България продава на части оборудването на малките блокове в "Козлодуй" Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" разпродава части от оборудването на машинната зала на първите четири блока от АЕЦ "Козлодуй" и очаква да спечели около 15 млн. лв., съобщи пред БНР изпълнителният директор на компанията Дилян Петров. Унгарската атомна централа вече е купила дизеловите двигатели и има интерес и към още покупки, информира той. До момента за дейностите, свързани със спирането на четирите блока, са похарчени около 200 млн. евро, но предстоят още разходи - около 100 млн. евро за нарязването на облъчения метал на реакторите, 22 млн. евро за цех за разглобяване на оборудването, около 30 млн. евро за т. нар. плазмотрон - съоръжение за изгаряне на замърсените материали. Други около 65 млн. евро ще са нужни за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци, в които те ще останат заровени 300 години. Изпълнителят на хранилището вече е избран, но не е подписан договор заради забаявне на процедурите по ОВОС. Очаква се хранилището да заработи през 2021 г. Едва тогава България ще е готова да строи евентуална нова мощност. "Ако не управляваме качествено, няма да ни разрешат нови мощности. Това е изискване вече – за да правиш Седми блок, трябва да имаш управление на отпадъците. Не е като едно време: "Хвърляй, пък после ще му мислим", коментира Петров.
Източник: 24 часа (21.06.2016)

Германо-български консорциум, в състав от немската „Нюкем Текнолъджи” (Nukem Technologies”) и четири български компании, ще изгражда първия етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО). Това стана ясно от подписания договор между Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и представители от консорциума. Сумата за строителството на първия етап от хранилището е в размер на близо 72 млн. евро. Проектът се финансира безвъзмездно от Международен фонд „Козлодуй”, а средствата по грантовото споразумение се администрират от Европейската банка за възстановяване и развитие, която, съвместно с представители на ЕК, извършва перманентен мониторинг за усвояването им и управлението на проекта. Съгласно подписаното споразумение ще бъдат финансирани строителството на първия модул за погребване на радиоактивни отпадъци, независимият строителен надзор и супервизия за изграждането на първия етап, както и ще бъдат разработени лицензионни документи за въвеждане в експлоатация и получаване на лицензия в съответствие с ядреното законодателство. Очаква се хранилището да влезе в експлоатация през 2021 г. Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обработени, обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Площадка „Радиана” се намира в 3-километровата контролирана зона на АЕЦ „Козлодуй“. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни конструкции, разделени от вътрешни преградни стени на камери. Планирано е хранилището постепенно да се запълва в следващите 60 години.
Източник: Монитор (08.07.2016)

Общо около 1.1 млрд. евро ще струва извеждането от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодуй". Процедурата по спирането на реакторите започна през 2003 г. и от тогава вървят дейности по тяхното обезвреждане и разкомплектоване. В момента работят само двата хилядника - пети и шести блок на Първа атомна. Оценката за сумата, която ще е нужна до пълното разглобяване на блоковете и на реакторите, е на държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", което се занимава с извеждането им от експлоатация. Според анализ на Европейската сметна палата, който ще бъде представен на 20 септември, спирането на ядрени мощности в България, Литва и Словакия ще струва "няколко милиарда евро", съобщи investor.bg. Докладът на палатата ще проследи напредъка на държавите след 2011 г. Тогава одиторите констатираха, че има забавяне в извеждането от експлоатация на ректорите. Отделно от това бяха засечени преразходи по част от дейностите. В рамките на преговорите за присъединяване към ЕС България, Литва и Словакия се съгласиха да се откажат от част от старите си реактори, произведени в бившия Съветски съюз, и те бяха затворени. Целта според ЕК бе повишаване на ядрената безопасност на страните. Като компенсация за България бе създаден специален фонд - "Козлодуй", който финасира работата по извеждането на първи до четвърти реактор. Освен това средства от фонда отиват за ремонти, свързани с енергийната ефективност, за улично осветление, за преминаване на домакинствата към отопление с природен газ и др.
Източник: Сега (17.09.2016)

МЕ стартира промени в ръководствата на 3 енергийни компании Министерството на енергетиката стартира процедура за промени в ръководствата на компаниите „Ай Си Джи Би“ АД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, съобщиха от министерството. Освободен в качеството си на член на Съвета на директорите на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД ще бъде Асен Гагаузов. Освободен ще е и Петър Димитров от поста член на Управителния съвет на ДП „РАО“. Румен Овчаров ще бъде освободен от длъжността член на надзорния съвет от квотата на българската държава в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Промените ще влязат в сила след спазване на нормативноопределената процедура. /novinite.bg
Източник: Други (18.10.2016)

Правителството е решило да направи кадрови промени в ръководствата на три важни компании - "ЛУКойл Нефтохим" Бургас, "Ай Си Джи Би", която прави газовата връзка с Гърция, и ДП РАО ("Радиоактивни отпадъци"). Вчера Министерството на енергетиката (МЕ) съобщи, че ще бъдат сменени Румен Овчаров, Асен Гагаузов и Петър Димитров. Тримата са известни политици от БСП, бивши министри и депутати.Те бяха назначени в предприятията от кабинета "Орешарски" в края на 2013 г. Сега МЕ съобщава, че "стартира процедура" за освобождаването им. Мотиви не се посочват. Решението идва след серия упреци от Реформаторския блок към правителството, че държи на важни постове в икономиката политически назначения на БСП. Делян Добрев, депутат от ГЕРБ, свърза решението с новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу бивши директори на НЕК заради АЕЦ "Белене". "Доколкото разбрах, причината за освобождаването на Румен Овчаров и Петър Димитров от ръководствата на енергийните дружества е заради това, че те са били министри по времето, когато изпълнителни директори на НЕК са били двамата, подведени наскоро под отговорност от прокуратурата. А в третия случай с Асен Гагаузов причината е оптимизиране на работата", обясни Добрев. Обясненията на Добрев дойдоха паралелно с дебатите за създаване на поредна парламентарна комисия за "Белене". Румен Овчаров (министър на Жан Виденов, а после и на Тройната коалиция), бе пратен преди две години в Надзорния съвет на бургаския "Нефтохим" като представител на държавата, която държи "златната" акция там. Въпросната акция е важна, защото дава право да се блокират решения на акционерите, които не са изгодни за българската държава. За да бъде освободен Овчаров от надзора, трябва да има формално решение на акционерите - руския концерн "ЛУКойл" и т.н., но заради златната акция общото събрание е длъжно да приеме предложението на Министерството на енергетиката за смяната. Преди дни пък стана ясно, че руснаците искат да сменят шефа на бургаската рафинерия Сергей Андронов. "На мое място ще дойде нов човек и това се очаква да стане до няколко седмици", обяви Андронов, цитиран от БГНЕС. Асен Гагаузов, който бе строителен министър в кабинета "Станишев" и по чието време Брюксел спря парите на България за пътища, получи отговорно назначение преди две години в Съвета на директорите на "Ай Си Джи Би" - компанията за интерконектора с Гърция. За неговото отстраняване от борда също е необходимо решение на акционерите - Българския енергиен холдинг и гръцката ИГИ Посейдон, които държат по 50% от капитала на проектното дружество. Най-лесно ще бъде освободен Петър Димитров, който от октомври 2013 г. е един от директорите на ДП "Радиоактивни отпадъци". Това е държавно предприятие и за промяна в ръководството е необходим само подписът на принципала - в случая на енергийния министър Теменужка Петкова. НА ПРИЦЕЛ Делян Добрев намекна, че като бивши ресорни министри Румен Овчаров и Петър Димитров може да имат срещи с прокуратурата заради АЕЦ "Белене". Според него "прокуратурата е намерила доказателства и вече повдига обвинения за онзи период" - когато старото оборудване беше продадено обратно на Русия на силно занижена цена, а тогавашните директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян са сложили подписи под документ за поръчка на нови ядрени реактори, без да има одобрен договор за строителство на АЕЦ "Белене" с ясни параметри. Именно заради тези подписи през юни НЕК бе осъдена да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро за поръчаното оборуване. Междувременно Народното събрание реши вчера да създаде анкетна комисия за АЕЦ "Белене". Тя ще се ръководи от лидера на ПФ Валери Симеонов и ще има 3 месеца да провери всички данни, факти и решения по проекта от 2006 г. насам.
Източник: Сега (19.10.2016)

Гергана Младенова е сменила Асен Гагаузов като член на управителния съвет на проектната компания за газовата връзка между България и Гърция - "Ай Си Джи Би“ (ICGB), установи проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър. Младенова е съпруга на бившия външен министър в предишния кабинет на ГЕРБ - Николай Младенов, като двамата се венчаха през 2011-а и им кумува Бойко Борисов. Опозицията в лицето на БСП веднага заподозря управляващите, че назначават свои хора на ключови позиции броени дни преди да се разделят с властта. Но от свои източници "БАНКЕРЪ" научи, че в качеството си на съветник на Томислав Дончев - вицепремиера, отговарящ за европейските фондове, Младенова е била сред най-активните поддръжници на проекта за изграждане на газовата връзка с Гърция и е правила всичко възможно за осигуряване на необходимите средства от Брюксел. Всъщност това, че тя наследява Асен Гагаузов, поне за хората, които са вътре в нещата, изглежда повече от логично. Бившият председател на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев пък е заменил ексенергийния министър Петър Димитров в управителния съвет на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Цочев също не е случаен човек - той е завършил химическия факултет на Софийския университет със специалност "Радиохимия". Защитил е докторска дисертация през 1988-а, бил е на специализация в Австрия и има 25 години трудов стаж в АЕЦ "Козлодуй". От 2004 до 2013-а именно той ръководеше Агенцията за ядрено регулиране. По негово време се разгоря скандал за качеството на използваното в централата ядрено гориво. Двама дългогодишни ядрени специалисти твърдяха, че в първата атомна има корупционна схема, която може да се окаже опасна за сигурността на реакторите. Според тях вместо свежо гориво за работата им се е използвало рециклирано. Тези твърдения обаче така и не бяха доказани. Поне на този етап все още не е ясно кой ще смени Румен Овчаров като представител на държавата в надзорния съвет на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". След като му бе повдигнато обвинение от прокуратурата за безстопанственост заради сделката за "Белене", през тази седмица Комисията за незаконно придобито имущество оповести, че ще разследва имотното състояние на семейството на червения енергетик. Съпругата на Румен Овчаров - Иванка, е едноличен собственик и управител на компанията "Проенерджи БГ" с предмет на дейност консултантски услуги, проектиране и инженеринг в областта на конвенционалната и ядрената енергетика. Междувременно депутатите Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов внесоха в парламента питане до министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова какви заплати и допълнително материално стимулиране са получавали Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов, докато са били на служба в съответните държавни фирми. От писмения отговор на Петкова става ясно, че заплатата на Овчаров не се плаща от държавата, а е предмет на взаимоотношения между него и "Лукойл Нефтохим", възнаграждението на Гагаузов се е определяло от общото събрание на "Ай Си Джи Би", а пък Петър Димитров е получавал регламентирано по пет минимални работни заплати месечно.
Източник: Банкеръ (02.12.2016)