (раздел "Консуматор"). AES Geo Energy пък беше отличена като "Иноватор" на енергийната борса. Работата на БНЕБ започна на 19 януари 2016 година с 16 участника и с един сегмент - "Ден напред". Пет години по-късно в този сектор има 83 участника, ликвидността се повишава, работи се и за обединението с борсите в съседни държави. На борсата заработи и още един сегмент - "В рамките на деня", който даде възможност и на зелени производители да се възползват от борсовата търговия. Изпълнителният директор на борсата Константин Константинов уточни, че се очаква обединението с пазарите "Ден напред" в Гърция и Румъния до края на 2021 година. В края на 2019 година беше финализирано обединението на сегментите "В рамките на деня" на БНЕБ и румънската енергийна борса.
Източник: 24 часа (20.01.2021)

Емитент: Българска фондова борса АД-София (BSO) На основание чл. 17, §1, във вр. с чл. 7 от Регламент №596/2014 на ЕП и на Съвета, Ви уведомяваме, че във връзка с решение на общото събрание на акционерите на „Българска фондова борса” АД (БФБ) от 30.07.2020 г. за изкупуване на акции от капитала на БФБ от „Българска независима енергийна борса ЕАД (еднолично контролирано от БФБ), датата на която ще започне обратното изкупуване е 22.01.2021 г. До 31.12.2021 г. ще бъдат изкупени до 197 000 броя акции с право на глас от капитала на БФБ при спазване на законовите ограничения по чл. 111, ал. 5 от ЗППЦК за максимален годишен обем. След проведена процедура за избор на лицензиран инвестиционен посредник, чрез който да бъде извършено обратното изкупуване, за посредник на който се дава поръчката за изкупуване е определен ИП КАПМАН АД.
Източник: БФБ (22.01.2021)

Българска фондова борса АД-София (BSE) На основание чл. 17, §1, във вр. с чл. 7 от Регламент №596/2014 на ЕП и на Съвета, Ви уведомяваме, че във връзка с решение на общото събрание на акционерите на „Българска фондова борса” АД (БФБ) от 30.07.2020 г. за изкупуване на акции от капитала на БФБ от „Българска независима енергийна борса ЕАД (еднолично контролирано от БФБ), датата на която ще започне обратното изкупуване е 22.01.2021 г. До 31.12.2021 г. ще бъдат изкупени до 197 000 броя акции с право на глас от капитала на БФБ при спазване на законовите ограничения по чл. 111, ал. 5 от ЗППЦК за максимален годишен обем. След проведена процедура за избор на лицензиран инвестиционен посредник, чрез който да бъде извършено обратното изкупуване, за посредник на който се дава поръчката за изкупуване е определен ИП КАПМАН АД.
Източник: БФБ (25.01.2021)

БФБ вече е изкупило 2,3% от капитала си „Българска фондова борса“ АД вече е изкупила 2,3% от капитала си или 151 120 акции за общо 731 хил. лв., показват изчисления на Investor.bg на база данни на пазарния оператор. Средната цена на придобиване е 4,84 лв. Покупките започнаха на 16 декември 2020 г. От изкупените 151 120 акции 60 000 акции са придобити в края на 2020 - 0,91% от капитала. От началото на 2021 г. са придобити 91 120 акции или 1,38% от капитала. През 2021 г. „БФБ“ може да изкупи до 3% от капитала си или още 106 хил. акции. Ако това стане, за 2022 г. ще останат за изкупуване около 42 хил. акции. Общо за изкупуване остават до 148 880 акции. Общата процедура за изкупуване включва до 300 000 акции на цени между 4,5 лв. и 6 лв. за ценна книга. Срокът е до три години считано от 19 август 2020 г., когато решението на акционерите за обратното изкупуване е вписано в Търговския регистър. Посредник по изкупуването е „ИП Капман“ АД. „БФБ“ в момента е на печалба поради дивидентите от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, което е 100% дъщерно дружество на „БФБ“. „Българска фондова борса“ АД отчита неодитирана печалба за 2020 г. от 1 млн. лв., което е повишение с близо 150% спрямо 404 хил. лв. печалба за 2020 г. Печалбата се формира изцяло от дивидентите от „БНЕБ“ АД за 2,207 млн. лв. през 2020 г. и 1,726 млн. лв. за 2019 г. Приходите от продажби на „БФБ“ са за 1,96 млн. лв. през 2020 г., при ръст с 9,6% на годишна база, но това не е достатъчно да изведе на печалба пазарния оператор, ако не бяха приходите от дивиденти. Тъй като „БФБ“ е с над 50% държавно участие (конкретно 50,05%), то разпределя 50% от печалбата си за дивидент. Такъв няма да получат изкупените обратно 2,3% от капитала. Следователно брутният дивидент на акция се очертава да е 7,77 ст.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2021)

Търговците на ток ще се регистрират в платформата за сравнение на оферти Търговците на електроенергия ще бъдат задължени да се регистрират на онлайн платформата за сравнение на офертите, става ясно от проект на правила за поддръжката на платформата. В системата няма да са длъжни да се регистрират търговците, които осъществяват само продажби на едро на електроенергия. В срок от една седмица от влизане в сила на правилата, търговците ще трябва да изпратят искане за регистрация в платформата, става ясно още от текста. Проектът ще бъде обсъден на 23 февруари в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която ще управлява системата. Онлайн платформата заработи в тестови режим от началото на 2021 година. Целта на изграждането на тази система е ускоряване на процеса по либерализация на енергийния пазар. Чрез нея потребителите не могат да сключат договор за доставка, но могат да сравняват различните оферти на търговците и да изберат най-изгодното за тяхното потребление предложение.От началото на октомври 2020 година всички небитови абонати на ниско напрежение излязоха на свободния пазар. Платформата за сравняване на офертите беше разработена, за да подпомогне тях в избора им на търговец на електроенергия. При липсата на достатъчно информация много от тези абонати остават клиенти на сегашните си доставчици, а това може да не е толкова изгодно за тях. Издръжката на системата ще коства между 10 хил. и 15 хил. лева (без ДДС) годишно, става ясно от анализите на експертите относно постоянните разходи за системата. Тези средства ще бъдат осигурени от бюджета на КЕВР. Разходи с непостоянен характер за платформата, като например за въвеждане на нова функционалност или по-високи разходи за защита, ще бъдат осигурявани при необходимост чрез допълнителна финансова обосновка, посочват от работната група, изготвила проекта за правила.
Източник: Инвестор.БГ (18.02.2021)

Консолидираната печалба на БФБ скочи с 60% през 2020 г. Консолидираната печалба на „Българска фондова борса“ АД (БФБ) за 2020 г. бележи ръст от 60% до 4,4 млн. лв. от 2,77 млн. лв. за 2019 г., показва отчетът на пазарния оператор. Само за последната четвърт на 2020 г. печалбата е 744 хил. лв. спрямо загуба от 585 хил. лв. за същия период на 2019 г. Традиционно в последното тримесечие се начисляват обезценки и други разходи, които за 2020 г. са в размер на 822 хил. лв. спрямо 1,45 млн. лв. за 2019 г. Консолидираните продажби за 2020 г. се увеличават с 20,57% на годишна база до 12,8 млн. лв. Само за последната четвърт на 2020 г. увеличението е с 31% на годишна база. Печалбата и продажбите идват основно от дъщерното „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Неконсолидираните продажби на БФБ са едва 1,96 млн. лв. за 2020 г. при ръст с 9,6% на годишна база. Печалбата е в размер на 1,004 млн. лв., формирана от приходи от дивиденти за 2,21 млн. лв., източник на които е „БНЕБ“ ЕАД.Тъй като БФБ е с над 50% държавно участие (по-конкретно 50,05%), то разпределя 50% от печалбата си за дивидент. Такъв няма да получат изкупените обратно 2,3% от капитала. Следователно брутният дивидент на акция се очертава да е 7,77 ст. Акциите на БФБ поскъпват с 0,42% в последните 12 месеца до 4,82 лв. за брой и 31,73 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,0306 лв. за ценна книга. Оборотът на пода на „Българска фондова борса“ е 65,8 млн. лв. за януари и февруари 2020 г., а сделките са 12 852. Оборотът се повишава с 30% на годишна база, а броят сделки - с 39%. Материалът е с информационен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа. Авторът притежава една акция в капитала на дружеството.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2021)

КЕВР лицензира частна газова борса Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обсъди издаването на лиценз за работа на две газови борси - държавния "Газов Хъб Балкан" ЕАД и частната "Българска енергийна търговска платформа" АД. И двата оператора ще организират борсов пазар на природен газ, като лицензиите им са за срок от 35 години. "Газов Хъб Балкан" ще получи право на експлоатация и поддръжка на газоразпределителна мрежа. Досега дружеството само управляваше платформата за търговия с природен газ, стартирала през януари 2020 г. От доклада на регулатора става ясно, че "Българската енергийна търговска платформа" планира да заработи в най-популярния сегмент търговия "Ден напред", като е заложено през 2021 г. да стартира и дейността в сегмента "Търговия в рамките на деня" и по дългосрочни договори. Софтуерът на платформата за търговия ще бъде предоставен от Trayport - платформата, с която работят Българската независима енергийна борса и "Газов хъб Балкан". Клиринговите услуги ще бъдат осигурени от "Клиър Екс". Реализацията на частната борса ще се осъществи частично със собствен капитал и с банков кредит. Справка в Търговския регистър показва, че Българската енергийна търговска платформа е с капитал 50 хил. лв., а директорите й са Георги Цветанов Найденов, бивш член на Съвета на директорите на "Българска стокова борса" и "Софийска стокова борса". Другият директор е Киро Георгиев Киров, който е акционер и член на Съвета на директорите в десетки енергийни дружества.
Източник: Дума (11.03.2021)

БФБ изкупи още 0,17% от своите акции и вече държи 2,46% От началото на март 2021 г. „Българска фондова борса“ АД (БФБ) е изкупила още 0,17% от собствените акции, или 11 100 броя при средна цена 4,91 лв. за брой, и вече притежава 2,46% от своите акции, показва обобщение на публикуваните данни за изкупуването по дни. Изкупуването се прави от дъщерното „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), което е изкупило ации за 786 хил. лв., или 162 220 акции. Последната покупка от 15 март 2021 г. е при цена от 4,96 лв. за акция, която е най-високата в изкупуването досега. Общата процедура за изкупуване включва до 300 хил. акции на цени между 4,5 лв. и 6 лв. за ценна книга. Срокът е до три години, считано от 19 август 2020 г., когато решението на акционерите за обратното изкупуване е вписано в Търговския регистър. Посредник по изкупуването е „ИП Капман“ АД. БФБ в момента е на печалба поради дивидентите от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, което е 100% дъщерно дружество на БФБ. „Българска фондова борса“ АД отчита неодитирана печалба за 2020 г. от 1 млн. лв., което е повишение с близо 150% спрямо 404 хил. лв. печалба за 2020 г. Печалбата се формира изцяло от дивидентите от „БНЕБ“ АД за 2,207 млн. лв. през 2020 г. и 1,726 млн. лв. за 2019 г. Приходите от продажби на БФБ са за 1,96 млн. лв. през 2020 г., при ръст с 9,6% на годишна база, но това не е достатъчно да изведе на печалба пазарния оператор, ако не бяха приходите от дивиденти. Тъй като БФБ е с над 50% държавно участие (по-конкретно 50,05%), то разпределя 50% от печалбата си за дивидент. Такъв няма да получат изкупените обратно 2,3% от капитала. Следователно брутният дивидент на акция се очертава да е 7,77 ст.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2021)

Българска фондова борса и дъщерната й компания Българска независима енергийна борса подписаха договор с Българска телеграфна агенция за по-голяма икономическа информираност на младите хора в страната ни. Това е част от световната инициатива за повишаване финансовата и инвестиционна грамотност на младите хора Global Money Week (Глобална седмица на парите). Българска фондова борса партнира в глобалната инициативата от 2015 г., като тази година тя се провежда в седмицата 22 - 28 март и е под мотото „Take care of yourself, take care of your money“ („Погрижи се за себе си, погрижи се за парите си“). „За да могат младежите да следват този призив е необходимо да са бързо и точно информирани. Затова ние, БФБ и БНЕБ, заедно с БТА, се ангажираме да предоставяме навременна и коректна икономическа информация, която да достига регулярно до много широк кръг млади хора в страната ни.“, каза Васил Големански, заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и отговарящ за БНЕБ. „БТА покани БФБ и БНЕБ да станат първите партньори, за да се развие икономическата информация в агенцията. Така, както вече в БТА има вече рубрика "Знание", която се попълва с помощта на водещи български университети, сега се подготвя и нова рубрика - "Икономика", която ще бъде в общодостъпната част на информацията на БТА.“, каза Кирил Вълчев, генерален директор на БТА. В рамките на договореностите БФБ и БНЕБ се ангажират да предоставят на БТА анализи на случилото се на борсите всеки месец. Текстовите материали ще са придружени от визуална информация. Договорът е за една година с опция за автоматичното му продължаване. БТА ще разпространява пакета информация като посочва като източници БФБ и БНЕБ. Първите анализи ще бъдат публикувани в началото на април. Договорът беше подписан от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ, Константин Константинов, изпълнителен директор на БНЕБ. В рамките на Глобалната седмица на парите младежите от цял свят научават повече за това какво представляват парите, как да спестяват, как да намерят най-доброто работно място и да развият своя предприемачески усет. Хиляди организации, международни компании, финансови институции и над 80 борси се включват ежегодно в инициативата. Тази година повече от 40 милиона млади хора от 175 страни участват в над 465,000 различни активности по време на Global Money Week. Global Money Week се организира от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като събитията в нея се провеждат с подкрепата на Председателството на Италия на Г20.
Източник: БФБ (25.03.2021)

БФБ и БНЕБ създадоха тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика Беше даден официален старт на първия и единствен по рода си в България тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика - Green Finance & Energy Centre. Зеленият център се създава по инициатива на Българска фондова борса (БФБ) и Българска независима енергийна борса (БНЕБ), и се реализира в партньорството на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Комисията за финансов надзор и Фонда на фондовете. В него участват близо 30 от най-авторитетните личности в страната ни и представители на заинтересованите страни по темите: бизнеса, държавните институции, НПО и браншовите организации, академичната общност и консултантите. Въпреки че 83,9% от компаниите оценяват нивото на разработените от тях политики над средното, над 41% от тях изпитват недостиг на информация и 37, 5% от фирмите отчитат като важен проблем липсата на кодекси и методологични документи с практическа насоченост. Това стана ясно от проучването на средата от аспектите на екологията, социалната отговорност и доброто корпоративно управление (т.нар. ESG практики - Ecology, Social, Governance) - направено от ВУЗФ Лаб по поръчка на БФБ сред 56 компании от 7 икономически сектора. Маню Моравенов и Константин Константинов, изпълнителни директори на БФБ и БНЕБ представиха мисията, целите и първите инициативи, които ще предприеме Зеления център. Сред тях са повишаване на информираността сред бизнеса, надграждане на кодекса за добро корпоративно управление с аспектите на екологичното развитие и социалната отговорност, създаване на борсов Зелен индекс, който да насърчава компаниите да въвеждат ESG практиките, както и да отличава тези, които го правят по най-добрия начин.
Източник: Money.bg (01.04.2021)

Само за три дни: Цената на тока на борсата се вдигна с 85 процента За три дни - от понеделник до сряда, цените на българската борса за ток на платформата "Ден напред" паднаха до 68,96 лв. за мегаватчас и после се вдигнаха и удариха 127,65 лв. Разликата е 85%, като подобни колебания има и на европейските борси. В понеделник в пет държави – Германия, Чехия, Словакия, Люксембург и Белгия, цените бяха отрицателни, като в Германия стигнаха минус 17 евро. В Южна Европа цените пък бяха високи. В Гърция например те бяха 62,58 евро, а в Италия – 53,3 евро. В района на Югоизточна и част от Централна Европа - България, Румъния, Сърбия, Унгария, Хърватия и Словения, те бяха между 32 и 37 евро, задържаха се в златната среда. Тези колебания и огромните разлики се обясняват с католическия Великден и с излишъка от ток, произведен от ВЕИ, особено от вятърните централи на Германия. С ден на доставка за вторник цените започнаха курс нагоре в цяла Европа с изключение на Гърция, където паднаха на 56,68 евро за мвтч. У нас токът струваше 49,33 евро, най-скъп бе в Италия – 60,52 евро, най-евтин отново в Германия - 35,38 евро, където вече нямаше отрицателни цени. При сделките с доставка на ток за сряда най-скъпите бяха регистрирани във Франция - 75,26 евро, трендът нагоре продължи и в България – 65,27 евро, както и в Румъния, Сърбия, Унгария, Хърватия, Италия.
Източник: actualno.com (07.04.2021)

БФБ спечели 214 хил. лв. от покупките на свои акции “Българска фондова борса“ АД вече прави пари от покупките на собствени акции. От 16 декември 2020 г. до 22 март 2021 г. пазарният оператор изкупи обратно 163 950 собствени акции при средна цена от 4,84 лв. за ценна книга. Най-ниската цена на покупка беше 4,5 лв. за акция, а най-високата - 4,96 лв. Вложената сума е 794 251 лв. Последната сделка с акции на БФБ е вече на ниво 6,15 лв., а борсата прави печалба от 214 хил. лв. (27%) от покупката на собствените акции. Разбира се, това е печалба на хартия и по-скоро е преоценка. Досега пазарният оператор купуваше на цени до 5 лв. на акция, но на 19 април 2021 г. е придобил 12 865 акции при средна цена от 6 лв. за общо 77 190 лв. Така общите покупки възлизат на 176 815 акции - или 2,69% от собствения капитал. Изкупуването се прави от дъщерното „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Общата процедура за изкупуване включва до 300 хил. акции на цени между 4,5 лв. и 6 лв. за ценна книга. Срокът е до три години, считано от 19 август 2020 г., когато решението на акционерите за обратното изкупуване е вписано в Търговския регистър. Посредник по изкупуването е „ИП Капман“ АД. БФБ в момента е на печалба поради дивидентите от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, което е 100% дъщерно дружество на БФБ. Приходите от продажби на БФБ са за 1,96 млн. лв. през 2020 г., при ръст с 9,6% на годишна база, но това не е достатъчно, за да изведе на печалба пазарния оператор, ако не бяха приходите от дивиденти. Приходите от дивиденти са за 2,207 млн. лв., а печалбата за 2020 г. е 1,008 млн. лв. Тъй като БФБ е с над 50% държавно участие (по-конкретно 50,05%), то разпределя 50% от печалбата си за дивидент. Такъв няма да получат изкупените обратно 2,69% от капитала. Следователно брутният дивидент на акция се очертава да е 7,87 ст.
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2021)

Бизнесът иска отлагане на обединението с пазарите за ток през Гърция и Италия Да бъде отложено обединението на българския пазар за ток с европейските през Гърция и Италия от месец май за последното тримесечие на годината. Това поиска бизнесът с писмо на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министрите на енергетиката и икономиката Теменужка Петкова и Лъчезар Борисов, председателя на КЕВР Иван Иванов и шефа на Българската независима енергийна борса Константин Константинов. "Според последната публично достъпна информация, първото пазарно обединение на пазар „Ден-напред“ на граница България-Гърция е планирано за средата на май 2021 г. Важно е да се отбележи, че италианският и гръцкият пазар, с които ще се обединим, са най-скъпите електроенергийни пазари в цяла континентална Европа. С планираното обединение неизбежно ще се стигне до изравняването на ценовите нива в посока поскъпване на електроенергията на свободния пазар в България, въпреки частичното повишаване на конкуренцията в търсенето и предлагането", се казва в писмото. По тази причина работодателите настояват за преразглеждане на планирания стартов срок и за неговото отлагане за последните три месеца на 2021 г., когато се очаква да бъде реализирано пазарното обединение на българо-румънска граница, което е с най-голямо национално значение за българската енергетика и индустрия, тъй като чрез него България ще има достъп до 6 други пазарни зони с по-ниски ценови равнища от тези на българския пазар на електроенергия.
Източник: 24 часа (10.05.2021)

Първи сделки с български ток на европейския пазар Първи сделки с електроенергия, произведена у нас, вече са факт, след като вчера България официално се присъедини към единния европейски пазар на електроенергия “Ден напред” чрез границата с Гърция. Това съобщиха от Българската фондова борса, част от която е Българската независима енергийна борса. Първите доставки през системата ще бъдат осъществени на 12 май. Обединението с пазара на Гърция е само първата стъпка от излизането на България на европейския единен пазар. “Най-значимото обединение в сектора на енергетиката на ЕС се очаква да бъде напълно завършено до края на годината с връзката на 4MMC границите (Чехия, Унгария, Румъния и Словакия) с MRC чрез проекта за междинно свързване Interim Coupling и непосредствено след това, чрез свързването на България през общата ни граница с Румъния”, коментира изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов. Въведеното пазарно обединение позволява едновременно изчисляване на цените на електроенергията в рамките на ЕС, при отчитане на ограничените трансгранични капацитети.
Източник: Труд (12.05.2021)

Пада последната пречка пред обединението на енергийния пазар с Румъния България вече е само на крачка до обединение на електроенергийния пазар с Румъния, след като днес (17 юни) блокът на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия ще се свърже със системата на общата европейска търговия с електроенергия. Първият ден на доставка ще бъде петък (18 юни). Това важно за България, тъй като ще позволи на страната ни да се свърже с Румъния в срок до три месеци. В момента обединението между двете държави е само за сегмента "В рамките на деня". Преди месец пък България и Гърция обединиха пазарните си сегменти "Ден напред". Пазарните обединения са важни, защото в кризисни моменти (при свръхпроизводство или при аварии, технически прекъсвания на производството, липса на вятър или слънце и др.) няма да има рязко повишение или понижение на цените, тъй като бързо ще може да се внесе или изнесе енергия към някой от съседните пазари. Обединенията ще засилят и конкуренцията, което също е допълнителен плюс. „След официалното свързване на двата пазара се очаква процесът да се автоматизира и така да се облекчи търговията. А всичко това се забави заради локалното обединение на Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, които сега в цялост трябва да се присъединят към останалата част от Европа, където е и България още от основаването на БНЕБ. Забавянето е повече от 10 месеца", заяви директорът на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов.
Източник: Капитал (17.06.2021)

Неизвестен играч купува свързвания с Ковачки търговец на ток Създадена само преди месец компания на неизвестен в бранша човек е подала заявление в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да ? бъде разрешено да купи търговеца на електроенергия "Гранд Енерджи Дистрибушън", който официално се води собственост на свързваната с енергийния бос Христо Ковачки. КЗК дори е образувала производство по заявлението на "Стоименов Трейдинг" ЕООД и предстои произнасяне. За предстоящата сделка, чиято цел и цена не са ясни, информира кандидат-депутатът от "Демократична България" Владислав Панев във Фейсбук профила си. Уведомлението е от 16 юни и в него се посочва, че "Стоименов Трейдинг" не извършва в момента никаква дейност. Според данните в Търговския регистър дружеството се занимава с вътрешно и външнотърговска дейност, импорт и експорт, търговско представителство, посредничество, превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна, информационна, изграждане, монтаж и ремонт на енергетично оборудване, търговия със стоки и други незабранени от закона дейности. Уставният му капитал е 1000 лв., които са внесени в "Първа инвестиционна банка". Негов управител и едноличен собственик е 39.годишният Станислав Георгиев Стоименов. Той е непознат на занимаващите се с търговия на електроенергия на българския пазар, установи проверка на Mediapool.
Източник: Медия Пул (29.06.2021)

"ЕВН трейдинг" започна роботизирана търговия на ток на енергийната борса "ЕВН трейдинг", което е част от групата на EVN в България, стана първият търговец на електроенергия в страната, която извършва роботизирана търговия с ток на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това е станало възможно, след като дружеството е внедрило технологичното приложение за свързаност API (Application Programming Interface - софтуерен посредник, който позволява на две приложения да се свързват помежду си) на водещия европейския оператор на платформи за търговия с електроенергия Nord Pool. API дава възможност за автоматизиране на търговията в пазарен сегмент "В рамките на деня". Приложението позволява на регистрираните търговски участници да могат да интегрират ефективно своите платформи със съществуващите електронни системи за търговия, като целта е по-голямо удобство, по-кратко време за реакция, точни отчети и сигурност.
Източник: Капитал (05.07.2021)

Токът за бизнеса поскъпна до рекордните 293 лв./мВтч Абсолютен рекорд за цялата история на българската енергийна борса отбеляза днес цената на тока. В сегмента "Ден напред" сделките с доставка за 3 август се сключват на ниво от 293.02 лв./мВтч, като за сравнение най-високата постигната досега стойност беше малко над 250 лева. Колко висока е тази цена от близо 300 лева за мегаватчас се вижда най-ясно, като се сравни с прогнозираната от Комисията за енергийно и водно регулиране средна стойност от 119 лв./мВтч за периода 1 юли 2021 - 30 юни 2022 г. Това на практика означава, че българският бизнес плаща повече от два пъти за ток над очакваното. И е съвсем логично тази тенденция, която продължава вече целия юли и вероятно ще се задържи поне до края на годината, да започне да се отразява в крайните цени на стоките и услугите за потребителите.Заради регулирания пазар в България домакинствата все още са защитени от подобни ценови шокове - цената на тока за бита се определя на годишна база от КЕВР и от 1 юли е 108.37 лв./мВтч (без такси за пренос и достъп, както и без компонентата "задължение за обществото", както и при борсовата търговия).Цената на българската енергийна борса е втората най-висока в цяла Европа след Гърция, където надхвърля 300 лв./мВтч. В Румъния пък е 267.4 лв./мВтч. Една от причините за тези изключително високи стойности в региона е горещината през последните дни и прогнозата градусите да останат високи и утре. Това води до скок в потреблението на ток - най-вече за охлаждане, както и до по-големи загуби по мрежата.От друга страна обаче, конкретно в България за утре са продадени много по-малко количества електроенергия, отколкото за днес - 67 хил. мВтч срещу 76 хил. мВтч. Това на практика означава, че има ограничение в предлагането на ток, което допълнително е повишило цените. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" например продължава да работи с едва 20% от мощността си, въпреки че пазарът позволява да продава ток дори на печалба - разходите й са около 200 лв./мВтч, но колкото повече продава, толкова по-ниска става тази цена, тъй като постоянните разходи се разпределят на по-голямо количество произведена електроенергия.
Източник: Капитал (03.08.2021)

След бунта на бизнеса за цените на тока, министерството и БЕХ се обясниха След писмото на бизнеса до премиера Стефан Янев и предупреждението им, че спират производства заради рекордните цени на тока и че излизат на национален протест, от Министерството на енергетиката и от БЕХ изпратиха съобщения до медиите. В това на Министерството на енергетиката, чийто служебен министър е Андрей Живков, се казва, че от вчера, 3 август, на пълна мощност е пуснат трети блок на централата - 210 мегавата, (стандартно досега тя работеше с два блока – единият за покриване на производството по отпуснатата квота от 1 млн. мегаватчаса електроенергия за регулирания пазар и вторият – за свободния пазар). "Количеството произведена електроенергия се продава днес на пазара „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса. В резултат на това включване, цената на сегмента „ден напред“ на БНЕБ вече е 258 лв/мвтч, което е намаление с около 70 лв. спрямо вчерашните стойности. Ръководството на Министерството на енергетиката счита, че при такава пазарна ситуация тецът трябва да работи на максимално възможната техническа мощност – от една страна, това ще осигури приходи за дружеството, а от друга ще намали натиска върху потребителите от високите цени на електроенергията. Независимо от факта, че това са задачи на оперативното управление на дружеството, което е ангажимент както на неговото ръководство, така и на ръководството на Българския енергиен холдинг, Министерството на енергетиката следи отблизо ситуацията и предприема активни мерки за включването на ТЕЦ „Марица изток 2“ на свободния пазар в настоящата пазарна ситуация", се казва в прессъобщението. Тоест - ведомството, което е принципал на Българския енергиен холдинг и е собственик на държавния тец, съобщава, че следи отблизо ситуацията, но по принцип това е задача на ръководството на централата и на БЕХ. Веднага след съобщението на министерството до медиите пристигна и позиция на БЕХ. В нея пък се казва, че „Български Енергиен Холдинг” следи с тревога цените на електроенергията, търгувана на Българската независима енергийна борса. По повод изнесената информация в публичното пространство, ви информираме, че към настоящия момент в България работят 5800 мегавата генериращи мощности. Износът варира около 900 мегавата на час. Това обстоятелство създава дефицит и измества кривите на търсене и предлагане към високите ценови равнища в пазарен сегмент „Ден напред“. Обръщаме внимание, че „Български Енергиен Холдинг” ЕАД е структуриран като финансов холдинг, в рамките на който дъщерните дружества запазват своята оперативна самостоятелност. „Български Енергиен Холдинг” ЕАД няма правомощията да определя пазарното поведение на дружествата от групата. Евентуалната намеса в търговската им дейност ще накърни оперативната самостоятелност на дружествата, като тези действия на холдинга могат да представляват пазарни манипулации в нарушение на REMIT. Съблюдавайки компетентността си, „Български Енергиен Холдинг” ЕАД е сключил рамков договор за покупко-продажба на квоти за емисии на парникови газове с „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД на 16 юли 2021 г. за подсигуряване безпроблемното функциониране на централата. Към настоящия момент работят три от енергийните блокове, а четвърти е в готовност да влезе в паралел с електроенергийната система на България.
Източник: 24 часа (05.08.2021)

В ТЕЦ "Марица Изток 2" включиха да работи и третия блок В ТЕЦ "Марица Изток 2" в момента работят три от блоковете на централата. Това показват данните в реално време, които са достъпни на сайта на централата. В момента топлоелектрическата централа произвежда 563 MW електроенергия. Служебния премиер Стефан Янев по-рано през деня в отговор на депутатски въпрос в парламента каза, че преди около три седмици със заповед на служебния министър на енергетиката ТЕЦ "Марица Изток 2" се е включила в енергийната система първоначално с един блок, в момента работят три. Той допълни, има готовност да се включат и още блокове на ТЕЦ-а. При средна цена 223.53 лева за мегаватчас е търгуван днес токът на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/, показват данните от търговията на борсата при пазарен сегмент "Ден напред". Сделките са на база утрешен ден на доставка /6 август/. Енергийната борса затвори вчера при средна цена 258.31 лв. за мегаватчас, а ден по-рано - на цена от 330.73 лева.
Източник: 24 часа (06.08.2021)

Държавната ТЕЦ пуска утре пети блок, за да влияе на цените на тока на борсата ТЕЦ "Марица-изток 2" пуска още един блок, така работещите блокове стават пет. Останалите три са в планов ремонт. Два блока в американствата централа "КонтурГлобал Марица-изток 3" също са в ремонт и след приключването му, мощности от нея ще се включат в търговия на свободния пазар. Българският енергиен холдинг изпати до медиите тази информация след работна среща на дъщерните дружества в групата. В нея участваха още зам.-министърът на енергетиката Мирослав Дамянов и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Обсъдени да били възможностите за реакция от страна на държавните дружества в условията на покачващите се цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса. Държавната централа е публикувала и три търга за продажба на електроенергия, които ще бъдат проведени утре - за периода 16.08.2021 г. – 22.08.2021 г. - 150 мегавата, за 23.08.2021 г. – 29.08.2021 г. - 150 мегавата и за септември за 150 мегавата. От БЕХ съобщават, че в първите 9 дни на август средното дневно потребление на крайните снабдители превишава определеното в решението на КЕВР с 5984 мвтч. За компенсиране на този преразход „Национална електрическа компания“ използва повече енергия от централите с дългосрочни договори ТЕЦ „ЕЙ И ЕС-3С Марица Изток 1“и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-Изток 3“ , като осигурява пълно натоварване на всички работещи блокове, след осигуряване на задължителния резерв за електроенергийната система. Към момента два от блоковете в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ са в годишен планов ремонт, съгласуван между НЕК, централата и Електроенергийния системен оператор. Работата на ВЕЦ на НЕК е съобразена с отпуснатите квоти за изразходване на вода от МОСВ и същото е в рамките на определените лимити. Покана за участие в срещата беше отправена и към работодателските организации с цел създаване на диалог и търсене на работещи решения. По информация на "24 часа" работодателите не са се явили на срещата.
Източник: 24 часа (10.08.2021)

КЕВР започва проверка на ТЕЦ „Марица изток 2“ заради скъпия ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна предварително проучване за нарушения в държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ на европейския Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия (REMIT). Регулаторът смята, че има наличие на обосновано предположение за извършено нарушение в периода 15 юли - 15 август 2021 г. Според прессъобщението на КЕВР проверката е започнала на 6 август – след множеството критики и искания на оставки в държавната енергетика от страна на бизнеса. Предварителната проверка ще се извърши от работна група на регулатора от Дирекция „Мониторинг и контрол. Във връзка с предварителното проучване Комисията вече е изискала подробна информация от ТЕЦ „Марица изток 2“, от ЕСО и от Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която да покаже дали неучастието на генериращи мощности на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД на пазара „Ден напред“ влияе върху динамиката на цените на едро на електроенергията. Трите дружества следва да предоставят информацията в 10-дневен срок.
Източник: economic.bg (12.08.2021)

НЕК излезе на печалба от 190 млн. лв. заради тока от ВЕЦ-овете Значително подобрение на финансовото състояние отчита за първите 6 месеца на 2021 г. Националната електрическа компания (НЕК) - до неотдавна едно от най-губещите и задлъжнели държавни дружества. Реализираната нетна печалба за периода е 190.5 млн. лв. при едва 52 млн. лв. за същия период на миналата година. С това наличните парични средства в дружеството достигат 374 млн. лв. - едно от най-високите нива за последните години. Тази промяна в конюнктурата се дължи преди всичко на две неща. Първо поскъпването на електроенергията на свободния пазар - близо два пъти на годишна база за съответния период. И второ - драстично увеличеното производство на ВЕЦ-овете на НЕК (всички големи в страната) заради много по-влажната година спрямо критично сухото начало на 2020 г. Въпреки всичко НЕК остава с близо 4.14 млрд. лв. задължения (голямата част от тях са свързани с АЕЦ "Белене"), които дори леко се увеличават на годишна база. Натрупаната загуба пък е 1.24 млрд. лв. Общите приходи на НЕК се увеличават с 32.3% или близо 423 млн. лв. за полугодието. Основно това се дължи на реализираните много по-големи количества електроенергия на борсата и по-високата цена на самата електроенергия. Според отчета продадените количества за свободния пазар се увеличават с 1019%, а получените от това приходи - с още по-невероятни 1230%. Тук става дума основно за ток от ВЕЦ, чието производство е нараснало с 84%. Средната продажна цена е 124 лв./мВтч, при около 60 лв./мВтч за първите 6 месеца на миналата година.
Източник: Капитал (24.08.2021)

Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК операторите Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК дружествата. За това предупреди депутатите ръководството на "Българския ВиК Холдинг". Критично високите разходи за електроенергия на ВиК операторите за юли и август изчерпват рязко финансовите им резерви, казва Ася Стоянова, председател на Управителния съвет на водния холдинг пред временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ в парламента, оглавявана от Мая Манолова. Сметките за електроенергия на ВиК операторите са се повишили между два и три пъти за юли. Очакват се рекордно високи фактури и за август, предупреди ръководството на ВиК Холдинга. ВиК операторите купуват електроенергия на свободния пазар, а цената на водата за крайните клиенти е регулирана. През последните месеци цената на тока поскъпна рязко, което принуди предприятия да спрат работа. Държавните железници също се оплакаха от високите цени. На заседанието на Комисията по ревизията на управлението на Бойко Борисов бяха изслушани ръководствата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на работодателските организации и синдикатите, БЕХ, ЕСО, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и други.
Източник: Медия Пул (25.08.2021)

Заради скъп ток бизнесът надплатил 53 млн. лева Бизнесът е платил с 53 млн. лв. повече за електроенергия заради силната вариация в цените на борсата от 27 юли до началото на август, като тя е стигнала до 330 лв. за мегаватчас. Това показват данни на работодателските организации, които бяха изнесени на заседание на Комисията по ревизиите в парламента. На нея бяха изслушани ръководствата на държавните енергийни дружества, Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) и Комисията за енергийно и водно регулиране. Според бизнеса една от причините за рязкото повишаване на борсовите цени на тока в сегмента “Ден напред” е била, че БНЕБ се е присъединила към пазарното обединение на Гърция, без да дочака обединението и с Румъния, което би позволило да се търгува трансгранично много повече електроенергия, следователно цените да падат. Според изпълнителния директор на борсата Константин Константинов обаче пазарните обединения не влияят на цените - те само улесняват търговията и правят ефективно използването на трансграничния капацитет за пренос на мрежите. Депутатите попитаха и защо в началото на рязкото повишение на борсовите цени е създаден изкуствен дефицит от държавния ТЕЦ “Марица Изток 2”, който работел само с един блок. Директорът ? Живко Динчев се оправда, че много от блоковете на централата са били в ремонт. Освен това централата произвежда базов ток, който няма нищо общо с тока, който се търгува на сегмента “Ден напред”. Според изпълнителния директор на БЕХ Валентин Николов има начини да се помогне на бизнеса, като единият е през въглеродните емисии да се върнат част от парите. Той отговори и на обвиненията, че скъпият ток се продава у нас, а евтиният се изнася, като заяви, че така се задоволява дефицита в региона, защото в България няма дефицит.
Източник: Труд (26.08.2021)

Българската независима енергийна борса завършва първата тестова фаза за свързване на пазара за ден напред с Румъния Българска независима енергийна борса (IBEX) съобщи, че успешно е завършила първата фаза на тестове с участници на пазара за свързването на пазара за ден напред с Румъния. „Ръководството на IBEX полага всички усилия, необходими за успешното завършване на тестовете и пускането на пазара на свързването, както е планирано на 27 октомври“, се казва в изявление на енергийната борса във вторник. Поради високата физическа взаимосвързаност на тази граница, проектът, който е приоритет за страната ни, ще увеличи значително конкуренцията в сегмента и ще намали пазарната концентрация. Съчетаването на пазара с Румъния същевременно ще увеличи до голяма степен предвидимостта на цените и по този начин ще допринесе за изравняване на часовите върхове на цените, отбелязва IBEX. Освен това проектът ще завърши процеса на пълна интеграция на България в общия пазар на електроенергия в ЕС, добави IBEX. Според изявлението следващите две фази на изпитване, а именно симулация на свързване на пазара както със страните по проекта, така и с всички други номинирани оператори на пазара на електроенергия (NEMO) в ЕС, заедно с всички оператори на преносни системи (ОПС), са насрочени за текущата и следващата седмица.
Източник: SeeNews (07.10.2021)

Пазарите на ток в България и Румъния се обединяват до дни Пазарното обединение между България и Румъния в сегмента „ден напред“ стартира в оперативна работа на 27 октомври с първи ден на доставка 28 октомври. Това съобщиха официално от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Общественият доставчик обяви, че всички тестове са приключили успешно. Проектът за пазарно обединение между България и Румъния се изпълнява от операторите на пазара на електроенергия и от операторите на електропреносните системи на двете държави – БНЕБ, OPCOM, ЕСО и CN Transelectrica. Целта е интегриране на българо-румънската граница към Единния европейски пазар „ден напред“ SDAC (Single Day-Ahead Coupling). Това е съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222, даващ насоки за разпределението на трансграничния капацитет и управление на претоварванията. Така се позволява едновременното разпределение на трансграничен преносен капацитет и електрическа енергия.
Източник: economic.bg (26.10.2021)

Токът за пръв път надхвърли 500 лв/МВтч на борсата Цената на електроенергията на свободния пазар у нас за пръв път надхвърли 500 лв./МВтч и доставките за понеделник – 22 ноември, са договорени на средна цена от 504.30 лв. за мегаватчас, сочат данните на Българската независима енергийна борса. Най-високата цена е за количествата, доставяни между 18 и 19 часа – 623.66 лв., най-евтин е токът в 4 часа сутринта – 342.49 лв./МВтч. Реално цената на тока у нас у като в Гърция – 257.85 евро/МВтч, но у нас повишението спрямо доставките в неделя е 24.25%, докато в южната ни съседка поскъпването е е 14.68 процента. Уикенда обаче традиционно цените са по-ниски и продаваните количества – по-малки. В Румъния цените са били малко по-високи. Там цената за утре е 261.05 евро/МВтч и това е най-високата цена за понеделник в Европа. С това повишение страната ни отново се нарежда сред държавите с най-високи цени в Европа и най-съществен ръст. В Италия, Словения и Хърватия са малко по-високи от нашите. Най-ниска остава цената в Полша – 139.01 евро/МВтч, а малко преди нея е тарифата в Нидерландия - 194.08 евро/МВтч.
Източник: Медия Пул (22.11.2021)

Разходите за пътуване в страната и чужбина се нараснали през летните месеци Разходите за пътуване в страната и чужбина се нараснали през третото тримесечие, показват предварителните данни на НСИ. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 385.94 лв. в страната и 693.50 лв. в чужбина. Три месеца по-рано, през второто тримесечие, тези разходи съответно са 193.52 лв. в страната и 597.17 лв. в чужбина или разлика в първия случай (за страната е със 192.42 лв. повече), а във втория (за чужбина) – с 96.33 лева повече.Докато разликата за професионално пътуване е значително по-малка, което показва, че служебните пътувания са били силно ограничени през периода юли-септември, което е нормално, като се има предвид, че това за отпускарските летни месеци. Според данните на НСИ, разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 198.94 лв. в страната, в сравнение със 187.48 лв. или с 11.46 лв. повече, докато разходите в чужбина са 1 094.30 лв., спрямо 1 012.65 лв. за второто тримесечие или нарастване с 81.65 лева.В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 39.6%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 33.8%.
Източник: 3e-news (23.11.2021)

Бизнесът иска двойни компенсации за тока Близо два пъти по-високи компенсации заради скъпия ток поискаха работодателските организации от новото правителство. За декември компенсацията да бъде 217 лв. за използван мегаватчас, вместо досегашните 110 лв., настояват работодателите в писмо, изпратено до новия премиер Кирил Петков, министри и парламентарните групи в Народното събрание. Поисканите 217 лв. са 75% от разликата между ноемврийската цена на тока и прогнозната пазарна цена. Писмото до премиера е изпратено от името на АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ И ССИ, но е подкрепено и от 150 браншови организации. В него работодателите настояват помощта да бъде удължена докато има екстремно високи цени на тока, като се запази принципът за определяне на размера – 75% от разликата между борсовата и прогнозната пазарна цена. Служебното правителство определи помощ от 110 лв. за мегаватчас, но само за октомври и ноември. Компенсацията от 110 лв. не е достатъчна, като се има предвид какви са борсовите цени на тока, които за някои часови пояси на моменти надвишават 680 лв./MWh, посочват работодателите. Срокът на действие на мярката изтече, а борсовите цени на тока продължават да нарастват. Средната цена за октомври е 368,61 лв./MWh (249,61 лв./MWh над прогнозната пазарна цена от 119 лв./MWh), а за ноември е 408,18 лв./MWh (289,18 лв./MWh над прогнозната пазарна цена). Мярката за подпомагане на бизнеса има положително становище от страна на ЕК и достига до всички потребители на свободен пазар. Източникът на средства за помощта биха могли да са извънредните приходи от ДДС, получени заради скъпия ток. Могат да бъдат използвани и средства от извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители, посочват работодателите. Те предлагаме и създаване на платформа на борсата, чрез която фирми, които използват електроенергия над определени граници, да могат да наддават за дългосрочни договори.
Източник: Труд (15.12.2021)

Спряната ТЕЦ "Варна" изкара на борсата за ток 27.5 млн. лв. ТЕЦ "Варна", която е мажоритарна собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, е играла на борсата на ток, макар от 13 декември да е със спрени доставки на природен газ и със запорирани сметки заради дълг към "Булгаргаз". Данни на "Българската независима енергийна борса" за търговията в сегмента на двустранните договори показват сделки на ТЕЦ "Варна" в последните три дни на миналата седмица, както и в понеделник, 20 декември. В резултат на това централата е изкарала малко над 27.5 млн. лв. От данните е видно, че газифицираната централа е предложила на 15 декември 70 МВ базова енергия със срок на доставка от 20 до 26 декември на цена от 555 лв/МВтч, но търгът се е провалил. В следващите два дни ТЕЦ "Варна" е обявила съответно 100 МВ и 75 МВ базова мощност за периода 1-31 януари 2022 г. на цени 605 лв. и 599 лв./МВтч, успявайки да сключи сделки за по 25 МВ. В четвъртък постигнатата цена е 615.69 лв., а на следващия ден – 606.69 лв/МВтч. В понеделник централата обявява два търга – за 10 МВ пикова мощност за периода 1-31 януари на цена от 809 лв., но не са постигнати сделки, както и за 50 МВ базова мощност за същия срок на цена от 619 лв./МВтч. За разлика от първата процедура, втората е отчасти успешна и приключва със сделка за 10 МВ на цена от 646.07 лв. И в трите търга е участвал един купувач. Името му не е оповестено от борсата, каквато е практиката на платформата при такива случаи. Така взелият общо 60-те мегавата от централата остава неизвестен. Сделките обаче носят на ТЕЦ "Варна" приходи от малко над 27.5 млн. лв. Това, че тя е със запорирани сметки, не ? пречи да играе на борсата, тъй като там всеки играч има отделни сметки или е предоставил банкови гаранции за участие в търговията и реално според правилата на борсата няма проблем централата да продава енергия за бъдещ период. Представителят на ТЕЦ "Варна" Данаил Папазов, чийто син и дъщеря са съакционери на Доган и който бе транспортен министър в правителството Орешарски, коментира пред Mediapool, че с приходите от сделката ще бъдат погасени именно задълженията към "Булгаргаз". Те възлизат на 24 млн. лв., по данни на държавния газов снабдител. По думите на Папазов в момента се преговаря с "Булгаргаз" за уреждане на задълженията. От "Булгаргаз" казаха пред Mediapool, че тъй като имат договор с ТЕЦ "Варна", газовите доставки ще бъдат възобновени след уреждането на неплатените фактури. Папазов обясни, че търговете за доставка от 20 до 26 декември (такъв е имало и на 9 декември) са се провалили, защото цената на тока не се е връзвала спрямо разходите им за газ. Сделките с неизвестния купувач позволяват на ТЕЦ "Варна" да възобнови работата си от началото на следващата година и да закрепи финансовото си положение, за да продължи да се възползва от високите цени на електроенергията, които се очертава да се запазят до края на зимата. При заявена цена на газа от "Булгаргаз" за януари от 117.12 лв/МВтч, на каквато ще купува ТЕЦ "Варна", и цена от над 140 евро/МВтч на европейските борси, а при близки стойности на тока у нас и в част от европейските държави, централата на Доган ще си осигури приходи. Отделно тя е регистрирана от държавния "Електроенергиен системен оператор" за участие в търговете за балансиране на мрежата високо напрежение, от които за седемте месеца на 2021 г. изкара над 12 млн. лв., а от догодина се очаква да си осигурява още по-високи доходи от тези търгове. Причината е, че енергийния регулатор все пак одобри, въпреки множеството протести на пазарните играчи, промяната в правилата за търговия с ток, забраняващи пазарните обединения на балансиращите групи. Така всички играчи, които не са успели да изчистят недостига или излишъка на енергия вътре в групите си, ще бъдат балансирани от 1 февруари 2022 г. от ЕСО, а държавният оператор на свой ред ще възлага това на централата на Доган и ТЕЦ-овете на бизнесмена Христо Ковачки.
Източник: Медия Пул (22.12.2021)

Тецът на Доган първо продава ток за над 600 лв., после играе на търг за държавен, но за 387 лева ТЕЦ “Варна”, която през декември бе спряна заради скъпия газ и дългове към “Булгаргаз”, продаде на 6 търга - от 16 до 21 декември, 60 мегавата зя 27,5 млн. лв. на Българската независима енергийна борса. 25 мегавата на цена 615,69 лв. за мегаватчас с доставка от 1 до 31 януари 2022 г. са продадени на първия търг на 16 декември. Вторият е на следващия ден и е за същия период на доставка. Продадени са отново 25 мегавата, а цената е 606,69 лв. за мегаватчас. На 20 декември са били изтъргувани 10 мегавата на цена 646,07 лв. При тези търгове участникът най-вероятно е бил един, тъй като в подобни случаи борсата не оповестява кой наддава. Различен е казусът със следващите търгове. На 21 декември ТЕЦ “Варна” прави още три. На първия търгува 40 мегавата на цена 682,14 лв. за мегаватчас и доставка. В него участват Energy Denmark и “МЕТ Енерджи Трейдинг България”. На втория продава само 5 мегавата, но на цена 779 лв. Доставките по тези два търга са от 1 до 31 януари. На третия се търгуват 25 мегавата с доставка от 1 до 28 февруари. Цената е 704,69 лв. На 13 януари обаче ТЕЦ “Варна” се явява като купувач в два търга за продажба на електроенергия от ТЕЦ “Марица-изток 2”. На първия, който е в 9 ч, държавната централа продава 15 мегавата, като освен теца на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, купувачи са три от големите търговци. Те са GEN-I, trgovanje in prodaja elektricne energije, GEN-I Sofia Electricity - Trading and Sale. Срокът на доставка е 17 - 23 януари, а цената е 387,16 лв. за мегаватчас. Половин час по-късно ТЕЦ “Марица-изток 2” обявява за продажба 27 мегавата, но със срок на доставка от 1 до 28 февруари. Цената е 402,04 лв., наддават пет компании, една от които е ТЕЦ “Варна”. Другите са “Алпик Енерджи”, “Енерджи съплай”, “МЕТ Енерджи Трейдинг България”, “Загора Енерджи”. ТЕЦ “Варна” бе спряна на 1 октомври - според шефа и? Данаил Папазов заради високите цени на газа, а според шефа на “Булгагаз” заради неплатени сметки. В края на миналата година централата е платила 32 млн. лв. на “Булгаргаз” и газът към нея е пуснат. Това каза шефът на “Булгаргаз” Николай Павлов след запитване от “24 часа”. Справка показва, че към 16,29 часа на 17януари шести блок на теця бе натоварен на 101,31 мегавата. Всъщност този товар се държи от дни. Така централата работи и изпълнява договорите за доставка на значително по-високи цени от тези на борсата. Например с ден на доставка 18 януари средната цена на платформата “Ден напред” на борсата е 390,27 лв. за мегаватчас. Седмица назад цените за между 375 и 403 лв. за мегаватчас. Според търговци вероятно тецът продава по договор на тези високи цени, но си допълва микса с по-евтин ток от борсата. Един от търговците дори коментира пред “24 часа”, че би постъпил по същия начин - ако може, би продал на висока цена тока си, а при възможност би купувал на по-ниска.
Източник: 24 часа (19.01.2022)

Фондовата ни борса с 9,7 млн. лв. печалба след дивидент от енергийната борса „Българска фондовата борса“ АД увеличава печалбата си 10 пъти до 9,7 млн. лв. за 2021 г., спрямо 1 млн. лв. за 2020 г., показва отчетът на пазарния оператор, публикуван в уеб страницата му. Печалбата идва от дивидент от дъщерното „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) ЕАД, което е изплатило 10,4 млн. лв. на „Българска фондова борса“ АД. На БНЕБ ЕАД се търгува електроенергията в България. С дял от 50,05% в БФБ е Министерство на финансите. Самата фондова борса губи около 0,8 млн. лв. от своята дейност и затова след дивидент от 10,4 млн. лв. печалбата й е 9,7 млн. лв. Самата БФБ вече изплати част от получения дивидент, като дивидент към своите акционери. Става дума за 4,14 млн. лв. С останалата сума са попълнени паричните й наличности, който достигат 7,54 млн. лв. към 31 декември 2021 г. спрямо 1,99 млн. лв. в началото на годината.Възможно е наличният паричен ресурс да се използва за инвестиции в идеите на БФБ. Едната вече е напреднала и е търговия с български деривати на борсата в Атина. Обмисля се идеята да се направи пазарът на държавни ценни книжа (ДЦК) достъпен за физически лица, както и за създаването на структурирани фондове (ETN), които инвестират в криптовалути, заяви Маню Моравенов, изпълнителен директор на „Българска фондова борса“ АД. Очаква се и БФБ да получи лиценз за клиринг на сделки с газ и ток. Неконсолидираните приходи от дейността на БФБ „Българска фондова борса“ АД повишава с 56% на годишна база приходите от собствената дейност и те достигат 3,08 млн. лв. за 2021 г. Тук влизат такси за регистрация на емисии книжа, такси за търговия, такси за предоставяне на информация за търговията и индексите и други. Собствените разходи са нагоре с 19% на годишна база и достигат 3,85 млн. лв. за 2021 г. Загубата от собствена дейност е стопена с 39% на годишна база до 0,77 млн. лв. за 2021 г., спрямо 1,27 млн. лв. за 2020 г. Положителният развой на резултатите идва след 100% повишение на оборота на БФБ до 819 млн. лв. за 2021 г.
Източник: Инвестор.БГ (03.02.2022)

Три пъти по-малки сметки за ток ще получи бизнесът Цялата суматоха около високите цени на тока и газа вероятно бързо ще утихне само след седмица. Тогава потребителите ще получат новите си фактури и ще бъдат приятно изненадани - те ще са близо три пъти по-малки от предишните. Причината за това е, че най-накрая ще бъде задействана новата схема за компенсации, която правителството одобри преди няколко седмици, но някак остава неразбрана. Именно това неразбиране даде възможност за политически акции, най-вече през управлявани от ГЕРБ общини, които започнаха да спират уличното осветление и да плашат, че ще оставят на студено детските градини и училищата. Факт е, че през януари никой не получи компенсации, но пък за сметка на това сега такива ще бъдат изплатени накуп. Програма на правителството включва месеците декември и януари, като общата сума ще бъде отразена във фактурите, които започват да излизат през февруари 2022 г. Така до голяма степен най-тежкият месец в годината за енергийните разходи може да се окаже най-лек - като бъдат получени едновременно субсидии за два месеца накуп. Първоначалното предложението на правителството беше размерът на помощите от декември до март да се изчислява като 75% от разликата между приетата за базова цена 185.59 лв./мВтч и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "Ден напред" на енергийната борса за съответния месец, но не повече от 30% от реалната борсова цена. И реално помощта за тях ще бъде около 129 лв./мВтч. Тази формула ще важи за декемврийските сметки, които дойдоха през януари, но реално ще се изплати през февруари с новите фактури. Този подход обаче не се хареса на бизнеса заради силно рестриктивния таван. След преговори с премиера Кирил Петков бе решено ограничението да не е 30% от борсовата цена, а твърда сума - 250 лв./мВтч, като се запазва пропорцията от 75% от разликата между базовата цена 185.59 лв./мВтч и реалната средномесечна борсова цена на сегмента "Ден напред". Този модел ще се прилага за януари, февруари и март. При средна борсова цена 374 лв./мВтч, колкото е за януари, това означава помощ 141 лв./мВтч.
Източник: Капитал (04.02.2022)

Увеличава се таванът на помощите за бизнеса заради високите цени на електроенергията Таванът на помощите, които отпуска държавата на небитовите потребители заради високите цени на електроенергията, ще бъде увеличен за април от 250 на 300 лева за мегаватчас. Това е предложението на Министерството на енергетиката за гласуване в МС, направено след широк кръг консултации с всички заинтересовани страни - бизнеса, Министерството на финансите, КЕВР и други, съобщиха от ведомството. По-рано през седмицата правителството обяви, че компенсирането на бизнеса ще продължи и през април. Схемата за подпомагане остава същата - 75 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) за април и базовата цена от 185,59 лева за мегаватчас (средна цена базов товар на пазар "ден напред" на БНЕБ за юли 2021 г.). От помощта ще могат да се възползват всички около 633 000 небитови потребители, които се снабдяват с електроенергия от свободния пазар, допълват от министерството. Продължаването на компенсациите и през април, както и увеличаването на тавана на помощта са част от мерките, с които правителството адресира последиците от безпрецедентния ръст на електроенергийните цени и има за цел да намали инфлационния натиск върху потребителите. Държавата и бизнесът се договориха до края на март да бъде сформирана работна група между заинтересованите страни, която в едномесечен срок да предложи средносрочни и дългосрочни решения за прогнозируемост на пазара на електроенергия в страната. Програмите за компенсиране на потребителите заради високите енергийни цени започнаха през октомври 2021 г., припомнят от енергийното ведомство. Постепенно в тях бяха включени различни типове клиенти - индустрията, мрежовите оператори заради технологичните им разходи, както и потребителите на природен газ. Очаква се изплатените суми само за електроенергия до края на март да надхвърлят 1,4 млрд. лева: 450 млн. лв. за октомври и ноември, 458 млн. лв. за декември и януари и 525 млн. лв. за февруари и март, се посочва в съобщението.
Източник: БТА (18.03.2022)

Българска фондова борса АД-София (BSE) Съветът на директорите на Българска фондова борса АД, в качеството си на едноличен собственик на капитала на Българска Независима Енергийна Борса ЕАД (БНЕБ ЕАД), ЕИК 202880940, прие предложението на СД на БНЕБ ЕАД за разпределение на печалбата за 2021 г., както следва: - Нетна печалба – 7 775 111.03 лв. - Покриване на загуби от минали години – 0.00 лв. - Отчисляване на вноска за Фонд „Резервен“ съгласно чл.246, ал.2, т.1 от ТЗ – 0.00 лв. -Дивидент в полза на едноличния собственик на капитала – 7 775 111.03 лв. - Остатък неразпределена печалба – 0.00 лв. Дивидентът от печалбата за 2021 г. на БНЕБ ЕАД следва да бъде внесен в полза на едноличния собственик на капитала в срока, определен в чл.247а, ал.5 от ТЗ.
Източник: БФБ (02.09.2022)

Цялата печалба на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за миналата година ще бъде разпределена като дивидент на едноличния й собственик – „Българската фондова борса“ АД. БФБ ще получи сумата от 7 775 111.03 лева от дъщерното си дружество.И от печалбата за 2020-а „Българска независима енергийна борса“ също изплати дивидент на компанията майка – над 5.2 млн. лева. „Българска фондова борса“ завърши първото полугодие на тази година с печалба от малко над 3.6 млн. лева. Вероятно акционерите й ще получат отново междинен дивидент. Борсовият оператор изплати на притежателите на негови акции рекорден дивидент от печалбата за миналата година - около 1 лев, на два пъти. Междинният дивидент за първата половина на 2021 г. беше в размер на 0.55 лева бруто на акция, а след това към тази сума се добавиха и 0.42 лева.
Източник: Банкеръ (05.09.2022)

При средна цена от 720.29 лева (без ДДС) за мегаватчас е търгувана електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), сочат данните от търговията в пазарен сегмент „Ден напред“ след затварянето на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка (20 септември). Енергийната борса вчера затвори при средна цена от 546.08 лв. за мегаватчас. Това означава, че поскъпването на тока за бизнеса за утре е с 31.9% в сравнение с цената му с ден на доставка за днес. Средната цена на пиковата енергия (09:00 – 20:00 ч.) e 770.18 лв. за мегаватчас. Извънпиковата енергия (01:00 – 08:00 ч.; 21:00 – 24:00 ч.) е изтъргувана при средно 670.40 лв. за мегаватчас.
Източник: Други (20.09.2022)

Енергийната борса отчита лек ръст на приходите за деветмесечието Българската независима енергийна борса (БНЕБ) увеличава приходите си за деветмесечието. Приходите на БНЕБ, които са получени като резултат от изваждането на неконсолидираните приходи от услуги на БФБ от консолидираните, за деветмесечието възлизат на над 10,6 млн. лева при 9,6 млн. лева за деветмесечието на 2021 г. Увеличението е с 10,4%. В това число влизат и приходите на дружеството „Сервиз Финансови Пазари“, което е преименувано на „Файненшъл Маркет Сървисиз“. Те обаче, ако са съизмерими с миналогодишните, трябва да са около 150 хил. лева за деветмесечието и около 50 хил. лева за тримесечие, т.е. не влияят съществено върху изчисленията. За третото тримесечие приходите на БНЕБ, изчислени като резултат от изваждането на неконсолидираните приходи от услуги от консолидираните, възлизат на 3,474 млн. лева при 3,395 млн. лева за второто тримесечие и 3,765 млн. лева за първото тримесечие на годината. За третото тримесечие на 2021 г. сумата е 3,398 млн. лева. Увеличението на сумата за третото тримесечие т.г. в сравнение с второто, както и на годишна база, достига малко над 2%.
Източник: Инвестор.БГ (30.11.2022)

Рекордни количества ток са изтъргувани в сегмента "В рамките на деня" на БНЕБ през декември В последния месец на 2022 година в сегмента "В рамките на деня" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) са изтъргувани рекордни количества електроенергия - 185,6 гигаватчаса, съобщават от борсата. Това е резултат от пълната интеграция на България с единния европейски пазар в този сегмент, коментира изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов. През цялата 2022 година "В рамките на деня" са изтъргувани 1,18 тераватчаса електроенергия. В края на ноември 2022 година БНЕБ приключи обединението си с гръцкия пазар "В рамките на деня". В същия ден към единния енергиен пазар се присъедини и Словакия и така 25 държави от ЕС вече са свързани в този сегмент. Позитивно е отражението на 15-минутните продукти, които бяха въведени на БНЕБ през миналата година, както и автоматизацията на търговията в този сегмент, допълват още от БНЕБ.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2023)

Българска независима енергийна борса стартира организацията на пазар на гаранции за произход. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се регламентира задължението на притежателя на лицензия за организиране на борсов пазар за електрическа енергия да създаде борсов пазар на гаранции за произход. Гаранциите за произход са електронен документ, който удостоверява, че електрическата енергия е произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Производителите на възобновяема енергия могат да прехвърлят гаранции за произход на трета страна, независимо от сделките за енергия. Това предоставя възможност на крайни клиенти да придобиват тези гаранции за доказателство, че част или цялата закупена от тях електрическа енергия е произведена от ВЕИ. Гаранциите за произход могат да бъдат прехвърляни на потребители и в други страни.
Източник: Фирмена информация (06.02.2023)

Начислен дивидент от БНЕБ извежда БФБ-София на печалба за тримесечието Българската фондова борса (БФБ) излиза на печалба през първото тримесечие заради начислен дивидент от Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Без дивидента в размер на 710 хил. лева борсата щеше да отчете загуба от почти 300 хил. лева за отчетния период заради спад на сделките и оборотите. Приходите от дейността на БФБ-София за периода януари-март достигат 753 хил. лева в сравнение с 858 хил. лева за януари-март 2022 г., което представлява спад от 12,23% на годишна база. Намалението се дължи на спада на приходите от договори с клиенти със 103 хил. лева (13%) на годишна база. Заедно с дивидента, който все още не е изплатен, в размер на 710 хил. лева и приходи от лихви за 14 хил. лева общите приходи на дружеството към края на март достигат 1,477 млн. лева при 872 хил. лева година по-рано, като се увеличават с 69%. Разходите на дружеството нарастват до 1,058 млн. лева за периода спрямо 953 хил. лева година по-рано, или с 11% на годишна база. Растат всички основни разходни пера на борсата. Така дружеството реализира печалба в размер на 419 хил. лева за тримесечието в сравнение с 81 хил. лева загуба за първото тримесечие на 2022 г. Печалбата на акция достига 0,06 лева.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2023)

КЕВР удължи лиценза на енергийната борса с 10 години Комисията за енергийно и водно регулиране продължи срока на лицензията на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ) за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия“. Лицензията се издава за срок до 10 години. С решението за продължаване на лицензията регулаторът одобри и Правила за работа с клиенти, уреждащи реда и сроковете за получаване, разглеждане, проверка и отговор на подадените жалби, сигнали, данните за потреблението и достъпа на доставчиците и потребителите на енергийни услуги до тях.
Източник: econ.bg (16.05.2023)

АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Аурубис" са рекордьори по данък печалба Пeт eнepгийни ?oмпaнии влизaт в тoп 10 нa нaй-гoлeмитe дaнъ?oплaтци в Бългapия зa 2022 г., a AEЦ "Koзлoдyй" е абсолютен шампион по преведени в бюджета данък печалба и ДДС. Информацията от приходната агенция разкрива, че 2022 г. е била особено успешна за големите предприятия в енергетиката, цигарения бизнес и минната промишленост. В челната десятка по платен корпоративен данък влизат AEЦ "Koзлoдyй", HЕК, "Бyлгapтpaнcгaз" и TEЦ "Mapицa Изтo? 2" EAД), дoбивните ?oмпaнии "Aypyбиc Бългapия", "Eлaцитe-Meд" и "Дънди ?peшъc Meтaлс" - Чeлoпeч. Производителят на торове "Агрополихим" Девня е на девето място. На осмо място в класирането е "Aмюзнeт Интepa?тив", бългapc?aтa coфтyepнa ?oмпaния, ?oятo paзpaбoтвa oнлaйн и игpaлни peшeния, a cъщo и ?aзинo игpи. Компаниите, които са начислили и превели най-големи суми ДДС в бюджета през миналата година са: AEЦ "Koзлoдyй", "Бyлгapгaз", TEЦ "Mapицa Изтo? 2", "Koнтyp Глoбaл Mapицa Изтo? 3", "Лy?oйл Бългapия EOOД, "Eй и Ec-3C Mapицa Изтo?", "Бpитиш Aмepи?aн Taбa?o Tpeйдинг", "Лидл Бългapия", "Kapeлия Бългapия" и "Лy?oйл Heфтoxим Бypгac". Компаниите, които са ползвали най-голям данъчен кредит са големи износители и бюджетът им възстановява ДДС са: Българска независима енергийна борса, Лукойл Бенелукс Б.В.- чужд. лице, Аурубис България, Олива АД, Булкомерс КС ЕООД, София Мед АД, Макском ЕООД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Астра Биоплант ЕООД и Хювефарма ЕООД. Дeceттe нaй-гoлeми дaнъ?oплaтци - физичec?и лицa, са внecли oбщo близо 22 млн. лева, като първият в класацията се е отчел с нaд 7 млн. лeвa, сочи още справката от НАП. Всичките се водят на отчет ?ъм НАП - София.
Източник: Сега (25.05.2023)

Държавата започна да пълни бюджета – БФБ ще раздаде като дивидент цялата печалба Държавата започна да пълни бюджета, става ясно след проведеното общо събрание на акционерите на "Българска фондова борса" ЕАД (БФБ). Съветът на директорите предлагаше дивидентът да е 4,87 млн. лв., като в крайна сметка беше решено той да е 6,87 млн. лв., или с 41% повече. Тези 6,87 млн. лв. са 100% от печалбата на БФБ. Държавата е основен акционер в дружеството с дял от 50,05%. Изплащайки дивидент от 6,87 млн. лв. (цялата печалба), се блокира следващото решение от дневния ред за издаване на 6,58 млн. нови акции, като всеки акционер трябваше да получи по 1 нова за всяка притежавана. За целта трябваше да се ползват 292 хил. лв. от печалбата през 2022 г., но те са дадени като дивидент в предната точка от дневния ред и не може да се ползват пак. Така в отчета на БФБ остават „общи резерви“ от 6,29 млн. лв., които в следващите месеци държавата може да реши да изтегли като дивидент. Така паричните наличности на „БФБ“ АД може да се стопят значително от 11,7 млн. лв. към 31 март 2023 г. Основната част от паричните наличности и цялата печалба идва от „БНЕБ“ ЕАД (Българската независима енергийна борса), където се търгува електроенергията.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2023)

Оборотът на БФБ се сви с 50% до 256 млн. лв. за полугодието Оборотът на „Българска фондова борса“ АД (БФБ) намалява с 50% на годишна база до 256,4 млн. лв. за първото полугодие на 2023 г. Само за юни 2023 г. оборотът е в размер на 89,5 млн. лв. при намаление с 10% на годишна база. При сделките спадът е с 44% на годишна база до 32 595 броя за периода януари-юни 2023 г. Само за юни транзакциите са 6397, което представлява спад от 41%. „Българска фондова борса“ отчете загуба в размер на 291 хил. лв. преди приходите от дивиденти за първото тримесечие на 2023 г., спрямо загуба от 81 хил. лв. за същия период на 2022 г. Тьй като през първото тримесечие на тази година дружеството получи 710 хил. лв. дивидент от електроенергийната борса „БНЕБ“ ЕАД, то отчете нетна печалба от 419 хил. лв. за тримесечието. Собствените приходи (от комисиони, такси и други) на БФБ намаляха със 105 хил. лв. до 753 хил. лв. за януари-март 2023 г., спрямо същия период на 2022 г. В същото време разходите за дейността се увеличиха със 112 хил. лв. до 1,058 млн. лв. за първото тримесечие на годината.
Източник: Инвестор.БГ (06.07.2023)

Българската фондова борса (БФБ) е излязла на печалба през първото полугодие благодарение на начислен, но неизплатен дивидент от енергийната борса (БНЕБ), която ? е дъщерно дружество. Без този дивидент БФБ щеше да реализира над 400 хил. лева загуба, или с 40% повече в сравнение с първата половина на 2022 г. Борсата отчита силен спад на сделките и оборота за полугодието, а инструментите за търговия се увеличават значително благодарение на новите чуждестранни акции и листванията на пазара за малки и средни предприятия beam. Приходите от дейността на БФБ към края на юни възлизат на 1,649 млн. лева в сравнение с 1,677 млн. лева към края на юни 2022 г., като понижението е минимално - 1,66%, и се определя от спада на приходите от договори с клиенти с около 28 хил. лева. Начислен е дивидент от БНЕБ в размер на 1,421 млн. лева, който увеличава приходите на борсата до 3,104 млн. лева за полугодието в сравнение с 1,706 млн. лева за полугодието на 2022 г., или с 82%. Разходите на дружеството нарастват до 2,148 млн. лева общо за отчетния период от 2,031 млн. лева, или с 5,76% на годишна база. Ръст има при всички основни пера – 7% при разходите за външни услуги, малко над 14% при разходите за амортизации, 7,58% при разходите за персонал. Дружеството отчита 956 хил. лева печалба за полугодието при 325 хил. лева загуба за полугодието на 2022 г. Ако обаче се приспадне начисления дивидент, БФБ щеше да отчете 465 хил. лева загуба, което е с 43% повече в сравнение с първата половина на 2022 г. Оборотът на пазарите, организирани от БФБ, през първото шестмесечие на годината възлиза на почти 256,4 млн. лева в сравнение с 514,4 млн. лева за първото шестмесечие на 2022 г. Намалението е от малко над 50% на годишна база. С 53% спада оборотът на основен пазар, с 23% - на пазара за растеж beam, а със 76% - на алтернативен пазар. Броят сделки на пазарите, организирани от БФБ, през първо шестмесечие е малко под 32,6 хиляди, като намалява с 44% на годишна база в сравнение с 58,3 хил. през първото шестмесечие на 2022 г. Сделките на основен пазар се понижават с 44%, на пазар beam – с 52%, на BSE International – с 41%, на алтернативен пазар – с 26%. През първото полугодие бяха проведени две първични публични предлагания на емисии ценни книжа на пазар beam – акциите на „ИпоТех Софком“ АД и облигациите на Финансова къща „Логос-ТМ“. Броят на новите емисии финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите, организирани от БФБ, е 8 в сравнение с 20 година по-рано. За отчетния период е прекратена регистрацията на девет емисии - четири емисии облигации, една емисия борсово търгувани фондове от основен пазар и една емисия акции от алтернативния пазар. Прекратена е и регистрацията на три инструмента от MTF BSE International. Пазарната капитализация на БФБ се увеличава с 0,63% към края на юни в сравнение с края на юни 2022 г. до почти 30,4 млн. лева от 30,2 млн. лева година по-рано. В последната година акциите на БФБ поевтиняват с 11,18%.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2023)

Компенсациите заради високите цени на електричеството у нас са удължени до декември Компенсирането на небитовите потребители и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи заради високите цени на електрическата енергия ще продължи до края на декември 2023 г. Това реши правителството, като одобри програма за компенсиране за периода 1 септември 2023 - 31 декември 2023 г. Програмата надгражда предходните действащи аналогични документи, разработени и приети, за да намалят негативните последици върху бизнеса от високите енергийни цени. От нея ще се възползват всички около 633 хиляди небитови крайни клиенти на електрическа енергия, както и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за технологичните им разходи. Индикативният бюджет на програмата е в размер на близо 130 млн. лв. за всички небитови крайни клиенти на електрическа енергия и за операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи при достигане на средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "ден напред" на БНЕБ над определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за текущия регулаторен период. Средствата ще бъдат осигурени от целевите вноски, които задължените лица правят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Програмата предвижда всички небитови крайни клиенти да бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "ден напред" на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за съответния месец и базовата цена от 200 лв./МВтч.
Източник: Инвестор.БГ (05.10.2023)

Най-големите български компании в Югоизточна Европа Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. Общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа нарастват с 46 процента и достигат 223,9 млрд. евро, а печалбата скача с 61 процента до 10,3 млрд. евро, показва SEE TOP 100. SEE TOP 100 е годишна класация на най-големите компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Прагът за влизане в класацията също се вдига и достига 975,6 млн. евро. За сравнение той е 699 млн. евро година по-рано и наполовина по-нисък - едва 441,9 млн. евро - преди десет години.
Източник: Money.bg (25.10.2023)

Печалбата на БФБ достига 9,3 млн. лв. за деветмесечието „Българска фондова борса“ АД печели 5,5 млн. лв. от лихви по разплащателните си сметки за деветмесечието на 2023 г. на консолидирана база, спрямо едва 3 хил. лв. за същия период на 2022 г. Паричните средства по разплащателни сметки на „Българска фондова борса“ АД са за 159 млн. лв. към 30 септември 2023 г., отделно има и други инструменти. Това са средства по сделките на търгуващите с електроенергия на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД, която е собственост на фондовата ни борса. В резултат от тези нови 5,5 млн. лв. консолидираната печалба след данъци на БФБ се увеличава с 4 млн. лв. - от 5,3 млн. лв. за деветмесечието на 2022 г. до 9,3 млн.лв. за деветмесечието на 2023 г. 438 хил. лв. вповече са данъците върху печалбата, а 1,18 млн.лв. е ръстът на разходите за дейността, на възнагражденията с 470 хил. лв. и на външните услуги с 647 хил. лв. Приходите от услуги на „БФБ“ АД на консолидирана база почти не се увеличават. Достигат 13,05 млн. лв. за януари-септември 2023 г., спрямо 12,9 млн. лв. за същия период на миналата година или ръст със 166 хил. лв. Само приходите от услуги на БФБ растат с 267 хил. лв., а на БНЕБ намаляват със 101 хил. лв. БФБ в своя отчет губи около 472 хил. лв., ако не беше получила 2,13 млн.лв. дивидент от БНЕБ, с който излиза на печалба. Затова само при БНЕБ печалбата преди данъци е 11 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (30.11.2023)

За година токът на борсата поевтиня с близо 70% Борсовата търговия с електроенергия у нас ден за ден се е увеличила с над 15 процента през 2023 г. спрямо предходната година, а средномесечната цена на тока в сегмента "В рамките на деня" през декември миналата година е паднала с почти 70 на сто в сравнение със същия месец година по-рано, сочат данните на Българската независима енергийна борса. Продадените количества електроенергия през миналия месец са 2 682 249.2 мегаватчаса, което e с 13.8 процента повече спрямо предишния и с 15.5 на сто повече спрямо година по-рано. Средната декемврийска цена за базов товар е била 159.51 лв., което е спад с 20.7 процента спрямо ноември и с 67 на сто по-малка в сравнение с преди година. Данните на борсата сочат, че българската цена на свободния пазар на ток е била сходна на тази в Румъния, в Унгария стойността е била около 81 евро. Най-скъпо е струвала електроенергията в Гърция - 102 евро. Най-активни в търговията за следващия ден през декември и с най-големи количества продадена електроенергия са били АЕЦ "Козлодуй", "Електрохолд Трейд" и "Националната електрическа компания". Продажбите на ток с доставка същия ден през декември са 236 084.8 MВтч, което е с 0.9 процента повече спрямо предишния месец и с 27.2 на сто повече спрямо същия месец на миналата година, допълват от БНЕБ. Месечната среднопретеглена цена е 175.29 лв., което е с 23% по-ниска спрямо предишния и с 62.2 на сто спад спрямо същия месец на миналата година. В този сегмент на пазара най-активни са "Националната електрическа компания", "Ф Инвест" ЕООД" и "GEN-I D.O.O".
Източник: Медия Пул (05.01.2024)

Нов продукт на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“ Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ ЕАД) съобщава, че считано от 29.01.2024 г. въвежда нов продукт, за който могат да се сключват сделки на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“. Новият продукт е с базов профил (двадесет и четири последователни интервала/часа на доставка с еднаква мощност във времевия диапазон от 00:00 до 24:00 часа ЦЕВ) и обхваща 12 (дванадесет) последователни календарни месеца на доставка. С въвеждането на новия продукт борсовият оператор се стреми да отговори в по-пълна степен на нуждите на всички участници на организирания борсов пазар на електрическа енергия.
Източник: 3e-news (24.01.2024)

Спадът на приходите от дивиденти сви печалбата на БФБ Към края на четвърто тримесечие на миналата година нетният финансов резултат на „Българска фондова борса“ е положителен в размер на 2.04 млн. лв., което се дължи на приходи от дейността и финансовите приходи, надхвърлящи разходите от основна дейност. За сравнение, през 2022 година печалбата на борсовия оператор беше три пъти по-висока – 6.87 млн. лева. Тогава паричните постъпления за БФБ от дивиденти бяха общо за 7.84 млн. лева, докато през миналата година паднаха до 2.84 млн. лева. Тези приходи идват от дъщерните дружества „Българска независима енергийна борса“ ЕАД и „Файненшъл Маркет Сървисиз“ ЕООД. По отношение на приходите от основна дейност, „Българска фондова борса“ отчита ръст спрямо същия период на 2022 г. с 427 хил. лева, който се дължи на увеличаване на паричните постъпления от договори с клиенти с 356 хил. лева. Таксите от оперативния сегмент “Регистрация и поддържане на емисии финансови инструменти за търговия“ нарастват с 395 хил. лв., което е следствие на увеличените на такси за регистрация на дружества. Финансовите приходи на компанията намаляват в края на четвъртото тримесечие спрямо размера им в края на същото тримесечие на 2022 г. и възлизат на стойност 2.92 млн. лева при 7.84 млн. лева.
Източник: Банкеръ (31.01.2024)

Печалбата на „Българска фондова борса“ АД на консолидирана база расте близо 3 пъти до 12,7 млн. лв. за 2023 г. спрямо 4,5 млн. лв. за 2022 г. Приходите от лихви се увеличават над 13 пъти до 8,56 млн. лв. за 2023 г., спрямо 648 хил. лв. за 2022 г. Приходите от услуги (такси за борсова търговия на електроенергия и акции, както и за разпространение на информация) нарастват с 2,6% на годишна база до 17,7 млн. лв. за 2023 г. Приходите от услуги на БФБ в неконсолидирания отчет са нагоре с 12% до 3,44 млн. лв., а останалото („БНЕБ“ ЕАД) е нагоре със само 0,68% до 14,3 млн. лв. В неконсолидирания си отчет БФБ е на загуба от около 800 хил. лв., преди приходите от дивиденти от „БНЕБ“ ЕАД. Акциите на „Българска фондова борса“ поскъпват с 81% в последните 12 месеца до 15,8 лв. за брой и 104 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 1,04 лв. на акция, с което поскъпването е реално по-голямо.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2024)

Ръст на приходите тласна печалбата на БФБ до 1.52 млн. лева Българската фондова борса (БФБ) увеличава печалбата през първото тримесечие на годината заради по-големия дивидент от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ръста на приходите от дейността. Без дивидента обаче борсата щеше да излезе на загуба от почти 200 хил. лева. Приходите от дейността на БФБ-София възлизат на 941 хил. лева за периода януари-март при 753 хил. лева за януари-март 2023 г., или се увеличават с близо 25% на годишна база. Дивидентът от БНЕБ за тримесечието е в размер на малко над 1,7 млн. лева при 710 хил. лева по същото време на миналата година, като нараства над два пъти. Има и отчетени приходи от лихви за 17 хил. лева при 14 хил. лева година по-рано, или с 21% повече на годишна база. Общите разходи на борсата се увеличават с 10% до 1,146 млн. лева през първото тримесечие в сравнение с 1,058 млн. лева година по-рано. Увеличението се определя от разходите за външни услуги и персонал. Така борсата приключва първото тримесечие с печалба в размер на малко над 1,5 млн. лева при 419 хил. лева година по-рано, или над три пъти повече на годишна база. През първото тримесечие на 2024 г. оборотът на пазарите, организирани от БФБ, е в размер на почти 193,4 млн. лева, като се увеличава със 114% спрямо първото тримесечие на 2023 г. Ръстът се дължи на увеличението на оборота на алтернативен пазар BaSE с 310%, както и на основен пазар BSE с над 170%. На борсата са сключени общо 22 653 сделки за отчетния период, което представлява ръст от 40% спрямо първото тримесечие на 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (01.05.2024)

БФБ отчете 55% ръст на нетната печалба до 3,9 млн. лв. за първото тримесечие „Българска фондова борса“ АД отчита 55% ръст на нетната консолидирана печалба до 3,9 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г. В абсолютна стойност повишението е с 1,38 млн. лв., като повишението на приходите от лихви е с 1,64 млн. лв. БФБ е собственик на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, където търговците на ток оставят като гаранция по сделките си огромни суми (получени аванси за 249 млн. лв. към 31 март 2024 г.). Към 31 март 2024 г. общият брой на служителите в група „Българска фондова борса“ АД е 61 (към 31 декември 2023 г. са били 58 служители). През първото тримесечие на 2024 г. оборотът на пазарите, организирани от БФБ, е 193 млн. лв., с което се отчита повишение от 114% спрямо първото тримесечие на 2023 г. Ръководството на борсата предлага дивидент в акции в размер на 6,6 млн. лв., като за всяка сега съществуваща акция ще бъде дадена още една и основният капитал на БФБ АД ще достигне 13 165 720 лв. в същия брой акции, ако предложението бъде прието. Събранието на акционерите е свикано за 18 юни 2024 г. от 10 ч. в Административната сграда на НДК в зала 13 (залата на Софийска стокова борса). Предложено е също така цялата печалба за 2023 г. в размер на 1,95 млн. лв. да бъде разпределена като брутен дивидент от 0,296 лв. на акция. На 11 юли 2023 г. беше разпределен брутен дивидент от 1,04 лв. на акция, на 8 август 2022 г. - от 0,4826 лв., и на 22 октомври 2021 г. - от 0,55 лв. Така предложеният дивидент за 2023 г. ще е най-ниският за последните 4 години. За последната една година акциите на борсовия оператор поскъпват с 57% до 14,4 лв. за брой и 95 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 1,04 лв. на акция, с което поскъпването става по-голямо.
Източник: econ.bg (04.06.2024)

Депутатите удължиха компенсациите на бизнеса за високите цени на тока до края на 2024 г., намалиха и прага на 180 лв. на мегатавчас Народното събрание одобри удължаване на програмата за компенсиране на бизнеса за високите цени на тока до края на годината, а прагът бе намален от 200 на 180 лева на мегаватчас. Средствата ще бъдат осигурени от фонд "Сигурност на електроенергийната система", което би струвало около 230 млн. лева. Компенсацията ще е в размер на 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "Българска независима енергийна борса" ЕАД, за съответния месец и базова цена в размер на 180 лв. за мегаватчас за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Програмата е за целите на компенсиране на част от разходите за електрическа енергия на небитовите крайни клиенти в страната, с изключение на крайните небитови клиенти, за които вече се прилага Програма за компенсиране, одобрена от Министерският съвет с решение от 23.04.2024 г. и последвалото изменение от 4 юли 2024 г. През месец юли 2024 г. на пазарния сегмент "ден напред" са постигнати рекордно високи цени на електроенергията за 19 юли 2024 г. цена в размер на 1705.72 лв. за 20 юли 2024 г. в размер на 1032.44 лв. , за 22 юли 2024 г. в размер на 1662.46 лв. Средната цена на електроенергията в България е третата най-висока в Европейския съюз, след тази в Унгария и Румъния, като дори превишава нивата на цените на традиционно скъпите пазари на електроенергия в Италия и Гърция. Очакванията за месеците напред са, че тези ценови нива ще се запазят.
Източник: actualno.com (29.07.2024)

Начислен дивидент от БНЕБ извежда БФБ на печалба за полугодието Начислен дивидент от енергийната борса извежда Българската фондова борса (БФБ) на печалба за полугодието. Без дивидента в размер на малко над 3,4 млн. лева БФБ щеше да отчете над 300 хил. лева загуба на индивидуална база към края на юни 2024 г., показват изчисленията. Благодарение на дивидента борсата отчита почти 3,1 млн. лева печалба. Дружеството увеличава приходите от дейността за периода януари-юни 2024 г. с над 18% до малко под 2 млн. лева в сравнение с над 1,6 млн. лева за януари-юни 2023 г. Разходите на дружеството за отчетния период възлизат на над 2,3 млн. лева – с 8% повече в сравнение с над 2,1 млн. лева за същия период на предходната година.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2024)

Консолидираната печалба на БФБ за полугодието расте с 54% до 8 млн. лв. „Българска фондова борса“ АД (БФБ) отчита едно много добро полугодие, като консолидираната печалба нараства с 54% на годишна база до 8 млн. лв. за периода януари-юни 2024 г. спрямо 5,2 млн. лв. година по-рано. Увеличението е с 2,78 млн. лв. в абсолютен размер. Неконсолидираният резултат би бил загуба от 335 хил. лв., ако не беше приходът от дивиденти за 3,4 млн. лв. от електроенергийната борса БНЕБ ЕАД. Именно приходите на енергийната борса доминират със 7,43 млн. лв. за полугодието (ръст с 10% на годишна база, или 684 хил. лв.) спрямо 745 хил. лв. от такси за регистрация на дружества на БФБ (повишение със 74 хил. лв.), 499 хил. лв. от разпространение на информация за БФБ (повишение с 14 хил. лв.) и 538 хил. лв. от такси за търговия (ръст със 130 хил. лв.). Големият ръст обаче е в приходите от лихви, които се увеличават двойно - с 3 млн. лв. до 6,14 млн. лв. за полугодието на тази година. Логиката е, че търговците на електроенергия оставят големи суми в БНЕБ ЕАД и лихвите върху тези суми са значителни, почти колкото таксите за търговия с електронергия. На 23 август 2024 г. „Българска фондова борса“ АД сключва договор за цесия, с който прехвърля договор за цесия от 24 октомври 2014 г. на вземането от „Корпоративна търговска банка” АД. Към датата на изготвяне на консолидирания отчет (края на август) цената по договора в размер на 599 602 лв. е получена.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2024)

НЕК е завела арбитражно дело срещу енергийната борса за близо 6,3 млн. лева „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) е завела арбитражно дело срещу Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Предмет на делото е технически инцидент в търговската система на сегмент „Ден напред” от страна на доставчика на търговската платформа по време на тръжната сесия, организирана от борсовия оператор на 5 януари 2022 г. с ден на доставка 6 януари 2022 г. Съдебният иск е за близо 6,3 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2024)

България в топ 3 по най-скъп ток в ЕС В края на миналата седмица цената на електроенергията в България е била върхова в сравнение с целия Европейски съюз, показват данните от платформата Euenergy. На 6 септември само в България, Румъния, Гърция и Италия цената за 1 MWh е била над 133 евро. Негативната класация води Гърция, където е регистрирана цена от 135,69 евро/MWh, следват България и Румъния, където цената е била от 133,48 евро за MWh и Италия - 133,22 евро за MWh. Българската енергийна борса в рамките на търговията в сегмент “пазар ден напред” затвори при средна цена за базова енергия от 310,17 лева/MWh (158,58 евро за MWh) с ден за доставка 9 септември 2024 година, което е ново увеличение на тока за небитовите потребители. От Фонд “Сигурност на Електроенергийната система” предупредиха, че предвидените с решение на Министерския съвет 245 млн. лева за компенсация на небитовите потребители за цени на тока над 180 лева/MWh може да се окажат крайно недостатъчни. Мярката е в помощ на предприятията и действа до края на годината, но все още средствата не са дадени, тъй като се очаква разрешение на Европейската комисия. Програмата обхваща периода от 1 юли до 31 декември при компенсация за един 1 MWh в размер на 100 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена на базов товар на сегмента “Ден напред” на Българската енергийна борса и базовата цена от 180 лева/MWh. През септември обаче средната борсова цена на базова електроенергия вероятно ще бъде с до 30 на сто по-висока от заложената в прогнозните разчети на Фонд “Сигурност на Електроенергийната система” и ще се движи около 223,43 лева/MWh (114,24 евро/MWh). В същото време Фондът компенсира по други програми и религиозни храмове за цената на тока, както и търговци, които са нагнетили газ в “Чирен” през 2022 година, когато цената на газа на моменти бе десетократно по-висока отколкото е в момента - 339 евро/MWh през август 2022 година при 36 евро/MWh за 6 септември 2024 година. За компенсации на предприятията ще са необходими поне още 250 млн. лева, защото прогнозите от юни за цената на тока са се оказали двойно по-ниски и цената на електроенергията в момента бележи драстични разлики с предварителните разчети. Ако в програмата за компенсации се включат и операторите, то тогава ще са необходими нови изчисления за разходите. Фондът набира средствата си главно от вноски в размер на 5 на сто от приходите на производителите на електрическа енергия от продадената електрическа енергия без ДДС и вноски в размер на 5 на сто от приходите на търговците за внесената и продадена на пазара в страната електрическа енергия без ДДС, както и от приходите, получени от търговете за продажба на квотите за въглеродните емисии.
Източник: Труд (10.09.2024)

НЕК иска да сложи общо 280 MWh батерии на няколко ВЕЦ-а Национална електрическа компания (НЕК) провежда пазарна консултация за инсталиране на системи за съхранение на енергия в няколко водноелектрически централи (ВЕЦ). Амбициите на дружеството са да оборудва четири ВЕЦ-а със системи за съхранение на електроенергия с общ капацитет за съхранение близо 280 MWh. На ВЕЦ „Алеко“ и ВЕЦ „Студен кладенец“ се планува батерия (за всеки) с капацитет 101.52 MWh и номинална мощност 30 MW. За ВЕЦ „Девин“ се предвижда батерията да е с капацитет 56 MWh и номинална мощност 25 MW. При ВЕЦ „Тополница“ идеята е системата да е с общ капацитет 20 MWh и номинална мощност 10 MW. През септември НЕК вече започна пилотен проект за поставяне на батерия при ВЕЦ „Въча 1“ като пусна обществена поръчка за изграждане на инфраструктурата и доставката на системата на стойност 6.8 млн. лв. Тя вече е приключила като предизвика голям интерес - 11 участника са подали заявление и в момента тече оценка на кандидатурите. Това са „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ), „Коем Груп“, „Соларити БГ“, „Електрисити“, „АТП-Атомтоплопроект“, „Телелинк Инфра Сървисис“, „Бриабилд-Солар“, „Ер Енд Джи Проджектс“, обединение „Джи Би ЕС - Ай Пи Ес“ („ГБС Енерджи Сълюшънс“, „Солар Джи“, „Интернешънъл Пауър Съплай“), „Мега Ел“, „Ен Ер Джи Софт“. Идеята за батериите е да работят изцяло на пазарен принцип – зареждане на батериите в часовете с ниски цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и съответно разреждане в часовете с високи.
Източник: economic.bg (08.11.2024)

БНЕБ увеличава капитала със собствени средства до над 5,3 млн. лв. Капиталът на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, дъщерно дружество на „Българска фондова борса“ ЕАД, е увеличен със собствени средства от 2 176 640 лв. на 5 387 640 лв. Увеличението възлиза на 3 211 000 лв, като капиталът е разпределен в 538 764 обикновени поименни безналични акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 10 лв. За първото полугодие. Увеличението е с 2,78 млн. лв. в абсолютен размер дружеството е реализирало приходите в размер на 7,43 млн. лв., което е ръст от 10% на годишна база. Големият ръст се дължи от лихви, които се увеличават двойно - с 3 млн. лв. до 6,14 млн. лв. за полугодието. Търговците на електроенергия оставят големи суми в БНЕБ и лихвите върху тези суми са значителни, почти колкото таксите за търговия с електроенергия.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2024)

КЕВР глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от REMIT Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). На "ТЕЦ-Бобов дол" АД за наложени глоби за 80 хил. лв. за осем случая на нарушение регламента. Дружеството не е оповестило за осем случая на непланирана недостъпност на съоръженията си за производство на електроенергия в периода януари-март 2024 г. На "ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3" АД е наложена глоба в размер на 10 хил. лв., защото не е оповестила за спирането на производствените си мощности на 20 февруари тази година, след като изтече договорът ? с Националната електрическа компания (НЕК) за закупуване на електроенергия за регулирания пазар. Дружеството "Ей И Ес - 3С Марица Изток I" ЕООД е санкционирано с 20 хил. лв. за непубликуване на информация да спирането на производствена дейност на 18 юли 2024 г. "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е санкционирано със 7 хил. лв. защото е посочило в Централизирания европейски регистър на участниците на пазара лицензирана платформа за публикуване на вътрешна информация по реда на чл. 4 от REMIT, въпреки сключено споразумение за ползване на платформата на Българската независима енергийна борса.
Източник: News.bg (04.12.2024)

Енергийната борса купи бившата централа на ОББ за 6 млн. евро Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е спечелила търга за продажба на бившата централа на ОББ, която се намира на малката ул. "Света София" в идеалния център на столицата. Постигнатата цена е 6 млн. евро при начална от 4 млн. евро. Съветът на директорите на Българската фондова борса е одобрило решението за покупка. БФБ е едноличен собственик на енергийната борса, като краен принципал в тях е Министерството на финансите, което държи малко над 50% от капитала, а останалите акции са в други инвеститори - банки, институционални и индивидуални инвеститори. Сградата е с 2870 кв. м разгъната застроена площ. БНЕБ в момента е под наем в офис на бул. "Васил Левски" 138. В нея работят 27 служители. Компанията майка пък е в собствен офис на ул. "Три уши". Сградата обаче е голяма и логично може да се предположи, че целта е като крайно в нея да се настанят и двете борси. Това би оптимизирало разходите за наем, а и потенциално може да доведе до синергии от обединяването на персонала под един покрив. БНЕБ разполага със собствени средства - паричните наличности към края на 2023 г. са били над 30 млн. лв., а отделно компанията притежава и ценни книжа за над 10 млн. лв. Покрай енергийния бум и цените на тока БНЕБ е доста печелившо дружество - само за миналата година нетната печалба е 13.6 млн. лв., като половината от тях отидоха под формата на дивидент в БФБ. Това е и една от основните причини за ръста в цените на акциите на фондовата борса - с 44% през последните 12 месеца до капитализация от 100 млн. лв. БНЕБ беше създадена през 2014 г. като част от Българския енергиен холдинг, а от 2018 г. стана част от БФБ в сделка за 5.2 млн. лв., които бяха осигурени след продажба на държавни облигации, собственост на фондовата борса. След придобиването на ОББ от белгийската група KBC и обединяването ? със СИБанк тя се премести в новата си централа в "Милениум център" на бул. "Витоша". През октомври 2024 г. банката обяви търг за офис-сграда на ул. "Света София" с начална цена 4 млн. евро.
Източник: Капитал (10.12.2024)

Дивиденти увеличават печалбата на БФБ до над 6,6 млн. лв. в края на 2024 г. Дивидентите от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) подкрепят финансовия резултат на Българската фондова борса (БФБ) към края на 2024 г. БФБ отчита ръст на приходите от собствената си дейност, но без дивидента, при така отчетените разходи щеше да реализира загуба около 150 хил. лева. Операторът отчита печалба в размер на над 6,6 млн. лева към края на декември 2024 г. при 1,9 млн. лева към края на декември 2023 г., което представлява увеличение повече от три пъти на годишна база. Общите приходи на борсата са за близо 11,8 млн. лева в сравнение с 6,6 млн. лева година по-рано, или с над 78% повече на годишна база. От тях близо 60% се формират от дивиденти – над 6,8 млн. лева към края на миналата година при 2,8 млн. лева към края на предходната. Останалите почти 4,9 млн. лева са приходи от дейността при 3,7 млн. лева година по-рано, или с 32% повече на годишна база. От тях приходите за регистрация и поддържане на емисии нарастват с почти 10% на годишна база до близо 1,4 млн. лева от 1,2 млн. лева. Приходите от лихви са за 80 хил. лева при 72 хил. лева година по-рано. Разходите на БФБ към края на 2024 г. са за малко над 5 млн. лева в сравнение с почти 4,7 млн. лева към края на 2023 г., или се увеличават с почти 8% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2025)

Диан Боев е избран за изпълнителен директор на Българската независима енергийна борса Съветът на директорите на Българската фондова борса (БФБ), в качеството си на едноличен собственик на капитала на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ), е взел решение за промяна в състава на Съвета на директорите на БНЕБ. Досегашният изпълнителен доректор на дружеството Константин Константинов е освободен като член на Съвета на директорите на енергийната борса и неговото място заема Диан Боев, с мандат до провеждане на процедура за избор на член на Съвета на директорите на БНЕБ съгласно изискванията на Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписването в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: News.bg (12.02.2025)

БФБ отчете 39% ръст на консолидираната годишна печалба до 17 млн. лв. „Българска фондова борса“ АД (БФБ) отчита ръст на консолидираната печалба с 39% на годишна база до 17 млн. лв. за 2024 г., спрямо 12,5 млн. лв. за 2023 г. Печалбата се увеличава с 4,9 млн. лв., приходите от лихви – с 5,8 млн. лв. до 14,3 млн. лв., а приходите от услуги – с 1,4 млн. лв. до 19,1 млн. лв. Повишението на разходите е с 2 млн. лв., като тези за възнаграждения и осигуровки нарастват с 12%, или 513 хил. лв., до 4,7 млн. лв. Разходите за външни услуги са нагоре с 1,03 млн. лв. до 7,1 млн. лв. Приходите от лихви са на база паричните средства (98 млн. лв. в края на 2024 г.) от клиенти на търговци с електрическа енергия в „Българската независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), което е 100% собственост на БФБ. През годината БНЕБ си купи нова офис сграда на ул. "Света София" в София за 12 млн. лв. В неконсолдирания отчет на БФБ за 2024 г. има печалба от 6,63 млн. лв., на база дивиденти от БНЕБ за 6,82 млн. лв. БФБ е с малко над 50% държавно участие и според постановление трябва да разпределя 50% от печалбата си като дивидент. Това прави по 0,5 лв. печалба за всяка от общо 13,2 млн. акции, или дивидент от около 0,25 лв. на акция. БФБ е оператор на пазара на акции и облигации у нас, а дъщерното БНЕБ – на електрическата енергия.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2025)

ВиК холдингът е похарчил половин милиард лева От предоставения от държавата първоначален капитал от 1 млрд. лв., къв средата на февруари 2025 г. ВиК холдинга от разполага по сметките си 448.8 млн. лв. "Български ВиК холдинг" е дружество, което беше създадено в началото на 2020 г., като участва като акционер в 27 ВиК дружества, като в повечето е изцяло собственик на капитала. "Български ВиК холдинг" е отпуснал общо 108 заема с общ договорен размер до 762 млн. лв. на Вик операторите. Общо 50 от заевите са "за погасяване от ВиК операторите на текущи и просрочени задължения към основни доставчици в общ размер на 124 млн. лева". Други 56 заема са за осъществяване на водни проекти, включително и по европейските програми. Общият размер на заемите за инфраструктура е 575.6 млн. лв. Два заема са предоставени на "ВиК енерджи груп". Това дружество беше създадено за извършване на търговия с електрическа енергия на Българска независима енергийна борса само и единствено за нуждите на дъщерните на "БВиК холдинг" водоснабдителни дружества. Увеличен е основният капитал на 12 дъщерни дружества със 170 млн. лв., както и е внесен уставен капитал при учредяването на "ВиК енерджи груп" в размер на 1 млн. лв.
Източник: Капитал (11.03.2025)

С близо 46% по-скъп е токът за бизнеса на годишна база В пазарния сегмент "Ден напред" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 2 306 921,9 мегаватчаса (МВтч), което e с 3,7% по-малко спрямо предишния и с 5,8 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват месечните данни за април на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Средната месечна цена за базов товар е 166,15 лв. и е с 18,6%а по-ниска спрямо предишния и с 45,9 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Трите най-активни участника на пазар "Ден напред" през месеца по нетни търгувани количества са Националната електрическа компания, "Електрохолд Продажби" и "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп". На пазар "В рамките на деня" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 402 052,2 МВтч. Количеството е с 2 процента пoвече спрямо предишния и с 56,4 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Месечната среднопретеглена цена е 148,25 лв. и е с 25 процента по-ниска спрямо предишния и с 28,5 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Националната електрическа компания, "Електрохолд Трейд" и "АЕЦ Козлодуй" са най-активните участници на пазар "В рамките на деня" през април, сочат данните на БНЕБ.
Източник: Дума (09.05.2025)

БФБ утроява дивидента на акция до 0,45 лв. Съветът на директорите на Българската фондова борса (БФБ) предлага брутен дивидент от 0,45 лв. на акция за 2024 г., според поканата за провеждане на редовното годишно общо събрание на акционерите, насрочено на 26 юни 2025 г. Дивидентът е с 204% по-голям от разпределените през миналата година 0,296 лв. на акция, но тогава акциите бяха двойно по-малко, затова тогава са разпределени реално 0,148 лв. на сегашна акция. През 2024 г. беше разпределен дивидент в акции, като за всяка стара се даваше една нова, но това всъщност представлява двойно увеличение на броя акции и единственият практичен ефект е, че тази сума от 6,58 млн. лв. няма да може да бъде разпределяна като дивидент, защото влезе в основния капитал. Сега предложеният дивидент е с около 14% под разпределените през 2023 г. по 1,04 лв. на тогавашна акция (респективно по 0,57 лв. на сегашна). За дивидент се предлагат 90% от печалбата за 2024 г., а останалите 10% отиват във фонд "Резервен". С приемането на държавния бюджет за 2025 г. стана ясно, че принципалът ще иска цялата печалба на държавните дружества. В БФБ дял от 50,05% има Министерството на финансите. Общата сума за дивидент е 5,97 млн. лв., от които половината ще влязат в държавния бюджет. Основният актив на БФБ е „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, което търгува електрическата енергия у нас, реализира печалба и изплаща голям дивидент на БФБ. Този дивидент формира цялата печалба на борсовия оператор, защото той не успява да излезе на печалба от търговия с ценни книжа. Акциите на БФБ поскъпват със 17% в последните 12 месеца до 8,6 лв. за акция и 113 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,148 лв., което прави повишението по-голямо.
Източник: Инвестор.БГ (24.05.2025)

БФБ отчете 60% ръст на консолидираната печалба до 6,15 млн. лв. за тримесечието „Българска фондова борса“ АД (БФБ) отбелязва 60% ръст на годишна база на консолидираната печалба до 6,15 млн. лв. за периода януари-март 2025 г. Ръстът на консолидираната печалба на БФБ се дължи изцяло на дъщерното дружество „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Преди години БФБ придоби БНЕБ от държавата, защото европейските правила налагаха държавата да не притежава пряко борсата за електроенергия. Тъй като БФБ е 50,05% собственост на държавата, борсата за електроенергия все още е държавна, но не толкова директно. Приходите от продажби нарастват с около 0,6 млн. лв. от 4,65 млн. лв. през първото тримесечие на миналата година до 5,24 млн. лв. за януари-март 2025 г. От тях малко под 1 млн. лв. са приходи на БФБ от търговия с ценни книжа (и дейности около това, като например продажба на информация, членски внос и други). Приходите на БНЕБ за първото тримесечие явно са 4,25 млн. лв., като ръстът на приходите от продажби с 0,6 млн. лв. е формиран от това дъщерно дружество, защото другите дъщерни дружества на БФБ имат малка дейност. Приходите от лихви се повишават силно с 2,4 млн. лв. до 5,2 млн. лв. за януари-март 2025 г. Тъй като при търговията с електроенергия в БНЕБ се депозират големи гаранционни суми, върху тези суми БНЕБ взема големи лихви и генерира повече приходи от лихви, отколкото от такси за търговия с електроенергия. Това е ефект от последните години, когато лихвените нива в Европа и САЩ тръгнаха нагоре.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2025)

Енергийната борса е продала всичките си обратно изкупени акции на БФБ Дъщерното дружество на Българската фондова борса (БФБ) - „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), е продало всичките си обратно изкупени акции на БФБ. В резултат на това „Българска независима енергийна борса“ ЕАД вече не притежава акции от капитала на „Българска фондова борса“ АД“. Акциите са общо 244 438 броя, като представляват 1,86% от капитала на БФБ. Продажбата на акциите е осъществена чрез 42 сделки на БФБ. Цените са в диапазона 8,9-9,25 лева. В последната година акциите на БФБ поскъпват с близо 28%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 123,1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (21.08.2025)

БФБ отчете 6% ръст на консолидираната печалба за полугодието до 8,5 млн. лв. "Българска фондова борса" АД отчита 6% ръст на консолидираната печалба на годишна база до 8,45 млн. лв. за първото полугодие на 2025 г. Приходите от дейността, основно от услуги (10,2 млн. лв.) и от лихви (8,26 млн. лв.), нарастват с 20%, или с 3 млн. лв., до 18,5 млн. лв. Приходите от услуги се увеличават с 1 млн. лв., а тези от лихви – с 2 млн. лв. Разходите за дейността се увеличават с 40%, или с 2,6 млн. лв., до 9,13 млн. лв. за януари-юни 2025 г. Увеличават се предимно разходите в раздел "Други" – с 1,5 млн. лв. до 1,75 млн. лв. Това са главно разходи по съдебни решения за 1,58 млн. лв. Основен актив на БФБ е "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), което търгува с електроенергията в България. От големите парични наличности по сметки на БНЕБ идват и големите приходи от лихви. От БНЕБ идват и около 8,2 млн. лв. от приходите от услуги (увеличение с 0,8 млн. лв.), докато от основната дейност на БФБ по търговия с ценни книжа приходите са около 2 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2025)

"Ей И Ес България" стана втори маркет мейкър на пазара "Гаранции за произход" на БНЕБ Българска независима енергийна борса (БНЕБ – IBEX) сключи споразумение с "Ей И Ес – България" (AES България) за присъединяването на компанията като втори маркет мейкър на пазара "Гаранции за произход". Новият маркет мейкър ще осигурява по-голяма ликвидност, като целта е увеличаване на търговията с гаранции на организирания пазар и постигане на предвидимост за участниците. Вятърният парк "Свети Никола" (AES България) предлага на борсата гаранциите за произход за цялото си производство, което исторически е около 330 хиляди мегаватчаса годишно и 152 520 мегаватчаса през първото полугодие на 2025 г. Преди около месец и Националната електрическа компания (НЕК) стана активен участник на сегмента „Гаранции за произход“. От август 880 000 гаранции, собственост на НЕК, се предлагат чрез платформата на IBEX. Българска независима енергийна борса, дъщерна компания на Българска фондова борса, е лицензирана през 2014 г. да организира борсов пазар на електрическа енергия в България.
Източник: БТА (16.09.2025)