КЗК разреши сделка между производители на олио Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрацията между две румънски предприятия, които присъстват на българския пазар. Искането беше отправено от компанията Expur - част от френската група Sofiproteol, която ще придобие активи на Cargil Oils. Разрешението на антимонополното ведомство беше необходимо, тъй като Cargil Oils има три дъщерни дружества в България - "Каргил България", "Провими Несебър" и "Провими Ситово", които работят на пазарите на рафинирано слънчогледово олио и шрот от слънчогледово семе. Купувачът, от друга страна, няма пряк или косвен контрол върху предприятия в страната. Според КЗК сделката няма да попречи на навлизането на нови участници на пазара, а двете компании ще продължат да имат нисък пазарен дял. Анализът на комисията е показал, че слънчогледовото олио се предлага от много на брой предприятия, преобладаващо малки и средни. Една част от тях произвеждат нерафинирано олио, което след това продават на рафинерии в страната или изнасят под формата на шарлан (студено пресовано слънчогледово семе), други само бутилират наливни количества под собствена търговска марка и обичайно са с регионално значение, а трети имат пълен цикъл на производство до краен продукт, който бутилират и предлагат на пазара. Произведеното в България слънчогледово олио обичайно задоволява търсенето на вътрешния пазар. Чрез сделката Expur ще закупи някои от активите на Cargil. В тях влизат търговските марки Bunica, Olpo и 3 Flori & Design, както и част от оборудването. Интересът на компанията обаче основно е към търговските марки, тъй като в момента Expur продава олио главно под дистрибуторски марки. Това създава несигурност, тъй като дистрибуторите действат като "моментни купувачи" и всеки месец изискват ценови оферти. С придобиването на търговските марки на Cargil дружеството ще намали разходите си и ще може да увеличи количествата бутилирано олио.
Източник: Капитал (10.04.2013)

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между две румънски предприятия с дъщерни дружества в България. Разрешението на регулатора е EXPUR S.A., Румъния да придобие контрол върху активи на Cargil Oils S.A., Румъния. Концентрацията ще засегне пазарите на продажба на рафинирано слънчогледово олио и шрот от слънчогледово семе на територията на България чрез дъщерни дружества на "Каргил" групата в България – "Каргил България" ЕООД, "Провими Несебър" АД и "Провими Ситово" ЕАД. От КЗК са установили, че в този случаи е налице хоризонтално припокриване между дейностите на засегнатите предприятия при продажбите на рафинирано слънчогледово олио и слънчогледов шрот и че в резултат на сделката няма да възникнат "значими правни и/или икономически ограничения за навлизане на нови участници на съответните пазари в България". Основните разрешителни, които се изискват в сектора, са свързани със спазване на определени норми на хигиена, качество и безопасност на храните и защита на потребителите и околната среда. Слънчогледовото олио се предлага от много на брой предприятия, преобладаващо малки и средни. Една част от тях произвеждат нерафинирано олио, което след това продават на рафинерии в страната или изнасят под формата на шарлан (студено пресовано слънчогледово семе), други само бутилират наливни количества под собствена търговска марка и обичайно са с регионално значение, а трети имат пълен цикъл на производство до краен продукт, който бутилират и предлагат на пазара, посочват от комисията. Произведеното в България слънчогледово олио обичайно задоволява търсенето на вътрешния пазар. Производството на антимонополния орган е установило, че и след сделката участниците в концентрацията ще имат нисък пазарен дял, както и че липсват значими бариери за навлизане на пазара, на който оперират голям брой участници.
Източник: Дневник (10.04.2013)

В българското земеделие има силна зависимост от евросубсидиите и висока концентрация на приходите, показва анализ на компанията за кредитно застраховане "Кофас България". 15% от общия оборот в сектора, който е около 19.5 млрд. лв. за 2015 г., се формира от 10 компании, като повечето са производители и търговци на зърно. Най-големите играчи в сектора са АДМ "България трейдинг", "Билдком", "Севан", "Каргил България", "Гленкор Грейн България", "Октопод инвест холдинг", АСМ, "Балджиеви-91", "Агрия Груп Холдинг", "Октопод-С". Конкурентоспособността на българския агробизнес намалява, а поскъпването на земята през последните пет години поставя пред финансови трудности много малки и средни производители, теглили кредити, обясни Милена Виденова, управител на "Кофас България". Положителна тенденция напоследък е нарастването на цените на селскостопанските стоки в световен мащаб - ценовият индекс се е повишил с 15% през 2016 г., след като бе достигнал десетгодишно рекордно дъно. Излизането на Великобритания от ЕС и нестабилността на съюза може да доведат до намаляване на субсидиите за земеделие и България трябва да преосмисли тяхното разпределение, показва анализът на "Кофас". "Голяма ниша за българските компании е биоземеделието. Този сегмент ще продължи да нараства, следвайки тенденциите на нарастване на населението в големите градове, което е по-платежоспособно", посочи Виденова.
Източник: Сега (07.04.2017)

Cargill вече има над 1 100 служители в България Cargill - най-голямата в Съединените американски щати частна компания по приходи - вече има над 1 100 служители в България. Центърът за споделени бизнес услуги има три офиса на територията на страната. Компанията се занимава с търговия, покупка и дистрибуция на зърно и други земеделски продукти, енергийна търговия, стомана и транспорт, отглеждането на добитък и други. Cargill притежава и подразделение, което се занимава с финансови услуги. Трите офиса в България се занимават в сферата на споделените бизнес услуги, морски транспорт и търговията със зърно и маслодайни култури. Дейността ? в България датира от 2006 година, когато бе създадена първата структура в София, която работи в областта на търговията със зърно и маслодайни култури. През 2013 година компанията отваря офис и във Варна, където екипът, занимаващ се с морски транспорт, осъществява глобалната търговия на Cargill чрез координацията на морските плавателни съдове. Година по-късно в столицата бе създаден и центърът за споделени бизнес услуги. В него се обслужват бизнесите на компанията в Европа, Близкия изток и Африка, като им се предоставят услуги с добавена стойност в сферата на финансите, транспорта и логистиката, стратегическото снабдяване и доставки, както и управлението на човешки ресурси. В центъра в София вече има над 1 000 души, които управляват важни за компанията процеси. Компанията отпразнува успеха със специално събитие, на което гост бе и Ким Скансън, глобален директор на центровете за споделени услуги. В глобален мащаб компанията има 155 хил. служители в 70 страни. По данни на Forbes, през 2017 г. Cargill е най-голямата частна американска компания по приходи. Тя оглавява класацията вече десета поредна година и изпуска "златото" само два пъти от създаването на класацията през 1985 г. досега. С приходи от $114,7 милиарда, тя изпреварва популярни имена като Deloitte, PricewaterhouseCoopers, Koch Industries, Uber и други.
Източник: Money.bg (24.10.2018)

Чешката Dаrаmіs влиза на пазара у нас с две сгради в "Манастирски ливади" Чешката инвестиционна компания в областта на недвижимите имоти Dаrаmіs навлиза на българския пазар. Първите проекти на дружеството у нас са две жилищни сгради в квартал "Манастирски ливади" в София, които трябва да бъдат готови до 2021 година. В България Dаrаmіs си партнира с "Папая Инвестмънтс България". "Това, което искаме да предложим на българския пазар, са безкомпромисно качество и по-добър и улеснен живот на нашите клиенти. Целим да доставим и удобства като ресторанти с румсервиз, детски площадки и много друг.", коментира Ненад Костадинов, който е партньор и управител на "Дарамис България". Чешката фирма работи от 2000 година, като тя е специализирана във високия клас жилищни имоти. Досега тя има 25 големи проекта с над 3000 апартамента в тях. Също така портфолиото ? включва хотели, бизнес и офис сгради. Освен в Чехия тя е представена и на пазара в Румъния.
Източник: Money.bg (09.07.2019)

Големите компании в селското стопанство не бързат да се разрастват В изчакване на новата европейска политика в сектора компаниите в България скачат на място И през 2018 г. едрото земеделие в България не помръдна качествено напред в развитието си, за което свидетелства ниската рентабилност от производството и преработката на основни селскостопански суровини. Търговията продължи да е спасителна котва за основните групи на пазара, които въпреки нароилите се възможности да растат чрез придобивки засега предпочитат да се въздържат от подобни стъпки. Причината е, че още не се знае каква ще бъде селскостопанската политика в Европа след 2020 г. В изчакване на яснота компаниите ще продължат да се борят с вечното уравнение висока реколта, ниски цени. Зърнодобив Ожънати над 5.1 млн. тона пшеница и добив от близо 500 кг от декар даде добри карти в ръцете на фермерите през годината, при това само от една култура. Изобилната реколта на конкурентните пазари обаче повлия върху борсовите котировки и това нямаше как да зарадва производителите. Публична тайна е, че себестойността на българското зърно е висока заради рентите. През миналата година средната арендна цена е била 48 лв. на декар по данни на Националния статистически институт (НСИ), а по сведения на производители за този сезон нивите около Добрич се отдават на цени от 80 до 120 лв. на декар. Това изяжда получаваната субсидия и оставя близък до нулата марж за производителя. Нещо повече - изтекоха голяма част от допълнителните екологични субсидии, които фермерите получаваха през последните три години, и това се отразява в спад на резултатите им. Перспективите за реколтата са добри и през 2019 г., като при пшеницата се очаква над 8% ръст на производството до 5.6 млн. тона и средни добиви от 519 кг от декар по данни на земеделското министерство. В началото на август котировките на борсата MATIF в Париж са около 166-168 еро на тон, което не е задоволително за фермерите от Добруджа. По климатични причини добивите там са по-ниски през тази година, което може да принуди стопаните да задържат продукция по складовете в изчакване на по-добри цени. В това време по-активно ще се търгува зърното от Централна България, което означава, че и тази година предизвикателствата за сектора остават все същите. Положителното е, че след инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция и няма риск от повторение на напрежението с логистиката от предходните години на добри реколти. В сектора има очаквания, че новото пристанище "Езерец" от ТЕЦ-а на Ахмед Доган също ще се включи в транспорта и ще отвори още това лято. Илюстрация на тази картина в зърнопроизводството са финансовите резултати на основните компании на българския пазар, които благодарение на холдинговите си структури компенсират с търговия, преработка и услуги в селското стопанство. "Агрия груп холдинг" постига 48% ръст на приходите до 277 млн. лв. и печалба от 13.2 млн. лв., като по думите на основателя й Емил Райков най-рентабилната дейност в групата е била търговията. През миналата година компанията е обработвала 155 хил. дка земя, в това число 77 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. През тази компанията планира покупки на земя за 2.250 млн. евро, а цялата й инвестиционна програма за годината е в размер на 4 млн. евро, от които 40% ще бъдат собствени средства. През миналата година компанията увеличи обема на складовото стопанство в промишлената зона на град Попово, собственост на дъщерното "Кристера", чрез изграждане на нови силози. Така логистичният център достигна капацитет от 130 хил. тона зърно. Друга нова инвестиция за групата е производителят на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена от 50 хил тона. В рамките на миналата година в зърнобазите на "Агрия" са се съхранявали и търгували около 650 хил. тона зърно и маслодайни култури, пише в консолидирания й отчет до инвеститорите. "БГ агро" също е един от големите производители на зърнени култури със стопанство от над 100 хил. дка. Резултатът му за миналата година е леко подобрение на приходите до 98.3 млн. лв. и нетна печалба от дейността 5.2 млн. лв. Най-висок принос за резултата има търговската компания в групата, следвано от складовото стопанство, което също е обособено в отделен бизнес. Новост за компанията през миналата година беше придобиването на "Ламобиена" през февруари и преименуването й на "БГ агро Плодова компания". По проект тя ще бъде преработвателно предприятие, което ще произвежда плодови сокове. Сред другите инвестиционни планове на групата са увеличаването на капацитета на зърнобазата във Вълчи дол и проект за изграждане на дестилерия за 1 млн. лв. Ръстове на приходите отчитат и другите едри зърнопроизводители като "Октопод инвест холдинг" и "Балджиеви-91". Търговци С обработваните 40 хил. дка земя "Фарм сенс" не е сред най-едрите земеделци, но наред със собственото производство компанията активно търгува земеделски стоки и от съседните пазари - Румъния, Сърбия, Унгария. За миналата година дружеството на бизнесмена Пламен Борисов има 284 млн. лв. приходи и печалба от 1.7 млн. лв. Това се дължи на по-високите изтъргувани обеми - 900 хил. тона зърно, спрямо 700 хил. тона година по-рано. Българският шампион в изкупуването на едро на зърнени култури, торове и препарати за растителна защита, "Севан" на предприемача Артур Акопян, отчита над 18% спад на приходите до 364 млн. лв. и свиване на печалбата от 13 млн. лв. на 6.4 млн. лв., което може да е резултат от по-ниските цени на продукцията. Успокояващ е ръстът на активите му от 217.7 млн. лв. през 2017 г. до 360.1 млн. лв. през миналата година, което е резултат от активната инвестиционна дейност в групата. Динамично е представянето и на големите международни търговски компании, които с поделенията си в България са основен купувач на българското зърно. "Каргил България" расте с над 55% до 617 млн. лв. приходи и печалба от 4.3 млн. лв. Забележително е нараснала и числеността на персонала му - от 806 на над 1000 души. Ръстовете са резултат от преструктурирането на компанията през последните години и добавянето на нови дейности в портфейла й. По собствени нейни данни за миналата година компанията увеличава пазарния си дял на 16%. При "АДМ България трейдинг" има свиване на приходите с 5% до 330 млн. лв., а резултатът е загуба от 1.9 млн. лв. Местното поделение на френската "Луи Драйфус" пък вдига оборота от 10.3 млн. лв. на 18 млн. лв. Преработватели Малко по-слаб от миналогодишния резултат отчита разградският "Амилум България", който произвежда нишесте, глюкоза и други производни при преработката на царевица. Фабриката дава работа на 345 души и за миналата година мощностите са били натоварени на пълния им капацитет, пише в отчета. Освен за българския пазар продукцията е ориентирана и към външния - Турция, Румъния, Германия, Чехия, Полша. Голям неин клиент са фабриките на "Кока-кола" в региона. Впечатляваща в резултатите на компанията е и постигната рентабилност от 7%, измерена като съотношение на печалбата към приходите, каквато няма при другите преработвателни сектори като мелничарските комплекси и маслобойните. При "Гуд милс", която преработва зърнени култури и е позната с брашната "София мел", рентабилността е била 6% при 8% скок на приходите до 81 млн. лв. По данни на дружеството около 38% от продукцията му се изнасят основно за Гърция, Турция и Кипър. Другият голям мелничен комплекс, "Топаз мел", отчита влошаване на резултатите, като приходите му се свиват с 3% до 75.5 млн. лв., а печалбата намалява от 1.7 млн. лв. на 1.2 млн. лв. От отчета за периода се вижда, че продажбите на брашно са пораснали със 7%, но на трици са спаднали по-осезаемо - с 19%. Дружеството е собственост на Миню Стайков, който контролира и алкохолния бизнес на "Сис индъстрийс". През миналата година специализираната прокуратура повдигна обвинение срещу Стайков за организиране на престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол и извършване на данъчни престъпления. Това поставя под въпрос доколко фамилията му е изградила надежден мениджърски екип, който да се справи с предизвикателствата в сектора и без подкрепата на собственика. По-високи резултати от дейността си за миналата година отчитат големите преработватели на маслодайни зърнени култури. "Олива" впечатлява с ръст от над 31% до 560 млн. лв. приходи, а ямболският "Папас олио" расте с 1.7% до 394 млн. лв. постъпления. Любопитното в сектора е, че България е нетен износител на слънчоглед, а заради високите цени на суровината през последните години рентабилността на маслобойните фабрики страдаше. По информация от експерти в бранша през последната година е започнал внос на слънчоглед и очакванията са това да успокои цените и да позволи на преработвателите да формират по-високи маржове. Фураж За производителите фуражи за изхранване на добитъка годината също беше динамична предвид на цените и оптимизма в сектора животновъдство. Благодарение на контрагентите си в чужбина и осъществения износ "Вианд" подобрява резултатите си и отбелязва скок на приходите с 13% до 83.6 млн. лв., а печалбата расте до 1.1 млн. лв. "Този ръст се дължи на това, че "Вианд" има клиенти в Румъния и те са с дългосрочни", обясни в телефонен разговор управителят на компанията Корнелия Харитонова. "В продажбите увеличението е до 95 912 тона спрямо 82 848 за 2017 г.", добави експертът. Харитонова коментира, че проблеми пред сектора са поставили болестите по птиците и дребния рогат добитък и невъзможността за складиране на продукция, тъй като тя е с ниска трайност. "Трайността на тези продукти е в рамките на 4 месеца. Тоест те не могат да се произведат и да се натрупат. Специално при нас, тъй като по-голямата част от производството е за промишлени ферми, се работи по заявка. В седмицата, в която произвеждаме поръчаното количество, го експедираме. Съхраняваме до 2-3 дни. Когато става дума за пакетиран фураж, може да има 15-20 дни съхранение, но неговият дял е по-малък", обясни още експертът. На въпрос какви са перспективите пред производителите на фуражи предвид свинската чума Харитонова не се наема да прогнозира. "Вианд" вече беше директно засегнат, тъй като в опит да си възвърне вземания от "Свинекомплекс Николово" стана негов собственик, а комплексът беше сред първите, в които се наложи унищожаване на всичките над 17 хил. животни. Според експерти от сектора проблемът пред производителите на фуражи до известна степен може да бъде неутрализиран чрез повече износ. Ако в България животновъдството е в криза заради чумата, съседните пазари ще започнат да произвеждат повече, за да задоволят търсенето, и така ще се отвори потребност от доставката на храни за добитъка. Освен това в България масовата практика е самите свинекомплекси да си произвеждат фуражите, като купуват само добавките към храните. Въпреки това има риск кризата с чумата да се отрази негативно върху зърнопроизводителите, които са ориентирани основно към местния пазар, в случай че епидемията се задържи. "Карантинният срок е около половин година, а и на теория свиневъдството може много лесно може да се възстанови, защото оборотът му е бърз - една свиня майка в рамките на една календарна година се опрасва два пъти с по 20 - 30 прасенца. Въпросът е, че в момента в средата вируси се разпространяват неконтролируемо. Ние сме като разграден двор и ще трябва да мине много време, докато се съвземем. Напълно възможно е някои производители да се откажат от бизнеса, въпреки че беше много сладък през последните 5 години. Причината за това беше в субсидията за хуманно отглеждане на животни, която докарваше между 10 и 30% от приходите", е коментарът на експерт от сектора, който предпочита да не бъде цитиран с име. Тенденция Ако има една тенденция, която е специфична в селското стопанство за 2018 г., това е опитът на малки и средни предприемачи да излязат от бизнеса. Едрите компании обаче не са склонни да купуват всичко и на всяка цена. "Постоянно се наблюдават малки и средни фермери, които искат да излизат от сектора. Това е следствие на по-ниските цени на продукцията и високите ренти. По-ниската доходност не успява да натисне рентите, понеже ниските цени са краткосрочни явления, докато на цената на земята и дохода от нея се гледа като на дългосрочна инвестиция. Еластичността на цената там е по-малка и затова не се стига до намаление на рентите заради няколкото години на по-ниски цени. Някои дребни фермери не успяват да удържат на това напрежение и търсят възможности да се освободят", са впечатленията на Емил Райков от "Агрия". Според него обаче големите не бързат да купуват, защото има неясноти около новия програмен период в европейското земеделие след 2020 г. "Не се наблюдава голямо обединяване и консолидирания, каквато имаше преди 3-4 години, когато пазарът беше по-рентабилен. Купувачите са доста предпазливи, изчакват. Искат да видят каква ще е селскостопанската политика за 2020 г. За съжаление вече сме 2019 г. и още нямаме информация за плащанията, субсидиите, изискванията за свързани лица, тавани и т.н. Поради тази причина има застой на пазара от гледна точка на такъв тип консолидация."
Източник: Капитал (16.09.2019)

6,1 млн. лв. дават на 10 фирми 6,1 млн. лв. дават на 10 фирми като безвъзмездна финансова помощ за частично възстановяване на осигурителни и здравни вноски за новопостъпили работници. Договорите с дружествата са свързани със сертифицираните проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Става въпрос за “Мултивак България Продакшън”, “Булпрос Консултинг”, “Ролпласт Груп”, “Интрама Протек”, “Кока Кола Юрпиън Партнърс Сървисис България”, “Каргил България”, “Ъпнетикс”, “Експириън България”, “Кока Кола Хеленик Ай Ти Сървисиз” и “Бер - Хелла Термоконтрол”. Те са основно в района на столицата, индустриална зона “Божурище” и в градовете Пловдив и Костинброд. Планира се разкриването на 1398 нови работни места и извършването на инвестиции в размер на 80,9 млн. лв. С договора инвеститорите поемат ангажимент да поддържат заетостта по тези проекти за срок от най-малко 3 или 5 години в зависимост от категорията на предприятието.
Източник: 24 часа (19.09.2019)

Зърненият сектор в България е сред най-бурно растящите със среден ръст на приходите над 54%. През сезон 2020/2021 реколтата от пшеница беше рекордна - 7.2 млн. тона, а цените бяха добри като след войната - невиждани. През 2021 г. България официално е изнесла пшеница, царевица и слънчоглед за 4.1 млрд. лв. при малко под 3 млрд. лв. през предходната година. Към това може да се добави и изнесено олио за над 1 млрд. лв. и други преработени продукти за стотици милиони. Сумата прави сектора сред най-важните за външната търговия. Напълно неочаквано първото място в класацията се заема от абсолютно неизвестната компания "Агро борд". Компанията, макар и регистрирана тук и българска собственост, има бизнес изцяло в чужбина. По думите на едноличния й краен собственик, финансиста Цанко Коловски, дружеството купува зърно от Украйна и го изнася към пазари в Азия и Африка. На въпроса как точно е навлязъл в нишата той отговори, че е имал контакти в страната производител. Но периодът на активен бизнес, започнал през 2019 г. и почти докоснал милиарден оборот през миналата, е буквално прекършен този февруари, когато Русия нападна Украйна. Сега транспортът е само по суша и при ниски маржове е нерентабилен, заяви собственикът, който поне засега не планира сделки на българския агропазар. Коловски е чужд за зърнения сектор, в момента е акционер в инвестиционния посредник "МК брокерс", а преди години дълго е бил в мениджмънта на Инвестбанк. Реалният първенец в българския земеделски сектор е бургаската компания "Севан" на Артур Акопян и семейството му. С приходите от почти 850 млн. лв. това е най-големият търговец в страната. Дружеството работи директно за износ, а не е междинно звено за чужди търговци. Добрата година се вижда и в печалбата - тя расте над двойно спрямо предходната година. Бургаската компания, основана преди 28 години, няколко пъти вече е оглавявала подреждането в сектора. Освен търговия (главно пшеница) групата обработва около 100 хил. декара, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона. Търговецът на американския концерн Cargill също няколко пъти е бил лидер и трайно е топ чуждият износител на българско зърно. В случая с дружеството "Каргил България" е интересно, че през 2013 г. избра страната за център за услуги вътре в милиардната си група. Затова и компанията има почти 1500 служители. Това направление все още носи под 100 млн. лв. от приходите, така че основният оборот (700 млн. лв.) идва от износа на земеделски продукти. По оценки на самото дружество от предходни години то държи над 15% от пазара на зърно и маслодайни култури в България, като топ три стоките са пшеница, царевица и слънчоглед. Силен отскок прави местното дружество на китайската Cofco, която от 2018 г. навлезе на българския пазар. Приходите й за година се удвояват до почти 770 млн. лв., с което на практика се утвърждава като третия по големина търговец на местно зърно. Дружеството прави директно бизнес в България през "Кофко интернешънъл България". Шапка е китайският гигант COFCO, който има годишни приходи 77 млрд. долара. Другият голям американски търговец в България - ADM, възстановява позиции, като се връща в десетката и реално има най-силен ръст на приходите в секторната земеделска класация на "Капитал". През 2020 г. компанията сви дейността си заради преобразуване: Силвия Йорданова от "АДМ трейдинг България" обясни, че компанията е спряла да предплаща количества "на зелено", а излиза на пазара само при заявка за износ на големи количества. Явно новият модел вече се приема от повече производители, тъй като приходите растат над двойно, но все още не достигат минали обеми. Гигантът Glencore изчезна от българския пазар преди шест години. И макар да се очакваше завръщане през тази, то все още не се случва, но стои на хоризонта. Обяснението - концернът смени собственика си и още се пренастройва. Той вече се ребрандира като Viterra, като в края на 2020 г. беше преименувано и местното дружество "Гленкор агрикалчър" на "Витера България", но отчетът за 2021 г. още не показва дейност по покупка на зърна, макар от октомври да са наети шестима служители. След гигантите в подреждането идват средно големите търговци, които са все българска собственост, като при някои дори има и малко собствено производство. В тази група единичен лидер е фамилната компания на Драгомир и Маша Балджиеви "Балджиеви-91", която е част от севлиевския агрохолдинг "Балеа груп". Основният бизнес е търговия със зърно, като според информацията от сайта на компанията тя разполага със седем собствени зърнобази, а износът е към европейски контрагенти, но и към трети страни, включително производители на биогорива и фуражи. Групата се занимава и с търговия с торове, семена и препарати за растителна защита. Има и собствено земеделско стопанство - "Совата", а през компаниите си групата развива земеделие върху 50 хил. декара обработваема земя в общините Севлиево и Свищов. Следващият по големина местен търговец е "Билдком", който търгува основно с пшеница, царевица, но има сделки и с други култури като слънчоглед. Компанията е в една група с производителя на слънчогледово масло "Олива", като и двете са собственост на Ангел Георгиев. За 2021 г. "Билдком" има направо скромен ръст в приходите спрямо останалите търговци, но пък печалбата се удвоява. От компанията обясниха пред "Капитал", че не търговските операции, а производството е били на фокус. Но тази година има активизация и оборотът ще е много по-голям. Всъщност, ако се сумират оборотите в редицата - "Кристера" и "Корн трейд", които са част от "Агрия груп", холдингът влиза в триото на най-големите български търговци. "В логистичните ни центрове се съхраняват и се търгуват около 800 хил. тона зърно и маслодайни култури годишно. И стратегията е за увеличаване на обема", се казва във фирмената информация на сайта. Иначе холдингът, в който най-голям дял (41%) държи Емил Райков, обработва около 150 хил. декара в Североизточна България, притежава и завод за олио "Кехлибар". При "Фарм сенс" 2021 г. също е била растяща, но реалното избухване на цените след войната тази година със сигурност е добавило още растеж на бизнеса. Собственикът на дружеството Пламен Борисов обясни, че тази година цените са безумно високи, но сега всичко е трудно за прогнозиране. Заради очакванията за рецесия вече има съкратено търсене и например поръчка за 100 хил. тона се редуцира наполовина и буквално ситуацията се променя с часове. Неговата оценка е, че цените са стигнали до безумно високи нива и наистина разходи за торове, гориво, заплати и т.н. са се вдигнали и с 60%, но фермерите няма защо да търсят нива над 550 лв. за тон пшеница при нормални добиви като тази реколта. От години най-големият зърнен производител в страната е групата на Светлозар Дичевски, която е обединена в "Октопод инвест холдинг". По оценки на представители на сектора дружествата му обработват около 1 млн. дка земя - собствена и наета. Това става през няколко компании: ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". Сумарно холдингът е най-голям получател на земеделски евросубсидии - през 2020 г. въпросната петица е усвоила над 25 млн. лв. В класацията Дичевски присъства с компанията майка, с "Октопод - С" и със "Сортови семена - Вардим". От отчета на "Октопод - С" става ясно, че компанията основно търгува със зърнени продукти, но произвежда и рафинирано слънчогледово масло в село Самуил, област Разград, като през 2021 г. тази продукция е за около 22 млн. лв. От общия оборот - 292 млн. лв., покупките от изброените дъщерни дружества са за почти 160 млн. лв. Холдингът държи на концесия две дунавски пристанища - Оряхово и Сомовит, има автопарк с над 100 товарни автомобили и влекачи. Притежава зърнобази в Северозападна България и Плевенско, като има и фуражен завод в Долна Митрополия, изгражда и няколко мелници. Вторият голям представител на зърнопроизводителите е "Златия агро" на Кирил Иванов, който притежава и търговеца на препарати и семена АСМ. Това е зърнопроизводителят, който единично по последна налична информация получава най-голяма земеделска субсидия в България - по 6-7 млн. лв. годишно. "Златия агро" оперира в Северозападна България. Няма публична информация колко земи обработва, но се смята, че става дума за над 100 хил. дка в Северна България, основната част от тях под аренда и наем. В баланса на "Златия агро" притежаваната земя е оценена на над 60 млн. лв.
Източник: Други (08.08.2022)

Рекорден добив и добри цени изстреляха приходите на земеделските компании в зърнения сектор на небивали нива. И така секторът е сред най-бурно растящите със среден ръст на приходите над 54%. Ако хлебната пшеница при ковид възстановяването подскочи двойно от традиционните нива до 300 евро за тон на френската борса Matif, след руската атака този февруари котировките достигнаха 440 евро и едва напоследък започнаха видимо да спадат покрай страховете за глобална рецесия. Но и към юли са на нива 300 евро. Сезон 2020/2021 беше невероятен. Първо, реколтата от пшеница беше рекордна - 7.2 млн. тона. Второ, цените бяха добри и дори на финала след войната невиждани. През 2021 г. България официално е изнесла пшеница, царевица и слънчоглед за 4.1 млрд. лв. при малко под 3 млрд. лв. през предходната година. Към това може да се добави и изнесено олио за над 1 млрд. лв. и други преработени продукти за стотици милиони. Сумата прави сектора сред най-важните за външната търговия. Напълно неочаквано първото място в класацията се заема от абсолютно неизвестната компания "Агро борд". Компанията, макар и регистрирана тук и българска собственост, има бизнес изцяло в чужбина. По думите на едноличния й краен собственик, финансиста Цанко Коловски, дружеството купува зърно от Украйна и го изнася към пазари в Азия и Африка. На въпроса как точно е навлязъл в нишата той отговори, че е имал контакти в страната производител. Но периодът на активен бизнес, започнал през 2019 г. и почти докоснал милиарден оборот през миналата, е буквално прекършен този февруари, когато Русия нападна Украйна. Сега транспортът е само по суша и при ниски маржове е нерентабилен, заяви собственикът, който поне засега не планира сделки на българския агропазар. Коловски е чужд за зърнения сектор, в момента е акционер в инвестиционния посредник "МК брокерс", а преди години дълго е бил в мениджмънта на Инвестбанк. Реалният първенец в българския земеделски сектор е бургаската компания "Севан" на Артур Акопян и семейството му. С приходите от почти 850 млн. лв. това е най-големият търговец в страната. Дружеството работи директно за износ, а не е междинно звено за чужди търговци. Добрата година се вижда и в печалбата - тя расте над двойно спрямо предходната година. Бургаската компания, основана преди 28 години, няколко пъти вече е оглавявала подреждането в сектора. Освен търговия (главно пшеница) групата обработва около 100 хил. декара, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона. Търговецът на американския концерн Cargill също няколко пъти е бил лидер и трайно е топ чуждият износител на българско зърно. В случая с дружеството "Каргил България" е интересно, че през 2013 г. избра страната за център за услуги вътре в милиардната си група. Затова и компанията има почти 1500 служители. Това направление все още носи под 100 млн. лв. от приходите, така че основният оборот (700 млн. лв.) идва от износа на земеделски продукти. По оценки на самото дружество от предходни години то държи над 15% от пазара на зърно и маслодайни култури в България, като топ три стоките са пшеница, царевица и слънчоглед. Силен отскок прави местното дружество на китайската Cofco, която от 2018 г. навлезе на българския пазар. Приходите й за година се удвояват до почти 770 млн. лв., с което на практика се утвърждава като третия по големина търговец на местно зърно. Според представители на сектора те агресивно стъпват на пазара и се конкурират с местни търговци, а от други купуват количества. Дружеството прави директно бизнес в България през "Кофко интернешънъл България". Шапка е китайският гигант COFCO, който има годишни приходи 77 млрд. долара. Другият голям американски търговец в България - ADM, възстановява позиции, като се връща в десетката и реално има най-силен ръст на приходите в секторната земеделска класация на "Капитал". През 2020 г. компанията сви дейността си заради преобразуване: Гигантът Glencore изчезна от българския пазар преди шест години. И макар да се очакваше завръщане през тази, то все още не се случва, но стои на хоризонта. Обяснението - концернът смени собственика си и още се пренастройва. Той вече се ребрандира като Viterra, като в края на 2020 г. беше преименувано и местното дружество "Гленкор агрикалчър" на "Витера България", но отчетът за 2021 г. още не показва дейност по покупка на зърна, макар от октомври да са наети шестима служители. Редиците на български търговци След гигантите в подреждането идват средно големите търговци, които са все българска собственост, като при някои дори има и малко собствено производство. В тази група единичен лидер е фамилната компания на Драгомир и Маша Балджиеви "Балджиеви-91", която е част от севлиевския агрохолдинг "Балеа груп". Основният бизнес е търговия със зърно, като според информацията от сайта на компанията тя разполага със седем собствени зърнобази, а износът е към европейски контрагенти, но и към трети страни, включително производители на биогорива и фуражи. Групата се занимава и с търговия с торове, семена и препарати за растителна защита. Има и собствено земеделско стопанство - "Совата", а през компаниите си групата развива земеделие върху 50 хил. декара обработваема земя в общините Севлиево и Свищов. Следващият по големина местен търговец е "Билдком", който търгува основно с пшеница, царевица, но има сделки и с други култури като слънчоглед. Компанията е в една група с производителя на слънчогледово масло "Олива", като и двете са собственост на Ангел Георгиев. За 2021 г. "Билдком" има направо скромен ръст в приходите спрямо останалите търговци, но пък печалбата се удвоява. От компанията обясниха пред "Капитал", че не търговските операции, а производството е били на фокус. Но тази година има активизация и оборотът ще е много по-голям. Всъщност, ако се сумират оборотите на следващите в редицата - "Кристера" и "Корн трейд", които са част от "Агрия груп", холдингът влиза в триото на най-големите български търговци. "В логистичните ни центрове се съхраняват и се търгуват около 800 хил. тона зърно и маслодайни култури годишно. И стратегията е за увеличаване на обема", се казва във фирмената информация на сайта. Иначе холдингът, в който най-голям дял (41%) държи Емил Райков, обработва около 150 хил. декара в Североизточна България, притежава и завод за олио "Кехлибар". При "Фарм сенс" 2021 г. също е била растяща, но реалното избухване на цените след войната тази година със сигурност е добавило още растеж на бизнеса. Собственикът на дружеството Пламен Борисов обясни, че тази година цените са безумно високи, но сега всичко е трудно за прогнозиране. Заради очакванията за рецесия вече има съкратено търсене и например поръчка за 100 хил. тона се редуцира наполовина и буквално ситуацията се променя с часове. Неговата оценка е, че цените са стигнали до безумно високи нива и наистина разходи за торове, гориво, заплати и т.н. са се вдигнали и с 60%, но фермерите няма защо да търсят нива над 550 лв. за тон пшеница при нормални добиви като тази реколта. При неговата компания събитието тази година е, че окончателно е приключило обратното изкупуване на силозите и складовете от Glencore. По негови наблюдения наследникът "Витера" още не е активен, но планът е само да търгува. От години най-големият зърнен производител в страната е групата на Светлозар Дичевски, която е обединена в "Октопод инвест холдинг". По оценки на представители на сектора дружествата му обработват около 1 млн. дка земя - собствена и наета. Това става през няколко компании: ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". Сумарно холдингът е най-голям получател на земеделски евросубсидии - през 2020 г. въпросната петица е усвоила над 25 млн. лв. В класацията Дичевски присъства с компанията майка, с "Октопод - С" и със "Сортови семена - Вардим". От отчета на "Октопод - С" става ясно, че компанията основно търгува със зърнени продукти, но произвежда и рафинирано слънчогледово масло в село Самуил, област Разград, като през 2021 г. тази продукция е за около 22 млн. лв. От общия оборот - 292 млн. лв., покупките от изброените дъщерни дружества са за почти 160 млн. лв. Холдингът държи на концесия две дунавски пристанища - Оряхово и Сомовит, има автопарк с над 100 товарни автомобили и влекачи. Притежава зърнобази в Северозападна България и Плевенско, като има и фуражен завод в Долна Митрополия, изгражда и няколко мелници. Вторият голям представител на зърнопроизводителите е "Златия агро" на Кирил Иванов, който притежава и търговеца на препарати и семена АСМ. Това е зърнопроизводителят, който единично по последна налична информация получава най-голяма земеделска субсидия в България - по 6-7 млн. лв. годишно. "Златия агро" оперира в Северозападна България. Няма публична информация колко земи обработва, но се смята, че става дума за над 100 хил. дка в Северна България, основната част от тях под аренда и наем. В баланса на "Златия агро" притежаваната земя е оценена на над 60 млн. лв.
Източник: Капитал (08.08.2022)

Факторът, който движи производството и търговията с пшеница, царевица, слънчоглед, си има име - Украйна. Миналата пролет страховете за дефицит в света взривиха цените до невиждани нива: над 400 евро за тон при пшеницата при 230-250 евро това лято, 360 евро при царевицата в сравнение с 230-250 в средата на 2023 г. и при слънчогледа от 870 евро в началото на войната на 500 евро или около 40% надолу сега. Щастието на фермери и търговци от първата част на 2022 г. свърши, защото цените трайно се понижиха. И продължават да са ниски заради буквално разпродажба от Украйна и Русия и въпреки спирането на зърнената сделка за износ през Черно море. Тази година фермерите вероятно ще загубят пари - защото са ползвали скъпи торове и горива и сега твърдят, че продават под себестойност. По най-груба сметка на най-големия търговец в страната - "Севан", средната загуба е около 50 лв. на декар, което при 40 млн. декара обработваеми площи прави сума 2 млрд. лв. Зърнопроизводителите имат запаси от предходните две много силни години, но резервите се изчерпват, а е много възможно да ги чака и следваща тежка година. През пролетта България се оказа с невиждано количество непродадена стока. Постепенно тези запаси се топят - към средата на годината има складирана пшеница - 1 млн. тона. Преди година преходният остатък е бил наполовина, но е имало години и с по 750 хил. тона. При слънчогледа складираното е половин милион тона. На пръв поглед средният ръст на приходите от топ 20 на компаниите в сектора е скромен - едва 8%, и е под инфлацията. За него обаче има обяснение, само един от участниците в подреждането - "Агро борд", отчита свиване на бизнеса с над 700 млн. лв. Ако това дружество бъде изключено от сметката, резултатът скача на 24%. Добрата новина е, че печалбите растат - над два пъти спрямо предходната година и четири пъти спрямо 2020 г. За първи, а вероятно и последен път два търговеца на българско зърно и слънчоглед имат приходи над 900 млн. лв. Това са лидерът "Севан" и американската "Каргил". С най-голям ръст на приходи и марж на печалбата - съответно 317% и 46%, е ЕТ "Светослав Илчовски". "Златия агро" - най-големият индивидуален получател на земеделски агросубсидии, се нарежда втори по рентабилност. С най-много служители е "Каргил България" (над 1500), но числото идва от смесения бизнес на американското дружество - от София и Варна се извършват всякакви услуги за компании от групата. Втори по персонал е производителят на белен слънчоглед и олио "Меджик флейм" с почти 550 души. Отглеждането на животни класира само едно дружество в топ 20 на земеделците, като всички останали са търговци или производители на зърно, слънчоглед или свързани продукти. Става дума за старозагорската "Аякс-1", която е сред най-големите ферми за прасета в страната, за първи път надскача летвата от 100 млн. лв. приходи. Най-големият местен търговец на зърно - "Севан", често е бил лидер в класацията, като различното тази година е, че числото на приходите е огромно - в подножието на 1 млрд. лв. Бургаската компания е собственост на Артур Акопян и семейството му, от почти 30 години изнася зърно към различни чуждестранни пазари. Групата обработва около 120 хил. декара, от които половината собствени, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона. Миналогодишният еднократен лидер "Агро борд", както и се очакваше, свива бизнеса си 3.6 пъти и от над 1 млрд. лв. приходи пада на 285 млн. Сделките са основно за пшеница и царевица, изнасят основно през румънското пристанище Констанца и украинското Измаил, а крайни точки са Турция и Египет. За тази година, ако няма едри промени, Коловски очаква приходи 300 - 400 млн. лв. Традиционно с много големи обороти са и световните търговци с представителства в страната - американските Cargill и ADM и китайската Cofco. От тях "Каргил България" е с най-големи продажби и ръст - за първи път над прага от 900 млн. лв. От десет години компанията развива в България център за услуги вътре в милиардната си група, откъдето идва и гигантският брой служители. Това направление в предишните години е носило по около 100 млн. лв. приходи, така че основният оборот (800 млн. лв.) идва от износа на земеделски продукти. Китайският търговец "Кофко интернешънъл България" влезе последен на пазара тук през 2019 г. и веднага направи обороти стотици милиони. През миналата година дружеството не е увеличило бизнеса си. А третият международен представител - "АДМ България трейдинг", дори свива оборота си. Това се случи и през 2020, когато компанията мина на нов бизнес модел - спря да предплаща количества "на зелено", а вече излиза на пазара само при заявка за износ на големи количества. Glencore изчезна от българския пазар преди седем години. Вече ребрандиран като Viterra, покупките явно стават през румънското поделение, защото приходите на "Витера България" за 2022 г. са под 1 млн. лв. Две от най-големите местни групи в сектора - "Агрия груп" и "Билдком", които са съответно четвърти и пети в секторната класация, имат сходни хоризонти. Строят свои пристанища до Варна, за да изнасят по-лесно, а и да осигурят капацитети за конкуренти. С пристанищни терминали, но на Дунава, от години са други два представителя на сектора - АДМ и Светлозар Дичевски и неговият холдинг "Октопод", който държи на концесия терминалите Оряхово и Сомовит. Варненската "Агрия груп холдинг" е сред най-растящите от покупки на готови или инвестиции в нови бизнеси. Борсовата група се контролира от две юридически лица - варненската "Емра" (41%) на Емил Райков и "Комерс" - Търговище (27%), на Мирослава Стефаниева. В холдинга влизат над 20 компании, които се занимават основно с отглеждане и търговия със селскостопанска продукция, като най-големите са "Кристера" и "Корн трейд". Центърът на бизнеса е Добруджа, а за преработката на слънчоглед - "Кехлибар" в Лясковец. Холдингът планира нова маслопреработвателна инвестиция на площадката на "Кристера" - Попово. Във фабриката ще бъдат вложени 50 млн. евро и тя се очаква да заработи през 2026 г. Групата обработва над 150 хил. дка земя, от които 80 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. Основните култури, които се отглеждат, са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Холдингът има складови база за около 290 хил. тона продукция, като до 2024 г. ще е изграден и нов логистичен център с капацитет 94 хил. тона, като в него ще се инвестират 9.4 млн. евро. Продава основно на мултинационални търговци като Cofco, ADM, Vittera, Cargill. Планът за пристанище е за инвестиция 45 млн. евро, капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. Обектът на Белославското езеро се очаква да е готов през 2026 г. "Агрия груп холдинг" тази година купи и завода за етанол в Ихтиман на Светослав Божилов "Алмагест". "Билдком", познат повече през "Олива" - най-големият производител и износител на олио в страната, се занимава с търговия, основно с пшеница. Компанията на Ангел Георгиев вече е една от най-големите групи в България с консолидирани приходи над 3 млрд. лв. за 2023 г. В структурата има и компании за недвижими имоти. Търговецът "Билдком" е с най-голяма печалба като сума в класацията за 2022 г. Но огромната част идва от получен дивидент от "Олива", обясни Георги Койнов, финансов директор на групата. От дружеството прогнозират ръст в приходите за текущата година с 20% и в печалбата с 15%. Планът за пристанище стана известен през лятото на 2023 г. и трябва да е готов през 2026 г. Проектът за терминал за зърно и масло край Варна е на стойност 100 млн. евро. Той ще е с капацитет 3-4 млн. тона на година и ще надхвърля нуждите на търговеца на зърно. Скок нагоре с консолидираните си резултати прави "Меджик флейм", след като през 2021 г. производителят на белен слънчоглед от Добрич придоби "Клас олио" и свързаната "Кабакум груп - импорт експорт". Собственик и управител на основаната през 2007 г. компания е Едуард Багдасарян, който започва бизнеса с търговия със зърно. Групата на Кирил Иванов присъства с две дружества в класацията. По-напред е АСМ, която търгува с препарати, семена и зърно, като дружеството има бази около Монтана, Видин, Провадия и в старозагорското село Загоре. Основните приходи идват точно от търговия със зърно. "Златия агро" пък прави самото отглеждане на земеделските култури - пшеница, царевица, слънчоглед. Според стари публикации компанията обработва над 300 хил. декара. В отчета се вижда, че притежава земеделска земя с балансова стойност почти 70 млн. лв. и машини за над 40 млн. лв., отделно разходите за наеми (вероятно основно ренти за земя) са над 17 млн. лв. По последни данни "Златия агро" е дружеството, което получава най-много субсидии - над 9 млн. лв. за 2021 г. В групата има и трето дружество с оборот над 20 млн. лв. - "Видин агро". Най-субсидираният (250 млн. лв. за десет години) е големият отсъстващ от класацията - групата на Светлозар Дичевски, която е обединена в "Октопод инвест холдинг", не предостави данни на "Капитал". Холдингът му е най-големият арендатор, както и сред петте най-едри собственици на земеделска земя. Само за 2021 г. в консолидирания отчет е посочено, че групата е купила 37 хил. декара за 43 млн. лв. По оценки на представители на сектора дружествата му обработват около 1 млн. дка земя - собствена и наета. Това става през няколко компании: ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". Добруджанският търговец "Фарм сенс" на пръв поглед има добра година и умерен ръст. Но собственикът й Пламен Борисов обяснява, че реално четири месеца през лятото са били блокирани (заради държавна бариера, първо, и проблемите в Черно море, свързани с войната). За първи път в подреждането, и то на 10-а позиция, влиза Светослав Илчовски. Едноличният търговец от Кнежа отчита най-силен ръст на приходите в класацията. Следващите в подреждането са публично по-неизвестни. Например "Тоби агро къмпани" е млад търговец от Оряхово, който е бил регистриран през 2019 г. от Антон Тошев, но през този март компанията е продадена на Цветелина Кръстева. С бурен растеж напоследък е "Хикс агро" от Нови пазар, която е на Христо Драганов Иванов. Дружеството, което само за последната година е с 50% ръст в оборота, търгува със земеделска продукция и свързани с нея продукти като семена, торове, горива и отдава земя под аренда. Близо 90 млн. лв. са постъпленията от продажба на зърно, а над 20 млн. лв. са от сделки с препарати и торове. "БГ агро" е сред малкото със свил се бизнес, но от отчета се вижда, че запасите са високи (за 62 млн. лв., или почти двойно на предходната година). Групата, управлявана от Ненко Ненков (с почти 67% от акциите), има пет дъщерни дружества за отглеждане на земеделски продукти и търговия с тях. Работи в Североизточна България, има собствена техника, която обслужва земеделско производство от 100 хил. декара. Ключов купувач на продукцията е китайското дружество "Кофко България". Ненков е отскоро и почетен консул на ЮАР в страната. Търговец на зърно е и "Агроблок" от Горна Оряховица. Собственик и управител е Диян Тодоров. Компанията продава основно на местен пазар, а не за износ. "Агроблок" има над 10 свързани дружества, като бизнесът започва с една мелница и един камион през 2005 г. според сайта на дружеството. "Агроцар" на Петьо Царски е регистрирана в Панагюрище и с бизнес от 2011 г., търгува и транспортира земеделска продукция до преработватели - основно зърно и олио. В отчета ръста в приходите е обяснен с по-големи обеми. Компанията е сочена за близка до старозагорската група "Градус". По-познат е собственикът на свинекомплекси "Аякс - 1". Компанията е най-големия производител на угоени прасета в България, от породата датски хибрид. Групата разполага с 3 индустриални свинекомплекса в страната с общ обем 13 000 свине майки. Два от тях са в Южна България край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово), а един - в Северна България до Добрич (село Козлодуйци). През 2019 г. основателят на бизнеса Ангел Тенев почива и компанията е наследена от фамилията му. Предпоследен в Топ 30 е "Агро мел 2011" - Симитли, който е собственост на Николай Стоименов. Миналата година компанията е търгувала основно с царевица и пшеница, както и с торове и олио, но е и.производител на фуражи, показва отчетът й. Заедно с брат си Павел Николай Стоименов участват в няколко дружества, според медийни публикации обработват около 100 хил. декара, отглеждат зеленчуци и имат фуражен бизнес в Гърция. Макар да расте през 2022 г., бизнесът на "Витагрейн БГ" все още не е се е възстановил на предходни нива. Компанията, която е с основен собственик гръцката Soya Mills, има складове и търгува със зърнени и маслодайни култури.
Източник: Капитал (01.08.2023)

Cargill пренае офис кула до мола на бул."България" "Каргил България" преподписа наемен договор за сградата SPS Tower на Спас Шопов, в която се помещава от седем години, съобщи Avalant, консултант по сделката от страна на наемателя. В 16-етажната кула на "Тодор Каблешков" до Bulgaria Mall българското дружество на американската хранителна корпорация заема 15 етажа - малко над 9000 кв.м. Обемът на пренаетата площ прави тази сделка една от най-големите за 2023 г. на пазара на наеми на офис площи. Американският зърнен концерн от 10 години има център за вътрешногрупови услуги и е сред стоте най-големи работодатели в сраната със своите над 1600 служители. Компанията е наемател в сградата от 2016 г. През 2015 г. тя първо наема за офиси три етажа на съседната Infinity Tower. Бизнесът се разраства, така че започват да наемат и етажи в съседната SPS Tower. През периода 2016-2017 г. постепенно усвояват цялата сграда и дори договарят правото да я брандират като Cargill Tower. През 2021-2022 г. освобождават площите в Infinity Tower. "Каргил България" е компания с над 1600 служители в края на 2023 г. в три основни бизнес линии. От идването си в страната през 2006 г. тя развива търговия със зърно и маслодайни култури. После във Варна започва дейности, свързани с морски транспорт. Във връзка със стратегия за вътрешнофирмени услуги на компанията от 2013 г. в България е открит и Център за бизнес услуги (CBS), който е и най-растящото като хора звено в българското дружество. Първоначално центърът се занимава със счетоводни и финансови услуги, човешки ресурси, логистика, информационни услуги и закупувани за страните от Европа, Близкия изток и Азия (EMEA). После към дейностите са добавени финансова и ДДС отчетност, закупуване на IT оборудване, обработка на поръчки, поддържане на бази данни с ценови листи и логистично обслужване на транспорт. Финално Cargill наемат малко над 9000 кв.м, или 15 етажа в сградата. (На втория етаж има друг наемател - ThinkMarkets.) Сградата е в непосредствена близост до Mall Bulgaria. Самата SPS Tower/Cargill Tower е собственост на Спас Шопов директно и през няколко негови юридически лица. В Имотния регистър се вижда, че първоначално е била собственост на компанията за фасадни системи Kristian Neiko. Дружеството "Асетс мениджмънт" на Спас Шопов я купува през 2014 г., като след това сградата получава акт 16. Дружеството по покупката и по отдаването под наем - "СПС Тауър" има приходи от 6.3 млн. лева за 2022 г. - 1.9 от стоки и 4.3 млн. от услуги, но то включва и други бизнеси.
Източник: Капитал (06.02.2024)

На заседанието си от 23.04.2026 г. КФН реши: 4. Прекратява производство във връзка с одобрение на двама членове на съвета на директорите и изпълнителни директори на „БАРЕНЦ ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. 5. Изпраща писмо до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с което уведомява дружеството, че към настоящия момент не са налице правни пречки за прехвърляне на ключова актюерска функция на външен изпълнител. 6. Изпраща уведомления до компетентните органи на всички държави членки на ЕС относно промени в нотификацията на инвестиционен посредник „Евър Файненшъл“ АД, във връзка с извършваната от него дейност при условията на свободно предоставяне на инвестиционни услуги, без установяване на клон. 7. Освобождава за 2026 г. „Електрохолд Трейд“ ЕАД и „Каргил България” ЕООД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ). 8. Изпраща писмо до „28 Арех“?ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.
Източник: Росица-Севлиево (27.04.2026)