Пазар като фармацевтичния, който е достигнал 2.61 млрд. лв. и е отбелязал 6.8% ръст в стойност и 3.3% в опаковки през 2013 г., не изглежда да има проблеми. Годишно около 1.7 млн. души посещават болниците, а около 1.5 млн. пациенти са хронично болни и се лекуват с медикаменти, частично или напълно платени от здравната каса. Въпреки че това е пазар, абониран за растеж заради многото болни, възрастни и недолекувани хора, през 2012 г. той за първи път отбеляза не двуцифрено, както предишните поне пет години, а само едноцифрено увеличение на продажбите в стойност от едва 5.2%. През 2013 г. ръстът си поема дъх, но продължава да е едноцифрен - 6.8% по данни на световната анализаторска компания IMS Health. При най-големите 25 компании представянето е малко по-силно и приходите растат с почти 10%, показва класацията "Капитал 100". Общите фактори Тъй като става въпрос за един от най-силно регулираните сектори не само по отношение на стандартите и условията за производство, но и за работата на търговците на едро с лекарства и аптеките, както и за държавна регулация на цените на медикаментите, логично има няколко разнопосочни фактора, които въздействат върху продажбите. Основният от тях са разрастващите се пазари в България и чужбина и инвестициите на фирмите - производители на лекарства, в нови мощности и проекти. Става въпрос за две дружества от класацията – "Софарма" и "Хювефарма" (част от групата е и "Биовет"). Търговците на едро с лекарства и българските дружества на фармацевтични компании от други държави също продължават да бележат ръст, подобен на пазарния. В същото време през последните години в България е въведено ценово рефериране, приравнено към най-ниската цена, заплащана от европейски здравни каси за медикаменти, което прави цените и маржовете на печалба в сегмента на лекарствата с рецепта много ниски и принуждава производителите да търсят нови пазари извън България, а търговците на едро – диверсификация на бизнеса. За поредна година класацията в сектор "Фармация" представлява интересен сбор от производители и търговци на едро. Неизменният първи На второ място през тази година е "Стинг", следвана от "Либра", собственост на германската Phoenix, която през тази година е намалила печалбата си. "За "Стинг" аптечният пазар винаги е бил основен приоритет, съответно и ръстовете за миналата година са именно от аптечния пазар. През 2013 г. нашата компания бележи не само ръст в този сегмент, където сме пазарен лидер, но и увеличение на пазарния дял спрямо 2013 г. с повече от 2%. Една от причините за това е, че ние винаги сме били не просто доставчици на стока, а комплексни партньори на нашите клиенти и доставчици във всеки аспект от тяхната дейност", коментира Иван Здравков, изпълнителен директор на "Стинг". Четвърти в класацията са "Фармнет", компанията за търговия на едро на най-голямата верига аптеки (259 към края на 2013 г.) в България на Веселин Марешки. "Дейността ни условно може да бъде разделена на продажби към аптечен и към болничен пазар. През изминалата година продажбите ни към болници са се увеличили почти три пъти, въпреки това по-голямата част от оборота ни е от аптечния пазар", отбелязва Марешки. Къде са печалбите Дистрибуторите на лекарства единодушно коментират, че печалбите от продажба само на лекарства са изключително ниски. "Маржовете са законово регламентирани, като за лекарствата, покривани със средства от обществените фондове, надценките не могат да надхвърлят 7%. Това е най-ниският процент надценка в Европа по данни на IMS. "Софарма трейдинг" е печеливша компания, защото е диверсифицирала дейността си, а оттам и риска да бъде зависима единствено от продажбите на една продуктова група", казва Димитър Димитров. Като още една причина за оскъдните печалби въпреки постигнатите ръстове търговците сочат ожесточената конкуренция и ценовите войни не само между тях самите, но и между аптеките. "Всичко това води до нерентабилност на целия сектор, което пък се отразява и на качеството на предлаганата услуга, особено от аптеки към пациенти. Интересното е, че проблемите са вътрешни за сектора и са следствие от неразумната ценова политика на самите участници на пазара. За разлика от други съседни държави с много сериозни проблеми в България при относително стабилен лекарствен пазар и плащане от НЗОК имаме нерентабилен пазар. За да оцелееш в такава конкурентна среда, е необходима изключителна гъвкавост и комплексност на предлаганите услуги – съвместни маркетингови проекти с производители и аптеки, преддистрибуция, аутсорсинг на медицински представители, аптечен софтуер и др. От 2013 г. сериозно участваме и в дистрибуцията на контактни лещи към оптики, което е съвсем нова дейност за нас", коментира Иван Здравков от "Стинг". "Ние успяваме да се борим с трудната ситуация в страната и в бранша чрез оптимизиране и минимизиране на разходите, гъвкав мениджмънт и най-вече с нестандартно мислене и иновативни идеи", казва Марешки. Той допълва, че преди няколко месеца компанията му е открила новата си складова и логистична база в София с площ от около 7000 кв.м, което значително е увеличило капацитета й, а освен това е предложила изключително атрактивни условия, които към момента се приемат много добре от пазара. В същото време фирмата е открила и още 39 нови аптеки с акцент върху София, Пловдив и София-област.
Източник: Капитал (08.09.2014)

Бензиностанции в Бургас отвръщат на Марешки в Айтос - цените с 10 ст. Надолу Някои бензиностанции в Бургас са понижили цените на горивата с 10 стотинки през последните дни, предава „Черноморски фар”. Намалението идва седмица след като Веселин Марешки отвори два обекта в Айтос, в които бензинът и дизелът се продават с по 15 стотинки по-евтино от областния град, което доведе до километрични опашки от автомобили. Отговорът - бензиностанция на изхода на бургаския комплекс „Меден рудник” вече продава бензина на цена от 1.68 лв. за литър, а дизела - за 1.58 лв. Такива са цените и на обект в квартал „Победа”. И в двата случая обаче става дума за дребни играчи в бранша. Независимо от инициативата на Марешки големите вериги в Бургас засега държат цените на горивата на стандартните си нива от 1.79 лв. за бензин и 1.73 лв. за дизел.
Източник: Труд (07.03.2016)

Фармацевтичната компания на варненския предприемач Веселин Марешки - Фармхолд АД, ще направи втори опит да се листне на Българската фондова борса (БФБ). Комисията за финансов надзор (КФН) обяви след свое заседание на 16 декември, че удължава до 21 януари 2017 г. срока за представяне на актуализиран проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от „Фармхолд” АД, гр. Варна. Марешки потвърди пред Investor.bg, че това означава втори опит за излизане на БФБ, но не даде допълнителна информация за публичното предлагане. Преди една година Комисията отказа окончателно да издаде потвърждение на проспекта за допускане до търговия на варненското дружество. „Фармхолд" е семейна собственост на Марешки, като беше преобразувано от дружество с ограничена отговорност в акционерно дружество през 2015 г. Справката в Търговския рефгистър показва, че компанията е с капитал от 1,99 млн. лева. Управител е майката на Веселин Марешки - Веска Марешка. Дружеството е регистрирано с предмет на дейност внос, износ, реекспорт и търговия, покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, обработен или преработен вид в страната и чужбина. Причината за отказа бяха недостатъци в подготвения проспект. Преди това несполучлив опит за листване на БФБ направи и от дистрибуторската компания на Марешки – Фармнет. "Ние направихме вече един безуспешен опит с основната дистрибуторска компания „Фармнет" да бъдем листнати. Когато това беше отказано, решихме да проверим дали проблемът е в резултати на предишната ни фирма и да опитаме с новата компания - "Фармхолд", коментира Веселин Марешки пред Bloomberg TV Bulgaria преди почти една година. Тогава Марешки изрази разочарованието си от неуспешното IPO, като заяви, че „машината работи срещу всеки нормален инвеститор“. Бизнесменът обяви, че се разглеждат варианти за листване на чужда борса в Западна Европа, за да покаже, че „една и съща компания може да бъде приета на борса в друга държава, но не може да бъде допусната на борсата в България“.
Източник: Инвестор.БГ (22.12.2016)

В България все още има достатъчно аптеки, все повече от тях работят със здравната каса, а веригите са на път окончателно да завземат този пазар, сочи секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията за периода 2010-2015 г. България е на трето място в Европа по брой аптеки, сочат данните на асоциацията на фармацевтите в Европейския съюз за 2015 г., цитирани в анализа. У нас на 100 000 души население се падат 51 аптеки. Според агенцията по лекарствата общо аптеките у нас са 3794. Лидер в това отношение е Гърция с 84 аптеки на 100 000 души, следва Кипър с 55 аптеки на 100 000. На последните места са Дания, Холандия и Швеция със съответно 6, 11 и 14 аптеки на 100 000 човека. Расте и броят на аптеките у нас, които работят със здравната каса, т.е. осигуряват и отпускат безплатни или частично платени медикаменти. През 2010 г. те са 2041, а през 2015 г. броят им вече е 2259. Съответно в този период рязко намалява и броят на аптеките с прекратен - заради нарушения или по собствено желание, договор с НЗОК. През 2010 г. те са 348, а 5 години по-късно - едва 93. Основният проблем у нас според здравното министерство обаче е липсата на аптеки в малки населени места, а също и на достатъчно денонощни обекти дори в областни градове. Пазарът все повече се доминира от веригите аптеки, чийто брой расте - самите вериги са повече, също и аптеките в тях. КЗК описва и как те заобикалят закона, според който един и същ собственик не може да притежава повече от 4 аптеки. Притежател на марката "Марешки" например е търговецът на дребно с лекарства "Варнафарма-М" ООД. Дружествата, които оперират аптеки, работещи под търговската марка "Марешки", управляват обектите по силата на сключени договори за франчайзинг с "Варнафарма-М" ООД. "Търговците на дребно с лекарствени продукти, които имат договори за франчайз с "Варнафарма-М" за търговската марка "Марешки", са дружества, всяко от които съгласно закона има правото да открие до 4 аптеки. Дружествата, които оперират аптеки под марката "Марешки", прилагат обща търговска политика, чрез която се постига оптимизация на дейността им - доставките се осъществяват от един основен доставчик - "Фармнет" АД. В резултат на това е възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки, които впоследствие се прехвърлят към пациентите под формата на по-ниски цени. Политиката към крайни клиенти също е обща - в договорите за франчайз са определени стандарти в обслужването на крайни клиенти, които важат за всички обекти. При направена заявка към основния доставчик "Фармнет" заявката се изпълнява с приоритет спрямо други заявки, за да стигне възможно най-бързо лекарството до пациента. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени за крайния клиент", отбелязват от КЗК. КЗК е изследвала 17 вериги. Всички те разширяват броя на аптеките си. "Subra" например в края на 2015 г. има 43 аптеки, а през 2010 г. те са били 14. За изследвания период аптеките "Феникс" и "Медея" вече имат съответно 65 и 39 обекта. Намаляват единствено "Образцови аптеки", а данните за "Марешки" и свързаните със "Софарма" няколко вериги не са публични. Расте и броят на продадените лекарства във веригите. Ако през 2010 г. веригите са продали по линия на НЗОК лекарства за 190 млн. лв., а на свободна продажба - за 120 млн. лв., то през 2015 г. касата е платила близо 380 млн. лв. на веригите, а пациентите за продукти извън поетото от касата - над 300 млн. лв. Огромният дял от тези продажби - 220 млн. лв. по линия на НЗОК и 160 млн. лв. на свободна продажба, е на една верига, но от КЗК не споменават името й.
Източник: 24 часа (10.01.2017)

ГДБОП проверява бизнесмена за данъчни престъпления при бизнеса с горива “Работя на печалба въпреки по-ниските цени, тъй като именно заради тях имам повече клиенти. Моят марж е около 3 до 5 стотинки, а на другите бензиностанции достига до 40 стотинки. Печеля от по-големия оборот и от повечето клиенти”. Това обяви на 12 ноември 2015 г. бизнесменът Веселин Марешки. По това време той вече е отворил бензиностанция във Варна. Твърденията му обаче не се покриват с данните във финансовия отчет на фирма “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът на Марешки с горива. Компанията има 1,09 млн. лева задължения и загуба от 136 000 лева за миналата година. “Трейднет Варна” е собственост на Веска Марешка - майка на Веселин Марешки. В отчета е посочено, че през 2015 г. компанията се е занимавала основно с търговия с горива. Ако загубата се раздели на дните, през които е работела бензиностанцията във Варна през 2015 г., излиза, че Марешки не е печелел, а е губел по 1915 лв. на ден. Твърдението за марж от 3 до 5 ст. - разликата между доставната и продажната цена на дребно, също не отговаря на истината, показва финансовият отчет. В него е записано, че балансовата стойност на активите (горива), продадени от “Трейднет Варна”, е 4,172 млн. лева. А нетните приходи от продажби на стоки са 4,661 млн. лева. Ако се съпоставят тези данни с цените на дребно, които в края на 2015 г. са се движили около 1,80 лв/литър, може да се изчисли приблизително какви количества горива са били продадени и с какъв марж. През октомври 2015 г. Марешки е продавал във Варна дизела за 1,86 лв. Въз основа на тези сметки става ясно, че маржът, с който е работил варненският бизнесмен, е над 15 ст., а не 3 до 5, както той твърди. И въпреки това е губел от бизнеса с горива. През ноември и декември Марешки е свалил цената на дизела на 1,79 лв. на литър, което е намалило маржа на 10 ст. Още по-интересно е изчислението за доставната цена на горивата за Марешки. Данните за балансовата стойност на продадените активи показват, че бизнесменът е получавал литър гориво за 1,33-1,34 лева. Като в цената би трябвало да са включени акциз и всички транспортни разходи. За последните три месеца на 2015 г. подобна цена на едро е имало само на международната борса “Платц”, но ако горивата се натоварят на танкер в Средиземно море. Без да са начислени транспортни разходи, които са около 10 ст. на литър и биодобавката, която оскъпява горивото с още 3-4 ст. За да се докара до България, цената на горивата стига до 1,45 лв. без ДДС. Но за Марешки е 1,33 лв., което означава, че бизнесменът е имал доставчик, който му е докарал горивата, поемайки за собствена сметка всички допълнителни разходи. При това той е снабдявал само и единствено Марешки, тъй като останалите компании в България от петролния бранш твърдят, че никой не им е предлагал такава ниска цена. Кой е този доставчик, който работи без стотинки печалба, не е ясно. Допреди няколко дни Марешки отказваше да посочи кой му доставя горива въпреки настойчивите призиви от останалите петролни компании. Тяхната позиция е, че те също биха отишли да зареждат от този доставчик, за да свалят цените на дребно. В края на миналата година Марешки заяви, че зарежда от тримата големи търговци в страната - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”. От “Лукойл” обаче обявиха, че имат документ, подписан от Марешки, с който той се отказва да сключи договор за доставки с компанията. Това не изключва горива от бургаската рафинерия да се продават от бизнесмена, но те явно са били купени от посредник. В действителност на бензиностанцията на Марешки във Варна в края на 2015 г. имаше сертификат, че продаваните горива са от “Лукойл”. По същото време с всички възможни отстъпки цената на едро в бургаската рафинерия е била над 1,42 лева. Докато Марешки е получавал горивата за 1,33 лв. И отново се появява неизвестен посредник, който купува горивата от “Лукойл” и обратно на всякаква икономическа логика ги доставя на Марешки на по-ниска от покупната цена. В момента на бензиностанциите на Марешки цената на дизела е 1,81 лв. на дребно - почти толкова, колкото е цената на едро при трите посочени от бизнесмена доставчика. Това означава, че би трябвало да продава, като не начислява никакви разходи за транспорт, поддръжка, амортизации и без печалба. Но има и нещо любопитно - цена на дребно от 1,81 лв. с начислени стандартни разходи, се получава, ако за цената на едро не е платен ДДС А част от горивата за бензиностанциите на Марешки се оказа, че изминават над 1000 км, преди да бъдат доставени. През три-четири посредника се купуват от “Лукойл Нефтохим” в Бургас, минават през данъчни складове и бази в Разлог и Велинград, за да се върнат във Варна. Митниците вече запечатаха склада в Разлог заради нарушения, а част от фирмите от веригата за доставки се оказаха в рисковия списък на НАП за ДДС измами. А в края на миналата година митниците запечатаха бензиностанцията на Марешки в Габрово заради горива с неплатен акциз. Пред депутатите от комисията за пазара на горива в края на миналата година от “Сакса” обявиха, че продават горива на Марешки, като при дизела слаганата от него надценка била 1 ст., а при бензина – с 2-3 ст. Управляващият партньор в “Сакса” Светозар Димов заяви пред комисията, че е невъзможно с такава надценка да се покриват разходите за дейността От финансовия отчет на “Трейднет Варна” се вижда, че това е точно така - продажбите на бензиностанцията на Марешки във Варна през 2015 г. не са били достатъчни по обем, за да се покрият разходите по нейната издръжка. От документа става ясно, че бензиностанцията се ползва под наем. Експерти от петролния бранш твърдят, че месечната сума за такъв обект е поне 5000 лв. Към това се добавят разходите за персонал - 4 смени по 4 души плюс управител, за да може да се работи денонощно. За заплати и осигуровки на персонала отиват още 15 хил. лв. месечно. За ток при денонощна работа на помпи, агрегати, осветление, отопление или охлаждане отиват още 3000 лв. Текущите разходи за задължителен абонамент към обслужващи фирми за колонките, касови апарати, СОТ, инкасо, консумативи, интернет, застраховки, работно облекло, предпазни средства и други са поне 2000 лв. Така месечният разход по поддръжката излиза между 25 000 и 30 000 лева. Ако литър гориво се продава с 1 ст. чиста печалба след приспадане на всички разходи при марж от 3-4 ст., би трябвало дневно да се продават по 100 000 литра, за да се покрият разходите по бензиностанцията. От отчета на “Трейднет” обаче се вижда, че Марешки е продавал на ден два пъти по-малко от това количество. През декември 2016 г. в парламента Валентин Златев - председател на петролната асоциация и шеф на “Лукойл България”, заяви, че за 15 г. компанията е платила в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. “Нека г-н Марешки да каже колко данъци е платил за горивата за последната година и дали държавата е защитила своите интереси, и кой може да гарантира, че от този търговец, продаващ на по-ниска цена, си е събрала ДДС и акциза”, допълни Златев. В отворено писмо наскоро Марешки заяви, че е почтен предприемач, създал 4000 работни места, а бизнесът му не е свързан с обществени поръчки. “Спазвам българските и европейските закони. Всеки може да провери в Търговския регистър съответните финансови отчети от предходните години. Като данъкоплатци сами разбирате, че няма как да съм крил данъци в бизнеса с горивата, при положение че съм в него едва от година и тя не е приключила нито календарно, нито счетоводно. А като потребители вече усетихте делата ми по спестените пари в джоба си”, казва Марешки. И тук има известно разминаване в твърденията на бизнесмена, тъй като през 2015 г., която вече е приключила и календарно, и счетоводно, два месеца той вече е бил в бизнеса с горива. В отчета на “Трейднет Варна” за 2015 г. никъде не се посочват платени от компанията данъци Тъй като тя е на загуба, е ясно, че няма да има начислен корпоративен данък. В документа обаче липсва ред, в който да е посочен внесен ДДС. За сравнение в отчета на фирма “Фармнет”, през която минана бизнесът с лекарства на Марешки, е посочено, че за 2015 г. компанията е внесла 30 млн. ДДС. За “Трейднет” обаче е дори обратното - записано е, че държавата има да възстановява 58 000 лв. ДДС на фирмата. Как се е развил бизнесът на Марешки с горива през 2016 г., предстои да стане ясно след публикуването на финансовия отчет на “Трейднет Варна” за миналата година. Вероятно документите ще се появят след парламентарните избори през март, на които Марешки има намерение да се кандидатира. А междувременно все още не е завършила нито една от започнатите от НАП и митниците проверки на Марешки. Въпреки че от началото им минаха над 6 месеца. В края на 2016 г. председателят на временната комисия за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива Валентин Николов заяви, че ГДБОП работи по сигнали за данъчни престъпления в бензиностанциите на Марешки, но досега няма досъдебно производство. Наскоро от петролната и газова асоциация пък излязоха с официално становище, че “феноменът Марешки” е проблем на държавата, а не на бранша От асоциацията допълват, че са загрижени за изсветляването на пазара на горива в България, поради което поставят въпроса колко са данъците, заплатени на държавната хазна от бизнеса на Марешки с горива през последната година. Организацията настоява още държавата да отговори пред българското общество дали е защитила интереса си и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на Марешки в бизнеса с горива. Освен това от асоциацията канят цитираните от варненския бизнесмен доставчици - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”, да предложат на членовете на организацията същите условия като на Марешки, за да преценят и те възможността да се продават горивата на същите цени като тези на Марешки. От асоциацията допълват, че държавата дължи отговори не само на представителите на петролния бранш, но и на всички български данъкоплатци, а заявилият се като борец срещу статуквото Веселин Марешки - на неговите избиратели и на цялата общественост. Пари от аптеките финансират горивата Въпреки твърденията на Веселин Марешки, че финансира бизнеса си с банкови кредити, през 2015 г. това не е важало за горивата. Във финансовия отчет на “Трейднет Варна” не са записани никакви заеми от банки. За сметка на това е посочено финансиране от свързани лица. Това са 40 фирми, предимно такива, които държат аптеки или участват в бизнеса на Марешки с лекарства. В документа е посочено, че от тях “Трейднет Варна” е получила заеми за 859 000 лева през 2015 г. и е върнала кредити за 453 000 лева. Към свързани фирми задълженията са 835 000 лева, като в тях са включени получени стоки и услуги,у дължими наеми и кредити. В секторен анализ на пазара на лекарства, изготвен от КЗК, бе посочено, че веригата аптеки на Марешки и изградена като са регистрирани редица фирми. Така се заобикаля ограничението на закона една компания да има до 4 аптеки. От КЗК посочват, че въпреки тази рестрикция няма текст, който да забранява отделните фирми да се притежават от едно и също лице или свързани лица. Собственик на марката “Марешки” е търговецът на дребно с лекарства “Варнафарма-М” ООД. Другите компании, които имат аптеки с марката “Марешки” работят въз основа на договори за франчайзинг с “Варнафарма-М”. Дружествата прилагат обща търговска политика - доставките се осъществяват основно от “Фармнет” АД, се казва в анализа на КЗК. В резултат на това било възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки. При направена заявка, тя се изпълнява с приоритет спрямо други, за да стигне възможно най-бързо лекарството до пациента. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени, отбелязват от КЗК. На практика самият Марешки няма аптеки, тъй като основна част от фирмите се водят на майка му Веска Марешка. Нейното име се среща в над 100 фирми - като съдружник или управител. Бизнесменът има дял от 10% във “Фармнет”. Компанията бе създадена въз основа на бизнеса на един от четирите най-големи търговци на едро с лекарства - фирма “Хигия”, която Марешки купи от “Актавис” през 2010 г. В момента “Фармнет” има впечатляващи обороти. За 2015 г. приходите на компанията са над 487 млн. лева. Но и разходите са доста големи, тъй като печалбата е едва 1,59 млн., което е под 0,5% от приходите. В сравнение с 2014 г. печалбата се е свила над 5 пъти, тъй като тогава е била 7,686 млн. лв.
Източник: 24 часа (11.01.2017)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби „Фармнет” АД с 494 839 лв. за извършено нарушение по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията, който касае общата забрана за нелоялна конкуренция, съобщиха от пресцентъра на КЗК. Санкцията е равна на 0,1% от приходите на дружеството за финансовата 2016 г., които са в размер на 494,8 млн. лв. Преписката е образувана с решение на Комисията във връзка с постъпило от прокуратурата постановление, в което е посочено, че има данни за осъществена нелоялна конкуренция. Делото бе образувано по преписка, изпратена от варненската прокуратура до КЗК през пролетта, след като обвинението установило, че бившият собственик (до тази година) Веселин Марешки, Пламен Христов (изпълнителен директор) и Кръстина Таскова–Иванова (сътрудник в компанията) са заставяли аптеки да зареждат лекарства от "Фармнет", като са ги заплашвали, че ще открият срещу тях конкурентни обекти. Тогава прокуратурата не намери това за престъпление, а само за нелоялна конкуренция. Но през миналата седмица тя обяви, че в хода на разследването за изнудване, започнало още през декември 2014 г., са събрани доказателства за извършено престъпление, и поиска депутатските имунитети на тримата. В хода на проучването е установено, че „Фармнет“ е заставяло аптеки да закупуват от него лекарствени средства чрез принуда и натиск от страна на представителите на дружеството Марешки, Христов и Таскова – Иванова. По-рано през деня Веселин Марешки, който е и заместник-председател на Народното събрание, се отказа от депутатския си имунитет. Това съобщи самият той пред NOVA. Имунитетът му беше поискан в петък от главния прокурор Сотир Цацаров, а причината е разследване за изнудване на собственици на аптеки. Тогава двама други депутати от "Воля" - Таскова и Христов, се отказаха доброволно от имунитетите си, след като прокуратурата обвини и тях. Марешки отрича да е участвал в подобна схема. "Нямам интерес да се занимавам с това нещо, ако искам още оборот, аз отварям още аптеки, не виждам защо трябва да притискам някого за нещо, което мога да постигна много лесно", коментира той. Според КЗК недобросъвестните действия включват и отправяне на предупреждения към търговците на дребно за откриване в близост до техните обекти на аптеки, собственост на икономическата група на „Фармнет“ и на други приближени лица, които заради по-ниските цени на лекарствените продукти ще привлекат тяхната клиентела и собствениците им ще бъдат принудени да ги закрият. Всички установени в решението действия представляват комплексен модел на поведение, извършван в разрез с добросъвестната търговска практика, изискваща привличането на клиенти да се осъществява чрез обичайните търговски способи – предоставяне на отстъпки и други по-добри условия, посочват от комисията. Вместо това дружеството чрез своите представители използва заплахи и принуда с цел да повлияе върху избора на доставчик на собствениците на аптеки. По този начин се създава реална възможност за увреждане на конкурентите на „Фармнет“, което си осигурява по нелоялен начин конкурентно предимство спрямо другите търговци и засяга конкуренцията на пазара на разпространение на лекарствени продукти на едро, изтъкват от комисията. От своя страна „Фармнет“ твърди, че до сезирането на КЗК се е стигнало в резултат на организирана кампания, която цели дискредитиране на дружеството и посочените в решението лица, и особено на Веселин Марешки. От „Фармнет“ изтъкват, че са дългогодишен договорен партньор на повечето от големите международни и български производители на лекарства, а работата с големи производители изисква безупречна репутация. Провеждането на агресивна политика и използването на заплахи от който и да е търговец на едро в повечето случаи би довело до прекратяване на договорите от страна на ключови производители, отбелязват от дружеството. Според „Фармнет“ описаните недобосъвестни практики не отговарят на бизнес логиката и могат да се определят по-скоро като търговско самоунищожение, отколкото като модел за устойчиво развитие. В становището е заявено, че описаното поведение е крайно нетипично като подход и за Веселин Марешки. Самият Веселин Марешки заявява, че като акционер във „Фармнет“ АД е провеждал бизнес разговори с клиенти и през годините се е срещал с различни собственици на аптеки. Обсъждана е била и възможността и е предлагал варианти за закупуване на лекарства от „Фармнет“ АД. Според Веселин Марешки пазарът е висококонкурентен, с много участници и чрез „заплахи“ и „агресия“ не се печелят клиенти и в този смисъл не е осъществявал действия от такова естество. Също така той твърди, че „Фармнет“ АД не е и никога не е било монополист на пазара и не може да определя цени и условия и да избира клиенти като монополист. На Веселин Марешки не било известно аптека да е затворила заради това, че е отказала да купува лекарства от „Фармнет“ АД. В становището се посочва, че Марешки не е запознат с конкретните локации на аптеките. По отношение на аптеки „Лидер“ идеята е била да са на атрактивни локации с голям поток на пациенти. За откриването на подходящи локации и всички други въпроси по отварянето на аптеката обаче отговаряли регионалните отговорници, които сключват договорите (за наем, с НЗОК и т.н.), които отговарят и за функционирането на аптеките. Освен това Марешки изтъква, че добрите локации за аптеки обичайно са крайно ограничени в градовете (обикновено на централни улици или около болници, поликлиники и МЦ), така че неминуемо на тези добри локации се наблюдава струпване на аптеки на конкуренти. Обратното, ако някъде има отворена аптека, но локацията не е достатъчно атрактивна, не е добра стратегия и няма никаква логика до нея да се отваря друга аптека, която да я конкурира. Решението на КЗК е подписано с особено мнение от Димитър Кюмюрджиев и Красимир Зафиров, според които изложените мотиви са противоречиви, непълни и не са достатъчни, за да се приеме за доказано извършено нарушение. Самото решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. „Фармнет“ АД осъществява на територията на България с търговия на едро с лекарствени продукти, които дружеството доставя както на търговци на дребно, така и на други търговци на едро от учредяването си през 2010 г. до настоящия момент. В миналото дистрибуторската компания на Марешки направи несполучлив опит за листване на БФБ. Впоследствие беше направен опит на борсата да се качи друга компания от групата – "Фармхолд", но Комисията за финансов надзор отказа първоначално да издаде потвърждение на проспекта за допускане до търговия. През април обаче БФБ-София допусна Фармхолд АД до търговия на борсата от 10 април. До търговия на Основен пазар BSE, сегмент акции „Standard”, бяха допуснати 1,99 млн. акции с номинална стойност на една акция от 1 лев. Борсовият код на емисията е 2PH. Емисията бе поставена под наблюдение за срок от три месеца.
Източник: Инвестор.БГ (28.06.2017)

КЗК глоби Марешки за нелоялна конкуренция 494 839 лв. глоба от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отнесе дружеството "Фармнет", представлявано от зам.-шефа на парламента Веселин Марешки. Санкцията е заради ползвани принуда и натиск при търговията на едро с лекарства. Решението на КЗК е в синхрон с разследването на прокуратурата срещу варненския бизнесмен от миналата седмица. Политическият инженеринг на Марешки да пренесе служителите си от бизнеса в парламента роди нов прецедент - "Фармнет" АД е глобена и заради действия на депутатите от "Воля" Пламен Христов и Кръстина Таскова-Иванова. Вчера Марешки обяви, че се отказва от имунитета си по тия въпроси, същото сториха преди дни и съпартийците му. Проверката на КЗК, образувана по искане на прокуратурата, установи, че "Фармнет" заставяла собственици на аптеки да закупуват от нея лекарства. "Дружеството чрез своите представители използва заплахи и принуда с цел да повлияе върху избора на доставчик, което засяга конкуренцията на пазара на разпространение на лекарствени продукти на едро", пише в решението на КЗК. Марешки, Христов и Таскова притискали търговците с аргумента, че ако не купят лекарства от тях, в близост до аптеките им ще бъдат открити обекти на "Фармнет" с евтини медикаменти. Марешки упорито отрича да е заплашвал някого. Според него конкуренцията в бизнеса с лекарства е сериозна, а "Фармнет" не е монополист на пазара, за да определя цените и условията при търговията с медикаменти.
Източник: Сега (29.06.2017)

КЗК глоби фармацевтичната фирма на Марешки с половин милион лева След като преди няколко дни от прокуратурата поискаха имунитета на зам.-председателя на Народното събрание (НС) Веселин Марешки, от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) днес наложиха имуществена глоба на негова фирма от близо половин милион лева или точно 494 839 лева за нарушаване на Закона за защита на конкуренцията. Става въпрос за търговеца на фармацевтични стоки "Фармнет" АД, като срещу фирмата беше започнато разследване през пролетта след подаден сигнал от прокуратурата във Варна. Според него Марешки, заедно със съдружниците си и настоящи депутати Пламен Христов и Кръстина Таскова, чийто имунитет също беше поискан от главния прокурор, е принуждавал аптеки да купуват лекарства от "Фармнет". В противен случай тримата са заплашвали, че срещу тях ще открият конкурентни аптеки. "В хода на проучването е установено, че "Фармнет" АД в противоречие с добросъвестната търговска практика чрез използване на принуда и натиск от страна на представителите на дружеството - Веселин Марешки, Пламен Христов и Кръстина Таскова - Иванова, заставя търговци на дребно (аптеки) да закупуват от него лекарствени средства", обясняват от Комисията. "Недобросъвестните действия на представителите на "Фармнет" АД включват и отправяне на предупреждения към търговците на дребно за откриване в близост до техните обекти на аптеки, собственост на икономическата група на "Фармнет" АД и на други приближени лица, които заради по-ниските цени на лекарствените продукти ще привлекат тяхната клиентела и собствениците им ще бъдат принудени да ги закрият", допълват от КЗК. "Ответното дружество чрез своите представители използва заплахи и принуда с цел да повлияе върху избора на доставчик на търговците на дребно (собственици на аптеки). По този начин се създава реална възможност за увреждане на конкурентите на "Фармнет" АД, което си осигурява по нелоялен начин конкурентно предимство спрямо другите търговци и засяга конкуренцията на пазара на разпространение на лекарствени продукти на едро", завършват от регулатора. Наложената санкция е в размер на 10% от оборота на дружеството за предходната финансова година.
Източник: Money.bg (29.06.2017)

Акциите на “Фармахолд” са свалени от основния пазар на борсата, става ясно от решение на Съвета на директорите на БФБ-София. “Фармахолд” е на зам.-председателя на парламента и лидер на “Воля” Веселин Марешки. Книжата на компанията бяха пуснати на борсата през април тази година. Поради неизпълнение на изискванията за оборот и брой сделки обаче акциите са свалени от основния пазар и са допуснати за търговия на алтернативния. Решението е взето, след като през те бяха поставени под наблюдение за срок от 3 месеца. От “Фармахолд” посочват, че в първите 2 г., след като компанията стане публично дружество, ще проучва възможността за закупуване на производител на лекарствени продукти. През този период “Фармахолд” няма да осъществява основна дейност, която да носи приходи, а ще продължи да отпуска заеми, от които дружеството ще получава финансови приходи. През тази седмица се очаква прокуратурата да повдигне обвинение на Веселин Марешки и депутатите от партията му Пламен Христов и Кръстина Таскова за изнудване. От есента на 2012 г. до края на 2015 г. във Варна, Добрич, Видин, Плевен и София тримата притискали собственици на аптеки. Искали да ги принудят да прехвърлят бизнеса си на фирми на Марешки или да се махнат от пазара на лекарствата. Освен това политикът притискал конкурентите си чрез Изпълнителната агенция по лекарствата. По заръка на Марешки агенцията отнела 13 лиценза на аптеки. Целта на варненския бизнесмен била да се превърне в монополист. Наскоро Комисията за защита на конкуренцията глоби с близо 500 000 лв. фирмата на Марешки “Фармнет” за нелоялна конкуренция заради изнудването на аптекарите. Марешки е подсъдим за рекет и побой и над общински съветник от Варна.
Източник: 24 часа (12.07.2017)

Марешки вече е с обвинение и за изнудване Прокуратурата обвини лидера на партия "Воля" Веселин Марешки в изнудване. Разследването срещу варненския бизнесмен се води от антикорупционното звено в държавното обвинение. Според разследващите Марешки заедно с депутатите от партията му Пламен Христов и Кръстина Таскова е заплашвал и изнудвал собственици на аптеки от Варна, Добрич, Видин, Плевен и София в продължение на три години - от 2012 до 2015 г. Фармацевтите са били заплашвани с "увреждане на имущество и други противозаконни действия с тежки последици за тях". "Целта на Марешки е била да принуди собствениците на аптеките да прехвърлят дружествени дялове от управляваните от тях търговски дружества на търговски дружества, собственост или контролирани от Марешки, или да прекратят търговската си дейност", пише в съобщението на прокуратурата. Разследващите твърдят, че Марешки е заплашвал и със "свои хора" в агенцията по лекарствата, които щели да започнат проверки на конкурентите му. В София бизнесменът е действал заедно с Христов, а във Видин - с Таскова. "Разиграват театри пред хората, за да се опитат да направят мен и нашата парламентарна група послушни пуделчета, каквито има и в този парламент. Най-лошото е, че по този начин те възпитават всички следващи, че ако си послушен, играеш в играта, крадеш от пътища, от НДК, саниране, тогава нямаш никакви проблеми с никого. Обаче, ако си непослушен, ставаш неудобен", заяви Марешки в отговор на обвиненията. Пред БНТ той коментира, че нямал проблем с конкурентите си, а те имали с него. "Моите конкуренти са използвали по същия начин лобита за правене на закони срещу Марешки. Аз съм единственият бизнесмен с толкова закони срещу моя бизнес. Имаме идеи в контрабандата с горивата. Няма какво да гледаме в парламента, няма внесени законопроекти", заяви той. Няколко часа по-късно главният прокурор Сотир Цацаров се самосезира по твърдения на Веселин Марешки за упражнен спрямо него натиск във връзка с повдигнатите вчера обвинения на депутата. Това съобщиха от държавното обвинение. "Едно от нещата, което ми беше поставено като много тежко условие, е да прекратим до края на май бизнеса с горива", е заявил Марешки в парламента. Исканията към него били не само политически, но и икономически, и идвали от хора, които "мародерстват този бизнес, имат възможност да поставят такива условия". Цацаров разпореди на Софийската градска прокуратура незабавно да започне проверка. Това не е единственото обвинение срещу Марешки. След влизането му в парламента главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане за сваляне на имунитета му и по друго дело - за лека телесна повреда на бившия общински съветник във Варна Костадин Костадинов. В момента Марешки е с мярка за неотклонение "подписка". На депутатите от групата му все още не са повдигнати обвинения.
Източник: Сега (14.07.2017)

13,5 млн. лв. е раздал на ден началникът на Военномедицинска академия (ВМА) полк. проф. Венцислав Мутафчийски. На 16 ноември той е сключил 16 договора с фармацевтични компании, които си поделят общо 13 508 914 лв., научи Епицентър. бг. Лъвския пай от многомилионната обществена поръчка получава „Софарма трейдинг“ АД на Огнян Донев. По сметките на компанията на спорния бизнесмен, срещу когото се водят няколко съдебни дела, ще постъпят 5 667 472 лв. държавни пари. Обявеният от ВМА търг е за доставка на лекарствени продукти, субстанции, ентерални храни и хранителни добавки за нуждите на военната болница и подчинените й структури в цялата страна. Фирмите-победители ще снабдяват периодично и по заявки МБАЛ-София, МБАЛ- Варна, МБАЛ-Пловдив, МБАЛ-Плевен, МБАЛ-Сливен и Военномедицинската база в Ловеч. От сключените договори става ясно, че доставчиците на лекарства съвсем не са случайни фирми. Публичната тайна, че в България лекарственият бизнес е парцелиран и че там „много се краде“ се потвърждават и от действията на Венцислав Мутафчийски, който е успял да захрани с държавни пари представителите на всички лобита на „фармацевтичната мафия“. Така например временният шеф на Военна болница е дал 710 468 лева на фирма „РСР“ ЕООД на д-р Рачо Рибаров. Бизнесменът е и дипломат, тъй като е почетен консул на Литва у нас. „Алта Фармасютикълс“ ЕООД на Тодор Дочев получава 835 962 лв. Той е създател на дистрибутора "Калиман РТ" и е собственик на веригата аптеки "Субра". Тодор Дочев е в близки отношения с Огнян Донев, тъй като преди години работи като търговски директор на "Софарма". Временният шеф на Военна болница не е забравил да се отчете и на настоящия зам.-председател на Народното събрание Веселин Марешки. Акционерното дружество „Фармнет АД”, на което лидерът на „Воля“ бе собственик само допреди година, получава 207 604 лв. Тази година варненската компания беше глобена от КЗК с рекордната сума от 500 000 лв. за нелоялна конкуренция. По същия казус освен разследване на антимонополния регулатор, в края на юни тази година започна и прокурорска проверка. Държавното обвинение твърди, че е оказван на натиск на конкурентни аптеки в 7 града да извършват доставките на лекарствата си от "Фармнет", за да не бъдат отворени в близост до тях аптеки от веригата "Марешки" или пък други брандове на фирмата, които да работят с конкурентни цени. “Медофарма” ЕООД на кипърския грък Ахилеас Цангарис получава 253 458 лв., а „Б. Браун Медикал” ЕООД на д-р Хорст Щюер – 397 394 лв. „Новимед Фарма” ЕООД на Румен Петков прибира 302 143 лв. Бизнесменът е собственик на луксозния медицински център „Оксилайф“ в полите на Витоша. „Фьоникс Фарма” ЕООД, която е част от фармацевтичния концерн PHOENIX Group, е зарадвана с 406 004 лв., показва още проверката на Епицентър.бг. Крупната сума от 2 121 456 лв получава „Медекс” ООД на Емил Данев и Велизар Драгоев. Фирмата е редовен доставчик на лекарства за болници от цялата страна, показва бърза справка в Агенцията на обществени поръчки. Не е забравена и “Про Фармация” ЕООД, която преди години стана известна покрай зам.-министъра на отбраната Георги Пасков в кабинета на НДСВ и ДПС. Преди да влезе в политиката, Пасков бе шеф на „Търговска лига“. След 2005 г. очаквано царистът се върна към бизнеса с лекарствата, като стана управител "Про Фармация" ЕООД с едноличен собственик офшорка в Кипър. Сега бившият депутат от НДСВ Пасков получава 118 681 лв. от ВМА. “Маримпекс-7” ЕООД на Стефан Марков пък е одобрена да получи 1 127 174 лв., а международната „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД – 212 450 лв. “Химакс Фарма “ ЕООД на Димитър Сулев ще достави на ВМА лекарства за 183 321 лв. Сулев е бивш член на Съвета на директорите на „Балканфарма-Дупница“. Отпуснатите пари за „Търговска лига - Национален аптечен център” АД пъкса 593 493 лв. ВМА е отделила 331 628 лв.за „Антисел България” ООД. Според публикуваната информация в Търговския регистър дружеството "Антисел България" се занимава с "представителство, внос и търговия с медицински изделия". В уебсайта му пък е посочено, че то е представител за България на германския производител на медицински изделия Fresenius. Венцислав Мутафчийски е отпуснал и 40 206 лв. на „Екос-Медика ООД. Фирмата е собственик на Елка Василева и на Николай Шейков, който е съдружник в софийския диализен център “Диалмед“. Проф. Венцислав Мутафчийски управлява „временно“ ВМА от 4 май тази година, когато проф. Николай Петров стана министър на здравеопазването. След оставката на Петров в края на октомври, принципалът на Военна болница-министърът на отбраната Красимир Каракачанов, заяви, че ще бъде обявен конкурс за избор на нов началник на ВМА. Почти месец по-късно такъв все още не е обявен.http://epicenter.bg
Източник: Други (27.11.2017)

Марешки продава аптеките за 170 млн. – искал само политика Депутатът Веселин Марешки продава аптечния си бизнес - според няколко независими източника цената е започнала от 200 млн. лв., а сега е свалена на 170 млн. След като ги продадял, щял да се отдаде само на политика, твърдят източниците на “24 часа”. Намеренията му за продажба били съвсем сериозни и бил в напреднали преговори с чешката верига “Д-р Макс”, която искала да стъпи и на нашия пазар, след като влезе в Румъния, Полша и Словакия. “Д-р Макс” управлява близо 1300 аптеки в Източна и Централна Европа с общи продажби за 1,25 млрд. евро и планира да разшири в бъдеще мрежата си в Италия, България, Македония, Хърватия, Босна и Черна гора. Чехите обаче се отказали заради българското законодателство, което позволява едно дружество да има максимум 4 аптеки. Веселин Марешки продава аптеките си, тъй като искал да се занимава само с политика. Това означавало фактически да купят някоколко десетки фирми, които стоят зад близо 400 аптеки на Марешки. Това изискване в закона отблъсква сериозните стратагически инвеститори като германския търговец на лекарства “Фьоникс” и други международни компании. “Фьоникс” преговаряли също преди година и половина, но пак не се е стигнало до резултат. Интерес имало и? от Ромфарма. Това е румънския фармацевтичен производител, който е най-големия собственик на земеделски земи у нас. Вероятно това е и причината Марешки да обедини лекарствения си бизнес в холдинг От средата на миналата година е регистриран “Марешки холд”, който е шапка на фирмите, притежаващи аптеките и на търговеца на едро “Фармнет”. “24 часа” не успя да се свърже с Марешки за коментар. Разговаряхме с негова пиарка, която помоли да я потърсим следващата седмица. Първите стъпки на Марешки в бизнеса с лекарства са през 1991-1992 г., когато открива първата си аптека. Следтова постепенно започва да развива веригата си. За да заобиколи законовото ограничение от 4 аптеки на един собственик, се регистрират нови фирми с други акционери в тях. Твърди се, че тласък в развитието на бизнеса му дава договор с един от големите производители у нас. От него Марешки взема лекарства за 60 млн. лв., но без да ги плаща веднага, а след като успее да ги продаде. Това му дава възможност да свали значително цените в аптеките си и така да елиминира голяма част от конкуренцията. Заради този бизнес модел през 2005 г. КЗК го глоби за продажба на лекарства на занижени цени, но Върховният административен съд отмени решението. През 2003-2004 г. веригата аптеки “Марешки” работи само в Северна България. Но през 2010 г. идва големият разцвет със сделката за търговеца на едро на лекарства “Хигия”, който Марешки купува от “Актавис”. Фирмата след това се прекръства на “Фармнет” и сега е в основата на целия бизнес с лекарства. А неговият обем никак не е малък - за миналата година “Фармнет” има продажби за над 530 млн. лв., показва финансовият отчет на компанията. В момента Марешки вече има около 400 аптеки. Но стилът на работа не се променил. През миналата година Комисията за защита на конкуренцията отново глоби Марешки, но с доста по-голяма сума - близо 500 хиляди лв., за нелоялна конкуренция на “Фармнет”. Оказван бил натиск на конкурентни аптеки в седем града да зареждат лекарства от “Фармнет”. В противен случай собствениците били предупреждавани, че до тях ще се отвори аптека от веригата на Марешки и те ще фалират. По този казус имаше и разследване на прокуратурата. Първоначално бе обявено, че няма данни за престъпление и става въпрос за нелоялна конкуренция. По-късно обаче Върховната касационна прокуратура обяви, че намира данни за изнудване, и поиска да бъде свален имунитета на Веселин Марешки и двама негови подчинени, които сега са депутати. В секторен анализ на пазара на лекарства, изготвен от КЗК, бе посочено, че собственик на марката “Марешки” е търговецът на дребно с лекарства “Варнафарма-М”. Другите компании, които ползват марката, го правят въз основа на договори за франчайзинг с “Варнафарма-М”. Дружествата прилагат обща търговска политика - доставките се осъществяват основно от “Фармнет”, се казва в анализа на КЗК. В резултат било възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки. При направена заявка тя се изпълнява с приоритет спрямо други. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени, отбелязват от КЗК. В края на 2015 г. Марешки влезе и в бизнеса с горива, като отвори бензиностанция във Варна. След това откри още 10 в различни градове. И тук бизнес маниерът бе същият като при аптеките - сваляне на цените с 20-30 ст. под тези на конкурентните бензиностанции. Но докато бизнесът с лекарства носи печалба, то този с горивата е на загуба. От него Марешки вече трета година губи по близо 2000 лева на ден. Но от финансовите отчети става ясно, че пари от лекарствата дотират горивата. Фирмата “Трейднет Варна”, която се занимава с бензиностанциите, получава заеми от компаниите за лекарства на Марешки. В началото на миналия месец КЗК глоби “Трейднет Варна” със 175 000 лева пак заради дъмпинг с цените на горивата.
Източник: 24 часа (07.09.2018)

Марешки продава аптеките си Депутатът Веселин Марешки продава аптечния си бизнес - според няколко независими източника цената е започнала от 200 млн. лв., а сега е свалена на 170 млн. В момента се водят преговори с чешката верига “Д-р Макс”, която искала да стъпи и на нашия пазар, след като влезе в Румъния, Полша и Словакия. “Д-р Макс” управлява близо 1300 аптеки в Източна и Централна Европа с общи продажби за 1,25 млрд. евро и планира да разшири в бъдеще мрежата си в Италия, България, Македония, Хърватия, Босна и Черна гора. От средата на миналата година е регистриран “Марешки холд”, който е шапка на фирмите, притежаващи аптеките и на търговеца на едро “Фармнет”. В момента Марешки вече има около 400 аптеки.
Източник: Монитор (10.09.2018)

През миналата година продажбите в България само на лекарства с лекарско предписание и без рецепта (по цени на дребно на базата на продажби от търговци на едро към аптеки и болници) са достигнали 4.616 млрд. лв., което представлява ръст в стойност с 9.7% в сравнение с резултатите от 2021 г., коментира Лука Чичов, генерален мениджър за Централна и Източна Европа на IQVIA. В допълнение, покупките на хранителни добавки от аптеките са се увеличили със 17.7% в стойност и са достигнали 756 млн. лв. На болничния пазар е регистриран спад в броя продадени опаковки спрямо 2021 г. За разлика от предишните години, когато болничният пазар, който "употребява" една трета от всички лекарства, беше двигател на ръста на целия пазар с двуцифрени стойност, макар и от по-ниска база, през 2022 г. тази тенденция вече липсва. Ръстовете и на аптечния, и на болничния пазар са над 9%, като аптечният пазар леко изпреварва болничните продажби с ръст 9.8% срещу 9.4%. В същото време болничните покупки продължават да бъдат с основен акцент върху онколекарствата, които се покриват от здравната каса. На практика по-голямата част от пазара - около 700 млн. лв. от 1.237 млрд. лв., е насочена за онкотерапия. Водещите пет категории при болниците са все на противораковите терапии. Общият им ръст е на стойност над 120 млн. лв., което е повече от ръста на общия болничен канал, казва Чичов. В аптеките най-бързо растящата категория е тази на антикоагулантите. Последното поколение разреждащи кръвта и намаляващи риска от образуване на тромби лекарства имат ръст над 26 млн. лв. в сравнение с 2021 г. За поредна година като сума най-големи при хранителните добавки са продажбите на пробиотици (общо за 72 млн. през 2022 г.), които отбелязват 20% ръст, или 12 млн. лв. повече, следвани от имуностимулантите с увеличение почти 21%. Продуктите за ставна грижа заемат трето място с продажби за над 36 млн. лв., следвани от лекарства за настинка или грип, които за поредна година правят забележителен скок - над 33% в стойност. Най-малкият сегмент в аптеките (под 100 млн. лв.) - онлайн продажбите, при които законът разрешава само продажба на продукти без рецепта, също бележат 10% ръст, като за втора поредна година през този канал най-търсени са витамините и минералите, следвани от продуктите за красота. 2022 г. размества значително десетте най-големи корпорации по продажба на лекарства с рецепта, като в нея влиза нов участник - Johnson & Johnson на позицията на единствената българска фармацевтична компания сред лидерите - "Софарма". Разместване има в цялата челна десетка - "Тева" отстъпва традиционното си трето място на MSD, а освен американския концерн другите две компании с придвижване в по-висока позиция са AstraZeneca и Swixx Biopharma. Номер едно по продажби продължава да бъде Novartis, като швейцарският концерн консолидира в резултатите си и тези на своето подразделение за генерични и биоподобни лекарства Sandoz. В сегмента на търговия на едро с лекарства през 2022 г. няма сериозни размествания. От общо 328 регистрирани дистрибутори на медикаменти водещите четири са с повече от 80% пазарен дял в доставките в болниците и аптеките на лекарства със и без лекарско предписание. По традиция това са "Софарма трейдинг", "Фьоникс фарма", "Стинг" и "Фармнет". Заедно четирите компании извършват над 92% от доставките в работещите в България около 3000 аптеки. В този канал водещ търговец на едро е "Стинг" с 28.63% пазарен дял и 1.03% ръст. Болничният пазар продължава да е все по-фрагментиран, като лидерът на него за 2022 г. отново е "Софарма трейдинг", казва Лука Чичов. Няма сериозна динамика и в броя на аптеките, като обикновено има ръст в броя им през летните месеци заради сезонните аптеки, отварящи в морските курорти. Задълбочава се обаче тенденцията за все по-висок пазарен дял на веригите аптеки. Веригите с над 50 обекта държат 41.15% от продажбите, въпреки че броят на обектите им представлява 20.5% от общия брой работещи аптеки на пазара. Топ 10 корпорации по продажби в стойност за 2022 г. ЛЕКАРСТВА С РЕЦЕПТА Novartis Roche Merck Sharp & Dohme Teva Pfizer AstraZeneca AbbVie Swixx Biopharma Bayer Johnson & Johnson ЛЕКАРСТВА БЕЗ РЕЦЕПТА Teva Sopharma GlaxoSmithKline Reckitt Benckiser Novartis Sanofi Bayer Vedra Nobel Pharma Menarini
Източник: Капитал (18.04.2023)

Фармацевтичният пазар в България продължава да расте - големите двадесет дружества в сектора отчитат среден ръст в приходите 9.2%. Според данните на международната анализаторска компания IQVIA през миналата година покупките на лекарства и хранителни добавки през аптеките и болниците достигат 5.4 млрд. лв., което е ръст с 9.7% в сравнение с предишната година. Във фармацевтичния сектор начело са търговците на едро с лекарства, като неизменен лидер повече от 10 години продължава да бъде "Софарма трейдинг". С ръст отново над пазарния вторият в класацията - единственият чуждестранен инвеститор в търговията на едро с лекарства - германският дистрибутор „Фьоникс фарма“, отбелязва приходи отново над 1 млрд. лв. през изминалата година. Трети в групата е българският дистрибутор "Стинг", също с ръстове над средните за пазара на лекарства. Ръст в продажбите отбелязва и "Фармнет", дистрибуторът от групата на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който снабдява основно неговата едноименна верига от аптеки, други аптечни обекти и болници. Компанията за производство на ветеринарни продукти "Биовет" и холдинговата й шапка "Хювефарма" имат умерен ръст в приходите. Групата е отбелязала над 770 млн. лв. оборот от продажби на своите медикаменти и хранителни добавки за животни не само в България, но и по света. С по-висок ръст и рентабилност е фармацевтичният производител "Софарма", за която миналата година е видимо много успешна на българския и на световните й пазари, а печалбата достига близо 40 млн. лв. За първи път в класацията на фармацевтичните компании попада аптечната верига, собственост на "Софарма трейдинг". През миналата година най-големият завод в Югоизточна Европа на израелската компания Тева - Балканфарма Дупница е отбелязала лек спад в продажбите от 3.61%. Търговското дружество на Тева в България - Тева Фарма пък имат ръст от 3.86% и продажбите му надхвърлят 169 млн. лв. "Алвоген Фарма", които дистрибутират за региона и България свои медикаменти, както и тези на компанията "Зентива", която ги придоби през 2019 г., за поредна година бележи спад в продажбите и спад в печалбата от дейността си. Лидерът по ръст през изминалата 2022 г. е търговецът на едро с лекарства "Алта фармасютикълс". През 2022 г. за първи път традиционният шампион по рентабилност в класацията - "Ромфарм", които произвеждат в Румъния и освобождават лекарства в България на път към експортните им пазари, за първи път отстъпва по рентабилност на друг участник в класацията. Това е търговецът на едро "Булфарма", с близо 46% рентабилност при нарастващи приходи, които надхвърлят 134 млн. лв. Като дистрибутор "Булфарма", която е собственост на д-р Михаил Тиков, снабдява най-голямата верига болнични заведения в България в момента, както и редица аптеки, всички собственост на д-р Тиков. В консолидирания отчет на "Булфарма" под нейната шапка влизат и всички болници на групата - Софиямед, Пълмед, Бургасмед и др. За първи път "Рош България", търговецът на едро с лекарства, който представлява швейцарския концерн в България, бележи спад в продажбите на медикаменти. Японската "Астелас" за поредна година бележи двуцифрен ръст в продажбите на своите оригинални лекарства в България. През миналата година търговецът на едро с лекарства "Търговска лига" бележи двуцифрен ръст в продажбите. Освен с медикаментите на производителя в групата - "Чайкафарма - Висококачествените лекарства" (с приходи от 44 млн. лв.), дистрибуторът снабдява и с лекарства и медицински изделия на други компании аптеки и болници, между които и собствените клиники на групата - "Сърце и Мозък", "Мама и Аз" и специализираните кардиологични болници под шапката на Българския кардиологичен институт.
Източник: Капитал (15.11.2023)

Phoenix купува „Медея“ От началото на годината дистрибуторът на лекарства - германската "Фьоникс" води преговори за покупка на аптечния бизнес с бранда "Медея", в който влизат 43 аптеки в столицата и още четири в Перник, Плевен и Стара Загора. Сделката е подадена за разглеждане в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). "Фьоникс България" през миналата година е реализирала 1.423 млрд. лв. приходи, или с 23 млн. повече от досегашния лидер на пазара "Софарма трейдинг". От три години "Фьоникс" има и IT звено в България с дейта специалисти и инженери, развиващи умен диспенсър за лекарства, като в него вече работят над 120 души. В дистрибутора наетите са над 760. "Фьоникс България" притежава в България собствена марка вериги аптеки BENU и франчайз - веригата BETTY от партньорски аптеки, които пазаруват ексклузивно от дистрибутора. Аптеки BENU на групата "Фьоникс" са една от най-големите аптечни вериги в Европа, която се състои от над 3300 обекта. Phoenix притежава под бранда BENU собствени аптеки в Германия, Италия, Швейцария, Нидерландия, Норвегия, Белгия, Ирландия, Великобритания. Има и собствени вериги аптеки в прибалтийските страни и на Балканите - Румъния, България, Северна Македония, Черна гора, както и в Унгария, Чехия и Словакия. Освен с бранда BENU компанията работи чрез марките Apotek 1, Rowlands Pharmacy, McCabes и Help Net. Компанията е организирала и онлайн аптеки в Швейцария и Лихтенщайн. Отделно от това Phoenix има партньорска програма за подпомагане на аптеките в 17 европейски държави, като в нея участват общо 18 хиляди аптеки. В България, Северна Македония и Румъния брандът на аптеките - партньори на "Фьоникс", се нарича BETTY, в Германия - РКР, в Белгия и Франция - Pharmactiv, а в UK - Numark. BENU започва работа на българския пазар през март 2022 г. с откриването на едноименната физическа и онлайн аптека, като от началото на 2023 г. има партньорство с онлайн супермаркета eBag и става ексклузивен партньор на платформата за доставка на продукти без рецепта до нейните клиенти. За 2023 г. "BENU България" има приходи 3.9 млн. лв. и загуба 1 млн. лв. заради инвестициите си в онлайн аптеката и общо четири физически аптеки с бранда BENU. В началото на тази година дружеството основава общо 13 дружества под бранда BENU, които са негова собственост, като вероятно те ще поемат бизнеса и на аптеките "Медея". Собствеността върху аптеките, както и другият бизнес на групата на Андрей Анатолиевич Андреев е в около 25 различни дружества. Част от тях (14) са с предмет на дейност търговия на дребно с лекарства, като приходите им за 2023 г. са общо около 120 млн. лв. Най-голямата верига аптеки в България като брой обекти е собственост на семейството на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който притежава 294 обекта в България. Втора по брой обекти е SOpharmacy, собственост на търговеца на едро с лекарства "Софарма трейдинг", която притежава 239 аптеки. Дистрибуторът "Стинг" работи по партньорска програма с единични аптеки, собственост на фармацевти, под бранда "Аптеки алианс сървиз". В алианса в София участват 129 аптеки, а в Пловдив - 25. "Медея" влиза в топ 5 по брой обекти и евентуално по обороти в България след SOpharmacy, аптеки "Марешки" и аптеките "Субра", които имат 71 обекта. По данни на световната маркетингова компания IQVIA за 2024 г. пазарните дялове на търговците на едро с лекарства продължават да бъдат такива, че водещите четири - "Софарма трейдинг", "Фьоникс фарма", "Стинг" и "Фармнет", продължават да доставят около 80% от лекарствата до аптеките и болниците в България.
Източник: Капитал (11.08.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Хайделберг Матириълс Девня АД запазва първото си място в област Варна по приходи за 2024 г. достигайки 1,9 млрд.лв. Следват: Фармнет ЕАД - Варна, Агрополихим АД - Девня, ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Солвей Соди АД - Девня, Енерго-про Продажби АД - Варна, Афер България ЕООД - Девня, Темпери Лоджистикс ЕООД, Електроразпределение Север АД - Варна и Интерком Груп ООД - Варна. Хайделберг Матириълс Девня АД отново заема първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (1,2 млрд.лв.), следван от Електроразпределение Север АД - Варна, Агрополихим АД - Девня, Солвей Соди АД - Девня, Хепи ЕАД - Варна, Хепи България ЕАД - Варна, Енерго-про Продажби АД - Варна, Агрия груп холдинг АД - Варна, Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД - Варна и Балев Корпорейшън ЕООД - Варна Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (07.10.2025)