"Български пощи" ЕАД ще продадат недвижим имот в Благоевград Министерски съвет даде съгласието си „Български пощи“ да продадат чрез пряко договаряне на Министерство на труда и социалната политика собствен недвижим имот в Благоевград. Сградата не е необходима за дейността на пощите, а поддръжката й е свързана с неоправдани разходи. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител. С покупката на имота пък Министерство на труда и социалната политика ще реализира проект за създаване на мрежа от фокус-точки с териториално покритие в шестте региона на страната и изграждането на експертен капацитет за преодоляване дефицитите от специализирани, включително дигитални, умения, знания и капацитет.
Източник: 24 часа (03.01.2023)

Правителството предлага помощ от 50 млн. лв. за "Български пощи" Министерският съвет е приел план за оздравяване и дигитализация на "Български пощи". Той предвижда държавна помощ от 50 млн. лв., за която е пусната нотификация в Брюксел. Работи се и по план за преструктуриране на задълженията на "Български пощи" съвместно с Българска банка за развитие. Поставените цели са дружеството да постигне дял от 15% от пазара на куриерските услуги, както и да излезе на финансовия пазар. Сред основните краткосрочни мерки е усъвършенстването на съществуващия клиентски софтуер. Ще започне и проект по пълна дигитална трансформация на държавните пощи. Предвижданията са държавата да предостави публичен ресурс на дружеството в размер на минимум 50 млн. лева след одобряване на мярката от Европейската комисия.
Източник: Инвестор.БГ (23.03.2023)

КЗК глобява „Български пощи” за нелоялна конкуренция Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция на „Български пощи” ЕАД в размер на 247 564 лв. за извършено нарушение. В хода на проучването по преписката, образувана по искане на „Стар Пост” ООД, КЗК е установила, че „Български пощи” е предоставяло в страната пощенски услуги в изпълнение на сключени договори с възложители по обществени поръчки на цени, по-ниски от разходите за реализация на тези услуги за продължителен период от време и в значителни количества, с цел нелоялно привличане на клиенти. „Стар Пост“ е лицензиран пощенски оператор по Закона за пощенските услуги за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, на територията на България. С оглед извършения фактически и правен анализ КЗК приема, че има нарушение от страна на „Български пощи”, като постановява прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение. С решението комисията постановява прекратяване на нарушението, което подлежи на незабавно изпълнение, и възлага на „Български пощи” да плати направените в производството разноски.
Източник: Банкеръ (05.04.2023)

ЕК одобри държавна помощ от 26,5 милиона евро за „Български пощи” Европейската комисия съобщи, че одобрява държавна помощ от 26,5 милиона евро за „Български пощи”. Дружеството поддържа 2973 пощенски станции в България с общо 8500 служители, но е засегнато от инфлацията и увеличените разходи за своята дейност. Помощта се предвижда да бъде предоставена като заем и използвана до края на октомври, за да продължи осигуряването на услугите, сред които е и изплащането на пенсиите. България се ангажира, че след шест месеца заемът ще бъде върнат или дружеството ще представи план за преструктуриране, се пояснява в съобщението. Допълва се, че подобен план ще подлежи на оценка и одобрение от ЕК.
Източник: 24 часа (17.05.2023)

Срещу заем кабинетът очаква план за реформа от "Български пощи" Правителството одобри допълнителни плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2023 г. за заем на "Български пощи" ЕАД и условията за неговото предоставяне. Помощта е одобрена от Европейската комисия, а средствата ще се разходват целево за финансиране на оперативните разходи на дружеството. Мярката ще помогне да се гарантира продължаването на универсалната пощенска услуга и изплащането на пенсиите. Българските власти се ангажират, че до 6 месеца "Български пощи" ЕАД ще представи план за преструктуриране. Размерът на лихвата по заема и срокът за възстановяването му са определени съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение. Средствата ще бъдат отпуснати след подписване на договор между министъра на транспорта и съобщенията и "Български пощи" ЕАД.
Източник: News.bg (06.07.2023)

Компаниите с най-нисък дълг Компаниите, които практически не ползват заемен ресурс, са разнообразни. Често на върха на класацията се озовават просто междинни холдингови дружества, които почти нямат собствени персонал, дейности (и съответно разходи), но получават огромни приходи от дивиденти. Такъв е случаят и с тазгодишния номер 1 "Селл" - дружество, което пряко притежава акциите на добивната компания "Елаците-мед" . Другият тип бизнеси, които обичайно не се нуждаят от дълг, са непроизводствени сектори, където няма нужда от съществени активи, но същевременно има висока норма на печалба. Второто място в подреждането е за "Индустриален софтуер" - компания, която предлага решения за автоматизация с пазар в цял свят. В последните години тя расте ударно, като приходите й за 2022 г. са 88 млн. лв., а печалбата - близо 41 млн. лв. №3 е "Салина 7", е дистрибутор на горива, масла и акумулатори, който обслужва предимно големи корпоративни клиенти. Компанията е малка откъм персонал и реално е по-скоро посредник, стъпващ на добри взаимоотношения и обслужване, който също няма нужда да блокира много средства в складови наличности. В класацията традиционно попадат и други търговци като местното дружество на веригата за играчки Jumbo и супермаркетите "Фантастико". Другият типичен представител са установени предприятия от зрели индустрии - торови предприятия ("Неохим" и "Агрополихим"), циментови заводи ("Златна Панега") и др. Там паричните потоци са в голяма степен предвидими и обикновено са достатъчни да покрият амортизацията на машините и евентуални модернизации. В дъното на таблицата на най-задлъжнелите компании би трябвало да са и тези, към които да има особен фокус, тъй като нивата близо до и над 100% дълг към активи вещаят проблеми с обслужването. Това не е непременно така и често има особености. Например операторът на столичното метро "Метрополитен" при едва 0.7 млн. лв. собствен капитал има над 3 млрд. лв. пасиви. Тук обаче не става толкова въпрос за реални заеми, тъй като метрото в голямата част се строи с евросредства и огромната част от тази сума в отчетите на компанията е класифицирана като безвъзмездни средства, предоставени от държавата. Сред задлъжнелите дружества има и други държавни компании, където има изкривявания. "Български пощи" хронично е на загуба заради изпълняваните от него социални функции въпреки компенсациите от бюджета за това. "Автомагистрали" е компанията, през която преминаха много от средствата около инхаус възлагането в последните години. Там огромните пасиви са предимно аванси от АПИ за строеж на пътища, които тя на свой ред превъзлагаше на строителни фирми, заобикаляйки изискванията на Закона за обществените поръчки. Най-големи свивания на дълговете бележат електроенергийни компании от структурата на БЕХ, като и в двата случая става въпрос предимно за покриване на вземания от компанията майка. При НЕК понижението е с почти 1.5 млрд. лв., като съотношението дълг към активи се подобрява от 68% на 46%. При ТЕЦ "Марица-изток 2" погасените задължения са за близо 1 млрд. лв., а коефициентът се изменя от 81% на 27%. Най-големият скок на задълженията също е в компания на БЕХ - "Булгаргаз". Там той е обусловен от рязко променилата се среда заради войната в Украйна и спрените доставки на газ от Русия.
Източник: Капитал (30.08.2023)

До 30% от ресурсите на пощите не носели пари, а генерирали разходи Между 25 и 30% от ресурса на "Български пощи" не носи приходи, а разходи, плащат се заплати, ток. Това заяви зам.-министърът на транспорта Григорий Григоров пред депутати от транспортната комисия, които имаха въпроси за дълговете на пощите. При един частен оператор това не би било възможно и тези хора и ресурси щели да бъдат съкратени, но при държавните пощи това нямало да се случи. От 2019 до 2021 г. дружеството е покривало загубите си с компенсации от държавата. През 2022 г., когато плащанията за ковид кризата са спрени, а тогава беше и хакерската атака, която донесла 17 млн. лв. загуби, дружеството е приключило годината на минус 63 млн. лв. Към юни тази година данните показват 6 млн. лв. в брой и 96 млн. лв. задължения. Целта е и със заема от държавата пощите да не приключат на минус. Правителството отпусна 50 млн. лв. за покриване на оперативни разходи. Задачата е дружеството да не приключи годината с 96 млн. лв. загуба, а с 83 млн. Приходите са с 3-4 млн. лв. на месец по-малко от разходите. В края на юли е изпратен на Европейската комисия план за преструктуриране, след отпуските Григоров се надява от комисията да изпратят бележките си, а до края на месеца се очаква оттам посещение на място. Одобряването на плана е критично за пощите, той като оттат се очаква финансиране по плана за възстановяване.
Източник: 24 часа (15.09.2023)

Между 60 и 70 млн. лева се очаква да бъде загубата на "Български пощи" през 2023 г. Между 60 и 70 милиона лева се очаква да бъде загубата за тази година на "Български пощи", съобщи заместник-министърът на транспорта Григори Григоров. В края 2022 г. дружеството приключва със загуба от 67 млн. лв. и е разполагало с 40 млн. лв. и задължение към външни доставчици в размер на 79 млн. лв. До края на юни тази година дружеството е разполагало с шест милиона лева в брой. Разходите на дружеството са надхвърлили приходите за първото полугодие с около 50 млн. лв. Правителството отпуска временен заем с цел покриване на оперативни разходи.
Източник: econ.bg (18.09.2023)

Три проекта от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) няма да бъдат реализирани Три проекта от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за близо 260 млн. лв. няма да бъдат реализирани. Това са проектите за цифровата трансформация на "Български пощи" (101 млн. лв.), изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе (44.6 млн. лв.) и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите (112 млн. лв.). Трите проекта са премахнати за изпълнение в променения ПВУ, който беше изпратен за одобрение в Европейската комисия. Причината да отпаднат е невъзможността да бъдат завършени до август 2026 г. Искането на България за промяна на плана става, след като беше намален максималният размер на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост от 6.27 милиарда евро на 5.69 милиарда евро. Преразглеждането е част от актуализацията от юни 2022 г. на коефициента на разпределение на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и отразява сравнително по-добрите икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначално предвидените. Предложеното от България изменение на плана засяга 17 инвестиции, включени в първоначално одобрения план. Средствата за някои от тях са намалени. Такива са например инвестициите за енергийна ефективност на обществените сгради с 85 млн. лв., националната инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници и модернизацията на болничните съоръжения, сред които е отпадането на изграждането на протонния център. Има проекти с увеличени разходи. Такъв например е столичното метро от кв. "Хаджи Димитър" до кв. "Левски Г". Допълнително се отпу2скат 22.5 млн. лв., като това са средствата за индексация на договорите за строителство. Сега в срок до два месеца Европейската комисия трябва да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии за оценка съгласно регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Ако оценката на ЕК е положителна, тя ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета, за да бъдат отразени промените в българския план.След това държавите членки ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на ЕК.
Източник: Медия Пул (03.10.2023)