КЗК образува открито производство срещу Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" по жалба на фирма. Жалбата е внесена от "Атоменергоремонт" АД по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в частта му за сроковете за подаване на оферти за участие в процедури. Тя е срещу решение за изработка и доставка на метални варели.
Източник: БТА (29.01.2025)

Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

Новото хранилище за радиоактивни отпадъци получава 17 млн. лв. за завършването си Българското правителство реши да отпусне допълнително 17 млн. лв. на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" за завършването на първата фаза от изграждането на национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци край АЕЦ "Козлодуй". Съорйжението трябва да приеме старите отпадъци от площадката край Нови хан и новите отпадъци от работата на ядрената ни централа. Строежът на първата фаза трябваше да приключи до края на 2023 г., след което да се извърши лицензирането му от Агенцията за ядрено регулиране и да се въведе в експлоатация. Когато заработи площадката тя трябва да започне да приема ниско радиоактивните отпадъци, които досега са се съхранявали в хранилището "Нови хан" край София в продължение на 60 години. Преместването на старите отпадъци в новото хранилище ще поеме едва процент от обема му, тъй като част от тях ще бъдат силно редуцирани в съоръжението за плазмено изгаряне на някои видове слабо радиоактивни отпадъци. Т. нар. Плазмотрон бе въведен в експлоатация в края на 2018 г. и с него може да се намали от два до 80 пъти обемът на различните видове отпадъци. Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е задължение на България по силата на Директива 2011/70/ЕВРАТОМ за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.
Източник: Медия Пул (12.05.2025)

860 млн. евро струва досега извеждането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" За периода 2003 - 2024 година за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" (от І до ІV) са похарчени 860 млн. евро. Средствата са национални - по Фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО) и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", както и европейско финансиране по Международен фонд "Козлодуй" (МФК). До 2032 година по разчет ще бъдат порачени още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, или общо 423 млн. евро, сочат разчетите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). В двата национални фонда има малко над 3 млрд. лева към края на 2024 година. Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от тази дейност в момента се съхраняват в хранилища на територията на централата. Те обаче ще бъдат "погребани" в Националното хранилище за редиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка "Радиана", чието строителство приключи през юли 2024 година. Изграждането на това хранилище започна преди почти 20 години и коства общо 75,9 млн. евро, дошли почти изцяло от международни фондове. В момента работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодий" напредва, като се демонтират парогенераторите (общо 24) и тече работата по т.нар. "освобождаване от регулаторен контрол", тоест преценка каква част е годна да бъде предадена за скрап. От една страна това намалява количествата отпадъци, които ще бъдат депонирани в НХРАО, а от друга - носи приходи за ДП РАО. Черните метали се продават основно на "Стомана Перник", а алуминият и други метали, представляващи интерес - отиват към западни компании. Допълнително в България, единствено в Европейския съюз, се прилага и плазмено изгаряне, което намалява отпадъците 70 пъти. Около 90% от отпадъците от производството на електроенергия от ядрените централи са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в "Радиана" и ще бъдат под надзор за 300 години, след което радиоактивността им ще бъде спаднала и ще бъде отнент статутът им на такива, а мястото ще бъде освободено от надзора на контролните органи. Отпадъците ще бъдат слагани в стоманобетонни контейнери (общо 6335 в първата фаза) и подредени в 22 клетки. Когато клетките се запълнят, те ще бъдат погребани под земята на площадката, която е в близост до АЕЦ "Козлодуй". ДП РАО само произвежда тези контейери, което намалява разходите.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)