Международната генерична фармацевтична компания „Актавис Груп” подписа днес „Писмо за намерения” за продажбата на производствената си компания в България "Балканфарма-Разград" АД на новосъздадената компания "Антибиотик-Разград"АД, съобщиха от компанията. Новата компания е създадена от представители на настоящия мениджмънт на завода в Разград с цел управление и по-нататъшно развиване на неговите производствени мощности. Едновременно със сключването на сделката, „Актавис” ще подпише с новата компания договор за възлагателно производство, за да си обезпечи сигурност на доставките на продукти от настоящото си портфолио, произвеждани от завода. По този начин „Актавис” ще продължи да предлага на пазара всички продукти без прекъсване. Заводът в Разград, който произвежда антибиотици в различни форми: таблети и капсули, сухи инжекции и течни стерилни форми, кремове и унгвенти, е най-малката от трите производствени мощности на „Актавис” в България. „Актавис” не планира продажба на мощностите си в Дупница (таблети и капсули) и Троян (суспензии, гелове, кремове, сиропи), които са от стратегическа важност за производствената дейност на компанията. „Това придобиване на производствените активи на "Балканфарма-Разград" дава отлична възможност за допълнително натоварване на свободния капацитет на завода. "Антибиотик-Разград" ще подпише договор за възлагателно производство с Актавис и възнамерява да сключва и други такива договори в бъдеще, за да оптимизира разходите и подобри конкурентността си. Нашата дейност ще остане до голяма степен свързана с Актавис и ще продължим да следваме добрите практики и високи стандарти за качество на Актавис”. Това заяви Димитър Папазов, управляващ директор на "Антибиотик-Разград"АД От своя страна Иван Урумов, управляващ директор на „Актавис Оперейшънс” ЕООД, България подчерта, че „Актавис” е изградила стабилна основа през изминалите години и основния ни фокус през 2008 г. беше насочен към интегриране и органичен растеж. "Паралелно с това инвестираме в бъдещ растеж и разширяваме продуктовата си гама чрез придобиване на нови продукти, чрез продукти по лиценз и разбира се, чрез собствени разработки в областта на изследване и развитие. Заедно с консолидиране на производство в основните ни производствени мощности, ние все повече работим и по сключване на договори за възлагателно производство и инвестираме в лицензионни продукти, с цел допълнително разширяване на портфолиото ни. Удовлетворени сме, че ще подпишем договор за възлагателно производство с новите собственици на завода в Разград, които познаваме, и на които имаме доверие. Предполагаме, че нашият договор с тях ще бъде само един от многото, които заводът ще има в бъдеще”, каза още Урумов. След получаването на необходимите регулаторни разрешения, „Актавис” и Антибиотик Разград очакват да приключат сделката в следващите два месеца.
Източник: Банкеръ (09.12.2008)

Фармацевтичната компания "Антибиотик Разград" иска да купи дружеството "Балканфарма Разград", съобщи антимонопоният регулатор. Купувачът ще придобие контрол чрез покупката на 98,12% от капитала на придобиваното дружество. "Балканфарма Разград" е част от групата "Актавис", начело на която е исландската "Актавис груп хф". Купувачът по сделката е новоучредено дружество, което не е извършвало конкурентна дейност на тази на купуваната компания. Според експертите на регулатора планираната сделка има отношение към производството и реализацията на лекарства и субстанциите за тях.
Източник: Дневник (09.01.2009)

Антибиотик Разград АД - Разград свиква Годишно общо събрание на акционерите на 16.06.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година.
Източник: Агенция по вписвания (20.06.2009)

Антибиотик Разград АД - Разград свиква Годишно общо събрание на акционерите на 24.06.2010. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2009 година.
Източник: Агенция по вписвания (14.07.2010)

На всяко хапче номерът Случвало ли ви се е да знаете, че от работата ви през следващата година зависи бизнесът ви за около 20 години напред? В подобна ситуация е и българската IT компания "Софтгруп", която се е заела с нелеката задача да пробие и порасне във фармацевтичната индустрия в изключително кратки срокове. До 9 февруари 2019 г. всички европейски производители на лекарствени продукти трябва да въведат система, чрез която всяка опаковка получава собствен уникален сериен номер. Това е една от мерките на Европейската комисия (ЕК) срещу фалшифициране на лекарства. Прогнозната стойност на инвестициите в такива системи е около 2 млрд. долара, а "Софтгруп" има добри шансове да получи добри позиции на пазара в Централна и Източна Европа. "Софтгруп" не е типичната българска IT компания - не интегрира технологиите на световни доставчици и не прави софтуер по поръчка. Софийската фирма си има собствен продукт - софтуер за сериализация на лекарства, а отскоро и хардуерен модул, който може да се прикачи към всяко оборудване и да добави новата функция. Това обаче далеч не е единственият продукт за фирмата и не е първият ? досег с фармацевтичния сектор. Още преди да въвеждането на новите регулации, през 2010 г. "Софтгруп" прави първите си стъпки в лекарствената индустрия. Първо внедрихме чужд софтуер със собствена доработка за управление на една от лабораториите на "Актавис" в Дупница, разказва Венелин Димитров, основател на компанията. Димитров, който тогава прави системи за съвсем друг бранш, попада в "Актавис" почти случайно чрез свой познат. През следващите години компанията влиза при пакетажните линии в още няколко цеха - ботевградската "Джи И Фармасютикълс", троянското производство на "Актавис", "МС Фарма" и "Антибиотик - Разград". Преди около три години Димитров вече има достатъчно впечатления от фармацевтичния сектор и е наясно точно от какво ще се нуждаят производителите много скоро. Така през 2013 г. компанията започва работа по новия си продукт – въпросната система за сериализация на лекарства. Като малко предприятие с екип от десет души по това време "Софтгуп" кандидатства за европейско финансиране по програма "Конкурентоспособност" и получава 90% помощ за инвестиция от 180 хил. евро в продукта. "Започнахме да работим по затварянето на универсално решение и в средата на 2015 г. имахме готовия продукт", обяснява Димитров. В процеса на развитие на идеята Димитров взима и решението за машина към софтуера, за да може да предлага системата си и на производители, които вече разполагат с по-голямата част от оборудването и се нуждаят само от надграждане за серийна номерация. Хардуерният модул е разработен съвместно с българската компания "Техтийм". Стратегията на Димитров е тъкмо обратното на това, което по-голямата част от конкурентите на "Софтгруп" правят. Всъщност на този специфичен пазар играчите са по-скоро големите компании - производители на оборудване за фарма сектора, които предлагат такъв тип софтуер в допълнение към машините си. Компаниите, които подобно на "Софтгруп" залагат на софтуерната си разработка, са две в световен мащаб - канадската Optelvision и италианската SEA Vision, твърди Венелин Димитров. Въпросът тук обаче не е чак толкова кой какво прави и как го прави, а кой ще спечели клиенти в следващите до две години. Уловката на този пазар е, че всички фарма производители трябва да внедрят системата до началото на 2019 г. А самият процес по интеграция трае около година и половина. Затова за "Софтгруп" и конкуренцията близкото бъдеще е решаващо. На този етап Димитров води преговори с останалите три производителя на местно ниво - "Софарма", "Унифарм" и "Чайкафарма", и очаква скоро и те да станат клиенти на компанията. Фирмата разговаря и със 17 гръцки, няколко сръбски, хърватски, словашки, словенски, латвийски и дори две германски фирми. По стечение на обстоятелствата и покрай членството си в глобалната предприемаческа мрежа Endeavor "Софтруп" се свързва и с един от йорданските производители на лекарства - Hikma Pharmaceuticals. През февруари представители на компанията идват в България да огледат внедрените разработки на "Софтгруп" и остават доволни, което дава на Димитров основание да очаква скоро и първия си клиент от Близкия изток. "Целта ни са Източна Европа и Близкия изток. На тези пазари ни е по-естествено и по-лесно да влезем и работим. Разбира се, това по никакъв начин не означава, че нямаме интерес към Западна Европа", коментира основателят. Очакванията са за поне шест нови клиенти извън страната до края на годината. "По оценка на KPMG само в Европа има 7 хил. пакетажни линии на около 700 различни компании, които трябва да бъдат оборудвани. Оценката на пазара е за около 1.5 – 2 млрд. долара за периода 2016 г. – 2019 г.", описва Димитров възможностите пред компании като неговата. Това, с което "Софтгруп" ще бори конкуренцията, са, от една страна, по-ниските цени от гигантите в сектора, а от друга, фактът, че системата им работи с всякакви пакетиращи машини. При попътен вятър Димитров смята, че "Софтгруп" има реални шансове да получи 15 до 20 процента от този пазар. Преди да се роди идеята за фармацевтичната индустрия и преди "Софтгруп" да започне да се интересува от европейските и близкоизточните пазари, компанията има съвсем друг бизнес. През 2003 г. Венелин Димитров, програмист по образование, започва да работи по софтуерни системи сам от дома си. Малко по-късно се присъединява и съдружникът му Мартин Георгиев. В първоначалния си замисъл "Софтгруп" работи предимно за фирми в областта на зърнопроизводството. Тогавашният продукт е MES система (за управление на производствените процеси), която измерва, оценява и управлява различните дейности – складове и мелници например. Клиентите им от онова време, сред които "Агриа Груп Холдинг" и производителите на брашно "ГудМилс" в София и в Букурещ, продължават и до днес да работят със системите. Тази дейност обаче спира да е приоритетна за Димитров и към днешна дата отговаря едва за около 2% от оборота. Истинският двигател за растежа на компанията е фармацевтичният сектор. Откакто "Софтгруп" навлиза в него, резултатите скачат рязко. От 575 хил. лв. оборот за 2013 г. през следващата година компанията регистрира приходи от 3.3 млн. лв. при печалба от 490 хил. лв., сочат финансовите отчети на компанията. През 2015 г., когато компанията се фокусира върху сериализацията, приходите й спадат до 1.75 млн. лв., но печалбата запазва нивата си. Това за Димитров обаче е знак, че са на прав път с продукта си. В момента ръководството обмисля да търси инвеститор, за да подпомогне разрастването си, а очакванията за 2016 г. са екипът от 20 души да се увеличи поне двойно.
Източник: Капитал (11.04.2016)

"Софтгруп" получи 2 млн. лв. финансиране за развитие извън България Българската софтуерна компания "Софтгруп", която развива система за сериализация на лекарства по новите изисквания на ЕК, получи 2 млн. лв. инвестиция. Свежият капитал идва от новата инвестиционна група "Армада кепитъл" и ще бъде използван за разширение на фирмата и създаване на партньорства със съседни държави. До 9 февруари 2019 г. всички европейски производители на лекарствени продукти трябва да въведат система, чрез която всяка опаковка получава собствен уникален сериен номер. Това е една от мерките на Европейската комисия (ЕК) срещу фалшифициране на лекарства. "Софтгруп" има около година и половина да спечели клиентите си, защото внедряването на самата система също трае толкова. През 2010 г. компанията прави първите си стъпки в лекарствената индустрия, като работи за "Актавис. През следващите години компанията влиза при пакетажните линии в още няколко цеха - ботевградската "Джи И фармасютикълс", троянското производство на "Актавис", "МС фарма" и "Антибиотик - Разград". Днес компанията вече има 20 разработчици и годишен оборот от 1.75 млн. лв. за 2015 г. и планира да продължи разрастването на екипа си с около 30% до края на годината.
Източник: Капитал (20.06.2016)

За осма поредна година бяха отличени най-добрите български фирми Наградите в престижния бизнес конкурс „Най-добра българска фирма на годината“ бяха връчени за осми пореден път – на церемония в галерия „Оборище 5“. Инициативата е на Fibank и има за цел да популяризира най-вдъхновяващите и устойчиви модели на предприемачество у нас.ази година към приза за женско предприемачество имаше и допълнителна награда – едноседмично делово пътуване до ЮАР с цел обмяна на опит и срещи с успели жени. То бе осигурено от една от най-влиятелните бизнес дами на Южна Африка – Одри Мотупи, която е партньор на конкурса. Първа награда в категорията „Средна и голяма фирма“ спечели Антибиотик-Разград АД – едно от най-големите фармацевтични предприятия в България с над 60-годишен опит в разработването и продажбите на генерични лекарства за хуманно и ветеринарно приложение. На второ място се класира Гидо ООД – производител на обувки от Пещера, който продължава традициите на този занаят в града и реализира 90% износ за Евросъюза. Екстрапак ООД – лидер у нас в производството на опаковки и чанти – с 24 г. история, 3 завода и постоянно обновяващо се портфолио, зае третото място. Отличието за най-добра „Микро и малка фирма“ отиде при Ботрон софтуер солюшънс ООД – разработчик на иновативни софтуерни решения с клиенти като Tesla, NASA, Audi, Apple, VMware, Netflix и над 3000 други компании. Второто място журито отреди на АТМ ООД – производител на инструментална екипировка, нестандартно оборудване и резервни части. Микро-макс ООД, които произвеждат уплътнители за машини и съоръжения във всички индустрии, са трети в надпреварата. Димитър Маджаров спечели убедително Наградата на публиката, която се определя чрез онлайн гласуване. Добре познатата българска фирма произвежда 50 вида месни продукти и над 20 вида млечни изделия. Призът „Най-успешна българка в бизнеса“, с който организаторите от Първа инвестиционна банка стимулират жените предприемачи у нас, отиде при Татяна Бояджиева, управител на Гардения 2006 ООД – фирма с над 15 г. опит в проектирането, изграждането и поддръжката на закрити и открити паркови и дворни пространства. Победителите в надпреварата бяха определени от жури в състав: Чавдар Златев, Изпълнителен директор и член на УС на Fibank, финансистът Емил Хърсев, социологът Кънчо Стойчев, председател на Съюз Произведено в България, собственикът на „Медийна група България“ Венелина Гочева, главният редактор и издател на Forbes България Йордан Матеев и Ваня Манова – мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово. Според условията на конкурса в него участват само компании с български капитал и български мениджмънт, представляващи български бранд. Сред номинираните тази година над 300 фирми имаше много промишлени предприятия, произвеждащи оборудване, инструменти и елементи за машиностроенето, земеделски производители и транспортни фирми. Отново се включиха множество строителни, софтуерни и телекомуникационни компании, козметични и фармацевтични предприятия, инженерингови и проектантски фирми, производители на хранителни продукти и напитки, на мебели и текстил.
Източник: Труд (22.11.2019)

„Антибиотик-Разград“ АД отбеляза своя 70-годишен юбилей. Предприятието е наследник на Пеницилиновия завод, открит на 5 септември 1954 година. Тогава България става първата страна на Балканите и една от малкото в света производители на пеницилин. Предприятието, което първо носи името „Пеницилинов завод“, неколкократно сменя името си, увеличават се мощностите и броят продукти, които се произвеждат, както и пазарите. Към момента продуктовата листа включва над 200 лекарствени средства, които се продават в над 50 държави на 4 континента. Многократно продуктите получават и престижни отличия. През последните години се инвестира в изграждане и поддържане на съвременни мощности и системи за качество. За последните 2 години са купени нови машини за над 2 милиона лева, от тази година е в експлоатация нова мощност за производство на очни капки и течни продукти. За същия период са инвестирани и 9 милиона лева в развойна дейност, придобита е столична лаборатория за разработване на нови продукти, таблетки, капсули и очни капки. Въвеждат се и мерки за икономия на енергия. Върху покривите на производствената сграда е изградена фотоволтаична централа с мощност 800 киловата, предстои реализация на проект за фотоволтаична централа на паркинга с обща мощност 1 мегават.
Източник: Фирмена информация (11.09.2024)

Разград е център на фармацията в България 2452 фирми работят на територията на Разград, като най-голям дял от произведената продукция се пада на индустрията – близо 63%, а услугите и селското стопанство си поделят останалото. Разград е обаче преди всичко център на фармацевтичната промишленост в страната. След преструктурирането на завод "Антибиотик" на територията на общината останаха две обособени самостоятелни фирми: "Балканфарма Разград" АД и "Биовет" АД, клон Разград. "Биовет" е водещ европейски производител на фуражни добавки и активни субстанции както за ветеринарната, така и за хуманната фармацевтика. Значителни за мащабите на Разград са и няколко предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Освен "Пилко" тук се намират и "Млин", "Рока" и "Лазаров" - производители на тестени изделия, както и няколко производители на яйца, кокошки носачки и фуражи за тях.
Източник: 24 часа (30.01.2025)

„Хювефарма“ отбелязва 25 години от създаването си. За този период „Хювефарма“ изгради производства в 11 завода, разположени в 5 държави, и търговска мрежа, която покрива над 100 държави на 6 континента. През 2000 г компанията придобива „Биовет“ - Пещера, която е с над 70-годишна история в биотехнологичната индустрия на България. Пред 2002 г. придобива и завод в Ботевград. През 2005 г. присъединява и заводът в Разград, с който добавя производство на хуманни активни субстанции. През 2005 г. е откриг търговски офиси в САЩ и Европа, а през 2007 г. придобива производство в Сейнт Луис, САЩ. През 2015-2016 г. придобива две производствени бази в САЩ. Добавени са и заводи в Италия и Франция, както и редица дъщерни дружества в Европа, Азия, Латинска Америка. Една от последните големи инвестиции е от 2024 г. в завода за производство на ваксини в Разград. Инвестицията е за 140 млн. лева, В момента в тего работят около 70 души. При пълен капацитет там ще работят над 300 висококвалифицирани специалисти. Портфолиото на „Хювефарма“ днес включва над 300 продукта - от ветеринарни медикаменти и ваксини, през активни субстанции и хранителни добавки за фуражи, до ензими и пробиотици. Има над 10 000 куб.м ферментационни мощности, което представлява около половината от всички действащи ферментационни мощности в Европа. В края на 2021 г. стартира производство на омега-3 мастни киселини чрез ферментация - произвежда масло от алги, което може да замени рибеното масло. Използва се в храни и добавки за хора и домашни любимци. Компанията е изградила соларни инсталации с обща мощност 90 МВт на територията на заводите на „Биовет“. Тази собствена фотоволтаична енергия покрива 30% от нуждите ни. До 2030 г. поетапно ще навлязат в експлоатация още зелени електроцентрали и съоръжения за съхранение на електроенергия, с което „Хювефарма“ цели да задоволява изцяло собствените си енергийни нужди от ВЕИ и да постигне въглеродна неутралност.
Източник: economic.bg (21.07.2025)

Три от предприятията в Разград изнасят продукцията си на 6 континента Фармацията е водещата индустрия в гр. Разград. Тук са седалищата и производствените бази на ключови компании като "Биовет" АД, която реализира мащабни проекти, включително за съхранение на енергия от възобновяеми източници, което повишава конкурентоспособността. През 2025 г. започна работа и нов завод за ветеринарни ваксини след сериозна инвестиция. "Биовет", както и "Антибиотик-Разград" и "Балканфарма" произвеждат широка гама от продукти с висока добавена стойност, изнасяни на 6 континента. Сред тях са антибиотични субстанции и готови лекарствени форми, ветеринарни препарати и ваксини, лиофилизирани субстанции, пробиотици и закваски за млечната промишленост. Икономическото развитие на сектора напоследък се характеризира с преход към високотехнологично и екологично чисто производство, което компенсира общите демографски предизвикателства в региона и поддържа жизнеспособността на местния бизнес. Една голяма част от местната индустрия работи за износ и вътрешното потребление не е в състояние да я засегне значително. "Амилум Разград" например работи за над 60 държави и е един от основните износители на царевична декстроза за Европа и САЩ. Икономическият профил на града е доминиран от индустрията, която съставлява близо 63% от произведената продукция. Освен фармацията друг стратегически сектор за региона е хранително-вкусовата промишленост. Освен "Амилум" водещ за областта работодател е и "Пилко" ЕООД, по-известно като "Лудогорско пиле". Гръбнакът на хранително-вкусовата промишленост се допълва от "Млин-97" АД, традиционен лидер в мелничарската и хлебопроизводителната индустрия, и "Милкком" ЕООД – едно от най-големите млекопреработвателни предприятия в България. През 2025 г. местният бизнес инвестира засилено в модернизация и зелена енергия. Пример за това са проектите за изграждане на нови фотоволтаични мощности и системи за съхранение на енергия в големите заводи. Инвестициите в разградската икономика в последните 2-3 г. се отнасят предимно до разширяване и модернизиране на вече съществуващи мощности. През юни 2024 г. например бе открит нов завод на "Биовет" след инвестиция от 140 млн. лв. Проектът включва инсталации за производство на имуногенни продукти и е част от по-голям инвестиционен план за около 400 млн. лв. В началото на 2025 г. компанията обяви изграждането на мащабна система за съхранение на енергия с мощност 13,4 мвт, която да обслужва нуждите на заводите , захранвана от фотоволтаична централа с мощност над 44 мвт. "Амилум" пък завърши едно от най-големите разширения в историята на предприятието, което удвои капацитета му. Инвестицията от над 200 млн. лв. включваше и нов завод за технически етанол, което превърна обекта в един от най-големите зърнопреработвателни комплекси в Югоизточна Европа.
Източник: 24 часа (29.01.2026)