Наближаващи избори и високи цени на горива. Сместа е взривоопасна и обикновено води до проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на пазара на горива. Впоследствие играчите са на крачка да бъдат глобени, но на финалната права, обикновено след изборите, нещата се разминават. До следващия път. През ноември 2018 г. КЗК обяви, че се самосезира "след серия публикации в медиите за повсеместно увеличаване на цената на автомобилните горива за крайните потребители в редица градове на България", като действието съвпадна и с протести. Поредният секторен анализ е за периода началото на 2016 - края на 2018 г., като до момента антимонополният орган по една или друга причина няма голяма успеваемост в доказването на нередности на този пазар. Сега проверката е малко по-различна от предходните. Запитани са много по-голям брой компании от обичайното, като и мащабът на анкетираните дружества е различен, коментираха източници от пазара. Основната разлика обаче те намират във въпросите и по-специално в новия раздел, посветен на складовете и базите, които формират около една трета от въпросника. Складовете и базите са едно от основните обвинения към пазарния лидер "Лукойл България", който държи най-много от тях като обем и според източници от сектора това би могло да означава няколко неща. Първо, КЗК най-накрая е решила да направи малко по-качествена проверка с препоръки за промени на действащите правила, засягащи складовете. Или има намерение да намери основания да започне производство срещу "Лукойл България" за злоупотреба с господстващо положение. Събирането на отговорите от представителите на пазара вече е приключило и тече анализирането им от комисията. Междувременно генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев се държи като проблемен за спокойствието на управляващите, като публично изрази съмненията си доколко държавата може и иска да се справи със сивия сектор на пазара на горива. Премиерът Бойко Борисов дефинира съмненията като "басни" и индиректно отвърна с демонстрации в сградата на ГДБОП как се следят горивата. Наближават и избори. Или сместа дава всички основания да се дозабърка до взривоопасна. Раздел три: бази и складове Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата - от вноса до крайния потребител, като към бургаската рафинерия и търговеца "Лукойл България" нееднократно са отправяни обвиненията, че държи огромна част от този пазар. Сега петролните компании е трябвало да отговорят на 19 от общо 60 въпроса от въпросника на КЗК, свързани именно с базите и складовете. Те трябва да опишат процеса по договаряне на използването на съдова вместимост в склад за целите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, да опишат процеса по заделяне на задължителните запаси и да изчислят какъв е делът от крайната цена на едро и дребно на разходите за съхранение. Да отговорят смятат ли изграждането и регистрацията на собствен данъчен или друг вид склад за непосилна или трудно възвращаема инвестиция. Ако компанията разполага със склад, да обясни на КЗК на какъв принцип предоставя и разпределя свободните складови вместимости. Отказвали ли са достъп на друго дружество, кое и по какви причини. Ако пък не разполага със склад, да даде информация на КЗК кои чужди складове използва и какво е разписано в сключените договори със складодържателите. Комисията пита компаниите прилагали ли са се в периода началото на 2016 г. - края на 2018 г. на складодържателите различни условия, в това число и цени при разтоварването и съхранението на бензин и дизел по отношение на отделните участници. Получавали ли са отказ за периода от достъп до данъчен склад, собственост на друго дружество, както и как е бил обоснован всеки от отказите. Какви действия са били предприети при отказ и какви са били алтернативите... Проучените компании трябва да отговорят и на въпроса смятат ли, че на територията на страната съществува дефицит на свободни съдови вместимости, като ако такъв дефицит е налице, компаниите трябва да посочат и причините за него и начина за преодоляването му. И т.н. Това е поредният път, в който комисията се интересува от въпросния пазар. Всъщност въпросът със складовете е изследван и при предишен секторен анализ на комисията от 2011 г. и вече е посочен за проблем пред конкуренцията, като комисията дори отправи препоръки за използването на складове в съседни държави, като Министерството на финансите подпише междудържавни споразумения. Идеята през годините обаче не срещна одобрението на финансовия министър Владислав Горанов, според когото няма пречка и сега те да се ползват. Неуспешната КЗК Преди две години (октомври 2016 г.) същият състав на комисията замалко щеше да разкрие картел между големите играчи, като беше напът да постигне прецедент в антитръстовото законодателство в световен мащаб. КЗК изследва пазара от 2012 г. и как цените на дребно на дизел и бензин А-95 реагират на промените на пазара на едро и на цените на производителя. Регулаторът откри, че в определени периоди цената на дребно не следва движението на другите две, и започна да събира доказателства за картел, включително и чрез проверка на компютри на служители на фирмите. Бяха открити писмени доказателства в мейли на служители и самият председател на КЗК Юлия Ненкова съобщи, че има убедителни доказателства срещу шест компании: руската "Лукойл", OMV, Shell, гръцката Eko, контролираната от Гриша Ганчев "Петрол" и руската "Газпром" (работеща през "НИС Петрол"). В тогавашното определение на комисията, изпратено до заподозрените компании, имаше факсимилета от мейли, в които се виждаше как служители от различни вериги си разменят информация за цени, количества и т.н. Компаниите получиха 30-дневен срок да се защитят по обвиненията. Само два дни след парламентарните избори през 2017 г. КЗК забрави цялата си предишна "убеденост" и прие тезата на петролните компании, че не са комуникирали бъдещи цени, и прекрати производството. Окончателният текст на решението на КЗК беше претърпял корекции спрямо това, което беше написано през октомври, особено в частта с комуникациите за бъдещи промени на цените. Тоест или КЗК не е разчела правилно собствените си доказателства, или впоследствие е скрила точно текстовете за добиване на бъдеща информация от конкуренти, за да се излезе от ситуацията. През май 2017 г. регулаторът реши и че единственият голям производител "Лукойл Нефтохим Бургас" и лидерът на едро и дребно "Лукойл България" не злоупотребяват с господстващото си положение. Сега в ход е поредната проверка или поне до предстоящите избори. Базите на раздора Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата - от вноса до крайния потребител. Информацията, че рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" и търговецът на едро и дребно "Лукойл България" държат 92% от данъчните складове за бензин и 82% от складовете за дизел, бяха изнесени от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев от "Нова република" през 2017 г. На това от Българската петролна и газова асоциация отвърнаха с данни, че броят на акцизните складове е 121, а руската група притежава 4 от тях и че всъщност става въпрос за дял като обем, тъй като в изчислението влизат рафинерията, пристанище "Росенец" и продуктопроводът от "Лукойл Нефтохим Бургас" към базата в "Илиянци". От бранша обясниха още тогава, че който е поискал лиценз за данъчен склад, го е получил, стига да е показал, че отговаря на изискванията, както и че ако някой е имал желание да се сдобие с готова база, е можел да го направи на добра цена, като предишният лидер "Петрол" разпродаде много от тези активи след краха на КТБ. Проверка на "Капитал" през 2017 г. обаче показа, че по-сериозният проблем и по-свита конкуренция всъщност има при базите, в които частните компании заделят количества за държавния резерв. По Закона за запасите от нефт и нефтопродукти всеки вносител (от ЕС и от трети страни) е длъжен да поддържа 60-дневни запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на направения от него нетен внос спрямо общия през предходната календарна година, като най-големият неизпълняващ това изискване е компанията "Инса ойл", която внася горива през пристанището на Кирил Домусчиев "БМФ Порт Бургас". От бранша обясниха, че групата "Лукойл" има господстващо положение при съхранение на дизел и бензин, като наличните вместимости извън "Лукойл" са по-малко в сравнение със задълженията на компаниите - вносители за запасите, които трябва да съхраняват. И те са принудени да ползват тези на "Лукойл".
Източник: Капитал (20.02.2019)

КЗК започна проверка на сделката за „Нова телевизия” Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна проверка на сделката за придобиването на „Нова Броудкастинг Груп” АД от българската „Адванс Медиа Груп“ ЕАД. Това става ясно от публикувано производство от антимонополния регулатор. Сделката подлежи на регулаторно одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като законовият срок това да се случи е един месец. Проверката ще е върху „Адванс Пропъртис“ ООД и концентрациите между предприятия и влиянието върху медийния пазар. Финализирането се очаква да е факт през второто тримесечие на 2019 г. Припомняме, че на 22 февруари официално стана ясно, че „Адванс Медиа Груп“ и шведската медийна група Modern Times Group (MTG) са подписали официално договор за продажба на „Нова Броудкастинг Груп“ АД. „Нова Броудкастинг Груп“ АД притежава най-голямата медийна група в България. В портфолиото на компанията влизат 7 телевизионни канала. Компанията е най-големият участник на онлайн пазара в страната, достигайки до около 75% от хората, използващи интернет в България. „Адванс Медиа Груп“ ЕАД е дъщерна компания на инвестиционния холдинг „Адванс Пропъртис“ ООД . „Адванс Пропъртис“ ООД притежава 117 компании в 23 държави от 10 различни индустрии.
Източник: economic.bg (06.03.2019)

Правителството удължи концесията на „БМФ Порт Бургас“ с още 11 години „БМФ Порт Бургас“ ЕАД стриктно изпълнява концесионните си задължения и само за седем години превърна бургаския порт в едно от най-значимите, конкурентни и предпочитани черноморски пристанища. Огромните инвестиции и бързият темп на развитие вече оказват своето положително влияние върху националната и регионалната икономика. Товарооборотът е нараснал 3 пъти, създадени са стотици нови работни места - ползите за местната икономика са очевидни. Клиентите вече не заобикалят Бургаския залив - обновени, механизирани и автоматизирани Пристанищен терминал „Бургас Изток – 2“ и Пристанищен терминал „Бургас Запад“ предлагат обработка на кораби и товари в съответствие с най-високите световни стандарти. Това е мотивът Министерския съвет на свое заседание на 5 юни т. г. да реши да удължи срока на концесиите на двата терминала от по 35 години на 46 години и осем месеца, всяка. „БМФ Порт Бургас“ ЕАД е концесионер на терминал „Бургас Изток – 2“ от 2012 г. и на терминал „Бургас Запад“ от 2013 г. Само през първите 7 години от концесията на Пристанищен терминал „Бургас Изток -2“ дружеството е изпълнило почти целия размер на инвестициите, предвидени в Инвестиционната програма, приложение към Концесионния договор. В реконструкцията и модернизацията на терминал „Бургас Изток – 2“ са вложени над 215 000 000 лева, при предвидени за целия срок на концесията общо вложения в размер на 223 434 600 лева. В Пристанищен терминал „Бургас Запад” само за първите 5 години инвестициите надхвърлят 32 000 000 лева, при предвидени за целия срок на концесията общо вложения в размер на 34 814 000 лева. На практика към момента, за краткия срок от седем години, дружеството е изпълнило почти напълно инвестиционните си задължения, поети с договорите за концесия за 35 години. Основната част от инвестициите са извършени в обекти - публична държавна собственост, които към момента на извършването им стават собственост на държавата. За да се покрият изискванията на товародателите, са преструктурирани основните пристанищни мощности. Модернизацията на товаро-разтоварната техника и оптимизирането на организацията на работата е основна предпоставка и гаранция за привличането на товародатели и увеличаването на товарооборота на пристанищните терминали. Изградени и пуснати в експлоатация са специализирани комплекси за обработка на товари, изпълнени по проекти и технологични разработки на водещи международни компании. Стандартите за обработка на кораби са изцяло приравнени с най-модерните световни практики. Изградени са 4 специализирани и напълно автоматизирани комплекси за обработка на кораби и товари - за насипни товари (меден концентрат), в т.ч. и покрит склад за съхранение, за обработка на втечнени въглеводородни газове, за обработка и съхранение на сярна киселина за износ със складов капацитет от 50 000 тона, за обработка и съхранение на зърнени товари с капацитет на съхранение от 75 000 тона, заедно с авто и ж.п. разтоварище. Рехабилитирани са над 150 000 кв. м съществуващи открити складови площи и са обособени 100 000 кв. м. нови открити складови площи с товароносимост от 10 тона на квадратен метър. Изцяло е обновена пристанищната механизация за обработка на кораби и товари, закупено е фабрично ново оборудване - хидравлични пристанищни кранове, челни товарачи, вилкови повдигачи и др.kmeta.bg
Източник: Други (19.06.2019)

Спуснаха на вода втори 45000-тонен кораб за БМФ Втори 45 000-тонен кораб, поръчан от Параходство БМФ АД, бе спуснат на вода в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. Той ще превозва насипни товари. Плавателният съд е от проекта Bluetech 45, от който компанията вече оперира три кораба: - „Руен“, „Рила“ и „Рожен“. Корабът ще носи името „Миджур“ и строителството му се наблюдава от класификационната организация DNV-GL.Първият кораб от новата серия – „Плана“, скоро ще излезе на ходови изпитания на море и ще влезе в състава на флота на Параходството, а третият – „Бузлуджа“, това лято ще бъде заложен в същата китайска корабостроителница. БМФ планира да попълни флота си с общо шест кораба от проекта Bluetech 45. И при шестте Параходството запазва традицията при именуването на новопостъпващите кораби, като бълкерите продължават да носят имената на български планини и планински върхове.
Източник: economic.bg (10.07.2019)

БМФ Порт Бургас: Дръзки и силни пред предизвикателствата БМФ Порт Бургас ЕАД е частен пристанищен оператор на терминал „Бургас Изток II“ и терминал „Бургас Запад“, части от Пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, предоставени с концесионни договори, съответно от 2012 г. и 2013 г. За периода от 2012 г. до 2018 г. компанията инвестира близо 127 милиона евро в инфраструктурата и съоръженията на двата терминала. Тази сума нарежда БМФ Порт Бургас на челна позиция сред съвременните частни инвеститори в пристанищна инфраструктура в страната. През 2018 г. БМФ Порт Бургас успешно завърши построяването на три нови корабни места, с което значително разшири потенциала на бургаското пристанище. Реализацията на този проект бе амбициозно предизвикателство и изисква ангажирането на множество национални и международни експерти в областта на морското строителство. В стремежа си да откликне на нуждите и очакванията на своите клиенти, БМФ Порт Бургас постоянно разширява обхвата и качеството на услугите, които предлага. Като пристанищен оператор, БМФ Порт Бургас е ангажиран с изпълнението на предоставените дейности по екологично и социално отговорен начин и в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, редица международни конвенции (напр. ISPS Code), протоколи и стандарти. Благодарение на ясния си фокус към иновация в областта на обработката на товари, БМФ Порт Бургас успя значително да повиши трафика на товари през пристанищните терминали - близо 77% за последните 6 години.
Източник: economic.bg (27.08.2019)

Свързват по европроект морския и жп транспорт в Бургас Европейски проект за разширение и развитие на пристанищните терминали в Бургас предвижда пълна интеграция между морски и жп транспорт, както и значително увеличаване възможностите на българския порт. „БМФ Порт Бургас” - концесионерът на пристанищни терминали „Бургас Изток – 2” и „Бургас Запад” успешно приключи дейностите по европейски проект: „От Изток към Запад. Достъп до Коридор ОИС/Транспортен коридор "Ориент/ Източно-средиземноморски"/ през централното пристанище на Бургас. Проучвания за доизграждане на пристанищната инфраструктура и железопътните връзки.” В рамките на проекта бяха изпълнени предпроектни проучвания и беше изготвен идеен и технически проект за доизграждане на пристанищната инфраструктура и железопътните връзки. Проектът е с индикативна стойност EUR 2 670 000, като 85 % от тази сума или EUR 2 269 500 са отпуснати по „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ), сектор „Транспорт” като безвъзмездна финансова помощ. Изграждането на нова модерна пристанищна инфраструктура отговаря на плановете на “БМФ Порт Бургас“ ЕАД да увеличи товаропотока, да доближи услугата в бургаския порт до тази в най-значимите пристанища в Европа и да го впише в основната транспортна мрежа на Европейския съюз. Целите на проекта са да бъде подобрена достъпността до източно европейските пазари, както и взаимовръзката между морски и ж.п. транспорт На 27 септември т.г. на официална церемония “БМФ Порт Бургас“ ЕАД, съвместно с другия бенефициент – Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, представи резултатите от проекта. На събитието присъстваха изпълнителният директор на „БМФ Порт Бургас” Борис Балев, Индре Венскунита – наблюдаващ проекти към Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA). Гости на церемонията бяха к.д.п. Живко Петров и други представители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, както и представители на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“./www.kmeta.bg
Източник: Други (30.09.2019)

Съдът на ЕС категорично подкрепи „БМФ Порт Бургас“ срещу ЕВН Съдът в Люксембург не само е категоричен, но той е и много изчерпателен по отношение на възможността „БМФ Порт Бургас“ да използва свободно мрежите на един или друг мрежови оператор. Това е мнението на главния юрисконсулт на пристанищния оператор Весела Джунджурова. Тя коментира решението на Съда на ЕС от 17 октомври, който постанови в полза на концесионера на порта, който през 2016 г. прекратява едностранно (с месечно предизвестие) договора си с електроразпределителното дружество на ЕВН (сега "ЕР Юг") и сключва такъв директно с държавния Енергийния системен оператор (ЕСО). С това свое действие концесионерът пести около 20% от сметките си за електроенергия. Адв. Миглена Пенева, съдружник в кантора „Георгиев, Тодоров и ко“, също смята, че магистратите в Люксембург дават много ясен отговор, че държавите членки имат свободата на преценка да насочват ползвателите към един или друг вид мрежа, както и да определят вида мрежа, към която ще се осъществява свързването. „Изискването е свързването да се извършва при недискриминационни и обективни условия. Разбирането на съда е, че осигуряването на свободен достъп на трети страни до мрежите представлява една от съществените мерки, които държавите членки са длъжни да вземат, за да насърчат конкуренцията и отварянето на вътрешния електроенергиен пазар. Достъп до електроразпределителната или електропреносната мрежа, който е недискриминационен, прозрачен и при справедливи цени, е необходим, за да има реална конкуренция“, коментира тя пред Lex.bg. След като Съдът на ЕС вече се произнесе, делото може да продължи в Административен съд-София, който ще вземе окончателното решение. „Вероятно процесът ще продължи дълго и ние ще продължим да получаваме от „ЕР Юг“ неоснователно издавани фактури, защото това електроразпределително дружество отказва да изпълни решението на КЕВР“, казва главният юрисконсулт на „БМФ Порт Бургас“ Весела Джунджурова. Борис Балев, изпълнителен директор на „БМФ Порт Бургас“, е категоричен, че концесионерът си плаща месечните такси за пренос и достъп, които са в размер на 5 и 6 хил. лв. месечно, в зависимост от консумацията на ел. енергия. „Сега ние заплащаме тези такси на ЕСО, а не на „ЕР Юг“, защото собственик на мрежата, към която сме присъединени, е на държавния оператор ЕСО“, обяснява той. Данните на пристанищния оператор показват, че „ЕР Юг“ има претенции към него за около 200 000 лв., натрупани за около три години от такси. Съдът на ЕС тълкува, че свързването на „БМФ Порт Бургас“ като потребител към електропреносна мрежа се основава именно на обективни и недискриминационни съображения, тъй като този потребител е свързан с уредба за средно напрежение, която съгласно Директива 2009/72 и националното право попада в обхвата на дейност на преносната мрежа. Въпросната електрическа подстанция е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент, който да е част от електроразпределителната мрежа. Държавите членки могат да предвидят, че трансформирането на напрежението на електроенергията от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейност на електропреносна мрежа. Това е част от признатата им свобода по прилагане на Директивата. В този смисъл българската правна уредба е съобразена с правото на ЕС. Това, от друга страна, опровергава застъпеното от „ЕР Юг“ пред националния и европейския съд, че само трансформирането на електрическата енергия – от свръхвисоко и високо напрежение, попада в обхвата на дейността на преносната мрежа. Припомняме, че спорът между ЕВН и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД започва през 2016 г., когато пристанищният оператор отправя искане до ЕР Юг (тогава ЕВН Електроразпределение) да бъде променена съществуваща схема на присъединяване, така че да се разграничи присъединяването към мрежата на „БМФ Порт Бургас“ от това на Държавния пристанищен оператор. Целта е да се гарантира справедливо замерване на консумираната енергия от всяко от двете дружества. Същото искане прави и Държавният пристанищен оператор, за да се гарантира правото му на отделно замерване на потребената енергия. Двата отделни потребителя искат да имат самостоятелно присъединяване и самостоятелно мерене на енергията, консумирана от тях.
Източник: economic.bg (13.11.2019)