Свързани фирми са получили големия пай от разпределяните на тъмно стотици милиони левове от държавното дружество „Монтажи“ за ремонт на язовири и изграждане на нов правителствен комплекс. Сред топ-получателите е и свързана фирма с пореден бивш шеф на АПИ - Стефан Чайков. Така докато друг бивш началник в АПИ - Велико Желев, държи договори за стотици милони с държавното дружество „Автомагистрали“, фирмата на Атноанета Чайкова е взела десетки милиони без конкурс от държавното дружество „Монтажи“. Това показа проверка на „Сега“ на база осветената информация от Министерство на финансите за начина, по който са били извършвани капиталовите разходи в страната. В подробна презентация, представена пред създадения към ведомството обществен съвет, МФ за пръв път освети фирмите, получили най-много средства по договори с държавното дружество „Монтажи“ ЕАД за ремонт на язовири. Както съобщи служебният министър на икономиката Кирил Петков, 630 млн. лв. за ремонт на язовири са отишли основно в 7-8 дружества. Петков обаче не посочи конкретните изпълнители преди да са приключени проверките и имената на отделни фирми изскачат за пръв път именно в презентацията на финансовото министерство. От данните става ясно, че най-големият пай от средствата са отишли във фирма „Ковел-Про“ ЕООД на Велизар Копчев. Фирмата е създадена през 2010 г. За 2019 г. няма публикуван финансов отчет, печалбата за 2018 г. е 106 000 лв., за 2017 - 1,276 млн. лв. „Ковел-Про“ има сключени общо 134 договора покрай ремонтите на язовири с „Монтажи“ ЕАД на стойност 367 млн. лв. Фирмата има печелени обществени поръчки в отделни консорциуми, но не е сред топизпълнителите на договори с публичен ресурс, показва проверка в Агенцията за обществени поръчки. Вторият топ-получател на пари от „Монтажи“ ЕАД е обединението „Планекс-ГЕС“, в което влизат фирмите „Планекс“ и „Грийнтех инженеринг Солюшънс“. Обединението има само един договор с „Монтажи“, но пък на много висока стойност - 228 млн. лв. с ДДС. Според информация на „Капитал“ това е фирмата, получила договора за изграждане на новия правителствен център. Оказва се, че между „Грийнтех инженеринг Солюшънс“ и „Ковел-про“ - най-големият получател на средства за язовирите - има връзки. Двете фирми са акционери в едно и също дружество – „Хелиос Пауер“ АД. Сред собствениците на дружеството е Иво Георгиев, бивш секретар на Димитровския комунистически младежки съюз, избран в ръководството на ДКМС с Росен Карадимов през 1989 г. Георгиев бе и изпълнителен директор на фалиралата „Елитбанк“, по-известна като банката на комсомола. Последната фирма в топ 3 на получателите на пари за ремонти на язовири от „Монтажи“ ЕАД е „Абак ДС“ ЕООД на Антоанета Чайкова. До 2016 година собствеността в нея е държал Стефан Чайков, който бе начело на АПИ през 2013 и 2014 г. в мандата на кабинета „Орешарски“. През 2018 Чайков е влязъл и в Управителния съвет на ПУДООС - предприятието на МОСВ, което финансира екопроекти, и е излязъл от него тази година. Фирма „Абак ДС“ има 41 договора с „Монтажи“ за ремонт на язовири на стойност 125 млн. лв. Не е ясно кои са останалите 5 фирми, получили основната част от ремонтите на язовири. Както обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков, от над 400 язовира строителните дейности са приключили едва при 10, а се работи върху 100 обекта.
Източник: Фрогнюз (19.07.2021)

Проектът в „София тех парк“ тайно е пораснал до 90 хил. кв.м и договор за строителство за 228 млн. лв. Подготвяният правителствен комплекс на територията на „София тех парк“. От идеята до началото на проектирането той се разрасна до площ 90 хил. кв.м и цена 190 млн. лв. без ДДС (или 228 млн. лв. с данъка). Изпълнението му минава по традиционната схема – от Държавната консолидационна компания (ДКК) към дъщерната „Монтажи“, която пък ги превъзлага на частен консорциум без обществена поръчка. През август 2019 г. държавната ДКК купи правото на строеж върху терен от близо 25 декара за почти 22 млн. лв. от пак държавното „София тех парк“ Възлагането на договора за изграждане на правителствен комплекс от ДКК на „Монтажи“ е възложена през 2019 г. с инхаус договор, т.е. директно и без търг, а стойността му е била 197 млн. лв. По неофициална информация за първата фаза са били предвидени 120 млн. лв. от заем, който ДКК взе от Българската банка за развитие. През последните години държавната банка отпусна на няколко пъти общо над 190 млн. лв. на холдинга, но по кредитите има и погашения. Като се имат предвид изнесените наскоро данни от служебния кабинет за реалната цена, която е достигнал проектът – 228 млн. лв. с ДДС, сумата няма да е достатъчна. В началото на 2020 г. обаче държавната строителна компания, която явно няма капацитет да изпълни този проект, по аналогия с дадените й за ремонт язовири, превъзлага задачата на частно дружество. Този последен договор е за 190 млн. лв. без ДДС според публикувания наскоро доклад на междуведомствената работна група за прозрачност и контрол, която служебният министър на икономиката Кирил Петков назначи. Това отговаря точно и на обявената от финансовия министър Асен Василев сума – 228 млн. лв. с ДДС. А подготовката за договора е започнала още предната година. Избраният изпълнител е „Планекс – ГЕС“ ДЗЗД, обединение между варненската „Планекс“ (60%) и софийската „Грийнтех инженеринг солюшънс“ (40%). Сдружението е регистрирано през септември 2019 г., а като предмет на дейност е записано, че „партньорите си поставят за цел да отговарят по най-добрия начин на условията и изискванията на „Монтажи“ ЕАД за изпълнение на определени от същото строително-монтажни работи, обединявайки своите усилия, финансови, технически ресурси и експертен потенциал съответно, за да изпълнят възложената поръчка“. Собственикът на „Планекс“ Христо Димитров потвърди, че договорът е сключен в началото на миналата година и е за проектиране и изпълнение на строителство с разгъната застроена площ до 90 хил. кв.м. Той не посочи конкретната цена, но уточни, че тя е лимитна. За самата процедура, по която е избрана компанията, той каза, че през 2019 г. са имали запитвания от „Монтажи“ за единични цени. Както и при другите превъзложени от държавни фирми договори, тук отново има голямо авансово плащане – от ДКК към „Монтажи“ и от „Монтажи“ към реалния изпълнител, като парите са потекли около средата на миналата година. Това е видно и от отчета на ДЗЗД-то – за 2020 г. консорциумът има около 65 млн. лв. постъпления и никаква дейност. Все пак срещу тази сума има някаква гаранция. „Имаме платена застраховка за аванса за наша сметка и колкото пари са превели, всичките са при нас“, каза Димитров. „Планекс“ е създадена през 1993 г. от Пламен Андреев и Христо Димитров с предмет на дейност строителство и инженеринг на сгради, а впоследствие развива също инвестиционна дейност и продажба на недвижими имоти. Преди няколко години Андреев излиза от компанията и сега Димитров е едноличен собственик през „Планекс холдинг“. За 2019 г. дружеството има малко над 72 млн. лв. приходи и 879 хил. лв. печалба, но през миналата оборотът се свива до 47 млн. лв. Самото ДЗЗД обаче се управлява от Валентин Василев Георгиев, който е един от изпълнителните директори на „Грийнтех инженеринг солюшънс“. По-малкият партньор в обединението също е регистриран с предмет на дейност проектиране и строителство, но на сайта на „Хелиос пауер“ е посочен като дъщерна компания, развиваща соларни проекти. „Грийнтех инженеринг солюшънс“ е контролирано пряко от „Грамекс“, което от своя страна е на „Теле инвест България“. В последното дружество като акционер фигурира „Хелиос пауер“. Във всички тези компании пряко или непряко като акционери стоят едни и същи лица – директорите на фалиралата Елитбанк Иво Евгениев Георгиев и Гаро Мамасян, адвокатското дружество „Киров и Братулева“ на Киро Киров и Галя Братулева, Татяна Ивова Георгиева (вероятно дъщеря на Иво Георгиев) и др. Още по-интересни връзки обаче се откриват вътре в „Хелиос пауер“, където сред малките акционери са дружествата „Ковел – про“ на Велизар Копчев (0.12%) и „Ростер“ на Росен и Емилия Терзиеви (0.07%) по последни данни към март. И двете фирми държат само привилегировани акции без право на глас, но с право на 0.5% по-висок дивидент. Тук ключовата връзка е, че „Ковел – про“ е компанията, за която финансовият министър обяви, че е получила 367 млн. лв. с ДДС от „Монтажи“ за ремонт на язовири, което я превръща в главен контрагент по преотстъпените поръчки на държавното дружество. Въпросното мегалюбимо дружество е неизвестно в сектора и с годишни обороти от по 5 млн. лв. до към 2019 г. Макар и с по-малка сума, „Ростер“ също е сред топ 4 на фирмите, които имат договор за язовири с „Монтажи“. Участието им и в проекта за изграждане на правителствена сграда в „София тех парк“, макар и непряко, буди основателни съмнения, че включването им не е случайно, още повече че и двете компании са влезли като акционери в „Хелиос пауер“ през щастливата за тази група фирми 2019 г. Загадка си остава кои са държавните ведомства с нужда от офиси от 90 хил. кв.м. През август 2019 г. държавната ДКК купи правото на строеж върху терен от близо 25 декара за почти 22 млн. лв. от пак държавното „София тех парк“, като около 14 млн. лв. от сумата е била платена кеш, а останалото – в акции (ДКК има малък дял в „София тех парк“, което е под шапката на министъра на икономиката). Правителственият комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация вече е с виза за проектиране, издадена на 22 април 2021 г. Следващата стъпка би била собственикът на терена – ДКК, да поиска издаване на разрешително за строеж. Ако се гледа известното дотук, планът е за две офис сгради, едната 9 етажа, другата 15, двуетажно тяло между тях и паркинг с надземна част около 90 хил. кв. м. На територията на „София тех парк“ е дадено право на строеж и на две частни офис сгради, които все още търсят наематели – сградата на „Маркан“, която сега е на мажоритарните собственици на ПИБ, и Synergy Tower на „Фонд за недвижими имоти България“. За 15-етажната Synergy Tower, която е с 32 хил. кв.м офис площи и се строи в близост, се твърди, че първоначално през 2017-2018 г. е бюджетирана за около 50 млн. лева, но в хода на строителството е поскъпнала. На територията на „София тех парк“ е дадено право на строеж и на две частни офис сгради, които все още търсят наематели – сградата на „Маркан“, която сега е на мажоритарните собственици на ПИБ, и При предвидени 190 млн. лв. инвестиционният разход за кв.м в правителствения комплекс излиза 1112 евро, ако се приеме, че ще бъдат изградени 87 хил. квадрата. Ако се добави и подземният паркинг, цената пада до 900 евро на кв.м. vestnikzora.com
Източник: Други (19.07.2021)