Бивши служители на БДЖ осъдиха дружеството за незаконосъобразно уволнение Бивши служители на БДЖ „Товарни превози“ осъдиха дружеството за незаконосъобразно уволнение. Те бяха съкратени, след като в началото на миналата година разкриха нарушения и съмнителни обществени поръчки в компанията. Предишното ръководство на БДЖ търсеше начин да бъдем отстранени от работа и го направиха, като закриха целия отдел „Вътрешнофирмен контрол“, а след това създадоха отдел с ново име, каза за Дарик единият от съкратените служители Петър Бръснаров. Решението за закриване на целия отдел „Вътрешнофирмен контрол“ беше взето от предишния съвет на директорите, обясни Петър Бръснаров. Присъденото финансово обезщетение по Кодекса на труда е част от делото и няма как да бъде избегнато, обясни той. С действията си бившето ръководството на БДЖ е нарушило както колективния трудов договор, така и Кодекса на труда, заяви адвокатът по делото Калин Костов. Според него няма съд, който да опровергае решението на първа инстанция на Софийски районен съд. Отстраняването на служители по този начин е по-скоро правило отколкото изключение, особено в дружества с държавно и общинско участие, добави Костов. Често работодателите погазват закона в стремежа си да се освободят от даден служител, като разчитат на липсата на юридическа култура, поясни адвокатът. По думите му голям процент от трудовоправните дела завършват в полза на работника или служителя. дело БДЖ Товарни превози
Източник: Дарик радио (24.01.2019)

БДЖ "Товарни превози" не си знае имотите Държавният превозвач БДЖ "Товарни превози" не е разполагал с документи за част от имотите си. Причините за това са най-различни - от липсата на акт за собственост до отсъствието на документи за строеж, нерегулирани поземлени имоти и др. Липсата на актове за собственост спъва ефективното управление и извършването на разпоредителни сделки, сочи в свой одит Сметната палата. Експертите, които са проверили компанията за периода 2015-2016 г., се натъкнали и на серия от нарушения при възлагането на обществени поръчки - от доставка на гориво и офис материали до сключването на застраховки и наемането на охрана. В периода 2015-2016 г. "Товарни превози" са имали 831 имота за общо 17.1 млн. лв., показват данните на Сметната палата. Одиторите критикуват поддържаната база данни и изтъкват, че тя не осигурява надеждна и пълна информация, нужна за вземането на ефективни управленски решения. Проблем се оказва и отдаването на имоти под наем. Нещо повече, през този период не е имало правила или вътрешен ред за сделки с недвижимо имущество. Обичайно в него са разписани конкретните условия и изисквания за отдаване под наем и контрол върху вече сключените договори. Липсата на такъв ред обаче не дава гаранции за защита на интересите на дружеството, смятат от Сметната палата. Правила са приети едва в началото на 2017 г. Липсата на регламент за условията и реда за разпореждане с недвижимо имущество не осигурява условия за публичност и прозрачност", изтъкват от Сметната палата. Договорите за наем на два жилищни имота например са сключени с лица, които не са в трудови правоотношения с дружеството, което е в несъответствие с вътрешните правила. За друг имот размерът на началната наемна цена е одобрен от ръководството на "Холдинг БДЖ", без да има изготвена експертна оценка от независим оценител. Имотните нарушения не са единственият пропуск в работата на БДЖ "Товарни превози". Одиторите отчитат и сериозни пропуски при възлагането на обществени поръчки. В рамките на две години са били извършени разходи за доставки и услуги, без да бъде приложен редът на Закона за обществените поръчки. Търговете са били свързани с доставка на гориво, ремонт, поддръжка и резервни части за автомобили, доставка на ток, застраховане, финансови услуги, доставка на офис техника и вода, охрана и др. През този период компанията е обявила общо над 60 търга, които обаче били изготвени по стари, неактуализирани правила. При възлагането на част от търговете са били засечени и нарушения като поставяне на изискване, което ограничава участието на лица, допускане на участници до следващ етап, чиито документи несъответстват на условията и др. Затова и част от обществените поръчки са били отменени.
Източник: Сега (19.02.2019)

Над 7 млн. евро дължат македонските железници на БДЖ Официалният дълг на македонските железници към БДЖ е малко над 7 млн. евро, каза изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД Никола Василев пред журналисти в Скопие след първото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между България и Северна Македония. Той уточни, че дългът е разделен на няколко части - от 1991 г. до 1996 г. и от 1997 г. до 2006 г. След 2007 г. са натрупани задължения най-вече към "БДЖ-Товарни превози". За първата част от парите, които се дължат, вече е било договорено, че македонските железници ще получат държавна помощ, предаде БТА. По думите на Василев македонските железници признават задълженията си към БДЖ, но имат затруднения да ги погасят. "Те споделиха, че имат над 76 млн. евро общо задължение и принципно изпитват трудност да го обслужват изобщо", посочи Василев. Изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" допълни, че разговорите с македонските му колеги са били ползотворни и не е имало разногласия и спорове по сметките за дълга. Според него, освен постепенното изплащане на дълга, македонските железници трябва да спрат да трупат нови дългове. Финансовият директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД Филип Алексиев добави, че през годините са се правили опити този проблем да бъде разрешен, но те са били неуспешни. "Затова в момента сме в Скопие - за разговор с техните железници. Разбрахме се в разумно кратък срок те да ни предложат някакви условия, при които биха могли да изплатят тези задължения", заяви Алексиев.
Източник: 24 часа (08.03.2019)

БДЖ на лов за кадри по училища и университети БДЖ тръгна по университети и училища на лов за кадри. Държавните железници от години страдат от недостиг на машинисти след като частни железопътни компании и "Метрополитен" ги привлякоха с по-високи заплати. Първата спирка на новия мениджърски екип на "Холдинг БДЖ", заедно с директорите на двете му дъщерни дружества - "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози", е била във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", съобщиха от държавните железници. По време на работната среща с преподаватели и студенти е било обсъдено сътрудничеството между националния железопътен превозвач и Висшето транспортно училище. Изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" инж. Никола Василев е представил пред тях състоянието и перспективите за развитие на дружеството. Посочил е, че се работи за модернизацията на всички системи в компанията. Управителите на "БДЖ-Пътнически превози" Христо Иванов и на "БДЖ-Товарни превози" Любомир Илиев са разказали за възможностите за професионална реализация в компаниите и въведената бонусна система за заплащане. БДЖ предлага стипендиантски и стажантски програми. В момента се разработва и платформа за кадри, чиято цел е да предоставя актуална информация относно предлаганите стажантски програми от различни железопътни компании за студентите, както и да се проследява тяхната последваща професионална реализация и развитие, е посочено в съобщението. В близко бъдеще са планирани множество подобни работни срещи с различни училища и университети, които подготвят квалифицирани транспортни кадри за железопътния сектор.
Източник: Медия Пул (13.03.2019)

БДЖ на печалба за първи път от много години За първи път от много години БДЖ ще има счетоводна печалба, заяви председателят на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ Григори Григоров. Григоров бе изслушан в парламентарната Комисия по транспорт, където информира депутатите за начина, по който се развива дружеството, съобщи БГНЕС. „Пътнически превози“ запазва приходите на същото ниво, с леко увеличение. Увеличава и пътниците си с около 500 хил. души, което е с около 2,5%. Оперативната печалба на „Пътнически“ превози се запазва в рамките на 20 млн. лв. Субсидията остава неизменна – 175 млн. лв. Капиталовият трансфер, насрочен за ремонт на подвижния състав, е в рамките на 39 млн. лв.“, обясни Григоров. В „Товарни превози“ също се планират повече приходи, отколкото през изминалата година, с около 15%. „При тях целта е, чрез агресивно поведение на местния пазар, да задържат и надхвърлят 50% пазарен дял. Има един проблем с около 100 млн. лв. дългове, основно към НКЖИ, но тази година, за първи път, тези дългове ще намалеят с около 10 млн. лв.“, увери председателят на съвета на директорите. Ръководството на БДЖ представи и своите виждани за новия подвижен състав до 2030 г. Анализът на пазара показва, че основната част от приходите на дружеството идват от дългите линии София – Варна и София – Бургас. В тази връзка фокусът върху новия подвижен състав ще попадне върху тези два участъка. До края на годината предстои да бъде обявена и първата обществена поръчка. От дружеството се похвалиха, че са намалили и закъсненията на влаковете. „За последните 3 месеца 3 хил. пътници дневно стигат навреме там, за където са тръгнали“, обясни Григори Григоров.
Източник: Труд (21.03.2019)

БДЖ отново започва годината със загуби Железниците не успяват да излязат от омагьосания кръг на загубите. И БДЖ "Пътнически превози", и БДЖ "Товарни превози" регистрират отрицателен финансов резултат за първите три месеца на тази година. Това показват финансовите отчети на двете дружества, които са под шапката на транспортното министерство. Показателите им не са изненада - още в края на миналата година новото ръководство на БДЖ обяви, че ситуацията е драматична - повече от половината от вагоните не са в движение, а закъсненията, натрупани в рамките на година, са общо 430 000 минути, или почти 230 денонощия. Все пак добрата вест е, че "Холдинг БДЖ" отчита печалба в размер на 2.1 млн. лв. за тримесечието, показват още отчетите. Новото ръководство на БДЖ бе назначено в края на 2018 г. след конфликт между транспортния министър Росен Желязков и бившите шефове на железниците. Сега данните показват, че "Пътнически превози" влошават загубата си и от 250 хил. лева за първото тримесечие на 2018 г. дружеството вече е на загуба от 8.8 млн. лева за същия период на 2019 г. Влошаването се дължи най-вече на големите разходи за ток и персонал. Намаляват обаче и хората, които избират този вид транспорт - приходите от превоз на пътници са намалени с 53 хил. лева спрямо същия период на 2018 г. - основно от по-малкия брой на издадените карти с намаление. Любопитно е, че докато "Пътнически превози" бележи загуби, то разходите й за т.нар. "външни услуги" са увеличени с над 260 хил. лв. спрямо година по-рано, което се дължи основно на разходите за застраховки и ремонти. Отделно с 2 млн. лв. растат и задълженията към доставчици и други партньори, като сред фирмите, на които "Пътнически превози" дължи пари, са НЕК, "ЛУКойл България" и др. На минус е и "БДЖ - Товарни превози", което приключва трите месеца със загуба от малко над 1 млн. лв. Общата сума на задълженията на дружеството са над 73 млн. лв., като по-големи краткосрочни задължения има към "Националната компания Железопътна инфраструктура" (13.9 млн. лв.), свързани лица (2.9 млн. лв.), чужди жп администрации (например Хърватска 817 хил. лева и Австрия 693 хил. лева) и др. Все пак лъч надежда има - холдинг "БДЖ" е на печалба от 2.1 млн. лв. при загуба от 1.8 млн. лв. за същия период на 2018 г. Това се дължи на намалените разходи за лихви по просрочени плащания с 1.6 млн. лв., както и на увеличените приходи от продажба на активи.
Източник: Сега (14.05.2019)

„Холдинг БДЖ“ вече няма да разчита на допълнителни средства от държавата Оттук нататък едва ли ще се наложи отпускане на допълнителна извънредна финансова помощ за „Холдинг БДЖ“. Финансовото състояние на трите дружества в холдинга е основният фокус на новото ръководство. Това заяви Григори Григоров, председател на Съвета на директорите в „Холдинг БДЖ“, в предаването „Бизнес старт" с водещ Христо Николов. Според Григоров холдингът се развива много добре, разходите са ограничени, а фокусът в последните месеци е върху освобождаването от неоперативните активи. Товарните превози отчитат лек спад през май месец, което води до намаляване на приходите на годишна база от 3-4%. При пътническите превози увеличението на приходите е от около 2,5% за първи пет месеца от годината, допълва той. Според Григоров следващо увеличение на заплатите в холдинга може да се очаква при ново повишение на минималните възнаграждения. „Увеличението на заплатите се извърши от 1 януари 2019 г. заедно с увеличението на минималната работна заплата. Следващото увеличение на заплатите може да се очаква при бъдещо повишение на минималната работна заплата. Междувременно започнахме да внедряваме различни схеми за стимулиране на работния персонал на база резултати", посочи той. Рамката до 2021 г. предвижда съответната сума пари за капиталов трансфер от около 40 млн. лв. годишно и 100 млн. за нов подвижен състав, съобщи Григори Григоров. „До края на лятото планираме работна група, а до края на годината се очаква да обявим поръчката за новия подвижен състав. Неговата доставка ще започне през 2022-2023 г. Дотогава трябва да извършим ремонт", заяви още той.
Източник: Инвестор.БГ (19.06.2019)

БДЖ публикува регистър на обществените поръчки С цел улеснен достъп до по-широк кръг от потенциални изпълнители и постигане на оптимални технически и финансови параметри, БДЖ публикува отделен пълен Регистър на обществените поръчки на дружествата “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД и “БДЖ-Товарни превози” ЕООД. Той е достъпен на адрес http://tenders.bdz.bg. Регистърът съдържа както задължителната за публично оповестяване информация за Процедури, Покани, Обяви и Пазарни консултации, така и Поръчки с директно възлагане, с финансови параметри до 30 000 лв., съгласно по чл. 20, ал.4, т.3 от ЗОП, които по съществуващият ред се изпълняват с набиране на оферти от потенциални изпълнители. С реализирането на проекта БДЖ се стреми към максимална прозрачност при провеждане на обществените поръчки в двете дружества, като дава възможност за участие и предоставяне на оферти от всички заинтересовани лица, съобщиха на сайта на БДЖ.
Източник: 24 часа (27.06.2019)

БДЖ ще инвестира 295 млн. лв. в обновяване на влаковете си Поне 295 млн. лв. ще вложи БДЖ до края на 2024 г. в обновяване на голяма част от старите и амортизирани влакове, научи Economic.bg. Всички обществени поръчки могат да се реализират без привличането на външно кредитиране, тъй като дружеството разполага с достатъчно парични потоци, които обаче досега не са били използвани поради лошото мениджърско управление. Не става въпрос и за държавната субсидия от 175 млн. лв. годишно, които „БДЖ-Пътнически превози” получава по договора си с държавата до изтичането му през 2024 г. Сумата е целева за покриване на разходите по извършваните социални жп превози и за поддръжката на влаковете по малко натоварени жп линии. Освен тях обаче компанията получава и по 39 млн. лв. годишно капиталов трансфер за ремонти и закупуване на нов подвижен жп състав. Така за петте години до края на 2024 г. дружеството ще получи от държавата 195 млн. лв. целево за модернизация на влаковете си. Отделно още миналата година кабинетът „Борисов 3”, след специално разрешение на Брюксел за отпускане на държавна помощ, допълнително гласува 100 млн. лв. за придобиване на нов подвижен пътнически състав, които все още чакат да бъдат използвани. Следователно от догодина до края на 2024-а „БДЖ-Пътнически превози” ще разполага с 295 млн. лв. за обновяване на композициите си. Така че компанията има достатъчно пари за доставка на по-модерни композиции и сега се бърза с обявяването на обществените поръчки за доставчици.
Източник: economic.bg (21.10.2019)

Холдинг БДЖ ще бъде ликвидиран до края на януари "Холдинг БДЖ" ще спре да съществува до края на януари догодина. Дъщерните му дружества - за товарни и пътнически превози, ще бъдат преобразувани в еднолични акционерни дружества с надеждата двете компании да излязат от влошеното си състояние. Това е решил съветът на директорите на компанията майка, съобщиха от БДЖ. Намерението им било подкрепено от министъра на транспорта. Вместо по един управител "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози" вече ще имат съвети на директорите, които ще вземат решенията. Една от причините за реформата е спадът във финансовите показатели, което не е изненада на фона на трагичното състояние, в което се намира холдингът вече години наред, и натрупаните му дългове. Преди месеци държавата даде около 200 милиона лева, за да може БДЖ да ги покрие. Само за първите шест месеца на годината загубата на холдинга е малко над девет милиона лева, показва справка във финансовия отчет на дружеството. За следващите три години "БДЖ "Пътнически превози" ще получава по 175 млн. лв. годишно. Това е предвидено в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 - 2022 г. Те ще му се предоставят, за да изпълнява задължението си на обществен превозвач. За същия период се предвиждат и средства за капиталови разходи на бъдещото акционерно дружество от държавния бюджет. Планирани са 139 млн. лв. за 2020 г. и по 39 млн. за 2021 и 2022 г.
Източник: Сега (30.10.2019)

Светомир Николов е назначен за прокурист на „БДЖ-Товарни превози”, научи Economic.bg от свои източници в жп администрацията. Досега той беше зам.-председател на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ”. Николов е добре познат в железниците и преди да влезе в холдинга, тъй като е ръководил едно от най-важните поделения в НК „Железопътна инфраструктура” – „Управление на движението на влаковете и капацитета”. За управител на държавния товарен жп превозвач ще бъде назначен пък Иван Личев, бивш председател на Управителния съвет и финансов директор на частната индустриална компания „Енергоремонт холдинг”. За управител на „БДЖ-Пътнически превози“ пък ще бъде назначен Любен Нанов, досегашен директор „Финанси и обща администрация”, научи още Economic.bg. Както първи написахме, прокурист на пътническия жп превозвач ще е финансистът Филип Алексиев.
Източник: economic.bg (30.10.2019)

Влаковете на БДЖ ще закъсняват още 6 месеца Увеличените разходи за ток и инфраструктурни такси са изяли 1.2 млн. лв. от печалбата на "Холдинг БДЖ". Компанията завършва деветте месеца на годината с печалба от 277 хил. лв. на фона на 1.5 млн. лв. за същия период на миналата година. Това показва финансовият отчет на дружеството. Принос за слабото представяне на железниците имат и заплатите, които за деветте месеца на годината са в размер на средно 1199 лв. при 1058 лв. през 2018 г. Това е увеличение със 141 лв., или 13% и се дължи на ръста на минималната работна заплата, която от началото на годината вече е 560 лева., пише още в отчета Спада и печалбата на "Пътнически превози", която се влошава с 8.9 млн. лева. За деветте месеца на годината дружеството отчита загуба от 5.4 млн. лв. при скромна печалба от 3.4 млн. лв. година по-рано. "Товарни превози" също е на загуба, но от 618 000 лева. Ако се съди по услугите на държавните железници, сериозен ръст на печалбите скоро няма да има. Причината е ясна от години - старите и закъсняващи влакове и липсата на ясна перспектива за модернизация в кратки срокове. Така например в последните дни пътници се оплакват, че влакът за Своге закъснява редовно, понякога с 90 минути. Това не се отразява в мобилното приложение на БДЖ и дори няма информация за движението на някои от влаковете. Министърът на транспорта Росен Желязков призна, че проблем действително има и призова за търпение. "Влаковете закъсняват, а хората се изнервят. Извинявам се на потърпевшите от закъсняващите влакове. Това ще продължи до средата на следващата година", заяви той пред бТВ. Министърът поясни, че причината отново е в недостига на състав и на лошата организация. "Лошата организация ме притеснява. Недостигът на влакове трябваше да се замести с наеми на локомотиви, за да има достатъчно бройки. Това го казах още в началото на годината, но никой не направи нищо. Слеващата година обаче трябва да се усети промяната", заяви той и обясни, че дружеството четири месеца не е успяло да организира обществена поръчка за доставка на подвижен състав. Желязков определи проблема като "съпротива срещу промяната като процес, има едно аналогово мислене". "За 2020 г. година са предвидени 140 млн. лв. за нов подвижен състав. Първо ще се случи реформата, а после и финансирането", категоричен бе той.
Източник: Сега (12.11.2019)

Фериботният комплекс-Варна от години „функционира в нарушение на разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България относно реда за извършване на пристанищни услуги и относно сигурността на пристанищата”. Това е цитат от докладна, изпратена от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация” (ИАМА) капитан далечно плаване Живко Петров до транспортния министър Росен Желязков. Оказва се, че фериботният терминал работи, въпреки че няма издадено Удостоверение за експлоатационна годност и че не е вписан в регистъра на пристанищата у нас. Както Economic.bg вече писа години наред Фериботният комплекс работи само в светлата част на деня и по заявка. Оператор на комплекса е „БДЖ-Товарни превози“, което е „назначено предприятие” по сключените от България международни спогодби за фериботни превози. Понякога приема фериботните кораби, оперирани от „Параходство български морски флот“, „Варнафери” и „Укрфери”, както са заявени по разписание, а понякога отказва с часове претоварните операции. В резултат на забавянето операторите на фериботите губят не само солидни средства – от порядъка на 1000 и повече долара на час, но също и доверието на клиентите си. Последният отказ – от 23 октомври, за обработка на „Героите на Севастопол”, наля ново солидно количество масло в огъня. Това заставя шефа на ИАМА капитан Живко Петров да търси съдействие от министър Росен Желязков за решаването му. В докладната си до министъра капитан Петров посочва, че по проблема „се работи вече много години”, но въпреки това той „все още не е намерил своето разрешение”. В търсене на това решение Фериботният комплекс-Варна е прехвърлян между БДЖ към НК „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), а след това – и на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ). Последното пък не инвестира в поддръжката на терминала с мотива „ниска ефективност”, т.е. малък обем на превозите. Поради това, пише капитан Петров до министър Росен Желязков, „… и към настоящия момент не сме в състояние да Ви предложим да издадете удостоверение за експлоатационна годност за пристанищния терминал Фериботен комплекс-Варна и същият да бъде вписан в Регистъра на пристанищата на Република България, поради не до край решения проблем кой ще извършва пристанищните дейности и услуги на терминала”. Неустановеното положение,при което едно държавно предприятие да е собственик на терминала, а друго – да оперира акостиращите на него фериботни кораби, явно създава проблем, чието решение може да се намери в прехвърлянето на комплекса към „Пристанище Варна” ЕАД – дружеството, чиято работа е именно да извършва претоварни операции на кораби. В крайна сметка шефът на ИАМА посочва, че има само две възможни решения. Първото е „да се пристъпи към преустановяване на дейността на терминала и забраняване влизането, приставането и обработването на кораби на него”, пише капитан Петров, като веднага посочва, че „отчитайки чувствителността на проблема, включително и с оглед на задълженията на Република България…”, то не е препоръчително.
Източник: economic.bg (14.11.2019)