Одобриха три концесии за добив на подземни богатства „Върба - Батанци" получи 30-годишна концесия за добив на оловно-цинкови руди На днешното си заседание правителството одобри три концесии за добив на подземни богатства. След проведен неприсъствен конкурс, Обединение „Върба - Батанци" беше определено за концесионер за добива на оловно-цинкови руди от находище „Върба - Батанци". Находището е разположено в землищата на село Върба и гр. Мадан, община Мадан, област Смолян. Срокът на концесията е 30 години. За този срок обединението ще реализира програма за опазване на околната среда в размер не по-малък от 970 хил. лева. Очакваните концесионни постъпления за 30-годишния период при добив 70 000 т оловно-цинкови руди са в размер на 18 млн. лева. Половината от тях ще постъпват по бюджета на община Мадан. „Холсим кариерни материали Пловдив" АД получава концесия за добив на строителни материали от находище „Шишманци - участък 2". То е разположено в землището на с. Шишманци, община Раковски. Срокът на концесията е 25 години, като за този период се очаква постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 2,5 лева. От тях 50 на сто ще бъдат превеждани по бюджета на община Раковски. От находище „Дядово - Биндер" строителни материали ще добива на концесия „Биндер" АД. Находището е разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора. Концесията е за 35 години. Очакваните концесионни плащания за този срок са близо 4,5 млн. лева, като половината от тях ще са за община Нова Загора. Правителството одобри проектите на осем разрешения за проучване на полезни изкопаеми, съобщават от правителствената пресслужба. „Болкан минерал енд майнинг" ЕАД ще изследва залежите от метални полезни изкопаеми в площта „Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и с. Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара. Неметални полезни изкопаеми ще проучват две дружества - „Запрянови - 03" ООД, което ще оперира 18 месеца в площта „Долния Орман" (0,77 кв. км), и „Пътинженеринг" АД, което ще работи една година в площта „Тодорови ливади" (1,75 кв. км). Терените се намират съответно в землищата на селата Рогош, община Марица, и Глава, община Червен бряг. Очакваният общ размер на инвестициите, които фирмите ще направят, възлизат на близо 74 хил. лева. В дейности по опазване на околната среда ще бъдат вложени над 7 хил. лева. „Булгнайс" ООД получи разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали в площта „Дъбовица" (1,52 кв. км). Площта е разположена в землището на с. Дъбовица, община Сунгурларе. За две години фирмата ще вложи минимум 37 700 лева в проучвателни дейности и 3700 лева в мероприятия по опазване на околната среда. Разрешения за проучване на строителни материали получиха четири дружества - „Солид" ООД, „Мазалат" ЕООД, „Булстрой" ООД и „Адванс" ООД. Те ще оперират за срокове между девет месеца и една година в площите „Високото" (с. Сърнево, община Раднево), „Богомилов камък" (общините Сухиндол и Севлиево), „Крамолин" (с. Крамолин, община Севлиево) и „Ръмловица" (с. Момино село, община Раковски). Общият размер на инвестициите, които дружествата ще направят, е за над 135 хил. лева, а стойността на екомероприятията - около 14 хил. лева.
Източник: econ.bg (17.10.2011)

Николай Вълканов поема ГОРУБСО-Мадан В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се подписа споразумение за прехвърляне на концесията на "Горубсо Мадан". Новият собственик е обединението "Върба Батанци" АД, което е създадено преди три години. Акционерите в обединението са "Минстрой Холдинг" и КЦМ Пловдив. Валентин Захариев е подписал протокол със 7 точки, чрез който прехвърля задълженията си на новото дружество. Всяка от страните е подписала споразумението за "Горубсо - Мадан". Холдинг "Минстрой" управлява находището в Златоград и според споразумението цялото дружество "Горубсо Мадан" се прехвърля към обединението. Концесията не се прекратява и "Горубсо Мадан" продължава работата
Източник: Марица (26.03.2012)

Още няма сделка за “Горубсо”-Мадан Сделката за "Горубсо-Мадан" не е финализирана и това пречи на миньорите да се върнат на работа. Валентин Захариев рекетира новия собственик "Върба Батанци" да погаси кредитите му и това била причината двамата все още да не сложат подпис, алармираха от КНСБ. "Има сериозни проблеми, които идват от високите задължения на бившия собственик, и трябва да се изясни защо са направени, обясни за в. "Стандарт" Никола Добрев, директор на КЦМ Пловдив и съдружник в обединението "Върба Батанци". Според инж. Добрев е нарушен търговският закон и е нужна намесата на прокуратурата. Липсата на сделка пречи на редовното изплащане на заплатите. Заради тези проблеми миньорите от "Горубсо-Мадан" може отново да излязат на протест.
Източник: Стандарт (05.04.2012)

След малко повече от месец напрежение, миньорски стачки и преговори с явната намеса на кабинета и премиера Бойко Борисов драмата в "ГОРУБСО - Мадан" е на път да свърши. Сделката за продажба на миннодобивното предприятие приключи. Досега негов собственик беше Валентин Захариев чрез "Интертръст холдинг". На негово място с 80% от акциите като основен притежател на фирмата влиза обединението "Върба Батанци". В него равно участие имат "Минстрой холдинг" (на бившия вицепрезидент на "Мултигруп" Николай Вълканов) и "КЦМ 2000" (дъщерна на КЦМ - Пловдив). Цената от 30 млн. лв. практически е равна на задълженията на предприятието. Така Захариев, който доби известност най-вече като купувач на "Кремиковци" за един долар през 1999 г., сега продава една от фирмите си за нула лева. В бъдеще Макар и документите около продажбата да бяха подписани още в петък, реално прехвърлянето на акциите на "ГОРУБСО - Мадан" се очаква да стане във вторник, съобщи пред БНР лидерът на федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. Причината е католическият Великден, заради който банките в част от Европа не работят и в понеделник. Макар и досега новите собственици да не бяха влезли във владение на мините и съоръженията в Мадан, по-голямата част от предписанията на инспекцията по труда, за да разреши възобновяване на добива, вече са изпълнени, стана ясно през уикенда. Така миньорите може би ще могат да започнат работа още в средата на тази седмица. Те получиха старите си заплати на обща стойност 1.2 млн. лв. още преди две седмици. Тогава парите бяха платени от компанията на Вълканов. Затъването "ГОРУБСО - Мадан" е на Валентин Захариев от 2006 г., като той го купи с част от 135-те млн. долара, които взе за 71% от "Кремиковци". Резултатите на предприятието обаче падат рязко през последните няколко години. Според последния му отчет в Търговския регистър, който е за 2008 г., то има 4.15 млн. лв. загуба. По информация от самия Захариев отрицателният финансов резултат на дружеството за 2011 г. е 4.25 млн. лв. Задълженията му пък са 30 млн. лв. - колкото е и стойността на сегашната сделка. Основната част от парите - 15 млн. лв., са кредит, който ще бъде платен на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Другата половина се състои от задължения към държавата - например за неплатени осигуровки и към доставчици. Те по последна информация е договорено да се плащат разсрочено. Сделката, макар и обявена преди две седмици, едва не се разпадна на няколко пъти заради това, че купувачът непрекъснато откриваше допълнителни тежести. Как е решен въпросът с тях обаче засега не е ясно. За по-малко от седмица Валентин Захариев се разделя с две от предприятията си. Освен "ГОРУБСО - Мадан" миналия понеделник той изгуби и софийския завод за тръби "Интерпайп" заради необслужван кредит от ПИБ.
Източник: Капитал Dаily (09.04.2012)

Финализираха сделката за ГОРУБСО-Мадан Сделката за ГОРУБСО-Мадан вече е финализирана, съобщи пред БНР лидерът на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. Новият концесионер Николай Вълканов също потвърди пред нас, че юридическите формалности по сделката са изпълнени. Остава да се прехвърли собствеността, но това ще стане във вторник, тъй като австрийската банка, където са авоарите на Валентин Захариев, не работи поради великденските празници. До средата на идната седмица се очаква да се джиросат акциите, като държавата става собственик на 20%, а 80 % са на „Върба-Батанци“, фирмата на Вълканов, каза Токмакчиев . Всички подписи са сложени, подробностите са уточнени, приети от едната и от другата страна. Трябва само да се прехвърли собствеността през австрийската банка. Това ще стане във вторник. Работниците ще влязат в мините по всяка вероятност в сряда. Повечето от предписанията на Инспекцията по труда са изпълнени и се очаква през другата седмица да бъдат отворени рудниците, добави Токмакчиев. Закупени са нови каски, лампи миньорски лични, самоспасители, работни дрехи, облекла и обувки миньорски. Ще се направи само един оглед в мината, за да се проверят как са работните места, забоите как са. Във вторник ще влязат, като се прехвърли собствеността и областната Инспекция по труда да разпечата рудниците и да ги пусне в работа. Престоят на работниците от ГОРУБСО-Мадан трябва да се заплати, тъй като миньорите не са работели по независещи от тях причини, допълни Токмакчиев. По причина на работодателя, съгласно Кодекса на труда, работниците трябва да си получат основните надници. Трима инвеститори - един български и двама чуждестранни, са проявили интерес към ОЦК АД-Кърджали и водят преговори със сегашните кредитори, заяви междувременно при инспекцията на ГКПП-Маказа министърът на финансите Симеон Дянков. Преговорите трябва да приключат в рамките на десетина дни. Заради скрити задължения на собственика на завода Валентин Захариев към кредиторите, инвеститорите действали много по-внимателно, особено след продажбата на ГОРУБСО-Мадан, където след сделката излезли необявени задължения. По думите на министър Дянков задълженията на собствениците за ОЦК възлизат на 360 млн.лв., а не както бе обявено по-рано 320 млн.лв. Основен кредитор на предприятието е бил самият собственик Валентин Захариев чрез свои фирми. Заради съмнения, че по този начин сам е източвал предприятието, НАП извършва проверка на всички негови близо 20 фирми. Назначили сме и физическа проверка на Захариев, съпругата му и синовете му, за да сме сигурни къде са отишли тези пари, коментира Симеон Дянков. Според него единственото трайно решение за ОЦК-Кърджали е нов инвеститор с нов мениджмънт.
Източник: Класа (09.04.2012)

"Горубсо - Мадан" заработи отново Работата в „Горубсо-Мадан" се възстановява, след като дружеството премина изцяло в ръцете на новия собственик - обединението „Върба-Батанци". Миньорите получиха ново работно облекло, ботуши, каски, лични предпазни средства и влязоха на смяна в рудниците. По време на Великденските празници в двата рудника на „Горубсо" е започнал ремонт. Изпълнени са и изискванията на Инспекцията по труда за безопасни условия на труд.
Източник: БНТ (18.04.2012)

20% по-голям добив в “ГОРУБСО Мадан” С 20% се е увеличил добивът на концентрати в "ГОРУБСО Мадан" след сделката между стария и новия собственик. Това обаче не е максимумът, който може да достигне предприятието, и хубавите моменти тепърва предстоят, заяви изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. От момента, в който "Минстрой" пое управлението, заплатите и осигуровките бяха изплатени, обстановката се нормализира, организацията на труда се подобри. Всичко това влияе положително на целия процес, работниците са спокойни, работят с повишено настроение и няма как да не постигаме все по-добри и по-добри резултати, допълва Атанасов. Той посочва, че ръководството има план за разкриване на нови запаси и развитие на предприятието за години напред. Освен това съвсем скоро се очаква получаването на концесия за рудник "Върба-Батанци", с което освен ново увеличаване на добива ще бъдат разкрити и нови работни места, което пък радва всички в региона. Предприятието вече се подготвя за разработването и отводняването на новите мини и до края на годината добивът реално ще започне, каза още Атанасов.
Източник: Стандарт (21.05.2012)

Смятаният за дясна ръка на Валентин Захариев - Роберто Младенов, е бил освободен от поста член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Интертръст холдинг". Решението е взето на общо събрание на акционерите в началото на май, но все още предстои да бъде вписано. Информацията беше потвърдена от самия Младенов. "Не работя за Валентин Захариев от 2 май. Оттеглих се по своя инициатива, като изтъкнах лични причини за това", уточни той. Причините за решението на Младенов да поиска освобождаване от поста не са много по-различни от тези на металурзите в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, които преди време започнаха масово да подават уведомления за напускане. "Фирми на Захариев ми дължат над 40 хил. лв. За последен път съм получил заплата за февруари 2011 година", каза Младенов. По думите му той не е изключение във фирмите на Захариев, като оценката му е, че служителите в централното холдингово дружество "Интертръст" имат да получават над 2 млн. лв. Това е втори опит на Младенов да се раздели със Захариев. За първи път е повдигнал въпроса през декември миналата година, но собственикът на холдинга го е разубедил. "Сега поставих директно въпроса на Захариев и след като той ми отговори, че аз съм изпълнителен директор и е моя работа да си плащам заплата, решението ми да се разделя с него стана окончателно", разказва Младенов. По думите му в холдинга не се харчи нито лев без личното разрешение на собственика. "Всъщност така е и във всички останали фирми от групата", каза Младенов.
Източник: Капитал (21.05.2012)

Валентин Захариев ще съди държавата заради натиск "Бившият собственик на "ГОРУБСО - Мадан" Валентин Захариев смята да съди държавата за оказания му натиск да продаде на безценица добивното си предприятие". Преди месец маданската фирма премина в ръцете на обединението "Върба - Батанци", в което акционери са "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000". Това стана с активното посредничество на няколко министри и на самия премиер, след като миньорите спряха работа заради неизплатени заплати, а банките кредиторки поискаха гаранции, че ще си получат парите. С цел да осигури средства за възобновяване работата на "ГОРУБСО - Мадан" и ОЦК Захариев е сключил сделка с Първа инвестиционна банка (ПИБ), част от която е било назначаването на представители на кредитора в "ГОРУБСО - Мадан". След като си стиснали ръцете, за банката въпросът бил приключен. Впоследствие обаче бизнесменът влязъл в контакт с близка до "Химимпорт" фирма, която проявявала интерес да купи компанията. Такова развитие очевидно е изненадало ПИБ, а именно че в играта е влязъл нов играч. Междувременно обаче и фирмата на "Химимпорт" установила, че "ГОРУБСО - Мадан" е заложена срещу заем за 12 млн. лв. от Credit Suisse, който бил за друга фирма в структурата на "Интертръст холдинг" - "Интер пайп". От варненската група обаче не били склонни да чакат Захариев да освободи добивното дружество от тежестта и се оттеглили от сделката.
Източник: Капитал (21.05.2012)

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и собственикът на "Горубсо-Мадан" Николай Вълканов подписаха договор за предоставяне на концесия за добив от находище "Върба-Батанци", съобщиха от икономическото министерство. На церемонията присъства и премиерът Бойко Борисов, който заяви, че за пръв път няма да прави първа копка, а взрив, който ще постави началото на рудодобива в находището. Концесионерът Николай Вълканов и миньорите благодариха на правителството за съдействието за повторното отваряне на рудника. Запасите от оловно-цинкови руди в находище "Върба-Батанци" са над 3 млн. тона, като се очаква годишно да се добиват около 70 хиляди тона. В подготвителния етап по стартиране на находището ще се осигури работа на около 250 души, а впоследствие ще бъдат открити общо 750 работни места. Предвижда се през първите пет години от срока на концесията да бъде направена инвестиция в размер на 22 милиона лева. През март миналата година беше създаден Единният орган за управление на подземните богатства, който значително улесни процедурите за търсене и добив на подземни богатства, каза министър Делян Добрев. Той отчете, че до момента са сключени 110 договора за отдаване на концесия и 185 разрешение за търсене и проучване на подземни богатства.
Източник: Дарик радио (01.06.2012)

"Горубсо - Мадан" вдигна капитала си девет пъти Рудодобивното предприятие "Горубсо - Мадан" е увеличило капитала си близо девет пъти с непарична вноска под формата на вземания. Така новият капитал на дружеството вече е близо 7 млн. лв., съобщиха от Централния депозитар. Мажоритарен собственик на компанията е "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ-2000". Преди няколко месеца то придоби 80% от акциите от "Интертръст холдинг" с посредничеството на правителството, след като бившият собственик Валентин Захариев спря да изплаща заплатите на работниците и те излязоха на протест. За увеличението на капитала са били емитирани 6 211 765 броя акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. Всички те са били записани от "Върба - Батанци". По изчисления по този начин делът на компанията е нараснал до 97.8%. Инвестицията представлява апортна вноска на вземания на новия собственик от "Горубсо - Мадан". Според "Върба - Батанци" добивното дружество се нуждае от още средства за оперативни дейности и инвестиции в нови машини и съоръжения, както и в безопасност и ефективност на труда. Това е причината мажоритарният собственик да предложи увеличение на капитала. Около сключването на сделката за покупката на мажоритарния дял през април "Върба - Батанци" беше принудена да направи спешни плащания за поддръжка на минните галерии и съхранение на техниката и съоръженията. Целта беше да не се допусне по-продължително спиране на работата, което щеше да затрудни и оскъпи възстановяването на рудника. Според публикуваните в Търговския регистър документи "всички тези плащания, както и за изпълнение на предписания на Инспекцията по труда и текущи плащания към енергийните дружества, бяха извършени от "Върба - Батанци" от името и за сметка на "Горубсо - Мадан" чрез целеви кредити". Заемите са предоставени от новия мажоритарен собственик на маданското предприятие, с което последното е погасило задълженията си към пет компании на Валентин Захариев - "Фин тех инженеринг", "Фин тех маш", "Стил дистрибюшън", "Стил комодитис" и "Интеракаунт". Промени Компанията започна да отчита загуби още през 2008 г. - две години, след като беше купена от бившия собственик на "Кремиковци". Тогава дружеството излезе на червено с 4.15 млн. лв. Доскоро това беше последният официално публикуван отчет на "Горубсо - Мадан" въпреки законовите изисквания. Оповестените наскоро от новия собственик документи показват, че тази тенденция се е запазила и през следващите години. Макар че подобрява резултатите от дейността си спрямо предходната година, фирмата приключва 2011 г. с 4.7 млн. лв. загуба. Заради забавянето на финансовите отчети общото събрание в средата на май отказа да освободи от отговорност членовете на управителния съвет. Решено беше и компанията да премине към двустепенна система на управление и бяха освободени всички членове на съвета на директорите. От тях в новия управителен съвет влезе само Сергей Атанасов, който е председател. Извън ръководството на дружеството останаха близките до Захариев Славея Стоянова и Съби Кичуков, както и синът му Петър Захариев. Начело на надзорния съвет беше избран Николай Вълканов.
Източник: Капитал (17.07.2012)

„Върба-Батанци” АД ще добива оловно-цинкови руди от находищата „Печинско” и „Шахоница”, реши правителството. Дружеството беше определено за концесионер след проведени търгове с тайно наддаване. Процедурите за концесиониране на добива бяха открити с решения на кабинета от септември и август 2011 г. Предложените от дружеството минимални размери на концесионните плащания са 4% при заложени в тръжните книжа не по-нисък от 1,12% за първата концесия и не по-нисък от 0,96% за втората концесия. Това означава, че минималното дължимо годишно концесионно плащане в първия случай ще е 247 694,50 щ. д. без ДДС (при заложено 69 354 щ. д.) и 208 124 щ. д. без ДДС във втория случай (при заложено 55 хил. щ. д.)
Източник: Строителство Градът (10.09.2012)

Собственикът на „Минстрой холдинг” с приза „Мистър Икономика” Собственикът на „Минстрой холдинг” Николай Вълканов получи престижното отличие „Мистър Икономика” за 2012 г. Наградата му беше връчена от министъра на икономиката Делян Добрев. През тази година фирмата „Върба-Батанци”, ръководена от Вълканов, спаси от фалит „Горубсо - Мадан”, като придоби дружеството срещу 30 млн. лева. „По време на кризата успяхме да запазим над 850 работни места и да открием нови, каза новият Мистър Икономика при получаването на статуетката „Рибарят и златната рибка”, която е изработена от Ставри Калинов. „Увеличихме производителността в рудодобива между 30 и 40%, както и заплатите в сектора”, сподели още Николай Вълканов. За първи път в историята на конкурса се дава и отличие „Мисис Икономика”, което отиде при генералния директор на „Белла България” Елза Маркова. През тази година организаторите раздадоха и три специални награди - на “Топлофикация София”, на “Търкиш еърлайнс” и община Стара Загора. Класацията се извърши в девет категории, за които са били номинирани 45 бизнесмени и финансисти.
Източник: Монитор (30.11.2012)

"КЦМ 2000" може да излезе на европейска борса през 2014 г "КЦМ 2000" не се е отказало от идеята да излезе на някоя от европейските фондови борси и вероятно това ще се случи през 2014 г. Това съобщи Никола Добрев – главен изпълнителен директор на компанията. "За нас сега е най-важно да приключим с инвестицията по обновяване на оловното и цинковото производство (проект ТОРП – 195 млн. лв.) през 2013 г. и веднага след това ще се огледаме за подходяща европейска фондова борса", заяви той. Първият опит на компанията да емитира свои ценни книжа на Българската фондова борса беше през 2008 г., но заради кризата на капиталовия пазар процесът бе спрян. Сега обаче мениджмънтът на комбината е преценил, че БФБ не може да се справи с тяхната емисия "освен ако не стане част от борсите във Виена или Франкфурт". Компанията готви промени в структурата на управление от 2013 г., стана ясно по време на пресконференция в Пловдив. Оперативното управление ще бъде поето от Румен Цонев, който от 1 януари ще е новият главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000". Никола Добрев запазва позицията си на председател на Надзорния съвет и най-вероятно ще оглави Съвета на директорите. Той обяви, че се съсредоточава върху развитието на групата от фирми. Новият главен изпълнителен директор Румен Цонев обяви и приоритетите на компанията за 2013 г. Те са усвояване на 65 млн. лева по проект ТОРП, пускане в производство през март на новия цинков завод и изпитания на новия оловен завод през октомври. В оловното производство ще бъдат инвестирани и още 3 млн. лева за усъвършенстване на леенето на метала и за намаляване на енергийните разходи с 9%. Като стратегическа бе определена инвестицията в покупката на български минни находища чрез съвместното предприятие "Върба - Батанци". За 8 месеца след покупката на "ГОРУБСО – Мадан" са инвестирани още 13 млн. лв. за възстановяване на рудодобива. Целта е през 2013 г. от находищата да се извлекат 12 000 тона полиметални руди, а през следващите 10 години относителният дял на българските суровини в КЦМ да достигне 30-35%. Прогнозите на мениджърския екип на компанията са, че през 2013 г. търсенето на олово и цинк ще нарасне с 1.5-2%. "Излишъци" ще се появят в Европа и Северна Америка, а недостиг ще има в Китай и Южна Европа. Прогнозната цена и на двата метала ще бъде около 2000 USD/тон с отклонение до плюс 10% и надолу – с 5%. Нетната печалба за тази година се очаква да бъде около 18.5 млн. лв. (по прогнози към 1 декември 2012 г.). Това е в резултат основно от производството и продажбата на Лондонската метална борса на 72 000 тона цинк, 65 000 тона олово, 24 000 тона оловни и цинкови сплави и др.
Източник: Капитал (05.12.2012)

В ГОРУБСО-Мадан ще бъдат вложени 4.2 млн. лв. през следващата година за развитие на рудодобивното предприятие, което след миньорски протести за забавени заплати това лято бе придобито с помощта на държавата от дружеството "Върба-Батанци". Това съобщи Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000, което заедно с "Минстрой холдинг" придобиха чрез "Върба - Батанци" над 90 на сто от акциите на ГОРУБСО – Мадан. По думите на Добрев иновациите в рудодобива са в радикалната промяна на минните технологии за изземване на руда и внедряване на високопроизводителни машини. В новата мина "Върба- Батанци", където се предвиждат инвестиции от 2 милиона лева, се очаква обезпечаване на добив до 12 хиляди тона още през следващата година. "С всичко това, което сме заложили като инвестиция, машини, съоръжения, производителността ще нарасне два пъти и половина, задача, която сме си поставили 2015-2016 година от целия този минен комплекс, който ние тепърва изключително много разработваме, 30 до 35 процента от първичните суровини, които металургията ще преработва в България, да бъдат от местното производство", посочи Добрев, цитиран от БНР в сряда. Сред основните задачи пред КЦМ 2000 е довършването на изцяло новия оловен завод, който се строи по нова технология, а в света има само три подобни предприятия, допълни шефът на пловдивското предприятие..
Източник: Медия Пул (06.12.2012)

Николай Вълканов: За "ГОРУБСО - Мадан" сме платили 35 млн. лв. досега Преди седем месеца, когато поехте "ГОРУБСО - Мадан", обещахте, че то ще стане едно нормално работещо предприятие. Успяхте ли да го постигнете вече? - В "ГОРУБСО - Мадан" влязохме в края на април, от май започнахме истинската работа. Какво се случи през тези седем месеца. Първо, възстановихме производството, то беше спряло отпреди стачката, тъй като там нямаше ток, нямаше никакво оборудване, нямаше лични предпазни средства на миньорите, помещенията и столът на работниците бяха под всякаква критика. Започнахме първо с тези неща - подобряване условията на труд и заплащане на старите задължения, които бяха натрупани. Още през април изплатихме всички стари заплати за последните няколко месеца, изплатихме електроенергията, която беше около 800-900 хил. лв. След това започнахме да купуваме машини и съоръжения и стартирахме производството. През септември платихме и последните задължения, това бяха осигуровките на миньорите. Към бюджета бяха издължени 9 млн. лв. Осигуровките не бяха плащани много години, работниците ги нямаше в правния мир, те не съществуваха, хората не можеха да се пенсионират. Общо с всички стари задължения досега сме платили 35 млн. лв. От тях 15 млн. лв. отидоха в свързани фирми на Валентин Захариев, към които "ГОРУБСО - Мадан" имаше дългове. Сделката беше финансирана със собствени средства и банков кредит. Сега предприятието е изчистено, за първи път в историята си от Националната агенция за приходите има документ, на който пише "Не дължи". Това се случи за тези седем месеца - разчистване на стари задължения, подсигуряване на нормални работни условия. Разбира се, от другата страна се получи същото, миньорите заработиха както трябва. Вдигнахме производството с 30-40%. В месеците от май до ноември имаме различно производство - 1100, 1200, 1300 тона концентрат, но винаги над 1100 тона, т.е. 30-40% ръст на производството спрямо предните години. Разбира се, това се отразява на работната заплата със същия процент. В момента там работят 850 души. Така че, да, днес "ГОРУБСО - Мадан" е едно нормално работещо предприятие. Какво стана с идеята на правителството за прехвърляне на работници от ОЦК - Кърджали, в "ГОРУБСО - Мадан"? Дойдоха ли хора от Кърджали? - Правителството предложи тогава, хората не го възприеха сериозно. Не е далеко, два часа път е, има и общежитие, което могат да ползват. Като отидат в Испания или Холандия да работят, да не е близо. Но не дойдоха, няма хора от Кърджали в Мадан. Те ще си намерят работа, защото в Кърджали на тази площадка сигурно ще се оформят други производства. С покупката на "ГОРУБСО - Мадан" получихте и активите на рудниците "Върба - Батанци", за които имахте концесия. Започнахте ли работа там? - На "Върба - Батанци" вече работят 40-50 човека. Там целта е първо да стартираме производството. Доста неща вече сме направили по възстановяване на подземния комплекс, подемната машина, шахтата. До края на януари трябва да представим проект пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за това какво ще работим, какво ще добиваме, колко работни места ще осигурим следващата година. Така че едновременно с оправянето на "ГОРУБСО - Мадан" стартирахме и "Върба - Батанци". Там има два рудника, които преди са работили. На "Батанци" има шахта, на "Върба" има две шахти, които през 1999 г. са били наводнени. Първо ще започнем с изпомпването на водата, след това ще оправим вътре пропаданията, каквото е необходимо, и след това ще започнем производството. Целта ни е през май-юни да започнем същинско производство. Така че свършихме, каквото си бяхме набелязали с нашите партньори от КЦМ, успяхме да се справим. Рудата от "Върба - Батанци" в Рудозем ли ще се преработва? Какъв е капацитетът на обогатителната фабрика там? - Да, там ще се преработва. В Рудозем инвестирахме много във фабриката. Там работеше само една мелница, фабриката беше в много лошо състояние. Направихме четири мелници общо, вдигнахме производството, в момента правим пета мелница. Сега дневната преработка на руда там е 1300 тона. Преработваме нашата руда - около 20 хил. тона на месец, и на "Рудметал" - около 7-8 до 10 хил. тона на месец. Фабриката вече е в много добро състояние, но ще имаме още много да инвестираме, за да поеме и рудата на "Върба - Батанци". Другото, което направихме през тези седем месеца, е, че надградихме хвостохранилището. А в Златоград как върви производството? - Там сме много напред, тъй като там работим от 2002 г. В Златоград положението беше същото като в Мадан - с 13-14 млн. лв. задължения тогава, никакви машини и съоръжения. "ГОРУБСО - Златоград" в момента е едно от най-добрите предприятия в България. Там също вдигнахме производството с 30-40%. Ако миналата година се правеха 750 или 800 тона концентрат, сега се правят 1050-1100 тона. Със същия процент вдигаме и заплатите. Имаме нови подготовки за разширение на концесионните площи в Златоград, поискали сме от МИЕТ да ни дадат разрешение. То ни се полага, но неправилно са определени координатите на концесионните площи. Сега трябва да се оправи тази техническа грешка, за да може да увеличим производството, да открием нови работни места. Вървим напред, искаме 2013 г. да бъде като 2012 г., да имаме ръст в производството с 20-30-40%. Всичко ли ще се преработва в КЦМ? Ще може ли пловдивският комбинат да поеме увеличените количества? - Всичко се преработва в Пловдив. Освен че КЦМ ни е много добър партньор, за нас е най-удобно, най-близко е да караме суровината там. КЦМ има огромни възможности. Така поне с българския концентрат ще може да задоволим 50% от капацитета на КЦМ, което е много. Сега там правят модернизация, инвестират много, така че имаме голяма перспектива. Имаме запаси, имаме планове за растеж в добивната индустрия, КЦМ се разширява, така че няма проблем. Има ли напредък по проекта за оползотворяване на геотермалната вода в Златоград? - Този проект стартира през май 2009 г., тогава имаше търг от предишното правителство за сондаж, прокарване на тръбопровод и изграждане на геотермална станция в града за топлоснабдяване на шест сгради - общината, болницата, детски градини, които да се отопляват безплатно на практика. Конкурса го спечели "Минстрой", имаше 3-4 фирми кандидати, но ние бяхме с най-добра цена. Стартирахме проекта, но в края на 2009 г. сегашното правителство го спря. И правилно, тъй като той не беше с осигурено финансиране. Той трябваше да се финансира от бюджета, не беше по европейски програми, а всички знаем бюджетът в какво състояние беше. Така че няма нищо лошо, че това се случи. Сега наново се осигуряват средства и аз знам от финансовия министър Дянков, от премиера, че пари са осигурени за първия етап - за сондирането, и проектът ще продължи в началото на следващата година. Така че той ще бъде завършен. Проектът е много нужен заради богатството, което тази вода представлява. Тя е с огромен ресурс - над 350 млн. куб.м е водата, температурата е близо до 100 градуса. Освен за отопление може да се използва и за балнеология и така да се развие целият този район. Златоград е много красив град и с минералната вода може да бъде втори Сандански, тъй като е на 5 км е границата с Гърция. Ще стане туристически център, където ще идват много туристи от Гърция, основно за балнеология. Проектът е 15 млн. лв., за толкова ще го завършим, без да индексираме, без да увеличаваме стойността. Инвестицията ще се върне много бързо, защото ще има концесии за топлата вода. Всеки, който има хотел или сграда, ще може да ползва водата за отопление, за балнеология, така че тези пари ще се възстановят от концесионни такси.
Източник: Капитал (17.12.2012)

КЦМ прави сделката на годината Инвестиционна сделка на стойност 32 млн. лева реализира групата на „КЦМ 2000” АД. Това е важен успех за компанията, защото се придобива собственост в най-голямата рудодобивна фирма за производство на оловни и цинкови концентрати. Сделката се реализира от акционерна фирма „Върба-Батанци” в съучастие на КЦМ и „Минстрой холдинг”. Целта на тази покупка бе възстановяването на производството на оловни и цинкови концентрати. Идеята е до 2015-2016 година производството на местни концентрати да покрива до 35% от нуждите на металургията в страната. От март тази година до днешна дата акционерната фирма инвестира солидни средства в рудодобива и обогатяването на руди. „За 2013 година са предвидени още 4,2 млн. лева инвестиции”, съобщи изпълнителният директор на „КЦМ 2000” АД инж. Никола Добрев. Следващото поле за инвестиции ще бъде модернизирането и разширението на производството на минното предприятие в Лъки. Там досега са инвестирани 8 млн. лева, а вложенията ще бъдат увеличени до 17,5 млн. лева. Една от целите на акционерното дружество след 2013 година е развитието на разработки за дълбочинно извличане на всички ценни компоненти в суровините и производството на нови, редки химически елементи, имащи широко приложение в изграждането на системи за възобновяеми електрически източници и телекомуникациите. Един от приоритетите на КЦМ е намаляването на емисиите въглеродни газове и оттам - преборване с проблема с климатичните проблеми. От компанията предлагат да се намалят таксите за зелена енергия за големите предприятия в металургичния бранш в отделни производства. Те дадоха пример, че подобен компенсаторен механизъм е въведен в Германия и Австрия. Ако това не се случи, българските компании ще станат неконкурентоспособни и още от следващата година ще се наложи да съкращават работници. Заради такса „зелена енергия” през 2013 г. КЦМ ще плати с 4 млн. лева повече, а с нарастване на тези такси до 2020 г. ще се наложи да плащат 15 млн. лева повече. „Ние искаме да се приложи този компенсаторен механизъм за няколко производства, които осигуряват 10 хиляди работни места. Другата алтернатива е - когато загубиш конкуренцията, веднага да ти заемат местото на пазара.”, каза още изпълнителният директор на КЦМ 2000 АД инж. Никола Добрев. От януари новият главен директор на компанията ще бъде Румен Цонев, а Никола Добрев ще се занимава с въпросите на Надзорния съвет.
Източник: Инвестор.БГ (17.12.2012)

Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на „Горубсо-Мадан" АД от „Върба-Батанци", съобщиха от антимонополния орган. Сделката цели запазване и развитие на рудодобива в Маданския рудоносен басейн. КЗК счита, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да е български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. От комисията напомнят, че предметът на дейност на придобиващото дружество е добив и преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основната дейност на „Горубсо-Мадан" АД е добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. Според КЗК операцията ще окаже въздействие върху пазарите на производство и продажба на оловен и цинков концентрат, олово и цинк. Търговията с концентрати се осъществява на световно ниво и цените се определят на база международни котировки. На международните пазари са създадени правила и регулации за покупко-продажбата на концентрати, които се прилагат и в България. Установените пазарни дялове в световен мащаб на участниците в концентрацията са незначителни, отчитат антомонополистите. На пазарите е налице свободна конкуренция, тъй като съществуват възможности за договаряне и доставка на необходимите количества концентрати за всеки производител на метал в България и по света, независимо от местонахождението на производителя на суровината, се казва в съобщението. Вертикалните отношения на участниците в концентрацията нямат потенциала да ограничат доставката на концентрати от внос и следователно не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между местните производители и вносителите на концентрати.
Източник: Дарик радио (09.01.2013)

КЗК разреши на "Върба-Батанци" да придобие "Горубсо-Мадан" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Върба-Батанци" АД - Златоград, върху "Горубсо-Мадан" АД, съобщиха от пресцентъра на КЗК. Придобиващото дружество се занимава с добив и с преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основните дейности на "Горубсо-Мадан" АД са добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. КЗК смята, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да било български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Собственик на "Върба-Батанци" (смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000") е бизнесменът Николай Вълканов, който чрез това си дружество придоби "Горубсо-Мадан" през миналата година от Валентин Захариев. Това стана с посредничеството на премиера, след като предприятието изпадна в тежко състояние.
Източник: Дневник (09.01.2013)

"Върба - Батанци" придобива "Горубсо- Мадан" Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на „Горубсо-Мадан" АД от „Върба-Батанци", съобщиха от антимонополния орган във вторник. Сделката цели запазване и развитие на рудодобива в Маданския рудоносен басейн. КЗК счита, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да е български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Оттам напомнят, че предметът на дейност на придобиващото дружество е добив и преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основната дейност на „Горубсо-Мадан" АД е добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. Според КЗК операцията ще окаже въздействие върху пазарите на производство и продажба на оловен и цинков концентрат, олово и цинк. Търговията с концентрати се осъществява на световно ниво и цените се определят на база международни котировки. На международните пазари са създадени правила и регулации за покупко-продажбата на концентрати, които се прилагат и в България. Установените пазарни дялове в световен мащаб на участниците в концентрацията са незначителни, отчитат антомонополистите. На пазарите е налице свободна конкуренция, тъй като съществуват възможности за договаряне и доставка на необходимите количества концентрати за всеки производител на метал в България и по света, независимо от местонахождението на производителя на суровината, се казва в съобщението. Вертикалните отношения на участниците в концентрацията нямат потенциала да ограничат доставката на концентрати от внос и следователно не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между местните производители и вносителите на концентрати.
Източник: Класа (09.01.2013)

Втори опит за продажба на "Фин тех маш" За втори път частен съдебен изпълнител предлага на търг пловдивското машиностроително предприятие "Фин тех маш". След неуспешния първи търг през февруари сега земята и сградите се продават за 5.5 млн. лв., или 80% от първоначалната цена. Това е последното производствено предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, след като миналата година той се прости с рудодобивното "Горубсо - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът му за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност. Като се има предвид, че "Фин тех маш" обслужваше основно другите компании на Захариев, много вероятно е и този път да няма интерес към предприятието. До 24 април потенциалните купувачи могат да подават оферти за имуществото, което включва близо 92 хил. кв.м парцел и 26 производствени и административни сгради, складове и други постройки на "Кукленско шосе" 11 в Пловдив. Отделно от това за втори път съдебният изпълнител е обявил за продан и девет машини на обща стойност близо 110 хил. лв. Върху имота има две ипотеки за кредити от Пощенска банка - за 5 млн. евро и 2 млн. евро, както и договорна ипотека за 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за заема от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" на Захариев през 2003 г. По това време предприятието не работеше, но впоследствие дейността му беше възобновена, а основното производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. Въпреки че и в момента "Фин тех маш" работи, не е ясно какво и за кого, тъй като Захариев на практика загуби контрола си върху двете предприятия. Първите сигнали за проблеми в пловдивския завод се появиха още преди година, когато стана ясно, че има забавяне на заплатите. Към август 2012 г. там са работели 113 души, сочи справка в системата ДАКСИ. Последният публикуван отчет показва, че за за 2011 г. дружеството е с нетна печалба от 33 хил. лв. спрямо 45 хил. лв. за 2010 г. Продажбите се повишават леко до 3.5 млн. лв. Към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 6.4 млн. лв. Началото на края на бизнеса на Валентин Захариев започна през зимата на 2011-2012 г., когато работниците в "Горубсо - Мадан" и ОЦК излязоха на протест за забавени заплати. През пролетта на миналата година рудодобивното предприятие беше купено от "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000", с посредничеството на правителството. Впоследствие производството беше възстановено и добивът дори беше увеличен с над 30%. През септември цинковото производство на ОЦК беше продадено от частен съдебен изпълнител на свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", а два месеца по-късно оловният цех беше купен от самата финансова институция. Съдбата на завода обаче се оказа по-тежка от тази на маданското предприятие най-вече заради остарелите мощности. От "Хармони 2012" обявиха планове да изградят нов цинков завод и да подновят производството, но в сектора като цяло са скептични към намеренията на новия собственик. От началото на тази година в завода на практика има само администрация, след като всички работници бяха съкратени. През октомври 2012 г. "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност и беше назначен синдик. Успоредно с това ПИБ пристъпи към усвояване на залог върху предприятието заради неиздължен заем на "Интертръст холдинг" в размер на 7.310 млн. евро. В момента под въпрос е дори самата процедура по фалит, тъй като няма средства за покриване на разноските.
Източник: Капитал (26.03.2013)

Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци" Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци", съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО-Мадан". Той добави, че в момента в предприятието работят 120 души, а плановете са заетите в производството да се увеличат до 150. По думите на Атанасов е нужно да се достигне капацитет от 3-4 хил. тона добита и обработена руда, за да може дейността на дружеството да е рентабилна. Повече от две години рудникът бе затворен и добивът на оловно-цинкови руди в него бе преустановен. Причина за това бяха финансовите затруднения на бившия собственик на дружеството Валентин Захариев. След като през 2011-2012 г. работниците излязоха на протести заради неизплатени заплати, под натиска на правителството бе извършена продажба на "ГОРУБСО-Мадан", в чиито активи е и мината. Купувачът е съвместно предприятие между "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов, които притежават равно участие като акционери. Това са и двата основни производители на оловно-цинкова руда в страната, след като дейността на ОЦК - Кърджали, бе преустановена. В интервю за "Капитал" през февруари председателят на съвета на директорите на "КЦМ - 2000" Николай Добрев коментира, че ръководството е било изправено пред дилема в кои мощности да се инвестира през настоящата година. Разглеждал се е вариантът за ускоряване на вложенията в действащите рудници, тъй като се е считало, че тези, в които работата е била преустановена, ще изискват по-големи инвестиции и дейността им ще е нерентабилна.
Източник: Капитал (29.05.2014)

Правителството разреши сключването на допълнително споразумение за изменение на договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства на "Върба-Батанци" АД - Златоград от находище "Върба - Батанци", община Мадан. В споразумението се променя срокът за предоставяне на банкова гаранция, обезпечаваща задълженията на концесионера за първата година от срока на концесията, обхващаща периода от 31 май 2012 година до 31 декември същата година, от двуседмичен на четиримесечен, считано от датата на подписване на договора. ДУМА припомня, че на 8 януари т.г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Върба-Батанци" АД - Златоград, върху "Горубсо-Мадан" АД. Собственик на "Върба-Батанци" (смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000") е бизнесменът Николай Вълканов, който чрез това си дружество придоби "Горубсо-Мадан" през миналата година от Валентин Захариев. Това стана с посредничеството на премиера Бойко Борисов, след като предприятието изпадна в тежко състояние и работниците излязоха на протест заради неизплатени заплати.
Източник: Дума (04.07.2014)

Назначават нови миньори в Родопите Нови около 30 работници ще бъдат назначени в рамките на следващия месец във възобновилия работа рудник "Върба-Батанци", където в момента вече работят около 130 човека. Това съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО - Мадан", която е собственик на мината. След като добивът от "Върба-Батанци" бе възстановен след 15-годишно прекъсване, за миналия месец са били изкопани 2.5 хил. тона оловно-цинкова руда. Очаква се за август добивът да нарасне с още 1000 тона. До края на годината в мината ще работят 180-190 човека, а добивът ще достигне 7-8 хил. тона на месец.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Наливаме 15 млн. в находище над Златоград Николай Вълканов, председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Днес откриване рудника "Батанци", за който получихме концесия преди две години. Това е една изстрадана концесия, процедурта започна още 2005 г. През 2009 г. не можахме да я получим, едва 2012-а ни я даде правителството. Много изстрадана беше тази битка и затова можем да кажем с много голямо удоволствие, че откриваме рудник само за две години. Работните места на този етап са 150, това е началото - постепено ще нараснат до 400-500 души в рамките на няколко месеца, но това ще стане поетапно. Днес вадим руда от двата участъка - от "Върба" и "Батанци", после ще почнем и от шахта "Батанци" и шахта "Върба", но след няколко месеца. Хубавото е, че в тези 2 години е възстановено абсолютно всичко, двете шахти, поздземни машини, целият подземен комплекс, армировка на шахтите, ново оборудване, за което инвестицията е над 10 млн. лв. само дотук. Паралелно работихме и по Горубсо Мадан и от фалирало предприятие през 2012 г., когато го купихме от Захариев, днес то е водещо в рудодобива. Само преди седмица на 18 август Горубсо-Мадан получи награда за най-бързо развиващо се предприятие, с най-голям ръст на производителност в рудния отрасъл в цялата страна. През това време успяхме да го направим водещо, така че двете предприятия общо ще могат да дават около 2 хиляди тона концентрат месечно или 25 хил. тона руда. През 2014 г. завършваме Горубсо-Мадан и "Върба-Батанци", а през 2015 г. започваме да инвестираме в трето находище - "Печинско" над Златоград. В Горубсо-Мадан и "Върба" за 2 години са инвестирани общо 52 млн. лв. с нашите партньори от КЦМ Пловдив. Инвестицията в "Печинско" ще бъде от порядъка на 15 млн. лв. в близките две години. Изключително щастлив и доволен съм, както се казва за един мъж - трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа син. А това днес, което пускаме, е повече от удоволствие, това ми е била мечта - да възродим рудодобива в Родопите и съм изключително горд и щастлив. Количеството на среброто във "Върба" е по-голямо, но още няма да кажа колко.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

ГОРУБСО ще добива злато в Родопите Добив на злато ще започне в началото на 2016 г. в Родопите, обяви председателят на „Минстрой Холдинг“ АД Николай Вълканов. За пръв път ценният метал ще бъде извличан от медта в рудници на ГОРУБСО - Златоград и Лъки. С днешна дата от забоите се добиват само олово, цинк и сребро, а сега специалисти в обогатяването на полезните изкопаеми от институт в Санкт Петербург правят разработка по проекта за златото. „В някои находища има залежи на мед, а в нея има злато. Можем да извличаме около 700-800 тона мед годишно. Инвестицията за това ще бъде около 5-6 млн. лв., с които ще подменим цялото оборудване във флотационната фабрика, за да можем да преработваме медта. С напредването на технологиите започваме добив на злато“, обясни Вълканов, който е собственик на мините в ГОРУБСО - Мадан и Златоград. „Ще инвестираме с ново оборудване само във флотационната фабрика, така че през следващите 30 години тя няма да има нужда от допълнителни ремонти. Ще я подготвим така, че да може да поеме разширения добив, в който няма да правим допълнителни инвестиции“, каза Вълканов. И допълни, че съдържанието на сребро в рудата е 24 грама на тон, което не е много, но достатъчно, за да допълва общия баланс.
Източник: Преса (04.05.2015)

Откриха участък за подземен транспорт към рудник "Върба-Батанци" Министърът на енергетиката Теменужка Петкова откри участък за подземен транспорт към рудник "Върба-Батанци" в град Рудозем. На събитието присъстваха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на Съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов и ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев. "Подземната връзка между находището "Върба" и обогатителната фабрика в град Рудозем е ключов проект, който ще минимизира разходите за транспорт на руда и ще гарантира опазването на околната среда", заяви министър Петкова. В проекта са инвестирани 5 млн. лв.
Източник: Стандарт (31.08.2015)

Влагат над 900 хил. лв. в проучване на подземни богатства в 4 общини Правителството одобри издаването на четири разрешения за търсене и проучване на възможностите за добив на подземни богатства, съобщиха от пресслужбата на МС. „Калцит” ЕООД ще проучва неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, в площта „Миломир”, разположена на територията на община Драгоман. Разрешението за проучване се предоставя за срок от една година, като титулярът ще вложи минимум 45,4 хил. лв. в проучвателните дейности. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 4,6 хил. лв. В площта „Шереметя - север”, разположена в землището на великотърновското село Шереметя, „Пътни строежи – Велико Търново“ АД ще проучва строителни материали. Разрешението се предоставя за срок от една година, като през този период дружеството ще вложи минимум 36 хил. лв. в проучвателните дейности. Предвидени са и 3,6 хил. лв. за мероприятия по опазване на околната среда. Инвестициите, които се очаква да вложи „Върба-Батанци“ АД за проучване на метални полезни изкопаеми в площта „Черешката”, са за минимум 835 хил. лв. Разрешението за търсене и проучване в терена, разположен в землищата на селата Бориково и Киселчово, община Смолян, се предоставя за срок от три години. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 50 хил. лв. За срок от две години „Сафир-СС-2000” ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площта „Петковото”, разположена в землището на село Кобилино, община Ивайловград. Разрешението за проучване се предоставя за срок от две години, като минималният очакван размер на инвестициите е 24 244 лв., а стойността на мероприятията за опазване на околната среда е 2204 лв. С две години се удължава разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-12 Кнежа“, разположен на територията на областите Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Там софийската фирма „Проучване и добив на нефт и газ“ АД извършва дейност от 2010 г. В резултат на проведените досега геолого-проучвателни дейности е регистрирано търговско откритие и получена концесия за добив на природен газ и кондензат от находище „Искър-запад“ – част от „Блок 1-12 Кнежа“. От дружеството считат, че в площта има потенциал, който заслужава да бъде допълнително изследван и поради това са поискали продължаване на срока на разрешението. Предвидените инвестиции са за над 390 хил. евро, а средствата за опазване на околната среда са 15 хил. евро. По искане на концесионера „Лъки инвест“ АД концесионният договор за добив на олово-цинкови руди от находище „Говедарника“ („Дружба“), област Пловдив, ще бъде удължен с пет години. „ПСТ Видин” ЕООД ще добива варовици от находище „Гранитово” вместо „Видапътстрой” АД. Правителството разреши концесионерът „Видапътстрой” АД да прехвърли изцяло правата и задълженията си по предоставената концесия на „ПСТ Видин” ЕООД, без да се променят условията по концесионния договор. Находище „Гранитово” е разположено в землищата на с. Гранитово и с. Бела, община Белоградчик. Концесията е предоставена за срок от 25 години, като концесионният договор е влязъл в сила от 2000 г.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2015)

„Калцит” ЕООД ще проучва неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, в площта „Миломир”, разположена на територията на община Драгоман. Разрешението за проучване се предоставя за срок от една година, като титулярът ще вложи минимум 45,4 хил. лв. в проучвателните дейности. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 4,6 хил. лв. В площта „Шереметя - север”, разположена в землището на великотърновското село Шереметя, „Пътни строежи – Велико Търново“ АД ще проучва строителни материали. Разрешението се предоставя за срок от една година, като през този период дружеството ще вложи минимум 36 хил. лв. в проучвателните дейности. Предвидени са и 3,6 хил. лв. за мероприятия по опазване на околната среда. Инвестициите, които се очаква да вложи „Върба-Батанци“ АД за проучване на метални полезни изкопаеми в площта „Черешката”, са за минимум 835 хил. лв. Разрешението за търсене и проучване в терена, разположен в землищата на селата Бориково и Киселчово, община Смолян, се предоставя за срок от три години. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 50 хил. лв. За срок от две години „Сафир-СС-2000” ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площта „Петковото”, разположена в землището на село Кобилино, община Ивайловград. Разрешението за проучване се предоставя за срок от две години, като минималният очакван размер на инвестициите е 24 244 лв., а стойността на мероприятията за опазване на околната среда е 2204 лв. С две години се удължава разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-12 Кнежа“, разположен на територията на областите Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Там софийската фирма „Проучване и добив на нефт и газ“ АД извършва дейност от 2010 г. В резултат на проведените досега геолого-проучвателни дейности е регистрирано търговско откритие и получена концесия за добив на природен газ и кондензат от находище „Искър-запад“ – част от „Блок 1-12 Кнежа“. От дружеството считат, че в площта има потенциал, който заслужава да бъде допълнително изследван и поради това са поискали продължаване на срока на разрешението. Предвидените инвестиции са за над 390 хил. евро, а средствата за опазване на околната среда са 15 хил. евро. По искане на концесионера „Лъки инвест“ АД концесионният договор за добив на олово-цинкови руди от находище „Говедарника“ („Дружба“), област Пловдив, ще бъде удължен с пет години. „ПСТ Видин” ЕООД ще добива варовици от находище „Гранитово” вместо „Видапътстрой” АД. Правителството разреши концесионерът „Видапътстрой” АД да прехвърли изцяло правата и задълженията си по предоставената концесия на „ПСТ Видин” ЕООД, без да се променят условията по концесионния договор. Находище „Гранитово” е разположено в землищата на с. Гранитово и с. Бела, община Белоградчик. Концесията е предоставена за срок от 25 години, като концесионният договор е влязъл в сила от 2000 г.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2015)

18 фирми инвестират 83,93 млн. лв. в райони с висока безработица 18 фирми, които инвестират 83,93 млн. лв. в райони с висока безработица, се освобождават от корпоративен данък в размер на 36,20 млн., при условие че го реинвестират. Това съобщи за “24 часа” Стамен Янев, шеф на Българската агенция за инвестициите. След промени в Закона за корпоративно подоходно облагане в края на миналата година на агенцията е възложено да администрира тази насърчителна мярка.Срокът за подаване на проекти беше до 29 февруари, до края на март агенцията ги е разглеждала, за да не допусне инвестиция в някое имение например. Изискването е вложението да е в производство. Освобождаването от данък е до 50% от размера на инвестицията, различно е в зависимост от регионите. За Югозападна България, заради София, процентът е до 25. Сред фирмите, които са насърчени, са “Девин” - за инвестиция от 2,5 млн. лв., освобождаването от данък е за 1,25 млн. , “Горубсо-Мадан” влага 2,069 млн. лв., преференцията е 1,034 млн., “Върба-Батанци” срещу 4,022 млн. лв. вложение се освобождава от плащане на 2,011 млн. лв.“Инса Ойл” срещу 11,98 млн. получават преференция за 3 млн. лв. Най-големи са инвестициите в Разградска област - две за общо 32, 67 млн. лв., в Пловдивско са 18,55 млн. лв., в Смолянско са четири и са за 15,63 млн. лв.
Източник: 24 часа (05.04.2016)

"Минстрой" вече е собственик на две мини в Македония "Минстрой холдинг" вече е собственик на оловно-цинковите мини "Злетово" и "Тораница" в Македония. Наскоро българската компания получи концесия за добив от двете находища, а преди броени дни е придобила и активите на предприятията за сумата от 3.5 млн. евро. Мините не работят от половин година, след като предишният им собственик – Indo Minerals and Metals, фалира. До два-три месеца се очаква дейността да бъде подновена и миньорите да се върнат на работа Сделката за активите включва инсталациите за обогатяване на рудите, оборудване и офис сгради, съобщиха македонските медии. Постигнатата цена е под първоначално обявената оценка от 7 млн. евро. Търгът за активите беше организиран, след като в края на юни съдът окончателно отмени ипотеките върху тях, които бяха сключени от предишния собственик. Indo Minerals and Metals е част от индийската Binani Group, която придоби мините през 2006 г. За да участват в наддаването сега, кандидатите трябваше да имат концесия за добив на руди. Такава "Минстрой" получи в началото на април, след като предложи 2 млн. евро за правата и се ангажира да инвестира допълнително 10 млн. евро в предприятията. Началната цена беше 850 хил. евро. Интерес към конкурса бяха проявили пет компании, но в крайна сметка оферти подадоха само българският холдинг и регистрираната в Швейцария Solway Investment Group. Очаква се първо работа да поднови мината "Злетово" в град Пробищип, а до два месеца след това да стартира и "Тораница" в Крива паланка. Двете мини са най-големите работодатели в източната част на Македония и затварянето им създаде социален проблем в региона. При подписването на концесионния договор собственикът на "Минстрой" и бивш вицепрезидент на "Мултигруп" Николай Вълканов каза, че всичките 1000 миньори ще се върнат на работа. Въпреки многократните опити да се свържем с Вълканов не успяхме да получим допълнително информация от него. "Минстрой" се занимава с широк спектър от дейности, които включват добив, строителство, ремонтни дейности, изграждане на хотелски комплекси, проекти във възобновяеми енергийни източници. В България холдингът и свързани с него компании държат концесиите за повечето оловно-цинкови находища. Три от тях - "Мързян", "Шумачевски дол – Андроу" и "Гюдюрска", се оперират от дъщерното "Горубсо – Златоград". Правата за добив от други три пък са свързани с покупката на "Горубсо – Мадан" преди няколко години. Това стана чрез дружеството "Върба - Батанци", в което с равно участие са "Минстрой" и "КЦМ 2000". Сделката за "Горубсо – Мадан" има доста общи неща с покупката на македонските мини. По това време предприятието беше затънало в дългове, а тогавашният собственик Валентин Захариев не изплащаше заплати. Това доведе до миньорски протести и намесата на премиера Бойко Борисов, който посредничи за сделката. Постигнатата цена беше равна на задълженията на дружеството – 30 млн. лв., които купувачът се ангажира да изплати. Малко преди сделката "Върба – Батанци" беше получила концесия за едноименното находище. Миналата година "Минстрой" купи още едно закъсало предприятие – машиностроителното "Ремотекс – Раднево". Сделката беше сключена с Първа инвестиционна банка, която беше придобила активите на обявеното в несъстоятелност дружество чрез търг.
Източник: Капитал (12.07.2016)

"Минстрой" инвестира над 20 млн. евро в Македония Над 20 млн. евро ще инвестира българският "Минстрой холдинг" в рамките на две години в двете оловно-цинкови мини в Македония, които придоби наскоро. Двете мини са най-големите работодатели в източната част на Македония и затварянето им създаде социален проблем в региона. С подновяването на дейността сега на работа ще се върнат общо 1000 миньори. Това се очаква да стане до края на годината. До момента са инвестирани близо 7 млн. евро, което включва цената за концесията и активите на рудниците. До края на годината инвестицията в Македония ще достигне 12-13 млн. евро, а до две години ще бъдат вложени и останалите средства до 20 млн. евро. Това включва пълно обновяване на рудниците и закупуване на нова техника и оборудване. Пак до края на тази година работещите ще достигнат 1000 души. Общият капацитет на двата македонски рудника е около 3000 тона концентрат на месец.
Източник: Капитал (29.08.2016)

"Горубсо-Мадан" ще търси руди в нова площ Добивното предприятие "Горубсо-Мадан" ще търси руди на още едно място в общината, където вече има работещи оловно-цинкови мини. Това стана ясно, след като правителството даде разрешение на компанията за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Бориева-изток". Разрешението е със срок от три години, като за този период дружеството трябва да вложи най-малко 285 хил. лв. "Горубсо-Мадан" е собственост на "Върба-Батанци", в което равни дялове държат "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ 2000". До началото на 2012 г. компанията беше собственост на някогашния купувач на "Кремиковци" Валентин Захариев, но накрая практически не работеше. "Горубсо-Мадан" е концесионер на две находища в района, а самата "Върба-Батанци" държи правата за добив върху едноименното находище, отново край Мадан. Добитата руда се преработва в Рудозем. На заседанието си в сряда правителството реши също да удължи с пет години концесията за добив на руди от находище "Джурково" (Пловдивска област). Промяната е по искане на концесионера "Лъки инвест", в който основен акционер с 48.8% отново е групата КЦМ. Дружеството експлоатира още едно находище в района на град Лъки, където освен олово и цинк се добива и сребро.
Източник: Капитал (09.05.2019)

КЦМ ще произвежда и нови метали освен цинк и олово с проект за 150 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ подготвя нова инвестиция за около 150 млн. евро, която ще му позволи да произвежда допълнителни метали освен основните цинк и олово. Това ще бъде продължение на приключилия преди няколко години проект за технологично обновление и разширение на производството с приблизително същата стойност. Това обявиха от компанията след проведените общи събрания на КЦМ и групата "КЦМ 2000". На тях бяха взети решения за промени в ръководството, като от председателския пост на "КЦМ 2000" се оттегля Никола Добрев - едно от най-известните имена в българската цветна металургия през последните десетилетия. Новият проект - "Технологично интегриране на КЦМ", ще позволи да бъдат извличани допълнително мед, кобалт и антимон при преработката на суровините. "Така ще минимализираме количествата полупродукти, които сега продаваме с не много добра добавена стойност. Сега е време за нов инвестиционен цикъл, с който наистина се затваря пълното оползотворяване на преработваните метални концентрати", каза изпълнителният директор на групата Румен Цонев, който поема и председателския пост в съвета на директорите от Никола Добрев. "Новият проект изисква създаването на интердисциплинарни екипи от цялата група. Прилагали сме успешно този модел при всички големи инвестиционни проекти в КЦМ", добави Цонев. Ново ръководството Промените в ръководството са съобразени с началото на новия голям инвестиционен цикъл. "При избора на новия екип на съвета на директорите се съобразихме с важното място, което заемат в интегрирания производствен процес нашите рудодобивни предприятия. Затова привлякохме в съвета изпълнителния директор на "Лъки инвест" Атанас Марински", каза Цонев. "Другото най-важно направление в дейността ни е металургичното производство, затова директорът "Развитие, изследване и ремонти" в КЦМ Иван Добрев е новото попълнение в съвета на директорите на "КЦМ 2000", добави той. Резултати През 2018 г. КЦМ е произвел 71.7 хил. тона олово и 75.2 хил. тона цинк, както и 41.3 хил. кг сребро и 296 кг. злато. Приходите от дейността на групата за миналата година са 749.5 млн. лв., като печалбата от оперативна дейност без амортизации (EBITDA) е в размер на 53.8 млн. лв. В компаниите от групата на площадката на КЦМ работят 1880 души, а в двете рудодобивни предприятия, в които "КЦМ 2000" има участие - "Върба - Батанци" и "Лъки инвест", са заети още над 1200 души. От 2010 г. КЦМ е изцяло българска компания. Шест физически лица са основните акционери и притежават 78.37% от капитала, голяма група физически лица са миноритарни акционери с общо 19.5%, а изкупените собствени акции са 2.13%, каза зам.-председателят на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Розин Ангелов.
Източник: Капитал (14.06.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)

КЦМ 2000 и частно лице търсят одобрение от КЗК за съвместна собственост на Върба Батанци Българската комисия за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че местната компания за производство на цветни метали КЦМ 2000 и частно лице Румен Цонев търсят одобрението на регулатора за съвместно контролиране на минната компания "Върба батанци". Според уведомление, подадено до КЗК, не се очаква сделката да засегне местния пазар, каза регулаторът на конкуренцията в изявление миналата седмица. Заинтересованите лица имат срок до 29 октомври да представят на регулатора своите изявления относно сделката. По данни, публикувани на сайта на КЦМ 2000, акционерният капитал на Върба Батанци е разпределен поравно между КЦМ 2000 и местната компания Минстрой Холдинг. Базираната в Мадан „Върба батанци” се занимава основно с добив на оловно-цинкова руда и преработката й в оловно-цинкови концентрати. По данни на търговския регистър Румен Цонев е собственик на КЦМ 2000 и е част от надзорния съвет на Върба Батанци.
Източник: SeeNews (27.10.2021)

„КЦМ 2000“ събира всички акции във фирма за добив на метални руди В Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е постъпило уведомление, с което уведомява за намерението на „КЦМ 2000“ АД и Румен Иванов Цонев да осъществят концентрация, изразяваща се в придобиване на съвместен контрол върху „Върба Батанци“ АД – Мадан, съобщиха от регулатора. Предметът на дейност на „КЦМ 2000“ е „иновации и предприемачество, производствена, търговска и външнотърговска дейност, маркетинг и консултантска дейност, финансиране на дружества, в които дружеството участва, както и всякаква друга дейност не забранена от закона“ Другият кандидат-купувач - Румен Цонев, е член на съвета на директорите на „Върба Батанци“ и на „КЦМ 2000“. В момента акционерният капитал на „Върба Батанци“ е разпределен поравно между „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ АД. Предметът на дейност на фирмата е свързан добив на метални подземни богатства – оловно-цинкова руда и преработката ? до оловен и цинков концентрати. Във връзка с преминаване към нов минен модел през последните седем години са инвестирани в съвременно минно оборудване, с което се увеличава добивът на руда и концентрати. Според кандидат-купувачите не се очаква тази сделка да окаже въздействие върху продуктово-географските пазари в страната. „КЦМ 2000“ и Румен Цонев искат от КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение. От КЗК уточняват, че антимонополният регулатор си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на тази сделка.
Източник: Банкеръ (04.11.2021)

На 9 юни 2022 г. бе проведено редовно общо събрание на акционерите на „КЦМ 2000“ АД. Пред акционерите бяха отчетени добрите резултати на дружествата от Групата за 2021 г., постигнати независимо от високите цени на енерго-носителите и кризата с COVID-19. Като едно от най-важните събития за „КЦМ 2000“ АД през 2021 г. бе отбелязано придобиването на най-голямото предприятие за добив и преработване на оловно-цинкови руди в страната - „Върба-Батанци“, респективно „Горубсо-Мадан“ АД. В тази връзка акционерите приеха и промени в Устава на компанията, касаещи промяна в наименованието й, което вече ще бъде „ХОЛДИНГ КЦМ 2000“ АД. За член на Съвет на директорите на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 бе избран Сергей Атанасов, изпълнителен директор на „Горубсо-Мадан“ АД. Досегашните членове на Съвета - Румен Цонев, Розин Ангелов, Иван Добрев и Стоян Пехливанов, продължават мандатите си.
Източник: БНР (15.06.2022)

Топ 10 добивни компании С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.
Източник: Капитал (05.03.2026)