Хранилище за отпадъци до “Козлодуй” Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (ХНРАО) ще бъде изградено непосредствено до АЕЦ "Козлодуй", реши Министерски съвет. Правителството отне от земеделското министерство 440 декара земя в землището на с. Хърлец и ги предаде безвъзмездно на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", което е изпълнител на проекта. Първият етап от обекта трябва да бъде готов през 2015 г., а в него ще се погребват ниско и средно радиоактивни отпадъци. То ще се намира в близост до спрените блокове III и IV на АЕЦ "Козлодуй", част от оборудването на които ще се погребва там.
Източник: Стандарт (04.07.2013)

ВАС окончателно спря проекта за ядрено хранилище край Козлодуй Върховният административен съд (ВАС) окончателно е отхвърлил оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци и така връща проекта за преразглеждане, става ясно от решението на съда от вторник. Петчленният магистратски състав отменя решението на Министерството на околната среда и водите от 2011 г., с което е съгласуван проектът. Така съдиите потвърждават решението на тричленния състав от май тази година по делото срещу одобрението на екоминистъра, което бе заведено от движение "Екогласност". Според решението на съдиите пропуск на екоминистерството е липсата на широко обществено обсъждане на проекта и избраната площадка – "Радиана", в землището на с. Хърлец край Козлодуй. Те са дискутирани с обществеността само в селото и в Козлодуй. "Очакваното въздействие върху околната среда от функционирането на повърхностно хранилище с погребани кратко живеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци по никакъв начин не може да бъде ограничено на територията на една община", пишат съдиите. ВАС счита още, че докладът за екооценката не е доказал, че площадката отговаря на всички изисквания за безопасност, като е направено "необосновано заключение, че не се очаква кумулативно радиационно въздействие върху околната среда" при експлоатация на съоръжението. Освен това не са анализирани статистическите данни за община Козлодуй, които сочат значително по-висока от средната за страната смъртност заради болести на кръвообращението и на дихателната система. "Не е отчетен и големият обем на съхраняваните отпадъци, което усилва радиологичното въздействие", пише в решението. Тъй като в България липсва съоръжение за съхранение на високорадиоактивни отпадъци, отработеното ядрено гориво се изнасят за Русия. Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от дейността на АЕЦ "Козлодуй" се събират и съхраняват от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). Избраната площадка получи и зелена светлина от Агенцията за ядрено регулиране, а планът на ДП РАО предвиждаше съоръжението да бъде построено и да заработи до 2015 г. От предприятието обясниха за "Капитал Daily", че все още се запознават в детайли с решението на ВАС. Прави се и юридическа оценка на мотивите и по-обстойна позиция по казуса ще бъде представена в следващите няколко дни.
Източник: Капитал (28.11.2013)

Хранилището за радиоактивни отпадъци ще се забави Националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци, което по план трябваше да заработи през 2015 г., най-вероятно ще се забави, признаха от ядрения регулатор. Причината е, че миналия месец петчленен състав на Върховния административен съд отхвърли ОВОС-а на хранилището, което трябва да бъде изградено и управлявано от Държавно предприятие "Радиоакитвни отпадъци". Според ВАС предприятието не е доказало в доклада по ОВОС, че избраната площадка отговаря на всички изисквания за безопасност, като е направено "необосновано заключение, че не се очаква кумулативно радиационно въздействие върху околната среда". В съоръжението няма да се складира отработено гориво от АЕЦ. Без екооценката, която беше оспорена от граждански активисти, АЯР не може да одобри площадката и това блокира проекта.
Източник: Капитал (16.01.2014)

Осигурени са 22 млн. лв. за извеждане на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 22 млн. лв. по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за 2014 г. Средствата са предвидени в централния бюджет за финансово осигуряване на дейностите по извеждане от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД в изпълнение на задължението на страната ни за съфинансиране на проект по Международния фонд "Козлодуй". С решения на Министерския съвет от 2008 г. и от 2012 г. блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" са обявени за съоръжения, които подлежат на извеждане от експлоатация, и са предоставени безвъзмездно за стопанисване и управление на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Приетата концепция за непрекъснат демонтаж предвижда дейностите по извеждане от експлоатация до статус "кафяво поле" да завършат до 2030 г.
Източник: Vesti.bg (03.07.2014)

България ще получи още 25 милиона евро за спрените реактори на АЕЦ Още 25 милиона евро за демонтажа на спрените четири малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" ще получи държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Парите ще дойдат от Донорската Асамблея на фонд "Козлодуй", който преди дни е одобрил всички проекти за финансиране. Парите са предвидени за физическото отделяне на инфраструктурата на спрените от работа мощности на АЕЦ "Козлодуй". Пари ще има и за ремонт на 13 км път от Козлодуй до село Хърлец. Там се изгражда площадката "Радиана", на която ще се съхраняват слабо радиоактивните отпадъци от ядрената централа. Очаква се още в началото на следващата година да бъдат подписани грантовите договори с фонда, който се администрира от Европейската банка за възстановяване и развитие. На асамблеята е бил отчетен напредък по проектите, които се подпомагат от фонда. От дружеството "Радиоактивни отпадъци" пък са представили и защитили нови проекти, за които се надяват да получат финансиране през следващия 6-месечен период. Не се уточнява обаче точно за какво са били поискани парите, за които ще бъде взето решение през лятото на следващата година. По линия на фонда досега са сключени споразумения за безвъзмездна помощ за над 811 милиона евро. Фондът е създаден през 2001 г. за управление на безвъзмездната помощ, отпусната от ЕС за намаляване на последиците от предсрочното спиране на четири блока в АЕЦ "Козлодуй". Част от тези пари отиват за проекти за енергийна ефективност, саниране, газификация, улично осветление и др.
Източник: Сега (25.11.2014)

Одобриха екооценката на хранилището за радиоактивни отпадъци Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ е получило от Министерство на околната среда и водите одобрение на внесения Доклад за оценка на въздействието на околната среда (ДОВОС) на проекта за изграждане на Национално хранилище за ниско­ и средноактивни радиоактивни отпадъци. Това е повторна процедура по ОВОС на хранилището, след като предишната екооценка беше отменена от съда заради непълноти. В рамките на подновената процедура са проведени консултации по обхвата на оценката с повече от 90 заинтересовани страни. Проектът се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие чрез фонд „Козлодуй“. От Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ съобщиха, че в сегашната екооценка са включени допълнения, съобразени с актуалните изисквания на българското законодателство. Предоставената в Доклада за ОВОС информация е „пълна, без пропуски и слабости“ и докладът „е изготвен в съответствия с изискванията за съдържанието“, се казва в писмото на МОСВ. В хранилището на площадка „Радиана“ ще се съхраняват предварително обработени, обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове ниско­ и средноактивни радиоактивни отпадъци. То ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни вкопани модула, разделени от вътрешни преградни стени на камери. След запълване с опаковки тези камери се покриват със стоманобетонна плоча и се изолират от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой.
Източник: Монитор (20.02.2015)

Дилян Петров: Не очакваме съществени проблеми с процедурата по ОВОС за хранилището за радиоактивни отпадъци В последният вариант на доклада, одобрен от МОСВ и вече пуснат за процедура за обществено обсъждане, са отразени всички препоръки, дадени от Националния център по радиобиология и тези на съда – да се разгледа в повече общини в 30 –километровата зона Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ изпълнителният директор Дилян Петров на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“, което трябва да изгради национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на територията на АЕЦ „Козлодуй“: Не очакваме да има съществени проблеми с процедурата по ОВОС, защото сме опитали да покрием становищата на всички заинтересовани страни. Има обявена преселекция за избор на изпълнител и за надзор на строителството. Този процес трябва да започне, защото иначе има опасност да загубим средства, които се дават от Европейска банка. – 80 млн. евро. Хранилището е абсолютно безопасно за обществото и e проектирано от най-добрите водещи компании в сферата, каза Петров. Техническият проект е напълно одобрен. Технологията е съобразена с водещите постижения в ЕС. Подобни има във Франция и Испания. Това не са отпадъци от реакторите, а т работно облекло, инструменти, съпровождащи флуиди от процеса на производство на електроенергия – отпадъци, до които човек може да се допира и да стои известно време, преди да получи минималната доза радиация, разрешена от регулатора. В момента такива отпадъци се съхраняват в специализирани контейнери във временен склад. Контейнерите ще бъдат циментирани, а отпадъците – пренесени в новия център. Самото фактическо изграждане ще трае 2.5 години. Още 2 са необходими за вкарване на съоръжението в експоатация.
Източник: БНР (12.03.2015)

Режат на скрап малките блокове на „Козлодуй“ Съоръженията на първи и втори блок на АЕЦ „Козлодуй“ се режат за скрап. Експлоатационният срок на оборудването на първите два блока е изтекъл през 2010 г., а на трети и четвърти ще приключи през 2020 г. Дори да получим съгласието на ЕС днес, издаването на всички разрешителни за рестартиране ще отнеме поне три години. На практика не остава време за експлоатация. Машинната зала на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (от първи до четвърти) обаче може да се използва като склад за получаване и съхранение на оборудването за нова ядрена мощност. Това съобщи вчера в отговор за „Преса“ изпълнителният директор на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) Дилян Петров. Първите четири 440-мегаватови блока на централата бяха затворени предсрочно на две двойки през 2002 и 2006 г. под натиска на ЕС въпреки изпълнените програми за модернизация. Докато работеха, те произвеждаха най-евтиния ток в Европа. Себестойността му беше под един американски цент за киловатчас. ДП РАО отчете вчера успешно изпълнение на програмата за 2014 г. за демонтаж в машинната зала на спрените блокове в АЕЦ. В края на миналия месец за първи път екипите за демонтаж са влезли в контролната зона - реакторния цех на първи и втори блок. Ядреното гориво от двата реактора вече е извадено. Под наблюдението на Международната агенция за атомна енергия са скъсани пломби на реактора на втори блок и е свален неговият „калпак“. Специалисти в защитно облекло изваждаха вчера от корпуса на реактора 36-те високорадиоактивни екран-касети. Те не съдържат ядрено гориво.
Източник: Преса (13.03.2015)

Блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ отиват за скрап Започна рязането на малките ядрени блокове на АЕЦ „Козлодуй“, които отиват за скрап. След като бяха спрени преждевременно, сега започна и демонтирането на блоковете, което е поверено в ръцете на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“, съобщи бТВ. По правило животът на един ядрен блок, дори и затворен, продължава, докато той окончателно не бъде погребан, обясняват специалистите. До момента са свалени 12 000 тона оборудване и остават още 55 000, които ще бъдат погребани в изграждащото се в съседство хранилище за радиоактивни отпадъци. При демонтажа всеки детайл се сканира за радиация, а в контролираната зона на реакторите работата тепърва започва и тъй като там са източниците на най-високо лъчение, демонтажът ще става дистанционно, категорични са запознати. По думите им не всичко обаче е за боклука. 25-тонен блок от стоманобетон може да помага при бедствия, а изпразнената машинна зала пък би могла да приюти съоръжения на нови мощности в АЕЦ, надяват се в централата. Целият демонтаж на малките блокове ще струва малко над 1 млрд. евро.
Източник: Новинар (24.03.2015)

Брюксел ни похвали за демонтажа в АЕЦ "Козлодуй". Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" впечатли представителите на Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие с напредъка на дейностите по проекта за извеждане от експлоатация на спрените блокове в централата. На площадката при блок 1 се състоя планирано заседание на Мониторинговия комитет на Международен фонд "Козлодуй" по повод реализацията на дейностите, свързани с извеждането от експлоатация на спрените ядрени мощности на атомната централа. Участие в прегледа на проектите в "Козлодуй" взеха Саймън Мърфи и Жан-Филип Гьосе – представители на Европейската комисия, и Валентин Шайдер – представител на ЕБВР. "Впечатлен съм от всички, с които се срещнахме – хората, които работят по програмата за извеждане. Оценявам колко всеки от тях е силно ангажиран в своята работа и се стреми проектите да вървят напред, да се решават професионалните предизвикателства в хода на реализацията им", изтъкна Жан-Филип Гьосе след техническия обход.
Източник: Новинар (30.03.2015)

България продава на части оборудването на малките блокове в "Козлодуй" Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" разпродава части от оборудването на машинната зала на първите четири блока от АЕЦ "Козлодуй" и очаква да спечели около 15 млн. лв., съобщи пред БНР изпълнителният директор на компанията Дилян Петров. Унгарската атомна централа вече е купила дизеловите двигатели и има интерес и към още покупки, информира той. До момента за дейностите, свързани със спирането на четирите блока, са похарчени около 200 млн. евро, но предстоят още разходи - около 100 млн. евро за нарязването на облъчения метал на реакторите, 22 млн. евро за цех за разглобяване на оборудването, около 30 млн. евро за т. нар. плазмотрон - съоръжение за изгаряне на замърсените материали. Други около 65 млн. евро ще са нужни за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци, в които те ще останат заровени 300 години. Изпълнителят на хранилището вече е избран, но не е подписан договор заради забаявне на процедурите по ОВОС. Очаква се хранилището да заработи през 2021 г. Едва тогава България ще е готова да строи евентуална нова мощност. "Ако не управляваме качествено, няма да ни разрешат нови мощности. Това е изискване вече – за да правиш Седми блок, трябва да имаш управление на отпадъците. Не е като едно време: "Хвърляй, пък после ще му мислим", коментира Петров.
Източник: 24 часа (21.06.2016)

Германо-български консорциум, в състав от немската „Нюкем Текнолъджи” (Nukem Technologies”) и четири български компании, ще изгражда първия етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО). Това стана ясно от подписания договор между Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и представители от консорциума. Сумата за строителството на първия етап от хранилището е в размер на близо 72 млн. евро. Проектът се финансира безвъзмездно от Международен фонд „Козлодуй”, а средствата по грантовото споразумение се администрират от Европейската банка за възстановяване и развитие, която, съвместно с представители на ЕК, извършва перманентен мониторинг за усвояването им и управлението на проекта. Съгласно подписаното споразумение ще бъдат финансирани строителството на първия модул за погребване на радиоактивни отпадъци, независимият строителен надзор и супервизия за изграждането на първия етап, както и ще бъдат разработени лицензионни документи за въвеждане в експлоатация и получаване на лицензия в съответствие с ядреното законодателство. Очаква се хранилището да влезе в експлоатация през 2021 г. Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обработени, обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Площадка „Радиана” се намира в 3-километровата контролирана зона на АЕЦ „Козлодуй“. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни конструкции, разделени от вътрешни преградни стени на камери. Планирано е хранилището постепенно да се запълва в следващите 60 години.
Източник: Монитор (08.07.2016)

Общо около 1.1 млрд. евро ще струва извеждането от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодуй". Процедурата по спирането на реакторите започна през 2003 г. и от тогава вървят дейности по тяхното обезвреждане и разкомплектоване. В момента работят само двата хилядника - пети и шести блок на Първа атомна. Оценката за сумата, която ще е нужна до пълното разглобяване на блоковете и на реакторите, е на държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", което се занимава с извеждането им от експлоатация. Според анализ на Европейската сметна палата, който ще бъде представен на 20 септември, спирането на ядрени мощности в България, Литва и Словакия ще струва "няколко милиарда евро", съобщи investor.bg. Докладът на палатата ще проследи напредъка на държавите след 2011 г. Тогава одиторите констатираха, че има забавяне в извеждането от експлоатация на ректорите. Отделно от това бяха засечени преразходи по част от дейностите. В рамките на преговорите за присъединяване към ЕС България, Литва и Словакия се съгласиха да се откажат от част от старите си реактори, произведени в бившия Съветски съюз, и те бяха затворени. Целта според ЕК бе повишаване на ядрената безопасност на страните. Като компенсация за България бе създаден специален фонд - "Козлодуй", който финасира работата по извеждането на първи до четвърти реактор. Освен това средства от фонда отиват за ремонти, свързани с енергийната ефективност, за улично осветление, за преминаване на домакинствата към отопление с природен газ и др.
Източник: Сега (17.09.2016)

МЕ стартира промени в ръководствата на 3 енергийни компании Министерството на енергетиката стартира процедура за промени в ръководствата на компаниите „Ай Си Джи Би“ АД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, съобщиха от министерството. Освободен в качеството си на член на Съвета на директорите на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД ще бъде Асен Гагаузов. Освободен ще е и Петър Димитров от поста член на Управителния съвет на ДП „РАО“. Румен Овчаров ще бъде освободен от длъжността член на надзорния съвет от квотата на българската държава в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Промените ще влязат в сила след спазване на нормативноопределената процедура. /novinite.bg
Източник: Други (18.10.2016)

Правителството е решило да направи кадрови промени в ръководствата на три важни компании - "ЛУКойл Нефтохим" Бургас, "Ай Си Джи Би", която прави газовата връзка с Гърция, и ДП РАО ("Радиоактивни отпадъци"). Вчера Министерството на енергетиката (МЕ) съобщи, че ще бъдат сменени Румен Овчаров, Асен Гагаузов и Петър Димитров. Тримата са известни политици от БСП, бивши министри и депутати.Те бяха назначени в предприятията от кабинета "Орешарски" в края на 2013 г. Сега МЕ съобщава, че "стартира процедура" за освобождаването им. Мотиви не се посочват. Решението идва след серия упреци от Реформаторския блок към правителството, че държи на важни постове в икономиката политически назначения на БСП. Делян Добрев, депутат от ГЕРБ, свърза решението с новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу бивши директори на НЕК заради АЕЦ "Белене". "Доколкото разбрах, причината за освобождаването на Румен Овчаров и Петър Димитров от ръководствата на енергийните дружества е заради това, че те са били министри по времето, когато изпълнителни директори на НЕК са били двамата, подведени наскоро под отговорност от прокуратурата. А в третия случай с Асен Гагаузов причината е оптимизиране на работата", обясни Добрев. Обясненията на Добрев дойдоха паралелно с дебатите за създаване на поредна парламентарна комисия за "Белене". Румен Овчаров (министър на Жан Виденов, а после и на Тройната коалиция), бе пратен преди две години в Надзорния съвет на бургаския "Нефтохим" като представител на държавата, която държи "златната" акция там. Въпросната акция е важна, защото дава право да се блокират решения на акционерите, които не са изгодни за българската държава. За да бъде освободен Овчаров от надзора, трябва да има формално решение на акционерите - руския концерн "ЛУКойл" и т.н., но заради златната акция общото събрание е длъжно да приеме предложението на Министерството на енергетиката за смяната. Преди дни пък стана ясно, че руснаците искат да сменят шефа на бургаската рафинерия Сергей Андронов. "На мое място ще дойде нов човек и това се очаква да стане до няколко седмици", обяви Андронов, цитиран от БГНЕС. Асен Гагаузов, който бе строителен министър в кабинета "Станишев" и по чието време Брюксел спря парите на България за пътища, получи отговорно назначение преди две години в Съвета на директорите на "Ай Си Джи Би" - компанията за интерконектора с Гърция. За неговото отстраняване от борда също е необходимо решение на акционерите - Българския енергиен холдинг и гръцката ИГИ Посейдон, които държат по 50% от капитала на проектното дружество. Най-лесно ще бъде освободен Петър Димитров, който от октомври 2013 г. е един от директорите на ДП "Радиоактивни отпадъци". Това е държавно предприятие и за промяна в ръководството е необходим само подписът на принципала - в случая на енергийния министър Теменужка Петкова. НА ПРИЦЕЛ Делян Добрев намекна, че като бивши ресорни министри Румен Овчаров и Петър Димитров може да имат срещи с прокуратурата заради АЕЦ "Белене". Според него "прокуратурата е намерила доказателства и вече повдига обвинения за онзи период" - когато старото оборудване беше продадено обратно на Русия на силно занижена цена, а тогавашните директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян са сложили подписи под документ за поръчка на нови ядрени реактори, без да има одобрен договор за строителство на АЕЦ "Белене" с ясни параметри. Именно заради тези подписи през юни НЕК бе осъдена да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро за поръчаното оборуване. Междувременно Народното събрание реши вчера да създаде анкетна комисия за АЕЦ "Белене". Тя ще се ръководи от лидера на ПФ Валери Симеонов и ще има 3 месеца да провери всички данни, факти и решения по проекта от 2006 г. насам.
Източник: Сега (19.10.2016)

Гергана Младенова е сменила Асен Гагаузов като член на управителния съвет на проектната компания за газовата връзка между България и Гърция - "Ай Си Джи Би“ (ICGB), установи проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър. Младенова е съпруга на бившия външен министър в предишния кабинет на ГЕРБ - Николай Младенов, като двамата се венчаха през 2011-а и им кумува Бойко Борисов. Опозицията в лицето на БСП веднага заподозря управляващите, че назначават свои хора на ключови позиции броени дни преди да се разделят с властта. Но от свои източници "БАНКЕРЪ" научи, че в качеството си на съветник на Томислав Дончев - вицепремиера, отговарящ за европейските фондове, Младенова е била сред най-активните поддръжници на проекта за изграждане на газовата връзка с Гърция и е правила всичко възможно за осигуряване на необходимите средства от Брюксел. Всъщност това, че тя наследява Асен Гагаузов, поне за хората, които са вътре в нещата, изглежда повече от логично. Бившият председател на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев пък е заменил ексенергийния министър Петър Димитров в управителния съвет на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Цочев също не е случаен човек - той е завършил химическия факултет на Софийския университет със специалност "Радиохимия". Защитил е докторска дисертация през 1988-а, бил е на специализация в Австрия и има 25 години трудов стаж в АЕЦ "Козлодуй". От 2004 до 2013-а именно той ръководеше Агенцията за ядрено регулиране. По негово време се разгоря скандал за качеството на използваното в централата ядрено гориво. Двама дългогодишни ядрени специалисти твърдяха, че в първата атомна има корупционна схема, която може да се окаже опасна за сигурността на реакторите. Според тях вместо свежо гориво за работата им се е използвало рециклирано. Тези твърдения обаче така и не бяха доказани. Поне на този етап все още не е ясно кой ще смени Румен Овчаров като представител на държавата в надзорния съвет на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". След като му бе повдигнато обвинение от прокуратурата за безстопанственост заради сделката за "Белене", през тази седмица Комисията за незаконно придобито имущество оповести, че ще разследва имотното състояние на семейството на червения енергетик. Съпругата на Румен Овчаров - Иванка, е едноличен собственик и управител на компанията "Проенерджи БГ" с предмет на дейност консултантски услуги, проектиране и инженеринг в областта на конвенционалната и ядрената енергетика. Междувременно депутатите Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов внесоха в парламента питане до министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова какви заплати и допълнително материално стимулиране са получавали Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов, докато са били на служба в съответните държавни фирми. От писмения отговор на Петкова става ясно, че заплатата на Овчаров не се плаща от държавата, а е предмет на взаимоотношения между него и "Лукойл Нефтохим", възнаграждението на Гагаузов се е определяло от общото събрание на "Ай Си Джи Би", а пък Петър Димитров е получавал регламентирано по пет минимални работни заплати месечно.
Източник: Банкеръ (02.12.2016)

1.5 млрд. лв. са събрани за демонтаж на реакторите в Козлодуй Във фондовете, с които се финансира извеждането на ядрени мощности от експлоатация, в края на миналата година са били събрани малко над 1.55 милиарда лева. Това съобщи Инвестор, цитирайки данни на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). Във фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" неусвоените суми са 1.44 милиарда лева, а във фонд "Радиоактивни отпадъци" - почти 112 милиона лева. Според българското законодателство основният източник на средства в първия фонд са компаниите, експлоатиращи ядрени съоръжения. У нас това е само АЕЦ "Козлодуй". Всяка година ядрената централа внася около 80 милиона лева за дейности по извеждане от експлоатация на съоръженията. Според прогнозите няма да има недостиг на средства за извеждането на пети и шести блок. В момента се работи за удължаване на срока за тяхната експлоатация и се очаква двата блока да работят поне още 20 години. Не са достатъчни обаче средствата за първите четири блока в АЕЦ "Козлодуй", тъй като те започнаха да се трупат късно във фондовете, напомня Инвестор. Сумата, която са набрали, докато работеха, е малко над 150 милиона евро. В същото време демонтажът на тези блокове е в ход и досега за него са похарчени 535 милиона евро. Изчисленията сочат, че за да се доведат до "зелена поляна" терените на четирите блока, са необходими 1.106 милиарда евро. Основната част от парите идват като европейско финансиране от Международния фонд "Козлодуй". ЕС се ангажира с отпускането на средства, тъй като блоковете бяха затворени предсрочно като условие за приемането на България в общността.
Източник: Сега (13.06.2017)

Правителството одобри новата застраховка на АЕЦ "Козлодуй“ Министерският съвет одобри проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен пул“ за срок от една година. От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй” ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка, покриваща отговорността на централата при евентуална ядрена вреда. Уредбата на застраховката за атомни електроцентрали се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда” от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗБИЯЕ, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария. АЕЦ „Козлодуй“ е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, която включва ядрените реактори и други съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“.
Източник: Банкеръ (29.06.2017)

Три компании искат да инвестират в АЕЦ "Белене" Три международни компании искат да инвестират в АЕЦ "Белене". Това каза Теменужка Петкова, която днес даде началото на изграждане на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в АЕЦ "Козлодуй", предаде БНТ. Министър Петкова заедно с изпълнителния директор на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" Дилян Петров направиха символична първа копка на хранилището на площадка "Радиана", намираща се в непосредствена близост до АЕЦ "Козлодуй". Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) е изключително важно за бъдещото развитие на българската ядрена енергетика, каза Теменужка Петкова по време на официалната церемония. По думите й при строителството ще бъдат спазени всички международни стандарти и НХРАО ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа. Проектът за изграждане на НХРАО се изпълнява от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Съоръжението е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България. В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности. В НХРАО няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Капацитетът на хранилището е 138 200 куб. метра, предвижда се то да се експлоатира 60 години.
Източник: Сега (30.08.2017)

Китайската CNNC поднови интереса си към "Белене" Китайската национална ядрена корпорация CNNC (China National Nuclear Corporation) е депозирала още в средата на февруари в НЕК писмо, в което е заявила инвестиционния си интерес към проекта АЕЦ „Белене". Това съобщи в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на въпрос на депутата от левицата Васил Антонов. Както "Стандарт" писа още в началото на август миналата година, CNNC ще е един от основните кандидати за изграждането на Втора атомна. Представители на ръководството на CNNC посетиха България още през декември 2016 г., когато се срещнаха с премиера Бойко Борисов и министрите Томислав Дончев и Теменужка Петкова. През лятото на миналата година пък ядрени експерти на CNNC тайно пристигнаха у нас, инспектираха площадката на АЕЦ "Белене" и водиха преговори в София. От проведените тогава разговори станало ясно, че CNNC има изключително сериозни намерения да инвестира в "Белене", но не в доставените от Русия два 1000-мегаватови реактора ВВЕР-1000/466Б, а в свои блокове CNP-1000, които са китайски вариант на американските AP1000 на "Уестингхаус". Според осведомени обаче сега китайците най-вероятно са склонили да инвестират в изграждането на доставените в Белене два руски хилядника. Европейската инвестиционна банка също е заявила, че проявява интерес към възможността да финансира проекта "Белене", припомни още Теменужка Петкова. Интересът на банката е свързан с доста условности, най-вече с това как проектът ще бъде финансово структуриран, каква ще бъде възвръщаемостта на инвестицията и каква - печалбата, коментира още енергийният министър пред депутатите. Министър Петкова ги увери, че решението на Народното събрание отпреди две седмици ще бъде стриктно изпълнено, така че в поставения срок - 30 юни, пред тях ще бъдат представени всички варианти за най-ефективно използване на доставеното в Белене оборудване. В енергийното министерство вече има работна група от експерти на ведомството, БЕХ, НЕК, ДП РАО, АЕЦ "Козлодуй", която да анализира подробно всички варианти за бъдещето на АЕЦ "Белене", увери Теменужка Петкова. Тя посочи, че темата за АЕЦ „Белене" е наболяла, още повече, че се разработва новата енергийна стратегия на България.
Източник: Стандарт (19.03.2018)

Половин милиард евро струва извеждането от експлоатация на спрените реактори в "Козлодуй" От 2003 до края на 2017-а за извеждането от експлоатация на четирите спрени реактора на АЕЦ "Козлодуй" изразходвани близо 592 милиона евро. От тях 226 млн. евро са българско финансиране и 366 млн. евро европейско финансиране. Това означава, че 38 на сто е националното финансиране, а 62 процента е европейското финансиране, обяви заместник-изпълнителният директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) Маргарита Коркинова на семинар за медиите на площадката на ДП РАО в АЕЦ "Козлодуй". Тенденцията на национално към европейско финансиране се спазва и тази година, като се очаква малко да намалее частта на българското финансиране, като причина за това е, че започва да действа националното хранилище за радиоактивни отпадъци, чието изграждане се финансира със средства от Международен фонд "Козлодуй". "Ние спазваме едно правило - около 30 процента да бъде българското финансиране на проекта "Извеждане от експлоатация", посочи Коркинова. Водят се интензивни преговори за допълнително финансиране за следващия програмен период, който ще бъде 2021-2027 г. Очакванията са за този период да се договорят около 90 млн. евро., допълни зам.-изпълнителният директор на ДП РАО. Общо около 1 милиард и 106 милиона евро е общата сума, която ще бъде изразходвана за извеждането от експлоатация на четирите реактора за периода 2003-2030 г., информираха представители на държавното предприятие. Към момента е завършен целият цикъл, който е необходим за извеждане от експлоатация на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй". "Имаме необходимите площадки, имаме необходимия инвентар, имаме завършени проекти", уточни Дилян Петров. Той допълни, че вече е преодоляно лекото забавяне в тези дейности и вече всичко върви в график. Това е показала и констатацията от последната проверка на Европейската комисия, посочи той. Дилян Петров добави, че следващ проект е изграждането на информационен център, който ще се намира в центъра на гр. Козлодуй. Освен това предстои и един проект за изработването на опаковки - стоманобетонови контейнери за погребване на радиоактивни отпадъци. По думите му много важен е проектът за сканиране с 3Д скенер на помещенията на контролираната зона. "Сканираме ги по физически и радиологични характеристики. Много модерен проект, който ще ни позволи да работим и дистанционно да планираме дейностите и да планираме дозовия бюджет", уточни Петров. Той заяви, че всичко около дейността на ДП РАО се свежда най-вече до безопасното управление.
Източник: Банкеръ (30.03.2018)

Още 600 млн. евро ще отидат за малките блокове на "Козлодуй" Още около 600 млн. евро ще са необходими за извеждането от експлоатация и окончателно нарязване за скрап на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". Парите ще бъдат използвани до 2030 г., когато се очаква този процес да завърши, обясни неотдавна пред БНР членът на борда на директорите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) Сергей Цочев. Досега за тази цел са похарчени малко над 590 млн. евро. Милионите не идват само от държавния бюджет. За извеждане на блоковете се използват основно пари от Международния фонд "Козлодуй", чиято цел е именно да компенсира страната ни заради спирането на малките блокове с десет години по-рано. Средства за нарязването на голяма част от оборудването за скрап идват и от две други пера - Фонда "Извеждане от експлоатация" и Фонда "Радиоактивни отпадъци", които се администрират от държавата. В тях към 31 декември 2017-а са набрани общо 1.6 млрд. лева. Но тези суми не са предназначени единствено за първите четири блока, а и за пети и шести блок, когато дойде техният ред за извеждане от експлоатация. В споменатите фондове е задължена да заделя всяка година пари от приходите си и самата централа. Оценка на средствата се прави периодично и сега недостигът варира между 3 и 6% от общата сума, но според Цочев това не е много предвид оставащите 13 години до приключването на процеса. Съгласно стратегията до 2030-а площадката на четирите малки блока в "Козлодуй" трябва да бъде освободена от радиоактивното оборудване и съоръженията извън реакторното отделение. Остават обаче сградите и инфраструктурата, която се използва от работещите блокове. На този етап се реже старото оборудване, което не е радиоактивно. То се извежда от халетата и се проверява за остатъци от радиация. Ако купищата бетон и желязо са чисти, се освобождават и евентуално се предлагат на търг. Има идея милионите кубични метри бетон, които са демонтирани от площадката, да бъдат дадени на пътностроителните фирми, за да строят нови пътища. Те са идеални за тази цел и подобна практика има във Франция. Прогнозите на предприятието "Радиоактивни отпадъци" са да бъдат складирани около 60 хил. т бетон. Иначе от продажбата на скрап за 15 години са постъпили 12 млн. лева. След около три години се очаква страната да има и модерно хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. То се изгражда на площадката "Радиана", която се намира в съседство до АЕЦ-а. Днес разполагаме с едно временно хранилище за радиоактивни отпадъци, което е до софийското с. Нови хан. Постепенното им извозване оттам ще започне веднага, когато е готово новото съоръжение. То ще се строи на няколко етапа, като първите клетки трябва да бъдат въведени в експлоатация през 2021-ва, обясни пред журналисти главният инженер на предприятието "Радиоактивни отпадъци" Ира Стефанова. При първия етап ще бъдат изградени приемен пункт за проверка на радиоактивността и административна сграда за непрестанно наблюдение на температурата, влажността и радиоактивността. Предвижда се всичко това да струва 70 млн. евро (средствата отново ще бъдат осигурени от Международния фонд "Козлодуй"). Следващите етапи за развитие на проекта ще изискват по-малко пари и ще се изпълняват едва след като се запълнят първите две клетки. Тяхното строителство се оценява на около 70 млн. лева. Ще припомним, че градежът започна през август 2017-а, а изпълнител е консорциумът между "Нюкем Технолоджи" и българските фирми "Евробилд", "Корект", "Булинвест" и "Янг проект". Други са плановете за високорадиоактивните отпадъци, които остават от дейността на АЕЦ "Козлодуй“, защото те не могат да бъдат съхранявани на площадката "Радиана" в сегашния им вид. България има договор за извозването им в Русия, който е сключван още по времето на социализма, но продължава да е в сила. Отработеното ядрено гориво се съхранява в завод на ТВЕЛ в Сибир, където неговият обем се намалява чрез специални техники и се поставя в т. нар. стъклени касети. Тези касети са готови за погребване и са собственост на българската държава. В правилата на Европейския съюз има залегнало изискване високоактивното отработено ядрено гориво да се съхранява в страната, където е използвано. Така че в бъдеще най-вероятно ще ни се наложи да вземем обратно от Русия тези касети и да ги поставим в свое си хранилище. Разработката му пак ще трябва да се направи от ДП РАО, но за това няма нито конкретни срокове, нито политическо решение. Опитът на други държави в тази насоки също не е много богат. Учените се надяват да разработят нов вид реактор, при който такова гориво да се използва отново.
Източник: Банкеръ (16.04.2018)

Основният спонсор на Първанов Людмил Стойков строи хранилище за радиоактивни отпадъци, немски фирми вадят 72 млн. евро за проекта Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) официално стартира изграждането на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО) още миналата година в Козлодуй. За изпълнител на проекта по изграждане на НХРАО по критериите на ЕБВР е избран германо-български консорциум от 5 фирми с главен изпълнител NUKEM Technologies. Източници на BIG5 разкриха, че зад проекта за 72 млн. евро стои небезизвестният милионер Людмил Стойков. Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци и ще бъде едно от най-модерните в Европа от този тип. НХРАО ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Състои се от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на отделни камери. Планирано е хранилището да бъде в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва, в продължение на 60 години. След това се предвижда то да бъде затворено. През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи. Людмил Стойков е на 54 години. Роден е на 16 април в Перник. Олигархът е бивш спортист и е завършил ВИФ. Преди промените е бил барман в "Балкантурист". Според собствените му думи е започнал бизнеса си още през 1990 г. с търговия със сирене. В родния си град обаче е известен като представител на силовата групировка ВИС 2, макар никъде в регистрите и биографиите му да не се съобщава такова нещо. В средата на 90-те години регистрира фирма за изкупуване и търговия на скрап, като започва да работи с все по-големи обеми. През 1997 г. регистрира модната агенция "Ивет фешън". Бизнесът му потръгва още повече, след като брат му Емил Стойков става шеф на митница Перник. Впоследствие той е сменен от длъжност, но пернишката митница остава благосклонна към него. Името на Людмил се свързва с различни схеми за внос на пилешки продукти и месо. По време на правителството на Иван Костов Стойков се насочва към туризма и индустрията. През април 1999 г. той купува срещу 2.7 милиона долара курортното селище "Дюни". На 30 юни 1999 г. в консорциум с "Радомир леко коинвест" АД неговата фирма "Еврометал" ООД купува 75% от "Радомир - леяро-ковашки комплекс" ЕАД. Делът на Стойков е 34% и за тях той заплаща 4 милиона лева. Консорциумът трябва да обслужва и дълга на фирмата от 21 милиона лева. През 2000 г. купува основното производство на фалиралото предприятие "Стомана" срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката "Виохалко", но Стойков запазва 14 на сто от "Стомана индъстри" и е зам.-председател на управителния съвет. Смесеното дружество е собственик и на поточната линия "Даниели", закупена от фалиралия "Камет". "Еврометал" е съцесионер на близо 60 млн. лв. дълг към НЕК на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Основният цесионер е офшорната Kingston Enterprises, за която се смята също, че е собственост на Людмил Стойков. Със случая се занимаваше парламентарната комисия по корупция в парламента. Името му беше замесено в друг скандал. Той възникна по повод създаването на съвместно дружество между община Созопол и дружество "Дюни". Става въпрос за съвместна фирма "Градина" АД, в която Людмил Стойков има 75%, а община Созопол 25%. Скандалът възникна заради малкия дял на Созопол, който апортира земята за изграждането на хотелски комплекс срещу бензиностанцията на Созопол. В Созопол развиват дейността си още две фирми на Стойков - "Евробилд" и "Евробетон". Втората е собственик на бетонния възел, който захранва строежите по Южното Черноморие. Чрез "Еврометал" Стойков кандидатства и за фалиралата банка МБТР в съдружие с Корпоративна търговска банка, но отпадна от надпреварата. Участва и в няколко търга за приватизация на въглищни мини в пернишкия регион и "Брикел" - Гълъбово, но ги загуби (и в двата случая победен от Христо Ковачки). Опита да купи и Варненската корабостроителница, но и там не успя. Людмил Стойков влезе в сблъсък и с хората от пернишките села Рударци и Кладница. Той заведе дела срещу 42 собственици на 125 дка в центъра на Рударци. Людмил Стойков е в добри отношения с политиците от всички партии, особено когато са на власт. Той е председател на сдружението за местен бизнес "Съюз за Перник" и участва в президентската кампания на Георги Първанов. Той е член на ръководството на Националния борд по туризъм. Людмил Стойков има чисто съдебно минало, срещу него досега не са водени наказателни производства. През април 2016 г. става ясно, че парите от Европейския социален фонд, раздавани от социалното министерство, са свършили, преди да се усети наличието им. От близо 4000 оферти от фирми, одобрени са само 156. С оправданието, че са били първи и изчерпали средствата. Като оставим настрана факта, че раздаването на пари по реда на постъпване на молбите противоречи на всички правила за разпределяне на фондовете, хубаво е да разгледаме внимателно кой точно е успял да изпревари и да обере средствата. На очи се набиват дружества, свързани с основния дарител на президента Първанов Людмил Стойков. Той е и човекът, който ръководи в сянка парламентарната група на ГМО-то Народен съюз и варненския мимикриращ псевдополитик Георги Ковечев и пакетно търгува с гласовете им в парламента. Запознати източници от кулоарите на НС твърдяха, че е имало усилено преговори между Народен съюз и АБВ за съвместно участие на президентските избори през 2016 г. /big5.bg
Източник: Други (17.04.2018)

"Агромах" стартира ремонта на околовръстния път на Козлодуй На 23 май 2018 г. започнаха дейностите за основен ремонт (реконструкция) на околовръстното шосе на град Козлодуй. Трасето е част от републикански път II-11 с дължина 11 200 метра – от КПП „Хърлец” на АЕЦ „Козлодуй” до изхода за град Лом*, като в края на участъка предстои изцяло да бъде изграден приблизително 1 км път, който досега беше настлан само с каменна фракция. Проектът е на стойност около 3 200 000 евро и изцяло се финансира от Международен фонд „Козлодуй” чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Инвестицията е одобрена от донорите на Фонда след като ДП „Радиоактивни отпадъци” успешно я защити като разход за част от необходимата инфраструктура за изграждане на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. В рамките на около 3 години и половина под стриктния мониторинг на ЕБВР и отговорните за пътно-строителните дейности български институции поетапно бяха осъществени всички законови процедури, за да се стигне до същинската реализация на основния ремонт на участъка. На водосвета, с който бе дадено официалното начало на проекта, присъстваха областният управител на Враца Малина Николова, кметът на Козлодуй Маринела Николова, изпълнителният директор на ДП „Радиоактивни отпадъци” Дилян Петров, представители на ЕБВР и др. Ремонтът на околовръстното шосе включва пълната му рехабилитация, в това число и повдигане на нива на многобройните места с пропадания. Той ще се извърши в пълно съответствие с одобрения от Агенция „Пътна инфраструктура” технически проект.
Източник: 24 часа (25.05.2018)

Автомобилите с кожени и подгряващи седалки за ВСС ще са "Шкода" Вносителят на "Шкода" "Еуратек ауто" очаквано спечели обществената поръчка за доставка на 50 автомобила за нуждите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и съдилищата. Офертата за 13 автомобила висок клас за ВСС е 61 хил. лв. на автомобил (модел Superb Style 2.0 TSI), а за останалите 37, които ще се ползват от съдилищата, е 41 хил. лв. (Octavia). В комисията по избор на изпълнител са участвали членовете на ВСС Гергана Мутафова, която влезе в съвета като номинация на ГЕРБ, и Стефан Гроздев, който беше номиниран от ДПС.Поръчката беше обявена през май и привлече внимание най-вече заради множеството екстри, които бяха заложени в изискванията за 13 автомобила за съдебния съвет. Така например като условие минимум беше поставено колите да имат не по-малко от 180 конски сили, поне шест скорости и 17-цолови алуминиеви джанти (включително и резервната гума). Изискването за оборудването включваше сензор за разпознаване на умора на водача, кожена тапицерия в бежов цвят, система за подгряване на предните и задните седалки, GPS, минимум тризонална климатична система. Още тогава беше ясно, че толкова прецизно разписаната поръчка силно стеснява кръга от потенциални изпълнители. Тогава от ВСС обясниха: "Условие за наличие на кожена тапицерия в определен цвят е стандартно изискване при всички обществени поръчки за доставка на автомобили, възлагани от страна на публични възложители в рамките на Република България и ЕС." Другото обяснение за множеството екстри, което ВСС даде беше, че освен за транспорт на хора те се използват и за пренасяне на товари, а именно "експресно доставяне на документи до различни институции, за превозване на консумативи и ИТ техника".Освен от "Еуратек ауто" оферти е имало и от още две фирми - "Рив комерс" и "Салекс консулт импекс", които са били декласирани, тъй като не са предоставили информация, че разполагат със сервизи във всяка от областите София, Пловдив, Варна и Бургас. И двете дружества не са известни като дистрибутори на автомобили, а проверка в регистъра за обществените поръчки показва, че те са участвали в най-различни процедури. През март те се явяват на поръчка на държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" за доставка на метални палети, но са отстранени. С неуспех завършва и участието им в процедура на община Велико Търново за доставка на павилиони. Двете фирми не са класирани и при поръчката на община Добрич за модернизация на ветеринарното училище в града. Варненската "Салекс консулт импекс" наскоро спечели обществена поръчка за изработка на новите указателни табели в Русе, която е на стойност 62 хил. лв. Фирмата е спечелила и конкурса за доставка на високопроходими автомобили за нуждите на инспектората към Столичната община, но е уведомила възложителя, че се отказва. През 2017 г. "Салекс" кандидатства и в обществена поръчка за надграждане на информационната система на Главната инспекция по труда, но не е класирана. Варненската "Рив комерс" има по-дълга история с обществените поръчки, като името й се появява в процедури за доставка на мебели, автомобилни гуми, гориво и цигари и много други процедури.
Източник: Капитал (08.08.2018)

АЕЦ "Козлодуй" е с ново ръководство С решение на Съвета на директорите - СД на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е извършена промяна в ръководния състав на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На мястото на Иван Андреев, като член на СД и изпълнителен директор, застава Наско Михов. Решението за освобождаването на поста е поискано лично поради здравословни причини. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Наско Михов е заемал ръководни длъжности в енергетиката. Има 16-годишен опит в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и 2-годишен стаж в ДП "Радиоактивни отпадъци". Работил е и в Министерство на финансите.
Източник: News.bg (21.11.2018)

Съдът разреши строежа на депо за радиоактивни отпадъци до Козлодуй. С решение на Върховния административен съд от вторник окончателно са отхвърлени жалбите на сдруженията "Коалиция за устойчиво развитие" и "Екогласност" срещу екооценката на проекта за националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на площадката на Първа атомна. Това съобщиха от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", което изпълнява проекта. Той е на стойност 70 млн. евро и те идват от Международния фонд "Козлодуй".
Източник: Сега (16.08.2019)

Съдът разреши изграждането на депо за радиоактивни отпадъци до Козлодуй Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбите на сдруженията "Коалиция за устойчиво развитие" и "Екогласност" срещу екооценката на проекта за националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Така с решението си от 13 август съдът даде зелена светлина за доизграждането на депото за радиоактивни отпадъци. Депото ще трябва да поеме опасните отпадъци не само от енергетиката, но и от медицината, промишлеността, селското стопанство и науката. Проектът струва 70 млн. евро, които са осигурени от Международния фонд "Козлодуй" за компенсации на страната за преждевременното затваряне на малките реактори на ядрената централа.
Източник: БНР (16.08.2019)

Двама работници загинаха на площадката "Радиана" в Козлодуй Двaмa рaбoтници са зaгинaли, а други двaма ca били рaнeни при инцидeнт на територията на АЕЦ "Козлодуй" в понеделник. Трагедията е станала около 10 ч. сутринта на строителна площадка на държaвнoто прeдприятиe „Рaдиoaктивни oтпaдъци” (ДП РАО), където германско-български консорциум изгражда съоръжения за съхраняване на опасни отпадъци. При изграждане на метална мрежа върху работниците е паднала арматура, която ги е затиснала. От ДП РАО обясниха, че отговорност за инцидента носи консорциумът изпълнител, който работи на площадката "Радиана" от 2017 г. насам. Директорът на държавното предприятие Дилян Петров съобщи, че е имало сигнали за неспазване на мерките за безопасност на обекта и че в последния месец и половина са направени две проверки от "Охрана на труда", които са установили нередности и са дали предписания за отстраняване. Във вторник Петров ще даде брифинг по случая. Служители на Инспекцията по труда са започнали проверка на площадката. Засега от ГИТ няма да дават информация. Не е ясно коя конкретно е фирмата, чиито работници са пострадали в тежката злополука. Консорциумът, който изгражда хранилището за радиоактивни отпадъци, включва германската "Нюкем Технолоджи" и четири български ООД-та - "Евробилд", "Юнг проект", "Корект" и "Булинвест". Проектът "Радиана" се финансира от Международен фонд „Козлодуй”. Стойността на първия етап от изграждането на хранилището, който трябва да приключи догодина, е 71 820 000 евро.
Източник: Сега (17.12.2019)

Обявиха конкурс за петима шефове на БЕХ Министерството на енергетиката стартира конкурсни процедури за избор на членове на борда на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и на Управителния съвет на ДП „Радиоактивни отпадъци“. Кандидатите трябва да имат висше образование, най-малко пет години професионален опит, да не са обявявани в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Не се разрешава кандидатстването на лица, членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, ако са останали неудовлетворени кредитори. Конкурсите ще се проведат в три етапа – проверка на допустимостта на кандидатите, представяне на писмена концепция за развитие на фирмата и устно интервю с допуснатите кандидати. С конкурсните процедури ще бъдат определени петима членове на съвета на директорите на БЕХ – трима представители на държавата и двама независими, както и трима членове на Управителния съвет на ДП РАО – двама представители на държавата и един независим. Поканите са публикувани на сайта на Министерството на енергетиката, „Български енергиен холдинг“ ЕАД и ДП „Радиоактивни отпадъци“.
Източник: 24 часа (01.02.2021)

ЕС дава още 63 млн.евро за края на 4-те малки блока на Козлодуй Европейският съюз е отпуснал допълнителни 63 млн. евро безвъзмездно финансиране за дейностите по извеждане от експлоатация на четирите спрени малки блока на АЕЦ "Козлодуй". Това каза обяви пред БНР Сергей Цочев, член на управителния съвет на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". От спирането на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" за дейностите по извеждането им от експлоатация са похарчени 433 млн.евро по линия на Международния фонд "Козлодуй" и 290 милиона евро българско съфинансиране, каза Сергей Цочев. "За да се постигнат целите за извеждане от експлоатация до 2030 г., е направена оценка, че са необходими 1,35 млрд. евро. Тази оценка се прави на всеки 5 години. През тази година предстои нова. От последната преоценка беше установено, че има недостиг от 91 милиона евро, който до голяма степен е компенсиран в края на януари. На 25 януари тази година беше приет регламент на Съвета на ЕС, с който на България бяха отпуснати допълнително 63 милиона евро до 2027 година", каза Цочев. До края на миналата година в двата фонда за извеждане от експлоатация и за управление на радиоактивните отпадъци са събрани 1,855 млрд. лева, като в тях влизат и парите, които ще са необходими и за 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", когато дойде моментът за тяхното затваряне.
Източник: Сега (15.02.2021)

Правят устройствен план на площадката на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" Проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности" възложи на "Геоконсулт" ООД изработването на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на утвърдена със заповед на Агенция за ядрено регулиране площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа. С тези дейности ще се изпълнят нормативните изисквания за урегулиране на територията, попадаща в обхвата на площадката. Това съобщават от проектната компания за новия седми блок. С проекта ще бъдат определени общите правила и норми за устройство и застрояване на територията, на която ще бъде разположена новата ядрена мощност. С плана ще бъдат определени границите, конкретното предназначение и начин на устройство на урегулирания поземлен имот (УПИ). Ще бъде извършен анализ на производствени връзки извън площадката на новата ядрена мощност и ще се обвърже с взаимодействието й с други производствени звена разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". От компанията отбелязват, че ще се съобразят обектите и площадките на ДП „РАО”, „ЕСО“ ЕАД и др. Проектът ще се придружава от необходимите парцеларни планове за проводите, линейните съоръжения и пътя за тежки товари, чието изместване се обосновава с проектното решение. Изготвянето на устройствен план представлява изпълнение на поредна стъпка от лицензионния план и етап от устойчивото развитие на проекта за Нова ядрена мощност в АЕЦ-а. Изготвеният план се очаква до края на годината.
Източник: Банкеръ (09.04.2021)

АЕЦ "Козлодуй" ще прехвърли на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" активи на стойност 56 млн. лв. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД ще прехвърли на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" /ДП РАО/ активи на стойност 56 млн. лв. - съоръжение за плазмено изгаряне на твърди радиоактивни отпадъци, заедно с движимо и недвижимо имущество, включително и активи в процес на изграждане. Това е регламентирано в решение на правителството. С решението активите се обявяват за частна държавна собственост и се прехвърлят на ДП РАО. Към настоящия момент в имуществото на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД продължават да са налични активи, придобити в резултат на реализация на проекти по извеждане от експлоатация на 1-4 блок, които са неприсъщи за извършваната от централата дейност. Съгласно разпоредбите на Закона за безопасно използване на ядрена енергия, извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения се осъществява от ДП РАО. Предвид специфичния предмет на дейност на предприятието, с прехвърлянето на активите, дейността по извеждане на радиоактивни отпадъци ще бъде окончателно отделена от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Източник: БТА (21.01.2022)

Правителството премахна тавана за заплатите в 17 държавни предприятия Правителството е премахнало лимита за заплатите в бордовете на 17 държавни фирми. Досега възнагражденията на изпълнителните директори в акционерните дружества бяха ограничени до максимум 18 минимални работни заплати, а на членовете на бордовете на тези предприятия - до 6 минимални работни заплати. Занапред тези лимити се премахват, както какви да бъдат възнагражденията на шефовете ще решават съответните министерства-принципали. В момента съществуват 17 такива предприятия - тотализаторът, всички горски предприятия, НКЖИ и "Пристанищна инфраструктура", РВД, "Радиоактивни отпадъци", "Управление и стопанисване на язовирите" и др. И без отпадането на лимитите максималните възнаграждения в държавните дружества скочиха рязко покрай увеличената минимална работна заплата. При лимит от 18 МРЗ за заплата на изпълнителен директор в държавно АД това е равносилно на възнаграждение от 14 040 лв. Миналата година максимумът беше 12 780 лв. Размерът на възнагражденията се актуализира на всяко тримесечие в зависимост от резултатите на дружеството по формула, но е преценено, че трябва да има и горна граница на заплащането.
Източник: Сега (08.02.2023)

Заплатите на шефовете на държавните горски фирми стигнаха до близо 15 000 лева Горските служители по върховете на държавните горски предприятия засенчиха по заплати най-добрите ИТ специалисти в страната. Възнагражденията на шефовете в горите вече стигат до 15 000 лв. и са с близо 20 на сто по-високи от средните заплати, изплащани през 2022 година. Повишенията идват след като в началото на февруари тази година служебната власт на Румен Радев премахна лимита за заплатите в бордовете на 17 държавни предприятия, сред които са "Български спортен тотализатор", Национална компания "Железопътна инфраструктура", "Пристанищна инфраструктура", Ръководство Въздушно движение (РВД), "Радиоактивни отпадъци", "Управление и стопанисване на язовирите" и на въпросните горски предприятия и други.
Източник: Медия Пул (09.05.2023)

Подписват споразумения за безвъзмездна помощ между български компании и Американска агенция България подписва споразумения за безвъзмездна помощ между четири български компании и Американската агенция за търговия и развитие (USTDA). Агенцията ще подпомогне „Български енергиен холдинг“ ЕАД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „Информационно обслужване“ ЕАД за подобряване на процесите в областта на енергетиката, транспорта и киберзащитата в държавната администрация. Сътрудничеството между България и Американската агенция за търговия и развитие е ключово за успеха на енергийната трансформация в страната, модернизирането на транспортния сектор и киберзащитата в работата на държавната администрация.
Източник: Стандарт (16.12.2024)

КЗК образува открито производство срещу Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" по жалба на фирма. Жалбата е внесена от "Атоменергоремонт" АД по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в частта му за сроковете за подаване на оферти за участие в процедури. Тя е срещу решение за изработка и доставка на метални варели.
Източник: БТА (29.01.2025)

Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

Новото хранилище за радиоактивни отпадъци получава 17 млн. лв. за завършването си Българското правителство реши да отпусне допълнително 17 млн. лв. на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" за завършването на първата фаза от изграждането на национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци край АЕЦ "Козлодуй". Съорйжението трябва да приеме старите отпадъци от площадката край Нови хан и новите отпадъци от работата на ядрената ни централа. Строежът на първата фаза трябваше да приключи до края на 2023 г., след което да се извърши лицензирането му от Агенцията за ядрено регулиране и да се въведе в експлоатация. Когато заработи площадката тя трябва да започне да приема ниско радиоактивните отпадъци, които досега са се съхранявали в хранилището "Нови хан" край София в продължение на 60 години. Преместването на старите отпадъци в новото хранилище ще поеме едва процент от обема му, тъй като част от тях ще бъдат силно редуцирани в съоръжението за плазмено изгаряне на някои видове слабо радиоактивни отпадъци. Т. нар. Плазмотрон бе въведен в експлоатация в края на 2018 г. и с него може да се намали от два до 80 пъти обемът на различните видове отпадъци. Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е задължение на България по силата на Директива 2011/70/ЕВРАТОМ за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.
Източник: Медия Пул (12.05.2025)

860 млн. евро струва досега извеждането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" За периода 2003 - 2024 година за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" (от І до ІV) са похарчени 860 млн. евро. Средствата са национални - по Фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО) и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", както и европейско финансиране по Международен фонд "Козлодуй" (МФК). До 2032 година по разчет ще бъдат порачени още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, или общо 423 млн. евро, сочат разчетите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). В двата национални фонда има малко над 3 млрд. лева към края на 2024 година. Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от тази дейност в момента се съхраняват в хранилища на територията на централата. Те обаче ще бъдат "погребани" в Националното хранилище за редиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка "Радиана", чието строителство приключи през юли 2024 година. Изграждането на това хранилище започна преди почти 20 години и коства общо 75,9 млн. евро, дошли почти изцяло от международни фондове. В момента работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодий" напредва, като се демонтират парогенераторите (общо 24) и тече работата по т.нар. "освобождаване от регулаторен контрол", тоест преценка каква част е годна да бъде предадена за скрап. От една страна това намалява количествата отпадъци, които ще бъдат депонирани в НХРАО, а от друга - носи приходи за ДП РАО. Черните метали се продават основно на "Стомана Перник", а алуминият и други метали, представляващи интерес - отиват към западни компании. Допълнително в България, единствено в Европейския съюз, се прилага и плазмено изгаряне, което намалява отпадъците 70 пъти. Около 90% от отпадъците от производството на електроенергия от ядрените централи са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в "Радиана" и ще бъдат под надзор за 300 години, след което радиоактивността им ще бъде спаднала и ще бъде отнент статутът им на такива, а мястото ще бъде освободено от надзора на контролните органи. Отпадъците ще бъдат слагани в стоманобетонни контейнери (общо 6335 в първата фаза) и подредени в 22 клетки. Когато клетките се запълнят, те ще бъдат погребани под земята на площадката, която е в близост до АЕЦ "Козлодуй". ДП РАО само произвежда тези контейери, което намалява разходите.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)

Правителството в оставка отпуска над 6 млн. евро за Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Правителството в оставка отпуска финансиране в размер на 6,053 млн. евро за 2026 г. за Министерството на енергетиката, предназначено за дейността на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО). ДП РАО няма право да участва в търговски или граждански дружества и не може да сключва договори за кредити с търговски банки или други финансови институции без изрично решение на Министерския съвет. Дейностите на предприятието се финансират от целевите фондове „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, които са създадени с цел осигуряване на дългосрочни и специфични дейности, свързани с безопасното управление на радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения.
Източник: econ.bg (06.02.2026)