Тръгва трети частен жп превозвач Национална компания "Железопътна инфраструктура" и софийският товарен жп превозвач "Унитранском" сключиха договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура-публична държавна собственост, съобщиха от пресцентъра на НКЖИ. Договорът е в сила от 12 ноември 2008 г. Така "Унитранском" става третият частен превозвач, с който НКЖИ има сключен договор. Дружеството е дъщерно на бургаската фирма за производство на вагони "Трансвагон". Другите двама превозвачи, които имат договори за превоз на товари с НКЖИ са българската "Гастрит" и австрийската "Рейл Карго". Освен тях, други превозвачи, които по силата на контракт имат право на достъп за използване на железопътната инфраструктура, са "Български държавни железници" ЕАД, БДЖ Пътнически превози ЕООД, БДЖ Товарни превози ЕООД, БДЖ Тягов подвижен състав (локомотиви) ЕООД, "Българска железопътна компания" АД и "Булмаркет ДМ" ООД-Русе. "Трансвагон комерс холдинг" АД, получи лиценз за превозваческа дейност с железопътен транспорт чрез смесената българо-румънска фирма "Унитранском" АД. В момента холдингът обмисля бъдещата програма за действие чрез лицензираното дружество.
Източник: News.bg (13.11.2008)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Има решение на ръководството на БДЖ за съкращаване на поделенията за товарни превози на компанията в Мездра, Варна и Бургас. Заповедта влиза в сила от 1 октомври. Мотивите за такова решение са намалелите превози вследствие на икономическата криза и спрените превози на комбината „Кремиковци“, каза вчера и ресорният зам.-министър Камен Кичев. Той допълни, че 70 на сто от субсидията за компанията вече са похарчени. Основните приходи в последните 20 години за БДЖ се дължат предимно на печалбите от товарните превози. Преди месец Национална кломпания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) обяви антикризисни мерки, които предвиждат задържане на 30% от заплатите на работещите до края на годината, след което тези пари да им бъдат изплатени от началото на 2010 г. Източник на вестник „Класа“ от НКЖИ обяснил, че основната причина такива мерки да бъдат взети, са неизплатените задължения на БДЖ за инфраструктурно обслужване, които в момента са около 60 млн. лв. Според разчетите на компанията, ако БДЖ се издължи, решението за намаляване на заплатите може да бъде отменено. „Получава се парадокс – при нас счетоводните резултати са добри, но де факто ние нямаме пари да си платим заплатите“, коментира източникът на „Класа“, пожелал да остане анонимен. По думите на председателя на Синдиката на българските железничари Петър Бунев, БДЖ ще загуби пазарни позиции на българските пристанища, които веднага ще бъдат завзети от някоя от конкурентните компании. Според него със заповедта за закриване на тези поделения точно на морските пристанища ръководството на компанията защитава интересите на преките си конкуренти. „На срещата ни с ръководството на БДЖ и зам. транспортния министър Камен Кичев работодателите поискаха въпросът, дали трите поделения да бъдат закрити, да бъде разгледан на 1 октомври. Реално те от тази дата ще бъдат закрити и всякакви преговори ще са безсмислени“, обясни Бунев. Междувременно ръководството на БДЖ поръча одит на дъщерната компания „БДЖ – Товарни превози“ ЕАД на консултантската компания A.T.Kearney. Заради неизплащани с месеци заплати вчера няколкостотин железничари се събраха на протест в Горна Оряховица. Протестиращите предупредиха, че започват подготовка за стачни действия. Реално обаче антикризисните мерки на компанията включват съкращаване на близо 2000 души, и то за сметка на изпълнителския състав. Първоначалният план на компанията е предвиждал да няма намаляване на централната администрация. Този план е бил върнат от транспортния министър Александър Цветков с изричното изискване съкращенията в управлението на БДЖ да бъдат най-малко 15%. Вчера БДЖ изплати забавените за юли заплати, а до края на следващата седмицата те ще бъдат изплатени и в НКЖИ. До края на октомври всички плащания ще влязат в график. „Разбирам недоволството на хората днес в Горна Оряховица. Искам те да знаят, че изплащанията на трудовите възнаграждения е изпълнимо благодарение на желязната финансова дисциплина, наложена от министър Александър Цветков и екипа на МТИТС", заяви Камен Кичев. Всеки разход, който се прави от НКЖИ и БДЖ трябва предварително да е одобрен от нас. Финансови разходи се правят и до края на годината ще бъдат правени единствено за: заплати, гориво и електроенергия, каза още той. Всичките ни усилия са насочени за намаляване на социалното напрежение в бранша и изплащане на заплатите на хората. Съкращенията са неминуеми, но те ще бъдат предимно в административните структури.
Източник: econ.bg (28.09.2009)

Транспортният министър Александър Цветков уволни борда на Български държавни железници. Освободен е и изпълнителният директор на компанията Христо Монов. От съвета на директорите си отиват Константин Илиев и Янчо Трончев. В новия борд Цветков е назначил Пенчо Попов, досегашен шеф на дъщерното дружество "БДЖ-Товарни превози", Мария Калева от правната дирекция на министерството и Владимир Владимиров. Владимиров е главен финансов директор във "Фудярд холдинг", казаха от министерството. Днес новият борд ще избере изпълнителен директор на БДЖ. Най-вероятно това ще бъде Пенчо Попов. Кариерата му е свързана с железниците и с товарните превози. През 1993 г. завършва "Технология и организация на железопътния транспорт" във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", има специализация по компютърни системи в управлението на железопътния транспорт. След дипломирането си, започва работа в железниците като ръководител движение. От 1996 до 2005 г. е експерт, а после и ръководител в отдел "Маркетинг и тарифи на товарните превози" в централното управление на БДЖ. През 2005 г. е назначен за шеф на дирекция "Товарни превози" към БДЖ.
Източник: 24 часа (07.10.2009)

Около трийсетина работещи в двете структури - БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура" в Бургас излязоха вчера на протест. Те обясниха малкия си брой със страха на колегите си да не бъдат уволнени. Недоволството на железничарите е породено от липсата на заплати и лошите условия на труд. „От десет години работя като машинист. Отговорността е толкова голяма, но управляващите явно не го съзнават. Обиден съм от отношението към нас", коментира 30-годишният Десислав Иванов, който още не е получил заплата си за август. Работниците са притеснени и от поредната неадекватна структурна реформа в железниците, съобщи BurgasInfo.com. „Защо не съкращават само кантонери и железничари, в същото време администрацията е раздута?", каза зам.-председателят на КТ „Подкрепа" в Бургас Дянко Димов. Според синдикатите в Бургас предстои да бъдат съкратени около 200 души. Припомняме ви, че в началото на миналия месец се проведе среща между ръководствата на железниците и трите й дъщерни дружества - "БДЖ - Товарни превози" ЕООД, "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, "БДЖ - Тягов подвижен състав /Локомотиви/" ЕООД, и ръководствата на синдикалните организации от КНСБ и КТ „Подкрепа", които са страна по Колективния трудов договор. Работодателите представиха пред социалните партньори информация за финансовите резултати за първото шестмесечие на годината, както и пакет от антикризисни мерки за преодоляване на негативните последствия от икономическата криза. Планира се до края на годината в БДЖ да бъдат съкратени 2000 души.
Източник: Дарик радио (12.10.2009)

Готови сме за частен партньор в БДЖ Пенчо Попов е ген. директор на БДЖ от миналата седмица. Преди това е бил шеф на "БДЖ Товарни превози". Новият шеф разказа как ще работи затъналата в борчове компания. - Г-н Попов, какви промени ще въведете в БДЖ? - През последните години не само в България, но и в Европа има увеличаване на превозите с автомобилен транспорт. Това се дължи на технологично изоставане и по-бавно адаптиране към пазарните изисквания на жп компаниите. Нашата основна цел е да повишим конкурентността на жп транспорта, качеството, да предлагаме услугите, които предлагат конкурентите, и да бъдат по-добри. Гъвкава пазарна политика при товарните превози. Пътническите превози в цяла Европа са субсидирани от държавата. - БДЖ има лиценз за автобусни превози. Ще пуснете ли свои автобусни линии както гръцките железници? - Лицензът за автомобилен превозвач бе взет, за да не губим пътници. Той ни е вършил работа, когато има някаква авария по пътя и се налага да превозим пътниците от една до друга точка, между които влак не върви, докато мине ремонтът. Автобусите наемаме по договор от друга фирма. - Няма ли да пуснете свои автобусни линии? - Гръцките железници са доста силен автопревозвач. Но за да станем като тях, трябва да си купим автобуси, а имаме нужда от пари и за вагони. - Възможно ли е частен партньор да влезе в БДЖ, като купи нови превозни средства срещу дял в компанията? - Възможно е. Предложението е интересно. Железницата ще предостави пътниците. Стига да има желаещ инвеститор. Но едва ли от българските превозвачи ще има желаещ. - Кога ще има нови влакове и вагони? - Един нов вагон струва 2 млн. евро. Няма да можем скоро да купим нови, ще рециклираме старите. Един подновен вагон струва около 500 000 евро. - Тарифата за пътническите превози ще стане ли гъвкава? Например различни цени в зависимост от отдалечеността от датата на пътуване, от търсенето, промоционални цени? - Въпрос, който винаги вълнува клиентите, е дали ще има увеличение на цените. Според мен както при товарните превози и при пътническите клиентът трябва да има усещането, че сключва добър договор.
Източник: Стандарт (13.10.2009)

БДЖ пак влезе в Параграф 22 Реформата в БДЖ отново започва. За трети път от 2001 г. ще има преструктуриране. За разлика от предишните две сега то трябва да е животоспасяващо. Първото отпреди 8 години беше направено по настояване на Брюксел за разделяне на инфраструктурата от превозите. Така от старата железница се родиха НКЖИ и БДЖ. Двете компании се прегърнаха като удавник и сламка и заедно полетяха към дъното. Второто преструктуриране, проведено от кабинета "Станишев", беше самоцелно и засегна основно БДЖ. Идеята му беше да се настанят на топли местенца хора на тройната коалиция. БДЖ се разслои на 4 фирми, което разду трикратно администрацията на превозвача. Администрация, която не вдигна приходите, а само разходите за заплати и осигуровки. И която сега трябва да се уволнява, като отново се обединят четирите фирми в една. Безспорно, след като реформата "Мутафчиев" в БДЖ не проработи, трябва да се върне старото положение. Лошото е, че директното обединение на четирите БДЖ дружества, т. е. връщането на положението от 2007 г., поражда ред сложни въпроси. Като например как "БДЖ-Пътнически превози" ще доказва пред одиторите, че е директен получател на държавната субсидия за социалните превози за 2010 г., след като отново влезе в общия БДЖ кюп? "БДЖ-Пътнически превози" трябва да има не само напълно самостоятелно счетоводство, но дори и да е отделна компания, за да не остане у Брюксел и капка съмнение че пак ще се преливат печалбите. И ако преди години процъфтяващите товарни влакове изкарваха заплатите на пътническите, то при сегашната криза ще стане обратното - от държавните пари за социално слаби пътници ще се плащат заплати и за товарните превози. А след като субсидията не се изразходва по предназначение, Брюксел ще обвини кабинета, че дава държавна помощ на БДЖ. Железницата пак влиза в Параграф 22. Вместо да се тича в омагьосан кръг, редно е да бъде изцяло съкратена холдинговата шапка - БДЖ ЕАД. Така ще бъдат освободени неколкостотин високоплатени и нищо неработещи жп чиновници, които, освен да пият кафе, решават кръстословици, въртят далавери и пътуват безплатно, нищо друго не правят. И без това цялата управленска и търговска дейност се извършва изцяло от двете превозни предприятия. Трябва да бъде ликвидирано и предприятието "БДЖ-Тягов подвижен състав", а локомотивите му да бъдат разпределени между пътническите и товарните превози. Така от държавната ясла ще отпаднат и шефовете на въпросната фирма, а разделението между пътници и товари ще е 100% без възможност за кръстосано субсидиране. Само така ще бъдат съкратени максимум разходите за заплати и осигуровки. Това обаче няма да е достатъчно, защото както и досега пак се тича след събитията. Хубаво е, че се съкращават разходи, но не това ще извади железницата от блатото. Лошото е, че вече три месеца никой нищо не казва по най-важния въпрос - как ще се увеличат приходите! А това може да стане само с привличане на повече пътници и товари. За целта железницата трябва да подобри услугите си, като предлага по-бърз и по-комфортен превоз на пътници, по-евтина и по-сигурна доставка на товари. Това ще рече не да намалява, а напротив - да увеличи броя на гарите, на които се извършва товаро-разтоварна дейност. Само така БДЖ ще бъде по-близо до клиентите, които именно заради намаляването на приемните гари загърбиха влаковете и возят стоките само с камиони Редно е и БДЖ да намали и тарифата за бизнеса. Крайно време е и да бъде изпълнено условието на Брюксел да се изравнят инфраструктурните такси. Сега пътническите влакове плащат по-малко за ползване на релсите от товарните. Защо? Нима ако един влак тежи 600 тона, независимо дали е пътнически или е товарен, не износва еднакво линиите и контактната мрежа? И не е ли това положение скрита субсидия на пътническите превози? Крайно време е и БДЖ да гарантира сигурността на превозите на пътници и товари, а не да се жалва като ощипана мома, че роми нападали влаковете на Подуяне, Факултето, Перник и пр. Че кой да ви пази композициите, железничари? Ако не можете вие, дайте възможност на тези, които могат! А ако искате да научите как се гарантират превози, вземете читанките и препрочетете разказа "Шибил". В него още преди 80 г. Йовков е дал идеи как може да се повиши безопасността. Така че новият изпълнителен директор на БДЖ Пенчо Попов да се качи на влака и да премине прав на отворен прозорец и със свалена шапка от Захарна фабрика до Батановци, без да го е страх, че долетял от копторите камък ще му пукне главата! И да е сигурен, че вече няма да изчезват контейнери с телевизори или калотките на цели композиции.
Източник: Стандарт (16.10.2009)

Не е реално нафтата от локомотивите на БДЖ да се продава в интернет и блогъри да я предлагат на търг в глобалното пространство, а железницата да издъхва. Това заяви в Горна Оряховица зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Според него най-добрият вариант за "БДЖ-Товарни превози" била приватизацията, но кога ще стане тя, още не било ясно. Към момента БДЖ ЕАД дължи около 280 млн. лв., а капиталовите разходи са изхарчени почти 100%. По време на срещата на Камен Кичев с железничари от Горна Оряховица стана ясно, че освен вътрешния одит, който тече в БДЖ, до дни ще започне и външен, най-вероятно от немска фирма, който ще търси грандиозни нарушения на бившето ръководство на компанията. Четири папки вече били предадени на прокуратурата, но до приключването на външния одит те щели да станат повече, прогнозира Кичев. Пари за заплати за следващата година щяло да има със сигурност, но БДЖ спира да плаща на всички доставчици.
Източник: Стандарт (28.10.2009)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 16662/2007 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност ”БДЖ – Товарни превози“ – ЕООД, образувано чрез отделяне от ”Български държавни железници (БДЖ)“ – ЕАД (рег. по ф.д. № 7/2002): дружеството е със седалище и адрес на управление София, район ”Средец“, ул. Иван Вазов 3, и с предмет на дейност: железопътни превози на товари на територията на страната, наемане на локомотивна тяга и вагони за извършване на железопътни превози на товари, поддръжка и ремонт на подвижен състав (локомотиви и вагони), всякаква друга дейност, незабранена със закон; дружеството е с неопределен срок; дружеството е с капитал 23 250 870 лв., ”БДЖ – Товарни превози“ – ЕООД, е правоприемник на съответната част от правата и задълженията на ”БДЖ“ – ЕАД, описани подробно в плана за преобразуване към 30.IV.2007 г.; едноличен собственик на капитала е ”Български държавни железници (БДЖ)“ – ЕАД; дружеството се управлява и представлява от управителя Пенчо Георгиев Попов.
Източник: Държавен вестник (06.11.2009)

Транспортното министерство разглежда възможността за приватизация на дъщерната компания на БДЖ "Товарни превози", съобщи министър Александър Цветков. По думите му за разлика от миналата година компанията вече не носи печалби. От началото на 2009-а превозените товари от дружеството са намалели с 40 на сто главно заради спада на поръчките от и за "Кремиковци". "Пътническите превози винаги са били на загуба, но до миналата година на печалба работеха товарните, както е и в останалите европейски страни", каза Цветков. Той обясни, че средства от сделката могат да се използват за доставката на нови вагони. Железниците ще се модернизират на два етапа. Единият включва големите жп проекти, които се финансират със средства от ЕС, а другият - обновяване на локомотивите и на вагонния парк на БДЖ. Втората модернизация ще се забави във времето, защото за нея не могат да се ползват средства от ЕС (смята се за държавна помощ), няма пари и в държавния бюджет.
Източник: Дневник (16.11.2009)

БЖК първа на Балканите получи сертификат за качество ISO 9001:2008. Документът беше връчен на шефа на Българска железопътна компания (БЖК) Владимир Дунчев от Румен Велев, изпълнителен директор на ТЮФ Рейнланд България. Първата частна жп компания у нас с национален лиценз държи 20% от превоза на товари с влак, като тази година отчита 40% ръст спрямо 2008 г. В БЖК работят само 280 души - 15 пъти по-малко от заетите в "БДЖ-Товарни превози", а частната фирма вози само пет пъти по-малко товари - т.е. работи поне три пъти по-ефективно от БДЖ.
Източник: Стандарт (19.12.2009)

Възможно е да се търси вариант за приватизация на товарните железопътни превози, каза министърът на транспорта Александър Цветков. Търсим стратегически партньор, с който да обединим усилията си, да вземем ноу-хау, да потърсим инвестиции за товарните превози, обясни той. Стигне ли се до приватизация обаче, ще има сериозна обществена дискусия.
Източник: Стандарт (25.01.2010)

1,2 млрд. лв. ще бъдат вложени за нови влакове до 2014 г. от "БДЖ-Пътнически превози". Още догодина ще бъдат купени 30 нови спални вагона, 50 пътнически и 20 електромотриси. Очаква се и доставка на 5 нови електрически локомотива. До 2014 г. железницата ще разполага с общо 50 нови спални вагони, 170 пътнически, 50 електромотриси и 20 нови електрически локомотиви. Тези инвестиции са отразени в реалистичния сценарий за развитие на БДЖ. Според него в резултат на Плана за финансово оздравяване до края на 2014 г. ще се формира печалба от 5 млн. лв. Капиталът на дружеството ще се увеличи с 500 млн. лв. и ще се изпълнят над 100 мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите. При песимистичния сценарий недостигът на средства ще стигне 905 млн. лв., БДЖ "Товарни превози" ще бъде продадено, а БДЖ "Пътнически превози" ще бъде субсидирано от държавата.
Източник: Стандарт (16.08.2010)

Железни амбиции Магистрали, строителство, срокове. Разговорът е само за пътища. Но транспортният сектор не се изчерпва само с автомобилното и автобусното движение. От години железопътният транспорт не е привлекателен за пътниците, където нуждата от решения е още по-очевидна. Компанията "Български държавни железници" уверява, че промените вече са започнали. Резултатите обаче все още не са видни. Коловозът на промените в БДЖ се очертава да бъде дълъг. Колко е 50% от 100 мерки По време на посещението на шефа на Световната банка Робърт Зелик компанията огласи, че вече била разработила първоначален оздравителен план. "В началото на годината бяха изготвени 100 мерки, с които се поставя началото на промените в БДЖ", каза за в. "Пари" Владимир Владимиров, председател на борда на директорите на БДЖ. Той обясни, че мерките са свързани със свиване на разходите, повишаване на приходите, където е възможно, засилване на контрола и подобряване на комуникацията, за да се ускори процесът на взимане на решения. Планът за реализацията им е до края на тази година. До момента изпълнението им е достигнало около 55%. Изпълнените половина мерки на БДЖ са предимно административни и засега видим отвън ефект няма. Голям заем за големи дългове БДЖ поиска от Световната банка заем от 450 млн. лв. "Ние не можем да се справим сами с огромната задлъжнялост на дружеството, затова се търси помощ от външни източници", признава Владимиров. Този заем няма да бъде използван за инвестиции и модернизация, а за погасяване на плащания към други кредитори. Владимиров смята, че след направените структурни промени ще бъде освободен финансов ресурс и железницата ще може да покрива сама разходите си, включително и за изплащане на заеми. Плановете са това да стане в края на следващата година. A през 2014 г. дружеството прогнозира да излезе дори и на печалба. По-малко вагони, по-малко хора Компанията вече е започнала подготовката и на конкретните мерки, които ще реализира през следващата година. На първо място това е намаляването на броя на вагоните и локомотивите. Целта е да се намери начин, който да позволи съхранение и поддръжка само на влаковете, които са необходими за извършване на превозите през следващите 5 години. Държавният превозвач предвижда бързо да се освободи от вагоните, които ще бъдат бракувани или продадени. По същия начин ще бъде търсено решение и за старите локомотиви. Засега обаче компанията няма конкретен отговор на въпроса кога ще има вагони, които да предлагат нормани условия за пътуване. През следващата година БДЖ предвиждат да намалят и персонала. Целта на съкращенията на железничари и администрацията е да се постигне намаляване на оперативните разходи. Паралелно с това се търсят възможности за повишаване на приходите. Надеждите основно са към "БЖД - Товарни превози", въпреки че в момента спадът на този пазар е чувствителен. Товарните превози От началото на годината досега компанията отчита повишаване на приходите при товарните превози. В БДЖ са постъпили около 5 млн. лв. повече спрямо първоначалните финансови прогнози. Компанията отчита и повишаване на сключените договори за извършване на товарни превози. Очакванията на ръководството са след като "БДЖ - Товарни превози" се стабилизира и само контролира активите си, да се търсят чуждестранни инвеститори и международни партньорства. Вече има заявен интерес, но той досега не се е материализирал, защото инвеститорите нямат необходимите ресурси. Ако е икономически изгодно, може да се стигне и до приватизация на товарните превози, коментират от компанията. В момента пазарният дял на "БДЖ - Товарни превози" е 82%. От компанията признават, че има отлив на клиенти, но той се дължи на общия спад на търсенето. Този тип превози са по-чувствителни към икономическата среда и промените в пазара се отразяват по-бързо Без почивни бази Оздравителната програма на дружеството предвижда освобождаване и от другите активи, които притежава БДЖ. Това са недвижими имоти, за които то само влага средства в стопанисването, а те не му носят приходи. Проблемни за железницата са почивните станции, които не се управляват ефективно. "В момента те са 15, което е твърде много за дружеството, и искаме да им намалим броя до около 5", заявява Владимиров. Продажбата на всички почивни станции обаче е невъзможна заради поети задължения към синдикатите. Според финансовите разчети приблизително 2 млн. лв. на година отиват за стопанисването на базите. Плановете за развитие на дружеството предвиждат това цялостно оптимизиране да намали амортизационните му разходи. Преструктуриране До края на годината БДЖ ще бъде превърната в холдингова структура. Изкуствено създаденото дружество "БДЖ - Локомотиви" ще премине към компанията майка БДЖ. "По този начин се елиминира една структура, която няма приходи, а генерира само разходи", Обясни Владимир Владимиров. Със създаването на холдингова структура активите от основната компания БДЖ ще бъдат прехвърлени към "БДЖ - Пътнически превози" и "БДЖ - Товарни превози". В момента товарните и пътническите вагони, както и локомотивите, се вземат под наем, за да извършват превози. Това не само затруднява управлението и взимането на адекватни и своевременни решения, но и пречи на контрола. След преструктурирането двете дружества ще притежават активите, с които практически осъществяват дейността си. Те сами ще определят колко от тях са им нужни, за да извършват дейностите си. "Холдинговата структура ще позволи работата да започне да се извършва стратегически", коментира Владимиров. Забравената дума "печалба" От 3 години насам БДЖ работи на загуба. Компанията не изплаща редовно задълженията си, бави заплати на служителите и не предлага конкурентни услуги на клиентите си. Изпълнението на програмата за оздравяване може да предизвика недоволството на засегнатите. Затова ръководството ще има нужда освен от решителност и от политическа подкрепа. За да не се окаже, че през 2014 вместо да печели, компанията отново да търси кой да покрие дълговете й. Как се стигна до загуба През последните години задълженията на държавните железници нарастват. Резултатите за миналата година показват, че БДЖ е на червено с над 480 млн. лв. Въпреки промените от началото на 2010 г. компанията също има непокрити дългове, които са около 87 млн. лв. 1. Разход след разход Оперативно през последните години БДЖ работи само на загуба, т.е. разходите многократно надвишават приходите. Дори и държавната субсидия не достига те да бъдат покрити. Една от причините е непознаването на пазара, за което дружеството не е реагирало адекватно на промените и проблемите, които идват от него. Типичен пример за неадекватно управление е закриването на "Кремиковци", което е довело да рязък спад на приходите. 2. Нарушения Нарушители в БДЖ не са само пътниците без билет. До финансови загуби са довели неправомерно провежданите обществени поръчки. Те са организирани по начин, който вреди на компанията, към момента част от тях се разследват. Те допринесоха за създаването на среда, в която властва беззаконието. 3. Неадекватни структури Организационната структура е абсолютно неадекватна на пазарните реалности. Всички активи са в шапката на БДЖ, а дружествата са едни празни кутийки, които не могат само да ръководят дейностите. Това от управленска гледна точка създава много негативи и сложни управленски процеси. Осен това по този начин се правят и допълнителни разходи, защото има дублиращи се функции и длъжности. Как ще се стигне до печалбата 1. Преструктуриране на компанията в холдинг, което ще доведе до значително свиване на разходите 2. Засилване на контрола както върху администрацията, така и при използването на услугата 3. Съкращения на персонал. Намаляване на вагони и локомотиви, които не се използват. И освобождаване от недвижими имоти, които не носят приходи 4. Повишаване на приходите, като това ще се цели основно при товарните превози, където се наблюдава по-сериозен спад
Източник: Пари (19.08.2010)

БДЖ ще се преструктурира, преди да се приватизира частично Министерството на транспорта иска частично или изцяло да приватизира едно от поделенията на БДЖ - "БДЖ Товарни превози". Преди това обаче цялото дружество трябва да се преструктурира, като процесът трябва да приключи до края на 2011 г., обясниха от ведомството пред журналисти през уикенда. В момента продажбата на дружеството за товарни превози, което държи 85% от пазара, е невъзможна, тъй като активите му са собственост на компанията майка БДЖ. Няма инвеститор, който да иска да купи само дейността и в същото време да наследи всички задължения, коментираха от министерството. За да се стигне до приватизация, активите на "БДЖ Товарни превози" и "БДЖ Пътнически превози" ще бъдат изведени от БДЖ и ще бъдат прехвърлени в съответни дъщерни компании. БДЖ ще осъществява само стратегическо планиране и финансов контрол. Преди да стане това обаче, банките кредитори на компанията майка трябва да се съгласят да прехвърлят задълженията й към дъщерните дружества. Според председателя на управителния съвет на БДЖ Владимир Владимиров вече има чуждестранен интерес към жп превозите. Той е от германските и австрийските железници. В същото време от министерството се похвалиха, че финансовото положение на БДЖ се подобрява. Министър Александър Цветков каза, че железопътният превозвач е регистрирал загуба от 24 млн. лв. в края на август при 40 млн. лв. за същия период на миналата година. Според него това се дължало на успеха на плана за преструктуриране на компанията. В същото време обаче са се увеличили и количествата на превозените товари, като за август повишението е с 20% в сравнение със същия месец на миналата година. Планът за преструктуриране е в основата на преговорите между БДЖ, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за заем от 460 млн. лева за компанията. Кредитът трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия, която вече е получила запитване, но още не е отговорила. С парите от заема ще се рефинансират задълженията на дружеството и ще се обезпечат текущи дейности.
Източник: Дневник (04.10.2010)

Подразделението за товарни превози на холдинг "Български държавни железници" (БДЖ) може още догодина да бъде обявено за приватизация, а за осъществяването на сделката да помогне Европейската комисия. Това стана ясно от изказване на председателя на съвета на директорите на държавния превозвач Владимир Владимиров пред комисията по транспорт към парламента. Владимиров представи пред депутатите плана за преструктуриране на компанията, който действа от миналата година. "Европейската комисия пое ангажимент да подпомогне финансово приватизирането на "БДЖ-Товарни превози", като даде средства за консултант по сделката", каза председателят на съвета на директорите. По-късно на въпрос дали дружеството може да бъде включено в плана за приватизация догодина отговори, че това е възможно. Според Владимиров "Товарни превози" може да бъдат обявени за продажба, когато не реализират загуба и има проявен интерес от потенциален купувач. Той очаква още тази година дружеството вече да не е на загуба, но засега интерес към него нямало. Владимиров каза пред депутатите, че ръководството на БДЖ получило уверение от Брюксел, че може да получи 100-200 млн. евро за нови локомотиви и вагони през следващия програмен период от 2014 до 2020 г. Условието било дружеството да се преструктурира. Преди две седмици представителят на дирекция "Регионално развитие" Карстен Расмусен каза, че българският превозвач е най-изостаналият в Европа и няма смисъл в него да се инвестират европейски средства, докато не се реформира.
Източник: Дневник (08.04.2011)

Подготвят за приватизация "Товарни превози" на БДЖ През есента се очаква сериозен напредък в процеса по продажбата на „Товарни превози“, съобщи вчера шефът на Съвета на директорите на БДЖ Владимир Владимиров по време на обсъждане на плана за преструктуриране и финансово стабилизиране на холдинга. Със сделката ще се занимава Агенцията по приватизация, самата процедура все още не е задвижена, но се подготвя избор на консултант. Задачата на държавния превозвач е да направи товарните превози печеливши, за да има инвестиционен интерес, обясни Владимиров. Кризата е намалила ентусиазма сред големите западноевропейски превозвачи, които също предприемат реформи. Според Владимиров обаче тази дейност може да е много печеливша. Той съобщи още, че през 2010 г. загубата на компанията е намаляла от 64 млн. лв. на 47 млн. лв. През първите три месеца на т. г. загубата е със 7 млн. лв. по-малка, отколкото през същия период на м.г. През последните години БДЖ е на минус 218 млн. лв., но до 2014 г. трябва да излезе на чисто. Планът за реформи е най-доброто нещо, което се е случвало на БДЖ през последните 20 години, коментира икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов. Той заяви, че компанията може да фалира, ако не получи заема от Световната банка. Според Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, мерките за ограничаване на разходите могат да са още по-драстични. Инвестиция от около 200 млн. евро в подвижен състав може чувствително да повиши качеството на пътническите превози, прогнозира Владимир Владимиров. За да бъдат обаче влаковете на европейско равнище, е необходима доста по-голяма сума, около 500 млн. евро. Но преди това трябва да се направят инвестиции в инфраструктура, защото покупка на бързо скоростни влакове е безсмислена при сегашното състояние на линиите.
Източник: Дарик радио (05.05.2011)

Московски: И при 5 % поскъпване, влакът остава най-евтин Активността и целенасочената работа вероятно са причината да бъда по-разпознаваем в Брюксел. Така коментира назначението си новият министър на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски. Според него най-сериозният проблем при усвояването на средства по Оперативна програма „Транспорт” е, че когато програмата е стартирала е имало много малко готови проекти, въпреки отпуснатите средства за подготовка. Стратегията за приватизация БДЖ "Товарни превози" ще ни даде една моментна снимка на състоянието, ще ни даде опциите, ако реши държавата това да се случи, но считам, че това е правилният път, коментира Московски положението в БДЖ. Това е лично моето мнение и мисля, че ако се намери оптималният вариант от оператор плюс финансова институция или някакъв консорциум, който има дългосрочно стратегическо виждане за нещата, това ще доведе до коренна промяна за БДЖ "Товарни превози", разбира се, не на всяка цена. Заради направените разчети и инфлационния индекс цените на билетите за влака ще поскъпнат с 5 %, но пак този транспорт ще е най-евтин, категоричен беше още новият министър.
Източник: Стандарт (07.06.2011)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на управителите на БДЖ - Товарни превози, с което е обявено класирането на участниците и е определен изпълнител на обществена поръчка. Производството на КЗК е установило, че класираният на първо място участник - Концерн „Фармаком МБ" Шабац Ливница „Пожега" не е представил документите си, съпроводени с официален легализиран превод на български език. В случая изборната комисия е следвало да установи допуснатите нарушения в представените преводи и да изиска допълнително такива, отговарящи на заложените изисквания в документацията за участие. Като не е спазила това изискване, комисията е класирала и предложила незаконосъобразно за изпълнител участник, който не е представил доказателства за изпълнение на минималните изисквания, посочени от възложителя. В резултат на констатираното нарушение КЗК връща преписката на етап разглеждане на подадените оферти и класиране на участниците при спазване на мотивите в решението.
Източник: econ.bg (22.06.2011)

Големи международни играчи искат да приватизират дружеството "Товарни превози" от групата на "Холдинг БДЖ", каза председателят на съвета на директорите на железниците Владимир Владимиров. Засега се знае, че интересът към приватизацията на предприятието е от големи международни консултантски фирми. Кой стои зад тях обаче, не е известно, каза Владимиров. Той допълни, че ако се стигне до приватизация на "Товарни превози", идеята ще е да се търси стратегически инвеститор. Владимиров заяви, че през тази година ще бъдат усвоени 25 млн. лв. от отпуснатия на БДЖ от правителството мостов заем от 140 млн. лв. чрез "Българска банка за развитие". Те ще отидат за ремонт на 168 вагона.
Източник: Стандарт (08.07.2011)

Консултантски фирми се интересуват от "Товарни превози "Световноизвестни консултантски фирми проявяват интерес към „Товарни превози” на БДЖ, съобщи вчера председателят на съвета на директорите Владимир Владимиров. Още обаче не са известни инвеститорите, които стоят зад тях. Според Владимиров приватизацията на дружеството трябва да стане с участие на стратегически инвеститор. В холдинга ще подготвят анализите, а всичко останало ще бъде в правомощията на Агенцията за приватизация. 25 млн. лв. губи годишно превозвачът заради неефективни линии. Подготвен е списък с 19 дестинации, който са с най-лоши резултати. Въпросът със закриването на линиите обаче не е на БДЖ, а на правителството, защото железницата изпълнява и социални функции, обясни шефът на борда. Локомотивите гълтат над 60 % от всички разходи в БДЖ, каза новоназначеният изпълнителен директор Йордан Недев. Според него косвените загуби от пробойните и кражбите от горива, резервни части заради неправомерно заплащане на извънреден труд са около 10 млн. лв. на година. С около 5 % да бъдат увеличени цените на билетите за пътническите влакове още сега, предлагат от компанията. Окончателното решение обаче ще вземе транспортният министър Ивайло Московски.
Източник: Класа (08.07.2011)

Вероятност да призоват работещите в БДЖ на ефективна транспортна стачка, обявиха в съвместна декларация КНСБ и КТ „Подкрепа". От двата синдиката изразяват съжалението си, че след безпрецедентната подмяна на ръководствата на „Холдинг БДЖ" ЕАД са заявени намерения за грубо нарушаване, както на подписаните през март стачни споразумения, така и на усилията за развиване на добри и социални отношения. Всички действия на новото ръководство са насочени изцяло към заобикаляне на добрите договорености в колективния трудов договор и изземване на права на работещите в БДЖ, се казва още в декларацията. Синдикалистите заявяват, че новоназначените да управляват системата на жп транспорта са некомпетентни и непознаващи дейността. Синдикатите се опасяват, че те са привнесени отвън в системата с цел да я докарат до такива ниски нива, че тя да бъде приватизирана на изключително ниска стойност. Според тях с действията си тези лица не само, че няма да изведат дружеството от кризата, но ще го вкарат още по заплетени и тежки ситуации.
Източник: Money.bg (12.07.2011)

По най-груба сметка към момента в “Холдинг БДЖ” има излишни около 11 000 вагона и 200 локомотива и само от тях могат да се вземат до 50 милиона лева. Това съобщи в Пловдив Владимир Владимиров, председател на Съвета на директорите на холдинга. Той подчерта, че тези пари трябва да влязат в касите на БДЖ и да помогнат за решаването на многото проблеми, част от които са битови. Според него двете дружества - “Пътнически превози” и “Товарни превози”, ще продължат да съществуват с добро складово стопанство, като излишното бъде продадено. Той заяви още, че до три месеца локомотивните депа и ремонтните цехове на "Холдинг БДЖ" ЕАД трябва да се приведат в ред и да изглеждат по друг начин. Последните проверки показват, че "всички ние ходим по милиони, а в същото време се оплакваме, че няма резервни части и пари за тях".
Източник: Медия Пул (19.08.2011)

Продажбата на "БДЖ-товарни превози" ЕООД ще бъде осъществена след 6 месеца или най-много до 1 година, съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски. Той допълни, че е изпратил писмо в Агенцията по приватизация, с което се стартира процедура по приватизация на предприятието. Министърът подчерта ясната позиция от Европейската комисия, че няма друг път, по който да бъде разрешен заемът от близо 500 млн. лева, който железниците очакват от Световната банка. "Ако не продадем "БДЖ -товарни превози", няма да мине нотификацията, ще го считат за държавна помощ и ще стартират наказателна процедура за държавата. Най-добрият вариант е, ако се направи комбинация от голям оператор и сериозна финансова институция. На срещите ми с европейските посланици получих индикации, че интерес ще има. Мостовото финансиране се надяваме, че ще постъпи, но Министерство на финансите, включително и аз като министър на транспорта, желаем да получим решителни уверения от ръководството на БДЖ за реално постигнати реформи в сектора", коментира Московски.
Източник: econ.bg (12.09.2011)

Прогнозната стойност на проекта за контейнерен жп терминал на гара Яна възлиза на 26 млн. лв., съобщиха от БДЖ. Терминалът е разположен върху 60 дка и разполага с 1000 контейнерни места за складиране. Капацитетът му позволява обработката на 35 000 контейнера годишно. Преди ден у нас пристигна първият контейнерен блок-влак от Любляна. Досега блок-влаковете преминаваха през страната ни транзитно поради липсата на интермодални терминали. Сега София става част от европейската терминална мрежа, свързваща Лион с Истанбул. С влака се превозват 40-футови контейнери. До края на годината на терминала на гара Яна ще бъдат обработени около 400 контейнера, пристигащи от пристанище Копер, т.е. всяка седмица от Любляна до гара Яна ще се експедира по един такъв влак. Пълният капацитет на терминала ще бъде постигнат поетапно след приключване на преговорите с още 6 интермодални оператора за обработка на регулярни контейнерни влакове. .
Източник: Монитор (19.09.2011)

Пускат активи на БДЖ на разпродажба, за да се закърпи финансовото състояние на компанията. Това стана ясно след среща на премиера Бойко Борисов с министрите на финансите Симеон Дянков, на транспорта Ивайло Московски и с шефовете на БДЖ и на синдикатите. Продават се бракувани вагони и локомотиви, почивни станции и други имоти. Продаваме всичко, което не ни трябва, заяви изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Йордан Недев. 35-40 млн. лв. могат да се получат до края на годината само от продажбата на почивни станции и скрап. До дни ще бъдат обявени за продажба 515 вагона за скрап през стоковата борса. Още над 900 вагона ще бъдат изтъргувани до края на 2011 г. Най-много - 400 млн. лв., могат да се получат от приватизацията на "БДЖ Товарни превози". "Предвид по-тежката икономическа обстановка в Европа от лятото насам, трябва да се оптимизира БДЖ, така че финансово и организационно да се справя с изплащането на дълговете си. Колко са точно и на кого дължи БДЖ трябва да бъде съобщено на следващата среща при премиера Бойко Борисов", каза вицепремиерът Симеон Дянков. Премиерът даде 4-дневен срок на шефове на БДЖ, двамата министри и синдикатите да постигнат съгласие за бъдещето на железниците и да набележат мерки за стабилизиране на финансовото състояние на дружеството. Без да има реформи в БДЖ, дружеството няма да получи договорения заем от Световната банка на стойност 400 млн. лв.
Източник: Стандарт (04.10.2011)

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) обяви процедура за продажбата на 100% от компанията "БДЖ - товарни превози", съобщиха от ведомството. Решение за откриване е било взето на 30 септември. Компанията в момента е част от "Холдинг Български държавни железници" и държи около 80% от превоза на товари в страната. Парите от продажбата на "БДЖ- товарни превози" ще отидат в БДЖ, съобщиха от агенцията. От министерството на транспорта очакват продажбата на дружеството да бъде осъществена в най-песимистичния вариант до една година. До няколко дни се очаква агенцията за приватизация да обяви процедура за оценител на компанията. Избраната фирма ще анализира състоянието на дружеството и ще препоръча метод за неговата продажба. По предварителни данни балансовата стойност на активите на "БДЖ - товарни превози" е около 320 млн. лв. При оценката на дружеството обаче ще се имат предвид и пазарните му позиции, както и наличието на лицензии. Отчетът на дружеството за първите шест месеца на годината показва загуба от над 3.3 млн. лв. Компанията обаче успяла да свие отрицателния си резултат, който за същия период на миналата година е бил близо 9.56 млн. лв. През тази година приходите на "БДЖ - товарни превози" са 85.9 млн. лв., което е увеличение с 28.8 млн. спрямо шестмесечието на 2010 г. Разходите обаче също са нараснали - от 66.7 млн. на 89.3 млн. лв.
Източник: Дневник (07.10.2011)

БДЖ трябва да се откаже от 50% от пазарния си дял, за да получи заема от 400 млн. лв. от Световна банка за реформа в железниците, каза министърът на транспорта Ивайло Московски по БНР. Оказва се, че Европейската комисия е поставила горното условие, за да даде зелена светлина за държавно гарантирания кредит. Друго условие, за да може БДЖ да получи заема, е да участва поне с половината от заемните средства, тоест да осигури 200 млн. лв. за реформата, стана ясно от думите на министъра. Това налага продажбата на "БДЖ Товарни превози" - за да се осигури съфинансирането на реформите и за да се намали делът на Холдинг БДЖ в пазара на товарни и пътнически превози. Агенцията по приватизация обяви преди дни конкурс за избор на консултант за приватизацията на "Товарни превози", но самата продажба ще отнеме поне година.
Източник: Стандарт (10.10.2011)

Броени дни след като транспортният министър Ивайло Московски откри, че държавните железници са във фалит и задълженията им минават 700 млн. лв., стана ясно, че продажбата на компанията "БДЖ - товарни превози" вече е в ход. Агенцията за приватизация е дала зелена светлина за раздържавяването на 100% от "Товарни превози", част от "Холдинг Български държавни железници". Парите от сделката ще отидат в държавните железници, а самата продажба се очаква да стане факт най-много до една година, макар транспортният министър неведнъж да е заявявал, че раздържавяването ще стане до 6 месеца. Приватизацията на "Товарни превози" е единственият вариант да бъде одобрен заемът от 460 млн. лв. от Световната банка за "Холдинг БДЖ" и Националната компания "Железопътна инфраструктура", с който да се покрият част от старите задължения на националния превозвач. Меморандумът за спасителната инжекция беше подписан преди няколко месеца, но все още не е факт, тъй като отпускането на парите е свързано с преструктуриране и реформи в сектора, които да доведат до по-висока производителност. Само преди дни финансовият министър Симеон Дянков обяви, че Световната банка има намерение да отпусне кредита, но той спира процедурата заради големите дългове на държавния превозвач и липсата на реформи. За да отговорят на изискването и да спестят пари от ръководството на БДЖ, дори обсъждат преразглеждане на разписанието, по което се движат влаковете в момента. Идеята е от движение да се спрат или да се разредят около 180 влака по губещи линии, като целта е от това да се икономисват по около 25 млн. лв. годишно. РЕВИЗИЯ До дни пък Агенцията по приватизация ще обяви процедура за оценител на компанията, чиято задача ще бъде да разгледа състоянието на дружеството и да препоръча метод на продажба. Отчетът на "Товарни превози" за първите шест месеца на годината показва загуба от над 3.3 млн. лв. През същия период на миналата година обаче компанията е била на минус от близо 10 млн. лв.
Източник: Сега (17.10.2011)

Китайци искат товарите на БДЖ Китайска компания, голям спедитор или европейска железница може да купи БДЖ "Товарни превози". Това каза изпълнителният директор на Холдинг БДЖ Йордан Недев за investor.bg. Той добави, че "стъпвайки в България, китайците идват на европейския пазар, което за тях би било голям плюс". Китайски интерес беше проявен наскоро и към концесия на Пристанище Варна. БДЖ "Товарни превози" в подходяща атрактивна опаковка и с точни данни за активите ще бъде предложена на потенциалните купувачи от бъдещия консултант, чийто избор предстои. Процедурата за приватизация на дружеството вече е обявена. Министър Московски ще се срещне днес с докерите в порт Варна, за да ги убеди в ползите от концесионирането му. Първите 12 нови спални вагона, които турска компания произвежда за БДЖ "Пътнически превози", трябва да пристигнат у нас през април 2012 г. Следващите 8 вагона ще дойдат до юни, а през август 2012 г. трябва да бъдат доставени последните 10 спални вагона. Догодина може да бъде възстановен влакът София - Солун, който беше спрян по искане на Гърция, защото не бил ефективен. В момента БДЖ и Гръцките железници проучват възможния трафик и как да оптимизират разписанието. Ще се направи и маркетингово проучване по кои направления и в кои часове могат да се пуснат бизнес влакове. Възможно е такива композиции с интернет и други удобства да привлекат бизнесмени по направленията до Пловдив, Варна и Бургас.
Източник: Стандарт (20.10.2011)

Зам.-министърът на транспорта Камен Кичев напомни на македонския си колега Техир Хани, че е време македонските железници да изплатят дълга си към „Холдинг БДЖ”, който надхвърля 3,5 млн. евро, по време на работна среща в Скопие. Зам.-министърът запозна госта си с железопътните и пътните проекти, които се изпълняват на българска територия. Проектът за изграждане на жп линия София-Скопие е със стратегическо значение както с оглед свързването на железопътните мрежи на двете съседни държави, така и за цялостното изграждане на жп трасето по коридор №8, каза Кичев.
Източник: Монитор (04.11.2011)

Европейската комисия започна задълбочена проверка на плана за преструктуриране на БДЖ, съобщи институцията. Брюксел има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната работа на дружеството, и доколко той съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения принос към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Според ЕК в плана липсват няколко елемента, например дали дружеството действително ще може да продължи дейността си. През май 2011 г. България уведоми ЕК за увеличение на капитала на БДЖ с 550 млн. лв., което трябва да бъде предоставено на шест транша през периода 2011-2016 г., припомня ЕК. Това трябва да помогне на закъсалото дружество да се разплати с някои от кредиторите си. Друго притеснение на Брюксел е дали приватизацията на „БДЖ Товарни превози“ ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, тъй като сроковете за извършването й и резултатите са несигурни. Задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения за мерките, предмет на разследването,но не предрешава неговия краен резултат. Към статията няма коментари. Напишете първия.
Източник: Класа (10.11.2011)

Реформите за оздравяване на холдинг БДЖ ще бъдат защитени пред Европейската комисия с допълнителните 5 мерки, които започват да се изпълняват, каза вчера Владимир Владимиров, председател на Съвета на директорите на компанията, цитиран от агенция „Фокус“. Според него разследването на Брюксел е стандартна процедура, която няма да се отрази на действията по преструктуриране на железниците. Една от тях е приватизацията на „БДЖ Товарни превози“, с която се отговаря на изискване от ЕК компания, получаваща държавна субсидия, да се откаже от част от пазарния си дял. Другите четири мерки - съкращаване на персонал, редуциране на броя на линиите, повишаване на цената на билета и освобождаване на неоперативни активи, са свързани с необходимостта да се ускорят реформите в БДЖ. ЕК ще направи мониторинг на плана за преструктуриране и как тези мерки ще се отразят на оздравяването на компанията, обясни Владимиров. Има реформи, но те нямат нужната ефективност и не са реализирани до край, каза по този повод Иван Вълков, председател на парламентарната транспортна комисия. Според него за да се излезе от критичното положение, трябва да се спре изтичането на средства от фирмата и да се търсят приходи. Продължава изясняването на броя на изчезналите вагони, съобщи Йордан Недев, шеф на БДЖ, при посещението на локомотивното депо в София. Недев допълни, че те са между 800 и 900, но все още не е уточнено колко от бракуваните вагони също липсват. „Над 60 служители на БДЖ са съгласни с условията на ръководството да бъдат доброволно съкратени с обезщетение от 6 заплати“, заяви още Владимиров. Размерът на обезщетението ще е около 4500 лв. на човек, средствата ще дойдат от продажбата на скрап, която компанията ще направи през следващите дни.
Източник: Класа (11.11.2011)

Един от кредиторите на държавните железници е наложил запор на БДЖ. Железниците дължат на компанията „Трансимпекс" АД над 7.4 млн. лв. към 17 декември като натрупаните лихви са за малко повече от 1.5 млн. лв. към 6 октомври. Това може да затрудни планираните от ръководството реформи в железниците. Според изпълнителния директор на холдинг БДЖ Владимир Владимиров, запорът на активите не е от днес, а отпреди няколко месеца. Обект на запора са дяловете на "Български държавни железници" ЕАД в капитала на "БДЖ Товарни превози" ЕООД и "БДЖ Пътнически превози" ЕООД. Ръководството на железниците има амбицията да продадат "Товарни превози" за близо 200 млн. лв. и с парите да извърши част от реформите. Според изпълнителния директор на Холдинг БДЖ Владимир Владимиров запорът не е от днес. „Това си е фирма на Васил Божков, това си е от няколко месеца, не е новина", каза Владимиров и допълни: „Сега започват да излизат много неща, може би една част от тях са споменавани от ръководството, но понеже фокусът не е бил насочен към БДЖ, са пропускани. И за Европейската комисия, това, което се казва там, в това комюнике от вчера, не е нищо ново".
Източник: Дарик радио (11.11.2011)

БДЖ ще настоява за разсрочване на дълговете към доставчици Необходимо е да договорим с доставчиците и кредиторите постепенно изплащане на задълженията на БДЖ към тях, каза вчера Владимир Владимиров, председател на СД на компанията, пред БНТ. И досега има подобна практика. Ако това не се направи, и пътническите, и товарните превози ще фалират. Това е и една от причините ръководството да иска ускоряване на реформите с новите пет мерки. Според управителите на холдинга така ще се освободят средства, с които ще погасят задължения към банките и доставчиците. „По този начин ще успеем да балансираме приходите известно време, докато извадим дружеството от кризата“, обясни още Владимиров. Ако реформите, които сме планирали, бъдат проведени, по-лесно ще бъде да вземем заем от Световната банка, посочи той. Има интерес към продажбата на „БДЖ-Товарни превози“, но потенциалните инвеститори, които биха проявили интерес, също имат финансови затруднения. „Тези компании, които имат интерес, или имат собствени проблеми, които трябва да решат, или не им достигат финансови средства, за да влязат на българския пазар“, обясни Владимиров. Очакванията са от приватизацията на дружеството в холдинга да влязат около 200 млн. лв., които да бъдат вложени в погасяване на дълговете. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още не е обявила кой ще е консултантът за тази продажба. Цената на бъдеща сделка за "Товарни превози" ще зависи от това, колко компании ще наддават и до каква цена са готови да оферират. Владимиров коментира, че икономическата ситуация в ЕС сега не е никак добра, и изказа опасения, че може би няма да бъде постигната прогнозната цена, а това ще затрудни оздравяването на железницата. Същевременно синдикатите подготвят обща стачка на 24 ноември.
Източник: Класа (15.11.2011)

До 14-и ноември общо 200 служители са приели предложението на ръководството на БДЖ да бъдат освободени от длъжност по чл. 331 от Кодекса на труда. 110 от тези служители са от „БДЖ - Товарни превози" ЕООД, а останалите 90 - от „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД. Трудовите възнаграждения в размер на шест брутни заплати на приелите предложението служители, ще бъдат изплатени веднага след тяхното освобождаване от длъжност. Освобождаването от длъжност по чл. 331 от Кодекса на труда е една от допълнителните мерки, които ръководството на „Холдинг БДЖ" ЕАД предприе за ускоряване на реформите в дружеството. Ефектът от прилагането на тази мярка ще бъде в размер на около 23 - 24 млн. лв. годишно.
Източник: Money.bg (15.11.2011)

600 хил. лева на ден ще е загубата на БДЖ при стачка Дневната загуба на холдинг „Български държавни железници“ ще е 600 хил. лева, ако железничарите обявят ефективна безсрочна стачка, съобщи Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите на компанията. От тях 400 хил. лева ще са пропуснатите постъпления на „БДЖ- Товарни превози“ и 200 хил. лева - дневните загуби за „БДЖ- Пътнически превози“. В крайна сметка ефективният протест ще доведе до фалит компанията. Около 70 хил. пътници дневно използват железопътния транспорт. При планираната стачка на 24 ноември ще бъдат засегнати между 26 и 27 хил. човека. Според ръководството на компанията трябва да се осигурят около 540 автобуса, които да извозват хората в засегнатите от стачката места. „БДЖ няма възможност да изпълни подобен ангажимент“, обясни Методи Христов, съуправител на „БДЖ- Пътнически превози“. И допълни, че все още не се знае кои ще са конкретно засегнатите места, което прави също невъзможно предоставянето на алтернативен транспорт. Практиката, която има компанията, е в непредвидени ситуации да извозва засегнатите пътници на къси разстояния. Ако има предварителна продажба на билети за влаковете, които няма да пътуват, пътниците ще бъдат компенсирани. Списъкът с превозите, които няма да бъдат осъществени, ще бъде оповестен на сайта на БДЖ. Ръководството на държавната железница обяви, че няма да отстъпи от 5-те оздравителни мерки. Те предвиждат съкращаването на 2000 работници, спирането на 138 влака, продажба на неоперативни активи, повишаването на цената на билетите и продажбата на „БДЖ- Товарни превози“. Синдикатите обявиха, че на 24 ноември започва безсрочна ефективна стачка заради планираните съкращения. Владимиров коментира, че синдикатите нямат кауза и алтернативни предложения. „Обявената стачка е незаконна“, заяви Ваня Флорова, главен юрисконсулт на холдинга. Тя обясни, че не са спазени задължителните изисквания за сключване на споразумения за задоволително транспортно обслужване, което трябва да стане най-късно три дни преди началото на стачката и да задоволява поне 50 на сто от обема на превозите. Въведена е организация за стачкуващите работници и служители, които трябва да отбележат факта, че ще стачкуват. При започването на ефективни стачки всички участници ще бъдат наказани, като работодателят ще предявява искове към всяко отделно лице, каза още Флорова. Санкциите ще са дисциплинарни - забележка, предупреждение за уволнение и освобождаване от длъжност и имуществени. По законността на протеста, както и санкциите срещу участниците ще се произнесе Софийският градски съд. Планът за преструктуриране на БДЖ се преработва в момента в съответствие с промяната на макроикономическите показатели. Измененията се налагат и заради забележки на ЕК, че има мерки, които не могат да се реализират. Освен това като обществен превозвач холдингът получава около 170 млн. лева годишна субсидия, включително за влаковете, които предстои да бъдат спрени. В новите разчети се предвижда приходите да са с 15 на сто по-ниски, както и че ще са по-ниски постъпления от продажбата на активи. Тази година с 20 млн. лева са се увеличили разходите на железницата в резултат от покачване на цената на горивата, на електричеството, осигуровките на служителите. Има предложение на ЕК да се закриват линиите, а не да се намаляват влаковете заради тежкото състояние на компанията.
Източник: Класа (23.11.2011)

Над 440 хил. лв. губи БДЖ от първите 4 дни на стачката През първите четири дни на стачката в холдинг БДЖ загубите са над 440 хил. лева. Нереализираните приходи на “БДЖ- Пътнически превози“ са 375 хил. лева, съобщи Йордан Недев, изпълнителният директор на „Холдинг БДЖ“, цитиран от Investor.bg. Загубите за „БДЖ-Товарни превози“ пък са около 60-70 хил. лева, каза за "Класа" Пламен Джуров, управител на компанията. Той обясни, че те идват от допълнителни разходи за пренасочване на превозите нощно време. Заради това на работниците се плаща за извънреден труд, а на НКЖИ - по-високи такси. Промяната на разписанията засега се прави всеки ден. „Няма отлив на товародатели, даже в последните дни има преизпълнение на плановете на дружеството“, обясни Джуров. Въпреки очакванията за преговори и вчера среща между ръководството на БДЖ и стачкуващите нямаше. От пресцентъра на компанията обясниха, че сега приоритетите на холдинга са договарянето на отсрочки с кредиторите. За пети пореден ден над 80% от пътническите влакове в цялата страна спряха, сочи информацията на синдикатите. От началото на стачката в 8.00 ч нито един влак не тръгна от Централна гара София, Перник, Мездра, Горна Оряховица, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Между 8 и 16 часа от 261 пътнически влака, които по разписание е трябвало да превозват пътници, не са потеглили 203. От тях 32 композиции, които са били в движение преди началото на стачката, в рамките на деня не стигнаха до крайната си точка. Те са по късите линии, като Кърджали - Подкова, Царева ливада - Габрово, Септември - Добринище, Берковица - Бойчиновци, Петрич - Генерал Тодоров. По данните на профсъюзите 16 товарни влака, които е трябвало да се движат в интервала 8-16.00 ч, също са спрени. В 8-часовия протест се включиха и служители на НКЖИ от 37 гари в цялата страна. И през вчерашния ден продължиха нарушенията на закона и провеждането на локаут от страна на ръководството на БДЖ, което всъщност доведе до обратен ефект - стачката се разраства все повече. Стачката продължава и днес от 8.00 до 16.00 ч влаковете няма да се движат на територията на цялата страна. Междувременно “БДЖ-Товарни превози“ внесе в Софийския градски съд искова молба срещу десет служители на дружеството, които според управителите му са започнали стачката. Искът е за установяване на нейната незаконност. 30 влака ще бъдат спрени от движение днес. С това започва и предвиденото поетапно намаляване на влакове, което е част от плана за реформи в БДЖ. Плановете са в следващите две седмици постепенно да бъдат спирани пътнически влакове, така че на 12 декември общият им брой да достигне 138 композиции.
Източник: Класа (29.11.2011)

Съдът прекрати делото срещу 10 служители от "БДЖ-Товарни превози" и в същото време образува друго дело срещу 63-ма стачници от "БДЖ-Пътнически превози". Това се разбра от официално съобщение на Софийския градски съд в седмия ден от стачката. Любопитен е мотивът, с който е прекратено делото на "БДЖ-Товарни превози". Според съда жалбоподателите не са работодатели на въпросните стачници и по тази причина не могат да участват като страна по делото. Според магистратите работодателите на десетимата са поделенията за товарни превози в София и Пловдив, а не управителите на "БДЖ-Товарни превози". Изпълнителният директор на БДЖ Йордан Недев коментира, че проблемът с върнатия иск е технически. По другия иск - срещу 63-ма в "Пътнически превози", вече е образувано дело. То трябва да установи дали стачката е обявена и е протекла по законния ред. По-рано вчера шефът на БДЖ изрази съжаление, че стачката не е наистина голяма и хубава, за да спестят от средства за заплати. "Почти няма стачкуващи. Тоест имаме неколкостотин стачкуващи и не можем да реализираме това спестяване от работна заплата, което предполагахме, че ще реализираме, ако стачката беше наистина голяма и хубава, каквато си я представиха нашите мили социални партньори", коментира Недев пред БНР. Според него средно на ден "Пътнически превози" губи от стачката по около 100 000 лв., а "Товарни превози" - около 20 000 лв. Поради естеството на работа в БДЖ и малкото стачници успяват да спрат повече от половината влакове в страната. Не е ясно още колко време ще издържи БДЖ на стачката, стана ясно от изказването на Недев. Според него "за съжаление само изглежда лесно" твърдението на финансовия министър Симеон Дянков, че ако стачката продължи, компанията ще бъде фалирана.
Източник: Сега (01.12.2011)

925 напускат сами БДЖ Преговорите за прекратяване на железничарската стачка се подновяват днес в 11 ч. Този път те ще се проведат с участието на шефовете на БДЖ "Пътнически превози" и БДЖ "Товарни превози" Георги Иванов и Методи Христов. Ще се разговаря по работни групи по новия колективен трудов договор, който е на базата на този от 2009 г., съобщиха от Министерството на транспорта. Тази седмица започва изплащането на авансите в БДЖ "Товарни превози" и Холдинг БДЖ. В "Пътнически превози", където загубите от стачката достигнаха над 2 млн. лв., ще има проблем с пълния размер на заплатите, каза Владимиров. Той призова работещите в БДЖ да прекратят стачката, защото, от една страна, тя е незаконна (от неделя влезе в сила новият график за движение на влаковете, а стачката е обявена при стар график), а от друга - е във вреда на хората, които пътуват с влак, и на самите железничари. От 320 миналата събота броят на стачкуващите в БДЖ е намалял на 166 тази събота. 925 души вече са приели предложението и напускат БДЖ срещу шест заплати.
Източник: Стандарт (12.12.2011)

БДЖ и синдикатите постигнаха първо споразумение от началото на стачката. В късния следобед бе подписан колективен трудов договор в "Товарни превози". "Запазваме доходите от 2009 г. до юни. Дотогава ще разработваме новата бонусна система", обясни пред "Сега" синдикалният лидер на железничарите Петър Бунев (КНСБ). Това означава, че управата е отстъпила в искането бонуси да не се плащат от Нова година, за да се пестят пари във фонд, който после да изплаща новите допълнителни възнаграждения. Проблемът в случая е, че "Товарни превози" се обсъжда за приватизация и евентуалният купувач ще трябва да се съобразява със завареното положение. В "Пътнически превози" вчера преговори не са водени. Въпреки че от понеделник твърди, че спира влаковете в часовете на стачката, за да я направи незаконна, БДЖ изпълни заканите си чак вчера. Ръководството спря 168 влака между 8 и 16 часа и така сведе стачниците до 17. Причината е чисто техническа - по закон стачкуващите трябва да са на работните си места, които в случая липсват. Синдикатите отначало смятаха да преместят часовете на протеста, но после се отказаха, тъй като така ще нарушат арбитражното решение. И двете страни вече очакват до Коледа движението да е възстановено. "Какво значение има вече дали има стачкуващи или не, след като БДЖ спря влаковете. По-добре хората да си вземат надницата", коментира малкия брой стачкуващи Бунев. Според него се събира информация, за да се види как ще бъдат компенсирани работниците, които стачкуваха около 20 дни. Те няма да получат заплата от компанията.
Източник: Сега (15.12.2011)

От днес БДЖ пуска в движение влаковете, които пътуват в интервала между 8.00 ч. и 16.00 ч. Преди два дни ръководството на железницата реши да спре 166 влака, заради стачката, с аргумента, че генерират само загуби. Вчера в "Пътнически превози" са обявили, че стачкуват общо 9 служители на БДЖ и 6 на Национална компания "Железопътна инфраструктура". В сряда беше подписан колективен трудов договор в "БДЖ - Товарни превози". Преговорите в "Пътнически превози" ще продължат днес. Общо 1038 служители са приели предложението да напуснат доброволно железниците. На всички ще им бъдат изплатени възнаграждения в размер на шест брутни заплати. Плановете за оздравяване на компанията предвиждат да бъдат съкратени общо около 2000 железничари до края на годината.
Източник: Сега (16.12.2011)

Германски компании, сред които Дойче банк, "Алианц", "Дойче бан" и други, изразиха задоволство от условията за бизнес в страната. Това стана по време на срещата на българската правителствена делегация в Берлин с представители на германския бизнес, организирана от Източната комисия на германската икономика. "Дойче бан", чрез дъщерната си фирма "Шенкер България", която има успешен логистичен център у нас, се интересува от приватизацията на „БДЖ-Товарни превози", стана ясно по време на срещата. Компанията потвърди желанието си да работи по международните транспортни коридори 4 и 10. От "Алианц" изтъкнаха 11-процентния си ръст за последната година и изразиха надежда, че това развитие ще продължи. "Гизеке & Девриент", които са водещ световен доставчик на решения за продукти и системи за обработка на банкноти, изразиха интереса си да работят по проекта за електронно правителство у нас. Транспортният министър Ивайло Московски очаква от своя страна германски оператори да участват в бъдещите концесии на пристанища и летища в България. В сектор „Транспорт“ България работи традиционно добре с немски компании. Според данните на транспортното министерство пристанището в Хамбург проявява интерес към бъдещи концесии в страната. В момента се прави анализ за концесиите, който трябва да приключи в следващите 2 месеца. По думите на Московски се водят разговори с летището в Мюнхен за концесии на български аерогари. Освен това са започнали преговори и с компания TUV-SUD, която работи в областта на техническите прегледи на моторни превозни средства. Комбинираме разумните мерки за стабилност с по-смели решения за насърчаване на растежа. Приветствам всяка компания, която иска да участва в този процес, каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на срещата. Той представи пред участниците мерките на правителството за подобряване на бизнес средата у нас. Работим по тригодишна програма за намаляване на административната тежест, която стартира през 2010 г., и вече сме изпълнили две трети от мерките в нея, подчерта министърът. Той запозна участниците в срещата и с разработения от МИЕТ инструмент за финансов инженеринг, при който средства от европейските фондове се комбинират с банков ресурс. Това позволява значително намаляване на лихвите по кредитите за бизнеса в страната. Българските малки и средни предприятия имат проблем с реализирането на проекти с европейски средства, защото грантовото финансиране се получава едва в края на проекта, а те трябва да вложат средства на по-ранен етап, обясни той. Инструментите за финансов инженеринг са подходящи и ние ще продължим да ги развиваме, каза той. Премиерът Бойко Борисов предупреди немските инвеститори да не очакват от правителството подписването на нови договори за изкупуване на зелена енергия. Страната ни е изпълнила изискванията за производство на ток от възобновяеми енергийни източници до 2020 година. Министър-председателят е категоричен, че изграждането на нови мощности би оскъпило допълнително енергията, и се обяви срещу това. Той допълни, че това, което би било най-интересно за България, е биомасата, тъй като сме единствената държава в Европа, в която са се увеличили горите. Борисов отчете, че е започнато строителството на още 2000 мвт мощности. „Разбира се, инвеститорите нямат вина Тези, които са правили преди време законите, сега са ни обрекли на това състояние, защото все още технологията не е такава, каквато ни се иска", коментира министър-председателят. Премиерът изрази убеждението си, че след няколко години технологиите ще напреднат, ще може произведеният ток от слънце или вятър да бъде „събиран, разформиран и след това използван". Борисов обясни, че преди година и половина българското правителство е имало два пътя за развитие на страната: „Единият път е: вдигаш външния дълг, вдигаш бюджетния дефицит, харчиш повече, отколкото изкарваш, задължаваш следващите поколения да го плащат и в един момент отиваш при канцлера Меркел и казваш: "Аз закъсах, дай малко пари.“ Защото на другите места ще те върнат, но в Германия за радост все още не връщат. Малко повече се мръщите напоследък, но не връщате." Другият път е да си подредим държавата. Готови сме да подпомагаме всички държави, които са в тежко финансово положение, само с една малка забележка: когато пенсиите и заплатите са им по-ниски от тези в България. Сега тези, които вие подпомагате, имат в пъти по-високи заплати и пенсии, отколкото в България. България доказа, че може да изпълнява всички споразумения от Маастрихт. В Германия можем да кажем - ако европейските политици просто бяха спазвали маастрихтските критерии, ние нямаше да говорим за финансова криза в Европа. Не може да имаш осем процента дефицит и да ти дадат стабилен рейтинг, посочи Борисов. Не може да вдигаш външния дълг - рано или късно тези пари някой трябва да ги изкара и обикновено сте вие, обърна се Борисов към представителите на германския бизнес.
Източник: Класа (19.01.2012)

Очаквам в рамките на месец да започне фактическата работа по приватизацията на „БДЖ- Товарни превози“, каза транспортният министър Ивайло Московски пред БНТ. Критериите за продажбата са много високи, защото е необходимо инвеститорът да управлява дружеството стратегически, за да може то да се развива. Необходими са допълнителни инвестиции в специализирани вагони, защото има сезонни превози, при които те не достигат. Подвижният състав се оказва малко за транспортиране на зърнени в сезонни култури през лятото и есента, съобщи още Московски. По данни на железниците не достигат вагони и за превозите на насипни товари. Предвижда се инвеститорът, които ще управлява „Товарни превози“, да направи тези вложения. Данните на железницата сочат, че пътникопотокът се възстановява към равнищата преди 24- дневната стачка в края на миналата година. „Малко трудно могат да се направи точна статистика, защото по време на празниците пътуванията традиционно са по-интензивни, но очакванията са за повишаване на броя на пътниците“, коментира Московски. По думите му прехвърлянето на активите от холдинга към дружеството е в краен етап, което ще позволи да започне работа по приватизацията. Пазарната оценка на нетната стойност на активите на дружеството е за около 300 млн. лева. Има три различни прогнози за приходите от сделката за приватизацията на „Товарни превози“, каза Владимир Владимиров, председател на УС на холдинга. Той обясни, че оптимистичната сума е 130 млн. евро, реалистичната е за 100 млн. евро, а песимистичната е за 60 млн. евро. Предвижда се с продажбата на дружеството да бъде погасена част от заема за електрическите мотриси „Сименс Дезиро“. В края на месеца предстои да бъде проведена среща с финансовия министър Симеон Дянков за договаряне на размера на кредита, който компанията ще иска от Световната банка. Това е необходимо, защото той се дава на държавата и ще рефлектира директно върху дефицита на бюджета. Затова финансовото ведомство трябва да направи допълнителни изчисления за сумата и да даде своето становище. Направените разчети на железницата след реформите сочат, че парите може да са 160 млн. евро, а не както се предвиждаше 240 млн. евро.
Източник: Класа (21.01.2012)

Свръхстроги квалификационни изисквания може да направят невъзможно участието на стратегически инвеститори в приватизацията на “БДЖ - Товарни превози”, научи “Труд”. Транспортното министерство предлага от тях да се изисква оборот от 500 млн. евро за всяка от последните три години. “Целта е да не дойде стратегически инвеститор, а “БДЖ - Товарни превози” да бъде продадена по схемата “Булгартабак” на някоя банка”, твърдят източници на “Труд”. От министерството на транспорта са изпратили предложения до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за квалификационните критерии, на които да отговарят кандидатите. Според писмото в конкурса ще бъдат допускани стратегически или финансови инвеститори. От стратегическите инвеститори се иска да имат по 500 млн. евро оборот за всяка една от последните 3 години. Според източници от жп бранша у нас на това условие отговарят само гиганти от ранга на “Дойче бан”. Германската жп компания обаче не се интересува от старите ни товарни вагони и досега категорично отхвърля участие в сделката под каквато и да е форма. За финансовите инвеститори изискването е да имат 25 млн. евро собствен капитал и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 години. Въпреки че сумата е по-висока, на това изискване отговарят много на брой български и чужди банки и инвестиционни фондове. Затова в жп сектора упорито се говори, че “БДЖ - Товарни превози” ще бъде спазарена по вече доказалата ефективност схема за “Булгартабак”. Тютюневият холдинг бе купен от регистрираното в Австрия дружество “БТ Инвест”, което е собственост на руската Внешторгбанк. Въпросът дали тя играе за собствена сметка или за някой друг остава без отговор вече четири месеца след приватизацията на предприятието. Медийни спекулации свързват сделката за “Булгартабак” с интереси на председателя на надзора на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, но той отрича свое участие в нея. Преди месец синдикалният лидер на КНСБ в БДЖ Петър Бунев заяви в интервю за “Труд”, че банкерът се интересува от товарните жп превози. Сега информацията се потвърждава и от друг независим източник от жп бранша. До момента освен Василев сериозен интерес към предстоящата приватизационна процедура има и румънският частен жп превозвач “Груп Феровиар Ромън”. Компанията е собственик на 75% от българската “Българска железопътна компания” и на унгарския жп превозвач “Трейн Мав”. Като потенциални участници в сделката за “БДЖ - Товарни превози” се спрягат и имената на бизнесмена Кирил Домусчиев, на собствениците на Първа инвестиционна банка и на спедиторски компании. Официално потвърждение обаче няма от никой от тях.
Източник: Труд (23.01.2012)

Турци и руснаци в битка за БДЖ Турци, руснаци и китайци може да се състезават в приватизацията на "БДЖ Товарни превози". Консорциум от турска или друга чуждестранна жп компания с малко български капитал е един от възможните кандидати за купувач на дружеството, каза Петър Бунев, председател на Железничарския синдикат към КНСБ. Турците може да гарантират голям товаропоток. 5 турски компании обявиха интереса си "БДЖ Товарни превози" да вози техни товари с блок влакове през България. БДЖ изрази готовност да поеме превозите, ако се осигурят вагони. От китайците пък се очаква интерес, тъй като планират високоскоростна линия до Турция, каза Бунев. През 2014 г. ще бъде готова цялата жп магистрала Пловдив - Свиленград - турската граница, а оттам до Истанбул и през тунела под Босфора за азиатската част на Турция. В бъдещата процедура за приватизация може да участва и кандидат от Русия, защото руснаците имат свободни пари и интерес към пазара в региона, каза Петър Бунев. Нормално е държавата да има високи изисквания към купувача, категоричен е той. Румънската фирма БЖК (Българска железопътна компания") също поглежда към "БДЖ Товарни превози", но тя има малки обороти. "Синдикатите настояваме за финансово стабилен купувач, който да запази дейността.
Източник: Стандарт (24.01.2012)

Поредният спор около продажбата на БДЖ “Товарни превози“ се завърза вчера, след като членът на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Руси Статков предупреди, че процедурата за дружеството може да бъде опорочена. Компанията „Български държавни железници“ е в забранителния списък и за да бъде продадено нещо от нея, трябва да има решение на правителството и съответно на Народното събрание, с което компанията да бъде извадена от този списък. Сигнализирам за това още от самото начало на процедурата, защото после може да стане късно и тя да бъде опорочена, коментира пред „Класа“ Руси Статков. За БДЖ „Товарни превози“ не е необходимо решение на парламента. Надзорният съвет е политически орган и всеки може да си говори, каквото си иска, коментираха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Според източници на „Класа“ обаче писмото на Министерството на транспорта, с което се определят критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за БДЖ „Товарни превози“, е оттеглено. То предвиждаше дружеството да бъде продадено на стратегически или финансов инвеститор по схемата на „Булгартабак холдинг“. От стратегическите инвеститори се иска да имат по 500 млн. евро оборот за всяка една от последните 3 години. За финансовите инвеститори изискването е да имат 25 млн. евро собствен капитал и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 години. Въпреки високите критерии предварителен интерес към дружеството не липсва. Освен германската Deutsche Bahn, частни жп превозвачи от Румъния, Турция, Испания и Русия са възможните кандидати за приватизацията на БДЖ „Товарни превози“. Според експерти турските превозвачи могат да гарантират силен поток от товари, тъй като 5 техни компании вече обявиха интереса си БДЖ „Товарни превози" да вози техни товари с блок влакове през България. Възможен е и китайски интерес, тъй като китайците изграждането на високоскоростна жп линия до Европа през Турция. Основният им стимул е обещаната за 2014 г. жп магистрала Пловдив - Свиленград - турската граница, а оттам до Истанбул и през тунела под Босфора за азиатската част на Турция.
Източник: Класа (26.01.2012)

“Техноекспортстрой” на тезгяха срещу 60 млн. Емил Караниколов, изпълнителен директор на АПСК - Г-н Караниколов, от транспортното министерство потвърдиха, че са заложили високи изисквания към евентуалните стратегически и финансови инвеститори за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози". Ще има ли следприватизационни клаузи, като минимални обеми на товари и др.? - На 19 януари получихме от оценителя разработките за "БДЖ-Товарни превози" и сега тече едномесечният срок, в който трябва да се произнесем по тях. Те включват правен анализ на дружеството, информационен меморандум, както и приватизационна оценка. Наистина имаме писмо от Министерството на транспорта, в което са посочили критериите, но в писмото изрично е посочено, че това са предложения. Транспортният министър много добре знае, че решението за метода за приватизация и предварителните квалификационни изисквания се взимат от Изпълнителния и Надзорния съвет на агенцията. Към момента още нямаме окончателно решение дали това ще бъдат точните критерии. За да направим подобна оценка, трябва първо да се запознаем с анализите, които оценителят е подготвил, да знаем какво ще продаваме, какви инвеститори ще търсим и какво ще искаме от тях. Малко остава - възнамеряваме в средата на март да обявим процедурата, по която ще се приватизира "БДЖ-Товарни превози". Със сигурност ще има допълнителни критерии. Вероятно ще има и клаузи, свързани с вече действащи договори. Тепърва ще анализираме всички аспекти, свързани с приватизацията на дружеството, за да подготвим процедура, която да даде възможност за участие на широк кръг от сериозни инвеститори с доказани имена. Дали ще бъдат стратегически или финансови инвеститори, тепърва ще видим. - Запознат ли сте дали има интерес към дружеството? - Има голям интерес. На този етап има запитвания какъв километър пробег имат вагоните, какви товари са превозвали - дали зърно или нещо друго. - От България или отвън идват запитванията? - Запитванията са предимно от консултанти. Не сме имали директно запитване или среща с инвеститор, но вероятно тези консултанти работят за големи стратегически и финансови инвеститори. По-конкретна представа ще имаме, когато пуснем за продажба документацията по сделката. - Как ще се предпазите от небезизвестната у нас схема - финансов инвеститор да купи "БДЖ-Товарни превози" и след това да го препродаде на по-висока цена? - Ще обмисляме дали ще дадем възможност за препродажба, но при всички случаи агенцията има достатъчно механизми, които ще приложим, за да защитим държавния и обществния интерес. - Има ли проблеми с приватизацията на "БДЖ-товарни превози", както твърди Руси Статков, член на надзора на АП? Според него дружеството трябва първо да бъде извадено от Забранителния списък. - Всяко юридическо лице или обособена част от него, каквото е и БДЖ, чиято приватизация е забранена, е изрично записано в забранителния списък. Дружества, които не фигурират в него, няма как да бъдат извадени оттам. Давам ви конкретен пример: наскоро Министерството на спорта обедини две дружества в едно. И тази техническа промяна изрично беше отразена - с решение на Министерския съвет и Народното събрание забранителният списък беше променен - двете дружества бяха заличени, а новото беше добавено. По подобен начин стои и въпросът с "БДЖ-Товарни превози". Това дружество никога не е фигурирало в Забранителния списък, за да се изисква сега решение от Народното събрание за изваждането му. Има становище на Надзорния съвет на агенцията и няма правна пречка приватизационната процедура да бъде реализирана. - Процедурата за приватизация на "Техноекспортстрой" би трябвало всеки момент да бъде обявена, нали? - Да, надяваме се през тази седмица да стартираме с решението за метод. Готови сме, има и решение на Надзорния съвет. Критериите са достъпни за широк кръг от инвеститори, процедурата ще е търг, като 60 млн. лева ще е началната тръжна цена. - Това апетитно дружество с имоти в чужбина ще продължи ли дейността си? - Винаги една от основните цели, които си поставяме, когато раздържавяваме дружества, е да запазим предмета на дейност. И в този случай няма да е различно. Дружеството, въпреки че има имоти в чужбина, се занимава със строително-монтажна дейност, обикновено с договори в чужбина. - Каква е ситуацията с ИПК "Родина"? - Предстои ни среща с представители от дирекция "Контрол по стройтелството" към Столичната община, за да видим какво ще е тяхното предписание по отношение на сградата. То ще бъде включено в информационния меморандум, за да може инвеститорите да се запознаят и с него. Те, разбира се, ще имат възможност да направят и свои огледи на място. Предвиждаме наддаването да започне от 15-20 милиона. - Кога ще стартира процедурата? - Изчакваме становището на специализираната общинска дирекция, което да приложим към информационния меморандум. Надявам се до 10 дни да обявим процедурата. - Как върви следприватизационният контрол по сделката с "Булгартабак"? - В момента правим особените залози. Изпратили сме писмо до Централния депозитар за служебното им вписване, каквото основание ни дава законът. Така, ако бъдат нарушени клаузите в приватизационния договор, ще имаме директно обезпечение на тези активи. Залогът гарантира, че тези активи няма да се разпродават. Ако някой инвеститор иска да купи обособена част от "Булгартабак", то той ще знае, че държавата има залог. Така, ако новите собственици не изпълнят нещо от клаузите, купувачът на обособената част ще знае, че агенцията може да се насочи и към неговия нов актив. Така се предпазваме от евентуално разхвърляне на активи, защото ако знаеш, че ако някой друг не изпълни нещо, то държавата може да се насочи и към твоя нов актив, просто не го купуваш. - Дипломатическите имоти АДИС бяха извадени от Забранителния списък. Ако даден имот се продава, но в него още живее посланик например, какво се случва? - Не знам точно в АДИС дали има имоти, в които живее някой посланик, но при всички положения, ако има някакви договори с трети лица, които са важни за българската държава, това вероятно са някакви договори за наем или за вещни права, те ще бъдат задължително запазени, ако държавата счита, че е необходимо. Тепърва почваме работа по АДИС.
Източник: Стандарт (31.01.2012)

Процедурата за приватизация на "Техноекспортстрой" ще бъде обявена тази седмица. Компанията ще се продава на търг с начална цена 60 млн. лв., съобщава председателят на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. Дружеството работи по договори за строително-монтажна дейност в страната и чужбина чужбина и притежава клонове в Либия, Ирак, Германия, Алжир, Мароко и Зимбабве и фирми в Русия, Нигерия, Казахстан и Австрия. По думите на Караниколов едно от условията за сделката е предметът на дейност да се запази. Държавната компания беше в забранителния списък за раздържавяване до средата на миналата година, откогато се подготвя за приватизация. Караниколов прогнозира, че в средата на март ще бъде обявена процедурата за приватизация на БДЖ - товарни превози.
Източник: Дневник (01.02.2012)

БДЖ "Товарни превози" да бъде продадено чрез конкурс, предлага изпълнителният директор на Холдинг БДЖ Йордан Недев. При търга наддаването е основно на база цена, докато при конкурса има и други критерии, които имат значение и тежест при избора на купувача, каза Недев пред investor.bg. Напълно е възможно товарният жп превозвач да бъде продаден до края на 2012 г. Това зависи от Агенцията по приватизация, но и от БДЖ, тоест от състоянието на продаваната компания, смята Недев. Седем железници в Европа изпълняват предварителното изискване за оборот над 500 млн. евро, поставен от Министерството на транспорта към купувачите. С най-добри показатели между тях са DB AG (Германия) - 15 млрд. евро, OBB (Австрия) - 1,763 млрд. евро, и SNCF (Франция) - 1 301 млн. евро, съобщиха от БДЖ "Товарни превози".
Източник: Стандарт (01.02.2012)

Железниците продават складовата си база в Русе, което представлява голям индустриален имот от десетки декари, обяви вчера шефът на холдинг БДЖ Йордан Недев пред сайта investor.bg. През 2012 г. трябва да приключим основни стъпки от реформите, включително и новите структури на двете дъщерни дружества на холдинга - „БДЖ - Пътнически превози“ ЕАД и „БДЖ - Товарни превози“ ЕАД, за да са ясни функциите на всеки. Трябва да финализираме първата вълна от съкращенията, допълни той. Според него „Товарни превози“ ЕАД разчита превозените товари да се увеличат с 5-10 %. Вече има подписани договори с нови товародатели, които досега са били част от клиентите на конкурентите на холдинга. Напоследък привлякохме и изцяло нови клиенти, които досега не са возили товари от и за България, каза той. Новите услуги и продукти, които предлагаме през последните месеци, вече дават положително отражение на дейността и приходите ни при товарните превози. Чрез подобряване на услугата ще нараснат и приходите от пътнически превози. Тази година може да завърши без загуба за холдинга. Очаква се през 2012 година да бъдат доставени и 30 спални вагона, поръчани по-рано. Много се говори за интереса към „Товарни превози“ ЕАД, но ясно изразен интерес засега няма, обяви Йордан Недев.
Източник: Класа (01.02.2012)

Възможностите за приватизация на "Български пощи" и "БДЖ-Товарни превози" са били обсъдени в Берлин по време на участието на икономическия ни министър Трайчо Трайков в сесията на Българо-германския съвет за коопериране. По-голям интерес е бил проявен към железопътната компания. Освен това са били обсъдени и възможностите за участие на германски фирми в приватизацията на "ВМЗ Сопот", "Кинтекс", миноритарните дялове на ЕРП-тата, "Топлофикация Шумен", държавното участие в свободните зони и др., както и за нови инвестиции в енергетиката и енергийната ефективност, пречиствателни съоръжения, инфраструктура, транспорт, аутсорсинг и логистика. Скоро у нас ще започнат да се произвеждат компоненти за някои от германските автомобилни производители, стана ясно след срещата на Трайков с държавния секретар на Федералното министерство на икономиката и технологиите на Германия Ернст Бургбахер. Основен акцент в разговорите между двамата са били три инвестиционни проекта на водещи германски компании, за които предстои вземането на окончателно решение, свързани с приоритетни за нас области като автомобилната промишленост и ИТ индустрията.
Източник: Стандарт (03.02.2012)

Броени седмици преди предстоящата приватизация на "Товарни превози" компанията майка БДЖ прави масова разпродажба на вагони. От една страна, това влива свежи пари в закъсалото държавно дружество, но, от друга, процедурата търпи критики. Предишните два търга бяха доста спорни заради липсата на информация, а единият беше проведен точно по Коледа. Днес отново се организира разпродажба, но и тя не е определена като безпроблемна от потенциални кандидати. Търг за 630 товарни вагона обяви БДЖ. Той ще се проведе на 22 февруари, а ден по-рано всеки участник трябва да е внесъл депозит от 50% от началната цена. Активите, които се продават, са неуспялата да си намери купувач част от общо 940 вагона, които държавната компания пробва да продаде на 23 декември миналата година. На първо четене сделката изглежда като гаражна разпродажба на ненужни за БДЖ вещи. Поне такова е обяснението на мениджмънта на самото дружество. "Това са неоперативни активи, които по никакъв начин не трябват на компанията сега или в следващите години", каза изпълнителният директор на "Холдинг Български държавни железници" Йордан Недев. Според него звеното за товарни превози на БДЖ няма нужда от тези активи при осъществяване на бизнеса си в момента, тъй като поръчките за пренос на товари не могат да натоварят всичките налични вагони. БДЖ обаче има нужда от пари, затова и ще се опита да събере 6.7 млн. лв. от извадените за продажба вагони. Те са разделени на 6 групи (лота), всяка една от по 100-110 вагона и с начална цена от над 1 млн. лв.
Източник: Капитал (09.02.2012)

Оценката на „БДЖ–Товарни превози“ е готова Оценката на „БДЖ-Товарни превози“ вече е изготвена от оценителя - правна кантора „Камбуров и партньори“, и започна нейното обсъждане , твърди Investor.bg, позовавайки се на информация от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Както е според подписания с агенцията договор, правната кантора е изготвила и информационен меморандум на подлежащото на приватизация дружество, както и правен анализ. В изготвения анализ на оценителя се съдържа и препоръка за начина на приватизация на дружеството, който по всяка вероятност ще е търг или конкурс. От агенцията не уточниха кога на практика ще стартира приватизацията, но посочиха, че е възможно това да стане до края на февруари. Тогава официално ще бъдат обявени окончателните критерии за избор на потенциалните инвеститори и съответно кандидат-купувачите ще могат да се запознаят с информационния меморандум и да закупят документи. Ще е ясен и срокът, в който потенциалните инвеститори ще подават офертите си. Към момента няма заявен официален интерес към „БДЖ-Товарни превози“ от никакви потенциални инвеститори, бяха категорични от Министерството на транспорта. Оттам са изпратили до Агенцията за приватизация някои свои препоръки за изискванията към бъдещите инвеститори, които обаче не са задължителни. Едната от основните препоръки е стратегическите инвеститори да имат за всяка от последните три години оборот от поне 500 млн. евро. Другото основно изискване, което препоръчва транспортното министерство, се отнася до потенциалните финансови инвеститори. Те би трябвало да имат поне 25 млн. евро собствен капитал и за всяка от последните три години да са управлявали активи за минимум 1 млрд. евро. За кандидат-купувачи ще се допускат и консорциуми от стратегически и финансов инвеститор.
Източник: Класа (14.02.2012)

Всички стратегически инвеститори, които са проявили първоначален интерес към приватизацията на "БДЖ Товарни превози", са се оттеглили. Изданието посочва, че от сделка са се отказали германската "Дойче бан" и австрийската "Шенкер". Румънският жп превозвач "Груп Феровиар Ромън" също отпада, защото според вестника нямало да бъде допуснат до процедурата. Според вестника, за да се гарантира отстраняването на кандидат-купувачи от Румъния и Турция, са били вкарани високите квалификационни критерии към стратегическите инвеститори. Те трябва да докажат приходи от 500 млн. евро за всяка една от последните три години. Така най-сериозен за момента е интересът на собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.
Източник: Дневник (14.02.2012)

Товарите, превозвани от железниците, са намалели с 50% заради извънредните климатични условия. В момента на ден превозваме около 15 хил. тона товари, като при нормални условия тяхното количество е 30 хил. тона, каза за в. „Класа“ Пламен Джуров, управител на „БДЖ-Товарни превози“. Той обясни, че компанията все още не плаща финансови неустойки, защото транспортната услуга се извършва, макар и със закъснение и при силно затруднени условия. Най-трудно се извършват превозите по линията Лом- Мездра-Видин, където е затруднено и разчистването на железопътното трасе. Има проблеми и с локомотивите, защото част от тях се предоставят за превоз на пътници. Джуров уточни, че има готовност при рязко повишаване на количеството товари да се отпуснат допълнителни товарни вагони. Според него водят се постоянно разговори с пристанищните оператори за повишаване на товарооборота. Очаква се при стабилизиране на времето да има връщане и на количеството превозени товари. Сухопътният транспорт също отчита загуби заради ледохода на р. Дунав и тежките метеорологични условия. Около 700 лева на курс са преките допълнителните разходи само за един тежкотоварен камион заради ограничаването на движението по р. Дунав, каза Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Причината е, че в момента целият трафик преминава през единствения Дунав мост край Русе. Това удължава трасетата с около 500 км до София, което означава около 180 литра гориво повече. Алтернатива за доставките към Европа е трасето през Сърбия, но там е необходимо издаването на допълнително разрешително, за което се плащат и допълнителни такси и така ще се оскъпи услугата. Колко са косвените разходи, които идват от допълнителното време на доставка, амортизация, командировъчни на шофьори и други, трудно могат да се пресметнат, обясняват от бранша. Проблем в сектора има не само от спряното корабоплаване по реката, но и от ограниченията за движение по цялата републиканска пътна мрежа заради лошото време. Трябва колкото се може по-бързо да се изгради Дунав мост 2 между Видин и Калафат, за да се облекчи трафикът и да се намалят разходите, заяви Лалов. По думите му така ще се минимализира значението на фериботните връзки за сухопътния превоз на товари. Ледоходът по Дунав трябва да е под 50%, за да се възстанови корабоплаването и да бъде безопасно, обясни к.д.п. Сергей Църнаклийски, изпълнителен директор на ИА „Морска администрация“ (ИАМА). По думите му корабоплаването е спряно по цялото течение на р. Дунав - от Австрия до Румъния и България. В страната няма наличен ледоразбивач, като такива не се поддържат и от другите държави по течението й. Такава техника често се използва в страните, намиращи се по на север, където традиционно е по-студено. „Между 150 и 200 хил. лева ще са загубите на пристанищния комплекс в Русе за февруари“, заяви Петър Бежев, главен юрисконсулт на порта. Ледоходът при пристанище Русе е около 60%, но не може да се работи, защото в лимана има много кораби, които са увредени и не могат да се обработят. В тях има конвенционални стоки, което няма да доведе до екологични щети. При Силистра замръзването на реката е 100%, а при Тутракан достига 80. Макар и при непълно замръзване на водата, корабите няма как да се разтоварват, а за маневрите, които успяват да се извършват, се използва помощ от Румъния и Унгария“, каза още Бежев. Днес се очаква да станат ясни общите загуби на пристанищата по р. Дунав след спирането на корабоплаването, съобщи Камен Кичев, зам.-министър на транспорта. По думите му подобна степен на ледоход е прецедент, който не се е наблюдавал много години. На този етап няма произшествия и не се очаква да има разливи на гориво или нефт от корабите, които са в реката. Той припомни, че в края на август и в началото на септември също беше спряно движението, но тогава беше заради ниските нива на реката. Не е ясно какво ще се случи и след като започне активното топене на ледовете, като синоптиците вече дават прогнози за подобряване на времето. Влияние за това ще окажат както количествата в българската част на реката, така и вълната, която ще дойде по цялото течение. По думите на Църнаклийски нивото на р. Дунав при Русе е 8 м под равнището, на ниското ниво е замръзнала реката почти по цялата й дължина, като засега има достатъчно възможности преди достигане на максимума.
Източник: Класа (16.02.2012)

Най-ниската цена, на която трябва да бъдат приватизирани "Товарни превози" БДЖ, е 300 млн. лева, каза днес по БНТ директорът на структурата Пламен Джуров. Според него цената е реална предвид материалните активи и подобреното финансово състояние на дружеството през последната година. "Считам, че си заслужава тази сделка. Този, който купи товарните превози, не с много инвестиции би стабилизирал това дружество и не след дълго съм убеден, че за кратко време ще излезе на печалба", казва Джуров. Той разкри, че към дружеството са проявили сериозен интерес стратегически превозвачи, банки и смесени компании. "Има интерес от финансови институции от Русия, Турция, най-вероятно от Китай. Български купувачи също се интересуват от приватизацията", обяснява Пламен Джуров. Изтича срокът за подаване на документи за търга за разпродажбата на 630 товарни вагони на БДЖ. От дружество напомниха на кандидатите, че очакват заявления най-късно до 21-ви февруари. Търгът ще е с тайно наддаване, а средната начална цена ще е от 9000 лв. на вагон. Разпродажбата е част от кампанията за стабилизиране на затъналия в стотици милиона лева дългове превозвач. Последният търг за продажба на вагони беше в дните около Коледа. Вероятно за това тогава бяха продадени само 300 от предложените 900 вагона.
Източник: Дневник (20.02.2012)

България няма да тегли т. нар. спасителен заем за железниците през тази година, обяви шефът на директорския борд на “БДЖ Холдинг” Владимир Владимиров вчера. Според него до края на юни дъщерната компания “БДЖ-Товарни превози” ще бъде приватизирана. “Ако се сбъдне реалистичната ни прогноза за приходи от 100 млн. евро, тези средства ще са напълно достатъчни за покриването на просрочените вноски по заемите и за тези, чийто падеж е през 2012 г. Затова финансиране от Световната банка няма да е необходимо до края на годината”, обясни Владимиров. В плана за преструктуриране на БДЖ има още две прогнози за изхода от приватизацията на товарното поделение. При неблагоприятен сценарий са заложени приходи от 60 млн. евро, а при оптимистичен - 130 млн. евро. Според Владимиров в случай на успешна приватизация на товарните превози нуждата от кредит от Световната банка ще е много по-малка от договорените три транша на обща стойност 240 млн. евро. Вероятно ще бъдат изтеглени само 80 млн. евро, които ще покрият вноски по заеми, твърди шефът на борда на БДЖ. През 2014 г. БДЖ ще кандидатства и за 300 млн. евро финансиране от Брюксел за нови влакове и локомотиви. За да получим парите, компанията не трябва да е на оперативна загуба, обясни Владимиров. “Приватизационната процедура за “БДЖ-Товарни превози” се очаква да стартира до две седмици, тъй като финансовият анализ ще е завършен съвсем скоро. Финансовите инвеститори ще имат около два месеца да направят консорциуми, в които да привлекат за партньор стратегически инвеститор”, каза още Владимиров. Според него на банките със сигурност ще им е необходим партньор от жп сектора, за да развиват успешно предприятието. Според източници на “Труд” засега единствените сигурни кандидат-купувачи за “БДЖ-Товарни превози” са банкерът с широкоспектърни интереси Цветан Василев и собствениците на Първа инвестиционна банка. Официално никой от тях не е потвърдил интерес към жп превозвача. Според неофициална информация в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още се обсъждат квалификационните критерии за кандидат-купувачите. От министерството на транспорта настояват стратегическите инвеститори да докажат оборот от 1 млрд. евро, а
Източник: Труд (22.02.2012)

Правителството планира от 10% до 25% от капитала на Българския енергиен холдинг да бъде приватизиран чрез публично предлагане на регулиран капиталов пазар при условията на прозрачна процедура. Това каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков по време на днешния парламентарен контрол. Сред заложените в плана за 2012 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сделки Дянков посочи ВМЗ-Сопот, БДЖ-Товарни превози, миноритарното държавно участие в Терем-Георги Бенковски в Пловдив и Терем - ген. Владимир Заимов в Божурище, както и държавните миноритарни дялове от 33% от Е.ОН и ЧЕЗ България, които ще бъдат продадени през Българската фондова борса.
Източник: Дарик радио (27.02.2012)

Сделката за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" все още не е статирала. Очаква се в началото на март да излязат оценката, правният анализ и информационният меморандум, с който да се даде старт на процедурата. До края на първото шестмесечие на годината би трябвало да вече да е осъществена приватизацията. Това съобщи в ефира на БНР председателят на УС на БДЖ Владимир Владимиров. През месец февруари има спад в движението на товарните превози в резултат от големите студове. Постепенно започва процес на възстановяване, каза Владимиров. Той допълни, че спад на броят на пътниците не се наблюдава. Според разчетите на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов правният анализ и приватизационната оценка трябваше да са готови до 19 януари тази. В началото на годината той също така обяви, че "работата по тази сделка върви добре". Впоследствие се появиха информации, че само 2 банки имат интерес към дъщерното дружество на БДЖ. Сред тях бяха посочени Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна Търговска Банка (КТБ).
Източник: econ.bg (28.02.2012)

VTB Capital влиза у нас с интереси в енергетиката и транспорта Руската инвестиционна компания VTB Capital навлиза на българския пазар с интерес към секторите енергетика, транспорт, селско стопанство и хранителна промишленост. Това заяви Атанас Бостанджиев, изпълнителен директор на VTB Capital в Лондон, при представянето на дейността на дружеството в София. У нас компанията, която е собственик на „Булгартабак“, ще стъпи чрез придобиване на Delta Capital на Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев. За главен изпълнителен директор е избран бившият финансов министър Милен Велчев. “Искаме да обогатим развитието на българския финансов и капиталов пазар. Да допринесем за развитието на българската и регионалната икономика. Нямаме планиран размер на придобиванията, а ще развиваме дейността стъпка по стъпка, ще предлагаме своите услуги и ще видим каква е динамиката тук”, обясни Бостанджиев. От VTB Capital потвърдиха интереса си към сделките за БТК и БДЖ „Товарни превози“, но отказаха подробности. Добра възможност е и продажбата на миноритарните дялове в ЕРП през БФБ-София, посочиха от мениджмънта на дружеството. Относно „Булгартабак“ Бостанджиев заяви, че целта е компанията да бъде стабилизирана и заздравена и в бъдеще да бъде продадена на стратегически инвеститор. „Финансовото състояние на „Булгартабак“ се подобрява с всеки изминал ден и до 6-12 месеца ще е доста по-добро от година назад. Отворени сме за всякакви изгодни или интересни предложения, но засега няма такива и не водим разговори за продажба на холдинга“, категоричен бе той. В България ще се предлагат всички услуги на инвестиционна банка като съвети, съучастие в инвестиране, кредитиране на корпоративния сектор, сделки по сливане и придобиване. Лиценз от БНБ не се налага, защото плановете на дружеството не включват влогонабиране. Но при нужда можем да ползваме единния паспорт и да имаме банка тук, обясниха от институцията. Освен бизнес плановете си от VTB Capital разкриха официално, че са новият спонсор на ПФК “Левски“. Новината призна главният изпълнителен директор на компанията Атанас Бостанджиев. Той заяви, че руският гигант вече е подписал договор със „сините“. Представители на VTB Capital заявиха категорично, че имат интерес да помагат на спорта у нас, но никой от тях не пожела да внесе повече подробности около финансовите детайли на самия договор с „Левски“ заради конфиденциалност в сделката. По думите на президента на „Левски“ Тодор Батков отпреди два месеца тимът от „Герена“ ще получава по 3 млн. лева на сезон. „Радвам се, че подписахме спонсорски договор с един от най-силните клубове в страната, който притежава голяма история. Искаме да допринесем и в спортен аспект в България. Не мога да разкрия подробности относно договора, компанията няма такава политика“, отбеляза Бостанджиев. Първият заместник президент и председател на Управителния съвет на VTB Capital Юрий Соловьов си пожела в бъдеще финалът за Суперкупата на Европа да бъде между „Левски“ и „Динамо“ (Москва). Новият спонсор на „сините“ влага пари и в руския клуб. Изпълнителният директор на „Левски“ Иво Тонев пък смята, че привържениците на клуба и цялото българско общество ще останат доволни от начина, по който новият спонсор ще помага на „сините“. „Ние сме убедени, че това споразумение поставя едно много успешно начало на взаимно сътрудничество. България и Русия са били тясно свързани в продължение на векове. „ПФК „Левски“ е един от най-големите и е най-популярният футболен клуб в България. Ние вярваме, че нашите привърженици и цялото общество ще оценят начина, по който VTB Capital ще подпомага клуба“, заяви Иво Тонев. „Сините“ ще представят официално новия си спонсор в събота на пресконференция на "Герена" преди мача за първенство срещу „Черно море“.
Източник: Класа (02.03.2012)

Руснаците от VTB Capital разглеждат ситуацията около обявените за продажба БТК и БДЖ-Товарни превози. Засега обаче финансовото дружество отказа да даде повече информация, тъй като тяхна политиката е да не коментират бъдещи сделки. Това обяви на пресконференция, проведена вчера в София, Атанас Бостанджиев - изпълнителен директор на VTB Capital за Великобритания и за целия международен отдел на дружеството. На пресконференцията беше обявено официалното навлизане на VTB Capital на българския пазар като част от стратегията им за международно развитие на компанията. "България ще бъде център на нашата дейност на Балканите", каза първият зам.-президент и председател на Управителния съвет на VТB Bank Юрий Соловьов. "Засега нямаме конкретни планове за закупуването на активи в страната. Ще предлагаме финансови услуги и продукти и стъпка по стъпка ще видим каква е динамиката на пазара тук", каза Атанас Бостанджиев. Той потвърди, че зад офшорката "БТ Инвест", която купи "Булгартабак", стои именно VTB Capital. Бъдещите планове относно тютюневия холдинг включват препродаването му на сериозен стратегически инвеститор, но чак след като дружеството бъде подобрено, обясни Бостанджиев. По думите му секторите, в които руското дружество ще има интерес, са енергетиката, транспортът, хранителната промишленост и селскостопанските сектори. VTB Capital е дъщерно инвестиционно дружество на втората по големина руска банка ВТБ Банк. Регистрираната у нас VTB Capital АД ще се оглавява от бившия финансов министър Милен Велчев, който ще докладва директно на Атанас Бостанджиев. В екипа влизат още брат му Георги Велчев и Красимир Катев. В следващите няколко години се очаква в офиса у нас да заработят около 20 души.
Източник: Стандарт (02.03.2012)

Летищата в София и Балчик ще бъдат дадени на концесия в пакет, съобщи зам. транспортният министър Камен Кичев. Стопанисването от частна фирма ще даде възможност за по-добри условия на труд. Няма как да се инвестират нужните големи суми в инфраструктура без еврофондовете и публично-частното партньорство, отбеляза Кичев. Вече се извършват и предварителни анализи за отдаването и на пристанище Варна. На концесия ще бъде даден и фериботният терминал в морската столица. Скоро бях в Русия, където обсъдихме с руските превозвачи развитието му, каза зам.-министър Кичев. Той припомни, че БДЖ "Товарни превози" скоро са направили ремонт на единия от преходните мостове. В момента се извършват предконцесионните проучвания на терминала. С воден салют беше посрещнат пътническият самолет "Фокер 70" от Виена, който кацна по обяд на чисто новата писта на летище Варна. Варненският и великопреславски митрополит д-р Кирил отслужи тържествената литургия за освещаването й след 137 дни ремонт и инвестиция от 40 млн. лв. Лентата прерязаха транспортният министър Ивайло Московски и Александър Цинел, председател на Надзорния съвет на "Фрапорт Туин Стар аерпорт мениджмънт", който пристигна за събитието от Германия. Повече от 120 млн. евро ще стане общата инвестиция на компанията с откриване през следващата година на двата нови пътнически терминала в летище Варна и Бургас, посочи той.
Източник: Стандарт (05.03.2012)

Русия чрез втората си най-голяма банка ВТБ в консорциум с български частен жп превозвач или руските железници може да кандидатства в търга за приватизация на "БДЖ Товарни превози". Интересът на Русия е стратегически, да влезе през България в Европа, както вече е направила през Полша, обясни Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на жп превозвачите в България. Моята информация от срещите, които проведох с мощни руски логистични фирми, които идват на нашия пазар, е, че на България се отделя стратегическо значение, каза Ананиев. Руска компания ще кандидатства да вземе на концесия и фериботния комплекс на пристанище Варна. Така руските стоки през Варна ще се отправят към Европа, обясни Симеон Ананиев. Кандидат за "БДЖ Товарни превози" може да бъде и германска компания с руски капитал, каза още Ананиев. Германия има договореност с Русия за транзитен превоз на товарите, свързани с изграждането на "Южен поток", който ще минава и през българска територия. Това също ще повиши интереса към "БДЖ Товарни превози", смята Симеон Ананиев. Германската компания обаче вероятно няма да бъде "Дойче бан", защото тя вече има своя компания на българска територия. Третата възможност за приватизацията на "БДЖ Товарни превози" е в консорциум под някаква форма да влязат и турските железници, смята Симеон Ананиев.
Източник: Стандарт (08.03.2012)

Агенцията за приватизация и синдикатите от КНСБ ще обсъдят в понеделник социалните клаузи при приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", каза за "Стандарт" изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов. По думите му дружеството ще бъде приватизирано с конкурс, като процедурата би трябвало да стартира след месец. Лидерът на железничарския синдикат Петър Бунев заяви, че сред социалните анганжименти, които ще бъдат обсъждени, е запазване на броя на служителите. Наскоро обаче директорът на "Холдинг БДЖ" Йордан Недев заяви, че не е нужно да се изисква купувачите да запазят броя на заетите. Интерес към "БДЖ-Товарни превози" има от Русия, Турция, Испания, Румъния, Чехия и Германия. Министерски съвет определи бюджет на АПСК за 2012 г. от 2,49 млн. лв., при очаквани приходи за годината от приватизация за 124 млн. лв.
Източник: Стандарт (08.03.2012)

Плановете на кабинета за приватизацията през 2012 г. се оказаха съвсем неамбициозни. Ресорната агенция ще разполага с бюджет от 2.5 млн.лв. през тази година и очаква от раздържавяване на предприятия, акции, дялове, обособени части и недвижими имоти скромните 124 млн. лв. Това е записано в одобрената вчера от правителството план-сметка на Фонда за покриване на разходите за приватизация. Сумата е необяснимо ниска, при положение че агенцията има намерение тази година да раздържави големи фирми като "БДЖ Товарни превози", ВЗМ-Сопот" и др. През май например се очаква да се проведе търг за продажба на "Техноекспортстрой" с начална цена над 60 млн. лева. От продажбата на сградата на ИПК "Родина" на бул. "Цариградско шосе" се планират поне 20 млн. лева, а от приватизацията на миноритарните дялове на държавата в ЕРП-тата на Е.ОН и ЧЕЗ - най-малко по 80-100 млн. лева. Още миналия месец в парламента депутатката от БСП Корнелия Нинова попита вицепремиера Симеон Дянков защо в плана на Агенцията за приватизация са предвидени 50 големи сделки, а се очакват само 118 млн. лева приходи. Дянков обаче не даде конкретен отговор, а от агенцията обясниха пред "Сега", че планът още е само проект, който трябва да бъде одобрен от надзорния съвет. Планът, одобрен вчера от кабинета, се разминава и с предвижданията в Закона за държавния бюджет за 2012, където е записано, че приватизацията трябва да донесе около 300 млн. лева постъпления. Министрите утвърдиха 2.494 млн. лв. за покриване на разходите по приватизационния процес. С парите Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще плаща за посреднически и консултантски услуги, за оценки, водене на дела и събиране на глоби и неустойки.
Източник: Сега (08.03.2012)

“БДЖ-Товарни превози” излизат на тезгяха заедно със 104 милиона лева дългове, научи “Труд”. Огромните задължения, които са записани във финансовия анализ на превозвача, излязоха наяве след среща на синдикатите с ръководството на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Задълженията са основно към Национална компания “Железопътна инфраструктура” заради невнесени такси за преминаване по релсите. Друга част от борчовете са по облигационен заем към ЕБВР и към чуждестранни железопътни администрации. Оценката на цялото предприятие е в диапазона 190-250 млн. лева, но с толкова големи задължения на практика е изключено да се очакват оферти от този порядък за 100% от предприятието, коментираха експерти от жп сектора. Бъдещият собственик на “БДЖ-Товарни превози” ще трябва да инвестира ударно поне 50 млн. евро за нови вагони и локомотиви през първата година след сделката. Според Петър Бунев, лидер на жп синдиката към КНСБ, на срещата с ръководството на АП станало ясно, че няма да се допускат оферти на консорциуми. “Инвеститорите ще са или превозвачи, или финансови компании, но те няма да могат да се сдружават помежду си. Така реално се ограничава броят на евентуалните кандидат-купувачи”, категоричен е Бунев. Агенцията на практика е приела предложенията за профил на инвеститорите, направени от транспортното министерство. От стратегическите кандидат-купувачи ще се изисква да докажат оборот от 500 млн. евро за последните 3 години. От финансовите компании се иска да управляват поне 1 млрд. евро. Според бившия директор на БДЖ Йордан Мирчев надеждите за изгодна за държавата приватизация на товарните жп превози чезнат съвсем. “До момента нито един стратегически инвеститор не е проявил сериозен интерес към БДЖ, а записаните във финансовия анализ задължения са повече от очакваните 60-70 млн. лева. Сметката не излиза”, каза Мирчев. По условие собствеността няма да може да се прехвърля през първите 3 г. след сделката. 10 г. няма да може да се променя и предметът на дейност. Броят на заетите също ще се пази 3 години.
Източник: 24 часа (14.03.2012)

Реалистичните ни очаквания при приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" са за сума около 200 млн. лв., каза за агенция Фокус председателят на Съвета на директорите в "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров. Вече има интерес както от български, така и от чуждестранни компании, допълни той. Според Владимиров при всички положения до края на тази година "БДЖ-Товарни превози" трябва да бъде частна компания. След приватизацията на дружеството средствата ще останат в БДЖ и с парите ще бъдат погасени всички просрочени задължения към момента, включително и тези, които ще бъдат в падеж до края на 2012 г. Това ще облекчи изключително много състоянието на БДЖ, а банките ще се успокоят, обясни Владимиров. По думите му важно е и получаването на нотификация от Европейската комисия, за да може държавата да помогне за спасяването на "БДЖ-Пътнически превози", след като "Товарни превози" бъдат приватизирани. Третото важно нещо, което предстои, е да се уточни сумата, която ще бъде необходима за тази държавна помощ, и тя да бъде договорена като съвсем конкретен заем от Световната банка.
Източник: Стандарт (19.03.2012)

Руският държавен мастодонт ОАО “Российские железние дороги” (РЖД) - компанията с най-много жп линии в света, иска да купи “БДЖ - Товарни превози” в комплект с гръцкия жп превозвач. Това научи “Труд” от източници от бранша. Според тях руснаците вече са декларирали интерес на най-високо правителствено ниво. Точно на заявката от Москва се дължал оптимизмът на ръководството на БДЖ и на транспортния министър Ивайло Московски за сериозни приходи от приватизацията на почти фалиралия жп превозвач. Собствеността върху фирма за превози в България би била от особен интерес за всеки, който сложи ръка върху жп товарите на порт Солун - една от основните европейски дестинации за китайското карго. А в гръцките медии именно РЖД се сочи като най-вероятния купувач на местния държавен жп превозвач, който е сложен на тезгяха като част от пакета реформи за икономическа стабилизация на страната. Другите двама кандидати за железопътния превозвач в южната съседка са румънската “Груп Феровиар Ромън” (собственик на Българска железопътна компания) и френската SNCF.
Източник: Труд (18.04.2012)

Нито Русия, нито Турция са заявявали интерес към приватизацията на "БДЖ Товарни превози". Това съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов. В агенцията са постъпили запитвания от австрийски, испански и италиански инвеститори, а неофициални питания има от консултанти и юридически кантори, чиито клиенти не са ни известни, каза Караниколов пред БНР. По думите му процедурата по раздържавяване на "БДЖ Товарни превози" може да започне следващата седмица, тъй като в понеделник Надзорният съвет на АПСК ще гласува документацията за сделката. Коментарът на Караниколов е по повод информация в медиите, че руската железопътна компания "Российские железние дороги" (РЖД) има сериозен интерес към българския жп превозвач и са водени разговори на високо правителствено ниво. Интересът на Русия е породен от факта, че РЖД вече преговаря за жп мрежата на южната ни съседка Гърция. В надпреварата можело да се включат и турските железници. Според руското електронно издание ИнфраНюз РЖД няма никаква полза от "БДЖ Товарни превози". От БДЖ се надяват поделението за товарни превози да се продаде за над 200 млн. лв., но по-реалистично е да се постигне двойно по-ниска цена.
Източник: Дума (20.04.2012)

Организация за кражба на гориво от локомотивите е била разкрита след внезапна проверка на Екипировъчния пункт за локомотиви в Свиленград. Контролът е извършен от двамата управители на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД – Пламен Джуров и Ивайло Иванов. В стаята за почивка на служителите в Екипировъчния пункт, и по-точно – в шкафчетата на локомотивните машинисти, са открити между туби от 35 и 40 литра, бутилки, галони от минерална вода, както и различни приспособления за източване на гориво – маркучи, кранчета, парцали, ръкавици и други. Общото количество на намереното гориво, което е собственост на БДЖ, надхвърля 100 литра, информира БТА. Помещението е запечатано и се очаква работата на транспортната полиция на мястото на произшествието. При паралелна проверка в Локомотивно депо-Дупница отново е открит краден ресурс след денонощна работа на отдела „Вътрешна сигурност“. Откритото количество тук е по-малко – 59 литра, и отново е главно под формата на бутилки и туби. В охраната, която бди над Локомотивното депо, също е открито гориво в обем от 15 литра. Инцидентите и разкритията на схемите за организирана кражба ще доведат до серия от внезапни проверки в цялата страна, казва Пламен Джуров, цитиран от агенция „Фокус“. Проверките ще целят прекратяването на злоупотребите с гориво и съответно с това – намаляване на разходите. Допълнително предвидено е и монтирането на камери в локомотивните депа и гарите, където са били засечени кражбите на гориво. Камери ще бъдат сложени и в машинните отделения на дизеловите локомотиви, а в електрическите ще бъдат поставени електромери.
Източник: econ.bg (23.04.2012)

В Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още не е съвсем ясно дали евентуалната приватизация на “БДЖ - Товарни превози” е законна или не. Това обяви лидерът на жп синдиката към КНСБ Петър Бунев пред “Труд” след среща с ръководството на приватизационното ведомство. Членът на надзорния съвет на ведомството Руси Статков от БСП е внесъл две докладни до колегите си. В тях той твърди, че фирмата за товарни превози все още не е извадена от забранителния списък за приватизация и че товарните превози не могат да се продадат като обособена част, тъй като представляват основна дейност на предприятието БДЖ. Поради това според Статков продажбата би могла да стане само след приемане на стратегия от парламента. Въпреки че позицията на Статков не се подкрепя от колегите му в надзора, които са представители на останалите политически сили, евентуалното решение на агенцията за стартиране на приватизационна процедура за “БДЖ - Товарни превози” може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Фактът, че юристите на приватизационното ведомство още спорят по този казус, е достатъчно красноречив, твърди Бунев. КНСБ и КТ “Подкрепа” са поставили и редица искания към потенциалните купувачи във все по-неясната приватизационна процедура. Те настояват купувачът да се ангажира да запази предмета на дейност на “БДЖ - Товарни превози” 10 години след сключването на договора. Освен това искат да се запази сегашната трудова заетост. Предлагат и в контракта да се запише неустойка от 8544 лева за всяко незаето работно място. Толкова е средната годишна заплата в предприятието в момента. Освен това синдикатите настояват да се запази и фонд “Работна заплата”, който за тази година възлиза на 45 млн. лева. При неспазване на това условие трябвало купувачът да плати неустойка от 4,5 млн. лева - 10 процента от разходите за труд във фирмата. От агенцията казаха наскоро, че интерес към приватизацията на предприятието са проявили фирми от съседни държави. Все още никой не е опровергал, че оферта възнамеряват да подадат също руските държавни железници, както и превозвачи от съседна Турция.
Източник: Труд (23.04.2012)

Внезапна проверка в депото на жп гара Свиленград за източване на гориво от локомотивите направиха призори в неделя управителите на “БДЖ -Товарни превози” Пламен Джуров и Ивайло Иванов. Разкрита е сериозна организация за кражба на хиляди литри гориво в екипировъчния пункт за локомотиви в Свиленград. Шефовете от БДЖ имали информация, че на територията на Димитровград, Свиленград, Харманли и Симеоновград е създадена организирана група от техни служители. Българските локомотиви извършват по 5-6 маневри в денонощие между граничните жп гари Свиленград и Капъкуле. Така проверяващите хванали машинист, помощника му и работник от депото да пренасат с туби нафта от локомотива. Горивото е източено по време на работа, докато машината е била на турска територия. Като видели шефовете, тримата жепейци хвърлили тубите и избягали с кола. В момента никой не знае къде са се скрили, а полицията ги издирва. От “Товарни превози” по спешност извикали друг екип, който поел линията. При проверка на шкафчетата на локомотивните машинисти били открити много бутилки и туби, пълни с нафта. Количеството е около 80 литра. Все още няма образувано досъдебно производство. Загубите на дружеството в този район, който не е електрифициран, на месец са около 30 до 50 тона преразход на гориво. “Това е началото на една поредица от внезапни проверки, които лично аз и колегата съуправител Иванов ще осъществяваме”, подчерта Пламен Джуров. Същата нощ е имало проверки и в локомотивното депо в Дупница, където също са разкрити кражби.
Източник: Труд (23.04.2012)

В Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още не е съвсем ясно дали евентуалната приватизация на “БДЖ - Товарни превози” е законна или не. Това обяви лидерът на жп синдиката към КНСБ Петър Бунев пред “Труд” след среща с ръководството на приватизационното ведомство. Членът на надзорния съвет на ведомството Руси Статков от БСП е внесъл две докладни до колегите си. В тях той твърди, че фирмата за товарни превози все още не е извадена от забранителния списък за приватизация и че товарните превози не могат да се продадат като обособена част, тъй като представляват основна дейност на предприятието БДЖ. Поради това според Статков продажбата би могла да стане само след приемане на стратегия от парламента. Въпреки че позицията на Статков не се подкрепя от колегите му в надзора, които са представители на останалите политически сили, евентуалното решение на агенцията за стартиране на приватизационна процедура за “БДЖ - Товарни превози” може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Фактът, че юристите на приватизационното ведомство още спорят по този казус, е достатъчно красноречив, твърди Бунев. КНСБ и КТ “Подкрепа” са поставили и редица искания към потенциалните купувачи във все по-неясната приватизационна процедура. Те настояват купувачът да се ангажира да запази предмета на дейност на “БДЖ - Товарни превози” 10 години след сключването на договора. Освен това искат да се запази сегашната трудова заетост. Предлагат и в контракта да се запише неустойка от 8544 лева за всяко незаето работно място. Толкова е средната годишна заплата в предприятието в момента. Освен това синдикатите настояват да се запази и фонд “Работна заплата”, който за тази година възлиза на 45 млн. лева. При неспазване на това условие трябвало купувачът да плати неустойка от 4,5 млн. лева - 10 процента от разходите за труд във фирмата. От агенцията казаха наскоро, че интерес към приватизацията на предприятието са проявили фирми от съседни държави. Все още никой не е опровергал, че оферта възнамеряват да подадат също руските държавни железници, както и превозвачи от съседна Турция.
Източник: Труд (23.04.2012)

Надзорът на АПСК отложи разглеждането на сделката за БДЖ "Товарни превози" Окончателните условия по проектодоговора за покупката на БДЖ "Товарни превози" бяха внесени в Надзорния съвет на приватизационната агенция вчера, но окончателното им приемане е отложено. Надзорниците са поискали допълнителни документи от няколко ведомства, за да одобрят процедурата. Запитване към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за БДЖ "Товарни превози" има от италиански, испански и австрийски компании, съобщи пред „Дарик“ шефът на агенцията Емил Караниколов. От ведомството му поясниха, че засега няма проявен интерес от Руските железници, но подчертаха, че той може да се появи и на по-късен етап. Въпросът е със законността на сделката, тъй като дружеството се продава като обособена част от холдинг БДЖ, поясниха още от агенцията. Критериите за финансовите инвеститори в товарните жп превози е да имат 25 млн. евро собствен капитал и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 г. Към стратегическите инвеститори изискването е да имат 500 млн. евро за последните три години. Дело на адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“ е анализът на „Товарни превози“. Активите му са оценени на около 300 млн. лева. Синдикатът на железничарите към КНСБ предлага новият собственик на "Товарни превози" да се задължи да не променя предмета на дейността най-малко за 10 г., да се запази числеността на персонала, както и фонд "Работна заплата" за срок от 5 г. Синдикатите смятат още, че необходимите инвестиции в дружеството са 50 млн. лева, като половината трябва да се вложат още през първата година. Това е необходимо, тъй като от 5000 вагона в момента фирмата оперира едва с 1800, каза пред "Класа" председателят на железничарския синдикат към КНСБ Петър Бунев. Той подчерта, че трябва да се извърши основен ремонт на вагони и локомотиви, "за да не се отказват товари, както сега под предлог, че няма вагони". Неустойката трябва да е в размер на неизвършените за отчетната година инвестиции плюс лихви за просрочие, ако такова има.
Източник: Класа (24.04.2012)

БДЖ погасява по 1,7 млн. лева месечно към банки-кредитори Всеки месец се погасяват по 1,7 млн. лева към банките - кредитори на БДЖ, заяви Владимир Владимиров, председател на УС на БДЖ. Първите месеци на 2012 г. имаше отрицателни финансови резултати, но се планира през лятото те да бъдат компенсирани и в края на годината холдингът да е с положителни резултати. Това е възможно заради икономиите след началото на реформите в дружеството. Около 3 млн. лева годишно губи холдинг БДЖ само от кражби на гориво, каза Владимир Владимиров. Той обясни, че при „Товарни превози“ липсите са 2 млн. лева за година, а в „Пътнически превози“ около 1 млн. лева. Това е причината за започналите акции в дружеството за установяване на разхода на гориво в края на миналата седмица. При проверките бяха разкрити около 160 литра неправомерно източен дизел от служители в Екипировъчния пункт за локомотиви в Свиленград и в Локомотивно депо в Миналата година бяха спрени най-губещите линии, с които се намалиха загубите. Предвижда се оптимизацията на персонала да продължи и тази година, след като в края на 2011 г. бяха освободени около 2000 работници. „Свободните пари в холдинга през първите три месеца на 2012 г. са 12 млн. лева повече спрямо същия период на миналата година“, зави Владимиров. Той добави, че реформите вървят по план, всичко, което е предвидено, се изпълнява, спазват се и определените срокове и това ще продължи. Около 200 млн. лева е цената, която БДЖ очаква от приватизацията на „БДЖ - Товарни превози“. Интересът към дружеството се заявява директно в Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. По техни данни досега запитвания има от италиански, испански и австрийски компании. Вчера интереса си заявиха и Руските железници. Владимиров заяви, че не се притеснява от недоволствата на синдикатите и техните искания. Според него клаузата за запазване на числеността на персонала за срок от 3 години от приключване на сделката не трябва да се определя на базата на сключения КТД, не трябва изобщо да я има. Заемът за БДЖ от Световната банка е договорен, единствено все още не се знае какъв ще бъде размерът на този заем, за което ще има яснота след продажбата на „Товарни превози", каза още Владимиров.
Източник: Класа (26.04.2012)

„Товарни превози” губят по 2 млн. лева годишно от източване на горива. Има кражба и в „Пътнически превози”, но там е по-малко - около 1 млн. лева. Така че около 3 млн. лева годишно губи БДЖ само от кражби. Това каза пред БНТ Владимир Владимиров, председател на Съвета на директорите в „Холдинг БДЖ”. Той уточни, че в железниците всичко върви по плана за преструктуриране. В „Товарни превози” целият път е извървян и процедурата по приватизация трябва да стартира всеки момент, посочи Владимиров. Интересът към „Товарни превози” е насочен директно към Агенцията по приватизация, нашето задължение е да подготвим предприятието, заяви още той и допълни, че „в момента загубата там е толкова, колкото е планирана”. „Надяваме се през летните месеци, когато има повече товаропоток, загубата да бъде наваксана и в края на годината дружеството да не е на загуба”, каза Владимиров.
Източник: Дарик радио (26.04.2012)

Предложените от транспортното министерство критерии към кандидат-купувачите на “БДЖ Товарни превози” леко са занижени. Това съобщи Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) в понеделник, малко след като агенцията е одобрила критериите. Статков, който участва в надзора на АПСК от квотата на БСП, допълни, че е гласувал "против". За финансовите инвеститори в товарните жп превози изискването е да имат 20 млн. евро собствен капитал (вместо 25 млн.) и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 години. Към стратегическите инвеститори изискването е да имат 400 млн. евро за последните три години, вместо исканите от транспортното министерство 500 млн. евро. Купувачът се задължава да инвестира в дружеството минимум 50 млн. лева за период от три години, като първите 25 млн. лева трябва да се инвестират през първата година след сключването на договора. Статков каза, че никъде не се посочва в какви дейности и колко трябва да се инвестира. Това е трябвало да се уточни на среща с ръководството на БДЖ, която така и не се състояла. Това е и една от причините Статков да гласува “против”. Така или иначе предложените инвестиции формират само 30% от офертата на купувачите, а останалите 70% са на база предложената цена, стана ясно от думите на Статков. Ръководството на железницата твърди, че товарните превози, които никога не са били на печалба, имат активи за 320 млн. лв. и могат да се продадат за 200 млн. лева. По-реалистично обаче е цената да е двойно по-ниска. Успешната приватизация на “БДЖ Товарни превози” е едно от условията Европейската комисия да одобри отпускането на поредния заем за модернизацията на железницата.
Източник: Медия Пул (08.05.2012)

Напрежението в държавните железници е на път отново да ескалира и да доведе до нова стачка. Половин година след националния протест в БДЖ синдикатите от КТ "Подкрепа" обмислят нов заради втора вълна от масови съкращения в железницата. Този път без работа може да останат около 1000 души. Окончателно решение за конкретни действия ще се вземе на 17 май на общо събрание на ръководствата на синдикалните структури в двете дружества на БДЖ - за пътнически и за товарни превози. След безсрочната стачка през ноември м.г. без работа останаха около 2000 души, 160 влака спряха, а цените на билетите се увеличиха до 15%. Според синдикатите тези мерки са нарушили споразумението от март м.г., според което съкращенията трябва да обхванат 2800 души до края на 2014 г. Само до средата на годината обаче броят им може да надхвръли 3000 души, ако БДЖ освободи още 1050 души. В същото време синдикатите сигнализираха, че след предприетите мерки дейността на дружеството само се влошава. Финансовите отчети за първото тримесечие на т.г. показват намаление на разходите, но дружеството продължава да е на загуба - 15 млн. срещу 17.5 млн. за януари-март 2011 г.
Източник: Сега (08.05.2012)

Поне 50 млн. лв. трябва да инвестира купувачът на "БДЖ Товарни превози" за период от три години, като първите 25 млн. лв. трябва да се вложат през първата година след сключването на договора. Това е част от условията за продажба на "БДЖ Товарни превози", които бяха одобрени от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) късно в понеделник. Определените критерии към кандидат-купувачите са малко по-ниски от предложените от транспортното министерство. За финансовите инвеститори в товарните жп превози изискването е да имат 20 млн. евро собствен капитал (вместо 25 млн. евро) и да управляват активи за 1 млрд. евро за всяка от последните 3 години. Към стратегическите инвеститори изискването е да имат 400 млн. евро оборот за всяка от последните три години вместо исканите от министерството 500 млн. евро. Предложените инвестиции формират само 30% от офертата на купувачите, а останалите 70% са на база предложена цена. Купувачът ще трябва да се ангажира да поддържа три години броя на заетите в компанията на нивото към момента на подписване на договора за приватизация. Ако има още съкращения те ще трябва да се направят до приключване на сделката. Междувременно стана ясно, че синдикатът на железничарите към КНСБ е получил уведомително писмо от дружеството, в което се съобщава, че 450 души трябва да бъдат съкратени в рамките на целия холдинг БДЖ. Ръководството на железницата твърди, че товарните превози, които никога не са били на печалба, имат активи за 320 млн. лв. и могат да се продадат за 200 млн. лв. Световната банка има готовност да даде 460 млн. лв. заем за БДЖ, но ЕК иска компанията да има поне половината средства като собствено финансиране. Продажбата на товарните превози е единственият начин да се намерят пари за връщане на германския заем, с който са купени електрическите мотриси "Дезиро". Заемът от 2005 г. е за 190 млн. евро.
Източник: Стандарт (09.05.2012)

БДЖ намали загубата си с 6 млн. лева от началото на годината Български държавни железници са намалили загубата си с 6 млн. лв. за първите 3 месеца на 2012 г. спрямо същия период на миналата година, каза вчера Владимир Владимиров, председател на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“. За периода януари-март 2011 година те са били 21 млн. лева, а за същите месеци на 2012 година са 15 млн. лева. През миналата година е намаляла и общата загуба на холдинга. Според статистиката към 1 април 2011 година е била 806 млн. лева, а към същата дата на тази година достига 743 млн. лева. Владимиров обясни, че първите три месеца в железниците са най-лошите. Свободните средства, с които холдингът може да работи, са 12 млн. лева. „Това ни позволява да започнем да погасяваме задълженията към всички кредитори и облигационери“, заяви още Владимиров. Всеки месец към германската банка KFW се изплащат 1,8 млн. лева, с които се погасява заема за мотрисите „Дезиро“. „Постигаме плавно изплащане на нашите дългове, с всички основни доставчици и кредитори сме постигнали допълнителни споразумения за изплащане на задълженията“, коментира Йордан Недев, изпълнителен директор на БДЖ. По думите му има наложена стегната финансова политика, структурната реформа беше от приоритетно значение. Обсъжда се възможността с продажбата на 3500 товарни вагона да се погаси облигационен заем на холдинга. „Вече са водени преговори с кредиторите и те са съгласни с това предложение“, каза председателят на Съвета на директорите. По думите му те не са част от дружеството „Товарни превози“, а са активи на холдинга, затова няма да окажат влияние на процедурата по приватизация. Вагоните са оценени на 52,2 млн. лева, заемът, който трябва да бъде погасен към облигационния кредитор, е близо 200 млн. лева. Ръководството на компанията очаква с продажбата на „Товарни превози“ също да се плати част от задължението. Увеличена е и събираемостта на вземанията от длъжници. В момента те са на абсолютния минимум, като за трите дружества достигат около 1,5-2 млн. лева, обясни ръководството на холдинга. Закрити са общо 6 поделения в дъщерни предприятия на холдинга, при които са установени дублиране на персонал и допълнителни разхищения. Те работеха като самостоятелни дружества, не като част от холдинга, обясни още Йордан Недев. Развитие има и в ремонтната дейност. Имам конкретни оперативни планове за дейностите. Планира се до края на годината да бъдат ремонтирани 1000 товарни вагона и 200 пътнически. Дружеството е предприело масирана преквалификация на персонала. Целта е да се слеят няколко длъжности в една и да има взаимна заменяемост между служителите. Изпълнителният директор на БДЖ обясни, че в администрацията все още има дублиращи се позиции, докато тече процесът по определяне кой да остане. Част от програмата е преобучение на кондуктори, които да изпълняват длъжността билетен касиер. Целта е контролът и продажбата на билети да се осъществяват от различни хора, за да се избегне възможността за корупция. Освен това кондукторите вече ще са под прякото ръководство на Съвета на директорите на железницата, като досега той бе осъществяван от шефовете на смяна, каза още Владимир Владимиров. Планира се ефектът от тези мерки в БДЖ да бъде минимум 5 млн. лв. В момента има около 1000 контрольори, а 100 души ще са нужни за изпълнението на новата длъжност. Ако не успеем да попълним тази бройка, ще организираме преквалифициране на други служители, обясни Владимиров.
Източник: Класа (10.05.2012)

До 6000 души ще се свие държавното БДЖ в края на годината от 10 600 персонал в момента. Това ще стане след поредното съкращаване на 450 души от "БДЖ Пътнически превози" и на 400 от "БДЖ Товарни превози" и очакваната продажба на карго предприятието. Държавно ще остане само "БДЖ Пътнически превози", което ще обезсмисли съществуването на "Холдинг БДЖ", заяви Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите. В пътническото предприятие сега работят 6280 души, а в холдинга - 183. След съкращенията, приватизацията и премахването на "Холдинг БДЖ" числеността на железничарите ще падне с 43%. Синдикатите отдавна знаят за съкращенията на 850 души, тъй като те са заложени в споразумението с тях още миналата година и няма защо да се правят на изненадани. Това заяви шефът на БДЖ Йордан Недев. Нямаме обяснение защо плашат със стачка и не се страхуваме от нея, тъй като не нарушаваме договорености с тях, допълни той. Явно действията им целят протакане на неизбежната реформа, категоричен бе Недев. С 6 млн. лв. е намаляла оперативната загуба на БДЖ през първото тримесечие спрямо същия период на 2011 г., обяви Владимиров. С 63 млн. лв. (от 806 на 743 млн.) е намаляла общата загуба на БДЖ. Очакваният финансов резултат от продажбата на "БДЖ Товарни превози" е 300 млн. лв. - 200 млн. приходи и 100 млн. отписани задължения, обяви още Владимиров.
Източник: Стандарт (10.05.2012)

3500 товарни вагона ще продаде "Холдинг БДЖ", за да изплати част от задълженията си по втория облигационен заем, обяви председателят на съвета на директорите Владимир Владимиров. Става въпрос за заложени по заема вагони, които са в активите на холдинга, а не на "БДЖ Товарни превози", така че продажбата им няма да намали цената на компанията, която ще се приватизира, обясни Владимиров. Водим преговори с кредиторите и почти сме се договорили, обяви още той. Оценката на вагоните е около 52,2 млн. лв., което ще покрие 1/4 от заема, който е в размер на 100 млн. евро, обясни шефът на БДЖ Йордан Недев. Изготвяме график за движение, след което от декември може да има още съкратени пътнически влакове, обяви Недев.
Източник: Стандарт (10.05.2012)

Московски спря съкращенията в „Товарни превози“ Да бъдат спрени съкращенията в БДЖ "Товарни превози", разпореди вчера транспортният министър Ивайло Московски. Това стана след среща по настояване на президента на КНСБ Пламен Димитров, на която синдикалистите представиха своите аргументи срещу обявените намерения на мениджърския екип на БДЖ за нови съкращения. Преди дни стана ясно, че оттам трябва да бъдат уволнени 400 работници. По думите на Московски в крайна сметка се оказва, че става въпрос за освобождаване на хората, които са залегнали в споразумението, което е било постигнато, и те още не са освободени. Допълнителни бройки и допълнителни съкращения извън това, което вече е договорено, няма да има. Относно евентуалното освобождаване на служители и от "Пътнически превози" транспортният министър обясни, че и там би трябвало да няма съкращения, но това е въпрос на допълнителна оптимизация. Според него основания за протести няма.
Източник: Класа (11.05.2012)

Фирми от три страни с интерес към "БДЖ-Товарни превози" Компании от Русия, Австрия и Турция проявяват интерес към приватизацията на „Товарни превози“, съобщи вчера министърът на транспорта Ивайло Московски. Той не назова конкретни имена на фирми, но подчерта, че от разговорите му с посланиците на някои държави вече има потвърден интерес от техните страни. Процедурата за „Товарни превози” вероятно ще стартира следващата седмица. Всички кредитори са спокойни, защото чакат приватизацията. От нейните резултати ще зависят и по-нататъшните ни разговори със Световната банка (СБ). Ако тя не се случи или нещо попречи на нея, сами разбирате, че ще търся някакъв умисъл, коментира министърът. Не зная дали изобщо ще се стигне до допълнителни съкращения в "Товарни превози". За „Пътнически превози” моята препоръка беше да се изговорят аргументите на едната страна и на другата страна. Там вероятно има логика да се продължи в посока допълнителни съкращения, тъй като намаляването на броя на влаковете е възможно да доведе до допълнителни съкращения. Респективно пък започват да идват новите спални вагони, така че там ще трябват допълнително хора. Затова е въпрос на разговори да се уточнят нещата, коментира транспортният министър. Той бе категоричен, че в момента основания за стачни действия няма, защото, ако се стигне до нови протести, по думите му това ще докаже, че се пречи на процедурата за приватизация. „Това е животоспасяващо действие за железниците, тъй като щетата, ако не се случи приватизацията или не е успешна, ще бъде огромна. Както е известно, през миналата седмица отново се заговори за стачка в железниците, след като синдикатите съобщиха за нови съкращения там. Ивайло Московски обаче обяви мораториум върху подобни действия в „БДЖ-Товарни превози“. За необходимостта от съкращения в „БДЖ-Пътнически превози“ ръководството трябва да изготви икономически анализ и да предостави инвестиционна програма. Едва тогава преговорите между мениджърския екип и синдикатите ще продължат. Цената на обявеното за приватизация дружество „БДЖ-Товарни превози“ ЕАД се изчислява в рамките на около 200 млн. лв. твърдят от управата на „Холдинг БДЖ“ ЕАД . През есента на миналата година, при обявяване на решението за приватизация на дружеството, транспортният министър Ивайло Московски коментира, че по предварителни данни балансовата стойност на активите на "БДЖ-Товарни превози" е около 320 млн. лв., но при оценката на дружеството ще се имат предвид и пазарните му позиции, както и наличието на лицензи. В началото на февруари от Министерството на транспорта съобщиха, че техните препоръки към Агенцията за приватизация за изискванията към бъдещите инвеститори са те да имат за всяка от последните три години оборот от поне 500 млн. евро. Другото основно изискване се отнася до потенциалните финансови инвеститори. Те би трябвало да имат поне 20 млн. евро собствен капитал и за всяка от последните три години да са управлявали активи за 1 млрд. евро. СБ имаше готовност да даде 460 млн. лева държавно гарантиран заем за БДЖ, но ЕК иска компанията да разполага с поне половината средства като собствено финансиране. Продажбата на товарните превози е и единственият начин да се намерят пари за германския заем, с който са купени мотрисите “Дезиро”. Заемът от 2005 г. е за 190 млн. евро.
Източник: Класа (14.05.2012)

Процедурата по приватизацията на "БДЖ Товарни превози" вероятно ще стартира следващата седмица, съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Той не сподели конкретна информация и имена на кандидат купувачи, но отново посочи, че по данни на посолства в София интерес ще има от фирми от Русия и Австрия. Транспортният министър добави, че кредиторите са спокойни в очакване на процедурата. От нея ще зависят и бъдещите преговори със Световната банка за отпускането на заем за държавната компания. Московски определи предстоящата продажба на товарните железници като "животоспасяващо действие". По думите му, ако по някаква причина тя не се случи или бъде неуспешна, щетите ще бъдат огромни. "Няма да допусна нищо да попречи на приватизацията на "Товарни превози", каза още Московски, визирайки заканите на синдикатите в холдинга за стачни действия. Според министъра протести в дружеството биха били сигнал, че се правят с цел да се пречи на приватизацията. "Синдикатът е против приватизацията на товарните превози", припомни председателят на Синдиката на железничарите към КНСБ Петър Бунев. Той твърди, че работниците не разполагат с информация за това колко хора са били съкратени и колко още предстои. Той обвини ръководството на железниците и в това, че са изнесли манипулирани данни за финансовия резултат на компанията, който противоречал на официално публикувания от Министерството на финансите.
Източник: Капитал (14.05.2012)

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: До 10 дни започва процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози" - Г-н Московски, докъде стигна работата по преструктурирането на „Български пощи”? - То се провежда по предварително изготвената стратегия. Постигнато беше споразумение за освобождаване на 1000 души, като от тази мярка очакваме реалният финансов резултат да се усети следващата година, защото сега ще трябва да се изплащат обезщетения на работниците. Очакваме ефектът от съкращенията да бъде около 3,5 млн. лева. Около 750 служители вече са подписали споразумения за доброволно освобождаване. Осен това в плана за преструктуриране се предвижда въвеждане на нови разходни норми за труд. Планира се и предлагане на услуги на едно гише, това означава, че всички услуги на пощите ще могат да се ползват от едно място. Ще бъде въведена нова счетоводна система и ще бъде одобрена нова методология за защита на необходимостта от държавна субсидия. Това е нужно, защото в много региони „Български пощи” извършват социални функции. Отдалечените населени места и тези с малко жители не са атрактивни за частните компании и се обслужват единствено от „Български пощи“. Допълнителни приходи ще има и от продажбата на някои неоперативни активи. Трябва да е ясно, че лошото им състояние не се дължи на лош мениджмънт. Причините са ранната либерализация на пазара и пускането на частни оператори в сектора. „Български пощи” са на загуба там, където пощите извършват универсалната пощенска услуга като социален ангажимент, като на повечето подобни места няма действащи частни оператори. - Какво очаквате от срещата ви с катарската делегация? - Аз съм част от делегацията, водена от министър-председателя Бойко Борисов, като ще отговарям за темите, свързани с транспорта. При посещението си в Катар през март се договорихме за едно бъдещо партньорство. Според предварителните споразумения Катар ще инвестира около 100 млн. евро, с които да започне работа по различни общи проекти. В транспортния сектор интересът е към летище Балчик, като предполагам, че емирството няма да прояви внимание само към него. По-скоро те биха се заинтересували жт един цялостен пакет, в който да бъдат включени освен аеропорта и туристическа зона с хотелски услуги. В района има развит и голф туризъм, може би да се включи и яхтено пристанище. Ако има едно такова комплексно предложение, летище Балчик ще има много добро място. Преди делегацията в България пристигнаха експерти от Катар, които да се запознаят с нашия проект за метро, защото предстои и там строителството на подземна железница. Тук те ще получат информация как фактически се изгражда метро и как се провеждат процедурите за избор на изпълнител. Проведоха се няколко срещи между представителите на бизнеса и на Катар. На тях фирмите заявиха, че имат реална възможност да участват в строителството на метрото в емирството. Те имат необходимия капацитет и натрупан опит със строителството на подземната железница в София, която е доста сложна за изпълнение. Това е реален шанс за българските компании да излязат на пазара в Катар. - Разделен ли е анализът за отдаването на концесия на летище Балчик и София и докъде стигна тяхното изпълнение? - Все още не са разделени. В момента, в който има сериозен инвеститорски интерес, портовете ще бъдат отделени. Работата по анализите продължава и за двете летища едновременно. Очаквам след около 3 или 4 месеца и двата документа да бъдат готови. При категорично заявен интерес от катарски инвеститори може да се говори по-скоро за продажба, а не за концесия. Процедурите за продажба могат да бъдат ускорени, ако желаещият да управлява аеропорта се регистрира като инвеститор клас „А”. При добре подготвено предложение за Катар има възможност летище Балчик да бъде продадено до края на годината. - Обявена е обществена поръчка за избор на консултант, който да направи концесионни анализи на пристанищен терминал Бургас-запад, какви са сроковете и условията за участие в него? - Все още е в ход процедурата. Освен за нея има обявени търгове за изготвяне на концесионни анализи и за портовете Видин-юг, Лом, Никопол, Русе-център и Русе-запад. Процедурите за тях ще бъдат готови в рамките на 3-4 месеца. Концесионната програма на министерството за всички пристанище и летище се представя на всяка една международна среща, в която участвам. Обектите са презентирани както в Катар, така и в Германия и Австрия. Очаквам да има сериозен интерес, защото всички портове имат потенциал за развитие. - Говори се завишаване на критериите към участниците в приватизацията на „БДЖ-Товарни превози”, за да се ограничи броят им, каква е вашата информация за хода на процедурата? - Има решение на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и се очаква до една седмица или 10 дни да започне процедура. Приватизацията на дружеството ще е жизнено спасяващо действие за компанията. Надявам се да приключи като успешна сделка. Кредиторите на железницата в момента са спокойни, защото БДЖ успява да изплаща задълженията си от 1,7 млн. лева към германската банка KFW за мотрисите „Сименс“. Погасяват се и дълговете към облигационерите. Но все пак задълженията на железницата са малко под 800 млн. лева, като 120 млн. лева са за инфраструктурни такси. Нас, като представител на държавата, ни интересува след приватизацията да бъдат платени част от парите, които се дължат. От продажбата зависи и размерът на заема, който ще се иска от Световната банка, и как ще се работи с нея по преструктурирането на целия сектор. След като мине приватизацията, ще се решава колко средства още ще са нужни на железницата, като по този въпрос ще работи Министерството на финансите. Третият много важен ефект, който се търси, е дружеството да се вземе от надежден и жизнеспособен инвеститор, затова и тръжните условия са с високи параметри. Няма друг начин да започне реално стабилизиране на железницата освен продажбата на „Товарни превози”. - Продължават ли проверките за провеждането на фиктивни технически прегледи и неизрядни пунктове? - Проверките продължават, като се увеличават и санкциите на пунктовете, в които се извършват годишни технически прегледи. Според данните, които са ми предоставени от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, глобите, наложени за първото тримесечие на годината, са със 17% повече спрямо същия период на 2011 г., те са около 4 млн. лева. Сигурен съм, че резултатите няма да останат такива. Няма нормален човек, който да е глобен за даден пропуск и да продължава да прави нарушения. Освен това изискванията към пунктовете са доста високи, а обектите, които не ги изпълнят, ще се затварят. Общото техническо състояние на тежкотоварните автомобили е значително по-добро. - Автобусните превозвачи непрекъснато сигнализират за нарастващ сив сектор, има ли действия за промяна на това? - Контролът е максимално засилен както в базите на компаниите, така и при движение и в техническите пунктове. За момента не се предвижда промяна в нормативната база, защото не е доказана такава необходимост. За периода януари-март на 2012-а има 50 превозни средства, спрени от движение за 6 месеца. - Превозвачи предлагат да се намесите в регулирането на цената на горивата, как ще коментирате подобно предложение? - В България се плаща най-ниският акциз спрямо останалите държави в ЕС. Министерството на финансите може да каже дали е възможно да се направи дерогация в посока назад в определянето им. Но при тенденцията за непрекъснато нарастване на цената на горивата и при положение че сме поели ангажимент към достигането на дадени стойности в следващите години, може да се стигне до момент, в който да има шоково увеличение на цените. По-скоро това, което в момента се прави, е да се работи по алтернативните видове транспорт, поне този в обществения сектор. Работи се по национален доклад за състоянието на електротранспорта с основен фокус тролейбусите. В него се разглежда актуалното им състояние в градовете, в които вече се използват, и потенциалните места, където не се използва, да бъде въведен. Очаква се до края на следващата седмица документът да бъде завършен и след това ще се представи на премиера Бойко Борисов. Осен това в момента съвместна група между министерствата на икономиката и транспорта работи по изготвяне на предложение за стимулиране на използването на електромобилите. Възможностите за стимулиране са освобождаване от данъци, намаляване или освобождаване от такси и др. Но това трудно може да се наложи като масова практика, защото цената на електромобилите е много висока. - Миналата година имаше проблем с еднократните разрешителни за превоз на товари до Русия според представители на бизнеса. Това може да се повтори и сега? - Има нова резервационна система за издаване на еднократни разрешителни за всички страни, за които са нужни. Следят се много стриктно документите, които се издават. За Грузия, Армения и Турция вече има договорени допълнителни разрешителни. Очаквам, че ще успеем и за Русия да договорим необходимия брой документи в повече. От Русия поискаха допълнителна информация за експорта на България към Русия, защото имаше известни съмнения за превоз на турски стоки с български разрешителни. Дори и да има недостиг, се надявам той да бъде чак в края на годината. Искането за повече разрешителни е изпратено на Русия, но все още няма становище от тяхна страна. - Според бизнеса има нередности с ограниченията за движение по време на празнични и почивни дни, за което може да сигнализират в ЕК по транспорт. Имате ли такава информация? - В Европа дори са с по-сериозни ограничения от тези, които въвеждаме тук. Моето мнение е, че се пътува много по-спокойно, след като са спрени от движение камионите в определени интервали от време. Статистика на „Пътна полиция“ сочи, че произшествията са много по-малко. При последните преговори с представители на бранша беше договорено, че в следващите 12-18 месеца ще се работи по организацията на работата така, че да се спазват ограниченията. В този период ще бъдат изградени и паркинги, на които ще могат да спират превозните средства. Планира се на около 20 възлови места да бъдат изградени съоръжения, като те са определени от съвместна работна група между министерството и Агенция „Пътна инфраструктура”. Те са по основните трасета в посока от Русе, през проходите към Свиленград, при граничните пунктове също. Браншът трябва да е активен и да ги направи чрез публично-частно партньорство.
Източник: Класа (18.05.2012)

Започва приватизацията на „БДЖ-Товарни превози" Очакваме в края на следващата седмица да бъде публикувана обявата за приватизацията на "Товарни превози" в Държавен вестник, каза вчера пред телевизия "България он ер" шефът на УС на БДЖ Владимир Владимиров. Според Агенцията за приватизация тя ще продължи между 120 и 150 дни. По думите му очакваната цена е около 200 млн. лв., но с пасивите, които са около 100 млн. лева дългове. Приватизацията на „Товарни превози” ще доведе до изплащане на огромна част от задълженията на БДЖ, каза още Владимиров. В момента те са 740 млн лева, уточни той. Ако цената на електроенергията скочи с 10 на сто от 1 юли, ще трябва да поскъпнат и пътническите билети, каза още Владимиров, без да конкретизира с колко.
Източник: Класа (01.06.2012)

Сделка на годината Най-голямата приватизация на годината започва - държавата ще опита да намери нов собственик на почти монополния товарен жп превозвач. Волята да се продава е положително явление. Конкретната процедура обаче страда от няколко недостатъка. Първо, критериите към стратегическите кандидати за "БДЖ Товарни превози" са свръхзавишени, а уж за компанията се търси точно този тип опитен купувач. Това прави сделката почти предрешена и бъдещият собственик, изглежда, ще е финансов инвеститор, много вероятно с местен корен. Вторият проблем е, че желаещите ще имат много кратки срокове, за да вземат решение дали да участват: 20 дни за купуване на документация и още толкова, за да внесат искане до ДАНС за индустриална сигурност. Така, точно в средата на лятото, мъртъв за инвеститорите сезон, ще трябва да се очаква бърза реакция от международни гиганти. Друг "детайл", който би могъл да компрометира сделката, е амбициозната цена - 100 млн. евро, колкото търси държавата за 100% от капитала на дружеството, което има дълг от над 100 млн. лв. За финансовите инвеститори те са направо прекопирани: да управляват активи за над 1 млрд. евро и да имат собствен капитал от 20 млн. евро. При стратегическите купувачи летвата е олимпийска: да имат по 400 млн. евро оборот за всяка от последните три години (между четири и пет пъти по-голям от този на българския превозвач), да са работили в сектора минимум 10 години. На тези критерии не отговаря нито един от жп превозвачите в региона. Агенцията не е правила маркетингово проучване колко фирми покриват изискванията, но в сектора посочват, че само дузина световни компании отговарят на условията и те не са показвали, че проявяват интерес към българския пазар. Консорциуми не се допускат, което допълнително ще ограничи кръга от потенциални кандидати. Дотук в агенцията за приватизация любопитни към дружеството са били само два стратегически инвеститора - от Австрия и Испания. Това обаче не доказва, че ще участват. Други спрягани кандидати са с произход Русия и Турция. Най-често се чуват имената на собствениците на две български банкови групи - Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Официално в АПСК нито един потенциален участник не е декларирал намерение да влезе в процедурата. Преди месец министърът на транспорта Ивайло Московски спомена само за интереси от компании от Русия и Австрия, по негови данни, получени от посолствата на страните в София.
Източник: Капитал (13.06.2012)

Стартира конкурсът за “БДЖ–Товарни превози” Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) обяви публично оповестен конкурс на един етап за продажбата на 100% от капитала на “БДЖ–Товарни превози” АД, София, собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД. Конкурсната документация, която не съдържа информационния меморандум на дружеството, се закупува в срок до 20 дни от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. До участие в конкурса ще бъдат допускани стратегически и финансови инвеститори, уточниха от АПСК. Стратегическите инвеститори трябва да осъществяват дейности по извършване на железопътни превози на товари за последните 10 години. Освен това е необходимо те да притежава лиценз за извършване на железопътни услуги и сертификат за безопасност, както и да имат оборот от основна дейност през всяка от последните три години най-малко 400 млн. евро. За финансовите инвеститори е поставено условието да притежава дялови участия в други дружества на обща стойност не по-малко от 1 млрд. евро. Освен това те трябва да притежават собствен капитал не по-малко от 20 млн. евро. При определяне на победителя в конкурса решаваща ще е цената. Тя ще се оценява със 70 точки, а предлаганите инвестиции с 30 точки, става ясно от условията, публикувани от приватизационната агенция. Срокът за подаване на обвързващи оферти е 15.00 часа на 135-ия ден от датата на обнародване на решението в Държавен вестник, а депозитът за участие е 20 млн. евро. До участие в конкурсната процедура не се допускат консорциуми, офшорни дружества, както и лица, които имат непогасени, изискуеми публични задължения към българската държава, които са в ликвидация, обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност, както и осъдени за банкрут. Бъдещият инвеститор ще трябва да поеме и социални ангажименти, които няма да подлежат на предоговаряне. Това са изискванията в срок от 3 години да запази средногодишния брой работници и служители в дружеството. Освен това за същия период бъдещият купувач трябва да поддържа разходите за труд на равнището, на което са те към датата на прехвърляне на собствеността. Продажбата на дружеството стана особено актуална заради тежкото финансово положение на БДЖ, което доведе до рестрикции и съкращения на служители. Успешната приватизация на “БДЖ-Товарни превози” стана едно от условията Европейската комисия да одобри отпускането на поредния заем за модернизацията на българските железници. Тяхното ръководство твърди, че товарните превози, които никога не са били на печалба, имат активи за 320 млн. лв. и могат да се продадат за 200 млн. лева. Световната банка имаше готовност да отпусне 460 млн. лева държавно гарантиран заем за БДЖ, но ЕК иска компанията да разполага с поне половината средства като собствено финансиране. Продажбата на товарните превози е и единственият начин да се намерят пари за германския заем от 190 млн. евро, с които са купени електрическите мотриси “Дезиро”. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прекрати приватизационната процедура за продажбата на продажбата на 103 970 броя поименни акции, представляващи 100% от капитала на “Техноекспортстрой” ЕАД, София. Дружеството се продаваше чрез публичен търг с явно наддаване с предварителни квалификационни изисквания. Причина за прекратяването е липса на инвеститорски интерес.
Източник: Класа (13.06.2012)

Конкурсът за приватизация на 100% от капитала на "БДЖ-Товарни превози" беше обявен официално вчера от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Основните цели, които ще се преследват с продажбата на дружеството, са осигуряване на финансова стабилност, разширяване на дейността, осигуряване на инвестиции за обновяване на железопътния парк. До участие в конкурса ще се допускат стратегически и финансови инвеститори. Стратегическите кандидат-купувачи трябва да извършват железопътни превози на товари през последните 10 г., което да им носи приходи от поне 400 млн. евро за всяка една от последните 3 г. Освен това се изисква и разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво "Секретно". Това важи и за финансовите инвеститори, като те трябва да управляват и/или да притежават дялово участие в други фирми на стойност поне 1 млрд. евро за последните 3 г., както и да имат собствен капитал от поне 20 млн. евро. Подадените оферти ще се оценяват със 70 точки спрямо размера на предложената цена и с 30 точки спрямо предложените инвестиции. Бъдещият купувач ще трябва и да запази средногодишния брой на работниците за срок от 3 години, както и да поддържа разходите за труд на равнището на което са те към датата на прехвърляне на собствеността.
Източник: Стандарт (13.06.2012)

Железничарските синдикати към "Подкрепа" не са доволни, че започна приватизация на товарните превози в БДЖ. Това заяви вчера пред ДУМА председателят на Федерацията на транспортните работници към КТ "Подкрепа" Розен Зарков. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обяви във вторник конкурс за продажбата на "БДЖ Товарни превози". Планирано е срокът за подаване на оферти от потенциалните кандидати за придобиването на целия капитал на дружеството, което е част от "Холдинг БДЖ", да изтече през ноември. Денят, в който бе обявен конкурсът, лидерът на железничарския синдикат към КНСБ Петър Бунев обяви, че ангажиментите, които ще трябва да поеме бъдещият купувач, са съобразени с профсъюзите и дори, че те са ги определили. Той каза още, че синдикалистите са настояли като неустойка в договора за продажба да се запише, че всеки съкратен ще получи обезщетение в размер на минималните заплати за две години. От Федерацията на транспортните работници към КТ "Подкрепа" обаче не са доволни, че товарните превози ще се приватизират, каза Зарков. По неговите думи в стратегията на ЕС "Транспорт 2050" приоритет получава железопътният транспорт и 50% от превоза на пътници и товари на средни междуградски разстояния трябва да се извършва от железопътен и воден транспорт, вместо от автомобилен. Предстои пускането на "Дунав-мост 2", през който товарите от Западна Европа ще отиват към Средния Изток. В същото време ние започваме приватизация. Защо се продават печелившите товарни превози, попита лидерът на синдиката. Според Зарков ангажимента към бъдещия купувач ще трае три години и той не е уверен, че след този период синдикатът ще може да защитава работниците в товарните превози. Въобще не знам някой работник да е спечелил от приватизация в България, каза той и допълни: тази дума у нас е станала нарицателна. Цените на горивата вървят нагоре и ще продължат да поскъпват, а железопътният транспорт е евтин и екологичен. Не виждам логика в тази продажба, коментира Зарков. По неговите думи има много съмнения и много въпроси как и защо се прави тази приватизация. Според него до приватизация е можело да не се стигне, ако в ръководството на БДЖ е имало достатъчно добри специалисти. Това ръководство започна да прави безсмислени реформи, допълни той. Розен Зарков обяви, че е възможна нова ефективна стачка в железниците. Нашият синдикат взе такова решение заедно с 1200 машинисти. Защото влаковете ги спират машинистите, ръководителите на движение и началниците на влаковете, поясни той. Все още обаче не били ясни детайлите заради започналия почивен сезон. Аргументите за стачката са свързани с условията на труд, ниските доходи и калпавото ръководство. Възнагражденията не са увеличавани от 3-4 години, а може и повече, каза Зарков. Средният доход на работещите в железницата е 450-500 лв. Аргумент за протеста ни е и неправилното управление на железницата, което доведе до намаляване на влаковете, а след това и намаляване на персонала, каза още синдикалистът.
Източник: Дума (15.06.2012)

Концесионираните обекти ще донесат 1 млрд. лв. инвестиции Това каза министърът на транспорта Ивайло Московски, който представи възможностите за инвестиции в сектор транспорт на България пред чуждестранни журналисти от САЩ, Русия, Китай, Турция и страни-членки на Европейския съюз. Московски откри конференцията „Перспективи за развитие на чуждестранни инвестиции в секторите транспорт, логистика и машиностроене” в София. Организатор на събитието е Българската агенция за инвестиции. Министърът каза, че се подготвят концесионни процедури за няколко много важни обекти, които могат да привлекат чуждестранни инвестиции, като един от тях е Летище София. По думите на министъра на транспорта за предоставяне на концесия се подготвят и летищата в Пловдив, Русе и Горна Оряховица, както и пристанищата в Бургас, Видин, Русе и Лом. За предстояща концесия се подготвя и пристанище "Варна", започнали са подобни процедури и за няколко железопътни гари, обяви Московски. Възлагаме големи надежди на приватизацията на БДЖ "Товарни превози" - един от ключовите елементи в плана за преструктуриране на железниците, каза министърът. Той посочи, че като част от ЕС страната ни може да се възползва от европейско финансиране в сферата на транспортните коридори. Общите инвестиции, предвидени до края на програмния период - края на 2014 г., са малко над два милиарда евро, посочи Московски. Той отбеляза, че се търси решение за развитие на инфраструктура, която не може да се възползва от еврофинансиране. Разглеждат се възможностите в този случай да се приложи механизмът на публично-частните партньорства, добави министърът.
Източник: citybuild.bg (25.06.2012)

Руските държавни железници и фирми от Турция и Китай имат интерес към БДЖ „Товарни превози“ За БДЖ „Товарни превози“ няколко пъти са ми давани сигнали на политическо ниво да очаквам инвестиции от Турция, Русия и Китай. Доколкото разбрах от изказване на колега заместник-министър, някой от шефовете на руските държавни железници в официално изказване е потвърдил интерес към участие в приватизацията, заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Според него приватизацията на БДЖ „Товарни превози“ е ключов елемент в плана за преструктуриране на железниците. От следващата година по европейски директиви инфраструктурните жп такси, които касаят товарните превози, трябва да бъдат намалявани, което ще създаде условия за още по-голяма атрактивност при предстоящата сделка. Големите проекти по Оперативна програма „Транспорт" за железопътната инфраструктура ще позволяват на товарните влакове да развиват скорост от около 120-140 км/ч, каза още транспортният министър. Ще са необходими от 20 дни до месец, за да влязат в употреба закупените от Турция нови спални вагони за пътническите превози на компанията. Преди това те ще преминат тестове. Вагоните са модерни и съобразени с нормите за сигурност, имат и система за „интраком“, съобщи Московски. Той сподели, че през целия август вагоните ще бъдат в експлоатация и няма да се наложи да се обучават кадри за тях, но ще бъдат организирани курсове заради допълнителната техника. Изграждаме гаровото здание в София с това, което е собственост на НК „Железопътна инфраструктура“. Прилежащите части, които са собственост на Столичната община, ще бъдат предмет на решение в бъдеще, каза още министърът. По отношение на паркингите за тирове, инициативата трябва да бъде на превозвачите, защото те проявиха този интерес. Ние сме в готовност да им предложим терени, разбрали сме се и с пътната агенция, схемата ще е публично-частно партньорство. Ще им предложим концесия за максималния възможен срок - десет години. Терените, които са на 22 възлови места, са определени на база на анализа, който беше направен от Дирекция „Транспортна политика“, каза министърът. Взето е предвид, къде е необходимо да се изградят такива съоръжения и е даден гратисен срок, поне година и половина, през който да бъдат изградени тези съоръжения, след това продължават с ограниченията. Общите инвестиции, които са предвидени до края на програмния период, до края на 2014 г. са малко над 2 млрд. евро. Това е сума, която ни позволява да се надяваме все повече международни компании да проявяват интерес към инфраструктурните проекти, които реализираме, допълни транспортният министър.
Източник: Класа (26.06.2012)

Никой не иска БДЖ Няма официален интерес към приватизацията на "БДЖ Товарни превози", научи "Стандарт". Десет дни преди изтичането на крайния срок - 5 юли, нито един кандидат не е купил тръжни документи, сочи информация от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Дори единственият кандидат, който публично обяви интерес - руската държавна жп компания ОАО РЖД, се е отказал, коментираха източници на "Стандарт". Зам.-директорът на РЖД Валерий Решетников преди седмица заяви, че най-голямата жп компания в света има интерес към българската и гръцката железница в пакет, в рамките на развитието на транс-Евразийския коридор. След изборите в Гърция обаче явно РЖД е преосмислила интересите си на Балканите, казаха жп експерти. Липсата на интерес от РЖД беше потвърдена и от транспортния министър Ивайло Московски, който заяви: "Дочувам слухове, че водещ играч в приватизацията ще бъде руски инвеститор, но информацията не е потвърдена. При всички положения очакваме предложения и от Китай, и от Турция", каза Московски. От АСПК не потвърдиха подобен интерес. "Възлагаме големи надежди на приватизацията на БДЖ "Товарни превози", защото е един от ключовите елементи в плана за преструктуриране на железниците", каза министърът. Ръководството на БДЖ очаква от раздържавяването 200 млн. лв. приход и отписване на 100 млн. лв. дълг.
Източник: Стандарт (26.06.2012)

Дават още 2 млн. лв. за приватизация Правителството отпусна допълнително от централния бюджет 2 млн. лв. по план-сметката на Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Утвърденият за 2012 г. разходен таван по сметката от 2 494 000 лв. е недостатъчен за осъществяване на планираните дейности през годината. Отпуснатите допълнителни средства са за плащане на посредници по приватизационни сделки, консултантски услуги, изготвяне на приватизационни оценки, правни анализи, информационни меморандуми на дружествата, подлежащи на приватизация, за осъществяване на дейностите по следприватизационен контрол, за събиране на вземания по присъдени обезщетения, глоби, санкции и неустойки в резултат на дела, водени от агенцията, са мотивите за решението. Обезпечаването на процеса на приватизация и следприватизационен контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала ще осигури постъпления от приватизация за 2012 г. от над 124 млн. лв. След като Агенцията за приватизация започна процедурата за "БДЖ-Товарни превози", предстои откриване на нова процедура за раздържавяването на "Техноекспортстрой" и на АДИС, каза в сряда пред БНР изпълнителният директор на приватизационната агенция Емил Караниколов. Ще бъдат пуснати и миноритарни пакети на фондовата борса от двете електроразпределителни дружества. Според Емил Караниколов във време на криза инвестиционният интерес е насочен предимно към атрактивните пакети. Една от най-интересните, но и най-тежки сделки през тази година ще бъде сделката за ВМЗ-Сопот, посочи той. Караниколов каза още, че агенцията работи за обжалване на загубеното арбитражно дело в Париж за БТК. Според нас имаме основания и има причини да се иска защитаване на държавния и обществения интерес в това дело. Той определи годината като слаба за приватизацията. Липсва интерес от инвеститорите. Главната причина е кризата, но зависи и от атрактивността на пакетите, които предлага държавата. Може би с годините голяма част от атрактивните пакети са продадени, допълни шефът на приватизационната агенция.
Източник: Класа (28.06.2012)

Организирана престъпна група, извършвала кражба на гориво от БДЖ, бе задържана вчера, съобщиха от спецпрокуратурата. Петимата мъже са действали от началото на миналата година, като източвали по около 10 тона седмично. Дизелът се е крадял от локомотиви и цистерни на "ЛУКойл", които транспортирали горивото към летище София. И петимата задържани са служители на "Товарни превози". За тартор на групата бе посочен Петко Николов-Нафтата. Повдигнато му е обвинение като ръководител на организирана престъпна група. Останалите четирима са привлечени като съучастници. При обиските в седем имота в София и Ихтиман разследващите са открили 4.5 тона дизел, бензин и керосин. В жилище на един от участниците в столичния кв. "Белите брези" са открити незаконни револвер, цигари и алкохол без бандерол, 55 000 лева и 19 000 евро. От мазето на същото жилище е иззето близо 1 тон дизелово гориво в туби, а от гараж в "Младост" - около 800 литра. Близо 2.5 тона горива са иззети от частни имоти в Ихтиман на двама от участниците в групата. "Източването се е извършвало циклично, на всеки два-три дни. От една цистерна се точи между 100 и 250 литра, като едната цистерна е около 60 тона. След разтоварването има един санитарен минимум, който не може да се източи, и те се възползват от него и го вземат. Той е около 300 литра", обясни инспектор Емил Димитров от "Транспортна полиция". Краденото гориво се пресипвало в бидони и след това се е продавало. Според полицията групата е източвала около 500 литра гориво на ден.
Източник: Сега (29.06.2012)

Ден преди изтичането на крайния срок за закупуването на документациията за приватизацията на БДЖ интерес има от трима потенциални участници, съобщиха от Агенцията за приватизация пред "Капитал". Един от кандидатите е Grup Feroviar Roman. Румънската компания е собственик на един от най-големите частни жп превозвачи в страната. Документи са закупени и от чешката Advanced World Transport. Основното направление на групата е жп транспорт, като компанията определя себе си като един от най-големите частни жп превозвачи в Европа с 160 локомотива и 6000 вагона. Най-енигматично е закупуването на документация от адвоката Петко Илчев. Той категорично отказа да даде информация кой е клиентът му без да има неговото съгласие за това, както и дали става въпрос за българска или чуждестранна компания или за стратегически или финансов инвеститор. "Може да е български, може и да е чуждестранен. Ще ви подведа ако ви отговоря", заяви адвокатът на свободна практика. Сред финансовите инвеститори, чиито имена се спрягат като евентуални кандидати за "БДЖ Товарни превози", се откроява това на руската "Внешторгбанк" - собственик на "Булгартабак холдинг" чрез инвестиционното си крило VTB Capital. За нейното участие говорят не само източници - интересът беше заявен публично още в началото на март, когато банката откри офис в София. Пак тогава изпълнителният директор на международния отдел на VTB Capital Атанас Бостанджиев потвърди и партньорството с българската Корпоративна търговска банка (КТБ) по евентуалната покупка на БТК. Близките отношения между двете финансови институции и по проекта за "Булгартабак" няма как да не наведат на очаквания за тандем и при товарното звено на БДЖ. Друг финансов инвеститор, споменаван от източници на "Капитал", е Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя чрез търговеца на скрап "Надин" е била един от основните купувачи на вагони при търговете за разпродажба на излишен подвижен състав, организирани от компанията майка БДЖ през последните месеци. Интересът й към индустрията не е от вчера - освен че финансира покупката на "Надин", пак чрез нея ПИБ взе и основната производствена площадка на фалиралия "Кремиковци". Неизвестният адвокат може да е представител на някой от тези потенциални кандидати. Важна подробност е, че само закупилите документи компании могат да подават оферти в приватизационния конкурс.
Източник: Капитал (05.07.2012)

Ден преди изтичането на крайния срок за покупка на тръжна документация за приватизацията на БДЖ „Товарни превози“ пакети са купени от трима потенциални инвеститори, съобщи Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД. Единият пакет е купен от румънски инвеститор, а вторият от инвеститор представян от българско адвокатско дружество. Третият пакет е закупен от чешката железопътна компания Advanced World Transport. Investor.bg получи информация от шефа на железничарския синдикат Петър Бунев, който съобщи, че румънският инвеститор е най-голямата железопътна компания GRUP FEROVIAR ROMAN. Бунев обясни, че инвеститорът, който е предявил интерес през адвокатското дружество при всички положения е един от собствениците на "Българска Железопътна компания" АД, която се занимава с превоз на вътрешни и международни товари. Според Бунев хората, които стоят зад БЖК, отново са румънци, които държат яхтения сектор у нас. "Все още не сме сигурни кой точно от двамата инвеститори ще придобие пълния комплект акции в "Товарни превози", но със сигурност ще наблюдаваме преки опити за монопол над товарните превози. За каква либерализация на превозите ще можем да говорим, ако компанията, която закупи товарните превози е същата, която държи и най-големия пазарен дял сред частните инвеститори в сектора", попита реторично Бунев. По повод чешката фирма Бунев призна, че не е очаквал те да закупят тръжни документи. Той спомена, че утре, 5-и юли, когато е последният срок за подаване заявления за участие в приватизацията, се очаква документи да закупят още 2 компании. Според Бунев едната ще бъде руската държавна железопътна компания ОАО РЖД, а другата - Австрийските железници, които преди години приватизираха товарните превози на Унгария. Депозитът за участие в конкурса е в размер на 20 млн. евро. Владимир Якунин, но той не пожела да коментира дали представляваната от него компания има интерес към българския превозвач. „Преди два месеца представител на руските железници официално съобщи за подобен интерес, но засега нямаме потвърдена информация от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“, допълни Владимиров. По негови думи се очаква най-рано утре официално да станат ясни имената на кандидатите за приватизацията на „Товарни превози“. До участие в конкурсната процедура не се допускат консорциуми, офшорни дружества, както и лица, които имат непогасени, изискуеми публични задължения към българската държава, лица, които са в ликвидация, лица обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност, както и лица осъдени за банкрут.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2012)

Йордан Недев, изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД: „Товарни превози" трябва да бъде частно дружество Йордан Недев е завършил икономика в СУ „Св. Климент Охридски” и има магистратура по финанси в London Business School. Работил е в немската консултантска фирма Roland Berger, като финансов консултант по първичното предлагане на акции на Българската фондова борса (БФБ) на „Инвестор.БГ“ АД, а по-късно става негов изпълнителен директор. Недев е бил и управител на лицензирания инвестиционен посредник CEE Securities. През 2005 г. Недев се присъединява към екипа на MMD Partners, където ръководи практиката по финансово консултиране. От юли миналата година Йордан Недев е изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. - Господин Недев, в петък приключи срокът за закупуване на тръжни книжа за приватизацията на „БДЖ–Товарни превози“. Как оценявате интереса на потенциалните инвеститори? - Интерес към дружеството има, слава Богу. Колкото до това, дали се оправдават очакванията – не можем да имаме някакви колосални очаквания предвид сегашните икономически условия. Виждате големите железници в какво състояние са след големите приватизационни сделки, които се сключиха в последните няколко години. Като цяло не смятам, че количеството закупени книжа е най-верният показател или някаква сериозна отправна точка за това, какво ще се случи при приватизацията. По простата причина, че това е най-първият етап, при него може да има закупени документи просто от любопитство, да има подставени лица и различни други схеми. Мястото, където реално ще можем да оценим инвеститорския интерес, е при подаване на документите за кандидатстване. По план това трябва да стане през месец септември. - Подготвяте ли план „Б“ за развитие на товарните превози, ако приватизацията им се провали? - Кой знае каква подготовка, освен да си вършим по-добре работата, както до момента, аз не виждам. План „Б“ е, ако сега не сполучим с приватизацията, да започнем повторна процедура. Ние нямаме избор. Това дружество трябва да бъде частно. И независимо дали това ще се случи сега, догодина или по-догодина – това е пътят, по който трябва да вървим. - А евентуално ще предвидите ли някакво преструктуриране на товарните превози, като например структурата да бъде съобразена с началните и крайните точки на товаропотока? Например поделението в Горна Оряховица е около 1100 души, а обслужва реално само един краен клиент? - Искам да отбележа, че вече няма поделения за товарни превози. Тази структура беше измита от лицето на БДЖ като неефективна. Откакто новото ръководство на дружеството пое управлението, политиката относно клиентите на дружеството тотално се промени. Аз смятам, че действаме абсолютно на пазарен принцип. Думата „маркетинг“ не е вече мръсна, ние не чакаме клиентите да дойдат при нас, вече ходим при тях. Интересуваме се от това, какво правят, какво ги вълнува, как може да подобрим съвместната си работа. Гледаме те да останат доволни и съответно да ни препоръчат на други клиенти. - Предвиждате ли създаване на мобилни маркетингови структури? - Това при нас не е новост, даже това е едно от първите неща, които направихме. Ние вече си гоним клиентите, „ухажваме“ ги, гледаме да се преборим с конкуренцията, независимо че БДЖ наистина е една сравнително тромава структура. Иначе една от основните пречки пред нас е Законът за обществените поръчки, който по мое мнение не гарантира най-добрата и полезна оферта да спечели. За съжаление действаме при тези условия. Разбираемо е действието на закона с цел превенция на корупцията, но аз лично като директор не съм доволен от него заради тромавите процедури. Но смятам, че дори и с тези условия успяваме да се справим. Факт е, че при едно добро планиране постигаме съответните резултати. Като резултат мога да кажа, че ремонтите в „Товарни превози“ се движат точно по плана, който сме заложили в началото на годината. - Смятате ли, че „Товарни превози“ могат да излязат на печалба до края на годината? - Не мога да прогнозирам със сигурност, тъй като първото полугодие не се разви както искахме. Иначе второто полугодие започва точно според очакванията ни. Виждаме добри сигнали за подобряване на ситуацията. Но в първите 6 месеца на годината метеорологичната ситуация беше доста неприятна и по някакъв начин като цяло икономическите настроения в целия ЕС бяха негативни. Това се отрази и на бизнеса, намаляха поръчките за много услуги. От друга страна, свиването на икономиката доведе до намаляване на търсенето на енергия, респективно на твърди минерални вещества, които се използват от производителите. По този начин нашите основни товародатели намалиха наполовина обемите на превозите си. Почувства се спад и в транзитните превози. Това бяха все обективни фактори, чието въздействие ще се опитаме да компенсираме през второто полугодие. - Като споменахте транзитните превози, БДЖ е основният превозвач и има собствена инфраструктура на Фериботния комплекс във Варна. Оказва се, че и там се получават проблеми и задръствания заради неизвършени ремонти. Каква е ситуацията в момента? - Слава Богу, с подвижния състав нямаме проблеми, понеже си свършихме работата с ремонтната дейност. Проведоха се поръчки, извършва се дейност във външни заводи, нашите ремонтни депа също работят непрекъснато. Ситуацията на Фериботния комплекс е много добра тема. Това е едно от местата, на които възлагаме големи надежди относно транзита. Ние участваме с превози, двата преходни моста също са наша собственост. Те, разбира се, се нуждаят от определени ремонти. Ние правим всичко възможно да ги завършим навреме. Много добре осъзнаваме важността на комплекса и нашата дейност там ще претърпи развитие. - Като се заговорихме за вагони, в състояние ли сте да осигурявате достатъчно вагони за изпълнение на държавната поръчка за превози, срещу която получавате субсидия? - Трудно ни е в момента – това е факт. Много от вагоните ни през тази година излязоха от основни ревизии. Имахме доста затруднения въпреки проведените навреме поръчки, имахме забавяне на резервни части заради лоши метеорологични условия в началото на годината. Една добре планирана и проведена поръчка не доведе до желания резултат и имаше забавяния на практика във всички ремонтни заводи. В момента сме в процедура на втора поръчка. Освен това ще се опитаме до края на годината в нашите депа да бъдат отремонтирани 80 пътнически вагона. Аз лично всеки ден говоря с хората, отговарящи за ремонтите на вагоните и локомотивите в „Пътнически превози“. Целта е да няма вътрешни пречки, които да доведат до забавяне или неизпълнение на тази дейност. Надявам се да не се появят външни форсмажорни обстоятелства, които да попречат на ремонтите. - Кога ще има нов подвижен състав в БДЖ и откъде ще търсите пари за закупуването му? - Тази година очакваме нови 30 спални вагона. Първите 20 вагона ще дойдат на 3 партиди до 1 месец, а останалите 10 ще получим до края на годината. След това следваща техника може да очакваме през 2014 година, като разчитаме средства да дойдат по Оперативна програма „Транспорт“. - Наскоро възникна напрежение между вас и колегите ви от НК „Железопътна инфраструктура“ относно служебните карти на техните служители. Какво всъщност се случва? - Действително има известно обтягане на отношенията в тази посока. За съжаление служебните карти не са единственият въпрос, по който не постигаме консенсус с колегите от инфраструктурата. Ние с тях доскоро бяхме в една лодка, или ако трябва по-точна метафора – на една жп платформа. За съжаление се получи едно необходимо, но неприятно преминаване към така наречените пазарни условия, което, разбира се, е заложено в изискванията на ЕС и така трябва да бъде. - За инфраструктурните такси ли говорим? - Говорим за всичко, което е свързано като отношения между двете компании. Съществува едно тълкуване на европейските директиви, което обаче е еднопосочно. Тоест всичко, което идва от инфраструктурата, трябва да е на пазарни цени, а това, което е от БДЖ към инфраструктурата, може и да не е. Това просто няма как да се случи. - БДЖ чрез електрическата тяга на локомотивите се явява един голям потребител на електрическа енергия. Как ще ви се отрази повишението на тока от 1 юли? - Въпросът за тока е наистина интересен. Аз се замислих тези дни върху него, защото ние за второто полугодие имаме договор за доставка на по-добри цени, отколкото през първото. И ми е интересно дали това ще подлежи на някаква промяна. Засега не съм чул такова нещо. Но буквално от миналата седмица имаме нови цени за тяговата електроенергия, които са по-добри, отколкото досегашните. - Но все пак, ако се стигне до някакво предоговаряне? - Пак ви казвам – това са външни шокове, които, ако не ги остойностим, няма как да ви отговоря на този въпрос. При положение обаче, че електроенергията е едно голямо перо в разходите ни, ако тя се увеличи с повече от 10%, стойността на предлаганите от нас услуги ще трябва да се увеличи с адекватен процент спрямо това.
Източник: Класа (09.07.2012)

Три нови одита ще възложат депутатите от ГЕРБ на Сметната палата. Резултатите от тях трябва да са готови до края на годината, става ясно от внесените проекторешения за гласуване в пленарната зала. Депутатите от ГЕРБ Ваня Донева, Диана Йорданова и Борис Грозданов предлагат одитната институция да направи проверка за дейността на "БДЖ - пътнически превози" за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г. Само преди дни за подобен одит, но в БДЖ "Товарни превози" настояха и от КНСБ. Депутатите искат също така проверка на финансовото управление за четири години назад на държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", както и на Техническия университет. В мотивите си тримата депутати са обяснили исканията си с непрекъснатите проблеми и обществената значимост на пътническите превози в БДЖ, с това, че в предприятието за радиоактивни отпадъци досега не е извършван одит и с пропуски в управлението на недвижимото имущество на ТУ в одита на финансовия му отчет, който получи отказ да бъде заверен. В последните седмици мнозинството отхвърли предложения на левицата да се направят подобни одити в общинското дружество "Екоравновесие" и на Центъра за градска мобилност. Според закона за Сметната палата Народното събрание може да възложи на институцията пет одита годишно извън редовната й програма.
Източник: Сега (09.07.2012)

Шест потенциални кандидати за "Товарни превози" Към обявената процедура по приватизацията на БДЖ "Товарни превози" имаше много голям интерес. Това каза директорът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов пред "Фокус". Той допълни, че към момента шестима от участниците могат да продължат своето участие. Очаква се на 16 юли да стане ясно кои са инвеститорите, защото тогава трябва самите те да подадат документи за участие в процедурата. Относно приватизацията на "Булгартабак" Емил Караниколов заяви, че те вече са представили консолидиран отчет, който в момента се проверява от експертите на агенцията, а плащането трябва да бъде извършено до ноември тази година. Караниколов каза, че при заложените 10 млн. лв. от следприватизационен контрол от началото на годината досега има реализирани приходи за Сребърния фонд в размер на 15 млн. лв.
Източник: Класа (12.07.2012)

Британският инвестиционен фонд Duet Group ще участва в надпреварата за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози". "Фондът притежава 100% от кипърския собственик на "Дует реълуей България", обясни управител на новорегистрираното българско дружество. Това е третият идентифицирал се кандидат, след като шест документации бяха закупени в приватизационния конкурс. Тези, които застанаха с имената си, бяха румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman, която държи мажоритарен дял в българското дружество "Българска железопътна компания". Документи закупи и чешката транспортна компания Advanced World Transport, която развива железопътна транспортна дейност. Три от кандидатите се скриха зад адвокати, а шестата компания е именно "Дует реълуей България", за която доскоро нямаше информация в Търговския регистър, тъй като е регистрирана на 3 юли. Към момента фондът не е развивал дейност на българския пазар. Активен е в Близкия изток и Азия. "Преди време основният му фокус бяха недвижимите имоти. Постепенно започна да навлиза и в различни производства", обяснява Дамянов, който преди това е бил представител на Palmer Capital. Той обяснява, че до момента фондът няма опит в жп сферата, но има намерение да развива българската товарна компания и да ползва подкрепата на стратегически инвеститор. Интересът към БДЖ Дамянов обяснява така: "БДЖ - Товарни превози" е компания, която въпреки финансовите си затруднения във времето се е показала като сериозна. Би могла да заема важна част от икономиката на Югоизточна Европа." Дамянов коментира още, че фондът отговаря 100% на заложените изисквания за финансовите инвеститори. Една от основните критики към процедурата по приватизация беше, че критериите са занижени към финансовите, а почти непосилни за стратегическите. В числа исканията са следните: първите трябва да управляват активи от над 1 млрд. евро и собствен капитал от поне 20 млн. евро (същите като при приватизацията на "Булгартабак"), а вторите трябва да имат по 400 млн. евро оборот за всяка от последните три години, или петорно на оборота на продаваната българска компания и да са работили в сектора на жп транспорта поне 10 години. В момента представителят на "Дует реълуей България" подготвя документацията за предстоящата проверна от ДАНС, през която трябва да минат всички кандидати, решили да продължат в надпреварата. Източници, близки до процедурата, обясниха, че подобно намерение също са заявили и от чешката компания Advanced World Transport. Финансовата информация за нея за 2010 г. показва, че оборотът й е 372 млн. евро, като се нарежда сред 100-те най-големи компании в Чешката република. Според източници на "Капитал Daily" такова намерение е заявила и адвокат Иглика Мишева-Брусева, като според тях зад нея стои руска компания. Тя отказа да даде каквато й да било информация за клиента си, като не потвърди дали става въпрос за руска компания или не. Загадка все още остава кой стои зад адвокатите Петко Илчев, Емил Иванов, както и дали ще продължат в надпреварата. Преди дни интересът си към БДЖ отказаха да коментират и от румънския превозвач, тъй като все още са в процес на проучване. През 2011 г. Grup Feroviar Roman е с приходи от 187 млн. евро. Тъй като оборотът на компанията може и да е недостатъчен, за да участва в приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" като стратегически инвеститор, близки до сделката обясниха, че компанията може да кандидатства през холдинга си Grampet, който включва общо 17 различни компании и според румънската преса има оборот от около 400 млн. евро, или да се пробва като финансов инвеститор. Окончателният интерес ще стане ясен в началото на следващата седмица, когато кандидатите трябва да подадат документи за проучването в ДАНС. Там те трябва да разкрият имената си, за да се прецени дали могат да бъдат допуснати до стратегическата информация за БДЖ.
Източник: Капитал (13.07.2012)

В жп надпреварата на годината остана само един играч. Въпреки че шест купиха документи, единствено регистрираната на 3 юли "Дует реълуей България" продължава в приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", съобщиха от Агенцията за приватизация . Управителят на новосъздаденото дружество Даниел Дамянов твърди, че зад него стои британският инвестиционен фонд Duet Group. Но това е трудно проследимо заради кипърската му регистрация. Duet Group е инвестиционна компания, която управлява различни видове взаимни и хедж фондове. Освен това тя предоставя и услуги от типа family offices, т.е. консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица. Така че не е изключено интересът й към БДЖ да произтича заради неин клиент. Освен това немалка част от хората, взимащи ключовите решения в Duet Group, са бивши кадри на Merill Lynch, където служител бе и Милен Велчев, преди да стане финансов министър в кабинета "Сакскобургготски", и който сега е местен представител на VTB Capital. Британската Duet Group е основана през 2002 г. и към началото на годината управлява активи за около 2.8 млрд. долара през хедж фондове, фондове за дялови инвестиции и други типове фондове. Компанията е базирана в Лондон, но има офиси още в Ню Йорк, Ню Делхи и Дубай. Една от последните й сделки е кофинансирането на етиопската пивоварна Dashen Brewery заедно с немската DEG и Vasari Group с обща инвестиция от 90 млн. долара за разрастване. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов заяви пред "Капитал", че процедурата ще продължи въпреки наличието само на един участник. Мотивът му е, че по време на криза е дошъл инвеститор и той не трябва да бъде пренебрегван. На практика обаче процедурата по приватизация на "БДЖ - Товарни превози" може да се окачестви като провал, тъй като състезание няма да има, а държавата едва ли ще получи най-добрата цена за компанията си. Отговорност за слабия резултат може да се търси на политическо ниво, тъй като министерството на транспорта излезе с препоръка към Агенцията за приватизация какви да бъдат критериите спрямо участниците и те в крайна сметка се оказаха твърде високи за стратегическите инвеститори. Допреди дни транспортният министър Ивайло Московки отказваше да отчете това като грешка и заяви: "Това е гаранция, за да не бъдем някога обвинени за прекалено ниски критерии." Конят е един Британският инвестиционен фонд Duet Group притежава 100% от кипърския собственик на "Дует реълуей България", обясни преди седмица пред "Капитал Daily" Даниел Дамянов, управител на новорегистрираното българско дружество. До момента фондът не е развивал дейност на българския пазар. Активен е в Близкия изток и Азия, обясни още той. "Преди време основният му фокус бяха недвижимите имоти. Постепенно започна да навлиза и в различни производства", обяснява Дамянов. Той казва, че досега фондът няма опит в жп сферата, но има намерение да развива българската товарна компания и да ползва подкрепата на стратегически инвеститор. Интереса Дамянов обяснява така: "БДЖ - Товарни превози" е компания, която въпреки финансовите си затруднения във времето се е показала като сериозна. Би могла да заема важна част от икономиката на Югоизточна Европа." Той коментира още, че фондът отговаря 100% на заложените изисквания за финансовите инвеститори. Това не е трудно. За финансовите кандидати условията са едно към едно с тези, поставени за "Булгартабак": управлявани активи над 1 млрд. евро и собствен капитал поне 20 млн. евро.
Източник: Капитал (17.07.2012)

Второ теглене Първият неуспешен опит да се приватизират товарните превози приключи скорострелно, след като конкурсът беше прекратен в сряда. Заради ограничителните условия към стратегическите кандидати в надпреварата на жп компанията остана само един-единствен кандидат - регистрираната на 3 юли "Дует реълуей България", зад която по думите на управителя й Даниел Дамянов стои британският инвестиционен фонд Duet Group. Нямаше и гаранция, че новорегистрираната компания с кипърски собственик ще бъде одобрена от ДАНС и ще подаде оферта. Реакцията на Агенцията за приватизация беше сравнително бърза - в понеделник се видя, че остава само един участник, и в сряда беше решено процедурата по продажбата на "БДЖ – Товарни превози" да спре и да бъде рестартирана при нови условия. "Смятам, че трябва да има наддаване. То ще осигури и повече инвестиции", обясни Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Това е рязка, но положителна смяна на позицията, тъй като първоначално и Караниколов, и от ръководството на БДЖ заявиха, че по време на криза всеки един инвеститор е добре дошъл и не бива да бъде пренебрегван. Малко по-рано през деня пък министърът на транспорта Ивайло Московски все още отказваше да признае, че процедурата не се развива по най-добрия начин, като заяви, че "ако има кандидат, който отговаря на условията, процедурата ще се проведе". Агенцията възнамерява да направи бърза поръчка за нова оценка на компанията, нов правен анализи и за маркетинг. Планира да промени и критериите за участие, като намали изискванията, които бяха необосновано високи за стратегическите компании, а за финансовите инвеститори едно към едно преповтаряха изискванията за "Булгартабак". Планът е и да отпадне изискването кандидатите да бъдат проверявани от ДАНС, преди да се запознаят с активите и бизнеса на компанията. До дни надзорният съвет на агенцията трябва да се произнесе по новото предложение на изпълнителния съвет. До проваления конкурс се стигна, след като държавата спомогна за това да редуцира броя на желаещите, като постави необосновано високи критерии. Затрудни част от кандидатите с късите срокове за подаване на документи за проверка от ДАНС. И постави високо летвата за цената, която се надява да получи от продажбата. Резултатът беше един-единствен кандидат. Затова изглежда смислено всичко да започне отначало. Закупените документации бяха шест. Единствено "Дует реълуей България" обаче подаде документи да бъде проверена от ДАНС. Британският инвестиционен фонд Duet Group притежава 100% от кипърския собственик на "Дует реълуей България", обясни преди седмица пред "Капитал Daily" Даниел Дамянов, управител на новорегистрираното българско дружество. До момента фондът не е развивал дейност на българския пазар. Дамянов обясни че досега фондът няма и опит в жп сферата, но има намерение да развива българската товарна компания и да ползва подкрепата на стратегически инвеститор. Duet Group е инвестиционна компания, която управлява различни видове взаимни и хедж фондове. Освен това тя предоставя и услуги от типа family offices, т.е. консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица. Така че не е изключено интересът й към БДЖ да произтича заради неин клиент. Според много неназовани източници става въпрос за собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB Capital. Проверката от ДАНС беше задължително условие, преди кандидатите да бъдат допуснати да се запознаят с активите на "Товарни превози". За целта ДАНС разполагаше с три месеца. "Дует реълуей България" обаче е регистрирана на 3 юли, собственост е на компания, регистрирана в Кипър, и има вероятност да не получи подобно разрешение, съобщиха два независими източника. Това в крайна сметка означава пълен и бавен провал на процедурата. Сега от Агенцията за приватизация планират изискването ДАНС да проверява кандидатите да отпадне. Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" има връзка с националната сигурност само по отношение на транспортирането на военновременните запаси. От агенцията планират да решат въпроса, като в приватизационния договор този ангажимент се запише като задължение на купувача.
Източник: Капитал (19.07.2012)

Държавата ще направи втори опит да продаде до края на годината "БДЖ-Товарни превози". Вчера Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обяви, че прекратява процедурата по продажба на държавното дружество поради слаб инвеститорски интерес. В конкурса беше останала само кипърската фирма "Дует Реълуей България". "С един останал кандидат, за който дори все още не знам дали ще покрие изискванията за участие в конкурса, считаме, че интересът е слаб", каза за "Стандарт" изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов. Ще бъде стартирана нова приватизационна процедура. Ще бъде избран дург консултант, който да подготви повторна оценка, правен анализ и информационен меморандум, научи "Стандарт". Интересното е, че консултантът ще развива и маркетингова стратегия. "Така ще направим дружеството по-атрактивно за инвеститорите", каза Караниколов. Освен това изискванията към кандидат-купувачите се намаляват. Финансовите инвеститори ще трябва да управляват финансови активи в размер на 700 млн. евро (при изисквани 1 млрд. евро в първата процедура), а стратегическите да имат годишни приходи над 250 млн. евро (при 400 млн. евро досега). Също така се водят разговори в посока закриване на регистратурите на "БДЖ-Товарни превози" за изпълнението на военновременни задачи и прехвърлянето им към "Холдинг БДЖ". "Така ще отпадне изискването за разрешение на достъп до класифицирана информация, което коства 90 дни, за да бъде издадено", каза Караниколов. Военновременните задачи ще бъдат записани към следприватизационните изисквания.
Източник: Стандарт (19.07.2012)

Ден след като стана ясно, че за приватизацията на "БДЖ -Товарни превози" се бори само кипърската офшорка "Дует реълуей България", регистрирана с капитал от 10 лв., държавата спря процедурата. Агенцията за приватизация прекрати конкурса и ще проведе нов заради липсата на сериозен инвеститорски интерес и на конкуренция. От агенцията и от транспортното министерство ще направят цялостен анализ и новата процедура ще бъда стартирана в кратък срок. Информацията за прекратяването на конкурса дойде в късния следобед на вчерашния ден и дотогава по нищо не личеше, че Агенцията по приватизация обмисля рестарт. Само няколко часа по-рано след заседанието на Министерския съвет ресорният министър Ивайло Московски обяви, че не вижда проблем раздържавяването да се случи, дори и на финалната права да е останал един-единствен кандидат. По думите му важното е дали правилата и изискванията по раздържавяването й са спазени. Същото мнение изрази и ден по-рано шефът на агенцията Емил Караниколов.
Източник: Сега (19.07.2012)

Частни ЖП фирми с интерес към БДЖ Към БДЖ има съвсем реален интерес от страна на частните жп превозвачи, които с лека ръка бяха отхвърлени като потенциален купувач от страна на Министерството на транспорта и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това обяви пред “Труд” председателят на Асоциацията на българските железопътни предприятия (АБЖП) Симеон Ананиев. Според него нереално завишените критерии за приходи, които трябва да имат стратегическите инвеститори от бранша, са изгонили всички реално заинтересовани от “БДЖ - Товарни превози”. Според него частните жп оператори “Булмаркет” и “Българска железопътна компания” са силно заинтересовани от продажбата на “БДЖ-Товарни превози”. Миналата сряда приватизацията на “БДЖ-Товарни превози” бе прекратена, след като само една фирма подаде документи за допуск в ДАНС от общо 6, купили тръжни документи. Това бе новорегистрираната “Дует реълуей България”, която в медийни публикации се свързва със собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.
Източник: Труд (23.07.2012)

Нов опит за продажба на „БДЖ–Товарни превози“ в съкратени срокове Новата процедура за продажба на „БДЖ–Товарни превози“ ще бъде в съкратени срокове и трябва да приключи до края на годината, съобщи пред агенция „Фокус“ председателят на УС на „Холдинг БДЖ“ Владимир Владимиров. Според него критериите към купувачите ще бъдат занижени, за да бъде повишен интересът към компанията. Думите на Владимиров потвърждават казаното от директора на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. Само ден след като прекрати първата процедура, той заяви, че след консултация с надзора Изпълнителният съвет на агенцията е решил да занижи изискванията към стратегическите кандидати. Досега от тях се искаше да докажат по 400 млн. евро оборот за всяка от последните 3 г. Новият праг ще е от 250 млн. евро годишно. Остава условието да имат 10-годишен опит. За финансовите дружества ще има изискване оборотът им да е 700 млн. евро за всяка от последните 3 г., което прави 2,1 млрд. В прекратената процедура сумата бе 1 млрд. евро. Агенцията ще поиска нова оценка на "Товарни превози" и да се направи маркетинг. Очаква се да отпадне изискването към кандидатите да бъдат проучвани за достъп до класифицирана информация. Това ще стане, ако специалните служби в БДЖ преминат на директно подчинение на „Холдинг БДЖ“. Ако това стане, могат да бъдат спестени около 3 месеца, които биха отишли за проучване от страна на ДАНС.
Източник: Класа (23.07.2012)

Агенцията за приватизация ще постави нови занижени критериите за инвеститорите, които искат да участват в процедурата по приватизация на БДЖ Товарни превози. От агенцията са обсъдили доклада по прекратяване на първата процедура, при която се яви само един кандидат. Руси Статков от надзорния съвет на агенцията заяви, че липсата на интерес се дължи от недобре обособените активи на БДЖ Товарни превози, както и от липсата на дългосрочна стратегия за развитието на жп транспорта у нас. "По същество тези критерии водят на първо място до това да има повече и страгечески, и финансови инвеститори, като се сваля границата към стратегическите инвеститори от гледна точка на оборота, който имат от 400 млн. на 250 млн. евро и от гледна точка на изискванията към финансовия инвеститор – от 1 млрд. на 700 млн. Така че се твърди, че това е от изпълнителния директор и се възприе от колегите, това е възможността да се допуснат повече участници, които при по-голяма конкуренция да доведат и до по-голям резултат", каза Статков. Той допълни, че не приема тезата, че критериите при първата процедура са били „толкова високи", защото в края на краищата става дума не за „някаква бакалия", а за отрасъл. По думата му причината да се яви само един кандидат за БДЖ Товарни превози трябва да се търси в липсата на виждане и изпълнение на закона за железопътния транспорт, 10-годишна програма за развитие на сектора. „Второ, в процеса на приватизация през последните шест месеца се оказа, че ние сме извършили оценка, направили сме правен анализ, но констатираме, че в тези така обособени дружества - „Пътнически превози" и „Товарни превози", има активи, например в Товарни превози има активи на Пътнически превози и обратно", коментира Статков. Агенцията по приватизация ще изиска и нова оценка на състоянието на дружеството, както и среща с ръководството му.
Източник: Дарик радио (24.07.2012)

Един инвеститор вече е закупил документация за участие в конкурса за приватизация на ВМЗ Сопот. Това е български консултант, представляващ интересите на неизвестен засега инвеститор, каза за "Стандарт" Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АПСК). Крайният срок за закупуване на конкурсната документация е 9 август. В същото време надзорният съвет на АПСК е постигнал принципно съгласие за обявяването на нова процедура за продажба на "БДЖ-Товарни превози". Очаква се тя да стартира до 2 месеца, каза Караниколов. Ще се избере нов консултант, който да изготви оценка, правен анализ, информационен меморандум и маркетингова стратегия. В началото на август името на новия консултант ще бъде ясно.
Източник: Стандарт (24.07.2012)

БДЖ – а сега накъде? В продължение на по-малко от седмица върху ръководството на Българските държавни железници се стовариха два ледени душа. Първо финансовият министър Симеон Дянков едностранно спря държавната субсидия от 160 млн. лв. за компанията. Няколко дни след това Агенцията по приватизация прекрати конкурса за продажба на дъщерното предприятие „БДЖ–Товарни превози“ поради липса на интерес. На пръв поглед ситуацията изглежда без изход. Дали обаче няма да се окаже, че компанията няма да спечели от тези провали? Договорът за социална услуга – пред разтрогване В желанието си да демонстрира принципност финансовият министър даде много силен коз в ръцете на ръководството на БДЖ. По време на предишното правителство компанията „доброзорно“ бе наложена като единствен кандидат за участие в държавната поръчка за договор за извършване на социална услуга. По неофициална информация осигурените от държавата средства не достигаха средногодишно с около 20 млн. лева. Разбира се, и държавната компания не е напълно изрядна в изпълнението, най-вече заради недостиг на подвижен състав, както и факта, че бяха съкратени влакове, които бяха предмет на субсидиране. Въпреки това, както се казва, не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава. С прекратяването на държавната субсидия ръководството на БДЖ може да претендира за прекратяване на договора и за преразглеждане на условията му. Още повече мотивите за спирането на парите не са неизпълнение на договора, а задействана държавна гаранция по заем от 1995 г., който БДЖ има пълното право да оспори. Най-вече защото при разделянето на компанията на превозвач и инфраструктура е трябвало и това задължение да бъде разпределено с договор. Ако БДЖ прекрати изпълнението на договора, това означава около 2/3 от страната да останат без железопътен превоз. Включително и райони, които са без алтернатива на този вид транспорт. Държавата ще бъде принудена да обяви нов конкурс, в който вече могат да участват и международни компании. Което, разбира се, едва ли ще се случи, при положение че финансовият министър с лека ръка спира плащания, които по принцип не може да спре без разваляне на договора. Най-вероятно БДЖ пак ще остане единственият кандидат, но при това положение може да договори по-добри условия. Включително и да се възползва от 40 млн. лева помощ за нови вагони, транзакция, която бе договорена и нотифицирана още при предното правителство. А с това БДЖ ще може да си реши проблемите с недостига на пътнически вагони и локомотиви. Нужна ли е приватизация на „Товарни превози“? Спорен е и въпросът, дали „Товарни превози“ трябва да се продават на всяка цена. Песимистичните очаквания са да се повтори сделката за БТК, която бе продадена за жълти стотинки, а впоследствие цената й скочи близо пет пъти. Според голяма част от жп специалистите „Товарни превози“ могат да излязат на печалба въпреки няколкото последователни години с отрицателен баланс. През 2009 г. от „Холдинг БДЖ“ заплащат на анализаторите от A.T. Kearney доста прилична сума, за да бъде подготвен анализ на товарните превози и предложения за развитието им. За чест на консултантите те си свършват доста добре работата. В доклада се съдържат предложения за реформа в дружеството, като идеята е неговите подразделения да не бъдат на географски принцип, а да бъдат в близост до местата, където се формират товаропотоците. Въпреки това бе взето кардинално решение да бъдат закрити поделенията на БДЖ във Варна и Бургас. По този начин компанията отстъпи без бой в борбата с частните компании за обслужването на транзитните товаропотоци по коридор N.8. А анализите показват, че тези товаропотоци в следващите години ще се увеличат до такава степен, че ще се наложи разкриване на допълнителни инфраструктурни обекти за обслужването им. Ако процедурата за продажба на „Товарни превози“ се провали отново, шефовете на холдинг БДЖ вече би трябвало да са си направили разчет за план „Б“ и реформата да се извърши по предложенията в доклада на A.T. Kearney. Компанията все още държи ключови позиции на Фериботния комплекс във Варна. С пускането на директната жп връзка с Русия през 2007 г. товарите през комплекса все повече растат. А „Товарни превози“ имат все още достатъчно техника да обслужват масови товари и през другите големи български пристанища – Бургас, Варна-запад, Русе, Лом. Разбира се, трябва да се промени и маркетинговата дейност, както и работата с големите клиенти. Преди няколко месеца „Товарни превози“ загубиха печеливши дестинации от клиенти като „Лукойл“ и пристанище Бургас. Сега е моментът да се докажат твърденията на новия директор на компанията Йордан Недев, че такива клиенти трябва да се ухажват. Дори и да не е през тази, ако през следващата година ръководството на компанията успее да докара компанията на печалба, това ще означава, че през идващите години, когато (дано) икономическата криза отмине, могат да се постигнат резултати, които да покажат, че приватизацията на компанията е била безсмислена и че БДЖ биха могли сами да обслужват задълженията си. А защо не и да станат водещ играч на балканския пазар.
Източник: Класа (24.07.2012)

Експерт: Цената на „Товарни превози" може да слезе под 100 млн. лв. В публичното пространство се тиражираха грешни съобщения от страна на мениджмънта на БДЖ и това е една от причините процедурата по приватизацията на БДЖ „Товарни превози" да бъде удължена. Едно от неправилните неща беше, че беше казано, че активите може да се променят след сключване на сделката. Това е лош сигнал за инвеститорите. Това коментира в сутрешния блок на телевизия България он ер Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на железопътните превозвачи, цитиран от Фокус. Според него българската железница е привлекателна като стратегическо място и с опита и добре развитата мрежа, с която разполага. Нашата железница може да бъде свързващо звено между Изтока и Запада, каза още той, като допълни, че в момента БДЖ изостава с услугата, която предлага и заради това не стои добре на пазара. В същото време обаче има интерес от две чуждестранни компании, които вече са си наели консултанти. Тези компании в момента проучват възможностите за развитие в България, обясни Ананиев. По думите му БДЖ предлага много ниски цени на превозите и следващият, който дойде няма да може да превозва на тези цени. Ананиев прогнозира, че до края на годината няма да се стигне да приватизация на БДЖ „Товарни превози". Ако има желание да стане сделката, тя може да стане. Има интерес от страна на превозвачи и има идея за обединяване в консорциум. Ние ще дадем идея да се даде възможност и на българските превозвачи да участват на пазара, каза още той. Преди време прогнозата му беше, че сделката за покупка на компанията ще бъде на стойност 100 млн. лева. Сега очакванията му са, че тя ще се понижи, а до края на годината няма да се стигне до сделка. Според Ананиев железопътният транспорт в България ще заеме мястото, което му се полага. В момента делът на жп товарните превози е 10 на сто.
Източник: Money.bg (25.07.2012)

ЕК: Ако не продадете „Товарни превози“, няма да разрешим държавна помощ за БДЖ Продажбата на „Товарни превози“ е единственият начин да бъде разрешено отпускането на държавна помощ за възстановяването на БДЖ, става ясно от поверителна версия на решението на Еврокомисията да разследва субсидирането на компанията, предоставена на klassa.bg. Според документа, подписан от вицепрезидента на ЕК Хоакин Алмуня, въпреки твърденията на българската страна всяка държавна помощ на „Холдинг БДЖ“ означава и помощ на дъщерните предприятия – обслужващи съответно пътническите и товарните превози. Докато за комисията е спорно дали помощта за „Пътнически превози“ би нарушила свободната конкуренция в сектора, оттам са категорични, че подобна помощ за „Товарни превози“ е недопустима, тъй като в България има достатъчно частни жп превозвачи с висок пазарен дял. ЕК също е отхвърлила голям брой от приложените мерки за собствено участие на компанията във възстановяването й, като на практика приватизацията на товарните превози е единствената призната такава. От Брюксел са категорични, че евентуален заем от страна на Световната банка не може да се разглежда като самоучастие, тъй като бенефициент по него няма да е БДЖ, а българската държава. Това обяснява и изненадващия отказ на Симеон Дянков да кандидатстваме за подобен кредит. Любопитно е предложението от българска страна изтегленият заем от СБ да бъде внесен в българска частна банка, която е представила оферта за по-ниски лихви. Направен е опит разликата в лихвите също да бъде представена като самоучастие, което е отхвърлено от Брюксел. Според ЕК собственият принос на БДЖ в процеса на преструктуриране трябва да бъде не по-малък от 50%, което означава, че компанията трябва да осигури не по-малко от 623 млн. лв. до 2016 г. Според предварителните очаквания от приватизацията на „Товарни превози“ е трябвало да се получат 325 млн. лв. След провала на първия етап от приватизацията и очаквана от специалистите продажна цена под 200 млн. лв. все още не е ясно откъде ще се получат останалите пари, при положение че ЕК не признава заем от Световната банка като собствен принос. Един от вариантите е включване на компанията като бенефициент по ОП „Транспорт“, като получените средства бъдат инвестирани за покупка и ремонт на нова техника за „Пътнически превози“. Все още обаче не е ясно дали това ще бъде разрешено от Брюксел.
Източник: Класа (30.07.2012)

Предложение държавното дружество "БДЖ Товарни превози" да бъде дадено за покриване на дълга на "Холдинг БДЖ" към германската банка KfW за покупката на 50 електрически мотриси "Дезиро" от "Сименс", лансира в четвъртък премиерът Бойко Борисов пред журналисти. Идеята не е нова и за първи път бе обсъждана в БДЖ в началото на годината, когато германската банка за първи път заплаши да си вземе мотрисите заради просрочени плащания от 24 млн. евро. Това дори бе предложено на KfW, която отпусна 190 млн. евро през 2005 г. за закупуването на 50 електрически мотриси “Дезиро”, но отговор от германска страна не е последвал, припомни пред Mediapool Владимир Владимиров, член на борда на "Холдинг БДЖ". Владимиров обясни, че в момента железницата има да изплаща на германците за мотрисите 235 млн. лв. България дължи близо 300 милиона лева на Германия по тази сделка и този дълг ни тежи като воденичен камък, това е уникална по своята глупост сделка, заяви Борисов след среща с президента на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари Ханс Дрифтман. По думите на премиера дългът за мотрисите "Сименс" може да бъде заменен за "БДЖ товарни превози", чийто първи опит за приватизация се провали, след като само един кандидат, зад който не беше ясно кой стои, подаде документи за участие в конкурса и сега Агенцията за приватизация готви нова процедура по занижени критерии. Дълг срещу собственост "Товарни превози" са пуснати за приватизация и аз помолих да се разговаря със "Сименс" дали не биха се съгласили да вземат дружеството за сметка на този дълг, затова ги каним да дойдат на търга и тези пари да могат да се преоформят, коментира Борисов. Изявлението му идва в момент, в който германската банкапредупреждава с официално писмо БДЖ, че са нарушили финансовото споразумение с банката, когато през 2010 г. се трансформира в “Холдинг БДЖ” и изкара всички активи на железницата в двете дъщерни компании – “Товарни превози” и “Пътнически превози”. Проблемът с дълговете на железницата за мотрисите неведнъж е бил обект на преговори между българската страна и германската банка. Последно разговори за това се водиха през януари, когато транспортният министър Ивайло Московски коментира, че единият вариант е да се погаси задължението към германската страна със средства от бъдещата приватизация на "БДЖ Товарни превози", а втората – това да стане с пари от бъдещия заем от Световната банка. Не е ясно дали идеята на Борисов въобще е обсъждана с кредитора, който ако приеме, че се сдобие с железопътен товарен превозвач с пазарен дял около 75 на сто и оценен в първия опит за приватизация минимално на 200 млн. лв. Подобен вариант е нов опит да се спасят Българските държавни железници (БДЖ), които не е ясно как ще финансират дейността си, след като в началото на юли финансовият министър Симеон Дянков им спря държавната субсидия заради необслужван заем от Световната банка. Към тези проблеми се прибавя и допълнителен натиск от кредитора на сделката за мотрисите "Дезиро" и облигационерите на друг заем за 100 млн. евро. Така БДЖ все повече се приближава към момента, в който няма да има друг вариант освен да спре да работи. Неяснота как ще работи БДЖ без субсидия Откакто е блокирана издръжката на железницата – над 13 млн. лева месечно, ние не можем да разберем какво иска от нас Министерство на финансите, за да я пусне. Това коментира пред Mediapool Йордан Недев, изпълнителен директор на “Холдинг БДЖ”. Той не отрече възможността да започне поетапно спиране на влаковете, тъй като компанията няма пари нито за гориво, нито за инфраструктурни такси. Средства за заплати и осигуровки също няма откъде да дойдат, след като на 15 юли не бе направен превод на субсидията от финансовото ведомство. От Министерството на финансите отказаха категорично да коментират пред Mediapool темата за спряната субсидия за БДЖ и възможностите и условията за възобновяването й. От транспортното министерство, БДЖ и НКЖИ също били в неведение какви са плановете на ведомството на Дянков относно железницата. Световната банка (СБ) активира държавна гаранция по заем от 1995 г. за 80 млн. долара, по който БДЖ има просрочия още от миналата година. Това даде повод на Дянков да спре субсидията на превозвача, за да може бюджетът да си възстанови държавната гаранция за жп заема към СБ. В железничарските среди обаче има и версия, че крайната мярка и нежеланието на Дянков да вдигне запора върху субсидията е заради конфликта му с транспортния министър Ивайло Московски за безплатните карти за пътуване с влак. В края на май Дянков заяви, че бил “меко казано изненадан” да разбере, че “има близо 400 000 безплатни карти, които всеки момент могат да влязат във влаковете”. Те стрували на бюджета 250 млн. лева. Тогава и Дянков, и Московски обясниха, че броят им ще се намали съществено, ще се ползват само от експлоатационен персонал, само за линиите, на които работят, но от 2013 г. Възможността привилегията да отпадне доведе до няколко протеста на железничари и синдикати пред транспортното министерство, както и до заплахи за нови стачки в БДЖ. Освен без пари, железницата скоро може да остане и без вагони и локомотиви. За това сигнализира Петър Бунев от железничарския синдикат към КНСБ. Той се позова на две писма от кредитори на дружеството. Едното е от 16 юли – от германската банка KfW, която отпусна 190 млн. евро през 2005 г. за закупуването на 50 електрически мотриси “Дезиро” и на която сега се предлага сделката дълг срещу собственост. Тя твърди, че БДЖ са нарушили финансовото споразумение с банката, когато през 2010 г. се трансформира в “Холдинг БДЖ” и изкара всички активи на железницата в двете дъщерни компании – “Товарни превози” и “Пътнически превози”. Това станало без знанието и одобрението на банката, която отново плаши с отнемане на мотрисите. Другото писмо е от 17 юли и е от компанията “Алварез&Маршал”. Тя е наета от облигационерите по втория облигационен заем на БДЖ за 100 млн. евро и е изискала пълен опис на активите на дружеството. Преди време от БДЖ обясниха, че ще продадат заложените срещу заема 3500 товарни вагони и с очаквания приход от над 50 млн. лева ще покрият кредита. Това обаче не се случи. Ежедневен натиск на кредиторите Йордан Недев обясни, че писмата са “стандартна комуникация” и натискът от кредитори е ежедневен. Те имат силна финансова дисциплина и при забавяне от един ден почват да пишат, но ние се справяме, каза шефът на жп холдинга
Източник: Медия Пул (03.08.2012)

Единственият завод, който не участва в ремонта на товарните вагони, използвани от българската железница, е бургаският „Трансвагон”, жалва се Ивайло Иванов, управител на БДЖ „Товани превози”. „Това е завод, който работи предимно и само за износ и дори не участва в нашите процедури, което за нас не е добре”, коментира Иванов. Той допълва, че с всички останали предприятия в страната – тези в Самуил, Раднево, Карлово и Септември – дружеството работи усилено, поради което и недостигът на товарни вагони става все по-малък. Проблемът с малкия брой товарни вагони се дължал на това, че в последните години не са правени почти никакви ремонти. „От началото на годината работим по програма за ремонт на вагони, която е доста амбициозна. Въпреки кризата в целия свят, имаме намерение да я изпълним, което означава, че ще ремонтираме над хиляда вагона за една година със собствени финансови средства, без заем от никакви банки и помощ откъдето и да е било. Резултатът от първите шест месеца показва, че сме преизпълнили плана с 15 вагона”, казва Ивайло Иванов. По думите му през 2011 година са ремонтирани 60 вагона, а в предходните години – нула. „Имахме много добро последно тримесечие на 2011 година. Помогна ни доста и късметът – ниските води на река Дунав в края на миналата година и впоследствие – замръзването на реката, допринесе за доста повече транспорт при нас, на добра цена. Финансовият ресурс, който успяхме да икономисаме от мерките, които сме предприели, инвестирахме единствено и само в ремонт на вагони. В края на годината това ще се случи и с осем локомотива, които доста са ни нужни”, каза Ивайло Иванов.
Източник: Бургас-днес и утре (06.08.2012)

Протест срещу приватизацията на "БДЖ Товарни превози" организира Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, съобщи главният координатор на сдружението Веселин Кирев пред БНР. Смятаме да се съберем всички, да се хванем на едно човешко влакче, за да покажем, че гражданите ни интересува какво ще се случи с държавните железници, посочи той. Кирев е на мнение, че приватизацията в този момент е излишна. Според него дълговете на компанията са 800 млн. лв., а приватизацията, според Московски, след първия опит за 200 млн. сега ще бъде за 100 млн. лв. Останалите 700 млн. лв. ще останат за българските данъкоплатци, смята Кирев, според който само подвижният състав на компанията струва над 1 млрд. лв.. "Имаме данни, че "Товарни превози" е на печалба от около 180 млн. лв. на година - това го казват шефовете на БДЖ Пламен Джуров и Иван Иванов, през миналата година. Една приватизация за 100 млн. наистина е смешна. "Инвеститорът" ще си изплати инвестицията за по-малко от 1 година, а това ще ощети българската държава с милиарди левове", каза Веселин Кирев.
Източник: Дума (10.08.2012)

С 15 дни удължиха срока, в който кандидатите за военния завод ВМЗ Сопот ще могат да закупуват документация за участие в конкурсната процедура за приватизация. Това съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол вчера, когато изтече крайният срок за заявка за участие в конкурса. Както "Стандарт" първи писа, интерес към военния завод в Сопот засега е заявен от две български фирми - "Сейдж консултантс" АД и "ЕМКО" ЕООД. Има и неофициални запитвания в АПСК от руски и израелски инвеститори, като най-вероятно срокът се удължава именно заради тях. "Чакаме още инвеститори, но въпреки интереса към ВМЗ Сопот тази сделка няма да бъде никак лесна", каза изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов преди няколко дни. Държавата продава 100% от капитала на завода, като критериите, по които ще се оценяват офертите, са предлаганата цена (60%), предложените инвестиции (30%) и средносписъчна численост на персонала (10%). Същевременно процедурата по избиране на нов консултант за "БДЖ-Товарни превози" придоби революционен характер. Представители на най-големите консултантски компании в света от ранга на "Ърнст енд Янг" са били поканени за разговори в Агенцията за приватизация. С тях е било обсъдено предложение, според което АПСК ще им подава частична информация за "БДЖ-Товарни превози", а консултантите, които проявяват интерес, ще разработват маркетингова стратегия за дружеството. Маркетингът е наложителен, тъй като инвеститорите трябва да знаят какво купуват, каза наскоро Караниколов.
Източник: Стандарт (10.08.2012)

БДЖ - Товарни превози може да бъде продадена до края на годината Приватизацията на „Товарни превози” е наложителна, защото от една страна преминавайки в частни ръце то по-бързо ще бъде реформирано, а от друга страна - средствата от него ще бъдат използвани, за да бъде погасена поне една част от тези огромни задължения, натрупани в миналото. Това каза в интервю за Агенция Фокус председателят на Борда на директорите на „Холдинг БДЖ” Владимир Владимиров. Той обясни, че при погасяване на задълженията след продажбата на „Товарни превози” ще отпаднат и 100 млн. лв. задължения, които са в самото дружество. „При продажбата ще бъде задвижена и друга схема, свързана с освобождаване на залог върху товарни вагони. Това е залог, който е бил даден на кредиторите по Втория облигационен заем. Така че продажбата ще задвижи една схема, която в голяма степен ще реши проблемът с неплатежоспособността в „БДЖ – Пътнически превози” и ще даде перспектива на дружеството да кандидатства по Оперативна програма „Транспорт” за 300 млн. евро”, обясни Владимиров. Той изрази надежда, че до края на годината дружеството ще бъде продадено. Ако това все пак не се случи, тогава ще е необходима бърза. „За съжаление тя не може да бъде проведена в условията на предизборна кампания, която ще бъде в сила в началото на следващата година. Така че най-вероятно реформата ще се състои догодина през лятото. Това от своя страна означава, че ще бъде необходима по-сериозна намеса от страна на държавата за погасяване на задължения на БДЖ”, каза Владимиров. Във връзка с обвиненията, че в БДЖ не се правят достатъчно ремонти той коментира, че това е „поредната байганьовска изява, в която се хвърля една лъжа във въздуха, спекулира се и се търси извличането на политически и други дивиденти”. „Само до края на юли тази година в „БДЖ – Товарни превози” бяха извършени ремонти на 510 вагона. Това е почти толкова, колкото са ремонтите за последните три години – 2009, 2010 и 2011 г. Продължават ремонтите и вътре в депата на БДЖ и при заводите. До края на годината ще бъдат ремонтирани 1100 вагона. С това ще изпреварим броя на ремонтите от 2008 г., когато са били ремонтирани 940 вагона”, уточни Владимир Владимиров.
Източник: Дарик радио (13.08.2012)

Може да приватизират "Товарни превози" до края на годината Очаква се приватизация на БДЖ-"Товарни превози" до края на 2012 г., информира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Лошото състояние на Българските железници остава основен проблем в транспортния сектор, коментира ресорният министър. Той обясни, че причините за това са договори, сключени още по време на управлението на Жан Виденов (1995 – 1997 г.) Правителството върна субсидиите на железниците през седмицата, но има още много неща, които трябва да се променят, каза Московски. Той добави, че от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) са направили много сериозни реформи, включващи съкращения на работния персонал и оптимизиране на транспортния трафик. Те са довели до намаляване на загубите. Благодарение на постоянната работа на експертите до края на годината се очаква приватизирането на „Товарни превози“. Друга застъпена тема беше тази за сигурността на пътуващите, в контекста на атентата на бургаското летище „Сарафово“ от 18 юли 2012 г. По думите на Ивайло Московски се прави всичко възможно, за да се гарантира безопасността на пътниците. Това става посредством различни законови промени, част от които включват присъствието на постоянно видеонаблюдение по автогарите, летищата и прилежащите им територии. Относно превоза на пратки без билет по междуградските автобусни линии министърът беше категоричен, че водачите нямат право да извършват такъв тип куриерски услуги. Тази практика обаче трудно би могла да бъде прекратена.
Източник: econ.bg (16.08.2012)

Свалят цената на БДЖ Товарни превози при втория опит за продажба Стойността на активите на „БДЖ Товарни превози" ще бъде занижена при втория опит за приватизация на дружеството. Това каза управителят му Пламен Джуров. Причината за намаляването били загубите на „Товарни превози" през първата половина от годината. От дружеството планират да инвестират 400 000 лева в видеонаблюдение на локомотивите с цел намаляване на кражбите на гориво. Евентуалната приватизация на „Товарни превози" ще бъде на по-ниска цена , стана ясно от думите на управителя на дружеството Пламен Джуров. „Доколкото знам приватизацията не е спряна, прекратен е само видът на процедурата, приватизацията продължава при по-облекчени условия. Така или иначе се налага преоценяване на активите на дружеството. По всяка вероятност ще бъдат на по-ниска цена отколкото първоначално. Първоначално бяха от порядъка на 200 млн. Не мога да отрека, че за половин година сме инкасирали загуба от порядъка на около пет милиона. Все още вярваме, че второто полугодие може да компенсираме тази загуба и ако не на печалба, дружеството да завърши на нула", каза той. „Товарни превози" спестява около 2 тона месечно гориво от въведените мерки срещу кражбите в железниците. Това каза управителят на дружеството Пламен Джуров. Той оповести и какво се планира занапред срещу тези посегателства. Той обясни, че загубите годишно са около милион лева. Инвестицията, която се предвижда при одобрение от ръководството на БДЖ Холдинг е от порядъка на около 400 000 лв. обмисля се за ведонаблюдение да бъдат оборудвани 77 локомотива в експлоатация, като апаратурата за една машина струва около 5000 лв. Ако се оборудват всички локомотиви, вероятно цената ще се намали, каза Джуров. Той допълни, че финансирането за тази инициатива няма откъде да дойде, освен от компанията. Ясно е, че приходите едва ли ще бъдат увеличени, затова се стремим да редуцираме разходите. Това ще стане с намаляване на част от вагонния и локомотивния парк, каза Джуров.
Източник: Дарик радио (17.08.2012)

Продават БДЖ и АДИС до Коледа "БДЖ - Товарни превози" и Агенцията дипломатически имоти в страната (АДИС) ще бъдат продадени до края на годината. Това обяви шефът на АПСК Емил Караниколов пред Investor.bg. Миналата седмица изпратихме писмо за актуализация на оценката на "БДЖ - Товарни превози", обяви Караниколов. Агенцията ще работи съвместно с големи международни финансови консултанти, които ще предоставят продаваните държавни компании на потенциални инвеститори. От Ernst&Young вече има съгласие да подпишат меморандума за сътрудничество с АПСК. Надявам се на интерес и от други консултанти, защото инвеститорите не познават добре България, обясни Караниколов. Той потвърди, че цената на "БДЖ - Товарни превози" ще бъде променена, тъй като от капитала на дружеството се изваждат активи, за да бъдат прехвърлени на транспортна полиция. Имоти ще бъдат прехвърлени и от Продават БДЖ и АДИС до Коледа "БДЖ - Пътнически превози" към "БДЖ - Товарни превози". Новата процедура за приватизация ще бъде обявена след прехвърлянето на активите. Интересът към АДИС е невероятно голям, обяви Караниколов. Има изключително много запитвания от международни компании. Самите консултанти за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" питаха за АДИС и за Българската фондова борса, каза Караниколов. Той обяви, че през септември ще бъдат пуснати за приватизация и миноритарните държавни дялове от ЧЕЗ и Е.ОН.
Източник: Стандарт (22.08.2012)

Реформата в БДЖ ще се актуализира до края на август До края на август ще бъде актуализиран Планът за преструктуриране и финансово стабилизиране на БДЖ. Това заяви временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД Велик Занчев. По думите му това най-вероятно ще бъде и последната най-голяма актуализация Междувременно пред БНР бившият директор на железниците Йордан Недев коментира, че приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" е важен и спешен въпрос и дори заяви, че е по-добре дружеството да бъде подарено, но не и да остане държавно. "БДЖ-Товарни превози" не може да остане в държавни ръце, защото те постоянно се сменят, сменят се интересите, сменят се и управляващите. Час по-скоро дружеството трябва да бъде приватизирано. Моето лично мнение, въпреки че нямам никаква облага от това нещо, е, че дори да се подари на някого е по-добре, отколкото да остане държавно в това състояние. Абсурдно е това, което се случва с него, а то е предприятие с огромен потенциал", каза Недев. Новият директор на железниците коментира, че се надява на подкрепата на Министерството на транспорта и на Министерството на финансите при актуализирането и изпълнението на плана за реформи. Липсата на комуникация и подкрепа от страна на финансовото ведомство бе изтъкнато от Недев като причина за подаването на оставката му. "Когато получихме първия шамар със спирането на субсидията, имаше формално писмо, но то не звучеше логично. Три – четири седмици ни отне, за да осъществим контакт с Министерството на финансите. Ако погледнем формално, този едностранен акт на спиране на субсидията е незаконосъобразен. Това мен ме разклати", обяснява Недев пред БНР. Месечната държавната субсидия за БДЖ в размер от над 13 млн. лв. бе спряна от МФ през юли. Вместо да ги преведе към дружеството финансовото министерство обяви, че с тях са били покрити плащания на железниците по необслужвания от 2010 г. насам заем от Световната банка, по който държавата е гарант. Впоследствие през август субсидията отново бе възобновена срещу обещания за нови реформи в железниците. Временният изпълнителен директор, който доскоро бе финансов директор в железниците, също заявява, че тази субисдия е жизненоважна. По думите му след обещанието за възобновяването й вече е получена сумата за сумата за август, но не и за юли. Пред БНР Недев коментира, че за последната година, през която той отговаря за холдинга, финансовите му резултати са подобрени. За първите седем месеца на 2012 г. дружеството отчита около 10 млн. загуба, отчита новият директор, като пояснява, че резултатът е по-добър с 13 млн. лв. в сравнение с предходната година. Намаляването на загубите се дължи на максималното свиване на разходите и на това, че сме оптимизирали дейностите, казва той. Загубите на БДЖ само от пътувания без билет се оценяват на около 5 млн. лв. на година. Това е и едно от направленията, където ще бъдат предприети реформи.
Източник: Капитал (27.08.2012)

Чакат 30-40 млн. лв. от "БДЖ - Товарни" Между 30 и 40 милиона лева ще са реалните приходи от продажбата на “БДЖ - Товарни превози”, в случай че изобщо се намери купувач на компанията. Това става ясно от новата приватизационна оценка на предприятието, която е с почти 30 на сто по-ниска от предишната. Актуалните анализи са депозирани в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) преди десетина дни. В тях е посочена справедлива цена от около 150 млн. лева. В нея влизат обаче и задълженията на дружеството, които са се увеличили до впечатляващите 114 млн. лева. Като се приспаднат борчовете, се получава кешово плащане от не повече от 40 млн. лева. БДЖ бе сложена на тезгяха с идеята да се намерят средства за покриване на кредитите за пътническите влакове. Подобни приходи от сделката обаче ще са капка в морето от борчове, които са на обща стойност от над 700 млн. лева. При проваления първи опит за продажба на “БДЖ-Товарни превози” оценката на държавното предприятие, направена към края на миналата година, бе за 207 млн. лева, като в нея влизаха 104 млн. лева дългове. Финансовите резултати на “БДЖ-Товарни превози” за първото полугодие обаче са направо плачевни. Компанията загуби основен клиент като “Лукойл”, а всекидневно се отказват превози заради липса на вагони и локомотиви. Освен това преди три месеца Турция разреши и на вагони на частните български жп превозвачи да влизат свободно на нейна територия - право, което доскоро имаше само БДЖ. Така държавната фирма загуби и част от транзитния трафик. Според плана за реформи в железниците “Товарни превози” до края на юни т. г. трябваше да са излезли на печалба. Вместо това фирмата отчете 6 млн. лева загуба за полугодието. “Не мога да коментирам приватизационни оценки, а и нямаме такава практика. Те са за наша информация”, заяви пред “Труд” шефът на АПСК Емил Караниколов. Той обаче уточни, че вторият опит за продажба на транспортната фирма трябва да започне след 2-3 седмици и сделката да приключи до края на годината.
Източник: Труд (02.10.2012)

Товарните жп превози с държавен конкурент Държавата прави конкурент на "БДЖ-Товарни превози", с което цели да намали цената на бъдещите проекти за строителство на нови и ремонт на стари жп линии. Това е една от основните цели на проекта за промяна на Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), подготвен от транспортното министерство. Промените премахват досегашната забрана НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да извършва превози и създават условия да създаде свой жп превозвач. Така за първи път от 1 януари 2002 г. насам една и съща жп компания ще може да поддържа жп мрежата и да извършва превози с влак. След продажбата на "БЖД-Товарни превози" до три месеца "Холдинг БДЖ" ще се разпадне. Според запознати втората цел на промените в закона е да създаде условия държавата да сформира нов холдинг между НКЖИ, "БДЖ-Пътнически превози" (БДЖ-ПП)и ДП "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ). Въпреки че и трите фирми ще останат счетоводно разделени в рамките на бъдещия холдинг, междуфирмената задлъжнялост между тях ще намалее и ще стабилизира БДЖ-ПП и ТСВ.
Източник: Стандарт (09.10.2012)

Оптимизация на персонала в БДЖ в момента не се предвижда. Това съобщи временно изпълняващият длъжността шеф на холдинга Велик Занчев пред БНР. Той заяви, че е в постоянен контакт с Министерството на финансите. Занчев коментира, че държавната субсидия се изплаща навреме, с изключение на юлската, която все още не е получена. Загубите на железопътния превозвач намаляват. За осемте месеца на годината те са в размер на почти 9,5 млн. лв. (при 25 млн. лв.през 2011 г.). Като цяло железницата е в много тежко финансово състояние и надали ще може да излезе от него, ако не бъдат продадени "Товарни превози" или министерствата на финансите и транспорта не поемат ангажимент към железницата, смята Занчев. Не е ясно кога ще бъдат пуснати в експлоатация шестте нови пътнически вагона, за които се твърди, че отговарят на всички изисквания. Те трябваше да влязат в употреба още от началото на септември.
Източник: Дума (10.10.2012)

Свалят 2 пъти цената на “БДЖ - Товарни превози” при втория опит за продажба Два пъти по по-ниска цена за “БДЖ - Товарни превози” ще поиска държавата при втория опит за продажба на дружеството, съобщи Mediapool.bg, позовавайки се на източници, ангажирани с приватизацията на държавното дружество. Оценката за предприятието на консултанта е около 100 млн. лв. начална цена плюс задължение за изплащане на задълженията, които вече възлизат на над 114 млн. лв. Първата оценка на стопирания конкурс беше за 200 млн. лв. с изплащане на задължения от 104 млн. лв. Критериите към бъдещите инвеститори също ще бъдат значително намалени спрямо първия опит за приватизация. Първоначално беше обявено, че изискванията към стратегическите инвеститори падат от 400 млн. евро оборот на 250 млн. евро за всяка от последните три години. Сега новията критерий пада на 150 млн. лева оборот. Отпада и изискването бъдещите купувачи да минат на проверка през ДАНС, като всичката дейност, свързана с класифицирана информация е прехвърлена на компанията-майка. Окончателната оценка на “БДЖ – Товарни превози”, както и изискванията към бъдещите купувачи ще станат ясни през следващата седмица, казаха от Агенцията за приватизация.
Източник: Класа (15.10.2012)

Поевтинялата железница След неуспешния първи опит за продажба на държавното "БДЖ Товарни превози" до дни Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще пробва отново. В четвъртък надзорният съвет на ведомството прие нови критерии към участниците в конкурса, които са силно занижени. "Това ще увеличи повече конкуренцията и със сигурност ще има повече инвеститори", каза Юлия Ненкова, председател на надзорния съвет. Предложението на ръководството на агенцията е стратегическите кандидати да имат оборот от по 100 млн. евро за всяка от последните три години. В провалената първа процедура условието беше за четири пъти по-голям оборот. Освен това от кандидатите се искаше да имат лиценз за жп превозвоч от поне 10 години, сега срокът е намален наполовина. По-приятни ще са изискванията и за финансовите инвеститори - първо те трябваше да доказват, че управляват активи за 1 млрд. евро, а сега критерият е свит до 400 млн. "С новите условия очакваме в сделката да участват и румънски, и чешки инвеститори", допълни Ненкова. Вероятно става въпрос за две компании, които закупиха документи още при първия конкурс, но не покриваха изискванията за оборот с малко. Това са най-голямата румънска частна жп компания Grup Feroviar Roman (която държи мажоритарен дял в българското дружество "Българска железопътна компания") и чешката транспортна компания Advanced World Transport (която развива железопътна транспортна дейност). През лятото от шест закупени документации само новорегистрираната "Дует реълуей България" подаде заявка, че е готова да бъде проверена от ДАНС. Само дни по-късно директорът на АПСК Емил Караниколов реши да прекрати конкурса заради слабата конкуренция и да направи промени в условията при втория опит. Освен облекчените изисквания има и две други новости. Първо, сделката ще може да е по-бърза, защото от кандидатите вече няма да се изисква разрешение за допуск до класифицирана информация (което, освен че е излишно условие, отнемаше и 90 дни). Втората стъпка е свързана с очакваните постъпления от продажбата. Първоначалната оценка за 100% дял беше около 100 млн. евро. Още тогава тя беше определяна като висока, защото дружеството има много дългове - над 110 млн. лв., а най-високият му оборот за последните три години (постигнат през 2011 г.) е 186 млн. лв. Макар да няма точни данни, близки до дружеството източници обясниха, че 2012 г. е значително по-слаба, като пазарният дял на превозвача се топи с всеки изминал месец. Сега няколко източника обясниха, че коригираната оценка е от порядъка на 100 млн. лв., т.е. наполовина на старата. Ако има по-силна конкуренция обаче, така или иначе състезанието, а не минимумът, ще определи цената. Планът оттук нататък изглежда така: до края на октомври ще бъде открита процедурата, кандидатите ще имат един месец да купуват документация, после ще подават документи за доказване на покриването на критериите. Амбициозно погледнато, офертите може и да бъдат подавани още до края на тази година. Вероятно агенцията ще бърза да получи приходите още в първите месеци на 2013 г., защото те са жизненоважни за спасяване на дружеството майка - БДЖ.
Източник: Капитал (19.10.2012)

Годината на преструктуриранията Декември наближава, а това усилва желанието много от започнатите през годината сделки да приключат. Натискът за случване обаче надали ще промени коренно облика на пазара на сливания и придобивания през 2012 г. - той е жив, но не и бумтящ. Купувачи, кредити, цена, due diligence, оценка, поемане на задължения, преговори, сделка. Ако тези думи привличат вниманието ви, ще ги чуете многократно, придружени от конкретни примери и тенденции, на седмата годишна конференция на тема сливания, придобивания и дялово инвестиране. Там ще срещне компании от финансовия сектор, консултанти, инвестиционни фондове, предприемачи и инвеститори, които обменят идеи и полезна информация. Събитието ще се проведе във вторник, 30 октомври, в хотел "Шератон", а организатор е "Капитал". Ясна е и мегасделката на годината - почти приключи дългогодишната сага по преструктуриранията на задълженията на групата на БТК. Сключеното споразумение между кредиторите й с новите партньори в лицето на Корпоративна търговска банка (КТБ) и VTB Capital очерта следния имидж на пазара на сливания и придобивания през годината - повече преструктуриране на дълг и по-малко свежи придобивания с цел синергия, растеж и нови хоризонти. Преглед на обявените сделки за деветмесечието показва, че броят им е по-скромен от 2011 г. - около 40. Същото се отнася и за размера, но тук зависи дали под внимание взимаме и поетите от новите инвеститори задължения или не. Като цяло обемът е рамките на очакваното - около 700 млн. евро, без да включваме обаче поетия дълг например при БТК (задълженията падат от 1.7 млрд. евро на около 588 млн. евро). Сделката предвижда част от кредиторите да станат акционери, като придобият контрол над останалите 20% от капитала. Транзакцията вече получи одобрението на миноритарните акционери в компанията и европейската антимонополна комисия, така че скоро ще бъде финализирана. Предоговарянето на задълженията на групата продължи повече от две години и е емблематично за дългия процес на дългово преструктуриране в икономиката въобще, за който говорят анализатори. Още в средата на 2012 г. експертите на CMS Cameron McKenna коментираха, че очакват през тази година много от сделките ще бъдат движени от нова вълна на дългово преструктуриране, тъй като под една или друга форма първата вълна от периода 2008-2009 г. вече е към края си и банките ще трябва отново да преценят какво да правят с вземанията си от бизнеса. Други показателни за тенденцията сделки са например придобиването на цинковото производство на ОЦК - Кърджали, което беше продадено на публичен търг, организиран от съдия-изпълнител, и на "ГОРУБСО - Мадан". И хотелът "Тамплиер" в Банско, който беше в активите на фалиралата "Алма тур". Всъщност тези сделки са показателни и за продължаващия тренд повечето сделки през годината да са водени от местни и регионални инвеститори, коментираха от правната организация Schoenherr. Според кантората в България 2012 г. е белязана и от по-малък брой излизания от стратегически чужди инвеститори. Такива все пак направиха компании като германската E.ON в сделката за електроразпределителните си дружества, както и американският инвестиционен фонд Gramercy в сделката за "Приста ойл груп". На тяхно място се появиха интересни нови инвеститори, като например купувачът на бизнеса на E.ON - чешката Energo-pro, добави към портфейла си и няколко ВЕЦ-а, контролирани от Гриша Ганчев. "Изминаващата година се характеризира с продължаващото негативно влияние на икономическата и финансова криза в България и Европа като цяло. Този фактор потиска апетита на инвеститорите за сделки, особено в по-рискови региони като Източна Европа. В резултат на българския пазар преобладават сделки предимно между местни играчи, като навлизането на чуждестранни компании е по-скоро изключение (например сделките на "Приста ойл груп", М&БМ)," посочи Росен Иванов, управляващ съдружник в Entrea Capital. Според Ивайло Господинов, управляващ партньор в Raiffeisen Investment, за България годината все пак е доста динамична. "Струва ми се, че инвеститорският интерес се увеличава не само поради относително стабилните макроикономически показатели, но преди всичко поради разместване на играчите по различните сегменти на индустрията", посочи Господинов. Според него се очертават доста възможности там, където определени инвеститори поради различни фактори се оттеглят от пазара и на тяхно място се намират нови заинтересовани инвеститори. "В момента текат много процеси и до края на годината ще станем свидетели на още сделки", посочи още Господинов. Като се изключат сделките заради дълг, останалите сливания и придобивания показаха сериозен инвеститорски афинитет към сектори като енергетиката, хранително-вкусовия и комуникациите. "Струва ми се, че за поредна година много голям интерес имаше към енергетиката. LukErg (дружество на "Лукойл", купило вятърни паркове - бел. авт.) и EnergoPro са много добър пример за добре подготвени и изпълнени сделки. Друга интересна сделка беше придобиването на миноритарен пакет от Австрийските пощи в капитала на "М&БМ Експрес", посочи още Господинов. В областта на енергетиката сред най-големите сделки тази година освен сделката на "Лукойл" бе и продажбата на 60 MW соларен парк край Първомай, придобит от консорциум от дялови инвеститори. Китайската XEMC Bulgaria Group пък купи голям вятърен парк. Придобиванията в хранително-вкусовия сектор бяха белязани от придобиването на великотърновския завод за бисквити "Престиж 96" от консорциум между американската CVC International и гръцката NBGI Private Equity. Българският холдинг "Фикосота синтез" пък изкупи дела на останалите акционери в "Итал фууд индъстри" и така стана едноличен собственик на компанията за сладки и солени изделия. Като цяло обаче експертите в бранша посочват, че инвеститорите остават предпазливи, трудно дават премии над оценката си за съответния бизнес и съответно продължават да преговарят дълго. По тази причина те не очакват 2013 г. да е много по-различна от 2012 г. В "тръбата" с бъдещи сделки обаче според тях има интересни транзакции в телеком и медия индустрията. "В минната индустрия са изпълнява голяма сделка, която ще стане ясна през 2013 г., очаквам и сделка в търговията на метали, която най-вероятно ще бъде приключена в началото на 2013 г.", посочи Господинов. "Не очакваме засилване на интерес от чуждестранни инвеститори и повечето сделки ще продължават да бъдат между местни играчи. Същевременно очакваме да излязат на пазара повече български компании с мултинационални собственици, които оптимизират своите глобални дейности и се настройват в среда на дългосрочно потиснато търсене", посочи от своя страна Иванов. Представители на други адвокатски кантори също очакват приключване на няколко по-големи сделки, като в една от тях купувач е частна китайска компания, в друга - чужд фонд, който ще подпомага растежа на дружество от хранителния сектор. През 2013 г. може би ще се финализират започнатите приватизации на "БДЖ - Товарни превози" и Българската фондова борса с Централния депозитар.
Източник: Капитал (23.10.2012)

До 10 дни започва втора процедура по продажбата на "БДЖ Товарни превози" До десет дни започва новата процедура по приватизация на "БДЖ Товарни превози", след като първата беше прекратена, съобщи изп. директор на агенцията за приватизация Емил Караниколов. Новата процедура ще е със срок от 77 дни. "Благодарение на сключения меморандум за сътрудничество с международни консултанти получихме профили на потенциални инвеститори, които имат интерес към БДЖ", коментира Караниколов. Както вече стана известно, Надзорният съвет на агенцията е занижил критериите за допустимост до участие в процеса. Изискванията вече са 100 млн. лева оборот за последните 3 години за стратегически инвеститори и 400 млн. лева за всяка от последните три години за финансови инвеститори. Предишната процедура започна с условие за оборот от 400 млн. за стратегическите и 1 млрд. на финансовите инвеститори, напомни директорът на агенцията по приватизация. Караниколов заяви, че няма да коментира цената на БДЖ "Товарни превози", защото при предварително обявяване, инвеститорите се опитват да я свалят. "Направихме един по-добър мениджмънт, надявам се да имаме по-широк интерес от страна на инвеститорите и смятам, че ще имаме една успешна сделка. До края на тази година ще имаме подаване на обвързваща оферта, като реално парите ще влязат през следващата година", добави Емил Караниколов. През лятото беше подадена само една оферта за компанията - от "Дует реълуей България", макар че преди това шест компании купиха документация за участие. Заради това конкурсът беше прекратен.
Източник: Дневник (26.10.2012)

Трима кандидати за ВМЗ-Сопот подават документи в понеделник Трима са кандидатите за приватизация на ВМЗ-Сопот и те трябва да подадат документи за допустимост в Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол в понеделник, съобщи нейният директор Емил Караниколов. Той обясни, че това са „Сейдж консултинг“, „Дунарит“ и ЕМКО, като от „Дунарит“ вече са подали необходимите книжа. „Трите предприятия са български стратегически инвеститори и са познати на обществеността. Те работят в момента с ВМЗ-Сопот и го познават добре Още във вторник ще се произнесем кого допускаме до приватизацията.“, обеща Караниколов. Той бе категоричен, че стратегията по приватизация на ВМЗ – Сопот не допуска съкращения и намаляване на заплатите за три години от приключване на сделката. „Публичните задължения са около 47 млн. лева. Задълженията към работниците са около 1,3 млн. лева“, обясни Караниколов. За приватизацията на БДЖ "Товарни превози" изпълнителният директор на Агенцията по приватизация каза, че миналата седмица са одобрени критериите за допустимост. В петък той информира, че вторият търг за компанията ще тръгне до две седмици. Предстои и раздържавяване на Агенцията за дипломатически имоти в страната, към която има много голям интерес, съобщи Караниколов. По думите му се очаква тя да бъде продадена и парите да влязат в държавния бюджет през следващата година.
Източник: Класа (29.10.2012)

Германската банка, дала на БДЖ заема за мотрисите "Сименс", отказва да преговаря с Министерството на транспорта за разсрочване. Това съобщи транспортният министър Ивайло Московски вчера. Просрочията по заемите на БДЖ са 41 милиона евро. БДЖ успяват да изплатят около 1 милион на месец, което не е достатъчно, каза Московски и допълни, че в момента преговаря по темата заедно със зам.-министъра на финансите Владислав Горанов. Почти сме стигнали до вариант, в който да започне погасяване, което да удовлетвори KfW, каза Московски. "Германската банка KfW не желае да преговаря с Министерството на транспорта, защото каквото и да говорим, то е свързано с финансов ангажимент, за което ние нямаме мандат да преговаряме. Затова решихме заедно с Министерството на финансите да започнем преговорите. Имаме идея, предполагам ще се споразумеем така, че да не се стигне до изземване на влакове", каза Московски, който каза още, че чака само министър Дянков да се прибере, защото отсъства от страната. Поредното предупреждение на KfW е, че ще обяви 25 от общо 50-те закупени мотриси за продажба заради просрочените плащания.
Източник: Дума (31.10.2012)

БДЖ продава акции от застрахователя "Алианц" Опитите на БДЖ да получи допълнителни приходи от продажби на активи продължават - дружеството търси купувач за 5.6% от капитала на застрахователна компания "Алианц България". Това стана ясно от обявление на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), която организира продажбата. Акциите на застрахователя ще се продават чрез конкурс, а минимална цена за тях няма обявена. "Холдинг БДЖ" смята да се раздели с 202 500 книжа на "Алианц България", с което ще излезе изцяло от застрахователя. Същият брой акции има и "Национална компания Железопътна инфраструктура", но засега те не се обявени за приватизация. Двете държавни дружества са най-големите акционери в застрахователя след мажоритарния "Алианц България холдинг", който държи 78% от капитала. Кандидат-купувачите за дела на БДЖ трябва да имат акционерно участие от поне 50% в най-малко две застрахователни дружества, едното от които да е с общ лиценз – т.е. да продава масовите автомобилни и имуществени полици. Кандидатът трябва да е работил в тази сфера поне 10 години, а общата стойност на дяловите му участия в други компании да е оценена на поне 65 млн. лв. Общите му приходи от всяко едно от тези участия трябва да бъдат най-малко 35 млн. лв. Застрахователните дружества пък трябва да имат минимум 220 млн. лв. събрани премии през всяка от последните две години. Консорциуми и офшорни дружества няма да могат да участват. Документите за участие ще се приемат в АПСК до 40 дни след обнародването на съобщението в Държавен вестник. В днешния брой на Държавен вестник няма публикувана обява. Информационния меморандум за продаваното дружество струва 10 хил. лв., а депозитът за участие е 600 хил. лв. Застрахователното дружество "Алианц България" има 131 млн. лв. премиен приход за миналата година и 12 млн. лв. печалба. Само от основната му дейност печалбата е 10.6 млн. лв. За първите осем месеца на тази година премиите на компанията са 86.4 млн. лв., което му отрежда 9.9% пазарен дял. В момента приватизационната агенция организира продажба и на "БДЖ Товарни превози", след като първият опит се провали, както и на "БДЖ-Трансимпекс". За участие в конкурса за "Товарни превози" ще се допускат стратегически кандидати с оборот от по 100 млн. евро за всяка от последните три години. В провалената първа процедура условието беше за четири пъти по-голям оборот. Освен това от кандидатите трябваше да имат лиценз за жп превозвоч от поне 10 години, сега срокът е намален наполовина. При финансовите изискването за управлявани активи е намалено от 1 млрд. евро на 400 млн. евро. В момента тече подготовката за продажба на 35% от капитала на "Трансимпекс", в което БДЖ участва с апортна вноска от цехове за ремонт, машини и оборудване. Мажоритарният акционер в компанията е "Адлер БГ" с 65% от капитала. Приходите от приватизацията и на двете компании ще постъпят в "Холдинг БДЖ", чрез който държавата държи акциите.
Източник: Капитал (08.11.2012)

БДЖ – Товарни превози могат да бъдат продадени най-рано в края на март Дори всички приватизационни изисквания да бъдат изпълнени в минимални срокове, приватизацията на „БДЖ – Товарни превози“ може да бъде факт най-рано в края на март, прогнозира Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на частните жп превозвачи. Според него максималната цена, която може да бъде постигната е 80 млн. лева, като според него основната причина са големи задължения към компанията, които обаче не могат да бъдат събрани, дори и по съдебен път. Според Ананиев този път, за разлика от предишния опит, ще има кандидати, които да стигнат до етап подаване на оферти. На подобно мнение е и Георги Минчев, председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. Според неговата прогноза продажната цена на компанията ще е около 95 млн. лв. Той обаче бе категоричен, че неприятните изненади за купувача ще станат известни чак след покупката на предприятието. „Възможно е да се появят скрити задължения и то от доста време назад, които в момента не се търсят от ръководството“, прогнозира пред klassa.bg Минчев Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обяви в петък публично оповестен конкурс на един етап за продажбата на 2 325 087 дяла, представляващи 100% от капитала на "БДЖ - Товарни превози" АД. Конкурсната документация, която не съдържа информационния меморандум на дружеството, се закупува в срок до 30 дни от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Информационният меморандум ще бъде предоставен за закупуване на лица, закупили конкурсна документация, които трябва да отговарят на определени предварителни квалификационни изисквания. Стратегически инвеститори трябва да са осъществявали дейност по извършване на железопътни превози на товари за последните пет години. Те трябва да притежават лиценз за извършване на железопътни транспортни услуги и сертификат за безопасност, съгласно законодателството на държавата, в която са регистрирани. Те трябва да имат приходи от последните три години минимум 100 млн. евро или равностойността им в лева. Съответно финансовите инвеститори трябва да управляват финансови активи и/или да притежава дялови участия в други дружества на обща стойност не по-малко от 400 000 000 евро или равностойността им в лева, както за всяка от последните три финансови години, така и към датата на подаване на документите за доказване на съответствие с предварителните квалификационни изисквания. Срокът за подаване на обвързващи оферти е до 15.00 часа на 82-я ден от датата на обнародване на решението в Държавен вестник, а депозитът за участие е в размер на 20 000 000 евро или равностойността им в лева. Не се допускат до участие в конкурса консорциуми (във формата на търговски или граждански дружества, съгласно българското законодателство, специално създадени с цел участие в конкурса), офшорни дружества, както и лица, които имат публични задължения към българската държава, лица, които са в ликвидация, обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност, както и лица осъдени за банкрут.
Източник: Класа (19.11.2012)

Процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози" стартира, съобщи Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Така 2 325 087 дяла, представляващи 100% от капитала на държавното дружество, ще бъдат предложени на инвеститорите чрез конкурсна процедура на един етап. До процедурата ще бъдат допускани само инвеститори, отговарящи на определени изисквания. Стратегическите кандидат-купувачи трябва да притежават лиценз за жп превози от поне 5 години и да имат приходи от дейността си от поне 100 млн. евро за всяка от последните три години. Финансовите инвеститори трябва да управляват финансови активи и/или да притежават дялови участия в други дружества на обща стойност поне 400 млн. евро за всяка една последните три години. Срокът за подаване на обвързващи оферти е до 15 часа на 82-ия ден от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Депозитът за участие в конкурса е 20 млн. евро или равностойността им в лева. Това е вторият опит за продажба на "БДЖ-Товарни превози", собственост на "Холдинг-БДЖ" ЕАД, след като по-рано през годината приватизационната процедура се провали поради липса на инвеститорски интерес. Затова изискванията към инвеститорите бяха занижени. Междувременно от "БДЖ-Пътнически превози" работят по въвеждане на SMS продажба на билети, като целта е на по-късен етап билети за влака да може да се продават и по интернет. Това ще намали десетократно разходите на БДЖ за продажбата на билети.
Източник: Стандарт (19.11.2012)

Задълженията на „БДЖ Товарни превози“ са 115 млн. лв. Задълженията на предприятието „БДЖ Товарни превози“, чиято приватизация бе повторно стартирана преди седмица са 115 млн. лв., призна пред БНР председателят на УС на холдинга Владимир Владимиров. От тях 78 млн. лв. са преките задължения към контрагенти. Финансовото състояние на БДЖ се подобрява и загубата на дружеството за първите десет месеца на годината е 14,5 милиона лева. Това е намаление с 16 милиона спрямо същия период на миналата година. Според Владимиров процедурата по приватизация е причина в „Товарни превози“ да не се извършват радикални реформи, включващи освобождаване както от неоперативни активи, така и от служители. Междувременно стана ясно, че Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт организира в четвъртък поредния протест срещу приватизацията на БДЖ "Товарни превози". Той ще се състои срещу сградата на Агенцията за приватизация от 18 часа. Досега организираната във Фейсбук група проведе два успешни флашмоба срещу първата процедура по продажба на дружеството.
Източник: Класа (23.11.2012)

3 компании с интерес към "БДЖ-Товарни превози" За момента Агенцията за приватизация потвърждава за трима кандидати за приватизацията на „БДЖ - Товарни превози”. Кандидатите са фирми от Чехия, Румъния и инвеститор през Citibank. Това каза пред журналисти в парламента министърът на транспорта Ивайло Московски, предаде агенция „Фокус”. „Основно със средствата от приватизацията на „Товарни превози” ще се плаща към кредиторите и облигационерите. За момента плащаме 1 млн. евро на месец от собствени средства на дружеството, което е недостатъчно”, заяви министърът. На 16 ноември Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) обяви публично оповестен конкурс на един етап за продажбата на 2 325 087 дяла, представляващи 100% от капитала на “БДЖ – Товарни превози” АД, София, собственост на “Холдинг – БДЖ” ЕАД. Конкурсната документация, която не съдържа информационния меморандум на дружеството, се закупува в срок до 30 дни от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Срокът за подаване на обвързващи оферти е до 15.00 часа на 82-я ден от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". Депозитът за участие е в размер на 20 000 000 евро или равностойността им в лева. Това става ясно от информацията на АПСК. Не се допускат до участие в конкурса консорциуми (във формата на търговски или граждански дружества, съгласно българското законодателство, специално създадени с цел участие в конкурса), офшорни дружества, както и лица, които имат непогасени, изискуеми публични задължения към българската държава, лица, които са в ликвидация, лица обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност, както и лица осъдени за банкрут. Германската банка KfW, на която БДЖ дължи над 40 млн. евро за мотрисите Siemens, е готова да изчака приключването на приватизацията на "Товарни превози". След това преговорите за разсрочване на дълга ще продължат. Това съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски по време на пресконференция, на която беше даден отчет за напредъка на ОП "Транспорт". По повод Оперативна програма „Транспорт” Московски заяви, че в началото на мандата на ГЕРБ през август 2009 г. той като зам.-министър по транспорта тогава е заварил 11% договореност по програмата, а разплатени са били под 1%. В момента има 97% договореност, а са разплатени 35%. Имаме право да разплащаме до 2015 г., заяви Московски.
Източник: econ.bg (03.12.2012)

Частен руски жп превозвач с интерес към "Товарни превози"? Един от тримата кандидати за приватизацията на БДЖ „Товарни превози“, който е инвеститор през „Ситибанк“, най-вероятно е голям руски частен превозвач. Това научи Investor.bg от изпълнителния директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов. Той потвърди, че за раздържавяването на товарното звено на железницата има сериозен интерес от трима кандидати. Единият е най-големият частен железопътен превозвач на Румъния Grup Feroviar Roman, който участва пряко на пазара у нас през дружеството Българска железопътна компания. Вторият е чешката компания Advanced World Transport, а третият – голям руски частен превозвач, чието име не беше съобщено. Думите на Караниколов бяха потвърдени миналата седмица от ресорния министър Ивайло Московски, който заяви, че до този момент официален интерес към „Товарни превози“ има от трима кандидати – от Румъния, Чехия, а третият е „инвеститор през „Ситибанк““. Караниколов поясни пред Investor.bg, че в никакъв случай интересът от руска страна не трябва да бъде бъркан с този на руските държавни желеници, за които преди месеци имаше информация, че ще участват в първия опит на държавата да продаде БДЖ „Товарни превози“. Изпълнителният директор на АПСК допълни, че въпросният руски интерес не е и от страна на частната руска компания Freight One, която закупи тръжна документация за участие в първата приватизационна процедура чрез своя представител у нас - адвокатът Иглика Брусева. Investor.bg научи, че информацията за участието на американския фонд International Rail Partners, който има дългогодишен опит в железопътния превоз и традиционно инвестира в различни пазари в Европа, също не е истина. Investor.bg успя да се свърже с ръководството на International Rail Partners, което официално отрече тази информация. Представители на ръководството съобщават, че „подобен интерес никога не е бил на дневен ред и към настоящия момент компанията няма за цел инвестиция в страни от Източна Европа“. „Приватизацията на БДЖ „Товарни превози“ е изключително интересна, но към настоящия момент дружеството ни няма намерение да участва в нея“, допълни Александър Редфърн, член на борда на директорите на International Rail Partners.
Източник: Инвестор.БГ (04.12.2012)

Руснаци искат жп превозите Най-вероятно голям руски частен превозвач стои зад интереса, заявен през "Ситибанк" към приватизацията на "БДЖ-Товарни превози". Това казва изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов за investor.bg. По думите му към товарното звено на БДЖ има сериозен интерес от трима инвеститори. Става дума за най-големия частен железопътен превозвач в Румъния (Grup Feroviar Roman), чешката компания Advanced World Transport и голям руски частен превозвач. Караниколов подчерта, че руският интерес в никакъв случай не идва от спряганите вече руски държавни железници и частната компания Freight One. Процедурата по приватизация на "БДЖ-Товарни превози" е втора поред, тъй като първият опит се провали поради липса на инвеститорски интерес. Ако държавата не успее и сега да продаде компанията, то тя ще остане за следващото правителство, тъй като Караниколов посочи, че държавата ще продава до 30 март. Това се прави заради парламентарните избор догодина и желанието приватизацията да не бъде намесвана в политически игри. Това означава, че до края на март 2013 г. трябва да приключат процедурите по продажба на БФБ, Агенция "Дипломатически имоти в страната", ВМЗ-Сопот и "БДЖ-Товарни превози".
Източник: Стандарт (04.12.2012)

Празните обороти на железницата Близо седем месеца след като управляващите решиха да освободят бюджета от бремето на безплатните карти за пътуване с БДЖ, ръководството на железницата се сети, че няма никаква представа колко пътувания реално се извършват с тях. Така се стигна до съобщението на "Холдинг БДЖ" в събота, че всички карти на пенсионери и служители – около 40 хиляди, ще бъдат преиздадени и ще важат поне до края на април 2013 г. Преди всяко пътуване притежателите им ще се снабдяват от касата с билет на нулева стойност, иначе ще бъдат глобявани във влака. След 4 месеца ръководството на железницата ще добие по-обективна представа колко струват преференциите за служители и пенсионери, плановете за чието отпадане предизвикаха острата съпротива на синдикатите. Безплатните карти са голяма тежест за бюджета на железницата, но и проблем при планирането на пътуванията по празниците, обяви през май финансовият министър Симеон Дянков. Той изчисли разходите за БДЖ от безплатните пътувания на 250 млн. лева. В присъствието на транспортния министър Ивайло Московски Дянков каза, че преференцията ще отпадне през 2013 г. или поне ще се променят условията за прилагането й. Вследствие на това бяха представени най-различни варианти за ограничаване на броя на безплатните пътувания и се организираха няколко демонстрации на синдикатите в системата на железниците. За служителите на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) например цената на годишните карти трябваше да се промени от 560 лв. на близо 4500 лв. (каквато е тяхната реална пазарна стойност). Друга идея беше пенсионерите да имат право само на две безплатни пътувания годишно, а служителите на "Пътнически превози" да пътуват, без да плащат за билет, само по работа. За останалите дружества - "Холдинг БДЖ", "Товарни превози" и корпоративните клиенти на железницата, беше предвидена отстъпка от 10 до 15%. Последваха нова протестна декларация на синдикатите до министър Московски и нови заплахи за протести. Петър Бунев от железничарския синдикат към КНСБ обясни пред "Капитал", че "БДЖ Пътнически превози" имат ежегодно реални приходи от 12 млн. лв. благодарение на картите за безплатно пътуване, които се издават срещу 560 лв. (на НКЖИ, "Товарни превози", "Холдинг БДЖ" и др.). Нулева е стойността само на пенсионерските карти, право на които имат между 15 и 22 хил. души. "Тъй като никой не знае колко пътувания се извършват с тези карти, няма как да знаем дали сумата от 12 млн. лева всъщност не е достатъчна за покриване на разходите на БДЖ", обясни Бунев. Ръководството на железницата и транспортният министър са приели аргументите на профсъюзите и са стигнали до идеята за билетите на нулева стойност през следващите 4 месеца. От БДЖ и ведомството на Московски не можаха да обяснят пред "Капитал" защо са изгубили седем месеца в търсене на механизъм за изчисляване на разходите за безплатни пътувания. "БДЖ Пътнически превози" се отказват и от новото си влаково разписание, съобщиха отново в събота от жп превозвача. Графикът се подготвя цяла година и влиза в сила от втората неделя на декември. Само за седмица той стана повод за протести на гарите Мездра, Попово, Перник, Стралджа, Петрич. Пътниците недоволстват заради премахването на някои от малките спирки по маршрута на бързите влакове, както и заради орязване на композициите. Правени са разчети, взели сме предвид и писмата, получавани от общини и наши клиенти, но няма как да угодиш на всички, коментираха от БДЖ пред "Капитал". Засега в разписанието ще се върнат малките гари в маршрутите на бързите влакове по натоварени линии, а междувременно графикът ще се преразглежда изцяло, казаха още от превозвача. В основата на проблема обаче остават недостигът на вагони в активите на БДЖ и перманентното закъснение на плановите ремонти.
Източник: Капитал (18.12.2012)

Удължават срока за приватизация на "Товарни превози" Срокът за закупуване на конкурсна документация в процедурата за продажбата на 2 325 087 броя дялове, представляващи 100% от капитала на БДЖ “Товарни превози” ЕООД, София, собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД се удължава до 17.30 часа на 7 януари 2013 година. Това съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Мярката е във връзка с получени писма от страна на потенциални инвеститори с молба от допълнително време за комплектоване на документите във връзка с почивните дни по време на коледно-новогодишните празници. Седем инвеститори проявяват интерес към обявеното за продажба дъщерно дружество на БДЖ - "Товарни превози". Шест от тях вече са закупили документация за участие в процедурата по приватизация. Това съобщи преди няколко дни за в. "Стандарт" изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов. Закупилите документи са консултантската компания "Юриста Груп" ЕООД, гр. София; адв. дружество Георгиева, Тодоров и Ко; адв. Валентин Ценов Иванов; адв. дружество "Григоров и съдружници"; адв. Тодор Иванов Ангелов и превозвачът "Българска железопътна компания", собственост на най-големия румънски частен превозвач "Груп Феровиар Ромън". Удължават се и останалите срокове в конкурсната процедура, информира АПСК. Срокът за представяне на документация за съответствие ще е до 15.00 ч. на 28 януари 2013г., а сроковете за закупуване на информационен меморандум и издаване на сертификат за регистрация ще е до 18 февруари 2013г. Обвързващи оферти ще се подават до 15.00 часа на 12 март 2013г. До тази дата ще се внася и депозитът за участие в размер на 20 000 000 евро или равностойността им в лева. “БДЖ - Товарни превози” и Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС) трябва да бъдат раздържавени най-късно до края на март. След това всички приватизационни процедури в България ще бъдат прекратени. Това обяви пред “Труд” Емил Караниколов в началото на декември. Причината за бързането са парламентарните избори и страхът сключените по-късно сделки да не влязат в предизборната реторика срещу ГЕРБ.
Източник: econ.bg (02.01.2013)

Топят се кандидатите за товарната БДЖ Двама от кандидат-купувачите на "БДЖ-Товарни превози" отпадат от конкурса. Първият е "Българска железопътна компания" (БЖК), която сама купи документация за участие в тръжната процедура. Според експерти БЖК не отговаря на новите редуцирани тръжни условия на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) за над 100 млн. евро приходи от дейността за всяка от последните три финансови години. Собственикът на БЖК - най-големият румънски частен жп превозвач "Груп Феровиар Ромън", значително надхвърля това изискване, но не може да участва, тъй като купувач на документите е не той, а БЖК, твърдят експерти. Вторият кандидат, който сам се е отказал от участие, е големият руски частен жп превозвач "Первая грузовая компания" (ПГК). Не били верни разпространяваните слухове, че кандидатът от Москва бил най-големият жп превозвач в света - "Российские железные дороги" (РЖД). ПГК била закупила документите за участие в конкурса чрез адвокат, казаха запознати. ПГК е създадена през юли 2007 г. и вече влиза в Топ 100 на руските компании с около половин милиард тона превозени товари годишно.
Източник: Стандарт (07.01.2013)

Всички на влака Вторият опит за приватизация на "БДЖ Товарни превози" привлече малко повече заинтересовани кандидати, но първият извод е, че в сделката ще участват основно български холдингови групи. Общо девет са закупените документи, след като в понеделник изтече крайният срок за книжата в агенцията за приватизация. Подобно на предходната процедура голяма част от кандидатите се скриха зад имена на адвокати. Тези, които директно показаха интереса си, са "Българска железопътна компания", собственикът й румънската Grup Feroviar Roman, Първа инвестиционна банка и "Химимпорт" (чрез "Българска корабна компания"). Два независими източника обясниха, че адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и ко" е закупило документи за един от собствениците на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев. И допълниха, че участието ще е съвместно с американския клиент на Citigroup - американската International Rail Partners, която развива дейност в сферата на придобиването и оперирането на железопътни товарни активи в целия свят. В конкурса не се допускат консорциуми, но е възможно дотогава да бъде учредено смесено дружество, което да доказва финансовите си възможности с някоя от компаниите майки. Така единственият видим чужд стратегически кандидат засега е румънски. Но четири от заинтересованите, представлявани от адвокати, остават неизвестни. При предишната процедура от лятото на миналата година закупените документации бяха шест на брой. Процедурата в крайна сметка обаче се провали, тъй като накрая само една компания реши да продължи напред. Сред причините за слабия интерес бяха твърде високите критерии към стратегическите компании. За стратегическите компании изискването беше да имат оборот от поне 400 млн. евро за всяка от последните три години, както и 10-годишен опит в сферата. Всичко това, при положение че "БДЖ - Товарни превози" отчита оборот от 186 млн. лв. за 2011 г. Финансовите инвеститори трябваше да имат 20 млн. евро собствен капитал и да управляват активи от поне 1 млрд. евро през всяка от последните три години. Сега агенцията прави опит да поправи грешката си. Стратегическите инвеститори ще трябва да докажат, че през последните 5 години са извършвали железопътни превози на товари, и да имат необходимите лицензи и документи за жп превозвач съгласно законодателството на съответната държава. Приходите от 400 млн. евро за всяка от последните три години сега са намалени на 100 млн. евро. Финансовите инвеститори пък ще трябва да управляват активи от минимум 400 млн. евро както за всяка от последните три финансови години, така и към датата на подаване на документация. Беше намалена и търсената цена. Миналата година "БДЖ - Товарни превози" беше оценена на 200 млн. лв. При втората направена оценка минималната цена беше смъкната на 100 млн. лв., като по неофициална информация тя е дори по-ниска. При предишната процедура единственият кандидат беше "Дует реълуей България", която беше регистрирана малко преди търга, има кипърски собственик, който пък е притежание на британския инвестиционен фонд Duet Group. Фондът предоставя и услуги от типа family offices, т.е. консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица, като зад интереса на структурата според източници стоеше банкерът Цветан Василев. Представителят на компанията Даниел Дамянов не отговори на въпроса на "Капитал" дали компанията участва и в тази процедура. От кандидатите от първия конкурс отново фигурира името румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman. Тогава имаше съмнения дали тя ще успее да отговори на финансовите изисквания, като при сегашните по-ниски едва ли ще има проблем. Другият стратегически кандидат от първия конкурс - чешката транспортна компания Advanced World Transport, която развива железопътна транспортна дейност, сега липсва. Източници, близки до чешката компания обясниха, че най-вероятно няма да участват в настоящия конкурс, тъй като са се насочили към друга по-важна за тях сделка. Адвокат Валентин Иванов, както и от кантората "Григоров и съдружници" отказаха всякакъв коментар по темата. Адвокат Тодор Ангелов коментира единствено, че клиентът му е чужд стратегически инвеститор. Едноличният собственик на "Юриста груп" Владимир Станев каза пред "Капитал", че е закупил документите от името на свой клиент. Единственото, което уточни, е, че представляваният от него инвеститор се вписва в критериите за финансов, а не за стратегически. Интернет страницата на "Юриста груп" е в процес на обновяване, затова не става ясно кои са клиентите на компанията. Станев обясни, че дружеството, учредено през 2011 г., се занимава главно с юридически и бизнес консултации. Уточни, че работят и по обществени поръчки като консултират общини за еврофондове. "Юриста груп" има и регистриран консорциум с фирма "Сагиторио", която е собственост на Александра Писарска. Тя от своя страна участва в ръководството на "Елен хънтинг" - дружество от групата на "Фабрика Медикет" (свързано с депутата от ГЕРБ Емил Димитров). Коментар отказаха и от Първа инвестиционна банка. От пресофиса на банката не коментираха причината за интереса им, нито дали той е свързан с покупките на товарни вагони за скрап през миналата година (като при търговете един от купувачите беше контролираното от банката "Надин"). Близки до сделката източници коментираха, че интересът на банката към "БДЖ -Товарни превози" може да е провокиран и от страна на Христо Ковачки, който е собственик на редица мини и ТЕЦ-ове, които са и сред големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. "Химимпорт" и Кирил Домусчиев пък ще имат възможност да допълнят палитрата си от транспортни компании при една покупка на държавната железница. Варненската група притежава речния превозвач Параходство "Българско речни плаване", държи концесията на ферибота при Видин и половината пристанище там, като в момента кандидатства и за концесията на пристанище Лом през дружеството "Порт инвест", а през компаниите "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът управлява съответните морски концесии. Бизнесът на групата със зърно пък гарантира известно количество товари за железницата. Кирил Домусчиев също постепенно увеличава активите си в сферата на транспорта. През 2008 г. Параходство "Български морски флот" беше приватизирано през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%, като Домусчиев е представител на обединението от българска страна. През миналата година БМФ спечели концесията на двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас, а от пролетта на 2012 г. "Порт рейл" - компания, свързана с Домусчиев, има лиценз за жп превозвач, като фокусът й е основно маневрената дейност. Интересът към държавна компания на пръв поглед е по-силен при тази процедура, но пък е основно местен. Едновременно с това от "БДЖ - Товарни превози" обясниха, че оборотът на компанията е по-нисък спрямо предходната година с около 10 млн. лв. и за 2012 г. компанията е реализирала 140 - 145 млн. лв. Колкото до финансовия резултат, той все още не е изчислен за последния месец, като очакванията са загубата да е също по-малка с около 10 млн. лв., но компанията ще е все така на минус. Което доказва, че дружеството има нужда от подобрения. Приватизацията би била истински успешна, ако държавата успее да намери качествен инвеститор, който да има за цел да развива превозвача и да плати добра цена за него, за да се запълнят финансовите пробойни в другите поделения на държавния железопътен мастодонт. Не на последно място процедурата трябва да е прозрачна и честна.
Източник: Капитал (08.01.2013)

Шестима кандидати за приватизация на БДЖ "Товарни превози" Часове преди изтичането на крайния срок за купуването на документи за приватизацията на БДЖ "Товарни превози" има шестима кандидати. Това са "Юриста груп" ЕООД, "Българска железопътна компания" АД, авдокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", адвокат Валентин Иванов, адвокат Тодор Ангелов и Първа инвестиционна банка. Това информира директорът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов пред БНР. "От последните ми разговори с консултант, те представляват обединения от чуждестранни инвеститори и български играчи", обясни Караниколов. Той добави, че приватизационна процедура "на всяка цена" няма. Експертът добави, че критериите по процедурата са занижени по допустимост. Причината е, че приходите от цялата дейност на Агенцията възлизат на над 270 милиона лева, а приходите от следприватизационния контрол са около 20 милиона лева от тях.
Източник: econ.bg (08.01.2013)

Първа инвестиционна банка купи конкурсна документация за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", каза шефът на АПСК Емил Караниколов. Документация са купили и "Юриста груп", адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", адвокатите Валентин Иванов и Тодор Ангелов, както и БЖК. Консултантите представляват обединения от чуждестранни и родни инвеститори, коментира Караниколов. До изтичането на крайния срок снощи може да са закупени и други документи, но от АПСК обявиха, че ще съобщят кандидатите днес. Втори румънски жп превозвач е закупил конкурсна документация за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", научи "Стандарт". Става дума за "Трансферовиар груп" (Transferoviar Grup - TFG) - огромна частна жп компания, която, според жп експерти, по мащабите си е съизмерима със собственика на "Българска железопътна компания" (БЖК) "Груп феровиар Ромън". Както "Стандарт" писа, БЖК не отговаря на условията и отпада от конкурса. Новият румънски кандидат "Трансферовиар груп" е регистриран в Клуж-Напока, административен център на окръг Клуж, област Трансилвания, която е населена с много етнически унгарци. Компанията е собственик на много интермодални терминали в Румъния и провежда агресивна политика за разширения на Балканите, твърдят запознати. Генерален мениджър на компанията е Кинга Мадарашан. Партньори на TFG са големи петролни компании като руската "ЛУКОЙЛ" и унгарската МОЛ, както и основни жп превозвачи от Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и Словения. Кой е закупил документите за TFG не стана ясно.
Източник: Стандарт (08.01.2013)

И Първа инвестиционна банка кандидатства за БДЖ "Товарни превози" Първа инвестиционна банка (ПИБ) се нареди сред кандидатите за приватизация на БДЖ "Товарни превози". Тя се включи в последния момент, след като крайният срок за купуване на документи за участие в конкурса бе удължен от 27 декември 2012 г. до вчера. Интерес към товарния превозвач са заявили общо 7 участници. Това съобщи вчера изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов пред БНР. Освен ПИБ с напълно явен интерес е и Българската железопътна компания, която се държи от румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman. Останалите потенциални кандидати са представени от адвокатски дружества. Това са "Юриста груп" ЕООД, "Георгиев, Тодоров и Ко", "Григоров и съдружници", както и адвокатите Валентин Иванов и Тодор Ангелов. "От последните ми разговори с консултанти те представляват обединения от чуждестранни инвеститори и български играчи. Приватизационна процедура "на всяка цена" няма. Критериите са занижени до допустимото", коментира Караниколов. Заради забавянето останалите срокове в процедурата също се удължават. До 15 ч. на 28 януари ще могат да бъдат представяни документи за съответствие. Купуването на информационен меморандум и издаването на сертификат за регистрация се отлагат до 18 февруари. Обвързващи оферти и внасянето на депозит за участие се отсрочват за 12 март. Както и при предния опит за приватизиране на товарните превози, така и сега липсват сериозни стратегически инвеститори. Това бе причината продажбата да бъде прекратена през миналото лято. Тогава в надпреварата остана само кипърската офшорка "Дует реълуей България". НАДЕЖДИ Министърът на икономиката Делян Добрев отново видя решаване на проблемите с ВМЗ-Сопот, но в края на януари. По думите му има вариант за сключване на нов договор със сегашното ръководство на завода, по който той да получи аванс и така да плати част от дължимите заплати на работещите, които от вчера отново излязоха на протест. "Имам уверението на кандидата за купувач, че ако има решение на Министерския съвет за приватизацията, той ще направи всичко възможно за разплащане на всички задължения към работещите", заяви Добрев. Ускорената продажба на предприятието може да приключи най-рано до 23 януари.
Източник: Сега (08.01.2013)

Последно: Деветима купиха книжа за "БДЖ Товарни превози" Девет фирми, адвокатски кантори и една банка са купили конкурсна документация за участие в конкурса за приватизацията на "БДЖ Товарни превози", съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във вторник. Предвижда се продажбата на 2 325 087 дяла, представляващи 100% от капитала на "БДЖ – Товарни превози" EOOД, собственост на "Холдинг БДЖ" ЕАД. До изтичането на крайния срок конкурсна девет кандидата. Те са "Юриста груп" ЕООД, София, "Българска железопътна компания" АД, адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", адвокат Валентин Иванов, адвокатско дружество "Григоров и съдружници", адвокат Тодор Ангелов, Първа инвестиционна банка, "Българска корабна компания" ЕАД, ТД Груп Феровиар Роман АД, Букурещ. От агенцията уточниха, че засега не е ясно кого представляват адвокатските дружества. Вероятно едно от тях ще представлява Руските държавни железници, за които упорито се говори, че ще закупят българската фирма и част от гръцката аналогична компания. В следващия етап на конкурсната процедура в срок до 28 януари 2013 г. кандидатите, които искат да продължат, трябва да подадат документи, доказващи съответствие с предварителните квалификационни изисквания.
Източник: Класа (09.01.2013)

Българи и румънци в битка за жп превозите Български и румънски компании ще наддават в конкурса за приватизация на "БДЖ-Товарни превози". Това стана ясно, след като 9 кандидата купиха тръжни документи до изтичането на крайния срок в понеделник. Известните засега потенциални родни инвеститори са Първа инвестиционна банка и "Българска корабна компания" ЕАД, която е част от структурата на "Химимпорт" и собственик на близо 83% от Параходство "Българско речно плаване", Русе. Слухове свързват адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", което купи тръжна документация, с Параходство "Български морски флот". Чрез адвокати документи са купили и големите руски и румънски частни превозвачи "Первая грузовая компания" и "Транс феровиар груп", като първата вече обяви, че се отказва. След като "Стандарт" обяви, че БЖК не отговаря на условията, собственикът й - румънската "Груп Феровиар Ромън", спешно купи документи. Още двама адвокати са купили документи за участие, но не са обявили кои инвеститори представляват.
Източник: Стандарт (09.01.2013)

Концесиите - добра политика за гарите и пристанищата Последните концесии, които държавата е направила, показват, че това е една успешна политика, отчете министърът на транспорта Ивайло Московски. По думите му фактите сочат, че привличането на частни инвеститори и публично-частното партньорство, каквото е концесията, е един успешен метод да се развиват гарите и пристанищата, особено при липсата на възможност държавата да инвестира в тази инфраструктура. Като успешен пример Московски посочи отдаването на терминала на насипните товари в Бургас, където за една година концесиониране, освен че се е изплатил заемът от банката, приходите от оборота са се увеличили двойно. Министърът отново подчерта, че голяма част от гарите ще бъдат обект на публично-частното партньорство. В момента текат процедури за концесиониране на гара Пловдив и гара Варна. Когато има заявен инвестиционен интерес, държавата е готова да отдаде и други гари на концесия, поясни транспортният министър. Такава процедура има и за ремонта на Централа гара София, посочи министър Московски. След като бъде модернизирана, ще се прецени дали тя да бъде отдадена на концесия или не. Относно продажбата на БДЖ "Товарни превози" транспортният министър изрази надежда, че ще се получи "едно хубаво състезание, за да може да се постигне най-високата цена и най-добрите параметри за дружеството". Запитан за интереса към компанията от страна на адвокатски дружества, Московски предположи, че зад тях стоят сериозни инвеститори.
Източник: econ.bg (10.01.2013)

Московски: 200 млн. лв. от приватизацията на "Товарни превози" ще е успех Ако държавата успее да получи 200 млн. лв. от приватизацията на БДЖ „Товарни превози“, ще бъде успех. Сумата е нужна, за да се изплатят спешно част от задълженията на холдинга, които към момента са около 750 млн. лв, а ако това не стане, няма да има БДЖ. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски пред TV7. "Синдикатите твърдят, че активи за 500 млн. лв. ще се продадат за жълти стотинки. Ако някой ми доведе инвеститор, който ще даде тези пари, лично аз ще го посрещна с червен килим", коментира Московски, който обясни, че приватизацията не е самоцел и ще бъде направено всичко възможно, за да бъде финализирана успешно. Транспортният министър изрази увереността си в работата на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), която отговаря пряко за реализирането на сделката. Припомняме, че по време на първата процедура по раздържавяването на товарното звено на железницата, ресорният министър на транспорта уверяваше, че държавата ще очаква да получи не по-малко от 150 млн. евро от новия собственик. След като първият опит на АПСК да продаде "Товарни превози" се оказа неуспешен, критериите за търсения бъдещ инвеститор бяха снижени, заедно с очакванията за сумата, която държавата трябва да вземе в резултат на сделката. Предстои влизането на новия закон за електронните съобщения, в който ще се регламентират санкциите и неустойките при прекратяване на договора с мобилния оператор. Министърът поясни, че те няма да надвишават 50% от месечната такса на потребителя, като с това се цели по-коректно отношение от страна на операторите към гражданите. По повод новите цени на билетите за пътуване във влак, които трябва да бъдат въведени от този месец, Московски обясни, че в ресорното ведомство е постъпило искане за увеличение средно с 5%. "В момента се прави анализ и вероятно ще изпълним искането. Въпреки това железопътният транспорт ще остане най-евтин", коментира още Московски.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2013)

Чакаме 200 млн. от жп превозите Ако държавата успее да получи 200 млн. лв. от приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", ще бъде успех. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски пред ТВ7. Сумата е нужна, за да се изплатят спешно част от задълженията на "БДЖ холдинг", които са около 750 млн. лв. Ако това не стане, няма да има БДЖ, коментира Московски. "Синдикатите твърдят, че активи за 500 млн. лв. ще се продадат за жълти стотинки. Ако някой ми доведе инвеститор, който ще даде тези пари, лично аз ще го посрещна с червен килим", допълни министърът. И обясни, че раздържавяването на "БДЖ-Товарни превози" не е самоцел и че очаква агенцията за приватизация да направи всичко възможно, за да приключи то успешно. До приключването на крайни срок в понеделник бяха закупени 9 комплекта конкурсни документи. Реалните кандидати са 7, тъй като руската "Первая грузовая компания" се отказа, а БЖК не отговаря на тръжните условия. От 7-те кандидати са ясни имената на Първа инвестиционна банка, собственика на 83% от Параходство БРП - "Българска корабна компания", както и двата най-големи румънски частни жп превозвача "Груп феровиар ромън" и "Транс феровиар груп". Останалите документи са закупени от адвокати и юридически кантори.
Източник: Стандарт (10.01.2013)

750 млн. лв. са дълговете на БДЖ “Товарни превози“ Задълженията на БДЖ „Товарни превози“ в момента са 750 млн. лв. и единственият шанс дружеството да оцелее е неговата приватизация, заяви транспортният министър Ивайло Московски пред БНР. Без приватизация, Световната банка няма да ни предостави заем за оздравяване на БДЖ, допълни той. Министърът определи като успешна политиката за отдаване на летища и ж.п. гари на концесия. Гарата в София първо ще я модернизираме и след това ще решим дали ще я отдаваме на концесия, каза Московски и припомни, че срокът за модернизацията на ж.п. гара София е 25 месеца. Според министъра през тази седмица ще бъде определено с колко ще поскъпнат билетите за влак. Това не е самоцелно решение, когато има увеличаване цената на билетите първо трябва да е сериозно аргументирана, да има необходимите доводи – предлага се от БДЖ и се утвърждава от няколко експертни дирекции в нашето министерство. Като за конкретния случай основна роля играят увеличаването на инфраструктурните такси, както и увеличаването на акциза на дизезла, коментира Московски. Има специална методология, която е с математически формули, които всъщност правят точните изчисления, но средно претеглено е 5 процента увеличението. Въпреки това, имайте предвид, че транспортът железопътният остава най-евтиният. 5 процента в реално изражение изчислено, в която и дестинация да вземете не представлява никакъв проблем. За пример министърът посочи дестинацията София-Перник, където увеличението ще бъде 0,10 лева.
Източник: Класа (14.01.2013)

Неправителствена организация внесе жалба до президента Росен Плевнелиев, до премиера Бойко Борисов и до председателя на Народното събрание Цецка Цачева с искане за незабавно прекратяване на процедурата по приватизацията на "БДЖ-Товарни превози". От "Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт" за пореден път заявяват, че процедурата е незаконна. Законът за приватизация и следприватизационен контрол се прилага неправомерно, тъй като няма решение на парламента за изваждане на "БДЖ-Товарни превози" от списъка със забранените за приватизация предприятия. Така Народното събрание е лишено от правото му на контрол и становище при приватизацията на предприятието, посочват от гражданската инициатива.
Източник: БНР (15.01.2013)

Държавата пак опитва да продаде дела си в "БДЖ Трансимпекс" Агенцията за приватизация (АПСК) за пореден път ще се опита да предложи за продажба дялове на няколко дружества, към които досега интерес липсва. На 30-ия поред централизиран публичен търг на Българската фондова борса (БФБ) се предлагат 35% от "БДЖ Трансимпекс", акции от "Частно АД Зографски", "Транзитна търговска зона" - Варна, "Свободна безмитна зона - Бургас", както и малки пакети от няколко дружества, сред които "Химимпорт". Всички компании се продават срещу пари и за нито една не е предвидено плащане с компенсаторки. Държавата иска да продаде целия си дял от капитала на "БДЖ Трансимпекс", като парите ще постъпят в "Холдинг БДЖ", който сега е собственик на акциите. Минималната цена за държавните акции е 2.64 млн. лв. Останалият 65% дял е притежание на "Адлер БГ". Участието на държавния холдинг в капитала е чрез апортна вноска от цехове за ремонт, машини и оборудване. Основната дейност на "БДЖ Трансимпекс" е ремонтиране на вагони, локомотиви и други железопътни машини. За миналата година приходите му са 1.4 млн. лв., а оперативната печалба е 318 хил. лв. Заради натрупани загуби от минали години обаче крайният финансов резултат е загуба от 32 хил. лв., се посочва в информация на АПСК. Според информационния меморандум дружеството притежава имот в северната част на София, близо до Централна гара. Той е с площ почти 50 дка, на които се намират цеховете за ремонт на компанията. Идеята на държавата беше продажба и на "БДЖ Трансимпекс", и на "БДЖ Товарни превози", но засега и при двете приватизацията се проваляла. "БДЖ Трансимпекс" всъщност отдавна се контролира от частен собственик с 65% от капитала и при това дружество няма натиск от страна на синдикатите продажба да не се случва или ако се случи – да има много условия по нея. Различно е положението с "Товарни превози", където приватизацията е блокирала. Транзитните и свободните търговски зони са другите, които се предлагат на няколко поредни търга, и интерес към тях няма. Единствено от "Свободна зона – Свиленград" обаче се продава целият капитал, при останалите предлаганият пакет акции е миноритарен. Сред компаниите на поредния централизиран търг има само една публична - "Химимпорт". Кандидатите могат да си купят над 704 хил. акции на холдинга при минимална цена от 1.27 лв. В момента на БФБ те се търгуват срещу 1.31 лв. Датите за публичния търг ще станат ясни след публикуването на обявлението за него в Държавен вестник – шест дни след него ще е началото. Информационните меморандуми на дружествата ще могат да се разглеждат в АПСК след публикуването на обявлението, а основни данни за тях има и на сайта на ведомството.
Източник: Капитал (22.01.2013)

Чужденци искат влакове на БДЖ "БДЖ-Пътнически превози" може да остане без най-новите си влакове - мотрисите "Сименс". Чуждестранни брокерски компании и жп превозвачи постоянно правят запитвания за закупуване на влаковете. Неотдавна заявка за 3 електрически мотриси "Сименс" е била изпратена от германската компания Rail-assets от гр. Аугсбург, твърдят жп експерти. По-рано запитване за закупуване на всичките 25 дизелови мотриси "Сименс Дезиро" е дошло от частната регионална унгарско-австрийска жп компания GySEV/ROeEE. Поне още две други фирми също са изпратили запитвания. Засиленият чуждестранен интерес към мотрисите "Сименс" на БДЖ се дължи на факта, че компанията не покрива по-голямата част от главницата по заема за закупуването им към германската държавна банка KfW. Общият дълг към KfW към края на 2012 г. е около 230 млн. лева, 25% от който е просрочен. БДЖ всеки месец плаща около 1,8 млн. лв. главница и 1,2 млн. лв. лихви към KfW, но това е недостатъчно. "Дългът към "Сименс" виси като воденичен камък в отношенията ни с Германия", заяви преди няколко месеца премиерът Бойко Борисов. За да бъдат продадени влаковете обаче, е необходимо решение на министрите на икономиката и на финансите на Федерална република Германия, обясниха запознати. Такова още не е взето, тъй като германците изчакват, спазвайки обещанието си, да приключи процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози". Причината е, че се очаква всички приходи от раздържавяването да отидат за покриване на задълженията към германския кредитор KfW. 25 дизелови и 25 електрически мотриси "Сименс Дезиро" бяха купени с договори от 2005 и 2007 г. с кредит от KfW.
Източник: Стандарт (28.01.2013)

Четирима на влака Първа инвестиционна банка, Кирил Домусчиев през наскоро учреденото "Бългериан карго експрес", румънският жп превозвач Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, занимаваща се с консултантски услуги. Това е списъкът със заинтересованите кандидати от приватизацията на "БДЖ - Товарни превози". От него се очертават няколко извода. Първо, кандидатите са повече от явилите се на дебютната процедура от лятото на миналата година, когато имаше само един желаещ. Но вторият е по-неприятен - това е поредната приватизация на държавното дружество, която не предизвика никакъв интерес сред големите международни компании в дадения сектор, в случая отсъстват жп гиганти. Сред купувачите има само едно стратегическо дружество с опит в сферата на жп услугите, а зад финансовите претенденти крайният интерес остава неясен. Местното участие отново е силно - два български кандидата и един под въпрос. В понеделник изтече срокът за подаване на документи от кандидатите, които искат да бъдат проверени от агенцията за приватизация дали отговарят на условията на конкурса. Четирите участника бяха обявени официално от ведомството. Така първото сито на отся наполовина заинтересованите от сделката - от деветте кандидата, закупилите документация, само четири стигнаха до по-сериозния етап с подготвянето на документи. Отпаднаха няколко неизвестни адвокати. Сред кандидатите липсва и групата "Химимпорт", която закупи първоначално документи през "Българска корабна компания". До 18 февруари агенцията трябва да реши кои от кандидатите ще бъдат допуснати да се запознаят със състоянието на активите и на финансите на "БДЖ - Товарни превози", като за целта ще им бъде предоставен и информационен мемурандум на товарното поделение. На 12 март пък ще стане ясно кои кандидати все още имат интерес, като до тази дата те ще трябва да подадат и конкретните си оферти. Напълно възможно е състоянието на дружеството да откаже някой и офертите да са под четири. Сред кандидатите с най-голям опит в сферата на жп услугите се откроява румънската Grup Feroviar Roman. Тя е собственик на най-големия конкурент на "БДЖ - Товарни превози" в страната - "Българска железопътна компания", която също беше закупила документации, но сега не е сред претендентите. Румънската компания е най-големият частен карго жп превозвач в северната съседка, като приходите й през 2011 г. са 187 млн. евро. Сред клиентите на GFR са Petrom, Lafarge, Dacia и Mechel. GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа. Притежава и транспортни фирми и фабрики за ремонт на вагони в Сърбия, Унгария, Молдова и Украйна. Grup Feroviar Roman е част от румънския холдинг Grampet. Той включва общо 17 различни компании. Мажоритарен собственик на Grampet е един от най-богатите румънци, Груя Стоица. Състоянието на известния като Краля на вагоните се оценява на 380 - 400 млн. евро от "Forbes Румъния". Започва бизнеса си в началото на 90-те. Според собствените му думи със спестяванията на родителите си създава една от първите акционерни фирми в страната - Turnomet, и започва търговия с метали. През 1994 г. изкарва 4 млн. долара от продажбите на стоманени продукти на различни компании в Румъния и чужбина. През 1999 г. се либерализира жп транспортът в страната и Стоица създава товарен превозвач. Постепенно бизнесът се разраства. Друг едър собственик на разнородни големи компании, но този път български, също е заинтересован от "БДЖ - Товарни превози" - това е Кирил Домусчиев, който постепенно разширява бизнеса си с сферата на транспорта. През 2008 г. Параходство "Български морски флот" беше приватизирано от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%, като Домусчиев е представител на обединението от българска страна. През миналата година БМФ спечели концесията на двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас, а от пролетта на 2012 г. "Порт рейл" - компания, свързана с Домусчиев, има лиценз за жп превозвач, като фокусът й е основно маневрената дейност. Другият основен бизнес на Домусчиев еПървоначалните документи за участие в приватизационната сделка на компанията на Домусчиев бяха купени от адвокат Иван Тодоров. По неофициална информация тогава българското дружество е водило преговори за съвместно участие с американски фонд, но до окончателно споразумение не се е стигнало. Затова пък част от финансирането при евентуална сделка можело да дойде по линия на Citigroup. Фонд на банката преди години придоби дял от "Хювефарма" (фармацевтично дружество на Домусчиев). Причините за интереса на Първа инвестиционна банка към товарния превозвач пък остават все така неизвестни. От финансовата институция не коментираха участието си в сделката. Различни източници чертаят две възможни причини за интереса. През миналата година пък контролираното от банката дружество "Надин" беше един от купувачите на товарни вагони, продавани за скрап. Освен това възможно е интересът да е свързан и с Христо Ковачки, който е собственик на редица мини и ТЕЦ-ове, които са и сред големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. Най-непозната на публиката обаче е консултантската австрийска компания Donau Finanz. "Може да смятат БДЖ за успешна покупка", обясни интереса на кандидата адвокат Тодор Ангелов, който е пълномощник на дружеството. По неговите думи компанията се занимава основно с консултантските си услуги при различни приватизационни сделки или инвестиционни проекти, като управлява и фондове. Ангелов допълни, че това е първата сделка в страната, по която участва компанията. Той обаче не даде категоричен отговор дали зад фирмата стои друг кандидат. От компанията не отговаряха на посочените телефони в Австрия, така че не става ясно дали плановете й предвиждат опериране на компанията след нейното придобиване. Профилът на компанията обаче много напомня на единствения кандидат от провалената първа процедура за продажба. Тогава като кандидат остана само "Дует реълуей България", собственост на кипърска компания, 100% притежавана от британския инвестиционен фонд Duet Group. Инвестиционната компания управлява различни видове взаимни и хедж фондове, като предоставя и консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица. Или интересът към БДЖ не беше изключено да е произтекъл от друго място, като български източници сочеха за двигател на сделката банкера Цветан Василев. Въпреки че преди месеци Duet Group демонстрира най-засилен интерес, сега тя липсва от списъка с кандидатите. Преди седмици пък представителят й не беше категоричен дали е купил документ през някой адвокат, или не е. Сега в процедурата изгря нов енигматичен участник. При така описаните кандидати, интересът на пръв поглед изглежда приличен. Ако всички подадат оферти, то ще има състезание и може да бъде нахвърлена летвата от 100 млн. лв., колкото е неофициалната оценка на държавната компания. Интрига също ще има, защото единият от кандидатите поне засега е маскиран.
Източник: Капитал (29.01.2013)

Четири фирми подадоха документи за приватизацията на „БДЖ – Товарни превози” ЕАД Четири дружества от закупилите конкурсна документация са подали документи за продажбата на 100% от капитала на “БДЖ – Товарни превози” АД, София, съобщиха от пресцентъра на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това са ТД Груп Феровиар Роман АД, Букурещ, “Бългериан Карго Експрес” АД, гр. София, Донау-финанц транспорт и Бетейлигунг Гмбх, Австрия и Първа инвестиционна банка До 18 февруари 2013г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да издаде сертификат за регистрация на допуснатите участници. Те ще имат право да подадат обвързващи оферти. Останалите срокове в конкурса са за закупуване на информационен меморандум – 18 февруари 2013 г. и за достъп до информационната зала – 4 март 2013г. Обвързващите оферти и депозит трябва да бъдат подадени до 15 часа на 12 март 2013г.
Източник: Класа (29.01.2013)

Само четирима кандидати останаха в борбата за "БДЖ-Товарни превози", като представиха в срок документи за съответствие, съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това са най-големият частен румънски превозвач ТД "Груп Феровиар Ромън", австрийската компания "Донау-финанц транспорт и Бетейлигунг", "Бългериан Карго Експрес" и Първа инвестиционна банка. Конкурсна документация бяха купили 9 дружества. ТД "Груп Феровиар Ромън" кандидатства още в първата процедура за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози". Сега тя закупи документи чрез дъщерния си превозвач у нас - "Българска жп компания", която не отговаряше на тръжните условия и след публикация на "Стандарт" купи втори комплект документи. Дейността на "Бългериан Карго Експрес", според Търговския регистър, е "извършване на жп превози на товари в страната и чужбина, наемане на локомотивна тяга и вагони, поддръжка и ремонт на локомотиви и вагони, търговско представителство и посредничество" и пр. В съвета на директорите на фирмата личат имената на Кирил и Георги Домусчиеви, съсобственици на "Български морски флот", "Хювефарма" и др. големи компании. Австрийската компания "Донау-финанц транспорт и Бетейлигунг" инвестира в имоти, логистика, транспорт, строителство, туризъм и земеделие. В процедурата за "БДЖ-Товарни превози" продължава и Първа инвестиционна банка. До 18 февруари АПСК ще издаде сертификати на допуснатите в процедурата участници и чак след това те ще имат право да подадат обвързващи оферти. Депозитът за участие е 20 млн. лв., който трябва да се даде до 12 март 2013 г.
Източник: Стандарт (29.01.2013)

Кредитори искат фалит на БДЖ Пет банки са внесли иск за обявяване в несъстоятелност на "БДЖ Холдинг" в Лондонския арбитражен съд, научи "Труд". Причината е, че националният жп превозвач е натрупал просрочия по кредит в особено големи размери. Става дума за т.нар. втори облигационен заем, който е на стойност 120 млн. евро. Кредитът бе изтеглен по време на управлението на тройната коалиция, но вноски не са плащани от много месеци. Новината бе потвърдена от високопоставени източници от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и лично от председателя на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Просроченият кредит е договорен с банков синдикат, в който влизат 4 чуждестранни банки и една българска. Това са френските БНП Париба и "Сосиете Женерал", австрийската "Кредитанщалт" и белгийската "Дексиа". Около 15 процента от общата сума на кредита са отпуснати от българската Първа инвестиционна банка (ПИБ).
Източник: Труд (04.02.2013)

Кредитори искат фалит на БДЖ Пет банки са внесли иск за обявяване в несъстоятелност на "БДЖ Холдинг" в Лондонския арбитражен съд. Причината е, че националният жп превозвач е натрупал просрочия по кредит в особено големи размери. Става дума за т.нар. втори облигационен заем, който е на стойност 120 млн. евро. Кредитът бе изтеглен по време на управлението на тройната коалиция, но вноски не са плащани от много месеци. Новината бе потвърдена от високопоставени източници от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и лично от председателя на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Просроченият кредит е договорен с банков синдикат, в който влизат 4 чуждестранни банки и една българска. Това са френските БНП Париба и "Сосиете Женерал", австрийската "Кредитанщалт" и белгийската "Дексиа". Около 15 процента от общата сума на кредита са отпуснати от българската Първа инвестиционна банка (ПИБ). Съвсем наскоро същият трезор подаде документи за участие в приватизационната процедура за "БДЖ-Товарни превози", която се очаква да приключи през март т.г. Експертите в областта на жп транспорта бяха доста изненадани за подбудите на ПИБ да се включи в състезанието и прогнозираха, че едва ли става дума за сериозен интерес. Внасянето на съдебния иск в Лондон обаче по-скоро е довод в обратната посока. Завеждането на делото е истински шок за БДЖ, тъй като обезпечение по облигационния заем са 1500 вагона на продаваната "БДЖ-Товарни превози". Точно те са в най-добро техническо състояние и без тях на практика в дружеството остават само вагони за ремонт. "На банките просто им писна от номера. Не можеш да очакваш нещо различно, след като три години не плащаш и дори не им вдигаш телефона, когато питат защо ги няма парите", обясни източник от транспортното министерство. Според Владимир Владимиров обаче целта на подадения иск не е обявяването на компанията във фалит, а банките просто искат да получат гаранции, че ще си получат парите. Ако искат несъстоятелност, трябва да предявят претенциите си към български съд, добави шефът на борда на "БДЖ Холдинг". На това мнение били юридическите екипи както на жп превозвача, така и на транспортното министерство. БДЖ спря да плаща вноските към облигационерите през последните три години и вече се е натрупало забавяне от 32 милиона евро. Сега предстои нов тур от преговори с кредиторите на жп компанията. Целта им е БДЖ да получи нова отсрочка поне до продажбата на фирмата за товарни превози. В петък основната банкова сметка на "БДЖ-Пътнически превози" е запорирана, съобщиха източници от компанията. Причината за това е друг иск - този път наложен от германската държавна банка "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (Ка Еф Ве). Финансовата институция отпусна парите за закупуването на електрическите и дизеловите мотриси "Дезиро" от "Сименс". В момента те обслужват повече от една трета от влаковете в България. Така БДЖ са в ситуацията на кръстосан огън. Всички големи кредитори искат да получат необслужваните заеми и да не калкулират загуби при обявяване в несъстоятелност на държавния жп превозвач. За такъв сценарий се говори отдавна, а проектопромените в Закона за железопътния транспорт, с които на Национална компания "Железопътна инфраструктура" се дава правото да извършва и транспортна услуга, наляха допълнителни страхове сред кредиторите. При фалит парите със сигурност няма да стигнат за всички кредити, чиято обща стойност е над 720 милиона лева. "Запорирана е една от сметките. Искът не е на голяма стойност и се надявам да се споразумеем", обяви Владимиров. За разлика от облигационния заем БДЖ все пак частично обслужва кредита към Ка Еф Ве. Погасяваните около 20 млн. лв. на година обаче не покриват изцяло договорените вноски и търпението на германците явно се е изчерпало. Темата за банковия кредит досега бе обсъждана на няколко срещи между премиера Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел. Държавата едва ли ще получи висока цена от продажбата на "БДЖ-Товарни превози", коментират експерти от железопътния сектор. В момента тече втори опит за продажбата на предприятието, след като първата процедура се провали заради липсата на задоволителен инвеститорски интерес. На пръв поглед сега шансовете за сключване на сделка са значително по-добри. Документи за участие подадоха четири компании. Три от тях са финансови инвеститори. Това са ПИБ, братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез новорегистрираната компания "Бългериан карго експрес" и австрийската консултантска компания "Донау финанц", която не е ясно за кого работи. Единственият стратегически инвеститор, заявил интерес, е румънската "Груп Феровиар Ромън". Дружеството притежава най-големия частен жп превозвач у нас "Българска железопътна компания". Според жп експертите основният проблем пред сделката е, че през миналата година приходите на "БДЖ-Товарни превози" намаляха с почти 30 процента. От друга страна дълговете на компанията се увеличиха. При първия опит за продажба те бяха 104 млн. лева, а към момента вече са около 120 милиона лева.
Източник: Труд (05.02.2013)

Облигационерите на "БДЖ Товарни превози" са овластили банката си довереник в България при поискване да предприеме стъпки по изпълнение на залога им. Отделно държателите на облигации на компанията са завели иск в английски съд за предявяване на просрочено вземане. Това съобщава в днешния си брой "Капитал daily", след като вчера в публичното пространство се появи информация за иск за несъстоятелност към жп компанията. Изданието припомня, че такъв иск може да се заведе само в български съд и в случая става дума по-скоро за превантивни ходове от страна на кредиторите на дружеството. Облигационният заем е за 120 млн. евро и беше изтеглен през 2007 година. Основните облигационери са германска (държавна институция по информация на "Капитал") и австрийска банка - австрийското подразделение на белгийско-френската Dexia - Dexia Kommunalkredit Bank AG. Малки дялове имала и Корпоративна търговска банка. Не е ясно кога и от кого точно е бил подаден искът, нито дали вече има произнасяне на лондонския съд. Ръководството от БДЖ не беше открито да поясни за какъв иск точно става въпрос. Искът в Лондон реално е втора крачка по презастраховане на облигационерите, че ще си получат дължимите суми. В средата на ноември държателите на облигации са овластили Българска банка за развитие (ББР) при поискване от тяхна страна да започне частично изпълнение на особения залог в тяхна полза - продажбата на 3500 товарни вагона. Банката може да обяви всички суми за предсрочно изискуеми, да заведе иск за несъстоятелност и др., но досега не се е стигнало дотам.
Източник: Дневник (06.02.2013)

ПИБ отрече да е искала несъстоятелност на БДЖ По повод медийни публикации относно участието на „Първа инвестиционна банка" АД във внасяне на иск за обявяване в несъстоятелност на „Холдинг Български държавни железници" ЕАД категорично заявяваме, че посочената информация, касаеща банката, не е вярна. „Първа инвестиционна банка" не е подавала самостоятелно, нито е участвала в общ иск с други банки за откриване на производство по несъстоятелност за „Холдинг Български държавни железници" ЕАД. Припомняме, че банката е един от четирите останали кандидати за приватизация на БДЖ Товарни превози
Източник: Money.bg (07.02.2013)

Авария с продажбата на БДЖ Кредиторската хватка около БДЖ се затяга все повече с напредването на процедурата по приватизация на товарните превози. Поредното им действие е запор върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози", което пречи на приключването на процедурата. Засега по всичко личи, че действията им са по-скоро за да си гарантират бъдещо плащане на просрочените вземания преди или около приватизацията. Малко след информацията, че облигационери са завели иск за предявяване на просрочено вземане в английски съд, и основният облигационер по първия облигационен заем на холдинга - базираната в Дъблин германско-ирландската банка Depfa bank, наложи запор върху дяловете на холдинга - длъжник в дъщерното му дружество "БДЖ - Товарни превози", представляващи 100% от капитала му. Това става ясно от документи в Търговския регистър. Този път съдебната сага се води на местна почва, като на 5 февруари Софийският градски съд излиза с определение, въз основа на което е издадена и обезпечителна заповед до общия размер на вземането от 6.3 млн. лв. Така "БДЖ - Товарни превози", което в момента се намира в процедура по приватизация, се оказа с два запора. Един в полза на Depfa bank и първия, който е в полза на свързаната с Васил Божков "Трансимпекс", наложен в края на 2011 г. Според Търговския регистър той все още не е вдигнат. Когато първият запор стана факт, от транспортното министерство коментираха: "Ако процедурата беше в по-напреднал етап, този запор щеше да й попречи. Тя обаче е в много начална фаза – тепърва предстои да се избере консултант, така че няма проблем." Сега обаче приватизацията е по-скоро на финалната права, има четири заинтересовани кандидата и нервите на повечето кредитори, които с години си търсят правата, като преговарят с държавата, са сериозно обтегнати. Според юристи запорът трябва да означава, че приватизацията не може да приключи. Те обясниха, че евентуална продажба на дружеството не би била нищожна, но който се разпореди със запорирано имущество, носи наказателна отговорност. Едва ли ръководството на БДЖ или на генцията за приватизация (АП) желаят да влязат в затвора, така че такава сделка изглежда невъзможна. "Уведомени сме за запора. Продължаваме процедурата, като смятаме да поканим кредитора на среща. Търсим начин приватизацията да не се провали", каза за "Капитал" Емил Караниколов, изпълнителен директор на АП. Нито Depfa bank, нито съдия-изпълнителят, нито БДЖ коментираха. Depfa bank е основният кредитор по първия облигационен заем на БДЖ, който бе теглен през 2004 г. и е общо за 30 млн. евро, като остатъка е на Пощенска банка. По-голямата част от него е погасена, сега общият размер на вземането е 6.3 млн. лв. Първият запор на дяловете на компанията майка в товарното поделение беше наложен през есента на 2011 г., като вземането е прехвърлено на две дружества от групата на "Трансимпекс". Към момента на налагането на запора железниците дължаха на компанията близо 7.5 млн. лв. плюс 1.5 млн. лв. лихви и 232 хил. лв. такси. Според източници на "Капитал" към момента дългът към фирмата, свързана с Васил Божков, е стопен до под 1 млн. лв. и скоро може да бъде вдигнат. Изплащането на дълга и към Depfa е най-лесният начин запорът да падне и приватизацията да приключи със сделка. Стига обаче БДЖ да има средства да плати на двата кредитора със запори. Тогава обаче вероятно ще се появят нови. И в случая с "Трансимпекс", и сега запорът става чрез частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, чието име нашумя покрай описването на имуществото на вестниците "Труд" и "24 часа" заради запора на активи на "Медийна група България". Отделно БДЖ има втора облигационна емисия за 120 млн. евро, която също не обслужва редовно. Обезпечение по нея са около 3500 вагона на "БДЖ - Товарни превози". За да се подсигурят, държателите на тази емисия (които са различни от първата) вече са овластили банката си довереник при нужда да започне да осребрява вагоните и дори да поиска несъстоятелност на холдинга и на дъщерните му дружества. За момента няма информация тези кредитори да са направили подобни реални стъпки, макар просрочените им задължения да са около 30 млн. евро. Публично не е обявено и кой кредитор на БДЖ е завел иск срещу компанията в лондонски съд и за какво точно. Възможно е това да е Depfa, но много по-вероятно е да са кредиторите от по-голямата емисия. За момента изглежда, че кредиторите просто искат да принудят холдинга и съответно държавата да се разплати с тях с парите от самата приватизация. Още повече че холдингът не обслужва редовно и задълженията си към германската KfW, с чиито пари бяха купени мотрисите "Дезиро". Общо дълговете на БДЖ към финансови институции са за над 500 млн. лева (към края на 2011 г.) А по последни данни от януари общите задължения са за над 720 млн. лв. "Ние като съвет на директорите сме взели решение половината от парите от приватизацията да отидат към облигационерите, а другата половина - към KfW за изплащане на мотрисите "Дезиро", казва преди седмица пред "Труд" Владимир Владимиров, председател на борда на директорите на железниците. Той дори заяви, че освен историята със съдебните искове холдингът трябва да се справя и със запорирани сметки на товарните превози от KfW. Засега изглежда, че постъпленията от приватизацията може да стигнат без малко за изплащането на просрочените задължения и към облигационерите и към KfW. Първоначално се очакваше цена от около 100 млн. евро за "БДЖ - Товарни превози", но след като държавата реши да прекрати първата и да стартира втора процедура по приватизация, реалистичната цена е някъде наполовина на първоначалната. Не е ясно обаче и дали някой от потенциалните кандидати за дружеството не търси вариант да свали още цената, като си сътрудничи с част от кредиторите.
Източник: Капитал (08.02.2013)

Кредиторите наложиха запор върху 100% от "БДЖ - Товарни превози" Софийският градски съд е наложил запор върху 100% от дяловете на "БДЖ Товарни превози", чиято приватизация е в напреднала фаза. Това пише в днешния си брой "Капитал daily" като се позовава на документи в Търговския регистър. Запорът е в полза на базираната в Дъблин германско-ирландска банка Depfa bank, която притежава облигации от първия облигационен заем на "БДЖ холдинг". Вземането на банката е за около 6.3 мнл. лв. След като облигационери преди дни заведоха иск в Лондонски съд за предявяване на просрочено вземане, сега кредиторската хватка се затяга все повече с напредването на приватизационната процедура, коментира изданието и напомня, че кандидатите за товарните превози са четирима. Според юристи, до които се е допитал вестникът, запорът трябва да означава, че приватизацията не може да приключи. Според тях евентуална продажба на дружеството не би била нищожна, но който се разпореди със запорирано имущество, носи наказателна отговорност. "Уведомени сме за запора. Продължаваме процедурата, като смятаме да поканим кредитора на среща. Търсим начин приватизацията да не се провали", каза за "Капитал" Емил Караниколов, изпълнителен директор на АП. Засега изглежда, че кредиторите просто искат да принудят холдинга и съответно държавата да се разплати с тях с парите от самата приватизация, коментира изданието.
Източник: Дневник (11.02.2013)

На железопътната барикада Опасна борба на интереси в две паралелни реалности, но с общ фокус - последните все пак здрави части на БДЖ. От едната страна са кредиторите на държавния холдинг, които с напредването на процедурата по приватизация на товарните превози започнаха да предприемат крайни ходове под формата на запори и съдебни искове, за да си гарантират, че няма да останат с празни ръце. Загубили нерви и надежди, за тях продажбата на "БДЖ - Товарни превози" изглежда като последната възможност да потърсят част от парите си. С действията си обаче кредиторите влияят на другата страна на интереси - тази на четиримата кандидати за държавното дружество (виж карето), всеки от които има собствена различна причина да участва в приватизацията - за скрап, заради пристанищни терминали по морето, за возенето на собствен товар или заради бизнеса като цяло. Сблъсъкът на двете страни естествено охлажда интересите на купувачите. Или най-малкото - купувачите едва ли биха платили щедро за активи, върху които нямат контрол, като например вагоните, заложени в полза на кредиторите на БДЖ. Допълнително атрактивността на товарното поделение намалява и поради неубедителните й оперативни резултати в последно време и ангажиментите, които трябва да бъдат поети към персонала след сделката. Колкото повече спада интересът на кандидатите обаче, толкова по-малко пари ще има за покриване на стари дългове, а от това може да пострада и останалата част от железниците. Така основният губещ от една незадоволителна ценово продажба е самото БДЖ и държавата, която се явява гарант по заеми (като този за мотрисите Siemens), които рано или късно ще трябва да връща. Кой ще спечели обаче? По малко би следвало да спечелят и кредиторите и купувачите, които на пръв поглед са изправени от двете страни на железопътната барикада. Не е изключено интересите им дори и да се преплитат и в един момент да се окаже, че всеки ще вземе парче от останките на БДЖ, при това евтино. Но при успешна продажба все пак ще има и ползи - товарните превози ще се откъснат от държавата, която е показала как неумело ги управлява, а дълговете на жп холдингът ще се стопят с малко. Колкото и "реформи" да бяха предприемани от 2009 г. насам, реално БДЖ успя да изплати една нищожна част от задълженията си. Общо групата дължи около 700 млн. лв., като е в просрочия от години и само държавата гаранция по заемите уж я спасява. "БДЖ - Пътнически превози" на няколко пъти беше пред заплахата (която все още е актуална) да се раздели с мотрисите си Siemens заради просрочия към германската KfW (които и към момента не е ясно колко са), а през последната година започнаха и проблемите с облигационерите, към които са половината от финансовите задължения на холдинга. Става въпрос за двете облигационни емисии в баланса на БДЖ шапката - "Холдинг Български държавни железници". Първата е с номинал от 30 млн. евро и се държи основно на национализираната и базирана в Дъблин Depfa bank. Този заем е теглен от БДЖ по време на правителството на НДСВ през 2004 г. Той трябваше да бъде изплатен още през май 2010 г., но три години по-късно БДЖ все още дължи поне него около 6 млн. лв. заедно с лихвите по просрочието. Би следвало кредиторите да са обезпечени с 3520 товарни вагона по заема, но не е ясно дали залогът е подновен. Затова те вече почти нямат шанс да получат плащане, освен ако не притиснат компанията максимално в ъгъла в последния възможен за тях момент. В тази връзка в началото на февруари Depfa bank се сдоби със запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози", което реално прави продажбата невъзможна, без кредиторът да си получи парите. Това автоматично означава, че за да няма държавни служители с наказателна отговорност за тази продажба, дори и със сключен приватизационен договор, агенцията за приватизация няма да може да прехвърли дяловете на дружеството, без БДЖ преди това да е платило парите на Depfa bank. Т.е. държавата като продавач, или по-точно холдингът, вече е на минус 6 млн. лв. - колкото е искът на банката. Оттам ще бъдат ощетени кредиторите по втората облигационна емисия на БДЖ за 120 млн. евро. Като обезпечение по нея са заложени 5 хил. товарни вагона и 25 мотриси "Дезиро" на Siemens. Този заем е изтеглен през 2007 г. и падежира едва през 2017 г., но холдингът и тук вече е просрочил лихви и главница за 34 млн. евро. Съответно от поне година кредиторите тук - oсновно национализираната Dexia, "лошата" австрийска държавна банка KA Finanz и остатъкът от Depfa, но в Германия, водят преговори с държавата някак БДЖ да плати. Кредитор по тази емисия е и Корпоративна търговска банка. Ако това не се случи обаче, облигационерите имат още по-силен коз от Depfa bank. Това е залогът им върху една трета от товарните вагони на "БДЖ - Товарни превози". Става въпрос за около 1500 (от общо около 4800 вагона на дружеството), за които могат да започнат процедура по осребряване буквално във всеки един момент, тъй като вече си подсигуриха бързото реализиране на залога. Допълнително кредиторите се задействаха и в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране. Това естествено е бомба със закъснител за всеки бъдещ частен собственик на товарните превози, тъй като той няма никаква гаранция, че ден след като си купи компанията, няма да остане без една трета от активите й и така да се раздели с най-здравите си вагони. Юридическите консултанти на облигационерите по втория заем Schoenherr отказаха коментар как ще процедират нататък кредиторите. Основната причина засега те да не са започнали да разпродават този ценен актив, изглежда, обаче е, че все още им е останала малка надежда, че с парите от продажбата на "БДЖ - Товарни превози", които се очаква да са не повече от 100 млн. лв., холдингът все пак им издължи просроченото. На опашката обаче е и германската KfW и е под въпрос за кое по напред ще стигнат парите. Засега от ръководството на БДЖ коментират, че именно това смятат да направят, но преди да е станало факт, си остава рискът да не се случи. Тъй като борбата е на един терен, има вероятност в действията на кредиторите и купувачите да има съгласуваност. Логиката е, че така БДЖ е заградено от две страни и кандидатът би имал средство за натиск над държавата при вземането на решение от два фронта. И не на последно място - може да откаже другите кандидати или поне да смъкне цената. Според едни източници на "Капитал" в действията на самите кредитори по-скоро няма такава. Всеки играе по-скоро за себе си, макар крайният бенефициент зад съответните финансови подразделения под една или друга форма да е германската или австрийската държава. В случая на Depfa bank, Дъблин, ситуацията по-скоро изглежда като отчаян опит за събиране на вземанията с последните възможно механизми. Докато останалите кредитори все още имат опции как да си търсят парите. Това обаче не изключва отчаяната Depfa bank да си има партньор в действията в лицето на някоя местна банка, или по-точно местен кандидат-купувач. Поне два източника на "Капитал" коментираха подобен развой на ситуацията, макар за това за момента да няма конкретно потвърждение. Самата Depfa bank отказа коментар пред "Капитал". Засега по всичко личи, че тя oстава титуляр на вземането си от около 6 млн. лв. по първия облигационен заем, за което си има и запор върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози". Не е изключено обаче да има и споразумение със скрит играч, който със съответния дисконт и някакъв предварителен договор вече да контролира вземането на банката. По подобен начин например собственици на БТК станаха банкерът Цветан Василев и VTB Capital, но разликата е, че БТК е печеливша компания, докато "БДЖ - Товарни превози" губи непрекъснато пазарен дял. В случая с БДЖ обаче заинтересуваните от подобна сложна схема по-скоро са други - Първа инвестиционна банка (ПИБ) евентуално в тандем с Христо Ковачки, коментират наблюдатели на сделката. Те обаче нямат никакви преки доказателства. ПИБ със сигурност не притежава пряко облигации на БДЖ. Всъщност цялата драма с кредиторите буди и редица хипотези и за бъдещите действия на кандидатите за "БДЖ - Товарни превози". Ясно е, че всеки от тях е заинтересуван максимално да се свали цената на приватизацията и да получи ясна собственост. Заплахите от облигационерите вече са притеснили единствения стратегически инвеститор сред кандидатите - румънската Grup Feroviar Roman. Допълнителна голяма спънка в цялата процедура е и неяснотата какви точно имоти има в продаваното дружество. Според информационния меморандум за продажбата през втората половина на 2012 г. е започнал процес по размяната и прехвърлянето на различни имоти между "БДЖ -Товарни превози", от една страна, и "Холдинг БДЖ" и "БДЖ - Пътнически превози", от друга страна. В меморандума допълнително се посочва, че няма яснота приключила ли е тази процедури и какви са точните имоти, за които "БДЖ - Товарни превози" има нотариална собственост. Така всеки кандидат-купувач допълнително ще се се чуди какво точно си купува. Към това трябва да е прибави и социалният ангажимент, който купувачът трябва да поеме, и картината стана съвсем страшна. Новият собственик ще трябва да запази броя на персонала (почти 4000 души). За българските кандидати това условие едва ли ще е проблем, защото могат да прелеят персонал от други свои дружества и така да изпълнят протоколно условието. Стратегическият обаче логично ще иска да оптимизира броят на служителите, за да стане предприятието ефективно. Всъщност с тези проблеми в самата компания и с действията на кредиторите нищо не пречи на кандидат купувачите вече да не се борят един срещу друг, а по-скоро да измислят взаимно полезен им вариант, при който всеки взима това, което му харесва. Според източници на "Капитал" ПИБ например се интересува основно от вагоните, които може да нареже на скрап, а собственикът на Параходство "Български морски флот" и концесионер на част от пристанище Бургас Кирил Домусчиев има интерес само към жп инфраструктурата по морските пристанища на "БДЖ - Товарни превози". С пряк интерес към самия товарен бизнес остават румънският кандидат Grup Feroviar Roman и Христо Ковачки, които различни източници свързват с австрийския кандидат и ПИБ. Съответно не пречи кандидат-купувачи да мислят и обща стратегия как, след като се сключи сделката, да си поделят каквото остане от пая. В цялата тази драма най-безучастно сякаш остава самото БДЖ и държавата като негов краен собственик. Държавата трудно би могла в момента да изкара пари. Тя не може и да плати директно на кредиторите. Първо, защото това може да се оспори от Брюксел като неправомерно дадена държавна помощ и, второ, просто защото ще налее едни безсмислени пари в отдавна бездънната яма на БДЖ. От Министерството на транспорта отказаха да коментират какви ще бъдат последващите действия от страна на държавната компанията с аргумента, че процедурата по приватизация се движи от агенцията и министерство може само да наблюдава какво ще стане. Коментар отказаха и от БДЖ. Действията им в безизходицата обаче са видни от молба до Софийския градски съд с искане обезпечителната мярка по искането на Depfa Bank да бъде заменена с налагането на запор на дяловете на холдинга, но в пътническото поделение на компанията (което няма как да спре да съществува, тъй като има договор с държавата да превозва пътници и получава субсидия за тази цел) и/или с възбрана върху някои от имотите собственост на холдинга, сред които сгради на Транспортна полиция във Варна, Стара Загора, Горна Оряховица и София на бул. "Мария Луиза". Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" е в процедура по приватизация, че това е един от "спешните проекти на агенцията", както и че продажбата може да се развие в много негативна посока и да повлече и останалата част от холдинга. "Наложените към момента обезпечителни мерки - запор върху 5.6% от капитала на ЗАД "Алианц България", които са собственост на "Холдинг БДЖ" (и струват почти 3 млн. лв.) и залог върху 100% от капитала на "БДЖ - Товарни превози", могат да създадат недоверие в евентуалните инвеститори, като по този начин провалят започналите процедури за приватизация, което от своя страна ще се отрази негативно върху финансовото състояние на "Холдинг Български държавни железници", тъй като приходите от приватизацията е предвидено да постъпят в дружеството", се казва в молбата на държавната компания до съда. Докато драмата със запорите върху компанията за продан тече с пълна сила, идната седмица се очаква агенцията за приватизация да посочи кои от четирите компании са допуснати да се запознаят с активите на дружеството в детайли. Предварителните очаквания са всички от тях ще бъдат допуснати, като офертите на тези, които решат, че БДЖ си струва, се очакват през март. Срещу тях кандидатите ще получат 187 локомотива и 4859 товарни вагона, от които, както вече споменахме, 1458 запорирани. Ще получат и 5 локомотивни депа и 11 вагоно-ремонтни цеха, както и 3955 души персонал. Основният негатив обаче е спадащият пазарен дял на доскорошния монополист от 74%, както и най-слабите резултати за количества превозни товари за януари от много време насам. И тук кръгът отново се затваря. За подобряването на бизнеса на компанията ще е необходим добър мениджмънт и опит. Той обаче няма как да дойде, за да се състезава за една финансово проблемна компания с неясно бъдеще. Още по-тежко ще е за държавния холдинг, в който остават губещите пътнически превози и стотици милиони дългове.
Източник: Капитал (18.02.2013)

Зелена светлина за жп превозите Процесът на приватизация на "БДЖ-Товарни превози" няма да бъде блокиран. Това заяви министърът на транспорта Ивайло Московски. Току-що се върнах от Германия, където се срещнах с държавната банка KfW - кредитор на БДЖ по сделките за покупка на 50 мотриси "Сименс", обясни Московски. Провеждаме срещи и с останалите кредитори, които заведоха искове срещу "БДЖ холдинг", собственик на "БДЖ-Товарни превози", каза Московски. Ще направим всичко необходимо приватизацията да приключи в определения срок, категоричен бе Московски. Почти всички кредитори без Първа инвестиционна банка заведоха искове у нас и в чужбина срещу "БДЖ холдинг" за просрочени плащания. Някои от тях направо тръгнаха към блокиране на приватизационната процедура.
Източник: Стандарт (18.02.2013)

Последно - четири И четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", са допуснати да продължат в процедурата и да се запознаят детайлно със състоянието на компанията. Това съобщиха от Агенцията за приватизация, която прегледа документите им. Сега потенциалните инвеститори ще получат мемурандума, който трябва да им даде допълнителна информация за държавния превозвач и ще могат да започнат огледите и срещите със сидикатите. През март пък трябва да стане ясно кои от четирите ще подадат реални оферти за покупката. Купувачът ще получи 187 локомотива и 4859 товарни вагона, от които 1458 са запорирани. Както и ангажимент към 3955 души персонал и 74% пазарен дял в сегмента. Имената на кандидатите вече са известни на всички, като българското и чуждото присъствие са 50 на 50. От българска страна за дружеството ще се състезават собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домсучиев и Първа инвестиционна банка. Според близки до процедурата интересът на Домусчиев към жп компанията е породен основно от активите й по черноморските пристанища. През миналата година БМФ спечели концесията върху двата терминала за насипни товари на порт Бургас. Сега поддружество на морския превозвач ("БМФ - Порт Бургас") кандидатства и за терминала за контейнери в Бургас, като подаде и единствената оферта за него. БМФ е и морски оператор на жп фериботната линия от пристанище Варна до Украйна и Грузия. От пролетта на миналата година компанията, свързана с Домусчиев - "Порт рейл", има лиценз за жп превозвач, но го оползотворява основно за маневрена дейност. Първа инвестиционна банка кандидатства през "Болкан файненшъл сървисис", на което е 100% собственик, като то се управлява от индиеца Аравинд Мутукаман. Различни източници чертаят две възможни причини за интереса. През миналата година контролираното от банката дружество "Надин" беше един от купувачите на товарни вагони, продавани за скрап. Освен това възможно е кандидатурата да е във връзка с Христо Ковачки. Той е собственик на редица мини и тецове, които са и сред най-големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. Единствената компания със сериозен опит в жп превозите, която купи документи за товарното поделение на БДЖ, е частният рмънски жп превозвач Grup Feroviar Roman. GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българска железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Най-непознат за българската публика е последният кандидат - австрийската Donau Finanz. Компанията е собственост на австрийската фамилия Краус. През 70-те години под ръководството на сегашния собственик Михаел Краус дружеството специализира в санирането и финансовото оздравяване на предприятия и бизнеси. След 80-те години Donau Finanz се насочва към проекти в сферата на недвижимите имоти и сега това е основният й фокус. "Ние гледаме на проекта като финансова инвестиция", обяснява пред австрийската агенция АРА Краус и посочва, че компанията му има и друг опит в железниците в цялата си 50-годишна история. Като пример посочва приватизацията на производството на вагони в Румъния, при която неговата фирма е участвала. Години назад Donau Finanz е имала дъщерна компания за лизинг на вагони. Процедурата по приватизация напредва на фона на няколко крайни мерки от страна на облигационерите по двата заема на компанията майка, взети през годините. Облигациите по първия заем от 2004 г. се държат основно от базираната в Дъблин Depfa bank. В началото на февруари тя наложи запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени около 6 млн. лв. по заема, който е трябвало да бъде погасен изцяло още през май 2010 г. Облигационерите по втората емисия от 2007 г., които имат като обезпечение около 1500 вагона в активите на "БДЖ - Товарни превози", пък заради просрочия заведоха иск в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране. За да излезе от тази ситуация, дружеството с молба до Софийския градски съд иска обезпечителната мярка по искането на Depfa Bank да бъде заменена с налагането на запор на дяловете на холдинга в пътническото поделение на компанията и/или с възбрана върху някои от имотите - собственост на холдинга, сред които сгради на Транспортна полиция във Варна, Стара Загора, Горна Оряховица и София на бул. "Мария Луиза". Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" е в процедура по приватизация, че това е един от "спешните проекти на агенцията", както и че продажбата може да се развие в много негативна посока и да повлече и останалата част от холдинга. Финансовите проблеми на дружеството се задълбочават в един изключително неподходящ момент - бъдещата продажба. От близки до процедурата стана ясно, че един от кандидатите вече многократно е изказвал опасенията си от проблемите с кредиторите. Заложените вагони в активите на товарното поделение не дават никаква сигурност на кандидатите, че няма да се озоват с подвижен състав, който реално не притежават. Резултатът може да е отдръпване на някои от кандидатите или смъкване на цената. Оттам ще загуби БДЖ, което разчита на парите, за да реши проблемите си с кредиторите и държавата, разчитаща БДЖ да започне да си помага само.
Източник: Капитал (19.02.2013)

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол допусна и четиримата участника до по-нататъшно участие в конкурса за продажбата на 100% от капитала на “БДЖ – Товарни превози” ЕООД, София, съобщиха оттам в понеделник. Те са Бългериан Карго Експрес” АД, гр. София, „ТД Груп Феровиар Роман“ АД, Румъния, “Болкан файненшъл сървисис” ЕАД, гр. София, “Донау-финанц транспорт и Бетейлигунгс” ГМБХ, Австрия И на четирите дружества агенцията издаде сертификат за регистрация след закупен информационен меморандум. Те отговарят на предварителните квалификационни изисквания и могат да продължат в следващите етапи на приватизационната процедура – извършване правен и финансов анализ да дружеството, извършван на огледи и срещи, а също и подаване на обвързваща оферта.
Източник: Класа (19.02.2013)

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол допусна и четиримата кандидати до участие в конкурса за продажба на "БДЖ-Товарни превози". Информационен меморандум вчера закупи новорегистрираното дружество "Бългериан Карго Експрес" АД, зад което стоят братя Домусчиеви, които развиват бизнес в морския и жп транспорт, както и в други индустрии. Сертификат за регистрация получи и най-големият румънски карго жп превозвач "ТД Груп Феровиар Роман" АД, собственик на Българска жп компания. Сред кандидатите за "БДЖ-Товарни превози" се нареди и "Болкан файненшъл сървисис" ЕАД, зад която стои Първа инвестиционна банка. Меморандум е купила и австрийската "Донау-финанц транспорт и Бетейлигунгс", зад която стои един от кредиторите на БДЖ - Кредитанщалт. И четиримата кандидати отговарят на предварителните квалификационни изисквания и могат да извършват правен и финансов анализ на "БДЖ-Товарни превози" и да извършват огледи. Срокът да подадат обвързващи оферти е 12 март.
Източник: Стандарт (19.02.2013)

Михаел Краус: Не кандидатствам за БДЖ от името на Ковачки четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", в понеделник бяха допуснати да продължат в процедурата от Агенцията за приватизация. Това са дружество на Първа инвестиционна банка, на Кирил Домусчиев, най-големият частен карго жп превозвач в Румъния Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, зад която според слуховете стои Христо Ковачки. Кандидати сте за товарния бизнес на българските железници. Какъв опит имате в жп сектора? Компанията ни съществува от повече от 50 години и винаги сме били свързани с железниците. Преди много години, когато още не беше популярен, имахме дейност във вагонния лизинг. През годините винаги сме представлявали по рзлични проекти както OeBB (австрийските железници), така и други международни доставчици за ЖП индустрията. Откога са тези проекти, за които говорите? Това беше през 80-те години. С OeBB непрекъснато имаме връзка и сега правим разни неща с тях. Какво по-точно? В миналото представлявахме шведската електрофабрика ASEA и продадохме някои туристически локомотиви на OeBB. Представлявали сме периодично и френската Alstom. Въздействахме и при изграждането и сделките около на IRS (International Railway System) в Румъния. Също така сме представлявали и други румънски компании при навлизането им на западните пазари. А имате ли актуални жп проекти? Имаме и някои актуални покрай дейността ни в Африка. Представляваме някои западни партньори в опитите им и около изграждането на жп системата в Русия. И все пак основната ви дейност, изглежда, е в сферата на имотите, така ли е? Това е дейността, която най-вече описваме при представянето на компанията ни. Разбира се, имаме много проекти в инвестициите и управлението на имоти. В тази сфера сме активни и в България. Но ние имаме нашия т.нар. кръг от инвеститори, към който спадат както големи институционални инвеститори, така и частни. И за тях създаваме специални, индивидуални инвестиционни продукти. Това не са неща, които могат да бъдат купени на борсата или на пазара. Това са инвестиции, които ние сами конструираме. Има проекти, за които не може да говорим открито заради клаузи за конфиденциалност. Но в жп индустрията много неща се случват и ние сме активни в нея. За пример само ще посоча, че в Западна Африка тепърва много проекти ще се развиват и ние се стремим да позиционираме австрийските компании там. Като цяло полагаме усилия там, където не всеки инвестира. Затова може да се каже, че сме специалисти по сложните проекти. Как стигнахте до обявата за БДЖ-Товарни превози в България? В България непрекъснато правим нещо, най-вече на пазара на имоти. Има доста австрийски компании, които са ангажирани в България. Ние ги подкрепяме или при развитието на проекти, или помагаме на банките да излязат от затруднения и реструктурират закъсалите си инвестиции. Заради близостта си до жп индустрията и заради това, че виждаме една особена локална възможност за товарните жп превози в България, смятаме, че за нас има смисъл да кандидатстваме. Кой ви насочи вниманието към тази възможност? България не е особено голяма, а и управляващите казват достатъчно ясно какво стои на масата или предстои да бъде сложено. В средата на миналата година имаше първи опит за продажба на товарните превози, но тогава вие не подадохте заявление за участие. Защо? Това е сходно с Румъния. Там товарните превози също бяха обявени за приватизация. Тази дейност печели по-добре от пътническите превози и първоначално правителствата вярват, че могат да ги продадат на висока цена. Ако очакванията са толкова високи, че ще извадим например 1 млрд. евро, въобще няма смисъл да се появяваме. Големите стратегически инвеститори всъщност не се нуждаят повече от приватизирани железници. Те и сега имат достатъчно работа и не им трябва да си купуват компания с проблеми? Това от гледна точка на специлизираните и по-малките инвеститори е по-различно. Но те от своя страна трябва да са добре свързани с индустрията, трябва да познават пазара и да знаят, че има добри локални възможности. Идеята не е да превозваме с българските вагони към Ротердам. Тук става въпрос за оптимизирането на определни локални транспортни връзки. Ще подадете ли оферта? Да, ще продължим. Имаме сериозни намерения и не го правим само за спорта. Кои са нишите и какви са възможностите за развитие на българските товарни превози, които виждате и за които говорите? В България има точно определени обеми, които подлежат на транспортиране. Това е свързано с енергетиката, с електроцентралите и превоза на въглища. За разлика от други места България има значително количество на въглищни централи и ние вярваме, че те имат перспектива. Разбира се, обръща се голямо внимание на възобновяемата енергия, но лека-полека се стига до извода, че това не е достатъчно и струва много пари. Още повече когато се обръща гръб на атомната енергия, политиката ще осъзнае, че трябва да се концентрира повече на традиционните източници на енергия. Вторият важен момент е инфраструктурата. България най-накрая започна сериозно да я подобрява. Това изисква много усилия, но много страни осъзнаха, че ако искат да дадат тласък на икономиката, трябва да развиват инфраструктурата. България е специален хъб както за пътните превози, така и за железопътните. Страната може да има особена роля и при презморската логистика. България се намира на такава идеална позиция между източни и западни коридори, че би могла да стане хъб за транспорта от Далчения изток. Как бихте оптимизирали компанията? Ясно е, че са нужни инвестиции, трябва да се подобри качеството. Нужно е да се осигурят нови договори от западните пазари благодарение на партньорства с някои малки и средни предприятия. Кои биха били тези партньори? Това не мога да ви кажа, защото е чувствителна тема. На някои точно сега би могло да се гледа като на конкуренти. Но като цяло големите жп компании прекалиха с инвестициите си и сега трябва да се погржат за тях. От тях не може да очакате, че ще се включват в нови проекти. Затова за малките и средните компании се съзадават допълнителни нови възможности в определени ниши. Предполагам имате вече някои конкретни компании предвид. Все пак те български ли са, австрийски или други международни? Нека кажем, че са международни. В България няма толкова много. България е ограничен пазар в това отношение. Но трябва да се огледате в съседните на България страни. В някакъв момент Гърция пак ще стъпи на крака. Или вижте какво се случва в Турция. Като цяло транспортът в региона се развива значително. Това ще се засили особено когато има повече яснота около високоскоростната железопътна линия от Русия. И тогава е добре да сме в страните, които са ключови. Планирате ли да включите австрийските железници в този проект? Като партньор, с когото да си партнираме – да. Като коинвеститор – не вярвам. Смея да твърдя, че познавам добре ситуацията в OeBB и не мисля, че в момента имат планове за нови инвестиции. Първо трябва да се справят с някои пазарни трудности и с Унгария например. Как гледате от социалната страна на въпроса? Товарните превози имат над 4 хил. служители и може да се предположи, че не всички ще останат на работа. Не бихме се захванали, ако не знаехме, че трябва да бъде свършена тежка работа. Ако беше просто, някой друг щеше да го направи. Заедно със синдикатите и с правителството трябва да се намери възможният път, така че и да има смисъл за частните инвеститори. Не е просто, но на други места вече се е случвало. Около вашата компания се появиха информации, че не сте водещи по проекта, а сте параван за български инвеститори. Как ще коментирате тази информация? И аз я чух. Компания като Donau Finanz има такава дейност, че често е поставяна под подобни съмнения. От друга страна, компанията ни винаги е правела подобни проекти заедно със своите частни инвеститори. Това, което се тиражира в момента – не съм запознат със сцената в България, за да го коментирам. Затова бих го игнорирал. Свързван сте конкретно с бизнесмена Христо Ковачки. Познавате ли го? Само от вестниците. Лично не? Не. В България правим толкова много неща. Простете, ако имам слаба памет за имена и не мога да знам къде кой е бил. Правил съм доста неща в застрахователната дейност и в банковата сфера. Не мога да изключа възможността, че някъде съм го засичал. Кой попада във вашия инвеститорски кръг? Това е част от нашия бизнес модел да правим неща, които се случват в много лична атмосфера. Обгрижваме някои фондации, както и голяма група от частни инвеститори от Австрия и от други страни. Има доста чужденци, които не биха искали да инвестират в собствените си страни и вместо това го правят в консорциум със западни партньори. Тук не става въпрос за пране на пари. Много от тях не разбират от бизнес, а в допъление се чувстват по-добре в затворен кръг от хора. Обгрижвате ли инвеститори от България? Трябва да помисля. Не в смисъла, по който обгрижваме другите си инвеститори и се грижим дългосрочно за проектите. Но имаме един или друг партньор от България, с който работим заедно, най-вече в сферата на имотите. Тук или в България? В България.
Източник: Капитал (25.02.2013)

Оставката на кабинета отлага приватизацията Оставката на кабинета отлага дълго подготвяни процедури за приватизация. Българска фондова борса-София (БФБ) и Агенция "Дипломатически имоти в страната" (АДИС) засега няма да бъдат продавани на частни инвеститори, научи "Стандарт". Причината е липсата на политическа воля поради ситуацията, която назрява в страната, коментираха запознати. По непотвърдена информация - заповедта за прекратяването на процедурата за приватизация на БФБ е разписана от принципала на борсата - Министерството на финансите. Това се случва броени дни преди очакваното официално обявяване на процедурата за продажба на фондовата борса, която понастоящем разполага с изготвени информационен меморандум, правен анализ и оценка. АДИС пък се отличава от останалите държавни дружества с доста апетитните си имоти, които привличат инвеститорския интерес. Процедурите по продажбата на ВМЗ-Сопот и "БДЖ-Товарни превози" обаче няма да бъдат засегнати от политическата криза. И четиримата кандидати за железницата вече са закупили информационен меморандум и имат изготвен график за разглеждане на дружеството отвътре. До 12 март се чакат обвързващи оферти. Новата процедура за продажба на ВМЗ-Сопот ще бъде обявена до няколко дни, като всичко зависи от съгласието на синдикатите. Новата процедура ще бъде почти същата като предходната, която се провали, но с тази разлика, че изискванията към инвеститорите ще бъдат занижени. Интерес към оръжейния завод проявяват български и израелски фирми и холдинги.
Източник: Стандарт (25.02.2013)

KfW отблокира сметка на БДЖ Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" Сегашната политическа криза не би трябвало да се отрази по никакъв начин нито на железопътните превози, нито на процеса на раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози", който се води от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Според законодателството двата процеса - политика и приватизация, нямат никакви допирни точки. Що се отнася да опитите за блокиране на сметки от страна на някои кредитори, положението е такова: Сметката, която беше блокирана от германската банка KfW, кредитор по закупуването на мотрисите "Сименс", веднага след пътуването на транспортния министър в оставка Ивайло Московски до Германия беше отблокирана. Съдебното решение за блокиране на продажбата на дялове на "Холдинг БДЖ" в "БДЖ-Товарни превози" за дълг от 6,3 млн. лв. още е в сила, но процедурата за приватизация продължава. За това говори и фактът, че четиримата кандидати редовно посещават информационната зала в БДЖ и събират информация за товарното дружество.
Източник: Стандарт (25.02.2013)

БДЖ - Товарни превози разпродали техника на смешни цени БДЖ – Товарни превози е разпродавал като за последно имущество на смешни цени, съобщиха от komentator.bg. Търгът за продажба на 55 превозни средства на компанията е обявен на 15.11.2012 – няколко часа преди да бъде официално обявена втората процедура за приватизация на компанията, а е проведен дванадесет дена по късно. Железничарите са скандализирани от цените, на която са извършени продажбите. Специализиран противопожарен автомобил „Шкода Кароса“, собственост на Фериботния комплекс във Варна е бил продаден за 3700 лева. „Този автомобил бе в идеално техническо състояние – само на 18 хиляди километра – оборудван и обслужен, през цялото време е съхраняван в гараж. Купувачите просто дойдоха с една туба дизел и го подкараха. А само преди 3 години от ръководството на комплекса му сложиха чисто нови гуми, за което платиха 8000 лева.“, обясни служител в комплекса. Самата машина тежи 18 тона, като дори да бъде предадена за скрап, тя би струвала около 9-10 хиляди лева. Подобни цени под цената за скрап са били и на голяма част от останалата техника. Междувременно от инициативния комитет на протестиращите публикуваха информация във Фейсбук, че са обезпокоени от ускорените срокове за продажба на „БДЖ – Товарни превози“, като според тях се прави всичко възможно предприятието да бъде приватизирано „по бързата процедура“ в рамките на сегашния парламент. Те обявиха, че са против приватизацията на предприятието и че ще искат детайлно разследване на всички разпоредителни сделки в него.
Източник: Класа (06.03.2013)

Приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" леко се отлага Два от общо четирите кандидат-купувача на "БДЖ - Товарни превози" са поискали от Агенцията за приватизация да удължи срока за проучване на компанията и за подаване на окончателни оферти и ведомството е склонно да уважи искането. Това съобщиха източници, близки до АП. Най-вероятно новата дата ще е около 25 март. Успоредно с желанието на кандидатите все още има и друга пречка за сделката - 100% от дяловете на "БДЖ - Товарни превози" са запорирани от кредитор на компанията майка. А това прави невъзможно прехвърлянето на акциите от държавния холдинг към частния купувач. Общо четири фирми поискаха да проучат товарния превозвач, като половината от тях са български, а другите чужди. От българска страна за дружеството се състезават собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев и Първа инвестиционна банка. Единствената компания със сериозен опит в жп превозите, която участва в процедурата, е частният румънски жп превозвач Grup Feroviar Roman. Най-непознат за българската публика е последният кандидат - австрийската финансова група Donau Finanz. Представители на четирите кандидата от дни проучват финансовото и правното състояние на продаваното дружество, срещат се със синдикати, агенция, ръководството на "БДЖ холдинг". По първоначален план те имаха срок до 8 март да приключат с т.нар. дю дилиджънс и ако решат - да подадат оферта до 12 март. По неофициална информация обаче двете чужди фирми са поискали повече време за запознаване с детайлите. Тъй като 10 дни едва ли са фатални за затъналото дружество, Агенцията за приватизация е склонна да се съгласи. Най-малкото защото така шансът за повече оферти се увеличава. На този етап няма официално отказал се кандидат, но няма и декларирал, че ще подаде оферта. Те са движени от различни интереси в приватизацията - за скрап, заради пристанищни терминали по морето, за возенето на собствен товар или заради бизнеса като цяло. Така не е изключено обединение между част от конкурентите, интересуващи се от различни части на товарното дружество. Тежкото финансово състояние на холдинга и товарното дружество, загубата на бизнес, социалните ангажименти, високият депозит в сделката от 20 млн. евро и най-вече обезпеченията към облигационерите на холдинга са причините, които могат да откажат всеки от кандидатите. Да добавим и най-новата пречка - политическата несигурност и говоренето, и протестите срещу приватизацията като цяло. На този фон е възможно офертите да се стопят до нула. Ако приватизацията бъде прекратена, каквото е желанието на част от синдикатите, БСП и част от протестиращите, това със сигурност приближава жп холдинга към фалит. С приходите от приватизационната сделка (които се очаква да са от порядъка на 100 млн. лв.) трябва да се погаси най-спешната част от общо 700-те млн. лв. дългове на "БДЖ холдинг". Най-критични са забавените плащания по двата облигационни заема и просрочията към германската KfW за мотрисите Siemens. Получените пари от приватизацията на товарните превози няма да са достатъчни за трите плащания, но все пак са едно прилично начало, което поне за кратко ще успокои кредиторите. В случай на прекратяване на сделката за БДЖ няма ясно бъдеще - пътническите превози вероятно ще се разделят с мотрисите Siemens, а товарните - със заложените си най-атрактивни вагони. Така дори официално да не се влезе в процедура по фалит, то дейността на холдинга ще е невъзможна.
Източник: Капитал (07.03.2013)

Протести срещу приватизацията на БДЖ "Товарни превози" Днес се проведоха протести срещу приватизацията на БДЖ "Товарни превози". "Ръководството на БДЖ - в затвора." Това е мотото на протеста, организиран от гражданска инициатива "За обществен и релсов транспорт". Той започна днес пред централната гара в София. Протестът бе подкрепен и от действащи железничари, които поискаха съд и затвор за двамата шефове на "Български държавни железници" (БДЖ) - Владимир Владимиров и Велик Занчев. Железничарите ги обвиняват за сегашното състояние на компанията и с лозунги припомниха за огромни злоупотреби, за които няма осъдени. Също така, от гражданската инициатива поискаха незабавно спиране на процедурата по приватизация на "БДЖ-Товарни превози", тъй като има опасност стратегическото дружество да попадне в ръцете на недобросъвестен купувач и да последва съдбата на авиокомпания "Балкан". Протестът продължи с шествие до Министерския съвет. Представители на движение "Орлов мост" пристигнаха на централна гара за да подкрепят протеста. Те скандираха "Мафия!" и "БДЖ на хората - не на мафията!". В Бургас също се проведе протест срещу приватизацията на "БДЖ – Товарни превози”. Протестиращи се събраха на площада пред съдебната палата в Бургас. Издигнати бяха плакати "Долу ръцете от БДЖ и Пристанището” и „Докога ще разпродавате България?”. предаде агенция "Фокус". Протестът в Бургас завърши пред пристанището. През цялото време полиция охраняваше шествието. Пред гарата протестиращите се обявиха против приватизацията на БДЖ ‘Товарни превози”, като заявиха, че железницата трябва да е на хората. На порта протестиращите заявиха, че не трябва да се продава едно печелившо предприятие като пристанището, съдът трябва да контролира всички сделки по приватизация и трябва да има по-голям контрол. Около петдесетина души протестираха на железопътната гара и във Варна. Те бяха насядали по железопътните релси, като по този начин блокираха движението на влака, който трябваше да замине за Добрич. Протестиращите бяха издигнали плакати "Искаме си БДЖ". Полицията се намеси и започна да разгонва демонстрантите. Силите на реда освободиха линията, позволявайки на влака да отпътува с 15-20 минути закъснение
Източник: econ.bg (11.03.2013)

Московски: Продажбата е единствена възможност Приватизацията е единственият възможен начин БДЖ "Товарни превози" да се стабилизира, коментира протестите транспортният министър в оставка Ивайло Московски. Той припомни, че дружеството е в технически фалит още от първия ден, в който това правителство е дошло на власт. Дълговете на БДЖ "Товарни превози" са 800 млн. лв. Само с приватизация можели да влязат средства в дружеството, за да се разплати то с кредиторите. Ако това не стане, кредиторите ще активират своите вземания и няма да има БДЖ, добави той. Ако пък държавата реши да покрие дълговете, тя първо трябва да получи одобрение от Брюксел за тази помощ. "На всички хора обаче трябва да е ясно, че това ще са парите на българския данъкоплатец. Не знам дали ще е справедливо", коментира Московски.
Източник: Стандарт (11.03.2013)

Приватизацията на АДИС се отменя Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) стопира почти готовата за обявяване сделка за АДИС (Агенцията за дипломатически имоти) . Това съобщи пред "Труд" изп. директор на АПСК Емил Караниколов. Причината била, че външното министерство, което е принципал на фирмата, не реагирало навреме и на практика е прекратило кореспонденцията с агенцията. "Винаги, когато стартираме една процедура, я съгласуваме с принципала на фирмата, който я е управлявал до момента и знае дали трябва да се търси висока цена, или иска да се отърве от нея. Но до момента ние нямаме потвърждение от външното министерство коя според тях е най-удачната процедура", каза Караниколов. Източници на "Труд" от външно обаче отхвърлиха твърденията. Според тях по сделката е работено активно и комуникацията с АПСК не е била спирана. Стопират се и две други сделки - за Централния депозитар и за Българска фондова борса. Причината е писмо на техния принципал - финансовия министър в оставка Симеон Дянков, че моментът не е подходящ. Проблемът е, че акциите на двете дружества са паднали заради срива с търгуваните на борсата книжа на електроразпределителните дружества. Те пък от своя страна паднаха силно заради заканите на държавни органи да отнемат лиценза на ЧЕЗ. Още една сделка ще се отложи във времето, макар и не заради политическата обстановка в страната. Днес агенцията ще обяви, че удължава срока за инвестиционно проучване на "БДЖ-Товарни превози" до 22 март, а срокът за подаване на обвързваща оферта се мести от 12 на 28 март. Това се прави по настояване на румънския и на австрийския кандидат, каза Караниколов. Шефът на АПСК смята, че няма да има никаква пречка до един месец да се обяви нова процедура за продажбата на ВМЗ-Сопот. В момента за затъналото в дългове оръжейно предприятие се сключва договор с оценител, който в рамките на няколко седмици да обнови оценката. Според Караниколов ще има поне един кандидат за ВМЗ, още повече че броят на заетите в предприятието вече е намален от 3200 на 2000 души.
Източник: Труд (11.03.2013)

Два пътя пред БДЖ Пред "БДЖ - Товарни превози" се очертават два пътя. Или компанията ще бъде поискана с обвързващи оферти от двата чужди кандидата, или просто няма да има никаква оферти и продажба няма да има. До този извод може да се стигне, след като румънският и австрийският кандидат за приватизацията на дружеството са поискали още време да анализират ситуацията в компанията, преди евентуално да подадат обвързващи оферти. Срокът бе удължен от Агенцията за приватизация до 28 март по молба точно на тези две заинтересовани страни. Желанието им може да се чете като сигнал в две посоки - първо, че имат нужда от повече информация за състоянието на дружеството, а оттам и към второто по-важно - че точно те най-вероятно ще подадат оферти, тъй като задълбочено проучват товарния превозвач. Двете компании са Grup Feroviar Roman и австрийското Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. По информация от различни източници обаче последните двама са по-скоро пасивни в проучването на "БДЖ - Товарни превози" и има голяма вероятност да не подадат оферти. "Фирмите, които са подали документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", са започнали една по една да се отказват", заяви на пресконференция в понеделник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски, цитиран от агенция "Фокус". Веднага след това изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов побърза да успокои положението, като посочи, че все пак няма отказали се кандидати. "Интерес има. Няма отказал се участник и запитванията на кандидатите продължават. В момента се чакат допълнителни документи от "Холдинг БДЖ" по облигационните задължения, свързани с товарния превозвач", коментира той пред "Капитал". Исканото удължаване на срока за оферти обаче показва, че все пак част от кандидатите са притеснени от финансовото състояние на "БДЖ - Товарни превози" и най-вече на активите му, защото най-здравите му вагони са заложени в полза на кредитори на "Холдинг БДЖ". Облигационерите са готови във всеки един момент да си вземат близо 1500-те товарни вагона от общо 4800-те на "БДЖ - Товарни превози", ако не получат изплащане на част от просрочията по вземанията си. Това са около една трета от вагоните на продаваното дружество, върху които има особен залог от 2007 г. насам. Освен това други кредитори запорираха и 100% от дяловете на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени и отдавна просрочени задължения. Това реално пречи дружеството да бъде прехвърлено на евентуален нов собственик. В момента тече съдебна процедура този запор да бъде прехвърлен върху дяловете на "БДЖ - Пътнически превози", но до момента не е ясно дали съдът ще уважи подобна замяна. Предварителните нагласи са, че освобождаване от запора може да има до десетина дни. Според източници на "Капитал" като цяло в момента най-заинтересовани от оферта и евентуална сделка са двама от кандидатите за товарните превози. Това са румънският частен товарен превозвач Grup Feroviar Roman и австрийското Donau Finanz. Румънската GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българската железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Donau Finanz пък е австрийска компания, специализирана в инвестиционните и мениджърските консултации. Наскоро пред "Капитал" Михаел Краус, собственик на Donau Finanz, коментира, че компанията има сериозен интерес към "БДЖ - Товарни превози" и не кандидатства "само за спорта". Според няколко различни източника обаче тя по-скоро работи не толкова за собствена сметка, колкото за български клиент, като най-често соченото име е на Христо Ковачки. Краус обаче заяви пред "Капитал", че познава Ковачки "само от вестниците". "В България правим толкова много неща. Простете, ако имам слаба памет за имена и не мога да знам къде кой е бил. Правил съм доста неща в застрахователната дейност и в банковата сфера. Не мога да изключа възможността, че някъде съм го засичал", допълни Краус. Според информация на "Капитал" засега останалите два кандидата - фирмите на Първа инвестиционна банка и собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домсучиев, по-скоро имат периферен интерес и шансът да подадат самостоятелни оферти е минимален. Причината е главно в това, че двата български кандидата се интересуват само от част от активите на "БДЖ - Товарни превози" - първият - от скрап, а вторият - от морските жп терминали, и не толкова от самия бизнес на товарните превози. Съответно те могат да се сдобият с търсените от тях активи и след приватизацията. Това обаче в крайна сметка може да окаже ефект върху и без това понамалялата цена на продаваното дружество, от която се очаква да бъдат изплатени и част от просрочените задължения на "Холдинг БДЖ". Въпросът за бъдещето на държавния жп мастодонт обаче вече е на живот и смърт - ако не влязат пари от приватизацията на товарното поделение, то холдингът може да остане без най-ценните си влакове и вагони, а оттам да потегли и към фалита. Или както коментира преди дни Московски: "2009 година БДЖ го заварихме с 840 млн. лв. задължения. В момента е на 720, тоест това, което ние сме успели да направим, е да им намалим задълженията. То е било в технически фалит, когато ние сме дошли на власт. В момента все още се намира в такъв."
Източник: Капитал (12.03.2013)

Сделката за “БДЖ - Товарни превози” пред провал И втората процедура за продажба на „БДЖ – Товарни превози“ е пред провал, стана ясно от изказвания на транспортния министър в оставка Ивайло Московски. Според него кандидатите за компанията се отказват един по един. По думите на министъра той е разговарял с Агенцията по приватизация, откъдето са му споделили, че някои от евентуалните купувачи са доста притеснени. Той посочи, че в Агенцията по приватизация се провеждат срещи с евентуални купувачи, но няма информация за имената на инвеститорите, които са се отказали. Информацията от министъра се появи само ден след като масовите протести в големите градове поискаха официално спиране и разследване на сделката за приватизация на компанията. Малко по-късно стана ясно, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) е удължила срока за подаване на обвързващи оферти в конкурса за приватизацията на компанията. По искане на двама от участниците в конкурса за приватизацията на “БДЖ - Товарни превози” ЕООД, с решение от 8 март 2013 г., АПСК удължи до 15.00 часа на 28 март 2013 г. срока за внасяне на депозити и подаване на обвързващи оферти в процедурата за продажба на 2 325 087 броя дялове, представляващи 100% от капитала на БДЖ “Товарни превози” ЕООД, София, собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД. Удължаването е във връзка с получени писма от страна на участници в конкурса с молба от допълнително време за извършване на дю дилиджънс. Удължава се и срокът за извършване на огледи на активи на дружеството и провеждане на срещи с ръководството – до 22 март 2013 г. Според Московски продажбата на „Товарни превози“ е единствения начин БДЖ да получи заем от Световната банка. Парите от този заем трябва да послужат за обновяване на влаковете на пътническите превози. „Знаете, че в продължение на година работихме със Световна банка. Световна банка не дава парите на дружеството. Дава ги на държавата”, каза Московски за БДЖ. За да ги даде държавата на БДЖ, трябва да получи позволение от Европа, обясни Московски, а за да се получи позволение от БДЖ 50% от помощта трябва да бъдат подсигурени от БДЖ, а приватизацията на БДЖ „Товарни превози” би позволила това да се случи.
Източник: Класа (12.03.2013)

Караниколов: Нито един инвеститор не е отпаднал от конкурса за приватизация на БДЖ До момента нито един инвеститор не е отпаднал от конкурса за приватизация на БДЖ - „Товарни превози”, каза Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Той посочи, че причините за удължаване на срока за подаване на обвързващи оферти за приватизация на дружеството са две. „Първата причина е искането от страна на австрийските и румънските участници за удължаване на срока за допълнителен одит, което е до края на месеца, предава агенция „Фокус” Другото, а може би и по-важното, е блокирането на дяловете на БДЖ - „Товарни превози”, което е направено във връзка с обезпечение на бъдещ иск”, каза Караниколов. Докато го има това блокиране на дяловете, реално Агенцията не може да пристъпи към разпоредителна сделка, каза Емил Караниколов. „Очакваме всеки момент произнасянето на съда, за да можем да решим какво да правим оттук нататък”, заяви той. Караниколов посочи, че дяловете са блокирани от началото на февруари. „Към момента официално отказал се от процедурата няма, имахме редица срещи миналата година. Притеснени са. Все пак трябва да вкарат 20 млн. евро депозит за участие, а не знаят дали това не е лихвоносна сметка и дали ако ги вкарат, държавата в следващите няколко месеца ще може да се разпореди с този актив или ще стоят блокирани”, каза Караниколов. В петък Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол удължи срока за подаване на обвързващи оферти за 100% от “БДЖ - Товарни превози” ЕООД до 15.00 часа на 28 март 2013 г.
Източник: Дарик радио (12.03.2013)

ВМЗ Сопот на тезгяха до месец До един месец трябва да стартира процедурата по приватизация на закъсалия оръжеен завод ВМЗ Сопот. Това обяви изпълнителният директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов пред БНР. По думите му процедурата по актуализация на оценката на завода вече тече, като тя ще продължи около месец. "И БДЖ-Товарни превози, и ВМЗ Сопот са в доста тежко финансово състояние и тези процедури може би е належащо да бъдат приключени успешно, но не на всяка цена", отбеляза Караниколов. По думите му оферти и за двете държавни дружества ще се приемат само ако те отговарят на предварително заложените условия.
Източник: Стандарт (12.03.2013)

Кредитен съвет спасява БДЖ Кредитен съвет ще търси варианти за спасяване на БДЖ, съобщи транспортният министър Кристиян Кръстев. В съвета ще влизат представители на основните кредитори на дружеството. Дълговете на компанията са по два облигационни заема и към KFW, от които са закупени мотрисите „Сименс“. По първия облигационен заем остатъкът е 6 млн. лв., но по втория и към германската компания задълженията възлизат на 493 млн. лв. Според последното разсрочване на задълженията за изплащане на новите мотриси БДЖ плаща от собствени приходи по 1,7 млн. лв. на месец. В същото време малко над 90 млн. лв. са дълговете към Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Неплащането на тези пари от страна на БДЖ се счита за вид държавна помощ, което и подлежи на санкции от страна на ЕК. Експерти разясниха, че разговорите с кредиторите ще са трудни защото те просто искат да приберат парите си. От транспортното министерство нееднократно предупредиха, че ако кредиторите поискат незабавно дълговете им да бъдат погасени, дори продажбата на всички активи на БДЖ няма да са достатъчни, за да бъдат покрити натрупаните за последните 20 години дългове.
Източник: Монитор (18.03.2013)

Очакват се структурни промени в ръководството на БДЖ Служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев се готви да направи известни промени в ръководството на държавната железница. На този етап обаче той не е готов "с имената" на тези, които може да бъдат отстранени от управленските позиции. "Докато нямам напълно ясна визия за промените в ръководството на БДЖ няма да давам коментар. Когато си изясня какви ще бъдат те, ще съобщя официално“. Това заяви Кръстев в коментар дали планира „структурни“ промени в управлението на железницата. „Още докато бях зам.-министър и отговарях пряко за БДЖ имах разговор с бившия транспортен министър Ивайло Московски за това, че трябва да бъдат направени структурни промени в ръководството на железницата. Още тогава виждах известни пропуски“, обясни Кръстев. Според информация, тиражирана в общественото пространство, „остри рокади“ в управленските постове в жп превозвача ще има в близките две седмици. Информация на Investor.bg е, че вероятните промени в ръководството на дружеството се свързват с шефа на борда на директорите Владимир Владимиров и изпълнителния директор Велик Занчев. От пресцентъра на БДЖ коментираха пред Investor.bg, че на този етап „нямат официална подобна информация“. Междувременно продължават опитите за оздравяване на БДЖ “Товарни превози”. Транспортният министър съобщи още, че кредитен съвет ще подпомага оздравяването на холдинга. „Новосъздаденият кредитен съвет ще е с консултативен характер и няма да има управленски функции”, уточни той. По думите му основната задача на съвета ще бъде да подава точна и актуална информация за състоянието на „Холдинг БДЖ“ до всички негови кредитори. Дружеството вече е натрупало дългове на стойност 716 млн. лева, заяви още Кръстев. „Приблизителните задължения към най-големите кредитори, KfW и облигационерите по втория заем, са от порядъка на по около 35 млн. евро на кредитор“, уточни министърът. По неговите думи кредитори са се "оплакали", че с тях е нямало "добра и ясна комуникация" по отношение на това какво се случва вътре в дружеството. Той допълни, че плащането по първия облигационен заем е спряно малко преди да бъде изплатен и от 2011 г. изобщо няма плащания по него. „Незнайно защо плащането по първия облигационен заем е спряно малко преди да бъде изплатен, и от 2011 г. няма изобщо плащания по него. Натрупани са допълнително лихви. Задължението по първия облигационен заем в момента е около 6 млн. лв”, каза още министърът. “Трябва да сме наясно какво става със състоянието на БДЖ, защото бях много обезпокоен от сигналите, които получих от големите кредитори”, категоричен бе Кристиан Кръстев. Транспортният министър уточни, че новите спални вагони, които държавата закупи от Турция, ще бъдат официално на територията на България до края на месеца. Припомняме ви, че въпросните спални мотриси трябваше да влязат в експлоатация още през лятото на минлата година. После пускането им бе отложено за ранната есен.
Източник: Инвестор.БГ (22.03.2013)

ТД "Груп Феровиар Ромън" няма да подава оферта за "БДЖ-Товарни превози" и съответно няма да плаща 20 млн. евро депозит за участие в конкурса на Агенцията за приватизация, научи "Стандарт". Най-голямата румънска частна жп компания, която участва и в първата процедура за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози", просто е дошла на разузнаване, коментираха жп експерти. Румънците минали на пълен оглед във вагонните депа на БДЖ в София, Пловдив, Стара Загора, Карнобат, Синдел и Мездра, като навсякъде се интересували единствено от вида и количеството на складираните резервни части и от наличния скрап, твърдят жп служители. Групата експерти на румънците била водена от Адриан Тачя, бивш шеф на "Българска железопътна компания" (БЖК), която е собственост на ТД "Груп Феровиар Ромън". Освен това с участието си в процедурата румънците получили пълна и актуална информация за всички тарифи и клиенти на най-големия си конкурент на жп пазара у нас - "БДЖ-Товарни превози". Хората по света плащат луди пари за икономически шпионаж, а румънците само срещу 10 хил. лв. за тръжната документация получиха всичко наготово, коментираха стари железничари. Вярно, че комшиите малко се поохарчиха, тъй като първо купиха документи чрез дъщерния си превозвач БЖК, който обаче не отговаряше на тръжните условия и след публикация на "Стандарт" купиха втори комплект. Освен това комшиите получили и пълна информация за реалното състояние на всички локомотиви и вагони. Сега им остава само да направят лек дъмпинг и да дръпнат и малкото останали клиенти на "БДЖ-Товарни превози". Много е вероятно след огледите, които вече са направили, и останалите трима кандидати да се откажат да подадат оферти на 28 март. Причината за това е отчайващото състояние на компанията и редица ръководни решения. Оказало се например, че шефовете на депата, посетени от кандидат-купувачите, са началници само по трудов договор. На практика обаче те нямат счетоводство, нито могат да подписват някакви документи. Нямат право дори да назначават и да уволняват служители. Но за сметка на това вземат заплати за началници. На този фон всички служители на "БДЖ-Товарни превози" са демотивирани да работят. И как да са мотивирани, като получават по 400 лв. заплата, вярно - без забавяне, но не си дават много зор да работят с обяснението - "за толкова ми плащат - толкова работя"! Като повечето само се оглеждат откъде какво да задигнат, за да допълнят мизерния си доход. Освен това кандидат-купувачите се тревожели и от факта, че проблемът със задълженията на практика не е решен. Вярно е, че в информационния меморандум на "БДЖ-Товарни превози" е посочен дълг от 94 млн. лв., който вече е нараснал на около 125 млн. лв. и трябва да бъде поет от купувача, но не това е проблемът. Проблемът е, че бъдещият собственик няма никаква гаранция, че кредиторите няма да го подгонят не само за дълговете на фирмата, която е купил, но и на целия "Холдинг БДЖ". Вярно е, че разделянето на БДЖ е станало през 2007 г., но дълговете са натрупани преди него. Затова няма да е изненада, ако кредиторите в един момент решат, че разделянето на активите и пасивите на БДЖ е направено с умисъл те да бъдат ощетени и подадат жалби в съда, които той да уважи. Възможно е съдът да постанови, че дълговете на холдинга трябва да се изплащат солидарно от всички компании, на които навремето са разделили БДЖ. Още повече, че "БДЖ-Товарни превози" е единственото дружество, което носи реални приходи на "Холдинг БДЖ", докато "БДЖ-Пътнически превози" инкасира огромни загуби и съществува само благодарение на космическите ежегодни държавни субсидии. Нищо чудно тогава защо при огледите представителите на един от останалите кандидат-купувачи, се интересували от теглото на вагоните и локомотивите и на останалите метали. Явно гледат на част от активите на "БДЖ-Товарни превози" единствено като на скрап.
Източник: Стандарт (25.03.2013)

Годишният оборот на "БДЖ-Товарни превози" е между 140 млн. и 150 млн. лв., сочат данните на превозвача. Следва логичният въпрос колко трябва да е нормата му на печалба, за да се изплати инвестицията за закупуването му? Средната норма на печалба в отрасъла в Европа се движи между 5 и 8 на сто. Това ще рече между 7,5 и 12 млн. лв. печалба годишно. Ако купувачът плати минимума от 100 млн. лв. за закупуването на компанията - колкото многократно обявяваха представители на държавата собственик от транспортното министерство, и поеме 125 млн. задължения - ще са му необходими между 18 и 30 години, за да излезе на нула. Че тя една ядрена централа се изплаща за по-кратък срок! Кой инвеститор ще извади днес пари, за да си ги върне след 30 години? А тук говорим само за покупна цена и задължения. А освен тях трябва да се инвестират и поне няколко десетки милиона за обновяване на 40-годишния амортизиран парк от вагони и локомотиви. Другият вариант - да се нареже всичко на скрап веднага пак не връзва сметката, тъй като приходите от това биха били не повече от 75-80 млн. лв. и не биха покрили само разходите по закупуването на превозвача.
Източник: Стандарт (25.03.2013)

Ръководството на обявеното за приватизация дружество "БДЖ-Товарни превози" ще похарчи близо 3,9 млн. лв. за ремонт на 100 вагона цистерни. Това показва обява за обществена поръчка в официалния сайт на "Холдинг БДЖ". Дружеството в процедура по приватизация иска да посрещне бъдещия си собственик със 70 цистерни с напълно обновени талиги и 30 вагона с чисто нови стоманени резервоари. Кандидатите могат да подават документи за участие до 20 април, т.е. - цели две седмици след срока за подаване на обвързващи оферти за "БДЖ-Товарни превози", ако той не бъде отново удължен след 28 март или прекратен. Наскоро пътническото подразделение на БДЖ сключи договор за ремонт на 81 вагона. Той е за близо 11 млн. лв. без ДДС и беше подписан с "Вагоноремонтен завод - 99" в гр. Септември.
Източник: Стандарт (26.03.2013)

БДЖ заменя обезпечения за около 6,3 млн. лева "Холдинг БДЖ" предлага на кредиторите замяна на обезпечения по първия облигационен заем. Това обяви транспортният министър Кристиан Кръстев. Става дума за обезпечения на около 6,3 млн. лв., неразплатени по емитираните облигации за 30 млн. евро от 2004 г. Предложението ще отпуши процедурата за приватизация на дъщерното дружество "БДЖ-Товарни превози". Преди 50 дни кредиторът ДЕПФА от Дъблин получи решение на Софийския градски съд за обезпечение на вземането му от 6,3 млн. лв., с което наложи запор върху активите на "Холдинг БДЖ", който е 100% собственик на "БДЖ-Товарни превози". Проведох среща с трите най-големи кредитора на БДЖ, с които се договорихме по всички основни въпроси, заяви министър Кръстев. Договорихме се за създаването на т.нар. експертен съвет на кредиторите към БДЖ, с който да се подпомогне мениджмънтът на компанията, обяви Кръстев.
Източник: Стандарт (27.03.2013)

Срокът за "БДЖ - Товарни превози" отново се удължава След първоначалното удължаване процедурата по продажбата на "БДЖ - Товарни превози" отново се отлага. По искане на два от кандидатите - румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, срокът за допълнително проучване и подаване на оферти ще бъде променен от 28 март на 29 април, съобщи за "Капитал" изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. В допълнение пречката пред осъществяването на приватизацията - запорът върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози", все още си седи, което прави удължаването на срока за оферти повече от логичен. От кандидатите се изисква да внесат депозит от 20 млн. евро (новият срок е до 26 март). Действие, което едва ли ще направи някой, ако знае, че ще трябва да чака месеци, преди запорът да бъде махнат, ако въобще се случи. Това е второто отлагане на срока, след като в началото на март отново двата чуждестранни кандидата поискаха допълнително време, за да се запознаят с пълното състояние на "БДЖ - Товарни превози". Тогава срокът бе удължен до 28 март. Сегашното отлагане става след съгласуване с министъра на транспорта Кристиан Кръстев. Сега желанието на двете фирми е било за удължаване на срока с месец и половина или с два. Първата причина е, че все още няма одитиран отчет на държавното дружество за 2012 г. Той вероятно ще е готов след дни, но потенциалните кандидати се нуждаят от време, за да се запознаят с финансовото състояние. Втората причина са отношенията с кредиторите. Основното притеснение на кандидатите е по отношение на действителното състояние на активите на компанията, най-атрактивните от които са заложени в полза на кредиторите на "Холдинг БДЖ" по изтеглените преди години облигационни заеми. Част от облигационерите могат всеки момент да си поискат 1500-те заложени в тяхна полза машини от общо 4800-те на "БДЖ - Товарни превози", ако не получат сигурност, че част от просрочените им задължения ще бъдат изплатени с парите от приватизацията. По информация след назначаването си служебното правителство е започнало активни преговори с кредиторите на холдинга. Друга част от облигационерите пък запорираха и 100% от дяловете на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени и отдавна просрочени свои вземания от холдинга. Тъй като това реално пречи дружеството да бъде прехвърлено на евентуален нов собственик, от началото на март тече съдебна процедура този запор да бъде прехвърлен върху дяловете на "БДЖ - Пътнически превози", но явно за момента все още няма решение, тъй като запорът си седи. Кандидатите, поискали повторното удължаване на срока, са най-вероятно и тези, които биха подали оферти за "БДЖ - Товарни превози". Реално обаче четири дружества внесоха документи за сертифициране за участие в процедурата пред агенцията и бяха одобрени, като освен румънската и австрийската компанията това направиха и фирми близки до Първа инвестиционна банка и до собственика на "Български морски флот" Кирил Домусчиев. Като един от най-заинтересованите купувачи румънската GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българска железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Австрийското Donau Finanz пък е компания, специализирана в инвестиционните и мениджърските консултации. Наскоро пред "Капитал" Михаел Краус, собственик на Donau Finanz, коментира, че компанията има сериозен интерес към "БДЖ - Товарни превози" и не кандидатства "само за спорта". Според няколко различни източника обаче тя по-скоро работи не толкова за собствена сметка, колкото за български клиент, като най-често соченото име е на Христо Ковачки. Краус обаче заяви пред "Капитал", че познава Ковачки "само от вестниците".
Източник: Капитал (28.03.2013)

Вторият опит за приватизация на БДЖ "Товарни превози" се движи все по-тромаво заради поредното удължаване с един месец на срока за подаване на оферти. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) дава отсрочка на кандидат-купувачите, които ще могат да подадат окончателните си оферти до 29 април т.г. Главната причина е, че участниците настояват за по-дълъг период, в който да имат възможността да направят оглед на компанията. Засега те не били на път да се откажат. "Даже напротив. Изпълнителният директор на агенцията е имал разговори с тях и те определено имат сериозен интерес", коментираха от АПСК. Първоначалният срок за подаване на обвързващи оферти бе 12 март, след това бе удължен до 28 март. Огромните дългове на БДЖ, които по последните данни на транспортния министър Кристиан Кръстев възлизат на 716 млн. лв., са основното притеснение за кандидатите. Това са "Бългериан Карго Експрес", "Болкан файненшъл сървисис", румънската "ТД Груп Феровиар Роман" и австрийската "Донау-финанц транспорт и Бетейлигунгс". Последните две компании поискаха поредното удължаване на срока, за да получат повече информация за състоянието на жп превозвача. Тези дни трябва да станат ясни и новите идеи на Кристиан Кръстев, с които ще се опита да оздрави дружеството.
Източник: Сега (28.03.2013)

Чакат 12,5 млн. лв. от транзитен жп трафик НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) очаква около 12,5 млн. лв. приходи от инфраструктурни такси от току-що договорените 46 международни товарни трасета за тази и следващата година, съобщиха от компанията. Едно от тези трасета ще преминава през новия Дунав-мост 2 при Видин-Калафат, който се очаква да бъде пуснат в експлоатация най-късно в края на май. Трасето е договорено за регистрирания у нас с германски капитали жп превозвач "ДБ Шенкер Рейл България", който след 1 юли планира да пусне директни товарни блок-влакове между Германия и Турция. На международна жп конференция в Любляна, Словения, НКЖИ е договорила трансгранични товарни трасета и с "БДЖ-Товарни превози" и "Българска железопътна компания".
Източник: Стандарт (29.03.2013)

Заем от Световната банка ще спасява БДЖ Новият служебен кабинет ще направи нов опит да промени структурата на задълженията на технически фалиралото от години дружество "Български държавни железници". Засега план за намаляването на разходите и оптимизация на дейности не се споменава. Затова пък министерството на транспорта връща идеята за предоставяне на държавна помощ от 200 млн. лв. чрез заем от Световната банка. Това обяви новият министър на транспорта Кристиан Кръстев пред "Дарик радио". Освен това в петък той предприе и рокади в съвета на директорите на БДЖ. Председателят на борда Владимир Владимиров е сменен от Чавдар Трендафилов, а Емил Иванов от Николай Найденов. "За мен държавната помощ за БДЖ трябва да бъде около 200 млн. лв.", заяви новият транпортен министър Кристиан Кръстев пред "Дарик радио". Той уточни, че сумата ще бъде допълнително консултирана с експерти от Световната банка, като тя трябва да бъде и одобрена от Европейската комисия. Едно от условията, които Брюксел поставя за отпускането на подобна държавна помощ обаче, е приватизирането на "БДЖ Товарни превози". "Причината за продажбата на "Товарни превози" е да се получи разрешение от Европейската комисия за предоставянето на държавна помощ за БДЖ", коментира Кръстев. Средствата от продажбата на звеното ще влязат обратно в държавния превозвач, за да може той да си плати част от дълга си. Общите задължения на компанията са 716 млн. лв. Тя трябва да плаща за мотрисите Siemens, които купи преди няколко години, както има и два облигационни заема, като и при трите има просрочия. По груби сметки от приватизацията на "Товарни превози" се очакват около 100 млн. лв., като оферти се подават в края на април. Министър Кръстев уточни, че очаква сумата от продажбата на звеното да бъде по-висока. Но новият собственик ще поеме и дълговете на дружеството и така допълнително ще се намали общата тежест на задълженията на БДЖ. Държавната помощ от 200 млн. лв. ще позволи те да се понижат допълнително, както и да се елиминират големите наказателни лихви, които компанията плаща. Така дълговете на БДЖ ще бъдат редуцирани до една по-приемлива стойност и ще бъдат с по-малки лихви по тях, коментира Кръстев пред "Дарик радио". Идеята за заем от Световната банка и предоставянето на средствата като държавна помощ фигурира от началото на 2011 г. Тогава БДЖ поиска 460 млн. лв., но на компанията е поставено условие да подобри драстично своите финансови резултати, за да го получи. Това не се случи. При преговорите преди 2 години се говореше и за гаранция на заема от бюджета. Вероятно затова и сега министърът споменава, че финансирането е държавна помощ. Както новият кредит, така и приходите от евентуалната приватизация обаче ще дойдат чак след месеци. Министерство на транспорта смени и председателя на съвета на директорите на БДЖ Владимир Владимиров, който заемаше този пост неизменно през последните четири години. Освен него борда на директорите напуска и Емил Иванов. Двамата ще бъдат заменени от Чавдар Трендафилов и от Николай Найденов, съобщиха от министерството на транспорта. Така от предишния екип в борда остава само сегашният изпълнителен директор и бивш финансист на компанията Велик Занчев, като на първото заседание на борда ще трябва да бъдат разпределени и функциите между тримата. Чавдар Трендафилов е от системата на железниците. "Започнал е като помощник-машинист към локомотивното депо в София и през годините е заемал редица ръководни позиции, свързани с експлоатацията на подвижния състав. Възпитаник е на бившето Висше военно училище "Тодор Каблешков" със специалност "Машинен инженер". Владее руски, английски и немски език", съобщават от транспортното министерство. Той заменя Владимир Владимиров като председател на борда на директорите на БДЖ. Николай Найденов е юрист. Започнал е кариерата си в Министерството на правосъдието, като през годините е работил и в Министерството на вътрешните работи, "Информационно обслужване" АД и в частния сектор. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и факултет "Полиция" към Академията на МВР. Владее английски и руски език. Транспортният министър обяви, че за момента не се планира увеличение на цените на билетите с цел да се стимулират постъпленията на БДЖ. Но той допълни, че според него е хубаво да се подобри ценовата политика на компанията. Според Кръстев обаче това е работа на съвета на директорите, които трябва да разгледат дали подобна мярка ще е адекватна и в полза на държавните железници
Източник: Капитал (01.04.2013)

Ликвидация или приватизация е изходът за БДЖ Ликвидация или приватизация - това е изходът за БДЖ, заяви в студиото на Investbook по телевизия България он ер Йордан Недев, бивш изпълнителен директор на БДЖ Холдинг. Възможността за заем от Световната банка, който да се представи като държавна помощ, е популизъм. В рамките на служебното правителство това не може да се случи, заяви още Недев. Той припомни, че сегашният изпълнителен директор на дружеството Чавдар Трендафилов е бил уволнен лично от него, защото е оглавявал Дирекция „Локомотиви", където са най-големите проблеми и най-големите кражби. Относно приватизацията на „БДЖ Товарни превози", Недев заяви, че удължаването на срока за подаването на оферти е една добра стъпка. Предварително обявените кратки срокове обаче са отказали поне трима кандидати да участват в процедурата. Според него ще бъде успех, ако това дружество изобщо бъде продадено, независимо от цената.
Източник: Money.bg (04.04.2013)

БДЖ дължи близо 100 млн. лв. на НКЖИ НКЖИ има значителни вземания, които са в размер на почти 100 млн. лв., от БДЖ „Холдинг” и БДЖ „Товарни превози”. Това заяви Джоанна Димитрова, директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в Национална компания „Железопътна инфраструктура”(НКЖИ). „Като цяло до момента получаването на приходите е сравнително стабилно. С „БДЖ - Пътнически превози” имаме регулярни плащания, след получаване на тяхната субсидия. Имаме ограничено плащане от „Товарни превози” - не в пълния си размер, но се надяваме да започне плащането им и в пълен размер”, обясни Димитрова. „Искрено се надяваме в най-скоро време да се разберем за определен погасителен план, в който (задълженията - бел. ред) да бъдат изплащани и в крайна сметка, ако има и увеличение на товарното движение и можем да очакваме повече товари, това ще бъде голям плюс за НКЖИ”, каза още Димитрова. Бюджетът на компанията е направен така, че да разполага със средствата, които ще получи, но и да не се разпростира повече, отколкото има като ресурс, посочи финансовият директор на компанията. НКЖИ е готова да направи известни компромиси по отношение на погасяването на задълженията на националния жп превозвач. Започнати са и действия по замяна на дълг срещу собственост, което ще облекчи състоянието на БДЖ, убедена е Димитрова. Тя посочи, още че в момента НКЖИ очаква как ще се развие процесът по приватизация в „Товарни превози”. След това ще започнат преговори с бъдещия нов собственик за погасителен план за изплащане на задълженията поетапно. Същевременно Димитрова направи коментар по повод финансовото състояние на железопътната компания. Според изчисленията й към края на 2012 г. загубите на НКЖИ намаляват четири пъти - от 41,2 млн. лева до 9,65 млн. лева. Това се дължи основно на плана за преструктуриране, който компанията започна в края на 2009 г. Самият план включва оперативно преструктуриране на всички вътрешни процеси, преглед и преструктуриране на ползването на външни услуги, освобождаване и паралелно спиране на изплащането на разходи за неоперативни активи и максимална продажба на тези активи от 2010 г. досега. „Компанията беше с 15 хил. души персонал през 2010 г., а сега вече сме 12,3 хил. Сега имаме и доста значителен икономисан ресурс от фонд работна заплата, който веднага реинвестирахме в обучение, подобряване условията на работа”, отбеляза тя.
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2013)

Новите спални вагони тръгват от Великден Новите спални вагони на БДЖ ще тръгнат с пътници по Великден. След близо 8 месеца закъснение спрямо очакваното им пускане, окончателната дата е за първите дни на май. Забавянето се дължеше на дългия период по задължителната сертификация на подвижния състав, извършван от независима британска агенция. Правилата за сертификацията на нов подвижен състав са променени за целия ЕС, обясниха за „Монитор” от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. Нашите вагони, произведени от турската компания „Тювасаж“ по поръчка на БДЖ от 2008 г., се оказват първите, които трябва да минат одит по новия режим. Преди почти година у нас бяха докарани първите 12 вагона от общо 30-те, поръчани на турския производител. След това те влязоха в процедурата по сертификация и едва сега британците са готови със своите документи. Предстои тези документи да бъдат проверени и одобрени от ИАЖА, която ще даде лиценза за експлоатацията им в България. Според директора на БДЖ Чавдар Трендафилов засега не се предвиждат съкращения в дружеството, макар все още да не е достигнат оптималният брой служители в компанията. Затова тече проверка, която да уточни колко души трябва да бъдат заети, за да не бъдат раздути щатовете. Компанията продължава да не попълва бройките на тези, които се пенсионират или напускат в резултат от текучество. Трендафилов допълни, че приватизацията на „Товарни вагони" е отложена за пореден път по искане на участниците в конкурса, който ще се проведе на 29 април.
Източник: Монитор (10.04.2013)

Оздравяването на БДЖ става основен приоритет Оздравяването на БДЖ е основен приоритет на служебния министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев и ръководеното от него ведомство. Това стана ясно на първата среща на обществения съвет в сектор „Транспорт", на която бяха обсъдени правилата за устройството и дейността на съвета. Служебният министър е категоричен, че дейността по оздравяване на железниците продължава, водят се разговори със Световната банка и всички кредитори, направени са промени в съвета на директорите на БДЖ и по мнението на Кръстев се работи в правилната посока. Според министъра, за да се подобри ситуацията с държавните железници е нужна приватизация на „БДЖ Товарни превози" и това предстои да се случи в следващите месеци. Министърът коментира, че оферти се очакват до 28 април и ако има такива, вероятно товарният превозвач ще се продаде. Министър допълни, че железопътната отсечка Свиленград-турска граница завършена и предстои откриване, а в четвъртък новите спални вагони от Турция ще влязат в експлоатация. Най-късно в началото на другия месец трябва да бъде завършен и първият етап от железопътния участък Пловдив- Бургас-Михайлово-Калояновец. Служебното министерство на транспорта ще стартира и няколко концесии – на летище Балчик, Летище Пловдив, Централна жп гара Варна, пристанища Русе-изток и Видин-център.
Източник: Дарик радио (10.04.2013)

Пада запорът над товарното жп До дни ще бъде подписано споразумение с кредиторите по първия облигационен заем за БДЖ. Водените от германо-ирландската Депфа банк финансови институции наложиха запор върху всички акции на “БДЖ - Товарни превози” и върху сметките на пътническите влакове. Технически сме се разбрали, че запорът върху акциите на “БДЖ-Товарни” ще бъде сменен с друго обезпечение. Става дума за дела на жп холдинга в застрахователната компания “Алианц”, който е близо 5%, заяви пред “Труд” финансовият директор на държавното предприятие Филип Алексиев. Според него предишното ръководство на БДЖ в противоречие с каквато и да е логика е отказвало преговори с кредиторите на компанията през последните 3 години. Нормално е да се изнервят и да стигнат до крайни мерки, като налагане на запори, каза Алексиев. На два пъти финансовите институции са теглили пари от блокирани сметки на жп превозвача. През февруари са дръпнати 5 милиона лева, а месец по-късно - около 1,2 млн. лв., съобщи Алексиев. Според финансовия директор на БДЖ при преговорите с кредиторите на компанията нямало непреодолими различия, защото те “разсъждават реалистично и знаят какви са обективните възможности да си получат парите”. Алексиев обясни още, че българската държава ще поиска разсрочване за максимално дълъг срок на кредитите на БДЖ. Според него “БДЖ-Товарни” трябва да бъде продадена в рамките на сегашната приватизационна процедура. При нея до 26 април т.г. се чака внасянето на депозит от 20 млн. евро за участие в процедурата, а оферти се приемат до три дни по-късно. По неофициална информация най-вероятно за предприятието ще има две оферти - от румънската “Груп Феровиар Ромън” и от бизнесмена Кирил Домусчиев, собственик на Български морски флот и ФК “Лудогорец”.
Източник: Труд (12.04.2013)

Агенцията за приватизация ще разполага с 4.2 млн. лв. за дейността си Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол ще разполага през тази година с 4.2 млн. лв. за за заплащане на посредници, за консултантски услуги, за изготвяне на приватизационни оценки, правни анализи, информационни меморандуми на дружествата, които подлежат на продажба. Днес правителството утвърди план-сметката за 2013 г. на Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол към агенцията. Пресслужбата на Министерския съвет напомня, че очакванията са от приватизация през тази година в държавния бюджет да влязат над 140 млн. лв. Сред възможните сделки, подготвяни обаче от предишния кабинет, са за БДЖ - Товарни превози, ВМЗ Сопот, държавния дял в Пловдивския панаир.
Източник: Дневник (18.04.2013)

Служебният кабинет намали прогнозата за тазгодишните приходи от приватизация на държавни активи на 140 млн. лв. Министерският съвет одобри още 4.2 млн. лв. да отидат за обслужването на приватизационния процес през тази година, съобщи правителствената информационна служба. В плана на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) бяха заложени 160.3 млн. лв. Основната част от тях трябваше да дойдат от продажбата на АДИС, “Военно издателство”, ВМЗ-Сопот и “Българска фондова борса”. Продажбата на държавния дял в борсата беше спряна от бившия финансов министър Симеон Дянков дни преди да встъпи в длъжност служебния кабинет. Мотивите бяха проточилата се прекалено дълго процедура и “променената инвестиционна обстановка в страната”. Извън тези сделки до лятото се очаква да бъде финализирана продажбата на “БДЖ Товарни превози”. Минималната цена за дружеството е 100 млн. лв., а служебният транспортен министър Кристиан Кръстев вече обяви, че то няма да се продаде на всяка цена, макар парите да са спешно нужни на компанията-майка - “Холдинг БДЖ“, за покриване на просрочени и изискуеми кредити, по някои от които има наложени и запори. Извън тези продажби АПСК ще работи още по приватизацията на ВМТ “Орбита”и “Аудиовидео Орфей”, които наскоро бяха извадени от списъка със забранени за продажба държавни предприятия. Агенцията предвижда да реализира общо 30 продажби на дялове или акции собственост на държавата в търговски дружества или на обособени части от имуществото им. Освен това се залага и на сделки за държавни имоти с оценка над 10 000 лв. Към края на миналата година с открити процедури за приватизация са 48 имота частна държавна собственост, като общо за 78 имота се осъществяват различни действия по подготовката им за продажба, е посочено в плана за работа на АПСК. Очакваните парични постъпления от следприватизационен контрол за тази година са 6 млн. лв. Слаб инвеститорски интерес, влияние на световната финансова и икономическа криза, влошаване на финансовото състояние на някои търговски дружества и липсата на съдействие и сътрудничество между институциите могат да бъдат причина да не бъдат изпълнени поставените цели, е посочено в плана на АПСК.
Източник: Медия Пул (18.04.2013)

Министърът на транспорта не иска приватизация на БДЖ на всяка цена "Не съм почитател на идеята да се приватизира "БДЖ-Товарни превози" на всяка цена", заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев. Според него, ако има сделка, тя трябва да е на адекватна пазарна цена, която да покрие част от дълговете на дружеството. "Заемът от Световната банка е един от възможните варианти за осигуряване на средства за нуждите на БДЖ, но той е пряко свързан с приватизацията на "Товарни превози", обясни министърът. Той добави, че е приел оздравяването на БДЖ, модернизирането и цялостна промяна на визията на железницата като кауза. Според него за по-доброто усвояване на парите по Оперативна програма "Транспорт" трябва по-добра организация, която да не допуска забавяне изпълнението на вече сключените договори. Отчетените по програмата резултати, с договорени средства - около 3,75 млрд. лв. (95% от бюджета на програмата), министърът определи като обнадеждаващи. Разплатените пари са около 1,78 млрд. лв., което пък е над 45 на сто от бюджета. В момента българските летища не са особено атрактивни за отдаване на концесия, защото са стари и прилежащата им инфраструктура е в лошо състояние, смята Кръстев. Той отхвърли варианта за евентуално преместване на Летище София с аргумента, че това ще коства огромни инвестиции и ще създаде транспортни затруднения, както и нови проблеми с околната среда. Припомняме, на първото си заседание Съветът на директорите на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД избра за свой председател Велик Занчев, а за заместник-председател Николай Найденов. За изпълнителен директор е бил избран Чавдар Трендафилов. Новото ръководство на "Холдинг БДЖ" ЕАД официалное встъпило в длъжност.
Източник: econ.bg (23.04.2013)

22 млн. лева са загубите на БДЖ за миналата година Общо 22 млн. лева са загубите на БДЖ за миналата година според неодитираният отчет на дружеството, представен по време на заседанието на обществения съвет към транспортното министерство. Темата на дискусиите е състоянието на българските железници. Отчетът на БДЖ показа, че през миналата година „Пътнически превози“ са били на печалба в размер на почти 3 млн. лева. В същото време обаче „Товарни превози“, за които се води процедура за приватизация, продължава да трупа дългове, съобщи финансовият директор на БДЖ Филип Алексиев Негативната тенденция продължава и през първото тримесечие на тази година. Като цяло загубите на БДЖ за периода са в размер на над 16,5 млн. лева. Той уточни още, че към 31 март 2013 година дружеството дължи общо 707 млн. лева, като 487 млн. лева от тях са към финансови институции. Дружеството дължи на своите доставчици 145 млн. лева, като 111 млн. лева от тях са просрочени. Основна част от задълженията към доставчици е към Национална компания "Железопътна инфраструктура". Просрочените задължения към финансовите кредитори са в размер на 154 млн. лева. Основните задължения са към банката KFW и облигационери. Дискусията за българските железници започнаха с финансовия отчет на БДЖ. Искането за тази информация беше отправено от синдикалният представител Петър Бунев. Той заплаши, че ще напусне заседанието, ако конкретни данни не бъдат представени.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2013)

Поредно отлагане в приватизацията на товарните превози Държавата за пореден път удължи приватизацията на "БДЖ Товарни превози", като измести срока за подаване на оферти за след изборите и по възможност при вече ясен следващ кабинет. В петък, малко преди изтичането на срока за внасяне на депозит от 20 млн. лв., от Агенцията за приватизация съобщиха, че преместват датите за депозит и оферта съответно на 7 юни и 10 юни. Официалната причина е, че са получени писма от кандидати с искане за удължаване на срока. В процедурата участват четири фирми, но двете чужди са истински активните и е много вероятно само те да подадат оферти, коментират запознати със сделката. Това са румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. Точно австрийската компания е подала искане за удължаване на срока, като такова писмо се получава за втори път. Румънският кандидат също е предпочитал нова дата, тъй като в момента течала и приватизацията на държавния жп товарен превозвач CFR Marfa в северната ни съседка, обясниха източници, близки до сделката. Според публикации в румънската преса Grup Feroviar Roman вече е купила документи за участие в приватизацията на превозвача на северната ни съседка, в която минималната цена за 51% от капитала е малко над 180 млн. евро. За българското жп дружество няма официална минимална цена, но повечето източници говорят за оценка от порядъка на 50 млн. евро. Другият съществен проблем пред приватизацията е, че дяловете на "БДЖ Товарни превози" все още са запорирани от кредитор. Според неофициална информация министерството на транспорта вече се е договорило с представителя на облигационера - базираната в Дъблин германско-ирландска банка Depfa bank (която има вземане от холдинга от 6.3 млн. лв.). Обезпечението още фигурира в Търговския регистър. Постигната договореност обаче била то да бъде преместено към дела на БДЖ в застрахователя "Алианц". При наличие на запор, кандидатите логично се притесняват от подаване на оферти. Те ще трябва да блокират 20 млн. евро като депозит за неизвестно дълъг период. Причината е, че агенцията няма право да се разпорежда със запорираните дялове. Другото притеснение на кандидатите е, че все още няма одитиран отчет на товарното дружество. Само преди дни финансовият директор на държавния холдинг обяви, че за първото тримесечие загубата на товарното поделение е близо 6.7 млн. лв. при планирани 3.2 млн. лв. На загуба традиционно работят и пътническите превози. Това означава, че финансовото състояние на жп холдинга не се подобрява. А неудовлетворението на кредиторите расте. Така приватизацията на товарното поделение остава малка, но важна доза свеж ресурс за жп холдинга, с който да се покрие поне частично просрочените плащания по облигации и кредита за доставка на мотрисите Siemens.
Източник: Капитал (29.04.2013)

Сроковете в конкурса за приватизацията на БДЖ "Товарни превози" ЕООД, София отново се удължават, съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационене контрол. Според съобщението до 10 юни 2013 г. се удължава срокът за подаване на обвързващи оферти в процедурата за продажбата на 2 325 087 броя дялове, представляващи 100 процента от капитала на БДЖ "Товарни превози" ЕООД, София, собственост на "Холдинг БДЖ" ЕАД. До 7 юни трябва да е внесен и депозитът за участие в конкурса. Удължаването е във връзка с получени писма от страна на участниците. Последният обявен срок за подаване на обвързващи оферти изтича в понеделник, 29 април. Той беше удължен по искане на кандидати за покупката на дружеството.Продажбата на товарните превози е наложителна за да може БДЖ да се разплати с кредиторите си.
Източник: Класа (29.04.2013)

Колко се печели от държавен бизнес Частната собственост в икономиката на България преобладава, но държавата е тази, която доминира силно в два сектора - транспортна инфраструктура и енергетика. Отчетите на компаниите за миналата година и началото на тази дават разнопосочни сигнали за държавния бизнес. Това донякъде е обяснимо - върху него влияят както пазарни фактори, така и силни регулации - енергетиката например е най-силно контролирания сектор в държавата, който често е ставал заложник на социални, политически и икономически интереси. Това обаче остава най-печелившият бизнес за държавата. В същото време в него са и компаниите, които трупат сериозни загуби. Като цяло браншът е повлиян от регулациите на цените на електроенергията и спадналото потребление през миналата година и началото на тази. За 2012 например приходите му растат и са над 8 млрд. лв. (заедно с по-малките компании), а печалбата е близо 600 млн. лв. за най-големите дружества. При губещите пък общият минус е малко над 150 млн. лв. В сайта на Министерство на финансите отчети на "Булгаргаз" не бяха открити и неговите цифри не са включени в горните суми. Приходите му са над милиард, което директно прави общите постъпления над 9 млрд. лв. През 2010 и 2011 г. обаче компанията беше на сериозни загуби. Българският енергиен холдинг, който е шапката на най-големите държавни дружества в сектора, е получил над два пъти по-голям дивидент през миналата година - 539 млн. лв. при 213 млн. лв. за предходната. Това е и основното постъпление на мегаструктурата. Печалбата му обаче не расте с толкова голям темп, колкото приходите. Причината - над 300 млн. загуби от обезценки. В отчета не е посочено каква е причината за тях и те в крайна сметка изяждат голяма част от приходите. До редакционното приключване на броя официален коментар от БЕХ не беше получен. Експерти от сектора обаче обясниха, че това най-вероятно са обезценки от отписани вземания на холдинга. Например тези от "Топлофикация София" вече са изчистени от отчета. Печалбата за 2012 г. се покачва до 285 млн. лв. при 186 млн. лв. година по-рано. Преди месец доклад на Държавната финансова инспекция показа, че дъщерната НЕК е загубила 36 млн. лв. от лихвени суапови сделки покрай заема, отпуснат на компанията от BNP Paribas за АЕЦ "Белене" за 250 млн. евро (текущо вече 195 млн. евро, след като част от него беше погасена). За плащането му се нагърби пък БЕХ, който вече избра Citigroup за банка, която да осигури мостово финансиране и емитиране на облигации за рефинансиране на задължението към френската банка. Това трябва да стане до 21 май, когато е падежът. Заради заема БЕХ получи и рейтинг от Fitch. В доклада към него сред рисковете беше посочена слабата диверсификация на паричните му средства - към края на септември ставаше въпрос за 717 млн. лв. на консолидирана основа, 87% от които (624 млн. лв) са в една банка - в случая КТБ. Паричните средства на индивидуална основа към края на миналата година на БЕХ са 75.7 млн. лв. при 167 млн. лв. година по-рано. Толкова са и към края на март, но в отчета не е посочено как са разпределени те. Една част от печалбата си държавния холдинг вкарва в бюджета, а друга предоставя на дъщерните си дружества - за 2012 г. са им предоставени над 240 млн. лв. В доклада за дейността към края на март е посочено, че размерът на вземанията (търговски и заеми) от дъщерни дружества остава висок, като просрочените задължения от тях са в размер на 427.4 млн. лв. Потреблението на електроенергия през миналата година в страната се е понижило с 4%, а за износ са внушителните 21.9%, показва докладът на НЕК. Тенденцията продължи и в началото на тази година (спад на потреблението с 9.9%), което беше причина за изключване на доста централи. Това е и причината НЕК да отчита рекордно ниски приходи от износ, се казва в отчета й. От електрическата компания посочват, че към края на миналата година общите присъединени мощности от ВЕИ (вятърни и соларни паркове) към цялата мрежа вече надхвърлят 1600 МВт. Като цяло компанията е закупила по-малко електроенергия, но на по-висока цена - средно 82.58 лв. за мегаватчас. Заради компенсаторните плащания за зелена енергия обаче НЕК рязко влошава крайния си резултат - дружеството е на загуба от 94 млн. лв. Допълнителният фактор за това е и бумът на присъединените мощности на ВЕИ през пролетта на миналата година. Всъщност основната загуба за НЕК е натрупана в първото полугодие на 2012 заради по-тежките регулаторни изисквания, които от 1 юли бяха облекчени, което е компенсирало част от загубите и дори довело до печалба през първото тримесечие. При АЕЦ "Козлодуй" се налага тенденцията на плавно намаление на приходите, като основна причина за това са по-малкото продадена електроенергия и свитите реализирани количества на свободния пазар. Това се отнася както за миналата година, така и за началото на тази. През 2012 г. общите приходи са за малко над 847 млн. лв., което е спад с 1%. Темпът на понижение в началото на тази година обаче се ускорява. През първото тримесечие те се понижават с 6% до 224.6 млн. лв. заради по-малко продаден ток на нерегулирания пазар - там продажбите са се понижили с 9% до 9.27 млн. лв., като за това е натежала и по-ниската средна продажна цена основно при износа. Свитото производство обаче е довело до по-малко разходи за ядрено гориво и транспорт на отработеното, което в крайна сметка извежда централата до сериозен ръст на печалбата - с 28% до 146.5 млн. лв. за миналата година. Не такава е ситуацията обаче в началото на тази - печалбата вече се е понижила с 10 млн. лв. до 66.39 млн. лв. Криза и спад – в транспорта проблемите на реалната икономика личат много силно. Резултатите на повечето държавни компании показват спад и за първото тримесечие, и за миналата година, сравнено с предходни периоди. Масово обясненията за това са по-малко пътници, по-малко товари и общ застой, а специално при пристанищата и железниците силно влияние е оказал и намаленият добив на въглища в България. Сред по-големите транспортни компании през миналата година увеличение на приходите е имало само при "Пристанище Варна", компания "Пристанищна инфраструктура" и "Летище София" - последното обаче с по-малко от 2 на сто спрямо 2011 г. и то заради продажба на имоти. През първото тримесечие положението е по-добро. На двете най-големи пристанища – Варна и Бургас, обработените товари са били над планираното съответно с 30% и с 21%. В Бургас доста повече от първоначално предвижданите са били насипните товари, скрап, зърнени храни. Като цяло обаче износът на цимент и изкуствени торове през пристанищата е намалял, същото се е случило и при "БДЖ – Товарни превози". В Русе преминалите въглища, които са и основният насипен товар, са повече от двойно по-малко на годишна база. През първото тримесечие количеството им е било едва 43 хил. тона при над 100 хил. тона в предишните две години. Като причина от ръководството посочват слабия пазар на електроенергия и топлинна енергия на "Топлофикация Русе". Подобни проблеми има и "БДЖ - Товарни превози", което за пореден път излиза на загуба и със спад на приходите и през първото тримесечие, и за миналата година. Оборотът е изостанал с 20% от плановете за януари-март, като основните причини, посочени от ръководството, са затруднения на клиентите на компанията, които не могат да намерят пазар за стоките си. Косвеното влияние на кризата е под формата на по-малко доставки на въглища, чиито доставки след средата на февруари са били на практика замразени. Спад има и при превозени руда, нефтопродукти, металургични изделия, изкуствени торове. Интересно е, че товарният превозвач има и вземания за близо 7 млн. лв. от чужди железопътни оператори — малко над половината са от гръцките железници. В същото време държавната компания има дългове към чужди превозвачи, основно към Чехия и Австрия. Пътническите превози на БДЖ отново са се върнали към загуба в края на март, а и за миналата година, и само за първото тримесечие оборотът при тях е паднал. Промяна в броя на пътниците почти няма, макар че през ноември и декември миналата година броят им рязко е намалял в сравнение с пролетните и летните месеци. Въздушният транспорт също не е в добро положение — само за първите три месеца международните полети в България са намалели с 10%, което не може да се компенсира от едва 2% ръст на вътрешните. Лоша е ситуацията и с товарите, и с пътниците, преминали през най-голямото летище - София. Там оборотите са намалели и само продажба на земя за 8 млн. лв. през март е довела до общ ръст на приходите, се посочва в доклада за дейността. Аеропортът не е изпълнил плановете си за обслужени самолети и пътници, като сред причините са фалит на отделни авиокомпании, сливане на други и отменени полети. Конкуренцията пък продължава да убива бавно бившия пълен монополист "Български пощи" - макар че в първото тримесечие загубата намалява, а приходите са почти без промяна, миналата година е показала поредното потъване на компанията. Традиционно силните ниши на пощите се свиват — намалени са приходите от плащане на пенсии, като според доклада само за първите три месеца на годината броят на хората, които са използвали държавната компания за това, са по-малко с 255 хил. души. Като причина се посочва конкуренцията от банките, заради която все повече пенсионери предпочитат дебитни карти. Намалени са и приходите от плащания на сметки за електроенергия. За сметка на това са нараснали приходите от винетки, продажба на активи и странични дейности, като например от почивните станции на "Български пощи". При по-малките дружества на държавата тенденциите са разнопосочни - някои свиват приходи и печалби, други ги повишават. Без значение дали са малки или големи обаче доброто управление и резултати на държавните дружества са важни, защото създават работни места, дивидентите от тях отиват в бюджета. Има и още нещо. Управлението на такъв сериозен ресурс без контрол и прозрачност създава условия за корупция и странични зависимости. Нещо, което видяхме последните години с парите на държавните дружества, съсредоточени в една частна банка, финансирала впоследствие създаването на медийна и бизнес империя
Източник: Капитал (10.05.2013)

"БДЖ - Товарни" със срив на приходите “БДЖ-Товарни превози” продължава да трупа огромни загуби, а пазарните позиции на компанията се влошават драстично през първото тримесечие на т.г., показва финансовият анализ на дружеството. В периода януари-март т.г. приходите на товарното поделение на държавния жп превозвач са намалели с 6,242 милиона лева или с 18 процента спрямо същите месеци на миналата година. Още по-голямо е отклонението от бизнес-плана на дружеството - постъпленията са с над 7,2 милиона лева под прогнозираното. Предприятието е превозило 1,9 млн. тона стоки през първите три месеца на годината, което е с близо 400 000 т по-малко от съизмеримия период на 2012 г. Това е нов исторически антирекорд за компанията. От “БДЖ-Товарни” обясняват, че основната причина за срива е, че заради кризата има спад в търсенето на продукцията на много от основните клиенти. Освен това от държавната компания твърдят, че върху обема на превозите силно негативно влияние оказва и намаленото потребление на ток в страната. То предизвикало застояването на въглища в складовите бази на ТЕЦ “Бобов дол” и ТЕЦ “Марица 3” - Димитровград. Така пропаднали изцяло предварително планирани заявки за доставка на въглища от мини Станянци, Бели брег, Чукурово и Открит въгледобив “Перник” за ТЕЦ “Бобов дол”. Същото се отнасяло и за превозваните въглища от гара Любеново - предавателна за “ТЕЦ Марица 3” - Димитровград.
Източник: Труд (18.05.2013)

"БДЖ Товарни превози" губи основни клиенти, разчита на Христо Ковачки Клиентите на "БДЖ -Товарни превози" рязко свиват обема на превозите си - бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", например, е намалила поръчките си десет пъти и делът и вече е под 1 на сто. Намалели са превозите на продукция от торовия завод "Неохим", на скрап от пернишката "Стомана", от "Вулкан Цимент", на пясък от "Каолин" и от почти всички основни спедиторски компании, пише днес "Труд" като цитира финансов анализ на превозвача. Така държавната компания, чиято приватизация беше отложена от служебния кабинет до сформирането на ново правителство, става все по-зависима от бизнесмена Христо Ковачки, се казва в публикацията. През първите три месеца на годината неговите фирми са осигурили 36% от товарите. Приходите на "БДЖ Товарни превози" за първите три месеца на 2012 г. са 27.1 млн. лв., с 6.5 млн. лв. под записаното в бизнес плана.
Източник: Дневник (21.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Спират приватизацията на БДЖ "Товарни превози" Приватизацията на БДЖ „Товарни превози“ най-вероятно ще бъде прекратена, прогнозира новоизбраният министър на транспорта Данаил Папазов. Причината за този ход е желанието на новото правителство да бъдат спасени работни места, обясни още министърът при предаването на властта.До дни ще станат ясни подробностите по плана за действие на новите управляващи, както и каква ще бъде реакцията на кредиторите. Папазов обеща и усилено да работи за решаването на проблемите на българските превозвачи.Както е известно приватизацията на „Товарни превози“ продължава вече месеци. Предишното правителство някалко пъти занижава критериите, на които трябва да отговаря блъдещият купувач. По искане на допуснатите кандидати в конкурса процедурата беше удължавана на няколко пъти. Предприятието трябва да бъде раздържавено заради големите задължения на БДЖ и със съгласието на кредиторите на холдинга и на Световната банка. Срещу продажбата на звеното обаче се обявяват повечето от служителите в железницата и синдикатите. За тях приватизацията ще доведе до фалит на БДЖ
Източник: Класа (30.05.2013)

Спирачки за продажбата на "БДЖ - Товарни превози" Първото конкретно намерение на новата власт, оповестено пред медиите след официалното й встъпване в длъжност, вече е факт - транспортният министър Данаил Папазов заяви, че ще спре приватизацията на "БДЖ - Товарни превози". "Желанието ми е да се опитам да спра продажбата и да запазя предприятието държавно, като го направим по-ефективно", потвърди думите си Папазов. "Преди обаче да мога да вземам конкретни решения, трябва да се запозная със състоянието не само на товарния превозвач, но и на холдинга като цяло, да се срещна с кредиторите му, да преценим кои задължения могат например да се разсрочат или предоговорят. Трябва също и да имаме виждания какво да включват мерките за стабилизиране на превозвача и подобряване на състоянието му", каза Папазов. Твърд срок за вземане на окончателното решение по темата засега няма. Очевидно, докато новата власт в сектора придобие яснота за възможните изходи, сегашната текуща процедура просто ще бъде проточена. Затова и Агенцията за приватизация ще направи поредно удължаване на срока. Източници от изпълнителната власт казаха, че оферти ще се подават до 25 юни, което е 15 дни след сегашния срок. Решението на ведомството вече е взето и е съгласувано с транспортното министерство, допълни източникът. При втория опит за продажба на товарните превози сроковете за оферти вече бяха удължавани неколкократно, но на друго основание - просто дяловете на държавното дружество бяха запорирани от кредитор и продажбата беше невъзможна. Иначе за разлика от първия опит, когато интерес прояви само един потаен кандидат, сега заинтересованите са четири. Двата активни са румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. Самото решение за спиране на сделката трябва да бъде взето от транспортния министър. Причината е, че БДЖ е в забранителния списък за приватизация и агенцията е просто упълномощена да проведе продажбата на участието в дъщерното дружество. Анализът на министъра обаче трябва да е бърз, защото ще е лош сигнал, ако инвеститорите първо внесат депозит от 20 млн. лв. и изготвят оферта, а после конкурсът се прекрати. Предварителните нагласи бяха държавата да получи около 100 млн. лв. от продажбата на товарното поделение. До момента продажбата на "БДЖ - Товарни превози" се разглеждаше като единствен възможен вариант не само за бъдещето на самото дружество, но и за спасяване на целия холдинг. На прихода от сделката се разчита, за да може с него да се погасят част от просрочените задължения на компанията-майка към кредиторите й. Общо дълговете на холдинга по последна информация са 716 млн. лв. Една част от тях са за новите пътнически мотриси Siemens, а друга - по два облигационни заема. По всички тях вече има просрочия, а финансовите резултати, меко казано, не дават основания за оптимизъм - загубата само на товарното поделение за първото тримесечие на тази година е 6.7 млн. лв. при планирани 3.2 млн. лв. Заради това положение служебният транспортен министър планираше да поиска 200 млн. евро кредит от Световната банка за БДЖ. За да даде разрешението си за този ход, който сам по себе си е държавна помощ, Европейската комисия обаче постави условие именно за приватизация на товарното крило. Очевидно единият вариант за бъдещето на БДЖ е следваният досега - товарните превози да се продадат на частен инвеститор, с парите от сделката да се облекчи финансовото бреме върху холдинга, а впоследствие да се вземат мерки за преструктурирането му. Продажбата има и модифицирана версия - да бъде спряна и после подновена отново, за да могат да се включат още участници. Според последните слухове интерес бил проявен и от руски кандидат, и от местен. Вторият вариант - със запазването на целия холдинг държавен, е доста по-рисков. Защото означава преструктуриране на цялата система - нещо, за което е необходима реформаторска воля, която не е показал нито един транспортен министър досега. Принципно не е невъзможно БДЖ да бъде съживено. Но това би означавало вземане на непопулярни мерки: съкращаване на персонал от товарното звено, затягане на дисциплината, модернизиране на парка от вагони и локомотиви, по-гъвкаво управление. И от друга страна - реформа на пътническото звено, намаляване на наетите и там, също инвестиции в нов подвижен състав, затваряне на част от направленията, подмяна на други с автомобилен транспорт. Първото намерение на транспортния министър обаче говори за друга посока. Той обяви като основна цел при спирането на приватизацията запазване на работните места. А това не се вписва в нито един от успешните сценарии за губещото все повече бизнес дружество
Източник: Капитал (31.05.2013)

Приватизация на "БДЖ-Товарни превози" ще има Срокът за подаване на обвързващите оферти на кандидат-купувачите на БДЖ „Товарни превози” е удължен до 17.00 часа на 25 юни. Това съобщи председателят на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Емил Караниколов. Старият срок бе до 10 юни. Необходимият депозит, който ще признае офертата за валидна, трябва да бъде внесен от кандидатите за приватизацията на БДЖ „Товарни превози” до 21 юни. Преди дни новият транспортен министър Данаил Папазов съобщи, че процедурата за продажбата на БДЖ "Товарни превози" може да бъде стопирана. Преди него служебният транспортен министър Кристиан Кръстев каза, че процедурата по приватизация на дружеството ще бъде удължена до 10 юни. Четири фирми подадоха документация за допускане в конкурса за продажбата на "БДЖ-Товарни превози" през февруари. Това е втори опит за приватизация на дружеството, след като първият пропадна поради липса на интерес. Железничари обаче организираха протест и поискаха незабавно спиране на приватизацията.
Източник: econ.bg (03.06.2013)

Папазов: От 6-те варианта за спасяване на Товарни превози, 2 са приватизация Железниците са първото и най-важно нещо, на което обръщаме внимание в момента. Това зави. министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов. „Вече имаме точната картина и заедно с мениджмънта на Холдинг БДЖ , сме направили няколко предложения, с които вече запознах министър-председателя и колегите от Министерски съвет с цел събирането на повече мнение по отношение на това, каква ще е съдбата на националния превозвач. Моето лично желание е да бъде прекратена процедурата по приватизация на Товарни превози", каза още министърът. По думите му има шест варианта за бъдещето на компанията, като четири от тях предвиждат запазването на Товарни превози, а два нейното приватизиране. Тук се включват опции за размяна на дълг срещу собственост с НКЖИ (която е един от големите кредитори на БДЖ). Предвидени са мерки за предоговаряне на заемите, увеличаване на товарните превози и завишаване нивото на комфорт на пътническите превози. На въпрос дали се предвиждат промени в ръководствата на БДЖ и НКЖИ, Папазов заяви, че най-вероятно такива ще има в инфраструктурния оператор, но те едва ли ще бъдат съществени. Той посочи, че все още се запознава с действията на управляваната от Милчо Ламбрев компания, като в следващите дни се очаква да бъде взето решение, какво точно ще се промени в ръководството. Данаил Папазов заяви, че на този етап ще гласува доверие на настоящия изпълнителен директор на БДЖ Чавдар Трендафилов, както и на шефовете пътническите и на товарните превози. Те ще имат конкретни задачи за изпълнение, като от това ще зависи и оставането им на поста, стана ясно още от думите на транспортния министър. Папазов, каза още, че заместник-министрите във ведомството му ще бъдат трима. Единият ще отговаря за дружествата, където министерството има контрол (БДЖ, НКЖИ, РВД, пристанищата и др.). Вторият заместник ще поеме европроектите, а третият ще отговаря за информационните технологии и съобщенията, като ще поеме и работата по електронното правителство. Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията обаче не пожела да назовава конкретни имена. Едно от спряганите имена за зам.-министър е това на бившия ръководител на Летище София, Пламен Станчев
Източник: Money.bg (10.06.2013)

Спасяват БДЖ с пари от държавата Спасяват БДЖ с пари от държавата. Ръководството на холдинга е разработило три основни варианта, върху които умуват юристите и финансистите в транспортното министерство, научи "Стандарт". Целта и на трите е БДЖ да се справи със своята огромна фирмена задлъжнялост, която към 30 април надхвърляше 709 млн. лв. И трите варианта са свързани с предоставянето на пари от държавата. Първият вариант, който формално все още е валиден, е довършване на процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози" и продажба на други неоперативни активи. Целта е холдингът да си осигури т.нар. собствен принос от 50% от сумата на задълженията, което ще позволи ЕК да разреши държавна помощ за изплащане на останалите 50%, обясниха финансисти от транспорта. Тук са разработени няколко подварианта съобразно договореностите, които могат да се постигнат с кредиторите за разсрочване на задълженията. Лично транспортният министър Данаил Папазов обаче изрази съмнение, че до 20 юни ще се появи купувач на "БДЖ-Товарни превози". Ако се появи голям стратегически инвеститор, няма да му откажем, но аз съм абсолютно сигурен, че такъв няма да дойде, обяви в петък Папазов. Вторият вариант е решаване на проблема с т.нар. недокомпенсиране на БДЖ за периода 2002-2010 г. Става дума за неизплатени 306 млн. лв. от субсидията, която държавата дължи по договор за предоставяне на пътническите социални превози. В този вариант също влиза продажбата на активи. И тук подвариантите зависят от преговорите с кредиторите за разсрочване на дълговете. Третият, най-невероятен, вариант е свързан с проучване на възможността дали държавата със задна дата би могла да поеме всички или част от дълговете на БДЖ към датата на влизането на България в ЕС. Възможност, която съгласно Регламент на ЕС държавата е имала, за да направи превозвача по-конкурентоспособен, но е пропуснала. Към 31 декември 2006 г. общите задълженията на БДЖ са били 516 млн. лв. Въпросът дали след 6 години и половина ЕК би разрешила подобна държавна помощ, подлежи на уточняване от юридическа гледна точка.
Източник: Стандарт (17.06.2013)

Румънското правителство дава пари на кандидат за БДЖ Товарни превози Контролираната от държавата румънска банка Export-Import Bank - EximBank одобри микс от продукти за румънската железопътна компания Grup Feroviar Roman (GFR) с цел закупуването на БДЖ "Товарни превози". EximBank е 95% собственост на Министерството на финансите в Румъния. Стратегическото партньорство с Grup Feroviar Roman е в съответствие както със законовата рамка, според който банката осъществява специфични операции по финансиране и гарантиране за насърчаване на румънските инвестиции в чужбина, така и със стратегията на EximBank да подкрепя румънски компании с проекти извън страната. Целта на споразумението е оказване на финансова подкрепа на Grup Feroviar Roman за закупуването на компании в чужбина. "Стратегическото партньорство между GFR и EximBank се фокусира от една страна върху цели от интерес извън Румъния, а от друга - върху текущата дейност на компанията, но то по никакъв начин не се отнася до участие в приватизационни сделки в Румъния, нито сега, нито за в бъдеще. Всяка румънска компания, която може да разшири дейността си извън страната, е потенциален партньор на EximBank. Мисля, че имаме румънски компании, които са достигнали пълна зрялост на местния пазар и които искат и могат да станат регионални играчи. Всички тези компании намират стратегически партньор в EximBank", заяви Траян Халалай, президент на EximBank. EximBank е специализирана институция, чието портфолио от продукти е съсредоточено в три насоки - финансиране, гарантиране и застраховане. Това позволява на банката да подкрепя дейността и развитието на износителите, малките и средни предприятия и фирмите, които осъществяват проекти в приоритетни области за икономическото развитие, най-вече тези, които допринасят за усвояването на европейските фондове.
Източник: Money.bg (18.06.2013)

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прекрати публично оповестения конкурс на един етап за продажбата на 2 325 087 дяла, представляващи 100% от капитала на “БДЖ – Товарни превози” EOOД, гр. София, собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД, гр. София. Това съобщиха от агенцията. Прекратяването е във връзка с получено писмо от “Холдинг БДЖ” ЕАД, собственик на “БДЖ – Товарни превози”, с което уведомяват агенцията, че на този етап не могат да посочат кога ще бъде вдигнат запорът върху дяловете на приватизиращото се дружество. Решението Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е съгласувано с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Източник: Агенция Фокус (21.06.2013)

Приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" е прекратена официално След около година приватизационни вълнения около товарното поделение на Българските държавни железници, процедурата вече е прекратена официално, съобщиха от Агенцията за приватизация. Прекратяването е във връзка с получено писмо от собственика на "БДЖ - Товарни превози" - "Холдинг БДЖ", с което ни уведомяват, че на този етап не могат да посочат кога ще бъде вдигнат запора върху дяловете на дружеството в процедура по приватизация, посочват от Агенцията като официални мотиви. Съобщението на агенцията е всичко друго, но не и изненада, след като новият транспортен министър Данаил Папазов заяви официално, че смята, че приватизацията трябва да бъде спряна, тъй като от една страна няма да реши всички дългови проблеми на компанията, а от друга все още имало варианти държавните жп превози да излязат на печалба. Или всички планове за спасяване на БДЖ, преобразуванията в дружествата от холдинга, преразпределянето на активите между тях, приватизационните анализи, двете започнати приватизационни услуги и т.н. всичко се оказва напразно. И сега всичко ще започне от началото. "Да речем, че се приватизира дружеството, сумата, която ще получим, няма да бъде повече от 250 млн. лева, а с продажбите на някои атрактивни активи да стигне до 270 млн. лева. Тоест остават едни около 400 млн. лева дълг. И какво постигаме с продажбата? Продаваме 88% дял от пазара в товарните жп превози, а оставяме с едни огромни дългове", коментира в интервю за "Капитал" Данаил Папазов. "Много по-добре е да се търси предоговаряне на кредитите, което не е невъзможно. В един момент тази структура може да стане работеща и печеливша, за да може да плаща и главниците. Аз съм оптимист по темата. Макар че това означава да се премине през много тежък период на преговори и много тежка реформа в холдинга", коментира още той. Процедурата и преди намесата на новото правителство не вървеше гладко. Първата процедура от лятото на 2012 г. се провали тъй като имаше само един кандидат, компания, регистрирана специално за целта в Кипър. Втората процедура пък беше удължавана на няколко пъти. Несигурност за купувачите създаваше запорът на облигационерите върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози", заради неизплатени и отдавна просрочени свои вземания от холдинга. Това реално пречи дружеството да бъде прехвърлено на евентуален нов собственик, от началото на март тече съдебна процедура този запор да бъде прехвърлен върху дяловете на "БДЖ - Пътнически превози", но това все още не е факт. Едновременно с това от кандидатите се изисква да внесат депозит от 20 млн. евро. Кандидатите очакваха и одитирания отчет за 2012 г. на "БДЖ - Товарни превози", за да се видят последните данни за състоянието му. Така през пролетта двама от кандидатите поискаха удължаване на сроковете за подаване на оферти - румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz. Иначе общо четирима закупиха документации и поискаха да бъдат сертифицирани за участие. Останалите двама са фирми близки до Първа инвестиционна банка и до собственика на Български морски флот Кирил Домусчиев. Към протакането на процедурата допринесе и смяната на кабинета "Борисов" и назначението на служебния министър Кристиян Кръстев, който според неофициални източници не е искал да бъде човекът, продал БДЖ. Сега компанията се връща в изходна позиция.
Източник: Капитал (21.06.2013)

Спряха продажбата на товарни жп превози Прекратен е конкурсът за приватизация на "БДЖ - Товарни превози", съобщават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Прекратяването е във връзка с получено писмо от "Холдинг БДЖ" ЕАД, собственик на "БДЖ - Товарни превози", с което ни уведомяват, че на този етап не могат да посочат, кога ще бъде вдигнат запорът върху дяловете на приватизиращото се дружество, пише в официалното съобщение. Припомняме, че през февруари Софийският градски съд наложи запор върху имущество на холдинга по искане на един от кредиторите - германо-ирландската "Депфа банк". Това е втора прекратена процедура по приватизация на товарната железница. Първият опит също завърши безславно, тъй като липсваше инвестоторски интерес. Спирането на процедурата не е изненада, тъй като само преди броени дни транспортният министър Данаил Папазов намекна, че това ще се случи.
Източник: Стандарт (21.06.2013)

Миньорите плашат с протести, КНСБ иска 380 лв. минимална заплата Хиляди миньори могат да обявят стачни действия през следващата седмица. Техните искания са цената на въглищата на „Мини Марица Изток” да бъде увеличена от 71 на 90 лева за тон условно гориво, заяви във Варна председателят на КНСБ Пламен Димитров. По неговите думи решението засяга около 15 000 заети във въгледобива и ако те се включат в националния антиправителствен протест, той вече нямало да бъде "толкова весел и усмихнат". КНСБ настоява за необлагаема минималната работна заплата, която да се вдигне на 340 лв. от 1 юли и на 380 лв. от 1 януари. Другото искане е за промяна на квотата за ваучери за храна на 240 млн. лв. Сегашният лимит от 160 млн. лв. е изчерпан и до края на годината 350 000 души ще останат без ваучери, предупреди Димитров. Той се обърна задочно към финансовия министър да предвиди 41 млн. лв. за коледни добавки от 50 лв. за всички пенсионери с пенсии под 200 лв. Според синдикалния лидер всички предложения могат да бъдат изпълнение, тъй като съществували достатъчно финансови резерви. Синдикалната организация подкрепя протестите, но не заема позиция дали кабинетът трябва да подаде оставка. „Правителството е все по-малко експертно и все повече партийно наредено. Трябва да се намери формулата, при която намеренията за програмен кабинет да се реализират. БСП и ДПС да дадат свобода на премиера да назначава и да сменя министри и зам.-министри. Отлично разбрахме, че той не е предложил сам Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не виждам дълъг живот за този кабинет, но не мога да гадая кога ще има предсрочни избори – днес, утре или следващата година”, коментира Димитров. Той похвали правителството за спирането на приватизацията на „БДЖ – Товарни превози” и оцени като позитивни гласуваните от парламента редица социални мерки.
Източник: Дарик радио (24.06.2013)

GFR купи румънските "Жп товарни превози" Румънската компания Grup Feroviar Roman (GFR), която беше един от основните кандидати за отменената приватизация на БДЖ "Товарни превози", беше избрана от правителството в Букурещ за купувач на държавния товарен жп превозвач CFR Marfa. GFR беше останал единствен кандидат в проточилите се с месеци преговори, но чрез споразумението румънските власти успяха да спазят крайния срок за продажбата, наложен от Международния валутен фонд. GFR оперира и в България чрез дружеството си "Българска железопътна компания", която е най-големи конкурент на БДЖ. GFR е предложила 905 млн. леи (202 млн. евро) за 51% дял в превозвача, като е поела ангажимент за допълнителни инвестиции в размер на 900 млн. леи (около 200 млн. евро), съобщава транспортното министерство, цитирано от Bloomberg. Продажбата на CFR Marfa е едно от условията за сключването на предпазно кредитно споразумение на стойност 5 млрд. евро с МВФ, чийто борд на директорите предстои да обсъди помощта на 26 юни. Румъния бърза да приключи сделката до края на месеца, след като вече поиска тримесечна отсрочка от кредиторите. "Ние изпълнихме нужните изисквания и показахме своята ангажираност, поради което съм оптимист за решението на МВФ", коментира министър-председателят Виктор Понта. Букурещ вече успя да набере 315 млн. леи от продажбата на 15% дял в газовата компания Transgaz през април, като средствата отидоха за изплащане на закъснели плащания към частни компании, което също беше изискване на МВФ. Планираната продажба обаче може да бъде забавена или дори спряна заради притесненията за конкуренцията, тъй като обединената компания GFR/CFR Marfа ще контролира над 70% от товарния железопътен трафик в страната. Макар да се очаква румънските регулатори да одобрят сделката без възражения, Европейският съюз може да реши да разследва сделката, тъй като обединената компания ще оперира в много съседни държави със своите 300 локомотива и 14 хил. вагона. Плановете за продажба на 51% от CFR Marfа бяха обявени през април, като правителството преструктурира дълга на компанията, за да я направи по-атрактивна за инвеститорите. Задължения за около 28 млн. евро бяха прехвърлени към румънския държавен железопътен холдинг, а индикативната цена за мажоритарния дял в товарния превозвач беше 180 млн. евро. В началото на май в търга заявиха участие три компании – щатската Omnitrax, Grup Feroviar Roman и местният й конкурент Transferoviar Grup, който участваше в консорциум с австрийската Donau-Finanz, която също беше кандидат за БДЖ "Товарни превози". Впоследствие транспортното министерство реши, че Omnitrax не отговаря на изискванията и беше изключена от търга, като компанията оспорва това решение в съда. На 19 юни Transferoviar Grup/Donau Finanz обяви, че се оттегля с аргумента, че не е получила достатъчно време да се запознае със състоянието на CFR Marfа, информацията за което е била предоставена на кандидатите чак на 27 май. Така GFR остана единствен участник в наддаването. В началото на миналата година започна процедура за приватизацията и на БДЖ "Товарни превози", което беше едно от изискванията за нов целеви заем от Световната банка. Той беше договорен, но не и изтеглен. Първата процедура от лятото на 2012 г. се провали, тъй като имаше само един кандидат - компания, регистрирана специално за целта в Кипър. Втората процедура беше удължавана на няколко пъти и в крайна сметка новото правителство я отмени. Основният аргумент е, че не е ясно кога може да бъде вдигнат запорът на облигационерите върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози". Освен това новото ръководство на транспортното министерство счита, че има и други възможности за спасяването на силно задлъжнелите железници освен приватизацията.
Източник: Капитал (25.06.2013)

БДЖ обяви тотална разпродажба БДЖ започва тотална разпродажба на всички активи, които трупат загуби на компанията. Сделките са част от "план Б" за спасяването на дружеството след спирането на приватизационната процедура за "БДЖ-Товарни превози". На тезгяха ще бъдат сложени недвижимости, подвижен състав и резервни части, които в момента трупат само разходи за охрана, но въпреки това се разграбват с бързи темпове. Паралелно ще се водят и интензивни преговори с кредиторите на държавния жп превозвач като целта е задълженията да бъдат разсрочени за максимално дълъг период, обясниха източници от транспортното министерство. Компанията ще се раздели с административни сгради и почивни станции за 90 милиона лева, които ще бъдат предоставени на Национална компания "Железопътна инфраструктура" срещу стари борчове за неплатени инфраструктурни такси, обясни в интервю за "Труд" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов. Според неофициална информация в списъка са повече от 20 сгради и към част от тях интерес имат местните власти от общините, в които се намират. Вероятно след прехвърлянето на имотите към НКЖИ ще се търсят възможности те да бъдат стопанисвани съвместно с местните власти. Освен това ще се търси купувач за 1200 товарни вагона, които не попадат в бизнес плана на дружеството. Те вече бяха пуснати веднъж на търг, но не се яви купувач. Затова сега вероятно поръчката ще бъде разбита на няколко по-малки лота. Планира се и продажба на централния офис на БДЖ на столичната улица "Иван Вазов". Историческата сграда е съсобственост между жп превозвача и НКЖИ и идеята е двете компании да продават заедно. От транспортното министерство припомниха, че през 2005 г. за имота е имало кандидат-купувач, който е давал 30 млн. лева. Според министър Папазов сградата ще бъде предложена първо на държавното предприятие "Ръководство въздушно движение". Междувременно шефът на БДЖ Чавдар Трендафилов обясни пред "Труд", че няма значение в коя сграда ще работи администрацията на компанията и че решението ще е на министъра. "Засега не мислим за поскъпване на билетите във влака", каза още Трендафилов.
Източник: Труд (26.06.2013)

“Южен поток” спасява БДЖ Изграждането на газопровода "Южен поток" ще спомогне за спасяването на "БДЖ - Товарни превози". Това е изводът от приветствието на транспортния министър Данаил Папазов към участниците в кръгла маса за развитието на мегапроекта. "Южен поток" е един от главните приоритети на кабинета, заяви Папазов. Българските транспортни предприятия са готови да посрещнат предизвикателствата по обработката на всички товари за "Южен поток", допълни той. Готовност имат пристанищата Варна и Бургас, както и "БДЖ - Товарни превози", съвместно с които разработваме логистична схема за доставка на всички товари до местата, където ще се сглобява газопроводът, каза Папазов. Имаме уверението на българските институции, че строителството на "Южен поток" ще започне в края годината, заяви Александър Сиромятин, зам.-шеф на департамента "Проектен мениджмънт" в "Газпром". От 1 юли ще започне общественото обсъждане на доклада за ОВОС, който вече е одобрен от МОСВ. Това доказва, че проектът спазва всички български и европейски еконорми, каза Сиромятин. Документацията за конкурсите за доставчици по ЗОП е готова, заяви той и допълни, че очаква строителното разрешение до октомври. 3,3 млрд. евро ще струва изграждането на българския участък от газопровода. От края 2015 г. България ще получава по "Южен поток" 15,75 млрд. куб. м газ годишно, 2/3 от който ще отива за Турция и Гърция. От края на 2018 г. 4-ите тръби ще пренасят по 63 млрд. куб. м годишно от Русия през България към Европа. 68% от българите подкрепят "Южен поток", само 5% са против, сочи проучване на английската фирма "Уълрдтинкс", обяви шефът й Бен Шимшън.
Източник: Стандарт (26.06.2013)

Въздушни пари за БДЖ Преди време представител на железопътния сектор спомена пред "Капитал", че най-големият актив, с който разполагат изпадналите във финансов колапс Български държавни железници, е сградата на централното им управление в центъра на София на ул. "Иван Вазов" 3. По подобен начин, но не на шега, явно мисли и новият министър на транспорта Данаил Папазов. По време на злополучното си изказване пред медиите в Бургас в понеделник той съобщи, че се предвижда сградата на БДЖ да бъде продадена, а администрацията на превозвача - преместена на Централна гара. Тогава новината някак си потъна в сянката на другото му изявление: че еврокомисарят Йоханес Хаан лично е подкрепил избора на заместника му Петър Киров. Впоследствие това изречение предизвика искания за извинение от комисаря, обяснения на всякакви нива и изобщо - звучна разправия. Идеята за БДЖ обаче, макар и на втори план по блясък, няма как да бъде подмината. Най-малкото защото е колкото абсурдна, толкова и лесно изпълнима и означава преливане на държавни пари от пълния джоб в празния и не представлява никаква реална реформа. Всъщност министерството планира не да продаде централата на БДЖ на пазарен принцип, а директно да я прехвърли на Ръководство на въздушното движение. Причините – РВД имали нужда от представителство в центъра. Въпреки че държавната компания, обслужваща полети на самолетите, не работи с граждани, "клиентите" й са концентрирани около летището. При това РВД разполага с модерна, нова и скъпа сграда, станала в миналото един от символите за източване на държавни дружества. Така единственото логично обяснение на продажбата е, че с нея се преливат средства от едно стабилно дружество в друго с много проблеми. Със същия мотив може и летище Горна Оряховица да има представителство в центъра на София, ако пренебрегнем малката подробност – не разполага със средствата на ГВА. Макар и да е очевидно преточване и да вкарва буквално въздушни пари в БДЖ, идеята явно не битува сама. Тя пасва идеално на другите мерки, споменати от министър Папазов за оздравяване на БДЖ като алтернатива на приватизацията на товарното му звено. Част от тях предвиждат нещо подобно - прехвърляне на активи на БДЖ към Национална компания "Железопътна инфраструктура", за да се ликвидира дългът на превозвача към инфраструктурното дружество. Конкретно за сградата на "Иван Вазов" 3 има и един технически проблем - имотът се поделя с НКЖИ. Но нека приемем, че тази "подробност" лесно може да бъде променена, тъй като всички споменати дружества са с един и същ принципал. По-едрият проблем е друг. Продажбата на активи сама по себе си не е безсмислено упражнение. Но ако бъде направена пазарно - с търг и наддаване, за да се достигне и до по-добър резултат за железниците. В случая обаче купувачът очевидно е определен предварително, и то не на случаен принцип. РВД винаги е било финансово най-стабилната държавна транспортна компания. За 2012 г. тя има 17.5 млн. лв. печалба. Историята помни доста случаи, в които РВД е било използвано за ненужни за самото него покупки. Но най-важното е, че продажбата на активите няма да реши основният проблем на БДЖ - как да работи по-ефективно и да привлича повече клиенти. Просто ще направи преливането на средства от здрав към болен бизнес - традиция в държавния мениджмънт. Ярък пример за такова действие е задлъжнелият оръжеен завод ВМЗ. На два пъти правителството на Бойко Борисов иззе милиони от заможния търговец "Кинтекс", без да го обяви публично, и ги даде в бездънната яма на сопотското предприятие. Сега икономическият министър заяви, че готви същата операция - заем от здрав държавен другар (вероятно отново "Кинтекс") към ВМЗ. Дотук вкарването на средства за изплащане на заплати не решава основния проблем - липсата на поръчки, но създава нов - друго държавно дружество се тласка към пропастта.
Източник: Капитал (27.06.2013)

Един товар по-малко Тежестите върху товарния и пътническия превозвач на БДЖ намаляха, макар и частично, след като наложеният преди година и половина запор от "Трансимпекс" беше вдигнат. Обезпечителната мярка беше поискана заради просрочен дълг на собственика "БДЖ холдинг" на стойност близо 7.5 млн. лв. От публикуваните в Търговския регистър съобщения за вдигане на запора обаче става ясно, че държавните дружества са разчистили задълженията си поне към този кредитор. И макар че това е добра новина, висящ остава проблемът с изплащането на облигациите на холдинга, заради които има и втори запор върху капитала на "БДЖ - Товарни превози". Той пък е в полза на базираната в Дъблин германско-ирландската банка Depfa Bank, която държи основната част от дълговите книжа. В същото време финансовите резултати на товарния превозвач за миналата година не оправдават надеждите, че дружеството скоро ще стане работещо и печелившо. Активите на БДЖ в "Товарни превози" и "Пътнически превози" бяха запорирани в края на 2011 г. по искане на свързаната с Васил Божков "Трансимпекс". Дългът на железниците по това време беше близо 7.5 млн. лв. плюс 1.5 млн. лв. лихви и 232 хил. лв. такси. Малко след това "Трансимпекс" прехвърли вземането си от холдинга на две свои дружества - "ПСТ холдинг" и "Дюти фри". Към края на миналата година задължението е било в размер на 153 хил. лв., показва отчетът на "Товарни превози". Проблемен обаче остава дългът на компанията по облигациите на холдинга. В началото на тази година Depfa Bank, която държи по-голямата част от емитирания през 2004 г. заем, наложи запор върху капитала на "БДЖ - Товарни превози" заради неиздължени 6.3 млн. лв. Книжата трябваше да бъдат погасени още през май 2010 г. Искането за обезпечителна мярка пък дойде малко след като стана ясно, че облигационерите по втората емисия дълг на БДЖ са завели иск за предявяване на просрочено вземане в английски съд. Книжата бяха издадени през 2007 г. и бяха обезпечени с около 1500 вагона в активите на товарния превозвач. Целта на кредиторите беше да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудително събиране. Междувременно и втората процедура за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" беше прекратена, въпреки че за разлика от първата, този път имаше четири кандидата. Официалната причина според Агенцията за приватизация беше неяснотата за това кога ще бъде вдигнат запорът върху дяловете на компанията. Неофициалната причина обаче беше нежеланието на новия транспортен министър Данаил Папазов да продължи с процедурата. Според него сумата, която евентуалният купувач ще плати за "Товарни превози", няма да стигне за покриване на дълговете на предприятието, които се оценяват на близо 700 млн. лв., а освен това в един момент не е изключено то за започне да работи на печалба. Засега изгледите за това изглеждат минимални. От одитирания отчет на дружеството за 2012 г. става ясно, че приходите му са намалели с 12% до 164.7 млн. лв., въпреки че загубата му също е спаднала с 28% до 14.7 млн. лв. Като цяло обаче годината трудно може да се смята за добра за компанията. В резултат на кризата голяма част от клиентите са свили дейността си, което е довело до спад на превозените товари както в страната, така и за износ. Над 5.9 млн. лв. загуби отчита дружеството само от забраната на екоминистерството за производство на електроенергия от някои ТЕЦ в началото на миналата година заради изискванията за спазване на екологични норми. Това от своя страна е намалило превоза на каменни въглища от мините и превозвачът не е успял да изпълни плана си по това перо с 32%. Друг фактор за негативните резултати е забраната от края на 2011 г. "Товарни превози" да продава активи. "Ако бяхме превозили на 100% каменните въглища, които бяха заявени за превоз, и имахме възможност да продаваме неоперативни активи, то финансовият резултат на "БДЖ - Товарни превози" щеше да бъде положителна величина", твърдят от ръководството.
Източник: Капитал (03.07.2013)

Електроенергията за индустрията вече реално поскъпна Отразява ли се на бизнеса несигурната политическа обстановка в момента? - Не може такава среда да няма отражение върху обществото като цяло и в частност върху бизнеса. Особено когато бизнесът се крепи и разчита на чужди инвестиции. Една такава ситуация определено води до притеснения, липса на ясна перспектива и свиване на възможностите. Тези инвеститори, които вече са тук, изпитват сериозни страхове какво ще стане, защото парите вече са вложени. Тези, които само са обмисляли да инвестират тук, са в по-благоприятна позиция, защото могат просто да решат да изчакат, да се откажат или пък да рискуват. Отлагането на отделни проекти е нещо, което е написано на първа линия и го виждаш - това правим, това не. Друго е това, което тлее и което генерира настроения, очаквания или липса на очаквания. Не е толкова пряка връзката - днес се случва това, утре решаваш и предприемаш някакво действие, особено при дългите пари, каквито са в металургията. Но ситуацията определено наслагва страхове, липса на достатъчно доверие в политическата стабилност на страната, в бъдещето на страната. Защото при толкова слаба и малка икономика всичко това се отразява много директно и много болезнено. Как ще коментирате промените в Закона за енергетиката? - Бих започнал малко по-отдалеч. В един толкова болен отрасъл, с толкова дълбоки проблеми се прие един закон изключително бързо и основно базирано на едно пиар изявление, че токът за бита ще бъде намален с 5%. Едно изявление, което беше направено, когато нямаше никаква сметка може ли наистина да се намали цената и откъде ще дойде това намаление. Както впрочем беше направено и предишното намаление с 8%, пак под натиска на януарските и февруарските протести, просто за да се покаже, че нещо се прави. Без никакви разчети, без никаква обосновка какво ще бъде влиянието на тези действия в средносрочен и дългосрочен план. Имам чувството, че в момента се тръгна по същия начин - пиар изявление, след което ясно се разбира, че енергетиката е много болна, че потреблението е много ниско, без да се даде ясен отговор защо е така. И се тръгна към направата на нов закон, в който прозират много ясни интереси на различни лобита. Това стана без никакви консултации с индустрията. Ние с нокти изкопчихме половинчати отговори и информация за подготвяния закон и все още не сме разбрали. Това, което в момента ние като индустрия знаем, и това, което ни се казва, е "не се притеснявайте, цената за индустрията няма да се повиши". Това не е нормално. Това не е някаква приказка, да ти кажат "няма страшно, спи спокойно, всичко ще е наред". Защото ние можем да смятаме. След като на някого му се намаляват таксите, някой друг трябва да ги плати. Когато ти казват, че ако законът не е бил приет, цената щяла да се качи с 40%, това плаши и генерира сериозно недоверие. Как така цената щяла да се повиши с 40%? Какво точно направи законът, че тя не се повиши? Има, разбира се, положителни черти като това, че се намали тежестта на студения резерв – нещо, което отдавна трябваше да се направи. Една тежест отпадна. Но нищо друго не се случва, което реално да намали цената. Ще орежат малко ЕРП с техните признати загуби и дотук. Кой ще плати останалата сметка? След като на експорта му се дава възможност да не плаща такава такса, каквато плащат всички останали, някой друг трябва да я плати. Кой направи оценка какво ще бъде въздействието на този закон върху индустрията. Или по-скоро кого го интересува местната индустрия. Говорим само за краткосрочни мерки, които водят до резултат днес и утре, вдругиден да става каквото ще. Въпросът е какъв е хоризонтът на правителството, колко далеч гледа. Затова по тази тема индустрията е обединена - и металургия, и химия, и циментова, и добивна. Отново ще изпратим писмо с искане. Ние все още не сме видели оценка на въздействието на Закона за енергетиката. И мисля, че такава не е правена изобщо. А като няма такава оценка, вече е много страшно. Защото тези обещания към индустрията, че няма да има повишение на тока, са ден до пладне. Днес няма да има, утре няма да има, но вдругиден ще платим вересиите и от днешния ден. И ако се наложи вдругиден да платим вересиите, а тогава вече ще бъде невъзможно да се правят други маневри, това ще означава смърт на индустрията. И днес индустрията е силно ограничена. Затова и потреблението на електроенергия е толкова ниско. Защото миналия юли имаше също едно драматично увеличение на енергията с близо 14%. Е, резултатът от това, което се случи миналата година, е ниското потребление от индустрията днес. Свихме нашето потребление, защото вече сме неконкурентоспособни. Ние сме експортна индустрия, ние продаваме на световните пазари. Когато България плаща една от най-високите цени на електроенергия за индустрията в ЕС, което също не искат да го разберат, няма как да сме конкурентоспособни. Продължават да твърдят, че в България цената на електроенергията била най-ниска. За бита може би. Но за да е така за бита, някой друг плаща сметката. Кой е той? Индустрията. Е как тази зараждаща се индустрия в България, все още технологично обновяваща се, как тя ще бъде конкурентоспособна на италианската, френската, немската, да не говорим за азиатските страни, как ще продава, когато се мачка по този начин. Ще предложите ли конкретни идеи за енергийния сектор с писмото, което подготвяте? - Конкретни идеи имаме. С това, което пишем, искаме да се опитаме пак да търсим решение, след като законът вече е факт за съжаление. Казвам за съжаление, защото не трябваше по този начин да се направи, има много бъгове в този закон, които са мини за бъдещето на страната като цяло, но поне да се опитаме да минимизираме негативното влияние на тези заложени в закона проблеми. Надявам се такава среща да се осъществи и да има по-отговорно отношение към индустрията. Защото отговорно отношение към индустрията означава да гледаш в перспектива - какво ще се случи след 5, след 10 години. Не да закрепим нещата за следващите шест месеца и всички да сме доволни и да е тихо покрай нас, пък след шест месеца да става каквото ще. Така че идеи има, но трябва и политическа воля, за да бъдат осъществени. Ще предложим варианти например как може да бъде минимизирано отрицателното влияние върху българската индустрия от привилегированото положение, в което са поставени износителите на електроенергия в момента. Това вече е факт. През юни цената, на която купувахме от големите енергийни предприятия (АЕЦ и ТЕЦ), беше около 58-60 лв./мегават. В момента цената, която АЕЦ постави за търга, беше 67 лв. Значи вече имаме 7 лв. повишаване реално на цената, въпреки че казаха, че тя няма да се променя. И защо е така? Защото, като намалиш 25 лв. такси на фирмите, които експортират, те имат възможност за по-висока цена за електроенергия и пак да им остане един огромен марж печалба. По този начин те повишават цената на електроенергията в страната. Като имат привилегия от 25 лв., разбира се, че това ще се случи. Тук изниква въпросът как така едно конкурентно предприятие, да речем, разположено на българско-гръцката граница, на 1 км след границата получава много по-добра цена, отколкото българското предприятие. В момента едно предприятие в която и да било съседна държава получава електроенергия на много по-добра цена, отколкото получаваме ние. Значи това предприятие вече е много по-конкурентно от нас, защото разликата в цената е сериозна. То получава експортна цена, ние получаваме вътрешна цена. Каква е тази грижа за работните места, за безработицата, за която толкова много говорим, когато по този начин реално се създават работни места в съседната страна. Това не е ли ненормално? Обяснението, което чувам, е, че трябва да се помогне да има експорт в момента, защото енергетиката е важен отрасъл, а в България няма такова потребление. Но никой не ни попита дали, ако цената беше по-ниска, щяхме да потребяваме повече. Те въпроси не задават, защото има голям интерес да има експорт на електроенергия. Работи ли консултативният съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, имахте ли вече среща с новото ръководство? - Консултативният съвет беше създаден по времето на Делян Добрев и е една много добра практика. Той се свиква последната седмица на всеки месец и се разискват важни теми от света на индустрията. Сега се направи първи опит за консултативен съвет, което е положително, защото означава, че тази практика ще бъде продължена. Това ни дава надежда, че ще бъдем чути, както и нашият опит. Защото, ако се върна пак на закона, там беше целенасочено, че не бяхме чути. А частният сектор има сериозна експертиза, това са български и чужди фирми, хора с опит, които управляват активи за милиарди. Те могат безплатно да дадат мнение, становище, само че никой не ги пита. Смятаме, че депутати, министри, зам.-министри, съветници и т.н. са по-компетентни и по-добре разбират материята? Това е смешно. Ако не умееш да чуеш този, който знае и който може да ти даде професионален съвет, ако си глух за това, твоят хоризонт, твоето бъдеще е много кратко и безуспешно. "Стомана индъстри" и металургичните предприятия като цяло са сред най-големите клиенти на "БДЖ – Товарни превози". Свиването на бизнеса в металургията не се ли отразява и на превозвача? - "Стомана индъстри" е третият по големина клиент на "БДЖ - Товарни превози", но с доста намалени обеми заради свитото производство. Защото не са само работните места в "Стомана", които човек се чуди как да запази. Намаленият бизнес оказва влияние и върху пристанища, транспортни фирми и т.н. Нашето желание е да се проведе следващият консултативен съвет и да продължим диалога, който започнахме, за подпомагане на износа от страната. Като казвам подпомагане, не става дума за финансово подпомагане, а за мерки, които биха улеснили, биха помогнали да има повече експорт. Защото българският пазар е много малък, с много нископлатежоспособно търсене и ако има отдушник и възможност за развитие на нашата икономика с по-бързи темпове, това е експортът. Трябва да стигнем до по-големи, по-платежоспособни пазари. Случва се, има някакво развитие, което е положително, защото статистиката показваше ръст на експорта и към трети страни, и към ЕС за първото тримесечие на тази година, надявам се да не е спорадично, а тенденция, но за да продължи и да е устойчиво, трябва да има наистина набелязани мерки. А такива няма. Това е съвсем елементарно. Когато нямаш пазар тук, трябва да помогнеш на предприятията да излязат на по-широки пазари, където да могат да реализират своята продукция, да дойдат пари, да създадат работни места, да направят нови инвестиции, да станат по-конкурентоспособни и да излязат на още по-нови пазари... Това е повече от ясно. Особено за една толкова ситна икономика като България с БВП от 40 млрд. евро. Нищо не беше направено в тази насока. Проведохме първите разговори откъде може да се започне - от това какво правят нашите търговски представителства и как може да се подобри тяхната работа до по-задълбочени анализи и стъпки. Една от тях е БДЖ. Защото, за да стигнеш до пазар, който е по-далеч от местния, трябва да можеш да експортираш продукцията си надеждно, бързо и евтино. И тук се появява пречка. БДЖ надеждно ли е? Не, защото няма вагони, няма подвижен състав, не може да разчиташ на точна доставка. Бързо ли е? Не е и бързо. Евтино ли е? Вече не е и евтино. Ако дружеството беше приватизирано, нямаше ли да се подобри състоянието му? - Повече от ясно е. Много закъсня приватизацията. БДЖ е изключително остаряла и затлачена структура. Тя всеки ден затъва все повече и повече и няма да може да се спаси, докато е държавна. Държавата не може да вложи пари в "БДЖ - Товарни превози", защото няма право да субсидира товарни превози. Трябва да се опита като един добър мениджър на фирма да намери начини да я оздрави, да получи нови кредити, да обнови състава, да намери пазари, да бъде конкурентоспособна. Това смятате ли, че едно държавно дружество е в състояние да направи, и то при такова тежко състояние, при такива тежки дългове, при такава безизходица, в която се намира. Тук трябва да има частен инвеститор със собствени средства, със собствени идеи, с пазари, с визия, с динамичен екип, с възможности за управление. И тогава евентуално ще се спаси БДЖ. Другата перспектива е просто закриване. А закрие ли се БДЖ, в момента няма реална алтернатива. Има няколко частни компании, но те са все още много малки. И за съжаление тук излиза въпросът дали вече има реален интерес към приватизацията на БДЖ, или той отмина, и дали въобще има реален интерес за придобиване на транспортни структури в България от силни инвеститори поради малкия замръзнал пазар. Това е една спирала. Формулите и законите на икономиката са жестоки, когато спиралата тръгне надолу. Много трудно може да се избяга от центробежната сила. Тя те завлича все по-надолу, докато катастрофираш в дъното и се разпаднеш. И в енергетиката сме в тази ситуация, и в индустрията сме в тази ситуация. Ако не направим рязко движение, което да ни изкара от тази засмукваща спирала, ще стигнем дъното. Но не кризисното дъно, а дъното, където вече те няма. Представете си един момент, в който някое от големите предприятия в България, някое знаково и работещо предприятие каже, че напуска страната. Представете си отзвука и ефекта от това. Колко ще бъдат инвестициите оттам насетне. Защото всички компании следят такива "маркери" и се ръководят по тях. Когато те инвестират на даден пазар, другите знаят, че също могат да го направят. Но в момента, в който тези "маркери" си тръгнат, те повличат и другите със себе си. Това е много опасно и като българи трябва да направим всичко възможно това да не се случи. Виждате колко е тежко, когато трябва да спрат неработещи предприятия като "Кремиковци", като ОЦК - Кърджали, като ВМЗ - Сопот. Представете си какво ще бъде, ако някое работещо предприятие каже, че се оттегля, защото няма условия за бизнес. А това не се казва, защото така ни е хрумнало или защото не харесваме една или друга политическа сила. В бизнеса няма политика. Това се казва, защото вече не си в състояние да бъдеш конкурентоспособен, да продадеш своята продукция, да я произведеш на добра цена, която да ти позволи да я продадеш. Когато не можеш да го направиш, тогава просто казваш "дотук". Такива са законите на пазарната икономика. Металургията има трудности в целия свят в момента. С какво България се различава? - В целия сектор има проблеми. Гиганти в стоманодобива като ArcelorMittal говорят за закриване на предприятия във Франция, в Румъния. И не само говорят, а предприемат стъпки в тази посока. В Румъния руснаците закриха четири металургични предприятия наведнъж, тъй като не излизат сметките. Вече дори тромавият чиновнически апарат на Европа се събуди и написа мерки за подобряване на средата и за подпомагане на стоманодобива, защото той ще загине, ако не бъде подпомогнат. А металургията е базова за всичко останало. Няма изделие, в което да няма метал. Нямаш ли метали наблизо, обричаш на много мъчително и бавно развитие всеки следващ отрасъл. В Европа вече се подготвят специални мерки, за да не се закрият металургични предприятия и по този начин да се осакати бъдещото развитие на индустриална Европа. При нас нещата са силно мултиплицирани, защото сме много малък и безинтересен пазар, едва ли някоя страна в ЕС е по-малко фактор от България. Само ние можем да си помогнем, и то ако наистина смятаме, че трябва да живеем в тази страна и да я развиваме. Имаме огромен потенциал, имаме хора с визия и мисъл, работливи и интелигентни хора. Необходим ни е обаче експертен подход, за да можем да излезем от тежката ситуация и за да ни има и нас, и България утре.
Източник: Капитал (10.07.2013)

"Доверие" под риск Най-голямата пенсионноосигурителна компания в България "Доверие" е на няколко дни разстояние от новия собственик или поне вече има решение кой ще е той. Това става ясно от острата реакция на един от основателите и все още акционери в дружеството - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите КНСБ заявява, че е силно разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и посочва, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. "Доверие" управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система. Самата КНСБ не посочва името на кандидат-купувача. Преди два месеца обаче като най-вероятен купувач се сочеше банкерът Цветан Василев, който отправи оферта на настоящия собственик Vienna Insurance group (VIG) с едноличното си дружество "Бромак" ЕООД. По информация на "Капитал" офертата беше за малко над 150 млн. евро, а при подготовката на договора за продажба кандидатът е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил втори независим инвеститор, който да е успял няколко седмици да направи пълно проучване на компанията, да отправи оферта и да стигне до договор за покупко-продажба. Въпреки че VIG е публична компания, тя все още не е обявила, че е сключила споразумение за продажба на "Доверие" (австрийската компания е собственик на 93% от "Доверие"). "Молим за разбиране, че към настоящия момент не може да направим изявление за "Доверие", коментираха пред "Капитал" от Vienna Insurance Group. По информация от два независими източника на вестника обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е проучил процедурата за смяната на собствеността и е представил кандидата. Това е United Capital, регистрирано във Великобритания, но с офшорна собственост, представлявана от български граждани и с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество "Риджънт капитал" АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици "Пош ентерпрайзиз" ЛЛС, регистрираното на Сейшелите. Същият Нанов e бил в управлението на фалиралата през 1995 г. Агробизнесбанк и има има редица бизнеси през годините с останалите й шефове като Христо Александров, Христо Данов и Александър Велев. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са и настоящите основни акционери на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова и австриецът Гюнтер Рор, които отново водят до Нанов и още една група български физически лица с бизнес в България и Австрия. Справка в австрийския търговски регистър пък показва, че част от тези лица имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" най-вероятно ще осигури част от финансирането за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. До момента няма данни за преки връзки на посочения кандидат с по-рано преговарящия "Бромак" на Цветан Василев. Кандидатурата на подобен инвеститор обаче е логично да събуди тревогите на осигурените лица и настоящите акционери на "Доверие" като КНСБ. "Координационният съвет на КНСБ изразява дълбока тревога от липсата на всякаква прозрачност и яснота по повод продажбата на мажоритарния дял на ПОК "Доверие" и особено бъдещия собственик, неговите намерения за развитието, пазарното поведение и устойчивото бъдеще на компанията", пише в становището на организацията. "За да се гарантират осигурителните права на членовете и пенсионерите на фондовете, управлявани от ПОК "Доверие", за които КНСБ като вдъхновител и учредител на "Доверие" чувства сериозна морална и синдикална отговорност, координационният съвет на организацията смята да свика извънредно общо събрание на компанията и да проведе срещи с министър-председателя, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, както и Държавната агенция за национална сигурност, на които да информира за сериозните си опасения за разклащане на най-голямата пенсионноосигурителна компания, а оттам и сриване на националния пенсионноосигурителен пазар." Организацията ще настоява категорично за "ангажимент на отговорните институции и стриктно спазване на всички законови норми, особено изискванията за ясен произход и идентификация на акционерите и капиталите в допълнителното пенсионно осигуряване, лоялна конкуренция и гарантиране на правата на осигурените и пенсионерите на съответните пенсионни фондове във всяка ситуация". "Ако всички опасения на синдиката се окажат реални, Консултативният съвет на КНСБ настоява за оттегляне на президента на КНСБ от надзорния съвет на ПОК "Доверие" в знак на подкрепа на депозираната от страна на оперативния мениджмънт и УС на компанията оставка и като израз на категорично несъгласие с обстановката на несигурност и безперспективност", обобщават от организацията. Сравнително лаконични бяха и от оперативното ръководство на "Доверие". "Съгласно договора за управление със собственика VIG сме ограничени да коментираме покупко-продажбата на компанията, както и реакцията на акционерите", каза председателят на управителния съвет Даниела Петкова. "Отношението ни към това, което се случва, е ясно изразено в нашите действията, за които има информация в публичното решение на Координационния съвет на КНСБ. За всички въпроси, които ви интересуват по този повод, бихте могли да се обърнете към акционерите и по-специално към КНСБ, чието изявление е повод да ме потърсите", допълни тя. Извън тези притеснения купувачът поражда и още - как дружество с капитал от малко под 3 млн. паунда и никакъв опит ще успее да купи и управлява толкова голяма компания. Това най-малкото поставя под сериозен риск и без това затормозената от подобни собственици пенсионна система. Освен това връзката на купувача с бившия управител на фалиралата Агробизнесбанк Румен Нанов има своя сериозен репутационен риск, първо, за "Доверие" като пенсионна компания и, второ, за продавача VIG като участник в сделка с подобни партньори. А ако купувачът в крайна сметка има връзка с доскорошния фаворит - основния акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и "Бромак", то това не изключва сериозна част от парите на осигурените да започнат да финансират икономическата плетеница на КТБ и Делян Пеевски. Засега връзките са далечни. Например един от представителите на австрийското поделение на United Capital - Ивайло Петров, е участвал в ръководството на няколко компании заедно с директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ и изпълнителен директор на "Австрийско българска инвестиционна група" Димитър Въртигов. Друга линия минава през един от директорите в самото United Capital - Гюнтер Рор. Справка в търговския регистър показва, че той участва в няколко регистрирани в Австрия компании, в които присъстват и българи. Най-познато име сред тях е това на Емил Коцев. Той беше дългогодишен директор на държавната компания "Техноекспортстрой". Миналата година тя беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според информация от източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ. Емил Коцев пък, макар да не фигурира официално като купувач, е консултирал тясно новия собственик. Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса както на Цветан Василев, така и на Христо Ковачки. На фона на всички тези въпросителни и тревоги оттук нататък единственият рефер, който може да се намеси в сделката, е Комисията за финансов надзор. А тя минава дори без състезание, защото реално няма втори кандидат за "Доверие", тъй като посоченият преди няколко месеца за заинтересован - бизнесменът Огнян Донев, отрече участие в процедурата. "Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза той, след като КНСБ излезе със становище по сделката. Така цялата тежест за съдбата както на "Доверие", така и на всички осигурени лица в страната сега е на Комисията за финансов надзор (КФН). Тя е институцията, която по закон регулира осигурителния пазар в страната и по закон трябва да одобри акционерните промени в пенсионните компании. Тя е и институцията, която по закон трябва да разкрие действителните собственици на поднадзорните си лица, както и да съблюдава за качествения произход на капиталите на техните собственици. До момента от КФН няма отговор има ли вече подадено искане за одобрение на нов акционер в "Доверие" и запозната ли е комисията с детайлите по преговорите и финансирането.
Източник: Капитал (11.07.2013)

Tуристически фирми обмислят консорциум за концесия на летище Балчик Има изявени намерения да се формира консорциум от представители на туристическия бранш, който да кандидатства за концесия на летището в Балчик, обяви през уикенда вицепремиерът Даниела Бобева от Черноморието. По време на мандата на ГЕРБ бившата военна аерогара бе апортирана в летище София с идеята да бъде развита като алтернативно летище на това във Варна. Бившият премиер Бойко Борисов дори бе дал "срок" на министрите си то да заработи през пролетта на миналата година. До развитие обаче така и не се стигна. Сега по думите на Бобева се правят предконцесионни анализи. Даниела Бобева, която проведе няколко срещи с хотелиери и туроператори по Черноморието, съобщи в Албена, че "има нагласа да се формира консорциум от представители на туристическия бизнес". Целта на обединението, в което тя не уточни кои точно фирми биха искали да влязат, е да участва в концесионирането на летище Балчик. Бобева каза още, че искането на бизнеса е аеропортът да излезе от летище София. Преди няколко седмици транспортният министър Данаил Папазов съобщи в интервю, че процедура за предконцесионни анализи вече е започната - за летище София и летище Балчик, като очакванията са резултатите от анализите да бъдат готови до ноември. Летището в Балчик по план трябваше да приема туристически полети още през миналата година. През 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов беше разпоредил на правителствено заседание, че иска през пролетта на 2012 г. "това летище да заработи". Според оценките на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски за реконструкцията са нужни между 30 и 40 млн. лв. Впоследствие то бе прехвърлено от Министерството на отбраната към това на транспорта, а след това и апортирано в летище София. След това обаче проектът замръзна. Засега не е ясно дали новото правителство ще обяви концесионна процедура за него. На срещата през уикенда вицепремиерът Даниела Бобева коментира, че експлоатацията на пистата в Балчик от нискотарифни самолети би дала тласък на развитието на туризма в региона.
Източник: Капитал (15.07.2013)

БДЖ ще се спасява с по-добра логистика и оперативно управление Държавните железници имат да решават освен финансови и социален проблем, тъй като в тях работят над 10 хил. души, които хранят семейства и не са виновни за кризата, в която БДЖ се намира по обективни и субективни причини. Това коментира транспортният министър Данаил Папазов. Това изливане на средства, което е извършено през последните години, наливане на държавни средства, не е довело до никакви резултати, а напротив, резултатите се влошават, защото без реални мерки по преструктуриране на самата фирма няма как да се случи – децентрализация трябва да се направи, за да може по-малки звена да бъдат управлявани много по-оперативно и по-правилно, заяви министърът. Папазов заяви, че към средата на юли пресрочията към кредиторите на БДЖ са около 172 млн. лв., а общите задължения към 1 юни са били 709 млн. лв. Той подчерта, че публичните вземания са 108 млн. лв. към Национална компания" Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) днешна дата: Заради това там съществува възможност по по-лесен начин с размяна на дълг срещу собственост да се оправи този дълг, припомни министърът намерението да се прехвърлят атрактивни сгради и почивни бази от активите на железницата към НКЖИ. Проблемът е, че всяка наша стъпка трябва разрешение от кредиторите. Много тежки са преговорите с тях, защото този диалог е бил нарушен през последните месеци, посочи Папазов. По думите му никой не може да помогне на "БДЖ - Товарни превози", ако "сами не си направят своята логистика и предложения към клиентите, без да им предложат по-атрактивни условия и да бъдат по-гъвкави в цените".
Източник: Медия Пул (15.07.2013)

700 млн. лева са дълговете на БДЖ, управляващите имат оздравителна програма 700 милиона лева са задълженията на БДЖ към днешна дата. Това призна министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов в Стара Загора. Той беше в града по покана на кмета Живко Тодоров. 175 милиона лева са просрочените задължения на БДЖ в момента, призна министър Папазов. Задълженията към кредиторите са в размер на около 450 милиона лева. Над 100 милиона лева е дългът към Национална компания „Железопътна инфраструктура". Министерството обаче има сериозна оздравителна програма, гарантира Данаил Папазов. „Не искаме да разпространяваме тази оздравителна програма не за друго, а защото има страшно много специалисти в България, които дават акъл. Ние акъл не искаме в момента. Искаме помощ от банките, искаме помощ от Световната банка, искаме помощ от специалисти, които могат да дадат акъл в това направление. Не искаме да се коментира в пространството какво се прави в БДЖ не защото искаме да крием някаква информация, а защото много се спекулира", каза министърът. Той гарантира, че съкращения няма да се правят, но намаление на персонала ще има. На местата на хората, които се пенсионират, няма да бъдат назначавани нови, ще се пренасочват кадри от компанията, обясни Папазов. Той отхвърли и възможността на този етап да бъдат увеличени билетите за влак. Министърът потвърди, че в лошо състояние е и другото голямо държавно дружество – „Български пощи". От няколко дни там има ново ръководство, което трябва да изработи оздравителна програма.
Източник: Дарик радио (31.07.2013)

Новият държавен инвеститор След като в началото на юли Държавната консолидационна компания наля 27.5 млн. лв. в капитала на ВМЗ - Сопот, сега става ясно, че подобна операция за 7 млн. лв. е направена и за още едно предприятие - "София тех парк". Това се е случило с протокол в последния ден на служебния министър Асен Василев, подписан от него. За операцията обаче няма официално съобщение - тя изникна в отчета на ДКК за първото полугодие, публикуван преди ден. Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни. Поне добрата новина е, че за разлика от случая с ВМЗ, където стои подписът на министър Драгомир Стойнев, проектът за парка все пак има по-светло бъдеще. Поне за това говори заявеният до момента интерес от компании. Въпреки това неясно остава защо точно с парите от приватизация, които иначе трябваше да влизат в Сребърния фонд и да се използват в помощ на пенсионната система след години, трябва да се финансират бизнес проекти. Още повече че тези ресурси не са неизчерпаеми, а източниците им вече са на привършване. ДКК беше създадена при управлението на ГЕРБ, за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Най-вероятно средствата за "София тех парк" са били необходими, за да стартира самия проект. Неясно обаче остава защо нужното начално финансиране не е било намерено още при учредяването на парка. Намеренията за създаване на технологичен парк в София бяха обявени от президента Росен Плевнелиев по време на посещението му в САЩ миналата пролет. Самото дружество "София тех парк" беше регистрирано в средата на 2012 г. с едноличен собственик държавата, представлявана от икономическото министерство. В началото на тази година Министерството на отбраната прехвърли 270 дка имот на 4-ти километър в столицата на икономическото ведомство. На това място трябва да бъде изграден бъдещият парк. Проектът се оценява на 50 млн. евро и се финансира с европейски средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". Преди няколко седмици обаче стана ясно, че държавата има проблеми със съфинансирането. "Технологичните паркове са чудесна инициатива, но имаме в момента един технопарк, за който едва осигуряваме парите", каза министърът на икономиката Драгомир Стойнев, обяснявайки защо подобни проекти няма да са приоритет през следващия програмен период. Оказва се всъщност, че поне частично проблемът вече е бил разрешен от служебното правителство. Решението за увеличаване на капитала на "София тех парк" е взето в края на май тази година и е подписано от тогавашния министър Асен Василев. С него капиталът на дружеството се вдига със 7 млн. лв. до 55.2 млн. лв. чрез издаване на 7 млн. броя нови акции с номинална и емисионна стойност по 1 лв. Увеличението е под условие, че новите акции бъдат записани и придобити от ДКК чрез парична вноска. Така в компанията влиза нов акционер, който придобива 12.68% от капитала. Със същия процент намалява делът на министерството и то вече не е едноличен собственик. Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни и "София тех парк" е преобразувано от ЕАД в АД. Само пред броени дни на общо събрание са били сменени двама от членовете на съвета на директорите, става ясно от публикуваните документи. Така на мястото на Николай Дончев и Евгени Консулов влизат юристът Григор Порожанов и архитектът Георги Витанов. Като трети член на борда остава изпълнителният директор Елица Панайотова. ДКК беше създадена през 2010 г. по време на правителството на Бойко Борисов официално с цел да управлява участието на държавата в различни дружества. Това стана, като повечето държавни дялове бяха прехвърлени на новата компания, която да ги продава и да разпределя дивидент за държавата. Така неофициално ДКК се превърна в касичка за парите от приватизация и позволи на управляващите да заобиколят законовото изискване тези средства да влизат в Сребърния фонд, с който след време трябва да се покриват очакваните дефицити в пенсионната система. Самите пари пък станаха достъпни за правителството. От отчета на дружеството за първото шестмесечие се вижда, че през май са преведени 148 млн. лв. дивидент на държавата за миналата година. Печалбата на ДКК за 2013 г. беше 186.1 млн. лв. През тази година се наблюдава рязко намаляване на приходите, които достигат 5.4 млн. лв. спрямо 186.4 млн. лв. за същия период на 2012 г. Понижението идва от отчетените преди година над 181 млн. лв. положителни разлики от операции с финансови инструменти благодарение главно на продажбата на остатъчните пакети в електроразпределителните дружества. През тази година такива постъпления няма. Основните приходи на ДКК сега са най-вече от лихви по депозити (96% от общите). Към края на юни активите на дружеството са 58.6 млн. лв. (201.8 млн. лв. преди година). Според ръководството на ДКК рисковете пред компанията са основно външни и са свързани с това доколко отделните министерства ще успеят да уредят апортирането в ДКК на държавното участие в други търговски дружества, както и доколко Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще успее да организира продажбата им. Отменянето на две ключови процедури в последните месеци - тези за ВМЗ и за "БДЖ - Товарни превози", поставят под въпрос дали въобще в близко бъдеще ще бъдат сключени някакви значими сделки и съответно дали ще има постъпления от тях. Не по-малко важно е и какво остава да се апортира и продава, след като най-големите държавни участия вече минаха в частни ръце, а повечето други предприятия са в забранителния списък за приватизация. Затова и в доклада като риск се посочва "ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството, подлежащи на приватизация". Това сериозно повдига въпроса дали парите на бъдещите пенсионери трябва да изтичат през отворените законови дупки към ДКК и да се инвестират в неработещи предприятия. Особено показателен е случаят с ВМЗ. След като единственият кандидат за закъсалия оръжеен завод - "Емко", се отказа от сделка заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика елиминираше възможността за съкращаване на раздутия персонал, бъдещето на предприятието изглежда предрешено. Пред опасността от протести на работниците заради неизплатени заплати единственият полезен ход на управляващите се оказа наливането на средства чрез увеличение на капитала с участието на ДКК. Големият парадокс е, че пожарът от провалената и с години отлагана приватизация на сопотския завод беше погасен именно с пари от приватизацията, само че на други предприятия. Този порочен кръг обаче не може да продължава безкрайно. А историята ясно показва, че колкото по-малко се меси държавата, толкова по-добре.
Източник: Капитал (02.08.2013)

Сметната палата потвърди, че пътническите жп превози са много зле Одит на Сметната палата в "БДЖ - Пътнически превози" потвърди, че вагоните и локомотивите на дружеството са много стари, а някои дори не подлежат на ремонти, че пътуването в тях не е комфортно и че финансовото състояние на превозвача е тежко, при това - и заради финансовите отношения с останалите участници в железопътния холдинг. Проверката беше възложена на одитната институция от Народното събрание на 19 септември 2012 г. и обхваща времето от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г. Една от малкото положителни констатации в доклада, публикуван на сайта на Сметната палата, е, че са намалели кражбите на дизелово гориво, а контролът е затегнат. Възрастовата структура на вагонния парк не дава възможност за изпълнението на стандартите за качество на железопътния пътнически превоз в частта на комфорта на превоза, констатират одиторите. От събраните данни се вижда, че 4% от вагоните са произведени през 1974 г., 35% - преди 1980 г., 42% - между 1980 и 1989 г., а всеки пети - между 1990 и 1996 г. Подобно е положението и при локомотивите - близо половината от тях са доставени преди повече от 33 години като 4 на сто - дори преди повече от 40. Само 30% са доставените между 1994 и 2008 г., когато пристигнаха мотрисите "Дезиро". Затруднено е поддържането в техническа изправност на вагоните, локомотивите и мотрисните влакове, тъй като за някои серии производството на резервни части е прекратено. Одитната инстиуция е установила, че към момента на проверката не е приключило преструктурирането на компанията, а имуществото не е разделено окончателно между БДЖ холдинг и дружествата за пътнически и товарни превози. Това наложило на "БДЖ – Пътнически превози" ЕООД да ползва вагони и локомотиви под наем от холдинга за своя сметка въпреки лошото си финасово състояние. То всеки месец плащало на компанията - майка по 1.127 млн. лв. без ДДС наем за 48 локомотива и по 336 хил. лв. без ДДС за 7 вагона, показва проверката. "БДЖ – Пътнически превози" има несъбрани вземания от "БДЖ – Товарни превози" за 21 млн. лв., които оказват пряко влияние върху финансовото му състояние, намаляват неговата ликвидност и платежоспособност и създават условия за недостиг на финансови ресурси за осигуряване на нормалната стопанска дейност на дружеството, е посочено в доклада. Сметната палата откри и нередности и при обществените поръчки. От една страна правилата, по които се възлагат, са недостатъчни и непълни, а от друга - режимът на одобрение е прекалено усложнен. Това е и една от причините да не се подписват навреме договорите за доставка и ремонти на вагони, локомотиви и мотрисни влакове.
Източник: Дневник (02.08.2013)

Тапиите на БДЖ за превози изтекоха преди месец Влакове возят пътници и товари без лиценз вече цял месец. На 9 юли изтече лицензът на "БДЖ-Пътнически превози" и на "БДЖ-Товарни превози", сочи сайтът на ИА "Железопътна администрация" (ИАЖА). Лицензите на двете компании са издадени на 10 юли 2008 г. и са със срок на валидност 5 години, потвърди и изпълнителният директор на ИАЖА Веселин Василев. Те обаче са в процедура по прелицензиране, коментира Василев и допълни, че двете компании не би трябвало да имат проблем да возят пътници и товари, тъй като имат валидни сертификати за безопасност, които изтичат в края на годината. Според юристи обаче това противоречи на сега действащия Закон за железопътния транспорт, според който сертификати за безопасност се издават само на лицензирани жп превозвачи. Това означава, че липсата на лицензи анулира и сертификатите за безопасност на "БДЖ-Пътнически превози" и на "БДЖ-Товарни превози". Излиза обаче, че двете жп компании вече прилагат на практика промените в Закона за жп транспорта, публикувани за обществено обсъждане, преди да бъдат приети от парламента.
Източник: Стандарт (09.08.2013)

Рокади в БДЖ, сменят шефовете на пътнически и товарни превози Cериозни рокади се готвят в БДЖ Холдинг. По-късно днес председателят на Съвета на директорите на холдинга Анелия Крушкова свиква заседание на директорския съвет. На него ще бъде взето решение за смяна на шефовете на пътнически и товарни превози. Пътническите превози ще оглави Димитър Димитров, заменяйки на поста Георги Иванов. Димитров е бивш шеф на пътнически превози „Горна Оряховица", уволнен преди време от тогавашния шеф на БДЖ Йордан Недев. За директор на Товарни превози БДЖ се назначава бившият шеф на дружеството Георги Друмев, напуснал след идването на Недев. Той заменя Ивайло Иванов. Смените в националния превозвач не са свързани с инцидента на гара Езерово, където избухнаха няколко цистерни с гориво.
Източник: Money.bg (16.08.2013)

БДЖ с нови стари шефове Димитър Димитров и Георги Друмев са новите изпълнителни директори на "БДЖ - Пътнически превози" и на "БДЖ - Товарни Превози". Това съобщиха от холдинга. Те ще заменят досегашните директори Георги Иванов и Ивайло Иванов. С тези назначения се затвърждава практиката на ръководни позиции да се връщат стари кадри на системата. Новият директор на товарните превози Георги Друмев вече е бил на тази позиция, като сам е пожелал да напусне компанията по време на управлението на изп. директор на холдинга Йордан Недев (от юли 2011 г. до август 2012). Димитър Димитров пък е бил директор на пътническото поделение в Горна Оряховица, но е бил съкратен заедно с премахването на тази структура. Първо, организацията в железниците е следната: има централно управление (по едно и за пътническите превози, и за товарните), като под тях има по три поделения - София, Пловдив и Горна Оряховица, като всяко едно от тях има по няколко регионални. По времето на Недев междинното звено, т.е. трите поделенията, отпада. Това не е първият случай на връщане на стари кадри. Пример е сегашният изпълнителен дирекор на холдинга Чавдар Трендафилов (назначен по време на служебния кабинет). По времето на Йордан Недев той е бил уволнен като шеф на звеното, отговарящо за локомотивите. Зам.-министър на транспорта пък стана Антон Гинев, бивш директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура". За зам.-министър на транспорта се спрягаше и името на Христян Кръстев, който също е бил директор на звено в БДЖ и отново е бил уволнен от Недев. В жп средите обаче се коментира, че не е достигнала смелост за това назначение. За председател на борда на директорите на холдинга пък беше назначена Анелия Крушкова. Крушкова беше заместник-министър на транспорта и съобщенията при Николай Василев, оглавяваваше и Агенцията по туризъм при тройната коалиция. "Промяната в ръководството се дължи на влошените финансови показатели и качество на услугата в двете дъщерни дружества на "Холдинг БДЖ", се казва в прессъобщението на БДЖ. Ако се следва логиката обаче никой предишен мениджър няма място в холдинга, защото компанията вечно е на загуба и с растящи просрочени задължения, а влошаването на качеството на услугата се вижда от десетилетия.
Източник: Капитал (19.08.2013)

Порт Варна - врата за вноса на автогаз Новата фериботна линия Варна-Кавказ е една от основните предпоставки за запазване и дори за увеличаване на товарооборота и приходите на пристанище Варна през последните кризисни години. Почти веднага след откриването на линията през март 2009 г. тя се доказа като най-прекия, бърз и евтин път за стокообмена между България и Русия. Към първия руски ферибот се прибави и втори, а скоро между порт Варна и Кавказ ще потегли и първият български кораб, чийто капацитет се равнява на двата руски. Информацията за успеха на фериботната линия Варна-Кавказ прескочи границите на България и тя вече започна да привлича товари и от други държави. Пропан-бутанът (по-популярен под името автогаз) пристига у нас основно през пристанище Варна. Това показва статистиката на Фериботния комплекс в порт Варна Запад. От началото на годината до 30 юни от руския порт Кавказ са доставени 1755 жп цистерни с 59 898 тона петролен газ. Това означава, че огромна част от екогоривото за много таксита и частни леки коли, за доста предприятия като хлебопекарни и за немалко домакинства пристига от Русия с двата фериботни кораба "Аванград" и "Славянин". Пропан-бутанът се доставя от най-големия вносител на това горивото у нас - "Газтрейд". Освен вносител фирмата е и жп превозвач и зарежда веригата OMV, "Топливо" и други търговци. Пропан-бутанът съставлява над 92% от внасяните от Русия през първото полугодие по фериботната линия 64 900 тона стоки. Освен петролният газ от порт Кавказ пристигат и нефтопродукти, най-вече базови масла. Така от януари до края на юни през Фериботния комплекс на порт Варна у нас са внесени и 47 жп цистерни с 2546 тона нефтопродукти. Те са втори по обем сред товарите, доставяни от Кавказ. Трети по количество е вносът на зърнени храни, най-вече зрял фасул. През първото полугодие с двата фериботни кораба са доставени 24 вагона с 1536 тона храни. По фериботната линия се внасят и малко машини и оборудване - 4 вагона (53 т), както и 15 вагона други стоки - общо 867 тона. Статистиката сочи, че фериботната линия способства за значителното увеличаване на външнотърговския дефицит на България в търговските й отношения с Русия. Вносът непрекъснато расте, а износът намалява. За сравнение - до 31 август 2012 г. са доставени 1697 вагона с 61 464 т стоки, а сега само до 30 юни - 1845 вагона с 64 900 тона. На този фон в обратна посока двата фериботни кораба са превозили едва 235 вагона с 11 246 тона товари. Като веднага трябва да се отбележи, че част от този експорт към Русия заемат товари, доставени от Турция. От началото на година досега през порт Варна са преминали 187 вагона, натоварени с турски стоки за Русия - основно строителни материали, козметика и битова химия. Според експерти от "БДЖ-Товарни превози", чрез тях турски спедитори засега пробват условията за превоз на товари по линията Варна-Кавказ. Причината е, че Турция няма директна фериботна връзка с Русия за товари, превозвани с вагони. Между Турция и Русия пътуват единствено ро-ро кораби за превоз на тежкотоварни камиони от Зонгулдак и Кавказ. Оказва се, че към Кавказ изнасяме най-много строителни материали - 28 вагона (1832 т), хранителни продукти - 15 вагона (561 т), машини и оборудване - 11 вагона (559 т), козметика - 10 вагона (395 т) и други стоки, като полимери, магнезит, дървени плоскости, базови масла и пр. Очаква се с включването на първия български фериботен кораб "Варна", собственост на параходствата "Българско речно плаване" и "Български морски флот", след месец-два обемът на превозите по фериботната линия Варна-Кавказ да се удвои. "Варна" вече е спуснат на вода и му се провеждат тестови изпитания, обясниха от корабостроителницата "Делфин-1" във Варна.
Източник: Стандарт (19.08.2013)

"БДЖ-Товарни превози" с активи за 320 млн. Приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" щеше да е неизгодна за държавата. Това заяви изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Християн Кръстев. Карго превозвачът разполага с активи за близо 320 млн. лв., а реално щеше да бъде продаден за около 100 млн. лв., което не устройва нито кредиторите, нито държавата. Спирането на процедурата за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози" беше едно от първите решения на кабинета "Орешарски", което беше взето по предложение на транспортния министър Данаил Папазов. Вече са възобновени преговорите с кредиторите на БДЖ, обяви Кръстев и уточни, че до края на септември ще бъде договорено разсрочване на задълженията от над 700 млн. лв.
Източник: Стандарт (12.09.2013)

Ръстът на стоките, превозени от "БДЖ-Товарни превози" и обработени от пристанищата, говори за оживление в икономиката. Това заяви транспортният министър Данаил Папазов. В края на август БДЖ возеше по 30 хил. тона на ден, което не е било отдавна, обясни министърът. Над 1,2 млн. тона на месец обработва порт Варна и за първи път в историята общо за цялата година товарите, преминали през порта, ще надхвърлят 10 млн. тона, заяви Папазов.
Източник: Стандарт (25.09.2013)

Министър Данаил Папазов: Оздравителната програмата за БДЖ е готова Оздравителната програмата за БДЖ е готова. Това каза пред журналисти министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов, който откри конференцията „Приоритети в транспорта за следващия програмен период 2014 - 2020 г.". Министърът посочи, че са подготвени три варианта на оздравителната програма, които са представени на Министерството на финансите и на правителството. „В понеделник предстои поредната среща при премиера, на която ще бъде обсъждано бъдещето на БДЖ и как то да бъде финансирано през следващите няколко години с цел обновление на пътния състав. Ще търсим и финансиране по европейските програмите за закупуване на нов подвижен състав, особено за пътническите превози, но условията са няколко и са много тежки. Най-важното условие е дружеството да бъде минимум на нула или на печалба, за да кандидатства като бенефициент за такава инвестиция”, каза министърът. Той допълни, че в дружеството в момента вървят много промени. Очаква се до Нова година за влаковете по направленията София – Варна и София – Бургас да може да се закупуват билети по новата система за билетопродаване. „Интензивно се работи в тази посока заедно със специалисти от „Информационно обслужване”. Системата, която е закупувана до момента, има несъвместимост между отделните елементи и това създава пречки при реализацията”, допълни министърът. Той каза още, че се работи и по ремонта на вагоните. За последните дни на август за първи път „Товарни превози” превозват по 30 000 тона на денонощие, което не се е случвало отдавна, посочи министърът. По думите му, всичко ще стане ясно до дни, когато се изясни вариантът, по който ще се работи за оздравяване на дружеството, ще се търси одобрението на кредиторите. „Трябва да е ясно, че нищо в БДЖ в момента не може да бъде направено, без диалог с кредиторите главно по двата заема. По-малките заеми са уредени и разсрочени”, каза Данаил Папазов. Той допълни, че до месец май предприятието БДЖ е било на загуба с близо 25 млн. лева, в момента загубите са под 17 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (27.09.2013)

БДЖ разчита на повече товари след пускането на тунела под Босфора БДЖ очаква повече транзитни товари от Турция след като идната седмица бъде открит тунелът под Босфора. Увеличение се очаква и след като започне строителството на газопровода "Южен поток". Заявен е интерес от бизнеса за създаване на центрове за товарене и пренос на селскостопанска продукция. Това съобщи по време на парламентарния контрол транспортният министър Данаил Папазов. Министърът съобщи, че на преговорите с кредиторите на БДЖ в последните дни е обсъждано те да се въздържат от принудителни действия, да се съгласят на разсрочване на дълга, а държавата ще се ангажира с подкрепа за компанията. От идната седмица започва подготовка за разсрочване на дълга, водят се преговори със Световната банка за техническа и финансова подкрепа, посочи министърът. Предстои ускорена продажба на неоперативни активи - недвижими имоти и подвижен състав, ще се прилага - най вече с НКЖИ, и схемата за замяна на дълг срещу собственост. Предстои оптимизация на административната и управленската структура. В отговор на допълнителен въпрос Папазов изказа принципна подкрепа за приватизацията на "БДЖ Товарни превози", която беше подготвена от кабинета на ГЕРБ, но спряна от сегашното управление. Според него продажба сега не би имала ефект за оздравяването на железниците. Той посочи, че с много усилия до септември са платени 27 млн. лв. от главницата по кредита.
Източник: Дневник (28.10.2013)

БДЖ продължава да влошава финансовото си състояние, като прибави още 11 млн. лв. загуби само през последните девет месеца. Така загубата на целия холдинг достига 18.5 млн. лв., показва финансовият отчет на компанията. При пътническите превози промени няма, но "Товарни превози" са на загуба с 9.5 млн. лв. за 9-те месеца. Приватизацията им бе спряна, а един от най-често лансираните аргументи бе, че това е печеливша компания. Все пак резултатът се подобрява спрямо същия период на предишната година с 845 000 лв. Загубата се дължи главно на спад на товарите с 1 млн. тона (14%) и на просрочени лихви в размер на над 3 млн. лв. Само към Националната компания "Железопътна инфраструктура" те са за 1.4 млн. лв. При товарите свиване има в превоза на хранителни продукти, фураж, твърди горива, нефт, руди, метални отпадъци, торове, химикали и машини. Любопитно е, че от "Лукойл Нефтохим Бургас" почти са се отказали от превозните услуги на БДЖ и са се ориентирали към друг превозвач. Намалението на товарите им към БДЖ е с 327 000 тона, или с 85%. Увеличава се транспортирането само на селскостопански продукти и на живи животни с 48 000 тона. По отношение на вноса на товари има увеличение с 33 000 тона спрямо м.г. Най-голям е вносът от Румъния - предимно на киселини и петролни деривати. Почти половината от износа ни (47.9%, или 281 000 тона) отива за Турция. Това са предимно дървени трупи, торове, скрап, слънчоглед, жито, пшеница, трици, арпа и рапица. На второ място е износът към Румъния на вино, железни изделия, киселини и торове. Разходите на БДЖ "Товарни превози" за заплати през последните 9 месеца са 26 млн. лв. Персоналът е 3797 души, а средната заплата е 753 лв., показва още отчетът. Положението в другата държавна компания в сектора - Националната компания "Железопътна инфраструктура", също е трагично. Тя приключва 9-месечието със загуба от 20 млн. лв., с 2 млн. лв. повече от отчетената за същия период на миналата година. ОПТИМИЗЪМ Все още съм оптимист, че в края на годината БДЖ ще излезе за първи път от години на нула. Това заяви в края на миналата седмица във Варна транспортният министър Данаил Папазов, цитиран от Фокус. Според него в последните месеци железниците превозвали по 30 000 тона товари дневно, което било увеличение с над 50%. Периодът, с който се сравнява, не е посочен. Папазов припомни, че предстои и повишение на билетите за пътническите влакове средно с 5%, като по-голямо ще е увеличението по направленията София - Варна и София - Бургас.
Източник: Сега (04.11.2013)

Германските железници завоюваха 15% дял в България Железница в съзнанието на повечето хора означава много шум, много проблеми, загуби, стачки и безизходица. Въпросът може ли всичко това да е точно обратното, разбира се, е риторичен - не само, че може, но е и факт. Един от трите основни конкурента на "БДЖ - Товарни превози" - "Ди Би Шенкер Рейл България" (част от групата на Deutsche Bahn) вече има около 15% пазарен дял в страната ни, съобщиха от компанията. Макар че, по думите на местния мениджмънт, целта й не е да се конкурира с БДЖ на всяка цена, а да действа като звено от общата европейска транспортна схема на Deutsche Bahn. "Ди Би Шенкер Рейл България" е на пазара в България от началото на 2003 г. Започва работата си като клон на компанията майка, като работи само в индустриалната маневрена дейност (превозите от точка А до точка Б на територията на даден завод). Операторът предлага тази услуга за медодобивния комбинат "Аурубис", "Стомана Перник", "Каолин". В рамките на стратегията на Deutsche Bahn за изграждане на обща европейска железопътна мрежа в началото на 2010 г. се създава "Ди Би Шенкер Рейл България", която взема и лиценз за национален жп превозвач. Практически компанията започва работа като такъв през юни 2010 г. В момента в нея работят 230 души, от които 60% са заети с индустриалните маневри, а 40% - в товарния транспорт. (Съотношението е такова, защото при превозите в рамките на един комбинат има специфични законови изисквания за броя на ангажираните хора.) При приходите е обратното - 70% от тях са от транспорт (по голямата част са вътрешни превози), а 30% - от маневрена дейност. Основен клиент на дружеството продължава да е "Аурубис", а на първо място в портфолиото му е превозът на транзитни товари, следван от поръчките на конкретни клиенти. Стратегията на компанията е да търси дългогодишни договори с клиентите, като при железопътния транспорт те са от порядъка на 3 до 5 години. "Всеки товародател в зависимост от нуждите си организира търгове и избира в зависимост от това какви условия предлага всеки един от превозвачите като цени, качество и наличие на ресурси като локомотиви и вагони", обяснява инж. Любомир Гарчев, изпълнителен директор на "Ди Би Шенкер Рейл България". Компанията не се занимава с превоз на въглища и течни горива. "Ние нямаме намерение да се борим с БДЖ, нямаме намерение да ставаме номер едно. Целта на Deutshe Bahn не е да дойде тук и да води агресивна политика за огромен пазарен дял. Нашата мисия е изграждането на европейска железопътна мрежа, която тръгва от Германия и свършва в Турция. Ние, "Ди Би Шенкер Рейл България", сме изключително важна част от тази мрежа, както всяко едно от поделенията на компанията майка "Ди Би Шенкер Рейл" в отделните европейски държави отговаря за транспортирането на транзитния товар през нейната територия", коментира Гарчев. DB Schenker разполага с 15 компании в Европа, като всяка от тях отговаря за транспортирането на транзитния товар през нейната територия. Само през Австрия пратките се превозват от австрийските железници по пътя им към Турция. В момента компанията работи по проекта Bosphorus Shuttle. Идеята е в рамките на максимум 5 дни товарът да стигне от Кьолн - Германия, до Чекезкьой - Турция. Проектът е в ход от повече от половин година, като се движат по два влака седмично в двете посоки. Във всяка една от държавите влакът е с възможности за спиране и за прикачване и откачване на вагони или контейнери, като задачата на българското дружество е транспортът от Русе до Капъкуле. Четири са основните цели, които DB Schenker си поставя в стратегията си "2020". "Искаме да бъдем операторът, който предлага най-високо качество. Искаме да бъдем и печеливш лидер на пазара, защото, за да инвестираш, трябва да си печеливш. Искаме да бъдем най-добрият работодател в бранша. И на четвърто място - да бъдем екопионер", обобщава Гарчев. "През миналата и по-миналата година инвестирахме доста сериозна сума и покрихме вагоните, с които се транспортира медния концентрат на "Аурубис", дава пример Гарчев. Компанията иска да се развива и технологично. "Имаме нова IT продуктова програма, с която можем да следим движението на нашите влакове в цяла Европа. Всеки един от нашите машинисти ще притежава в кабината си по един персонален таблет, с който ще може да получава както необходимата информация, така също и достъп до интернет", обяснява той. Да си част от голям европейски превозвач има и други плюсове освен участието в транзитни превози. "Притежаваме локомотиви от последно поколение и сериозен вагонен парк. Те са собственост на българското дружество, но са купени от компанията майка", обяснява Гарчев. Добавянето на още локомотиви зависи от състоянието на пазара - принципно подвижният състав следва запитванията на клиентите, а не обратното. "Правим конкретно цялостно предложение на клиента съгласно неговите искания и ако се стигне до разбирателство на страните, започва да се набавя необходимият ресурс за това. В днешно време никой не инвестира просто заради самата инвестиция", коментира Гарчев. На българския пазар има девет жп превозвача с лиценз. От тях обаче само четири извършват реална дейност. Държавната БДЖ има 50 - 60 процента пазарен дял. На второ място е Българска железопътна компания с над 20%. "Ди Би Шенкер Рейл България" - с 15%, и русенската "Булмаркет" - с 4-5%. По данни на жп бранша през 2011 г. пазарът е около 14 млн. тона. През 2012 г. бизнесът отчита спад и количествата са около 12 млн. тона. Атрактивната част от пазара принципно са блок влаковете и транзитните превози, а не толкова "сладката" - единичните вагони, като от превозвачите зависи как ще се позиционират. За 2013 г. очакванията са по-добри, а прогнозираният ръст е между 5 и 10%. Увеличението се очаква основно от цветната металургия и от топлоелектрическите централи. "Ние вярваме, че пазарът ще тръгне добре, поне последните сигнали са такива. За съжаление политическата обстановка влияе на бизнеса и на нашите политици трябва да им е ясно, че създавайки ненормална политическа обстановка, бизнесът буквално спира да работи. Но сигналите за увеличаване на обема особено от Западна Европа са доста положителни и се надяваме, че нещата ще растат. Ръст на българския пазар може да дойде от транзитните превози през България, както и от развитието на българските компании - големи товародатели. В България има неизползвана инфраструктура. Считаме, че капацитетът е доста по-голям. Ако искаме да увеличим приходите за инфраструктура, трябва да се помисли за намаляване на инфраструктурните такси за товарните превози, както и за ценови облекчения по отношение на международните транзити", коментира Гарчев. От началото на 2014 г. има корекция надолу на инфраструктурните такси. Намаляването обаче е за сметка на цената на електроенергията. Или на практика за превозвачите няма разлика, а просто компонентите са различни. Така страната остава с едни от най-високите такси за ползване на жп релсите. А това едва ли ще доведе до наплив от преминаващи влакове.
Източник: Капитал (07.01.2014)

Дълговете на БДЖ са 625 млн. лв. Общите задължения на БДЖ са 625 млн. лв., съобщи вчера транспортният министър Данаил Папазов в парламента. „От тях 89 млн. лв. са към НКЖИ”, уточни той и добави, че счетоводната загуба е намалена до 5 500 000 лв. „С почти всички кредитори сме сключили договори за просрочване, което ще даде глътка въздух на БДЖ по осъществяване на програмата за обновление на състава и ремонтите”, заяви той. По думите му предстои подписване на споразумение с големите кредитори в началото на февруари, но все още се спори за държавните гаранции. „В последно време със стабилизирането и това, че почнахме да плащаме главницата, разговорите вървят в позитивна посока”, оптимист е министърът. „След септември имаме значително увеличение на товарите в „Товарни превози” – то е над 35%”, похвали се още той. „За януари имаме увеличение на продадените билети. Това е един от елементите, които ще трябва да развием, за да стане по-оперативна дейността по продажба на билети”, посочи Папазов.
Източник: Монитор (23.01.2014)

“Варна” потегля към Кавказ Първият български кораб по фериботната линията Варна - Кавказ ще потегли за първия си рейс към руското пристанище до дни, съобщиха от транспортното министерство. Новият фериботен кораб "Варна" вече завърши успешно своите ходови изпитания извън акваторията на Варненския залив. "Варна" е собственост на морския оператор "Варнафери", равни дялове в който държат "Български морски флот" и "Българско речно плаване". В края на миналата година "Холдинг БДЖ", "БДЖ-Товарни превози" и "Варнафери" подписаха допълнително споразумение към основната спогодба за експлоатация на фериботната линия Варна - Кавказ, с което "Варнафери" бе признат за оператор от българска страна по фериботната линия. След включването на "Варна" се очаква значително увеличаване на превоза на пропан-бутан с жп цистерни от Русия към България.
Източник: Стандарт (24.01.2014)

БДЖ очаква 10% ръст на товарите За тази година се предвижда увеличение на товарите с около 10% спрямо предходната. Това каза Георги Друмев, управител на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД, цитиран от агенция Фокус. Друг основен приоритет на компанията през 2014 г. ще бъдат инвестициите в подвижен състав. „Тук имам предвид разработената от нас програма за извършване на капитални и средни ремонти на локомотивите и вагоните, които са основни средства, необходими за извършване на нашата дейност”, поясни Друмев. По думите му по този начин ще се гарантира качеството на предлаганата услуга, както и сигурността и безопасността на превозите. Според данните на дружеството за последните 4 месеца на годината е постигнато увеличение с над 30% на превозените товари. Към 31 август „БДЖ – Товарни превози” изоставаше спрямо същия период на 2012 г. със 17% от превозените тонове товари. „Спирането на процедурата по приватизация на дружеството се отрази положително. Клиентите ни си върнаха доверието към „БДЖ – Товарни превози” и атмосферата в работните колективи се успокои", посочи управителят на „БДЖ - Товарни превози”.
Източник: Монитор (27.01.2014)

Дълговете на БДЖ ще бъдат разсрочени за 10 години Очаква се дълговете на БДЖ да бъдат разсрочени за 10 години и годишно главницата ще бъде около 50 милиона лева. Надяваме се, че това ще бъде реалното спасение на БДЖ. В рамките на сега съществуващия бюджет и програма това е поносимо. Това каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов. При стабилизиране и оздравяване на дружеството „Товарни превози" съществува възможността то да се приватизира, но практиката при пътническите превози е те да бъдат държавни, обясни министър Папазов. Очакванията са до края на септември 2014 г. системата за онлайн продажба на билети да обхвани всички направления в страната. Необходимите за това средства са около 1,5 милиона лева, допълни той. Що се отнася до сигурността на българските железници, той заяви, че тя е отговорност не само на БДЖ и НКЖИ, а на цялото общество и че трябва да се наблегне на превантивните мерки. „Полицията не може да охранява 7000 км железопътна мрежа в цялата страна. Мисля ежедневно какво може да се направи. Една от мерките е видеонаблюдение", заяви министър Папазов, но допълни, че инвестицията в това би била много голяма, а и не е възможна в по-трудно достъпните райони.
Източник: Money.bg (03.02.2014)

БДЖ намали 6 пъти загубата си БДЖ намали загубата си за 2013 г. близо шест пъти спрямо 2012 г., похвалиха се от холдинга. По предварителни данни консолидираната загуба на "Холдинг БДЖ" се е стопила от близо 30 млн. лв. за 2012 г. на около 5,6 млн. лв. за миналата година. Като основна причина за загубата се сочи намалелият обем превозени товари - от 9,7 млн. тона през 2012 г. на 8,8 млн. тона през 2013 г. В същото време "БДЖ - Товарни превози" продължава да поддържа брой на служителите, който може да обслужва поне 20 млн. тона товари годишно. Новото ръководство на жп превозвача е положило усилия да привлече през последните 3 месеца 300 хил. т допълнителни товари, с което сериозно е намалило загубата, обясниха от холдинга. Заедно с годишната субсидия от 170 млн. лв. и повишените приходи от нарасналия брой пътници по оперативни данни "БДЖ - Пътнически превози" е на печалба за 2013 г.
Източник: Стандарт (13.02.2014)

Министри спряха приватизацията, областните ще продават имотите до 500 хил. лв. Планираните за тази година 308 млн. лв. в бюджета приходи от приватизация са под въпрос, след като с разпореждане на ресорните министри е спряна продажбата на държавни дружества като АДИС и "Аудиовидео Орфей", а въобще не са стартирали планираните сделки за "Международен панаир-Пловдив" и "Параходство Български морски флот". В момента тече процедура единствено за продажбата на държания дял на Българската фондова борса и на Централния депозитар, която бе спряна от бившия финансов министър, но размразена от новия кабинет. Все още обаче не е избран оценител на активите. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева държи на продажбата на държавни предприятия, докато ресорните министри след нея я спират, описват ситуацията от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Нещо повече, по искане на областните управители в парламента са внесени поправки в Закона за държавната собственост, с които да си върнат правото да продават държавни имоти до 500 000 лв. Аргументът им за възстановяване на старото положение е, че сега има дълги процедури по прехвърляне на собствеността на областните имоти, оценката и провеждане на тръжна процедура за продажбата, което отказвало инвеститорите. В момента областните управители имат право да продават имоти с оценка до 10 000 лв. Тази промяна в закона беше направена по времето на ГЕРБ заради редица скандални продажби на имоти по Черноморието, сред които имаше случаи дори на продажба на държавната граница на страната. Разглеждането на законопроекта, внесен от депутати от БСП, в момента е замразено заради спора между АПСК и областните управители. Ако бъде отнето това правомощие на АПСК, комбинирано със спряната приватизация, на практика ще се обезсмисли съществуването на агенцията. Министерството на икономиката и енергетиката засега няма намерение да закрива АПСК. В момента върви преструктуриране на ведомството като се съкращава 38% от персонала от 100 души и предстои преместването на АПСК от сградата на ул."Аксаков" в тази на "Врабча", където е централата на НДСВ. През изминалата година АПСК не успя да продаде нито едно държавно дружество, след като новото правителството на Пламен Орешарски се отказа от продажбата на АДИС, "ВМЗ Сопот" и "БДЖ- Товарни превози". Така приходите от приватизация възлизат на 3.74 млн. лв. за 2013 г. при план от 200 млн. лв. Най-голямата сделка е продажбата на 7.58% от капитала на "Частно АД Зографски" за над 1.93 млн. лв. Още 1 млн. лв. са постъпили от приватизацията на 0.294% от капитала на "Химимпорт" и 343 339 лева от изкупуването на 122 359 акции на държавата в БТК. Останалите 413 хил. лв. са от продажба на държавни имоти. Това се казва в отговор на АПСК на запитване на Mediapool. Най-големият приход на АПСК през миналата година е платената неустойка по изпълнението на договора за продажба на "ИПК Родина". Дружеството купувач, зад което стои Ирена Кръстева, плати 9.6 млн. лв. санкция заради това, че не са спазили изискването за събаряне на сградата, а са сторили това само на 52%, според представените документи. Общо приходите на АПСК за 2013 г. по линия на следприватизационния контрол възлизат на малко над 14 млн. лв. Така заради непоследователната държавна политика през изминалата година относно продажбата на държавни дружества издръжката на агенцията е изяла близо една пета от постъпленията. За заплати на 100-те души персонал са отишли общо над 2.77 млн. лв. От тях 7-членният надзорен съвет, който е съставен на квотен политически принцип, е взел 275 202 лв., което е средно по над 3200 лв. на месец. Отделно са похарчени още 659 493 лв. за консултанти за изготвянето на правни анализи, финансови и информационни меморандуми. Въпреки че на практика правителството се е отказало да продава, с изключение на финансовия министър, това не пречи да залага на още по-амбициозна приватизационна програма за тази година с приходите от 308 млн. лв. Най-много се очаква да дойдат от продажбата на 100% от капитала на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС), за която обаче има две писма на министъра на външните работи Кристиян Вигенин до АПСК да не се продава. По същия начин с писмо от декември културният министър Петър Стоянович е спрял продажбата на "Аудиовидео Орфей". Въпреки че са обявени като приоритетни за продажба "Международен панаир-Пловдив" (49.63%) , "Параходство Български морски флот" (30%) и "Овча купел" (100%), което е собственик на редица имоти в страната, процедурите за тях изобщо не са започнали и не се знае дали ще се случат. В плана за продажба е и почивната база на Министерски съвет в курорта "Св. св. Константин и Елена". Почивната станция на правителството край Варна се простира на площ от 16 дка с девет сгради с различно предназначение - хотел, медицински център, фитнес и парк и е изключително атрактивна, но засега не е обявена никаква процедура. Във втората група планирани за продажба през тази година дружества попадат "Военно издателство", Национална агенция "Музика", "Свободна зона - Пловдив", "НИТИ" и "Сортови-семена-Елит". Като цяло се предвижда реализацията на 37 приватизационни сделки през 2014 г. на предприятия с повече от 50% държавно участие в капитала и държавни имоти с данъчна оценка над 10 хил. лв. Очакваните приходи възлизат на 308.8 млн. лв., а от следприватизационен контрол на близо 18 млн. лв.
Източник: Медия Пул (17.02.2014)

Съдът спря промените в ръководството на БФБ - София След жалба на един от дребните акционери в "Българска фондова борса - София", Софийският градски съд, спря вписването на новото ръководство на борсовия оператор. Междувременно пък Агенцията за приватизация избра и консултант за готвената приватизация на борсата и Централния депозитар, стана ясно от съобщение на агенцията. След като направи рокади по върховете на ведомствата, а след това и в ръководството на големите държавни компании, новият кабинет на Пламен Орешарски направи опит за промени и в управлението на БФБ - София. Събранието бе свикано по молба на Министерството на финансите като принципал на дружеството с искане да се смени ръководството на борсовия оператор. То бе насрочено и проведено на 14 януари 2014 г., но в нарушение на законодателството. Нарушенията се изразяваха в това, че Министерството на финансите като инициатор на промените и на събранието, първо, не успя в законно установения срок да представи новите лица, които ще заемат ръководни функции. По тази причина Комисията за финансов надзор (КФН) наложи принудителна административна мярка и забрани на акционерите да гласуват предложените промени в ръководството. След това обаче министерството имаше втора възможност все пак да направи своите промени и предложи две нови точки за гласуване на събранието - т. 2. и т. 3, в което вече посочи кого предлага конкретно да назначи и съответно освободи от управлението на БФБ - София. И при втория опит обаче отново имаше нарушение на процедурата, тъй като не бяха представени всички нужни информационни документи, които да позволяват на акционерите да вземат информирано решение. Този път обаче КФН наложи мярка само по първата точка от дневния ред на събранието, която санкционира и по-рано, но посочи, че тази мярка не пречи да се вземат законосъобразни решения по новите две точки. По тази причина събранието бе проведено и с мажоритарния глас на финансовото министерство новото ръководство бе избрано. То включва Димо Спасов, Иван Кутлов и Гергана Беремска, които заменят Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български. Спасов наскоро оглави Българската банка за развитие, Кутлов е началник "Трежъри" в ОББ , а Беремска ръководи дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество" в Министерството на финансите. Като служител на министерството обаче Беремска не би следвало да може да стане част от ръководството на БФБ - София, заради изрично разписаните правила в специалното законодателство. Заради тези нарушения акционерът Виктор Папазов подаде молба в Софийския градски съд, с която иска да бъдат отмени тези решения на общото събрание на БФБ - София, и паралелно с това да бъде спряно вписването им в търговския регистър. Съдът се е съобразил с молбата и след като промените са били заявени за вписване, и на 18 февруари е поискал спиране на вписването в търговския регистър. Това определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок. Предстои обаче съдът да гледа по същество жалбата на Виктор Папазов. Веднага след събранието той коментира, че направените промени в ръководството на една държавна институция с толкова закононарушения уронва престижа й. "Не се създава авторитет на институция, като се нарушава законът особено когато говорим за фондовата борса и когато нарушенията са от страна на държавни органи, които са призвани да ги спазват", каза тогава той. Междувременно обаче Комисията за финансов надзор одобри промените в ръководството на борсата въпреки нарушенията, като решението й е от 10 февруари 2014 г. Докато финансовото министерство се опитва да прокара рокадите си, Агенцията за приватизация, макар и бавно, върви по заявения през есента от вицепремиера Даниела Бобева приоритет БФБ - София, и Централният депозитар да бъдат приватизирани. В четвъртък беше обявено, че на 20 февруари агенцията е избрала консултанта, който ще направи анализи на правното състояние, оценки и информационни меморандуми на двете дружества във връзка с предстоящата приватизационна процедура и това е консорциумът "Камбуров - Юропиън програм адвайзъри - Мейн кепитъл". Обединението вече частично участва в изготвянето и на предишната оценка на борсата и Централния депозитар, направена в края на 2012 и началото на 2013 г. при кабинета на Бойко Борисов. Оставката на неговото правителство замрази процедурата. Припокриването е в екипа на бившия български клон на KBC Securities, който след излизането на белгийската група от българския пазар създаде "Мейн кепитъл". Предишната оценка бе направена от чешкото поделение на KBC Securities - Patria Corporate Finance, която използваше и опита на местното поделение на KBC Secutiries в работата си по проекта. "Юропиън програм адвайзъри" е на икономиста и преподавател в Софийския университет Васил Караиванов. "Камбуров и съдружници" пък напоследък извърши няколко приватизационни оценки, например на "БДЖ - Товарни превози". По неофициална информация цената сега е в пъти по-ниска от предходната (вероятно защото имат добра заготовка от миналото), а срокът за извършване на анализа е 10 дни. Агенцията избираше между общо четири кандидата, като останалите бяха дружество "ГИВЕ консулт", консорциум "Първа финансова брокерска къща" и адвокатско дружество "Цветкова, Бебов и съдружници" и обединение между "EY България" и адвокатско дружество "Събев и съдружници".
Източник: Капитал (21.02.2014)

Заради дългове БДЖ отказа да вози въглищата на Христо Ковачки "БДЖ - Товарни превози" спира да вози въглищата за мините, свързани с Христо Ковачки, за три дни. Крайното обтягане на отношенията между индиректния собственик на почти всички мини в страната с изключение на държавната "Марица-изток" и превозвача настъпва на 21 февруари. Свързаните с оправдания по делото за данъчни измами дружества имат задължения към държавния превозвач за около 15 млн. лв. и за да си събере парите, БДЖ решава да прибегне до ултимативна стратегия. Прекият длъжник са спедиторите, но заради неплащане от страна на мините. Крайната мярка доведе до бърз ефект и в понеделник двете страни постигнаха споразумение за плащане, като ако мините спрат отново парите превозите, пак ще бъдат преустановени, коментираха от БДЖ. От офиса на Ковачки отказаха коментар по темата с аргумента, че това са търговски взаимоотношения между две дружества. Ситуацията е деликатна и за превозвача, тъй като свързаните с бизнесмена мини са сред най-големите клиенти на "БДЖ - Товарни превози" и всяко спиране на превозите за тях означава спад в работата на компанията с 20-25%. От друга страна, в края на миналата година от БДЖ коментираха, че дружество, свързано с енергийния бос, е закупило няколко стари локомотива за около 150 - 200 хил. лв. на бройка, като това може да означава, че бизнесменът може да има намерението да създаде собствена транспортна компания и така да заобиколи БДЖ или поне да намали зависимостта си от него. Първите задължения от около 3 млн. лв. са натрупани по времето, в което спедитор на мините на Ковачки е "Ти Рейл България" - реално парите се дължат към БДЖ от посредника заради неплащане от страна на мините. Компанията е собственост на бившия директор на БДЖ Наско Цанев. Той бе изпълнителен директор на компанията по време на кабинета "Сакскобургготски" през 2003 - 2005 г. Името му нашумя покрай продажбата на 40 нови кушет-вагона, представяйки ги като стари. До края на 2007 г. "Ти Рейл България" е собственост на "Домино Бетайлигунг - България". Сега управител на "Домино Бетайлигунг - България" е Албена Крушкова, дъщеря на Анелия Крушкова, настоящ председател на надзорния съвет на "БДЖ холдинг". Крушкова беше зам.-министър на транспорта и съобщенията в кабинета "Сакскобургготски" от 2003 до 2005 г., като е била и в съвета на директорите на превозвача. Справка на "Капитал" в австрийските регистри показва пък, че Анелия Крушкова е била собственик на фирма във Виена заедно със съпругата на Сергей Станишев - Моника. Проблемите със задълженията на Ковачки започват през есента на 2012 г., като БДЖ е завела дело срещу спедитора "Ти Рейл България". От пролетта на миналата година мините на Ковачки започват да използват за спедитор офшорната Ти Би Ел, но от есента и този спедитор започва да трупа задължения към превозвача. Сега от БДЖ коментираха, че по отношение на старите задължения на "Ти Рейл България" ще се водят преговори следващата седмица, като тъй като превозвачът трудно може да си събере дълговете от спедитора, на Ковачки най-вероятно ще бъде предложено да направи цесия на дълга, за да се изчистят задълженията на "Ти Рейл България". Имаме задълженията на БДЖ и трудностите в изплащането им са пословични. От четири години компанията има проблем с изплащането на задълженията си по втория облигационен заем и към KfW. Към края на 2013 г. общите задължения на компанията са 625 млн. лв. От тях 428 млн. лв. са към KfW (за доставените мотриси Siemens) и по втория облигационен заем. Към тях са и просрочените задължения, които са в размер на 150 млн. лв., като са разпределени относително поравно. Наскоро германската финансова институция FMS Wertmanagement запорира сметките на холдинга БДЖ. Финансовата институция е един от петте облигационера по втория облигационен заем на мастодонта, парите от който имаха за цел да погасят стари задължения на компанията. По емисията постоянно има просрочия в плащанията. FMS държи около 44% от облигационния заем, като претенциите на банката са за 11 млн. евро, като не е изключено подобни действия да предприемат и останалите облигационери. Огромни задължения превозвачът има и към Национална компания "Железопътна инфраструктура", като там с решение на министерството на транспорта се прилага схемата дълг срещу собственост, като вече БДЖ се раздели с някои от почивните си станции.
Източник: Капитал (25.02.2014)

Бизнесменът Христо Ковачки започва да плаща всеки ден на БДЖ. Това е част от съдържанието на подписаното вчера следобед споразумение между "БДЖ-Товарни превози" и офшорната спедиторска фирма на Ковачки "Ти Би Ел", съобщиха от "Холдинг БДЖ". Както "Стандарт" пръв писа, в петък, 21 февруари, "БДЖ-Товарни превози" прекрати превоза на въглища от мините на Христо Ковачки към ТЕЦ-овете му. Причината за крайната мярка са 15 млн. лв. задължения на "Ти Би Ел" към държавния жп превозвач, от които 9 млн. лв. - просрочени. Фирмата на бизнесмена ежедневно ще плаща на "БДЖ-Товарни превози" определена сума, докато навакса натрупаните просрочия. Това обясниха от "Холдинг БДЖ", но отказаха да посочат размера на погасителната вноска, тъй като е търговска тайна. Целта на споразумението е за малко повече от месец "Ти Би Ел" да изплати просрочията от 9 млн. лв., като в същото време погасява и текущите си задължения, коментираха от жп превозвача. От своя страна "БДЖ-Товарни превози" веднага възстанови спрените превози на въглища от мините към ТЕЦ-овете на Ковачки. Ако плащанията на "Ти Би Ел" обаче се забавят дори и само с един ден, превозите веднага ще бъдат спрени. Тази мярка също била записана в споразумението между "БДЖ-товарни превози" и "Ти Би Ел", обясниха от компанията. Подписаното споразумение устройва и двете страни, коментираха от холдинга. От една страна, превозите на въглища с влак са по-евтини от тези с товарни автомобили, а Ковачки все още няма собствена жп компания. От друга страна, "Ти Би Ел" формира около 1/4 от приходите на "БДЖ-Товарни превози" и спирането на превозите носеше големи загуби.
Източник: Стандарт (25.02.2014)

БДЖ ще наеме почивните си станции, които прехвърли срещу дълг Въртим едни почивни станции. Така може да се обобщи политиката на двете държавни жп компании - превозвачът БДЖ и дружеството, стопанисващо релсите и гарите, Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), по отношение на обектите за почивка, които доскоро бяха в активите на БДЖ. След смяната на правителството новото ръководство на транспортното министерство взе решението да спре приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" и да се предприеме погасяване на задълженията на превозвача към НКЖИ, които към края на миналата година бяха около 100 млн. лв., като се прехвърлят активи към инфраструктурната компания. Първоначално схемата "дълг срещу собственост" не допадна на инфраструктурната компания, тъй като това означаваше тя да се насочи към едно изцяло ново поприще - хотелиерския бизнес. Впоследствие стана ясно, че НКЖИ ще търси начин да продаде активите. Според последните изказвания на изпълнителния директор на НКЖИ Милчо Ламбрев пред "Капитал" обаче става ясно, че ще се върви по-скоро към отдаването им под наем обратно на БДЖ. "В момента се договаряме с БДЖ, като чакаме да разберем размера на наема от независимия оценител", коментира той. "Чакаме от БДЖ предложение", допълва той. Или превозвачът ще започне да трупа нови задължения към НКЖИ, но този път за наем на доскоро собствените си почивни бази. Причината за тази идея по думите на Ламбрев е, че няма интерес към конкретните имоти. Става въпрос за почивно-възстановителните центрове в Добринище и Кюстендил, разположена в центъра на града (сред прехвърлените активи беше и базата "Соботковци" в община Габрово). Така НКЖИ остава с активи, по които ще има разходи и ще плаща данъци, но няма да има сигурни приходи. По думите на Ламбрев финансовата сметка не се връзва и ако НКЖИ работи като хотелиер. А като основен довод се изтъква и че при отдаването под наем вместо продажбата ще може да се спаси персоналът, тъй като служителите, които обслужват базите, са към превозвача. Едновременно с това прехвърлянето на активи към НКЖИ ще продължи. "Те не функционират", коментира Ламбрев. Така НКЖИ ще стане собственик и на неработещата база във Вонеща вода до Велико Търново, която разполага с 80 легла, столова за 100 души, закрит басейн. Бунгалата в местността Фичоза до Варна и почивната база в Студенец, разполагаща с около 100 легла, бар, механа, сауна, басейн. През декември беше прехвърлена първата партида имоти, като общата им стойност според оценителя беше 5 млн. лв. Вторият етап на прехвърлянето на имоти (не само почивни бази) пък се очаква да намали задълженията на БДЖ с още 20 млн. лв. А тази година трябва да се състои и третият етап, като предварителните сметки за намаляването на дълговете са за 50 млн. лв. Той обаче е и най-сложният, тъй като голяма част от имотите са със смесена или неизяснена собственост. По-атрактивните почивни бази на БДЖ ще останат извън схемата дълг срещу имоти, тъй като са обезпечения към многото заеми на държавния превозвач. Това са почивната база "Паничище", намираща се в Рила, почивно-възстановителен център "Железничар" е разположен на магистралния път между Варна и комплекс Златни пясъци и почивно-възстановителен център "Приморско", намиращ се на около 200 метра от брега.
Източник: Капитал (04.03.2014)

БДЖ очаква 19 млн. лв. от продажби на жилища, ненужни имоти и стари вагони Вицепремиерът Даниела Бобева вече води преговорите с международните кредитори на БДЖ от името на държавния холдинг. Очакванията са до края на април преговорите да приключат и финансовите институции да приемат българското предложение за 10-годишен срок на погасяване на задълженията. Това съобщава изпълнителният директор на БДЖ Християн Кръстев. Общите задължения са 620 млн. лв. при 704 млн. лв. към 31 май 2013 г. За първи път през последните години са погасявани и главници по просрочени заеми в размер на 66 млн. лв. Просрочените заеми са 150 млн. лв., информира изпълнителният директор. Планът на компанията е да се освободи от всички ненужни активи - сгради, ненужни и бракувани вагони и жилища. От това се очакват постъпления от близо 19 млн. лв. Кръстев потвърждава намерението за покупка на 20 електрически мотриси. Обществената поръчка ще бъде обявена през април, ако бъде постигнато съгласието на кредиторите. Сега най-старите вагони в компанията са от 1978 г. Изпълнителният директор информира, че "Лукойл" се връща като клиент на "БДЖ - Товарни превози" на територията на България и на Сърбия. Фирмата Ти Би Ел, свързана с Христо Ковачки вече си плащала задълженията редовно.
Източник: Дневник (24.03.2014)

Транспортното министерство създава отделно предприятие за ремонт на локомотиви Да бъде създадено държавно дружество за ремонт на локомотивите, собственост на Холдинг БДЖ ЕАД. Това е предложил заместник-министърът на транспорта Петър Киров по време на провелия се Обществен съвет в сектор „Железопътен транспорт”. Предприятието ще бъде реализирано с участието на БДЖ – Пътнически превози, БДЖ – Товарни превози и при необходимост частни фирми, които разполагат с необходимото специализирано оборудване. Първоначално новото дружество ще извършва само основните ремонти по локомотивите, а след това ще поеме малките и средни ремонти, както и ежедневната техническа поддръжка. Изпълнителният директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД Християн Кръстев обясни, че целта е след време новосъздаденото дружество да извършва ремонти и на частни локомотиви, собственост на български фирми и на компании от региона. Идеята за предприятието е била подкрепена от синдикалните, браншовите и неправителствените организации, съобщиха от транспортното министерство. В началото на 2014 г. министърът на транспорта Данаил Папазов коментира, че се обмисля преструктуриране на част от дейностите на БДЖ, като някои звена на холдинга могат да бъдат закрити, а дейността им да бъде отдадена на външни фирми. Пример за това е цялата ремонтна дейност на железниците, която е разпръсната на повече от 12-13 звена. Практически във всяко едно звено се извършва някаква ремонта дейност, но не с нужното качество и прецизност, обясни тогава министърът. Обществените съвети към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията функционират повече от година. Това заяви заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров по време днешните заседания на обществените съвети в секторите транспорт, информационни технологии и съобщения. По време на заседание на Обществения съвет в сектор „Информационни технологии и съобщения” е бил представен Проект на национален план за широколентова инфраструктура, който е част от ангажиментите на България по предварителните условия за достъп на средствата от ЕС. Основната цел в плана е до 2020 г. да се предостави достъп до интернет със скорост над 30 Mbps за всички, а 50% или повече от домакинствата да бъдат абонати на интернет връзка със скорост над 100 Mbps.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2014)

БДЖ върви към фалит, ако не се разбере с кредиторите Сметките на БДЖ продължават да са под запор от кредиторите. "Ако не се разберем с тях, това ще доведе до фалит на държавните железници", каза зам.-министърът на транспорта Антон Гинев. По думите му преговорите с кредиторите вървят трудно и не са лесни. В началото на февруари германската финансова институция FMS Wertmanagement запорира сметките на БДЖ заради просрочените дългове по облигационен заем в размер на 11 милиона евро. |Година по-рано пък бяха блокирани активите на дъщерното "БДЖ- Товарни превози" заради неплатени дългове към "Депфа банк". Германия настоява проблемът с просрочените задължения на държавния мастодонт да бъде решен на правителствено ниво. Засега обаче няма изглед скоро да има развръзка, стана ясно от обясненията на Антон Гинев, който не се ангажира със срок кога ще приключат преговорите. Зам.-министърът на транспорта увери обаче, че БДЖ разполага с необходимите над 10 млн. лв. за да погаси вноската по облигационния заем през май. Другата добра новина според Гинев е, че дълговете на дружеството намаляват и от около 707 млн. лв. вече са 620 млн. лв. В същото време БДЖ обаче обмисля да създаде дъщерно ремонтно дружество, каза зам.-министърът на транспорта. Той призна, че ремонтната дейност не е печеливша, но с добър мениджмънт и миноритарно участие на частна компания щяло да се оптимизира дейността на държавния холдинг. Гинев не посочи с коя частна компания БДЖ планира да прави смесено дружество. В момента се прави анализ кои ремонтни депа на БДЖ да влязат в дъщерната компания, каза Гинев. Компанията има над 20 ремонтни бази в София, Пловдив, Карнобат, Димитровград и други. По думите на Гинев до средата на годината трябва да има яснота кои от тях може да влязат в новата дъщерна компания. Според Гинев Министерството на транспорта към момента не планира да прави нови държавни дружества
Източник: Медия Пул (15.04.2014)

БДЖ може да загуби важни дизелови мотриси и хиляди товарни вагони До края на месец май има огромна вероятност БДЖ да се раздели с 25 дизелови мотриси "Сименс Дезиро", както и с над 3 хиляди товарни вагона, заяви министърът на транспорта Данаил Папазов, цитиран от БНР. По думите му това са най-жизнеспособните активи на националния превозвач. Решение се очаква да бъде взето на Oбщото събрание на кредиторите в началото на май. Припомняме, че немската държавна банка KFW през 2005 г. даде заем на БДЖ Холдинг за закупуването на мотрисите "Дезиро" на Siemens. Още преди две години беше ясно, че железицата не успява да превежда достатъчно висока сума по този заем и част от подвижния й състав може да бъде иззет от банката. Министерството на транспорта и на Министерство на финансите обмисляха варианти за извършване на плащания, които да удовлетворят кредитора, така че да не се стигне до изземване на подвижния състав на железницата, част от който е заложен срещу този кредит. БДЖ дължат 600 милиона лева на кредиторите, които са български и международни финансови институции. Държавата ще настоява за разсрочване на изплащането за още 10 години. Кредиторите на компанията предприеха редица действия срещу БДЖ, като бяха запорирани и сметки на железницата. Министър Данаил Папазов смята, че няма опасност това да доведе националния жп превозвач до фалит.
Източник: Капитал (28.04.2014)

Христо Ковачки загърбва БДЖ. Бизнесменът вече е подал заявление за издаване на лиценз за жп превозвач на товари. Документите са внесени на 20 март в ИА "Железопътна администрация" (ИАЖА) от фирмата "ТБД - Товарни превози" ЕАД. Дружеството е регистрирано през януари, а като негов собственик фигурира Димитър Петков Малаков, приближен на Ковачки. В ИАЖА е назначена комисия, която ще изготви становище по заявлението до средата на юни. Дори да бъде поискана допълнителна информация, дружеството ще получи лиценз за жп превозвач до средата на септември, твърдят жп експерти. Ковачки притежава солиден парк от товарни вагони, пет от които дерайлираха в края на март на гара Тодор Каблешков и блокираха движението на влаковете между София и Пловдив. Ковачки е купил от БДЖ и електровози "Шкода", които обновява. Бизнесменът е основен товародател на "БДЖ - Товарни превози". Той е собственик на няколко мини, сред които "Бобов дол", "Бели брег", "Чукурово" и др., а превозите на въглища от тях за тецовете му формират около 1/4 от приходите на "БДЖ - Товарни превози". На 21 февруари БДЖ прекрати превоза на въглища за Ковачки заради 15 млн. лв. задължения, от които 9 млн. лв. просрочени. Само три дни по-късно с офшорната спедиторска фирма на Ковачки "Ти Би Ел" беше подписано споразумение за разсрочено погасяване на дълговете. След като Ковачки получи лиценз за жп превозвач, товарите на БДЖ ще паднат под 6 млн. тона годишно, което ще ги изправи пред фалит, прогнозират транспортни финансисти.
Източник: Стандарт (07.05.2014)

Ковачки оставя БДЖ без товари Христо Ковачки загърбва БДЖ. Бизнесменът вече е подал заявление за издаване на лиценз за жп превозвач на товари. Документите са внесени на 20 март в ИА "Железопътна администрация" (ИАЖА) от фирмата "ТБД - Товарни превози" ЕАД. Дружеството е регистрирано през януари, а като негов собственик фигурира Димитър Петков Малаков, приближен на Ковачки. В ИАЖА е назначена комисия, която ще изготви становище по заявлението до средата на юни. Дори да бъде поискана допълнителна информация, дружеството ще получи лиценз за жп превозвач до средата на септември, твърдят жп експерти. Ковачки притежава солиден парк от товарни вагони, пет от които дерайлираха в края на март на гара Тодор Каблешков и блокираха движението на влаковете между София и Пловдив. Ковачки е купил от БДЖ и електровози "Шкода", които обновява. Бизнесменът е основен товародател на "БДЖ - Товарни превози". Той е собственик на няколко мини, сред които "Бобов дол", "Бели брег", "Чукурово" и др., а превозите на въглища от тях за тецовете му формират около 1/4 от приходите на "БДЖ - Товарни превози". На 21 февруари БДЖ прекрати превоза на въглища за Ковачки заради 15 млн. лв. задължения, от които 9 млн. лв. просрочени. Само три дни по-късно с офшорната спедиторска фирма на Ковачки "Ти Би Ел" беше подписано споразумение за разсрочено погасяване на дълговете. След като Ковачки получи лиценз за жп превозвач, товарите на БДЖ ще паднат под 6 млн. тона годишно, което ще ги изправи пред фалит, прогнозират транспортни финансисти.
Източник: Стандарт (07.05.2014)

Христо Ковачки загърбва БДЖ. Бизнесменът вече е подал заявление за издаване на лиценз за жп превозвач на товари, както "Стандарт" прогнозира още през февруари. Документите са внесени на 20 март в ИА "Железопътна администрация" (ИАЖА) от фирмата "ТБД - Товарни превози" ЕАД. Дружеството е регистрирано през януари, а като негов собственик фигурира Димитър Петков Малаков, приближен на Ковачки. В ИАЖА е назначена комисия, която ще изготви становище по заявлението до средата на юни. Дори да бъде поискана допълнителна информация, дружеството ще получи лиценз за жп превозвач до средата на септември, твърдят жп експерти. Ковачки притежава солиден парк от товарни вагони, пет от които дерайлираха в края на март на гара Тодор Каблешков и блокираха движението на влаковете между София и Пловдив. Ковачки е купил от БДЖ и електровози "Шкода", които обновява. Бизнесменът е основен товародател на "БДЖ - Товарни превози". Той е собственик на няколко мини, сред които "Бобов дол", "Бели брег", "Чукурово" и др., а превозите на въглища от тях за тецовете му формират около 1/4 от приходите на "БДЖ - Товарни превози". На 21 февруари БДЖ прекрати превоза на въглища за Ковачки заради 15 млн. лв. задължения, от които 9 млн. лв. просрочени. Само три дни по-късно с офшорната спедиторска фирма на Ковачки "Ти Би Ел" беше подписано споразумение за разсрочено погасяване на дълговете. След като Ковачки получи лиценз за жп превозвач, товарите на БДЖ ще паднат под 6 млн. тона годишно, което ще ги изправи пред фалит, прогнозират транспортни финансисти.
Източник: Стандарт (07.05.2014)

Бизнесът на държавните фирми в транспорта остава труден Финансовите резултати на държавните фирми в транспорта остават под влиянието на кризата и високата задлъжнялост на някои от тях, а отдадените концесии в сектора очаквано взимат дял от бизнеса им. Отчетите за първото тримесечие на годината все пак изглеждат стабилни, но това се дължи основно на оптимизирани разходи. Най-тежко остава положението в железопътния транспорт, където дори товарните превози работят на загуба, а проблемът със задлъжнялостта продължава да стои неразрешен. От държавно в частно След като през миналата година компанията "БМФ Порт Бургас", зад която стои бизнесменът Кирил Домусчиев, пое концесията и на терминала за контейнери "Бургас-запад" (преди това той получи концесията и на двата терминала за насипни товари), пристанището в морския град отчете чувствително свиване на приходите с повече от 64% до 1.9 млн. лв. в края на март 2014 година спрямо първото тримесечие на предходната година. В отчета на дружеството този факт се обяснява с пренасочване на товари към концесионера, особено на зърнените храни, цимента и сярата, които традиционно преминават през пристанището. Наполовина по-малко е преминалият през доковете скрап, което е следствие на пазарните тенденции, става ясно от отчета. Във Варна тримесечието започва с чувствителен ръст на печалбата до 1.5 млн. лв., за което допринася свиването на разходите и особено тези за външни услуги, обясняват в отчета си от държавната компания. Това до някаква степен е успяло да компенсира загубата на големи клиенти като "Мерск България" и "Ем Ес Си България", прехвърлили се от Варна към Бургас. С печалба започва годината и речното "Пристанище Русе", въпреки че през миналата година държавната компания се раздели с един от терминалите си, като концесионерът се свързва с банкера Цветан Василев. Компанията отчита увеличение на обработените количества насипни товари като въглища, зърнени храни и фуражи, насипни химикали и торове. Един очакван резултат Не така стоят нещата за "Летище София", което очаквано отчита по-ниска печалба спрямо същия период за миналата година. През 2013 година летището продаде земя за близо 8 млн. лв., което наду финансовите му резултати. Ако се изолира ефектът на това събитие, печалбата в края на март спрямо същия период на предходната година е с 636 хил. лв. по-малка и възлиза на 679 хил. лв., пише в отчета на софийското летище. В комбинация с отсъствието на единична сделка за продажба в края на миналата година дружеството изгуби ключов клиент в лицето на "България ер" след като авиационното подразделение на "Химимпорт" "Бългериан еъруейз груп" влезе в бизнеса с наземното обслужване на самолетите на летище София чрез покупката на дял в "Суиспорт България". От отчета на "Летище София" за тримесечието става ясно, че е загубен и още един клиент - ALITALIA, който е преминал към друг наземен оператор. Така ръстът на броя на пътниците, който е 7.3%, не може да компенсира трудностите пред държавната компания. Товарооборотът се покачва Макар резултатите от дейността на транспортните компаниите да са разнопосочни, индикации за подобрение при товарооборота има, като това се вижда от отчетите на железопътните дружества. Макар да започва годината със загуба от 3.1 млн. лв., "БДЖ - Товарни превози" има ръст на превозените товари с 19.5% и покачване на приходите със 7% до 30.5 млн. лв. Любопитна е статистиката за структурата на превозените по релсов път товари по видове, тъй като по нея може да се съди за състоянието на бизнеса на основните клиенти на превозвача - химически, торови заводи, добивни дружества и компании за скрап. При превоза на твърди минерални горива, които са с дял от около 50% в общия обем на товарите, има увеличение, докато при рудите и металните отпадъци се наблюдава понижение. Това е неблагоприятна тенденция за превозвача, тъй като традиционно рудите и скрапът се транспортират на по-големи разстояния, от което и приходите са по-големи. Дружеството отчита негативи през тримесечието заради планирани, но неизпълнени превози поради започнали ремонти на железопътна инфраструктура. Потвърждение за ръст на превозените товари дава и "Национална компания Железопътна инфраструктура", която събира такси от използването на релсовия път. Въпреки това дружеството отчита загуба от 13.5 млн. лв. в началото на годината, за което влияние оказват по-ниските тарифи, въведени с цел стимулиране на товарните превози с железопътен транспорт. От отчета на компанията е видно, че са направени постъпки за редуциране на задълженията, като има подобрение и при събиране на вземанията, които в края на март достигат до 127.3 млн. лв., 96% от които са от "Холдинг БДЖ" и дъщерните му дружества. Проблемът със задлъжнялостта остава да тежи върху баланса и на "Български пощи". Те дължат близо 24 млн. лв. на електроразпределителни дружества, а отделно имат облигационна емисия за 29 млн. лв. През първото тримесечие пощите реализират печалба от 459 хил. лв. при загуба от 1.5 млн. лв. през същия период на миналата година. Подобрението се дължи освен на по-голямата държавна субсидия и на увеличаване на дейността в сегмента куриерски услуги, от продажбите на винетки, от пощенските пратки в чужбина и доставката на рекламни каталози.
Източник: Капитал (10.05.2014)

Холдинг БДЖ изостава от графика за оздравяване, въпреки приетия план за развитие до 2023 г. Финансовите резултати и на "Пътнически превози", и на "Товарни превози" са под очакваните, сочат данните им за първото тримесечие на тази година. Двете дружества продължават да губят пътници и товари. За проблема призна вчера и министърът на транспорта Данаил Папазов, който участва в срещата на премиера Пламен Орешарски с неправителствени организации. Наблюдава се тенденция товари и пътници да се пренасочват от железниците към автомобилния транспорт, каза той. И допълни, че частниците в автомобилните превози са по-гъвкави, успяват да предложат атрактивни цени и схеми за разсрочено плащане. В момента само просрочените задължения на БДЖ, които холдингът не може да обслужва, са за 171 милиона лева. Подобряването на резултатите на БДЖ "Пътнически превози" е далеч от заложеното. За първите три месеца на 2014 г. загубата е в размер на 6.38 млн. лв. , а по план е трябвало да бъде 4.2 млн. лв. За този период дружеството е очаквало приходи от продажби за 62.8 млн. лв., а реално са постъпили 60.6 млн. лв. Въпреки изоставането от очакванията финансовият рeзултат на компанията остава на нивата отпреди година, когато загубата беше 6.67 млн. лв. Задлъжнялостта на дружеството е в размер на 9.6 млн. лв. То дължи най-много средства на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) - почти 5 млн. лв. Задълженията към доставчиците обаче са намалени с над 3 млн. лв. спрямо края на 2013 г. Намалението идва най-вече от това, че дружеството е успяло да се издължи с 1.2 млн. лв. към чужди жп администрации. Според министър Папазов печеливши са единствено дългите линии София - Бургас, София - Варна и София - Пловдив. Останалите се субсидират от държавния бюджет, за да бъдат обслужвани гражданите, които живеят в други региони. По подобен начин се развива и БДЖ "Товарни превози". В края на март 2014 г. дружеството е на загуба от почти 3.2 млн. лв. По план по това време на годината е трябвало да е на печалба от 264 хил. лв. В отчета се подчертава, че този резултат идва най-вече от неизпълнението на планираните количества превозени товари с 87.7 хил. тона. Все пак отчетената загуба е по-малка спрямо тази за същия период на 2013 г., когато е била почти 4.3 млн. лв. Компанията обаче продължава да има огромни задължения към доставчиците в размер на 61.48 млн. лв. Освен това се очаква в близките месеци да се появи нов частен превозвач, който може да отнеме до една трета от сега превозваните от БДЖ товари. Национална компания "Железопътна инфраструктура" леко подобрява финансовия си резултат за една година. Дружеството приключва трите месеца на 2014 г. със загуба в размер на 13.5 млн. лв. Година по-рано загубата му беше над 20 млн. лв.
Източник: Сега (10.05.2014)

Днес се открива железопътният трафик през мост "Нова Европа" Заместник-министърът на транспорта Антон Гинев ще открие железопътния трафик през моста „Нова Европа“, или наричан още "Дунав мост 2", днес, предават от пресцентъра на министерството на транспорта, информационните техологии и съобщенията (МТИТС). Заместник-министър Гинев ще посрещне румънската делегация, ръководена от държавния секретар в Министерството на транспорта на Румъния Юлиан Матаке, на жп гара Видин (пътническа). Припомняме, че още в края на март в МТИТС бе проведена първата сесия на българо-румънска комисия за работа по трансграничната железопътна мрежа, на която бе договорено железопътният трафик между Видин и Калафат по моста „Нова Европа” да бъде пуснат в най-кратки срокове. Предвижда се влакът да пътува по редовна линия от Видин до румънската гара Голенци, която е на близо 20 км от границата. Оттам ще може да се направи връзка за Крайова, а във Видин ще може да се прави връзка с влака за София. Засега влакът ще се движи веднъж дневно в двете посоки. Проектната скорост по трасето позволява на влаковете да се движат със 140 км в час. Припомняме, че чаканият 103 години мост беше открит в средата на юни 2013 г. На България изграждането на Дунав мост ІІ ? струваше 225 млн. евро, от които 60 млн. бяха от държавния бюджет, а останалите по програма ИСПА и заеми. Румъния участва с 48 млн. евро собствени и европейски средства. През ноември пък бяха завършени ремонтните работи на моста и бе преработена системата за отводняване на пътните платна, след като по-рано експерти от транспортното министерство бяха установили поне 20 сериозни дефекта. По „Нова Европа” имаше дупки и проблеми със системата за отвеждане на дъждовна вода. Все още не е известно кога по трасето ще започнат да се движат и товарни влакове, като това зависи от заявките за превоз на товари. През март зам.-министърът на транспорта Антон Гинев съобщи, че е бил заявен интерес от страна на товарните жп превозвачи DB Schenker, "Българска железопътна компания" и "БДЖ Товарни превози". Движението не бе пуснато досега заради липсата на електрификация на около 100 метра от жп линията на румънска територия. Друг проблем беше собствеността на съоръжението, което доскоро се водеше за собственост изцяло на българската държава.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2014)

Кредитори гласуваха разпродажба на БДЖ Да бъдат открити процедури за разпродажба на 25 дизелови мотриси "Сименс Дезиро", които се движат по второстепенни линии, и 3407 товарни вагона. За това са гласували представители на кредиторите на "Холдинг БДЖ" на проведеното вчера в София извънредно общо събрание на облигационерите, научи "Стандарт". Мотрисите и вагоните са обезпечение по Втория облигационен заем от 120 млн. евро, който банков синдикат отпусна по времето на кабинета "Станишев" на БДЖ за ремонт на товарни вагони и револвиране на стари кредити. Членове на синдиката са германската банка FMS Wertmanagement, австрийската KA Finanz, белгийската Dexia, BNP Paribas и КТБ. Освен решенията за разпродажба на активите кредиторите са се съгласили и да отправят официално предупреждение за обявяване на целия облигационен заем за предсрочно изискуем. Решенията нямат незабавно действие и няма да повлияят на оперативната дейност на двата превозвача - на пътници и на товари, казаха от "Холдинг БДЖ". Напротив, представителите на кредиторите се съгласили диалогът да продължи до намирането на взаимноприемливо решение за изплащане на дълговете, обясниха от БДЖ. Кредиторите високо оценили възобновяването на диалога с тях по време на сегашното правителство и изплатените през миналата година сериозни суми, но обяснили, че са притиснати от своите правила и акционери.
Източник: Стандарт (27.05.2014)

Първият товарен влак премина вчера по моста "Нова Европа" при Видин - Калафат. Той е потеглил от Шопрон Хатар, Унгария, а крайната гара е Синдос, Гърция. Композицията се състои от 15 вагона, натоварени със 145 контейнера товар. В БДЖ "Товарни превози" са постъпили още искания и в момента се водят разговори с клиенти за превоз на различни видове товари, като газ пропан-бутан, азотни торове, дървен материал и др., съобщиха от държавната компания.
Източник: Сега (04.06.2014)

Първият товарен влак премина вчера по Дунав мост 2. Композицията от 15 вагона, натоварени със 145 контейнера стоки, се придвижи между Шопрон Хатар, Унгария и Синдос, Гърция. На румънска територия превозвач е Cargo Trans Vagon, а през наша - "БДЖ-Товарни превози". Очаква се до края на седмицата да премине и втори товарен влак през моста "Нова Европа". От 10 май беше пуснато редовното движение на пътнически влакове между Видин и Крайова.
Източник: Стандарт (04.06.2014)

Товарното БДЖ с блокирани пари "БДЖ - Товарни превози" и "Летище София" ЕАД имат блокирани средства в КТБ, но това не е проблем за изплащането на заплатите на служителите им. Това заяви министърът на транспорта Данаил Папазов. Парите на летището са залог по арбитража с кувейтската компания МАК/АДМАК, която изгради новата полоса за излитане и кацане, а около 2 млн. лв. са на БДЖ, коментира министър Папазов. Дружествата имат и други банкови сметки, които функционират нормално, допълни той.
Източник: Стандарт (26.06.2014)

"БДЖ - Товарни превози" обяви обществена поръчка за охрана на обектите и активите си за следващите три години за сумата от 8.7 млн. лв. без ДДС. Държавното дружество има нужда от денонощна, въоръжена физическа охрана, системи за видеонаблюдение, сигнално охранителна техника за опазването на имуществото си, подвижния състав и превозните товари. Превозвачът предлага 55 обекта за охрана, като за целта ще са необходими минимум 380 охранители на територията на цялата страна. Кандидатите трябва да подадат офертите си до 30 юли. Те трябва да имат най-малко 300 назначени охранители по трудов договор, денонощен мониторинг център, чрез който да се наблюдава и регистрират всички нерегламентирани действия по периметъра на охраняваните обекти, застраховка за охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие и т.н. Поверяването на охраната на частна компания беше сред стратегиите за намаляване на оперативните разходи на компанията и за съсредоточаването на превозвачите върху основната им дейност превоз на товари и пътници. Кражбите на активи пък постоянно се тиражират, основно от ръководството като една от причините за лошото финансово състояние на компанията. До момента обаче опитите на другия клон на холдинга, "БДЖ - Пътнически превози", да си намери охрана претърпяват неуспех след неуспех. На трупчета Процедурата за намиране на охранител на активите в пътническите превози за 3 години беше обявена в края на 2012 г. за близо 6 млн. лв. В средата на май 2013 г. и след възражения от страна на кандидати процедурата беше прекратена. Възложителят изискваше от кандидатите да разполагат с минимум 500 охранители при необходимост на "БДЖ - Пътнически превози" от 271 души охрана. Което означава, че изискването за щат, два пъти по-голям от необходимия, е повече от необосновано. Друго изискване налагаше всеки участник да има собствен сървър за GPS система, като така БДЖ на практика изключва възможността кандидатите да ползват вече изградена система на трето лице под наем или на лизинг, което противоречи на разпоредбите на ЗОП. Друго незаконосъобразно условие беше, че "БДЖ – Пътнически превози" ще може да определи едностранно конкретни лимити за консумативи (електроенергия, вода, телефон, топлоенергия и др.), в които избраният участник трябваше да се вмести. Надхвърлянето им пък щеше да бъде за сметка на самия избран изпълнител. Възложителят беше предвидил при необходимост да може да включи допълнителни обекти извън първоначално договорените, при което обаче общата стойност на договора нямаше да се променя. Втори опит След многото необосновани условия "БДЖ - Пътнически превози" направи нов опит да си намери частна охрана. Процедурата беше обявена пак на 22 юли 2013 г., но в края на март тази година тя отново беше прекратена. Този път причината беше високата цена, предложена от единствения допуснат кандидат. За участие в процедурата бяха представени оферти от ГДЗЗД "Консорциум-РМ Титан-Секюрити", "Секюрити холдинг", "Викинг-Николов" и "Бюро за Охрана и сигурност - ИТ". До отваряне на ценовата оферта беше допуснат само един кандидат - ГДЗЗД "Консорциум-РМ Титан-Секюрити. Той обаче беше предложил обща стойност за изпълнение на поръчката в размер на малко над 7 млн. лв. без ДДС при прогнозна стойност на поръчката 5.8 млн. лв. без ДДС.
Източник: Капитал (03.07.2014)

Ковачки дължи 15 млн. на БДЖ 14,8 млн. лв. дължи към 9 октомври бизнесменът Христо Ковачки на "БДЖ-Товарни превози". Това съобщиха от "Холдинг БДЖ" в отговор на въпроси на в. "Стандарт". 9 785 177 лв. са дълговете на спедиторската му фирма "Тибиел" ЕООД. Задълженията са за превозени над 2,7 млн. т въглища от мините към ТЕЦ-овете на Ковачки, които "Тибиел" не обслужва в пълен размер и в уговорените срокове, посочват от БДЖ и допълват, че 5,559 млн. лв. от тях са просрочени, а 4,226 млн. - текущи. Така на практика "Тибиел" не спазва подписаното на 24 февруари споразумение, според което фирмата на Ковачки ежедневно ще плаща на БДЖ определена сума, докато навакса натрупаните просрочия. До споразумението тогава се стигна, след като три дни по-рано "БДЖ-товарни превози" прекрати превозите на въглища за Ковачки заради натрупани 15 млн. лв. дългове, 9 млн. от които - просрочени. Освен "Тибиел" задължения към БДЖ има и предишната спедиторска фирма на Ковачки "Ти Рейл - България". "БДЖ-Товарни превози" вече е предприело действия за събиране на вземанията по съдебен ред, които са на стойност 3 289 835 лв. Към 9 октомври и ТЕЦ "Бобов дол", също собственост на Ковачки, дължи на БДЖ за превози 1 696 082 лв., от които 1,41 млн. лв. - просрочени.
Източник: Стандарт (14.10.2014)

Освобождават шефове в БДЖ Освободени са директорите на дирекции "Локомотиви" в пътническите и товарни жп превози, както и отговарящите за човешките ресурси в двете дружества, съобщи министърът на транспорта Николина Ангелкова след заседание по безопасност в сектор железопътен транспорт. Служителите са освободени след проверка, която е установила лоша поддръжка на локомотивите, недобри условия на труд за машинистите и недостатъчно ниво на тяхното обучение и квалификация. "Това не означава, че те не управляват професионално локомотивите и не гарантират сигурността", подчерта министърът и добави, че независимо от регистрираните проблеми, железопътният транспорт е един от най-безопасните. Ангелкова е изискала от директорите на дружествата да представят до петък конкретни мерки за преодоляване на проблемите, които трябва да започнат да се изпълняват още от следващата седмица. „Ако не видим реалистичен план за изпълнения с предприети адекватни мерки, ще се правят и промени в ръководствата на дружествата“, коментира министърът. Мерките ще се обсъдят със синдикатите и в петък ще бъдат оповестени. По думите на министъра спешно трябва да се купят столове за машинистите. Някои от локомотивите трябва да се снабдят с климатици, хладилници и крушки, така че на машинистите да се осигурят нормални условия на труд. Предварителни разчети сочат, че за спешните мерки са необходими около 1,5 млн. лева, които са налични и ще бъдат осигурени чрез промяна в бизнес плановете на дружествата. Ангелкова каза още, че ръководителят на движението на гара Волуяк, не е подало своевременно сигнал за минаването на влака, което е довело до инцидента на жп прелез "Обеля" в четвъртък, при който загина един човек, а друг беше ранен. Бариерите на прелеза са били вдигнати, имало е сигнализация, която позволява преминаването на пътни превозни средства. Продължава обаче разследването на инцидента, за да се установят причините за допуснатата грешка. Служителят на железниците вече е отстранен от длъжност.
Източник: Класа (15.10.2014)

Кражбите на релси за 2014 г. са за над 1 милион лева Посегателствата върху железницата продължават. Най-често срещаните случаи са поставяне на предмети върху железния път, замерване на влакове с камъни, умишлено спиране на товарни влакове с цел грабеж, посегателства на части от вагони и локомотиви, кражби на действащи съоръжения от осигурителната и телекомуникационна техника, железопътни релси, жп стрелки и части за тях, скрепителни елементи, т.е. всякакви метални и медни части, които могат да бъдат предадени на складовете за вторични суровини. Това съобщиха от пресцентъра на БДЖ. На 31-и октомври, около 17:30 ч., пътническият влак № 81205 от Панагюрище за Пловдив удря поставен камък върху железния път в участъка между гарите Панагюрище и Съединение. Вследствие на удара влакът престоява в гара Съединение от 17:36 ч. до 18:04 ч. за оглед на дизеловата мотриса „Дезиро”. След извършеният оглед е установено, че е пробит картера на скоростната кутия на мотрисата. В момента дизеловата мотриса е в очакване на ремонт за възстановяване на нанесените щети, които все още са в процес на оценяване. В случай, че се наложи смяна на скоростната кутия на мотрисата, сумата би могла да достигне близо 60 000 лв. Най-важното измерение на подобни действия, обаче, е застрашаването на сигурността на движението на влаковете, както и живота и здравето на клиентите и служителите на железницата. Подобни посегателства са огромен риск за сигурността на движението и биха могли да доведат до катастрофи с непредвидими последствия. Голям брой посегателства се регистрират срещу железопътната инфраструктура, което също е предпоставка за железопътни инциденти, а разходите за възстановяване на жп инфраструктурата са огромни. Само от началото на годината до средата на месец октомври 2014 г., ДП НКЖИ е регистрирала 397 бр. кражби на стойност 1 060 627 лв. В „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД са регистрирани 111 бр. кражби на стойност около 400 000 лв., а кражбите в „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са в размер на над 100 000 лв. От началото на 2014 г. до настоящия момент са регистрирани 11 случая на умишлено поставяне на различни предмети върху железния път, поради които се е стигало до нанасяне на щети по локомотиви и мотрисни влакове. Обикновено предметите, които се поставят върху железопътните линии са камъни, автомобилни гуми, клони и др. Много често пътническите влакове са обект и на замервания с камъни. От началото на годината досега са регистрирани 49 случая, при които по влакове на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД са хвърляни камъни. При 10 от тези случая, обект на злонамерените действия са били мотрисите „Дезиро”, които заедно със спалните вагони са най-новият подвижен състав на железопътния превозвач. При два от случаите на замерване на пътнически композиции с камъни са пострадали двама пътници. През 2013 г. случаите на замерване на влакове с камъни са 92, а щетите от тях възлизат на над 100 000 лв. Ръководствата на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и ДП НКЖИ водят дългосрочна политика за намаляване на кражбите и посегателствата по железопътната инфраструктура и подвижния състав, като безопасността на пътниците е приоритетна задача на двете дружества. Във връзка с посегателствата срещу собственост на националния железопътен превозвач „Холдинг БДЖ” ЕАД предприема мерки за тяхното ограничаване чрез провеждане на съвместни инициативи с органите на МВР, организиране на допълнителна охрана на влаковете в проблемните участъци, провеждане на разяснителни кампании за последиците от посегателствата по подвижния състав и железопътната инфраструктура в училища и по места, където се наблюдава повтаряемост на подобни случаи и др. Възможностите на ДП НКЖИ за предотвратяване на посегателствата са ограничени, тъй като не разполага с необходимия ресурс и правомощия. Въпреки това, тече подмяната на медните кабели с оптични, които засега не са обект на посегателства. В ход е и поетапно внедряване на видеонаблюдение на жп гари и жп прелези. За ограничаване на посегателствата върху подвижния състав и железопътната инфраструктура, двете компании разчитат както на доброто взаимодействие с органите на МВР, така и на подкрепата на други държавни институции, имащи отношение към решаването на проблема.
Източник: 24 часа (06.11.2014)

Железниците спират превозите за Ковачки Днес "БДЖ - Товарни превози" ще спре превозите на въглища от мините към ТЕЦ-овете на Христо Ковачки. Крайната мярка е в изпълнение на едноседмичното предупреждение, изпратено от БДЖ до бизнесмена да се издължи до петък, 7 ноември, коментираха от централата на БДЖ. Близо 16 млн. лв. дължи към 10 ноември Христо Ковачки на "БДЖ - Товарни превози", съобщиха от "Холдинг БДЖ". Над 10 млн. лв. са дълговете на спедиторската му фирма "Тибиел" ЕООД. Задълженията са за превозени над 3 млн. т въглища от мините към ТЕЦ-овете на Ковачки, които "Тибиел" напълно спря да обслужва. 6,5 млн. лева от дълговете са просрочени, като размерът им нарасна с 1 млн. отпреди месец, а над 5 млн. лв. - текущи. На практика "Тибиел" изобщо не спазва подписаното на 24 февруари споразумение, според което фирмата на Ковачки ежедневно трябваше да плаща на БДЖ определена сума, докато навакса натрупаните просрочия. До споразумението тогава се стигна, след като три дни по-рано "БДЖ - Товарни превози" прекрати превозите на въглища за Ковачки заради натрупани дотогава 15 млн. лв. дългове. По време на изтеклия миналата седмица 7-дневен предупредителен срок, даден на Ковачки да започне да погасява задълженията си, "Тибиел" е платила само около 600 хил. лева. Затова след съгласуване с новия министър Ивайло Московски ще пристъпим към спиране на превозите, обясниха от товарния жп превозвач. Освен "Тибиел" задължения към БДЖ има и предишната спедиторска фирма на Ковачки "Ти Рейл - България". "БДЖ - Товарни превози" предприе действия за събиране на вземанията по съдебен ред, които са около 3.290 млн. лв.
Източник: Стандарт (10.11.2014)

Пак пускат за продажба “БДЖ-Товарни превози” Процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози" вероятно ще бъде рестартирана. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски, но призна, че засега няма желаещи да купят дружеството. Причината е, че задълженията на товарния жп превозвач са се увеличили, посочи той. От 2009 г. до 2013 г. те били стопени от 20 млн. на 3 млн. лв., а сега достигат 14,5 млн. лв., обясни Московски и допълни: "Длъжни сме отново да опитаме". Държавата може да окаже подкрепа на БДЖ чрез бюджета или Българската банка за развитие за преструктуриране на "Холдинг БДЖ", заяви още Московски. Все още обаче е рано да се каже дали в бюджета за следващата година могат да бъдат заложени средства за компанията, но транспортното министерство прави анализи дали и как може да се помогне на БДЖ, обясни Московски. Преговорите с кредиторите на дружеството са "във фаза на напрежение", каза транспортният министър и допълни, че кабинетът ще настоява за разсрочване на задълженията.
Източник: Стандарт (18.11.2014)

БДЖ не може да се изправи на крак Приватизационната процедура за "Товарни превози" трябва да бъде рестартирана, заяви пред БНТ министърът на транспорта Ивайло Московски. По думите му, БДЖ не може да бъде изправено на крака, преди да бъде преструктурирано. "Пътническите превози" могат да бъдат преместени в холдингово дружество с Националната компания "Железопътна инфраструктура". Така финансовите му показатели ще бъдат подобрени и ще може да получи средства по Оперативна програма "Транспорт", каза министърът.
Източник: Преса (18.11.2014)

Няма да съкращават служители от БДЖ Не предстоят нови съкращения в железниците, заяви пред Нова телевизия министър на транспорта Ивайло Московски. Няма желаещи да работят в железниците, но не бих казал, че е заради възнаграждението, въпреки че има място да се работи и в тази посока, коментира още транспортният министър. Той ще рестартира процедурата за приватизация на "БДЖ - Товарни превози", макар да призна, че никой няма желание да купи дружеството. "Дружеството е в такова състояние, че там трябват огромни инвестиции и огромно преструктуриране, за да може да тръгне на печалба", обясни той. През последните месеци един от основните клиенти на БДЖ - бизнесменът Христо Ковачки (чрез свързаната с него ТБД - Товарни превози, която е собственост на ТЕЦ "Бобов дол") е подал искане за лиценз за жп превозвач. То все още не е удовлетворено, но когато това стане, значително ще намалеят товарите, които се превозват от "БДЖ - Товарни превози", каза Московски. Според него тежкото състояние на жп сектора е заради липсата на адекватни инвестиции. Московски коментира и инцидентите в сектора, като посочи, че това се дължи на 80-километрово трасе, което се рехабилитира по европейски програми, но заради това и гарите са изключени от системата на сигнализация и трасето се управлява ръчно. За да не се стигне до фатален инцидент, в понеделник Московски нареди спиране на движението в участъка и извозването на пътниците с автобуси.
Източник: Стандарт (19.11.2014)

Повече от 200 влака може да бъдат спрени, тъй като са ниско ефективни и доказано губещи. Причината е, че от бюджета на БДЖ са отрязани 40 милиона лева, обяви вчера транспортният министър Ивайло Московски. Ако парите не бъдат осигурени, може да се стигне до съкращения. "Ще викна синдикатите, за да мислим откъде и какво можем да оптимизираме, за да не се стига до съкращения", добави Московски. Той каза още, че финансовото състояние на БДЖ "Товарни превози" е критично и със задължения от около 120 млн. лв. дружеството е в технически фалит.
Източник: Сега (11.12.2014)

Приватизират товарното БДЖ до година Приватизират товарното БДЖ до година, ако се яви качествен инвеститор. Това обяви в интервю за БНР зам. транспортният министър Антон Гинев. Предложената от транспортното министерство приватизация на "БДЖ-Товарни превози" има за цел цялостно да бъде оздравен железопътният транспорт, а държавата да концентрира усилията си върху развитието на пътническите превози, обясни Гинев. Той припомни, че министерството е изпратило до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол решението си за обявяване на процедурата за раздържавяване на предприятието. От 2002 г. пазарът на товарни превози е либерализиран. Има около 10 частни превозвачи и са подадени документи за лицензиране на нови, допълни още зам.-министърът. 38-те влака спират да се движат от днес, тъй като са намалени с около 23% средствата по договора за задължителна обществена услуга между държавата и "БДЖ-Пътнически превози". "Колегите от БДЖ трябва да намерят начин коя е формулата за свиване на разходите на БДЖ с 40 млн. лв.", разясни Гинев. При вземането на това решение сме съобразили, че не допускаме нито едно населено място да остане без железопътен превоз. Спрените влакове са най-ниско ефективните в системата за момента, а именно приходите от тяхната работа са пренебрежимо малки, уточни още зам.-министърът. Междувременно изпълнителният директор на "БДЖ Холдинг" ЕАД Владимир Владимиров заяви пред Нова телевизия, че в началото на февруари ще бъдат спрени още 90 влака или ще има променени маршрути. Той допълни, че се планират съкращения на максимум 1500 служители, като първо ще бъдат освободени пенсионерите и наетите с временни договори.
Източник: Стандарт (12.01.2015)

Приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" била с цел оздравяване на сектора Предложената от транспортното министерство приватизация на "БДЖ-Товарни превози" има за цел цялостно да бъде оздравен железопътният транспорт, а държавата да концентрира усилията си върху развитието на пътническите превози. Това каза пред БНР заместник-министърът на транспорта Антон Гинев. Той припомни, че министерството е изпратило до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол решението си за обявяване на процедурата за раздържавяване на предприятието. "Надявам се това да се случи в рамките на тази година. Друг е въпросът, че трябва да се яви качествен инвеститор за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", заяви Гинев. По отношение на 38-те влака, които спират от днес, зам.-министърът обясни, че причините са намалените с около 23% средства по договора за задължителна обществена услуга между държавата и "БДЖ-Пътнически превози". "Колегите от БДЖ трябва да намерят начин коя е формулата за свиване на разходите на БДЖ с 40 млн. лв.", разясни Гинев. Във вземането на това решение сме съобразили, че не допускаме нито едно населено място да остане без железопътен превоз. Спрените влакове са най-ниско ефективните в системата за момента, а именно приходите от тяхната работа са пренебрежимо малки. Това ще предизвика неудобство за част от населението и ние сме готови да изслушаме всички конструктивни мерки по тази тема било на синдикати, на неправителствен сектор, общини или на граждани, но такива до момента не сме получили освен протестни декларации от граждани или общини", коментира той.
Източник: Дума (12.01.2015)

Московски: Няма да закриваме линии, спираме само влакове Не се предвижда закриването на жп линии, ще се съкрати само броят на някои нерентабилни влакове. Това обясни министърът на транспорта Ивайло Московски пред депутатите от ресорната комисия към парламента. 140 млн. лв. ще получи "БДЖ-Пътнически превози" през 2015 г. съгласно сключения договор за обществени услуги с държавата, което е с 45 млн. по-малко от необходимите, припомни министър Московски. В държавния бюджет са заложени и още 30 млн. лв. капиталов трансфер, които обаче ще отидат целево за погасяване на дълговете на БДЖ към кредиторите, допълни Московски. Към тях ще бъдат преведени и още 40 млн. лв., но само при условие, че Европейската комисия разреши сумата да бъде предоставена от държавния бюджет целево за погасяване на дълговете. Въпреки тази намалена субсидия осигуряването на безопасен железопътен транспорт е основен приоритет за нас, категоричен бе министър Московски. Затова тази година ще бъдат спрени от движение 13 от 17-те мотриси, които обслужват кратките маршрути, допълни той.
Източник: Стандарт (15.01.2015)

БДЖ изгуби товарите си Със 160 хил. тона са намалели превозените от БДЖ товари от 1 до 25 януари 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. Това се оплакаха разтревожени служители на "БДЖ - Товарни превози", тъй като спадът е над 30%, като в същото време товарооборотът на частните жп превозвачи е скочил пропорционално. Наред с това има сигнали, според които служители на държавната компания източват тонове нафта от локомотивите. Това принуди министъра на транспорта Ивайло Московски да разпореди незабавна проверка на сигнал за кражба на нафта, свързан с репортаж, излъчен по Нова телевизия. В него пред скрита камера машинист разказва схемите, по които се източва дизелово гориво от години. Според вътрешен одит въпреки намалелите превози разходът на нафта в БДЖ е скочил с няколко десетки тона спрямо 2013 г. През 2014 г. парите за ремонти в "БДЖ - Пътнически превози" са били едва 10 млн. лв., които са крайно недостатъчни, отчита изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров. Въпреки това по-голямата част от тях са отишли за погасяване на задължения на дружеството, обяснява той.
Източник: Стандарт (27.01.2015)

Кражбите на гориво продължават да източват продънената каца на БДЖ. Само от „Товарни превози“ се „губят“ минимум по две цистерни на месец. При обем 65 тона това прави най-малко по 3,5 млн. лв. годишно, изчисли пред „Преса“ изпълнителният директор на холдинга в периода 2011-2012 г. Йордан Недев. Фактите са красноречиви - в предишни години „Товарни превози“ са използвали по 8 цистерни гориво на месец, а през 2014 г. те вече са 10,3, и то при намален обем на свършената работа, коментира пред Нова телевизия Петър Бръснаров, който оглавява новия отдел за борба с кражбите в „Товарни превози“. Вчера транспортният министър Ивайло Московски разпореди проверка по сигнал за източване на гориво и се закани да наложи наказания на виновните. От дружеството отказаха да съобщят конкретни цифри за загубите от посегателствата с аргумента, че ще свикат нарочна пресконференция по темата днес. „Общите кражби и от „Пътнически превози“, и от „Товарни превози“ са много по-големи - от порядъка на 60-80 млн. лв., като най-крупните измами стават чрез обществените поръчки“, отбеляза Недев. В схемите за източване на гориво са замесени почти всички по веригата - машинисти, стрелочници, диспечери, охранители, ръководители по нарядите в депата и пр. Въпреки това през м.г. няма уволнени или наказани служители. През март 2013 г. бяха задържани шестима, крали дизел от влакови композиции в пластмасови туби. Година преди това в Свиленград бе разкрита организирана група, източвала нафта на територията на Капъкуле в Турция.
Източник: Преса (27.01.2015)

След година затишие в приватизацията, тази година се очаква държавата да наблегне на продажбата на имоти. Най-скъпото дружество, което е включено в програмата за приватизация, е “Аудио-видео Орфей”. Оценката му е 120 млн. лева, най-вече заради 63 имота с обща площ от 548 декара, основно в столичния квартал “Бояна” и на други места в София. 1/3 от декарите обаче са върнати на собственици, а друга 1/3 попадат в парк “Витоша”. “Аудио-видео Орфей” е на Министерството на културата и е било в програмата за приватизация и за миналата година. Тогавашният министър на културата Петър Стоянович обаче не дал разрешение за подажбата му, заяви шефът на агенцията за приватизация Емил Караниколов. Българската фондова борса също е за продан, след като предишната процедура е била прекратена по искане на Симеон Дянков, когато бе министър на финансите. Според Караниколов към борсата има интерес Ще се преценява обаче дали приватизацията да стане заедно с Централния депозитар. Чуждестранни фондови борси, които имат интерес към нашата, настоявали двете дружества да се продават заедно. Другото дружество, което със сигурност ще се продава, е “БДЖ Товарни превози”. За това вече има писмо от министъра на транспорта Ивайло Московски. Проблем обаче са 140 млн. лв. изискуеми задължения на холдинга и не се знае дали компанията ще се продава като бизнес, или като активи. Източници от агенцията казват, че ако на товарните превози се прехвърлят до 30 млн. лв. дълг, то те ще може да бъдат изтъргувана като бизнес. Ако обаче се натовари със 100 млн. лв. борч, ще трябва да се прави ликвидационна оценка и да се продават активи Ако се стигне дотам, вероятно дружеството няма да се продаде. Румънска фирма и компании на бизнесмена Христо Ковачки вече питали за приватизацията. НИТИ в Казанлък също е в програмата за продажби. Дружеството притежава само една сграда, но началната цена ще е 3,5 млн. лв., защото в него е цялата документация, архивът и оръжейните лицензи. Сделката ще стане не чрез търг, а с конкурс, защото оценителите на дружеството и кандидатите ще трябва да минат през проверка по Закона за защита на класифицирана информация. Има страхотен интерес към него, казва Караниколов. И допълва, че не му се вярва българските фирми да допуснат чужди да купят компанията. Апетитни имоти до Нов български университет в София са оценени за 9,5 млн. лв. Те са в активите на дружеството “Овча купел”, което бе на Министерството на икономиката, но е прехвърлено в Държавната консолидационна компания. Това се прави, за да може след продажбата му парите да останат в нея и след това като дивидент да отидат към бюджета. Държавният дял от 49% на Пловдивския панаир също се подготвя за приватизация Мажоритарният собственик вече предоставил информация и документи, които са необходими. Очаква се министърът на икономиката Божидар Лукарски да вземе решение за тези дялове. Предишният премиер Пламен Орешарски е искал да се продава АДИС, но външният министър - не, тъй като в сгради на дружеството живеели дипломати. Караниколов обаче казва, че могат да се пуснат за продажба обособени части, тъй като имало търговски площи, почивни станции. Направихме оценка на АДИС, тя е над 150 млн. лв. Ако се реши да се продават обособени части, агенцията е готова, казва Караниколов. ВМЗ Сопот, “Кинтекс”, както и компаниите в държавната енергетиката не се предвиждат за приватизация. Програмата за приватизация за тази година трябва да бъде одобрена и от Надзорния съвет на агенцията. Приходите от продажбите на агенцията за приватизация отиват в Сребърния фонд. Емил Караниколов, изпълнителен директор на агенцията за приватизация:
Източник: 24 часа (28.01.2015)

2015 г.: Приватизация за последно - имоти за 120 млн. лв. След година затишие в приватизацията, тази година се очаква държавата да наблегне на продажбата на имоти. Най-скъпото дружество, което е включено в програмата за приватизация, е Аудио-видео Орфей. Оценката му е 120 млн. лева, най-вече заради 63 имота с обща площ от 548 декара, основно в столичния квартал “Бояна” и на други места в София. 1/3 от декарите обаче са върнати на собственици, а друга 1/3 попадат в парк “Витоша”. Аудио-видео Орфей е на Министерството на културата и е било в програмата за приватизация и за миналата година. Българската фондова борса също е за продан, след като предишната процедура е била прекратена по искане на Симеон Дянков, когато бе министър на финансите. към борсата има интерес. Ще се преценява обаче дали приватизацията да стане заедно с Централния депозитар. Чуждестранни фондови борси, които имат интерес към нашата, настоявали двете дружества да се продават заедно. Другото дружество, което със сигурност ще се продава, е “БДЖ Товарни превози”. Проблем обаче са 140 млн. лв. изискуеми задължения на холдинга и не се знае дали компанията ще се продава като бизнес, или като активи. ако на товарните превози се прехвърлят до 30 млн. лв. дълг, то те ще може да бъдат изтъргувана като бизнес. Ако обаче се натовари със 100 млн. лв. борч, ще трябва да се прави ликвидационна оценка и да се продават активи. НИТИ в Казанлък също е в програмата за продажби. Дружеството притежава само една сграда, но началната цена ще е 3,5 млн. лв., защото в него е цялата документация, архивът и оръжейните лицензи. Сделката ще стане не чрез търг, а с конкурс. Апетитни имоти до Нов български университет в София са оценени за 9,5 млн. лв. Те са в активите на дружеството “Овча купел”, което бе на Министерството на икономиката, но е прехвърлено в Държавната консолидационна компания. Това се прави, за да може след продажбата му парите да останат в нея и след това като дивидент да отидат към бюджета. Държавният дял от 49% на Пловдивския панаир също се подготвя за приватизация. ВМЗ Сопот, “Кинтекс”, както и компаниите в държавната енергетиката не се предвиждат за приватизация. Програмата за приватизация за тази година трябва да бъде одобрена и от Надзорния съвет на агенцията. Приходите от продажбите на агенцията за приватизация отиват в Сребърния фонд.
Източник: 24 часа (29.01.2015)

Спецзвено за лов на кражбите на гориво от локомотивите създава БДЖ във връзка с обявените преди седмица злоупотреби в дружеството за товарните превози. Това съобщи шефът на "БДЖ Товарни превози" Любомир Илиев вчера в отговор на въпроси на депутати от парламентарната комисия по транспорт. "Вътрешното звено ще се състои от две мобилни групи, които ще следят за посегателства, кражби и злоупотреби, които някои опитват отвътре в системата", каза Илиев. Според него 14 души от установените нарушители вече били уволнени. До края на месеца ще бъдат поправени GPS системите, които не работят. Камери ще записват пунктовете, на които локомотивите ще зареждат само през деня. "Български пощи" категорично няма да се продават, отсече вчера министърът на транспорта и съобщенията Ивайло Московски по повод твърденията на синдикална федерация на съобщенията КНСБ, че се води умишлена политика за съсипването, източването и разпродажбата на държавната фирма. "Имам сериозни съмнения, че ще се стигне до интерес от купувачи. Държавата сериозно субсидира дейността на пощите", допълни Московски. Затова пък той обяви, че за продажба предстои да се обяви отново "БДЖ Товарни превози". Той е изпратил писмо за това до Агенцията за приватизация и очаква начало на процедурата. Министърът обаче е скептично настроен за продажбата, защото "няма опашка от чакащи". "Не вярвам, че до 2 години дружеството ще излезе на печалба без сериозни инвестиции", каза още Ивайло Московски.
Източник: Сега (05.02.2015)

Няма кандидат-купувачи за "БДЖ-Товарни превози" "БДЖ-Товарни превози" е едно от дружествата, за които държавата ще търси купувач през тази година. Програмата за приватизация за 2015 г. скоро предстои да бъде одобрена от Министерски съвет. Но няма гаранции, че дружеството ще премине в частни ръце. "Изпратил съм преди повече от два месеца писмо до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за откриване на приватизационна процедура за "БДЖ-Товарни превози", но не съм оптимист", каза преди дни в парламента транспортният министър Ивайло Московски. Кандидати за "БДЖ-Товарни превози" няма, което е нормално заради тежкото финансово състояние на компанията, коментира още Ивайло Московски. Нетната загуба на "БДЖ-Товарни превози" за 2014 г. е 20,9 млн. лв., обясни министърът. Причина за загубата са намалелите с над 6,2 млн. лв. приходи. Това е резултат от драстичния спад на количеството превозени товари, които за 2014 г. са едва 8,658 млн. тона - 10 пъти по-малко от рекордната 1986 г., когато са били превозени 85 млн. тона, или дори спрямо 2008 г., когато товарооборотът е бил 17,6 млн. тона. През миналата година дълговете на "БДЖ-Товарни превози" са нараснали с 2,28 млн. лв. - до 114,007 млн. лв. Като резултат от всички тези негативни тенденции миналата година е намалял и собственият капитал на компанията - с 25,5 млн. лв. - до 53,844 млн. лв., а именно той е критерий за оценката на компанията преди приватизацията.
Източник: Стандарт (09.02.2015)

Пускат 14 дружества за приватизация 14 дружества с държавно участие се очаква да бъдат пуснати за приватизация през 2015 г. Планът за работа на Агенцията за приватизация през тази година ще бъде обсъден на следващото заседание на Надзорния съвет на ведомството. Шест дружества влизат в списъка на приоритетните проекти, по които АПСК ще работи за осъществяване на приватизационни продажби през 2015 г. Това са "АДИС", "Аудиовидео Орфей", "Българска фондова борса", "БДЖ-Товарни превози", "Международен панаир - Пловдив" и "Овча купел". Други приватизационни проекти, по които АПСК ще работи през 2015 г., са "НИТИ" ЕАД, гр. Казанлък (100% държавно участие); "Булгарплодекспорт" ООД, гр. София (99% държавно участие); ВМТ "Орбита" АД, гр. София (98,63%); "Военно издателство" ЕООД, гр. София (100%); "Свободна безмитна зона-Бургас" АД, гр. Бургас (19,45% държавно участие); "Русалка" ЕООД, гр. Варна (100%); "Система за агропазарна информация" ЕООД, гр. София (100%); "Сортови семена Елит" ЕАД (100%). В Агенцията за приватизация вече има писма от министъра на финансите Владислав Горанов и от министъра на транспорта Ивайло Московски, които дават своето съгласие за стартиране на приватизационната процедура, съответно на "Българска фондова борса" и на "БДЖ-Товарни превози". В "АДИС" са съсредоточени много дипломатически имоти. Затова в този случай е въпрос на целесъобразност какъв подход ще се избере при раздържавяването - дали да се продава цялото дружество или обособени части от него. Друго атрактивно дружество от програмата за приватизация е "Овча купел" ЕООД. По отношение на "Международен панаир - Пловдив" АД вече има принципното съгласие на министъра на икономиката Божидар Лукарски да стартира и тази продажба на държавния дял в дружеството, който възлиза на малко над 49%. Преди това обаче трябва да бъде изготвен правен анализ и приватизационна оценка на миноритарния пакет и съответно да се определи неговата цена.
Източник: Стандарт (10.02.2015)

30 компании, в които държавата има собственост, ще продава агенцията за приватизация през 2015 г. Надзорният съвет утвърди плана за работа на ведомството за годината. Отиват на търг дружества с над 50% държавно участие, обособени части, имоти с данъчна оценка над 10 000 лв. От сделките се очакват поне 147,256 млн. лв. Шест са приоритетните продажби, одобрени от надзора. Сред тях са обособени части и отделни имоти на АДИС и приватизацията на “Аудиовидео Орфей”. Това е дружество на Министерството на културата, което е оценено на 120 млн. лв. заради 63 имота с 548 декара в Бояна. От тях обаче 1/3 са върнати на собствениците, 1/3 са в природен парк “Витоша” и за продажба остават 1/3. През тази година ще се продава и държавното участие в Българската фондова борса, което е 50,05%. В програмата приоритет е и приватизацията на “БДЖ Товарни превози”, за което агенцията има писмо от принципала - министъра на транспорта Ивайло Московски. 49,63% дял на държавата в “Международен панаир-Пловдив” също се вадят за продажба. Шестият приоритет в приватизацията тази година е държавната фирма “Овча купел”, която също има атрактивни имоти в София.
Източник: 24 часа (12.02.2015)

Избираха оценител на "БДЖ-Товарни превози" Избираха оценител на "БДЖ-Товарни превози". Вчера между Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и "Гиве консулт" ЕООД, София, се сключи договор за възлагане изготвянето на анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка на 100% от дяловото участие на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД в капитала на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД. Срокът за изготвяне и представяне на разработките е 29 юни, след което в период до 35 работни дни АПСК трябва да се произнесе дали ги одобрява и приема. От агенцията информират, че до тази фаза от процедурата - избиране на оценител, са достигнали двама участници - Адвокатско дружество "Попов и партньори" и "Гиве Консулт" ЕООД. От АПСК обясниха, че след като в предварително уточнения срок оценителят предостави в агенцията своите разработки, ще се пристъпи към избор на метод за приватизация на дружеството.
Източник: Стандарт (01.04.2015)

1200 души излишни в БДЖ Общо 1200 души излишен персонал в БДЖ изчисли екипът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при представянето вчера на план за оптимизацията на железниците. 600 служители повече работели в "Товарни превози", толкова бил и излишният персонал в "Пътнически превози". Планът за оптимизация предвижда още железниците да се освободят от ненужни сгради, вагони и локомотиви, като тези активи се изчисляват на 69 млн. лв. Компанията обмисля и да потърси концесионери на жп линиите. Отново се обсъждат варианти за закриване на жп линии, които не са на печалба. Сред най-недоходоносните е Септември-Добринище, от която БДЖ, и НК "Железопътна инфраструктура" губели по 5 млн. лева годишно. Все още не е ясно с колко ще поскъпнат билетите за влак в резултат на готвените промени.
Източник: Дума (08.04.2015)

С 430 млн. лева спасяват "БДЖ-Пътнически превози" 430 млн. лв. инвестиции ще подобрят състоянието на "БДЖ-Пътнически превози". Това е записано в оптимистичния сценарий на Плана за оздравяване и развитие на "Холдинг БДЖ", стана ясно по време на представянето му в парламентарната комисия по транспорт. Средствата ще стигнат за значително подобряване качеството на пътническите превози по двата маршрута в направлението София - Варна - през Горна Оряховица и Карлово, както и по останалите главни линии - за Видин, Кулата, Бургас и пр. С 400 млн. лв. се планира да бъдат закупени нови влакове, а останалите 30 млн. лв. ще отидат за доставката на 16 шинобуса (б.р. - дизелови автобуси за движение по релси), които ще покрият второстепенните линии, по които пътниците са малко, като направленията Габрово - Царева ливада и Кърджали - Подкова. Освен инвестиции в плана за оздравяване на БДЖ е заложено и намаляване на служителите в холдинга с 1200 души - по 600 души от ""Пътнически" и "Товарни превози", обясни транспортният министър Ивайло Московски. Това обаче ще стане за целия 7-годишен период на оздравяване, като по-голямата част от персонала ще отпадне поради пенсиониране. Тази година няма да има съкращения в БДЖ, категорично заяви транспортният министър.
Източник: Стандарт (09.04.2015)

Нов конкурент реже 19% от товарната железница До края на годината се очаква нова частна фирма да излезе на пазара на товарните жп превози и така да отреже почти 19% от приходите на БДЖ. Това се прогнозира в плана за стабилизация на държавната железница, представен преди дни. В документа като най-голяма заплаха пред „БДЖ товарни превози” се определя TBL, която се очаква да получи лиценз за железопътен превозвач. Фирмата поиска разрешително преди повече от година, но издаването му досега е отлагано заради различни формалности. Дружеството в момента осигурява 41,3% от товарите на държавната фирма. Сега държавната железница превозва основно въглища и други суровини за енергийните дружества на въпросната фирма. Загубата на този огромен обем товари е невъзможно да се компенсира в такъв кратък период се подчертава в стабилизационния план на БДЖ. Едновременно с това обаче в него е записано, че заплахата от навлизане на нови участници на пазара е средна. В периода 2005-2014 година пазарният дял на „БДЖ-Товарни превози” пада с една трета от 95,6% на 62,6%. Едновременно с това намалява от 18,6% през 2007 година на 11,5% през 2013 година и делът на жп транспорта в страната. В момента над 10 000 компании у нас имат валидни лицензи за извършване на международни товарни автомобилни превози. На къси разстояния и за по-малки товарни пратки автомобилният транспорт е с по-ниска себестойност от железопътния и се извършва „от врата до врата”, се констатира още в стабилизационния план на държаното дружество. Голям проблем за БДЖ е не само конкуренцията, но и ниската техническа скорост на товарните влакове, която продължава да пада. За 2014 г. тя е 39 км/ч при 39,5 км/ч през 2013 година. Участъковата скорост за периода също намалява от 19,3 км/ч на 19 км/ч, което води до влошаване на качеството при обслужване на клиентите и неефективното използване на големия парк от товарни вагони и локомотиви. По време на подготовката на плана от „БДЖ-Товарни превози” съобщиха за „Монитор”, че около една десета са нискоефективните превози с по един-два вагона. За всеки такъв курс загубата е варира от 20 до 30 на сто. Тогава от дружеството намекнаха за отпускането на субсидии за подобни курсове, както е в някои западни държави. Надеждата за държавната железница е във въвеждането през 2017 г. на тол система, обхващаща тежкотоварните автомобили над 3,5 тона, смятат от БДЖ. По този начин разходите на тираджиите ще се увеличат и това ще повлияе положително на жп превозите. Междувременно в репортаж по „Нова ТВ” бе припомнен случаят с договорите на БДЖ за застраховка на подвижния състав само докато той е в депата, които сега се разследват от прокуратурата.
Източник: Монитор (14.04.2015)

"Холдинг БДЖ" плаща 103 млн. лв. дългове 91 млн. лв. главници и 12 млн. лв. лихви ще изплати на кредиторите си тази година БДЖ, съобщиха от холдинга. В края на февруари и през март бяха изплатени близо 12 млн. лв. към всички кредитори, а преди дни са преведени неколкостотин хиляди лева лихви към Европейското дружество за финансиране закупуването на подвижен жп състав "Еврофима". През май и юни предстоят плащания на около 15 млн. лв. главници и лихви към германската KFW, кредиторите по Втория облигационен заем и "Еврофима", обясниха от "Холдинг БДЖ". В сумата от 103 млн. лв. влизат и 40-те млн. лв., които бяха заделени от субсидията за "БДЖ-Пътнически превози" за плащане към кредиторите. Най-високата бариера пред изпълнението на изготвения "План за оздравяване и развитие на Групата на "Холдинг БДЖ" ЕАД за периода 2015-2022 г." е решаването на проблема с кредиторите, анализира експерт. Затова най-важното е час по-скоро да се обяви процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози", която е единственият начин да се получат средства за изплащане на една част от дълговете и за подписване на споразумение за разсрочено изплащане на останалите. Към края на 2014 г. задълженията на БДЖ са 565,18 млн. лв. От тях 138,28 млн. са към KFW, от които 65,9 млн. са просрочени. 154,18 млн. лв. са дълговете по Втория облигационен заем - всичките просрочени. 91 млн. лв. дължи БДЖ и за инфраструктурни такси на НКЖИ, 83 млн. от които - просрочени. Очакваните максимални приходи от продажбата на "БДЖ - Товарни превози" са 108 млн. лв., колкото беше оценката от 2012 г., но сега ще се прави нова. Най-големият проблем е дали ще се яви купувач, тъй като през 2013 г. единствен кандидат беше румънският карго превозвач "Груп Феровиар Ромън", който отказа да подаде оферта, а интересът на руски частни жп компании се измести от България към железниците в Гърция.
Източник: Стандарт (20.04.2015)

Повече сделки и чуждестранни купувачи След 4-5 години спад на пазара на сливания и придобивания в България и отлив на чуждестранни инвеститори тенденцията плахо започва да се променя. Първите малки сигнали за оптимизъм от края на 2014 г. постепенно се пренесоха и в 2015 г., като от началото на годината пазарът вече отбеляза около двайсетина сделки на фона на общо 69 за цялата минала година. Различно е и качеството на купувачите - в няколко сделки дружествата се придобиват от световни или европейски лидери от сектора. Тенденцията обаче е валидна за производствения сектор, докато във финансовия, търговията и недвижимите имоти все още интересът идва от местни икономически групи. Силно начало "Първото тримесечие на 2015 г. определено е едно от най-силните първи тримесечия за сливанията и придобиванията от доста време насам не само като мащаб, но и като качество на сделките", отбелязва Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Гигантски сделки от мащабите, които имаше в годините преди кризата и на българския пазар, засега не се очертават. Така най-голямото придобиване от началото на годината е това на производителя на керамични плочки "КАИ груп" от страна на глобалния лидер в производството на подови настилки – американската Mohawk Industries, за около 195 млн. евро. Сделката е сред изключително редките случаи, в които най-големият световен играч в даден сектор инвестира в българска компания. В този смисъл съществен детайл за покупката е и фактът, че продавачът също е голямо американско дружество – инвестиционният фонд Advent. Сред знаковите сделки за първото тримесечие е и влизането на германската Paul Wesjohann & Co. (PHW) в разградския производител на "Лудогорско пиле" – "Амета". Германският купувач ще придобие 50% от българското дружество, което се оценява на общо около 56 млн. лв. Макар и доста по-малка като размер, сделката е сходна по значение, доколкото купувачът е най-големият играч в птицевъдния бранш в страната си. Към по-голям европейски инвеститор мина и фабриката за бентонит в Кърджали, като там промяната в собствеността дойде през сделка за досегашния гръцки собственик, придобит от френски гигант. Пак по международна линия се смени и собственикът на завода за хартия и велпапе "Дуропак Тракия". Все още малки Извън тези изключения сделките в България до момента остават доста по-малки, а и прогнозите не чертаят някаква промяна в това отношение. "Не очаквам особено големи сделки през годината, но работим по няколко по-малки проекта, като характерното при тях е, че преобладава интересът от страна на стратегически инвеститори", посочва Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. Известен интерес от страна на стратегически инвеститори отчита и директорът във фонда за дялово инвестиране Entrea Capital Димитър Узунов, който отбелязва, че влизането на играчи като Mohawk и PHW е положителен сигнал за българските компании, в които чуждестранните стратегически вложители очевидно виждат възможности за развитие. Обяснението за засилването на стратегическия интерес е просто – задържането на благоприятните условия на пазара в световен мащаб през последните месеци стимулира активността на инвеститорите. Рекордно ниските лихвени равнища позволяват на компаниите да набират евтино финансиране, а високите цени на акциите допълнително увеличават средствата, с които разполагат. "Стратегическите големи играчи знаят, че това е перфектният момент да навлязат на нови географски пазари или в нови продуктови линии", обяснява Гиков. Той обаче изтъква, че въпреки политическата стабилност от последните месеци, която определено е допринесла за активизирането на пазара и в България, страната все още не е достатъчно привлекателна по отношение на фактори като предвидимост, защита на интересите на инвеститорите и правна система. Оптимистични очаквания Съживяването на пазара в страната остава далеч от рекордните нива, наблюдавани в глобален мащаб – по данни на Financial Times, за първото тримесечие на 2015 г. стойността на сливанията и придобиванията по света се е увеличила с 21% на годишна база, а очакванията са активността да се запази висока. Положителното развитие на Запад обаче все пак дава основания и за по-оптимистични прогнози за българския пазар. Сред факторите за по-благоприятните очаквания са и по-стабилната политическа обстановка в страната, както и вече поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. Събитията около Корпоративна търговска банка също предполагат промени в собствеността на още от дружествата от орбитата на финансовата институция, например при телеком лидера БТК. Не на последно място активност се очаква и от няколко фонда за дялово инвестиране, които трябва да вложат средствата си до края на годината. Вече традиционно за последните години сред секторите във фокуса на инвеститорския интерес са информационните технологии и ауторсинг индустрията. От началото на годината собствениците си вече смениха софтуерната компания "Страйпс" (виж на стр. 15) и дигиталната агенция "Деспарк", а в началото на април към сделките в сектора се добави и придобиването на мажоритарен дял в компанията - собственик на BG-Mamma – НЕГ.БГ, от страна на управляващия партньор във фонда за рисково финансиране LAUNCHub Любен Белов. Чрез борсово предлагане нови инвеститори ще влязат и в IT холдинга "Сирма". "Продължаваме да виждаме засилен интерес от чуждестранни стратегически инвеститори, които искат да отварят свои развойни центрове в България", отбелязва Узунов. "Също така новият собственик на "Софика груп" се очаква да раздвижи аутсорсинг сектора след наскоро обявеното намерение да търси растеж чрез придобивания не само в България, но и в региона", допълва той. През 2014 г. най-голямата българска аутсорсинг компания стана собственост на американския гигант TeleTech. Интерес има и към сектора на финансовите услуги, отчита Бангачев. През първото тримесечие "Евроинс" купи българския застрахователен бизнес на германската Talanx – "ХДИ Застраховане", а "Индустриален холдинг Доверие" има предварителен договор за Токуда банк, като сделката трябва да бъде одобрена от БНБ. Плановете за преструктуриране на гръцките банки също могат да доведат до продажби и на дъщерните им лизингови дружества и банки в България. Според Гиков 2015 г. определено ще бъде годината на промишлеността и на производствените предприятия. Узунов също отбелязва наличието на интерес от страна на италиански стратегически инвеститори към сектор "Производство". Сред по-големите сделки, които вероятно ще станат факт в следващите месеци, е продажбата на незавършения варненски Mall Galleria от страна на полската Globe Trade Center (GTC). По информация на "Капитал" преговори за покупка на имота е водил Петър Дудоленски, като последващата идея е обектът да бъде нает от "Сити клиник", в която миналата година като инвеститори влязоха фондът Empower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов. След дълга зима в приватизацията и там е възможно леко раздвижване. За трети път държавата ще опита да приватизира Българската фондова борса (БФБ) заедно с Централния депозитар, ще бъдат предложени няколко дружества с имоти в актива им, минимален шанс има и за продажба на "БДЖ Товарни превози".
Източник: Капитал (20.04.2015)

Бизнесменът Христо Ковачки получава жп лиценз Енергийният бос Христо Ковачки съвсем скоро ще получи жп лиценз и ще може да извършва сам превозите на въглищата от рудниците до ТЕЦ-овете си, научи Клуб Z. За разрешителното спонсорът на партия "Лидер", която е част парламентарната група на Български демократичен център, внесе документи още миналата година, но Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията досега все откриваше "пропуски" в книжата и не му го даваше. "Всички несъответствия вече са отстранени и няма законови основания г-н Ковачки да не получи лиценза", обясни източник от ведомството. Още през януари министър Ивайло Московски намекна за подобно развитие на сагата около разрешителното за товарните жп превози. "Ако Христо Ковачки поиска лиценз за товарен оператор, аз не мога да му откажа. Той ще обжалва в съда и ще спечели", каза тогава министърът. В момента превозите на рудата на бизнесмена са основната част от заниманията на "БДЖ-Товарни превози". Те представляват над една трета от цялата дейност на жп компанията. Сега обаче след като Ковачки спре да използва услугите на държавния превозвач се очаква драстичен спад на приходите и обемите. Както Клуб Z вече съобщи през първото тримесечие, и без Ковачки да е отпаднал напълно като клиент, финансовите резултати на жп превозвача са плачевни. В товарното поделение на БДЖ приходите от продажби намаляват от 30,476 млн. лева през 2014 г. на 26,889 млн. лева през първо тримесечие на 2015 г., т.е. намалението е 3,586 млн. лева или 12%. Чистата загуба нараства от 3,182 млн. лева през 2014 г. на 5,397 млн. лева или със 70%, а собственият капитал намалява от 76,3 милиона лева през 3-те месеца на 2014 г. на 45,5 млн. лева през 3-те месеца на 2015 г. Това означава, че оценката на компанията е паднала с 31,105 милиона лева или с 41%. През първото тримесечие превозените от БДЖ товари на фирми на Христо Ковачки са намалели с 36 на сто, показват финансовите резултати на жп превозвача.
Източник: Club Z (27.05.2015)

Христо Ковачки поиска жп лиценз за трети път Христо Ковачки отново, за трети път, е поискал лиценз за железопътен превоз на товари. В момента документите му са в процедура по разглеждане и не е ясно какъв ще е изходът. Христо Ковачки отдавна демонстрира желание да се откъсне от "БДЖ - Товарни превози". Той подава на два пъти документи, за да обслужва сам транспорта на въглищата от мините си, чрез дружеството "ТБД - Товарни превози", което е 100% собственост на ТЕЦ "Бобов дол". И двата пъти обаче получава отказ. Последния път - заради непълноти в документацията, както и за липса на достатъчно доказателства за финансова стабилност. Грубо поръчките за превоз на дружествата на бизнесмена представляват около една трета от общите превози на "БДЖ - Товарни превози". В същото време те по данни към момента дължат на държавния жп оператор близо 10 млн. лв. за извършена от него работа, като от тази сума просрочени се водят 6.5 млн. лв. Депутатите от транспортната комисия гласуваха на второ четене промени в Закона за железопътните превози, с които разрешават на индустриалните предприятия сами да извършват превози на собствените си суровини и продукция по жп мрежата "до първа гара".
Източник: Капитал (04.06.2015)

Ковачки със своя жп фирма от зимата Най-късно през зимата бизнесменът Христо Ковачки ще разполага със своя жп компания за товарни превози и най-вероятно ще превозва въглища между собствените си мини и тецове. Миналата седмица железопътната администрация на транспортното министерство издаде лиценз за товарни жп превози на свързаната с Ковачки фирма „ТБД Товарни превози“. Това стана след година и половина спорове. „Най-късно до 4 месеца ще трябва и да й издадем сертификат за безопасност, след като фирмата си представи локомотивите и вагоните, с които ще превозва товари“, казаха от ведомството пред „Труд“. Лицензът е безсрочен, но на всеки 5 години носителят му преминава през подробна проверка и може да се стигне до отнемането на документа, казаха от транспортното министерство. В същото време фирмите на Ковачки дължат около 15 млн. лв. на „БДЖ Товарни превози“ и същевременно бяха сред най-големите й клиенти, осигуряващи й около 30% от превозените товари през последните години.
Източник: Труд (29.06.2015)

На Ковачки му тръгна по релси В дните между 15 и 19 юни транспортното министерство е издало лиценз на "ТБД - Товарни превози" за железопътен транспорт на стоки. Компанията е 100% собственост на ТЕЦ "Бобов дол", част от енергийния пакет на Ковачки. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" - част от транспортното ведомство вече веднъж отказа лиценз на контролираната от Ковачки компания. Ковачки е най-големият клиент на "БДЖ - Товарни превози", което означава, че държавната компания ще се раздели с още едно сериозно перо от бизнеса си. Спедиторите, които организират превозите на въглищата от мините, имат задължения към "БДЖ - Товарни превози", а с получаването на транспортна независимост стимулите за изплащането им намаляват. И трето, защото държавата отново ще се опита да продаде "БДЖ - Товарни превози", а атрактивността на компанията след отпадането на най-големия й клиент ще намалее още повече и тя допълнително ще се обезцени. Сега пред жп компанията на Ковачки предстои да премине през процедурата за получаване на лиценз за безопасност, за да може да сключи договор с Национална компания "Железопътна инфраструктура" за достъп до мрежата.
Източник: Капитал (29.06.2015)

Най-късно през зимата бизнесменът Христо Ковачки ще разполага със своя жп компания за товарни превози и най-вероятно ще превозва въглища между собствените си мини и тецове. Миналата седмица железопътната администрация на транспортното министерство издаде лиценз за товарни жп превози на свързаната с Ковачки фирма „ТБД Товарни превози". Това стана след година и половина спорове. „Най-късно до 4 месеца ще трябва и да й издадем сертификат за безопасност, след като фирмата си представи локомотивите и вагоните, с които ще превозва товари", казаха от ведомството. Лицензът е безсрочен, но на всеки 5 години носителят му преминава през подробна проверка и може да се стигне до отнемането на документа, казаха от транспортното министерство. В същото време фирмите на Ковачки дължат около 15 млн. лв. на „БДЖ Товарни превози" и същевременно бяха сред най-големите й клиенти, осигуряващи й около 30% от превозените товари през последните години.
Източник: Труд (30.06.2015)

Честито на Ковачки! От днес не е клиент, а конкурент на БДЖ Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е издала преди седмица сертификат за безопасност на жп компания на бизнесмена Христо Ковачки. Днес той му е връчен официално. Това е документът, който превръща бобовдолския минен бос в пълноправен конкурент на БДЖ. През юли Ковачки получи лиценз за извършване на жп превози и единствената пречка пред започването на работа на компанията му бе, че тя няма сертификат за безопасност. За получаването на този документ при изрядна документация се чака до 4 месеца. Въпреки това процедурата в конкретния случай е минала в съкратени срокове - за по-малко от месец. Новината бе потвърдена официално от Министерството на транспорта. Оттам уточниха, че Ковачки все още не е записан в онлайн регистъра на лицензираните превозвачи само защото служителят, отговарящ за осъвременяването на базата данни в "Железопътна администрация", бил в отпуска, но и това щяло да стане в близките дни. Според източници, близки до Ковачки, намеренията му са още този месец той да се откаже от услугите на "БДЖ-Товарни превози", които досега возеха рудите на бизнесмена от мините до тецовете му. Как ще стане това не е съвсем ясно, тъй като всички железопътни превозвачи трябва да поискат маршрути за преминаване от Национална компания "Железопътна инфраструктура", която стопанисва релсите у нас. Такова искане обаче все още не е депозирано от новия превозвач. А по принцип за него също се чака месец. Стига някой да не съкрати срока и за това. В момента Христо Ковачки е най-големият клиент на БДЖ. Около една трета от товарите на компанията са негови и сега приходите от тях отпадат. Това реално е надгробният камък за БДЖ. От началото на годината обемът на железопътните превози на българска територия расте, като частните компании отчитат двуцифрени ръстове. Спад има единствено при БДЖ. Железничарите сега се притесняват, че след като бъде загубен основният клиент, в "БДЖ-Товарни превози" предстоят масови уволнения. Предполага се, че от компанията ще бъдат освободени около 1500 служители след местните избори. "Много е интересно сега за кого ще гласуват хилядите служители на Ковачки и техните семейства като благодарност за лиценза, който ще ни прати на трудовата борса", негодуват работещи в БДЖ.
Източник: Club Z (04.09.2015)

Втора поредна празна на приходи от приватизация година се очертава да е 2015 г, след като за първите осем месеца ресорната агенция е успяла да "изработи" едва 3 136 311.50 лв., от които 18 728 лв. са в непарични платежни средства. Това сочи изготвена справка на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), чиито планове за настоящата година бяха да осигури приходи от 147.256 млн. лв. Парите трябваше да дойдат от 30 продажби на дялове и акции в държавни предприятия, сред които и компании като "БДЖ Товарни превози", Българската фондова борса и Централния депозитар, Пловдивския панаир, военното предприятие НИТИ-Казанлък, "Аудиовидуо Орфей", "Военно издателство" и др., чиито опити за раздържавяване вървят от години безуспешно най-вече по политически причини. Това обаче продължава да сваля цените на дружествата и така размерът на очакваните приходи от приватизация намалява.
Източник: Медия Пул (09.09.2015)

Държавата ще опита да приватизира 16 компании чрез борсата Държавата ще се опита да се раздели с дяловете си в 16 непублични компании чрез Българската фондова борса (БФБ). За целта Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) организира централизиран публичен търг за продажба на акции. Началната дата на търговото предлагане е 19 октомври, а крайната - 29 октомври. Минималните приходи, които могат да бъдат постигнати на търга, надхвърлят 10 млн. лв. Възможност придобиване на мажоритарен дял (над 51% от капитала – бел. авт.) предлага само едно дружество - "ВМТ Орбита" . АПСК цели приватизация и на малко под 42% от капитала на производителя на химически синтетични и изкуствени вещества "Хентш". За продажба са обявени близо 418 хил. акции с номинална и продажна цена от 1 лв. Друг голям брой ценни книжа, предложени за закупуване от частни инвеститори, са тези в "Мизия - 2000" АД. Държавата ще опита да се раздели с дела си от 38% от капитала на дружество, като предлага 10 хил. акции с номинал 50 лв. при продажна цена в размер на 45.2 лв. В останалите дружества, за които АПСК ще събира предложения за приватизация, държавният дял е под 1/3 от капитала, а в 4 от тях – дори под 1%.
Източник: Капитал (13.10.2015)

БДЖ продължава да губи пазар БДЖ продължава да губи позиции на пазара на жп превозите, сочи отчетът на компанията за 9-месечието, подаден във финансовото министерство. В резултат на намалелия обем превозени пътници и товари приходите на холдинга са паднали с 0,5% - до 275 млн. лв. Дружеството отчита загуба от 10,2 млн. лв., която надхвърля бизнес плана, но въпреки това е със 17 млн. лв. по-ниска спрямо същия период на 2014 г. Другата положителна новина е, че "Холдинг БДЖ" продължава да изплаща дълговете си, поради което те са паднали със 75 млн. лв. и вече са 502 млн. лв. "БДЖ - Товарни превози" ще продължава да губи пазарен дял, тъй като най-големият му клиент - компания, свързана с Христо Ковачки, получи лиценз и вече сама ще превозва въглищата от мините до централите на бизнесмена.
Източник: Стандарт (03.11.2015)

Цветан Василев направил цесии в КТБ за 81 млн. Мажоритарният собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев е направил цесии, с които се е опитал да спасил 81 млн. лв. от парите си в КТБ. Това става ясно от списък с цесии и прихващания, които са направили граждани и фирми с парите си в банката, след като тя беше поставена под особен надзор на 20 юни 2014 г. Фирмата "Бромак" на укриващия се в Сърбия от българското правосъдие Цветан Василев е поискала пет цесии на обща стойност 41,41 млн. евро, или близо 81 млн. лв., става ясно от списъка, публикуван от синдиците на КТБ. Други компании, свързвани с Цветан Василев, също са уредили вземанията си чрез прихващания. Сред тях са "Сана Спейс хотел Хисаря", "Хелт енд Уелнес", "Корси маунтин резорт", "Костенец ХХИ", "Инфраструктурна компания", "Партнер лизинг", "Планасат", "Гипс", Русенска корабостроителница Запад, "Телиш". Военният завод "Дунарит" е направил прихващания за 13,35 млн. лв., 33,25 млн. евро и 7,7 млн. долара. Фирмата на Гриша Ганчев "Елит Петрол" е извършила няколко прихващания за 40 млн. лв., 2,7 млн. евро и 12,7 млн. долара. Друго дружество на бизнесмена - "Литекс моторс", е направило сделки с 47 млн. лв. и 15,5 млн. евро. "Нафтекс Петрол" има цесии за 1,8 млн. лева, 1,3 млн. евро и 9,9 млн. долара. БЕХ е направил цесии за 21 млн. лв. и 4,2 млн. евро. "Мини Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2" са направили прихващания, съответно за 4,2 млн. евро и 21,5 млн. лева. Сред държавните компании в списъка са "Булгаргаз", БДЖ "Товарни превози", фондовата борса и Централния депозитар. Съпругата и дъщерята на бившия премиер Иван Костов са заявили цесии за общо 260 000 лв. Сделките може да бъдат обжалвани от синдиците на КТБ пред съда, като за част от тях това вече е направено.
Източник: Стандарт (07.01.2016)

Бизнесът спаси товарната гара в Пазарджик от закриване Товарната гара Пазарджик няма да бъде закрита, тъй като за една част от фирмите в региона товарните превози са единствената възможност да развиват дейността и имат сключени договори. Това обяви областният управител на Пазарджик Трендафил Величков след среща с управителя на БДЖ”Товарни превози” инж.Любомир Илиев и представители на фирмите товародатели. Бъдещето на товарните превози бе обсъдено, след като преди седмица се появи информация, че БДЖ”Товарни превози” подготвя закриването на 30 товарни гари в страната, сред които и местната. Планът предвижда дейността на товарната гара в Пазарджик да бъде преструктурирана и оптимизирана с цел намаляване на разходи, време и предвид извършването на продължителни строително-ремонтни дейности на жп трасето от Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Постигнахме консенсус, който удовлетворява и двете страни. За една част от фирмите в региона товарните превози са единствената възможност да развиват дейността си и за целта имат сключени договори. В същото време трябва да се съобразим със затрудненията, които създават ремонтите и въведеното трафично ограничение за част от коловозите на гара Пазарджик, обясни пазарджишкият губернатор Трендафил Величков.
Източник: Монитор (01.02.2016)

„БДЖ – Tоварни превози” ЕООД подписа Меморандум за сътрудничество с Грузинските железници На проведеното пето заседание на Междуправителствената българо-грузинска комисия за търговско-икономическо и научно техническо сътрудничество на 2 и 3 февруари в гр. Тбилиси, Грузия, „БДЖ – Tоварни превози” ЕООД подписа Меморандум за сътрудничество с Trans Caucasus Terminals LLC. Това съобщиха от пресцентъра на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД. Дружеството е дъщерно на грузинските железници. Българската делегация в Грузия бе водена от министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. С цел развитие на товарните превози между Европа и Азия през териториите на България и Грузия, двете страни се договориха активно да участват в преговорите за проекта на многостранно Споразумение за създаване на транспортен и транзитен коридор Персийски залив – Черно море. Във връзка с участието на Грузия в инициативи за развитие на мултимодалния транспортен коридор от Китай за Европа през Транскаспийския маршрут, се обсъди възможността за включването на България през железопътно-фериботната връзка Варна – Иличевск – Поти/ Батуми или през пристанище Бургас. В резултат на стартиралите по-рано преговори между „БДЖ – Товарни превози” ЕООД и Trans Caucasus Terminals LLC, се подписа Меморандум за разбирателство между двете компании, с цел развитие на взаимното сътрудничество и участие в различни инициативи и проекти в сферата на товарните превози. Също така, беше разгледана и възможността за присъединяването на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД към основаният в края на 2015 г. консорциум между големи транспортно-логистични компании от Китай, Азербайджан, Казахстан, Грузия и Турция (като асоцииран партньор) за превоз на товари от Китай за Европа по т.нар. Нов Път на коприната. (вестник Строител)
Източник: Други (09.02.2016)

БДЖ ще си сътрудничи с Грузия "БДЖ - Товарни превози" ще си сътрудничи с грузинските железници Trans Caucasus Terminals LLC. Това се договориха двете страни, след като подписаха и меморандум за бъдещото партньорство. Идеята е да участват съвместно в различни инициативи и проекти в сферата на товарните превози. Представители на двете компании, които се срещнаха в Грузия, обсъдиха и възможността за присъединяването на „БДЖ – Товарни превози” към основания в края на 2015 г. консорциум между големи транспортно-логистични компании от Китай, Азербайджан, Казахстан, Грузия и Турция за превоз на товари от Китай за Европа по така наречения Нов път на коприната. Железниците се договориха още активно да участват в преговорите по проекта за създаването на транспортен и транзитен коридор Персийски залив – Черно море.
Източник: Новинар (10.02.2016)

Кабинетът ще продава приоритетно товарните превози на БДЖ За поредна година Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) ще се опита да продаде приоритетно четири дружества - "БДЖ - Товарни превози", "Овча купел", "БФБ-София" и "Международен панаир - Пловдив". Това е записано в плана на ведомството на Емил Караниколов за 2016 г., публикуван тези дни. Той почти по нищо не се различава от очакванията на агенцията за предходните няколко години, плановете за които просто се презаписват от година на година. Намеренията на агенцията са да получи от продажби 86.9 млн.лв. от около 34 сделки. Тъй като това е прогноза, която може да се промени, очакваните постъпления може да са повече или по-малко, застраховат се от АПСК. Заложената сума все пак е по-голяма от очакваните през миналата година 52.2 млн. лв. Към момента ведомството работи по проекта за продажба на държавния дял в капитала на фондовата борса. За това ще се търси стратегически инвеститор - голям борсов оператор. Целта е да се създадат предпоставки за развитие на фондовия пазар, за увеличаване на интереса на чуждите инвеститори и повишаване на капитализацията на пазара, обясняват от Агенцията за приватизация. С пълна пара тече и подготовката за сделката на годината - евентуалната продажба на БДЖ "Товарни превози". От приватизацията вече са определили екип за изготвяне на анализ на правното състояние на дружеството. Въпреки че към момента няма дори неофициални кандидати, от АПСК заявяват, че приходите от продажбата ще намалят свръхзадълженията на холдинг БДЖ. От Агенцията за приватизация предупреждават, че сделките и приходите зависят от трудната икономическа и финансова среда у нас. Проблем пред продажбите е и понижената инвестиционна активност, декларират експертите на Емил Караниколов. Както всяка година, така и през тази натиск ще има и заради влошеното финансово състояние на някои от фирмите, пуснати за продажба. Липсата на сговор между отделните институции също ще пречи. Отсъствието на диалог не веднъж е посочвано сред най-големите проблеми на агенцията, която често се оплаква от трудната комуникация с отделните министерства. КОНТРОЛ АПСК чака постъпления от 3.5 млн. лв. от следприватизационен контрол, е записано в плана за 2016 г. За сравнение през миналата очакваните суми бяха по-големи - 5 млн. лв. В ход са процедури за публична продан на активи на дружества, които не са спазили приватизационните си ангажименти. Кои са те обаче, не се посочва.
Източник: Сега (21.03.2016)

Пускат за приватизация "БДЖ-Товарни превози" Процедурата за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози" трябва да бъде обявена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) до края на тази седмица, научи "Стандарт". Оценката на компанията вече е изготвена, съобщиха запознати. Засега от ведомството пазят в тайна точните цифри, но се споменава сумата 85 млн. лв. За сравнение - това е с около 25 млн. по-малко от оценката за втория опит за приватизация, който беше прекратен от кабинета "Орешарски". Че процедурата за обявяване на третия опит за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози" ще бъде обявена до дни говорят още два факта. Първият е, че лично президентът на КНСБ Пламен Димитров вече е изпратил в АПСК условията на синдиката в бъдещия договор за раздържавяване на бъдат включени клаузи за запазване на работните места и на Фонд "Работна заплата" за три години след продажбата. Вторият е, че по същата тема за днес в агенцията е насрочена среща и на представителите на КТ "Подкрепа".
Източник: Стандарт (13.04.2016)

Националната железница може да погаси всички дългове към кредиторите си до края на годината. Това съобщи транспортният министър Ивайло Московски от парламентарната трибуна. По думите му има механизъм, по който се работи това да стане. Освен това е изпратена и нотификация в Брюксел с искане за допълнителна държавна помощ, обясни още той. В момента задълженията на БДЖ са около 450 млн. лв. По предварителни данни „Холдинг БДЖ” завършва 2015 г. със загуба от 27 млн. лв., резултатът е по-добър от 2014 г., когато тя беше с около 23 млн. лв. повече. Влияние за подобряването на състоянието са намаляване на оперативните разходи, приходите от амортизиране на други активи и продажбата неоперативните, средства от държавния бюджет и др. „За 2015 г. дружеството е изплатило около 75 млн. лв. от задължения към кредиторите си”, уточни министърът. И коментира, че БДЖ „Пътнически превози” в периода 2013-2015 г. не е увеличило броя на пътниците си. Според него това се дължи на не само на вътрешни фактори, но и на външни, като използване на повече лични автомобили и автобуси. „През 2015 г. БДЖ „Товарни превози” е превозил 8 млн. тона товари, което представлява 58% от железопътния товарен превоз в страната”, информира още Московски. Той допълни, че компанията е имала допълнителни разходи, заради ремонти на инфраструктурата. През миналата година дружеството е намалило загубите си с 12 млн. лв.
Източник: Монитор (18.04.2016)

Готвят за продажба „Товарни превози” До дни се очаквало Агенцията за приватизация да пуснe процедурата за продажба на "БДЖ - Товарни превози" за 85-90 млн. лв. Това ще бъде трети опит за приватизация на ключовата компания. При първите два кандидати не се явиха. Заради заявеното желание от управляващите да продават товарните превози синдикатите в дружеството са внесли предложения в АПСПК, които да бъдат включени като клаузи в бъдещия приватизационен договор. Ако агенцията не включи предложенията на синдикатите в договора, се очаква реакция от тяхна страна, включително и протести. Междувременно вчера стана известно, че дружеството е останало без охрана и вече е обявило, че търси нова охранителна фирма, за което е готово да плати близо 10 млн. лв.
Източник: Дума (20.04.2016)

До дни пускат за продажба "Товарни превози" Управляващите работели усилено в посока изваждането за пореден път върху тезгяха на "БДЖ - Товарни "превози" и до дни се очаквало Агенцията за приватизация и следприватизацонен контрол (АПСПК) да пуснe процедурата за продажба на държавното дружество за 85 млн. лв., научи ДУМА от два източника. Според единия източник това можело да стане до края на седмицата, но според другия - едва ли ще стане до няколко дни, но се очаквало да се случи скоро и на цена между 85-90 млн. лв. Ако процедурата бъде пусната, това ще бъде трети опит за приватизация на ключовата компания. При първите два кандидати не се явиха. Заради заявеното желание от страна на правителството за приватизация на товарните превози синдикатите в дружеството са внесли предложение в АПСПК за запазване на наличния състав. Около 3200 души работят в момента в "БДЖ - Товарни превози". Предлага се още в рамките на 3 години фонд работна заплата също да бъде запазен. Поставени са и изисквания за инвестиции през тези три години, защото техническото състояние на дружеството не било добро. Предлага се през първата година в дружеството да бъдат вложени поне 20 млн. лв. Другото предложение е запазване на предмета на дейност в рамките на 10 години. Очаква се Надзорният съвет на АПСПК да разгледа тези предложения, като надеждата на синдикатите е те да залегнат като условия в приватизационния договор. Не е ясно обаче дали НС ще приеме тези предложения. Синдикалистите от КНСБ и "Подкрепа" очаквали среща с НС на АПСПК, на която щяло да стане ясно приемат ли се техните предложения. Ако агенцията за приватизация не приеме предложенията на синдикатите обаче, се очаква реакция от тяхна страна, включително и протести. Ако има инвеститор и той вложи пари в предприятието, то може да работи, смятат работещите в товарните превози. Въпросът обаче е дали изобщо ще бъде намерен инвеститор. Появи се информация, че руската държавна железопътна компания РЖД разглеждала възможността да участва в приватизацията на "БДЖ - Товарни превози". Единият от източниците ни обаче твърди, че едва ли ще се появи инвеститор за "БДЖ - Товарни превози". Притесненията са също, че ако дружеството продължи да бъде в това неопределено състояние - постоянно да се вади на тезгяха, можело да се стигне до най-лошият вариант - влизане на синдик. За миналата година дружеството има около десетина милиона лева загуба. През февруари министърът на транспорта Ивайло Московски заяви, че ако не се появи купувач за дружеството, ще се пристъпи към преструктуриране на компанията. Това обаче означава драстично свиване на разходите чрез съкращаване на персонала и продажба на активи Компанията търси охрана за 10 млн. лв. Междувременно вчера стана известно, че докато се готви приватизацията на "БДЖ – Товарни превози", дружеството е останало без охрана и е обявило, че ще търси нова охранителна фирма, за което е готово да плати близо 10 млн. лв. Охранителната фирма, която досега е охранявала гари, депа и складове на дружеството, е напуснала. В момента 53 обекта на БДЖ и държавното имущество в тях са без надзор, а от дружеството заявяват, че са поели охраната със собствени сили, като ще търсят и помощта на МВР. Основната причина за напускането на охранителната фирма, освен ниското заплащане, с което не могат да бъдат покрити разходите й, е и фактът, че тя е принудена да плаща отмъкнато имущество, което се случва често, предаде banker.bg. В момента тече обществена поръчка за нова охрана. В нея има изискване за изграждане на система за видеонаблюдение, разполагане на сигнално-охранителна техника и система за контрол на обхода на охранителите. Поддръжката на охранителната инфраструктура се поема изцяло от изпълнителя. Според представители на бранша отделената от БДЖ сума за тези дейности е крайно недостатъчна, тъй като с нея няма да бъдат покрити дори и минималните харчове за един охранител, включващи социални осигуровки, облекло и обувки, индивидуална комуникационна и транспортна техника и др.
Източник: Дума (20.04.2016)

24% спад на товарните превози на БДЖ Загубата на компанията "БДЖ-Товарни превози" се е свила в сравнение с миналата година и през първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 1,2 млн. лв. За сравнение през същия период на 2015 г. тя е била 5,4 млн. лв. Това става ясно от отчета на дружеството на първото тримесечие, публикуван на страницата на Министерството на финансите. В същото време обаче работата на компанията сериозно е намаляла. Обемът на превозените материали е спаднал с 24%. Свиването на приходите от продажби пък е с 14% до 23 млн. лв. Влияние за намалението оказват спадналите превози през периода януари – март 2016 г. на мините на фирмата, свръзвана с Христо Ковачки - "Ти Би Ел", с 39%, на "Консорциум МТ Транс" с 62% и на "Стомана индъстри" с 41% спрямо първото тримесечие на 2015 г. Със 17% обаче е увеличено средното превозно разстояние на един тон товар. Пернишките мини на Ковачки са и най-големият клиент на железницата с дял от около 1/3 от превозите. Като цяло една от причините за неизпълнението на плана за превозите са прекъсванията за ремонт на ж. п. инфраструктурата, включително на ключови трасета като например Белово-Септември-Пазарджик, Пазарджик-Стамболийски и др. БДЖ превозва основно въглища, нерудни суровини и петрол, сочи още отчетът на компанията. Към 31 март 2016 г. в "БДЖ-Товарни превози" са работили 3 192 души, което е намаление с 403 души в сравнение с 31 март 2015 г. Средната месечна брутна заплата в компанията за трите месеца е била 832 лв., което е увеличение с 50 лв. спрямо предходната година. Пернишката "Ти Би Ел" на Ковачки продължава да е най-големият длъжник на желниците с неразплатени към 31 март 5,7 млн. лв. В същото време задълженията на товарните превози към 31 март 2016 г. възлизат на 95 млн. лв., което е намаление с 16 млн. лв. срямо същия период на миналата година. Най-големият дълг, който е краткосрочен, е в размер на 57 млн. лв. към Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Загубата на БДЖ-Пътнически превози пък се е увеличила и за първото тримесечие възлиза на 5,2 млн. лв. при 3,5 млн. лв. за същия период на 2015 г. Общо пасивите на "БДЖ-Пътнически превози" намаляват от 431 млн. лв. на 417 млн. лв., сочи финансовият отчет на дружеството.
Източник: Медия Пул (09.05.2016)

24% спад на товарните превози на БДЖ Загубата на компанията "БДЖ-Товарни превози" се е свила в сравнение с миналата година и през първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 1,2 млн. лв. За сравнение през същия период на 2015 г. тя е била 5,4 млн. лв. Това става ясно от отчета на дружеството на първото тримесечие, публикуван на страницата на Министерството на финансите. В същото време обаче работата на компанията сериозно е намаляла. Обемът на превозените материали е спаднал с 24%. Свиването на приходите от продажби пък е с 14% до 23 млн. лв. Влияние за намалението оказват спадналите превози през периода януари – март 2016 г. на мините на фирмата, свръзвана с Христо Ковачки - "Ти Би Ел", с 39%, на "Консорциум МТ Транс" с 62% и на "Стомана индъстри" с 41% спрямо първото тримесечие на 2015 г. Със 17% обаче е увеличено средното превозно разстояние на един тон товар. Пернишките мини на Ковачки са и най-големият клиент на железницата с дял от около 1/3 от превозите. Като цяло една от причините за неизпълнението на плана за превозите са прекъсванията за ремонт на ж. п. инфраструктурата, включително на ключови трасета като например Белово-Септември-Пазарджик, Пазарджик-Стамболийски и др. БДЖ превозва основно въглища, нерудни суровини и петрол, сочи още отчетът на компанията. Към 31 март 2016 г. в "БДЖ-Товарни превози" са работили 3 192 души, което е намаление с 403 души в сравнение с 31 март 2015 г. Средната месечна брутна заплата в компанията за трите месеца е била 832 лв., което е увеличение с 50 лв. спрямо предходната година. Пернишката "Ти Би Ел" на Ковачки продължава да е най-големият длъжник на желниците с неразплатени към 31 март 5,7 млн. лв. В същото време задълженията на товарните превози към 31 март 2016 г. възлизат на 95 млн. лв., което е намаление с 16 млн. лв. срямо същия период на миналата година. Най-големият дълг, който е краткосрочен, е в размер на 57 млн. лв. към Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Загубата на БДЖ-Пътнически превози пък се е увеличила и за първото тримесечие възлиза на 5,2 млн. лв. при 3,5 млн. лв. за същия период на 2015 г. Общо пасивите на "БДЖ-Пътнически превози" намаляват от 431 млн. лв. на 417 млн. лв., сочи финансовият отчет на дружеството.
Източник: Медия Пул (09.05.2016)

Съкращават стотици от БДЖ "Товарни превози" Между 600 и 800 служители на БДЖ "Товарни превози" ще бъдат съкратени. Това предвижда планът за преструктуриране и оздравяване на дружеството. Министър Ивайло Московски уточни, че приватизация на компанията няма да има, тъй като до момента нито един купувач не е изявил интерес. Това налага промени в "Товарни превози", така че дружеството да може да работи без загуба. По думите на транспортния министър съкращенията няма да са шокови, но оптимизацията на всички ресурси, включително и човешки, са неизбежна.
Източник: Дарик радио (12.05.2016)

Никой не иска да купи БДЖ Товарни превози Нито един инвеститор не е проявил интерес към приватизацията на БДЖ Товарни превози, която беше планирана от Министерството на транспорта. Това съобщи транспортният министър Ивайло Московски след среща със синдикатите и ръководството на БДЖ. В сряда след участие на министъра в парламентарната транспортна комисия някои медии съобщиха, че предстои поне 600 души от товарните превози да бъдат съкратени. Днес Московски заяви категорично, че такъв план за съкращения няма. Той обясни, че е цитирал пред депутатите цифри от стратегия за оздравяването на железниците, която чака одобрение за държавна помощ от Европейската комисия. Има предварителни разчети за съкращения в Товарни превози, но МТ не уволнява и назначава в дружеството. Тепърва ръководството на холдинга ще работи по план за оздравяване, като ще се цели това минимално да рефлектира върху работещите там, каза Московски.
Източник: Инвестор.БГ (13.05.2016)

Няма интерес към покупката на "БДЖ Товарни превози". Това обяви вчера транспортният министър Ивайло Московски след среща със синдикатите и шефовете на холдинг БДЖ. Министърът не веднъж е споменавал, че инвеститори няма, но за пръв път това стана повод за официална среща със синдикатите и отново се заговори за съкращения. Губещото дружество все още не е в процедура по приватизация, въпреки че намеренията на транспортното ведомство са ясни отдавна. Но липсата на запитвания от потенциални купувачи налага държавата да мисли за възможни изходи. Един от тях е евентуалното съкращение на поне 600 души в системата на товарните превози. Вчера министър Московски обясни, че бройката е записана в стратегията за оздравяване на железниците, но няма решение за съкращения. "Има предварителни разчети, но министерството не уволнява и назначава в дружеството", каза той и напомни, че ръководството на холдинга работи по план за оздравяване. Една от целите е "това минимално да рефлектира върху работещите". Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът винаги е бил против продажбата на товарните превози и против финансовото обвързване на железниците с концесията на летище София. Намеренията на правителството са парите от тази концесия да се инвестират в държавния превозвач, който е в реален фалит. За целта обаче България чака разрешение от Европейската комисия за държавна помощ. Синдикатите за пореден път обвиниха властта, че няма стратегия за жп сектора и го подценява за сметка на пътищата. Затова и Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" определи вчерашната среща като "тревожна". Според шефа на холдинга БДЖ Владимир Владимиров трябва да се вземе окончателно решение дали ще има приватизация или не.
Източник: Сега (13.05.2016)

През първото тримесечие "БДЖ Товарни превози" свива загубата си През 2016 г. "БДЖ-Товарни превози" успя да подобри нетните си финансови резултати за първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, коментира Любомир Илиев, управител на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД, цитиран от агенция "Фокус". По данни, цитирани от него загубата на компанията от януари до март е 1.2 млн. лв. при 4 млн. лв. за същия период на предходната година. "Така ясно се вижда добрият тренд на дружеството. Ако успеем да проведем всички мерки, които планираме – продажба на неоперативни активи, оптимизиране на различни основни процеси, въвеждане на информационни системи и др., смятам, че до края на годината дружеството може да постигне положителен финансов резултат", смята Илиев. Според него служителите няма от какво да се притесняват за своето бъдеще. В отговор на въпрос за мерките, които са взети, за подобряване ситуацията на дружеството той обяснява, че те включват оптимизация на всички процеси по оперативната работа - маневрена дейност, ремонтната дейност, промяна на графика на движение и логистиката. Взети са мерки и срещу кражбите на гориво, измерване на трудовия коефициент на всеки от служителите и др. "Можем да развием "БДЖ-товарни превози" ЕООД като конкурентно и печелившо предприятие", убеден е директорът. "Дружеството се развива много добре през последната година. Има нужда от още известни усилия, за да бъде изградено като конкурентно и печелившо предприятие, въпреки историческите факти, които трябва да бъдат оповестени на нашата общественост", обяснява Илиев. Признава обаче, че през последните години има видим ръст на превозите на товари не чрез железници, а чрез автомобилен транспорт въпреки увеличения брой лицензирани жп превозвачи, които вече са десет. Делът на държавната компания в тези превози през 2007 г. е бил 92%, докато през 2015 г. е спаднал на 58%.
Източник: Дневник (19.05.2016)

Тръгва голям конкурент на "БДЖ-Товарни превози" PIMK Rail е най-новият - 14-и, железопътен превозвач у нас. Това съобщиха за "Стандарт" от ИА "Железопътна администрация" (ИАЖА). Компанията беше създадена в края на миналата година, а неотдавна ИАЖА й издаде и европейски лиценз за жп превозвач. Сега PIMK Rail очаква единствено сертификат за безопасност, веднага след което може да извършва превози на товари. Компанията усилено се подготвя за това. Тя вече внесе първия в България от 27 години насам чисто нов електровоз - Siemens Vectron, чиято цена е близо 7 млн. евро. Локомотивът беше оценен от TINSA за съответствие с изискванията на правилата за безопасност и вече е допуснат за експлоатация по жп мрежата. Очаква се скоро от Германия да бъде доставен и втори електровоз от същия тип. Отделно PIMK Rail поръча 17 двойни вагона в жп завода в гр. Септември, които скоро ще бъдат готови. Още в края на миналата година управителят на компанията майка PIMK - Илиян Филипов, публично обяви, че ще навлезе сериозно в бизнеса на интермодалните превози. Поради това PIMK е кандидат за концесионер на новия интермодален терминал в Пловдив, който се изгражда от "Трейс Груп Холд", за да го превърне в своя основна логистична база. PIMK Rail е дъщерна компания на пловдивската PIMK - най-мощната автокомпания в Източна Европа. Само миналата година PIMK вложи 25 млн. евро в 150 влекача "Мерцедес" и "Ивеко". PIMK е сред най-големите превозвачи на стоки между Турция и Германия, като превозва и известни марки облекла като Zara и др. PIMK вече има опит в жп превозите, като осигурява 2/3 от полуремаркетата за блок-влака на DB Schenker Rail по дестинацията Русе - Нюрнберг. Така PIMK съкращава голяма част от разходите си за гориво, пътни такси и командировъчни за водачите. След като стартира дейността си, PIMK Rail ще отхапе още около 25% от товарите на "БДЖ-Товарни превози". Сега държавният превозвач вози средно по 1000 т дневно от кариерата на PIMK в Куртово Конаре за сероочистващите инсталации на ТЕЦ "Марица 3". Поради това се очаква "БДЖ-Товарни превози" да приключи 2015 г. с под 6 млн. тона товари - 14 пъти по-малко от рекордната 1986 г. Държавната компания ежегодно губи по 10-15% от пазарния си дял при увеличение на общия обем товари от порядъка на около 20% годишно.
Източник: Стандарт (26.05.2016)

БДЖ и PIMK ще качват камионите на влакове "БДЖ-Товарни превози" ще започне да транспортира тежкотоварни автомобили с влакове съвместно с най-новия жп превозвач у нас - пловдивската PIMK Rail. Това съобщи Любомир Илиев, управител на "БДЖ-Товарни превози". Сериозно обмисляме да развиваме интермодалния транспорт, обясни Илиев. Ние си партнираме с PIMK Rail и ще бъдем конкуренция основно на DB Schenker, коментира Любомир Илиев и обясни: "Става въпрос за превоз на непридружавани полуремаркета. Камионите ще превозват стоки от Иран и Турция до Пловдив. Там полуремаркетата ще бъдат откачвани от влекачите и качвани на нископодови жп платформи, за да пътуват по релси до Любляна. От словенската столица те ще бъдат поемани от други влекачи и превозвани до крайните клиенти в Централна и Западна Европа. В обратна посока товарите в непридружавани полуремаркета ще пътуват с влак от Любляна до Пловдив и оттам - по шосе, до Турция и Иран". Ние нямаме нископодови жп платформи, но PIMK Rail скоро ще имат, каза Любомир Илиев. До края на юли се очаква пловдивската компания да получи европейско финансиране и да плати на жп завода в гр. Септември за построяването на 36 нископодови жп платформи за превоз на полуремаркета, с които ще бъдат сформирани две композиции, обясни Илиев. Превозите ще се осъществяват от новия интермодален терминал в Пловдив, за който PIMK ще кандидатства за концесионер. Терминалът се изгражда с 13,94 млн. лв. европейско финансиране и ще бъде открит през декември тази година. PIMK Rail вече закупи един модерен електровоз Siemens Vectron. Според изявления от ръководството на компанията, тя ще закупи още един. Те обаче няма да са достатъчни, поради което ще си сътрудничим в интермодалните превози, като осигуряваме локомотиви, коментира Илиев. На въпроса защо няма кандидати за "БДЖ-Товарни превози", което провали и третия опит за приватизация на дружеството, Любомир Илиев обясни, че вече всеки жп превозвач, ако има европейски лиценз "А", в България трябва да кандидатства само за лиценз "В" (б.а. - за безопасност), който може да му бъде издаден за 6 месеца и срещу неголяма държавна такса. Така той веднага започва да извършва превози, каза Илиев и допълни, че и в момента има няколко жп превозвача, които кандидатстват за лицензи. При това положение защо някой да купува компания със задължения, отговаря реторично управителят Любомир Илиев.
Източник: Стандарт (13.06.2016)

Държавните транспортни компании подобряват леко резултатите си Държавните транспортни компании са имали малко по-успешна първа половина на годината, показват отчетите им за периода. През летище София са преминали повече самолети, пътници и товари, това в Горна Оряховица е увеличило печалбата си, а пловдивското е свило загубата си. "Български пощи" и "БДЖ - Товарни превози" също излизат на положителен финансов резултат. По-доброто представяне на пощите се дължи на завишените общи приходи с 5.2%, главно от изходящи пощенски пратки за чужбина, от разчитане с чуждите пощенски администрации на входящи писмовни и колетни пратки, продажба на винетни стикери, продажба на билети на националната лотария, като компанията оперира на един традиционно растящ пазар. При железницата обаче печалбата е съпътствана със загуба на бизнес. Летища в полет "За шестте месеца на 2016 г. "Летище София" ЕАД отчита финансов резултат от дейността си - печалба в размер на 4.270 млн. лв., с 2.371 млн. повече от планираната и с 1.420 млн. повече от отчетената за същия период на 2015 г.", се посочва в отчета на компанията. За шестте месеца дружеството отчита приходи от 61.6 млн. лв., което е с 6.5 млн. лв. повече на годишна база. По-доброто представяне се дължи на по-големия брой самолети, преминали през столичната аерогара, при които има ръст от 12.2%. Основният ръст се дължи на по-голямата активност на нискотарифната WizzAir, като дружеството посочва, че от април там вече каца нискотарифната Ryanair, която обяви доста мащабна летателна програма, която ще се отрази още по-силно в отчета на летището до края на годината. Ръст има и при броя на пътниците от 9.2%, или с 261 хил., както и при обработените товари, които се увеличават с 15.3%. Летището в София е компанията в сферата на транспорта, която предизвиква най-голям интерес заради предстоящата концесия и заради критиките, че аерогарата печели под възможностите си. Наскоро изпълнителният й директор Христо Щерионов обясни пред журналисти, че има обективни причини за това - като конкуренцията в наземното обслужване и оптимизацията, която предприеха някои авиокомпании. Летището в Пловдив обаче не може да се похвали нито с повече приходи, нито с печалба. То успява единствено да минимализира загубата си, която от 330 хил. преди година сега се е свила наполовина до 147 хил. лв. Приходите му падат, като дружеството отчита с 500 хил. лв. по-малко от същия период за миналата година. Компанията трудно покрива разходите си и затова през миналата година започна да работи с ограничено работно време. За летище Пловдив в момента тече процедура по отдаването му на концесия, като срокът за оферти изтича на 19 септември. Пристанища и железници Едно от дружествата, които отчитат добри резултати, остава "Пристанище Варна". Приходите от продажби към 30 юни са в размер на 32.5 млн. лв. Компанията отчита с 9.6% над планираните приходи за периода, но с 3.4% по-малко спрямо миналата година заради намаления обем на обработените товари. Рентабилността й за периода е била 20.12%. Далеч не толкова успешно е представянето на другото държавно пристанище на Черно море – това в Бургас, което е със затихващи функции, след като Министерство на транспорта отдаде основните му терминали на концесия на "БМФ Порт Бургас" на братята Домусчиеви. Свива се бизнесът и на "БДЖ - Товарни превози", като компанията отчита с 12% по-малко приходи спрямо първите шест месеца на 2015 г., като е превозила с 22.3% по малко товари в обем. Това се дължи на свиването на поръчките на няколко големи клиента, един от които е Ти Би Ел - компанията, спедитор на товарите от мините, свързани с Христо Ковачки, които са намалели с 47%, след като той предпочете да си направи собствена жп компания. Положителното при държавната компания е, че успява да излезе на печалба. За първото полугодие на 2015 г. тя беше на загуба от 7.3 млн. лв., като сега резултатът е 1.3 млн. лв. в полза на железницата.
Източник: Капитал (03.08.2016)

БДЖ е погасила над 400 млн. лв. дългове и има 1.3 млн. лева печалба, похвали се вчера директорът Владимир Владимиров. В момента държавният холдинг има да плаща към 455 млн. лева, докато през 2009 г. борчовете му са били 800 млн. лева. Оказва се обаче, че заради приоритетното издължаване към кредитори БДЖ няма пари за най-важното - ремонти на наличната и инвестиции в нова техника. Точно затова авариите, закъсненията, промените в разписанията и разреждането на влакове са ежедневие - особено за пътническите превози. В момента действа временно разписание с промени на 11 пътнически линии, които се наложиха заради излизането на стари локомотиви от строя. "След ремонт старите 40-50-годишни влакове веднага дават дефект, необходима ни е инвестиция, ако искаме да имаме модерна железница", обясни вчера Владимиров по БНТ. Оказа се обаче, че и с по-новите машини има проблеми. От БДЖ съобщиха пред "Сега", че 10 от новите 50 мотриси "Дезиро" не са в движение - пет са претърпели катастрофи, а други 5 не работят заради различни технически "откази". Вчера Владимиров дори заяви, че 3 от мотрисите били "тотална щета". За ремонта на част от тези мотриси предстои обявяване на обществена поръчка. "Една от причините за създадената ситуация е прекратеният през 2008 г. договор за поддръжка, от тогава тези мотрисни влакове се поддържат със собствен ресурс", обясниха още от БДЖ. За да спаси БДЖ от технически "фалит", правителството реши да му влее мощна финансова инжекция от 600 млн. лева. Сумата трябва да дойде от отдаването на летище София на концесия. Според шефа на жп холдинга е реалистично парите да постъпят догодина. С помощта БДЖ трябва да ускори погасяването на задълженията и да купи нови влакове.
Източник: Сега (05.08.2016)

Част от най-новите влакове на БДЖ са без поддръжка от 2008 г. насам БДЖ има сериозен проблем с поддръжката на купените при правителството "Сакскобургготски" мотриси Siemens и има спешна нужда от покупката на нови локомотиви за по-старите влакове. Това се разбра от думите на изпълнителния директор на "БДЖ Холдинг" Владимир Владимиров и на управителя на "БДЖ Пътнически превози" Димитър Костадинов в сутрешния блок на БНТ. През 2004 г. финансовото състояние на БДЖ бе лошо, но още по-лошо бе състоянието на влаковете му. Затова и тогавашният министър на транспорта Николай Василев поръча 25 дизелови дизелови мотриси "Дезиро" срещу 87 млн. лв., а година по-късно пристигна и нова поръчка от още 25 електрически влака "Сименс" за още 106 млн. евро. За целта дружеството взе заем от близо 200 млн. евро от немската финансова институция KfW за 12 години. Димитър Костадинов обясни, че от 2008 г. обаче дизеловите мотриси са без поддръжка. Договорът със Siemens е бил прекратен, защото ръководството тогава преценило, че държавната железница сама може да се справя с това, което се оказало невъзможно. "Няма капацитет нито технически, нито човешки, нито от гледна точка на осигуряване на необходимите части. В момента и двата вида влакове са пред основен ремонт, подготвяме процедура за поддръжка и в най-скоро време ще я пуснем - за 5-годишен период за електрическите и дизеловите мотрисни влакове", каза той. Той уточни, че в движение в момента са 23 от електрическите мотриси, а две са "тотална щета" след катастрофи. В същото положение са и две от дизеловите влакчета, а други 5 са спрени, защото имат нужда от основен ремонт. Владимир Владимиров пък добави, че в страната от 2002 г. няма завод за ремонт на локомотиви, така че поддръжката трябва да се извършва в чужбина. След кризата, която изживя през 2009 г., когато бе на ръба на фалита, сега БДЖ отчита малко по-добри резултати. Изпълнителният директор на холдинга описа ситуацията като подобряваща се. Въпреки свиването на задълженията от 2009 г. насам наполовина – до 455 млн. лв., все още няма средства за инвестиции. Най-големите кредитори на БДЖ са банки - общо 240 млн. лева към момента, вкл. немската KfW, с чиито пари са купени мотрисите Siemens, и държателите на книжа по втория облигационен заем. Като по-сериозен обаче Владимиров определи проблема с облигационерите, задълженията към които също са редуцирани, но остават високи - 134 млн. евро. С тях холдингът обаче не можел да се разплати с наличните средства, тъй като трябва разрешение от ЕК, защото такова плащане се квалифицира като неразрешена държавна помощ. Владимиров се похвали и че за първи път "БДЖ - Товарни превози", излиза на печалба от 1.3. млн. лв. през първата половина на 2016 г., но в същото време отчетът на компанията показва, че се свиват приходите на компанията - с 12% по-малко спрямо първите шест месеца на 2015 г., или 52.4 млн. лв., както и бизнесът й като цяло - с 22.3% по-малко превозени товари в обем. Ръководството на холдинга очаква обявената концесия на летище София, със средствата от която Министерството на транспорта обеща да се погасят дълговете на БДЖ. С тази цел Министерският съвет изисква от бъдещия концесионер да извърши авансово плащане на половината сума по 35-годишната концесия при подписването на договора - около 600 млн. лв.
Източник: Капитал (05.08.2016)

ИПИ: Финансовото състояние на държавните фирми се влошава Финансовото състояние на държавните предприятия се влошава през 2014 и 2015 г. спрямо базисната 2013 г. От общо 158 на брой държавни предприятия (за които МФ е публикувал отчети) броят на губещите нараства до 72 през 2014 г. и въпреки че леко спада до 62 през 2015 г., остава над нивото от 55 през 2013. Общият финансов резултат сериозно се влошава от 493 млн. лв. нетна печалба през 2013 г. до 266 млн. лв. загуба през 2014 г. През 2015 г. ситуацията се подобрява и отново е отчетена нетна печалба, но този път от само 85 млн. лв. Задълженията на предприятията - особено на най-големите, растат и през 2014 г. темпото на натрупване на дългове дори изпреварва ръста на БВП. Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за финансовото състояние на държавните предприятия. Едновременно с това влошаване обаче субсидиите и трансферите от държавния бюджет към тези компании продължават да растат дори в условията на хроничен бюджетен дефицит и през 2015 г. те надхвърлят 3% от БВП. Редом с това процесът на приватизация е не само замразен, но дори поема в обратната посока. Тези тенденции налагат държавната политика по отношение на публичните предприятия да бъде преосмислена и да се пристъпи към изчистване на забранителния списък и приватизация на повечето държавни компании, смятат от ИПИ.Приходите на всички публични предприятия през 2015 г. са 11.2 млрд. лв. или 13% от БВП, а стойността на капитала им е 19.3 млрд. лв. или 22.4 на сто от брутния вътрешен продукт. В същото време медианната възвращаемост на активите на държавните предприятия е много ниска, а през всяка от разгледаните години тя дори не доближава 1%, което означава, че голяма част от държавните предприятия на практика не отчитат никаква възвращаемост, пише в анализа на ИПИ. За сравнение, в частния сектор препоръчителната възвращаемост, която едно предприятие трябва да достигне, за да се счита за добра инвестиция, е около 5%. Нивото на задлъжнялост като цяло е паднало през периода, но в определени ключови сектори като здравеопазване и енергетика се покачва. Тревожно е, че медианното съотношение на дълг към собствен капитал за предприятията с годишни приходи над 100 млн. лв. е шест пъти по-високо от медианното за всички предприятия. Това ясно показва, че най-големите и важни предприятия са и най-задлъжнелите, пише в анализа.Фокусирайки се върху 10-те държавни предприятия с най-високи приходи (които формират 78% от приходите на всички ДП) се забелязва, че техният финансов резултат е значително по-лош от средния. Средната им печалба е по-ниска от тази за всички държавни компании през всяка от разгледаните години. Същото се отнася и за възвращаемостта на техните активи - през 2014 и 2015 г. тя дори е отрицателна. Пет от тези предприятия са били на загуба през 2015 г., докато през 2013 г. губещите са само три. Задлъжнялостта им също сериозно се влошава. Тяхното медианно съотношение на дълг към собствен капитал стремглаво се покачва от 0.83 през 2013 г. на 1.33 през 2015 г., което представлява ръст от над 60%.Някои предприятия подобряват своето финансово състояние, но само на хартия. Така нивото на задлъжнялост на "БДЖ - Пътнически превози" сериозно спада през 2015 г. благодарение на чисто счетоводни записи. Към 31.12.2015 г. стойността на собствения капитал на дружеството е с над 90% по-висока в сравнение с година по-рано. Това обаче се дължи основно на преоценка на определени дълготрайни материални активи, а не на погасяване на дългове. През първото полугодие на 2016 г. имаше подобно подобрение в нетната печалба на "БДЖ - Товарни превози", което се дължеше основно на по-ниски отчетени разходи за амортизация вследствие на промяна в счетоводната политика. Над 71 на сто от годишните приходи на държавните предприятия се дължат на енергетиката, осигурила близо 8 млрд. лв. през миналата година, следвана от транспортните предприятия, на които се падат 1.667 млрд. лв. В същото време обаче най-задлъжняла отново е държавната енергетика – със 7.8 млрд. лв. през 2015 г., което е 1.2 млрд. повече спрямо 2013 г.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2016)

БДЖ прави нова ремонтна фирма "БДЖ Сървисиз" вече ще ремонтира локомотивите и вагоните на "БДЖ - Товарни превози" и "БДЖ - Пътнически превози", научи Стандарт". Това ще е нова, трета компания в състава на "Холдинг БДЖ", сочи програмата за преструктуриране, която вече строго се изпълнява. Според нея от 1 ноември новото дружество "БДЖ Сървисиз" ще поеме ремонта на всички видове локомотиви и вагони на товарния и пътническия държавни превозвачи. За управител на новата компания засега е определен Велик Занчев, който от ноември 2014 г. и досега е председател на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ". Създаването на "БДЖ Сървисиз" се налага поради факта, че всички частни ремонтни заводи в България не приемат поръчки на "БДЖ холдинг", тъй като той хронично не заплаща услугите им. Както вече "Стандарт" писа, най-модерният жп завод у нас - русенският "Експрес сервиз", категорично отказва да приема локомотиви на БДЖ, а смесената компания "БДЖ Кончар" е завела дело срещу холдинга за неплатен ремонт на 10 машини, Серия 46. Поради това БДЖ се опитва да позакърпи локомотивите в собствените си депа, но засега - неуспешно. Според запознати, "Холдинг БДЖ" е дал за ремонт няколко локомотива на новата фирма "Жп тракция" ЕООД, която се намира на територията на бившия металургичен комбинат "Кремиковци". От 8 април 2015 г. тя има сертификат за ремонт на електрически и дизелови локомотиви. Освен това "БДЖ - Пътнически превози" планира да рециклира 100 вагона, научи още "Стандарт". Все още обаче не е обявена обществена поръчка за това. Въпреки това вече се събирали оферти за доставки на врати, прозорци и други елементи за рециклиране на вагоните. Очаква се парите за обновяването на 100-те пътнически вагона да дойдат от концесията на летище София.
Източник: Стандарт (12.09.2016)

С решение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев бяха направени промени в състава на съвета на директорите в „Холдинг БДЖ“ ЕАД, съобщиха от МТИТС. Владимир Владимиров е освободен и на негово място е назначен Георги Друмев. С решение на управляващия орган на дружеството Георги Друмев е избран за изпълнителен директор.Георги Друмев е специалист в областта на железницата и дългогодишен служител на системата. В различни периоди от своята кариера е бил управител на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД. Със заповед от поста генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е освободен Милчо Ламбрев, на негово място е назначен Красимир Папукчийски. Кариерата на Красимир Папукчийски е изцяло свързана с железопътната инфраструктура. Той е заемал ръководни позиции в поделение „Управление движение на влаковете и гаровата дейност“. От 2012 г. е заместник-ръководител и в последствие ръководител на звено за управление на проекти, финансирани с европейски средства. По-рано министър Алексиев обяви, че БДЖ е в критично състояние и подчерта, че по искане на кредиторите частен съдебен изпълнител вече продава неоперативни активи на дружеството. Това е поредната кадрова промяна в ръководствата на държавните дружества, направена от служебното правителство. Във вторник бяха сменени шефовете на АЕЦ „Козлодуй”, НЕК и „Булгаргаз”. От поста председател на борда на атомната електроцентрала е освободен Жаклен Коен. Неговото място в ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД заема Петьо Иванов - изпълнителен директор на БЕХ ЕАД, съобщиха от БЕХ. В „Булгаргаз“ ЕАД на мястото на Николай Павлов като член на съвета на директорите и главен изпълнителен директор застана Стоян Янчев. А в „Национална електрическа компания“ ЕАД зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков замени Христо Георгиев като член на съвета.
Източник: Vesti.bg (08.02.2017)

Живко Живков е новият изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", съобщиха вчера от земеделското министерство. Вчера управителният съвет освободи Румен Порожанов след подадената от него оставка и одобри новия шеф. Транспортният министър Христо Алексиев пък продължи с рокадите в жп сектора, като уволни и назначи нови началници на пътническите и товарните превози. Досега Живко Живков беше зам.-директор на фонда и отговаряше за директните плащания на площ и информационните технологии. Рокадата се наложи, след като служебният министър на земеделието Христо Бозуков поиска оставката на шефа на фонда с мотива, че е назряло обществено недоверие към разплащателната агенция. Порожанов я подаде, защото не можел "да се прави на интересен". Заради смяната на властта се стигна до абсурд - в управителния съвет на фонда участват заместник-министри от различни ведомства, част от които все още не бяха назначени. Спекулации в медиите дори върнаха на поста бившия директор на фонда - Мирослав Николов, който ръководеше структурата при кабинета "Орешарски" и бе освободен след серия от скандали. Нови шефове има от вчера и в БДЖ. Промените стават броени дни след смяната на изпълнителния директор на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров. От държавните превозвачи си тръгват и управителите на "БДЖ - Пътнически превози" Димитър Костадинов и на "БДЖ - Товарни превози" Любомир Илиев. На тяхно място транспортният министър назначи съответно Христо Иванов и Александър Александров. Христо Алексиев, който бе зам.-директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура", преди да стане служебен министър, даде заявка за бързи рокади още с встъпването си в длъжност, когато обвини цялото ръководство на железниците, че холдингът не е управляван ефективно. Сред първите освободени бе шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев. "Не става въпрос за реваншизъм. Ясно е, че ако някой не си върши работата, ще бъде сменен", коментира вчера министърът. Той се похвали след заседанието на правителството, че само за дни е бил оптимизиран графикът на локомотивите и е подобрено разписанието на пътническите влакове, които през последните месеци редовно закъсняваха именно заради липсата на локомотиви. Проверката на министър Алексиев показала още, че има достатъчно налични машини, но те не са били използвани рационално, не е имало добра организация и затова имало загуби и недоволни пътници. Още преди време Христо Алексиев разкритикува вече уволнените началници за платените "грешни" 1.3 млн. лв. през 2016 г. за т.нар. трансбордиране - превоз с автобуси вместо с влак. Христо Иванов е специалист по жп транспорт и финанси, има опит в превоза на опасни товари, работил е и в "БДЖ - Пътнически превози". Александър Александров е специалист по управление на транспорта и идва от системата на държавните товарни превози.
Източник: Сега (16.02.2017)

Московски върна стария шеф на БДЖ Mиниcтъpът нa тpaнcпopтa Ивaйлo Moc?oвc?и ocвoбoди днec шeфa нa "Xoлдинг БДЖ" Гeopги Дpyмeв и въpнa нa пocтa Bлaдимиp Bлaдимиpoв. Toвa cъoбщи зa "24 чaca" Дилянa Дoйчинoвa, шeф нa "Bpъз?и c oбщecтвeнocттa" и пиap нa миниcтъpa. Дpyмeв бe нaзнaчeн oт cлyжeбния миниcтъp Xpиcтo Aлe?cиeв, ?oйтo ocвoбoди Bлaдимиpoв. Bлaдимиpoв бe шeф нa бopдa нa диpe?тopитe нa xoлдингa пo вpeмe нa пъpвия ?aбинeт нa Бopиcoв и пъpвия мaндaт нa Moc?oвc?и. ?peз втopия мaндaт нa Moc?oвc?и тoй cтaнa изпълнитeлeн диpe?тop, a Beли? Зaнчeв - шeф нa бopдa. Ceгa Зaнчeв бe нaзнaчeн oт пpeмиepa Бopиcoв зa зaм.-миниcтъp нa тpaнcпopтa, нo пoeмa и пocтa пpeдceдaтeл нa бopдa нa диpe?тopитe нa БДЖ.
Източник: 24 часа (10.05.2017)

Товарните превози на БДЖ станаха член на КРИБ „БДЖ – Товарни превози", част от държавния жп холдинг, вече е член на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), съобщават от най-голямата работодателска организация в България. Най-големият железопътен товарен превозвач в страната предлага гъвкава тарифна политика и разнообразни логистични схеми за превоз както във вътрешно, така и в международно съобщение. На територията на страната открити за търговска дейност са над 90 гари. Широкият спектър от транспортни услуги включва превози на единични пратки, блок-влакова организация на превозите, комбинирани превози, превози на тежки, извънгабаритни и опасни товари, превози от/до черноморските пристанища Бургас и Варна, превози от/до речните пристанища Русе, Лом, Свищов и Видин. Портфолиото на компанията се допълва от услуги, свързани с митническо оформяне, финансова гаранция, застраховка на товарите, складиране и терминални услуги, специализирана система за следене на влакове, електронно подаване на заявки, електронна товарителница и др. Товарният жп превозвач е единствения оператор във фериботен комплекс Варна, който обслужва железопътно фериботните линии Варна - Кавказ (Русия), Варна - Иличовск (Украйна), Варна - Иличовск (Украйна) - Поти/Батуми (Грузия). Фериботен комплекс Варна е единственото място в Черноморския басейн, където се извършва смяна на талиги на товарни вагони (от междурелсие 1520 мм на 1425 мм и обратно). Компанията разполага със значителен подвижен състав за превоз на различни видове течни, насипни и пакетирани товари. Компанията предлага пълен пакет услуги за икономически оператори, които използват ЖП мрежата.
Източник: Други (04.07.2017)

Откриха реновираното локомотивно депо Директорът на дирекция „Екология и транспорт“ Георги Игнатов присъства на откриване на реновираното локомотивно депо. На събитието присъстваха още зам. областният управител на Област Русе Валентин Колев, управителят на БДЖ-товарни превози Любомир Илиев, управителят на БДЖ-пътнически превози Пламен Пашаров, директорът на БДЖ – товарни превози „Ремонт на локомотиви и товарни вагони“ Бойко Стоилов, управителят на Локомотивно депо Русе Пенчо Петров, управителят на транспортен център Горна Оряховица Деян Боев, както и служители в депото. Реновирани са отделни елементи от депото – сменени са покривните конструкции, както и дограмата, ремонтирани са и помещенията за нощувка и почивка на служителите и машинистите. Работниците са с нови работни облекла, с цел подобряване условията на труд. Целият ремонт възлиза на стойност над 100 000 лв., като всички средства са от БДЖ товарни превози. На събитието бяха представени и два нови локомотива. Общинско предприятие „Комунални дейности“ към Община Русе възстанови улицата пред самото депо.
Източник: Дарик радио (02.11.2017)

Цацаров нареди проверка в БДЖ Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди на Софийска градска прокуратура да извърши проверка по повод на излъчения репортаж в Нова телевизия за злоупотреби в БДЖ – Товарни превози. Ще бъдат проверявани твърденията за некачествен ремонт на локомотивите, сключване на неизгодни договори с външни изпълнители на ремонта, както и изплатени трудови възнаграждения без основание на лица, назначени формално в системата на БДЖ. В хода на проверката ще бъдат изискани материалите от Нова телевизия (вкл. и неизлъчените записи) и ще бъдат снети обяснения и от длъжностни лица от БДЖ.
Източник: Стандарт (31.01.2018)

БДЖ с по-малко пътници и приходи, но с по-добър резултат Въпреки че държавните железници отчитат по-малко пътници и по-малко приходи през 2017 г. в сравнение с предходната 2016 г., техният финансов резултат всъщност се е подобрил на годишна база. Това показва финансовият отчет на дружеството за 2017 г., публикуван на сайта на финансовото министерство през последните дни. БДЖ отчита загуба от 16,9 млн. лв. за 2017 г., но през предходната година загубата на холдинга е била 23 млн. лв., т.е. с 6,1 млн. лв. по-голяма. Пътниците на железниците са намалели с 1,07% през 2017 г. в сравнение с година по-рано, но от предни отчети се вижда, че това далеч не е най-голямото намаление на ползващите услугите им. Приходите от пътническа дейност са се понижили с малко над 1 млн. лв. и са били 57 млн. лв. Спад има и в приходите от транспорт на товари, които от 96,2 млн. лв. през 2016 г. достигат 95,9 млн. лв. през следващата година. С 5,04% се повишават приходите от инфраструктурни такси на Национална компания “Железопътна инфраструктура”(НКЖИ) през 2017 г., сочи отчетът на предприятието. Най-голяма част от таксите са платени от “БДЖ Пътнически превози” - 28,7 млн. лв., следвани от “БДЖ Товарни превози” - 12,6 млн. лв. Частните железопътни компании плащат далеч по-малко - БЖК, която е на трето място, например е платила 8,1 млн. лв. такси през 2017 г. За разлика от железниците пътниците в авиацията се увеличават. От отчета на “Летище София” ЕАД се вижда, че през 2017 г. през него са преминали 6 490 096 пътници през цялата 2017 г. - с 1 509 709 повече, отколкото година по-рано. Печалбата на държавното дружество за 2017 г. е 11,4 млн. лв., докато за предходната 2016 г. то е имало 13,8 млн. лв. загуба от дейността си. Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” има 27,7 млн. лв. печалба. Във финансовия отчет на дружеството се посочва, че над 80% от приходите му идват от такси прелитане, свързани с потоците от Европа за Турция, Близкия и Далечния изток.
Източник: 24 часа (08.05.2018)

Държавните жп компании увеличават загубата си за 2017 г. Увеличаването на финансовите загуби в държавните жп дружества продължава. Това показват отчетите на компаниите за 2017 г. Най-голям е минусът на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - над 50 млн. лв. С подобрен финансов резултат спрямо предходната 2016 г. от групата на превозвача БДЖ може да се похвали единствено холдинговото дружество майка. Не така стоят нещата за двете дъщерни компании - за превоз на пътници и на товари, като най-незавидно е положението при товарните превози. "БДЖ – Товарни превози" завършва 2917 г. на загуба от 6.2 млн. лв., което е влошаване на финансовия резултат спрямо предходната година, и то с цели 5.7 млн. лв. По данни на НКЖИ държавният жп превозвач продължава да губи пазарен дял спрямо останалите компании, занимаващи се с карго, и през миналата година "БДЖ – Товарни превози" държат 47.8% от пазара на база изминати километри. Според отчета на "БДЖ - Товарни превози" увеличаването на загубата се дължи на промяна в структурата на превозените товари и превоз на товари с по-ниска приходна ставка. Други причини са увеличението на минималната работна заплата за страната от началото на 2017 г. и съответните корекции на възнагражденията на служителите, както и на увеличените разходи за амортизации. Дейността на "БДЖ - Товарни превози" става и по-нерентабилна, тъй като увеличаването на загубата идва при ръст на приходите с 5% за миналата година, като в абсолютна стойност за 2017 г. те са 109.4 млн. лв. Основната причина за увеличението са отдадени под наем локомотиви на външни клиенти и на свързани лица. Като резултат от увеличената загуба намалява собственият капитал на компанията с 8% до 100 млн. лв., а се увеличава и задлъжнялостта - с 5.4 млн. лв., достигайки 105.5 млн. лв. Обяснението на компанията е, че плащанията са основно към НКЖИ. От отчета се вижда още, че делът на големите товародатели и спедитори се е свил с 5% до 65.5% от общия микс на товарите на държавната железница. Най-голямо е намаляването на товарите, подавани от мините на Ти Би Ел - 64% по-малко спрямо предходната година. Това не е изненада, тъй като мините са свързани с Христо Ковачки и той си създаде частна жп компания, която да намали зависимостта от БДЖ. "От началото на тази година (бел. ред. - Ти Би Ел) осъществява самостоятелно превозите на каменни въглища по релацията гара Драгоман (Бели брег и Станянци) – Голямо село. Отпаднали са превози на въглища от гара Сарафово до гара Сливен поради закриване на мината в Сарафово", пише като пояснение и в отчета на "БДЖ – Товарни превози". Увеличаване на негативния финансов резултат има и при пътническото поделение. "БДЖ - Пътнически превози" е на загуба за 2017 г. от 8.5 млн. лв., като година по-рано тя е била 4.6 млн. лв. Приходите се увеличават с 1% и за 2017 г. те са 239.6 млн. лв., като огромната част от тях - 175 млн. лв. идват като държавна субсидия. От групата с успех по отношение на финансовите резултати може да се похвали компанията майка "Холдинг БДЖ". За 2017 г. тя има приходи в размер на 14.3 млн. лв., като през изминалата година загубата е 8.2 млн. лв. при отчетена загуба в размер на 20.2 млн. лв. за 2016 г., или подобрение с 11.9 млн. лв. Дължи се предимно на намалените разходи за обезценка на вземания 10.8 млн. лв. и продажба на имоти и финансови активи, собственост на дружеството, от които 1 млн. лв. от продажбата на дял от 2.8% от капитала на ЗАД "Алианц България" и 831 хил. лева от продажбата на Почивна станция "Банкя". Като цяло реализирана печалба от продажба на дълготрайни активи е в размер на 4 млн. лв., като това е с 2.6 млн. лв. по-малко от 2016 г. Приходите от отдадени под наем сгради се увеличават с 895 хил. лева. Все по-голяма е финансовата дупка в Национална компания "Железопътна инфраструктура", която движи жп проектите по оперативна програма "Транспорт". НКЖИ приключва 2017 г. със счетоводна загуба 50.6 млн. лв., като през 2016 г. тя е била 28.2 млн. лв. Това се получава въпреки голямата дотация от страна на държавата Приходите на НКЖИ за 2017 г. в размер на 380.6 млн. лв., т.е. с 35.4 млн. лв. (10%) повече от отчетените приходи за 2016 г. Причината - увеличението на приходите от финансирания, свързани с амортизационни отчисления на дълготрайни материални активи след въвеждането им в експлоатация. От въпросните 380.6 млн. лв. 108.3 млн. лв. са от приходи от услуги, в това число от инфраструктурни такси (53.1%), които заплащат на НКЖИ жп превозвачите. Приходите от финансирания за 2017 г. са 257.6 млн. лв., или с 32 млн. лв. (14.3%) повече от предходната година.
Източник: Капитал (15.05.2018)

Държавните железници продължават да трупат загуби Българските държавни железници продължават да отчитат загуби и не успяват да регистрират дори и скромен положителен резултат. Това показват отчетите на компаниите от жп холдинга за първите три месеца на годината. БДЖ "Пътнически превози" трудно успява да направи услугата си по-атрактивна и да накара повече хора да се качат на влака, вместо да изберат колите си или автобус. Подобрение обаче все пак има. Финансовият резултат за януари-март е загуба в размер на 250 хил. лева при отчетена загуба от 3.352 млн. лева за същия период на 2017 г. или подобряване с 3.102 млн. лева. Освен от превоз на пътници, приходите идват и от таксите, които компанията събира за ползване на локомотиви, увеличение на приходи от амортизации и др. С отрицателен резултат приключи първите три месеца на годината и БДЖ "Товарни превози", което отчете загуба в размер на 2.726 млн. лева. Този финансов резултат спрямо отчета за същия период на предходната година е подобрен с 449 хил. лв., което в известна степен се дължи на увеличението на приходите от превоз на товари. Не добре се представя и "Холдинг БДЖ", който регистрира загуба в размер на 1.878 млн. лева, при отчетена печалба от 467 хил. лева за съответния период на 2017 г., показват още данните. Това влошаване на резултата с 2.345 млн. лв. идва от намалението на приходите - от такси, от продажба на скрап, както и от намалените приходи от услуги, пише в отчета на компанията майка. Данните за цялата 2017 г. показват, че холдингът е завършил миналата година на загуба от 8.2 млн. лв. при отчетена загуба в размер на 20.2 млн. лв. за 2016 година. Според финансовия отчет на компанията обаче това се дължи най-вече на намалените разходи за обезценка на вземания, на продажба на имоти като почивната станция в Банкя и др. ПО РЕЛСИТЕ Изключение при представянето си не прави и Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Компанията приключва първите трите месеца със загуба в размер на 25 млн. лв. при разчетена по бизнес план загуба от 22 млн. лв. и отчетена за същия период на 2017 г. загуба в размер на 21.9 млн. лв., показва отчетът на НКЖИ. Компанията завърши 2017 г. със счетоводна загуба от 50.6 млн. лв., като през 2016 г. тя е била 28.2 млн. лв.
Източник: Сега (21.05.2018)

Няма да бъдат разпродавани активи на БДЖ заради запора на сметки от кредитори Във връзка с публикации в медийното пространство със заглавие: „Кредитори запорираха милиони на БДЖ, ще разпродават 25 мотриси и 1200 вагона”, е необходимо да бъде внесено разяснение, че разпродажба на активи на националния железопътен превозвач няма да се извършват, съобщават от компанията. Действително двама от кредиторите по Втория облигационен заем са подали иск в Софийски градски съд (СГС) за 40 млн. лв. от главница по заема срещу „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД и след решение на СГС искът е одобрен частично в размер на 20 млн. лв. в полза на облигационерите, вседствие на което са запорирани сметки на дружеството. Вторият облигационен заем, който е в размер на 240 млн. лв. е взет през 2007 г. за рефинансиране на стари задължения към различни институции и за извършване на текущи ремонти на товарни вагони, като реално не е бил наложителен за извършването на дейността на дружеството. До момента остатъкът на задълженията по заема е в размер на 103 млн. лв.
Източник: Дневник (01.06.2018)

Разходите на Агенцията за приватизация вече надхвърлят приходите й Агенцията за приватизация продължава да отчита толкова скромни приходи от продажби, че вече са по-малки от разходите за издръжката й. През миналата 2017 г. тя е получила от продажби 2.5 млн. лв., става ясно от отчета на агенцията. Разходите й са били 3.3 млн. лв. От последващ контрол за същия период е получила 2.7 млн. лв. През 2017 г. са извършени общо шест приватизационни продажби, сред които обособени части от "Български пощи" и от "Сортови семена - Елит". Продаден е бил и миноритарен пакет акции на "Оранжерии Гимел", като сделката е минала през фондовата борса. Договорените плащания са в размер на почти 2.5 млн. лв., пише в отчета. През миналата година е започнала и процедурата по продажба на части от БДЖ "Товарни превози", както и на части от Националната електрическа компания. Впоследствие обаче по искане на жп дружеството част от търговете са били прекратени. За продажба са били предложени и 33 обекта частна държавна собственост, но интересът към тях е бил повече от скромен. Една от причините за това били промените в Закона за приватизация, които забавили темпа на продажбите. През лятото на миналата година парламентът прие текстове, според които обособени части от държавни предприятия биха могли да се продават само след одобрението на депутатите. Това стана под давление на премиера Бойко Борисов и на част от министрите начело с икономическия Емил Караниколов, който няколко години преди това бе шеф на Агенцията за приватизация. Той защити закона, като изтъкна, че почти нищо не е останало за приватизиране, и цитира анализ на ресорната агенция, според който над 98% от предприятията вече са раздържавени. Не се броели само важните, които са част от т.нар. "забранителен списък" - "ВМЗ Сопот", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум", БДЖ и др. "Няма да продаваме, оттук нататък ще развиваме дружествата, включително и тези в Министерството на икономиката и други ведомства, като например Военнопромишления комплекс", обясни Караниколов през 2017 г. Сега - година по-късно, при почти пълната липса на продажби, агенцията за приватизация се занимава основно с последващия контрол. Затова, според експерти, е логично и нормално агенцията да бъде разформирована и "понижена" в дирекция към Министерството на икономиката.
Източник: Сега (09.07.2018)

Приходите от карти и билети на БДЖ спадат На фона на честите закъснения и проблеми с влаковете държавната компания "Пътнически превози" отчита спад на приходите си от продажба на карти и билети. За шестте месеца на годината те се топят с 615 000 лева спрямо същия период на 2017 г. до 24.6 млн. лв. Това показва финансовият отчет на компанията за полугодието. Все пак дружеството регистрира, макар и минимална, печалба. „Пътнически превози“ е на плюс от 2.7 млн. лв. при минус от 1.3 млн. лв. за същия период на миналата година. Добрият резултат обаче отчасти се дължи на продажбата на дълготрайни материални активи - имоти, машини, съоръжения и др. Текущите ремонти на пътническите вагони за 6-те месеца на 2018 година се изпълняват 97.59%. Ремонтирани са били 687 вагона при планирани 704, което е със 17 броя по-малко от предвидените. Причините за това са завишеният контрол по отношение на качеството при извършване на плановите ремонти и влагането на по-качествени части, става ясно още от отчета. Въпреки това съвсем не са изключение случаите, при които пътници чакат с часове по гарите, защото има проблем с влаковете. Съвсем наскоро например заради повредена мотриса десетки граждани чакаха близо пет часа влака си по линията Бургас–София. Останалите две свързани дружества - холдинг „БДЖ“ и "Товарни превози", обаче не могат да се похвалят с положителен резултат, въпреки че топят загубите си. Холдингът отчита минус от 619 хил. лева при отчетена загуба в размер на 1.8 млн. лв. за същия период на 2017 година. Основните причини за подобряване на финансовия резултат са намалените разходи за лихви по просрочени плащания с 3.1 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията за полугодието. Товарните превози на БДЖ също топят загубата си, но остават на минус. Компанията отчита загуба от 2.6 млн. лв. на фона на 2.7 млн. лв. преди година. Нищожното намаление се дължи на увеличението на приходите от превоз на товари и намалението на разходите от основната дейност на дружеството. Интересно е, че спрямо шестте месеца на миналата година са намалели превозите от "Девня цимент" (-37.1%), "Неохим" (-27.6%), мините на офшорката "Ти Би Ел" (-24.3%) и др., показва още отчетът. Финансовият резултат е лош и заради пропаднали поръчки за превоз на товари от два клиента - "Персенк инвест" и "Полисан", в размер на общо 2.8 млн. лв. Първата от тях се занимава с производство на инертни материали, а втората е един от най-големите търговци на горива, който се счита за един от основните доставчици на горива за бензиностанциите на Веселин Марешки. Сега обаче тя има финансови затруднения след отнемането на лицензите й за данъчни складове и е тръгнала по пътя на фалита. В същото време „Товарни превози“ отчитат ръст в задълженията си с почти 6 млн. лв. до 109 млн. лева. Увеличението е най-вече заради дългове към Националната компания „Железопътна инфраструктура“.
Източник: Сега (13.08.2018)

Бивши служители на БДЖ осъдиха дружеството за незаконосъобразно уволнение Бивши служители на БДЖ „Товарни превози“ осъдиха дружеството за незаконосъобразно уволнение. Те бяха съкратени, след като в началото на миналата година разкриха нарушения и съмнителни обществени поръчки в компанията. Предишното ръководство на БДЖ търсеше начин да бъдем отстранени от работа и го направиха, като закриха целия отдел „Вътрешнофирмен контрол“, а след това създадоха отдел с ново име, каза за Дарик единият от съкратените служители Петър Бръснаров. Решението за закриване на целия отдел „Вътрешнофирмен контрол“ беше взето от предишния съвет на директорите, обясни Петър Бръснаров. Присъденото финансово обезщетение по Кодекса на труда е част от делото и няма как да бъде избегнато, обясни той. С действията си бившето ръководството на БДЖ е нарушило както колективния трудов договор, така и Кодекса на труда, заяви адвокатът по делото Калин Костов. Според него няма съд, който да опровергае решението на първа инстанция на Софийски районен съд. Отстраняването на служители по този начин е по-скоро правило отколкото изключение, особено в дружества с държавно и общинско участие, добави Костов. Често работодателите погазват закона в стремежа си да се освободят от даден служител, като разчитат на липсата на юридическа култура, поясни адвокатът. По думите му голям процент от трудовоправните дела завършват в полза на работника или служителя. дело БДЖ Товарни превози
Източник: Дарик радио (24.01.2019)

БДЖ "Товарни превози" не си знае имотите Държавният превозвач БДЖ "Товарни превози" не е разполагал с документи за част от имотите си. Причините за това са най-различни - от липсата на акт за собственост до отсъствието на документи за строеж, нерегулирани поземлени имоти и др. Липсата на актове за собственост спъва ефективното управление и извършването на разпоредителни сделки, сочи в свой одит Сметната палата. Експертите, които са проверили компанията за периода 2015-2016 г., се натъкнали и на серия от нарушения при възлагането на обществени поръчки - от доставка на гориво и офис материали до сключването на застраховки и наемането на охрана. В периода 2015-2016 г. "Товарни превози" са имали 831 имота за общо 17.1 млн. лв., показват данните на Сметната палата. Одиторите критикуват поддържаната база данни и изтъкват, че тя не осигурява надеждна и пълна информация, нужна за вземането на ефективни управленски решения. Проблем се оказва и отдаването на имоти под наем. Нещо повече, през този период не е имало правила или вътрешен ред за сделки с недвижимо имущество. Обичайно в него са разписани конкретните условия и изисквания за отдаване под наем и контрол върху вече сключените договори. Липсата на такъв ред обаче не дава гаранции за защита на интересите на дружеството, смятат от Сметната палата. Правила са приети едва в началото на 2017 г. Липсата на регламент за условията и реда за разпореждане с недвижимо имущество не осигурява условия за публичност и прозрачност", изтъкват от Сметната палата. Договорите за наем на два жилищни имота например са сключени с лица, които не са в трудови правоотношения с дружеството, което е в несъответствие с вътрешните правила. За друг имот размерът на началната наемна цена е одобрен от ръководството на "Холдинг БДЖ", без да има изготвена експертна оценка от независим оценител. Имотните нарушения не са единственият пропуск в работата на БДЖ "Товарни превози". Одиторите отчитат и сериозни пропуски при възлагането на обществени поръчки. В рамките на две години са били извършени разходи за доставки и услуги, без да бъде приложен редът на Закона за обществените поръчки. Търговете са били свързани с доставка на гориво, ремонт, поддръжка и резервни части за автомобили, доставка на ток, застраховане, финансови услуги, доставка на офис техника и вода, охрана и др. През този период компанията е обявила общо над 60 търга, които обаче били изготвени по стари, неактуализирани правила. При възлагането на част от търговете са били засечени и нарушения като поставяне на изискване, което ограничава участието на лица, допускане на участници до следващ етап, чиито документи несъответстват на условията и др. Затова и част от обществените поръчки са били отменени.
Източник: Сега (19.02.2019)

Над 7 млн. евро дължат македонските железници на БДЖ Официалният дълг на македонските железници към БДЖ е малко над 7 млн. евро, каза изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД Никола Василев пред журналисти в Скопие след първото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между България и Северна Македония. Той уточни, че дългът е разделен на няколко части - от 1991 г. до 1996 г. и от 1997 г. до 2006 г. След 2007 г. са натрупани задължения най-вече към "БДЖ-Товарни превози". За първата част от парите, които се дължат, вече е било договорено, че македонските железници ще получат държавна помощ, предаде БТА. По думите на Василев македонските железници признават задълженията си към БДЖ, но имат затруднения да ги погасят. "Те споделиха, че имат над 76 млн. евро общо задължение и принципно изпитват трудност да го обслужват изобщо", посочи Василев. Изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" допълни, че разговорите с македонските му колеги са били ползотворни и не е имало разногласия и спорове по сметките за дълга. Според него, освен постепенното изплащане на дълга, македонските железници трябва да спрат да трупат нови дългове. Финансовият директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД Филип Алексиев добави, че през годините са се правили опити този проблем да бъде разрешен, но те са били неуспешни. "Затова в момента сме в Скопие - за разговор с техните железници. Разбрахме се в разумно кратък срок те да ни предложат някакви условия, при които биха могли да изплатят тези задължения", заяви Алексиев.
Източник: 24 часа (08.03.2019)

БДЖ на лов за кадри по училища и университети БДЖ тръгна по университети и училища на лов за кадри. Държавните железници от години страдат от недостиг на машинисти след като частни железопътни компании и "Метрополитен" ги привлякоха с по-високи заплати. Първата спирка на новия мениджърски екип на "Холдинг БДЖ", заедно с директорите на двете му дъщерни дружества - "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози", е била във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", съобщиха от държавните железници. По време на работната среща с преподаватели и студенти е било обсъдено сътрудничеството между националния железопътен превозвач и Висшето транспортно училище. Изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" инж. Никола Василев е представил пред тях състоянието и перспективите за развитие на дружеството. Посочил е, че се работи за модернизацията на всички системи в компанията. Управителите на "БДЖ-Пътнически превози" Христо Иванов и на "БДЖ-Товарни превози" Любомир Илиев са разказали за възможностите за професионална реализация в компаниите и въведената бонусна система за заплащане. БДЖ предлага стипендиантски и стажантски програми. В момента се разработва и платформа за кадри, чиято цел е да предоставя актуална информация относно предлаганите стажантски програми от различни железопътни компании за студентите, както и да се проследява тяхната последваща професионална реализация и развитие, е посочено в съобщението. В близко бъдеще са планирани множество подобни работни срещи с различни училища и университети, които подготвят квалифицирани транспортни кадри за железопътния сектор.
Източник: Медия Пул (13.03.2019)

БДЖ на печалба за първи път от много години За първи път от много години БДЖ ще има счетоводна печалба, заяви председателят на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ Григори Григоров. Григоров бе изслушан в парламентарната Комисия по транспорт, където информира депутатите за начина, по който се развива дружеството, съобщи БГНЕС. „Пътнически превози“ запазва приходите на същото ниво, с леко увеличение. Увеличава и пътниците си с около 500 хил. души, което е с около 2,5%. Оперативната печалба на „Пътнически“ превози се запазва в рамките на 20 млн. лв. Субсидията остава неизменна – 175 млн. лв. Капиталовият трансфер, насрочен за ремонт на подвижния състав, е в рамките на 39 млн. лв.“, обясни Григоров. В „Товарни превози“ също се планират повече приходи, отколкото през изминалата година, с около 15%. „При тях целта е, чрез агресивно поведение на местния пазар, да задържат и надхвърлят 50% пазарен дял. Има един проблем с около 100 млн. лв. дългове, основно към НКЖИ, но тази година, за първи път, тези дългове ще намалеят с около 10 млн. лв.“, увери председателят на съвета на директорите. Ръководството на БДЖ представи и своите виждани за новия подвижен състав до 2030 г. Анализът на пазара показва, че основната част от приходите на дружеството идват от дългите линии София – Варна и София – Бургас. В тази връзка фокусът върху новия подвижен състав ще попадне върху тези два участъка. До края на годината предстои да бъде обявена и първата обществена поръчка. От дружеството се похвалиха, че са намалили и закъсненията на влаковете. „За последните 3 месеца 3 хил. пътници дневно стигат навреме там, за където са тръгнали“, обясни Григори Григоров.
Източник: Труд (21.03.2019)

БДЖ отново започва годината със загуби Железниците не успяват да излязат от омагьосания кръг на загубите. И БДЖ "Пътнически превози", и БДЖ "Товарни превози" регистрират отрицателен финансов резултат за първите три месеца на тази година. Това показват финансовите отчети на двете дружества, които са под шапката на транспортното министерство. Показателите им не са изненада - още в края на миналата година новото ръководство на БДЖ обяви, че ситуацията е драматична - повече от половината от вагоните не са в движение, а закъсненията, натрупани в рамките на година, са общо 430 000 минути, или почти 230 денонощия. Все пак добрата вест е, че "Холдинг БДЖ" отчита печалба в размер на 2.1 млн. лв. за тримесечието, показват още отчетите. Новото ръководство на БДЖ бе назначено в края на 2018 г. след конфликт между транспортния министър Росен Желязков и бившите шефове на железниците. Сега данните показват, че "Пътнически превози" влошават загубата си и от 250 хил. лева за първото тримесечие на 2018 г. дружеството вече е на загуба от 8.8 млн. лева за същия период на 2019 г. Влошаването се дължи най-вече на големите разходи за ток и персонал. Намаляват обаче и хората, които избират този вид транспорт - приходите от превоз на пътници са намалени с 53 хил. лева спрямо същия период на 2018 г. - основно от по-малкия брой на издадените карти с намаление. Любопитно е, че докато "Пътнически превози" бележи загуби, то разходите й за т.нар. "външни услуги" са увеличени с над 260 хил. лв. спрямо година по-рано, което се дължи основно на разходите за застраховки и ремонти. Отделно с 2 млн. лв. растат и задълженията към доставчици и други партньори, като сред фирмите, на които "Пътнически превози" дължи пари, са НЕК, "ЛУКойл България" и др. На минус е и "БДЖ - Товарни превози", което приключва трите месеца със загуба от малко над 1 млн. лв. Общата сума на задълженията на дружеството са над 73 млн. лв., като по-големи краткосрочни задължения има към "Националната компания Железопътна инфраструктура" (13.9 млн. лв.), свързани лица (2.9 млн. лв.), чужди жп администрации (например Хърватска 817 хил. лева и Австрия 693 хил. лева) и др. Все пак лъч надежда има - холдинг "БДЖ" е на печалба от 2.1 млн. лв. при загуба от 1.8 млн. лв. за същия период на 2018 г. Това се дължи на намалените разходи за лихви по просрочени плащания с 1.6 млн. лв., както и на увеличените приходи от продажба на активи.
Източник: Сега (14.05.2019)

„Холдинг БДЖ“ вече няма да разчита на допълнителни средства от държавата Оттук нататък едва ли ще се наложи отпускане на допълнителна извънредна финансова помощ за „Холдинг БДЖ“. Финансовото състояние на трите дружества в холдинга е основният фокус на новото ръководство. Това заяви Григори Григоров, председател на Съвета на директорите в „Холдинг БДЖ“, в предаването „Бизнес старт" с водещ Христо Николов. Според Григоров холдингът се развива много добре, разходите са ограничени, а фокусът в последните месеци е върху освобождаването от неоперативните активи. Товарните превози отчитат лек спад през май месец, което води до намаляване на приходите на годишна база от 3-4%. При пътническите превози увеличението на приходите е от около 2,5% за първи пет месеца от годината, допълва той. Според Григоров следващо увеличение на заплатите в холдинга може да се очаква при ново повишение на минималните възнаграждения. „Увеличението на заплатите се извърши от 1 януари 2019 г. заедно с увеличението на минималната работна заплата. Следващото увеличение на заплатите може да се очаква при бъдещо повишение на минималната работна заплата. Междувременно започнахме да внедряваме различни схеми за стимулиране на работния персонал на база резултати", посочи той. Рамката до 2021 г. предвижда съответната сума пари за капиталов трансфер от около 40 млн. лв. годишно и 100 млн. за нов подвижен състав, съобщи Григори Григоров. „До края на лятото планираме работна група, а до края на годината се очаква да обявим поръчката за новия подвижен състав. Неговата доставка ще започне през 2022-2023 г. Дотогава трябва да извършим ремонт", заяви още той.
Източник: Инвестор.БГ (19.06.2019)

БДЖ публикува регистър на обществените поръчки С цел улеснен достъп до по-широк кръг от потенциални изпълнители и постигане на оптимални технически и финансови параметри, БДЖ публикува отделен пълен Регистър на обществените поръчки на дружествата “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД и “БДЖ-Товарни превози” ЕООД. Той е достъпен на адрес http://tenders.bdz.bg. Регистърът съдържа както задължителната за публично оповестяване информация за Процедури, Покани, Обяви и Пазарни консултации, така и Поръчки с директно възлагане, с финансови параметри до 30 000 лв., съгласно по чл. 20, ал.4, т.3 от ЗОП, които по съществуващият ред се изпълняват с набиране на оферти от потенциални изпълнители. С реализирането на проекта БДЖ се стреми към максимална прозрачност при провеждане на обществените поръчки в двете дружества, като дава възможност за участие и предоставяне на оферти от всички заинтересовани лица, съобщиха на сайта на БДЖ.
Източник: 24 часа (27.06.2019)

БДЖ ще инвестира 295 млн. лв. в обновяване на влаковете си Поне 295 млн. лв. ще вложи БДЖ до края на 2024 г. в обновяване на голяма част от старите и амортизирани влакове, научи Economic.bg. Всички обществени поръчки могат да се реализират без привличането на външно кредитиране, тъй като дружеството разполага с достатъчно парични потоци, които обаче досега не са били използвани поради лошото мениджърско управление. Не става въпрос и за държавната субсидия от 175 млн. лв. годишно, които „БДЖ-Пътнически превози” получава по договора си с държавата до изтичането му през 2024 г. Сумата е целева за покриване на разходите по извършваните социални жп превози и за поддръжката на влаковете по малко натоварени жп линии. Освен тях обаче компанията получава и по 39 млн. лв. годишно капиталов трансфер за ремонти и закупуване на нов подвижен жп състав. Така за петте години до края на 2024 г. дружеството ще получи от държавата 195 млн. лв. целево за модернизация на влаковете си. Отделно още миналата година кабинетът „Борисов 3”, след специално разрешение на Брюксел за отпускане на държавна помощ, допълнително гласува 100 млн. лв. за придобиване на нов подвижен пътнически състав, които все още чакат да бъдат използвани. Следователно от догодина до края на 2024-а „БДЖ-Пътнически превози” ще разполага с 295 млн. лв. за обновяване на композициите си. Така че компанията има достатъчно пари за доставка на по-модерни композиции и сега се бърза с обявяването на обществените поръчки за доставчици.
Източник: economic.bg (21.10.2019)

Холдинг БДЖ ще бъде ликвидиран до края на януари "Холдинг БДЖ" ще спре да съществува до края на януари догодина. Дъщерните му дружества - за товарни и пътнически превози, ще бъдат преобразувани в еднолични акционерни дружества с надеждата двете компании да излязат от влошеното си състояние. Това е решил съветът на директорите на компанията майка, съобщиха от БДЖ. Намерението им било подкрепено от министъра на транспорта. Вместо по един управител "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози" вече ще имат съвети на директорите, които ще вземат решенията. Една от причините за реформата е спадът във финансовите показатели, което не е изненада на фона на трагичното състояние, в което се намира холдингът вече години наред, и натрупаните му дългове. Преди месеци държавата даде около 200 милиона лева, за да може БДЖ да ги покрие. Само за първите шест месеца на годината загубата на холдинга е малко над девет милиона лева, показва справка във финансовия отчет на дружеството. За следващите три години "БДЖ "Пътнически превози" ще получава по 175 млн. лв. годишно. Това е предвидено в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 - 2022 г. Те ще му се предоставят, за да изпълнява задължението си на обществен превозвач. За същия период се предвиждат и средства за капиталови разходи на бъдещото акционерно дружество от държавния бюджет. Планирани са 139 млн. лв. за 2020 г. и по 39 млн. за 2021 и 2022 г.
Източник: Сега (30.10.2019)

Светомир Николов е назначен за прокурист на „БДЖ-Товарни превози”, научи Economic.bg от свои източници в жп администрацията. Досега той беше зам.-председател на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ”. Николов е добре познат в железниците и преди да влезе в холдинга, тъй като е ръководил едно от най-важните поделения в НК „Железопътна инфраструктура” – „Управление на движението на влаковете и капацитета”. За управител на държавния товарен жп превозвач ще бъде назначен пък Иван Личев, бивш председател на Управителния съвет и финансов директор на частната индустриална компания „Енергоремонт холдинг”. За управител на „БДЖ-Пътнически превози“ пък ще бъде назначен Любен Нанов, досегашен директор „Финанси и обща администрация”, научи още Economic.bg. Както първи написахме, прокурист на пътническия жп превозвач ще е финансистът Филип Алексиев.
Източник: economic.bg (30.10.2019)

Влаковете на БДЖ ще закъсняват още 6 месеца Увеличените разходи за ток и инфраструктурни такси са изяли 1.2 млн. лв. от печалбата на "Холдинг БДЖ". Компанията завършва деветте месеца на годината с печалба от 277 хил. лв. на фона на 1.5 млн. лв. за същия период на миналата година. Това показва финансовият отчет на дружеството. Принос за слабото представяне на железниците имат и заплатите, които за деветте месеца на годината са в размер на средно 1199 лв. при 1058 лв. през 2018 г. Това е увеличение със 141 лв., или 13% и се дължи на ръста на минималната работна заплата, която от началото на годината вече е 560 лева., пише още в отчета Спада и печалбата на "Пътнически превози", която се влошава с 8.9 млн. лева. За деветте месеца на годината дружеството отчита загуба от 5.4 млн. лв. при скромна печалба от 3.4 млн. лв. година по-рано. "Товарни превози" също е на загуба, но от 618 000 лева. Ако се съди по услугите на държавните железници, сериозен ръст на печалбите скоро няма да има. Причината е ясна от години - старите и закъсняващи влакове и липсата на ясна перспектива за модернизация в кратки срокове. Така например в последните дни пътници се оплакват, че влакът за Своге закъснява редовно, понякога с 90 минути. Това не се отразява в мобилното приложение на БДЖ и дори няма информация за движението на някои от влаковете. Министърът на транспорта Росен Желязков призна, че проблем действително има и призова за търпение. "Влаковете закъсняват, а хората се изнервят. Извинявам се на потърпевшите от закъсняващите влакове. Това ще продължи до средата на следващата година", заяви той пред бТВ. Министърът поясни, че причината отново е в недостига на състав и на лошата организация. "Лошата организация ме притеснява. Недостигът на влакове трябваше да се замести с наеми на локомотиви, за да има достатъчно бройки. Това го казах още в началото на годината, но никой не направи нищо. Слеващата година обаче трябва да се усети промяната", заяви той и обясни, че дружеството четири месеца не е успяло да организира обществена поръчка за доставка на подвижен състав. Желязков определи проблема като "съпротива срещу промяната като процес, има едно аналогово мислене". "За 2020 г. година са предвидени 140 млн. лв. за нов подвижен състав. Първо ще се случи реформата, а после и финансирането", категоричен бе той.
Източник: Сега (12.11.2019)

Фериботният комплекс-Варна от години „функционира в нарушение на разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България относно реда за извършване на пристанищни услуги и относно сигурността на пристанищата”. Това е цитат от докладна, изпратена от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация” (ИАМА) капитан далечно плаване Живко Петров до транспортния министър Росен Желязков. Оказва се, че фериботният терминал работи, въпреки че няма издадено Удостоверение за експлоатационна годност и че не е вписан в регистъра на пристанищата у нас. Както Economic.bg вече писа години наред Фериботният комплекс работи само в светлата част на деня и по заявка. Оператор на комплекса е „БДЖ-Товарни превози“, което е „назначено предприятие” по сключените от България международни спогодби за фериботни превози. Понякога приема фериботните кораби, оперирани от „Параходство български морски флот“, „Варнафери” и „Укрфери”, както са заявени по разписание, а понякога отказва с часове претоварните операции. В резултат на забавянето операторите на фериботите губят не само солидни средства – от порядъка на 1000 и повече долара на час, но също и доверието на клиентите си. Последният отказ – от 23 октомври, за обработка на „Героите на Севастопол”, наля ново солидно количество масло в огъня. Това заставя шефа на ИАМА капитан Живко Петров да търси съдействие от министър Росен Желязков за решаването му. В докладната си до министъра капитан Петров посочва, че по проблема „се работи вече много години”, но въпреки това той „все още не е намерил своето разрешение”. В търсене на това решение Фериботният комплекс-Варна е прехвърлян между БДЖ към НК „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), а след това – и на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ). Последното пък не инвестира в поддръжката на терминала с мотива „ниска ефективност”, т.е. малък обем на превозите. Поради това, пише капитан Петров до министър Росен Желязков, „… и към настоящия момент не сме в състояние да Ви предложим да издадете удостоверение за експлоатационна годност за пристанищния терминал Фериботен комплекс-Варна и същият да бъде вписан в Регистъра на пристанищата на Република България, поради не до край решения проблем кой ще извършва пристанищните дейности и услуги на терминала”. Неустановеното положение,при което едно държавно предприятие да е собственик на терминала, а друго – да оперира акостиращите на него фериботни кораби, явно създава проблем, чието решение може да се намери в прехвърлянето на комплекса към „Пристанище Варна” ЕАД – дружеството, чиято работа е именно да извършва претоварни операции на кораби. В крайна сметка шефът на ИАМА посочва, че има само две възможни решения. Първото е „да се пристъпи към преустановяване на дейността на терминала и забраняване влизането, приставането и обработването на кораби на него”, пише капитан Петров, като веднага посочва, че „отчитайки чувствителността на проблема, включително и с оглед на задълженията на Република България…”, то не е препоръчително.
Източник: economic.bg (14.11.2019)

"БДЖ - Товарни превози" планира ръст с 500 хил. тона на превозените товари през 2020 г. "БДЖ - Товарни превози" ЕООД, част от "Холдинг БДЖ" ЕАД, продължава тенденцията от миналата година и на база проведените разговори и подписани договори с товародатели, планира да превози над 7.5 млн. тона товари през 2020 година, съобщиха от държавната жп компания. Основната бизнес задача на мениджмънта е дружеството да развива много по-активна маркетингова и търговска политика с цел разширяване на пазарното присъствие и увеличаване на международните превози. Разработва се и ремонтна програма с цел обезпечаване на подвижен жп състав (като качество и брой) за обслужването на превозите. Планът е поетапно да се обновяват десет електрически локомотива от серия 46. Сериозно ще се увеличи и натоварването на собствените вагоно-ремонтни цехове, където се извършват необходимите ремонти на товарни вагони, уточняват от държавната жп компания. За целта вече се работи по ускоряването на процеса и намаляване на административната тежест при доставката на необходимите резервни части. "Холдинг БДЖ" ЕАД е стратегическо предприятие за България. Редица важни индустриални сектори зависят от товарната транспортна услуга - превоз на въглища и различни суровини, осъществявана от "БДЖ -Товарни превози" ЕООД, а чрез "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД пък се провежда социалната политика на държавата по отношение на осигуряване на достъпен масов транспорт за широки слоеве от населението. Групата "БДЖ" е един от най-големите работодатели в страната. Железопътният транспорт е с най-ниско относително въздействие върху околната среда спрямо другите видове сухоземен транспорт. Около 70% от железопътната мрежа в България е електрифицирана, т.е. като резултат има намалени вредни емисии в атмосферата при превоза на пътници и товари. Има и доста проблеми за решаване, освен тези, свързани с ремонта и поддръжката на вагоните и локомотивите. През последните години БДЖ губи от пазарния си дял под натиска на няколко частни жп превозвачи. За превози на къси разстояния и за по-малки товарни пратки автомобилният транспорт е много по-конкурентен, тъй като предлага по-ниска себестойност от железопътния превоз, и се извършва „от врата до врата”, отбелязват анализаторите. Пада и скоростта, с която БДЖ превозва товарите. От държавната железница разглеждат въвеждането на тол системата, която ще натовари тежкотоварните автомобили над 3.5 тона с тол такса, като възможност да си възвърнат малко от пазарните позиции. Повишаването на разходите на автомобилните компании би могло да върне част от компаниите към жп превозите.
Източник: Банкеръ (06.01.2020)

Трите БДЖ-та стават две до октомври До края на октомври сегашните две дружества за пътнически и товарни дружества от ЕООД-та ще се превърнат в ЕАД. Вероятно шапката им „Холдинг БДЖ“ ще се влее в пътническото дружество или ще остане самостоятелно, обяви транспортният министър Росен Желязков на изслушване в ресорната комисия. „Завършихме 2019-та с добра тенденция и противоречиви резултати“, смята Желязков и допълни, реорганизацията в железниците е започната и предстои анализ на активите от одиторите на дружествата. Холдингът ще се „изчисти“ от всички оперативни активи които ще бъдат прехвърлени на двете бъдещи ЕАД-та. „Железниците ползват сръбски модел за преструктурирането си“, обяви шефът на холдинг Никола Василев. Ненужните на дружествата активи ще бъдат под шапката на холдинга, които ще ги разпродаде. Само за миналата година от тази дейност холдингът има 8 млн. лева приходи. Мотивите за промените е Законът за публичните предприятия, както и желанието на управляващите двете дружества да бъдат под прякото ръководство на транспортния министър. Пред „Монитор“ експерти коментираха, че след продажбата на неоперативните активи структурата ще бъде закрита. „Няма да се уволняват хора заради преструктурирането за всички има място в железниците“, коментира още Василев. Шефът на железниците обещава до юни 2020-та да има нов модел за изчисление на заплащането на заетите. „В момента 25 на сто от заплащането на машинистите е от извънреден труд, което ще се промени скоро“, обеща още Василев. По думите му сега заплатите им се смятат по 18 ставки за труд. Машинистите ще участват в съставянето на графика им за работа. Има натрупано недоверие към железниците, но през изминалата година са превозени 500 000 повече пътници. Сметките са на превозвача, въпреки че няма система, с който да ги изчисли обективно. Затова ще бъде въведено автоматично броене на пътниците поне на някои от гарите, като това ще става чрез видеонаблюдение. „За удобство на пътниците ще бъдат купени вендинг машини за продажба на билети. Към днешна дата графикът за движение се изпълнява почти на 94 на сто, недостигат средно на ден 14 локомотива и 5 вагона“, отчете още Василев.
Източник: Монитор (30.01.2020)

Васил Божков, Ковачки и клетото БДЖ, което пак ще го отнесе Има съвсем реална опасност Българските държавни железници да бъдат засегнати много сериозно от действията на прокуратурата срещу бизнесмените Васил Божков и Христо Ковачки. БДЖ определено не е първата асоциация, с която се свързват имената на двамата богаташи. Но всеки, който е наясно с правилата за правене на бизнес в България, знае добре, че входът и изходът на закъсала държавна компания, получаваща многомилионни ежегодни трансфери от българските данъкоплатци, е хапка сладка като лотария и добив на въглища. Ковачки съвсем открито, а хазартният му колега с близки компании, са сложили ръка на бизнес за милиони в БДЖ, от който на практика зависи дали у нас и догодина ще се движат пътнически влакове. Само преди два месеца националният жп превозвач подписа най-скъпоструващия си договор за ремонти. Цели 137 милиона лева ще платят българските данъкоплатци на румънския клон на френския жп гигант "Алстом" за ремонта на електрическите и дизеловите мотриси Сименс Дезиро. Въпреки повече от щедрия бюджет, състезанието за многото милиони не бе особено оспорвано след като от процедурата бяха отстранени единственият производител на локомотиви в България - русенската "Експрес Сервиз" и германският технологичен лидер "Сименс". Доста абсурдно, но въпреки че произведе и достави мотрисите, според БДЖ реномираната компания нямала необходимите сертификати, за да ги ремонтира. Така на финалния етап в договора за ремонта на влаковете "Алстом" имаше само един конкурент - унгарският клон на швейцарския производител "Щадлер". Те останаха втори, но не обжалваха класирането и доста миролюбиво румънците взеха въпросната обществена поръчка на максимално заложената стойност. Очевидно бе, че от крайния резултат недоволни няма. В договора между "Алстом" и "БДЖ-Пътнически превози" е записано, че компанията няма да разчита на български подизпълнители. А държавните ни железници щедро предлагат на румънците да им предоставят две от най-модерните си ремонтни бази - жп депо София и депо Варна. Замисълът е фирмата изпълнител на ремонтите да назначи служителите на БДЖ, работещи в тях. Какво обаче се случва? От "Алстом" започват да умуват над щедрото предложение на БДЖ, но в крайна сметка не пожелават да наемат модерните халета, които биха им свършили много добра работа при разглобяването и по-късно при сглобяването на мотрисите. Изтъкват счетоводни аргументи, като например различния размер на ДДС у нас и в северната съседка. Така в крайна сметка румънците излизат с контрапредложение към БДЖ, а именно двете модерни бази да бъдат предоставени на две външни фирми - "ЖП Тракция" и "РПВ София". По документи и двете нямат общо с Васил Божков. "РВП София" преди време бе част от изпадналия в несъстоятелност жп холдинга на погнатия от Гешев магнат. Тогава дружеството оперираше под името "РВП Кьоне". След фалита активите бяха разпродадени от съдия изпълнител. В момента компанията е еднолична собственост на Михаил Иванов, а адресът й на управление е на столичната ул. Московска № 47 - на 20 метра от централата на Божков, където преди дни ДАНС и прокуратурата извършиха зрелищни обиски. Възходът на "ЖП Тракция" през последните години е забележителен. Компанията документално се води собственост на Николай Кръстев. Той е бивш служител на компании от жп холдинга на Васил Божков. Любопитното в случая е, че лицензът за извършване на жп ремонти на въпросното дружество е издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" в Министерството на транспорта Веселин Василев. Съвсем случайно той е бивш колега и началник на Николай Кръстев в дружество на Васил Божков. Веднага след получаването на заветното разрешително за работа, БДЖ започва да залива с поръчки въпросната фирма. През последните години "ЖП Тракция" е редовен печеливш в търговете по ЗОП както при старото ръководство на БДЖ - тандема "Велко и Владко", така и при новите мениджъри, назначени след като Росен Желязков наследи Ивайло Московски. На изключен микрофон висш директор от държавната жп компания чистосърдечно признава, че изборът му е сведен до това да подписва договори с когото трябва или да си ходи. Избрал си е да стои на работа. А че в случая става дума за далавера и сглобка, покровителствана на ниво много по-високо от това на топ мениджмънта на БДЖ, е ясно отдавна. Повече от година и половина "ЖП Тракция" ползва неправомерно една от най-хубавите бази на БДЖ в столичния квартал Подуяне. А държавното дружество се свени да ги "покани" да си ходят оттам, въпреки отдавна изтеклия договор. Почти всички обществени поръчки за ремонти на подвижен състав на БДЖ и през миналата година на стойност много милиони бяха спечелени именно от "ЖП Тракция" и дружеството "Ти Би Ди", което съвсем официално е собственост на другия актуален клиент на главния прокурор Иван Гешев Христо Ковачки. Енергийният бос дълги години бе най-големият клиент и съответно длъжник на БДЖ-Товарни превози. Ползваше спедитор, с който се стигаше до скандал и неплащане, оказваше се, че дружеството посредник няма активи, а в крайна сметка за държавната компания оставаха неплатени фактури за милиони. После Ковачки от клиент стана конкурент на БДЖ. Регистрира собствена жп компания, която да вози въглищата от мините му, а по-отскоро и боклука до ТЕЦ-овете му. Сега Ковачки е на съвсем нов етап - вече държавната компания му е клиент и му плаща. И то по няколко линии. Компанията на пернишкия магнат "Гранд Енерджи Дистрибюшън” спечели обществени поръчки за доставка на ток за "БДЖ – Товарни превози” за 487 хил. лв. и за "БДЖ – Пътнически превози” за 15,2 млн. лв. Отделно Ти Би Ди спечели договори за ремонт на локомотиви също с милионен бюджет. Дали и как акциите на прокуратурата срещу Божков и Ковачки ще се отразят на държавните железници все още не е ясно, но опасността това да се случи е съвсем реална. Според източници на OFFNews от БДЖ "Алстом"-Румъния изобщо няма да рискува с опитите си да вкара "ЖП Тракция" и "РВП София" в многомилионния ремонт на Дезирата. След акцията срещу хазартния магнат от компанията отново са дали крачка назад и в момента се чудят как да процедират с халетата и дали изобщо им е необходимо да разглобяват мотрисите у нас. Решението се чака до дни. Голямата опасност пред БДЖ е компанията да остане без здрав подвижен състав, с който да обслужва графика на движение. Той и в момента е "вързан на магия" и всеки ден има недостиг на десетки локомотиви и вагони. При провал на ремонтната програма ще се стигне до истински хаос. А тогава вероятно прокуратурата ще се поинтересува по-активно и от държавните железници - ще трябва да дадат много важни обяснения за това как и кой е диктувал избора на доставчици.
Източник: Offnews (06.02.2020)

Български жп завод предлага модерни вагони за интермодален транспорт Български завод произвежда и изнася за едни от най-високоразвитите жп държави в Европа супермодерни вагони за интермодален транспорт. Това обясни проф. д-р Симеон Ананиев, преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” в София. Коментарът му е по повод публикуваните от нашата медия материали, свързани с двете предложения за решаване на проблемите с доставките на стоки в Европа в условията на пандемията от COVID-19 и километричните колони от тирове по границите като резултат от засилените противоепидемични мерки. Става въпрос за предложенията на Европейската асоциация за товарен железопътен транспорт (ERFA) до Елизабет Вернер, директор на сухопътния транспорт в Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ към Европейската комисия, както и на Асоциацията по железопътна сигнализация, автоматика, комуникации и индустрия (RASTIA), изпратено до министъра на транспорта Росен Желязков. С тях двете асоциации предлагат проблемите с доставките и тапите по границите да се решат чрез засилени железопътни превози с интермодални влакове по определени основни железопътни коридори на Стария континент. И тъй като дефицитът на интермодални вагони в Европа не е от вчера, проф. Ананиев обясни, че всъщност единият от двамата им производители е в България. Вагоностроителният завод „Коловаг“ в гр. Септември през последните две десетилетия беше известен основно със своето производство на колооси. Заводът е създаден още по царско време – през 1941 г., като вагоноремонтна работилница, а през 1999 г. е приватизиран. След изпълнението на две големи инвестиционни програми заводът се налага като един от най-сериозните производители на колооси в Европа, а напоследък - и като най-търсеният производител на интермодални вагони на Стария континент, който едва смогва да изпълни поръчки за страни като Швейцария, Германия, Австрия и Полша. Заводът произвежда два типа интермодални вагони. Първият са т.нар. джоб-вагони DPW (Double Pocket Wagons). Вагонът представлява две сдвоени секции, на който могат да се качват две непридружавани полуремаркета. Наричат се „джоб“, тъй като гумите на полуремаркетата влизат в специални „джобове“ на ниската жп платформа, за да се превозват безопасно в габарита под контактната мрежа. Тези джоб-вагони спестяват на автомобилните превозвачи тол такси, огромно количество гориво, както и командировъчните за водачите. В условията на пандемията от коронавируса се пестят по няколко дни чакане по граничните пунктове, плюс увеличените в резултат на това командировъчни за водачите, както и най-важното – недопускането на пътуването на водачи до опасни дестинации. Отделно от всичко това превозът на полуремаркетата с джоб вагони, а не с влекачи, пести отделянето на хиляди тонове вредни емисии в атмосферата. Технологията е проста. Тежкотоварният автомобил се натоварва със стоката, примерно свежи краставици, от оранжерия в Първомай. Водачът я доставя до интермодалния терминал в Пловдив, където полуремаркето се откача и се качва на джоб-вагона. Или с 2 влекача се натоварват 36 ремаркета на един влак. След това влакът заминава, примерно, за Германия, където на гара Щутгарт пак с 2 влекача се доставят всички ремаркета по адресите в рамките на 2 дни. Така стоката се превозва с екологичната електрическа енергия, спестява се висенето с дни по границите, както и много вредни емисии, като се свежда до нула опасността от заразяване на водачите на тежкотоварните автомобили с коронавируса. Заводът в гр. Септември вече приключва доставката на 250 модерни джоб-вагона за Швейцария, на 100 - за Австрия, 50 - за Полша, както и на 41 джоб-вагона - за най-голямата българска автомобилна компания – пловдивската ПИМК. Освен автомобилни полуремаркета тези джоб-вагони могат да превозват и контейнери, уточни за Economic.bg инж. Емил Йончев от завода. Друг тип интермодален вагон е този, който превозва само контейнери. И двата типа интермодални вагони, които заводът произвежда за Европа, са разработка на неговите инженери. Дружеството притежава защитен европейски патент за електрифициран джоб-вагон – чисто българска иновация, с който може да се превозват както хладилни полуремаркета, така и хладилни контейнери. Именно такива вагони се изнасят за Швейцария, тъй като пестят дизелово гориво за хладилните агрегати, вредни емисии и шум. Оказва се, че освен в „Коловаг“-Септември, подобни интермодални вагони се произвеждат само от фирма „Татравагонка“ в Попрад, Словакия. По мнението на експерти от фирмите поръчители от Швейцария, Германия, Австрия и Полша обаче нашите вагони са по-съвременни, а и словаците не предлагат електрифицирани джоб-вагони, които засега са само български патент. Ако добавим, че жп превозвачите в Полша ползват 50% европейско финансиране за закупуването на интермодални вагони, а в Словакия - до 80% еврофинансиране за рециклиране на пътнически вагони, не можем да не се запитаме защо „БДЖ-Товарни превози“ не прави дори опити да ползва европейски средства ако не за закупуване, то поне за наемане на интермодални вагони, за да печели от модерните комбинирани превози?
Източник: economic.bg (27.03.2020)

"БДЖ-Товарни превози" се разплаща по схемата "дълг срещу собственост" "БДЖ-Товарни превози" ЕООД ще продаде неоперативни активи, собственост на дружеството, на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Правителството, което е принципал на държавната фирма жп превозвач, е разрешило това да стане. Решението предвижда чрез пряко договаряне и на цена не по-ниска от тяхната пазарна стойност, определена от независим оценител, да бъдат продадени общо петнадесет имота. При прехвърлянето на имотите към Национална компания "Железопътна инфраструктура", два от тях се обявяват за публична държавна собственост. С продажбата им, "БДЖ-Товарни превози" ЕООД ще може частично да погаси натрупаните финансови задължения към НКЖИ по схемата "дълг срещу собственост". Общата сума на задълженията на жп превозвача към края на миналата година е в размер на 76.59 млн. лева. Сред по-големите краткосрочни задължения на дружеството е това към Национална компания "Железопътна инфраструктура" - за 10.76 млн. лева. Но жп превозвача има и дългосрочни задължения по сключени споразумения за разсрочено плащане към Национална компания "Железопътна инфраструктура" - за 44.14 млн. лева. "БДЖ-Товарни превози" ЕООД приключи 2019 г. с отрицателен финансов резултат - загуба в размер на 7.46 млн. лева. Спрямо отчета за същия периода на 2018-а той е влошен с 6.08 млн. лева, основно от: промяна в структурата на превозените товари и превоз на товари с по-ниска приходна ставка; увеличение на разходите за персонал вследствие на увеличение на минималната работна заплата за страната и положения извънреден труд от работниците и служителите на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД; увеличените разходи за амортизации за миналата година с 1.04 млн. лева; Спрямо бюджета, финансовият резултат е влошен с 20.42 млн. лева, което се дължи на намаление на приходите от продажба на жп транспорт с 8.03 млн. лева и неосъществяване сделката "дълг срещу собственост" с Национална компания "Железопътна инфраструктура" с нетен ефект 6.37 млн.лева. Необходими са дългосрочни политики в сферата на железопътния транспорт. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков по време на среща с представителите на новоучредената Асоциация на предприятията в железопътния превоз. По време на пандемията товарните железопътни превози не спряха дейността си и доказаха своята важна роля в логистичната верига не само в България, но и в цяла Европа. "Секторът е от стратегическо значение и в контекста на "Зелената сделка", тъй като железопътният транспорт е доказано екологосъобразен и енергийноефективен. В бъдеще се отварят изключителни перспективи, затова трябва да се търсят възможности за тяхното разгръщане", отбеляза Желязков. В тази връзка е обсъдено и развитието на интермодалните терминали на територията на страната. Интермодалният транспорт се използва широко по света, но у нас все още не може да се наложи, а малкото примери, само потвърждават това. Този метод позволява транспортиране на хора или стоки като се използват два или повече вида транспортни средства (въздушен, железопътен, плавателен, с автобус или с камион). За превоза на товари голямо значение придобива плавателния транспорт, при който товарът се намира в контейнер, който позволява механизирано товарене и разтоварване. Интермодалността разчита на голямата степен на свързаност между различните транспортни мрежи. По този начин се оптимизира процеса на транспортиране като се постига сигурност, бързина, цена, обслужване, екологичност и други.
Източник: Банкеръ (13.07.2020)

Дълговете на „БДЖ-Товарни превози“ скочиха до 117.5 млн. лв. C 11.75 млн. лв. ce e yвeличилa зaдлъжнялocттa нa „БДЖ – Toвapни пpeвoзи" (БДЖ-T?) пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe в cpaвнeниe cъc cъпocтaвимия пepиoд нa минaлaтa гoдинa. Дaннитe oт мeждинния финaнcoв oтчeт нa дpyжecтвoтo ?ъм 30 юни пo?aзвa oбщo нapacтвaнe н дългoвeтe дo 117.5 млн. лв. Зaдължeниятa нa ?oмпaниятa ?ъм тъpгoвc?и пapтньopи пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe ca ce yвeличили c 3.943 млн. лв. cпpямo cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa. Haй-гoлeми ca зaдължeниятa нa БДЖ-T? ?ъм дъpжaвният oпepaтop нa жeлeзoпътнaтa инфpacтpy?тypa – HKЖИ. Heплaтeнитe пpeз пocлeднaтa гoдинa инфpacтpy?тypни тa?cи ca нa cтoйнocт 13.36 млн. лв., ?aтo пoлoвинaтa oт тяx – 6.456 млн. лв., ca нaтpyпaни caмo пpeз пocлeднитe 3 мeceцa. Oтдeлнo oт тoвa БДЖ-T? имa и дpyги 46.91 млн. лв. дългocpoчни зaдължeния ?ъм HKЖИ, зa ?oитo e c?лючeнo cпopaзyмeниe зa paзcpoчeнo плaщaнe. Ta?a oбщитe зaдължeния caмo ?ъм дъpжaвнaтa инфpacтpy?тypнa ?oмпaния ca oбщo 60.263 млн. лв. – нaд пoлoвинaтa oт вcич?итe дългoвe нa БДЖ-T?. Haтpyпaнитe ?paт?ocpoчни зaдължeния ?ъм дocтaвчици – дo eднa гoдинa, ca 14.25 млн. лв., a нaд eднa гoдинa – дpyги 14.393 млн. лeвa, или oбщo 28.639 млн. лeвa. Oгpoмни ca зaдължeниятa нa дpyжecтвoтo ?ъм фиpми зa дocтaв?и нa peзepвни чacти, ?ъм ?oитo плaщaниятa тpaдициoннo ce бaвят пo нaд 6 мeceцa, oплa?вaт ce пpeд Есоnоmіс.bg тexни пpeдcтaвитeли. Kъм cвъpзaни лицa БДЖ-T? дължи 6.176 млн. лв. плюc oщe 3.574 млн. лв. дългocpoчни зaдължeния, зa ?oитo cъщo имa cпopaзyмeниe зa paзcpoчeнo плaщaнe. Дopи и ?ъм чyжди жп aдминиcтpaции БДЖ-T? имa нaтpyпaни 3.482 млн. лeвa, oт ?oитo ?ъм aдминиcтpaциятa нa Aвcтpия – 750 xил. лв. Caмo пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe нa гoдинaтa coбcтвeният ?aпитaл нa БДЖ-T? ce cвивa c 2.18 млн. лв. дo 82.48 млн. лв. – c 35 млн. лв. пoд paзмepa нa зaдължeниятa. Щaтният cъcтaв нa дpyжecтвoтo пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe e нaмaлял c 207 дyши, a paзxoдитe зa възнaгpaждeния ca пaднaли caмo c 20 xил. лв. ?pичинaтa e yвeличeниe нa cpeднaтa бpyтнa paбoтнa зaплaтa c 91 лв. – дo 1258 лeвa. Зa cмeт?a нa тoвa пъ? paзxoдитe в дpyжecтвoтo pacтaт cepиoзнo. Ta?a нaпpимep paзxoднaтa нopмa зa дизeлoвaтa мaнeвpa e yвeличeнa oт 15.2 литpa нa 24.56 литpa дизeлoвo гopивo нa мaнeвpeн чac, в peзyлтaт нa ?oeтo пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe ca изpaзxoдeни 351 485 литpa гopивo пoвeчe cпpямo cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa. B ?paйнa cмeт?a БДЖ-T? пpи?лючвa пъpвoтo пoлyгoдиe нa гoдинaтa c чиcтa зaгyбa oт 2.147 млн. лeвa. Упpaвитeлят нa БДЖ-T? инж. Ивaн Личeв oт?aзвa интepвю зa Есоnоmіс.bg пo тeмaтa c гoлямaтa зaдлъжнялocт нa дpyжecтвoтo.
Източник: economic.bg (19.08.2020)

„БДЖ – Товарни превози“ е във фактически фалит „БДЖ – Товарни превози“ е във фактически фалит. Това показва безпристрастният анализ на финансовия отчет на дружеството за първото полугодие на 2020 - та. И единствената причина документите за обявяването му в несъстоятелност все още да не са подадени в съда е споразумението за разсрочено плащане за малко над 1/3 от дълговете, сключено с „братовчедите“ от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). За първите шест месеца на годината задлъжнялостта на „БДЖ - Товарни превози" се е увеличила с 11.751 млн. лв. спрямо същия период на 2019 -та – от 105.726 млн. на 117.477 млн. лева. През това време само търговските му задължения са нараснали с 3.943 млн. лева. Разбира се, най-големи са дълговете на 100% държавното дружество към 100% държавната НКЖИ. Става дума за неплатени през последната една година инфраструктурни такси за 13.356 млн. лева. От които 8.154 млн. лв. са натрупани само през първото полугодие на 2020-та, а над 2/3 от тях - 6.456 млн. лв., са набъбнали сега през април, май и юни. Отделно "БДЖ - Товарни превози" има и други 46.907 млн. лв. дългосрочни задължения към НКЖИ, за които през миналата година беше сключено споразумение за разсрочено плащане. Именно това споразумение на практика го спасява от задължението по Търговския закон да подаде документи в съда за обявяването му в несъстоятелност. Така общите задължения само към държавната инфраструктурна компания са 60.263 млн. лева. Тоест над половината (51.5%) от всичките дългове на „БДЖ - Товарни превози“. Натрупаните задължения към доставчици със срок на погасяване до една година са 14.246 млн. лева, а над една година – 14.393 млн., или общо 28.639 млн. лева. Огромни са дълговете на карго жп дружеството към фирми за доставки на резервни части за ремонти на вагоните и локомотивите, като плащанията към тях се бавят по 5-6 месеца. Към свързани лица „БДЖ - Товарни превози“ дължи 6.176 млн. лв. плюс още 3.574 млн. лв. дългосрочни задължения, за които също има подписано споразумение за разсрочено плащане. Натрупаните задължения към чуждестранни жп администрации пък са 3.482 млн. лева, от които 750 хил. лв. само към администрацията на Австрия. Специално внимание заслужават интересните „игрички“, които играе ръководството на „БДЖ - Товарни превози“ с доставките на горива за локомотивите. Така например разходната норма за дизеловата маневра е увеличена от 15.2 литра на 24.56 литра дизелово гориво на маневрочас, в резултат на което през първото полугодие са изразходени 351 485 литра гориво повече в сравнение със същия период на миналата година. Не е ли странно – локомотивите за извършване на маневрите са си едни и същи от 40-50 години, двигателите им също не са променени, но изведнъж разходната норма скача с над 61 на сто! И тъй като жп. дружеството е монополист на много от гарите в маневрената дейност, то този скок на разходната норма веднага я прави най-печелившата за него. Как? По три начина: Първо, като извършва маневрите на голяма част от частните жп превозвачи по много от гарите на повишени цени и печели от това заради надутите разходни норми на маневрените локомотиви; Второ, вземайки повече средства от конкурентните си частни жп компании за маневрена дейност, „БДЖ – Товарни превози“ вдига разходите им и влошава финансовото им състояние; Трето, раздутите разходни норми в крайна сметка водят до доставки на повече дизелово гориво, част от което остава неизползвано и някъде отива. Сигурно е случайно, но немалко от служителите на държавната фирма са собственици на дизелови леки автомобили, а упорито се носят и слухове, че друга част от горивото се продава „по-тънко“ от пазарните цени на „редовни клиенти“. В допълнение – от финансовия отчет за полугодието е видно, че „БДЖ – Товарни превози“ не плаща дори и доставените му горива, за което дължи на „ЛУКОЙЛ България“ 1.303 млн. лева. От които почти всичките - 1.302 млн., са натрупани само през април, май и юни 2020-та! Не на последно място, според запознати с отчетната стъкмистика на „БДЖ - Товарни превози“, то в крайна сметка отчита маневрената си дейност като товарни превози и смята преместените от един на друг коловоз вагони на частни жп превозвачи като превозени „нетотонкилометри“. Освен това с много високите цени на маневрите ръководството се опитва да компенсира ниските превозни цени, които дава напоследък, за да привлече големи компании като „Аурубис България“ АД, да речем, която вече е най-големият товародател на държавния жп превозвач. За сметка на това пък от началото на годината вече са изпуснати големи товародатели като „Неохим“ АД (89.7 хил. тона по-малко), „Трансленд“ (85.7 хил. тона по-малко), „Ти Би Ел“ (55.3 хил. тона по-малко), „ЛУКОЙЛ“ и пр. Така с ниските навла за превозените чужди товари се върви съм източване на „БДЖ – Товарни превози“, от което печелят основно и официално частните товародатели, а неофициално - може би и някои от големите началници. Така, благодарение на „отличното“ управление само през първите шест месеца на годината собственият капитал на „БДЖ-Товарни превози“ се е свил с 2.179 млн. лв. – от 84.658 млн.. на 82.479 млн. лева. И при положение, че този собствен капитал е с 35 млн. лева под размера на задълженията – какво друго означава това, освен фактически фалит?! Интересно как е възможно всичко това да се случва пред погледа на принципала – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков? И то не от вчера или онзи ден.
Източник: Банкеръ (31.08.2020)

Холдингът БДЖ търси с конкурс нови шефове на дъщерните си фирми „Холдинг БДЖ“ ЕАД oбяви конкурс за възлагане на управлението на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД. Процедурата за избор на управители на двете дружестве е в отговор на разпоредбите на Закона за публичните предприятия. От БДЖ поясняват, че кандидатите за мениджърските постове могат да получат информация за структурата, бюджета, числеността и щатното разписание на персонала в съответното дружество в на място в централата на холдинга на ул. „Иван Вазов” № 3 в София. Срокът за подаване на документите е смущаващо кратък - 10 дни от публикуването на обявата за конкурса. Същото време е отпуснато и за запознаване с основните данни за дружествата. Кандидатите, които преминат успешно документалната проверка като отговарящи на изискванията, ще бъдат поканени на събеседване. Желаещите да управляват "БДЖ - Пътнически превози" ще трябва да обяснят презд изпитната комисия как смятат да подобрят обслужването и условията във влаковете.
Източник: Сега (12.03.2021)

"БДЖ-Товарни превози" продава имоти в страната „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД ще продаде чрез пряко договаряне седемнадесет апартамента в страната. Десет от тях се намират в гр. Момчилград, област Кърджали, пет в гр. Карлово и два в гр. Пловдив, област Пловдив. С продажбата на недвижимите имоти „БДЖ-Товарни превози” ЕООД ще се разпореди възмездно с активи, които не са пряко свързани с дейността на дружеството и от управлението на които няма съществена икономическа полза.
Източник: Банкеръ (03.06.2021)

Отстранени са шефът на борда на БДЖ и изпълнителният директор Служебният министър на транспорта Георги Тодоров освободи от длъжност двама шефове на „Холдинг БДЖ“ ЕАД - Григори Григоров, председател на Съвета на директорите и Никола Василев, изпълнителен директор. Мотивите са свързани с влошаването на показателите на експлоатационната дейност на дружеството в сравнение с 2020 г. От началото на годината са реализирани 71 333 минути закъснения на 4710 влака в пътническите превози, а силно влошеното състояние на подвижния състав и лоша организация при товарните превози, са довели до отлив на товародателите, се казва в съобщение на транспортното министерство. „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД от години изпитва липса на изправен подвижен състав, като в същото време са забавени изпълненията на ремонтните програми на мотрисни влакове и модернизацията на локомотиви. Също така изготвената поръчка за доставката на 15 електрически локомотиви Siemens “Smаrtron” е в отклонение на европейските изисквания за оперативна съвместимост и националния план за внедряване на системата за управление на влаковото движение (ERTMS). Открити са нередности и административни нарушения от назначените два одита на две обществени поръчки на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, които са за ремонт на вагони и за охрана. Проверките на цялостната документацията също така отчитат наличие на неверни информации и необосновани действия за провеждане на открити процедури, което се отнася до целесъобразността и прозрачността на проведените поръчки. Фактор за некомфортното пътуване за ползвателите на услугата, предоставяна от БДЖ, е и занижената хигиена във влаковете, което е свързано с неспазването на минималните изисквания за качество. В „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД се отчита загуба на основни товародатели, непогасени задължения към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за инфраструктурни такси и електрическа енергия, както и неизпълнение на ремонтни програми.
Източник: Сега (30.06.2021)

Освободиха от длъжност трима от Съвета на директорите на БДЖ С протокол на Министерството на транспорта и съобщенията се променя съставът на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" ЕАД, съобщиха от пресцентъра на министерството. До провеждане на конкурс за нови членове са избрани Любомир Сяров, Петко Петков и Йордан Мирчев. Освободените от длъжност членове на Съвета са Маргарита Петрова-Кариди, Георги Друмев и Светломир Николов. Мотивите са свързани с лошо мениджърско управление, организационни пропуски и забавен контрол по изпълнение на ремонтните програми, посочват от Министерството на транспорта и съобщенията. Промените се налагат след извършен анализ на състоянието на "Холдинг БДЖ" ЕАД и дружествата "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД и "БДЖ-Товарни превози" ЕООД.
Източник: Дарик радио (13.01.2022)

Дружествата на БДЖ ще бъдат слети в една национална компания От днес се поставя началото на реформа в Българските държавни железници като БДЖ Холдинг, БДЖ "Товарни превози" и БДЖ "Пътнически превози" се обединяват в Национална компания "БДЖ". За намеренията, още през първите шест месеца от началото на реформата да се види тенденцията на намаляване на разходите и увеличаване на приходите в компанията за железопътен превоз, съобщи транспортният министър Николай Събев. „От началото на 2024 г. смятаме повече да не искаме пари от държавата, затова че изпълняваме договора за обществен превоз, ще излезем на капиталовите пазари в Европа", обяви той, цитиран от Bulgaria ON AIR. По думите на министъра състоянието на БДЖ е критично, защото всяка една година от 2002 година досега железниците са на загуба, която към момента е 421 млн. лева. Събев се надява приходите да нарастват чрез увеличаване на пазарния дял, а разходите да се управляват много по-ефективно. Той отбеляза, че реформите тепърва трябва да минат през обществено обсъждане, както и в ресорната парламентарна комисия. „Разликата между малкия брой превозени товари от БДЖ и направените разходи се е погасявала с продажба на активите на железницата", разкри министърът, цитиран от БТА. Той е категоричен, че повече няма да се продават активи на БДЖ. „БДЖ трябва да се развива паралелно с останалите товарни превозвачи. В тази връзка започна мащабна трансформация на транспортните услуги“, заяви той. Целта, по думите му, е минимум 72% от превозите на дълги разстояния по шосе да минат към железниците. Затова ЕК ще финансира модернизация на железопътната услуга в страната ни.
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2022)

Реформата в БДЖ тръгва без анализ "разходи и ползи" Реформата в БДЖ, която предвижда сегашните трите дружества да се обединят в Национална компания "Български държавни железници", тръгва без анализ "разходи и ползи" и без одобрение от Европейската комисия. "БДЖ Холдинг", "БДЖ Товарни превози" и "БДЖ Пътнически превози" трябва да влеят в едно дружество до септември. Ще се оптимизира числеността на персонала, като се премахнат дублиращите се административни звена. Ще има инвестиции в обучения и подобряване на условията на труд. Новата компания ще има две счетоводства, за да няма скрито субсидиране на либерализирания жп товарен превоз. Това каза заместник-министърът на транспорта Илия Илиев, който отговаря за железниците, пред депутатите от парламентарната комисия по транспорт. Те искаха да разберат повече за обявената в началото на февруари от министъра на транспорта Николай Събев реформа в държавните железници. В петък предстои представяне и на 5-годишната пътната карта за развитието на БДЖ.
Източник: Медия Пул (18.02.2022)

Транспортното министерство ще предоговори цените за товарни жп превози Министерството на транспорта и съобщенията ще предоговори цените за превоз на товари от железниците. Това обяви министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев по време на изслушване в парламентарната комисия по транспорта. До края на март ще се проведе среща с най-големите клиенти на „БДЖ Товарни превози“, обясни министърът. Той посочи, че ще се водят преговори цените за товарните превози да влязат в пазарните рамки. Събев подчерта, че само от един клиент на дружеството – „Аурубис“, има загуба в размер на 17 млн. лева заради договор под себестойност на услугата. В началото на април ще бъде готово и новото тарифиране за пътническия и товарния транспорт. Министърът на транспорта посочи, че в 5-годишния план за железниците се планират по 10% ръст на пътниците и товарите – общо 50% за периода от 5 години, както и същото намаление на разходите. Министърът на транспорта обеща и синхронизация между БДЖ и автобусния транспорт. Предстоят и срещи с кметове, за да се обсъди как да се гарантира достъп до автобусен превоз между населените места. Вероятно ще има увеличение на цените на превозите, за което транспортни фирми настояват от години, стана ясно от изказването на Николай Събев. Събев каза още, че са започнали промени в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ с цел упражняване на непрекъснат контрол на върху работата на товарния автомобилен транспорт. По думите му претоварените камиони са една от най-сериозните причини за пътни инциденти. Министърът намекна и за предстоящи промени в шофьорските изпити, така че да се подобрят способностите на водачите, а оттам ще се повлияе и безопасността. През май ще започне да се работи по нов закон за обучението на водачите на превозни средства, каза Събев.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2022)

БДЖ трупа по-големи загуби от пътници и товари Загубата на БДЖ нараства през миналата година при управлението на служебния кабинет, става ясно от предварителните отчети за 2021 г. “БДЖ-Пътнически превози” има нетна загуба от 33,3 млн. лв. за миналата година. Това е над три пъти повече от нетната загуба за предходната година от 10,82 млн. лв. Основната причина за увеличението на загубата е нарастването на разходите за ток в резултат на поскъпването на електроенергията за бизнеса. Разходите за ток на “БДЖ-Пътнически превози” през миналата година са малко над 61 млн. лв., при 41 млн. лв. за предходната 2020 г. Близо два пъти са нараснали и разходите за поддържане на дълготрайните активи на компанията - от 6,5 млн. лв. през 2020 г. са станали 13,5 млн. лв. през 2021 г. “БДЖ-Товарни превози” също отчита по-голяма загуба през миналата година. Загубата на дружеството през 2021 г. е 8,9 млн. лв. при загуба от 2,9 млн. лв. за предходната година. От една страна това се дължи на нарастването с близо 5 млн. лв. на разходите за ток. Освен това са продадени по-малко ненужни активи на дружеството.
Източник: Труд (28.03.2022)

БДЖ отчете увеличение на своите приходи Националният железопътен превозвач отчете увеличение на своите приходи за първото тримесечие на годината. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта и съобщенията. В „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД паричните постъпления са нараснали с 20%, което е в резултат на увеличения брой пътници, използващи жп транспортa. В „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД ръстът на приходите е с 10%, като то се дължи на повече изпълнени заявки за превоз на товари и предоговoрени тарифи с клиентите на дружеството. Предприети са стъпки за подобряване на предлаганата услуга, свързани с повишаване нивото на комфорт и обслужване от страна на персонала, допълват от министерството. Паралелно с това, дружествата за пътнически и товарни превози са предприели мерки за оптимизация на разходите, като реалният ефект ще бъде отчетен още в края на този месец. В резултат на по-добрите финансови резултати, ръководството на БДЖ предвижда поетапно повишение на заплатите на експлоатационния персонал. Възнагражденията ще се увеличават съобразно критерии, свързани с личния принос и ангажираност на служителите към работния процес, както и постигнатите резултати, свързани с по-добри условия за превоз на пътници и товари.
Източник: Банкеръ (05.05.2022)

Министърът на транспорта Николай Събев е подписал решение за вливането на "БДЖ-Пътнически превози" и "БДЖ-Товарни превози" в "Холдинг БДЖ". Новото обединение ще се казва "Национална компания Български държавни железници" ЕАД. Целта на преструктурирането е да се подобри планирането, управлението и контрола на движението на пътническите и товарните влакове, а също - да се съкрати администрацията и разходите.
Източник: Offnews (14.07.2022)

Министър Събев слива трите БДЖ-та в една фирма Държавните жп превозите ще претърпят поредна "структурна" трансформация. Министърът на транспорта Николай Събев е подписал решение, което предвижда за преобразуване чрез вливане на „БДЖ-Пътнически превози“ и на „БДЖ-Товарни превози“ в „Холдинг БДЖ“, съобщи пресцентърът на министерството. Обединението, включващо холдинга и двете му бивши дъщерни дружества, занапред ще се нарича "Национална компания Български държавни железници“ ЕАД. Според прессъобщението целта на тази реформа е да се подобрят планирането, управлението и контролът на движението на пътническите и товарните влакове. След сливането на трите дружества администрацията ще бъде съкратена, разходите ще бъдат намалени, а транспортната услуга ще бъде подобрена, посочват още от транспортното министерство. "Стъпките за оздравяване на БДЖ заедно с новите влакове, които ще закупим по Плана за възстановяване и устойчивост, ще върнат на българите удобството в железопътния транспорт", смята министър Събев. На пракика БДЖ се връща към старата си форма, когато имаше едно държавно предприятие - "Български държавни железници". Последвалите трансформации, при които товарните и пътническите превози бяха отделени в самостоятелни фирми, дъщерни на "шапката" - "Холдинг БДЖ", с нищо не допринесоха за подобряване на икономическите и на финансовите резултати на държавния железопътен транспорт.
Източник: Сега (14.07.2022)

За първи път от 10 години насам „Холдинг БДЖ“ ЕАД излиза на печалба, а за второ поредно тримесечие националният железопътен превозвач отчита увеличение на своите приходи, съобщи Министерство на транспорта и съобщенията. За първите шест месеца на годината счетоводната печалба на цялата група „Холдинг БДЖ“ ЕАД е в размер на 13,256 млн. лева. За първи път от десет години групата, която включва „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД и „Холдинг БДЖ“ ЕАД, излиза на печалба. Това важи и самостоятелно за дружеството „БДЖ-Товарни превози“, което към края на юни реализира счетоводна печалба от 6,904 млн. лева. След отчитане на ефекта от намалените инфраструктурни такси за дружеството оперативната печалба от присъщата му дейност е 2,201 млн. лева. От „БДЖ-Товарни превози“ напомнят, че дружеството е на загуба за целия десетгодишен период от 2012 г. до сега. По-високите приходи се дължат на повече изпълнени заявки за превоз на товари, както и на новите тарифи на компанията, които са били актуализирани спрямо пазарните условия още в началото на годината.
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2022)

„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД започва разговори със Световната банка за реализация на инвестиционната си програма за периода до 2024 година. Държавното дружество ще преговаря за привличане до 400 млн. лв. капитал. Средствата са необходими за придобиване на пет нови електрически и 15 дизелови локомотиви, както и на 600 броя специализирани товарни вагони. Програмата на дружеството предвижда основни ремонти на 10 локомотива и 250 товарни вагони. Средната възраст на електрическите локомотиви в момента е 45 години, а 90 процента от вагоните са доставени преди 40 години. Ремонтната поддръжка пък се извършва главно в локомотивните депа на дружеството, които обаче нямат достатъчен капацитет. В същото време, обемът на заявките за превоз от „БДЖ – товарни преводи“ се увеличава, но липсата на подвижен състав крие риск от загуба на клиенти и нереализирани печалби. Според мениджмънта на дружеството, с модернизирането на локомотивния и вагонен парк ще могат да бъдат изпълнени превози на товари, които само за първата година ще донесат около 28 млн. лв. приходи. Прогнозите са, че от втората година ще бъде генерирано допълнително по още 5 процента увеличение на приходите. Това предполага инвестицията от 400 млн. лв. да се изплати за срок около 11 години.
Източник: Други (01.08.2022)

Ръководството на „Холдинг БДЖ“ подготвя документите за прехвърлянето на емблематичната си сграда в активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Повече от 10 години „Холдинг БДЖ“ и дъщерното му дружество „БДЖ – Товарни превози“, дължат на НКЖИ около 70 млн. лв. за инфраструктурни такси. Заедно с лихвите, този дълг бе надхвърлил 90 млн. лв., но преди около две години НКЖИ и БДЖ сключиха дългосрочно споразумение за разсрочено плащане. Централата на НКЖИ, намираща се на столичния бул. „Мария Луиза“ № 110 е собственост на НКЖИ и БДЖ. Според брокери на недвижими имоти, каквото и да покаже оценката на имота, реалната цена на застроения квадратен метър в красивата сграда на пресечката ул. „Г. С. Раковски“ - ул. „Иван Вазов“, не би трябвало да струва по-малко от 3000 евро. При 7800 кв. м. разгъната застроена площ, 50% от която е собственост на НКЖИ, пазарната оценка на БДЖ-половинката би трябвало да е около 11.7 млн. евро (3900 кв. м х 3000 евро). Или към 23.89 млн. лева. Следователно, дори прехвърлянето на сградата по пазарни цени би покрила не повече от една четвърт от неплатените инфраструктурни такси към НКЖИ. На 2 юни 2018 година частен съдебен изпълнител официално обяви сградата за продан с начална тръжна цена 7.3 млн. лева. Ищец беше консорциум от западноевропейски банки, кредитирал БДЖ по т. нар. Втори облигационен заем. През март 2018 г. компанията беше осъдена да заплати 19.8 млн. евро на кредиторите плюс 1.9 млн. евро разноски по делото. Тогава сградата оцеля само по една причина: спешна намеса на Кабинета „Борисов - 3“ и поредното преливане на живи бюджетни пари в поредното държавно дружество на апаратно дишане. Или по-скоро - в будна кома...За последно, идеята за прехвърляне на цялата собственост на централата на БДЖ към НКЖИ е била обсъждана в края на 2020 г. - началото на 2021 г., когато генерален директор на НКЖИ беше сегашният зам.-министър на транспорта инж. Красимир Папукчийски. Самата сграда, в която от вече 7 десетилетия се помещава БДЖ, е построена в първите години на ХХ век за централа на някогашната Българска земеделска банка. В периода 1934 – 1944 г. в нея се помещава Министерският съвет на Царство България, а бюрата на тогавашните премиери са били разположени именно в днешния кабинет на изпълнителния директор на „Холдинг БДЖ“. Всъщност, сградата е била огромна, П-образна, с фасади към днешните улици „Иван Вазов“, „Г. С. Раковски“ и „Славянска“. По време англо-американските бомбардировки в края на Втората световна война обаче бомба разрушава цялото крило на ул. „Славянска“. Върху "петното" по-късно са построени сградите на днешното Министерство на икономиката и на "Театър 199". Въпреки че бомбата е повредила покривната конструкция така, че днешната почти няма нищо общо с оригиналната, централата на БДЖ е обявена за паметник на културата.
Източник: Банкеръ (14.09.2022)

КЗК: 10 г. НКЖИ е злоупотребявала - давала по-изгодни условия на товарните превози на БДЖ Националната компания “Железопътна инфраструктура” злоупотребява с господстващо положение и дава по-изгодни оферти на “БДЖ Товарни превози”. Такова обвинение отправя Комисията за защита на конкуренцията. НКЖИ е ограничила или нарушила конкуренцията на пазара на железопътен превоз на товари в страната и е засегнала интересите на потребителите. Това ce e cлyчилo чрез пpилaгaнe нa цялocтнa cтpaтeгия зa paзличнo тpeтиpaнe, която е поставила “БДЖ Товарни превози” в пpивилeгиpoвaнa пoзиция cпpямo ocтaнaлитe жeлeзoпътни пpeвoзвaчи нa тoвapи. Практиката била от 2010 г. насам. На БДЖ ТП са предоставени различни условия за достъп и използване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения, с което на практика компанията е имала възможност да спестява такси, които останалите превозвачи заплащат. Освен това БДЖ ТП е получавали и различни условия зa paзпpeдeлeниe нa eлeктpичecкa eнepгия пpeз paзпpeдeлитeлнитe мpeжи нa HKЖИ, тъй като е била пpилaгaна paзличнa мeтoдoлoгия зa изчиcлявaнe нa пoтpeблeниeтo нa тягoвa eлeктpичecкa eнepгия.
Източник: 24 часа (26.01.2023)

БДЖ с финансови загуби от близо 30 милиона лева Финансово положение на "БДЖ Пътнически превози" отново се влошава, въпреки големият брой пътуващи с влакове. Превозените пътници за първата половина на годината са 10,8 милиона, което е с 804 250 души повече спрямо миналата година. На този фон пътническите превози на БДЖ са на загуба с 27,3 милиона лева. За сравнение, загубите са възлизали на 2,3 милиона лева през първото полугодие на 2022 година. Загуба, макар и по-малка, отчита и "БДЖ Товарни превози" - 1,45 милиона лева. Печалбата в този сегмент за полугодието на 2022 година е 6,9 милиона лева. Като основна причина се сочи намалението на приходите от държавата за компенсиране на високите цени на тока с 5,2 милиона лева и спад с 3% приходи от превоз на товари. И при това дружество основните разходи са за персонал - 34,77 милиона лева при общо 72,78 милиона лева. В товарните превози работят 2262 души. Средната заплата е 1929 лева при 1643 лева миналата година, увеличението е 17%. Превозени са 2,79 милиона тона товари при 3,48 милиона лева за същото време на миналата година, или с 20% по-малко. Шапката на двете дружества - "Холдинг БДЖ", е на минус с 1,66 милиона лева при печалба през 2022 г. ат 6,67 милиона лева. Влошаването на резултата отново се дължи на приход с еднократен характер през 2022 г. - 9,64 милиона лева от дългогодишен съдебен спор. Ангажиментът на БДЖ да издържат настанените в техните бази украински граждани води до загуба с над 1 милион лева. Дружеството очаква да получи от държавата финансиране от 832 000 лв. 10,8 милиона души са превозени за първата половина на 2023 година. Другите причини загубите при пътническите влакове да са увеличени близо 8 пъти е вдигането с 1,3 млн. лв. на разходите за горива, а за инфраструктурни такси - с близо 6 млн. лв. Най-голямо е увеличението на парите за заплати - с 11,53 млн. лв. От продажбата на билети и карти са влезли 28,17 млн. лв., а компенсацията от държавата по договора за обществена услуга е 98 млн. лв. Общо приходите на дружеството са 128,61 млн. лв., а разходите - 147,31 млн. лева. В пътническите превози на щат са 5165 души, общо разходите за тях са 73,72 млн. лв., за заплати са платени 54,53 млн., останалото са основно осигуровки. От 1 януари възнагражденията са увеличени със 130 лв. на човек. От отчета за ремонтите на локомотиви и вагони става ясно, че дружеството не изпълнява бизнес програмата си. Най-зле е с текущото поддържане и периодичния ремонт на локомотиви. За 613 машини са предвидени 13,8 милиона лева, отчетът е за похарчени 3,3 милиона лева, като броят на поддържаните локомотиви е 457. При всички видове ремонти дружеството не изпълнява програмата си.
Източник: Money.bg (08.09.2023)

БДЖ подписа споразумение с грузинските железници за възстановяване на фериботния трафик по Черно море Представители на "БДЖ - Tоварни превози” ЕООД, грузинските железници и българска морска компания, която притежава плавателен съд, подписаха споразумение за възстановяване на фериботния трафик по Черно море. Възстановяването на превози на товари по море и железница е важна част от икономическите отношения между двете държави и от разширяване на възможностите за превоз през Транскаспийския международен транспортен коридор.
Източник: actualno.com (15.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)